Емисии на замърсители от големи горивни инсталации

Европейският съюз определя емисионни нива за замърсителите от големи горивни инсталации.

АКТ

Директива 2010/75/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 година относно емисиите от промишлеността (комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването).

ОБОБЩЕНИЕ

Директива 2010/75/ЕС относно емисиите от промишлеността (комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването) влиза в сила през 2011 година и заменя 7 предходни законодателни документа, включително Директива 2001/80/ЕО за ограничаване на емисиите на определени замърсители във въздуха, изпускани от големи горивни инсталации.

Основната цел на директивата е да се намалят вредните емисии от промишлеността, по-специално чрез по-добро прилагане на най-добрите налични техники (НДНТ), като това се отразява благотворно на здравето на хората и на околната среда.

Глава III на Директива 2010/75/ЕС съдържа специални разпоредби за горивни инсталации. Тази глава се прилага по отношение на горивните инсталации, чиято обща номинална входяща топлинна мощност е равна или по-голяма от 50 MW, независимо от използвания вид гориво.

Някои горивни инсталации не са включени в приложното поле на тази глава. Например:

• инсталациите, в които горивните продукти се използват за нагряване, за сушене и др.;
• инсталациите за доизгаряне, които са предназначени за очистването на отпадъчните газове чрез горене и които не се използват като самостоятелни горивни инсталации;
• съоръженията за регенериране на каталитични крекинг-катализатори;
• съоръженията за конверсия на сероводород в сяра;
• реакторите, използвани в химическата индустрия;
• коксовите пещи.

Правила за обединяване

Директивата определя правила за обединяване. Например, когато отпадъчни газове на две или повече отделни горивни инсталации се изпускат през общ комин, съвкупността от тези инсталации се счита за една-единствена горивна инсталация и техният капацитет се сумира за целите на изчисляването на номиналната входяща топлинна мощност.

Норми за допустими емисии

Нормите за допустими емисии за големи горивни инсталации, посочени в приложение V към директивата, като цяло са по-строги от тези в предходната Директива 2001/80/ЕО. Има известна степен на гъвкавост (преходен национален план, временна дерогация) за съществуващите инсталации. В приложение V (част 1 и част 2) са определени нормите за допустими емисии за горивни инсталации.

Инсталации за централно отопление

До 31 декември 2022 г. някои горивни инсталации може да бъдат освободени от спазването на нормите за допустими емисии (напр. ако общата номинална входяща топлинна мощност на горивната инсталация не надвишава 200 MW или ако първоначалното разрешително на инсталацията е издадено преди 27 ноември 2002 г.).

Мониторинг на емисиите във въздуха

Държавите от ЕС трябва да гарантират извършването на мониторинг на емисиите във въздуха съгласно част 3 от приложение V и че условията, определени в разрешителното за работа на инсталацията, са напълно спазени. Инсталирането и функционирането на автоматизираното оборудване за мониторинг подлежат на контрол и годишни контролни изпитвания.

Съхранение на въглероден диоксид в геоложки формации

Във връзка с това, операторите на всички горивни инсталации с номинална електрическа изходяща мощност от 300 мегавата или повече трябва да гарантират, че: i) има налични подходящи места за хранилища; ii) транспортните съоръжения са технически и икономически осъществими; и iii) има техническа и икономическа възможност за адаптиране на инсталациите за улавяне на въглероден диоксид.

Лошо функциониране или повреда на пречиствателни съоръжения

Държавите от ЕС трябва да гарантират, че в разрешителните, издадени от техните компетентни органи, са предвидени процедури при лошо функциониране или повреда на пречиствателните съоръжения. В случай на повреда от оператора се изисква да намали или да спре дейностите си, ако връщането към нормална експлоатация не е възможно в рамките на 24 часа, или да експлоатира инсталацията, като използва слабо замърсяващи горива.

СВЪРЗАНИ АКТОВЕ

Решение 2003/507/ЕО на Съвета от 13 юни 2003 година относно присъединяването на Европейската общност към протокола към конвенцията относно трансграничното замърсяване на въздуха на далечни разстояния, за намаляване на окисляването, еутрофикацията и приземния озон (Официален вестник L 179, 17 юли 2003 г.).

Целта на Протокола от 1979 г. е да се намалят емисиите от сяра, азотни оксиди, амоняк и летливи органични съединения, които са причинени от антропогенни дейности и които има вероятност да причинят вредни въздействия върху човешкото здраве, природните екосистеми, поради подкиселяване, еутрофикация или от тропосферен озон като резултат от трансграничен атмосферен пренос на далечни разстояния.

Препоръка на Комисията от 15 януари 2003 година относно насоките за подпомагане на държавите членки при изготвянето на национален план за намаляване на емисиите в съответствие с разпоредбите на Директива 2001/80/ЕО за ограничаване на емисиите на определени замърсители във въздуха, изпускани от големи горивни инсталации (нотифицирано под документ номер C(2003) 9) (2003/47/ЕО) (Официален вестник L 16, 22 януари 2003 г.).

Последна актуализация: 11.08.2014