This document is an excerpt from the EUR-Lex website
Document 52017DC0749
REPORT FROM THE COMMISSION TO THE EUROPEAN PARLIAMENT, THE COUNCIL, THE EUROPEAN ECONOMIC AND SOCIAL COMMITTEE AND THE COMMITTEE OF THE REGIONS Ninth Report on the implementation status and the programmes for implementation (as required by Article 17) of Council Directive 91/271/EEC concerning urban waste water treatment
ДОКЛАД НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ, СЪВЕТА, ЕВРОПЕЙСКИЯ ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛЕН КОМИТЕТ И КОМИТЕТА НА РЕГИОНИТЕ Девети доклад за степента на изпълнение на Директива 91/271/ЕИО на Съвета за пречистването на градските отпадъчни води, както и за програмите за нейното изпълнение (съгласно изискването по член 17)
ДОКЛАД НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ, СЪВЕТА, ЕВРОПЕЙСКИЯ ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛЕН КОМИТЕТ И КОМИТЕТА НА РЕГИОНИТЕ Девети доклад за степента на изпълнение на Директива 91/271/ЕИО на Съвета за пречистването на градските отпадъчни води, както и за програмите за нейното изпълнение (съгласно изискването по член 17)
COM/2017/0749 final
ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ
Брюксел, 14.12.2017
COM(2017) 749 final
ДОКЛАД НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ, СЪВЕТА, ЕВРОПЕЙСКИЯ ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛЕН КОМИТЕТ И КОМИТЕТА НА РЕГИОНИТЕ
Девети доклад за степента на изпълнение на Директива 91/271/ЕИО на Съвета за пречистването на градските отпадъчни води, както и за програмите за нейното изпълнение (съгласно изискването по член 17)
{SWD(2017) 445 final}
ДОКЛАД НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ, СЪВЕТА, ЕВРОПЕЙСКИЯ ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛЕН КОМИТЕТ И КОМИТЕТА НА РЕГИОНИТЕ
Девети доклад за степента на изпълнение на Директива 91/271/ЕИО на Съвета за пречистването на градските отпадъчни води, както и за програмите за нейното изпълнение (съгласно изискването по член 17)
Съдържание
1. Политически контекст
2. Оценка на съответствието
2.1 Канализационни системи и/или други подходящи системи
2.2 Вторично или биологично пречистване
2.3 По-строго или третично пречистване и чувствителни зони
2.4 Колко остава до постигането на съответствие
2.5 Тенденции в постигането на съответствие
2.6 Големи градове/големи източници на отпадъчни води
2.7 Производство и повторно използване на утайки от отпадъчни води
2.8 Повторно използване на отпадъчни води
3. Изпълнение на ДПГОВ и състояние на водите
4. Насърчаване на съответствието
4.1 Програми за финансиране
4.2 Правоприлагане
4.3 Стратегия за насърчаване на съответствието
4.4 Научни изследвания и иновации
5. Подобряване на процеса на докладване
6. Заетост, растеж и инвестиции
7. Оценка на ДПГОВ
8. Заключения
1. Политически контекст
Директивата за пречистването на градските отпадъчни води (ДПГОВ) е един от основните инструменти на политиката за опазване на околната среда и здравето на хората в рамките на достиженията на правото на ЕС в областта на водите. Напредъкът в изпълнението ѝ през последните 25 години изигра значителна роля за подобряване качеството на водите в реките, езерата и моретата на ЕС (вж. Фигура 1). Той също така подкрепи голяма част от напредъка в постигането на целите на други директиви на ЕС, като директивите за питейната вода и за водите за къпане и рамковите директиви за водите и за морска стратегия 1 . Заедно с директивите за водите за къпане и за питейната вода, тази директива допринася и за растежа и заетостта. Например:
·всяка година са необходими инвестиции в инфраструктура за водите в размер между 19 и 25 милиарда евро;
·около 600 000 от заетите лица в еквивалент на пълно работно време са свързани с управлението на водите.
·
Фигура 1: Изменение на биологично потребния кислород (БПК5) в европейските реки — намаляването на БПК5 е показател за подобряването на качеството на водите в ЕС (източник: Европейска агенция по околна среда (ЕАОС 2 ))
ДПГОВ трябва да се разглежда и в контекста на постигането на Цел за устойчиво развитие 6 (ЦУР 6) — „осигуряване на достъпност до водоснабдяване и канализация за всички 3 “. Предвид това, че 2,4 милиарда души по света и все още около 10 милиона души на равнище ЕС живеят без достъп до подобрени санитарни съоръжения, ЦУР 6 предлага нова надежда за подобряване на здравето и околната среда за всички. Тя също така предлага възможност за инвестиции и дейности във водния сектор.
Настоящият доклад се основава на данни, събрани от януари до декември 2014 г. съгласно изискванията на член 15 и член 17 от ДПГОВ. Той се придружава от работен документ, в който е представен подробен анализ. За настоящия доклад Комисията оцени ситуацията във всички държави членки 4 въз основа на точни данни за изпълнението. Това беше възможно благодарение на задълбочен диалог с държавите членки и усъвършенстване на ИТ инструментите, използвани от Комисията и Европейската агенция по околна среда 5 6 . Докладът показва, че държавите, които се присъединиха към ЕС от 2004 година насам (ЕС–13 7 ), са постигнали значително подобрение в постигането на целите.
2. Оценка на съответствието
През 2014 г. в ЕС имаше около 23 500 „агломерации“, така както са определени в ДПГОВ, с 2 000 и повече еквивалентни жители (ЕЖ). Тези агломерации генерират общ товар от 604 милиона еквивалентни жители (млн. ЕЖ), което съответства на битовите, но и на част от промишлените и дъждовните отпадъчни води. Разликата спрямо товара, отчетен в предишния доклад (500 млн. ЕЖ), се дължи главно на включването на Полша и Италия.
580 „големи града“ с над 150 000 жители са генерирали общ товар от 256 млн. ЕЖ, или 42 % от целия товар. Фигура 2 показва, че 89 % от общия товар се създава в агломерации с над 10 000 ЕЖ, и поради това тези агломерации се разглеждат като приоритетни от гледна точка на постигането на съответствие.
|
Фигура 2: Общ товар на отпадъчните води в ЕС по размер на агломерациите, в сравнение с капацитета на пречиствателните станции |
Като цяло, ЕС е постигнал високо ниво на съответствие до 2014 г., със следните резултати:
·94,7 % за събиране (или чрез канализационни системи, или чрез алтернативни индивидуални или други подходящи системи (ИПС 8 ));
·88,7 % за вторично пречистване;
·84,5 % за по-строго пречистване от вторичното пречистване, с отстраняване на азота (N) и/или фосфора (Р), когато е необходимо.
Въпреки това между държавите членки има съществени разлики, особено по отношение на спазването на изискванията за построго пречистване (вж. по-долу).
|
|
Фигура 3: Степен на съответствие с ДПГОВ (среднопретеглени стойности, 2014 г.) в ЕС–28, ЕС–15 и ЕС–13 (член 3, събиране; член 4, вторично пречистване, член 5, по-строго пречистване). Вторичното пречистване е по-високо в ЕС–13 поради диференцираните условия и срокове в договорите за присъединяване.
Като цяло данните за съответствието на ЕС са спаднали леко спрямо тези в предходния доклад (98,4 % за събиране, 91,9 % за вторично и 87,9 % за по-строго пречистване), но стойностите в настоящия доклад представят по-точно степента на изпълнение на ДПГОВ, отколкото данните в предишния доклад. Това се дължи на комбинация от фактори като:
·нови крайни срокове за постигане на съответствие за ЕС–13;
·включването на Италия, Полша и Румъния, в които степента на съответствие е по-ниска;
·подобрения в събирането и проверката на данни.
Общите инсталирани пречиствателни мощности в ЕС представляват около 780 млн. ЕЖ (Фигура 2). Тази стойност е по-висока от товара, генериран на равнище ЕС. Това по принцип би довело до справяне с бъдещите потребности от пречистване, въпреки че ситуацията е различна на различните места. Съществуват случаи на прекомерно оразмеряване на пречиствателните станции, но също и на недостатъчно събиране и/или свързване с вече съществуващи пречиствателни станции.
2.1 Канализационни системи и/или други подходящи системи 9
Степента на съответствие в ЕС по отношение на събирането на отпадъчни води е висока, със средна стойност 94,7 %. Спадът с 3,7 процентни пункта (п.п.) спрямо предишния доклад се дължи главно на включването на Италия и Полша и по-точните стойности за Румъния 10 . По-голямата част от държавите членки са запазили или подобрили степента си на съответствие с изключение на Румъния, Кипър и в по-малка степен Испания 11 . Степента на съответствие е много висока в 19 държави членки, от порядъка на 98 до 100 %, докато четири държави членки все още имат ниска степен под 70 % (Румъния, България, Словения и Кипър).
Използването на ИПС като алтернатива на централната канализация е намаляло като средна стойност в сравнение с осмия доклад. По-високи стойности за ИПС се наблюдават в Словакия, Гърция, Унгария, Полша и Чешката република. Комисията проучва дали условията за прилагане на ИПС (регистър, разрешителни, мониторинг и проверки, типове и свързаното с тях опазване на околната среда) съответстват на изискванията на ДПГОВ.
Фигура 4: Напредък в степента на съответствие с член 3 от ДПГОВ за последните три доклада в % от съответното натоварване — данни от 2010 г., 2012 г. и 2014 г.
2.2 Вторично или биологично пречистване 12
88,7 % от отпадъчните води в ЕС се пречистват правилно чрез вторично пречистване. Това представлява спад с 3,2 % спрямо последния доклад. Причините за това бяха обяснени в т. 2.1. 17 държави членки имат степен на съответствие между 90 и 100 %, докато четири (Малта, Румъния, България и Словения) трябва да положат значителни усилия, за да постигнат съответствие, тъй като при тях процентът е под 20 %. Ирландия, в която степента на съответствие е под 70 %, е специфичен случай 13 , а Италия постига само малък напредък. Въпреки по-ниската средна степен на съответствие за ЕС, съответствието за ЕС–13 се е увеличило от 68 % в осмия доклад на 75 %. Напредъкът е забележителен в държави като Естония, Латвия, Литва и Словакия. Включването на Полша намали средната стойност за ЕС–28, но увеличи стойността за ЕС–13.
Фигура 5: Напредък в степента на съответствие с член 4 от ДПГОВ за последните три доклада в % от съответното натоварване — данни от 2010 г., 2012 г. и 2014 г.
2.3 По-строго или третично пречистване и чувствителни зони 14
По-строго пречистване (отколкото вторичното пречистване 15 ) се прилага към отпадъчните води, зауствани в зони, които обхващат 76 % от територията на ЕС. 15 държави членки го прилагат на цялата си територия, а другите 13 са определили някои зони като „чувствителни“ в съответствие с ДПГОВ. Територията, определена като „чувствителна“, се е увеличила в последните държави, като общата територия на ЕС, определена като „чувствителна“, се е увеличила с 4 %, и по този начин се е подобрило опазването на водите.
Степента на съответствие по отношение на по-строгото пречистване (приложимо към агломерации, които заустват в „чувствителни“ зони) е 84,5 %, което представлява спад с 3,4 % спрямо предишния доклад. Това се дължи главно на наличието на по-точни данни, но също и на нови отчетени данни, които показват по-слабо съответствие от страна на Италия, Полша и Румъния — под средната стойност за ЕС. В по-малка степен това се дължи и на слабия спад в резултатите на осем държави членки поради изтичането на новите крайни срокове за съответствие. 15 държави членки постигнаха степен на съответствие между 85 и 100 % (включително Кипър, Естония, Унгария, Латвия и Литва). Като цяло продължава да има големи разлики между държавите членки, като степента на съответствие варира от под 70 % до пълно съответствие, и на това следва да бъде обърнато подходящото внимание. Все още са необходими значителни усилия в няколко държави членки със степен на съответствие под 20 % (България, Малта, Ирландия и Румъния).
Фигура 6: Напредък в степента на съответствие с член 5 от ДПГОВ за последните три доклада в % от съответното натоварване — данни за 2010 г., 2012 г. и 2014 г.
2.4 Колко остава до постигането на съответствие
Това колко остава до постигането на съответствие може да се определи чрез изчисляване в ЕЖ на товара в отпадъчните води, които не се събират или пречистват правилно. То показва степента, в която продължават да са необходими усилия, но също така дава по-реалистична представа за постигнатия напредък. Изчислява се въз основа на оставащите ЕЖ, които трябва да бъдат събрани или, ако се събират, трябва да бъдат пречистени по подходящ начин, за да бъдат изпълнени напълно условията на ДПГОВ. Картината, показана от този подход, допълва оценката на съответствието, според която само агломерациите, които напълно отговарят на изискванията на ДПГОВ 16 , са „в съответствие“.
На следващата фигура (Фигура 7) са показани тенденциите в това „колко остава до постигането на съответствие“: между 2012 г. и 2014 г. са били събрани приблизително един допълнителен милион ЕЖ, допълнителни 10 млн. ЕЖ са били подложени на „съответстващо на изискванията“ вторично пречистване и допълнителни 5 млн. ЕЖ са били подложени на „съответстващо на изискванията“ по-строго пречистване 17 .
Фигура 7: Колко остава до постигането на съответствие, ЕС–27. Изменение от 2012 г. до 2014 г. (Хърватия не е включена), в % и млн. ЕЖ
Колко остава до постигането на съответствие, изчислено на база данните за 2014 г., показва по-ясно естеството и размера на оставащите предизвикателства:
·11 млн. ЕЖ не се събират правилно (1,8 % от общия товар за ЕС). ЕЖ, които не се събират правилно, също така не се пречистват правилно;
·41 млн. ЕЖ не удовлетворяват изискванията за ефективност на вторичното пречистване (7,2 % от общия товар за ЕС, който изисква такова пречистване);
·45 млн. ЕЖ не удовлетворяват изискванията за ефективност на по-строгото пречистване (11,9 % от общия товар за ЕС, който изисква такова пречистване).
Между държавите членки съществуват огромни разлики. До пълното съответствие в 9 държави остават над 20 % при събирането, вторичното и по-строгото пречистване. Ниските стойности на това, което остава до постигането на съответствие, в някои държави по отношение на събирането или пречистването се дължат на значителното прилагане на ИПС.
Фигура 8: Колко остава до постигането на съответствие (събиране) в държавите — членки на ЕС (данни за 2014 г.). Някои държави членки не са показани в тази фигура, тъй като до постигането на съответствие им остават 0 %.
Фигура 9: Колко остава до постигането на съответствие (вторично пречистване) в държавите — членки на ЕС (данни за 2014 г.).
Фигура 10: Колко остава до постигането на съответствие (по-строго пречистване) в държавите — членки на ЕС (данни за 2014 г.).
2.5 Тенденции в постигането на съответствие
Най-общо тенденциите в изпълнението са положителни, особено за ЕС–13: средната степен на съответствие в тези държави се е повишила значително от 2009/2010 г. (т.е. за последните три доклада) по отношение на събирането, вторичното пречистване и по-строгото пречистване. По-ниското съответствие по отношение на събирането на ниво ЕС–13 в настоящия доклад се дължи главно на систематичното използване на правилната методология за оценка на спазването на законовите разпоредби.
Фигура 11: Историческо развитие на степента на съответствие (1998—2014 г.)
Въпреки това, някои държави все още са далеч от постигането на пълно съответствие с ДПГОВ. В Малта е налице специфична ситуация: инфраструктурата ѝ съществува частично, но има експлоатационни проблеми, които трябва да бъдат решени 18 . След повече от 25-годишно прилагане на ДПГОВ, някои държави членки все още са изправени пред затруднения при постигането на пълно съответствие — те включват Ирландия, Италия, Испания и Португалия.
2.6 Големи градове/големи източници на отпадъчни води
Както беше обяснено по-горе, 580 големи града в ЕС генерират 42 % от общия товар отпадъчни води. 86 % от този товар се подлага на по-строго пречистване от вторичното пречистване. Процентът на несъбирания и непречистван товар е непроменен спрямо предишния доклад, около 2,3 %. Степента на съответствие е различна, и може да се счита, че 18 от 27-те столици 19 , или 4 повече, отколкото в предишния доклад, напълно изпълняват изискванията през 2014 г. Продължават да са необходими допълнителни усилия за столиците, които все още не изпълняват изискванията 20 .
2.7 Производство и повторно използване на утайки от отпадъчни води
Въз основа на данните за 2014 г. можем да подчертаем някои факти и данни от значение за управлението на утайките:
·в ЕС са произведени 8,7 милиона тона сухо твърдо вещество утайка, което представлява приблизително 17 кг на жител;
·в България, Кипър, Италия, Португалия и Румъния съотношенията са под 10 кг на жител, което предполага недостатъчно ниво на събиране и пречистване;
·58 % от генерираните утайки са повторно използвани, най-вече в селското стопанство (Фигура 12).
Фигура 12: Местоназначение на отчетените утайки от градски отпадъчни води
Потенциалният принос на сектора към кръговата икономика е значителен:
·Над половината от фосфора, отстранен от отпадъчните води в пречиствателните станции, е бил повторно използван или рециклиран.
·Съответно количеството на рециклирания в почвите азот и фосфор възлиза на 250 000 тона 21 . При стойност от 1300 евро за тон азот и 900 евро за тон фосфорен пентоксид (P2O5), 22 общата рециклирана стойност от утайките от отпадъчни води би достигнала 550 млн. евро през 2014 г. 23
·27 % от утайките се изгарят (главно утайките, които се генерират в градски зони). Това е така най-вече в Австрия, Германия и Нидерландия.
Успоредно с това, разработването на технологията за разграждане на утайките допринася за намаляване на производството на утайки, като същевременно се произвеждат възобновяеми източници на енергия (биогаз).
2.8 Повторно използване на отпадъчни води
Последната докладвана информация потвърждава ограниченото повторно използване на отпадъчните води: само осем държави членки са съобщили за редовно повторно използване на част от своите пречистени отпадъчни води (Гърция, Обединеното кралство, Франция, Италия, Малта, Кипър, Испания, Белгия). Свързаните с това данни не се събират редовно и поради това не са напълно налични. Процентът на повторно използваните пречистени отпадъчни води варира от 0,08 % в Обединеното кралство до 97 % в Кипър, а средната му стойност за ЕС е 2 %. Повторно използване има главно в селското стопанство и понякога в промишлеността и за захранване на подземните води. Хърватия, Унгария, Словакия и Румъния съобщиха за намерението си да използват повторно отпадъчни води в бъдеще. Латвия и Австрия обясниха, че това не е необходимо поради големите запаси от пресни води. Останалите 14 държави членки съобщиха, че не използват повторно отпадъчните си води.
В контекста на съобщението си „Затваряне на кръга — план за действие на ЕС за кръговата икономика“ 24 , Комисията подготвя законодателна инициатива за насърчаване на повторното използване на отпадъчните води. Това действие на ЕС ще има за цел да позволи ефективно по отношение на разходите повторно използване на отпадъчни води за напояване в селското стопанство, като същевременно осигури високо ниво на защита на здравето и околната среда.
3. Изпълнение на ДПГОВ и състояние на водите
Подобряването на качеството на водите в много реки в ЕС в резултат на изпълнението на ДПГОВ 25 може да се демонстрира чрез параметри за оценка като БПК5 26 (вж. Фигура 1), амониев фосфат или ортофосфат. По-трудно е да се направят подобни изводи по отношение на доброто екологично състояние, което отчита биологичния живот. Анализът на броя на рибните видове в някои реки (като Сена 27 ) обаче ясно показва, че техният брой се е увеличил успоредно с намаляването на заустванията на непречистени отпадъчни води. Причината за това е, че силното замърсяване на водите от канализацията води до липса на кислород и предотвратява развитието на чувствителни биологични видове.
Понастоящем Комисията разглежда втория план за управление на речните басейни (обхващащ периода 2009—2015 г.), представен в съответствие с Рамковата директива за водите (РДВ), и ще публикува доклад за оценка през 2018 г.
4. Насърчаване на съответствието
Комисията е създала няколко инициативи за подпомагане, насърчаване и осигуряване на пълното изпълнение на ДПГОВ.
4.1 Програми за финансиране
Европейските фондове и по-конкретно Европейският фонд за регионално развитие и Кохезионният фонд изиграха решаваща роля в прилагането на политиките на ЕС в областта на водите 28 . Тази подкрепа обхваща последните две десетилетия и включва както финансиране, така и насърчаване на благоприятна политическа рамка: за инвестиции във водния сектор бяха предвидени 20,7 милиарда евро през периода 2000—2006 г. и 21,9 милиарда евро през периода 2007—2013 г.
За периода 2014—2020 г. инвестициите са съсредоточени в държавите членки с
по-слабо развити региони. С бюджетни средства в размер на 14,8 милиарда евро, водите са най-важната област на околната среда в политиката на сближаване. Акцентът е върху пречистването на отпадъчните води и снабдяването с питейна вода, като същевременно се инвестира в опазването на водите, предотвратяването на наводнения и други свързани с водата теми. Тази подкрепа привлича допълнително частно финансиране и се допълва от други източници на финансиране от ЕС, като Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, LIFE и „Хоризонт 2020“.
Най-голямата част от наличния бюджет — около 10 милиарда евро — се изразходва за инфраструктурата за пречистване на отпадъчни води, включително изграждане или модернизиране на пречиствателни станции и канализационни мрежи, като част от финансирането е насочено и към управление на утайките. През периода 2014—2020 г. се очаква държавите членки да свържат 17 милиона души към нови или модернизирани съоръжения за пречистване на отпадъчни води, като увеличат броя на 7-те милиона души, свързани между 2007 г. и 2013 г.
Политиката на сближаване също така предлага политическа рамка за интегрирано регионално развитие, като работи в партньорство със заинтересованите страни на място. Тази рамка съдържа предварителни условия за финансиране. За да се осигури използване на ресурсите по най-добрия начин, инвестициите трябва да се основават на плановете за управление на речните басейни на държавите членки, както са определени в РДВ. Освен това за финансовата устойчивост на проектите са необходими политики за ценообразуване на водите, които съдържат подходящи стимули за ефективно използване на водите. Те включват, в съответствие с принципа „замърсителят плаща“, подходящ принос на различните видове водоползване за възстановяването на разходите за водни услуги. Това „предварително условие“ също така спомогна за изпълнението на РДВ.
4.2 Правоприлагане
През 2014 г. Комисията започна разследвания по отношение на повечето държави, присъединили се през 2004 г. или по-късно, и откри процедури за нарушения за нарушилите през 2016 г. и 2017 г.
За държавите, които са били държави членки преди 2004 г., констатираните нарушения доведоха до няколко процедури за нарушения и повечето от тях досега са били обект на поне едно решение на Съда на ЕС. От публикуването на осмия доклад на Комисията за изпълнението 29 , съдът е постановил четири решения, а две дела все още не са приключили.
Едно от тези решения осъди Португалия по член 260 (второ решение) от ДФЕС. До момента четири държави членки са осъдени от Съда да платят глоби и/или наказателни плащания по ДПГОВ (Белгия, Люксембург, Португалия и Гърция). На държавите членки се налага глоба и/или еднократна сума, когато не изпълнят предходно решение на Съда по същия въпрос.
4.3 Стратегия за насърчаване на съответствието
Комисията предприе няколко дейности за подобряване на съответствието с ДПГОВ, например:
·организиране на работни срещи, семинари и срещи в страните кандидатки/присъединяващите се страни или в държавите членки през първите години след присъединяването им към ЕС, за да се осигури необходимата подкрепа за бъдещо и високо равнище на изпълнение;
·координация и сътрудничество между ГД „Околна среда“ и ГД „Регионална и селищна политика“ за осигуряване на възможно най-добър резултат от оперативните програми;
·подобряване на форматите за предоставяне на информация по член 17 и подобряване на управлението на данните с помощта на новия ИТ инструмент;
·започване на процедури за нарушения при повтарящи се нарушения.
Въпреки тези усилия и постигнатия впоследствие напредък в много случаи, все още е налице необходимост от подобряване на изпълнението в някои държави членки. Поради това Комисията обмисля повече инициативи и специални диалози с държавите членки, които срещат най-големите затруднения при изпълнението на ДПГОВ.
4.4 Научни изследвания и иновации
Научните изследвания и иновациите играят важна роля за изпълнението на ДПГОВ. За по-ефективното пречистване на градските отпадъчни води и за намаляване на разходите за привеждане в съответствие са необходими нови технологии и иновативни стопански модели и модели за управление. За да подкрепи научните изследвания и иновациите, 7-ата рамкова програма на ЕС за научни изследвания и иновации финансира в периода 2007—2013 г. над 140 проекта за научни изследвания и иновации, свързани с отпадъчните води, на обща стойност 330 милиона евро. Други проекти получават или ще получат подкрепа от програма „Хоризонт 2020“ през текущия период 2014—2020 г.
5. Подобряване на процеса на докладване
На централизираната база данни на ЕАОС се докладват огромно количество данни. Това създава предизвикателства за извличането, използването и показването на наличните данни, както и за свързването им с други свързани бази данни и източници на информация, като например РДВ, докладването по Натура 2000 или докладването за водите за къпане или за състоянието на околната среда. Актуализиран инструмент за визуализиране на данните от ЕАОС подобри достъпа до информация на равнище ЕС 30 . Процесът на докладване и общественият достъп до информация за околната среда са се подобрили благодарение на разработването на лесна за използване цифрова платформа 31 на национално равнище, в рамките на структурираната рамка за прилагане и информиране (SIIF). Това се случи в контекста на предоставянето на информация за деветия доклад. SIIF е уеб-базиран инструмент с отворен код, който позволява автоматизирана и стандартизирана обработка и разпространение на данни.
Фигура 13: Пример на изглед от националната платформа на Ирландия
Съгласно SIIF, 28 национални платформи разпространяват данни чрез графики, карти, таблици и статистически данни със силен геопространствен компонент, който извършва и автоматични изчисления. Показва се и информация за планираните проекти, насочени към постигане на съответствие с ДПГОВ. Освен това в този инструмент е напълно интегрирана информация за водите за къпане, Натура 2000 и качеството на водите.
6. Заетост, растеж и инвестиции
ДПГОВ, заедно с Директивата за питейната вода и Директивата за отпадъците, е част от законодателството на ЕС в областта на околната среда с най-големи икономически последици. ДПГОВ има значителен принос за инвестициите в поддръжката и по-нататъшното подобряване на съоръженията за пречистване на отпадъчни води в Европа, както и за осигуряването на конкурентно предимство за компании, които работят и извън Европа.
Двадесет и осемте държави — членки на ЕС, са предоставили подробна информация за текущите и планираните 11 500 проекта, насочени към спазване на изискванията на ДПГОВ. В рамките на тези проекти се очаква да бъдат построени или обновени най-малко 6 000 пречиствателни станции с общ капацитет от около 94 млн. ЕЖ, или 12 % от общото за ЕС.
Според докладите на държавите членки, инвестициите в градските отпадъчни води са нараснали и достигат ниво от 19 до 25 милиарда евро годишно (въпреки че някои държави членки предоставят само частична информация, в която липсват данни за обновяването и разширяването на инфраструктурата). Инвестициите в този сектор възлизат на средно 38—50 евро на жител годишно.
|
|
Фигура 14: Инвестиции в нови и обновени канализационни системи и пречиствателни станции в ЕС (милиарда евро годишно)
Според данните, включени в докладите по член 17, се наблюдава спад в инвестициите за ЕС–13 в сравнение с предходния отчетен период. Това се дължи на по-високите степени на изпълнение.
Въз основа на прогнозите на държавите членки, през следващите 10 години са необходими инвестиции в размер на приблизително 49 милиарда евро, за да се гарантира съответствие с ДПГОВ. Това включва инвестиране във все по-голям брой проекти за намаляване на преливанията на канализацията при дъжд и частично обновяване/подобряване на инфраструктурата (например заменяне на ИПС с канализационни системи). Очаква се средствата от ЕС да покрият частично тези инвестиции.
В останалите 15 държави членки се очаква увеличение на инвестициите, главно в обновяване на инфраструктурата и по-добър контрол на свързаните с дъждовете събития (преливания на канализацията при дъжд). Някои държави, като например Италия или Испания, трябва да увеличат значително своите инвестиции, за да постигнат пълно съответствие с основните изисквания на ДПГОВ.
Когато става дума за сектора на отпадъчните води 32 като цяло, включително за износа, е важно да се подчертае неговият съществен принос за европейската икономика. Този сектор създава продукция на стойност в размер на около 96 милиарда евро всяка година и добавена стойност в размер на около 41 милиарда евро всяка година. Той генерира около 600 000 работни места на еквивалент на пълно работно време.
В момента Комисията предвижда оценка на общите нужди от инвестиции за поддръжка и нови инсталации в ЕС.
7. Оценка на ДПГОВ
Комисията извършва оценка на Директивата. Обхватът и целите на оценката са очертани в пътната карта, която е публикувана за предоставяне на обратна информация 33 .
8. Заключения
Над 25 години след приемането на ДПГОВ, до 2014 г. бе постигнат значителен напредък в посока на цялостното ѝ изпълнение. Той доведе до постепенно, но значително подобряване на качеството на европейските води. Независимо от общото високо ниво на прилагане на ДПГОВ, обаче все още съществуват редица предизвикателства, като например:
·По-нататъшно инвестиране в сектора на отпадъчните води с цел увеличаване или поддържане на изпълнението. Необходимо е да се обърне специално внимание на някои държави членки, които все още са изправени пред ниски нива на изпълнение, и по-общо — на изискванията за по-строго пречистване, съчетано с необходимостта от осигуряване на добра експлоатация и поддръжка на инфраструктурата.
·Събиране на допълнителни доказателства за функционирането на ИПС.
·Подобряване на качеството и оползотворяване на утайките.
·Намаляване на въздействието на преливанията на канализацията при дъжд, замърсяващи водните тела с непречистени отпадъчни води. Това може да се постигне чрез:
·насърчаване на естествените системи за задържане на водите;
·подобряване управлението на мрежите във връзка с пречиствателните станции;
·допълнителни инвестиции (при нужда 34 ).
·Подобряване на връзките между основните изисквания на ДПГОВ и на РДВ, особено когато тези изисквания не са достатъчни за постигане на съответствие с целите за качество на водите, определени в РДВ.
·Увеличаване на повторното използване на пречистените отпадъчни води (в случаите на недостиг на вода), като същевременно се гарантира подходящо качество на водата.
·Оптимизиране на потреблението на енергия от системите за пречистване на отпадъчни води чрез производство на възобновяема енергия на ниво пречиствателна станция (например биогаз), когато е възможно.
·Осигуряване на достъпност на свързаните с отпадъчните води услуги предвид факта, че нуждите от инвестиции във водния сектор са по-широки, отколкото само за събиране и пречистване, тъй като те включват и питейната вода, защитата от наводнения и наличието на вода в някои региони.
Тези предизвикателства и други констатации от предстоящата оценка ще допринесат за обмислянето от Комисията на възможни по-нататъшни действия. Междувременно ще се обърне специално внимание на държавите членки, изправени пред затруднения при изпълнението на Директивата, а дейностите по предоставяне на данни ще бъдат подобрени, за да се осигури подходящо и своевременно събиране и оценка на данните.
28 European national urban waste water websites https://www.geospatialworld.net/news-posts/geospatial-media-communications-announces-winners-geospatial-excellence-award/ .
