–

за A.G.S., N.G.S. и M.S.G., от J. Madrazo Leal, abogado, и V. Montes Guerra, procuradora

–

за FSC, от J. Concheiro Fernández, abogado,

–

за Banco Santander SA, от R. Rangel García-Zarco, J. M. Rodríguez Cárcamo и A. M. Rodríguez Conde, abogados,

–

за испанското правителство, от L. Aguilera Ruiz, в качеството на представител,

–

за италианското правителство, от G. Palmieri, в качеството на представител, подпомагана от P. Gentili, avvocato dello Stato,

–

за Европейската комисия, от P. Němečková, A. Nijenhuis и D. Triantafyllou, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 34, параграф 1, буква а), член 53, параграфи 1 и 3, и член 60, параграф 2, първа алинея, букви б) и в) от Директива 2014/59/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 година за създаване на рамка за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници и за изменение на Директива 82/891/ЕИО на Съвета и директиви 2001/24/ЕО, 2002/47/ЕО, 2004/25/ЕО, 2005/56/ЕО, 2007/36/ЕО, 2011/35/ЕС, 2012/30/ЕС и 2013/36/ЕС и на регламенти (ЕС) № 1093/2010 и (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 173, 2014 г., стр. 190).

2

Запитванията са отправени в рамките на спорове съответно между инвеститорите M.S.G., N.G.S., A.G.S., M.C.S. и FSC, от една страна, и Banco Santander SA, в качеството му на правоприемник на Banco Popular Español SA (наричана по-нататък „Banco Popular“), от друга страна, по повод на исковете за унищожаване на договора или за отговорност, предявени от тези инвеститори поради неточна и невярна информация, предоставена им в проспекта на емисията при придобиването на капиталови инструменти, които впоследствие са преобразувани в акции на Banco Popular.

3

Директива 2003/71/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно проспекта, който следва да се публикува, когато публично се предлагат ценни книжа или когато се допускат ценни книжа до търгуване, и за изменение на Директива 2001/34/ЕО (ОВ L 345, 2003 г., стр. 64; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 7, стр. 23) е отменена, считано от 21 юли 2019 г., с Регламент (EС) 2017/1129 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2017 година относно проспекта, който трябва да се публикува при публично предлагане или допускане на ценни книжа до търговия на регулиран пазар, и за отмяна на Директива 2003/71/ЕО (ОВ L 168, 2017 г., стр. 12). При настъпването на обстоятелствата по спора обаче разпоредбите на Директива 2003/71 са били все още в сила.

4

Член 6 от същата директива, озаглавен „Съпътстваща проспекта отговорност“, предвижда:

„1.   Държавите членки гарантират, че отговорност за информацията, представена в проспекта, носи поне емитентът или неговите административни, ръководни или надзорни органи, предлагащата страна, лицето, което кандидатства за допускане до търгуване на регулиран пазар, или гарантът, съобразно приложимия случай. Отговорните лица следва да бъдат ясно обозначени в проспекта чрез техните имена и функции или в случая на юридически лица — чрез наименованията им и седалищата им, както и декларации от тях, че доколкото знаят, съдържащата се в проспекта информация е в съответствие с фактите и че проспектът не [съдържа пропуски, които могат] да засегнат неговото значение.

2)   Държавите членки гарантират, че техните законови, подзаконови и административни разпоредби относно гражданската отговорност се прилагат по отношение на лицата, отговарящи за съдържащата се в проспекта информация.

[…]“.

5

Съображения 45, 49 и 120 от Директива 2014/59 имат следното съдържание:

[…]

[…]

6

Член 1, параграф 1 от тази директива предвижда:

„1.   С настоящата директива се определят правилата и процедурите, свързани с възстановяването и преструктурирането на следните субекти:

[…]

[…]“.

7

Член 2, параграф 1 от посочената директива предвижда:

„За целите на настоящата директива се прилагат следните определения:

[…]

[…]

[…]

[…]“.

8

Член 34 от същата директива, озаглавен „Основни принципи, уреждащи преструктурирането“, предвижда в параграф 1:

„Държавите членки гарантират, че когато прилагат инструментите за преструктуриране и упражняват правомощията за преструктуриране, органите за преструктуриране вземат всички подходящи мерки, за да гарантират, че действието по преструктуриране е предприето в съответствие със следните принципи:

[…]

[…]“.

9

Член 37 от тази директива, озаглавен „Общи принципи за инструментите за преструктуриране“, гласи следното:

„[…]

3.   Посочените в параграф 1 инструменти за преструктуриране са следните:

4.   Органите за преструктуриране могат да прилагат инструментите за преструктуриране както поотделно, така и във всякакви комбинации, при спазване на параграф 5.

[…]“.

10

Съгласно член 38 от посочената директива, озаглавен „Инструмент за продажба на стопанска дейност“:

„1.   Държавите членки гарантират, че органите за преструктуриране разполагат с правомощието да прехвърлят на купувач, който не е мостова институция:

При спазване на параграфи 8 и 9 от настоящия член и на член 85, посоченото в първа алинея прехвърляне се извършва, без да се иска съгласието на акционерите на институцията в режим на преструктуриране или на трето лице, различно от купувача, и без да се спазват процедурни изисквания съгласно дружественото право или правото в областта на ценните книжа, освен включените в член 39.

2.   Прехвърлянето съгласно параграф 1 се извършва при търговски условия, като е съобразено с конкретните обстоятелства и е в съответствие с рамката на Съюза за държавната помощ.

3.   В съответствие с параграф 2 от настоящия член органите за преструктуриране вземат всички разумни мерки да извършат прехвърлянето при търговски условия, които отговарят на оценката, извършена съгласно член 36, като вземат предвид конкретните обстоятелства.

[…]

6.   След използването на инструмента за продажба на стопанска дейност органите за преструктуриране, със съгласието на купувача, могат да упражнят правомощията за прехвърляне по отношение на активи, права или задължения, прехвърлени на купувача, за да се прехвърлят активите, правата или задълженията обратно на институцията в режим на преструктуриране, или акциите или другите инструменти на собственост обратно на първоначалните им собственици, като институцията в режим на преструктуриране или първоначалните собственици са задължени да приемат обратно всички такива активи, права или задължения, или акции или други инструменти на собственост.

