1

С жалбата си жалбоподателката г‑жа Kinda Makhlouf иска, от една страна, на основание член 263 ДФЕС отмяната, първо, на Решение за изпълнение (ОВППС) 2022/242 на Съвета от 21 февруари 2022 година за прилагане на Решение 2013/255/ОВППС относно ограничителни мерки срещу Сирия (ОВ L 40, 2022 г., стр. 26) и на Регламент за изпълнение (ЕС) 2022/237 на Съвета от 21 февруари 2022 година за прилагане на Регламент (ЕС) № 36/2012 относно ограничителни мерки с оглед на положението в Сирия (ОВ L 40, 2022 г., стр. 6) (наричани по-нататък заедно „първоначалните актове“) и второ, на Решение (ОВППС) 2023/1035 на Съвета от 25 май 2023 година за изменение на Решение 2013/255/ОВППС относно ограничителни мерки с оглед на положението в Сирия (ОВ L 139, 2023 г., стр. 49) и Регламент за изпълнение (ЕС) 2023/1027 на Съвета от 25 май 2023 година за прилагане на Регламент (ЕС) № 36/2012 относно ограничителни мерки с оглед на положението в Сирия (ОВ L 139, 2023 г., стр. 1) (наричани по-нататък заедно „актовете за оставяне в списъците“) в частта, в която тези актове се отнасят до нея (наричани по-нататък заедно „обжалваните актове“), и от друга страна, на основание член 268 ДФЕС — поправянето на вредите, които твърди, че е претърпяла поради приемането на обжалваните актове.

2

Жалбоподателката е една от дъщерите на г‑н Mohammed Makhlouf, бизнесмен със сирийско гражданство.

3

Настоящото дело е свързано с ограничителните мерки, приети от Съвета на Европейския съюз, считано от 2011 г., срещу Сирия и лицата, отговорни за тежките репресии срещу цивилното население на Сирия.

4

На 9 май 2011 г. Съветът приема Решение 2011/273/ОВППС относно ограничителни мерки срещу Сирия (ОВ L 121, 2011 г., стр. 11), „[в което] категорично осъжда тежките репресии […] срещу мирния протест на различни места в Сирия“. Той въвежда по-специално ограничения за влизане на територията на Европейския съюз, както и замразяване на финансовите средства и икономическите ресурси на някои лица и образувания, „отговорни за тежките репресии срещу цивилното население на Сирия“. Като счита, че за прилагането на Решение 2011/273 е необходим нормативен акт на равнището на Съюза, Съветът приема и Регламент (ЕС) № 442/2011 от 9 май 2011 година относно ограничителни мерки с оглед на положението в Сирия (ОВ L 121, 2011 г., стр. 1).

5

Имената на лицата „отговорни за тежките репресии срещу цивилното население на Сирия“, както и на физическите или юридическите лица и свързаните с тях образувания са посочени в приложението към Решение 2011/273 и в приложение II към Регламент № 442/2011.

6

На 1 август 2011 г. Съветът приема Решение за изпълнение 2011/488/ОВППС за изпълнение на Решение 2011/273 (ОВ L 199, 2011 г., стр. 74) и Регламент за изпълнение (ЕС) № 755/2011 за изпълнение на Регламент № 442/2011 (ОВ L 199, 2011 г., стр. 33), за да включи по-специално името на г‑н Mohammed Makhlouf в съответните приложения, в които са изброени лицата и образуванията, спрямо които се прилагат ограничителните мерки (вж. т. 5 по-горе).

7

На 18 януари 2012 г. Съветът приема Регламент (ЕС) № 36/2012 относно ограничителни мерки с оглед на положението в Сирия и за отмяна на Регламент (ЕС) № 442/2011 (ОВ L 16, 2012 г., стр. 1), а на 31 май 2013 г. — Решение 2013/255/ОВППС относно ограничителни мерки срещу Сирия (ОВ L 147, 2013 г., стр. 14) (наричани по-нататък заедно „основните актове“), по-специално за налагане на ограничителни мерки на лицата, които получават ползи от сирийския режим или го подкрепят, и на свързаните с тях лица. Понастоящем имената им са посочени в приложение II към Регламент № 36/2012 и в приложението към Решение 2013/255 (наричани по-нататък „спорните списъци“).

8

С оглед на сложната обстановка в Сирия, както следва от съображение 5 от него, на 12 октомври 2015 г. Съветът приема Решение (ОВППС) 2015/1836 за изменение на Решение 2013/255 (ОВ L 266, 2015 г., стр. 75) и Регламент (ЕС) 2015/1828 за изменение на Регламент № 36/2012 (ОВ L 266, 2015 г., стр. 1) (наричани по-нататък заедно „актовете от 2015 г.“).

9

В това отношение, като приема, че първоначално приетите с Решение 2011/273 ограничителни мерки не са позволили да се сложи край на тежките репресии на сирийския режим срещу цивилното население, Съветът решава, видно от съображение 5 от Решение 2015/1836, че е „необходимо да поддържа и гарантира ефективността на наложените ограничителни мерки чрез тяхното доразработване, като същевременно запази своя целеви и диференциран подход и взема предвид хуманитарното положение на сирийското население“, като счита, че „предвид специфичния контекст в Сирия някои категории лица и образувания са от особено значение за ефективността на тези ограничителни мерки“.

10

Вследствие на това текстът на членове 27 и 28 от Решение 2013/255 е изменен с Решение 2015/1836. Тези членове вече предвиждат ограничения за влизането или транзитното преминаване през територията на държавите членки, както и замразяване на финансови средства и икономически ресурси на лицата, които попадат в категориите лица, посочени в параграф 2, букви а)—ж) и които са изброени в приложение I, освен ако съгласно параграф 3 от посочените членове има „достатъчно информация, че [тези лица] не са или вече не са свързани с режима, или че не упражняват или вече не упражняват влияние върху него, или че не представляват реален риск от заобикаляне на ограничителните мерки“.

11

По-специално, доколкото, както е видно от съображение 7 от Решение 2015/1836, „властта традиционно се упражнява на семейна основа [и] властта на настоящия сирийски режим е съсредоточена в ръцете на влиятелните членове на семействата Асад и Махлуф“, следва да се предвидят ограничителни мерки срещу някои членове на тези семейства, както с цел пряко въздействие върху сирийския режим чрез членовете на тези семейства за промяна на политиката му на репресии, така и за избягване на риска от заобикаляне на ограничителните мерки чрез членовете на тези семейства.

12

Така след приемането на актовете от 2015 г. член 27, параграф 2, буква б) и член 28, параграф 2, буква б) от Решение 2013/255 налагат ограничителни мерки и на „членове[те] на семействата Асад и Махлуф“ (наричан по-нататък „критерият за семейна принадлежност“). Успоредно с това член 15 от Регламент № 36/2012 е допълнен с параграф 1а, буква б), който предвижда замразяване на активите на членовете на тези семейства (по-нататък, заедно с член 27, параграф 2, буква б) и член 28, параграф 2, буква б) от Решение 2013/255, наричани „разпоредбите, установяващи критерия за семейна принадлежност“).

13

На 12 септември 2020 г. г‑н Mohammed Makhlouf умира (наричан по-нататък „починалият“). Към тази дата името му продължава да фигурира в спорните списъци.

14

На 21 февруари 2022 г. с първоначалните актове Съветът включва името на жалбоподателката на ред 321 от спорните списъци със следния мотив:

„Дъщеря на Mohammed Makhlouf. Член на фамилията Makhlouf“.

15

За да обоснове включването на името на жалбоподателката в спорните списъци, Съветът се основава на издаденото от сирийски съд решение от 27 септември 2020 г. за откриване на наследството на починалия (наричано по-нататък „решението за откриване на наследството“).

16

Три дни след приемането на първоначалните актове, а именно на 24 февруари 2022 г., Съветът приема Решение (ОВППС) 2022/306 за прилагане на Решение 2013/255 (ОВ L 46, 2022 г., стр. 95) и Регламент за изпълнение (ЕС) 2022/299 за прилагане на Регламент № 36/2012 (ОВ L 46, 2022 г., стр. 1), за да заличи името на починалия от спорните списъци.

17

На 19 април 2022 г. жалбоподателката отправя до Съвета искане за заличаване на името ѝ от спорните списъци (наричано по-нататък „искането за преразглеждане“).

18

Съветът отхвърля искането за преразглеждане с писмо от 31 май същата година (наричано по-нататък „отговорът на Съвета“) с мотива, че съществуват достатъчно основания името на жалбоподателката да остане в спорните списъци като член на семейство Махлуф и наследник на починалия. По този повод Съветът посочва на последната решението за откриване на наследството в подкрепа на включването на името ѝ в посочените списъци, както и преписка, съдържаща допълнителни уличаващи доказателства (наричана по-нататък „допълнителната преписка“). Подобно на посоченото решение, тези доказателства са били налични по времето, когато са били приети обжалваните актове.

19

В отговора си Съветът уведомява жалбоподателката за приемането на Решение (ОВППС) 2022/849 на Съвета от 30 май 2022 година за изменение на Решение 2013/255 (ОВ L 148, 2022 г., стр. 52) и на Регламент за изпълнение (ЕС) 2022/840 на Съвета от 31 май 2022 година за прилагане на Регламент № 36/2012 (ОВ L 148, 2022 г., стр. 8), с които е оставил името ѝ в спорните списъци до 1 юни 2023 г.

20

На 25 май 2023 г. Съветът приема актовете за оставяне в списъците, с които по същество удължава до 1 юни 2024 г. срока на действие на основните актове и спорните списъци, по-специално по отношение на жалбоподателката.

21

След изменението на жалбата на основание член 86 от Процедурния правилник на Общия съд жалбоподателката иска от Общия съд:

22

Съветът иска от Общия съд:

23

С изявлението си за изменение на жалбата жалбоподателката иска на основание член 86 от Процедурния правилник да се разшири обхватът на жалбата ѝ, така че тя да има за предмет отмяната на актовете за оставяне в списъците в частта, която се отнася до нея.

24

В съдебното заседание Съветът оспорва допустимостта на изменението на жалбата, като изтъква, че жалбоподателката не е оспорила Решение 2022/849 и Регламент за изпълнение 2022/840, с които включването на името ѝ в спорните списъци е оставено в сила преди приемането на актовете за оставяне в списъците.

25

В това отношение следва да се припомни, че съгласно член 86, параграф 1 от Процедурния правилник, „[к]огато акт, чиято отмяна се иска, е заменен или изменен с друг акт, който има същия предмет, жалбоподателят може преди приключване на устната фаза на производството […] да измени жалбата, за да вземе предвид това ново обстоятелство“.

26

В случая следва да се отбележи, първо, че както първоначалните актове, така и актовете за оставяне в списъците в частта, в която се отнасят до жалбоподателката, имат за цел да ѝ наложат индивидуални ограничителни мерки, състоящи се в ограничения на достъпа и замразяване на всички нейни финансови средства и икономически ресурси.

27

Второ, в рамките на режима, с който се въвеждат ограничителни мерки срещу Сирия, индивидуалните ограничителни мерки са под формата на включване на имената на засегнатите лица, образувания или органи в спорните списъци, които се съдържат в приложенията към Решение 2013/255 и към Регламент № 36/2012.

28

В този контекст първоначалните актове изменят приложенията към Решение 2013/255 и към Регламент № 36/2012, за да включат по-специално името на жалбоподателката в спорните списъци. Що се отнася до актовете за оставяне в списъците, следва да се констатира, от една страна, че с Решение 2023/1035 се удължава до 1 юни 2024 г. срокът на действие на Решение 2013/255, чието приложение I, изменено с Решение за изпълнение 2022/242, посочва това име, и от друга страна, че Регламент за изпълнение 2023/1027 изменя приложение II към Регламент № 36/2012, като същевременно оставя, поне имплицитно, вписването на това име в последното посочено приложение. Следователно актовете за оставяне в списъците трябва да се разглеждат като заменящи първоначалните актове по смисъла на член 86, параграф 1 от Процедурния правилник.

29

От това следва, че в съответствие с целта за процесуална икономия, залегнала в основата на член 86 от Процедурния правилник (вж. в този смисъл решение от 13 септември 2018 г., Almaz-Antey/Съвет, T‑515/15, непубликувано, EU:T:2018:545, т. 43 и 44), щом като жалбоподателката е поискала в жалбата си отмяната на първоначалните актове, тя има право в рамките на настоящото производство да измени жалбата, за да поиска и отмяна на актовете за оставяне в списъците, и то въпреки че преди това не е изменила жалбата, за да поиска отмяната на Решение 2022/849 и на Регламент за изпълнение 2022/840.

30

Ето защо следва да се приеме, че изменението на жалбата е допустимо.

31

В подкрепа на исканията си за отмяна жалбоподателката изтъква четири основания, изведени по същество:

32

Настоящото основание е разделено по същество на две части. В рамките на първата част жалбоподателката твърди, че Съветът е нарушил правото ѝ на защита, като не я е изслушал преди приемането на първоначалните актове. В рамките на втората част тя упреква Съвета, че е отговорил общо на искането за преразглеждане, което доказвало, че последният не е изпълнил задължението си да го разгледа внимателно и безпристрастно.

33

В изявлението за изменение на жалбата, в подкрепа на искането си за отмяна на актовете за оставяне в списъците, жалбоподателката излага като обосновка на довода си за нарушение на правото ѝ да бъде изслушана от Съвета, същите доводи като изтъкнатите в жалбата. Не е изтъкнат никакъв нов довод относно спазването на процедурните гаранции при приемането на актовете за оставяне в списъците.

34

Това се отнася по същество и за изложените на етапа на писмената реплика доводи на жалбоподателката в рамките на втората част от настоящото основание, които са свързани с искането за преразглеждане, подадено от жалбоподателката след приемането на първоначалните актове. Следва да се отбележи, че в изявлението за изменение на жалбата жалбоподателката само повтаря същите доводи, изтъкнати във връзка с посоченото искане, което е свързано с първоначалните актове.

35

В съответствие с член 86, параграф 1 от Процедурния правилник, когато акт, чиято отмяна се иска, е заменен или изменен с друг акт, който има същия предмет, жалбоподателят може преди приключване на устната фаза на производството или преди решението на Общия съд да се произнесе, без да провежда устна фаза на производството, да измени жалбата, за да вземе предвид това ново обстоятелство. Освен това член 86, параграф 4, буква б) от посочения правилник предвижда, че изявлението за изменение съдържа при необходимост изменените основания и доводи.

36

От съдебната практика следва, че когато последващ акт, който се обжалва чрез изменение на жалбата, е идентичен по същество с първоначално обжалван акт или се различава от него чисто формално, не е изключено с непосочването на изменени основания и доводи в искането си за изменение на жалбата жалбоподателят да е искал имплицитно, но по необходимост да се позове на основанията и доводите на първоначалната си жалба (вж. в този смисъл решение от 24 януари 2019 г., Haswani/Съвет, C‑313/17 P, EU:C:2019:57, т. 37).

37

В тази хипотеза Общият съд е този, който трябва да провери, при анализа на допустимостта на изявлението за изменение на жалбата, дали между акта, който се обжалва чрез изменение на жалбата, и акта, който се обжалва чрез първоначалната жалба, съществуват съществени разлики, които изискват да се изменят основанията и доводите, представени в подкрепа на първоначалната жалба (решение от 24 януари 2019 г., Haswani/Съвет, C‑313/17 P, EU:C:2019:57, т. 38).

38

Накрая, следва да се отбележи, че съгласно съдебната практика основанията и доводите, изтъкнати срещу акта, обосноваващ изменението на жалбата, трябва да бъдат изложени в изявлението за изменение по достатъчно ясен и точен начин, за да позволят на ответника да подготви защитата си, а на Общия съд — да се произнесе по това изменение (вж. решение от 28 април 2021 г., Sharif/Съвет, T‑540/19, непубликувано, EU:T:2021:220, т. 185 и цитираната съдебна практика).

39

Освен това от съдебната практика следва също, че жалбоподателят по принцип трябва да обясни по какъв начин посочените по-горе основания и доводи са приложими към акта, за който се отнася изявлението за изменение. Всъщност при липсата на обяснения от страна на жалбоподателя основанията, изложени от него в жалбата, са допустими по отношение на акта, за който се отнася изявлението за изменение, само доколкото тяхното пренасяне в контекста на този акт не изисква никакво обяснение (вж. решение от 28 април 2021 г. по дело Sharif/Съвет, T‑540/19, непубликувано, EU:T:2021:220, т. 186 и цитираната съдебна практика).

40

В случая с първоначалните актове Съветът е включил за първи път името на жалбоподателката в спорните списъци. В това отношение следва да се отбележи, че за да се постигне целта, преследвана със спорните актове, разглежданите ограничителни мерки по естеството си трябва да бъдат изненадващи. Ето защо Съветът по-специално не е бил длъжен да изслуша жалбоподателката, преди да включи за първи път името ѝ в спорните списъци (вж. в този смисъл решение от 15 ноември 2012 г., Съвет/Bamba, C‑417/11 P, EU:C:2012:718, т. 74 и цитираната съдебна практика).

41

Обратно, ефектът на изненада, обосноваващ дерогирането на правото на изслушване преди приемането на ограничителните мерки, вече не е необходим към момента на приемане на актовете за оставяне в списъците. От това следва, че процедурата, която приключва с приемането на актовете за оставяне в списъците, се различава съществено от тази, която води до приемането на първоначалните актове, като по този начин се налага изменение на основанията и доводите, които са били изложени в подкрепа на първоначалната жалба и които се отнасят до твърдени нарушения, свързани с процедурата по приемане на първоначалните актове.

42

Както обаче бе посочено в точка 33 по-горе, в изявлението за изменение на жалбата жалбоподателката само твърди, че „разширява искането си за отмяна“, така че да обхване актовете за оставяне в списъците, и че „се позовава на фактите и на различните основания, изложени в жалбата“. Доводите, изтъкнати в жалбата в рамките на настоящото основание за твърдени процесуални нарушения от страна на Съвета, се отнасят изключително до първоначалните актове и са възпроизведени в изявлението за изменение на жалбата, без да са придружени от каквото и да било обяснение, позволяващо да се разбере защо те са приложими в контекста на процедурата по приемане на актовете за оставяне в списъците.

43

При това положение, при липсата в изявлението за изменение на жалбата на какъвто и да било довод относно процесуалните нарушения, които опорочават актовете за оставяне в списъците, настоящото основание, изтъкнато в посоченото изявление, следва да се отхвърли като недопустимо в частта, в която се отнася до искането за отмяна на актовете за оставяне в списъците.

44

Следователно настоящото основание е допустимо само доколкото е изтъкнато в подкрепа на искането за отмяна на първоначалните актове.

45

Жалбоподателката поддържа, че при приемането на първоначалните актове Съветът е нарушил правото ѝ на защита и правото ѝ на справедлив съдебен процес, предвидени в членове 6 и 13 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г. (наричана по-нататък „ЕКПЧ“), и в член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“), тъй като Съветът не я е изслушал преди приемането на посочените актове. Тя твърди, че това важи в още по-голяма степен, когато ограничителните мерки са принудителни или дори наказателноправни по своя характер и имат сериозно и трайно въздействие върху правата на лицата.

46

На първо място, следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика приетите от Съюза ограничителни мерки не водят до конфискация на активите на заинтересованите лица като придобити чрез престъпление, а до временно замразяване, така че те не представляват наказателноправна санкция. Освен това те не предполагат никакво обвинение от такова естество (вж. решение от 21 юли 2016 г., Hassan/Съвет, T‑790/14, непубликувано, EU:T:2016:429, т. 77 и цитираната съдебна практика).

47

От това следва, че доводите на жалбоподателката, че ограничителните мерки имат наказателен характер, не могат да бъдат приети.

48

На второ място, също като предварително съображение следва да се отбележи, че макар признатите от ЕКПЧ основни права да са част от правото на Съюза като общи принципи, както потвърждава член 6, параграф 3 ДЕС, докато Съюзът не се присъедини към нея, тя не представлява юридически акт, формално интегриран в правния ред на Съюза (вж. решение от 3 септември 2015 г., Inuit Tapiriit Kanatami и др./Комисия, C‑398/13 P, EU:C:2015:535, т. 45 и цитираната съдебна практика).

49

Ето защо в случая проверката на валидността на първоначалните актове трябва да се основава на релевантните разпоредби на Хартата.

50

Така, доколкото в случая жалбоподателката критикува факта, че не е била изслушана преди приемането на първоначалните актове, първата част от настоящото основание трябва да се разглежда като изведена от нарушение на правото на изслушване по член 41, параграф 2, буква а) от Хартата.

51

Член 41, параграф 2, буква а) от Хартата, който е неразделна част от зачитането на правото на защита, гарантира на всяко лице възможността да изрази надлежно и ефективно становището си в хода на административно производство и преди срещу него да бъде прието решение, което може да засегне неблагоприятно интересите му (вж. решение от 27 юли 2022 г., RT France/Съвет, T‑125/22, EU:T:2022:483, т. 75 и цитираната съдебна практика). Това правило цели по-конкретно заинтересованото лице да има възможност да поправи грешка или да изтъкне такива свързани с личното му положение елементи, които могат да насочат към това решението да бъде прието, да не бъде прието или да има едно или друго съдържание (вж. в този смисъл решение от 21 декември 2011 г., Франция/People’s Mojahedin Organization of Iran, C‑27/09 P, EU:C:2011:853, т. 65 и цитираната съдебна практика).

52

Както обаче изтъква Съветът, съгласно постоянната съдебна практика, когато става въпрос за първоначално включване на името на лице или образувание в списъка на подлежащите на ограничителни мерки лица и образувания, Съветът не е длъжен да съобщава предварително на заинтересованото лице мотивите, с които възнамерява да обоснове посоченото включване. Всъщност, за да не се засегне ефикасността на подобна мярка, тя трябва по самото си естество да бъде изненадваща и да може да се приложи незабавно. В такъв случай по принцип е достатъчно институцията да уведоми съответното лице или образувание за мотивите и да му даде право да бъде изслушано едновременно със или непосредствено след приемането на решението (вж. в този смисъл решения от 3 септември 2008 г., Kadi и Al Barakaat International Foundation/Съвет и Комисия, C‑402/05 P и C‑415/05 P, EU:C:2008:461, т. 338—341, и от 1 октомври 2020 г., Makhlouf/Съвет, C‑157/19 P, непубликувано, EU:C:2020:777, т. 43).

53

В случая най-напред следва да се отбележи, че с първоначалните актове Съветът е приел за първи път ограничителните мерки срещу жалбоподателката, така че съгласно цитираната в точка 52 по-горе съдебна практика той не е бил длъжен да я изслуша преди приемането им.

54

По-нататък, от преписката е видно, че на 22 февруари 2022 г., а именно в деня на приемането на първоначалните актове, в Официален вестник на Европейския съюз е публикувано известие на вниманието на лицата, спрямо които се прилагат ограничителните мерки, наложени с посочените актове (ОВ C 85 I, 2022 г., стр. 10). С това известие жалбоподателката е уведомена по-специално, че може да отправи до Съвета искане за преразглеждане на включването ѝ в спорните списъци. При тези обстоятелства Съветът е изпълнил и задължението си да запознае жалбоподателката с мотивите за включването на името ѝ в посочените списъци по смисъла на цитираната в точка 52 по-горе съдебна практика.

55

Накрая, жалбоподателката отправя до Съвета искане за преразглеждане, с което по-специално претендира заличаване на името ѝ от спорните списъци. Това искане е отхвърлено от Съвета с мотива, че съществуват достатъчно основания името ѝ да продължи да фигурира в посочените списъци.

56

С оглед на гореизложеното трябва да се приеме, че Съветът е дал възможност на жалбоподателката да изложи надлежно своето становище, както се изисква съгласно цитираната в точки 51 и 52 по-горе съдебна практика, и следователно е зачел правото ѝ да бъде изслушана при приемането на първоначалните актове.

57

Жалбоподателката обаче твърди, че включването на името ѝ в спорните списъци не е мотивирано с каквото и да било обстоятелство, което може да ѝ бъде вменено в отговорност, а единствено със смъртта на баща ѝ, за да се попречи на прехвърлянето на наследственото имущество. Според нея името на починалия е оставено в посочените списъци след смъртта му, така че активите му са останали замразени към момента на приемане на първоначалните актове. Поради това тя счита, че ако е можела да упражни правото си да бъде изслушана преди това приемане, това не би могло да застраши ефикасността на посочените актове.

58

В това отношение следва да се припомни, както вече бе отбелязано в точка 52 по-горе, че съгласно постоянната съдебна практика дерогацията от упражняването на правото на изслушване на заинтересованото лице преди първоначалното включване на името му в списъка на лицата и образуванията, които са обект на ограничителни мерки, цели да гарантира изненадващ ефект по-специално на замразяването на средства, за да не се компрометира ефективността на действията на Съюза.

59

В случая, както изтъква жалбоподателката, към датата на приемане на първоначалните актове името на починалия все още е било в спорните списъци, въпреки че смъртта му е настъпила на 12 септември 2020 г. Името му е заличено едва с Решение 2022/306 и Регламент за изпълнение 2022/299, влезли в сила на 25 февруари 2022 г., т.е. четири дни след включването на името на жалбоподателката в посочените списъци.

60

Вярно е, че упражняването от жалбоподателката на правото ѝ на защита преди приемането на първоначалните актове не е могло да застраши ефикасността на действията на Съюза по отношение на наследствените активи, които жалбоподателката е трябвало да получи и които са останали замразени поради оставянето на името на починалия в спорните списъци няколко месеца след смъртта на последния.

61

Не може обаче да се пренебрегне фактът, че с приемането на първоначалните актове Съветът е извършил не само замразяване на наследствените активи, които преди това са съставлявали имуществото на починалия, но и замразяване на всички финансови средства и икономически ресурси на жалбоподателката, включително на активите, които са част от собственото ѝ имущество. Що се отнася обаче до последните активи, безспорно е, че става въпрос за първоначално вписване, за което цитираната в точка 52 по-горе съдебна практика признава необходимостта да се осигури изненадващ ефект, за да се гарантира тяхната ефективност.

62

При тези обстоятелства оплакването на жалбоподателката, че в случая не е било необходимо да се гарантира изненадващ ефект, доколкото активите на починалия са останали замразени към момента на приемането на първоначалните актове, не може да се приеме.

63

От това следва, че настоящата част трябва да се отхвърли като неоснователна.

64

Жалбоподателката упреква Съвета, че е отговорил на искането за преразглеждане общо, дори „експедитивно“, без да е „обсъдил ни най-малко оневиняващите доказателства в нейна защита“, които тя е представила. Според нея така Съветът е нарушил задължението да разгледа посоченото искане внимателно и безпристрастно, като по този начин не е зачел правото ѝ на защита.

65

В случая в искането за преразглеждане жалбоподателката изтъква по същество, че вече е организирала живота си извън Сирия, където впрочем никога не е имала никаква политическа или икономическа роля, нито връзка с управляващия режим. В това отношение тя представя документи, удостоверяващи, че е сключила брак с полски гражданин, който притежава дружествени дялове в дружества, учредени по полското право. Освен това тя представя договор за наем и копие от две карти за пребиваване, за да докаже, че вече не живее в Сирия.

66

В искането за преразглеждане жалбоподателката посочва също, че положението на семейство Махлуф, „както е известно, се е променило“, като това е било обстойно отбелязано по-специално от западните медии. Това се потвърждавало от статия, публикувана на новинарски и информационен уебсайт.

67

В това отношение следва да се припомни, че правото на изслушване по смисъла на член 41, параграф 2, буква а) от Хартата предполага по-специално, че когато засегнатото лице повдигне възражения по повод на изложението на мотивите, компетентният орган на Съюза е задължен да разгледа грижливо и безпристрастно основателността на твърдените мотиви с оглед на тези възражения и евентуалните оневиняващи доказателства, приложени към тях (решение от 18 юли 2013 г., Комисия и др./Kadi, C‑584/10 P, C‑593/10 P и C‑595/10 P, EU:C:2013:518, т. 114).

68

Що се отнася до твърдението на жалбоподателката, че Съветът не е разгледал основателността на доводите ѝ, трябва да се отбележи, че макар зачитането на правото на защита и на правото на изслушване да изисква институциите на Съюза да позволяват на лицата, посочени в увреждащите ги актове, надлежно да изложат гледната си точка, то не може да наложи на посочените институции да я приемат (вж. в този смисъл решения от 7 юли 2017 г., Arbuzov/Съвет, T‑221/15, непубликувано, EU:T:2017:478, т. 84, и от 27 септември 2018 г., Ezz и др./Съвет, T‑288/15, EU:T:2018:619, т. 330).

69

Така фактът, че Съветът не е заключил, че първоначалните актове са неоснователни, не предполага, че той не се е запознал с доказателствата и доводите, представени от жалбоподателката в рамките на искането ѝ за преразглеждане (вж. в този смисъл решение от 27 септември 2018 г., Ezz и др./Съвет, T‑288/15, EU:T:2018:619, т. 330 и 331).

70

Освен това в отговора си Съветът посочва, че е разгледал становището на жалбоподателката и е заключил, че то не поставя под въпрос преценката му, поради което съществуват достатъчно основания името ѝ да бъде оставено в спорните списъци като член на семейство Махлуф и наследник на починалия. Посоченият отговор е придружен от документите, на които се основават първоначалните актове.

71

С оглед на изложените по-горе съображения следва да се заключи, че Съветът е изпълнил задълженията си във връзка със спазването на правото на жалбоподателката да бъде изслушана в хода на производството, приключило с приемането на първоначалните актове.

72

Поради това настоящата част, а следователно и първото основание в своята цялост следва да се отхвърлят.

73

В рамките на настоящото основание, което формално се отнася до явна грешка в преценката, жалбоподателката оспорва законосъобразността на обжалваните актове и съответно основателността на включването ѝ в спорните списъци. Според нея фактът, че принадлежи към семейство Махлуф, не може сам по себе си да обоснове приемането на ограничителни мерки спрямо нея.

74

Съветът оспорва доводите на жалбоподателката.

75

Най-напред е важно да се отбележи, че настоящото основание трябва да се разглежда като изтъкващо грешка в преценката, а не явна грешка в преценката. Всъщност, макар да е вярно, че Съветът разполага с известно право на преценка, за да определи във всеки отделен случай дали са изпълнени правните критерии, на които се основават разглежданите ограничителни мерки, това не променя факта, че съдилищата на Съюза са длъжни по принцип да осигурят пълен контрол за законосъобразност на всички актове на Съюза (вж. решение от 26 октомври 2022 г., Овсянников/Съвет, T‑714/20, непубликувано, EU:T:2022:674, т. 61 и цитираната съдебна практика).

76

Ефикасността на съдебния контрол, гарантиран от член 47 от Хартата, изисква съдът на Съюза да се увери, че решението за приемане или запазване на ограничителни мерки, което придобива индивидуален характер за посоченото лице, почива на достатъчно солидна фактическа база. Това предполага проверка на твърдените фактически обстоятелства, съдържащи се в изложението на мотивите, което е в основата на това решение, така че съдебният контрол да не се свежда до преценка на абстрактната вероятност на посочените мотиви, а да включи въпроса дали тези мотиви, или поне онзи от тях, считан сам по себе си за достатъчен да обоснове същото това решение, са обосновани (решение от 18 юли 2013 г., Комисия и др./Kadi, C‑584/10 P, C‑593/10 P и C‑595/10 P, EU:C:2013:518, т. 119).

77

Съдът на Съюза трябва да извърши тази проверка, като при необходимост поиска от компетентния орган на Съюза да представи данни или доказателства, поверителни или не, които са от значение за целите на нейното извършване (решение от 18 юли 2013 г., Комисия и др./Kadi, C‑584/10 P, C‑593/10 P и C‑595/10 P, EU:C:2013:518, т. 120).

78

Компетентният орган на Съюза следва в случай на оспорване да установи основателността на мотивите, приети срещу засегнатото лице, а не това лице да представя отрицателни доказателства относно липсата на основателност на тези мотиви (решение от 18 юли 2013 г., Комисия и др./Kadi, C‑584/10 P, C‑593/10 P и C‑595/10 P, EU:C:2013:518, т. 121).

79

За целта не се изисква посоченият орган да представя пред съда на Съюза всички данни и доказателства относно твърдените мотиви в акта, чиято отмяна се иска. Все пак е важно представените данни или доказателства да подкрепят приетите срещу засегнатото лице или образувание мотиви (решение от 18 юли 2013 г., Комисия и др./Kadi, C‑584/10 P, C‑593/10 P, C‑595/10 P, EU:C:2013:518, т. 122).

80

Ако компетентният орган на Съюза представи релевантни данни или доказателства, съдът на Съюза трябва да провери дали твърдените факти са точно установени с оглед на тези данни или доказателства, и да прецени доказателствената им сила в зависимост от обстоятелствата по случая и с оглед на евентуално представеното, по-специално от засегнатото лице или образувание, във връзка с тях становище (решение от 18 юли 2013 г., Комисия и др./Kadi, C‑584/10 P, C‑593/10 P и C‑595/10 P, EU:C:2013:518, т. 124).

81

Преценката на основателността на дадено вписване в списъци трябва да се извършва като доказателствата се разглеждат не отделно, а с оглед на своя контекст (вж. решение от 16 март 2022 г., Sabra/Съвет, T‑249/20, EU:T:2022:140, т. 41 и цитираната в него съдебна практика).

82

Накрая, в случая при преценката на сериозността на правно защитеното благо, която е част от контрола за пропорционалност на съответните ограничителни мерки, могат да се вземат предвид контекстът на тези мерки, фактът, че е наложително да бъдат приети такива мерки, насочени към оказване на натиск върху сирийския режим с оглед преустановяване на тежките репресии срещу населението, и трудността за събиране на по-конкретни доказателства в държава, в която има гражданска война и която се управлява от авторитарен режим (вж. решение от 16 март 2022 г., Sabra/Съвет, T‑249/20, EU:T:2022:140, т. 42 и цитираната съдебна практика).

83

Така съгласно съдебната практика при липса на правомощия за разследване в трети държави преценката на органите на Съюза трябва всъщност да се основава на публично достъпни източници на информация, доклади, статии в пресата или други подобни източници на информация (вж. решение от 16 декември 2020 г., Haswani/Съвет, T‑521/19, непубликувано, EU:T:2020:608, т. 142 и цитираната съдебна практика).

84

Настоящото основание следва да се анализира именно в светлината на тези принципи.

85

Името на жалбоподателката е включено в спорните списъци на основание, че тя е „[д]ъщеря на Mohammed Makhlouf [; ч]лен на семейство Makhlouf“ (вж. т. 10 по-горе). Така Съветът се е позовал на критерия за семейна принадлежност, за да обоснове приемането на ограничителни мерки срещу жалбоподателката в обжалваните актове, като се е основал на решението за откриване на наследството (вж. т. 17 по-горе), от което следва, че жалбоподателката е един от наследниците на починалия.

86

Следва да се отбележи, от една страна, че жалбоподателката не оспорва нито автентичността, нито доказателствената стойност на решението за откриване на наследството. От друга страна, тя не оспорва и родствената си връзка с починалия, а оттам и принадлежността си към семейство Махлуф.

87

При тези обстоятелства Съветът е можел да се позове на решението за откриване на наследството в подкрепа на основанието за включване на името на жалбоподателката в спорните списъци.

88

Жалбоподателката обаче изтъква, че разпоредбите, установяващи критерия за семейна принадлежност, не допускат каквото и да било систематично вписване, основано само на принадлежност към семейство Махлуф. Тя припомня, че съгласно Решение 2015/1836 ограничителни мерки с оглед на положението в Сирия могат да бъдат наложени само на влиятелен член на това семейство.

89

В това отношение най-напред следва да се припомни, че общият критерий за свързаност със сирийския режим, приложим за включване в списъците съгласно член 27, параграф 1 и член 28, параграф 1 от Решение 2013/255, изменено с Решение 2015/1836, който, що се отнася до замразяването на средства, съответства на член 15, параграф 1, буква а) от Регламент № 36/2012, изменен с Регламент 2015/1828, позволява включването в спорните списъци на лице или образувание, което се ползва от сирийския режим или го подкрепя, както и свързаните с него лица.

90

На следващо място, през 2015 г. специфични критерии за включване в списъците допълват общия критерий за свързаност със сирийския режим. Те са уредени в член 27, параграф 2 и член 28, параграф 2 от Решение 2013/255, изменено с Решение 2015/1836, и в член 15, параграф 1а, буква б) от Регламент № 36/2012, изменен с Регламент 2015/1828. Съгласно съдебната практика тези разпоредби установяват оборима презумпция за връзки със сирийския режим по отношение на седем категории лица, които принадлежат към определени групи. Сред тези категории са по-специално „членове[те] на семействата Асад и Махлуф“ (вж. в този смисъл решение от 1 октомври 2020 г., Makhlouf/Съвет, C‑157/19 P, непубликувано, EU:C:2020:777, т. 98).

91

Накрая, постановено е, че специфичните критерии за включване в списъците на седемте категории лица, посочени в точка 90 по-горе, са самостоятелни спрямо общия критерий за свързаност със сирийския режим, така че самата принадлежност към една от тези седем категории лица е достатъчно обстоятелство, за да позволи приемането на предвидените в тези членове ограничителни мерки, без да е необходимо да се доказва подкрепата, която съответните лица оказват на действащия сирийски режим, или ползата, която извличат от него (вж. в този смисъл решение Makhlouf/Съвет, C‑157/19 P, непубликувано, EU:C:2020:777, т. 83).

92

От това следва да се заключи, че критерият за семейна принадлежност, въведен с актовете от 2015 г., представлява обективен, самостоятелен и достатъчен сам по себе си критерий, за да обоснове приемането на ограничителни мерки срещу „членове[те] на семейство Makhlouf“ посредством включването на имената им в списъците на лицата, на които са наложени такива мерки, с единствения мотив, че последните принадлежат към посоченото семейство. Противно на твърденията на жалбоподателката в точка 88 по-горе, критерият не се ограничава до „влиятелните“ членове на това семейство.

93

Това не променя факта, че член 27, параграф 3 и член 28, параграф 3 от Решение 2013/255, изменено с Решение 2015/1836, и член 15, параграф 1б от Регламент № 36/2012, изменен с Регламент 2015/1828, по същество предвиждат, че лицата, посочени в разпоредбите, установяващи критериите за включване, не се включват в спорните списъци, ако има достатъчно информация, че не са свързани със сирийския режим, че не упражняват влияние върху него или че не представляват реален риск от заобикаляне на ограничителните мерки.

94

Така с оглед на съображенията, изложени в точки 90—92 по-горе, предвид решението за откриване на наследството, Съветът е можел a priori да включи името на жалбоподателката в спорните списъци въз основа на оборимата презумпция за връзка със сирийския режим, произтичаща от критерия за семейна принадлежност.

95

След това, при оспорване на обжалваните актове, жалбоподателката е трябвало да представи доказателства, за да обори презумпцията за връзка със сирийския режим, на която се е основал Съветът.

96

В това отношение в съдебната практика се приема, както бе припомнено в точка 78 по-горе, че доколкото тежестта на доказване на основателността на мотивите в подкрепа на ограничителните мерки по принцип се носи от Съвета, на жалбоподателя не може да се наложи прекомерно висока степен на доказване, за да обори презумпцията за връзка със сирийския режим (вж. в този смисъл решение от 16 март 2022 г., Sabra/Съвет, T‑249/20, EU:T:2022:140, т. 132 и 133 и цитираната съдебна практика).

97

Така трябва да се счита, че жалбоподателката би могла да обори презумпцията за връзка с режима, въведена по-специално с разпоредбите, установяващи критерия за семейна принадлежност, ако представи доводи или доказателства, които биха могли сериозно да поставят под въпрос надеждността на доказателствата, представени от Съвета, или тяхната преценка, или ако представи пред съда на Съюза съвкупност от конкретни, точни и непротиворечиви улики за това, че не е или вече не е свързана със сирийския режим, че не упражнява влияние върху посочения режим или че не представлява реален риск от заобикаляне на ограничителните мерки в съответствие с член 27, параграф 3 и член 28, параграф 3 от Решение 2013/255, изменено с Решение 2015/1836, и член 15, точка 1б от Регламент № 36/2012, изменен с Регламент 2015/1828 (вж. решение от 16 март 2022 г., Sabra/Съвет, T‑249/20, EU:T:2022:140, т. 133 и цитираната съдебна практика).

98

В случая, за да обори презумпцията за връзка със сирийския режим, жалбоподателката изтъква по същество две групи доводи, първата от които е свързана с нейния личен и семеен живот, а втората — с прекъсването на отношенията между семейство Махлуф и посочения режим.

99

На първо място, жалбоподателката твърди, че никога не е имала пряка лична връзка със сирийския режим, с дейността на баща си или с публичните власти и че вследствие на брака си с полски гражданин тя е преместила и центъра на интересите си в чужбина. Според жалбоподателката нейният личен и семеен живот вече е отдалечен от сирийската действителност. Поради това тя счита, че името ѝ не е трябвало да бъде включвано в спорните списъци, тъй като няма никаква връзка с посочения режим.

100

В подкрепа на доводите си жалбоподателката представя следните доказателства, свързани с брака ѝ с гражданин на Съюза и с местоживеенето ѝ извън Сирия:

101

В това отношение е достатъчно да се припомни, че съгласно съдебната практика пребиваването извън Сирия само по себе си не е достатъчно обстоятелство, за да се установи липсата или изчезването на връзката със сирийския режим или липсата на влияние върху посочения режим, или липсата на реален риск от заобикаляне на ограничителните мерки (решения от 12 март 2014 г., Al Assad/Съвет, T‑202/12, EU:T:2014:113, т. 104, и от 14 април 2021 г., Al-Tarazi/Съвет, T‑260/19, непубликувано, EU:T:2021:187, т. 149).

102

Същият извод се налага и по отношение на факта, че жалбоподателката е омъжена за гражданин на Съюза, както и на факта, че съпругът ѝ притежава акции в две полски дружества.

103

Що се отнася до довода на жалбоподателката, че тя никога не е имала политическа или икономическа роля в Сирия, следва да се припомни, че съгласно съображение 7 от Решение 2015/1836 ограничителните мерки, приети въз основа на критерия за семейна принадлежност, не се ограничават до лицата, участващи в политическия живот в Сирия. Всъщност посочените мерки, каквито са обжалваните актове, са насочени към някои членове, по-специално на семейство Махлуф, чрез които Съветът счита по-конкретно, че може да повлияе пряко на сирийския режим, за да може той да промени политиката си на репресии. Това е така особено предвид факта, че съгласно същото съображение в Сирия властта традиционно се упражнява на семейна основа (вж. т. 11 по-горе).

104

Следователно доводите на жалбоподателката, свързани с нейния личен и семеен живот, сами по себе си не могат да оборят презумпцията за връзки със сирийския режим.

105

На второ място, жалбоподателката изтъква, че от 2018 г. „положението на семейство Махлуф, както е известно, се е променило“, така че вече съществува конфликт между посоченото семейство и сирийския режим. Според нея името ѝ не трябва да фигурира в спорните списъци, тъй като тя не поддържа никаква връзка с посочения режим.

106

В подкрепа на доводите си жалбоподателката представя следните документи:

107

Според жалбоподателката данните, съдържащи се в посочените в точка 106 по-горе документи, могат да докажат прекъсването на отношенията между семейство Махлуф и сирийския режим.

108

В това отношение, първо, следва да се отбележи, че в статията на France 24 се посочва единствено настоящ конфликт между брат на жалбоподателката, а именно г‑н Rami Makhlouf, и сирийското правителство, който засяга последния, неговата жена, неговите деца и сътрудници. В клипа, придружаващ посочената статия, г‑н Rami Makhlouf отправя призив към своя братовчед, сирийския президент, г‑н Bachar Al-Assad, да се намеси, за да сложи край на икономическите репресии срещу него от страна на сирийските власти.

109

Така, макар статията на France 24 да позволява да се приеме, че г‑н Rami Makhlouf счита, че сирийските власти са засегнали имуществените му права, посочената статия не позволява да се установи липсата или изчезването на връзката със сирийския режим или липсата на влияние върху посочения режим, или липсата на реален риск от заобикаляне на ограничителните мерки нито за останалите членове на фамилията Makhlouf, нито дори за самото заинтересовано лице, тъй като последното все още счита, че е достатъчно близко до братовчед си, сирийския президент, за да се обърне пряко и публично към него с молба да се намеси по-специално в подкрепа на интересите му.

110

На второ място, следва да се отбележи, че в статията на Arabi21.com се посочва, че жалбоподателката е реагирала чрез една от социалните мрежи на видеоклипа, посочен в точка 108 по-горе, публикуван от нейния брат, г‑н Rami Makhlouf, в който последният критикува сирийския режим, като същевременно призовава за намеса на своя братовчед, сирийския президент. Със собствената си публикация жалбоподателката моли за защитата и безопасността на брат си, както и „[бог] да държи децата на [посочения брат] далеч от забраненото“. Подобни изявления обаче, с които жалбоподателката показва морална подкрепа за брат си, без действително да идентифицира третите лица, засегнали неговите интереси, не могат да подкрепят довода ѝ относно прекъсването на отношенията между семейство Махлуф и сирийския режим.

111

Трето, в статията относно известието за смъртта се посочва най-напред разводът между жалбоподателката и бившия ѝ съпруг, братовчед на сирийския президент. От това известие следва също, че разводът се дължи на неправомерното проникване в телефона на жалбоподателката и на разпространението на някои намиращи се в него снимки. Следователно в статията не се посочва, че причината за раздялата между жалбоподателката и бившия ѝ съпруг е прекратяването на отношенията между семейство Махлуф и сирийския режим, изтъкнато от жалбоподателката.

112

Освен това, макар от статията относно известието за смъртта да се разбира, от една страна, че посоченото известие не съдържа дата за поклонение, „каквато е обичайно да се посочи“, и от друга страна, че погребението на починалия е отменено, в нея се добавя, че „според някои източници това решение е взето по пряка заповед на [сирийския президент]“. Въпросното твърдение обаче не се подкрепя от нито едно доказателство по преписката и поради това остава чисто спекулативно, още повече че е общоизвестно, че смъртта на починалия е настъпила през септември 2020 г. в контекста на санитарни ограничения, свързани с пандемията от COVID‑19.

113

Освен това съгласно статията относно известието за смъртта, в него не се споменават имената на синовете на г‑н Hafez Al-Assad, по-специално това на сирийския президент, макар че е обичайно „семейството на починалия да спомене имената на известни и влиятелни личности“, което „доказва обхвата на семейния конфликт, който съществува между двете страни“.

114

Следва обаче да се отбележи, че тези съображения представляват обикновено тълкуване на съдържанието на разглежданото известие за смъртта, осъществено от автора на статията, което тълкуване се основава на изводи, направени в светлината на някои социални практики, които са обичайни в Сирия, или на твърдения, които не са подкрепени с други доказателства. В този смисъл посоченият анализ сам по себе си не е достатъчен, за да се установи прекъсването на отношенията между семейство Махлуф и сирийския режим.

115

Четвърто, жалбоподателката представя съобщение от 31 декември 2022 г., удостоверяващо оставката на г‑н Hafez Makhlouf като бригаден генерал в сирийската армия. В това отношение е достатъчно да се отбележи, че във въпросното съобщение само се посочва пенсионирането по собствена молба на бригаден генерал Hafez Makhlouf, считано от 3 януари 2023 г. Жалбоподателката обаче не уточнява релевантността на това доказателство, нито представя повече подробности относно тази оставка, като само посочва, че „вземането предвид [от Общия съд] на това обстоятелство [ѝ] изглежда важно за разрешаването на спора“. При това положение не може да се приеме, че посоченото обстоятелство е от естество да докаже прекъсването на отношенията между семейство Махлуф и сирийския режим.

116

Следователно с оглед на съдебната практика, припомнена в точка 97 по-горе, представените от жалбоподателката доказателства в подкрепа на поредицата от доводи, свързани, първо, с нейния личен и семеен живот и второ, с прекъсването на отношенията между семейство Махлуф и сирийския режим, не могат да оборят презумпцията за връзка с посочения режим.

117

Този извод се налага в още по-голяма степен с оглед на данните, съдържащи се в допълнителната преписка.

118

Допълнителната преписка съдържа, от една страна, статията на Arabi21.com и статията относно известието за смъртта, чийто анализ беше изложен в точки 110—114 по-горе, като жалбоподателката отново се позовава на същите доказателства, за да оспори основателността на обжалваните актове.

119

От друга страна, допълнителната преписка включва също:

120

Статията, публикувана на уебсайта verify-sy.com, сочи, че съществува фалшив потребителски профил в Twitter, управляван от лице, наречено „Amani Makhlouf“, за което се твърди, че е сестра на г‑н Rami Makhlouf, но който профил в действителност не принадлежи на нито един член на семейство Махлуф. При тези обстоятелства това доказателство трябва да се счита за неотносимо в настоящия случай.

121

Що се отнася до статията на Financial Times, в нея се посочва, че през шестте години, предхождащи публикуването ѝ, няколко членове на семейство Махлуф са закупили поне 20 апартамента в луксозен жилищен комплекс в Москва (Русия) на обща стойност 40 милиона щатски долара (USD). Посочените покупки били извършени чрез използване на редица финансови заеми и машинации за отклоняване на средства извън Сирия. По-специално през 2015 г. жалбоподателката придобила апартамент на стойност няколко милиона щатски долара. Трима братя и зълва на жалбоподателката придобили и други апартаменти в същата сграда.

122

В статията на Financial Times се добавя, че от началото на войната в Сирия инвестирането в Русия, която подкрепя сирийския режим, е станало средство за членовете на семействата Асад и Махлуф да запазят и защитят финансовите си средства от наложените им ограничителни мерки. От посочената статия е видно, че инвестициите в недвижими имоти в Русия представляват финансова маневра за заобикаляне на ограничителните мерки, наложени по-специално от Съюза.

123

При все това, на първо място, жалбоподателката не оспорва ясната, точна и подробна информация, съдържаща се в статията на Financial Times. По-нататък, съвпадането на посочените в точка 121 по-горе инвестиции разкрива наличието на връзки между жалбоподателката и други членове на семейство Махлуф, спрямо които, както е видно от преписката, се прилагат ограничителни мерки на Съюза. Накрая следва да се отбележи, че жалбоподателката, която декларира, че няма професия, не е посочила произхода на средствата, които са ѝ позволили да придобие въпросния имот. При тези обстоятелства изборът на жалбоподателката да инвестира в Русия, се вписва в контекст, описан в статията като насочен към разработването на стратегии за заобикаляне на ограничителните мерки на Съюза.

124

Следва да се добави, че в статията на Arabi21.com, която също се съдържа в допълнителната преписка, се посочва изразената от жалбоподателката публична подкрепа за брат ѝ г‑н Rami Makhlouf чрез публикация в социалните мрежи. Както следва от точка 110 по-горе, съдържанието на тази публикация се вписва в политически контекст, който свидетелства за наличието на тясна връзка между жалбоподателката и брат ѝ не само на семейно равнище, но и конкретно в политически план. При това положение статията на Arabi21.com потвърждава обстоятелствата, посочени в статията на Financial Times.

125

С оглед на всичко изложено по-горе следва да се приеме, че тъй като жалбоподателката не е оборила надлежно презумпцията за връзки със сирийския режим, обжалваните актове почиват на достатъчно солидна фактическа база по смисъла на цитираната в точка 76 по-горе съдебна практика.

126

Ето защо следва да се заключи, че доколкото обжалваните актове не са опорочени от грешка в преценката, второто основание трябва да се отхвърли.

127

В подкрепа на тези основания жалбоподателката по същество изтъква две твърдения за нарушения, основани:

128

В това отношение жалбоподателката отбелязва по-специално, че съгласно член 5, параграф 4 ДЕС „съдържанието и формата на дейност на Съюза не надхвърлят необходимото за постигане на целите на Договорите“ и че съгласно член 28, параграф 4 от Решение 2013/255 всички решения за включване в списъка на лицата в приложение I към това решение се вземат „на индивидуална основа и за всеки отделен случай, като се отчита пропорционалността на мярката“.

129

Жалбоподателката твърди, че обжалваните актове, с които Съветът по-специално е замразил всичките ѝ финансови средства и икономически ресурси, ограничават необосновано и непропорционално правото ѝ на собственост.

130

Съветът оспорва доводите на жалбоподателката.

131

В това отношение следва да се припомни, че съгласно член 17, параграф 1 от Хартата „[в]секи има право да се ползва от собствеността на имуществото, което е придобил законно, да го ползва, да се разпорежда с него и да го завещава. Никой не може да бъде лишен от своята собственост, освен в обществена полза, в предвидените със закон случаи и условия и срещу справедливо и своевременно обезщетение за понесената загуба. Ползването на имуществото може да бъде уредено със закон до степен, необходима за общия интерес“.

132

В случая с обжалваните актове Съветът е замразил всички финансови средства и икономически ресурси на жалбоподателката — мярка, която безспорно ограничава упражняването на правото на собственост, предвидено в член 17, параграф 1 от Хартата (вж. в този смисъл решения от 3 септември 2008 г., Kadi и Al Barakaat International Foundation/Съвет и Комисия, C‑402/05 P и C‑415/05 P, EU:C:2008:461, т. 358, и от 13 септември 2013 г., Makhlouf/Съвет, T‑383/11, EU:T:2013:431, т. 99).

133

Правото на собственост, защитено с член 17, параграф 1 от Хартата, обаче не е абсолютно и следователно може да бъде ограничавано при условията по член 52, параграф 1 от Хартата (вж. в този смисъл решения от 27 февруари 2014 г., Ezz и др./Съвет, T‑256/11, EU:T:2014:93, т. 195, и от 22 септември 2021 г., Al-Imam/Съвет, T‑203/20, EU:T:2021:605, т. 254 (непубликувано) и цитираната съдебна практика).

134

Действително член 52, параграф 1 от Хартата предвижда ограничения при упражняването на основните права и свободи, предвидени в нея. Съгласно тази разпоредба „всяко ограничаване на упражняването на правата и свободите, признати от […] Харта[та], трябва да бъде предвидено в закон и да зачита основното съдържание на същите права и свободи“ и „[п]ри спазване на принципа на пропорционалност ограничения могат да бъдат налагани, само ако са необходими и ако действително отговарят на признати от Съюза цели от общ интерес или на необходимостта да се защитят правата и свободите на други хора“.

135

Така, за да бъде в съответствие с правото на Съюза, ограничаването на упражняването на основните права трябва да отговаря на четири условия. Първо, въпросното ограничаване трябва да бъде „предвидено в закон“, в смисъл че институцията на Съюза, приемаща мерки, които е възможно да ограничат правото или свободата на физическо или юридическо лице, трябва да разполага с правна основа за тази цел. Второ, разглежданото ограничаване трябва да зачита основното съдържание на тези права. Трето, посоченото ограничаване трябва да отговаря на цел от общ интерес, призната като такава от Съюза. Четвърто, разглежданото ограничение трябва да е пропорционално (вж. в този смисъл решение от 27 юли 2022 г., RT France/Съвет, T‑125/22, EU:T:2022:483, т. 145).

136

За да бъде в съответствие с правото на Съюза, ограничаването на упражняването на основното право на собственост трябва да бъде „предвидено в закон“, в смисъл че институцията на Съюза, приемаща мярка, която е възможно да ограничи упражняването на това право от дадено лице, трябва да разполага с правно основание за тази цел (вж. в този смисъл решение от 5 октомври 2017 г., Ben Ali/Съвет, T‑149/15, непубликувано, EU:T:2017:693, т. 161).

137

Ограничителните мерки обаче са предвидени в закон, доколкото са постановени в основни актове с общо приложение и с ясно правно основание от правото на Съюза и са формулирани по достатъчно точен начин както по отношение на своя обхват, така и по отношение на съображенията, обосноваващи прилагането им спрямо жалбоподателката (вж. решение от 5 ноември 2014 г., Mayaleh/Съвет, T‑307/12 и T‑408/13, EU:T:2014:926, т. 176 и цитираната съдебна практика).

138

В това отношение следва да се отбележи, че в случая обжалваните актове по същество са приети въз основа на разпоредбите, установяващи критерия за семейна принадлежност, съдържащи се в основните актове. Последните са приети въз основа на разпоредбите относно общата външна политика и политика на сигурност (ОВППС), и по-специално член 29 ДЕС и член 215 ДФЕС.

139

Следователно първото условие, посочено в член 52, параграф 1 от Хартата, което обосновава ограничаването на основно право, е изпълнено в случая.

140

За да бъде в съответствие с правото на Съюза, ограничението на упражняването на основното право на собственост трябва да зачита основното съдържание на това право.

141

От гледна точка на правото на Съюза обаче замразяването на финансови средства и икономически ресурси е обезпечителна мярка, а не конфискация на активите на заинтересованото лице (вж. в този смисъл решение от 21 юли 2016 г., Hassan/Съвет, T‑790/14, EU:T:2016:429, т. 77 (непубликувано) и цитираната съдебна практика). Следователно обжалваните актове не представляват мярка, която окончателно лишава жалбоподателката от самата същност на правото ѝ на собственост.

142

По-нататък, член 28, параграф 6 от Решение 2013/255, изменено с Решение 2015/1836, както и член 16 от Регламент № 36/2012, изменен с Регламент 2015/1828, предвиждат възможността, от една страна, да се разреши използването на замразените средства за задоволяване на основни нужди или за плащане на определени задължения и от друга страна, да се разреши конкретно размразяване на финансови средства, на други финансови активи или на други икономически ресурси (вж. решение от 28 април 2021 г., Sharif/Съвет, T‑540/19, непубликувано, EU:T:2021:220, т. 203 и цитираната съдебна практика).

143

Накрая, не може да се пренебрегне фактът, че по естеството си ограничителните мерки имат временен и обратим характер, тъй като Съветът трябва да ги преразглежда периодично в съответствие с член 34, второ и трето изречение от Решение 2013/255, изменено с Решение 2015/1836, както и с член 32, параграф 4 от Регламент № 36/2012, изменен с Регламент 2015/1828 (вж. решение от 24 ноември 2021 г., Foz/Съвет, T‑258/19, непубликувано, EU:T:2021:820, т. 173 и цитираната съдебна практика).

144

От това следва, че предвид естеството и обхвата на предвиденото замразяване на всички финансови средства и икономически ресурси на жалбоподателката, обжалваните актове, макар да ограничават упражняването на правото ѝ на собственост, зачитат основното съдържание на това право.

145

Следователно второто условие, посочено в член 52, параграф 1 от Хартата, е изпълнено в настоящия случай.

146

За да бъде в съответствие с правото на Съюза, ограничението на упражняването на основното право на собственост трябва да преследва цел от общ интерес, призната като такава от Съюза. Сред тези цели е основната за международната общност цел за защита на цивилното население от жестоки репресии и опазване на мира и международната сигурност (вж. в този смисъл решение от 22 септември 2021 г., Al-Imam/Съвет, T‑203/20, EU:T:2021:605, т. 258 (непубликувано) и цитираната в него съдебна практика).

147

В този смисъл значимостта на целите, преследвани с разглежданите ограничителни мерки, може да обоснове дори значителни отрицателни последици за съответните лица или образувания (вж. решение от 22 септември 2021 г., Al-Imam/Съвет, T‑203/20, EU:T:2021:605, т. 254 (непубликувано) и цитираната съдебна практика).

148

От това следва, че доколкото обжалваните актове имат за цел защитата на цивилното население от жестоките репресии и поддържането на мира и международната сигурност, които са цели от общ интерес, признати като такива от Съюза, третото условие по член 52, параграф 1 от Хартата е изпълнено в случая.

149

Член 52, параграф 1 от Хартата предвижда, че всяко ограничаване на упражняването на основните права и свободи, предвидени от нея, трябва да бъде пропорционално.

150

Принципът на пропорционалност, който е част от общите принципи на правото на Съюза и е възпроизведен в член 5, параграф 4 ДЕС, изисква актовете на институциите на Съюза да не надхвърлят границите на подходящото и необходимото за постигането на целите, преследвани със съответната правна уредба, и да не надхвърлят необходимото за постигането на тези цели. В този смисъл, когато съществува избор между няколко подходящи мерки, следва да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничения, а породените от нея неудобства не трябва да са несъразмерни с тези цели (вж. в този смисъл решения от 4 април 2019 г., Sharif/Съвет, T‑5/17, EU:T:2019:216, т. 90, и от 24 ноември 2021 г., Foz/Съвет, T‑258/19, непубликувано, EU:T:2021:820, т. 168 и цитираната съдебна практика).

151

В случая, както следва от анализа на второто основание, тъй като жалбоподателката не е успяла да обори презумпцията за връзка със сирийския режим, трябва да се приеме, че обжалваните актове почиват на достатъчно солидна фактическа основа по смисъла на цитираната в точка 76 по-горе съдебна практика, поради което включването на жалбоподателката в спорните списъци е обосновано.

152

При това положение приемането на ограничителни мерки срещу жалбоподателката като член на семейство Махлуф, който има връзка със сирийския режим, не може да се счита за неподходящо, доколкото то е част от една основна за международната общност цел от общ интерес, каквато е защитата на цивилното население (вж. в този смисъл решение от 22 септември 2021 г., Al-Imam/Съвет, T‑203/20, непубликувано, EU:T:2021:605, т. 258 и цитираната съдебна практика).

153

Освен това съгласно постоянната съдебна практика ограничителни мерки като разглежданите не надхвърлят необходимото за постигането на целта за защита на цивилното население, тъй като алтернативни и по-малко принудителни мерки, като например задължение за последващо обосноваване на използването на средствата, не позволяват толкова ефикасно постигане на преследваната цел, а именно да се повлияе пряко на сирийския режим посредством членовете на семействата Асад и Махлуф, за да може той да промени политиката си на репресии, като същевременно се избегне рискът от заобикаляне на ограничителните мерки от страна на членовете на посочените семейства (вж. в този смисъл и по аналогия решение от 16 януари 2019 г., Haswani/Съвет, T‑477/17, непубликувано, EU:T:2019:7, т. 76 и цитираната съдебна практика).

154

Също така, както посочва Съветът, член 28, параграф 6 от Решение 2013/255, изменено с Решение 2015/1836, както и член 16 от Регламент № 36/2012, изменен с Регламент 2015/1828, предвиждат възможността, от една страна, да се разреши използването на замразените средства за задоволяване на основни нужди или за плащане на определени задължения и от друга страна, да се разреши конкретно размразяване на финансови средства, на други финансови активи или на други икономически ресурси (вж. решение от 24 ноември 2021 г., Foz/Съвет, T‑258/19, непубликувано, EU:T:2021:820, т. 171 и цитираната съдебна практика).

155

От това следва, че включването на името на жалбоподателката в спорните списъци не може да се счита за надхвърлящо необходимото за постигане на целите на правната уредба в областта на ограничителните мерки срещу Сирия. Следователно наложеното от обжалваните актове ограничение върху упражняването от жалбоподателката на правото ѝ на собственост не може да се счита за непропорционално.

156

Този извод не се поставя под въпрос от довода на жалбоподателката, че замразяването на финансови средства и икономически ресурси може да се извърши само по отношение на активите, които са част от наследствената маса на починалия.

157

Всъщност, както следва от анализа на второто основание, решението за откриване на наследството може да подкрепи мотива за включване на жалбоподателката в спорните списъци поради принадлежността ѝ към семейство Махлуф, установяваща презумпция за връзка със сирийския режим, която жалбоподателката не е успяла да обори.

158

Освен това в разглеждания случай съдържащите се в допълнителната преписка доказателства позволяват да се констатира, че обжалваните актове не се основават само на съображенията, свързани с придобиването на имущество по наследство и с дела на жалбоподателката в имуществото на починалия, но и на наличието на доказан риск от заобикаляне на ограничителните мерки от страна на жалбоподателката (вж. точки 121—124 по-горе). Така приетите от Съвета уличаващи доказателства могат да обосноват замразяването на собствените ресурси на жалбоподателката.

159

При тези обстоятелства жалбоподателката няма основание да поддържа, че приемането на ограничителни мерки спрямо нея не може да има положителен ефект за постигане на целта за защита на цивилното население в Сирия, нито да твърди, че това приемане е непропорционално.

160

Следователно четвъртото условие, посочено в член 52, параграф 1 от Хартата, също е изпълнено в случая, поради което настоящото твърдение за нарушение трябва да се отхвърли като неоснователно.

161

Жалбоподателката изтъква по същество, че тъй като съпругът ѝ е полски гражданин и живее в Полша, обжалваните актове, с които ѝ се забранява да влиза на територията на Съюза, накърняват нейното „право на семеен живот“, гарантирано от ЕКПЧ.

162

Съветът оспорва доводите на жалбоподателката.

163

В светлината на съображенията, изложени в точки 48—49 по-горе, е важно да се отбележи, че основното право, на чието неправомерно ограничаване се позовава жалбоподателката, е правото на зачитане на личния и семейния живот, закрепено в член 7 от Хартата.

164

Следва да се отбележи, че в подкрепа на твърденията си жалбоподателката представя копие от два договора за наем на апартамент във Варшава за периодите съответно от 17 август 2018 г. до 31 август 2021 г. и от 1 юли 2022 г. до 31 август 2023 г., както и картата за пребиваване, която ѝ е била издадена от полските органи и чиято валидност изтича на 21 януари 2021 г.

165

Освен това, като посочва, че местоживеенето ѝ за целите на настоящото производство е във Варшава и че съпругът ѝ живее в Полша, „държавата, в която е центърът на неговите жизнени, професионални и семейни интереси“, в жалбата жалбоподателката също заявява, че „[н]аскоро двойката е решила да се установи алтернативно в Дубай (Обединени арабски емирства)“. В подкрепа на това твърдение тя представя разрешение за пребиваване, издадено от органите на Обединените арабски емирства, чийто срок изтича на 2 март 2024 г.

166

Така, от една страна, доводите на жалбоподателката и приложените към преписката доказателства не позволяват да се определи дали домът ѝ действително е бил в Полша или в друга държава към датата на приемане на първоначалните актове на 21 февруари 2022 г. Следователно жалбоподателката не е доказала, че забраната за влизане на територията на Съюза, и следователно на територията на Полша, към деня на влизането ѝ в сила е накърнила нейното право на зачитане на личния и семейния живот.

167

От друга страна, жалбоподателката не може да твърди основателно, че поради наложената ѝ забрана за влизане на територията на Съюза, произтичаща от приемането на обжалваните актове, тя е възпрепятствана да води живота си в Дубай, където твърди, че пребивава със съпруга си към датата на подаване на жалбата.

168

Доколкото жалбоподателката твърди, че обжалваните актове ограничават упражняването на правото ѝ на зачитане на личния и семейния живот, тъй като са пречка тя да пребивава временно или трайно в Полша със съпруга си, въпреки че той е гражданин на тази държава членка, следва да се отбележи следното.

169

От съдебната практика следва, че правото на зачитане на личния и семейния живот, гарантирано с член 7 от Хартата, което действително може да бъде засегнато от мерките за забрана за влизане на територията на Съюза, не е абсолютно и може да бъде предмет на ограничения, обосновани с преследваните от Съюза цели от общ интерес (вж. в този смисъл решение от 22 септември 2021 г., Al-Imam/Съвет, T‑203/20, непубликувано, EU:T:2021:605, т. 254 и цитираната съдебна практика).

170

Следователно с приемането на ограничителни мерки в областта на ОВППС Съветът по принцип може да ограничи правото на зачитане на личния и семейния живот.

171

Както обаче следва от точки 133—134 по-горе, доколкото представляват ограничения на закрепените в Хартата основни права, ограничителните мерки трябва да отговарят на условията, предвидени в член 52, параграф 1 от нея.

172

Най-напред следва да се отбележи, от една страна, че съображенията в точки 136—139 по-горе относно първото условие по член 52, параграф 1 от Хартата са приложими по аналогия към разпоредбите относно ограниченията за влизане и свободно движение на територията на Съюза, а следователно и относно ограничаването на упражняването на правото на зачитане на личния и семейния живот. От друга страна, същото важи и за изложените в точки 146 и 147 по-горе съображения, що се отнася до третото условие от посочената разпоредба, свързано с преследването на цел от общ интерес, призната като такава от Съюза.

173

Така в настоящия случай разглежданите условия са изпълнени.

174

От гледна точка на правото на Съюза ограничителните мерки, налагащи ограничение на достъпа до територията на Съюза, което може да доведе до евентуално ограничаване на упражняването на правото на зачитане на личния и семейния живот, представляват временни мерки, които засягат само временно възможността на притежателя на такова право да се ползва от него на територията на Съюза, и следователно не лишават заинтересованото лице от самата същност на това право (вж. в този смисъл и по аналогия решение от 21 юли 2016 г., Hassan/Съвет, T‑790/14, непубликувано, EU:T:2016:429, т. 77 и цитираната съдебна практика).

175

Всъщност по естеството си ограничителните мерки имат временен и обратим характер, тъй като Съветът трябва да ги преразглежда периодично в съответствие с член 34, второ и трето изречение от Решение 2013/255, изменено с Решение 2015/1836, както и с член 32, параграф 4 от Регламент № 36/2012, изменен с Регламент 2015/1828 (вж. решение от 24 ноември 2021 г., Foz/Съвет, T‑258/19, непубликувано, EU:T:2021:820, т. 173 и цитираната съдебна практика).

176

Освен това не може да се пренебрегне фактът, че член 27, параграф 9 от Решение 2013/255, изменено с Решение 2015/1836, предвижда също, че компетентният орган на държава членка може да разреши влизането на нейна територия на лице, спрямо което се прилагат ограничителните мерки, по-специално поради спешни хуманитарни нужди, което поставя граници на всяко накърняване на правото на зачитане на личния и семейния живот на такова лице (вж. в този смисъл решение от 21 януари 2015 г., Makhlouf/Съвет, T‑509/11, непубликувано, EU:T:2015:33, т. 113).

177

С оглед на всички изложени по-горе съображения, предвид естеството и обхвата на ограничаването за достъпа на жалбоподателката до територията на Съюза, обжалваните актове, макар да ограничават упражняването на правото на зачитане на личния и семейния живот, зачитат основното съдържание на това право.

178

Следователно второто условие, посочено в член 52, параграф 1 от Хартата, е изпълнено в настоящия случай.

179

Изложените в точки 149—160 по-горе съображения относно необходимостта и подходящия характер на мерките за замразяване на финансовите средства и икономическите ресурси на жалбоподателката са приложими по аналогия към разпоредбите от обжалваните актове, с които се ограничава достъпът до територията на Съюза. Следователно ограниченията на упражняването от страна на жалбоподателката на правото ѝ на зачитане на личния и семейния живот, произтичащи от ограничителните мерки, не са непропорционални (вж. в този смисъл и по аналогия решение от 12 февруари 2020 г., Kanyama/Съвет, T‑167/18, непубликувано, EU:T:2020:49, т. 132 и цитираната съдебна практика).

180

По-специално съгласно постоянната съдебна практика ограниченията в областта на достъпа и свободното движение на територията на Съюза не надхвърлят необходимото за постигането на целта за защита на цивилното население, тъй като алтернативни и по-малко ограничителни мерки, като например система за предварително разрешаване, не позволяват толкова ефикасно да се постигне преследваната цел (вж. в този смисъл решение от 13 септември 2013 г., Makhlouf/Съвет, T‑383/11, непубликувано, EU:T:2013:431, т. 101 и цитираната съдебна практика, и от 16 януари 2019 г., Haswani/Съвет, T‑477/17, непубликувано, EU:T:2019:7, т. 76).

181

С оглед на гореизложеното ограниченията по отношение на упражняването от страна на жалбоподателката на правото ѝ на зачитане на личния и семейния живот в резултат от ограничителните мерки не могат да се квалифицират като непропорционални с оглед на преследваната цел от общ интерес.

182

От това следва, че четвъртото условие по член 52, параграф 1 от Хартата също е изпълнено в настоящия случай.

183

От гореизложеното следва, че разглежданото твърдение за нарушение трябва да се отхвърли като неоснователно.

184

С оглед на всички изложени по-горе съображения следва да се отхвърлят третото и четвъртото основание, а следователно и исканията за отмяна в своята цялост.

185

Жалбоподателката твърди, че обжалваните актове вредят сериозно на доброто ѝ име, и иска Съветът да бъде осъден да ѝ заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди, което тя определя в размер на 50000 евро в жалбата и на 50000 евро в изявлението за изменение на жалбата.

186

Съветът оспорва доводите на жалбоподателката.

187

В това отношение е достатъчно да се припомни, че ангажирането на извъндоговорната отговорност на Съюза за неправомерно поведение на неговите органи по смисъла на член 340, втора алинея ДФЕС зависи от наличието на съвкупност от условия, а именно неправомерност на поведението, за което се упреква институцията, наличие на действителна вреда и на причинно-следствена връзка между твърдяното поведение и претендираната вреда. Освен това, доколкото тези три условия за ангажиране на отговорността са кумулативни, липсата на едно от тях е достатъчна, за да се отхвърли иск за обезщетение, без да е необходимо да се изследват останалите условия (решение от 22 юни 2022 г., Haswani/Съвет, T‑479/21, непубликувано, EU:T:2022:383, т. 155).

188

В подкрепа на искането си за обезщетение жалбоподателката се позовава само на едно основание за незаконосъобразност, а именно че Съветът не разполагал с данни или доказателства, установяващи в достатъчна степен основателността на приетите спрямо нея ограничителни мерки.

189

Както обаче следва от анализа на второто основание (вж. т. 125 по-горе), щом като жалбоподателката не е оборила надлежно презумпцията за връзки със сирийския режим, включването на името ѝ в спорните списъци е обосновано с оглед на критерия за семейна принадлежност.

190

Ето защо Съветът не може да бъде упрекнат, че обжалваните актове са опорочени от незаконосъобразност.

191

От това следва, че условието за неправомерност на поведението по смисъла на цитираната в точка 187 по-горе съдебна практика не е изпълнено. Впрочем всички изложени от жалбоподателката основания също са отхвърлени, така че не може да се установи никаква неправомерност, допусната от Съвета.

192

Тъй като условията за ангажиране на отговорността на Съюза са кумулативни, искането за обезщетение следва да се отхвърли, без да е необходимо да се разглеждат другите условия, посочени в точка 187 по-горе, нито, на още по-силно основание, да се разглежда допустимостта на посоченото искане.

193

С оглед на гореизложените съображения настоящата жалба трябва да се отхвърли в своята цялост.

194

Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.

195

Тъй като в случая жалбоподателката е загубила делото, тя следва да бъде осъдена да заплати съдебните разноски в съответствие с искането на Съвета.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (девети разширен състав)

реши: