Докладчик: Juan Manuel MORENO BONILLA (ES/ЕНП), министър-председател на Андалусия

ПОЛИТИЧЕСКИ ПРЕПОРЪКИ

ЕВРОПЕЙСКИЯТ КОМИТЕТ НА РЕГИОНИТЕ

Встъпителни бележки: въздействието на изменението на климата и влошаването на състоянието на околната среда върху човешкото здраве

1.

подчертава солидните научни доказателства за въздействието на промените на температурите и валежите, както и на промените в биологичното разнообразие и екосистемите, върху физическото, социалното и психичното здраве на европейските граждани. Това означава, че ще се увеличават честотата и интензивността на екстремните метеорологични явления (като суши, наводнения, тропически бури и циклони), замърсяването на околната среда и непреките промени в земеползването;

2.

посочва, че изменението на климата значително увеличава натиска и рисковете за екосистемите, човешкото здраве и икономиката както за отделните хора, така и за Европа като цяло. От съществено значение е, въз основа на Зеления пакт, да се преодолеят предизвикателствата, да се използват възможностите и да се постигне крайната цел на екологичния преход — неутрална по отношение на климата Европа;

3.

припомня, че Декларацията относно изменението на климата и здравето, приета на 28-ата конференция на страните по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (COP28) в Дубай, подчерта значението на разглеждането на взаимодействията между изменението на климата и здравето и включва ангажимент за по-добро интегриране на здравните съображения в политиката в областта на климата и на съображенията, свързани с климата, в здравната политика;

4.

отчита неотложната необходимост от справяне с въздействието на изменението на климата и влошаването на състоянието на околната среда върху човешкото здраве и подчертава решаващата роля на местните и регионалните власти за прилагането на конкретни мерки, особено в по-слабо развитите и в най-отдалечените региони, за намаляване на различията по отношение на здравето в прилагането на мерките за смекчаване и/или адаптиране към тези въздействия, както и по отношение на достъпа до медицински грижи, като се гарантират издръжливи здравни системи и достъп до питейна вода и подходящо хранене;

5.

отправя предупреждение във връзка с прогнозите за увеличаване на броя на дните на гореща вълна, които са поне два пъти повече във всички европейски региони и се увеличават драстично в много от тях. Това явление допринася не само за смъртните случаи от сърдечносъдови и респираторни заболявания, но и за увеличаването на често срещани състояния като изтощение от топлина, гадене, замаяност и слабост, което може да доведе до топлинен удар и потенциална органна недостатъчност;

6.

призовава настоятелно за всеобхватни стратегии за борба с разпространението на болести, свързани с изменението на климата, включително векторно преносими и предавани чрез водата, като изтъква значението на специфичните за отделните региони оценки за разработване и организиране на здравните системи. Тези оценки трябва да бъдат насочени към мерки за смекчаване и адаптиране, разработени специално за регионите и тяхното население въз основа на специфичните им характеристики, и да свеждат до минимум разликите в качеството на грижите, особено в по-слабо развитите и в най-отдалечените региони, за да се гарантира равен достъп до здравни услуги;

7.

предупреждава, че това постепенно покачване на температурите може да има други вредни въздействия, като покачване на морското равнище и засоляване на водоносните хоризонти, или разпространение или огнища на множество болести, предавани чрез вектори (денга, болестта, причинявана от вируса Зика или малария) или чрез водата (бактерията Вибрио), поради по-благоприятните климатични условия за тяхното разпространение и по-голямата продължителност на подходящия период за предаване. Освен това посочва, че излагането на храните на непрекъснато покачващи се температури може да улесни предаването на хранителни заболявания като салмонелоза, криптоспоридиоза и кампилобактериоза;

8.

подчертава множеството преки и косвени въздействия, които екстремните метеорологични явления като обилните валежи, ветровете и наводненията оказват върху човешкото здраве. Освен смърт и преки физически наранявания те причиняват загуба на жилища, имущество и общности, оказвайки значително въздействие върху психичното здраве и благосъстояние на хората под формата на посттравматично стресово разстройство (PTSD), тревожност и депресивни разстройства;

9.

счита за особено тревожни промените в режима на валежите, които водят до по-продължителни, чести и интензивни епизоди на суша, особено в южноевропейските региони. Тези епизоди не само застрашават водоснабдяването и управлението на водните ресурси, ограничавайки достъпа до питейна вода (което поставя под въпрос хигиената и увеличава риска от болести, предавани чрез водата, като диария и холера), но застрашават и продоволствената и хранителната сигурност поради покачването на цените или недостига на определени храни и могат да окажат непряко отрицателно въздействие върху икономиката и заетостта, със значителни последици за здравето;

10.

припомня, че постепенното повишаване на температурите и намалените валежи водят до повишен риск от пожари с последваща загуба на почва и биологично разнообразие и въздействие върху сигурността на хората, както и икономически загуби;

11.

посочва, че влошаването на качеството на въздуха е основният екологичен рисков фактор с над 300 000 случая на преждевременна смърт годишно в Европа, дължащи се на респираторни и сърдечносъдови заболявания и на увеличените респираторни алергии и свързани с тях заболявания. Безпокойство будят и недостигът на продоволствие и хранителните дефицити поради въздействието на високите нива на CO2 върху хранителната стойност на селскостопанските култури;

12.

посочва във връзка с предходния параграф, че изменението на климата променя периода на цъфтеж на много растителни видове, чиито полени се пренасят от вятъра, което води до увеличаване на алергичните реакции сред населението. Това явление оказва отрицателно въздействие върху човешкото здраве, както и върху системите за обществено здравеопазване, тъй като налага използването на повече ресурси;

13.

подчертава опустошителното въздействие на тежките климатични условия, като суши и горски пожари, върху селскостопанския сектор в цяла Европа, което създава допълнителен натиск и стрес за вече изпитващите затруднения земеделски стопани, които трябва да се справят с нарастващите производствени разходи поради увеличените разходи за влагани ресурси като торове и вода. Това въздействие върху психичното им здраве не бива да се подценява;

14.

във връзка с това призовава Европейската комисия да предприеме действия за предоставяне на конкретна помощ на регионите, засегнати от сериозното въздействие на изменението на климата върху селското стопанство, тъй като общата селскостопанска политика не е в състояние да отговори на големите предизвикателства, наложени от изменението на климата, за да се облекчат стресът и рисковете за здравето, пред които понастоящем са изправени земеделските стопани;

15.

предупреждава, че замърсяването на водните запаси, произтичащо както от повишената честота на екстремните метеорологични явления, така и от цъфтежа на токсични водорасли поради покачващите се температури на водата, представлява заплаха за по нататъшно разпространение на различни болести, предавани чрез тази среда, като диария, холера и дизентерия;

16.

подчертава, че деградацията на почвите води до тревожно намаляване на екосистемните услуги и съответно до увеличаване на натиска върху останалите почви в добро състояние и че поради това е от жизненоважно значение да се постигне напредък по отношение на устойчивото използване на почвите, за да се гарантира сигурността и безопасността на храните и да се защити здравето на гражданите;

17.

припомня, че Европейската агенция за околна среда счита, че замърсяването на околната среда в различните му измерения причинява един на всеки осем смъртни случая годишно в Европейския съюз; че 18 % от сърдечносъдовите заболявания и 10 % от раковите заболявания са свързани с влошаването на състоянието на околната среда и че около 238 000 случая на преждевременна смърт годишно се дължат на хронична експозиция на вредни частици;

18.

поради това признава неотложната необходимост да се продължи с по-интензивни инвестиции в научни изследвания, да се гарантира разработването на цифрови инструменти и да се осигурят повече публични инвестиции в националните здравни системи с цел справяне с последиците от тези заплахи за човешкото здраве, също и чрез приемането и прилагането на стратегиите и разпоредбите, залегнали в Зеления пакт, което следва да включва засилена роля на местните и регионалните власти;

19.

във връзка с това изтъква, че е важно да се укрепи сътрудничеството с трети държави в областта на здравето и изменението на климата, по-специално действията на ЕС в съседните африкански държави, и да се насърчи работата на изследователските центрове, специализирани в контрола, превенцията, диагностицирането и изследването на значителен брой тропически болести, чието разпространение нараства в Европа;

Европейският зелен пакт като инструмент за справяне със заплахите за човешкото здраве

20.

признава значението на Европейския зелен пакт с оглед на предизвикателствата, произтичащи от взаимодействието между изменението на климата, замърсяването и влошаването на състоянието на околната среда. Отчита, че Европейският зелен пакт предоставя всеобхватна и амбициозна регулаторна рамка, необходима за постигането на устойчива и неутрална по отношение на климата Европа в съответствие с целите за устойчиво развитие на Програмата до 2030 г. в областта на човешкото здраве и опазването на околната среда. Здраво и издръжливо население ще може по-добре да се справя с предизвикателствата и да използва по-добре възможности като Зеления пакт;

21.

припомня, че правилното прилагане на Закона за климата по социално и икономически осъществим начин е от съществено значение за постигането на неутралност по отношение на климата в Европа до 2050 г. с цел смекчаване на многобройните вредни последици за здравето поради покачващите се температури;

22.

изтъква необходимостта от постигане на напредък по пакета „Подготвени за цел 55“ , насочен към намаляване на преките емисии на CO2 , което ще намали случаите на респираторни и сърдечносъдови заболявания и покачването на температурите или честите екстремни метеорологични явления. Поради това оценява положително инициативи като декарбонизацията на строителния сектор, насърчена от Директива REPowerEU; декарбонизацията на секторите на отоплението и охлаждането, предложена при преразглеждането на Директивата за енергията от възобновяеми източници; намаляването на глобалния таван на емисиите, предложено с изменението на системата за търговия с квоти за емисии на парникови газове; въвеждането на цена на въглерода при внос на определени продукти, включена в механизма за корекция на въглеродните емисии на границите или ангажимента за максимално увеличаване на потенциала на селското и горското стопанство, произтичащ от изменението на Регламента относно емисиите и поглъщанията на парникови газове вследствие на земеползването, промените в земеползването и горското стопанство;

23.

признава, че е важно да се приемат мерки като увеличаване на достъпа до надежден обществен транспорт, особено в селските райони, където много хора нямат друг избор и зависят от използването на превозни средства, за да се придвижват, и преразглеждане на данъчните облекчения за авиационните и морските горива, въведени с реформата на Директивата за данъчно облагане на енергийните продукти и електроенергията;

24.

подчертава, що се отнася до чистата енергия, значението на преразглеждането на насоките за трансевропейската транспортна мрежа (TEN-T) и създаването на обща рамка за подкрепа на градовете в ЕС в прехода към по-устойчива мобилност с насърчаването на използването на енергийно ефективни начини за придвижване като обществен транспорт и инфраструктура за велосипедисти и пешеходци, както и достъпни и финансово приемливи електрически превозни средства (с акумулаторни батерии, задвижвани с водород и др.), за да се намалят здравните проблеми, свързани със замърсяването от транспорта, и да се генерират положителни последици за здравето и социалното единство, свързани с повишаването на физическата активност и намаляването на неравенствата по отношение на достъпа до стоки и услуги;

25.

припомня значението на промишления план на Зеления пакт и Законодателния акт за промишленост с нулеви нетни емисии за насърчаване на инвестициите в екологосъобразни технологии и на Плана за действие относно кръговата икономика с регулаторните реформи, които насърчава в промишлената стратегия за чиста и кръгова икономика, като Регламента относно устойчивите органични замърсители, който има за цел да премахне органичните замърсители и химикалите, които се биоакумулират трайно, което води до заплаха за човешкото здраве;

26.

изтъква голямата полза от действията за намаляване на емисиите от транспорта чрез внедряване на решения за устойчива и интелигентна мобилност, сред които са поставянето на акцент върху алтернативните горива, насърчаването на железопътния и обществения транспорт, активната мобилност, мерките за прехвърляне на товарните превози, особено междурегионалните, от автомобилния към железопътния транспорт, и преразглеждането на Регламента относно трансевропейските транспортни мрежи;

27.

подчертава значението на насърчаването на устойчиви селскостопански практики чрез стратегията „От фермата до трапезата“ , която насърчава биологичното земеделие, по малко зависимо от пестициди и синтетични торове, което ще доведе до по здравословни храни, без химически отпадъци и съдържащи повече хранителни вещества;

28.

отчита значението на действията за опазването и защитата на екосистемите и биологичното разнообразие със стратегията за биологичното разнообразие до 2030 г. за опазването и възстановяването на европейските екосистеми и новата стратегия на ЕС за горите с цел засаждане на най-малко 3 милиарда дървета до 2030 г. В този смисъл предложението за регламент за възстановяване на природата насърчава здравите гори и влажни зони и възстановяването на влагата на блатистите почви, които спомагат за намаляване на нетните емисии на парникови газове и други заплахи за човешкото здраве;

29.

подчертава значението на мерките, произтичащи от Плана за действие за нулево замърсяване, който има за цел да създаде нетоксична околна среда, в която нивата на замърсяване на въздуха, водата и почвата вече не са вредни за здравето и природните екосистеми, и на стратегията за устойчивост в областта на химикалите, насочена към защитата на здравето и околната среда от вредни химикали;

30.

подчертава, че е важно да се проучат промените в периодите на цъфтеж на растенията и спорообразуване на анемофилни гъби, дължащи се на изменението на климата, чрез анализ и характеризиране на суспендирани полени и спори, за да се предвиди появата на алергични прояви сред чувствителните хора и да се предприемат действия срещу тези прояви;

31.

припомня значението на преразглеждането на Директивата за градските отпадъчни води, която преследва амбициозната цел за премахване на хранителните вещества и защитата на водите от пластмасови микрочастици и микрозамърсители, или на Директивата за качеството на въздуха, която цели да определи по-строги пределно допустими стойности и цели за различни замърсители; призовава за пълно и обвързващо привеждане на Директивата за качеството на въздуха в съответствие с насоките на СЗО от 2021 г. до 2035 г., за да се защити здравето на гражданите и да се допринесе за постигането на целта за нулево замърсяване;

32.

подчертава значението на предложенията за регламент относно производството и предлагането на пазара на растителен репродуктивен материал и горски репродуктивен материал, които ще гарантират по-издръжливи на вредители и суша сортове, и ще позволят по-устойчиво производство на селскостопански хранителни продукти и опазване на генетичното разнообразие на културите;

33.

подкрепя адаптирането на управлението на горите към изменението на климата посредством управление на по-голям брой гори чрез строги мерки за опазване, приемане на по-строги критерии за устойчивост на производството и горския репродуктивен материал и предприемане на мерки за защита на застрашените горски генетични ресурси. При това трябва да се вземат предвид различните дадености и условия на горско производство в държавите членки. Признава значението на националните планове за действие в извънредни ситуации за оценка на рисковете от недостиг на горски материал и потенциалното им въздействие върху здравето на хората, животните и растенията или околната среда, за да се гарантира достатъчно снабдяване за повторно залесяване на райони, засегнати от екстремни метеорологични явления и бедствия;

34.

припомня, че подобряването на здравето на почвите е от ключово значение за предотвратяването и управлението на климатичните бедствия, тъй като здравите почви позволяват съхранение на въглерод и осигуряват процъфтяващи сухоземни екосистеми, които са по-издръжливи на суши, наводнения, горещи вълни и други екстремни метеорологични явления. Поради това е от съществено значение да се постигне напредък в опазването и устойчивото използване на почвите в съответствие с пакета за устойчиво използване на природните ресурси и стратегията на ЕС за почвите за 2030 г.;

35.

изтъква неотложната необходимост от непрекъснати научни изследвания на последиците от изменението на климата за здравето, приветства превръщането на устойчивостта в трансверсален стълб на всички политики на ЕС и припомня, че научните изследвания и иновациите ще дадат възможност за преодоляване на предизвикателствата, свързани с околната среда, чрез технологични и научни решения, поради което изтъква програмата „Хоризонт Европа“, по-специално клъстер 1 „Здраве“, и значението на Общата програма за действие за околната среда (8-а програма до 2030 г. — 8-а ПДОС), която укрепва връзките между политиките в областта на околната среда, климата и здравеопазването, като съгласува целите в областта на климата със защитата на здравето и благосъстоянието на хората;

36.

счита, че за всички посочени по-горе области на политиката и разпоредби е важно регулаторните рамки и мерки да са ефективни и ефикасни, да зачитат пропорционалността и субсидиарността, и да дават възможност за местни и регионални компромиси, основани на по-широк подход към устойчивото развитие. Във връзка с това насочва вниманието към многобройните си по-подробни становища относно горепосочените области, например пречистването на водите, горите, земеползването, здравето на почвите, енергийната ефективност, мобилността и др.;

37.

подчертава необходимостта от допълнително проучване на рисковете за здравето, свързани с изменението на климата. За тази цел изтъква стратегията за адаптиране към изменението на климата, стартирана през февруари 2021 г., ролята на Платформата за адаптиране към изменението на климата Climate-ADAPT като специализиран инструмент за комуникация, наблюдение, анализ и предотвратяване на последиците от изменението на климата и създаването на Европейската обсерватория за климата и здравето в рамките на тази платформа, която е полезна както за гражданите, така и за законодателите в областта на климата;

38.

подчертава ползата от преразглеждането на режима за държавна помощ чрез специфичните насоки и неотдавнашната реформа на Общия регламент за групово освобождаване за постигането на тези цели;

Ролята на местните и регионалните власти в изпълнението на Европейския зелен пакт

39.

отчита ключовата роля на местните и регионалните власти за прилагането и разработването на политиките и мерките, произтичащи от Европейския зелен пакт, и по този начин за смекчаване на въздействието на изменението на климата, замърсяването и влошаването на състоянието на околната среда върху човешкото здраве. Във връзка с това припомня кампанията на Комитета на регионите „Зелен пакт на местно равнище“ , която даде възможност за доближаване на Зеления пакт до гражданите и постави местните и регионалните власти в центъра на стратегията за ускоряване на екологичния и енергийния преход;

40.

признава връзката между изменението на климата и свързаните със здравето социални и екологични фактори и влошаването на физическото, социалното и психичното здраве, което води до риск от увеличаване на неравенствата и социалните вълнения. Тези предизвикателства трябва да се превърнат във възможности за регионалните и местните власти чрез справедлив преход, при който се взема предвид подходът, отчитащ аспектите, свързани с пола, и се избягва създаването на неравенства поради увеличаването на отрицателните въздействия в определени региони или социално-икономически групи, така че никой гражданин или регион да не бъде пренебрегнат;

41.

приветства препоръките, които се отправят в проучването Healthier environment for healthier lives: impacts of the European Green Deal on Human Health (1) („По-здравословна околна среда за по-здравословен живот: въздействието на Европейския зелен пакт върху човешкото здраве“) към политическите участници на различните териториални равнища, тъй като в комплексни области на политика като действията в областта на климата и здравето е изключително важно да има ясно определяне и разпределение на задачите с цел оптимизиране на ефективността;

42.

подчертава, че регионалните и местните органи, които са административните равнища в най-голяма близост до предизвикателствата и потребностите на гражданите, поради обхвата на своите правомощия, са в стратегическа позиция, за да адаптират и да поставят в контекст политиките в областта на околната среда на териториално равнище и по този начин да гарантират здравето на своите жители чрез приемането на регионални или местни планове за смекчаване и адаптиране, които спомагат за прилагането на интегрираните национални планове в областта на енергетиката и климата при управлението на източниците на градско замърсяване, като градския транспорт, или създаването на зелени и сини пространства, които опазват естествените местообитания, по-специално в градските ландшафти;

43.

счита, че приемането на политики и разпоредби, които насърчават устойчивата мобилност (насърчаване на ефикасни и безопасни системи за обществен транспорт, преминаване по-специално на междурегионалните товарни превози от автомобилния към железопътния транспорт и поощряване на придвижването с велосипед и пеша, което ще намали замърсяването на въздуха и ще стимулира физическата активност), енергийната ефективност на сградите, залагането на урбанистични концепции като „15-минутни градове“, оценката на въздействието на публичните политики върху здравето, опазването на природните пространства и правилното управление на отпадъците ще допринесат за прехода на регионалната и местната производствена структура към модерна и конкурентоспособна икономика с ефективно използване на ресурсите, подкрепяйки доброто здравословно състояние и предотвратявайки здравословни проблеми, което ще допринесе за намаляване на разходите за здравеопазване;

44.

счита, че въпреки че местните и регионалните власти отговарят за прилагането на голяма част от мерките, необходими за опазване на околната среда и здравето, съществуват много пречки пред ефективното прилагане на тези политики: липса на финансиране, липса на точна и актуална информация за вземане на решения и оценка на процесите, необходимост от укрепване на техния институционален и технически капацитет;

45.

счита, че с оглед на доказателствата за ключовата роля, която играят регионалните и местните власти в прилагането на политиките на ЕС, е необходимо да се подсигурят и укрепят правомощията, финансирането и капацитетът за действие на местното и регионалното равнище като цяло, да им се предостави по-голяма подкрепа и да им се даде възможност да реагират по-добре на рисковете за обществото и околната среда, произтичащи от изменението на климата, като бъдат насърчени да опростят административните процедури, необходими за прилагането на мерките;

46.

счита, че е от съществено значение да се предостави силна подкрепа и техническа помощ на регионалните и местните власти, като същевременно се насърчава съгласуваността между финансираните от ЕС проекти и местните и регионалните политики с цел максимално увеличаване на тяхното въздействие. Изпълнението на политиките и мерките в областта на околната среда изисква значителни инвестиции в устойчива инфраструктура, чисти технологии и програми за повишаване на осведомеността. Местните и регионалните власти често са изправени пред бюджетни ограничения и зависят от външно финансиране. От съществено значение е да се гарантира, че те имат справедлив достъп до финансови ресурси, за да могат да участват пълноценно в прехода към екологичен модел;

47.

подчертава, че за тази цел е от съществено значение ангажиментът за мобилизиране на финансовите инструменти на европейската политика на сближаване в полза на изпълнението на Зеления пакт, както и възможността те да бъдат използвани в подкрепа на действията на местно и регионално равнище в рамките на Зеления пакт; във връзка с това изтъква необходимостта от повишаване на амбициите в областта на климата и околната среда в рамките на Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) и решаващата роля, която Европейският социален фонд + трябва да играе в справедливия преход, произтичащ от изпълнението на Зеления пакт;

48.

подчертава, че здравните проблеми, свързани с изменението на климата, изискват тясно сътрудничество между различните равнища на управление (европейско, национално, регионално и местно) и различните сектори, по-специално в областта на здравеопазването, околната среда, градоустройството, енергетиката и транспорта, при изпълнението на мерките, предвидени в Зеления пакт. Този желан подход, интегриращ здравето и качеството на околната среда, в рамките на подхода „Едно здраве“, не е възможен без контакт със здравни институции, организации на гражданското общество и други заинтересовани страни;

49.

подчертава значението на сътрудничеството между МРВ (местните и регионалните власти), лечебните заведения и агенциите по околната среда при разработването на специфични за отделните региони планове за адаптиране. В тези планове следва да се обърне внимание на уникалните предизвикателства, пред които са изправени всички региони, и по-специално по-слабо развитите, като се гарантира, че здравните системи са издръжливи, приспособими и реагират на променящите се заплахи за здравето, свързани с климата;

50.

изтъква значението на МРВ за разпространението на обществена информация и насърчаването на осведомеността сред общностите в ЕС. Поради това счита, че е от съществено значение да се засили сътрудничеството между местните и регионалните власти чрез създаването на платформи за обмен на знания и информация, за да се даде възможност за сътрудничество между местните и регионалните власти и академичните и научните институции, като по този начин се осигури солидна база от знания за оптимизиране на процеса на вземане на решения и наблюдение на напредъка към постигане на целите в областта на здравеопазването и околната среда;

51.

посочва като пример за добра практика Платформата на заинтересованите страни за нулево замърсяване, създадена от Комисията в сътрудничество с Комитета на регионите, която има за цел да обедини заинтересовани страни и експерти от различни области на политиката, като здравеопазване, селско стопанство, научни изследвания и иновации, транспорт, цифровизация и околна среда, увеличавайки максимално синергиите в декарбонизацията и възстановяването след COVID-19;

52.

счита, че близостта на регионалните и местните власти до европейските граждани им предоставя ключова позиция за по-голямо гражданско участие във всички тези инициативи, като по този начин се гарантира широко приемане и ангажираност. Поради това счита, че повишаването на осведомеността по въпросите на околната среда чрез образователни кампании и програми за повишаване на осведомеността следва да бъде основна задача за публичните власти, особено за органите на регионалното и местното самоуправление.

---

(1)  https://cor.europa.eu/en/engage/studies/Documents/QG0224012ENN%20Healthier%20environment%20for%20healthier%20lives.pdf