[…]

9.   Държавите членки гарантират, че ако компетентният орган на тази институция не е приключил оценката по параграф 8, от датата на прехвърляне на акциите или другите инструменти на собственост при прилагането от органа за преструктуриране на инструмента за продажба на стопанска дейност се прилагат следните разпоредби:

[…]

13.   Без да се засяга дял IV, глава VII, акционерите или кредиторите на институцията в режим на преструктуриране и други трети лица, чиито активи, права или задължения не са прехвърлени, нямат права по отношение на прехвърлените активи, права или задължения“.

11

Член 48 от същата директива, озаглавен „Последователност на обезценяването и преобразуването“, гласи:

„1.   Държавите членки гарантират, че когато прилагат инструмента за споделяне на загуби, органите за преструктуриране упражняват правомощията за обезценяване и преобразуване при спазване на изключенията, предвидени в член 44, параграфи 2 и 3, при спазване на следните изисквания:

[…]“.

12

Член 53 от Директива 2014/59, озаглавен „Последици от споделянето на загуби“, предвижда:

„1.   Държавите членки гарантират, че когато органът за преструктуриране упражнява правомощието, посочено в член 59, параграф 2 и член 63, параграф 1, букви д)—и), намаляването на главницата или текущата дължима сума, преобразуването или обезсилването е с незабавно и задължително действие за институцията в режим на преструктуриране и за засегнатите кредитори и акционери.

[…]

3.   Ако при упражняване на правомощието, посочено в член 63, параграф 1 буква д), органът за преструктуриране намали до нула размера на главницата на задължение или текущата дължима сума по него, това задължение и всички други задължения или вземания, произтичащи от него, които не са натрупани към момента на упражняване на правомощието, се третират като погасени за всички цели и няма да се признават при последващи производства във връзка с институцията в режим на преструктуриране или нейна институция —правоприемник при последваща ликвидация.

4.   Ако при упражняване на правомощието, посочено в член 63, параграф 1 буква д), органът за преструктуриране намали част, но не пълния размер на главницата на задължение или на текущата дължима сума по него:

13

Член 60 от тази директива, озаглавен „Разпоредби относно обезценяването или преобразуването на капиталови инструменти“, гласи следното:

„1.   Когато изпълняват изискването по член 59, органите за преструктуриране упражняват правомощията за обезценяване или преобразуване в съответствие с реда на вземанията при обичайното производство по несъстоятелност по начин, който води до следните резултати:

2.   Когато се обезценява главницата на съответен капиталов инструмент:

[…]

3.   С оглед извършване на преобразуването на съответните капиталови инструменти съгласно параграф 1, буква б) от настоящия член органите за преструктуриране могат да изискват от институциите и дружествата по член 1, параграф 1, букви б), в) и г) да емитират инструменти на базовия собствен капитал от първи ред в полза на притежателите на съответните капиталови инструменти. […]

[…]“.

14

Съгласно член 63, параграф 1 от посочената директива, озаглавен „Общи правомощия“:

„Държавите членки гарантират, че органите за преструктуриране разполагат с необходимите правомощия, за да прилагат инструментите за преструктуриране по отношение на институции и дружества по член 1, параграф 1, букви б), в) и г), които отговарят на условията за преструктуриране. По-специално органите за преструктуриране имат следните правомощия за преструктуриране, които могат да упражняват поотделно или в различни комбинации:

[…]

[…]“.

15

Съгласно член 64, параграф 4, буква б) от същата директива допълнителните правомощия на органите за преструктуриране, посочени в тази разпоредба, не засягат „[п]ри спазване на членове 69, 70 и 71, правото на всяка страна по договор да упражни права по договора, включително правото да го прекрати, когато има това право в съответствие с договорните условия, в резултат на действие или бездействие от страна на институцията в режим на преструктуриране преди съответното прехвърляне или от страна на приемателя, след като е извършено съответното прехвърляне“.

16

Член 68 от Директива 2014/59, озаглавен „Изключване на определени договорни условия при ранна намеса и преструктуриране“, предвижда в параграфи 3 и 4:

„3.   При условие че продължава изпълнението на съществените договорни задължения, включително задълженията за плащане и изпълнение, както и за осигуряване на обезпечение, дадена мярка за предотвратяване на кризи или мярка за управление на кризи, включително настъпването на събитие, което е пряко свързано с прилагането на такава мярка, сама по себе си не позволява на никого:

[…]

4.   Настоящият член не засяга правото на дадено лице да предприема действие по параграф 3, когато това право е възникнало по силата на събитие, различно от мярката за предотвратяване на кризи или мярката за управление на кризи или от настъпването на събитие, което е пряко свързано с прилагането на такава мярка.

[…]“.

17

Член 73 от същата директива, озаглавен „Третиране на акционерите и кредиторите при частични прехвърляния и използване на инструмента за споделяне на загуби“, предвижда в буква б), че „[д]ържавите членки гарантират […] по-специално за целите на член 75[, че] ако органите за преструктуриране приложат инструмента за споделяне на загуби, акционерите и кредиторите, чиито вземания са обезценени или преобразувани в капитал, не понасят по-големи загуби от тези, които биха понесли, ако институцията в режим на преструктуриране беше ликвидирана чрез обичайно производство по несъстоятелност […]“.

18

Член 74 от посочената директива, озаглавен „Оценка на разликата в третирането“, предвижда в параграф 1:

„За целите на оценката дали акционерите и кредиторите биха получили по-добро третиране, ако по отношение на институцията в режим на преструктуриране бе започнало обичайно производство по несъстоятелност, включително, но не само, за целите на член 73, държавите членки гарантират, че оценката се извършва от независимо лице, веднага след като е извършено действието или действията по преструктуриране. […]“.

19

Съгласно член 75 от същата директива, озаглавен „Защитни механизми за акционерите и кредиторите“:

„Държавите членки гарантират, че ако с оценката по член 74 се установи, че някой акционер или кредитор, посочен в член 73 […] са понесли по-големи загуби, отколкото щяха да понесат при ликвидация чрез обичайно производство по несъстоятелност, те имат право разликата да им бъде изплатена от механизмите за финансиране на преструктурирането“.

