Протокол от Киото

Протоколът от Киото към Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата е приет на 11 декември 1997 г. Той влезе в сила през 2005 г.

В рамките на първия период на поети задължения на Протокола от Киото (2008—2012 г.) участващите държави се ангажираха да намалят своите емисии на парникови газове със средно 5 % в сравнение с нивата от 1990 г. ЕС и неговите държави членки — 15 към онзи момент — поеха ангажимент за намаляване с 8 % за ЕС като цяло.

За да се преодолеят разликите между края на първия период на Протокола от Киото през 2012 г. и началото на новото глобално споразумение (Парижкото споразумение) през 2020 г., на конференцията относно изменението на климата в Доха през декември 2012 г. е прието изменение на Протокола от Киото.

През втория период на поети задължения (2013—2020 г.) участващите държави се съгласиха да намалят своите емисии на парникови газове с най-малко 18 % под нивата от 1990 г. ЕС, неговите държави членки и Исландия се споразумяха да постигнат целта за намаляване с 20 %, която да бъде изпълнена съвместно.

Съгласно Протокола страните трябва да постигнат своите цели предимно чрез национални мерки. Въпреки това в Протокола се предлагат също и така и три базирани на пазара механизми като допълнителни начини за постигане на целите им.

Механизмите от Киото са:

• търговия с емисии между страните, подписали Протокола;
• съвместно реализиране на проекти от тези страни;
• механизма за чисто развитие (със страните, които не са подписали Протокола).

Съгласно Протокола действителните емисии на страните се следят и се води точен отчет на извършените продажби.

Комисията публикува годишен доклад за напредъка, в който се предоставя информация за напредъка, постигнат от ЕС и неговите държави членки за постигане на техните цели за намаляване на емисиите на парникови газове.