Неокончателна редакция

РЕШЕНИЕ НА СЪДА (шести състав)

29 юли 2024 година(*)

„Преюдициално запитване — Обща селскостопанска политика — Регламент (ЕС) 2016/1012 — Чистопородни разплодни животни — Процедура за признаване на развъдни сдружения — Процедура за одобрение на развъдни програми — Възможност да се откаже одобрението на допълнителна развъдна програма за същата порода по отношение на същата територия, ако това одобрение може да изложи на риск вече съществуваща развъдна програма — Право на животновъдите на чистопородни животни да избират между различните съществуващи развъдни програми“

По дело C‑286/23

с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Curtea de Apel Braşov (Апелативен съд Брашов, Румъния) с акт от 10 април 2023 г., постъпил в Съда на 3 май 2023 г., в рамките на производство по дело

Asociaţia Crescătorilor de Vaci „Bălţată Românească“ Tip Simmental

срещу

Genetica din Transilvania Cooperativă Agricolă,

Agenţia Naţională pentru Zootehnie „Prof. dr. G. K. Constantinescu“,

СЪДЪТ (шести състав),

състоящ се от: T. von Danwitz, председател на състава, P. G. Xuereb (докладчик) и A. Kumin, съдии,

генерален адвокат: J. Richard de la Tour,

секретар: A. Calot Escobar,

предвид изложеното в писмената фаза на производството,

като има предвид становищата, представени:

–        за Asociaţia Crescătorilor de Vaci „Bălţată Românească“ Tip Simmental, от N.‑G. Comşa-Fulga, avocată,

–        за Genetica din Transilvania Cooperativă Agricolă, от A.‑A. Arseni, Д. Добрев и L. Dobrinescu, avocaţi,

–        за румънското правителство, от E. Gane и L. Ghiţă, в качеството на представители,

–        за Европейската комисия, от L. Radu Bouyon, както и от B. Rechena и F. Thiran, в качеството на представители,

предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение,

постанови настоящото

Решение

1        Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 4, параграф 3, буква б), членове 8, 10 и 13, както и на част 1, раздел А, точка 4 от приложение I и на част 1, раздел Б, точка 2, буква а) от приложение I към Регламент (ЕС) 2016/1012 на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2016 година относно зоотехнически и генеалогични условия за развъждане, търговия и въвеждане в Съюза на чистопородни разплодни животни, хибридни разплодни свине и зародишни продукти от тях, за изменение на Регламент (ЕС) № 652/2014 и директиви 89/608/ЕИО и 90/425/ЕИО на Съвета и за отмяна на определени актове в областта на развъждането на животни (Регламент относно разплодните животни) (ОВ L 171, 2016 г., стр. 66) във връзка със съображения 21 и 24 от този регламент.

2        Запитването е отправено в рамките на спор между Asociaţia Crescătorilor de Vaci „Bălţată Românească“ Tip Simmental, сдружение на стопаните, отглеждащи крави „Bălțată Românească“ Tip Simmental (наричано по-нататък „сдружението BR“), от една страна, и от друга страна, Agenția Națională pentru Zootehnie „Prof. dr. G. K. Constantinescu“ (Национална агенция по животновъдство „Проф. д-р Г. К. Константинеску“, Румъния) (наричана по-нататък „Агенцията по животновъдство“) и Genetica din Transilvania Cooperativă Agricolă, селскостопанска кооперация „Генетика на Трансилвания“ (наричана по-нататък „GT“) във връзка с признаването на последната като развъдно сдружение за изпълнение на развъдна програма за едър рогат добитък от породата „Bălțată Românească“.

 Правна уредба

 Правото на Съюза

3        Съображения 1, 20, 21, 24, 31, 32 и 34 от Регламент 2016/1012 гласят:

„(1)      Развъждането на говеда и биволи, свине, овце, кози и еднокопитни заема стратегическо място от икономическа и социална гледна точка в селското стопанство на [Европейския съюз] и допринася за културното наследство на Съюза. Тази селскостопанска дейност, която допринася за продоволствената сигурност в Съюза, е източник на доходи за селскостопанската общност. Развъждането на животни от тези видове се подпомага най-добре чрез насърчаване на използването на чистопородни разплодни животни или на хибридни разплодни свине с регистрирано високо генетично качество.

[…]

(20)      Развъдните програми за чистопородни разплодни животни се провеждат с общата цел да се подобрят по устойчив начин продуктивните и несвързаните с продуктивността признаци и/или показатели на животните от дадена порода или да се съхрани дадена порода. Тези развъдни програми следва да обхващат достатъчно голям брой чистопородни разплодни животни, отглеждани от животновъдите, които чрез развъждане и селекция насърчават и развиват желаните признаци и/или показатели в тези животни или гарантират съхраняването на породата в съответствие с целите, приети по общо съгласие от участващите животновъди. […] Разплодните животни (чистопородни или хибридни), които участват в дадена развъдна програма, се вписват в родословна книга или развъден регистър, съдържащи информация за техните предци, и в зависимост от развъдните цели, посочени в развъдната програма, се подлагат на изследване на продуктивността или на друга оценка, завършващи със записване на данни относно признаците и/или показателите във връзка с целите на тази развъдна програма. […]