20

Член 101, параграф 1, буква д) от Директива 2014/59 предвижда, че органите за преструктуриране могат да използват механизмите за финансиране само до степента, необходима за гарантиране на ефективното прилагане на инструментите за преструктуриране, по-специално с цел изплащане на обезщетения на акционерите или кредиторите в съответствие с член 75 от тази директива.

21

С Решение SRB/EES/2017/08 от 7 юни 2017 г. Единният съвет за преструктуриране приема схема за преструктуриране на Banco Popular, която е одобрена от Европейската комисия с Решение (ЕС) 2017/1246 (ОВ L 178, 2017 г., стр. 15).

22

Решение SRB/EES/2017/08 на Единния съвет за преструктуриране е приведено в изпълнение с решение на Fondo de Reestructuración Ordenada Bancaria (Фонд за организирано преструктуриране на банките, Испания, наричан по-нататък „FROB“) от 7 юни 2017 г. (BOE, бр. 155 от 30 юни 2017 г., стр. 55470), с което се приемат следните мерки:

„Първо. Намаляване на актуалния дружествен капитал на [Banco Popular] чрез обезценяването на всички акции, които понастоящем са в обращение […]

Второ. Едновременно увеличаване на капитала и премахване на преференциалното право за записване с оглед на преобразуването на всички инструменти на допълнителния капитал от първи ред […]

Трето. Намаляване на дружествения капитал на нула евро (0 EUR) чрез обезценяването на акциите, които са следствие от преобразуването на инструменти на допълнителния капитал от първи ред и са определени в предходната точка […]

Четвърто. Едновременно увеличаване на капитала и премахване на преференциалното право за записване с оглед на преобразуването на всички инструменти на капитала от втори ред в новоиздадени акции на Banco Popular […]

[…]

Шесто. Прехвърляне в полза на [Banco Santander] на всички акции на [Banco Popular], издадени вследствие на преобразуването на инструментите на капитала от втори ред, посочени в третото съображение от настоящото решение […]

23

Третото правно основание на това решение посочва:

„Що се отнася до обхвата на обезценяването, прието като мярка с настоящото решение, става въпрос […] за обезценяване, което е за постоянно, като на притежателите на [обезценените акции] не се изплаща никакво обезщетение […]. По отношение на притежателя на обезценените акции не се запазва никакво задължение освен вече натрупаните задължения или отговорността, която може да произтече от иск, с който се оспорва законосъобразността на упражняването на правомощието за обезценяване“.

24

През 2010 г. и 2011 г. жалбоподателите в главните производства придобиват съответно различни капиталови инструменти, издадени от Banco Popular или от нейно дъщерно дружество, а именно BPE Preference International Limited.

25

През 2012 г. и 2014 г. капиталовите инструменти, предмет на дела C‑779/22 и C‑794/22, са преобразувани в акции на Banco Popular.

26

На 7 юни 2017 г. Единният съвет за преструктуриране приема схемата за преструктуриране на Banco Popular, която е одобрена от Комисията същия ден.

27

Тази схема за преструктуриране е приведена в изпълнение посредством решение на FROB, което също е прието на 7 юни 2017 г. С това решение той по-специално намалява до нула дружествения капитал на Banco Popular чрез обезценяването на всички акции в обращение. В резултат на това решение жалбоподателите в главните производства по дела C‑779/22 и C‑794/22 престават да бъдат притежатели на акциите на Banco Popular, в които техните капиталови инструменти са преобразувани през 2012 г. и 2014 г.

28

Освен това FROB решава да извърши преобразуване на инструментите на капитала от втори ред и да прехвърли на Banco Santander новите акции, емитирани след това преобразуване, без съгласието на бившите притежатели на тези инструменти. В резултат на това жалбоподателите в главното производство по дело C‑775/22 престават да бъдат притежатели на подчинени облигации, придобити през 2010 г. и 2011 г., които са преобразувани в акции и прехвърлени на Banco Santander без насрещна престация.

29

Жалбоподателите в главното производство подават съответно, от една страна, иск за унищожаване на договора за придобиването на разглежданите в главното производство капиталови инструменти, с мотива че нито Banco Popular, нито BPE Preference Internationalne са ги уведомили надлежно за естеството, характеристиките и рисковете на тези инструменти. От друга страна, те предявяват иск за обезщетение за вредите, причинени от неспазването от страна на тези банки на законовите им задължения за предоставяне на информация във връзка със записването на тези капиталови инструменти.

30

След предявяване на тези искове, в производството по обжалване пред Tribunal Supremo (Върховен съд, Испания), който е запитващата юрисдикция по настоящото дело, се уточнява, че жалбите се ограничават съответно до иска за унищожаване на договора по дела C‑775/22 и С‑779/22 или до иска за обезщетение за вреди по дело C‑794/22.

31

След подаването на тези жалби Съдът постановява решение от 5 май 2022 г., Banco Santander (Преструктуриране на Banco Popular) (C‑410/20, EU:C:2022:351) (наричано по-нататък „решение Banco Santander (Преструктуриране на Banco Popular)“). В това решение Съдът постановява, че член 34, параграф 1, буква а), член 53, параграфи 1 и 3 и член 60, параграф 2, първа алинея, букви б) и в) от Директива 2014/59 не допускат след пълното обезценяване на акциите, разпоредено в рамките на преструктурирането на банкова институция, да се предявяват искове за отговорност поради съдържащата се в проспекта информация и искове за унищожаване на договора за записване на акции срещу тази институция или срещу нейния правоприемник.

32

Запитващата юрисдикция отбелязва, че в Испания са налице голям брой спорове относно различните капиталови инструменти на Banco Popular, а именно, наред с другото, акции, привилегировани акции и подчинени облигации. В повечето случаи приобретателите на тези финансови продукти са предявили искове за унищожаване на договорите за придобиване на тези продукти и за връщане на сумата, платена за това придобиване, и/или искове за отговорност, с които се претендира обезщетение за загубите, претърпени в резултат на посоченото придобиване, на основание член 6 от Директива 2003/71 или на общите правила, уреждащи договорите. Всички тези искове са се основавали на порок на волята, произтичащ от неточната и невярна информация, предоставена при пускането на посочените финансови продукти на пазара.

33

Запитващата юрисдикция уточнява, че макар посочените спорове да са довели до различно тълкуване на разпоредбите на Директива 2014/59 от националните юрисдикции, страните по висящите пред нея спорове имат разногласия по въпроса дали съдебната практика, установена с решение Banco Santander (Преструктуриране на Banco Popular), е приложима към разглежданото в главните производства положение.

