ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

Брюксел, 23.3.2017

COM(2017) 139 final

СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА

План за действие в областта на финансовите услуги за потребители: по-добри продукти, по-голям избор

План за действие в областта на финансовите услуги за потребители: по-добри продукти, по-голям избор

СЪДЪРЖАНИЕ

1.Въведение

2.Доверие и права на потребителите

2.1.Териториални ограничения

2.2.Прозрачност и такси при трансграничните трансакции

2.2.1.Трансакционни такси

2.2.2.Обменни валутни курсове

2.3.Повишаване на прозрачността и улесняване на смяната на доставчиците на финансови услуги или продукти

2.4.По-добро автомобилно застраховане

2.5.Прозрачност при определянето на цената на застраховката при наемане на автомобил

2.6.По-задълбочен и сигурен единен пазар на потребителски кредити

3.Правни и регулаторни пречки за бизнеса

3.1.Национални регулаторни ограничения

3.2.Улесняване на трансграничното кредитиране

4.Към изграждане на иновативна цифрова среда

4.1.Ориентиран към технологиите единен пазар на финансови услуги за граждани

4.2.Цифрови връзки с клиенти

4.2.1.Идентификация от разстояние

4.2.2.Цифрови продажби от разстояние

5.Заключение

1.Въведение

Единният пазар на ЕС позволява свободното движение на хора, услуги, стоки и капитали в рамките на икономика, генерираща около 15 трилиона евро годишно. Той осигурява нови възможности за европейските предприятия, повишава конкуренцията и води до по-богат избор, по-качествени услуги и по-ниски цени за над 500 милиона потребители. Ключов приоритет на Комисията „Юнкер“ е постигането на по-задълбочен и по-справедлив единен пазар, включително чрез цифровите технологии.

Финансовите услуги за граждани представляват неразделна част от ежедневието на хората. Към тях спадат банкови сметки, разплащателни карти, потребителски и ипотечни кредити, застраховки и дългосрочни спестовни продукти, служещи най-вече при подготовка за пенсиониране. Въпреки постигнатата през последните години висока степен на хармонизация пазарите на тези услуги остават разпокъсани. Едва 7 % от потребителите са закупили финансова услуга от друга държава — членка на ЕС 1 . Улесняването на достъпа до финансови услуги, предлагани в други държави членки, би разширило възможностите за избор. Потребителите ще могат да се възползват по-бързо от иновациите, цените ще спаднат, а качеството на услугите ще се повиши. Предлагайки по-голям избор, по-интегрираният пазар на финансови услуги ще бъде полезен дори и за онези потребители, които не закупуват финансови услуги в чужбина. Иновативните онлайн продукти променят начина, по който хората използват финансовите услуги. Също така те представляват добра възможност, позволяваща на всички европейски граждани да се възползват от по-силно интегрирания единен пазар на финансови услуги за граждани.

Отчитайки този импулс за промяна, през декември 2015 г. Комисията представи Зелена книга относно финансовите услуги на дребно, с която бе започната консултация относно потенциала на по-интегрирания пазар на тези услуги и относно действията, необходими за неговото постигане 2 . Заключенията, до които Комисията достигна в резултат на тази консултация, са изложени в настоящия план за действие, за чието изготвяне бе поет ангажимент в Плана за действие за изграждане на съюз на капиталовите пазари 3 , и са разгледани много от въпросите, повдигнати от Европейския парламент в неговия Доклад относно Зелената книга за финансовите услуги на дребно 4 .

В плана за действие са набелязани следващите стъпки към един истински технологично подсигурен единен пазар на финансови услуги за граждани, на който потребителите ще могат да избират между най-добрите оферти при високо равнище на защита. В по-дългосрочна перспектива разграничението между местни и трансгранични доставчици на финансови услуги не би следвало да е от значение. Последиците от това ще засегнат също доставчиците, които ще могат да се възползват изцяло от огромния потенциал на единния пазар.

Редица иновативни дружества вече „мислят по европейски“, а използваните от тях цифрови технологии могат да улеснят достигането до клиенти във всички държави членки. При все това технологиите сами по себе си няма да бъдат достатъчни за преодоляване на всички пречки пред единния пазар на финансови услуги.

Комисията определи три основни направления, върху които ще съсредоточи своите усилия през оставащите години на настоящия си мандат с цел приближаване към изложената по-горе визия:

Повишаване на доверието на потребителите и разширяване на техните права при закупуването на услуги в собствената им страна или от други държави членки;

Намаляване на правните и регулаторните пречки пред предприятията, предоставящи финансови услуги в чужбина; както и

Подпомагане на изграждането на иновативна цифрова среда, чрез която да бъдат преодолени някои от съществуващите пречки пред единния пазар.

При подготовката на отделните мерки, набелязани в настоящия план за действие, ще бъдат съблюдавани процедурите за по-добро регулиране, включващи обществени консултации и оценки на въздействието. Комисията ще се въздържа от регулаторни действия, когато пазарната динамика може да доведе до по-интегрирани и конкурентоспособни пазари на финансови услуги, но запазва готовност да прилага правилата в областта на конкуренцията, когато се налага вземането на корективни мерки. Поради това настоящият план за действие представлява също така покана до участниците, доставчиците и потребителите на пазара да допринесат за изграждането на по-задълбочен единен пазар на финансови услуги за граждани.

2.Доверие и права на потребителите

Ниското равнище на трансграничните покупки на финансови услуги може да се дължи на фактори, причинени както от търсенето, така и от предлагането. Много от потребителите са доволни от своите национални доставчици на услуги. Дори онези, които биха проявили интерес към услуги, предлагани в други държави членки, все още изпитват недоверие и притеснения във връзка с:

потенциално твърде високите такси;

естеството на продуктите, които се предлагат в други държави;

процедурите за правна защита в чужбина;

неясните клаузи и условия (особено когато са на чужд език).

ЕС вече предприе решителни стъпки към изграждането на общоевропейски конкурентоспособен и сигурен пазар на финансови услуги за граждани. Към тях спадат осигуряване на право на достъп на равнище ЕС до банкови сметки за основни операции, улесняване на сключването на трансгранични застраховки и ипотечни кредити, защита на правата на потребителите при договори за потребителски кредит и подобряване на правилата за защита на потребителите при инвестиции в ценни книжа, ипотечни кредити и застраховки. Много от тези правни мерки обаче са още съвсем нови, поради което все още не са развили пълния си потенциал. По отношение на сектора на финансовите услуги се прилагат също общите правила на ЕС за защита на потребителите, които гарантират високо ниво на защита на потребителите във всички сектори, особено при липса на специфични за сектора разпоредби. Много от тези правила са в процес на оценяване в рамките на Програмата на Европейската комисия за пригодност и резултатност на регулаторната рамка (REFIT) 5 .

Само по себе си наличието на всеобхватна правна рамка обаче няма да бъде достатъчно. Необходимо е също така тя да бъде практически приложена. Комисията работи в тясно сътрудничество с Европейските надзорни органи (ЕНО), за да проучи по какъв начин могат да бъдат подобрени съгласуваността и ефективността на мерките по правоприлагане и надзорните практики на територията на ЕС. Комисията също така координира работата на Мрежата за сътрудничество в областта на защитата на потребителите, която конкретно предприема общи правоприлагащи мерки (напр. при отдаване на автомобили под наем, вж. по-долу). Освен това Комисията създаде FIN-NET — мрежа, която помага на потребителите да упражняват правата си, без да се налага да се обръщат към съда, чрез намирането на компетентен орган за алтернативно решаване на спорове 6 . Комисията подготвя кампания за популяризирането на FIN-NET.

2.1.Териториални ограничения

Комисията получава многобройни оплаквания от потребители, които са възпрепятствани при закупуването на финансови услуги в чужбина поради териториални ограничения (т.нар. „блокиране на географски принцип“, изисквания за пребиваване). Много от потребителите, отговорили на инициираното със Зелената книга допитване, посочиха тези ограничения като пречки пред трансграничното пазаруване. Блокирането на географски принцип пречи на пазарната интеграция. Съгласно предложението относно блокирането на географски принцип, прието от Комисията на 25 май 2016 г., търговците могат да продължават да избират дали и кога да предлагат на клиенти своите стоки или услуги. С предложението обаче се въвеждат целенасочени задължения за търговците да не дискриминират клиентите въз основа на местопребиваването при определени обстоятелства. Предложението не засяга самото ценообразуване, като търговците могат свободно да определят своите цени, при условие че това става по недискриминационен начин.

Поради това не следва да има неоправдана дискриминация на клиенти въз основа на местопребиваването им, особено когато това означава, че потребителите ще трябва да закупят по-малко привлекателен продукт от същия доставчик в собствената си страна. В Директивата за платежните сметки вече бе разгледан въпросът за блокирането на географски принцип при платежните сметки. Комисията ще наблюдава въздействието на тази директива, както и практиките на блокиране на географски принцип при други финансови услуги. При наличие на доказателства за неоправдана дискриминация Комисията ще подготви подходящи мерки, които би следвало да постигнат своите цели, без да налагат прекомерна регулаторна тежест върху дружествата.

2.2.Прозрачност и такси при трансграничните трансакции

Получените във връзка със Зелената книга отзиви показаха, че непрозрачните и потенциално твърде високи такси оказват възпиращ ефект върху трансграничните трансакции в рамките на ЕС, най-вече когато те не са в евро.

2.2.1.Трансакционни такси

С Регламента относно трансграничните плащания 7 бяха изравнени таксите за трансгранични и национални плащания в евро в рамките на ЕС. Регламентът не обхваща плащанията във валути на ЕС, различни от еврото. Често таксите за такива трансгранични трансакции продължават да бъдат много високи, като значително надхвърлят таксите за чисто национални трансакции във валути, различни от еврото, при високо минимално равнище, което съществено оскъпява малките по обем трансакции. Разширяването на обхвата на регламента върху всички валути в ЕС ще намали разходите за трансгранични трансакции във всички държави членки.

2.2.2.Обменни валутни курсове

Когато заплащат с карта или мобилно устройство в магазин или теглят пари от банкомат, потребителите обикновено не са запознати с приложимите обменни курсове, които зависят от колебанията на официалните валутни курсове, както и от вътрешнобанковия марж, прилаган от конкретната банка спрямо обменните валутни курсове. 

Ситуацията става още по-неясна, тъй като все по-често търговците предлагат на потребителите възможността да заплатят в националната си валута. Тази практика е известна като „динамично валутно конвертиране“. Разширявайки избора на потребителите, динамичното конвертиране би могло да насърчи конкуренцията при обмена на валута. На практика обаче за потребителите е изключително трудно да преценят кой обменен курс е най-изгоден за тях.

Повече прозрачност за двата възможни обменни курса — предлагания от търговеца и предлагания от доставчика на платежни услуги на клиента, би позволила на потребителите да направят информиран избор и би могла да доведе до по-ниски разходи. Директивите за платежни услуги (ДПУ 1 8 , която предстои да бъде заменена с ДПУ 2 9 ) съдържат изисквания за оповестяване на трансакциите в чуждестранна валута. Прозрачността на тези такси може да бъде подобрена чрез допълнителни насоки за правилното прилагане на изискванията за прозрачност от страна на националните органи.

Преди да определи по-нататъшните действия, Комисията ще извърши проучване с цел набиране на по-широка база от доказателства и по-добро разбиране на практиките и курсовете при динамичното валутно конвертиране.

2.3.Повишаване на прозрачността и улесняване на смяната на доставчиците на финансови услуги или продукти

Било от съображения за удобство (сложни административни процедури), изградено доверие или недостатъчна осведоменост за по-добрите оферти, но потребителите рядко сменят доставчика си на финансови услуги 10 . Това представлява пречка за навлизането на нови пазарни участници и за развитието на трансграничните пазари 11 , което води до по-ограничен избор и по-лоши оферти за всички потребители.

За да се улесни прехвърлянето на платежни сметки, с Директивата за платежните сметки 12 ЕС предостави на потребителите възможност да прехвърлят платежни сметки в рамките на 14 дни, като оперативните аспекти се уреждат от доставчиците. Освен това потребителите трябва да имат достъп най-малко до един уебсайт, сравняващ таксите по платежните сметки на национално равнище.

В законодателството на ЕС не са предвидени подобни права по отношение на други финансови услуги, при които смяната на доставчика може да се окаже трудна, често в резултат на сложни договорни условия, налагащи високи такси при напускане или смяна на доставчика или ограничаващи възможностите на потребителите при подаване на предизвестие за прекратяване на правоотношението. В някои случаи потребителите дори нямат право да изберат друг продукт, предлаган от същия доставчик.

Дори когато могат, потребителите рядко сменят доставчика си, за да получат по-изгодния за тях продукт. Причината за това може да се крие не само в моделите на поведение, но също така и в липсата на обективна и надеждна информация относно наличните финансови продукти. Уебсайтовете за съпоставка, каквито са предвидени по Директивата за платежните сметки, биха могли да играят основна роля в подпомагането на потребителите при получаването на безпристрастна информация и сравняването на разходите. За подобряване на качеството на тези уебсайтове многостранната група от заинтересовани страни в областта на инструментите за сравнение, ръководена от Комисията 13 , разработи „Основни принципи за инструментите за сравнение“. Тези принципи ще служат като основа за по-нататъшната работа.

Освен това, в контекста на прегледа на Директивата за платежните сметки, предвиден за 2019 г., Комисията ще анализира поведенческите, правните и търговските пречки, възпрепятстващи потребителите да сменят доставчиците си 14 . Освен платежните сметки този анализ ще обхване и други финансови услуги.

2.4.По-добро автомобилно застраховане

Към момента жертвите на пътнотранспортни произшествия имат право на обезщетение за телесни повреди или имуществени вреди, дори когато превозното средство, което е причинило произшествието, не може да бъде установено или няма застраховка, независимо от това къде в ЕС се е случило произшествието. Липсва обаче хармонизиран механизъм за обезщетяване при трансгранични случаи, ако застрахователят бъде обявен в несъстоятелност. След оценката по REFIT на Директивата за автомобилното застраховане 15 Комисията ще проучи по какъв начин може най-добре да бъде гарантирано обезщетяването на пострадалите в случай на несъстоятелност на застрахователя.

Друг въпрос, засягащ автомобилното застраховане, представлява преносимостта на бонусите за липса на произшествия. Притежателите на застрахователни полици имат право да получат декларация, издадена от тяхното застрахователно дружество, относно предявените от тях за предходните пет години претенции по застраховка „Гражданска отговорност“ или липсата на такива. Когато сключват договор с нов застраховател, добрите водачи могат да представят тези декларации, за да получат отстъпка, която може да достигне 50—60 % от техните премии („система бонус-малус“ или „бонус/отстъпка при липса на произшествия“). В някои случаи обаче тези декларации не се вземат предвид от други застрахователи, по-специално при преминаване към застраховател в друга държава членка. Признаването на декларациите за минали застрахователни претенции също ще бъде обект на преглед след оценката по REFIT на Директивата за автомобилното застраховане.

2.5.Прозрачност при определянето на цената на застраховката при наемане на автомобил

Много потребители се оплакват, че дори когато са резервирали автомобил онлайн е трудно да се установи крайната наемна цена, преди да се отиде до самото гише за отдаване под наем. Честа практика е да се изисква допълнителна такса за т.нар. допълнително „освобождаване от отговорност при щета“, обхващащо всички щети, които не са покрити от основната застраховка, включена в обявената наемна цена. Тези допълнителни такси могат да варират значително между дружествата за отдаване на автомобили под наем, посредниците и доставчиците на застрахователни услуги, като липсата на ясна информация пречи на потребителите да платят по-ниска цена. В обхвата на приложение и информационните изисквания на Директивата за разпространението на застрахователни продукти 16 не са включени т.нар. „посредници, предлагащи застрахователни продукти като допълнителна дейност“, като например дружествата за отдаване на автомобили под наем, продаващи допълнителни застрахователни полици.

Мрежата за сътрудничество в областта на защитата на потребителите, ръководена от органа на Обединеното кралство за защита на потребителите и подпомагана от Комисията, получи уверенията на петте най-големи компании за отдаване на автомобили под наем (заемащи 65 % от пазара), че ще подобрят своите търговски практики 17 . В резултат на това тези дружества вече трябва да оповестяват цялата информация относно различните варианти, предлагани на место, включително освобождаване от отговорност при щета и други допълнителни застрахователни продукти.

2.6.По-задълбочен и сигурен единен пазар на потребителски кредити

През последните години пазарът на потребителски кредити се развиваше бързо, също и на трансгранично равнище, най-вече благодарение на онлайн кредитирането и платформите за кредитиране между физически лица. Законодателството на ЕС (по-конкретно Директивата за потребителските кредити 18 ) бе разработено за по-традиционни форми на кредитиране и не винаги обхваща в достатъчна степен тези нови форми на кредитиране, по-специално трансграничното онлайн кредитиране. Липсата на хармонизирани изисквания за лицензиране и надзор на равнище ЕС (каквито съществуват за много други финансови услуги) също може да затрудни развитието на пазара на потребителски кредити, тъй като за потребителите и кредиторите не е ясно кои изисквания се прилагат и кой надзорен орган (ако има такъв) следи за дейностите по потребителско кредитиране — независимо дали са извършвани вътре в страната или отвъд нейните граници.

Въпреки че по-голямото предлагане и по-лесният достъп до потребителски кредити създават възможности за бизнеса и водят до по-ниски разходи за кредитополучателите, налице е и повишен риск от безотговорно отпускане и вземане на кредити, водещо до прекомерно задлъжняване. Този риск трябва да бъде смекчен.

Оценките на кредитоспособността, предвидени в Директивата за потребителските кредити и Директивата за ипотечните кредити 19 , имат за цел да предотвратят безотговорното отпускане и вземане на кредити. Въпреки това свръхзадлъжнялостта остава сериозен проблем в ЕС. По данни на Евростат (статистически данни за доходите и условията на живот) средно около 10 % от европейските домакинства са свръхзадлъжнели, като това се дължи до голяма степен на вземането на кредити. Задлъжнелите домакинства с ниски доходи са особено уязвими към икономически сътресения, тъй като по-ниските доходи или по-високите лихвени проценти могат бързо да доведат до неустойчиво равнище на задлъжнялост и икономически затруднения 20 .

Проучване на Комисията от 2013 г. потвърди ефективността на дълговото консултиране и финансовото ограмотяване за облекчаване на дълговото бреме и намаляване на прекомерната задлъжнялост 21 . Съществуват обаче големи различия в начините, по които понастоящем се предоставят консултации в ЕС по въпросите на задлъжнялостта. В някои държави и региони то е твърде слабо развито, като в някои случаи неговата ефективност може да бъде занижена поради ограничения опит в предоставянето на такива консултации или поради ограничената осведоменост на потребителите за тези консултации.

3.Правни и регулаторни пречки за бизнеса

В отговор на Зелената книга предприятията подчертаха, че не виждат икономически аргументи в подкрепа на предоставянето на услуги в чужбина поради липсата на търсене, съчетана с регулаторната несигурност, т.е. рисковете (и разходите), произтичащи от нуждата от спазване на изискванията на националното законодателство на друга държава членка, които могат да надхвърлят тези на законодателството на ЕС. Ето защо са необходими действия по отношение на предлагането, чрез които да бъдат установени и преодолени някои от националните регулаторни ограничения, засягащи доставчиците.

Една от възможностите за намаляване на несигурността, произтичаща от различните национални режими, е разработването на отделни европейски режими за определени продукти в допълнение към съществуващите национални режими. Един от ярките примерите в тази насока е дейността на Комисията по създаването на европейски продукт за лично пенсионно осигуряване — преносим финансов продукт, който да бъде опростен, ефективен и конкурентоспособен и който да придружава гражданите навсякъде в ЕС независимо от националните граници. Целта на този продукт е да се създаде един истински единен пазар за индивидуални пенсионни продукти, улесняващ продажбите (от страна на доставчиците на застрахователни услуги или лицата, които управляват активи) и осигуряващ трансгранична преносимост за вложителите с оглед на техните спестявания. В същото време той ще представлява модел за националните пенсионни продукти от третия стълб в държавите членки, в които тези продукти са по-слабо развити. Следователно този продукт следва да спомогне за преодоляване на пенсионния недостиг и да освободи спестявания, които да бъдат инвестирани.

3.1.Национални регулаторни ограничения

Различията между националните правни системи, както и тенденцията при прилагането на правото на ЕС да се добавят допълнителни национални норми в допълнение към разпоредбите на ЕС могат да нарушат конкуренцията в ущърб на новите участници на пазара, които са изправени пред високи разходи за привеждане в съответствие. Правото на ЕС има за цел да постигне баланс между свободата на предоставяне на финансови услуги и подходящата защита за потребителите и стабилността на пазара. В съчетание с правилата относно задълженията на надзорните органи на държавата по произход и на приемащата държава и с приложимото право, това създава условия за т.нар. упражняване на дейност по силата на един лиценз, т.е. правото на предоставяне на определени финансови услуги в други държави членки. Законодателството на ЕС оставя на държавите членки известна свобода да адаптират нормативните си уредби съобразно особеностите на своите пазари. Например, някои от правилата за защита на потребителите попадат в юрисдикцията на държавите членки. Все пак предвид отговорите, получени в рамките на консултацията по Зелената книга, може да се предположи, че различията между отделните държави членки са такива, че възпрепятстват нормалното функциониране на единния пазар.

Необходими са обаче по-подробни сведения относно съответните разпоредби и практики, които биха могли да представляват неоправдани пречки пред дружествата, желаещи да предлагат своите услуги зад граница, и които не могат да бъдат оправдани от национални съображения за защита на потребителите. Вече започна проект за премахване на пречките пред свободното движение на капитали с участието на група от експерти на държавите членки, които набелязват пречките и обменят добри практики. Резултатите от тяхната работа ще бъдат публикувани в доклад, с който ще бъде изложена първата пътна карта за действията, които държавите членки е желателно да предприемат най-късно до 2019 г. Трансграничните пречки в областта на предлагането на фондове бяха обект на неотдавнашно допитване, по отношение на което Комисията ще изложи своята позиция през 2017 г. Все пак се запазва сериозният недостиг на информация по отношение на мерките за защита на потребителите и правилата за осъществяване на дейност на национално равнище.

3.2.Улесняване на трансграничното кредитиране

Съгласно правото на ЕС оценката на кредитоспособността е ключово изискване за предоставянето на потребителски кредити, с което се защитава както кредиторът, така и кредитополучателят. Оценката на кредитоспособността представлява също така ефективна превантивна мярка срещу свръхзадлъжнялостта. Предоставящите кредити лица обаче срещат затруднения при оценяването на кредитоспособността на кредитополучателите от други държави членки поради недостатъчната наличност и съпоставимост на съответните данни в тези държави.

Обратната информация, подадена от националните органи за защита на потребителите и чрез получените жалби, показва, че подобни оценки в областта на потребителското кредитиране се извършват по начини, които се различават значително в отделните държави членки. Утвърждаването на стандартизирана и хармонизирана оценка на кредитоспособността би улеснило трансграничното кредитиране, което може да доведе до по-ниски цени и по-голям избор за потребителите. Освен това то би попречило на попадането на уязвими потребители в „дългов капан“ и би гарантирало, че потребителите, вземащи кредит от други държави членки, се ползват от равнището на защита, което биха получили, ако бяха взели кредита в собствената си държава.

При разглеждането на заявление за кредит кредиторите обикновено разчитат на различни вътрешни и външни източници на данни, включително данни от кредитни регистри. В отговор на Зелената книга кредиторите изтъкнаха, че не могат да предлагат трансгранични услуги, тъй като не разполагат с достъп до съответната информация в другите държави членки. Това допълнително затруднява оценката на кредитоспособността на кредитополучателите. Стандартизирането на кредитните данни би могло да улесни предоставянето на онлайн кредити в цяла Европа. Финансовите технологии (FinTech) 22 и развитието на големите информационни масиви доведоха до използване на алтернативни данни и източници, които следва да бъдат внимателно оценени от гледна точка на спазването на европейското законодателство в областта на защитата на личните данни 23 и с оглед на тяхното значение за определянето на рейтинга на кредитополучателя или на цената на финансовите услуги.

Ефективните системи за предоставяне на кредитна информация могат да предоставят на кредиторите достъп до информация, допълваща подадените от кредитополучателите данни, което ще им позволи да вземат добре информирани решения за отпускане на кредити (особено когато се основават на стандартизирани оценки на кредитоспособността, както е посочено по-горе) и ще осигури на кредитоспособните кредитополучатели по-лесен достъп до кредити. Както Директивата за ипотечните кредити, така и Директивата за потребителските кредити вече предоставиха на кредиторите равнопоставен достъп до кредитните регистри в други държави членки. Предоставяната информация обаче се различава — в някои държави членки кредитните регистри съдържат информация единствено за пропуснатите плащания (т.е. информация за отрицателните резултати); в други, те също така съдържат информация за редовността на плащанията (т.е. информация за положителните резултати). Освен това кредитните данни обикновено се споделят само на реципрочна основа. В резултат на това кредитните регистри не са оперативно съвместими, значимостта на наличните данни за оценка на кредитоспособността е неясна, а информацията рядко се използва на трансгранична основа.

Вече се правят опити за преодоляването на тези проблеми. В различни държави членки със сходен опит в предоставянето на информация на национално равнище съществуват пазарно-ориентирани споразумения за взаимен обмен на данни между кредитните регистри. Въпреки това продължават да са налице редица пропуски. Работата на Европейската централна банка по проекта AnaCredit — нов набор от данни, съдържащ подробна информация за отделните банкови заеми в еврозоната, следва да доведе до допълнително стандартизиране на данните за кредитите. Съгласно Плана за действие за съюз на капиталовите пазари (СКП) Комисията трябва да проучи начините за подобряване на достъпа на (алтернативните) кредитори и инвеститори до финансова и кредитна информация за малките и средните предприятия. Това би им позволило по-добре да разберат рисковия профил на търсещите финансиране МСП и да вземат информирани решения.

4.Към изграждане на иновативна цифрова среда

Според участвалите в инициирания чрез Зелената книга дебат иновациите и технологиите (FinTech) крият значителен потенциал за развитие на финансовите услуги, а също и за преодоляването на пречките за трансграничната покупко—продажба на финансови услуги за граждани. Третата цел на настоящия план за действие е да се подпомогне изграждането на иновативна цифрова среда, която да улесни частния сектор при преодоляването на някои от съществуващите пречки пред единния пазар, като същевременно се поддържа високо равнище на сигурност.

Ролята на Комисията е да създаде регулаторна и надзорна рамка в целия ЕС, подкрепяща цифровите иновации. Наскоро приетият Регламент за електронната идентификация (eIDAS) 24 , даващ възможност за трансгранично признаване на електронната идентификация за публични услуги и удостоверителните услуги в рамките на единния пазар на ЕС, е важна стъпка в тази посока. Оперативно съвместимата рамка за електронна идентификация би могла също така да подпомогне дружествата при развитието на цифровите връзки с клиенти. В дългосрочен план Комисията трябва да разработи всеобхватна стратегия, за да бъде оползотворен потенциалът на технологичните иновации в целия сектор на финансовите услуги, като в същото време се поддържат високо равнище на защита на потребителите и личните данни, стандартите за сигурност и стабилността на пазара.

4.1.Ориентиран към технологиите единен пазар на финансови услуги за граждани

Голямото предизвикателство през следващите години ще бъде да се създаде такава среда, в която финансовите иновации в полза на потребителите могат да процъфтяват. Иновативните дружества често изразяват опасения, че законодателството и надзорните практики на ЕС и на държавите членки ограничават способността им да въвеждат иновации и да предлагат услуги зад граница. Съществува несигурност за начина, по който действащите регламенти ще бъдат приложени по отношение на предлаганите от дружествата нови услуги, които могат да бъдат подложени на несъразмерни, несъгласувани или прекалено строги регулаторни изисквания, които не са много подходящи за тези иновативни услуги. В същото време сред гражданите битуват страх от цифрови измами и опасения относно сигурността на плащанията. Тези проблеми трябва да бъдат разрешени по подходящ начин при насърчаването на иновациите в областта на финансовите услуги. В Европейската програма за сигурност 25 Европейската комисия отчете нуждата от преглед на съществуващата нормативна уредба на ЕС за борба с измамите и подправянето на платежни средства, различни от парите в брой 26 , и актуализирането ѝ при нужда. За есента на 2017 г. е планирано законодателно предложение.

Иновациите създават нови предизвикателства за регулаторните и надзорните органи в областта на финансовите услуги, които трябва да осигурят защитата на потребителите и запазването на стабилността на пазара, без да могат да разчитат на натрупаните досега опит и практика. Редица регулаторни органи в областта на финансовите услуги започнаха да действат по-активно, разработвайки нови методи за подпомагане на развитието на иновативните дружества, като същевременно се учат от тях. Тези инициативи включват центрове за предоставяне на насоки относно приложимото законодателство и екипи, които следят за въздействието на технологиите върху политиките. Някои национални регулаторни и надзорни органи работят в особено тясно сътрудничество с иновативни дружества, изпробващи своите процеси на работа в т.нар. „регулаторни пясъчници“.

Изграждането на истински технологично подсигурен единен пазар на финансови услуги ще изисква сътрудничество между всички заинтересовани страни (потребители, традиционни оператори, алтернативни доставчици на финансови технологии). Когато става въпрос за иновативните дружества, Комисията насърчава новите регулаторни и надзорни подходи и трансграничното сътрудничество, доколкото равнището на защита на потребителите остава високо.

Комисията също така създаде вътрешната работна група FinTech, включваща всички заинтересовани служби, които работят в областта на регулирането на финансовите пазари, технологиите, данните и конкуренцията, за да се гарантира, че нашата оценка е съобразена с наложения с развитието на финансовите технологии мултидисциплинарен подход. Заедно с настоящия план за действие Комисията започва обществена консултация за получаване на информация от заинтересованите страни във връзка с бъдещото изграждане на подхода на Комисията по отношение на технологичните иновации в областта на финансовите услуги. Консултацията е структурирана съобразно четири по-общи цели на политиката, които отразяват основните възможности и предизвикателства, свързани с финансовите технологии:

(1)насърчаване на достъпа до финансови услуги за потребители и предприятия;

(2)намаляване на оперативните разходи и повишаване на ефективността на сектора;

(3)повишаване на конкурентоспособността на единния пазар чрез намаляване на пречките за навлизане на пазара; както и

(4)постигане на равновесие между по-големия обмен на данни и прозрачност и неприкосновеността на личния живот.

При тези усилия ще може също да се ползва финансиране от Европейския парламент, предоставено конкретно за пилотни проекти, насочени към укрепване на капацитета и техническите умения на националните регулаторни органи по отношение на технологията на споделения регистър.

4.2.Цифрови връзки с клиенти

В краткосрочен план едно от основните предимства на финансовите технологии е техният потенциал за улесняване на връзките с клиенти в онлайн среда. Ако на дружествата бъде осигурена възможност да взаимодействат със своите клиенти в изцяло цифрова среда, това ще бъде ключов фактор за изграждането на единен пазар на финансови услуги за граждани, както бе потвърдено от ръководителите на основни европейски банки през ноември 2016 г. по време на организирана от Комисията кръгла маса 27 . Предоставянето на финансови услуги през граница няма да отбележи подем, докато потребителите трябва да се явяват в офисите на доставчика, за да бъдат идентифицирани, да получават подлежащите на оповестяване документи на хартиен носител и да полагат собственоръчно своя подпис върху договорите.

4.2.1.Идентификация от разстояние

Търсещите иновативни решения дружества разработват нови начини за идентифициране и удостоверяване на клиенти. Регулаторните технологии (RegTech) 28 могат да променят пазарите чрез автоматизиране на проверките на дружества, хора и документи за самоличност, да изпълнят изискванията на процедурите за „опознаване на клиента“ чрез идентификация от разстояние и да се борят успешно с измамите 29 . Използването на схеми за електронна самоличност, както е посочено в eIDAS, ще позволи откриването на банкова сметка онлайн, като същевременно бъдат спазени строгите изисквания за доказване и проверка на самоличността във връзка с опознаването и комплексната проверка на клиента. Правната сигурност и валидността на квалифицираните електронни подписи, предвидени съгласно eIDAS, биха могли също да подсилят сигурността на електронните трансакции. Това следва да става на трансграничен и междусекторен принцип и да има същата правна сила като традиционните процеси, документирани на хартиен носител.

Тези тенденции са отчетени в Четвъртата директива за борбата срещу изпирането на пари 30 , която скоро ще бъде транспонирана, и в предложените с нея изменения 31 , като се признава и приема, че средствата за електронна идентификация съгласно eIDAS отговарят на изискванията за комплексна проверка на клиента. Нотификацията по схемите за електронна самоличност се очаква да започне към средата на 2017 г. и е важно държавите членки да гарантират, че разработваните от тях схеми за нотификация са оперативно съвместими и могат да бъдат използвани и от частния сектор. Комисията ще продължи да поощрява използването на схеми за електронна самоличност в държавите членки и да насърчава тяхната нотификация.

Четвъртата директива за борбата срещу изпирането на пари е директива за минимална хармонизация и позволява различно прилагане в отделните държави членки. Решенията относно начините, по които иновативните цифрови инструменти могат да се използват за идентификация на клиенти, се вземат от държавите членки, които също така трябва да гарантират, че тези инструменти са безопасни и сигурни, не създават нови рискове за потребителите или системата и са в съответствие със законодателството на ЕС за защита на данните. Комисията ще създаде специална експертна група, която ще проучи тези въпроси по-задълбочено и ще разработи общи насоки. В състава на групата ще се включат регулаторни и надзорни органи, финансови институции и съществуващата група от експерти по въпросите на самоличността от държавите членки.

В този контекст Комисията извършва проучване за оценка на действащата регулаторна и надзорна рамка и на най-добрите практики за идентификация от разстояние и комплексна проверка на клиента в целия ЕС. Успоредно с това Комисията — чрез Механизма за свързване на Европа, ще предостави скоро възможност за изпитване на трансграничното използване на средствата за електронна идентификация от страна на банките. Също така тя ще представи план за изпълнение и ще посочи решенията относно структурата на информационните системи с цел постигане на напредък по пътя към поставяне на основите на електронно банкиране, което отговаря на изискванията за идентификация от разстояние на банковите клиенти.

4.2.2.Цифрови продажби от разстояние

Промяната на поведението на потребителите, в комбинация с новите бизнес модели на доставчиците на финансови услуги, може да създаде нови рискове, свързани със защитата на потребителите (напр. проблеми с даването на съгласие онлайн, финансово изключване, надзорни/регулаторни проблеми на този пазар и др.), които може да не са все още достатъчно добре нормативно отразени. Следователно е необходима оценка, за да се провери дали съществуващото секторно и хоризонтално законодателство (например Директивата относно дистанционната търговия на потребителски финансови услуги 32 ) все още отговаря на съответните нужди.

Например, преди да закупят финансов продукт, потребителите трябва да получат информация за продукта на хартиен носител или онлайн, за да могат да направят информиран избор. Подадената от сектора обратна информация показва, че действащите изисквания за преддоговорно оповестяване може би не са подходящи за цифровия свят. За да могат потребителите да придобият по-пълна представа за финансовите продукти, участниците в инициираната чрез Зелената книга консултация предлагат използването на по-интерактивни и комуникативни платформи, подходящи за смартфони или таблети.

Изискванията за оповестяване са част от няколко директиви и регламенти, включително тези относно ипотечните и потребителските кредити, относно платежните сметки, относно пазарите на финансови инструменти, както и относно пакетите с инвестиционни продукти на дребно и основаващите се на застраховане инвестиционни продукти и колективните инвестиции в прехвърляеми ценни книжа. Преди да предложи изменения на тези нормативни актове, Комисията ще проследи как тези изисквания за оповестяване се прилагат от доставчиците на цифрово съдържание. Комисията също така приканва сектора да представи подходящи нови решения, които би могло да помогнат на потребителите да придобият по-добра представа за финансовите продукти или услуги, както и да вземат информирани решения.

Комисията също така предприе подробна оценка на европейските пазари за инвестиционни продукти на дребно, акцентираща върху каналите за дистрибуция и инвестиционните съвети. Целта е да се набележат начини за повишаване на ефикасността на посредническите канали, така че индивидуалните инвеститори да могат да получат достъп до подходящи продукти при изгодни икономически условия. Резултатите от оценката се очакват в началото на 2018 г.

5.Заключение

Изграждането на истински единен пазар на финансови услуги би донесло значителни ползи за всички потребители, независимо от моделите им на потребление. Продължават обаче да съществуват значителни пречки пред интеграцията, които трябва да бъдат премахнати преди разпокъсаността на пазара да може да бъде намалена до такава степен, че всички потребители да могат да се ползват от по-голям избор и по-добро качество в съчетание с високо равнище на сигурност. Когато това бъде постигнато и закупуването на финансови услуги зад граница стане реалност за все по-голям брой европейци, възникналият в резултат конкурентен натиск ще е от полза за всички потребители, включително и за тези, които продължават да купуват финансови услуги в собствената си държава.

Комисията вече взе мерки във връзка с много от регулаторните пречки в рамките на законодателството на ЕС, като в настоящия план за действие се посочват бъдещите стъпки за консолидиране на достиженията на правото на ЕС и насърчаване на иновациите. Финансовите технологии ще разкрият нови възможности за преодоляване на някои от оставащите пречки за интеграцията, както и за допълнителна либерализация на националните пазари, при условие че бъдат въведени подходящи защитни механизми. За да може този потенциал да бъде наистина оползотворен, са необходими обаче нормативна уредба и методи на работа, които са съобразени с характеристиките на бързо променящия се сектор на финансовите услуги. Поради това Комисията приканва държавите членки, националните компетентни органи, доставчиците на финансови услуги и потребителските организации да обединят сили за изграждането на истински технологично подсигурен единен пазар на финансови услуги за граждани.

(1)  Специално проучване на Евробарометър 446, юли 2016 г.:  http://ec.europa.eu/COMMFrontOffice/PublicOpinion/index.cfm/Survey/getSurveyDetail/instruments/SPECIAL/surveyKy/2108 . Повече факти относно актуалното състояние на европейския единен пазар на финансови услуги за граждани са представени в Зелената книга относно финансовите услуги на дребно:
http://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=COM:2015:630:FIN

(2)  Виж http://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=COM:2015:630:FIN  

(3)  Виж http://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=CELEX%3A52015DC0468  

(4)  2016/2056(INI), приет на 17.10.2016 г.

(5)  Виж http://ec.europa.eu/consumers/consumer_rights/review  

(6)  Виж http://ec.europa.eu/finance/fin-net/index_en.htm  

(7)  Регламент (ЕО) № 924/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. относно презграничните плащания в рамките на Общността и за отмяна на Регламент (ЕО) № 2560/2001, ОВ L 266, 9.10.2009 г., стр. 11—18.

(8)  Директива 2007/64/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 ноември 2007 г. относно платежните услуги във вътрешния пазар, за изменение на директиви 97/7/ЕО, 2002/65/ЕО, 2005/60/ЕО и 2006/48/ЕО и за отмяна на Директива 97/5/ЕО, ОВ L 319, 5.12.2007 г., стр. 1—36.

(9)  Директива (ЕС) 2015/2366 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2015 г. за платежните услуги във вътрешния пазар, за изменение на директиви 2002/65/ЕО, 2009/110/ЕО и 2013/36/ЕС и Регламент (ЕС) № 1093/2010 и за отмяна на Директива 2007/64/ЕО, ОВ L 337, 23.12.2015 г., стр. 35—127.

(10)  Евробарометър 446, резюме, стр. 12 и следващите.

(11) Европейска комисия, „Проучване на ролята на цифровизацията и иновациите за създаването на истински единен пазар на финансови услуги на дребно и застраховане, Обобщение, юли 2016 г., на разположение на адрес:  https://ec.europa.eu/info/publications/study-impact-digitalisation-eu-single-market-consumer-financial-services_en ,  (Проучване на цифровизацията), стр. 5. 

(12)  Директива 2014/92/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно съпоставимостта на таксите по платежните сметки, прехвърлянето на платежни сметки и достъпа до платежни сметки за основни операции, ОВ L 257, 28.8.2014 г., стр. 214–246.

(13) Виж http://ec.europa.eu/consumers/consumer_rights/unfair-trade/comparison-tools/index_en.htm

(14) Изследването ще се основава на резултатите от текущо проучване на поведението при застрахователните услуги, с което се цели, наред с другото, да бъдат събрани надеждни количествени данни относно опита, натрупан от потребителите на застрахователния пазар, последствията от различните договорни клаузи, въздействието на начина, по който информацията е представена, както и пречките пред трансграничното закупуване на застрахователни услуги.

(15) Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. относно застраховката „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства и за контрол върху задължението за сключване на такава застраховка, ОВ L 263, 7.10.2009 г., стр. 11–31.

(16)  Директива (ЕС) 2016/97 на Европейския парламент и на Съвета от 20 януари 2016 г. относно разпространението на застрахователни продукти (преработен текст), ОВ L 26, 2.2.2016 г., стр. 19–59.

(17)  Виж http://europa.eu/rapid/press-release_IP-17-86_bg.htm  

(18)  Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета, ОВ L 133, 22.5.2008 г., стр. 66–92.

(19)  Директива 2014/17/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 4 февруари 2014 г. относно договорите за кредити за жилищни недвижими имоти за потребители и за изменение на директиви 2008/48/ЕО и 2013/36/ЕС и Регламент (ЕС) № 1093/2010

(20)  Проучване на Евросистемата относно финансовото състояние и потреблението на домакинствата, Мрежа на Евросистемата за изследване на потреблението и финансовото състояние на домакинствата, 2013 г., на разположение на адрес:  https://www.ecb.europa.eu/pub/pdf/other/ecbsp2en.pdf?2180f869d12ccc366869c9419b3da32e , стр. 71

(21)  На разположение на адрес:  http://ec.europa.eu/consumers/financial_services/reference_studies_documents/docs/part_1_synthesis_of_findings_en.pdf  

(22)  FinTech се отнася за предоставянето на финансови услуги посредством технологии, включително от алтернативни доставчици, които използват технологични системи, за да предоставят пряко финансови услуги или да оптимизират финансовата система.

(23)  Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 г. за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни, а от 25 май 2018 г. — Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните) (текст от значение за ЕИП), OB L 119, 4.5.2016 г., стр. 1—88.

(24) Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО, ОВ L 257, 28.8.2014 г., стр. 73—114.

(25)   https://ec.europa.eu/home-affairs/sites/homeaffairs/files/e-library/documents/basic-documents/docs/eu_agenda_on_security_en.pdf  

(26)  http://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/PDF/?uri=CELEX:32001F0413&from=bg

(27)  Сред обсъдените въпроси бяха електронната идентификация и цифровата интеграция, киберсигурността, услугите за данни и „в облак“, платформите и плащанията, както и уменията, свързани с цифровите финансови технологии.

(28)  RegTech означава „регулаторни технологии “ и представлява бизнес модел, при който технологиите дават възможност на дружествата да спазват по-добре нормативните изисквания; RegTech може също да позволи на държавните органи да прилагат, контролират или налагат изпълнението на нормативните изисквания по по-ефективен, по-ефикасен или по-удобен за потребителите начин.

(29)  Imafidon, C., The spiralling costs of KYC for banks and how FinTech can help, ITPro Portal, юни 2016 г., на разположение на адрес: http://www.itproportal.com/2016/06/06/the-spiralling-costs-of-kyc-for-banks-and-how-fintech-can-help  

(30)  Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 г. за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма, за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 2005/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и на Директива 2006/70/ЕО на Комисията, ОВ L 141, 5.6.2015 г., стр. 73—117.

(31)  Виж http://ec.europa.eu/justice/criminal/document/files/aml-directive_en.pdf  

(32) Директива 2002/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 септември 2002 г. относно дистанционна търговия на потребителски финансови услуги и за изменение на Директива 90/619/ЕИО на Съвета и на Директиви 97/7/ЕО и 98/27/ЕО, ОВ L 271, 9.10.2002 г., стр. 16—24.

ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

Брюксел, 23.3.2017

COM(2017) 139 final

ПРИЛОЖЕНИЕ

към

СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ, СЪВЕТА, ЕВРОПЕЙСКАТА ЦЕНТРАЛНА БАНКА И ЕВРОПЕЙСКИЯ ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛЕН КОМИТЕТ

План за действие в областта на финансовите услуги за потребители: по-добри продукти, по-голям избор

Приложение 1: Преглед на действията и ориентировъчен график