1

Европейската комисия иска от Съда, от една страна, да установи, че като не е приело до 1 януари 2016 г. всички необходими законови, подзаконови и административни разпоредби, за да се съобрази с Директива 2014/61/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 година относно мерките за намаляване на разходите за разгръщане на високоскоростни електронни съобщителни мрежи (ОВ L 155, 2014 г., стр. 1) или при всички положения като не е съобщило тези разпоредби на Комисията, Кралство Белгия не е изпълнило задълженията си по член 13 от посочената директива, и от друга страна, да наложи на тази държава членка периодична имуществена санкция в размер, определен първоначално на 54639,36 EUR и намален накрая на 6071,04 EUR, считано от датата на постановяване на решението, с което се установява неизпълнението на задължението за съобщаване на мерките за транспониране на споменатата директива.

2

Член 1 от Директива 2014/61 гласи:

„1.   Настоящата директива има за цел да улесни и стимулира разгръщането на високоскоростни електронни съобщителни мрежи чрез насърчаване на съвместното използване на съществуващата физическа инфраструктура и чрез създаване на условия за по-ефикасно разгръщане на нова физическа инфраструктура, така че тези мрежи да могат да се разгръщат на по-ниска цена.

2.   С настоящата директива се установяват минимални изисквания по отношение на строежите и физическата инфраструктура с цел сближаване на определени аспекти на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите членки в тези области.

3.   Държавите членки могат да запазват или въвеждат мерки в съответствие с правото на Съюза, които надхвърлят установените с настоящата директива минимални изисквания, с оглед на по-успешното постигане на целта, посочена в параграф 1.

[…]“.

3

Член 2 от същата директива е озаглавен „Определения“ и гласи:

„За целите на настоящата директива се прилагат определенията, установени в Директива 2002/21/ЕО [на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 година относно общата регулаторна рамка за електронните съобщителни мрежи и услуги (Pамкова директива) (ОВ L 108, 2002 стр. 33; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 35, стр. 195)].

Прилагат се и следните определения:

[…]

[…]

4

Член 4, параграф 5 от Директива 2014/61 гласи:

„При конкретно писмено искане от страна на предприятие, което предоставя или което има право да предоставя обществени съобщителни мрежи, държавите членки изискват от мрежовите оператори да удовлетворяват разумните искания за огледи на място на конкретни елементи на тяхната физическа инфраструктура. В това искане се посочват елементите на мрежата, до които се отнася разполагането на елементи на високоскоростни електронни съобщителни мрежи. Огледи на място на посочените елементи на мрежата се допускат при пропорционални, недискриминационни и прозрачни условия в рамките на един месец от датата на получаване на писменото искане, без да се засягат ограниченията по параграф 1“.

5

Съгласно член 8 от същата директива:

„1.   Държавите членки гарантират, че всички новопостроени сгради в местоположението на крайния потребител, включително техните елементи в режим на съсобственост, за които са били подадени заявления за разрешения за строителство след 31 декември 2016 г., са оборудвани с физическа инфраструктура в сградата, подготвена за разполагането на високоскоростни мрежи, включително до крайните точки на мрежата. Същото задължение се прилага и при дейности по основен ремонт, за които са били подадени заявления за разрешения за строителство след 31 декември 2016 г.

2.   Държавите членки гарантират, че всички новопостроени многофамилни сгради, за които са били подадени заявления за издаване на разрешения за строителство след 31 декември 2016 г., са оборудвани с точка за достъп. Същото задължение се прилага и в случай на дейности по основен ремонт на многофамилни сгради, за които са били подадени заявления за издаване на разрешения за строителство след 31 декември 2016 г.

3.   Сградите, оборудвани в съответствие с настоящия член, трябва да отговарят на условията за получаване на доброволната маркировка „подготвен за широколентов достъп“ в държавите членки, които са избрали да въведат такава маркировка.

4.   Държавите членки могат да предвидят освобождаване от задълженията, предвидени в параграфи 1 и 2, за някои категории сгради, по-специално еднофамилни жилища, или за дейности по основен ремонт, когато изпълнението на тези задължения е непропорционално, например от гледна точка на разходите за отделните собственици или съсобственици или от гледна точка на вида сгради, като например конкретни категории паметници, исторически сгради, ваканционни жилища, военни сгради или други сгради, използвани за целите на националната сигурност. Освобождаването се обосновава надлежно. На заинтересованите страни се предоставя възможност да представят бележки по проектите за освобождаване в рамките на разумен срок. Комисията се уведомява за всеки такъв случай на освобождаване“.

6

Член 13 от посочената директива е озаглавен „Транспониране“ и предвижда:

„Държавите членки приемат и публикуват законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива, до 1 януари 2016 г. Те информират Комисията за това.

Те прилагат тези мерки, считано от 1 юли 2016 г.

Когато държавите членки приемат тези мерки, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите членки“.

7

След като до изтичането на предвидения в член 13 от Директива 2014/61 срок за транспониране, а именно 1 януари 2016 г., не получава каквато и да било информация за приетите и публикуваните законови, подзаконови и административни разпоредби, необходими за съобразяване с тази директива на Кралство Белгия, на 23 март 2016 г. Комисията изпраща на тази държава членка официално уведомително писмо.

8

В отговора си от 11 юли 2016 г. Кралство Белгия посочва, че към тази дата мерките за транспониране са все още в процес на подготовка. Поради това на 30 септември 2016 г. Комисията изпраща мотивирано становище до тази държава членка с искане в срок от два месеца след получаването му да предприеме мерките, необходими за да се съобрази с изискванията на Директива 2014/61.

9

По искане на белгийските власти Комисията удължава срока за отговор до 28 февруари 2017 г. и Кралство Белгия отговаря на мотивираното становище с писма от 21 февруари и 28 март 2017 г., в които уведомява Комисията, че транспонирането на Директива 2014/61 е в ход. Кралство Белгия прилага към тези писма проект на мерки за транспониране и консолидирана версия на Указ от 3 юли 2008 г. за изграждане на пътната мрежа на регион Брюксел-столица.

10

Тъй като счита, че Кралство Белгия не е транспонирало пълно Директива 2014/61 и не е съобщило предприетите в това отношение национални мерки, Комисията предявява разглеждания иск.

11

С писма от 10 август, 25 август и 12 септември 2017 г. Кралство Белгия съобщава на Комисията различни законодателни мерки за транспониране на Директива 2014/61 на федерално равнище и във Фламандския регион.

12

В писмената си реплика Комисията заявява, че въпреки значителния напредък, който Белгия е постигнала в транспонирането на Директива 2014/61 след предявяването на иска, за пълното транспониране на Директивата е необходимо приемането на още мерки. Самите белгийски органи впрочем също признават тази необходимост. С оглед на това Комисията продължава да поддържа исканията си, като на този етап от производството намалява размера на периодичната имуществена санкция, която иска да бъде наложена на Кралство Белгия, на 12142,08 EUR.

13

В съдебното заседание Комисията пояснява, че предвид постигнатия от Кралство Белгия допълнителен напредък в транспонирането на Директива 2014/61 след представяне на писмената реплика и наличието на някои пропуски само на равнище регион Брюксел-столица намалява размера на исканата от нея периодична имуществена санкция на 6071,04 EUR. Комисията продължава обаче да поддържа останалите си искания.

14

С решения на председателя на Съда от 5 февруари 2018 г. и 21 ноември 2018 г. Федерална република Германия, Република Естония, Ирландия, Кралство Испания, Френската република, Италианската република, Република Литва, Унгария и Република Австрия, от една страна, и Румъния, от друга страна, са допуснати да встъпят в подкрепа на исканията на Кралство Белгия.

15

Комисията счита, че като не е приело до 1 януари 2016 г. всички законови, подзаконови и административни разпоредби, необходими за да се съобрази с Директива 2014/61, или при всички положения като не ѝ е съобщило тези разпоредби, Кралство Белгия не е изпълнило задълженията си по член 13 от тази директива.

16

Комисията припомня по-специално че разпоредбите на директивите трябва да се прилагат с безспорна задължителна сила и с налагащите се от изискването за правна сигурност конкретност, точност и яснота, както и че вътрешни положения или практически трудности не могат да служат като основание за държавите членки за нетранспониране на директива в срока, определен за това от законодателя на Съюза. Ето защо всяка държава членка трябва да вземе предвид изискваните етапи на приемане на необходимото законодателство съгласно вътрешния ѝ правен ред и да гарантира, че транспонирането може да се извърши в определения за това срок.

17

В случая член 13 от Директива 2014/61 предвижда, че държавите членки са длъжни да приемат необходимите национални мерки за транспониране на разпоредбите на същата директива до 1 януари 2016 г. и да информират за това Комисията. Видно обаче от някои от писмата на Кралство Белгия, повече от година и половина след изтичане на определения от Директивата краен срок за транспониране тази държава членка все още не е приела всички необходими за пълното транспониране на Директивата мерки. В този смисъл към момента на изтичане на определения в мотивираното становище срок, а именно 30 септември 2016 г., и дори към датата, на която Комисията приема решение да предяви разглеждания иск, а именно 13 юли 2017 г., в Белгия липсва пълно транспониране на членове 2—11 от Директива 2014/61, като само членове 5 и 6 са транспонирани, и то само за региона Брюксел-столица.

18

В писмената си реплика Комисията отбелязва, че след предявяването на иска Кралство Белгия ѝ е съобщило редица мерки за транспониране. От споменатите писма обаче следвало, че разпоредбите на членове 2—4, член 7, параграф 1 и членове 8 и 10 от Директива 2014/61 все още не били напълно транспонирани в тази държава членка.

19

В съдебното заседание Комисията пояснява, че въпреки постигнатия нов напредък, на този етап от производството все още не може да се установи пълно транспониране на член 2, параграфи 7—9 и 11, член 4, параграф 5 и член 8 от Директива 2014/61.

20

Кралство Белгия подчертава, че от самото начало на досъдебното производство спазва принципа на лоялно сътрудничество, и не отрича факта, че за да се осигури пълно транспониране на Директива 2014/61, се налага да бъдат приети още някои национални разпоредби. Тази държава членка все пак отбелязва, че различните компетентни в това отношение власти, а именно федералната държава, регионът Брюксел-столица, Валонският регион, Френската общност, Фламандският регион, Фламандската общност и Немскоезичната общност (Белгия), са приели съответно в областта си на компетентност разпоредби за транспониране на Директивата или най-малкото са приели необходимите за приемане на такива разпоредби мерки. Освен това в хода на производството самата Комисия признала тези усилия, като намалила размера на исканата от нея периодична имуществена санкция.

21

Впрочем Кралство Белгия, без да оспорва констатацията на Комисията, че все още има мерки, които трябва да бъдат приети, изразява в писмената си дуплика несъгласие с Комисията по някои свързани с оставащите да бъдат приети мерки особености.

22

Накрая, предвид обстоятелството, че Комисията продължава да поддържа исканията си, свързани с липсата на транспониране само на някои разпоредби от Директива 2014/61 и само за региона Брюксел-столица, по време на съдебното заседание Кралство Белгия признава, че все още не е транспонирало споменатите разпоредби и не е съобщило мерки за транспонирането им.

23

Най-напред, следва да се припомни, че съгласно постоянната практика на Съда наличието на неизпълнение на задължения трябва да се преценява с оглед на положението в съответната държава членка към момента на изтичане на определения в мотивираното становище срок и последващи промени не се вземат предвид от Съда (решения от 30 януари 2002 г., Комисия/Гърция, C‑103/00, EU:C:2002:60, т. 23 и от 21 март 2019 г., Комисия/Италия, C‑498/17, EU:C:2019:243, т. 29).

24

В случая Комисията е изпратила мотивирано становище до Кралство Белгия на 30 септември 2016 г., така че определеният в него срок от два месеца е изтекъл на 30 ноември 2016 г. Безспорно установено е обаче, че този срок, който Комисията удължава по искане на белгийските власти, в крайна сметка е изтекъл на 28 февруари 2017 г. Ето защо наличието на твърдяното неизпълнение на задължения следва да се прецени с оглед на състоянието на вътрешното законодателство, което е в сила именно към тази дата (вж. по аналогия решение от 9 декември 2004 г., Комисия/Франция, C‑177/03, EU:C:2004:784, т. 25).

25

Видно пак от отговора на Кралство Белгия от 21 февруари 2017 г., до тази дата не е извършено пълно транспониране в националното законодателство на Директива 2014/61, като е безспорно установено, че това положение не се променя до 28 февруари 2017 г. и че междувременно на Комисията не са съобщени каквито и да било други мерки за транспониране на Директивата.

26

С оглед на това следва да се заключи, че до изтичането на срока, определен в мотивираното становище и удължен след това от Комисията, Кралство Белгия не е приело необходимите мерки за осигуряване на транспонирането на Директива 2014/61 и не е съобщило такива мерки за транспониране.

27

Следователно, като не е приело до изтичането на срока, определен в мотивираното становище, а именно до 30 септември 2016 г., удължен впоследствие от Комисията, законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими за да се съобрази с Директива 2014/61, и a fortiori като не е съобщило на Комисията такива мерки за транспониране, Кралство Белгия не е изпълнило задълженията си по член 13 от тази директива.

28

Според Комисията член 260, параграф 3 ДФЕС е въведен с Договора от Лисабон, за да бъде укрепен установеният по-рано от Договора от Маастрихт санкционен механизъм. Поради новаторския характер на разпоредбата и необходимостта от запазване на прозрачността и правната сигурност Комисията приема Съобщение на Комисията — Прилагане на член 260, параграф 3 от ДФЕС (ОВ C 12, 2011 г., стр. 1).

29

Целта на разпоредбата била да създаде по-силен стимул за държавите членки да транспонират директивите в предвидените от законодателя на Съюза срокове и да гарантира прилагането на законодателството на Съюза.

30

Комисията счита, че член 260, параграф 3 ДФЕС е приложим както при пълна липса на съобщаване на мерки за транспониране на директива, така и при частично съобщаване на такива мерки.

31

Освен това според тази институция от факта, че в член 260, параграф 3 ДФЕС се посочва неизпълнение от държава членка на задължение за съобщаване на „мерките за транспониране на директива“, не следва, че тази разпоредба е приложима само в случаи на липса на съобщаване на национални мерки за транспониране на директива, а че е предвидена да се прилага и при липса на приемане на такива мерки от държава членка. Чисто формално тълкуване на разпоредбата в смисъл, че има за цел да осигури само ефективност при съобщаването на националните мерки, не гарантирало правилно транспониране на всички задължения, произтичащи от въпросната директива, и лишавало задължението за транспониране на директивите в националното право от всякакво полезно действие.

32

В разглеждания случай се санкционирала именно липсата на приемане и на публикуване, а следователно и на съобщаване на Комисията от Кралство Белгия на всички правни разпоредби, необходими за осигуряване на транспонирането на Директива 2014/61 в националното право.

33

В отговор на доводите на Кралство Белгия, с които се оспорва приложимостта в случая на член 260, параграф 3 ДФЕС, Комисията по-специално твърди, че за разлика от член 260, параграф 2 ДФЕС, член 260, параграф 3 ДФЕС не дерогира общо правило и поради това не следва да се тълкува стриктно. Всъщност тази разпоредба имала специфично приложно поле.

34

От подготвителните работи по Договора за създаване на Конституция за Европа следвало, че трябва да се прави разграничение между пълно транспониране на директива и транспониране, което е в съответствие с директива. Всъщност от придружителното писмо на президиума на Европейския конвент от 12 май 2003 г. (CONV 734/03) безспорно следвало, че за авторите на текста контролът за съответствие трябва да се отнася само за действително приети от държава членка мерки за транспониране, тъй като логично такъв контрол за съответствие не можел да се осъществява по отношение на все още неприети и несъобщени на Комисията мерки.

35

Следователно понятието „пълно транспониране“, от една страна, и понятието „правилно транспониране“, от друга страна, трябвало да бъдат ясно разграничени. Установяването от Комисията на наличие на пропуски в транспонирането в националното право на директива по никакъв начин не означавало, че тя осъществявала контрол за съответствие с тази директива на съществуващите национални правни разпоредби. Това важало в още по-голяма степен за случаи като разглеждания, когато държавата членка, която не е изпълнила задълженията си, сама признавала, че транспонирането на Директивата в националното ѝ право все още е частично недостатъчно. Впрочем тази разлика личала ясно от последиците от съдебното решение, с което се установявало неизпълнението на задължения. Всъщност ако се установяло, че дадена национална законодателна мярка не е в съответствие с правото на Съюза, компетентните национални органи не можели да я прилагат, дори и ако националният законодател все още не е предприел действия в резултат на разглежданото съдебно решение. Съдебно решение, с което се установявали пропуски в транспонирането, не можело обаче до доведе до забрана за прилагане на съществуваща национална мярка, тъй като само констатирало липсата в националното право на изискваните от правото на Съюза мерки.

36

Тъй като целта на член 260, параграф 3 ДФЕС била да се създаде по-силен стимул за държавите членки да транспонират директивите в предвидените срокове и да им осигури така действителна ефикасност, ограничаването на приложимостта на тази разпоредба само до случаите на пълна липса на транспониране пораждало нежелан риск. Всъщност, за да избегнат приложимостта на член 260, параграф 3 ДФЕС, държавите членки можели да започват да транспонират първо по-маловажни разпоредби от директивите, което противоречало на целта на тази разпоредба. В такъв случай имало опасност — ако липсвала заплаха от финансова санкция — транспонирането на основните разпоредби от директивите да остане на втори план.

37

Комисията твърди, че предложеното от нея тълкуване на член 260, параграф 3 ДФЕС се потвърждава от самия му текст, в който се посочвало неизпълнение на задължението на държава членка „да съобщи за мерките за транспониране“ на директива. Текстът му не предвиждал следователно никакви ограничения или условия като тези, на които се позовавало Кралство Белгия.

38

Освен това нямало основание да се твърди, че предвидените в Договора за функционирането на ЕС санкции противоречат на принципа на пропорционалност, тъй като без тези санкции не било възможно да се гарантира спазването на задължението за транспониране на директивите в националните правни системи.

39

Кралство Белгия твърди, че член 260, параграф 3 ДФЕС е приложим — обратно на тълкуването, предложено от Комисията и от генералния адвокат Wathelet в заключението му по дело Комисия/Полша (C‑320/13, непубликувано, EU:C:2014:2441) — само в случаите, когато държава членка не е съобщила никакви мерки за транспониране на директива. В случая Кралство Белгия, както и самата Комисия признала, съобщило някои мерки за транспониране и поради това тази разпоредба била неприложима по отношение на него.

40

В подкрепа на позицията си Кралство Белгия по-специално твърди, че широко тълкуване на член 260, параграф 3 ДФЕС като предлаганото от Комисията може да създаде проблеми, свързани с правната сигурност. Всъщност, ако тази разпоредба уреждала както случаите на липса на съобщаване, така и тези на липса на транспониране, трудно можело да се определи дали се провежда производство по нея или по член 258 ДФЕС. Освен това в хода на производството можело да се окаже трудно да се установи транспонирането на кои разпоредби от съответната директива може да доведе до избягване на производството по член 260, параграф 3 ДФЕС и липсата на транспониране на кои разпоредби попада в приложното поле на производството по член 258 ДФЕС.

41

Предложеното от Комисията тълкуване на член 260, параграф 3 ДФЕС можело да доведе и до нарушение на закрепения в член 5, параграф 4 ДЕС принцип на пропорционалност. Всъщност, от една страна, неизпълнението на отнасящите се до транспонирането на директивите задължения не представлявало задължително най-тежкото нарушение на защитените от правните норми на Съюза публични и частни интереси. От друга страна, санкционирането на всяка липса на транспониране водело до изравняване на тежестта на две различни по вид нарушения, а именно на неизпълнението на съдебно решение (неизпълнение след неизпълнение) и на липсата на транспониране на директиви (първо неизпълнение), което било непропорционално.

42

Според Кралство Белгия не съществува риск от заобикаляне на член 260, параграф 3 ДФЕС, тъй като Комисията може да образува производство за установяване на неизпълнение на задължения по член 258 ДФЕС или по член 260, параграф 2 ДФЕС.

43

Посочената държава членка добавя, че стриктното тълкуване на член 260, параграф 3 ДФЕС, което следвало да се възприеме, се основавало на телеологично тълкуване на подготвителните работи по тази разпоредба и се потвърждавало от текста на разпоредбата, който изрично посочвал неизпълнение от държава членка на задължението ѝ „да съобщи за мерките за транспониране“ на директива, приета съгласно законодателна процедура. Тази разпоредба следователно предвиждала санкция само за нарушение на задължението за „съобщаване“ на мерките за транспониране, но не и за нарушение на задължението за транспониране. Освен това задължението за съобщаване се отнасяло само за някои, а не за всички мерки за транспониране на директиви, тъй като авторите на Договора за функционирането на ЕС посочили [в текста на френски език] „мерки за транспониране“, а не „мерките за транспониране“. Това тълкуване се потвърждавало и от текста на член 260, параграф 3 ДФЕС на немски, английски и нидерландски език.

44

Федерална република Германия, Република Естония, Ирландия, Кралство Испания, Френската република, Италианската република, Република Литва, Унгария, Република Австрия и Румъния, които са допуснати да встъпят в подкрепа на исканията на Кралство Белгия, по същество също твърдят, че член 260, параграф 3 ДФЕС се прилага само в случаите, когато държава членка не е предприела никакви действия за транспониране на директива в националното си право и следователно не е приела в определения за това срок мерки за транспонирането на тази директива и не ги е съобщила на Комисията. Република Литва, Италианската република и Унгария обаче считат, че когато действията по транспониране на директива очевидно не могат да доведат до постигане на основните ѝ цели или когато става въпрос за злоупотреба с права, Комисията може да прибегне до член 260, параграф 3 ДФЕС. В приложното поле на тази разпоредба при никакви обстоятелства не попадали обаче случаите, при които държава членка е съобщила на Комисията мерки за транспониране на директива, но Комисията ги е счела за неправилно или непълно транспониране.

45

В защита на позицията си встъпилите по делото държави членки по-специално изтъкват, че споменатото тълкуване на член 260, параграф 3 ДФЕС следва от самия текст на разпоредбата, отчита обстоятелствата, свързани с приемането ѝ, и е в съответствие с целта ѝ, тъй като същата е приложима само при най-сериозните и явни случаи на нарушение на задължението за транспониране и за съобщаване. Предложеното тълкуване се потвърждавало освен това и от вътрешната структура на член 260 ДФЕС и било единственото, което не поставяло държавите членки в изключително трудно положение, тъй като, ако се следвал предложеният от Комисията подход, държавите членки никога не можели да бъдат сигурни, че Комисията не възнамерява да им наложи периодична имуществена санкция.

46

Освен това посоченото в точка 44 от настоящото решение тълкуване позволявало пълно съобразяване с приложното поле на член 258 ДФЕС и било единственото съвместимо с принципите на правна сигурност и на пропорционалност. Всъщност от това тълкуване следвало, че Комисията би трябвало — когато в хода на производство пред Съда държава членка транспонира директива и съобщи на Комисията всички мерки за транспониране — да оттегли искането си за налагане на тази държава членка на периодична имуществена санкция. Нещо повече, при такова тълкуване рискът държавите членки да се опитат да избегнат прилагането на тази разпоредба посредством съобщаване на мерки за прилагане, които не съответстват на действителността, бил незначителен.

47

Следва най-напред да се припомни, че съгласно член 260, параграф 3, първа алинея ДФЕС Комисията, когато сезира Съда с иск по член 258 ДФЕС, тъй като счита, че държава членка не е изпълнила задължението си да съобщи за мерките за транспониране на директива, приета съгласно определена законодателна процедура, може, ако счете за уместно, да определи размера на еднократно платимата сума или периодичната имуществена санкция, която тази държава трябва да заплати, и която според нея е съобразена с обстоятелствата. Съгласно член 260, параграф 3, втора алинея ДФЕС Съдът, ако установи, че има неизпълнение на посоченото задължение, може да наложи на тази държава членка да заплати еднократно платимата сума или периодичната имуществена санкция, в рамките на размера, определен от Комисията, като задължението за плащане влиза в сила на датата, определена в решението на Съда.

48

За да се определи обхватът на член 260, параграф 3 ДФЕС, следва да се установи при какви обстоятелства може да се счита, че по смисъла на тази разпоредба дадена държава членка нарушава „задължението си да съобщи за мерките за транспониране“.

49

В това отношение от постоянната практика на Съда следва, че при тълкуването на разпоредба от правото на Съюза следва да се вземат предвид не само текстът и целите ѝ, но и контекстът ѝ, както и всички останали разпоредби от правото на Съюза. Обстоятелства, свързани с приемането на съответната разпоредба от правото на Съюза, също могат да бъдат от значение за тълкуването ѝ (решение от 10 декември 2018 г., Wightman и др., C‑621/18, EU:C:2018:999, т. 47 и цитираната съдебна практика).

50

Що се отнася до текста на член 260, параграф 3 ДФЕС, следва най-напред да се разгледа обхватът на нарушението на „задължението [за] съобщ[аване на] мерките за транспониране на директива“, което е в основата на тази разпоредба.

51

В редица постановени в производства по член 258 ДФЕС решения Съдът приема, че задължението за съобщаване, което държавите членки трябва да изпълняват в съответствие със закрепения в член 4, параграф 3 ДЕС принцип на лоялно сътрудничество, има за цел да улесни изпълнението от Комисията на възложената ѝ по-специално с член 17 ДЕС задача да следи за прилагането на разпоредбите на Договорите и на мерките, приети от институциите по силата на тези договори. Ето защо информацията, която се съобщава за съдържанието на националните правни норми за транспониране на директива, трябва да бъде достатъчно ясна и точна. В този смисъл при съобщаването, при което може да се изпрати и таблица на съответствието, недвусмислено трябва да бъдат указани законовите, подзаконовите и административните разпоредби, с приемането на които държавата членка смята, че е изпълнила различните си задължения по директивата. При липсата на такава информация Комисията не би могла да провери дали държавата членка действително и пълно прилага директивата. Обстоятелството, че държава членка не е изпълнила посоченото задължение, независимо дали поради пълно или частично непредставяне на информация или поради представяне на недостатъчно ясна и точна информация, само по себе си може да бъде основание за откриване на производство по член 258 ДФЕС за установяване на неизпълнението (вж. в този смисъл решения от 16 юни 2005 г., Комисия/Италия, C‑456/03, EU:C:2005:388, т. 27, и от 27 октомври 2011 г., Комисия/Полша, C‑311/10, непубликувано, EU:C:2011:702, т. 30—32).

52

Що се отнася, по-нататък, до целта на член 260, параграф 3 ДФЕС, следва да се припомни, че тази разпоредба в голяма степен съответства на проектотекста на член 228, параграф 3 от Договора за създаване на Конституция за Европа на страница 15 от придружителното писмо на президиума на Европейския конвент от 12 май 2003 г. (CONV 734/03), а самият проектотекст съвпада с този, предложен от Дискусионната група за Съда на Европейския съюз и включен в окончателния ѝ доклад от 25 март 2003 г. (CONV 636/03, стр. 10 и 11). От споменатия окончателен доклад следва, че механизмът по член 260, параграф 3 ДФЕС е въведен с цел не само да стимулира държавите членки възможно най-бързо да преустановят неизпълнение, което при липсата на такава мярка биха били склонни да продължат, но и да облекчи и ускори производството по налагане на имуществени санкции за неизпълнение на задължението за съобщаване на националните мерки за транспониране на директиви, приети съгласно законодателната процедура, като следва да се уточни, че преди да се въведе такъв механизъм, налагането на санкция на държавите членки за несъобразяване в определения срок с решение на Съда и за неизпълнение на задължението за транспониране е било възможно едва няколко години след постановяването на съответното решение на Съда.

53

Постигането на тази цел би било възпрепятствано, както Кралство Белгия и другите встъпили по делото държави членки твърдят, ако се допусне Комисията да иска налагане на имуществена санкция по член 260, параграф 3 ДФЕС на основание само на липса на съобщаване от държава членка на мерки за транспониране на директива, приета съгласно законодателна процедура.

54

Всъщност при такова тълкуване съществува опасност държава членка да съобщи на Комисията мерки, с които или транспонира незначителен брой разпоредби от въпросната директива, или очевидно няма за цел транспонирането ѝ, като така се дава възможност на държавите членки да възпрепятстват прилагането от Комисията на член 260, параграф 3 ДФЕС.

55

Неприемливо обаче е и тълкуване в смисъл, че задължението за съобщаване по член 260, параграф 3 ДФЕС са изпълнили само тези държави членки, които според Комисията са транспонирали правилно разпоредбите на съответната директива и които са информирали за това Комисията.

56

Всъщност такова тълкуване би било несъвместимо с обстоятелствата, свързани с приемането на член 260, параграф 3 ДФЕС. От окончателния доклад, посочен в точка 52 от настоящото решение, следва, че според членовете на Дискусионната група за Съда на Европейския съюз случаите на несъобщаване и нетранспониране са различни от случаите на неправилно транспониране, като предложената разпоредба не трябва да се прилага към втората група случаи, тъй като при тях имуществена санкция може да бъде наложена само след производство по член 260, параграф 2 ДФЕС за установяване на неизпълнение на задължения.

57

Посоченото тълкуване би било несъвместимо и с контекста на член 260, параграф 3 ДФЕС, към който контекст спада и производството по член 258 ДФЕС за установяване на неизпълнение на задължения. В това отношение е важно да се отбележи, че производството по последната посочена разпоредба предоставя на държавите членки възможност да оспорят становището на Комисията относно правилното транспониране на директива с определени мерки, без при това да са изложени на риска от налагане на имуществена санкция, тъй като такава санкция може да бъде наложена само на основание член 260, параграф 2 ДФЕС, ако въпросната държава членка не предприеме необходимите мерки за изпълнение на първото съдебно решение за установяване на неизпълнението на задължения.

58

При тези обстоятелства член 260, параграф 3 ДФЕС следва да се тълкува в смисъл, който, от една страна, позволява да бъдат гарантирани както прерогативите на Комисията за осигуряване на ефективно прилагане на правото на Съюза, така и правото на защита и процесуалните възможности на държавите членки по член 258 ДФЕС във връзка с член 260, параграф 2 ДФЕС, и от друга страна, позволява на Съда да упражни съдебните си функции и в рамките на едно производство да прецени дали съответната държава членка е изпълнила задълженията си за съобщаване и каква е тежестта на евентуално установено в това отношение неизпълнение на задължения, като наложи най-подходящата с оглед на обстоятелствата по случая имуществена санкция.

59

С оглед на всички изложени обстоятелства текстът „задължението си да съобщи за мерките за транспониране“, съдържащ се в член 260, параграф 3 ДФЕС, следва да се тълкува в смисъл, че се отнася до задължението на държавите членки да предоставят достатъчно ясна и точна информация за мерките за транспониране на директивите. За да изпълнят задължението си за правна сигурност и за да гарантират пълното транспониране на разпоредбите от директивите на цялата си територия, държавите членки са длъжни да посочат за всяка от разпоредбите на директива с коя национална разпоредба или с кои национални разпоредби е транспонирана. Въз основа на съобщената информация и евентуално на приложената към нея таблица на съответствието Комисията следва да провери дали няма мерки за транспониране, които явно липсват или не обхващат цялата територия на съответната държава членка, за да поиска налагането на съответната държава членка на предвидената в споменатата разпоредба имуществена санкция, като в хода на производството по член 260, параграф 3 ДФЕС Съдът не следва да установява дали съобщените на Комисията национални мерки гарантират правилно транспониране на разпоредбите на разглежданата директива.

60

Съгласно практиката на Съда налагането на периодична имуществена санкция е обосновано по принцип само доколкото продължава да е налице неизпълнението на задължения, заради което тази санкция се налага, до разглеждането на фактите от Съда (вж. в този смисъл решения от 12 юли 2005 г., Комисия/Франция, C‑304/02, EU:C:2005:444, т. 31, от 18 юли 2006 г., Комисия/Италия, C‑119/04, EU:C:2006:489, т. 33, и от 7 септември 2016 г., Комисия/Гърция, C‑584/14, EU:C:2016:636, т. 70).

61

Тази съдебна практика, която се отнася до член 260, параграф 2 ДФЕС, трябва да се приложи по аналогия към член 260, параграф 3 ДФЕС, тъй като санкциите по двете разпоредби преследват една и съща цел, а именно да стимулират държавите членки възможно най-бързо да преустановят неизпълнение, което при липсата на такава мярка биха били склонни да продължат (вж. в този смисъл решение от 12 юли 2005 г., Комисия/Франция, C‑304/02, EU:C:2005:444, т. 81).

62

С оглед на това следва да се определи дали твърдяното от Комисията неизпълнение на задължения от Кралство Белгия по член 260, параграф 3 ДФЕС, а именно липсата на приемане на мерки, необходими за съобразяване с Директива 2014/61, и a fortiori, установената в точка 27 от настоящото решение липса на съобщаване от тази държава членка на съответни мерки за транспониране, продължава към момента на разглеждане на фактите от Съда.

63

Видно от точки 12 и 13 от настоящото решение, в хода на производството Комисията променя размера на периодичната имуществена санкция, която иска да бъде наложена на Кралство Белгия, като отчита обстоятелството, че твърдяното неизпълнение от тази държава членка се отнася вече само за липса на транспониране за регион Брюксел-столица на член 2, параграфи 7—9 и 11, член 4, параграф 5 и член 8 от Директива 2014/61, както и до липса на съобщаване на мерките за транспониране там на тези разпоредби.

64

На първо място, по отношение на член 2, параграфи 7—9 и 11 от посочената директива е важно да се отбележи, че тези разпоредби съдържат определения на понятията „физическа инфраструктура в сградата“, „физическа инфраструктура в сградата, подготвена за разполагането на високоскоростни мрежи“, „дейности по основен ремонт“ и „точка за достъп“, както и че таблицата на съответствието, приложена към писмената защита на Кралство Белгия, показва, че към момента на представянето на защитата транспонирането на тези определения за регион Брюксел-столица е предвидено в „проект на акт за изменение на Регионалния градоустройствен правилник“. Впоследствие тази държава членка не е съобщила дали споменатият проект на акт е приет и дали е влязъл в сила, поради което следва да се заключи, че тя все още не е приела необходимите мерки, за да гарантира транспонирането в регион Брюксел-столица на член 2, параграфи 7—9 и 11 от споменатата директива.

65

На второ място, по отношение на член 4, параграф 5 от Директива 2014/61 — съгласно който при конкретно писмено искане от страна на предприятие, което предоставя или което има право да предоставя обществени съобщителни мрежи, държавите членки изискват от мрежовите оператори да удовлетворяват разумните искания за огледи на място на конкретни елементи на тяхната физическа инфраструктура — следва да се констатира, че таблицата на съответствието, приложена към писмената защита на Кралство Белгия, не съдържа данни за вече приети мерки за транспониране в регион Брюксел-столица. Тъй като след представянето на писмената си защита Кралство Белгия не предоставя никаква допълнителна информация във връзка с тази разпоредба, следва да се заключи, че член 4, параграф 5 от Директива 2014/61 все още не е транспониран за регион Брюксел-столица.

66

На трето място, по отношение на член 8 от Директива 2014/61, някои от разпоредбите на който са диспозитивни и за тях според Кралство Белгия не се изисква транспониране в националното законодателство, от таблицата на съответствието, посочена в предишната точка, следва, че разпоредбите от този член, за които не се спори, че задължително трябва да бъдат транспонирани, при всички положения не са транспонирани в регион Брюксел-столица. Макар че споменава в таблицата на съответствието за „проект на акт за изменение на Регионалния градоустройствен правилник“, Кралство Белгия не предоставя повече никаква информация относно приемането и влизането в сила на този акт. С оглед на това следва да се заключи, че Кралство Белгия все още не е приело мерките, необходими за осигуряване на транспонирането на член 8 от Директива 2014/61 в регион Брюксел-столица.

67

Накрая, както бе припомнено в точка 22 от настоящото решение, в съдебното заседание за изслушване на устните състезания Кралство Белгия не оспорва твърденията на Комисията и признава, че трябва да бъдат приети още мерки за гарантиране на пълното транспониране на Директива 2014/61 в белгийското право и че тези мерки ще бъдат съобщени във възможно най-кратък срок.

68

С оглед на изложените съображения следва да се направи заключението, че като към момента на разглеждане на фактите от Съда все още не е приело необходимите мерки за транспониране в националното си право за регион Брюксел-столица на член 2, параграфи 7—9 и 11, член 4, параграф 5 и член 8 от Директива 2014/61 и като не е съобщило мерки за транспониране на същите разпоредби за този регион, нито a fortiori е съобщило на Комисията такива мерки за транспониране, Кралство Белгия е продължило да не изпълнява част от задълженията си. Ето защо в случая член 260, параграф 3 ДФЕС е приложим.

69

По отношение на размера на периодичната имуществена санкция Комисията счита, че съгласно позицията в точка 23 от писмото, посочено в точка 28 от настоящото решение, редът и условията за изчисляване на периодичната имуществена санкция по член 260, параграф 3 ДФЕС трябва да бъдат същите като прилаганите в производството по член 260, параграф 2 ДФЕС.

70

В случая в съдебното заседание Комисията предлага да бъде приложен коефициент за тежест 1 по скала от 1 до 20. По отношение на продължителността на нарушението тя счита за подходящ коефициент 1,8 по скала от 1 до 3. В това отношение Комисията уточнява, че противно на изразеното от Кралство Белгия становище, от самата формулировка на член 13, първа алинея от Директива 2014/61 следва, че държавите членки трябва да приемат и да публикуват законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими за да се съобразят с Директивата, до 1 януари 2016 г., като информират за това Комисията. Ето защо именно след тази дата можело да се приеме, че държава членка не е изпълнила задължението си за съобщаване на мерки за транспониране, а не след 1 юли 2016 г. — датата, от която трябвало да започнат да се прилагат приетите национални разпоредби.

71

Като умножава посочените коефициенти по „n“ за Кралство Белгия, а именно по 4,96, и като прилага стандартна фиксирана сума от 680 EUR, Комисията иска да му бъде наложена периодична имуществена санкция в размер на 6071,04 EUR за всеки ден закъснение на транспонирането на Директива 2014/61, считано от датата на постановяване на съдебното решение.

72

Кралство Белгия иска, ако му бъде наложена периодична имуществена санкция, размерът ѝ да бъде по-нисък от предложения от Комисията. Във връзка с това тази държава членка оспорва размера на коефициента за тежест и размера на коефициента за продължителност на нарушението на основание, че не са пропорционални на евентуално установеното неизпълнение.

73

По отношение на коефициента за тежест Кралство Белгия по-специално отбелязва, че последиците от непълното транспониране на Директива 2014/61 и икономиите, които могат да се реализират в случай на пълно транспониране, не са били конкретно анализирани. За тази област в белгийския правен ред вече съществували редица правни разпоредби, които допускали и дори налагали координирането на строителните работи, както и размяната и достъпа до информация относно съществуващата физическа инфраструктура, планираните дейности в областта на гражданското строителство и процедурите за издаване на необходимите разрешения, така че целите на тази директива вече били постигнати в голяма степен в белгийския правен ред. В този смисъл неизпълнението на задължението за транспониране имало само ограничено значение за общите или специфичните интереси, като тези критерии трябвало да бъдат взети предвид от Комисията и Съда при преценката на сериозността на нарушението. При всички положения следвало да се вземе предвид напредъкът, постигнат при транспонирането на Директива 2014/61 в белгийското законодателство след предявяването на разглеждания иск.

74

По отношение на коефициента за продължителност на нарушението Кралство Белгия отбелязва, че макар наистина съгласно член 13 от Директива 2014/61 държавите членки да трябва да приемат и публикуват разпоредбите за транспонирането на последната до 1 януари 2016 г., от член 13 също следвало, че държавите членки следва да прилагат тези разпоредби едва от 1 юли 2016 г. Ето защо именно последната дата трябвало да се вземе предвид за целите на преценката на продължителността на нарушението и намаляването на 1,3 на въпросния коефициент за продължителност.

75

По отношение на реда и условията за плащане на периодичната имуществената санкция Кралство Белгия иска проверката за транспониране на Директива 2014/61 и за изпълнението на решението на Съда да се извършва на всеки шест месеца след постановяването на решението и следователно плащането на периодичната имуществена санкция да е за всеки шест месеца, а не за всеки ден. Такова решение щяло да позволи отчитането и насърчаването на транспонирането на Директивата, както и евентуално облекчаването на ефекта на санкцията върху публичните финанси.

76

Освен това поради сложния характер на транспонирането на Директива 2014/61 в белгийското право и множеството компетентни в тази област органи Кралство Белгия иска от Съда да ѝ предостави срок от шест месеца, считано от датата на постановяване на решението, за да изпълни задълженията си по Директивата.

77

Встъпилите в подкрепа на Кралство Белгия държави членки по същество твърдят, че Комисията следва ясно да установи равнището на тежест на нарушението, за да може да се гарантира пропорционалността на санкцията. В случая предложената от Комисията степен на тежест била твърде висока. Следвало по-специално да се направи така, че размерът на периодичната имуществена санкция да намалява успоредно на напредъка в изпълнението на предстоящото съдебно решение. Освен това от текста на член 260, параграф 3 ДФЕС и от систематичното тълкуване на член 260, параграфи 2 и 3 ДФЕС следвало, че законодателят на Съюза е искал да предвиди разумен срок между постановяването на съдебното решение, с което се налага имуществена санкция, и датата, от която задължението за плащането ѝ трябва да бъде изпълнявано.

78

Следва най-напред да се припомни, че Съдът е длъжен по всяко дело в зависимост от обстоятелствата в конкретния случай, с който е сезиран, както и в зависимост от нивото на убеждаването и възпирането, които той счита за необходими, да определи подходящи имуществени санкции, с цел по-специално да предотврати повторни аналогични нарушения на правото на Съюза (вж., по аналогия с член 260, параграф 2 ДФЕС, решение от 2 декември 2014 г., Комисия/Италия, C‑196/13, EU:C:2014:2407, т. 86 и цитираната съдебна практика).

79

Както бе припомнено в точки 60 и 61 от настоящото решение, налагането на периодична имуществена санкция по принцип е обосновано само ако към момента на разглеждане на фактите от Съда неизпълнението продължава.

80

В случая, както бе констатирано в точка 68 от настоящото решение, към момента на разглеждане на фактите мерките, необходими за транспонирането на Директива 2014/61 в белгийското право, все още не са напълно приети и съобщени на Комисията.

81

При тези обстоятелства Съдът счита, че в случая налагането на Кралство Белгия само на исканата от Комисията периодична имуществена санкция представлява подходящо финансово средство за осигуряване на спазването от тази държава членка на задълженията ѝ по разглежданата директива и Договорите.

82

Като се има предвид обаче, че както признава и Комисията, съобщените от Кралство Белгия мерки доказват напредъка към пълно транспониране на Директива 2014/61 в белгийското право след предявяването на иска, не може да се изключи възможността към момента на постановяване на решението по настоящото дело транспонирането на тази директива да е напълно приключило. В този смисъл периодична имуществена санкция се налага само ако към момента на постановяване на решението неизпълнението на продължава.

83

Следва да се припомни, че при упражняване на правото си на преценка в тази област Съдът трябва да определи периодичната имуществена санкция по такъв начин, че тя, от една страна, да бъде съобразена с обстоятелствата и пропорционална на установеното неизпълнение, както и на платежоспособността на съответната държава членка (вж. по аналогия решения от 4 юли 2000 г., Комисия/Гърция, C‑387/97, EU:C:2000:356, т. 90, и от 14 ноември 2018 г., Комисия/Гърция, C‑93/17, EU:C:2018:903, т. 118), и от друга страна, да бъде, както предвижда член 260, параграф 3, втора алинея ДФЕС, в рамките на размера, определен от Комисията.

84

При определянето от Съда на размера на периодичната имуществена санкция критериите, които трябва да се вземат предвид, за да се гарантира принудителният ѝ характер с оглед на еднаквото и ефективното прилагане на правото на Съюза, по принцип са продължителността на нарушението, неговата степен на тежест и платежоспособността на съответната държава членка. При прилагането на тези критерии Съдът трябва да отчете по-конкретно последиците от неизпълнението за разглежданите публични и частни интереси, както и необходимостта да се постигне спешно изпълнение на задълженията от съответната държава членка (вж., по аналогия с член 260, параграф 2 ДФЕС, решение от 14 ноември 2018 г., Комисия/Гърция, C‑93/17, EU:C:2018:903, т. 120 и цитираната съдебна практика).

85

Що се отнася до тежестта на нарушението, следва да се констатира, че задължението за приемане на национални мерки за осигуряване на пълното транспониране на директива и задължението за съобщаване на тези мерки на Комисията представляват задължения на държавите членки, от съществено значение за гарантиране на пълната ефективност на правото на Съюза, и че неизпълнението на тези задължения следователно трябва да се разглежда като относително тежко нарушение.

86

Макар наистина след изтичането на определения в мотивираното становище срок Кралство Белгия да е постигнало известен напредък в транспонирането на Директива 2014/61 и да е съобщило на Комисията национални мерки за транспонирането ѝ, към момента на разглеждане от Съда на фактите тази директива все още не е транспонирана в националното право за част от територията на Кралство Белгия.

87

Що се отнася до продължителността на нарушението, тя трябва да се оценява, като се отчете моментът, към който Съдът преценява фактите, а не този, към който последният е сезиран от Комисията (вж., по аналогия с член 260, параграф 2 ДФЕС, решение от 14 ноември 2018 г., Комисия/Гърция, C‑93/17, EU:C:2018:903, т. 130 и цитираната съдебна практика).

88

В случая, както става ясно от точка 68 от настоящото решение, към момента на разглеждане на фактите от Съда твърдяното неизпълнение все още не е преустановено. С оглед на това следва да се приеме, че неизпълнението продължава и след изтичането на срока, определен в мотивираното становище и удължен от Комисията до 28 февруари 2017 г. Тази продължителност на нарушението от почти две години и половина е значителна, поради факта че съгласно член 13 от Директива 2014/61 държавите членки е трябвало да транспонират разпоредбите на същата директива до 1 януари 2016 г.

89

Предвид на изложеното и на признатото право на преценка на Съда по член 260, параграф 3 ДФЕС, който предвижда, че Съдът не може да наложи по-голяма от определената от Комисията периодична имуществена санкция, Съдът счита, че налагането на периодична имуществена санкция в размер на 5000 EUR на ден е целесъобразно, за да се гарантира изпълнението от страна на Кралство Белгия на задълженията му по член 13 от Директива 2014/61.

90

Изтъкнатите от Кралство Белгия доводи за прогресивно намаляване на размера на периодичната имуществена санкция не могат да бъдат приети. Важно е всъщност да се отбележи, че целта на исканата периодична имуществена санкция е да се преустанови неизпълнението, което в случая на Кралство Белгия е само за частично транспониране на Директива 2014/61 и за несъобщаване на всички мерки за транспонирането ѝ в белгийското право. Постигането на тази цел би било обаче възпрепятствано, ако се предвиди прогресивно намаляване на периодичната имуществена санкция в зависимост от постепенното приемане и съобщаване на мерките за транспониране.

91

По отношение на реда и условията за плащане на периодичната имуществена санкция член 260, параграф 3 ДФЕС предвижда, че задължението за плащане влиза в сила на датата, определена от Съда.

92

В случая с оглед на правото си преценка Съдът приема, че е уместно задължението за плащане да влезе в сила от датата на постановяване на настоящото решение, като се имат предвид единствено изразените в точка 82 от същото резерви. Освен това, тъй като, за да установи дали неизпълнението е преустановено, Комисията не трябва да извършва сложни фактически преценки, няма основание да се предвиди плащане на периодичната имуществена санкция на всеки шест месеца.

93

Предвид изложеното Кралство Белгия следва да бъде осъдено да плати на Комисията, считано от датата на постановяване на настоящото съдебно решение и докато тази държава членка преустанови неизпълнението си, периодична имуществена санкция в размер на 5000 EUR на ден.

94

Съгласно член 138, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. След като Комисията е направила искане за осъждане на Кралство Белгия и последното е загубило делото, то следва да бъде осъдено да заплати съдебните разноски.

95

Съгласно член 140, параграф 1 от споменатия правилник, който предвижда, че държавите членки, встъпили по делото, понасят направените от тях съдебни разноски, Федерална република Германия, Република Естония, Ирландия, Кралство Испания, Френската република, Италианската република, Република Литва, Унгария, Република Австрия и Румъния понасят направените от тях съдебни разноски.

По изложените съображения Съдът (голям състав) реши: