2.3.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 81/176

Докладчик:

Brian CURTIS

1.1.

Цифровата икономика и по-специално рамката от свързани с нея и подпомагащи я обществени услуги е жизненоважна за гладкото и ефективно функциониране на гражданското общество в ЕС. Комитетът приветства непрестанния напредък и подкрепата от страна на Европейската комисия за по-нататъшното развитие на Европейската рамка за оперативна съвместимост (ЕРОС).

1.2.

В съобщението се посочва постигнатият допълнителен напредък по отношение на консултативната и сближаваща роля на ГД „Информатика“ при насърчаване на държавите членки и техните публични администрации на всички равнища да изграждат безпроблемна взаимосвързана мрежа.

1.3.

Въпреки това Комитетът отбелязва, че капацитетът за оперативна съвместимост варира значително както между държавите членки, така и в рамките на една държава. Понастоящем е постигнат консенсус, че не е възможно въвеждане на правна уредба или задължителни процедури за управление, което означава по-голяма отговорност на държавите членки за доброволно ангажиране по всякакъв възможен начин с духа и същината на ЕРОС и програмите за нейното изпълнение. Сигурността и неприкосновеността на личния живот продължават да са един от дванадесетте принципа на ЕРОС и ЕИСК отбелязва като положителен аспект факта, че тези принципи са разработени детайлно и са предмет на две ясни препоръки в Плана за действие за оперативна съвместимост. По своето естество ЕРОС предлага широка рамка, в която държавите членки могат да упражняват правото си на субсидиарност, но безспорно е налице широкоразпространено обществено безпокойство относно собствеността върху личните данни, тяхното използване и сигурност, като в цяла Европа се споделят едни и същи опасения. Тези проблеми са свързани с основните права, залегнали в Договорите на ЕС.

1.4.

ЕИСК би приветствал пълна ангажираност от страна на държавите членки и институциите на Европейския съюз за прилагане на ЕРОС.

1.5.

Въпреки че киберсигурността не попада в обхвата на това съобщение, е ясно, че са необходими гаранции в рамките на други законодателни инструменти на ЕС, че по-голяма оперативна съвместимост и публичен достъп не означават по-голяма уязвимост пред все по-силната заплаха от компютърни атаки.

1.6.

Друга обща тревога е как да бъдат подкрепени онези, които по най-различни причини не са способни да взаимодействат с бързоразширяващия се и всеобхватния свят на цифровите услуги. ЕИСК настоятелно призовава държавите членки да последват препоръките на ЕРОС във връзка с насочеността към ползвателите и по-специално тази препоръка, която се отнася за предоставянето на обществени услуги посредством различни канали както физически, така и цифрови.

1.7.

ЕИСК изразява известни опасения, че в действията не се определят цели и изглежда, че изпълнението им е обект на споделена отговорност между държавите членки и Комисията. Разпределението на ресурсите би било по-лесно при наличието на по-ясни отговорности и посочване на приоритетите.

1.8.

Необходима е по-голяма яснота за това как да се изпълни на практика изискването за съсредоточаване върху нуждите на бизнеса и гражданите (ориентирани към потребителите услуги).

1.9.

Комитетът препоръчва проявите, насочени към гражданите и предприятията, и придружаващите ги процедури, включени в приложение II към приетото предложение на Комисията COM(2017) 256, да получат приоритет, когато става въпрос за измерване на равнището на прилагане на ЕРОС.

1.10.

Комитетът отбелязва, че активната дейност на Обсерваторията за национални рамки за оперативна съвместимост (NIFO) предоставя солидна основа за бъдещи препоръки. Това би могло да бъде основата за създаването в рамките на две до три години на нормативен инструмент, чрез който нерешените въпроси да намерят отговор.

2.1.

Завършването на цифровия единен пазар е един от десетте политически приоритета на Европейската комисия и би могло да допринася с по 415 милиарда евро годишно към икономиката на Европа, да създава работни места и да преобрази обществените услуги. Необходимостта публичните администрации да си сътрудничат чрез цифрови технологии е жизненоважен елемент от цифровия единен пазар. Общественият сектор осигурява над 25 % от общата заетост и представлява една пета от БВП на ЕС посредством обществените поръчки. Ръстът в обмена между учащи се, туризмът, миграцията, развитието на трансграничната стопанска дейност и пазаруването онлайн засилват необходимостта от оперативна съвместимост в множество области.

2.2.

Европейската рамка за оперативна съвместимост (ЕРОС) бе приета за пръв път през 2010 г. В нея се предоставят конкретни насоки на публичните администрации относно начина, по който да бъдат създавани оперативно съвместими обществени услуги, като насоките са под формата на препоръки на базата на основни принципи за оперативна съвместимост и концептуални модели.

2.3.

Програмата за решения за оперативна съвместимост за европейските публични администрации (ISA) (2010—2015 г.) и програмата ISA2 (2016—2020 г.) — продължение на първата — са основните инструменти, чрез които от 2010 г. насам се прилага ЕРОС.

2.4.

От 2010 г. насам европейските политики и инициативи, които оказват въздействие върху обществения сектор, са претърпели развитие, като изменената директива относно повторната употреба на информацията в обществения сектор, регламентът за електронната идентификация и удостоверителните услуги (eIDAS) (1) и Планът за действие на ЕС за електронно управление през периода 2016—2020 г., или понастоящем са в процес на изготвяне, като инициативата за единен цифров портал и свободното движение на (нелични) данни през границите.

2.5.

Информационните технологии са бързоразвиваща се сфера в области като свободно достъпните данни и изчисленията в облак.

2.6.

Горепосочените аспекти, свързани с политиката и технологиите, заедно с необходимостта от преглед на ефективността на ЕРОС, доведоха до консултация със заинтересованите страни през 2016 г., в рамките на която бяха анализирани техните нужди и проблеми във връзка с оперативната съвместимост и прилагането на ЕРОС, бяха идентифицирани въздействия, които биха могли да възникнат вследствие на очакваните преразглеждания, и бяха събрани отзиви относно добавената стойност.

2.7.

Резултатът е, че новата рамка поставя по-силен акцент върху практическото приложение на принципите и моделите за оперативна съвместимост и разяснява централното място на ЕРОС за свързването на националните рамки и рамките за конкретни области. Броят на препоръките се е увеличил от 25 на 47, така че актуализираните и нововъведените препоръки за оперативна съвместимост са по-конкретни с цел по-лесното им прилагане и поставят по-силен акцент върху отвореността и управлението на информацията, преносимостта на данните, управлението на оперативната съвместимост и предоставянето на интегрирани услуги.

3.1.

В съобщението се прави обзор, преглед и анализ на напредъка до момента и на бъдещите приоритети. В приложение I към съобщението се посочват 22 действия в пет приоритетни области. Те са подкрепени в приложение II, където са изложени принципите на новата ЕРОС и подробно са формулирани 47-те препоръки. Целта е предоставяне на непрекъснати услуги и потоци от данни за европейските публични администрации чрез придържане към общата рамка на ЕРОС, която се основава на концептуалния модел на ЕРОС.

3.2.

Внедряването на ефективни цифрови обществени услуги е жизненоважно, за да може хората да са свободни да работят и да се установяват, а предприятията — да ползват предимствата на безпрепятствената търговия и капиталови потоци във всички държави членки. Държавите членки модернизират своите публични администрации чрез въвеждане на широкомащабна цифровизация, но оперативната съвместимост е от съществено значение, за да се избегне рискът от създаване на изолирани цифрови среди и следователно електронни бариери пред четирите свободи.

3.3.

В рамката се извежда тезата, че добрата оперативна съвместимост изисква действителните и потенциалните бариери да бъдат разгледани в рамките на правните въпроси, организационните аспекти, въпросите във връзка с данните/семантиката и техническите предизвикателства. Изпълнението и прегледът на програмите ISA и ISA2 са допринесли много за идентифициране и справяне с тези аспекти, но все още остава много работа.

3.4.

Според най-новите налични данни степента на привеждане на националните рамки за оперативна съвместимост в съответствие с ЕРОС е оценена на 76 %, но към 2016 г. прилагането на националните рамки за оперативна съвместимост в конкретни национални проекти е било 56 % (2), което показва, че все още има затруднения при практическото прилагане на сегашните препоръки. Следователно е ясно, че са необходими допълнителни конкретни насоки, които са разгледани в приложение II.

3.5.

Дванадесетте принципа остават на практика непроменени спрямо предходната ЕРОС, но отразяват последните промени в политиката и техническата сфера. Те са групирани в следните четири категории:

3.6.

В съобщението се отправя призив към публичните администрации да подобряват управлението на своите дейности за оперативна съвместимост на национално равнище, да използват общи оперативни модели за разработване на по-добри цифрови обществени услуги и за включване на потребностите на гражданите и предприятията от други държави — членки на ЕС, да управляват притежаваните от тях данни в общи семантични и синтактични формати с цел по-лесно публикуване в портали, обединяване, споделяне и повторно използване на тези данни.

3.7.

В съобщението се представя консолидиран концептуален модел на ЕРОС, основан на синтеза между модел на оперативна съвместимост и модел на интегрирани обществени услуги. Той се прилага спрямо всички цифрови обществени услуги със специален акцент върху аспектите, свързани с управлението. Тълкуването както на принципите, така и на моделите е илюстрирано посредством 47 конкретни препоръки. В придружаващия план за действие за оперативна съвместимост се предоставят допълнителни конкретни предложения за прилагането. Те придават яснота на концептуалния модел и в тях се разглеждат конкретни оперативни въпроси, повдигнати в рамките на проведената през 2016 г. консултация.

3.8.

Общият проблем с наследените системи например, които са проектирани да решават местни и специфични за дадена област проблеми, е довел до възникването на разпокъсани „островни“ ИКТ решения. Една от препоръките за решаването му е „Използвайте отворени спецификации, ако има такива, за да гарантирате техническата оперативна съвместимост при въвеждането на европейски обществени услуги“ (препоръка 33). Това е подкрепено в плана за действие посредством разработването на седем области на действие (12 — 18), в които са предложени конкретни мерки.

4.1.

Комитетът приветства по-нататъшното развитие на ЕРОС и отбелязва, че най-вероятно през октомври 2017 г. по време на естонското председателство ще бъде приета декларация на министрите относно електронното управление, в която наред с другото ще бъде поет ангажимент за прилагане на ЕРОС. ЕИСК признава важността на цифровата икономика за гражданското общество в ЕС и посредством становищата си през последните няколко години е предлагал конструктивната си гледна точка във връзка с Програмата в областта на цифровите технологии и нейния наследник цифровия единен пазар (3).

4.2.

През последното десетилетие плановете за действие за електронно управление (4) бяха ефективен политически инструмент за постигане на модернизация на публичните администрации в ЕС. Те подпомогнаха координацията и сътрудничеството между държавите членки и Комисията и доведоха до съвместни действия в областта на електронното управление, от които ЕРОС е жизненоважна част.

4.3.

Стратегията за прилагане на новата Европейска рамка за оперативна съвместимост отразява много от препоръките в предходни становища на Комитета и подчертава растящата нужда от неотложни и съгласувани действия от страна на публичните администрации на цялата територия на ЕС. Резервите, които държавите членки имаха в миналото относно ЕРОС, сега са отпаднали до голяма степен и въпреки че са необходими още действия, основните трудности при прилагането са свързани с ресурсите и проблемите с наследените системи, а не с принципни въпроси.

4.4.

В предишното си становище относно „Оперативната съвместимост като средство за модернизиране на обществения сектор“ (5) отбелязахме, че гражданите все по-ясно осъзнават факта и са все по-обезпокоени, че публичните администрации събират и използват лични данни или че се събират данни в по-общ план. Те също така са наясно, че повишената оперативна съвместимост влияе върху възможностите за споделяне и използване на данните. Понастоящем информираността им по тези въпроси е дори още по-голяма и затова е окуражаващо, че въпросите за сигурността и неприкосновеността на личния живот са взети под внимание и са отправени препоръки (46 и 47) за предприемане на приоритетни действия в тази област.

4.5.

В бързоразвиваща се сфера като ИКТ често техническите и пазарните постижения изпреварват политическата гледна точка, правните и регулаторни правомощия и капацитета за контрол. В тази връзка Комитетът изразява пълно съгласие с подхода на редовен преглед и внасяне на корекции, представен от Комисията в това предложение. В това отношение NIFO предоставя жизненоважни услуги на участващите заинтересовани страни. Чрез NIFO концептуалните и правните рамки се допълват с много практически и технически подробности. Наскоро актуализираните 32 информационни фиша онлайн например консолидират най-новите данни относно националния статус на оперативната съвместимост на участващите държави (6).

5.1.

Концептуалният модел на ЕРОС за обществени услуги обхваща проектирането, планирането, разработването, предоставянето и поддръжката на интегрирани обществени услуги на всички управленски равнища — от местно до европейско. Изложените в него принципи направляват процеса на вземане на решения относно въвеждането на оперативно съвместими европейски обществени услуги посредством практически инструменти под формата на набор от практични елементи, съдържащи се в плана за действие за оперативна съвместимост. Въпреки това в 22-те действия не се определят цели и изглежда, че изпълнението им е обект на споделена отговорност между държавите членки и Комисията. Това няма да доведе до решителни действия, а е необходима и по-голяма яснота. Освен това известно указание за приоритетите може да е от полза при определяне на начина, по който да се изразходват ресурсите, особено поради вероятността те да са ограничени.

5.2.

В съобщението и придружаващите го документи се подчертава изискването за насочени към отделния ползвател услуги, но би било полезно да се даде по-голяма яснота как това би могло да се постигне. Предлага се в програмата ISA2 да се включат действия, които ще доразвият този въпрос, а именно чрез разработване на рамка и насоки за практическото приложение на принципа „насоченост към ползвателите“.

5.3.

ЕРОС съдържа определение за обществените услуги, които попадат в нейния обхват. Това са почти всички видове трансгранични обществени услуги, което може да затрудни NIFO при точното оценяване и наблюдение на прилагането на ЕРОС. Комитетът препоръчва събитията, свързани с гражданите и предприятията, и придружаващите ги процедури, включени в приложение II към приетото предложение на Комисията COM(2017) 256, да получат приоритет, когато става въпрос за измерване на равнището на прилагане на ЕРОС.

5.4.

Принципът на субсидиарност до момента се прилага относително успешно в тази област. Настоящото съобщение бележи по-нататъшна стъпка в насърчаването на оперативната съвместимост, но са необходими още действия. Комитетът предлага активната работа на NIFO да послужи като здрава основа за бъдещи препоръки, а след две до три години и за евентуален нормативен акт, който би могъл да разреши оставащите проблеми.