(21)      Правото на признаване на развъдни сдружения или развъдници, които отговарят на установените критерии, следва да бъде основен принцип на правото на Съюза в областта на животновъдството и на вътрешния пазар. Защитата на стопанската дейност на съществуващо признато развъдно сдружение не следва да обосновава отказа от страна на компетентния орган на признаване на друго развъдно сдружение за същата порода или за нарушаване на принципите, уреждащи вътрешния пазар. Същото се отнася и за одобрението на допълнителна развъдна програма или за одобрението на географския обхват на съществуваща развъдна програма, провеждана за същата порода или за разплодни животни от същата порода, които могат да бъдат набрани от популацията за разплод от развъдното сдружение, което вече провежда развъдна програма за посочената порода. Когато обаче в държава членка, едно или повече признати развъдни сдружения вече провеждат одобрена развъдна програма за определена порода, компетентният орган на тази държава членка следва, в определени специфични случаи, да има право да откаже […] да одобри допълнителна развъдна програма за същата порода дори ако тази развъдна програма е в съответствие с всички изисквания, необходими за даване на одобрение. Сред основанията за отказ би могло да се включи съображението, че одобрението на допълнителна развъдна програма за същата порода би застрашило опазването на [тази порода или] генетичното разнообразие на тази порода в посочената държава членка. Опазването на тази порода би могло по-специално да бъде застрашено в резултат на разпокъсаността на популацията за разплод, което е възможно да доведе до по-високо равнище на близкородствено кръстосване, до увеличаване на случаите на наблюдавани генетични дефекти, до загуба на потенциал за селекция или до намаляване на достъпа на животновъдите до чистопородни разплодни животни или зародишни продукти от тях. Друга причина за отказ би могла да бъде свързана с несъгласуваност на определените за породата характеристики или на основните цели на тези развъдни програми. В действителност, независимо от целта на развъдната програма, а именно съхраняване на породата или подобряване на породата, компетентният орган следва да има право да отказва одобрение за допълнителна развъдна програма по отношение на същата порода, когато разликите в основните цели на двете развъдни програми или в основните признаци и/или показатели на развъдните характеристики, определени в тези развъдни програми, могат да доведат до загуба на ефективност по отношение на генетичния напредък по тези цели или по посочените признаци и/или показатели, или други свързани с тях признаци и/или показатели, или когато обменът между двете развъдни популации би създал риск за селекцията или развъждането на посочените съществени признаци и/или показатели в първоначалната популация за разплод. Накрая, в случай на застрашена или местна порода, която не се среща често на едно или повече места от територията на Съюза, компетентният орган следва също така да има право да откаже одобрение на допълнителна развъдна програма за същата порода на основание, че тази допълнителна развъдна програма би попречила на ефективното прилагане на съществуващата развъдна програма, по-специално поради липсата на координация или обмен на генеалогична и зоотехническа информация, водещи до невъзможност да се ползва общата оценка на данните, събрани за тази порода. В случай на отказ да се одобри дадена развъдна програма, компетентният орган следва винаги да представя мотивирано обяснение на заявителите и да им предоставя право да обжалват този отказ.

[…]

(24)      Асоциациите на животновъди, развъдните организации, включително развъдни организации, които са частни предприятия или публични органи, следва да бъдат признати като развъдни сдружения единствено ако в техните развъдни програми участват животновъди и ако гарантират, че тези животновъди разполагат със свободен избор при селекцията и развъждането на чистопородни разплодни животни, както и с правото потомството, произхождащо от тези животни, да бъде вписвано в родословните им книги, както и с възможността да притежават тези животни.

[…]

(31)      Следва да се улеснява трансграничното сътрудничество между развъдните сдружения и между развъдниците, които желаят да участват в такова сътрудничество, като същевременно се гарантира свободата на стопанска инициатива и премахването на бариерите пред свободното движение на разплодните животни и на зародишните продукти от тях.

(32)      Тъй като е възможно на даден компетентен орган да се наложи да одобри няколко развъдни програми, провеждани от едно развъдно сдружение или развъдник, признати от органа, и тъй като на даден компетентен орган може да се наложи да одобри разширяването на своя територия на развъдни програми, провеждани от развъдни сдружения или развъдници, признати в друга държава членка, признаването на развъдното сдружение или развъдника следва да бъде отделено от одобряването на техните развъдни програми. Въпреки това, когато оценява заявлението за признаване на дадено развъдно сдружение или развъдник, на компетентния орган следва също така да се представи заявление за одобряването на поне една развъдна програма.

[…]

(34)      Необходимо е да се изяснят отношенията между животновъдите и развъдните сдружения, по-специално за да се гарантира правото им да участват в развъдната програма в рамките на географската територия, за която тя е одобрена и [когато е предвидено] членство[…], […] да се гарантира, че тези животновъди имат право на членство [в съответните развъдни сдружения]. Развъдните сдружения следва да въведат правила за уреждане на спорове с животновъдите, които участват в развъдни програми, както и за гарантиране, че тези животновъди се третират еднакво. Те също така следва да установяват свои собствени права и задължения, както и права и задължения на животновъдите, които участват в техни развъдни програми“.

4        Член 1 от този регламент е озаглавен „Приложно поле и обхват“ и предвижда в параграф 1, буква б):

„С настоящия регламент се определят:

[…]

б)      правила за признаването на развъдните сдружения и развъдниците и за одобрението на техните развъдни програми“.

5        Член 2 от посочения регламент е озаглавен „Определения“ и предвижда в точки 5, 8, 9, 12 и 26:

„За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:

[…]

5)      „развъдно сдружение“ означава всяка асоциация на животновъди, развъдна организация или публичен орган, различен от компетентните органи, който е признат от компетентния орган на дадена държава членка в съответствие с член 4, параграф 3 за целите на провеждане на развъдна програма за чистопородни разплодни животни, вписани в родословната книга или книги, които сдружението води или създава;

[…]

8)      „компетентни органи“ означава органите на дадена държава членка, които са отговорни, по силата на настоящия регламент, за:

а)      признаването на развъдните сдружения и развъдниците и одобряването на развъдните програми, които те провеждат за разплодни животни;

[…]

9)      „чистопородно разплодно животно“ означава животно, което е вписано или регистрирано и отговаря на условията за вписване в главния раздел на родословна книга;

[…]

12)      „родословна книга“ означава:

а)      племенна или друга книга [за говеда и биволи, свине, овце, кози и еднокопитни], файл или информационен носител, който/която се води от развъдното сдружение и се състои от главен раздел, а ако развъдното сдружение вземе такова решение, и от един или повече допълнителни раздели за животни от същия вид, които не отговарят на условията за вписване в главния раздел;

[…]

26)      „развъдна програма“ означава поредица от систематични действия, включително записване, селекция, разплод и обмен на разплодни животни и зародишни продукти от тях, изготвени и извършвани с цел запазване или подобряване на желаните фенотипни и/или генотипни характеристики в целевата популация за разплод“.

6        Глава II от същия регламент е озаглавена „Признаване на развъдни сдружения и развъдници в държавите членки и одобрение на развъдни програми“ и включва членове 4—12.

7        Член 4 от Регламент 2016/1012 е озаглавен „Признаване на развъдни сдружения и развъдници“ и гласи следното:

„1.      По отношение на чистопородни разплодни животни асоциации на животновъди, развъдни организации или публични органи могат да подават пред компетентните органи заявления за признаване като развъдни сдружения.

[…]

3.      Компетентните органи оценяват заявленията, посочени в параграф 1. Те признават за развъдно сдружение всеки заявител, посочен в параграф 1, първа алинея, и за развъдник — всеки заявител, посочен в параграф 1, втора алинея, който отговаря на следните изисквания:

а)      неговото седалище е на територията на държавата членка, където се намира компетентният орган;

б)      в заявлението си доказва, че отговаря на условията, изброени в приложение I, част 1 по отношение на своите програми за развъждане, във връзка с които възнамерява да кандидатства за одобрение в съответствие с член 8, параграф 3 […];

в)      заявлението му съдържа, във връзка с всяка от тези планирани развъдни програми, проект на развъдната програма, който трябва да съдържа информацията, посочена в приложение I, част 2 […];

г)      при подаване на заявлението, посочено в параграф 1 от настоящия член, заявителят подава заявление за одобрение на поне една от тези планирани програми за развъждане в съответствие с член 8, параграф 2“.

8        Съгласно член 8 от този регламент, който е озаглавен „Одобрение на развъдните програми, провеждани от развъдни сдружения и развъдници“:

„1.      Развъдното сдружение или развъдникът подава заявление за одобрение за развъдната си програма пред компетентния орган, признал развъдното сдружение или развъдника, в съответствие с член 4, параграф 3.

[…]

3.      Компетентният орган, посочен в параграф 1, оценява тези развъдни програми и ги одобрява, при условие че:

а)      те имат една или повече от следните цели:

i)      за чистопородни разплодни животни:

–        подобряване на породата;

–        съхраняване на породата;

–        […]

[…]

б)      те описват подробно целите на подбора и развъждането;

в)      те отговарят на изискванията, установени в приложение I, част 2 […].

[…].

5.      В случаите, когато в продължение на най-малко 24 месеца не са налице животновъди със стопанства от разплодни животни, намиращи се в определена част от географската територия, които участват в дадена развъдна програма, одобрена в съответствие с параграф 3, компетентният орган, посочен в параграф 1, може да изисква от съответното развъдно сдружение или съответния развъдник да приспособи географската територия на своята развъдна програма, така че да не включва посочената част“.

9        Член 10 от посочения регламент, който е озаглавен „Дерогации от член 8, параграф 3 относно одобряването на развъдни програми“, гласи:

„1.      Чрез дерогация от член 8, параграф 3, компетентният орган, който е признал дадено развъдно сдружение или развъдник, в съответствие с член 4, параграф 3, може да откаже да одобри дадена развъдна програма на посоченото развъдно сдружение, която отговаря на изискванията, установени в приложение I, част 2, […], с мотива, че тази развъдна програма би изложила на риск развъдната програма, изпълнявана от друго развъдно сдружение за същата порода, която вече е била одобрена в тази държава членка по отношение на поне едно от следното:

а)      основните признаци на характеристиките на породата или основните цели на тази развъдна програма;

б)      съхраняването на тази порода или на генетичното разнообразие в рамките на тази порода; или

в)      ефективното изпълнение на развъдната програма, когато целта на тази развъдна програма е опазването на тази порода:

i)      в случай на застрашена от изчезване порода; или

ii)      в случай на местна порода, които не е често срещана на една или повече територии на Съюза.

2.      За целите на параграф 1 компетентният орган надлежно взема предвид следното:

а)      броя на развъдните програми, вече одобрени за тази порода в тази държава членка;

б)      размера на популациите за разплод, обхванати от развъдните програми;

в)      възможния генетичен принос от развъдни програми, провеждани от други развъдни сдружения за същата порода в други държави членки или от развъдни структури в трети държави“.

10      Член 13 от същия регламент, който е озаглавен „Права на животновъдите, които участват в развъдни програми, одобрени в съответствие с член 8, параграф 3 […]“, гласи:

„1.      Животновъдите имат право на участие в развъдна програма, одобрена в съответствие с член 8, параграф 3, […] при условие че:

а)      техните разплодни животни се намират в стопанства, разположени в рамките на географската територия на развъдната програма;

б)      техните разплодни животни принадлежат, за чистопородни разплодни животни, към породата[,] […] които са включени в обхвата на тази развъдна програма.

2.      Животновъдите, участващи в развъдна програма, одобрена в съответствие с член 8, параграф 3, […] имат право на:

а)      вписване на техните чистопородни разплодни животни в главния раздел на родословната книга, създадена за съответната порода от развъдното сдружение, в съответствие с членове 18 и 20;

[…]

3.      В допълнение към правата, установени в параграфи 1 и 2, когато в правилника на дадено развъдно сдружение или развъдник се предвижда членство, животновъдите, посочени в параграф 1, също така имат право:

а)      на придобиване на членство в съответното развъдно сдружение или съответния развъдник;

б)      на участие в определянето и разработването на развъдната програма в съответствие с процедурния правилник, посочен в приложение I, част 1, буква Б, параграф 1, буква б)“.

11      Член 18, параграф 2 от Регламент 2016/1012 предвижда:

„Развъдните сдружения не отказват вписването в главния раздел на своите родословни книги на дадено чистопородно разплодно животно на основание, че то вече е вписано в главния раздел на родословна книга за същата порода […]“.

12      Приложение I към този регламент, което е озаглавено „Признаване на развъдни сдружения и развъдници и одобрение на развъдни програми съгласно посоченото в глава II“, съдържа три части.

13      Част 1 от това приложение е озаглавена „Изисквания за признаването на развъдни сдружения и развъдници, посочени в член 4, параграф 3, буква б)“ и предвижда:

„А.      Асоциациите на животновъди, развъдните организации, частните предприятия, развиващи дейност в рамките на затворени системи на производство, и публичните органи:

[…]

4.      за всяка развъдна програма имат достатъчно голяма популация от разплодни животни в географските територии, които ще бъдат покрити от тези развъдни програми;

[…]

Б.      В допълнение към изискванията, посочени в буква А,

1.      асоциациите на животновъди, развъдните организации и публичните органи:

а)      имат достатъчен брой животновъди, участващи във всяка от техните развъдни програми;

б)      са приели процедурен правилник:

i)      за уреждане на спорове с животновъди, участващи в техните развъдни програми;

ii)      за гарантиране на равно третиране на животновъдите, участващи в техните развъдни програми;

iii)      за определяне на правата и задълженията на животновъдите, участващи в техните развъдни програми, и на развъдното сдружение или развъдника;

iv)      за определяне на правата и задълженията на членуващите животновъди, когато е предвидено членство на животновъдите.

2.      Процедурният правилник, посочен в точка 1, буква б), не възпрепятства животновъдите, които участват в развъдни програми, да:

а)      имат свобода при селекцията и отглеждането на своите разплодни животни;

[…]“.

14      Съгласно част 2 от посоченото приложение, която е озаглавена „Изисквания за одобрението на развъдните програми, провеждани от развъдни сдружения и развъдници, посочени в член 8, параграф 3 […]“:

„1.      Развъдната програма, посочена в член 8, параграф 3 […] съдържа:

а)      информация за своята цел, която е запазването на породата, подобряването на породата, линията или кръстоската, създаването на нова порода, линия или кръстоска, или възстановяването на дадена порода, или съчетание от тях;

[…]

2.      Развъдната програма покрива достатъчно голяма част от популацията от разплодни животни и достатъчен брой животновъди в рамките на географската територия, на която тя се провежда или където е планирано да се проведе“.

 Румънското право

15      Член 7 от Legea zootehniei nr. 32/2019 (Закон № 32/2019 за животновъдството) от 16 януари 2019 г. (Monitorul Oficial al României, част I, бр. 53 от 21 януари 2019 г.), в редакцията му в сила към момента на настъпването на фактите по главното производство, предвижда:

„Развъдните сдружения/развъдниците и асоциациите/организациите на животновъдите се признават от Министерството на земеделието и развитието на селските райони чрез компетентния национален орган по животновъдството като партньори в изготвянето на политиките, стратегиите, развъдните програми и продуктовите политики“.

16      Съгласно член 21 от този закон:

„Организирането и провеждането на дейностите по селекция и развъждане на животните се извършват в съответствие със законодателството на Съюза и националното законодателство“.

17      Член 24 от посочения закон гласи:

„1.      Компетентният национален орган по животновъдство признава развъдните сдружения, развъдниците и одобрява развъдните програми в съответствие със законодателството на Съюза.

2.      Компетентният национален орган по животновъдство оценява и одобрява развъдните програми, представени от развъдно сдружение или развъдник, само при условие че:

а)      те имат една или повече от следните цели:

1.      подобряване на породата, линията или кръстоската;

2.      съхраняване на породата/линията;

[…]

3.      Компетентният национален орган по животновъдство, който е признал дадено развъдно сдружение, може да откаже да одобри дадена развъдна програма, с мотива, че посочената развъдна програма би изложила на риск вече одобрена развъдна програма, изпълнявана от друго развъдно сдружение за същата порода, по отношение на един от следните елементи:

a)      основните признаци на характеристиките на породата или основните цели на тази развъдна програма;

b)      съхраняването на породата или на генетичното разнообразие в рамките на тази порода;

c)      в случай на застрашена от изчезване порода или в случай на местна порода, която не е често срещана.

4.      За целите на параграф 3 компетентният орган по животновъдство надлежно взема предвид следното:

a)      броя на развъдните програми, вече одобрени за съответната порода;

b)      размера на популациите за разплод, обхванати от развъдните програми“.

18      Hotărârea Guvernului nr.° 1188/2014 privind organizarea și funcționarea Agenției Naționale pentru Zootehnie „Prof. dr. G. K. Constantinescu“ (Правителствено постановление № 1188/2014 относно организацията и функционирането на Националната агенция по животновъдство „Проф. д-р Г. К. Константинеску“) от 29 декември 2014 г. (Monitorul Oficial al României, част I, бр. 21 от 12 януари 2015 г.), в редакцията му в сила към момента на настъпването на фактите по главното производство, предвижда в член 1, параграф 1:

„[Агенцията по животновъдство], създадена по силата на член 8 от [Legea nr.°139/2014 privind unele măsuri pentru reorganizarea Ministerului agriculturii și Dezvoltării Rurale, precum și a unor structuri aflate în subordinea acestuia (Закон № 139/2014 за някои мерки за реорганизация на Министерството на земеделието и развитието на селските райони, както и на някои подчинени на него структури) от 15 октомври 2014 г. (Monitorul Oficial al României, част I, бр. 758 от 20 октомври 2014 г.)], с последващи изменения, е специализиран орган на централната публична администрация, който има статут на юридическо лице, финансиран е изцяло от държавния бюджет и е подчинен на Министерството на земеделието и развитието на селските райони“.

19      Член 5, букви a) и i) от това правителствено постановление гласи:

„В съответствие с областта си на дейност, при условията, предвидени в закона, [Агенцията по животновъдство]:

a)      признава развъдните сдружения и развъдниците за целите на изпълнението на развъдна програма за чистопородни разплодни животни, вписани в родословната книга или книги, или на развъдна програма за хибридни разплодни свине, вписани в развъдния регистър или развъдните регистри, водени или създавани от тях;

[…]

i)      одобрява развъдните програми за разплодни животни, изпълнявани от признати развъдни сдружения и развъдници“.

 Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси

20      С решение от 24 ноември 2020 г. Агенцията по животновъдство признава GT като развъдно сдружение на основание член 4, параграф 3 от Регламент 2016/1012 с цел изпълнение на развъдна програма за чистопородни разплодни животни — едър рогат добитък от породата „Bălțată Românească“ (наричана по-нататък „развъдната програма на GT“). С решение от 2 декември 2020 г. (заедно с решението от 24 ноември 2020 г. наричани по-нататък „разглежданите решения“) тази агенция одобрява тази програма.

21      Сдружението BR в качеството си на развъдно сдружение, признато от Агенцията по животновъдство, чиято одобрена през 2011 г. развъдна програма за същата порода едър рогат добитък — Bălțată Românească, е изпълнявана понастоящем, подава жалба срещу разглежданите решения пред запитващата юрисдикция Curtea de Apel Braşov (Апелативен съд Брашов, Румъния).

22      В подкрепа на жалбата си това сдружение поддържа по същество, че развъдната програма на GT, която се отнася до същата порода разплодни животни, в същата географска територия, а именно територията на Румъния, и която преследва същата цел за подобряването на съответната порода като нейната собствена развъдна програма, можела да изложи на риск последната, тъй като одобряването ѝ щяло да доведе до оттеглянето на значителен брой животновъди от развъдната програма на посоченото сдружение и да причини сериозни финансови вреди.

23      В началото запитващата юрисдикция уточнява, че в настоящия случай, съгласно заключението на експертния доклад, изготвен от вътрешния отдел на Агенцията по животновъдство, „развъдната програма [на GT] би изложила на риск развъдната програма на [сдружението BR] поради разпокъсаността на популацията, обект на селекция, която, колкото по-малка е, толкова повече води до появата на близкородствено кръстосване, което има за последица намаляване на генетичния прогрес; че двете програми не са идентични, че те се изпълняват в голяма степен в една и съща географска територия на Румъния и че има припокриване, но че съществуването на една програма за развъждане на една и съща порода е по-ефикасно от съвместното съществуване на няколко програми от този тип“.

24      Тя отбелязва също, че сдружението BR е подало молба за спиране на изпълнението на разглежданите решения пред отделението по административни и данъчни спорове на тази юрисдикция и че тази молба е отхвърлена с решение от 4 юни 2021 г. с мотива, че противно на твърденията на това сдружение, от една страна, процедурата за признаване на развъдно сдружение и процедурата за одобряване на неговата(ите) развъдна(и) програма(и) не се провеждали едновременно, като втората от тях трябвало да се проведе в съответствие с член 8, параграф 1 от Регламент 2016/1012 след първата, и от друга страна, развъдната програма на GT надлежно отговаряла на изискването, предвидено в част 1, раздел А, точка 4 от приложение I към този регламент, свързано с наличието на достатъчно голям брой разплодни животни в географската територия, обхваната от тази програма, което в настоящия случай се установявало от факта, че GT е предоставило на Агенцията по животновъдство списък на животните, чиито съответни животновъди са поискали да участват в неговата развъдна програма. От акта за преюдициално запитване е видно също, че жалбата, подадена от посоченото сдружение срещу това решение пред Înalta Curte de Casație şi Justiție (Върховен касационен съд, Румъния), е отхвърлена от този съд с решение от 5 април 2022 г.

25      Запитващата юрисдикция подчертава обаче, че по дело, аналогично на разглежданото в главното производство, отделението по административни и данъчни спорове на тази юрисдикция е възприело противоположен подход, като е уважило исканията, с които същото сдружение оспорва признаването на друга асоциация на животновъдите на едър рогат добитък като развъдно сдружение, както и одобряването на развъдната програма на тази асоциация. Производството по обжалване по това дело понастоящем е висящо пред Înalta Curte de Casație i Justiție (Върховен касационен съд).

26      С оглед на изложените по-горе съображения запитващата юрисдикция иска да се установят, от една страна, условията за признаване на развъдни сдружения. Тя иска по-специално да се установи дали разпоредбите на член 4, параграф 3, буква б) от Регламент 2016/1012 във връзка със съображение 21 и на част 1, раздел А, точка 4 от приложение I към този регламент трябва да се тълкуват в смисъл, че дадено образувание може да бъде признато като развъдно сдружение, ако към момента на подаването на молбата за признаване има за цел само да привлече да участват в развъдната му програма, чрез подписване на заявления или декларации за поемане на съответни задължения, животновъди, които вече участват в друга одобрена развъдна програма, изпълнявана от друго развъдно сдружение, или в смисъл, че може да бъде признато само ако към момента на подаването на заявлението за признаване тези животновъди действително се числят към образуванието, което иска да бъде признато.

27      От друга страна, запитващата юрисдикция иска да се установят условията за одобрение на развъдните програми. В това отношение, като се позовава на разпоредбите на член 13 от Регламент 2016/1012 във връзка със съображение 24 и на част 1, раздел Б, точка 2, буква а) от приложение I към този регламент, тя иска да се установи, на първо място, дали животновъдите на чистопородни животни са свободни да изберат да напуснат вече одобрена развъдна програма, за да участват в друга развъдна програма, която трябва да бъде одобрена. В случай че такава свобода съществува, следва да се определи до каква степен тя би могла евентуално да бъде ограничена от необходимостта, предвидена в член 10, параграф 1 от Регламент 2016/1012 във връзка със съображение 21 от този регламент, да не се излага на риск вече изпълнявана развъдна програма.

28      На второ място, тази юрисдикция си поставя въпроси относно тълкуването на израза „може да откаже“, използван в посочения член 10, параграф 1. Тя иска по-специално да се установи дали този израз предполага, че компетентният национален орган разполага с известна свобода на преценка при одобрението на развъдни програми, или този орган е длъжен да откаже да одобри нова развъдна програма, ако тя може да изложи на риск вече съществуваща програма.

29      На трето и последно място, посочената юрисдикция иска да се установи дали е възможно едновременното съществуване на няколко развъдни програми за същата порода разплодни животни и за същата географска територия, които преследват сходни цели, свързани с подобряването на съответната порода.

30      При тези обстоятелства Curtea de Apel Brașov (Апелативен съд Брашов) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1)      Трябва ли разпоредбите на член 4, параграф 3, буква б) от Регламент (ЕС) 2016/1012 във връзка с част 1, раздел А, точка 4 от приложение I към този регламент и [съображение] 24 от преамбюла му да се тълкуват в смисъл, че развъдно сдружение може да бъде признато дори ако има за цел само чрез подписване на заявления или декларации за поемане на съответни задължения да привлече животновъди, които вече са включени в друга одобрена развъдна програма на друго сдружение, или е необходимо към момента на подаване на заявлението за признаване тези животновъди действително да се числят към сдружението, което иска да бъде признато?

2)      Трябва ли разпоредбите на член 13 от Регламент (ЕС) 2016/1012 и на част 1, раздел Б, точка 2, буква а) от приложение I към този регламент във връзка със [съображение] 24 от преамбюла му да се тълкуват в смисъл, че на животновъдите се предоставя свобода да избират развъдните програми за подобряване на породата, в които да включат чистопородните си разплодни животни, и ако отговорът е утвърдителен, може ли тази свобода да бъде ограничена от необходимостта да не се накърнява или излага на риск развъдна програма, в която тези животновъди вече участват, чрез преминаване или обещание за преминаване на тези животновъди към друга развъдна програма, която трябва да бъде одобрена?

3)      Трябва ли разпоредбите на член 10, параграф 1 във връзка със [съображение] 21 от преамбюла на Регламент (ЕС) 2016/1012 да се тълкуват в смисъл, че при установяване на наличието на един от случаите, посочени в член 10, параграф 1, букви а)—в), компетентният орган, признал развъдното сдружение, е длъжен да откаже да одобри развъдната програма, която може да изложи на риск друга програма по отношение на посочените [в този член] аспекти, или употребата на израза „[…] може да откаже […]“. означава, че на компетентния орган се предоставя свобода на преценка в това отношение?

4)      Трябва ли разпоредбите на член 8 и член 10 във връзка със [съображение] 21 от преамбюла на Регламент (ЕС) 2016/1012 да се тълкуват в смисъл, че когато в дадена държава членка вече се изпълнява развъдна програма, чиято основна цел е подобряване на породата, може да бъде одобрена нова развъдна програма за същата порода в същата държава (за същата географска територия), която също има за основна цел подобряване на породата и в рамките на която могат да бъдат избрани разплодни животни от вече изпълняваната развъдна програма?“.

 По преюдициалните въпроси

 По първия въпрос

31      С първия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 4, параграф 3, буква б) от Регламент 2016/1012 във връзка с част 1 от приложение I към този регламент и с оглед на съображение 24 от посочения регламент трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска признаването като развъдно сдружение на заявител, който, за да докаже, че разполага с достатъчно голяма популация разплодни животни и с достатъчно голям брой животновъди, се позовава на декларации за поемане на задължение за участие, подписани от животновъди, които вече са включени в развъдна програма на друго признато развъдно сдружение.

 По допустимостта

32      Румънското правителство поддържа главно, че първият въпрос е недопустим, тъй като по същество отговор на този въпрос не е необходим за разрешаването на спора в главното производство. Според това правителство запитващата юрисдикция трябвало само да извърши проверки от фактическо естество и освен това разполагала с релевантна информация, за да прецени дали са спазени изискванията, определени от Регламент 2016/1012 относно броя на животновъдите и на животните, който се изисква, за да бъде признато дадено развъдно сдружение. Освен това този въпрос бил излишен спрямо третия и четвъртия преюдициален въпрос.

33      В това отношение следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика в рамките на установеното в член 267 ДФЕС сътрудничество между Съда и националните юрисдикции, само националният съд, който е сезиран със спора и трябва да поеме отговорността за последващото му съдебно решаване, може да прецени — предвид особеностите на делото — както необходимостта от решение по реда на преюдициалното производство, за да може да се произнесе, така и релевантността на въпросите, които поставя на Съда. Следователно, след като поставените въпроси се отнасят до тълкуването или валидността на норма от правото на Съюза, Съдът по принцип е длъжен да се произнесе (решение от 18 април 2024 г., Girelli Alcool, C‑509/22, EU:C:2024:341, т. 32 и цитираната съдебна практика).

34      Оттук следва, че въпросите относно правото на Съюза се ползват с презумпция за релевантност. Съдът може да откаже да се произнесе по отправено от национална юрисдикция запитване, само ако е съвсем очевидно, че исканото тълкуване или исканата преценка на валидността на норма от правото на Съюза няма никаква връзка с действителността или с предмета на спора в главното производство, когато проблемът е от хипотетично естество или още когато Съдът не разполага с необходимите данни от фактическа и правна страна, за да бъде полезен с отговора на поставените му въпроси (решение от 18 април 2024 г., Girelli Alcool, C‑509/22, EU:C:2024:341, т. 33 и цитираната съдебна практика).

35      В настоящия случай следва да се констатира, че първият въпрос се отнася до тълкуването на Регламент 2016/1012 и има за цел да изясни изискванията за доказване, необходими за целите на признаването на развъдно сдружение.

36      В това отношение исканото тълкуване на правото на Съюза, изглежда, има връзка с предмета на спора в главното производство, който се отнася до признаването на GT като развъдно сдружение съгласно този регламент. Поставеният въпрос има за цел именно да изясни изискванията, предвидени в посочения регламент. Освен това от представената на Съда преписка по никакъв начин не следва, че проблемът е от хипотетично естество. В допълнение, преюдициалното запитване съдържа необходимите данни от фактическа и правна страна, за да може Съдът да отговори на поставения въпрос. Накрая, обстоятелството, че същият този въпрос бил излишен спрямо другите въпроси, поставени в същото преюдициално запитване, е без значение за неговата допустимост. При тези условия презумпцията за релевантност, припомнена в точка 34 от настоящото решение, не може да бъде оспорена.

37      От това следва, че първият въпрос е допустим.

 По същество

38      Следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика, за тълкуването на разпоредба от правото на Съюза е необходимо да се имат предвид не само текстът ѝ, но и нейният контекст и целите на правната уредба, от която тя е част. Генезисът на разпоредба от правото на Съюза също може да разкрие обстоятелства, които са релевантни за тълкуването ѝ (решение от 11 януари 2024 г., Inditex, C‑361/22, EU:C:2024:17, т. 43 и цитираната съдебна практика).

39      По силата на член 4, параграф 3, второ изречение от Регламент 2016/1012 компетентните органи признават за развъдно сдружение всеки заявител, който отговаря на предвидените в букви а)—г) от тази разпоредба изисквания.

40      Член 4, параграф 3, буква б) от този регламент предвижда, че в заявлението трябва да се съдържат доказателства, че заявителят отговаря на условията, предвидени в част 1 от приложение I към посочения регламент, по отношение на програмите за развъждане, във връзка с които този заявител възнамерява да кандидатства за одобрение.

41      В съответствие с част 1, раздел А, точка 4 от приложение I към същия регламент заявителят трябва да има достатъчно голяма популация от разплодни животни в географските територии, които ще бъдат покрити от всяка развъдна програма. Освен това съгласно част 1, раздел Б, точка 1, буква а) от приложение I към Регламент 2016/1012 заявителят трябва да има достатъчен брой животновъди, участващи във всяка от неговите развъдни програми. В този контекст следва да се припомни, че националният съд следва да провери дали тези изисквания са изпълнени във всеки конкретен случай.

42      Следователно текстът на член 4, параграф 3 от Регламент 2016/1012 допуска доказването на наличието на достатъчно голяма популация от разплодни животни и достатъчно голям брой животновъди да се основава на декларации за поемане на задължение за участие, подписани от животновъди, които вече са включени в развъдна програма на друго признато развъдно сдружение, и които следователно формално не са се присъединили към сдружението заявител в качеството на членове.

43      Що се отнася до контекста, в който се вписва тази разпоредба, следва да се отбележи, че съгласно съображение 24 от Регламент 2016/1012 заявителите следва да бъдат признати като развъдни сдружения единствено „ако в техните развъдни програми участват животновъди“. От член 8, параграф 5 от този регламент обаче следва, че е възможно да се провежда развъдна програма, одобрена от компетентния национален орган, в продължение на най-малко 24 месеца, без в нея да участва никакво животно.

44      Освен това от съображение 34, член 13, параграф 3 и част 1, раздел Б, точка 1, буква б), подточка iv) от приложение I към посочения регламент следва, че участието на животновъди не изисква непременно присъединяването им като членове към развъдно сдружение, така че формалната принадлежност към такова сдружение не може да бъде определяща за преценката дали такова сдружение отговаря на условията за признаване, предвидени в посочения регламент.

45      Накрая, следва да се констатира също, че от съображение 32 от Регламент 2016/1012 следва, че признаването на развъдното сдружение следва да бъде отделено от одобряването на неговата(ите) развъдна(и) програма(и).

46      Що се отнася до преследваните с Регламент 2016/1012 цели, следва да се отбележи, че с оглед на съображение 1 от него той цели да подпомага развъждането по-специално на говеда и биволи, насърчавайки за тази цел използването на чистопородни разплодни животни. Освен това съгласно съображение 21, първо и второ изречение от този регламент правото на признаване на развъдни сдружения или развъдници, които отговарят на установените критерии, следва да бъде основен принцип на правото на Съюза в областта на животновъдството и на вътрешния пазар. Защитата на стопанската дейност на съществуващо признато развъдно сдружение не следва да обосновава отказа от страна на компетентния орган на признаване на друго развъдно сдружение за същата порода или за нарушаване на принципите, уреждащи вътрешния пазар. От съображение 31 от посочения регламент следва също, че той има за цел да гарантира свободата на стопанска инициатива и премахването на бариерите пред свободното движение на разплодните животни и на зародишните продукти от тях.

47      Така преследването на целите за насърчаване на развъждането и за развитие на търговията с говеда и биволи в рамките на търговията в Общността предполага съществуването в различните държави членки на достатъчен брой развъдни сдружения. В този контекст Регламент 2016/1012 благоприятства признаването на нови развъдни сдружения (вж. по аналогия решение от 11 ноември 2004 г., Zuchtverband für Ponys, C‑216/02, EU:C:2004:703, т. 32 и 33).

48      Така, ако заявление за признаване може да бъде отхвърлено единствено с мотива, че се основава на декларации за поемане на задължение за участие, подписани от животновъди, които вече са включени в развъдна програма за същата порода на друго вече признато развъдно сдружение, постигането на целите, посочени в съображения 1, 21 и 31 от Регламент 2016/1012, би могло да бъде изложено на риск.

49      С оглед на изложените по-горе съображения на първия въпрос следва да се отговори, че член 4, параграф 3, буква б) от Регламент 2016/1012 във връзка с част 1 от приложение I към този регламент и с оглед на съображение 24 от посочения регламент трябва да се тълкува в смисъл, че допуска признаването като развъдно сдружение на заявител, който, за да докаже, че разполага с достатъчно голяма популация разплодни животни и с достатъчно голям брой животновъди, се позовава на декларации за поемане на задължение за участие, подписани от животновъди, които вече са включени в развъдна програма на друго признато развъдно сдружение.

 По втория, третия и четвъртия въпрос

50      С втория, третия и четвъртия си въпрос, които следва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 10 от Регламент 2016/1012 във връзка с член 13 и с част 1, раздел Б, точка 2, буква а) от приложение I към този регламент, както и с оглед на съображения 21 и 24 от посочения регламент трябва да се тълкува в смисъл, че от една страна, когато в дадена държава членка вече се изпълнява развъдна програма, чиято основна цел е подобряване на определена порода животни, компетентният орган на тази държава може да одобри нова развъдна програма, представена от друго развъдно сдружение, която се отнася до същата порода животни, до същата географска територия, преследва същата цел и в рамките на която са избрани разплодни животни от популацията за разплод от вече изпълняваната развъдна програма, и от друга страна, когато това одобрение може да изложи на риск един или повече от елементите, посочени в член 10, параграф 1, букви а)—в) от Регламент 2016/1012, този орган има задължението, а не възможността да откаже да одобри новата развъдна програма.

 По допустимостта

51      Румънското правителство поддържа, че вторият въпрос е недопустим, доколкото отговор на този въпрос не е необходим за целите на разрешаването на спора в главното производство и доколкото посоченият въпрос е излишен спрямо третия и четвъртия преюдициален въпрос.

52      По същите причини като изложените в точка 36 от настоящото решение следва да се констатира, че презумпцията за релевантност на втория въпрос не може да бъде оспорена. Следователно този въпрос е допустим.

 По същество

53      На първо място, следва да се отбележи, че макар по силата на член 8, параграф 3 от Регламент 2016/1012 компетентният орган да одобрява представените му развъдни програми, стига да са изпълнени условията, изброени в букви а)—в) от този параграф, член 10 от този регламент все пак предвижда дерогация в това отношение, като посочва в параграф 1, че компетентният орган, който е признал дадено развъдно сдружение, може да откаже да одобри дадена развъдна програма на посоченото развъдно сдружение, с мотива, че тази развъдна програма би изложила на риск развъдната програма, изпълнявана от друго развъдно сдружение за същата порода, която вече е била одобрена в тази държава членка, по отношение на поне един от елементите, посочени в член 10, параграф 1, букви а)—в).

54      В член 10, параграф 2 от Регламент 2016/1012 са изброени критериите, които този орган трябва да вземе предвид, за да прецени дали е налице такъв риск, сред които са критериите, свързани, от една страна, с броя на развъдните програми, вече одобрени за същата порода в тази държава членка, и от друга страна, с размера на популациите за разплод, обхванати от развъдните програми.

55      На второ място, следва да се констатира обаче, че съображение 21 от Регламент 2016/1012 изрично предвижда възможността да се одобри „допълнителна развъдна програма“ за същата порода животни, която се отнася до същата географска територия и преследва същата цел като тази на вече съществуваща развъдна програма. От същото съображение следва и че законодателят на Съюза е искал да позволи такава допълнителна програма да може да се предвиди с разплодни животни, „които могат да бъдат набрани от популацията за разплод от развъдното сдружение, което вече провежда развъдна програма за посочената порода“.

56      В този контекст член 18, параграф 2 от посочения регламент уточнява, че „[р]азвъдните сдружения не отказват вписването в главния раздел на своите родословни книги на дадено чистопородно разплодно животно на основание, че то вече е вписано в главния раздел на родословна книга за същата порода“.

57      Освен това от член 13, параграф 1 от същия регламент недвусмислено следва, че животновъдите имат право на участие в одобрена развъдна програма, при условие че отговарят на условията, предвидени в букви а) и б) от тази разпоредба.

58      На трето място, следва да се припомни, че член 10, параграф 1 от Регламент 2016/1012 представлява изключение от общото правило, посочено в член 8, параграф 3 от този регламент, съгласно което компетентният орган трябва да одобри представените му развъдни програми, стига те да отговарят на условията, изброени в букви а)—в) от последната разпоредба. Съгласно постоянната практика на Съда обаче изключенията трябва да се тълкуват стриктно, за да не бъдат изпразнени от съдържание общите правила (решение от 28 октомври 2022 г., Generalstaatsanwaltschaft München (Екстрадиция и ne bis in idem), C‑435/22 PPU, EU:C:2022:852, т. 120 и цитираната съдебна практика).

59      Освен това в член 10, параграф 1 от посочения регламент се използва изразът „може да откаже“. В допълнение, в съображение 21 от същия регламент отказът да се одобри нова развъдна програма, се разглежда ограничително, тъй като съгласно текста му компетентният орган на дадена държава членка „следва, в определени специфични случаи, да има право да откаже […] да одобри допълнителна развъдна програма“.

60      От това следва, че Регламент 2016/1012 предоставя на компетентните органи на държавите членки свобода на преценка, която им позволява да откажат да одобрят нова развъдна програма, дори ако тя отговаря на условията, предвидени в приложение I към този регламент, когато такава програма може да изложи на риск вече съществуваща развъдна програма, що се отнася до един или няколко от изчерпателно изброените в член 10, параграф 1, букви а)—в) елементи, което запитващата юрисдикция следва да провери. Извън тези обстоятелства, в съответствие с член 8, параграф 3 от Регламент 2016/1012 компетентните органи са длъжни да одобрят представените им развъдни програми, стига те да отговарят на условията, изброени в посочения член 8, параграф 3, букви а)—в).

61      С оглед на изложените по-горе съображения на втория, третия и четвъртия въпрос следва да се отговори, че член 10 от Регламент 2016/1012 във връзка с член 13 и с част 1, раздел Б, точка 2, буква а) от приложение I към този регламент, както и с оглед на съображения 21 и 24 от посочения регламент трябва да се тълкува в смисъл, че от една страна, когато в дадена държава членка вече се изпълнява развъдна програма, чиято основна цел е подобряване на определена порода животни, компетентният орган на тази държава може да одобри нова развъдна програма, представена от друго развъдно сдружение, която се отнася до същата порода животни, до същата географска територия, преследва същата цел и в рамките на която са избрани разплодни животни от популацията за разплод от вече изпълняваната развъдна програма, и от друга страна, когато това одобрение може да изложи на риск един или повече от елементите, посочени в член 10, параграф 1, букви а)—в) от Регламент 2016/1012, този орган има възможността да откаже да одобри новата развъдна програма.

 По съдебните разноски

62      С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (шести състав) реши:

1)      Член 4, параграф 3, буква б) от Регламент (ЕС) 2016/1012 на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2016 година относно зоотехнически и генеалогични условия за развъждане, търговия и въвеждане в Съюза на чистопородни разплодни животни, хибридни разплодни свине и зародишни продукти от тях, за изменение на Регламент (ЕС) № 652/2014 и директиви 89/608/ЕИО и 90/425/ЕИО на Съвета и за отмяна на определени актове в областта на развъждането на животни (Регламент относно разплодните животни), във връзка с част 1 от приложение I към този регламент и с оглед на съображение 24 от посочения регламент

трябва да се тълкува в смисъл, че

допуска признаването като развъдно сдружение на заявител, който, за да докаже, че разполага с достатъчно голяма популация разплодни животни и с достатъчно голям брой животновъди, се позовава на декларации за поемане на задължение за участие, подписани от животновъди, които вече са включени в развъдна програма на друго признато развъдно сдружение.

2)      Член 10 от Регламент 2016/1012 във връзка с член 13 и с част 1, раздел Б, точка 2, буква а) от приложение I към този регламент, както и с оглед на съображения 21 и 24 от посочения регламент

трябва да се тълкува в смисъл, че

от една страна, когато в дадена държава членка вече се изпълнява развъдна програма, чиято основна цел е подобряване на определена порода животни, компетентният орган на тази държава може да одобри нова развъдна програма, представена от друго развъдно сдружение, която се отнася до същата порода животни, до същата географска територия, преследва същата цел и в рамките на която са избрани разплодни животни от популацията за разплод от вече изпълняваната развъдна програма, и от друга страна, когато това одобрение може да изложи на риск един или повече от елементите, посочени в член 10, параграф 1, букви а)—в) от Регламент 2016/1012, този орган има възможността да откаже да одобри новата развъдна програма.

Подписи

*      Език на производството: румънски.