1

С жалбите си до Съда EVH GmbH (C‑464/23 P), Stadtwerke Leipzig GmbH (C‑465/23 P), TEAG Thüringer Energie AG (C‑467/23 P), EnergieVerbund Dresden GmbH (C‑468/23 P) и GGEW, Gruppen-Gas- und Elektrizitätswerk Bergstraße AG (C‑470/23 P) искат да бъдат отменени съответно: решение на Общия съд на Европейския съюз от 17 май 2023 г., EVH/Комисия (T‑312/20, наричано по-нататък „решение T‑312/20“, EU:T:2023:252), решение на Общия съд от 17 май 2023 г., Stadtwerke Leipzig/Комисия (T‑313/20, наричано по-нататък „решение T‑313/20“, EU:T:2023:257), решение на Общия съд от 17 май 2023 г., TEAG/Комисия (T‑315/20, наричано по-нататък „решение T‑315/20“, EU:T:2023:259), решение на Общия съд от 17 май 2023 г., EnergieVerbund Dresden/Комисия (T‑317/20, наричано по-нататък „решение T‑317/20“, EU:T:2023:261), и решение на Общия съд от 17 май 2023 г., GGEW/Комисия (T‑319/20, наричано по-нататък „решение T‑319/20“, EU:T:2023:263) (наричани по-нататък заедно „обжалваните съдебни решения“), с които Общият съд отхвърля жалбите им за отмяна на Решение C(2019) 1711 final на Комисията от 26 февруари 2019 г. за обявяване на концентрация за съвместима с вътрешния пазар и със Споразумението за ЕИП (Дело M.8871 — RWE/E.ON Assets) (ОВ C 111, 2020 г., стр. 1, наричано по-нататък „спорното решение“).

2

Съображения 20 и 21 от Регламент (ЕО) № 139/2004 на Съвета от 20 януари 2004 година относно контрола върху концентрациите между предприятия (регламент за сливанията на ЕО) (ОВ L 24, 2004 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 201) гласят:

3

Член 2 от този регламент, озаглавен „Оценка на концентрациите“, гласи:

„1.   Концентрациите, попадащи в приложното поле на настоящия регламент, се оценяват в съответствие с целите на настоящия регламент и със следващите разпоредби с цел да бъде установено дали те са съвместими с общия пазар.

При извършване на оценката Комисията взема предвид:

2.   Концентрация, която не би възпрепятствала съществено конкуренцията в рамките на общия пазар или на значителна част от него, в частност в резултат на създаването или засилването на господстващо положение, се обявява за съвместима с общия пазар.

3.   Концентрация, която би възпрепятствала съществено конкуренцията в рамките на общия пазар или на значителна част от него, в частност в резултат на създаването или засилването на господстващо положение, се обявява за несъвместима с общия пазар.

4.   Създаването на съвместно предприятие, представляващо концентрация съгласно член 3, подлежи на оценка в съответствие с критерия на член [101], параграфи 1 и 3 от [ДФЕС] само доколкото целта или резултатът от неговото създаване е координирането на конкурентното поведение на предприятия, които остават независими, с цел установяване на това дали операцията е съвместима с общия пазар.

5.   При извършването на оценка Комисията взема предвид по-специално:

4

Член 3 от посочения регламент, озаглавен „Понятие за концентрация“, предвижда:

„1.   Счита се, че е налице концентрация, когато е налице трайна промяна в контрола в резултат на:

2.   Контролът се придобива посредством права, договори или по друг начин, самостоятелно или в комбинация, като се вземат предвид релевантните фактически и правни обстоятелства, и предоставя възможността за упражняване на решаващо влияние по отношение на дадено предприятие, по-специално чрез:

3.   Контролът се придобива от лица или предприятия, които:

4.   Създаването на съвместно предприятие, което да изпълнява дългосрочно функциите на самостоятелен икономически субект, представлява концентрация по смисъла на параграф 1, буква б).

[…]“.

5

Член 4, параграф 1, първа алинея от същия регламент гласи:

„За посочените в настоящия регламент концентрации, които имат общностно измерение, Комисията се нотифицира преди тяхното извършване и след сключването на споразумение, обявяването на публичен търг или придобиването на контролен пакет“.

6

Член 5 от Регламент № 139/2004, озаглавен „Изчисляване на оборота“, гласи следното:

„1.   Общият оборот по смисъла на настоящия регламент включва сумите, които засегнатите предприятия са получили през предшестващата финансова година от продажба на продукти и предоставяне на услуги, които попадат в обичайния им предмет на дейност, след приспадане на търговските отстъпки и данък добавена стойност, както и други данъци и такси, пряко свързани с оборота. Общият оборот на засегнатите предприятия не включва продажбата на продукти или предоставянето на услуги между предприятията по параграф 4.

Оборотът на територията на Общността или в дадена държава членка включва продажбите на продукти и предоставянето на услуги на предприятия или на потребители на територията на Общността или в тази държава членка, в зависимост от случая.

2.   Независимо от разпоредбата на параграф 1, когато концентрацията се свежда до придобиване на части, независимо дали представляват независими правни субекти, от едно или повече предприятия, само оборотът, който се отнася до частите, които са предмет на концентрация, следва да бъде взет предвид по отношение на продавача или продавачите.

Въпреки това две или повече операции по смисъла на първата алинея, които се осъществяват в период от две години между едни и същи лица или предприятия, се считат за една и съща концентрация, извършена на датата на последната операция.

[…]“.

7

Член 6 от този регламент, озаглавен „Преценка на нотификацията и начало на процедурата“, гласи:

„1.   Комисията преценява нотификацията възможно най-скоро след [нейното] получаване:

2.   Когато Комисията установи, че след промени от страна на засегнатите предприятия концентрацията, за която е извършено нотифициране, не поражда повече сериозни съмнения по смисъла на параграф 1, буква в), тя обявява концентрацията за съвместима с общия пазар на основание параграф 1, буква б).

Комисията може да приложи към решението си по параграф 1, буква б) условия и задължения, предназначени да гарантират, че засегнатите предприятия изпълняват поетите от тях спрямо Комисията задължения, с оглед превръщането на концентрацията в съвместима с общия пазар.

[…]“.

8

Член 8 от посочения регламент, озаглавен „Правомощия на Комисията за вземане на решение“, предвижда:

„1.   Когато Комисията установи, че концентрация, за която е извършено нотифициране, отговаря на критериите, установени в член 2, параграф 2, а в случаите по член 2, параграф 4 — на критерия, установен в член [101], параграф 3 от [ДФЕС], тя издава решение, обявяващо концентрацията за съвместима с общия пазар.

Решение, обявяващо дадена концентрация за съвместима, се счита, че обхваща ограниченията, пряко свързани и необходими за извършване на концентрацията.

2.   Когато Комисията установи, че след извършена промяна от страна на засегнатите предприятия концентрацията, за която е постъпила нотификация, отговаря на критериите, установени в член 2, параграф 2, а в случаите по член 2, параграф 4 — на критерия, установен в член [101], параграф 3 от [ДФЕС], тя издава решение, обявяващо концентрацията за съвместима с общия пазар.

Комисията може да включи в решението си условия и задължения, предназначени да гарантират, че засегнатите предприятия изпълняват поетите от тях спрямо Комисията ангажименти с оглед превръщането на концентрацията в съвместима с общия пазар.

Решение, обявяващо дадена концентрация за съвместима, се счита, че обхваща ограниченията, пряко свързани и необходими за извършване на концентрацията.

3.   Когато Комисията установи, че дадена концентрация отговаря на критериите, установени в член 2, параграф 3, а в случаите по член 2, параграф 4 — не отговаря на критериите, установен[и] в член [101], параграф 3 от [ДФЕС], тя издава решение, обявяващо концентрацията за несъвместима с общия пазар.

4.   Когато Комисията установи, че дадена концентрация:

Комисията може:

[…]“.

9

Член 21, параграф 1 от същия регламент, озаглавен „Прилагане на регламента и юрисдикция“, гласи следното:

„Настоящият регламент се прилага по отношение на концентрациите по смисъла на член 3, като Регламенти (ЕО) № 1/2003 [на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове [101 и 102 ДФЕС] (ОВ L 1, 2003 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 167)] (ЕИО) № 1017/68 [на Съвета от 19 юли 1968 година относно прилагане на правилата на конкуренцията в сектора на железопътния, автомобилния и вътрешноводния транспорт (ОВ L 175, 1968 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 7, том 1, стр. 12)] (ЕИО) № 4056/86 [на Съвета от 22 декември 1986 година за определяне на подробни правила за прилагането на членове 85 и 86 от Договора [за ЕИО] по отношение на морския транспорт (ОВ L 378, 1986 г., стр. 4; Специално издание на български език, 2007 г., глава 7, том 2, стр. 3)] и (ЕИО) № 3975/87 [на Съвета от 14 декември 1987 година за определяне на процедурата за прилагане на правилата на конкуренция, приложими към предприятия в областта на въздушния транспорт (ОВ L 374, 1987 г., стр. 1)] не се прилагат освен по отношение на съвместните предприятия, които нямат общностно измерение и които имат за предмет на дейността си или като резултат от нея координирането на конкурентно поведение на предприятия, които остават независими“.

10

Насоките относно оценката на хоризонталните сливания съгласно Регламента на Съвета относно контрола върху концентрациите между предприятия (ОВ C 31, 2004 г., стр. 5; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 4, стр. 56, наричани по-нататък „Насоките относно хоризонталните сливания“) гласят:

„[…]

[…]

Сливащи се предприятия, които притежават големи пазарни дялове

Сливащи се предприятия, които са близки конкуренти

[…]

Слялото се образувание е в състояние да възпрепятства разрастването на конкурентите

Сливането отстранява един важен конкурентен фактор

11

Консолидираното юрисдикционно известие на Комисията съгласно Регламент (ЕО) № 139/2004 на Съвета относно контрола върху концентрациите между предприятия (ОВ C 95, 2008 г., стр. 1, наричано по-нататък „Консолидираното юрисдикционно известие“) предвижда:

„[…]

[…]

[…]

12

Членове 91 и 92 от Процедурния правилник на Общия съд определят съответно предмета и производството на действията по събиране на доказателства.

13

Членове 93—95 от този процедурен правилник предвиждат процедурния ред на доказването чрез свидетели.

14

Член 96 от посочения процедурен правилник се отнася до експертизата.

15

Обстоятелствата по спора са изложени в точки 2—18 от решения T‑312/20, T‑313/20, T‑315/20 и T‑319/20 и в точки 2—16 от решение T‑317/20. За целите на настоящото производство те могат да бъдат обобщени по следния начин.

16

RWE AG е дружество по германското право, което към момента на уведомяване за предвижданата операция по концентрация участва в цялата верига за доставка на енергия, включително в производството, доставката на едро, транспортирането, разпределението, търговията на дребно с енергия и енергийните услуги за потребителите (например отчитането на измервателни уреди, електрическата мобилност и т.н.) (наричан по-нататък „пазарът на електроенергията“). RWE и неговите дъщерни дружества, включително innogy SE, извършват дейност в редица държави членки.

17

E.ON SE е дружество по германското право, което към същия момент упражнява дейности по цялата верига за доставка на електроенергия, включително в производството, продажбата на едро, разпределението и търговията на дребно с електроенергия. E.ON притежава и експлоатира съоръжения за производство на електроенергия в редица държави членки.

18

Жалбоподателите са предприятия от публичния сектор, учредени по германското право, които произвеждат електроенергия както от конвенционални енергийни източници (наричана по-нататък „конвенционалната електроенергия“), така и от възобновяеми енергийни източници (наричана по-нататък „възобновяемата електроенергия“), чиито производствени активи се намират в Германия.

19

Разглежданата в случая концентрация е част от сложна замяна на активи между RWE и E.ON, обявена на 11 и 12 март 2018 г. от двете участващи в нея предприятия (наричана по-нататък „цялостната операция“). Замяната е под формата на първата операция, която представлява разглежданата в случая концентрация, чрез която RWE иска да придобие изключителния контрол или съвместния контрол върху някои производствени активи на E.ON. Втората операция по концентрация се изразява в придобиването от E.ON на изключителния контрол върху дейностите по разпределение и по търговия на дребно, както и на някои производствени активи на innogy, контролирано от RWE дружество. Накрая, с третата операция по концентрация се предвижда RWE да придобие 16,67 % от дяловете на E.ON.

20

С писма, изпратени съответно на 17 април, 24 април, 25 април, 16 юли и 13 ноември 2018 г., жалбоподателите уведомяват Комисията за желанието си да участват в процедурата относно първата и втората операция по концентрация.

21

На 26 юни 2018 г. се провежда среща между представителите на жалбоподателите по дела C‑464/23 P, C‑465/23 P, C‑467/23 P и C‑470/23 P и Комисията, на която те изразяват притесненията на клиентите си относно първата и втората операция по концентрация, както и желанието си да участват в свързаните с нея процедури. На 28 август 2018 г. се провеждат индивидуални срещи между Комисията и всеки от тези четири жалбоподателя, на които те представят становищата си относно операциите по концентрация.

22

Комисията е уведомена за втората операция по концентрация (наричана по-нататък „операцията M.8870“) на 31 януари 2019 г. За тази операция Комисията приема Решение C(2019) 6530 final от 17 септември 2019 г. за обявяване на концентрация за съвместима с вътрешния пазар и със Споразумението за ЕИП (Дело M.8870 — E.ON/Innogy) (ОВ C 379, 2020 г., стр. 16).

23

За третата операция по концентрация е уведомена Bundeskartellamt (Федерална служба за борба с картелите, Германия), която я разрешава с решение от 26 февруари 2019 г. (преписка B8‑28/19, наричана по-нататък „операцията B8‑28/19“).

24

На 22 януари 2019 г. Комисията получава уведомление за проект за концентрация на основание член 4 от Регламент № 139/2004, чрез която RWE иска да придобие по смисъла на член 3, параграф 1, буква б) от този регламент изключителния контрол или съвместния контрол върху някои производствени активи на E.ON.

25

На 31 януари 2019 г., в съответствие с член 4, параграф 3 от Регламент № 139/2004, Комисията публикува в Официален вестник на Европейския съюз предварително уведомление за тази концентрация (Дело M.8871 — RWE/E.ON Assets) (ОВ C 38, 2019 г., стр. 22, наричана по-нататък „операцията M.8871“).

26

Производствените активи на E.ON, които RWE трябва да придобие в рамките на операцията M.8871, включват, от една страна, субектите и дяловете в следните субекти, осъществяващи дейност в сектора на енергията, произведена от възобновяеми енергийни източници:

27

Освен това RWE придобива 60,08 % от дяловете в Rampion NewCo (Обединеното кралство), което притежава 50 % от дяловете в Rampion Offshore Wind Limited (Обединеното кралство), като по този начин придобива непряко участие от 30,1 % в Rampion Offshore Wind.

28

Производствените активи на E.ON, които са част от операцията M.8871, включват, от друга страна, участия и права на тираж, свързани с ядрени активи, а именно:

29

При разглеждането на операцията M.8871 Комисията извършва проучване на пазара, поради което изпраща на някои предприятия, сред които жалбоподателите, въпросник, на който те отговарят на 30 януари 2019 г.

30

С писмо от 31 януари 2019 г. жалбоподателите потвърждават желанието си да участват в провежданата от Комисията процедура и по този повод да бъдат изслушани от Комисията, в случай че тя реши да започне фазата на задълбочено разследване в съответствие с член 6, параграф 1, буква в) от Регламент № 139/2004.

31

На 26 февруари 2019 г. Комисията приема спорното решение, с което операцията M.8871 е обявена за съвместима с вътрешния пазар на фазата на разглеждането, предвидена в член 6, параграф 1, буква б) от Регламент № 139/2004 и член 57 от Споразумението за европейското икономическо пространство (ЕИП) от 2 май 1992 г. (ОВ L 1, 1994 г., стр. 3; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 53, стр. 4).

32

С пет жалби, подадени в секретариата на Общия съд на 27 май 2020 г., жалбоподателите искат спорното решение да бъде отменено.

