Питейната вода — основни изисквания за качество

ОСНОВНИ АСПЕКТИ

Водата, предназначена за консумация от човека, се определя като:

• цялата вода, независимо дали в първоначалното си състояние, или след обработка, предназначена за пиене, готвене, приготвяне на храна или други битови цели както в обществени, така и в частни помещения, независимо от произхода си и от това дали се доставя от разпределителна мрежа, от цистерна или в бутилки или контейнери, включително изворна вода;
• цялата вода, използвана във всяка стопанска дейност в областта на храните за производство, преработка, консервиране или пускане на пазара на продукти или вещества, предназначени за консумация от човека.

Освобождаване от директивата

Директивата не се прилага за:

• натурални минерални води (но не изворни), както е посочено в Директива 2009/54/ЕО (вж. резюме); или
• води, които са лекарствени продукти съгласно определението в Директива 2001/83/ЕО (вж. резюме).

Освен това държавите от ЕС могат да освободят:

• водата, предназначена изключително за целите, за които властите са убедени, че качеството не оказва пряко или косвено влияние върху здравето на потребителите;
• вода, предназначена за консумация от човека, идваща от индивидуален източник, който доставя средно по-малко от 10 m³ дневно или снабдява по-малко от 50 души, освен ако водата се доставя в рамките на търговска или обществена дейност.

Морските кораби, които обезсоляват вода, превозват пътници и действат като доставчици на вода, не са обект на някои аспекти на директивата, включително химикали за пречистване и филтри.

Стандарти за качество на водата

Държавите от ЕС трябва да гарантират, че водата, предназначена за консумация от човека, е „здравословна и чиста“. В нея не трябва да има никакви микроорганизми и паразити, както и каквито и да било вещества, които в определено количество или концентрация представляват потенциална опасност за човешкото здраве. По-конкретно, трябва да отговаря на следните минимални изисквания.

• Микробиологични показатели. Водата не трябва изобщо да съдържа:
  • Чревни ентерококи; и
  • Ешерихия коли;
• Химични показатели. Количествата на химични вещества не трябва да надвишават следните стойности (забележка: g/l = грама на литър, mg/l = милиграма на литър и μg/l = микрограма на литър):
  • Акриламид 0,10 μg/l;
  • Антимон 10 μg/l;
  • Арсен 10 μg/l;
  • Бензен 1,0 μg/l;
  • Бензо[a]пирен 0,010 μg/l;
  • Бисфенол А 2,5 μg/l;
  • Бор 1,5 mg/l;
  • Бромати 10 μg/l;
  • Кадмий 5,0 μg/l;
  • Хлорати 0,25 mg/l;
  • Хлорити 0,25 mg/l;
  • Хром 25 μg/l;
  • Мед 2,0 mg/l;
  • Цианиди 50 μg/l;
  • 1,2-дихлорoетан 3,0 μg/l;
  • Епихлорохидрин 0,10 μg/l;
  • Флуориди 1,5 mg/l;
  • Халооцетни киселини 60 μg/l;
  • Олово 5 μg/l;
  • Живак 1,0 μg/l;
  • Микроцистин-LR 1,0 μg/l;
  • Никел 20 μg/l;
  • Нитрати 50 mg/l;
  • Нитрити 0,50 mg/l;
  • Пестициди 0,10 μg/l;
  • Пестициди общо А 0,50 μg/l;
  • Общо PFAS 0,50 μg/l;
  • Сума на PFAS 0,10 μg/l;
  • Полициклични ароматни въглеводороди 0,10 μg/l;
  • Селен 20 μg/l;
  • Тетрахлороетен и трихлороетен 10 μg/l;
  • Трихалометани (ТХМ) общо 100 μg/l;
  • Уран 30 μg/l;
  • Винилхлорид 0,50 μg/l.
• Показатели от значение за оценката на риска за вътрешните разпределителни системи (напр. тръбопроводи, резервоари). Това са:
  • Legionella < 1000 CFU¹/l;
  • Олово 10 μg/l.
• Индикативни показатели. Това включва наличието на агресивни или корозивни вещества. Ако те са над ограниченията, определени в директивата, държавите от ЕС трябва да преценят дали това неспазване представлява риск за човешкото здраве и да предприемат коригиращи действия.

Освен това държавите от ЕС трябва да спазват и другите правила на директивата.

Оценка на риска

Държавите от ЕС гарантират, че се извършва оценка и управление на риска от водосборните басейни за пунктове за питейна вода и системите за снабдяване, както и оценка на риска на вътрешните разпределителни системи и дали потенциалните рискове влияят върху качеството на водата, включително определяне на опасностите в системата и прилагане на мерки за контрол.

Материали, които влизат в контакт с питейната вода

Държавите от ЕС гарантират, че материалите, използвани за водовземане, пречистване, съхранение или разпределение, които влизат в контакт с водата, не:

• заплашват пряко или косвено човешкото здраве;
• влияят неблагоприятно върху цвета, миризмата или вкуса на водата;
• засилват микробния растеж;
• изпускат замърсители във водата при по-високи нива, отколкото се счита за необходимо за предназначението на материала.

Поетапно ще бъдат въведени допълнителни методики за изпитване и процедури за приемане на разрешени изходни вещества и крайни материали (до 12 януари 2024 г.), както и списъци с разрешените изходни вещества (до 12 януари 2025 г.).

Достъп, информация, мониторинг и оценка

Държавите от ЕС трябва:

• да подобрят или да поддържат достъпа до питейна вода за всички, по-специално за уязвимите и маргинализираните групи;
• да гарантират, че е налице подходяща, актуална информация за питейната вода;
• до 12 януари 2029 г. да изготвят набор от данни за мерките, предприети за подобряване на достъпа до и насърчаване на използването на вода, предназначена за консумация от човека;
• до 12 юли 2027 г. да изготвят набор от данни за оценка и управление на риска и мониторинг на водосборните басейни за пунктове за водовземане;
• да изготвят набори от данни за резултатите от мониторинга на качеството на водата, произшествията и всички предоставени дерогации.

Европейската комисия ще извърши оценка на директивата до 12 януари 2035 г. и междувременно ще преразглежда микробните и химическите стандарти, както и процедурите за мониторинг, вземане на проби и оценка на риска най-малко на всеки 5 години.

Отмяна

Директивата преработва и отменя Директива 98/83/ЕО и нейните последващи изменения (вж. резюме), считано от 12 януари 2023 г.