Обща рамка за санкциите на ЕС

ОСНОВНИ АСПЕКТИ

• ЕС приема санкции като свои собствени мерки (т.е. автономни санкции) и/или като начин за изпълнение на резолюции на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации в случаите, когато държави извън ЕС, физически или юридически лица, групи или недържавни образувания:
  • не зачитат международното право или правата на човека;
  • провеждат политики или действия, които не спазват правовата държава или демократичните принципи.
• Тези санкции са превантивни инструменти, които нямат наказателен характер и имат за цел да позволят на ЕС да отговори бързо на политическите предизвикателства и промени в съответствие с принципите на общата външна политика и политиката на сигурност.
• Санкциите на ЕС трябва да се разглеждат в контекста на по-широк политически диалог. Трябва да бъдат изготвени ограничителни мерки за свеждане до минимум на последиците за цивилното население. Във връзка с това ЕС счита, че е целесъобразно да се обърне внимание на конкретната ситуация чрез налагане на целенасочени и диференцирани санкции на държава или част от нея, на членове на правителството, на отделни лица, групи или образувания.

Постепенни санкции

ЕС може да наложи редица постепенни санкции срещу държави извън ЕС, включително следните.

• Дипломатически санкции:
  • изгонване на дипломати, прекратяване на официални посещения;
  • прекратяване на двустранно или многостранно сътрудничество с ЕС; и
  • бойкот на спортни или културни събития.
• Икономически и финансови санкции:
  • оръжейно ембарго върху военни стоки, включени в общия списък на военните стоки на ЕС.;
  • ограничения на вноса и износа на изделия, които се използват както за граждански, така и за военни цели („изделия с двойна употреба“).

Мерките за забрана може да включват:

• замразяване на финансови средства и икономически ресурси, които принадлежат на лицата или организациите, срещу които са насочени мерките, или се контролират от тях (напр. парични средства в брой, банкови депозити, ценни книжа, акции и др.), което означава забрана за достъпа до тях, за тяхното прехвърляне или продаване или забрана за продаване или отдаване под наем на недвижимо имущество;
• забрана за издаване на виза или за пътуване, за да не се позволи на дадени лица да влизат в ЕС;
• отраслови мерки за забрана, напр. относно вноса или износа на определени стоки или технологии.

В някои случаи могат да бъдат направени изключения от замразяването на активи, за да се позволи износът на продукти за задоволяване на основни нужди (като храна или лекарства).

Държавите членки могат също така да предоставят изключения от забраните за пътуване (например, за да позволят на санкциониран член на правителството на държава извън ЕС да участва в конференция на ООН, която се провежда на тяхна територия).

Въздействие и последици

Санкциите имат за цел постигане на политически и икономически последици. Те се прилагат за:

• всяко лице на територията на ЕС или извън нея, независимо дали е гражданин на ЕС или на държава извън ЕС;
• дружества и организации, учредени съгласно законодателството на държава членка (включително клонове на дружества от ЕС в държави извън ЕС);
• правителства, организации и недържавни субекти от страни извън ЕС;
• стопанска дейност, която се осъществява в част от ЕС или на цялата територия на ЕС.

Въвеждане на режими на ограничителни мерки

През 2018 и 2019 г. бяха въведени три режима на ограничителни мерки:

• за справяне с употребата и разпространението на химически оръжия, с приемането на Решение (ОВППС) 2018/1544 и Регламент (ЕС) 2018/1542;
• насочени срещу лицата, отговорни за кибератаки, с приемането на Решение (ОВППС) 2019/797 и Регламент (ЕС) 2019/796;
• насочени срещу лицата, отговорни за неразрешени сондажни дейности в Източното Средиземноморие с приемането на Решение (ОВППС) 2019/1894 и Регламент (ЕС) 2019/1890.

Нарушаването на ограничителните мерки е добавено към списъка с престъпления на ЕС

През ноември 2022 г. Съветът прие Решение (ЕС) 2022/2332, в което нарушението на ограничителните мерки на ЕС се определя като престъпление, което отговаря на критериите, посочени в член 83, параграф 1 от ДФЕС.