33

В жалбите си до Общия съд по същество жалбоподателите идентично изтъкват шест основания за отмяна, а именно, първото — погрешно разделяне на анализа на цялостната операция, второто — неизпълнение на задължението за мотивиране, третото — нарушение на правото на изслушване, четвъртото — нарушение на правото на ефективна съдебна защита, петото — явни грешки в преценката, и шестото — неизпълнение на задължението за полагане на дължима грижа.

34

С обжалваните съдебни решения Общият съд отхвърля жалбите.

35

На 21 юли 2023 г. жалбоподателите подават настоящите пет жалби в секретариата на Съда.

36

Същия ден тези жалбоподатели, които, от друга страна, през 2021 г. са подали пет жалби до Общия съд за отмяна на решението, посочено в точка 22 от настоящото решение (дела T‑53/21, T‑55/21, T‑56/21, T‑61/21 и T‑62/21), все още висящи пред Общия съд на 21 юли 2023 г., искат да бъде спряно разглеждането на настоящите жалби до Съда, докато Общият съд произнесе решенията по тези дела.

37

С решение от 19 септември 2023 г. председателят на Съда, след като изслушва страните по исканията за спиране, както и по евентуално съединяване на настоящите жалби до Съда, отхвърля исканията за спиране и разпорежда съединяването на жалбите.

38

В жалбите си до Съда жалбоподателите искат от него по идентичен начин, всеки, що се отнася до него:

39

Комисията и другите страни искат от Съда:

40

В подкрепа на жалбите си до Съда жалбоподателите изтъкват по идентичен начин четири основания, изведени от нарушение на член 101 ДФЕС и от нарушение на процесуалните права на жалбоподателите (първо основание), от неправилно прилагане на член 3 от Регламент № 139/2004 (второ основание), от неправилно прилагане на член 2 от този регламент (трето основание) и от нарушение на принципите относно разпределянето на тежестта на доказване (четвърто основание).

41

Комисията поддържа, че жалбите до Съда не посочват точките от обжалваните съдебни решения, които били опорочени от грешки при прилагане на правото, така че те не отговаряли на изискванията, предвидени в член 169, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда.

42

Съгласно постоянната съдебна практика, видно от член 256, параграф 1, втора алинея ДФЕС, член 58, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз и член 168, параграф 1, буква г) от Процедурния правилник на Съда, в жалбата до последния трябва точно да се посочат критикуваните части от съдебното решение, чиято отмяна се иска, и правните доводи, с които конкретно се подкрепя това искане, тъй като в противен случай жалбата или съответното основание ще се окажат недопустими (решение от 4 октомври 2024 г., thyssenkrupp/Комисия, C‑581/22 P, EU:C:2024:821, т. 57 и цитираната съдебна практика).

43

Не отговаря по-специално на тези изисквания и трябва да се обяви за недопустимо основание, чиито доводи не са достатъчно ясни и точни, за да позволят на Съда да упражни контрола си за законосъобразност, по-специално защото съществените обстоятелства, на които почива основанието, не следват достатъчно последователно и разбираемо от текста на тази жалба, формулиран неясно и двусмислено в това отношение. Съдът също така е постановил, че като явно недопустима трябва да се отхвърли жалба, която няма последователна структура, ограничавайки се до общи твърдения, без да съдържа точни указания относно точките от обжалвания акт, които евентуално са опорочени от грешка при прилагане на правото (решение от 4 октомври 2024 г., thyssenkrupp/Комисия, C‑581/22 P, EU:C:2024:821, т. 58 и цитираната съдебна практика).

44

В случая се налага констатацията, че жалбоподателите са посочили точно точките от обжалваните съдебни решения, които искат да оспорят с първото си основание, а също така са изложили точно и конкретно грешките при прилагане на правото, за които се твърди, че са допуснати от Общия съд в тези точки.

45

Следователно първото основание е допустимо.

46

Жалбоподателите оспорват изключването от Общия съд в точки 393 и 394 от решения T‑312/20, T‑313/20 и T‑315/20, както и в точки 392 и 393 от решения T‑317/20 и T‑319/20 на приложимостта на член 101 ДФЕС. Това „блоково“ изключване било лишено от каквито и да е точни мотиви, а и било погрешно. Най-напред, ефективността на забраната за картелите, посочена в член 101 ДФЕС, не можела да бъде компрометирана от предписанията на процедурния ред в Регламент № 139/2004, така че Общият съд не можел да се позове на този регламент, за да отхвърли прилагането на тази разпоредба. Освен това от решение от 7 септември 2017 г., Austria Asphalt (C‑248/16, наричано по-нататък „решение Austria Asphalt, EU:C:2017:643, т. 33 и 34), на което се позовава Общият съд, не следвало, че по силата на Регламент № 139/2004 дадена концентрация не може да наруши член 101 ДФЕС от материална гледна точка. Всъщност това решение на практика се отнасяло до разграничението между процесуалните изисквания, предвидени, от една страна, в този регламент, а от друга страна, в Регламент № 1/2003. Така първичното право се прилагало за операциите по концентрация, когато страните по операцията се споразумеят — както в настоящия случай — да ограничат конкуренцията, което следвало както от историята на Регламент № 139/2004, така и от неговия текст и от съдебната практика.

47

Според съдебната практика освен това прилагането на Регламент № 139/2004 не изключвало прилагането на първичното материално право. В решение от 16 март 2023 г., Towercast (C‑449/21 P, EU:C:2023:207, т. 33 и сл.), Съдът приел, че макар член 21 от Регламент № 139/2004 да изключва прилагането на Регламент № 1/2003 за концентрациите, определени в член 3 от Регламент № 139/2004, това блокиращо действие според самия текст на член 21 се отнася единствено до актовете на вторичното право. В крайна сметка тези принципи били необходими, за да се избегнат различия в преценката в областта на контрола върху концентрациите.

48

Комисията, RWE и E.ON оспорват доводите на жалбоподателите.

49

Що се отнася до оплакването, което жалбоподателите формулират по повод на мотивите на Общия съд, в началото следва да се отбележи, че според постоянната съдебна практика изискваните от член 296, втора алинея ДФЕС мотиви трябва да са съобразени с естеството на съответния акт и трябва по ясен и недвусмислен начин да излагат съображенията на институцията, която издава акта, така че да дадат възможност на заинтересованите лица да се запознаят с основанията за взетата мярка, а на компетентната юрисдикция — да упражни своя контрол. Изискването за мотивиране следва да се преценява в зависимост от обстоятелствата по конкретния случай, по-специално в зависимост от съдържанието на акта, от естеството на изложените мотиви и от интереса, който адресатите или други лица, засегнати пряко и лично от акта, могат да имат от получаване на разяснения. Не се изисква мотивите да уточняват всички относими фактически и правни обстоятелства, доколкото въпросът дали мотивите на определен акт отговарят на изискванията на член 296, втора алинея ДФЕС, следва да се преценява с оглед не само на текста, но и на контекста, както и на съвкупността от правни норми, уреждащи съответната материя (решение от 29 юли 2024 г., Ryanair и Laudamotion/Комисия, C‑591/21 P, EU:C:2024:635, т. 166 и цитираната съдебна практика).

50

В случая, след като в точка 392 от решения T‑312/20, T‑313/20 и T‑315/20, както и в точка 391 от решения T‑317/20 и T‑319/20 Общият съд е посочил, че жалбоподателите поддържат, че с цялостната сделка RWE и E.ON са си разпределили етапите от веригата на стойността на пазара на електроенергия в Германия, което представлявало ограничаване на конкуренцията в нарушение на член 101 ДФЕС, в точка 393 от решения T‑312/20, T‑313/20 и T‑315/20, както и в точка 392 от решения T‑317/20 и T‑319/20 той отбелязва, че от член 21, параграф 1 от Регламент № 139/2004 следва, че този регламент е единственият приложим за концентрациите, определени в член 3 от него, за които Регламент № 1/2003 по принцип е неприложим. Като се позовава на решение Austria Asphalt, Общият съд добавя, че за разлика от това последният регламент остава приложим за поведението на предприятия, което, без да представлява операция по концентрация по смисъла на Регламент № 139/2004, все пак може да доведе до координация между тях, противоречаща на член 101 ДФЕС, и което поради тази причина подлежи на контрол от Комисията или националните органи по конкуренция.

51

В точка 394 от решения T‑312/20, T‑313/20 и T‑315/20, както и в точка 393 от решения T‑317/20 и T‑319/20 Общият съд добавя, че фактът, че предметът на спорното решение се отнася до операция по концентрация, не се оспорва. В тази точка Общият съд освен това прави извода, че с оглед на преценката му в точка 393 от решения T‑312/20, T‑313/20 и T‑315/20, както и в точка 392 от решения T‑317/20 и T‑319/20 доводите на жалбоподателите, изведени от нарушение на член 101 ДФЕС, са неотносими.

52

По този начин Общият съд, противно на твърдяното от жалбоподателите, е спазил наложеното му на основание член 296 ДФЕС задължение за мотивиране. В това отношение, както следва от жалбите на жалбоподателите до Съда, те са могли да изтъкнат оплаквания по същество срещу преценките, съдържащи се в тези точки от обжалваните съдебни решения, а преценките на Съда в точки 54—58 от настоящото решение доказват, че Съдът е могъл да упражни контрол върху преценката на Общия съд.

53

Що се отнася до критиките по същество на жалбоподателите по отношение на тази преценка, следва да се отбележи, че те се дължат на погрешен прочит на обжалваните съдебни решения.

54

В точка 394 от решения T‑312/20, T‑313/20 и T‑315/20, както и в точка 393 от решения T‑317/20 и T‑319/20 Общият съд не е изключил приложимостта на член 101 ДФЕС по отношение на споразуменията, сключени между RWE и E.ON за целите на операцията M.8871.

55

В тези точки по същество Общият съд констатира, че след като спорното решение има за предмет разглеждането на операция по концентрация, за която Комисията е уведомена, въпросът спазен ли е член 101 ДФЕС, е трябвало да бъде и е бил правилно контролиран от Комисията именно посредством Регламент № 139/2004, чийто предмет е превантивният контрол върху операциите по концентрация с оглед на членове 101 и 102 ДФЕС (вж. в този смисъл решение Austria Asphalt, т. 30 и 31), а не посредством Регламент № 1/2003, чийто предмет е контролът върху споразуменията, решенията, съгласуваните практики и господстващото положение, посочени в същите разпоредби на Договора.

56

По този начин обаче Общият съд не е нарушил приложимата правна уредба и правилно се е позовал в точка 393 от решения T‑312/20, T‑313/20 и T‑315/20, както и в точка 392 от решения T‑317/20 и T‑319/20 на съдебната практика относно тази правна уредба, съдържаща се в точки 32 и 33 от решение Austria Asphalt.

57

Тази преценка на Общия съд освен това не е поставена под въпрос от решение от 16 март 2023 г., Towercast (C‑449/21 P, EU:C:2023:207), посочено от жалбоподателите. По това дело за съответната операция по концентрация, която не надвишава праговете, определени в член 1 от Регламент № 139/2004, не е било направено уведомление, поради което, за разлика от разглежданата в случая операция по концентрация, Регламент № 139/2004 не е бил приложен, а блокиращото действие, предвидено в член 21, параграф 1, не е можело да се приложи.

58

Доколкото жалбоподателите твърдят, че RWE и E.ON са се споразумели да ограничат конкуренцията посредством сложна операция, която установявала „прекратяване на огъня“ между „бивши ожесточени конкуренти“, и доколкото Комисията и Общият съд не могат да пренебрегнат тези обстоятелства, следва да се отбележи, че макар подобни обстоятелства да са можели или евентуално да могат да бъдат предмет на разследване от страна на Комисията на основание на Регламент № 1/2003 след подадена жалба, те не могат да подлежат на структурна проверка на операцията по концентрация, извършена от Комисията в спорното решение на основание на Регламент № 139/2004, а следователно и на контрол от страна на Общия съд законосъобразно ли е това решение.

59

От изложените по-горе съображения следва, че първата част от първото основание е неоснователна.

60

Жалбоподателите отбелязват, че поради позицията си относно член 101 ДФЕС Общият съд не проверил дали доказателствата, които те били представили, установяват ограничаване на конкуренцията, което е забранено от въпросния член 101. От преписката обаче ставало ясно, че RWE и E.ON са се споразумели да си разпределят пазара на електроенергия. Общият съд можел и трябвало да квалифицира това разпределяне на пазара като забранено по силата на член 101, параграф 1 ДФЕС. Освен това не било оспорено, че Комисията не е упражнила никакъв контрол върху операцията M.8871 с оглед на член 101 ДФЕС и че страните по тази операция не са представили никаква обосновка за това, че въпросната операция имала благоприятно действие съгласно член 101, параграф 3 ДФЕС.

61

Комисията, RWE et E.ON оспорват доводите на жалбоподателите.

62

С настоящата част по същество жалбоподателите упрекват Общия съд, че не е проверил дали представените от тях доказателства в хода на първоинстанционните производства установяват наличието на картел, което противоречи на член 101 ДФЕС.

63

От прегледа на първата част от първото основание следва, че Общият съд не е допуснал грешка при прилагане на правото, констатирайки, че Комисията правилно е разгледала въпросната концентрация в рамките на превантивния контрол, предвиден в Регламент № 139/2004, а след това, че всяко обстоятелство относно наличието на антиконкурентен картел по смисъла на член 101 ДФЕС е можело или евентуално може да бъде предмет на жалба в рамките на Регламент № 1/2003.

64

Общият съд обаче не следва да прави преценки, които нямат връзка с контрола за законосъобразност на решението, предмет на подадената до него жалба за отмяна.

65

При тези условия втората част на първото основание трябва да се отхвърли като неотносима.

66

По същество жалбоподателите твърдят, че Общият съд е нарушил правото им да бъдат изслушани, от една страна, приемайки за неотносим довода, изведен от нарушение на член 101 ДФЕС, като всички изложени от тях факти, за да се установи нарушение на тази разпоредба, били игнорирани поради изцяло формални мотиви. От друга страна, отхвърлянето от Общия съд в точки 406—411 от решения T‑312/20, T‑313/20 и T‑315/20, както и в точки 405—410 от решения T‑317/20 и T‑319/20 на искането за лично явяване или за изслушване на свидетели, подадено от жалбоподателите, нарушавало правото им да бъдат изслушани.

67

Комисията, RWE и E.ON оспорват доводите на жалбоподателите.

68

С настоящата част жалбоподателите упрекват Общия съд, че е нарушил правото им да бъдат изслушани, като е игнорирал представените от тях факти и като не е организирал явяването в съдебното заседание или изслушването на няколко свидетели, що се отнася до поведение на RWE и E.ON, което противоречало на член 101 ДФЕС.

69

Според постоянната съдебна практика принципът за ефективна съдебна защита представлява общ принцип на правото на Съюза, понастоящем намерил израз в член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз (решение от 10 юли 2014 г., Telefónica и Telefónica de España/Комисия, C‑295/12 P, EU:C:2014:2062, т. 40 и цитираната съдебна практика). Този принцип включва правото на изслушване (вж. в този смисъл решение от 26 септември 2024 г., Energotehnica, C‑792/22, EU:C:2024:788, т. 54).

70

Правото на изслушване предполага на заинтересованото лице да бъде предоставена възможност да изложи надлежно своето становище по обстоятелствата, на които компетентният орган основава решението си, което го засяга. Освен това зачитането на правото на изслушване в рамките на съдебно производство предполага не че съдът трябва да обхване изцяло в решението си всички твърдения, изтъкнати от всяка от страните, а че след като е изслушал твърденията на страните и е разгледал доказателствата, той трябва да се произнесе по исканията в жалбата и да мотивира решението си (вж. в този смисъл решение от 9 ноември 2023 г., Global Silicones Council и др./ECHA, C‑559/21 P, EU:C:2023:842, т. 76 и цитираната съдебна практика).

71

Това право обаче не обхваща задължението на Общия съд да разпореди събиране на доказателства. Всъщност според постоянната практика на Съда, що се отнася до преценката от първоинстанционния съд на искания за процесуално-организационни действия или за събиране на доказателства, отправени от страна по даден спор, Общият съд самостоятелно преценява евентуалната необходимост от допълване на данните, с които той разполага по висящите пред него дела. Следователно само Общият съд може да прецени релевантността на искане за процесуално-организационно действие с оглед на предмета на спора и на необходимостта от извършването му (решение от 12 ноември 2020 г., Fleig/ЕСВД,C‑446/19 P, EU:C:2020:918, т. 53 и цитираната съдебна практика).

72

От това следва, че при контрола, извършван от Съда в рамките на производство по обжалване, следва да се провери дали в хода на писмената фаза на производството страните действително са били в състояние да представят своите твърдения и изтъкнатите от тях основания, както и евентуално в хода на устната фаза на производството подробностите относно своите твърдения и отговорите си на твърденията на другите страни в производството. Общият съд обаче не е длъжен да възпроизвежда в решението си, постановено в първоинстанционното производство, всички писмени или устни твърдения на страните, нито е длъжен да вземе отношение по всяко от тях (решение от 14 март 2013 г., Viega/Комисия, C‑276/11 P, EU:C:2013:163, т. 35 и 36).

73

В случая, от една страна, от преписката, с която разполага Съдът, става ясно, че жалбоподателите са имали възможността в хода на производството пред Общия съд да изтъкнат всичките си доводи за това, че е налице картел между RWE и E.ON, който противоречал на член 101 ДФЕС. В това отношение обстоятелството, че дадено оплакване се приема за неотносимо, по никакъв начин не означава, че жалбоподателите не са били изслушани.

74

От друга страна, Общият съд не е длъжен да включи тези доводи в съображенията си, нито да уважи искане за лично явяване или за изслушване на свидетели, дори да се приеме, че то е било допустимо ratione temporis, тъй като тези доводи и това искане се отнасят до оплакване, а именно за наличие на картел, който противоречи на член 101 ДФЕС, което Общият съд правилно приема за неотносимо в точки 392—394 от решения T‑312/20, T‑313/20 и T‑315/20, както и в точки 391—393 от решения T‑317/20 и T‑319/20.

75

Следователно втората част от първото основание трябва да се отхвърли.

76

При тези условия първото основание се отхвърля.

77

С това основание жалбоподателите поддържат, че операциите M.8871, M.8870 и B8-28/19 са неразделна част от една-единствена концентрация и че следователно, противно на постановеното от Общия съд, те е трябвало да бъдат разгледани в рамките на една-единствена процедура за контрол върху концентрациите, предвидена в Регламент № 139/2004.

78

Жалбоподателите поддържат, първо, че Общият съд неправилно се въздържал да се произнесе по собствената си компетентност да разгледа операцията B8‑28/19, и погрешно се позовал на предпоставката, че в хода на производството относно операцията M.8871 Комисията не е длъжна да включи формално влизането на RWE в размер на 16,67 % в капитала на E.ON (т. 61—72 от решения T‑312/20, T‑313/20, T‑315/20 и T‑319/20, както и точки 60—71 от решение T‑317/20), за да стигне до извода, че ако смятат, че операцията B8‑28/19 може да има значение на общностно равнище, е трябвало да подадат жалба до Комисията, за да поискат от нея да я разгледа.

79

Всъщност нито решение от 25 септември 2003 г., Schlüsselverlag J. S. Moser и др./Комисия (C‑170/02 P, EU:C:2003:501, т. 27—30), посочено в точка 68 от решения T‑312/20, T‑313/20, T‑315/20 и T‑319/20, както и в точка 67 от решение T‑317/20, нито който и да е друг мотив налагали на жалбоподателите да подадат отделни жалби и евентуално да предявят отделни искове. Задължение на Комисията било да провери налице ли е концентрация и какъв е нейният обхват.

80

Второ, като се позовал на липса на доказателства за придобиване на контрол (т. 70 от решения T‑312/20, T‑313/20, T‑315/20 и T‑319/20, както и точка 69 от решение T‑317/20), Общият съд изопачил фактите. Всъщност жалбоподателите предоставили пълни обяснения за влиянието и контрола, упражнявани от RWE в рамките на E.ON. Освен това Investor Relationship Agreement (споразумение за отношение между инвеститори, наричано по-нататък „IRA“), което Общият съд противопоставя на тези доводи, никога не било изпращано на жалбоподателите. Накрая, IRA не възпрепятствало RWE да се отклони от това споразумение при упражняване на правото си на глас. При всички положения въпросното споразумение било опорочено от нищожност, тъй като нарушавало член 134, параграф 1, второ изречение от Aktiengesetz (германски закон за акционерните дружества), което било подробно обяснено в хода на съдебното заседание, но не се посочвало в обжалваните съдебни решения.

81

Трето и независимо от изложеното по-горе, Комисията и Общият съд трябвало да разгледат влизането на RWE в капитала на E.ON в размер на 16,67 %, дори само по себе си влизането да не представлява концентрация по смисъла на Регламент № 139/2004, тъй като по силата на съображение 21 от този регламент Комисията можела да разгледа споразуменията, свързани с реализирането на концентрацията.

82

Комисията, RWE и E.ON оспорват доводите на жалбоподателите.

83

С настоящата част, която се отнася до точки 61—72 от решения T‑312/20, T‑313/20, T‑315/20 и T‑319/20, както и до точки 60—71 от решение T‑317/20, по същество жалбоподателите упрекват Общия съд за това, че не е констатирал, че в спорното решение Комисията е трябвало да се произнесе по собствената си компетентност и впоследствие формално да включи придобиването на миноритарно участие на RWE в капитала на E.ON, т.е. операцията B8‑28/19, в производството относно операцията M.8871. Те също така упрекват Общия съд, че е изопачил някои фактически обстоятелства по преписката.

84

В точка 61 от решения T‑312/20, T‑313/20, T‑315/20 и T‑319/20, както и в точка 60 от решение T‑317/20 Общият съд отбелязва, че в спорното решение Комисията е припомнила задължението си при преценката, която извършва на последиците за конкуренцията от всяко придобиване на контрол, да вземе предвид и миноритарните участия, притежавани от приобретателя в евентуални свързани дружества, и че следователно Комисията е проверила дали придобиването на участие на RWE в E.ON, което е предмет на операцията B8‑28/19, може да намали интереса на тези страни да се конкурират, или да им създаде възможност и интерес да отстранят конкуренти.

85

В точки 62 и 63 от решения T‑312/20, T‑313/20, T‑315/20 и T‑319/20, както и в точки 61 и 62 от решение T‑317/20 Общият съд стига до извода, че при преценката на последиците от операцията M.8871 Комисията е взела предвид придобитото от RWE участие в E.ON, но не е разгледала съвместимостта на операция B8‑28/19 с вътрешния пазар от гледна точка на Регламент № 139/2004, като Общият съд отбелязва, че компетентният национален орган е този, който е разгледал съвместимостта на тази концентрация с оглед на германското право.

86

В точки 64—66 от решения T‑312/20, T‑313/20, T‑315/20 и T‑319/20, както и в точки 63—65 от решение T‑317/20, в отговор на доводите на жалбоподателите, че Комисията е трябвало да разгледа концентрацията B8‑28/19, тъй като придобитото от RWE миноритарно участие в E.ON е позволило на RWE да упражнява решаващо влияние върху E.ON, Общият съд припомня определението на понятието „концентрация“ по смисъла на член 3 от Регламент № 139/2004 и отбелязва, че според жалбоподателите операцията B8-28/19 представлява такава концентрация, поради което те упрекват Комисията, че не я е разгледала.

87

В точка 67 от решения T‑312/20, T‑313/20, T‑315/20 и T‑319/20, както и в точка 66 от решение T‑317/20 Общият съд посочва, че предметът на подадената до него жалба формално се отнася до спорното решение, с което операцията M.8871 е обявена за съвместима с вътрешния пазар, и че макар това решение да съдържа данни за придобитото от RWE участие в E.ON, от които е възможно да се разберат причините, поради които Комисията не е счела операцията B8-28/19 за концентрация по смисъла на член 3 от Регламент № 139/2004, това решение не се произнася изрично по този въпрос, нито пък по въпроса за компетентността на Комисията да разгледа съвместима ли е тази концентрация с вътрешния пазар. Ето защо според Общия съд жалбоподателите не могат да използват основание, изведено от погрешно разделяне на цялостната операция, за да поискат от него да се произнесе по въпрос за компетентност, който Комисията не е разгледала в действително обжалваното пред него решение.

88

Общият съд подчертава също, че ако жалбоподателите са смятали, че операцията B8‑28/19 може да има значение на общностно равнище, те е трябвало да подадат жалба до Комисията, в който случай последната била длъжна да се произнесе по самия принцип на компетентността си като контролиращ орган (т. 68 от решения T‑312/20, T‑313/20, T‑315/20 и T‑319/20, както и точка 67 от решение T‑317/20).

89

Общият съд отбелязва, че при всички положения придобиването на миноритарно участие може да доведе до поемане на контрол само ако това участие предоставя специфични права, осигуряващи изключителен правен контрол, или ако поради особени обстоятелства миноритарният акционер получи изключителен фактически контрол (т. 69 от решения T‑312/20, T‑313/20, T‑315/20 и T‑319/20, както и точка 68 от решение T‑317/20). От една страна обаче, жалбоподателите не твърдят, че придобитото от RWE участие се придружава от такива права (т. 70 от решения T‑312/20, T‑313/20, T‑315/20 и T‑319/20 и точка 69 от решение T‑317/20), а от друга страна, предвид IRA, RWE не може да получи мнозинство в общите събрания на E.ON дори ако присъстват малък брой акционери. Освен това Общият съд отбелязва, че жалбоподателите не са представили доказателства, подкрепящи правдоподобността на твърдението за наличие на каквато и да било координация между [поверително] ( 1 ) и RWE на общите събрания на E.ON, която би могла да осигури на RWE стабилно мнозинство в тези събрания. Ето защо според Общия съд не може да се приеме, че RWE е придобило изключителен фактически контрол върху E.ON (т. 71 от решения T‑312/20, T‑313/20, T‑315/20 и T‑319/20 и точка 70 от решение T‑317/20), а твърдението на жалбоподателите, че операцията B8-28/19 представлява концентрация по смисъла на член 3 от Регламент № 139/2004, е неоснователно (т. 72 от решения T‑312/20, T‑313/20, T‑315/20 и T‑319/20, както и точка 71 от решение T‑317/20).

90

На първо място, що се отнася до оплакването, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като не е констатирал, че в спорното решение Комисията е трябвало да се произнесе относно компетентността си да упражни контрол върху операцията B8-28/19, следва да се припомни, че системата за контрол върху концентрациите, установена с Регламент № 139/2004, включва задължението за икономическите оператори да уведомяват Комисията за своите операции по концентрация, както и забраната за осъществяване на тези операции, преди Комисията да е установила, че те са съвместими с общия пазар. В този смисъл Комисията преценява уведомлението възможно най-скоро след неговото получаване, за да приеме решение, че концентрацията, за която е изпратено уведомление, не попада в приложното поле на този регламент или че не поражда сериозни съмнения относно съвместимостта си с общия пазар, или че поражда такива съмнения (член 6, параграф 1 от посочения регламент), като резултатът от това в последния случай е започване на формална процедура за проверка, водеща до решение за съвместимост (член 8, параграфи 1 и 2 от същия регламент) или несъвместимост на концентрацията, за която е изпратено уведомление (член 8, параграф 3 от Регламент № 139/2004), или пък в случай на концентрация, която вече е извършена и несъвместима с общия пазар или нарушава дадено условие — до решение, с което се разпорежда разваляне на концентрацията (член 8, параграф 4 от този регламент).

91

От припомнените в предходната точка разпоредби следва, че Комисията не може да провери дадена операция по концентрация, за която в нарушение на предвиденото в член 4 от посочения регламент задължение не е получила уведомление, за да я обяви евентуално за съвместима с общия пазар. Когато обаче Комисията е получила жалба, в която се обявяват факти за концентрация с общностно значение, за която се отнася Регламент № 139/2004, тя е длъжна да се произнесе по компетентността си да упражни контрол по отношение на тези факти, за да определи дали евентуално те представляват такава концентрация, незаконосъобразна, тъй като не е изпратено уведомление за нея, или в такъв случай, в приложение на член 14, параграф 2, буква а) от Регламент № 139/2004, следва да се наложат глоби.

92

В случая Общият съд констатира, че Комисията не е била уведомена за операцията B8-28/19, която подлежи на контрол от страна на Федералната служба за борба с картелите. Следователно, макар Комисията надлежно да е взела предвид придобиването от RWE на миноритарно участие в E.ON, за да прецени евентуалното конкурентно взаимодействие между страните по операцията M.8871, за което е била уведомена, при липсата на жалба тя не е трябвало да определя служебно собствената си компетентност по отношение на операцията B8-28/19.

93

От това следва, че без да е необходимо да се разглежда тълкуването, дадено от Общия съд на решение от 25 септември 2003 г., Schlüsselverlag J. S. Moser и др./Комисия (C‑170/02 P, EU:C:2003:501, т. 27—30), той не е допуснал грешка при прилагане на правото, отхвърляйки оплакването на жалбоподателите, че в спорното решение Комисията трябвало да се произнесе по операцията B8‑28/19.

94

Освен това следва да се отбележи, че противно на твърдяното от жалбоподателите в жалбите им до Съда, Общият съд е споменал и проверил направените от Комисията преценки по повод на придобиването на миноритарно участие на RWE в E.ON (вж. точки 61—71 от решения T‑312/20, T‑313/20, T‑315/20 и T‑319/20, както и точки 60—70 от решение T‑317/20; вж. също точки 269, 308 и 364, последни изречения, и точка 370 и сл. от решения T‑312/20, T‑313/20, T‑315/20, както и точки 268, 307 и 363, последни изречения, и точка 369 и сл. от решения T‑317/20 и T‑319/20).

95

На второ място, що се отнася до оплакването, изведено от изопачаване на фактите от Общия съд, доколкото, противно на твърденията на тази юрисдикция в точки 70 и 71 от решения T‑312/20, T‑313/20, T‑315/20 и T‑319/20, както и в точки 69 и 70 от решение T‑317/20, първо, те действително представили обяснения в подкрепа на твърденията си за влиянието и контрола, упражнявани от RWE в рамките на E.ON, след това, IRA не им било изпратено и накрая, това споразумение не възпрепятствало RWE да се отклони от него при упражняването на правото си на глас, от постоянната практика на Съда следва, че оплакванията, насочени срещу мотиви от решение на Общия съд, които са изложени по съображения за изчерпателност, не могат да доведат до неговата отмяна и следователно са неотносими (решение от 28 октомври 2021 г., Vialto Consulting/Комисия, C‑650/19 P, EU:C:2021:879, т. 86).

96

Изложените от Общия съд мотиви съответно в точки 65—68 от решения T‑312/20, T‑313/20, T‑315/20 и T‑319/20, както и в точки 64—67 от решение T‑317/20 обаче са достатъчни, за да обосноват, че в тези решения Общият съд е отхвърлил първата част от първото основание, с която жалбоподателите упрекват Комисията, че не е упражнила контрол върху операцията B8‑28/19. Фактът, че както точка 69 от решения T‑312/20, T‑313/20, T‑315/20 и T‑319/20, така и точка 68 от решение T‑317/20 започват с „При всички положения“, потвърждава тази преценка.

97

Като се има предвид, че на етапа на обжалването жалбоподателите не са успели да докажат по повод на оплакването, което са изтъкнали в подкрепа на настоящата част от второто основание, че тези точки от обжалваните съдебни решения са опорочени от грешка при прилагане на правото, настоящото оплакване трябва да се отхвърли.

98

На трето място, що се отнася до довода на жалбоподателите, че Комисията и Общият съд трябвало да разгледат влизането на RWE в капитала на E.ON в размер на 16,67 %, дори само по себе си влизането да не представлява концентрация по смисъла на Регламент № 139/2004, в точка 94 от настоящото решение вече бе посочено, че Комисията е направила преценка на това придобиване на миноритарно участие, което Общият съд надлежно е посочил и проверил в обжалваните съдебни решения.

99

При тези условия първата част на второто основание трябва да се отхвърли като неоснователна.

100

Жалбоподателите твърдят, че в точки 74—119 от решения T‑312/20, T‑313/20, T‑315/20 и T‑319/20, както и в точки 73—118 от решение T‑317/20 Общият съд е отхвърлил доводите им, че операциите M.8871, M.8870 и B8-28/19 образуват една-единствена концентрация. Това тълкуване от Общия съд на понятието „концентрация“ по смисъла на Регламент № 139/2004 не вземало предвид целите на Договора за функционирането на ЕС и значението на съображение 20 от този регламент, както и съдържанието на Консолидираното юрисдикционно известие. Въпреки че съображение 20 не е възпроизведено в структурата на посочения регламент, в него законодателят на Съюза потвърждавал широко разбиране за понятието „концентрация“, без да изключва възможността тясно свързани операции по замени да представляват една-единствена концентрация. Впрочем също толкова широкият текст на член 3 от Регламент № 139/2004 позволявал да се приемат за една-единствена концентрация редица операции, чрез които различни предприятия придобиват контрола върху „повече“ различни предприятия, което в крайна сметка не било поставено под въпрос от член 5, параграф 2, втора алинея от Регламент № 139/2004. Общият съд потвърдил това в решението си от 23 февруари 2009 г., Cementbouw Handel & Industrie/Комисия (T‑282/02, EU:T:2006:64, т. 111 и сл.).

101

Противно на постановеното от Общия съд в точки 84 и 85 от решения T‑312/20, T‑313/20, T‑315/20 и T‑319/20, както и в точки 83 и 84 от решение T‑317/20, съвместното разглеждане на операциите по замени не било изключено чрез съзнателен избор на законодателя, нито последният решил, че от решаващо значение е само Консолидираното юрисдикционно известие. В Зелената книга за преразглеждане на Регламент (ЕИО) № 4064/89 на Съвета от 21 декември 1989 година относно контрола върху операциите по концентрация между предприятия (COM(2001) 745 окончателен) (наричана по-нататък „Зелената книга“) обаче Комисията настоявала операциите по замени да се считат за една и съща операция по концентрация. В хода на законодателния процес замисленото преразглеждане все пак довело до това прилагането на понятието „концентрация“ в случай на множество придобивания да е гарантирано от съображение 20.

102

Впрочем Консолидираното юрисдикционно известие било само вътрешна административна мярка, която не обвързвала Общия съд. В заключението си по дело Austria Asphalt (C‑248/16, EU:C:2017:322) генерален адвокат Kokott също уточнила, че това известие не е част от релевантната правна рамка. Следователно Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото, основавайки преценката си за операциите по замени на точки 41 и 44 от въпросното известие, за да откаже да приеме операциите M.8871, M.8870 и B8‑28/19 за една-единствена концентрация.

103

Комисията, RWE и E.ON, както и германското правителство оспорват доводите на жалбоподателите.

104

С втората част от второто основание, която по същество се отнася до съображенията на Общия съд в точки 74—86 от решения T‑312/20, T‑313/20, T‑315/20 и T‑319/20, както и до точки 73—85 от решение T‑317/20, жалбоподателите упрекват Общия съд за направеното от него тълкуване на понятието „една-единствена концентрация“. Според тях една-единствена концентрация може да обедини няколко операции, чрез които различни предприятия придобиват контрол върху други различни предприятия. Тълкуването от Общия съд на понятието „концентрация“ по смисъла на Регламент № 139/2004 не вземало предвид целите на Договора за функционирането на ЕС и значението на съображение 20 от този регламент, както и текста на Консолидираното юрисдикционно известие.

105

В точки 74—77 от решения T‑312/20, T‑313/20, T‑315/20 и T‑319/20, както и в точки 73—76 от решение T‑317/20, след като отбелязва, че понятието „една-единствена концентрация“ се среща само в съображение 20, Общият съд, от една страна, посочва, че съображение 20 не съдържа изчерпателно определяне на условията, при които две или повече сделки съставляват една-единствена концентрация, а от друга страна, припомня, че макар едно съображение от регламент да може да изясни тълкуването, което следва да се даде на правна норма, то не може нито да съставлява такава норма, нито да доведе до определение, което не съответства на разпоредбите на регламента, в чийто преамбюл то е включено.

106

В точка 78 от решения T‑312/20, T‑313/20, T‑315/20 и T‑319/20, както и в точка 77 от решение T‑317/20 Общият съд стига до извода, че понятието „една-единствена концентрация“ следва да се тълкува в смисъл, съвместим с понятието „концентрация“, на което е дадено определение в член 3, параграф 1 от Регламент № 139/2004, без да се разширява обхватът на тази разпоредба.

107

В точки 79 и 80 от решения T‑312/20, T‑313/20, T‑315/20 и T‑319/20, както и в точки 78 и 79 от решение T‑317/20 Общият съд извежда от член 3, параграф 1 от Регламент № 139/2004, че за да се приеме, че две или повече операции съставляват една-единствена концентрация по смисъла на този регламент, е необходимо по-специално, освен операциите да са взаимозависими, в смисъл, че не е възможно реализирането на едните без другите, резултатът от тези операции да се изразява в предоставянето на икономическия контрол върху дейността на едно или няколко други предприятия на едно или няколко предприятия.

108

В точки 81—86 от решения T‑312/20, T‑313/20, T‑315/20 и T‑319/20, както и в точки 80—85 от решение T‑317/20 Общият съд отговаря на довода на жалбоподателите, че съображение 20 от Регламент № 139/2004 конкретизирало волята на Комисията, заявена в Зелената книга, замените на активи да се приемат най-общо само за една концентрация, за да се осигури съгласувана преценка на цялата операция, отбелязвайки, че тази воля не е възприета от законодателя на Съюза в Регламент № 139/2004, и заключавайки, че като се вземат предвид условията, припомнени в точка 80 от решения T‑312/20, T‑313/20, T‑315/20 и T‑319/20, както и в точка 79 от решение T‑317/20, понятието „една-единствена концентрация“ не намира приложение, когато независими предприятия придобиват контрола върху различни целеви обекти, както например при замяна на активи.

109

Противно на доводите на жалбоподателите, тези преценки на Общия съд не противоречат нито на целите на Договора за функционирането на ЕС, нито на значението на съображение 20 от Регламент № 139/2004, нито на текста на Консолидираното юрисдикционно известие.

110

Най-напред Общият съд правилно констатира, че съображение 20 от Регламент № 139/2004 няма обвързваща правна сила и не може да доведе до определение на понятието „една-единствена концентрация“, което да не е в съответствие с член 3 от този регламент.

111

След това по същество Общият съд отбелязва, отново правилно, че от член 3, параграф 1, буква б) от Регламент № 139/2004 следва, че две или повече операции могат да съставляват една-единствена концентрация за целите на контрола върху концентрациите само ако, освен необходимата взаимозависимост, те водят до предоставянето на изключителния контрол върху едно или няколко други предприятия на едно предприятие или на съвместния контрол върху тях на две или няколко предприятия.

112

Общият съд не е допуснал грешка и като е констатирал, че Зелената книга е имала за цел да започне консултативен процес, не е породила задължение за Комисията и накрая, не е била конкретизирана от законодателя на Съюза в Регламент № 139/2004, що се отнася до предложенията в тази Зелена книга относно операциите по замяна на активи.

113

По отношение на направеното от жалбоподателите позоваване на член 5, параграф 2, втора алинея от Регламент № 139/2004, следва да се отбележи, че тази разпоредба определя само момента, от който за целите на изчисляването на оборота няколко операции по придобиване трябва да се приемат за една концентрация. За разлика от това въпросната разпоредба не определя самото понятие „концентрация“.

114

Накрая, що се отнася до Консолидираното юрисдикционно известие, следва да се отбележи, противно на поддържаното от жалбоподателите, че в точки 84 и 85 от решения T‑312/20, T‑313/20, T‑315/20 и T‑319/20, както и в точки 83 и 84 от решение T‑317/20 Общият съд не е постановил, че само това известие е от решаващо значение за определянето на понятието „една-единствена концентрация“. Всъщност Общият съд посочва, че тъй като предложенията в Зелената книга относно операциите по замяна на активи не са били включени от законодателя на Съюза в окончателната редакция на Регламент № 139/2004, тези предложения не са релевантни в случая, поради което само този регламент и посоченото известие са релевантни в това отношение. От друга страна, самият факт, че Консолидираното юрисдикционно известие няма обвързваща правна сила, сам по себе си не може да има за резултат вземането му предвид от Общия съд да доведе до опорочаване на обжалваните съдебни решения от грешка при прилагане на правото, още повече че жалбоподателите не доказват, че възприетото от Комисията тълкуване в това известие не би могло да намери основание в Регламент № 139/2004.

115

От изложените по-горе съображения следва, че Общият съд правилно е заключил в точка 86 от решения T‑312/20, T‑313/20, T‑315/20 и T‑319/20, както и в точка 85 от решение T‑317/20, че понятието „една-единствена концентрация“ не намира приложение, когато независими предприятия придобиват контрола върху различни целеви обекти, какъвто е случаят, подобно на настоящото дело, при замяната на активи.

116

Следователно втората част на второто основание трябва да се отхвърли.

117

От това следва, че второто основание от жалбите до Съда се отхвърля.

118

Жалбоподателите твърдят, че точки 205—228 от решения T‑312/20, T‑313/20 и T‑315/20, както и точки 204—227 от решения T‑317/20 и T‑319/20 са опорочени от грешка при прилагане на правото, тъй като потвърждават допуснатата от Комисията явна грешка в преценката на съответния пазар.

119

В точки 220 и 221 от решения T‑312/20, T‑313/20 и T‑315/20, както и в точки 219 и 220 от решения T‑317/20 и T‑319/20 Общият съд приел, че „независимо от определенията, които в крайна сметка ще се възприемат за пазара […], концентрацията не поражда проблеми за конкуренцията“ и че жалбоподателите не изтъкнали „никакъв конкретен довод“, нито „[обяснили] конкретно поради какви причини Комисията е трябвало да възприеме различно определение за […] пазар[ите]“. Това представяне изопачавало фактите и нарушавало изискванията за доказване, които могат да бъдат наложени на жалбоподателите. Всъщност в жалбите си до Общия съд и в проучване, изготвено по тяхно искане от предприятие за икономически консултации и предадено на Комисията (наричано по-нататък „проучването Oxera“), жалбоподателите изложили точно своето собствено определение за пазара и изводите, които са извели от това, за да упрекнат Комисията в недостатъчно проучване и/или в явна грешка в преценката, тъй като тя оставила отворено очертаването на пазара. Следователно Общият съд разполагал с всички доказателства, за да може да се произнесе.

120

Общият съд и Комисията не можели да пренебрегнат определянето на пазара. В спорното решение не се посочвала причината, поради която Комисията приела, че въпреки посочените по-горе доказателства нарастващата пазарна мощ на RWE на пазара на първата продажба на електроенергия не създава никакъв проблем, независимо от възможните определения на пазара.

121

Комисията, RWE, E.ON и германското правителство оспорват доводите на жалбоподателите.

122

С първата част от третото основание жалбоподателите поддържат, че точки 205—228 от решения T‑312/20, T‑313/20 и T‑315/20, както и точки 204—227 от решения T‑317/20 и T‑319/20 са опорочени от грешка при прилагане на правото, тъй като Общият съд не е санкционирал явната грешка в преценката на съответния пазар, която Комисията допуснала в спорното решение.

123

Що се отнася до контрола на Съда в производството по обжалване, следва да се припомни, че съгласно член 256 ДФЕС и член 58, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз обжалването се ограничава само до правни въпроси. Поради това единствено Общият съд е компетентен да установява относимите факти, както и да преценява доказателствата. Следователно преценката на фактите и доказателствата не представлява, освен ако те не са изопачени, правен въпрос, който като такъв подлежи на контрола на Съда в рамките на обжалването (решение от 16 януари 2019 г., Комисия/United Parcel Service, C‑265/17 P, EU:C:2019:23, т. 11 и цитираната съдебна практика).

124

Освен това, когато жалбоподател твърди, че Общият съд е изопачил фактите и доказателствата, той трябва да посочи точно доказателствата, които са изопачени от Общия съд, и да докаже грешките в анализа, които според него са довели Общия съд до това изопачаване (решение от 4 октомври 2024 г., thyssenkrupp/Комисия, C‑581/22 P, EU:C:2024:821, т. 102 и цитираната съдебна практика). Последното предполага, че Общият съд очевидно е надхвърлил границите на разумната преценка на тези доказателства (решение от 4 юли 2024 г., Португалия/Комисия (Зона за свободна търговия Мадейра),C‑736/22 P, EU:C:2024:579, т. 56 и цитираната съдебна практика). Следователно не е достатъчно да се покаже, че даден документ би могъл да се тълкува по начин, различен от възприетия от Общия съд. Накрая, изопачаването трябва ясно да личи от доказателствата по делото, без да е необходимо да се прибягва до нова преценка на фактите и на доказателствата (решение от 13 юли 2023 г., Комисия/CK Telecoms UK Investments, C‑376/20 P, EU:C:2023:561, т. 142 и цитираната съдебна практика).

125

От друга страна, не е от компетентността на Съда да проверява доказателствата, които Общият съд е приел в подкрепа на установените от него факти, тъй като само Общият съд може да преценява надеждността, която следва да се придаде на представените пред него доказателства (вж. в този смисъл решение от 24 януари 2002 г., Conserve Italia/Комисия, C‑500/99 P, EU:C:2002:45, т. 59 и цитираната съдебна практика). Единствено Общият съд е компетентен да реши дали тези доказателства са достатъчни, или трябва да бъдат допълнени (вж. в този смисъл решение от 22 ноември 2007 г., Sniace/Комисия, C‑260/05 P, EU:C:2007:700, т. 77 и цитираната съдебна практика).

126

Що се отнася до критерия за контрол, който Общият съд трябва да упражни върху спорното решение, следва да се припомни, че подобно на това, което Съдът е постановил в контекста на Регламент (ЕИО) № 4064/89 на Съвета от 21 декември 1989 година относно контрола върху концентрациите между предприятия (ОВ L 395, 1989 г., стр. 1) (решение от 15 февруари 2005 г., Комисия/Tetra Laval, C‑12/03 P, EU:C:2005:87, т. 38), материалните разпоредби на Регламент № 139/2004 предоставят на Комисията известно право на преценка, по-специално, що се отнася до сложните икономически преценки. Поради това контролът на съда на Съюза върху упражняването на това право, което е от основно значение при определяне на правилата в областта на концентрациите, трябва да се упражнява, като се отчита свободата на преценка, която е в основата на разпоредбите с икономически характер, които са част от режима на концентрациите.

127

Следва да се добави, че в рамките на контрола, който Общият съд упражнява върху направените от Комисията сложни икономически преценки, той не може да замести икономическата преценка на Комисията със своя такава (вж. в този смисъл решения от 2 септември 2010 г., Комисия/Scott, C‑290/07 P, EU:C:2010:480, т. 64 и 66, и от 24 януари 2013 г., Frucona Košice/Комисия, C‑73/11 P, EU:C:2013:32, т. 75). От това следва, че упражняваният от Общия съд контрол върху сложните икономически преценки, извършвани от Комисията при упражняване на предоставеното ѝ с Регламент № 139/2004 право на преценка, се отнася до проверката дали са спазени процесуалните норми и изискването за мотивиране, както и дали фактите са установени точно, дали не са налице явна грешка в преценката и злоупотреба с власт (решение от 13 юли 2023 г., Комисия/CK Telecoms UK Investments, C‑376/20 P, EU:C:2023:561, т. 84).

128

В настоящия случай и в светлината на гореизложеното следва да се отбележи, че Общият съд не е допуснал грешка при прилагане на правото, като в точка 210 от решения T‑312/20, T‑313/20 и T‑315/20, както и в точка 209 от решения T‑317/20 и T‑319/20 е припомнил, че определянето на съответния пазар, доколкото предполага комплексни икономически преценки от страна на Комисията, може да бъде предмет единствено на ограничен контрол от страна на съда на Общия съд.

129

В точки 219—228 от решения T‑312/20, T‑313/20 и T‑315/20, както и в точки 218—227 от решения T‑317/20 и T‑319/20 Общият съд разглежда мотивите на спорното решение и доводите на жалбоподателите, като констатира, че последните не са доказали, че Комисията е допуснала явна грешка в преценката при определянето на релевантния пазар.

130

Що се отнася до оплакването на жалбоподателите, че доколкото Общият съд отбелязва, че те не са изтъкнали никакъв конкретен довод, за да оспорят преценката на Комисията, че концентрацията не поражда проблеми за конкуренцията, независимо от определенията, които в крайна сметка ще се възприемат за пазара, тази юрисдикция изопачила фактите и не спазила изискванията за доказване, които могат да бъдат наложени, то следва да се отхвърли. Всъщност от цялостния прочит на тези точки в светлината на границите, в които се вписва контролът на Общия съд върху сложните икономически преценки на Комисията, става ясно, че в тях Общият съд не е потвърдил липсата в подадените до него жалби на доводи, с които се оспорва преценката на Комисията относно определянето на съответния пазар. Впрочем в това отношение Общият съд конкретно изтъква доводите на жалбоподателите, че пазарът на електроенергия от възобновяеми енергийни източници, ползващи се от Gesetz für den Ausbau erneuerbarer Energien (Erneuerbare-Energien-Gesetz — EEG 2017) (германски закон за енергията от възобновяеми източници) от 21 юли 2014 г. (BGBl. 2014 I, стр. 1066, наричан по-нататък „Законът EEG“), бил самостоятелен пазар. По същество обаче Общият съд констатира липсата на доказателства, свързани с присъщите на различните енергоизточници характеристики, с липсата на взаимозаменяемост при тях, с условията за конкуренция и със структурата на търсенето и предлагането на тези пазари, които биха обосновали той да констатира, в рамките на възложения му ограничен контрол, че Комисията е допуснала явна грешка в преценката си за съответния пазар. Противно на твърденията на жалбоподателите, Общият съд не изменя изискванията за доказване, наложени на всяка страна, която се позовава на даден факт, а само отбелязва в тези точки от обжалваните съдебни решения, че изтъкнатите от тях доказателства не могат да поставят под въпрос преценките на Комисията относно релевантния продуктов пазар.

131

При тези условия следва да се приеме, че с оплакването си жалбоподателите всъщност целят да оспорят пред Съда преценката на Общия съд за доказателствата, с които той разполага, и да получат от Съда ново разглеждане на фактите. Както обаче следва от точка 123 от настоящото решение, преценката на фактите и доказателствата, освен в случай на изопачаване, а такова не е установено по конкретното дело, не представлява правен въпрос, който в това си качество подлежи на контрол от Съда.

132

Следователно първата част от третото основание трябва да бъде отхвърлена.

133

Жалбоподателите твърдят, че в точки 229—259 от решения T‑312/20, T‑313/20 и T‑315/20, както и в точки 228—258 от решения T‑317/20 и T‑319/20 Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е одобрил недостатъчен прогнозен анализ, тъй като е за твърде кратък период от време, на последиците от концентрацията.

134

Всъщност, на първо място, в точки 233 и 234 от решения T‑312/20, T‑313/20 и T‑315/20, както и в точки 232 и 233 от решения T‑317/20 и T‑319/20 Общият съд неправилно приел, че разглеждането на пазарните дялове било достатъчно, докато представените от жалбоподателите доказателства били „хипотетични обстоятелства, чийто икономически обхват не може да бъде преценен“ […] „с разумен диапазон на грешка“.

135

На второ място, в точки 235—239 от решения T‑312/20, T‑313/20 и T‑315/20, както и в точки 234—238 от решения T‑317/20 и T‑319/20 Общият съд неправилно не упрекнал Комисията за това, че не е взела предвид в достатъчна степен развитието на енергийния преход и отказа от ядрената енергия на 31 декември 2022 г., правейки общо разграничение между периода преди 2022 г. и периода след това, що се отнася до последиците от концентрацията за притежаваните от RWE пазарни дялове. Първо, самият Общ съд констатирал, че тези съображения се свеждали до притежаваните от RWE пазарни дялове, което не отчитало особеностите на пазара на първата продажба на електроенергия. Второ, в съображения 30, 35, 62 и 65 от спорното решение Комисията не разгледала в достатъчна степен последиците от концентрацията след 2022 г., а само констатирала, че прехвърлените от E.ON ядрени мощности щели да изчезнат с отказа от ядрената енергия през 2022 г. и че поради това тези последици били ограничени. Това обаче не съответствало на член 2 от Регламент № 139/2004, който изисквал прогнозният анализ да се изготви много внимателно, тъй като цялостната операция и трайното изчезване на потенциалната конкуренция на E.ON засягали конкуренцията на пазара на първата продажба на електроенергия дори след като мощностите на ядрените централи престанат да се използват през 2022 г. Трето, не можело да става въпрос за полагане на дължима грижа при изготвянето на прогнозния анализ, тъй като самата Комисия признавала в съображение 62 от спорното решение, посочено в обжалваните съдебни решения (т. 236 от решения T‑312/20, T‑313/20 и T‑315/20, както и точка 235 от решения T‑317/20 и T‑319/20), че не е провела изчерпателно проучване в това отношение. Представянето на фактите в обжалваните съдебни решения, доколкото противоречало на съдържанието на спорното решение, изопачавало това решение във вреда на жалбоподателите.

136

На трето място, посочвайки в точка 240 от решения T‑312/20, T‑313/20 и T‑315/20, както и в точка 239 от решения T‑317/20 и T‑319/20, че „разумно е да се приеме, че за извършването на този анализ [Комисията] се основава на период от 3 до 5 години, считано от уведомяването за концентрацията, направено през 2019 г.“, Общият съд, изопачавайки фактите, приел, че Комисията е направила прогноза, която по никакъв начин не следва от спорното решение.

137

При това положение прогнозното предположение от три до пет години не можело освен това да представлява внимателна прогноза, тъй като този период от време бил твърде кратък, за да се разгледат последиците от концентрацията на пазара на първата продажба на електроенергия. Освен това в други производства Общият съд приел, че възприетите от Комисията периоди от десет до петнадесет години били ирелевантни, при положение че тези дела се отнасят, както в случая, до прогнози на пазарите за производство на електроенергия. Също така не било вярно, че Комисията не разполага с данни, които биха ѝ позволили да „извърши по-отдалечен във времето прогнозен анализ“ (т. 246 и сл. от решения T‑312/20, T‑313/20 и T‑315/20, както и точка 245 и сл. от решения T‑317/20 и T‑319/20). Накрая, отричането от Общия съд в точка 257 от решения T‑312/20, T‑313/20 и T‑315/20, както и в точка 256 от решения T‑317/20 и T‑319/20 на сигнализираното от жалбоподателите нарушаване на конкуренцията поради финансирането от страна на германското правителство на отказа от въглища на RWE, с мотива, че това финансиране е обявено за съответстващо на разпоредбите, уреждащи държавните помощи по дело SA.58181, също било погрешно.

138

Комисията, RWE, E.ON и германското правителство оспорват доводите на жалбоподателите.

139

С втората част от третото основание, която се отнася до точки 229—259 от решения T‑312/20, T‑313/20 и T‑315/20, както и до точки 228—258 от решения T‑317/20 и T‑319/20, жалбоподателите поддържат, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е одобрил недостатъчен, според тях, прогнозен анализ на последиците от концентрацията, тъй като е за твърде кратък период от време.

140

В точки 231—235 от решения T‑312/20, T‑313/20 и T‑315/20, както и в точки 230—234 от решения T‑317/20 и T‑319/20 Общият съд припомня, като се позовава на член 2, параграфи 2 и 3 от Регламент № 139/2004, че при контрола върху концентрациите от Комисията се изисква да представи прогноза за бъдещото развитие на пазара. Общият съд отбелязва, че този прогнозен анализ трябва да се извършва много внимателно, тъй като става въпрос не за разглеждане на събития от миналото, за които често са налице множество данни, позволяващи да се разберат причините за тях, а за предвиждане на събития, които с по-голяма или с по-малка вероятност ще настъпят в бъдеще, ако не бъде прието никакво решение, което да забранява или да уточнява условията на планираната концентрация. Общият съд уточнява, че прогнозният анализ, състоящ се в проверка как дадена концентрация би могла да измени факторите, които са определящи за състоянието на конкуренцията на даден пазар, изисква мислено да се построят различните причинно-следствени модели, за да се изберат онези, чиято вероятност е най-голяма. Накрая, Общият съд припомня, че преценката на дадена операция по концентрация се извърши единствено въз основа на съществуващите към момента на уведомяването за нея фактически и правни обстоятелства, а не въз основа на хипотетични обстоятелства, чийто икономически обхват не може да бъде преценен към момента на вземане на решението за разрешаване. От това Общият съд прави извода, че от Комисията се очаква да извърши преценка на последиците от концентрацията за период, чиято максимална продължителност не може да надхвърля времевия хоризонт на настъпване с достатъчна степен на сигурност на някакви събития. Следователно от Комисията не може да се изисква да извършва прогнозен анализ въз основа на обстоятелства, чиито последици в дългосрочен план не е в състояние да предвиди с разумен диапазон на грешка.

141

Общият съд отбелязва, че в спорното решение Комисията прави разграничение между два периода: първият започва да тече от осъществяването на посочената концентрация до 31 декември 2022 г. — дата, на която германският законодател решава да се откаже от ядрената енергия, а вторият — след тази дата, като Общият съд посочва, че Комисията все пак не е уточнила максималния времеви хоризонт на този втори период, смятайки за разумно да приеме, че за извършването на анализа си тази институция се основава на период от три до пет години, считано от уведомяването за концентрацията, направено през 2019 г. (т. 236—240 от решения T‑312/20, T‑313/20 и T‑315/20, както и точки 235—239 от решения T‑317/20 и T‑319/20).

142

Що се отнася до оплакването на жалбоподателите, че в съответствие с предходната си практика при вземане на решения Комисията е трябвало по-скоро да предвиди период на прогнозен анализ от 15 до 20 години, като се имат предвид според тях продължителността на присъщите за електроенергийния пазар инвестиционни цикли и сътресенията, през които този пазар преминава вследствие на енергийния преход и отказа от ядрената енергия, Общият съд отговаря, че по тези предходни дела Комисията е разполагала с данни, които ѝ позволяват с разумна сигурност да предвиди развитието на пазара през този период от време (т. 245 от решения T‑312/20, T‑313/20 и T‑315/20, както и точка 244 от решения T‑317/20 и T‑319/20).

143

Общият съд проверява дали в случая Комисията е разполагала с данни, които биха ѝ позволили да извърши по-отдалечен във времето прогнозен анализ от извършения в спорното решение (т. 246—258 от решения T‑312/20, T‑313/20 и T‑315/20, както и точки 245—257 от решения T‑317/20 и T‑319/20). В това отношение той отбелязва, че жалбоподателите посочват само собствените си инвестиционни проекти, без да споменават проекти, които RWE би могло да осъществи вследствие на концентрацията, и че напротив, жалбоподателите са посочили, че RWE и E.ON биха могли да се разубедят да правят значителни инвестиции след концентрацията. Въз основа на това Общият съд стига до извода, че дори да се предположи, че инвестиционните цикли действително обхващат периоди от 15—20 години, както твърдят жалбоподателите, Комисията не е можела да основе своя прогнозен анализ на такъв период само поради тази причина (т. 249 от решения T‑312/20, T‑313/20 и T‑315/20, както и точка 248 от решения T‑317/20 и T‑319/20). Що се отнася до потенциалното въздействие на отказа от въглищата, Общият съд отбелязва, че Gesetz zur Reduzierung und zur Beendigung der Kohleverstromung (Закон за намаляване и преустановяване на производството на електроенергия от въглища) от 8 август 2020 г. (BGBl. 2020 I, стр. 1818, наричан по-нататък „Законът за отказ от въглищата“) е приет след приемането на спорното решение, но след доклад, изготвен преди неговото приемане, който предвижда отказ от въглищата към 2038 г. (т. 250 и 251 от решения T‑312/20, T‑313/20 и T‑315/20, както и точки 249 и 250 от решения T‑317/20 и T‑319/20). Общият съд отбелязва, че въпросният доклад не посочва точна дата на затваряне на въглищните електроцентрали на Uniper SE — дружество, чието изчезване се споменава от жалбоподателите, за да поддържат, че структурата на пазара ще се промени в полза на RWE — а само че операторът на мината за въглища, доставчик на Uniper, възнамерява да продължи да работи до средата на 2030‑те години (т. 252 и 253 от решения T‑312/20, T‑313/20 и T‑315/20, както и точки 251 и 252 от решения T‑317/20 и T‑319/20). След като посочва прессъобщение на германското правителство от 15 януари 2020 г., в което се говори за споразумение с федералните провинции (Länder) за отказ от въглищата, прессъобщение на Uniper от 30 януари 2020 г., в което предприятието съобщава, че има желание да се откаже от въглищата, и няколко перспективи във връзка с непускането в експлоатация на въглищната електроцентрала „Datteln 4“, Общият съд отбелязва, че именно в този контекст е приет Законът за отказ от въглищата, член 4 от който, макар да предвижда график за намаляване и спиране на емисиите от централите на въглища, не посочва, за разлика от Закона за отказ от ядрената енергия, съответните централи поименно (т. 253 и 254 от решения T‑312/20, T‑313/20 и T‑315/20, както и точки 252 и 253 от решения T‑317/20 и T‑319/20).

144

Общият съд стига до извода, че дори Комисията да е знаела, че изготвянето на закон за отказ от въглищата е било в ход и че Uniper ще спре експлоатацията на своите въглищни електроцентрали, към момента на приемане на спорното решение тя все пак не е можела да знае точните условия за прилагането на този закон, които са уточнени едва през януари 2020 г. Общият съд посочва също, че жалбоподателите се интересуват само от Uniper, без да отчитат вероятните последици от посочения закон за RWE, което притежава и въглищни централи. Накрая, Общият съд отбелязва, че тъй като засегнатите от концентрацията активи за производство на конвенционална електроенергия на E.ON са ядрени активи, а не въглищни електроцентрали, Комисията не е била длъжна да взема предвид промените, въведени със същия закон на пазара на производството и доставката на едро на електроенергия, за да предвиди разумно последиците от концентрацията спрямо така определен наново пазар. Общият съд добавя, че това се обосновава в още по-голяма степен от обстоятелството, че тъй като отказването от въглищата е трябвало да се извърши до 2038 г., подобна процедура би изискала от Комисията да направи прогноза за много далечно бъдеще, в което биха могли да настъпят промени, все още непредвидими, но с потенциал да изменят още структурата на пазара (т. 255 от решения T‑312/20, T‑313/20 и T‑315/20, както и точка 254 от решения T‑317/20 и T‑319/20).

145

Що се отнася до довода на жалбоподателите, че Законът за отказ от въглищата ще доведе до нарушаване на конкуренцията, тъй като германското правителство отпускало на RWE значителни финансови средства, Общият съд констатира, че Комисията не е квалифицирала механизма за възлагане на обществени поръчки на Федерална република Германия като нарушение на конкуренцията, а е направила извод, че помощите, каквито тези финансови средства представляват, са съвместими с вътрешния пазар (т. 257 от решения T‑312/20, T‑313/20 и T‑315/20, както и точка 256 от решения T‑317/20 и T‑319/20).

146

Общият съд стига до извода, че Комисията не разполага с данни, позволяващи ѝ да извърши прогнозен анализ, основан на период, по-дълъг от приетия от нея (т. 258 от решения T‑312/20, T‑313/20 и T‑315/20, както и точка 257 от решения T‑317/20 и T‑319/20).

147

В началото следва да се отбележи, че припомнянето на задълженията на Комисията в точки 231—233 от решения T‑312/20, T‑313/20 и T‑315/20, както и в точки 230—232 от решения T‑317/20 и T‑319/20, що се отнася до прогнозния анализ, който тази институция трябва да изготви за бъдещото развитие на съответния пазар, се припокрива с преценките на Съда, възпроизведени в точки 80—85 от решение от 13 юли 2023 г., Комисия/CK Telecoms UK Investments (C‑376/20 P, EU:C:2023:561), и че жалбоподателите не посочват, а още по-малко доказват, че в посочените точки от решения T‑312/20, T‑313/20, T‑315/20, T‑317/20 и T‑319/20 Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото. За разлика от това те поддържат, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е одобрил прогнозния анализ на последиците от концентрацията, който според тях е недостатъчен, тъй като е за твърде кратък период от време.

148

В това отношение първото оплакване на жалбоподателите, че Общият съд е приел, че анализ на пазарните дялове е достатъчен, припомнено в точка 134 от настоящото решение, произтича от погрешен прочит на обжалваните съдебни решения. Всъщност в точки 233 и 234 от решения T‑312/20, T‑313/20 и T‑315/20, както и в точки 232 и 233 от решения T‑317/20 и T‑319/20 Общият съд не оставя впечатлението, че анализ на пазарните дялове е достатъчен, нито коментира качеството на представените от жалбоподателите доказателства, а само припомня обхвата на задължението на Комисията да направи проверка.

149

Що се отнася до второто оплакване на жалбоподателите, изведено от това, че Комисията не е взела предвид в достатъчна степен развитието на енергийния преход и отказа от ядрената енергия, следва да се отбележи, че това оплакване се отнася до преценките, направени от Комисията в спорното решение, а не до констатациите на Общия съд. Що се отнася до последните, посоченото оплакване се ограничава до общите твърдения, че от една страна, Общият съд не отчел особеностите на пазара на първата продажба на електроенергия, а от друга страна, представянето на фактите, доколкото противоречало на съдържанието на спорното решение, изопачавало това решение в ущърб на жалбоподателите. В това отношение, освен факта, че твърдението за изопачаване трябва да съдържа, както става ясно от съдебната практика, посочена в точка 124 от настоящото решение, точно посочване на изопачените доказателства и доказване на грешките в анализа, довели Общия съд до това изопачаване, което в случая липсва, следва да се отбележи, че с оплакването си на практика жалбоподателите упрекват Общия съд не за допусната грешка при прилагане на правото, а за преценката му на доказателствата. Както обаче бе припомнено в точка 125 от настоящото решение, само Общият съд може да преценява надеждността, която следва да се придаде на представените пред него доказателства.

150

Що се отнася до третото оплакване на жалбоподателите, че Общият съд изопачил фактите, като в точка 240 от решения T‑312/20, T‑313/20 и T‑315/20, както и в точка 239 от решения T‑317/20 и T‑319/20 приема, че Комисията е направила прогноза, която не следвала от спорното решение, следва да се отбележи, че фактите, за които се твърди, че са изопачени, не са ясно установени.

151

Що се отнася до твърдението на жалбоподателите, че прогнозен хоризонт от три до пет години не може да представлява достатъчен хоризонт, тъй като според жалбоподателите този период от време е твърде кратък за пазара на първата продажба на електроенергия, който предполагал високи разходи и се характеризирал със значително по-дълги инвестиционни цикли, следва да се отбележи, че нито член 2 от Регламент № 139/2004, нито посочената от жалбоподателите съдебна практика определят конкретен период от време за целите на прогнозния анализ на Комисията за бъдещите последици от операцията по концентрация, за която е изпратено уведомление. Освен това с оплакването, както и с доводите си, че Комисията разполагала с информация, която можела да ѝ позволи да извърши по-отдалечен във времето прогнозен анализ, в крайна сметка жалбоподателите целят да подложат на преценката от Съда, без обаче да доказват каквото и да било изопачаване или грешка при прилагане на правото от страна на Общия съд, преценката на фактите, извършена от Комисията и потвърдена от Общия съд в рамките на упражнявания от него контрол за законосъобразност на спорното решение.

152

При тези условия втората част от третото основание следва да се отхвърли.

153

Жалбоподателите твърдят, че в точки 260—336 от решения T‑312/20, T‑313/20 и T‑315/20, както и в точки 259—335 от решения T‑317/20 и T‑319/20 Общият съд е допуснал грешки при прилагане на правото, преценявайки пазарната мощ на RWE.

154

Най-напред, Общият съд всъщност неправилно квалифицирал възлагането и значението на придобитите от RWE активи на E.ON. Първо, точка 286 и сл. от решения T‑312/20, T‑313/20 и T‑315/20, както и точка 285 и сл. от решения T‑317/20 и T‑319/20 показвали, че Общият съд неправилно е компенсирал капацитета, идващ от малките централи на innogy, прехвърлен на E.ON, с придобития от RWE капацитет, като по този начин е приел за установено, че дейността на RWE намалявала (т. 291, in fine, от решения T‑312/20, T‑313/20 и T‑315/20, както и точка 290, in fine, от решения T‑317/20 и T‑319/20). Тази грешка се дължала на факта, че Комисията, която не е санкционирана в това отношение от Общия съд, не е очертала пазара. Капацитетът от тези малки централи обаче трябвало да бъде присъединен към пазара не на първата продажба на електроенергия, на който RWE засилвало господстващото си положение, а на дейността на дребно, от който RWE се оттеглило в ползва на партньора си E.ON. Второ, номиналното нарастване на пазарния дял на RWE, на вид слабо поради отказа от ядрената енергия и от въглищата и едновременното развитие на производство на електроенергия от възобновяеми енергийни източници, не можело да се приеме за „некритично“ с оглед на член 2 от Регламент № 139/2004. Самата Комисия се ангажирала да оцени „във всички случаи […] пазарните дялове в светлината на вероятното развитие на доминиращите на пазара условия“. По този начин самата тя трябвало да продължи разследването си, което не било направено.

155

След това в анализа си на Residual Supply Index (индекс за остатъчно снабдяване, наричан по-нататък „RSI“) германските органи приели, че даден доставчик разполага с пазарна мощ, когато играе ключова роля, а именно, без съоръженията му, търсенето не може да се удовлетвори в продължение на повече от 5 % от часовете от дадена година (т. 303 от решения T‑312/20, T‑313/20 и T‑315/20, както и точка 302 от решения T‑317/20 и T‑319/20). Точно такъв обаче бил настоящият случай, както показвало проучването Oxera, цитирано в точка 310 от решения T‑312/20, T‑313/20 и T‑315/20, както и в точка 309 от решения T‑317/20 и T‑319/20. Общият съд обаче приел, че това изменение е ирелевантно за целите на прилагането на член 2, параграфи 2 и 3 от Регламент № 139/2004, тъй като според него засилването на ключовата роля на RWE в размер на 1,5 (2019) или на 1,3 (2022) процентни пункта не се отклонява коренно от изменението, констатирано в други проучвания, представени от трети лица. Това обаче не обезсилвало констатираното превишаване на прага на господстващо положение от RWE, а само потвърждавало валидността на проучването Oxera. Общият съд също така пропуснал да отбележи, че е безспорно, че самата Комисия не е направила никаква прогноза въз основа на RSI и че Федералната служба за борба с картелите, която си сътрудничи тясно с нея, от своя страна е приела RSI само от историческа гледна точка, а не от гледна точка на бъдещото му развитие, което не представлявало надлежна прогноза. От друга страна, в точки 300—311 от решения T‑312/20, T‑313/20 и T‑315/20, както и в точки 299—310 от решения T‑317/20 и T‑319/20 Общият съд пренебрегнал факта, че Федералната служба за борба с картелите до голяма степен е потвърдила релевантността на прогнозите от проучването Oxera.

156

Накрая, що се отнася до нарастващия потенциал на RWE да прибегне до стратегическо използване на своя парк, увеличаващ се с централи, Общият съд не разгледал в достатъчна степен насрещните доводи на жалбоподателите и чрез неправилно тълкуване на член 2 от Регламент № 139/2004 потвърдил доводите на Комисията (т. 312—329 от решения T‑312/20, T‑313/20 и T‑315/20, както и т. 311—328 от решения T‑317/20 и T‑319/20). В точки 316—322 от решения T‑312/20, T‑313/20 и T‑315/20, както и в точки 315—321 от решения T‑317/20 и T‑319/20 Общият съд възпроизвел неточното представяне на Комисията, според което електроцентралите, произвеждащи енергия от възобновяеми енергийни източници, по принцип били „най-скъпите за задържане“ поради ниските си пределни разходи, а централите, ползващи се от Закона EEG, се възползвали значително по-малко от увеличение на цените на пазара на първата продажба на електрическа енергия. Самите предпоставки на това твърдение обаче не отразявали стратегическата полезност на общия портфейл, който се е увеличил.

157

Комисията, RWE, E.ON и германското правителство оспорват доводите на жалбоподателите.

158

С третата част от третото основание, която се отнася до точки 260—336 от решения T‑312/20, T‑313/20 и T‑315/20, както и до точки 259—335 от решения T‑317/20 и T‑319/20, жалбоподателите поддържат, че направената от Общия съд преценка на пазарната мощ на RWE е опорочена от грешки при прилагане на правото.

159

Що се отнася, на първо място, до доводите на жалбоподателите, посочени в точка 154 от настоящото решение, според които Общият съд неправилно квалифицирал възлагането и значението на придобитите от RWE активи на E.ON., следва да се отбележи, че на практика жалбоподателите оспорват преценката на фактите и доказателствата, направена от Комисията, а впоследствие и от Общия съд, без обаче да докажат грешка при прилагане на правото, допусната от Общия съд. Още повече, що се отнася до доводите, че капацитетът на малките централи на innogy не е част от пазара на производството и на първата продажба на електроенергия, следва да се припомни, че критиката на жалбоподателите за упражнения от Общия съд контрол върху преценките на Комисията относно определянето на пазара е отхвърлена в точки 122—132 от настоящото решение.

160

На второ място, що се отнася до въпроса колко интензивна е ключовата роля на RWE на пазара на производството и доставката на едро на електроенергия, тоест до въпроса за степента, в която производственият капацитет на RWE е необходим, за да може търсенето на пазара на електроенергия да бъде задоволено, жалбоподателите се позовават на проучването Oxera, което доказвало увеличаване на тази ключова роля с повече от 5 % от часовете от годината. По същество те упрекват Общия съд, че не е извел последиците от това обстоятелство, за да заключи, че Комисията е трябвало да констатира засилване на господстващото положение на RWE вследствие на операцията, за която е изпратено уведомление.

161

Следва да се отбележи, че в точка 300 и сл. от решения T‑312/20, T‑313/20 и T‑315/20, както и в точка 299 и сл. от решения T‑317/20 и T‑319/20 Общият съд разглежда преценката на Комисията за обхвата на ключовата роля на RWE на пазара за производство и доставка на едро на електроенергия. По същество Общият съд отбелязва, че анализът на RSI се състои в това да се определи дали дадено дружество играе ключова роля, тоест дали то е необходимо за задоволяване на търсенето. На практика целта на този анализ е да се измери за всички часове от дадена година дали производственият капацитет на конкурентите на разглежданото образувание е достатъчен, за да се отговори на търсенето, независимо от производствения капацитет на последното (т. 302 от решения T‑312/20, T‑313/20 и T‑315/20, както и точка 301 от решения T‑317/20 и T‑319/20). След като се позовава на констатациите в спорното решение, че според германските органи за защита на конкуренцията ключова роля от 5 % е показателна за наличието на пазарна мощ на разглежданото образувание и че RSI има ограничения, които намаляват ползата от него при контрола върху концентрациите, Общият съд констатира, че Комисията все пак е взела предвид анализите на RSI за своята преценка (т. 304 и 305 от решения T‑312/20, T‑313/20 и T‑315/20, както и точки 303 и 304 от решения T‑317/20 и T‑319/20).

162

В точки 306—310 от решения T‑312/20, T‑313/20 и T‑315/20, както и в точки 305—309 от решения T‑317/20 и T‑319/20 Общият съд разглежда констатациите, направени от Комисията в спорното решение, що се отнася до тези анализи, и по-специално до анализа, направен в проучването Oxera, представено от жалбоподателите. Общият съд приема констатацията на Комисията, според която хипотезите, на които се основава това проучване, а именно задържането от страна на RWE на капацитета му за производство на вятърна енергия и контрола му върху производствения капацитет на E.ON, не отговарят на действителността (т. 308 и 309 от решения T‑312/20, T‑313/20 и T‑315/20, както и точки 307 и 308 от решения T‑317/20 и T‑319/20, които препращат съответно към точки 322 и 391 от решения T‑312/20, T‑313/20 и T‑315/20, както и към точки 321 и 390 от решения T‑317/20 и T‑319/20).

163

Освен това Общият съд отбелязва, че нарастването на ключовата роля на RWE според проучването Oxera не е коренно различно от констатираното в други проучвания, предоставени от трети лица, и че стойностите на RSI, изчислени за 2024 г., са еднакви в хипотезата на липса на концентрация и на реализирана такава, което показва, че ключовата роля на RWE не е нараснала след отказа от ядрената енергия в края на 2022 г. (т. 310 от решения T‑312/20, T‑313/20 и T‑315/20, както и точка 309 от решения T‑317/20 и T‑319/20).

164

От това Общият съд заключава, че жалбоподателите не доказват наличието на явна грешка в преценката на Комисията в анализа ѝ за ключовата роля на RWE.

165

Налага се изводът, че този контрол от страна на Общия съд върху преценките на Комисията не съдържа никаква грешка при прилагане на правото и че с оплакванията си по същество жалбоподателите целят Съдът да преразгледа представените пред Общия съд факти и доказателства. Както обаче следва от съдебната практика, посочена в точка 123 от настоящото решение, освен в случай на изопачаване, каквото не е установено, преценката на фактите и доказателствата не представлява правен въпрос, който в това си качество подлежи на контрол от Съда.

166

На трето място, жалбоподателите твърдят, че в точки 312—329 от решения T‑312/20, T‑313/20 и T‑315/20, както и в точки 311—328 от решения T‑317/20 и T‑319/20 Общият съд не е разгледал в достатъчна степен изтъкнатите от тях насрещни доводи относно нарастващия потенциал на RWE да прибегне към стратегическо използване на своя парк, нарастващ с централи, и неправилно е потвърдил доводите на Комисията в това отношение.

167

Следва да се отбележи, че в тези точки Общият съд разглежда въпроса за стимулите на RWE да приеме стратегии за задържане на капацитет и да прибегне до други стратегически видове употреба на своя производствен портфейл.

168

В началото Общият съд припомня, че Комисията следва да оцени цялостно резултата от съвкупността от косвени доказателства, използвана за оценка на конкурентното положение, като в приложение на тази цялостна оценка тя може да предпочете някои доказателства и да изключи други, а Общият съд трябва да осъществи контрол за законосъобразност върху това разглеждане и мотивите в него.

169

По-нататък, в точки 316—319 от решения T‑312/20, T‑313/20 и T‑315/20, както и в точки 315—318 от решения T‑317/20 и T‑319/20, Общият съд разглежда различните аспекти на евентуална стратегия за задържане на капацитетите, преценени от Комисията в съображения 49—65 от спорното решение, и по-специално факта, че сред гъвкавите производствени технологии съоръженията за производство на енергия от възобновяеми енергийни източници имат най-ниските пределни разходи, а оттам и най-високите разходи за задържане. Общият съд подчертава, че производителите на електроенергия са потвърдили, че тези съоръжения обикновено се експлоатират при пълен капацитет и че спирането им има смисъл само в случай на отрицателни продажни цени. Общият съд отбелязва преценката на Комисията, че придобиването от RWE на вятърни паркове в рамките на операцията, за която е изпратено уведомление, не увеличава капацитета му за задържане в каквато и да било решаваща мярка и че схемата за „директна продажба“, приложима по отношение на електроенергията с произход от вятърна енергия, води до значително намаляване на интереса — що се отнася до съоръжение за производство на вятърна електроенергия — от увеличение на цените на пазара на едро. Общият съд също така отбелязва констатацията на Комисията, че увеличаването на способността за задържане на RWE поради придобиването на ядрените мощности е едновременно временно и ограничено и следователно е малко вероятно да има чувствително отражение върху интереса на RWE да започне да прилага стратегия за задържане на капацитет. Общият съд посочва, че Комисията е взела предвид представеното от жалбоподателите проучване Oxera и че това изследване не е променило извода ѝ.

170

В точки 320—324 от решения T‑312/20, T‑313/20 и T‑315/20, както и в точки 319—323 от решения T‑317/20 и T‑319/20 Общият съд проверява дали Комисията е допуснала явна грешка в преценката при анализа на риска от задържане на капацитет от RWE, и отхвърля наличието на такава грешка. По-специално, той припомня констатацията си, че Комисията не е допуснала явна грешка, като е приела, че увеличението на пазарните дялове на RWE е незначително и във всички случаи — временно. От това Общият съд прави извода, че от момента на отказа от ядрената енергия, предвиден за края на 2022 г., концентрацията не може да доведе до никакъв допълнителен капацитет за задържане, което се потвърждава от проучването Oxera. Що се отнася до евентуалните стимули на RWE за краткосрочното задържане на капацитет, тоест преди отказа от ядрена енергетика, Общият съд отбелязва констатацията на Комисията, че съоръженията, работещи с енергия от възобновяеми източници, не са подходящи за задържане предвид ниските си пределни разходи. Що се отнася до съоръженията, работещи с невъзобновяеми енергийни източници, Общият съд посочва преценката на Комисията, че евентуално покачване на цените, причинено от задържане на тези съоръжения, означавало, че възнаграждението на съоръженията, произвеждащи възобновяема енергия по Закона EEG, щяло да намалее. От друга страна, Общият съд приема, че придобиването от RWE на миноритарно участие в капитала на ядрените централи „Emsland“ и „Gundremmingen C“ има само ограничено и временно въздействие от гледна точка на стимулите за задържане на капацитет. Общият съд отбелязва, че проучването Oxera не установява наличието на значително увеличение на стимулите за задържане. Общият съд стига до извода, че Комисията не е допуснала явна грешка в преценката при анализа си на възможностите и стимулите на RWE да задържи производствен капацитет вследствие на концентрацията.

171

От гореизложеното следва, че Общият съд е проверил подробно анализа на Комисията по въпроса налице ли е риск от задържане от страна на RWE на производствения му капацитет след концентрацията, стигайки до извода, че въз основа на материалите по преписката и представените по-специално от жалбоподателите доказателства Комисията не е допуснала никаква явна грешка в преценката в това отношение. Доводите на жалбоподателите пред Съда, възпроизведени в точки 154—156 от обжалваното решение, не доказват никаква грешка при прилагане на правото от страна на Общия съд при упражнения от него контрол върху преценките на Комисията, като в крайна сметка целят Съдът отново да разгледа фактите, което не е в неговата компетентност в рамките на производство по обжалване.

172

При тези условия третата част от третото основание трябва да бъде отхвърлена.

173

С четвъртата част от третото основание, която се отнася до точки 337—395 от решения T‑312/20, T‑313/20 и T‑315/20, както и до точки 336—394 от решения T‑317/20 и T‑319/20 и която се разделя по същество на три оплаквания, жалбоподателите твърдят, че Общият съд е допуснал грешки при прилагане на правото, що се отнася до преценката на конкурентното отношение между RWE и E.ON.

174

Жалбоподателите твърдят, че в точки 339—346 от решения T‑312/20, T‑313/20 и T‑315/20, както и в точки 338—345 от решения T‑317/20 и T‑319/20 Общият съд е приел, че Комисията е разгледала в достатъчна степен всички кръстосани участия на групите от предприятия, към които принадлежат RWE и E.ON, и по-специално, че е взела предвид производствения капацитет на дъщерните им дружества. Не се оспорвало обаче, че Комисията не е разгледала последиците от тези кръстосани участия за поведението на страните по концентрацията или за това на техните конкуренти, що се отнася до инвестициите и разрастването на пазара, в нарушение на точка 36 от Насоките относно хоризонталните сливания. Фактът, че седалището както на RWE, така и на E.ON е в Есен (Германия) — града, който бил „германската енергийна столица“, представлявал стратегическо предимство. Според Общия съд обаче това обстоятелство е ирелевантно, докато според практиката на Комисията при вземане на решения наличието на общо седалище на предприятие следва да се анализира от гледна точка на конкурентните предимства, които страните по концентрацията се надяват да получат.

175

Комисията, RWE и E.ON оспорват доводите на жалбоподателите.

176

Що се отнася до твърдяното неспазване от Общия съд на точка 36 от Насоките относно хоризонталните сливания, тъй като не констатирал, че Комисията е допуснала грешка, като не е разгледала последиците от взаимозависимостта между групите предприятия, към които принадлежат RWE и E.ON, спрямо поведението на страните по концентрацията или на техните конкуренти, следва да се припомни, както отбелязва Общият съд в точки 349 и 350 от решения T‑312/20, T‑313/20 и T‑315/20, както и в точки 348 и 349 от решения T‑317/20 и T‑319/20, че макар Комисията да е обвързана от приетите от нея известия в областта на контрола върху концентрациите, Насоките относно хоризонталните сливания не изискват във всички случаи да се разглеждат всички посочени в тях обстоятелства. В това отношение от точка 13 от Насоките относно хоризонталните сливания следва, че анализът на конкуренцията, който Комисията трябва да извърши, не трябва да се основава на механично и във всички случаи прилагане на идентифицираните в тях фактори, а на обща преценка на предвидимите последици от концентрацията, и че не всички установени от тях елементи са релевантни за всяко хоризонтално сливане.

177

Макар Общият съд да трябва да провери доколко евентуални пропуски на Комисията могат да поставят под въпрос извода ѝ, че концентрацията не поражда сериозни съмнения относно съвместимостта ѝ с вътрешния пазар, тази проверка трябва да отчита свободата на преценка, с която разполага Комисията при прилагането на материалноправните разпоредби на Регламент № 139/2004, и по-специално на член 2 от него, по отношение на прогнозни икономически анализи, които най-често имат сложен характер. От това следва, че контролът на съда на Съюза върху решение на Комисията в областта на концентрациите се свежда до проверка дали фактите са установени точно и дали не е налице явна грешка в преценката (вж. в този смисъл решение от 13 юли 2023 г., Комисия/CK Telecoms UK Investments, C‑376/20 P, EU:C:2023:561, т. 82—84).

178

В случая, в точки 341 и 342 от решения T‑312/20, T‑313/20 и T‑315/20, както и в точки 340 и 341 от решения T‑317/20 и T‑319/20, след като отбелязва, че жалбоподателите не обясняват значението, което дяловите участия на RWE и E.ON в енергийния сектор биха могли да имат за анализа на пречките за конкуренцията, свързани с концентрацията, а само посочват броя на дяловите участия на RWE и E.ON в други предприятия, без да обясняват дали последните осъществяват дейност на релевантните пазари, Общият съд посочва, че при преценката си Комисията е взела предвид производствения капацитет на дъщерните дружества и на предприятията, в капитала на които RWE и E.ON имат участие. По този начин, както правилно констатира Общият съд, Комисията действително е взела предвид преките или непреките участия на RWE и E.ON.

179

В точки 343—346 от решения T‑312/20, T‑313/20 и T‑315/20, както и в точки 342—345 от решения T‑317/20 и T‑319/20, що се отнася до довода на жалбоподателите, че E.ON и RWE са структурирани и разположени по много сходен начин, Общият съд посочва, че жалбоподателите не обясняват как паралелизмът в движението на борсовите курсове и оперативните резултати на тези предприятия или фактът, че седалището им е в един и същ град, биха засегнали прилагането на правото на концентрациите, и по-специално как тези обстоятелства биха могли да повлияят върху създаването или засилването на господстващо положение на RWE. Общият съд приема, че тези обстоятелства имат само инцидентен характер, че разполагането на седалищата в същия град е без значение за преценката на последиците от концентрацията за пазара на производството и доставката на едро на електроенергия и че паралелното развитие на борсовите курсове и на резултатите може да се обясни с обичайното развитие на две действащи в един и същ сектор предприятия. Общият съд добавя, че жалбоподателите не обясняват по какъв начин обикновената географска близост на персонала на RWE и на E.ON би могла да доведе до появата на концентрация в противоречие с правото на Съюза. Общият съд прави извода, че следователно Комисията не е допуснала явна грешка в преценката, що се отнася до връзките на взаимозависимост и близостта между RWE и E.ON.

180

Следва да се отбележи, че доводите на жалбоподателите не позволяват да се установи, че тези преценки са опорочени от грешка при прилагане на правото. Посочването на твърдяна липса на проверка какви са последиците от взаимозависимостта между групите E.ON и RWE, на липса на проверка какви са последиците от концентрацията върху поведението на страните по концентрацията или на техните конкуренти в областта на инвестирането и разрастването на пазара, не е достатъчно, за да се приеме, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото при упражнения от него контрол, едновременно обстоятелствен и в рамките на границите, припомнени в точка 177 от настоящото решение, върху проверката, извършена от Комисията в спорното решение. Освен това доводите на жалбоподателите всъщност целят да се поиска от Съда ново разглеждане на фактите, което е извън неговата компетентност в рамките на производство по обжалване.

181

Следователно първото оплакване трябва да се отхвърли.

182

Жалбоподателите изтъкват, че в точки 351—355 от решения T‑312/20, T‑313/20 и T‑315/20, както и в точки 350—354 от решения T‑317/20 и T‑319/20 Общият съд е допуснал грешки при прилагане на правото. Първо, поради причините, вече посочени в третата част от третото основание на настоящите жалби, Общият съд допуснал такава грешка, като приел, че Комисията е имала право да не разглежда конкурентното отношение между RWE и E.ON поради ограниченото увеличаване на пазарните дялове на RWE.

183

Второ, никаква обосновка не подкрепяла твърдението на Общия съд в точка 358 от решения T‑312/20, T‑313/20 и T‑315/20, както и в точка 357 от решения T‑317/20 и T‑319/20, че самото отслабване на конкурентния натиск, което се дължи на изчезването на предприятие, чиято роля е по-важна, отколкото би могло да се предположи въз основа на пазарните му дялове, само по себе си не било достатъчно, за да се докаже наличието на съществено възпрепятстване на ефективната конкуренция.

184

Трето, твърдението в точки 359—363 от решения T‑312/20, T‑313/20 и T‑315/20, както и в точки 358—362 от решения T‑317/20 и T‑319/20, че оттеглянето на E.ON от производствения сектор не се дължало изключително на концентрацията, тъй като E.ON вече е прехвърлило производствени дейности преди операцията M.8871, а в рамките на тази концентрация е прехвърлило само части от тези дейности, не можело да се поддържа след проверка. Най-напред, като отбелязва в точка 357 от решения T‑312/20, T‑313/20 и T‑315/20, както и в точка 356 от решения T‑317/20 и T‑319/20, че операцията M.8871 не се отнася до придобиването на самото E.ON, а само до придобиването от RWE на някои от неговите активи, Общият съд разсъждавал формалистично, без да вземе предвид концентрацията в нейната цялост. По-нататък, в точка 362 от решения T‑312/20, T‑313/20 и T‑315/20, както и в точка 361 от решения T‑317/20 и T‑319/20 Общият съд отбелязал, че E.ON запазва производствена дейност след концентрацията, без да съобрази, че в случая става въпрос само за производствената дейност, предоставена изключително на E.ON като неразделна част от предлагането на решения на клиентите, включваща се в дейностите на дребно, което Комисията и Общият съд трябвало да констатират при грижливо очертаване на пазара.

185

Комисията, RWE и E.ON оспорват доводите на жалбоподателите.

186

Жалбоподателите твърдят, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е потвърдил преценката на Комисията, че оттеглянето на E.ON от производствения пазар не е основание за забрана на концентрацията.

187

В точки 349—351 от решения T‑312/20, T‑313/20 и T‑315/20, както и в точки 348—350 от решения T‑317/20 и T‑319/20, с оглед на довода на жалбоподателите, че Комисията нарушила точка 27 от Насоките относно хоризонталните сливания, по същество Общият съд припомня, първо, че макар последната да е обвързана от приеманите от нея известия в областта на контрола върху концентрациите, тези известия не изискват във всички случаи да се разглеждат всички посочени в тях обстоятелства, така че Комисията разполага с право на преценка, което ѝ позволява да вземе или да не вземе предвид определени обстоятелства, второ, че контролът на Общия съд не може да се сведе само до проверка дали Комисията е взела предвид или е пренебрегнала някои от посочените обстоятелства, но че Общият съд трябва да прецени също дали евентуалните пропуски на Комисията могат да поставят под въпрос извода ѝ, че концентрацията, за която е изпратено уведомление, не поражда сериозни съмнения по отношение на съвместимостта ѝ с вътрешния пазар.

188

Това припомняне от Общия съд на обхвата на известията на Комисията и на режима на контрол, който той упражнява върху преценките на последната, не съдържа никаква грешка при прилагане на правото.

189

Освен това в точка 352 от решения T‑312/20, T‑313/20 и T‑315/20, както и в точка 351 от решения T‑317/20 и T‑319/20 Общият съд констатира, че пазарните дялове, притежавани от RWE преди концентрацията, са били ограничени и че увеличаването им след концентрацията също е било ограничено, тъй като някои от производствените активи на innogy са прехвърлени за постоянно на E.ON. В точка 353 от решения T‑312/20, T‑313/20 и T‑315/20, както и в точка 352 от решения T‑317/20 и T‑319/20 Общият съд отбелязва направената от Комисията констатация за фрагментирането на производството на електроенергия от възобновяеми енергийни източници между много производители, за ограничения характер на пазарните дялове на RWE и за още по-ограничения характер на пазарните дялове на E.ON. В точка 354 от решения T‑312/20, T‑313/20 и T‑315/20, както и в точка 353 от решения T‑317/20 и T‑319/20 Общият съд припомня констатацията си, че Комисията не е допуснала явна грешка в преценката, като е стигнала до извода, че увеличението на пазарните дялове на RWE е ограничено и временно.

190

С оглед на тези съображения Общият съд приема в точка 355 от решения T‑312/20, T‑313/20 и T‑315/20, както и в точка 354 от решения T‑317/20 и T‑319/20, че макар Комисията да е пропуснала да анализира някои обстоятелства, които се изискват от точка 27 от Насоките относно хоризонталните сливания, такива пропуски не могат да поставят под въпрос извода на Комисията, че концентрацията не поражда сериозни съмнения относно съвместимостта ѝ с вътрешния пазар.

191

Следва да се отбележи, че тази преценка на Общия съд — която той с основание може да направи въз основа на констатациите на Комисията, за които жалбоподателите не са доказали, че са явно погрешни, а именно че както ограниченият характер на пазарните дялове и техните увеличения посредством ефекта на концентрацията, за която е изпратено уведомление, така и временният характер на тези увеличения позволяват да се приеме, че последната не поражда сериозни съмнения относно съвместимостта си с вътрешния пазар — не е опорочена от грешка при прилагане на правото. Впрочем следва да се отбележи, както прави Общият съд в точка 364 от решения T‑312/20, T‑313/20 и T‑315/20, както и в точка 363 от решения T‑317/20 и T‑319/20, че Комисията не се е ограничила да разгледа пазарните дялове на страните по концентрацията и тяхното развитие в резултат на тази концентрация, а в съображение 48 и сл. от спорното решение е взела предвид и други критерии за преценка, свързани с особеностите на пазара за производство на електроенергия.

192

В точки 356—358 от решения T‑312/20, T‑313/20 и T‑315/20, както и в точки 355—357 от решения T‑317/20 и T‑319/20 по същество Общият съд отбелязва също, че жалбоподателите се заблуждават относно обхвата на Насоките относно хоризонталните сливания. След като припомня, че в Насоките сред елементите на конкуренцията, които следва да се разглеждат в рамките на некоординираните последици, се посочват, първо, обстоятелството дали страните по концентрацията са близки конкуренти, второ, обстоятелството дали създаденото вследствие на концентрацията образувание може да възпрепятства разрастването на конкурентите, или, трето, обстоятелството дали концентрацията отстранява важен конкурентен фактор, по същество Общият съд отбелязва, че жалбоподателите се заблуждават относно обхвата на разглежданата операция, която се отнася единствено до активите на E.ON, а не до самото E.ON. Така Общият съд подчертава, първо, че E.ON няма да изчезне поради концентрацията. Второ, той отбелязва, че следователно въпросът е дали активите на E.ON, придобити от RWE, от една страна, и RWE, от друга страна, са близки конкуренти и дали тези активи и RWE могат да възпрепятстват разрастването на конкурентите. Жалбоподателите обаче изхождали от погрешната отправна точка, че чрез миноритарното си участие RWE е придобило цялото E.ON, а това, както отбелязва Общият съд, не е правилно. Трето, той приема, че що се отнася до изчезването на конкурентния натиск върху RWE, самият спад на такъв натиск, който би произтекъл от изчезването на предприятие, чиято роля е по-важна, отколкото би могло да се предположи въз основа на пазарните му дялове, сам по себе си не би бил достатъчен, за да се докаже наличието на съществено възпрепятстване на ефективната конкуренция.

193

Налага се констатацията, че и в този случай Общият съд не е допуснал грешка, нито, както твърдят жалбоподателите, е изложил формалистични съображения, като е припомнил, че в рамките на операцията по концентрация M.8871 RWE е придобило не E.ON, а само активи на това предприятие. Що се отнася до твърдението, че самият спад на конкурентен натиск, който може да се породи от изчезването на предприятие, чиято роля е по-важна, отколкото би могло да се предположи въз основа на пазарните му дялове, сам по себе си не би бил достатъчен, за да се докаже наличието на съществено възпрепятстване на ефективната конкуренция, то не е опорочено от никаква грешка при прилагане на правото, още повече в контекста на концентрация, отнасяща се до ограничени пазарни дялове, какъвто е настоящият случай.

194

В точки 359—361 от решения T‑312/20, T‑313/20 и T‑315/20, както и в точки 358—360 от решения T‑317/20 и T‑319/20 Общият съд отбелязва, че намаляването на производствения капацитет на E.ON не е последица единствено от концентрацията. Според Общия съд, от една страна, E.ON вече е взело решението да прехвърли на бившето си дъщерно дружество Uniper основни части от своята дейност по производство на конвенционална електроенергия, с изключение главно на мощностите на ядрените централи, и да продаде на Fortum Oyj дела, който притежава в капитала на Uniper. От друга страна, решението за затварянето на ядрените централи на E.ON най-късно до края на 2022 г. е взето от германския законодател, така че дори E.ON да бе запазило тези активи, считано от този момент, то вече не би могло да ги експлоатира. Така според Общия съд дейността на E.ON по производство на електроенергия вече значително е намаляла преди концентрацията и е трябвало да намалява още повече след нея.

195

Жалбоподателите обаче не доказват по какъв начин в този смисъл Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като се е позовал на действително предприетите самостоятелно от E.ON инициативи, за да намали дейността си по производство на електроенергия, както и на предстоящата цел, произтичаща не от концентрацията, за която е изпратено уведомление, а от решение на германския законодател, за дейностите по производство на електроенергия с ядрен произход.

196

Освен това в точка 362 от решения T‑312/20, T‑313/20 и T‑315/20, както и в точка 361 от решения T‑317/20 и T‑319/20 Общият съд правилно приема, че от спорното решение може да се заключи, по-специално от таблиците, които се съдържат в съображения 27—29 от това решение, че E.ON няма да изчезне като конкурент в резултат на концентрацията. Всъщност от това решение става ясно, че едва около [поверително] ( 2 ) от общото производство на E.ON за 2017 г. ще бъде придобито от RWE в резултат на концентрацията, че спрямо конвенционалната енергия частта от общото производство на E.ON за 2017 г., която е придобита от RWE, ще бъде само около [поверително] ( 3 ) и че що се отнася до енергията от възобновяеми източници, RWE ще придобие [поверително] ( 4 ) от производството на E.ON.

197

В това отношение наблюдението на жалбоподателите, че при грижливо очертаване на пазара Комисията и Общият съд можели да констатират, че запазената от E.ON производствена дейност е неразделна част от предлагането на решения на клиентите, включваща се в дейностите на дребно, а не в дейностите на едро за производство на електроенергия, се основава непряко, но непременно на предпоставката, че Комисията допуснала явна грешка в преценката, оставяйки отворено определянето на пазарите, а Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото, потвърждавайки тази грешка. Достатъчно е обаче да се отбележи, че тази предпоставка бе отхвърлена в точки 122—132 от настоящото решение при разглеждането на първата част от третото основание.

198

От това следва, че настоящото оплакване е неоснователно.

199

Жалбоподателите твърдят, че в точки 366—391 от решения T‑312/20, T‑313/20 и T‑315/20, както и в точки 365—390 от решения T‑317/20 и T‑319/20 Общият съд се позовава на недостатъчен анализ на водещото влияние, предоставено на RWE чрез миноритарното му участие в E.ON. Било обаче грешно да се твърди, че IRA ефективно ограничава това влияние, дори само защото това споразумение било опорочено от нищожност и защото не възпрепятствало RWE да се отклони законно от него, упражнявайки правото си на глас. При всички положения кръстосаното участие на RWE в неговия конкурент E.ON трябвало да се вземе предвид дори при липсата на поемане на контрол по смисъла на член 3 от Регламент № 139/2004, тъй като ставало въпрос за несъвместимо с член 101 ДФЕС ограничаване на конкуренцията. Следвало също да се отбележи, че никоя от страните не е оспорила, че в рамките на концентрацията RWE и E.ON са се специализирали по общо съгласие в различни равнища на пазара на електроенергия. В съдебното заседание E.ON обяснило, че двете групи предприятия са се договорили за тази подялба на пазара, за да могат да разполагат с финансовите средства, необходими за развитието на дейността си в контекста на енергийния преход, и че не би им било възможно да набират тези средства, ако конкурентното им отношение остане непроменено.

200

Следва да се отбележи, че с настоящото оплакване по същество жалбоподателите повтарят някои от доводите си, изложени в първата част от второто основание, отнасящи се до решаващото влияние, което според тях RWE е придобило върху E.ON. В това отношение е достатъчно да се посочи, че тези доводи бяха отхвърлени като неотносими в точки 95—97 от настоящото решение.

201

Освен това, що се отнася до доводите на жалбоподателите по отношение на факта, че миноритарното участие на RWE в E.ON трябвало да се вземе предвид, тъй като представлявало несъвместимо с член 101 ДФЕС ограничаване на конкуренцията, или по отношение на факта, че E.ON и RWE си поделили пазарите, в точки 55 и 56 от настоящото решение вече бе отбелязано, че без да допусне грешка при прилагане на правото, Общият съд приема, че именно с оглед на Регламент № 139/2004, чийто предмет е превантивният контрол върху операциите по концентрация, а не с оглед на Регламент № 1/2003, чийто предмет е контролът върху споразуменията, решенията, съгласуваните практики и господстващото положение, спазването на член 101 ДФЕС е трябвало да бъде и е било правилно контролирано от Комисията.

202

Следователно правилно в точка 394 от решения T‑312/20, T‑313/20 и T‑315/20, както и в точка 393 от решения T‑317/20 и T‑319/20 Общият съд отбелязва, че предметът на спорното решение е операция по концентрация, отхвърляйки като неотносими доводите на жалбоподателите, изведени от нарушение на член 101 ДФЕС.

203

От това следва, че третото оплакване, а следователно и четвъртата част от третото основание са неоснователни.

204

При тези условия, тъй като всяка от частите на третото основание следва да се отхвърли по същество, самото основание също трябва да се отхвърли.

205

Жалбоподателите твърдят, че в точки 273, 278 и сл., 328, 341, 344 и 382 от решения T‑312/20, T‑313/20 и T‑315/20, както и в точки 272, 277 и сл., 327, 340, 343 и 381 от решения T‑317/20 и T‑319/20 Общият съд изисквал по-подробни доказателства относно конкретните резултати, до които Комисията е трябвало да достигне, ако упражненият от нея контрол е бил правилен. Обратно, в точки 406—411 от решения T‑312/20, T‑313/20 и T‑315/20, както и в точки 405—410 от решения T‑317/20 и T‑319/20 Общият съд най-напред отхвърлил представените пред него доказателства, по-специално искането за лично явяване или изслушване на предишните ръководители на групите относно разпределянето на пазарите. Тези решения противоречали на принципите за разпределяне на тежестта на доказване, определени в членове 91—96 от Процедурния правилник на Общия съд.

206

Наложената от Общия съд степен на доказване била прекомерна. Жалбоподателите не разполагали нито с данни, които са по-подробни от тези, които са предоставили, нито с разследващите правомощия на Комисията, например във връзка с пазарните дялове на производителите на електроенергия за изчисляване на индекса Herfindahl-Hirschman (наричан по-нататък „IHH“). Във всеки случай, тези изисквания били преувеличени, тъй като от жалбоподателите се изисквало, освен да докажат явни грешки в преценката, да изложат за своя сметка резултата от разследвания или анализи, които Комисията не е извършила, още повече че в същото време Общият съд ограничавал дължината на писмените становища, които жалбоподателите можели да представят. Представяйки в хода на устните състезания проучването Oxera, потвърдено от анализите на Федералната служба за борба с картелите и от труда Changing Energy, жалбоподателите представили солидни доказателства за увеличаването на пазарната мощ на страните по концентрацията и за антиконкурентното поделяне на пазара. Както Съдът уточнил, изискванията за доказване във връзка с решенията за разрешаване на концентрация били идентични с тези, които уреждат нейната забрана. Във всички случаи, тежестта на доказване се носела от Комисията. Макар тази тежест по изключение да можела да бъде прехвърлена на засегнатите страни, това се отнасяло до случаите, в които положителните за тях обстоятелства противоречат на резултатите от разследването на Комисията и в които тези страни имат достъп до доказателствата, което не било така в настоящия случай.

207

Комисията, RWE и E.ON оспорват доводите на жалбоподателите.

208

С настоящото основание жалбоподателите изтъкват нарушение от страна на Общия съд на принципите за разпределяне на доказателствената тежест, произтичащи от членове 91—96 от Процедурния правилник на Общия съд.

209

В началото следва да се отбележи, че от тези разпоредби, за които в рамките на настоящото основание се твърди, че са нарушени, не произтича никакво правило относно разпределянето на тежестта на доказване било в административно производство на Комисията, било в производство пред съда на Съюза. Те определят режима на събиране на доказателства, както и на разпитите на свидетели и експерти, които могат да бъдат разпоредени от Общия съд.

210

Следователно настоящото основание, доколкото се основава на нарушение от Общия съд на членове 91—96 от неговия процедурен правилник, следва да се отхвърли по същество.

211

Освен това следва да се припомни, че в областта на контрола върху концентрациите Комисията не е длъжна да доказва без основателно съмнение, че даден проект за концентрация не поражда проблеми за съвместимост с вътрешния пазар. Тя трябва да оцени вероятностите и да се произнесе за или против планираната операция в зависимост от преценката си за най-вероятното развитие на икономическото положение в резултат от операцията. В този смисъл тя разполага с широка свобода на преценка на сложните икономически обстоятелства, която подлежи по-специално на контрол от Общия съд за наличието на явна грешка и на точното установяване на фактите (вж. в този смисъл решение от 13 юли 2023 г., Комисия/CK Telecoms UK Investments, C‑376/20 P, EU:C:2023:561, т. 84). При това положение, когато дадена институция разполага с широко право на преценка, от основополагащо значение е спазването на процесуалните гаранции, сред които е нейното задължение да провери внимателно и безпристрастно всички релевантни обстоятелства на спорната ситуация (решение от 4 май 2023 г., ЕЦБ/Crédit lyonnais, C‑389/21 P, EU:C:2023:368, т. 57 и цитираната съдебна практика).

212

Тъй като в решението си Комисията посочва подробно своята позиция, жалбоподателят също трябва да представи подробни доказателства, които да я обезсилят. Това изискване за доказване не представлява неоснователно обръщане на доказателствената тежест в ущърб на жалбоподателите, както те твърдят в случая, а е израз на тежестта на всяка страна да аргументира позицията си пред Общия съд (вж. в този смисъл решение от 21 септември 2006 г., Nederlandse Federatieve Vereniging voor de Groothandel op Elektrotechnisch Gebied/Комисия, C‑105/04 P, EU:C:2006:592, т. 181).

213

В случая обаче Общият съд само е констатирал по същество, че жалбоподателите не са подкрепили в достатъчна степен оспорването си на преценките, направени от Комисията в спорното решение.

214

Така относно факта, че в точка 273 от решения T‑312/20, T‑313/20 и T‑315/20, както и в точка 272 от решения T‑317/20 и T‑319/20 Общият съд отбелязва, че жалбоподателите не представят собствени изчисления на IHH, за да докажат, че ако Комисията ги беше взела предвид, щеше да достигне до различен извод, следва да се отбележи, подобно на Общия съд, че Комисията не е длъжна да вземе предвид IHH в преценката си, и че доколкото жалбоподателите я упрекват, че не го е направила, те трябва да обяснят по какъв начин използването на този индекс би променило преценката ѝ. От това следва, че само оплакването, че IHH не е бил взет предвид, не е достатъчно, за да се установи грешка на Комисията, и че Общият съд не е допуснал грешка при прилагане на правото, като е констатирал, че жалбоподателите не са подкрепили с доказателства доводите си по този въпрос.

215

От друга страна, в точки 278—280 от решения T‑312/20, T‑313/20 и T‑315/20, както и в точки 277—279 от решения T‑317/20 и T‑319/20 Общият съд не е допуснал грешка при прилагане на правото, като е констатирал, че не е достатъчно жалбоподателите да използват данни, различни от използваните от Комисията, за да се установи допуснатата от последната явна грешка в преценката, без да представят конкретно доказателство, с което може да се потвърди, че вземането предвид на последните данни в спорното решение представлява явна грешка в преценката на Комисията.

216

Същото важи и за съображенията относно последиците от увеличаванията на капацитета на RWE, последиците от дяловите участия на RWE и E.ON в трети предприятия, значението на паралелизма в движението на борсовите курсове и на резултатите на E.ON и RWE, а също и на това, че седалищата са в един и същи град, и относно последиците от миноритарното участие на RWE в E.ON, посочени съответно в точки 328, 341, 344 и 382 от решения T‑312/20, T‑313/20 и T‑315/20, както и в точки 327, 340, 343 и 381 от решения T‑317/20 и T‑319/20, с които по същество Общият съд констатира, че жалбоподателите посочват явни грешки в преценката на Комисията, без същевременно да представят пред него нито едно конкретно косвено доказателство, нито убедително обяснение, че такива явни грешки са налице.

217

Що се отнася до факта, че Общият съд не е сметнал за необходимо да изслуша свидетели, предложени от жалбоподателите, от процесуалните съображения, съдържащи се в точка 410 от решения T‑312/20, T‑313/20 и T‑315/20, както и в точка 409 от решения T‑317/20 и T‑319/20, които не са надлежно оспорени пред Съда, както и от обстоятелството, че при всички положения в съответствие със съдебната практика, посочена в точка 71 от настоящото решение, единствено Общият съд преценява необходимостта от лично явяване или изслушване, следва, че по този начин Общият съд не е допуснал грешка при прилагане на правото.

218

Следователно четвъртото основание трябва да се отхвърли.

219

Тъй като всички основания, изтъкнати в подкрепа на настоящите жалби, са отхвърлени, тези жалби трябва да се отхвърлят в своята цялост.

220

По силата на член 184, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда, когато жалбата до него е неоснователна, Съдът се произнася по съдебните разноски. Член 138, параграфи 1 и 2 от Процедурния правилник, който се прилага в производството по обжалване по силата на член 184, параграф 1 от него, гласи, че загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Тъй като Комисията, RWE и E.ON са направили искане жалбоподателите да бъдат осъдени да заплатят съдебните разноски, и последните са загубили по изтъкнатите от тях основания, те следва да бъдат осъдени да понесат, наред с направените от тях съдебни разноски, и тези на Комисията, E.ON и RWE.

221

Член 140, параграф 1 от посочения процедурен правилник, също приложим в производството по обжалване, гласи, че държавите членки, встъпили по делото, понасят направените от тях съдебни разноски. Следователно Федерална република Германия понася направените от нея съдебни разноски.

По изложените съображения Съдът (пети състав) реши: