–

за Caixabank SA, правоприемник на Bankia SA и Banco Mare Nostrum SA, от J. Gutiérrez de Cabiedes Hidalgo de Caviedes и E. Valencia Ortega, abogados,

–

за Banco Santander SA, правоприемник на Banco Popular Español SA и Banco Pastor SA, от J. M. Rodríguez Cárcamo, и A.M. Rodríguez Conde, abogados,

–

за Targobank SA, от D. Machado Rubiño и J. Pérez de la Cruz Oña, abogados,

–

за Caja Rural de Teruel SCC, от J. López Torres, abogado,

–

за Caja Rural de Navarra SCC, от J. Izquierdo Jiménez и M. Robles Cháfer, abogados, и от M. Sánchez-Puelles González-Carvajal, procurador,

–

за Caja Rural de Jaén, Barcelona y Madrid SCC, от R. Monsalve del Castillo, I. Moreno-Tapia Rivas и E. Portillo Cabrera, abogados, и от M. Moreno de Barreda Rovira, procuradora,

–

за Caja Rural de Asturias S.C.C., от R. Monsalve del Castillo, I. Moreno-Tapia Rivas и E. Portillo Cabrera, abogados, и от M. Moreno de Barreda Rovira, procuradora,

–

за Arquia Bank SA, от R. Monsalve del Castillo, I. Moreno-Tapia Rivas и E. Portillo Cabrera, abogados, и от M. Moreno de Barreda Rovira, procuradora,

–

за Nueva Caja Rural de Aragón SCC, от R. Monsalve del Castillo, I. Moreno-Tapia Rivas и E. Portillo Cabrera, abogados, и от M. Moreno de Barreda Rovira, procuradora,

–

за Caja Rural de Granada SCC, от R. Monsalve del Castillo, I. Moreno-Tapia Rivas и E. Portillo Cabrera, abogados, и от M. Moreno de Barreda Rovira, procuradora,

–

за Caja Rural del Sur SCC, от R. Monsalve del Castillo, I. Moreno-Tapia Rivas и E. Portillo Cabrera, abogados, и от M. Moreno de Barreda Rovira, procuradora,

–

за Caja Rural de Albacete, Ciudad Real y Cuenca SCC (Globalcaja), от R. Monsalve del Castillo, I. Moreno-Tapia Rivas и E. Portillo Cabrera, abogados, и от M. Moreno de Barreda Rovira, procuradora,

–

за Caja Rural Central SCC, Caja Rural de Extremadura SCC и Caja Rural de Zamora SCC, от J. López Torres, abogado,

–

за Unicaja Banco SA, правоприемник на Liberbank SA и Banco Castilla-La Mancha SA, от M. Á. Cepero Aránguez и C. Vendrell Cervantes, abogados,

–

за Banco Sabadell SA, от G. Serrano Fenollosa, R. Vallina Hoset и M. Varela Suárez, abogados,

–

за Ibercaja Banco S.A., от S. Centeno Huerta и C. González Silvestre, abogadas,

–

за Asociación de Usuarios de Bancos, Cajas de Ahorros y Seguros de España (Adicae), от V. Cremades Erades, K. Fábregas Márquez и J. F. Llanos Acuña, abogados, и от M. del M. Villa Molina, procuradora,

–

за испанското правителство, от L. Aguilera Ruiz и A. Pérez-Zurita Gutiérrez, в качеството на представители,

–

за полското правителство, от B. Majczyna и S. Żyrek, в качеството на представители,

–

за португалското правителство, от P. Barros da Costa, A. Cunha и L. Medeiros, в качеството на представители,

–

за Европейската комисия, от J. Baquero Cruz, N. Ruiz García и I. Galindo Martín, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 4, параграфи 1 и 2, както и член 7, параграф 3 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори (ОВ L 95, 1993 г., стр. 29; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 2, стр. 273 и поправка в ОВ L 17, 2023 г., стр. 100).

2

Запитването е отправено в рамките на правен спор, воден от Caixabank SA, правоприемник Bankia SA и Banco Mare Nostrum SA, Caixa Ontinyent SA, Banco Santander SA, правоприемник на Banco Popular Español SA и Banco Pastor SA, Targobank SA, Credifimo SAU, Caja Rural de Teruel SCC, Caja Rural de Navarra SCC, Cajasiete Caja Rural SCC, Caja Rural de Jaén, Barcelona y Madrid SCC, Caja Laboral Popular SCC (Kutxa), Caja Rural de Asturias SCC, Arquia Bank SA, по-рано Caja de Arquitectos SCC, Nueva Caja Rural de Aragón SCC, Caja Rural de Granada SCC, Caja Rural del Sur SCC, Caja Rural de Albacete, Ciudad Real y Cuenca SCC (Globalcaja), Caja Rural Central SCC, Caja Rural de Extremadura SCC, Caja Rural de Zamora SCC, Unicaja Banco SA, правоприемник на Liberbank SA и Banco Castilla La-Mancha SA, Banco Sabadell SA, Banca March SA, Ibercaja Banco SA и Banca Pueyo SA срещу Asociación de Usuarios de Bancos, Cajas de Ahorros y Seguros de España (Adicae), испанско сдружение на потребителите на банки, спестовни каси и застрахователни дружества, M.A.G.G., M.R.E.M., A.B.C., Óptica Claravisión SL, A.T.M., F.A.C., A.P.O., P.S.C. и J.V.M.B., в качеството на правоприемник на C.M.R., по повод на преустановяването на използването на клауза, съдържаща се в общите условия на сключените с тези кредитни институции договори за ипотечен кредит, и връщането на сумите, платени на това основание от посочените потребители.

3

Съображение 23 от Директива 93/13 гласи:

„като има предвид, че лица или организации, които, съгласно законодателството на държава членка, имат правен интерес да защитават потребителите следва да имат и възможност за завеждане на иск срещу договорни клаузи редактирани с цел общо използване в договорите, сключени с потребители и по-специално относно неравноправни клаузи, пред съдилища, или пред компетентен административен орган, който да се произнесе по жалби или да бъде компетентен да започне съответната съдебна процедура; като има предвид, че тази възможност не води до предварителна проверка на общите условия, прилагани в определени сектори на икономиката“.

4

Съгласно член 2 от посочената директива:

„По смисъла на настоящата директива:

[…]

5

Съгласно член 4 от посочената директива:

„1.   Без да се засяга член 7, преценката за неравноправност на дадена клауза се извършва, като се отчита характера на стоките или услугите, за които е сключен договорът, и се вземат предвид всички обстоятелства, довели до сключването му, към момента на самото сключване, както и всички останали клаузи в договора, или такива, съдържащи се в друг договор, от който той произтича.

2.   Преценката за неравноправния характер на клаузите не се извършва нито по отношение на основния предмет на договора, нито по отношение на съответствието между цената и възнаграждението, от една страна, и стоките, които ще се доставят или услугите, които ще се предоставят в замяна, от друга страна, при условие че тези клаузи са изразени на ясен и разбираем език“.

6

Член 5 от същата директива гласи:

„При договори, в които всички или определени клаузи се предлагат на потребителя в писмен вид, тези условия се съставят на ясен и разбираем език. При наличие на съмнение за смисъла на определена клауза, тя се тълкува в най-благоприятен за потребителя смисъл. Настоящото правило не се прилага във връзка с процедурите по реда на член 7, параграф 2“.

7

Съгласно член 7 от Директива 93/13:

„1.   Държавите членки осигуряват, че в интерес на потребителите и конкурентите, съще[с]твуват подходящи и ефективни мерки за предотвратяване на употребата на неравноправни клаузи в договори, сключени между потребители и продавачи или доставчици.

2.   Посочените в параграф 1 мерки включват разпоредби, даващи възможност на лица или организации, които имат правен интерес от защитата на потребителите, по смисъла на националното законодателство, да сезират, при условията на националното право, съд или компетентен административен орган, които да решат дали клаузите на договора, изготвени с цел за общо използване са неравноправни, и да предприемат подходящи и ефективни мерки по преустановяване на продължаваща употреба на подобни клаузи.

3.   С оглед на действащото национално законодателство, правните средства за защита, посочени в параграф 2, може да са насочени отделно, или заедно, срещу известен брой продавачи или доставчици от един и същ икономически сектор, или техни сдружения, които използват или препоръчват употребата на същите, или подобни по смисъл, договори с общи условия“.

8

Ley 7/1998 sobre condiciones generales de la contratación (Закон 7/1998 за общите договорни условия) от 13 април 1998 г. (BOE, бр. 89 от 14 април 1998 г., стр. 12304), изменен, предвижда в член 12:

„1.   Срещу използването или препоръчването на използване на общи условия, които противоречат на разпоредбите на действащото законодателство или на други императивни или забраняващи разпоредби, могат да се предявяват искове за преустановяване на нарушението и за възстановяване на платени суми.

2.   Предмет на иска за преустановяване на нарушение е да се постанови решение, с което ответникът да се задължи да отстрани от общите си условия всички считани за нищожни клаузи и да се въздържа от използването на такива клаузи в бъдеще, като в зависимост от обстоятелствата се определи и уточни съдържанието на договора, което следва да се счита за валидно и пораждащо действие.

Свързан иск за възстановяване на суми, платени съгласно такива общи условия, може да бъде съединен като акцесорен иск с иска за преустановяване на нарушение, както и иск за обезщетение за вреди, причинени от прилагането на такива условия.

[…]“.

9

Съгласно член 17 от посочения закон:

„1.   Иск за преустановяване на нарушение може да се предяви срещу всеки продавач или доставчик, който използва считани за нищожни общи условия.

[…]

4.   Исковете, предвидени в предходните параграфи, могат да бъдат предявени съвместно срещу няколко продавачи или доставчици, работещи в един и същ икономически сектор, или срещу техните сдружения, които използват или препоръчват използването на идентични общи условия, които са счетени за нищожни“.

10

Real Decreto Legislativo 1/2007 por el que se aprueba el texto refundido de la Ley General para la Defensa de los Consumidores y Usuarios y otras leyes complementarias (Кралски законодателен декрет 1/2007 за одобряване на преработения текст на Общия закон за защита на потребителите и ползвателите и други допълващи закони) от 16 ноември 2007 г. (BOE, бр. 287 от 30 ноември 2007 г., стр. 49181), изменен, предвижда в член 53:

„Предмет на иска за преустановяване на нарушение е осъждането на ответника да преустанови определени действия или да се въздържа от извършването им в бъдеще. Освен това искът може да бъде предявен за забрана на всякакви действия, които са преустановени към момента на предявяването на иска, щом като са налице достатъчно данни, съгласно които действията биха могли да се повторят и в непосредствено бъдеще.

За целите на разпоредбите на тази глава за действие, противоречащо на законодателството в областта на неравноправните клаузи, се счита и всяка препоръка за използване на неравноправни клаузи.

Искът за преустановяване на нарушение може да се съедини, когато е поискано, с иск за обявяване на нищожност и недействителност, за установяване на неизпълнение на задължения, за прекратяване или разваляне на договор и за възстановяване на суми, събрани при извършване на действия или при прилагане на клаузи или общи условия, обявени за неравноправни или непрозрачни, както и с иск за обезщетение за вреди, причинени от прилагането на тази клаузи или практики. Съдът, който разглежда главния иск, т.е. иска за преустановяване на нарушение, предвиден в процесуалното право, разглежда и акцесорния иск“.

11

На 15 ноември 2010 г. Adicae сезира Juzgado de lo Mercantil no 11 de Madrid (Търговски съд № 11, Мадрид, Испания) с колективен иск за преустановяване на нарушение срещу 44 кредитни институции, отнасящ се до т.нар. клауза „за долен праг“, която се съдържа в прилаганите от тези кредитни институции общи условия на договорите за ипотечен кредит и предвижда минимален лихвен процент, под който променливият лихвен процент не може да спада (наричана по-нататък „клаузата за долен праг“), претендира се и връщане на сумите, платени от съответните потребители на основание на тази клауза. Впоследствие обхватът на този иск на два пъти е разширен, като в крайна сметка делото се води срещу 101 кредитни институции. След разпространяването в испанските медии на три призива за явяване, 820 потребители се явяват индивидуално по делото в главното производство в подкрепа на исканията на Adicae.

12

Juzgado de lo Mercantil № 11 de Madrid (Търговски съд № 11, Мадрид) уважава иска за 98 от ответните 101 кредитни институции в разглежданото от него дело. По отношение на тези институции посочената юрисдикция установява, че клаузата за долен праг е нищожна, разпорежда да се преустанови прилагането ѝ и постановява, че съответните договори за ипотечен кредит продължават да пораждат действие. Той също така задължава посочените институции да върнат недължимо получените суми съгласно посочената клауза, считано от 9 май 2013 г. — датата на публикуване на решение № 241/2013 на Tribunal Supremo (Върховен съд, Испания), в което последният постановява, че установяването на нищожността на клауза за долен праг поражда действие ex nunc.

13

Audiencia Provincial de Madrid (Областен съд Мадрид, Испания) отхвърля почти всички жалби, подадени от осъдените в първоинстанционното производство институции.

14

Тази юрисдикция уточнява критериите, съгласно които трябва да се осъществява контролът за прозрачност на клауза за долен праг в рамките на производство по колективен иск, и съответно постановява, че при разглеждането на използваните от кредитните институции стандартни образци на договори за ипотечен кредит е важно да се провери дали тези институции са действали така, че да направят неясни или да прикрият „икономическите и имуществените последици“ от такава клауза. Според посочената юрисдикция такова неясно формулиране или прикриване е налице, когато посочените институции не представят тази клауза и не я включват като също толкова съществена като другите клаузи, на които средният потребител обикновено обръща внимание, приемайки, че тези други клаузи относно референтния индекс, относно разликата, която следва да се добави към този индекс, или относно срока на съответното погасяване, определят разходите по сключения договор.

15

Audiencia Provincial de Madrid (Областен съд Мадрид) установява и определени действия на съответните кредитни институции, които свидетелстват за такова намерение за неясно формулиране или прикриване. Според посочената юрисдикция към въпросните действия спадат представянето от страна на тези институции на клаузата за долен праг като отнасяща се до понятия, които нямат връзка с цената на съответния договор за ипотечен кредит, или с обстоятелства, които могат да доведат до понижаване на тази цена, създавайки по този начин впечатлението, че ограничителният ефект спрямо колебанията на референтния лихвен процент се подчинява на определени условия или изисквания, които затрудняват прилагането на такава клауза, включването на клаузата за долен праг в средата или в края на дълги изложения, които първоначално се отнасят до други въпроси и в които тази клауза е спомената само бегло, без да е ясно посочена, така че вниманието на средния потребител да се отклони от нея или представянето на тази клауза заедно с клаузите за ограничаване на повишаването на променливия лихвен процент (т.нар. „клаузи за горен праг“), така че вниманието на потребителя да се съсредоточи върху привидната сигурност, свързана с възможността да се възползва от горен праг срещу хипотетичното повишаване на референтния индекс, и по този начин да се отклони от значението на предвидения минимален долен праг.

16

Загубилите делото пред въззивната инстанция кредитни институции сезират тогава запитващата юрисдикция Tribunal Supremo (Върховен съд) с извънредни жалби за допуснати процесуални нарушения и с касационни жалби срещу съдебното решение, постановено в производството по въззивно обжалване.

17

Тази юрисдикция изтъква, че делото в главното производство повдига два еднакво значими правни проблема. Първият се отнася до въпроса дали колективен иск е целесъобразен процесуален способ за проверка на прозрачността на клаузите за долен праг — проверка, която съгласно практиката на Съда изисквала конкретна преценка на всички обстоятелства, довели до сключването на договор, както и на предоставената на съответния потребител информация преди сключването на договора. Подобен въпрос имал още по-голяма степен на релевантност, когато, както в разглежданото в главното производство положение, колективният иск не е предявен само срещу една кредитна институция, а срещу всички кредитни институции в банковата система на една държава, чиито единствен общ белег е обстоятелството, че в техните договори за ипотечен кредит с променлив лихвен процент се използват клаузи за долен праг, чието съдържание варира в по-голяма или по-малка степен.

18

Запитващата юрисдикция се позовава на практиката си по този въпрос и уточнява по-специално, че е осъществила контрол относно прозрачността на клаузите за долен праг в рамките на колективен иск, по-специално по делото, по което е постановено решение № 241/2013 от 9 май 2013 г., като е взела предвид като референтен критерий възприятието на средния потребител и като е съобразила характеристиките на стандартизираните образци на съответните „масово сключвани договори“. Посочената юрисдикция обаче указва, че в тези случаи колективният иск е предявен само срещу една кредитна институция или срещу много ограничен брой кредитни институции, поради което е по-лесно да се стандартизират съответните практики и клаузи.

19

Запитващата юрисдикция уточнява, че за разлика от това в случая съгласно статистическите данни на Banco de España (Централната банка на Испания) става въпрос за милиони договори за ипотечен кредит с многобройни редакции и формулировки на клаузите за долен праг. Освен това тази юрисдикция посочва, че въпросните клаузи са били законосъобразно използвани в периода от декември 1989 г. до юни 2019 г., поради което спрямо тях са се прилагали последователно действащи правни уредби, а преценката на неравноправния характер на договорна клауза трябва да се извършва към момента на сключване на договора.

20

Поради това запитващата юрисдикция счита, че когато е предявен колективен иск срещу значителен брой кредитни институции, който се отнася до използването на клаузи за долен праг в продължение на много дълъг период от време съобразно последователно действащи правни уредби и който не дава възможност да се провери предоставената във всеки отделен случай информация на съответните потребители преди сключването на договора, е изключително трудно осъществяването на контрол за прозрачност на тези клаузи съгласно член 7, параграф 3 от Директива 93/13.

21

Вторият проблем, изтъкнат от запитващата юрисдикция, се отнася до трудността да се определи средният потребител по дело като главното производство. В това отношение тази юрисдикция уточнява, че макар в практиката си Съдът да се позовава на средния потребител, който е относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен (решение от 3 март 2020 г., Gómez del Moral Guasch, C‑125/18, EU:C:2020:138, т. 51), степента на внимание на потребителя може да варира в зависимост от множество фактори, по-специално в зависимост от национални или секторни правила в областта на рекламата или дори от езиковите елементи, използвани в предоставената търговска информация.

22

В делото по главното производство клаузите за долен праг са предназначени за различни конкретни категории потребители, а именно по-специално потребители, които са поели ипотечни кредити, сключени от строителни инвеститори, потребители по програми за финансиране на социални жилища или за достъп до обществени жилища по определени възрастови групи, или потребители, получили достъп до заемите по специален режим поради професията си, поради което било трудно да се приложи понятието „среден потребител“, за да се провери дали тези клаузи са прозрачни.

23

При тези условия Tribunal Supremo (Върховен съд) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

24

С първия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 4, параграф 1 и член 7, параграф 3 от Директива 93/13 трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национален съд да осъществи контрол за прозрачност на договорна клауза в рамките на колективен иск, който е предявен срещу множество продавачи или доставчици от един и същ икономически сектор и се отнася до много голям брой договори.

25

В това отношение в самото начало следва да се отбележи, че в системата за защита, въведена с Директива 93/13, потребителите могат да предявят правата си, признати от тази директива, както чрез индивидуален, така и чрез колективен иск.

26

Успоредно със субективното право на потребителя да се сезира съд, за да се осъществи преценка на неравноправността на клауза в договор, по който потребителят е страна, механизмът, предвиден в член 7, параграф 2 от Директива 93/13, позволява на държавите членки да въведат контрол по отношение на неравноправните клаузи в типови договори посредством колективни искове, предявявани в общ интерес от сдружения за защита на потребителите (вж. в този смисъл решение от 14 април 2016 г., Sales Sinués et Drame Ba, C‑381/14 и C‑385/14, EU:C:2016:252, т. 21).

27

Съгласно член 7, параграф 3 от Директива 93/13 такива колективни искове могат да бъдат предявявани с оглед на националното законодателство, отделно или заедно, срещу известен брой продавачи или доставчици от един и същ икономически сектор или техни сдружения, които използват или препоръчват употребата на същите или подобни по смисъл договори с общи условия.

28

Макар признатите с Директива 93/13 права да могат да бъдат предявявани така чрез индивидуален или колективен иск, в рамките на посочената директива тези искове имат различни предмети и правни последици (вж. в този смисъл решение от 14 април 2016 г., Sales Sinués и Drame Ba, C‑381/14 и C‑385/14, EU:C:2016:252, т. 30).

29

Ето защо, що се отнася до индивидуалните искове, съществуващото неравноправно положение между потребител и съответния продавач или доставчик, на което се основава въведената с Директива 93/13 система на защита, изисква положителна намеса на националния съд, който е длъжен служебно да прецени неравноправния характер на дадена договорна клауза, като вземе предвид съобразно изискванията на член 4, параграф 1 от тази директива естеството на стоките или услугите, за които е сключен договорът, всички обстоятелства, довели до сключването му, към момента на самото сключване, както и всички останали клаузи в договора, или такива, съдържащи се в друг договор, от който той произтича (вж. в този смисъл решение от 14 април 2016 г., Sales Sinués и Drame Ba, C‑381/14 и C‑385/14, EU:C:2016:252, т. 21—24 и цитираната съдебна практика).

30

За сметка на това, както следва от самия текст на член 4, параграф 1 от Директива 93/13, характерното за индивидуалните искове отчитане на всички конкретни обстоятелства около сключването на даден договор не засяга прилагането на член 7 от тази директива и следователно не трябва да е пречка за предявяването на колективен иск.

31

В това отношение Съдът вече е постановил, че превантивното естество и възпиращата цел на искове за преустановяване на нарушения, предявени от посочените в член 7, параграф 2 от Директива 93/12 лица или организации, които имат правен интерес от защитата на потребителите, както и обстоятелството, че тези искове не са обвързани с конкретен индивидуален спор, предполага, че предявяването им е възможно, включително когато клаузите, които се иска да бъдат забранени, не са били използвани в конкретни договори (вж. в този смисъл решение от 14 април 2016 г., Sales Sinués и Drame Ba, C‑381/14 и C‑385/14, EU:C:2016:252, т. 29 и цитираната съдебна практика).

32

Що се отнася по-специално до отношението между индивидуалните и колективните искове, следва да се припомни, че при липсата на хармонизация в Директива 93/13 на процесуалните правила относно това отношение, в съответствие с принципа на процесуалната автономия тези правила трябва да бъдат определени във вътрешния правен ред на всяка държава членка, при условие обаче да не са по-неблагоприятни от правилата, уреждащи подобни положения, за които се прилага вътрешното право (принцип на равностойност), нито да правят практически невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правата, предоставени на потребителите от правото на Съюза (принцип на ефективност) (вж. в този смисъл решение от 14 април 2016 г., Sales Sinués и Drame Ba, C‑381/14 и C‑385/14, EU:C:2016:252, т. 32 и цитираната съдебна практика). Ето защо тези правила не могат да накърнят ефективното упражняване на предоставената в Директива 93/13 възможност на потребителите да предявят правата си чрез индивидуален иск или чрез колективен иск, като бъдат представлявани от организация, която има правен интерес да ги защитава.

33

В случая следва да се отбележи, че запитващата юрисдикция иска да се установи до каква степен колективен иск е подходящ съдебен способ, който дава възможност да се упражни контрол за прозрачност на клауза за долен праг, съдържаща се в договори за ипотечен кредит, когато този иск е предявен срещу множество продавачи или доставчици, сключили многобройни договори от този вид в продължение на дълъг период от време.

34

Що се отнася, на първо място, до понятието „прозрачност“ в контекста на Директива 93/13, следва да се припомни, че изискването за прозрачност на договорните клаузи представлява общо правило, приложимо към съставянето на използваните в потребителските договори клаузи. В това отношение член 5 от посочената директива предвижда, че при договори, в които всички или определени клаузи се предлагат на потребителя в писмен вид, тези условия „се съставят на ясен и разбираем език“.

35

Обхватът на това задължение за съставяне на ясен и разбираем език, което е израз на изискването за прозрачност в тежест на продавачите или доставчиците, не зависи от вида на иска — индивидуален или колективен, с който потребител или организация, която има правен интерес от защитата му — възнамерява да предяви признатите с Директива 93/13 права.

36

При това положение съдебната практика, установена по индивидуални искове и отнасяща се до изискването за прозрачност, може да се приложи и по отношение на колективните искове. В това отношение следва да се припомни, че съгласно тази съдебна практика това изискване не може да бъде сведено само до разбираемия характер на дадена клауза от формална и граматическа гледна точка, а напротив, трябва да се разбира в широк смисъл, тъй като въведената с тази директива система на защита се основава на идеята, че потребителят е в положението на по-слабата страна в отношенията с продавача или доставчика, по-специално по отношение на степента си на информираност (вж. в този смисъл решение от 16 март 2023 г., Caixabank (Комисиона за обработка на кредита), C‑565/21, EU:C:2023:212, т. 30 и цитираната съдебна практика).

37

Посоченото изискване за прозрачност налага не само съответната клауза да бъде понятна за потребителя от формална и граматическа гледна точка, но и даден среден потребител, относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен, да може да разбере конкретното действие на тази клауза и съответно да прецени въз основа на точни и понятни критерии потенциално значимите икономически последици от такава клауза за финансовите му задължения (вж. в този смисъл решение от 10 юни 2021 г., BNP Paribas Personal Finance Finance, C‑776/19—C‑782/19, EU:C:2021:470, т. 64 и цитираната съдебна практика).

38

От гореизложеното следва, че в системата за защита, въведена с Директива 93/13, съдебният контрол на прозрачността на договорните клаузи не може да се ограничава само до клаузите, във връзка с които са предявени индивидуални искове. Всъщност нито една разпоредба от тази директива не дава основание да се приеме, че такъв контрол е изключен по отношение на клаузите, във връзка с които са предявени колективни искове, при условие обаче че са спазени условията, предвидени в член 7, параграф 3 от посочената директива, а именно, колективният иск, предявен срещу няколко продавачи или доставчици, да е насочен срещу продавачи или доставчици от един и същ икономически сектор, от една страна, и те да използват или препоръчват употребата на едни и същи или подобни по смисъл договори с общи условия, от друга страна.

39

Що се отнася, на второ място, до проверката на прозрачността на договорна клауза, която националният съд следва да извърши в рамките на производство по колективен иск, следва да се отбележи, че поради самото си естество тази проверка не може да се отнася до обстоятелства, присъщи на индивидуални положения, а до стандартизирани практики на продавачи или доставчици.

40

Следователно задължението на националния съд да провери в рамките на производство по индивидуален иск, като вземе предвид обстоятелствата около сключването на договора и отчитайки предоставянето преди сключването на договора на информация относно условията на договора и последиците от сключването му, дали на потребителя са били съобщени всички данни, които могат да имат отражение върху обхвата на неговото задължение (вж. в този смисъл решение от 12 януари 2023 г., D. V. (Адвокатско възнаграждение — Принцип на почасовата ставка), C‑395/21, EU:C:2023:14, т. 38 и 39 и цитираната съдебна практика), трябва да бъде съобразено с особеностите на колективните искове, по-специално предвид превантивното им естество и обстоятелството, че не са обвързани с конкретен индивидуален спор, припомнени в точка 31 от настоящото решение.

41

Ето защо, в рамките на производство по колективен иск при преценката на прозрачността на договорна клауза като клауза за долен праг, националният съд следва да разгледа в зависимост от естеството на стоките и услугите, които са предмет на съответните договори, дали средният среден потребител, относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен, може при сключването на договора да разбере действието на тази клауза и да прецени нейните потенциално значими икономически последици. За тази цел посоченият съд следва да вземе предвид всички стандартни договорни и преддоговорни практики, прилагани от всеки от съответните продавачи или доставчици, сред които са по-специално текстът на въпросната клауза и нейното място в типовите договори, използвани от всеки от продавачите или доставчиците, рекламата, която е направена за видовете договори, във връзка с които е предявен колективният иск, разпространението на общи преддоговорни предложения, адресирани до потребителите, както и всички други обстоятелства, които посоченият съд би счел за релевантни, за да упражни контрол спрямо всеки от ответниците.

42

Що се отнася, на трето място, до въпроса дали сложността на дадено дело поради твърде големия брой ответници, сключените през дълъг период от време договори и многобройните формулировки на съответните клаузи може да попречи на осъществяването на контрол за прозрачност на тези клаузи, в самото начало следва да се отбележи, че както бе посочено в точка 38 от настоящото решение, член 7, параграф 3 от Директива 93/13 поставя две условия за предявяването на колективен иск срещу няколко продавачи или доставчици, а именно такъв иск да е насочен срещу продавачи или доставчици от един и същ икономически сектор, от една страна, и те да използват или препоръчват използването на едни и същи или подобни по смисъл, договори с общи условия, от друга страна.

43

Що се отнася до първото от тези условия, в случая е безспорно, че ответниците в главното производство принадлежат към един и същ икономически сектор, а именно сектора на кредитните институции. Обстоятелството, че предявеният в главното производство иск е насочен срещу значителен брой кредитни институции, не е релевантен критерий за преценката на задължението на националния съд да разгледа прозрачността на подобни договорни клаузи по смисъла на член 7, параграф 3 от Директива 93/13, доколкото, както следва от тази разпоредба, колективен иск може да се предяви поотделно или заедно срещу няколко продавачи или доставчици от един и същ сектор. Всъщност сложността на дадено дело не може да накърни ефективността на признатите на потребителите с Директива 93/13 субективни права, която не може да се поставя под въпрос поради породените от дадено дело предизвикателства от организационно естество.

44

Що се отнася до второто от посочените условия, следва да се констатира, че националният съд следва да установи, при спазване на националното си право, дали между договорните клаузи, във връзка с които е предявен колективен иск, съществува достатъчна степен на сходство, за да се допусне предявяването на този иск. В това отношение от самия текст на член 7, параграф 3 от Директива 93/13 следва, че не е необходимо тези клаузи да са идентични. Освен това подобно сходство не може да се изключи само поради факта че договорите, в които те се съдържат, са сключени в различни моменти или при действието на различни правни уредби, тъй като в противен случай член 7, параграфи 2 и 3 от Директива 93/13 би бил до голяма степен лишен от съдържание и по този начин би се накърнило полезното действие на тази разпоредба.

45

В случая, освен ако не се установи друго при проверките, които запитващата юрисдикция следва да извърши, клаузите за долен праг, използвани в съответните договори за ипотечен кредит, по същество съдържат посочване на минимален процент, под който променливият лихвен процент не може да спадне, като техният начин на действие по принцип винаги е един и същ. Следователно изглежда, че тези клаузи могат да се квалифицират като „подобни по смисъл“ по смисъла на член 7, параграф 3 от Директива 93/13.

46

С оглед на изложените съображения на първия въпрос следва да се отговори, че член 4, параграф 1 и член 7, параграф 3 от Директива 93/13 трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национален съд да осъществи контрол за прозрачност на договорна клауза в рамките на колективен иск, който е предявен срещу множество продавачи или доставчици от един и същ икономически сектор и се отнася до много голям брой договори, доколкото тези договори съдържат една и съща клауза или подобни по смисъл клаузи.

47

С втория въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 4, параграф 2 и член 7, параграф 3 от Директива 93/13 допускат национален съд, сезиран с колективен иск, който е предявен срещу множество продавачи или доставчици от един и същ икономически сектор и се отнася до много голям брой договори, да осъществи контрол за прозрачност на договорна клауза, като се основе на възприятието на средния потребител, който е относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен, когато тези договори са предназначени за конкретни категории потребители и тази клауза е била използвана през много дълъг период от време, през който се е повишила осведомеността за нея.

48

В това отношение следва да се отбележи, че както е видно от постоянната съдебна практика и както бе припомнено в точка 37 от настоящото решение, прозрачността на договорна клауза и степента, в която тази клауза позволява да се разбере действието ѝ и да се преценят потенциално значимите икономически последици от нея, се разглеждат, като се вземе предвид възприятието на средния потребител, определен като относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен (вж. в този смисъл по-специално решения от 20 септември 2017 г., Andriciuc и др., C‑186/16, EU:C:2017:703, т. 51, и от 20 април 2023 г., Ocidental — Companhia Portuguesa de Seguros de Vida, C‑263/22, EU:C:2023:311, т. 26 и цитираната съдебна практика).

49

Аналогично на общото понятие „потребител“ по смисъла на член 2, буква б) от Директива 93/13, което има обективен характер и не зависи от познанията на съответното лице или от информацията, с която то действително разполага (вж. в този смисъл решение от 21 март 2019 г., Pouvin и Dijoux, C‑590/17, EU:C:2019:232, т. 24 и цитираната съдебна практика), използването на абстрактен референтен критерий за контрола за прозрачност на договорна клауза дава възможност да се избегне поставянето на този контрол в зависимост от наличието на сложна съвкупност от субективни фактори, които е трудно или дори невъзможно да се установят.

50

Както по същество отбелязва генералният адвокат в точка 83 от заключението си, след като при индивидуален иск особените познания, които се предполага, че притежава даден потребител, не могат да обосноват отклонение от нивото на познания на средния потребител, на още по-голямо основание индивидуалните характеристики на различните категории потребители не могат да се вземат предвид в контекста на производство по колективен иск.

51

В случая запитващата юрисдикция отбелязва, че поради големия брой продавачи или доставчици, сключили договори за ипотечен кредит, географското им разпределение на цялата територия на страната, както и дългия период на използване на клаузите за долен праг, през който са се прилагали последователно действащи правни уредби, разглежданият в главното производство колективен иск се отнася до конкретни категории потребители, които трудно могат да се обединят, а именно по-специално потребители, които са поели заеми, сключени от строителни инвеститори, потребители по програми за финансиране на социални жилища или за достъп до обществени жилища по определени възрастови групи или потребители, получили достъп до заемите по специален режим поради професията си.

52

Следва обаче да се отбележи, че именно разнородността на съответните потребители, поради която е невъзможно да се разгледа индивидуалното възприятие на всички отделни лица, съставляващи съвкупността от тези потребители, води до необходимостта да се приложи правната фикция за средния потребител, която се състои във възприемането му като едно абстрактно единство, чието общо възприятие е от значение за разглеждането му.

53

Следователно в рамките на своя анализ на прозрачността на клаузите за долен праг към момента на сключване на съответните договори за ипотечен кредит запитващата юрисдикция следва да се основе на възприятието на средния потребител, който е относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен, и то независимо от разликите, които съществуват между всеки отделен потребител, за когото са предназначени разглежданите договори, по-специално що се отнася до степента на осведоменост за клаузата за долен праг, равнището на доходите, възрастта или професионалната дейност. Обстоятелството, че тези договори са предназначени за конкретни категории потребители, не може да доведе до различен извод. Всъщност, за да разгледа прозрачността на клаузите, които се съдържат в общите условия на всички тези договори и чието действие по същество е идентично, тъй като те ограничават спадането на променливия лихвен процент под определено равнище, националната юрисдикция не може да се основе нито на възприятието на по-слабо осведомен потребител, нито на възприемането от средния потребител, нито на това на по-осведомения от последния (вж. в този смисъл решение от 21 септември 2023 г., mBank (Полски регистър на недопустимите клаузи), C‑139/22, EU:C:2023:692, т. 66).

54

Не може обаче a priori да се изключи, че поради настъпването на обективно събитие или на общоизвестен факт, като изменение на приложимата правна уредба или широко разпространено и обсъждано развитие на съдебната практика, запитващата юрисдикция счита, че общото възприемане на клаузата за долен праг от средния потребител през референтния период е било променено и му е позволило да осъзнае потенциално значимите икономически последици, породени от тази клауза.

55

В такъв случай Директива 93/13 допуска да се вземе предвид развитието през този период на възприятието на средния потребител, като степента му на осведоменост и на внимание може съответно да зависи от момента на сключване на договорите за ипотечен кредит. Запитващата юрисдикция обаче трябва да се възползва от тази възможност въз основа на конкретни и обективни доказателства за наличието на такова изменение, като само изтичането на период от време не е достатъчно, за да се презумира то.

56

В случая, както е видно от пренията в съдебното заседание пред Съда, посоченото обективно събитие или посоченият общоизвестен факт могат да се състоят в характерния за 2000‑те години срив на лихвените проценти, довел до прилагането на клаузите за долен праг, и следователно до осъзнаването от потребителите на икономическите последици от тези клаузи или в постановяването на решение № 241/2013 на Tribunal Supremo (Върховен съд) от 9 май 2013 г., в което се констатира липсата на прозрачност на посочените клаузи. Запитващата юрисдикция следва да провери дали за целите на контрола за прозрачност на същите клаузи този срив на лихвените проценти или постановяването на това решение са могли да предопределят промяна във времето на степента на внимание и на осведоменост на средния потребител към момента на сключване на договор за ипотечен кредит.

57

С оглед на всичко изложено по-горе на втория въпрос следва да се отговори, че член 4, параграф 2 и член 7, параграф 3 от Директива 93/13 трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национален съд, сезиран с колективен иск, който е предявен срещу множество продавачи или доставчици от един и същ икономически сектор и се отнася до много голям брой договори, да осъществи контрол за прозрачност на договорна клауза, като се основе на възприятието на средния потребител, който е относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен, когато посочените договори са предназначени за конкретни категории потребители и тази клауза е била използвана през много дълъг период от време. Ако обаче през този период се е променило общото възприятие на средния потребител относно посочената клауза поради настъпването на обективно събитие или на общоизвестен факт, Директива 93/13 допуска националният съд да осъществи този контрол, като вземе предвид промяната във възприятието на този потребител, като релевантно е възприятието, съществувало към момента на сключване на договор за ипотечен кредит.

58

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (четвърти състав) реши: