–

за унгарското правителство, от M. Z. Fehér и R. Kissné Berta, в качеството на представители,

–

за Европейската комисия, от A. Armenia и A. Tokár, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на Директива 2003/96/ЕО на Съвета от 27 октомври 2003 година относно преструктурирането на правната рамка[…] на Общността за данъчно облагане на енергийните продукти и електроенергията (ОВ L 283, 2003 г., стр. 51; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 2, стр. 98).

2

Запитването е отправено в рамките на спор между Tüke Busz Közösségi Közlekedési Zrt. (наричано по-нататък „Tüke Busz“) и Nemzeti Adó- és Vámhivatal Fellebbviteli Igazgatósága (дирекция „Жалби“ към Националната данъчна и митническа администрация, Унгария) (наричана по-нататък „дирекция „Жалби“) по повод на отказа на последната да възстанови на Tüke Busz размера на акциза върху газьола, изразходен при пътувания, извършени с цел ремонт, поддръжка и зареждане на превозните средства, които то използва за своята дейност по превоз на пътници.

3

Съображения 3—6, 12, 19 и 20 от Директива 2003/96 гласят:

[…]

[…]

4

Съгласно член 1 от тази директива:

„Държавите членки налагат данъци върху енергийните продукти и електроенергията в съответствие с настоящата директива“.

5

Член 4 от посочената директива гласи:

„1.   Нивата на облагане с данъци, които държавите членки прилагат за енергийните продукти и електроенергията, изброени в член 2, не могат да бъдат по-малки от минималните нива на облагане с данъци, посочени в настоящата директива.

2.   За целите на настоящата директива „ниво на облагане с данъци“ представлява общо наложените задължения, обхващащи всички косвени данъци (с изключение на [данъка върху добавената стойност] (ДДС), изчислени пряко или косвено върху количеството енергийни продукти и електроенергия при пускането им за потребление“.

6

Член 5 от същата директива предвижда:

„Държавите членки могат да прилагат диференцирани ставки при данъчното облагане, при условие че се спазват минималните данъчни ставки, определени в настоящата директива и правото на Общността, [в изброените в настоящия член] случаи“.

7

Член 7 от Директива 2003/96 има следното съдържание:

„1.   От 1 януари 2004 година и от 1 януари 2010 година минималните данъчни ставки по отношение на моторните горива са фиксирани, както е посочено в приложение I, таблица А.

Не по-късно от 1 януари 2012 година, на основата на доклад и предложение от [Европейската комисия], като взема решения с единодушие след консултации с Европейския парламент, Съветът [на Европейския съюз] решава какви да бъдат минималните данъчни ставки на газьола за следващия период, който започва на 1 януари 2013 година.

2.   Държавите членки могат да разглеждат диференцирано търговското и нетърговското приложение на газьола, използван като гориво, при условие че се съблюдават минималните нива, определени за Общността[,] и ставката за търговския газьол, използван като гориво[,] не е под националните прагове на данъчно облагане в сила от 1 януари 2003 г., независимо от изключенията за това приложение, предвидени в настоящата директива.

3.   „Търговски газьол, използван като гориво“ означава газьол, използван като гориво за следните цели:

4.   Независимо от параграф 2, държавите членки, които въведат система за събиране на пътни такси за моторните превозни средства или състав от пътни превозни средства, чието изключително предназначение е превозването на стоки по сухоземен път, могат да прилагат намалена ставка за газьола, използван от такива превозни средства, по-ниска от националното ниво на данъчно облагане в сила от 1 януари 2003 г., доколкото общата данъчна тежест остава в общи линии същата и при условие че се спазват минималните нива за [О]бщността и националното равнище на данъчно облагане в сила от 1 януари 2003 г. за газьола, използван като гориво[,] е поне два пъти по-високо от минималното ниво, приложимо от 1 януари 2004 г.“.

8

Директива 2007/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 септември 2007 година за създаване на рамка за одобрение на моторните превозни средства и техните ремаркета, както и на системи, компоненти и отделни технически възли, предназначени за такива превозни средства (Рамкова директива) (ОВ L 263, 2007 г., стр. 1) отменя и заменя Директива 70/156.

9

Директива 2007/46, изменена с Регламент (ЕС) № 678/2011 на Комисията от 14 юли 2011 година за замяна на приложение II и за изменение на приложения IV, IX и XI към Директива 2007/46 (ОВ L 185, 2011 г., стр. 30), включва приложение II, озаглавено „Общи определения, критерии за категоризация на превозните средства, типовете превозни средства и видовете каросерия“, част A, точка 1 от което уточнява, че превозни средства от категория M2 са „[моторни] [п]ревозни средства [проектирани и конструирани за превоз на лица и техния багаж] с повече от осем места за сядане, без да се брои мястото за сядане на водача, чиято максимална маса не превишава 5 тона [; в] превозните средства, спадащи към категория М2, освен местата за сядане, може да има място за правостоящи пътници“. Превозни средства от категория M3 са „[моторни] [п]ревозни средства [проектирани и конструирани за превоз на лица и техния багаж] с повече от осем места за сядане, без да се брои мястото за сядане на водача, чиято максимална маса превишава 5 тона [; в] превозните средства, спадащи към категория М3, може да има място за правостоящи пътници“.

10

Член 2, буква а) от Регламент (ЕО) № 1370/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2007 година относно обществените услуги за пътнически превоз с железопътен и автомобилен транспорт и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 1191/69 и (ЕИО) № 1107/70 на Съвета (ОВ L 315, 2007, стр. 1) има следното съдържание:

„За целите на настоящия регламент:

11

Член 7, точка 51 от А jövedéki adóról és a jövedéki termékek forgalmazásának különös szabályairól szóló 2003. évi CXXVII. törvény (Закон № CXXVII от 2003 г. за акцизите и специалните правила за търговия с акцизни стоки), изменен с Az adó- és járuléktörvények, a számviteli törvény és a könyvvizsgálói kamarai törvény, valamint az európai közösségi jogharmonizációs kötelezettségek teljesítését célzó adó- és vámjogi tárgyú törvények módosításáról szóló 2010. évi CXXIII. törvény (Закон № CXXIII от 2010 г. за изменение на законите в областта на данъците и таксите, на Закона за счетоводството, на Закона за Сметната палата, както и на данъчните и митническите закони, за да се изпълнят наложените от Европейската общност задължения за хармонизиране), предвижда, че за целите на прилагането на този закон:

„търговски газьол“ означава газьол, попадащ в обхвата на член 52, параграф 1, буква d), използван за следните цели:

12

Член 3, параграф 2, точка 21 от A jövedéki adóról szóló 2016. évi LXVIII. törvény (Закон № LXVIII от 2016 г. за акцизите, наричан по-нататък „Законът за акцизите от 2016 г.“) предвижда по отношение на данъчното облагане на енергийните продукти при прилагането на този закон:

„търговски газьол“ означава газьол, използван за следните цели:

13

Съгласно член 113, параграфи 3 и 5 от посочения закон:

„3.   Лицата, които за градския и междуградския транспорт използват автобуси категория M2 и категория M3, както е посочено в Министерската наредба за прегледите за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, имат право на възстановяване на данъка върху природния газ, използван за тази дейност.

[…]

5.   Държателят или, в случай на наето превозно средство, наемателят на превозното средство по член 3, параграф 2, точка 21 има право на възстановяване за търговски газьол:

на стойност 3,5 [унгарски форинта (HUF)] за литър, ако се прилага данъчната ставка по член 110, параграф 1, буква c), подточка ca), и на стойност 13,5 [HUF] за литър, когато се прилага данъчната ставка по член 110, параграф 1, буква c), подточка cb)“.

14

Съгласно член 149, параграф 1 от Закона за акцизите от 2016 г. той влиза в сила на 1 ноември 2016 г. Съгласно параграф 3 от този член обаче членове 3 и 113 от този закон влизат в сила на 1 юли 2017 г.

15

Съгласно определението в член 2, точка 29 от A személyszállítási szolgáltatásokról szóló 2012. évi XLI. törvény (Закон XLI от 2012 г. за услугите за пътнически превози) общественият пътнически превоз означава услуги за превоз на пътници по смисъла на член 2, буква а) от Регламент (ЕО) № 1370/2007, предоставяни въз основа на обществена поръчка за услуги.

16

Съгласно член 2, точка 30 от същия закон услугите за превоз на пътници означават пътнически превоз, предоставян с превозно средство от посочените в този закон въз основа на договор и срещу възнаграждение, както и свързаните с него съответни допълнителни услуги.

17

Tüke Busz е установено в Унгария предприятие, което извършва автобусен превоз на пътници въз основа на договор за обществена поръчка за услуги.

18

През 2017 г. дружеството иска възстановяване на акциза върху газьола, който е използвало в рамките на тази дейност.

19

След като установява, че Tüke Busz е предявило правото си на възстановяване на акциза не само за газьола, изразходен за осъществяването на тази дейност по превози в тесен смисъл, но и за газьола, изразходен при пътувания, свързани с поддръжката и зареждането с гориво на съответните превозни средства, дирекция „Жалби“ приема решение, с което установява незаконосъобразността на възстановяването на акциза върху газьола, използван за тези пътувания, и поради това увеличава посочения акциз върху енергийните продукти — горива, дължим от Tüke Busz за периода от януари до декември 2017 г.

20

Дирекция „Жалби“ изтъква пред запитващата юрисдикция Pécsi Törvényszék (Областен съд Печ, Унгария), че само услугите, свързани с главно задължение, могат да се квалифицират като допълнителни услуги. По отношение на превоза на пътници такъв бил случаят на възмездното предоставяне на услуги от превозвача на пътниците, като например превоза на багаж, велосипеди или животни.

21

За сметка на това, тъй като пътниците не са получатели на услугите по ремонт или поддръжка на съответните превозни средства, последните не можели да попадат в обхвата на понятието „допълнителна услуга“.

22

Въз основа на това дирекция „Жалби“ прави извода, че акцизите върху газьола, изразходен при пътувания, извършени с цел ремонт или поддръжка на превозни средства, предназначени за превоз на пътници, не подлежат на възстановяване, тъй като не става въпрос за допълнителни услуги, свързани с услугата за превоз на пътници.

23

Tüke Busz изтъква по-специално, че що се отнася до автобусите, работещи с природен газ, член 113, параграф 3 от Закона за акцизите от 2016 г. допуска възстановяването на такъв акциз върху газа, използван за „дейността“, а не само за превоза на пътници в тесен смисъл, поради което било необосновано възстановяването на акциза върху газьола да е различно уредено.

24

При тези условия Pécsi Törvényszék (Областен съд Печ) решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„В съответствие ли са с разпоредбите на Директива [2003/96], решението на [дирекция „Жалби“] по настоящото дело и практиката на този орган, съгласно които „в обхвата на редовния превоз на пътници не се включва пробегът, необходим за поддръжка на превозните средства за редовен превоз на пътници и за зареждане с гориво“?“.

25

Без формално да повдига възражение за недопустимост на преюдициалното запитване, Комисията изтъква, че някои елементи от фактическия и правен контекст на спора по главното производство, както е описан от запитващата юрисдикция, са неточни. По-специално, в акта за преюдициално запитване не било посочено правното основание, което Tüke Busz изтъква, за да предяви правото на възстановяване на акциза върху газьола, изразходен от експлоатираните от него автобуси, нито ставката, по която това дружество иска да се извърши възстановяването на акциза.

26

Също така е необходимо да се отбележи, че запитващата юрисдикция не излага причините, поради които изпитва съмнения относно тълкуването на Директива 2003/96, нито връзката, която установява между тази директива и разпоредбите на Закон № XLI от 2012 г. за услугите за превоз на пътници.

27

В това отношение следва да се отбележи, че по силата на постоянната съдебна практика въведеното с член 267 ДФЕС производство е средство за сътрудничество между Съда и националните юрисдикции, чрез което Съдът предоставя на националните юрисдикции насоки за тълкуването на правото на Съюза, необходими им за разрешаване на висящия пред тях спор (решение от 1 октомври 2020 г., Elme Messer Metalurgs, C‑743/18, EU:C:2020:767, т. 40 и цитираната съдебна практика).

28

Съгласно също така постоянна съдебна практика, която занапред намира отражение в член 94 от Процедурния правилник на Съда, необходимостта да се даде тълкуване на правото на Съюза, което да е от полза за националния съд, изисква последният да определи фактическата и правна обстановка, в която се вписват поставените от него въпроси, или най-малкото да обясни фактическите хипотези, на които те се основават. Актът за преюдициално запитване трябва да посочва и конкретните причини, поради които националният съд изпитва съмнения относно тълкуването на правото на Съюза и приема за необходимо да отправи преюдициален въпрос до Съда (решение от 1 октомври 2020 г., Elme Messer Metalurgs, C‑743/18, EU:C:2020:767, т. 41 и цитираната съдебна практика).

29

С оглед обаче на духа на сътрудничество, който ръководи отношенията между националните юрисдикции и Съда в рамките на преюдициалното производство, липсата на някои необходими предварителни констатации от запитващата юрисдикция не води непременно до недопустимост на преюдициалното запитване, ако въпреки тези пропуски с оглед на произтичащите от преписката обстоятелства Съдът счита, че е в състояние да даде полезен отговор на запитващата юрисдикция (решение от 1 октомври 2020 г., Elme Messer Metalurgs, C‑743/18, EU:C:2020:767, т. 42 и цитираната съдебна практика).

30

В случая обаче, макар със сигурност да би било полезно запитващата юрисдикция допълнително да изясни фактическата и правна обстановка, в която се вписва преюдициалният въпрос, както и причините, поради които изпитва съмнения относно тълкуването на Директива 2003/96, това не променя факта, че с оглед на естеството и обхвата на разпоредбата от правото на Съюза, чието тълкуване се иска, тази липса на точност не е пречка да се разбере в достатъчна степен контекстът, в който се вписва този въпрос.

31

Всъщност съгласно посоченото от запитващата юрисдикция Tüke Busz е изтъкнало пред нея по същество, че член 113, параграф 3 от Закона за акцизите от 2016 г. трябва да се тълкува в смисъл, че предвижда възстановяването на тези акцизи върху газьола, използван за пътуванията, свързани с ремонта, поддръжката или зареждането с гориво на превозните средства, използвани за този вид транспорт. Ето защо решаването на спора по главното производство зависи по-специално от въпроса дали член 7, параграф 2 от Директива 2003/96 не допуска разпоредба от правото на държава членка и практика на данъчните ѝ органи, които предвиждат такова възстановяване. Такъв би бил случаят, ако така използваният газьол не би могъл да попада в обхвата на понятието „търговски газьол, използван като гориво“ по смисъла на параграф 3 от посочения член 7. В това отношение, независимо от посочените по-горе неточности, предоставените от запитващата юрисдикция сведения относно фактическата и правна обстановка дават възможност да се прецени обхватът на този въпрос, и на посочената юрисдикция да се предостави отговор, който е от полза за разрешаването на спора в главното производство.

32

Следователно преюдициалното запитване е допустимо.

33

С въпроса си запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 7, параграф 3, буква б) от Директива 2003/96 трябва да се тълкува в смисъл, че газьолът, изразходен при пътувания, извършени с цел ремонт, поддръжка или зареждане с гориво на превозни средства, използвани за превоз на пътници, попада в обхвата на понятието „търговски газьол, използван като гориво“ по смисъла на тази разпоредба.

34

В самото начало следва да се припомни, че за да се определи обхватът на разпоредба от правото на Съюза, трябва да се вземат предвид не само нейният текст, но и контекстът ѝ и целите на правната уредба, от която тя е част. Генезисът на разпоредба от правото на Съюза също може да разкрие обстоятелства, които са релевантни за тълкуването ѝ.

35

Що се отнася, на първо място, до текста на член 7, параграф 3, буква б) от Директива 2003/96, следва да се отбележи, че от израза „използван като гориво […] за следните цели: […] превозването на пътници, чрез редовен или случаен превоз, чрез моторно превозно средство категория М2 или категория М3“ във връзка с част A, точка 1 от приложение II към изменената с Регламент № 678/2011 Директива 2007/46, която заменя Директива 70/156, следва, че за да попада в обхвата на тази разпоредба, газьолът трябва не само да се използва от превозно средство, което е проектирано и конструирано за превоз на пътници, но освен това той трябва да се използва за превоз на пътници.

36

Следователно по смисъла на посочената разпоредба понятието „търговски газьол, използван като гориво“ съответства на двоен критерий, основан едновременно на категорията, към която спада съответното моторно превозно средство, и на целите, за които се използва газьолът (вж. в този смисъл решение от 30 януари 2020 г., Autoservizi Giordano, C‑513/18, EU:C:2020:59, т. 20).

37

От това следва, че в обхвата на това понятие попада газьолът, изразходен от моторно превозно средство от категория M2 или M3 при пътувания, които служат пряко за предоставянето на услуга по превоз на пътници (вж. по аналогия решение от 13 юли 2017 г., Vakarų Baltijos laivų statykla, C‑151/16, EU:C:2017:537, т. 29). Такъв е случаят по-специално с пътуването, извършено между автобусния гараж и първата спирка, на която се качват пътници, както и с обратното пътуване до гаража след слизането на пътниците.

38

За сметка на това пътуванията, които се извършват само с цел ремонт, поддръжка или зареждане с гориво на съответните превозни средства, доколкото те по принцип се извършват, когато превозното средство е „празно“, и които не са предназначени и за качване на пътници, не могат да се квалифицират като „превоз на пътници“, тъй като не служат пряко за предоставянето на услуга по превоз на пътници (вж. по аналогия решение от 13 юли 2017 г., Vakarų Baltijos laivų statykla, C‑151/16, EU:C:2017:537, т. 30, 35 и 36).

39

На второ място, това тълкуване се подкрепя от контекста, в който се вписва член 7, параграф 3, буква б) от Директива 2003/96.

40

В това отношение следва да се отбележи, че параграф 1 от посочения член 7 предвижда, че моторните горива се облагат с минимални данъчни ставки. Всъщност, както следва от съображение 3 и от член 4 от тази директива, тя няма за цел да хармонизира изчерпателно акцизните ставки за енергийните продукти и електроенергията, а само определя минимални нива на данъчно облагане.

41

Така член 7, параграф 2 от Директива 2003/96 предвижда, че предоставената на държавите членки възможност да предвидят различни нива на данъчно облагане в зависимост от това дали използваният като гориво газьол е с търговско, или нетърговско предназначение, зависи от условието да се съблюдават минималните данъчни ставки, определени в тази директива. Освен това тази разпоредба не допуска държавите членки да определят ставката за използвания като гориво търговски газьол под националните прагове на данъчно облагане в сила от 1 януари 2003 г. Тези обстоятелства сочат, че влизането в сила на посочената директива не трябва да доведе до намаляване на нивото на облагане на търговския газьол.

42

При тези условия понятието „търговски газьол, използван като гориво“ не може да се тълкува разширително.

43

Тази констатация се потвърждава от член 7, параграф 4 от Директива 2003/96, който чрез дерогация от разпоредбите на параграф 2 от посочения член 7 дава възможност на държавите членки при определени обстоятелства да прилагат по отношение на газьола, използван от моторни превозни средства или състав от превозни средства, предназначени изключително за автомобилен превоз на товари, намалена ставка, която може да бъде по-ниска от националния праг на данъчно облагане в сила към 1 януари 2003 г. Всъщност широко тълкуване на понятието „търговски газьол, използван като гориво“ би имало за последица разширяване на обхвата на тази дерогация, което би било в противоречие с принципа, че дерогираща разпоредба като член 7, параграф 4 от Директива 2003/96 трябва да се тълкува стеснително.

44

На трето място, буквалното тълкуване на член 7, параграф 3, буква б) от Директива 2003/96, изведено в точки 37 и 38 от настоящото решение, се потвърждава от преследваните с тази директива цели. По-конкретно, от съображения 6, 12 и 20 от нея следва, че тя има за цел по-специално да въведе изисквания за опазване на околната среда, в частност като насърчава намаляването на разликата между нивата на облагане с данъци на нетърговския газьол, използван за гориво, и бензина. В светлината на съображения 3—5 и 19 от посочената директива тя цели също да даде възможност за сближаване на националните нива на данъчно облагане на газьола, по-специално за да се избегне нарушаване на конкуренцията и по този начин да се насърчи правилното функциониране на вътрешния пазар (вж. в този смисъл решение от 30 януари 2020 г., Autoservizi Giordano, C‑513/18, EU:C:2020:59, т. 30 и 32, и цитираната съдебна практика).

45

Ограничителното тълкуване на понятието „търговски газьол, използван като гориво“ обаче позволява да се допринесе едновременно за постигането на целта, преследвана от политиката в областта на околната среда, тъй като ограничава възможностите за ползване на намалена ставка и по този начин насърчава намаляването на общото потребление на гориво, и за постигането на целта за насърчаване на доброто функциониране на вътрешния пазар, като гарантира по-голямо сближаване на нивата на облагане на газьола.

46

В заключение, на четвърто място, буквалното, контекстуалното и телеологичното тълкуване на член 7, параграф 3, буква б) от Директива 2003/96 се потвърждават от подготвителните работи по тази директива, от които е видна волята на законодателя на Съюза да регламентира стриктно възможността да се предвидят диференцирани данъчни ставки за един и същ продукт.

47

Докато член 5, параграф 1 от предложението за директива на Съвета относно преструктурирането на правната рамка на Общността за данъчно облагане на енергийните продукти (ОВ C 139, 1997 г., стр. 14), съгласно който „[д]ържавите членки могат да прилагат диференцирани данъчни ставки в зависимост от употребата или качеството на продукта, при условие че тези ставки съблюдават минималните нива на данъчно облагане, предвидени в настоящата директива, и са в съответствие с правото на Общността“, предоставя на държавите членки относително широка свобода на преценка при определяне на данъчните ставки за енергийните продукти, тази свобода е била значително намалена в хода на законодателната процедура. Всъщност член 5 от Директива 2003/96 позволява на държавите членки при спазване на минималните данъчни ставки, определени в тази директива, както и на правото на Съюза, да предвиждат диференцирани данъчни ставки само в изчерпателно изброените в този член случаи.

48

С оглед на всички изложени по-горе съображения на поставения въпрос следва да се отговори, че член 7, параграф 3, буква б) от Директива 2003/96 трябва да се тълкува в смисъл, че газьолът, изразходен при пътувания, извършени с цел ремонт, поддръжка или зареждане с гориво на превозни средства, използвани за превоз на пътници, не попада в обхвата на понятието „търговски газьол, използван като гориво“ по смисъла на тази разпоредба.

49

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (десети състав) реши:

Член 7, параграф 3, буква б) от Директива 2003/96/ЕО на Съвета от 27 октомври 2003 година относно преструктурирането на правната рамка[…] на Общността за данъчно облагане на енергийните продукти и електроенергията трябва да се тълкува в смисъл, че газьолът, изразходен при пътувания, извършени с цел ремонт, поддръжка или зареждане с гориво на превозни средства, използвани за превоз на пътници, не попада в обхвата на понятието „търговски газьол, използван като гориво“ по смисъла на тази разпоредба.