34

Що се отнася по-специално до дела C‑779/22 и C‑794/22, запитващата юрисдикция иска да се установи дали правото на връщане, произтичащо от унищожаването на договора за придобиване на разглежданите в главното производство капиталови инструменти, преобразувани в акции преди преструктурирането на Banco Popular, както и задължението за поправяне на вредите, представляват „натрупано“ задължение или представляват задължение, което „не е натрупано“ по смисъла на член 53, параграф 3 и член 60, параграф 2, буква б) от Директива 2014/59.

35

В това отношение тя отбелязва, че в испанското право под „възникване на задължението“ се разбира моментът, в който възниква правото да се поиска изпълнението на дадено задължение, а под „падеж“ — изтичане на определения срок за изпълнението на дадено задължение, след което същото става изискуемо. Разглежданите в главното производство конвертируеми облигации обаче са станали изискуеми на самата дата, на която са преобразувани в акции и следователно преди откриването на процедурата за преструктуриране на Banco Popular. Освен това съдебното решение, с което се признава отговорността за евентуални вреди, нямало конститутивен характер, а констатирало наличието на тази отговорност и определяло размера на обезщетението. Дори задължението за обезщетяване да представлява „евентуално вземане“ до окончателното му установяване по съдебен ред, то все пак се считало за изискуемо вземане още преди тази констатация.

36

Що се отнася до дело C‑775/22, запитващата юрисдикция посочва, че жалбоподателите в главното производство поддържат пред нея, на първо място, че съдебната практика, установена с решение Banco Santander (Преструктуриране на Banco Popular), не е приложима към преобразуването на подчинени облигации в акции и последващото им прехвърляне, тъй като член 53, параграф 3 и член 60, параграф 2 от Директива 2014/59 се прилагат единствено в рамките на обезценяване, но не и на мярка за преобразуване с последващо прехвърляне. Освен това ограниченията на правото на ефективна съдебна защита и на правото на собственост на притежателите на капиталови инструменти на дружество, което е обект на преструктуриране, следва да се тълкуват ограничително.

37

На второ място, жалбоподателите се позовават на режима на правото на прекратяване на договора, който произтича от член 64, параграф 4, буква б), от член 68, параграфи 3 и 4, и от член 71 от тази директива. В случай на преобразуване нито едно правило не изключвало или ограничавало предявяването на иск за унищожаване на договора за придобиване на подчинени облигации, доколкото този иск не се основава на мерките за преструктуриране, а се позовава на първоначалната сделка за записване на тези облигации.

38

На трето място, жалбоподателите изтъкват, че лишаването от правото да се предявяват искове за унищожаване на договора и за обезщетение нарушава принципа на забрана на по-неблагоприятното третиране в сравнение с обичайното производство по несъстоятелност, закрепен в член 34, параграф 1, буква ж) и в член 73, буква б) от Директива 2014/59.

39

При тези обстоятелства по дело C‑775/22 Tribunal Supremo (Върховен съд) решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Трябва ли разпоредбите на член 34, параграф 1, букви а) и б), във връзка с член 53, параграфи 1 и 3, член 60, параграф 2, първа алинея, букви б) и в) и член 64, параграф 4, буква б) от Директива 2014/59/ЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат лицата, които преди започването на процедурата за преструктуриране на кредитната институция са придобили издадени от нея подчинени облигации (инструменти на капитала от втори ред), чийто падеж не е настъпил към момента на приемането на решението за преструктуриране, да предявяват, след преобразуването на тези подчинени облигации в акции и последващото прехвърляне на същите без реална насрещна престация, иск срещу тази институция или срещу нейния правоприемник за унищожаване на договора за записване на посочените подчинени облигации, с който иск да претендират връщане на платената за записването на подчинените облигации цена, ведно с дължимите лихви, считано от датата на сключване на този договор?“.

40

При същите обстоятелства, по дело C‑779/22 Tribunal Supremo (Върховен съд) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

41

При същите обстоятелства, по дело C‑794/22 Tribunal Supremo (Върховен съд) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

42

По решение на председателя на Съда от 7 март 2023 г. дела C‑775/22, C‑779/22 и C‑794/22 са съединени за целите на писмената и устната фаза на производството, както и на съдебното решение.

43

С въпросите си по дела C‑779/22 и C‑794/22, които следва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали разпоредбите на член 34, параграф 1, букви а) и б) във връзка с член 53, параграфи 1 и 3, и с член 60, параграф 2, първа алинея, букви б) и в) от Директива 2014/59 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат след пълното обезценяване на акциите от дружествения капитал на кредитна институция, която е обект на преструктуриране, лицата, придобили капиталови инструменти, преобразувани в акции на тази кредитна институция преди приемането на мерките за преструктуриране срещу нея, да предявяват срещу посочената институция или срещу нейния правоприемник иск за отговорност поради неточна и невярна информация, предоставена в проспекта, както е предвидено в член 6 от Директива 2003/71, или иск по националното право за унищожаване на договора за записване на тези капиталови инструменти, който иск, предвид неговото обратно действие, би довел до връщане на равностойността на първоначално придобитите капиталови инструменти, впоследствие преобразувани в акции, заедно с лихвите, считано от датата на сключване на този договор.

44

Най-напред следва да се припомни, че в точка 51 от решение Banco Santander (Преструктуриране на Banco Popular) Съдът вече е постановил, че посочените в предходната точка разпоредби не допускат, след като в рамките на процедура за преструктуриране акциите от дружествения капитал на кредитна институция или на инвестиционно предприятие са били напълно обезценени, лицата, които преди откриването на тази процедура са придобили акции, да предявяват подобни искове.

45

Запитващата юрисдикция обаче иска да се установи дали произтичащата от това решение съдебна практика може да се приложи към иск за унищожаване на договора или към иск за отговорност, предявен от лица, които първоначално са придобили не акции на институция или предприятие в режим на преструктуриране, а други капиталови инструменти, преобразувани в такива акции преди започването на процедурата за преструктуриране. По-специално тази юрисдикция иска да се установи дали правото на връщане или на обезщетение, произтичащи от обявяването на недействителността или от ангажирането на отговорността, могат да се считат за натрупани по смисъла на член 53, параграф 3 и на член 60, параграф 2, първа алинея, буква б) от Директива 2014/59 преди датата на приемане на решението за преструктуриране, при положение че исковете, които са в основата на тези права, са предявени след извършването на действието по преструктуриране.

46

Съгласно член 53, параграф 3 от тази директива, когато орган за преструктуриране намали до нула размера главницата на задължение или текущата дължима сума по него, това задължение и всички други задължения или вземания, произтичащи от него, които не са натрупани към момента на преструктурирането, се третират като погасени за всички цели и няма да се признават при последващи производства във връзка с институцията в режим на преструктуриране или нейна институция — правоприемник при последваща ликвидация.

47

Член 60 от посочената директива, който се отнася до обезценяването или преобразуването на капиталови инструменти, уточнява в параграф 2, първа алинея, буква б), че няма никакво задължение за притежателя на съответния капиталов инструмент във връзка със сумата, с която чрез решението за преструктуриране е обезценен инструментът, освен вече натрупано задължение и задължение за вреди, което може да възникне в резултат на обжалване на законосъобразността на упражняването на правомощията за обезценяване.

48

Тъй като запитващата юрисдикция посочва, че по силата на релевантното национално законодателство правото на връщане или на обезщетение, произтичащи от унищожаването или от ангажирането на отговорността при обстоятелствата в главните производства, представляват задължения, натрупани преди датата на приемане на решението за преструктуриране, следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика както от изискването за еднакво прилагане на правото на Съюза, така и от принципа за равенство следва, че разпоредба от правото на Съюза, чийто текст не съдържа изрично препращане към правото на държавите членки с оглед на определянето на нейния смисъл и обхват, трябва по принцип да получи самостоятелно и еднакво тълкуване навсякъде в Съюза, при което да се отчита не само съдържанието на тази разпоредба, но и контекстът ѝ и целите, преследвани с правната уредба, от която тя е част (решения от 29 април 2021 г., X (Европейска заповед за арест — Ne bis in idem), C‑665/20 PPU, EU:C:2021:339, т. 69, и от 30 април 2024 г., M.N. (EncroChat), C‑670/22, EU:C:2024:372, т. 109 и цитираната съдебна практика).

49

Що се отнася обаче до понятията „натрупани“ задължения или вземания, използвани в разпоредбите, посочени в точки 46 и 47, Съдът вече е постановил, че правата, произтичащи от иск за отговорност поради съдържащата се в проспекта за продажба на ценни книжа информация, предвиден в член 6 от Директива 2003/71, както и от иск за унищожаване на договор за записване на акции, не могат да се считат за попадащи в категорията на „натрупаните“ задължения или вземания по смисъла на член 53, параграф 3 и член 60, параграф 2, буква б), на Директива 2014/59, когато тези искове са предявени срещу емитента на проспекта, който е кредитна институция или инвестиционен посредник, или срещу техен правоприемник, след приемането на решението за преструктуриране въз основа на тези разпоредби (вж. в този смисъл решение Banco Santander (Преструктуриране на Banco Popular), т. 41, 42 и 44).

50

Подобно разбиране на тези понятия се налага и когато правата произтичат от иск за отговорност или за унищожаване на договор във връзка с придобиването на капиталови инструменти, впоследствие преобразувани в акции, с оглед на контекста, в който се вписват посочените понятия, и на преследваните с Директива 2014/59 цели.

51

Най-напред е важно да се припомни, от една страна, че член 34, параграф 1, букви а) и б) от Директива 2014/59 установява принципа, че при преструктуриране на кредитна институция или инвестиционен посредник загубите вследствие от прилагането на тази процедура се поемат първо от акционерите, а след това от кредиторите.

52

От друга страна, докато процедурата за преструктуриране предполага „споделяне на загуби“ по смисъла на член 2, параграф 1, точка 57 от Директива 2014/59, то член 48, параграф 1 от нея предвижда, че при упражняване на правомощията за обезценяване и преобразуване органите за преструктуриране на първо място намаляват различните класове капиталови инструменти. Член 53, параграф 1 от тази директива предвижда, че мерките за намаляване на капитала или за преобразуване или обезсилване, разрешени с посоченото споделяне на загуби, са с незабавно и задължително действие за институцията за засегнатите акционери и кредитори. Така става ясно, че в рамките на споделянето на загуби обезценяването и преобразуването на капиталовите инструменти пряко допринасят за постигането на целите на процедурата по преструктуриране.

53

При все това тълкуване в смисъл, че лицата, придобили капиталови инструменти преди преструктурирането, могат след това да предявят искове за отговорност или за унищожаване с цел поправяне на вредите или връщане на средствата, изплатени с оглед на това придобиване, носи по-специално риск от това размерът на капиталовите инструменти, предмет на споделяне на загуби, да бъде намален с обратно действие, което би могло да застраши постигането на целите, преследвани с действието по преструктуриране.

54

От тази гледна точка член 60, параграф 2, първа алинея, буква в) и параграф 3 от Директива 2014/59 предвижда, че на притежателите на съответните капиталови инструменти не се изплаща обезщетение, освен в случаите на преобразуване на такива инструменти, посочени в параграф 3, и че в тези случаи обезщетението е под формата на емитиране на капиталови инструменти в полза на тези притежатели. Всъщност, като ограничават обезщетението до такова емитиране на капиталови инструменти, посочените разпоредби позволяват да се избегне възможността това обезщетение да намали със задна дата размера на собствения капитал, използван за целите на преструктурирането.

55

Второ, що се отнася до целите, преследвани с Директива 2014/59, в съображение 49 от нея се посочва, че за справяне с изключително спешни ситуации инструментите за преструктуриране следва да се прилагат единствено по отношение на кредитни институции и инвестиционни посредници, които са проблемни или има вероятност да станат проблемни, и то само когато това е необходимо за постигане на финансова стабилност в общ интерес. Следователно такава процедура би трябвало да се прилага, когато съответната кредитна институция или инвестиционен посредник не може да бъде ликвидирана чрез нормално производство по несъстоятелност, без да дестабилизира финансовата система. Освен това, както се посочва в съображение 45 от разглежданата директива, процедурата за преструктуриране има за цел да се избегне моралния риск във финансовия сектор, като основно възложи загубите вследствие от ликвидацията на кредитна институция или инвестиционен посредник на акционерите, така че да не се допусне ликвидацията да засегне публичните средства и да навреди на защитата на вложителите (решение Banco Santander (Преструктуриране на Banco Popular), т. 35).

56

Следователно Директива 2014/59 предвижда използването в изключителен икономически контекст на процедура, която може да засегне по-специално правата на акционерите и кредиторите на кредитна институция или на инвестиционен посредник, за да се запази финансовата стабилност на държавите членки чрез създаването на режим на несъстоятелност в отклонение от общото производство по несъстоятелност, чието прилагане е разрешено само при изключителни обстоятелства и трябва да бъде обосновано с по-висш обществен интерес. Дерогиращият характер на този режим предполага да бъде изключено прилагането на други разпоредби от правото на Съюза, когато последните могат да лишат от полезно действие или да възпрепятстват прилагането на процедурата за преструктуриране (решение Banco Santander (Преструктуриране на Banco Popular), т. 37).

57

В това отношение в съображение 120 от Директива 2014/59 се уточнява, че предвидените в тази директива дерогации от задължителните правила за защита на акционерите и кредиторите на предприятията, попадащи в приложното поле на директивите на Съюза в областта на дружественото право, които могат да възпрепятстват ефективното действие и използването от компетентните органи на инструменти и правомощия за преструктуриране, трябва да бъдат не само подходящи, но също ясно и конкретно определени, за да се гарантира на заинтересованите лица максимална правна сигурност (решение Banco Santander (Преструктуриране на Banco Popular), т. 38).

58

Директива 2003/71, която има за цел да защити инвеститорите в момента, в който вземат решение да станат приобретатели на ценни книжа на кредитна институция или на инвестиционен посредник, е сред „директивите на Съюза в областта на дружественото право“, посочени в съображение 120 от Директива 2014/59. Следователно посочената директива допуска отклоняване от разпоредбите на Директива 2003/71, когато тяхното прилагане би могло да лиши от полезно действие или да възпрепятства осъществяването на процедура за преструктуриране (вж. в този смисъл решение Banco Santander (Преструктуриране на Banco Popular), т. 39 и 40).

59

Що се отнася до иска за отговорност и до иска за унищожаване, Съдът е приел, че с тези искове се претендира от кредитна институция или инвестиционно предприятие или от техния правоприемник в режим на преструктуриране да компенсира акционерите за претърпените загуби вследствие на упражняването от органа за преструктуриране на правомощията за обезценяване и преобразуване по отношение на задълженията на тази институция или предприятие или се претендира да възстановят изцяло сумите, инвестирани при записването на акции, които са били обезценени поради тази процедура за преструктуриране. Подобни искове биха поставили под въпрос цялата оценка, на която се основава решението за преструктуриране, тъй като структурата на капитала спада към обективните данни на тази оценка и по този начин би се стигнало до неуспех на самата процедура за преструктуриране и биха се осуетили преследваните с Директива 2014/59 цели (решение Banco Santander (Преструктуриране на Banco Popular), т. 43).

60

При тези условия в точка 44 от решение Banco Santander (Преструктуриране на Banco Popular) Съдът приема, че прилагането на член 34, параграф 1, буква а), член 53, параграфи 1 и 3 и член 60, параграф 2, първа алинея, букви б) и в) от Директива 2014/59 изключва възможността за предявяване на иск за отговорност по член 6 от Директива 2003/71 или на предвиден в националното право иск за унищожаване на договор за записване на акции срещу емитент на проспект, който е кредитна институция или инвестиционен посредник, или срещу техен правоприемник, след приемане на решението за преструктуриране на основание на тези разпоредби.

61

В настоящия случай, макар жалбоподателите в главните производства по дела C‑779/22 и C‑794/22 първоначално да са придобили капиталови инструменти, различни от акциите на Banco Popular, от предоставените в акта за преюдициално запитване данни е видно, че тези инструменти вече са били преобразувани в акции на Banco Popular преди преструктурирането на тази банка и че акциите в резултат от това преобразуване са били предмет на мярка за обезценяване и преобразуване с цел споделяне на загуби на посочената банка. Ето защо с оглед на изложените по-горе съображения разпоредбите на Директива 2014/59, посочени в предходната точка от настоящото решение, са пречка приобретателите на такива капиталови инструменти да могат да предявят подобен иск за отговорност или иск за унищожаване на договора за придобиване на посочените инструменти след приемането на решението за преструктуриране.

62

С оглед на всички изложени по-горе съображения на въпросите, поставени по дела C‑779/22 и C‑794/22, следва да се отговори, че член 34, параграф 1, букви а) и б) във връзка с член 53, параграфи 1 и 3 и член 60, параграф 2, първа алинея, букви б) и в) от Директива 2014/59 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат, след като е осъществено пълно обезценяване на акциите от дружествения капитал на кредитна институция в режим на преструктуриране, лицата, придобили капиталови инструменти, преобразувани в акции на тази кредитна институция преди предприемането на действията по преструктуриране срещу нея, да предявяват иск за отговорност срещу посочената институция или срещу нейния правоприемник поради неточна и невярна информация в проспекта, както е предвидено в член 6 от Директива 2003/71/ЕО, или да предявят иск по националното право за унищожаване на договора за записване на тези капиталови инструменти, който иск, предвид неговото обратно действие, би довел до връщане на равностойността на съответните първоначално придобити капиталови инструменти, впоследствие преобразувани в акции, заедно с лихвите, считано от датата на сключване на този договор.

63

Най-напред следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика в рамките на въведеното с член 267 ДФЕС производство за сътрудничество между националните юрисдикции и Съда задачата на последния е да даде на националния съд полезен отговор, който да му позволи да реши спора, с който е сезиран. Следователно, въпреки че запитващата юрисдикция формално е ограничила въпроса си до тълкуването на определена разпоредба от правото на Съюза, това обстоятелство не е пречка Съдът да ѝ предостави всички насоки за тълкуване на това право, които могат да бъдат полезни за решаване на делото, с което тя е сезирана, независимо дали тази юрисдикция ги е посочила или не в споменатите въпроси. В това отношение Съдът трябва да извлече от всички предоставени от националната юрисдикция данни, и по-конкретно от мотивите на акта за преюдициално запитване, тези разпоредби от правото на Съюза, които се нуждаят от тълкуване предвид предмета на спора по главното производство (вж. в този смисъл решения от 18 септември 2019 г., VIPA, C‑222/18, EU:C:2019:751, т. 50 и цитираната съдебна практика, и от 30 юни 2022 г., Valstybės sienos apsaugos tarnyba и др., C‑72/22 PPU, EU:C:2022:505, т. 51).

64

Макар поставеният по дело C‑775/22 въпрос да се отнася по-специално до тълкуването на член 53, параграф 3 и на член 60, параграф 2, първа алинея, букви б) и в) от Директива 2014/59, следва да се отбележи, че тези разпоредби уреждат единствено последиците от обезценяването върху правата на акционерите и кредиторите на кредитна институция в режим на преструктуриране. Разглежданите по това дело подчинени облигации обаче са преобразувани в акции на Banco Popular едва при преструктурирането на тази банка и акциите, които са издадени в следствие от това преобразуване, незабавно са прехвърлени на Banco Santander, без да са били предмет на обезценяване. Последиците от такова прехвърляне на акциите обаче се уреждат по-специално от разпоредбите на член 38 от тази директива.

65

При това положение следва да се приеме, че с единствения си въпрос по дело C‑775/22 запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали разпоредбите на Директива 2014/59, и по-специално член 34, параграф 1, букви а) и б) и член 38 от нея, трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат след пълното обезценяване на акциите от дружествения капитал на кредитна институция в режим на преструктуриране, лицата, придобили капиталови инструменти, преобразувани в акции на въпросната институция, които от своя страна впоследствие са били прехвърлени на друга кредитна институция в рамките на тази процедурата по преструктуриране, да предявяват предвиден в националното право иск срещу последната за унищожаване на договора за записване на посочените капиталови инструменти, който иск, предвид неговото обратно действие, би довел до връщане на равностойността на посочените капиталови инструменти заедно с лихвите, считано от датата на сключване на този договор.

66

В това отношение следва да се припомни, че съгласно член 37, параграф 3, букви а) и г) и параграф 4 от Директива 2014/59 органите за преструктуриране могат да комбинират инструмента за споделяне на загуби с този за продажба на стопанска дейност. Както следва от член 2, точки 57 и 58 от тази директива, макар първият от тези инструменти да съдържа правомощия за обезценяване и преобразуване, вторият се състои в прехвърлянето по-специално на акции или други инструменти на собственост, емитирани от институция в режим на преструктуриране, към купувач, който не е мостова институция.

67

От разпоредбите на член 38, параграфи 1, 4 и 6 от посочената директива обаче следва, че в рамките на този втори инструмент собствеността върху акциите или другите инструменти на собственост се прехвърля на приобретателя, като първоначалните собственици губят не само собствеността, но и качеството „акционер“ или „кредитор“ на кредитната институция в режим на преструктуриране. Освен това член 38, параграф 9, буква а) от същата директива уточнява, че такова прехвърляне на акции или други инструменти на собственост в полза на приобретателя поражда действие незабавно.

68

Така става ясно, че бившите акционери на кредитната институция в режим на преструктуриране, чиито акции са били прехвърлени в рамките на преструктурирането, вече не са акционери нито на тази кредитна институция, нито на нейния правоприемник. Както се потвърждава от член 38, параграф 13 от Директива 2014/59, те губят всички преки или непреки права върху прехвърлените активи, права или задължения.

69

Последната посочена разпоредба, подобно на член 53, параграф 3 и член 60, параграф 2, първа алинея, буква б) от Директива 2014/59, е пречка кредиторите и акционерите да могат с обратно действие да осуетят процедурата за преструктуриране, както и преследваните от нея цели, като след осъществяване на преструктурирането предявят искове за унищожаване на договора за записване на акции или капиталови инструменти, преобразувани в акции.

70

Освен това подобен иск би могъл да позволи на кредиторите и акционерите да избегнат с обратна сила загубите, които трябва да поемат първи съгласно принципа, установен в член 34, параграф 1, букви а) и б) от тази директива. В това отношение обстоятелството, че разглежданите в главното производство капиталови инструменти са били преобразувани и прехвърлени в рамките на процедурата за преструктуриране, не е основание за разграничаването им от записаните акции по делото, по което е постановено решение Banco Santander (Преструктуриране на Banco Popular), които са били обезценени с оглед на постигането на целите, преследвани със същата процедура за преструктуриране.

71

Тълкуването, че разпоредбите на Директива 2014/59 не допускат предявяването на подобен иск за унищожаване, не се поставя под въпрос от доводите на жалбоподателите в главното производство, обобщени в точки 36—38 от настоящото решение.

72

Що се отнася, на първо място, до правото на прекратяване на договорно задължение по причини, различни от решение за преструктуриране, посочено по-специално в член 64, параграф 4, буква б), и член 68, параграф 4 от Директива 2014/59, от законовото определение, съдържащо се в член 2, параграф 1, точка 82 от тази директива, следва, че „правото на прекратяване“ може да доведе до прекратяване на договора или до неговото изменение с действие ex nunc.

73

За сметка на това иск за унищожаване на договор може да има действие ex tunc, което създава опасност от оспорване с обратна сила на договорните отношения между банковата институция в режим на преструктуриране и тези акционери и следователно от промяна с обратна сила на състава на дружествения капитал, на който се основава мярката за преструктуриране. Във всички случаи както упражняването на право на разваляне, така и искът за унищожаване предполагат наличието на договор, който може да бъде обявен за недействителен или прекратен. Както обаче бе посочено в точки 67 и 68 от настоящото съдебно решение, прехвърлянето на акции и други инструменти на собственост води до прекъсване на договорните отношения, които са съществували преди това прехвърляне между банковата институция в режим на преструктуриране и акционерите и кредиторите ѝ.

74

Що се отнася, на второ място, до целта, посочена в член 34, параграф 1, буква ж) от Директива 2014/59, следва да се отбележи, че макар тази разпоредба да предвижда, че никой кредитор не понася по-големи загуби от загубите, които би понесъл, ако институцията в режим на преструктуриране беше ликвидирана чрез обичайно производство по несъстоятелност, от самия текст на посочената разпоредба следва, че въпросната цел трябва да бъде осигурена „в съответствие със защитните механизми по членове 73—75 [от посочената директива]“.

75

Съгласно член 73, буква б) от Директива 2014/59 в рамките на процедура по преструктуриране на акционерите и кредиторите се признава правото на връщане или на обезщетение за вземанията им, което не е по-малко от това, които биха получили, ако съответната институция или предприятие бяха ликвидирани чрез обичайно производство по несъстоятелност. В това отношение член 75 от тази директива уточнява, че акционерите имат право да получат разликата между загубите, понесени при преструктурирането, и загубите, които биха били понесени при обичайна ликвидация (вж. в този смисъл решение Banco Santander (Преструктуриране на Banco Popular), т. 48 и 50).

76

Съгласно член 74, параграф 1 от посочената директива прилагането на защитните мерки, посочени в предходната точка от настоящото решение, е поставено в зависимост от извършването на оценка от независимо лице, което веднага след като е осъществено действието по преструктуриране сравнява действителното третиране на акционерите и кредиторите с третирането, което биха получили при обичайно производство по несъстоятелност.

77

Обстоятелството, че Директива 2014/59 предвижда такъв специален режим за защита на интересите на акционерите и кредиторите на банка в режим на преструктуриране, изключва възможността тези акционери или кредитори да предявят, след приключване на процедурата по преструктуриране, искове за унищожаване, за да получат, независимо от резултата от предвидената в посочения член 74 оценка, връщане на сумите, платени за придобиването на съответните капиталови инструменти.

78

В случая това важи в още по-голяма степен предвид факта, че разглежданото в главното производство връщане се иска от правоприемника на кредитната институция в режим на преструктуриране, докато плащането, предвидено в член 75 във връзка с член 101, параграф 1, буква д) от тази директива, е за сметка не на този правоприемник, а на механизма за финансиране на преструктурирането.

79

Освен това жалбоподателите в главното производство по същество се позовават на ограничаване на правото им на ефективна съдебна защита, що се отнася до правото им да предявят иск за унищожаване на договора за записване на акции или капиталови инструменти, преобразувани в акции.

80

В това отношение следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика правото на съдебна защита, гарантирано в член 47 от Хартата, не е абсолютно и упражняването му може да се ограничава, когато това е обосновано от преследвани от Съюза цели от общ интерес. Следователно, както следва от член 52, параграф 1 от Хартата, на това основно право могат да бъдат налагани ограничения, при условие че тези ограничения действително отговарят на преследваните цели от общ интерес и не представляват по отношение на преследваната цел непропорционална и нетърпима намеса, която би могла да накърни самата същност на гарантираното по този начин право (решения от 19 декември 2019 г., Deutsche Umwelthilfe, C‑752/18, EU:C:2019:1114, т. 44, и Banco Santander (Преструктуриране на Banco Popular), т. 47).

81

Освен това Съдът вече е приел, че макар да е налице ясен общ интерес да се гарантира в целия Съюз силна и съгласувана подкрепа на инвеститорите, не може да се счита, че при всички обстоятелства този интерес има предимство пред общия интерес, състоящ се в гарантирането на стабилността на финансовата система (вж. в този смисъл решения от 19 юли 2016 г., Kotnik и др., C‑526/14, EU:C:2016:570, т. 91, от 8 ноември 2016 г., Dowling и др., C‑41/15, EU:C:2016:836, т. 54, и Banco Santander (Преструктуриране на Banco Popular), т. 36).

82

Както обаче бе припомнено в точка 55 от настоящото решение, като задължава акционерите да поемат първи загубите, понесени от кредитна институция или инвестиционен посредник, Директива 2014/59 цели да гарантира стабилността на финансовата система на Съюза. Освен това от член 32, параграфи 1 и 5 от тази директива във връзка със съображение 49 от нея следва, че такова производство следва да се прилага само при тези извънредни икономически ситуации, характеризиращи се с изключителна неотложност, когато съответната кредитна институция или инвестиционен посредник не може да бъде ликвидирана чрез обичайно производство по несъстоятелност, тъй като това би дестабилизирало финансовата система.

83

Макар разпоредбите на Директива 2014/59 да не допускат жалбоподателите в главното производство по дело C‑775/22 да предявят иск за унищожаване на договора след приемането на решението за преструктуриране, с цел да им бъдат върнати сумите, изплатени към момента на придобиване на разглежданите в главното производство капиталови инструменти, те все пак могат да поискат връщане на сумите или обезщетение на основание на предпазния механизъм, предвиден в членове 73—75 от тази директива, като с оглед на това могат да предявят иск по съдебен ред. Съдът обаче вече е постановил, че оценката, предвидена за тази цел в член 74 от посочената директива, може да бъде оспорена независимо от решението за извършване на преструктуриране (решение Banco Santander (Преструктуриране на Banco Popular), т. 49).

84

Освен това мярката за преструктуриране, произтичаща от решението на Комисията за одобряване на схема за преструктуриране, може да бъде предмет на жалба за отмяна на основание член 263, четвърта алинея ДФЕС (вж. в този смисъл решение от 18 юни 2024 г., Комисия/ЕСП, C‑551/22 P, EU:C:2024:520, т. 96). Подобна жалба допринася за ефективната съдебна защита на акционерите и кредиторите, също доколкото евентуалната отмяна на действието по преструктуриране би позволила да се предяви иск за унищожаване на договора за записване на акции или капиталови инструменти, преобразувани в акции.

85

С оглед на изложените по-горе съображения на единствения въпрос, поставен по дело C‑775/22, следва да се отговори, че разпоредбите на Директива 2014/59, и по-специално член 34, параграф 1, букви а) и б) и член 38 от нея, трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат след като акциите от дружествения капитал на кредитна институция в режим на преструктуриране са били напълно обезценени, лицата, придобили капиталови инструменти, преобразувани в акции на тази кредитна институция, които от своя страна впоследствие са били прехвърлени на друга кредитна институция в рамките на процедурата по преструктуриране, да предявят предвиден в националното право иск срещу последната за унищожаване на договора за записване на тези капиталови инструменти, който иск, предвид обратното си действие, би довел до връщане на равностойността на посочените капиталови инструменти, заедно с лихвите, считано от датата на сключване на този договор.

86

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (първи състав) реши: