1.   Настоящата директива се прилага по отношение на всички граждани на трети държави и лица без гражданство, които подават молба за международна закрила на територията, включително на външната граница, в териториалното море или в транзитните зони, на държавите членки, при условие че тези граждани на трети държави и лица без гражданство имат разрешение да останат на територията в качеството на кандидати. Настоящата директива се прилага и за членове на семейството на кандидат, при условие че тези членове на семейството са обхванати от такава молба за международна закрила в съответствие с националното право.

2.   Настоящата директива не се прилага за молби за дипломатическо или териториално убежище, които са подадени в представителства на държавите членки.

3.   Държавите членки могат да решат да прилагат настоящата директива по отношение на процедурите за произнасяне по молбите за форми на закрила, различни от тези, попадащи в обхвата на Регламент (ЕС) 2024/1347.

1.   Държавите членки предоставят на кандидатите информация относно условията на приемане, определени в настоящата директива, включително информация, която се отнася конкретно за техните системи за приемане, възможно най-скоро и навременно, за да дадат действително възможност на кандидатите да се ползват от тези права и да спазват предвидените в настоящата директива задължения.

По-специално държавите членки предоставят на кандидатите стандартна информация относно условията на приемане, определени в настоящата директива, като използват образец, който ще бъде разработен от Агенцията на Европейския съюз в областта на убежището („Агенцията в областта на убежището“). Тази информация се предоставя във възможно най-кратък срок и не по-късно от три дни от подаването на молбата или в рамките на срока за нейната регистрация в съответствие с Регламент (ЕС) 2024/1348.

Държавите членки гарантират, че на кандидатите се предоставя информация за организации или групи лица, които осигуряват специфична правна помощ и представителство, включително информация за организации или групи лица, които предоставят такава правна помощ и представителство безплатно, както и за организации, за които се предполага, че биха могли да им помогнат или да ги информират относно условията на приемане, от които те могат да се ползват, включително медицински грижи.

2.   Държавите членки гарантират, че информацията, посочена в параграф 1, се предоставя писмено, в кратка, прозрачна, разбираема и лесно достъпна форма, като се използва ясен и опростен език, и на език, който кандидатът разбира или за който има достатъчно основания да се очаква, че кандидатът разбира. Ако е необходимо, тази информация се предоставя също устно или, когато това е целесъобразно, във визуална форма, например чрез използване на видео или пиктограми, и се адаптира към нуждите на кандидата.

В случай на непридружен ненавършил пълнолетие държавите членки предоставят информацията, посочена в параграф 1, по подходящ за възрастта му начин и по начин, който гарантира, че непридруженият ненавършил пълнолетие я разбира, като използват информационни материали, специално адаптирани към ненавършилите пълнолетие, когато е целесъобразно. Тази информация се предоставя в присъствието на представителя на ненавършилия пълнолетие или на лице, което е подходящо да действа временно като представител, докато бъде назначен такъв.

В изключителни случаи държава членка може да предостави на кандидата информацията, посочена в параграф 1, чрез устен превод или, когато е уместно, във визуална форма, като видеоматериали или пиктограми, когато:

В посочените в трета алинея случаи държавата членка се сдобива във възможно най-кратък срок с превод в писмен вид на информацията, посочена в параграф 1, и я предоставя на кандидата, освен когато е ясно, че такова предоставяне вече не е необходимо.

1.   Държавите членки гарантират, че на кандидата е предоставен документът, посочен в член 29, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2024/1348.

2.   Държавите членки не изискват от кандидатите, единствено поради това че са кандидати за международна закрила или единствено въз основа на тяхното гражданство, да предоставят ненужни или несъразмерно количество документи, нито налагат други административни изисквания на кандидатите, преди да им предоставят правата, с които разполагат съгласно настоящата директива.

3.   Държавите членки може да предоставят на кандидатите документ за пътуване, когато сериозни хуманитарни причини или други наложителни причини правят необходимо тяхното присъствие в друга държава. Валидността на документа за пътуване е ограничена до целта и периода от време, необходим за причината, поради която е издаден.

1.   Държавите членки могат свободно да организират своите системи за приемане в съответствие с настоящата директива. Кандидатите могат да се движат свободно на територията на съответната държава членка.

2.   При условие че всички кандидати се ползват ефективно от правата си съгласно настоящата директива, държавите членки могат да разпределят кандидатите в обекти за настаняване на своя територия с цел управление на своите системи за убежище и прием.

3.   При разпределянето или преразпределянето на кандидатите в обект за настаняване държавите членки вземат предвид обективни фактори, включително целостта на семейството, както е посочено в член 14, и специалните потребности за приемане на кандидатите.

4.   Предоставянето на материални условия на приемане от държавите членки може да бъде обвързано с действителното пребиваване на кандидатите в обектите за настаняване, към които са разпределени в съответствие с параграф 2.

5.   Държавите членки могат също така да въвеждат механизми за оценка и посрещане на нуждите на своите системи за приемане, включително механизми за проверка на действителното пребиваване на кандидатите в обектите за настаняване, към които са разпределени в съответствие с параграф 2.

6.   Държавите членки изискват от кандидатите да предоставят на компетентните органи настоящия си адрес, телефонен номер, на който могат да бъдат търсени, а също и адрес на електронна поща, ако разполагат с такъв. Държавите членки изискват също така кандидатите да уведомяват съответните компетентни органи за всяка промяна на адреса, телефонния номер или електронната поща в най-кратък срок.

7.   От държавите членки не се изисква да вземат административни решения за целите на настоящия член.

1.   Държавите членки могат да разпределят кандидатите в географски район на своя територия, в който те могат да се движат свободно, докато трае процедурата за предоставяне на международна закрила в съответствие с Регламент (ЕС) 2024/1348.

2.   Държавите членки могат да разпределят кандидатите в географски район на своя територия в съответствие с параграф 1 единствено за целите на бързото, ефикасно и ефективно обработване на молбите им в съответствие с Регламент (ЕС) 2024/1348 или на географското разпределение на тези кандидати, като се взема предвид капацитетът на съответните географски райони.

Държавите членки информират кандидатите в съответствие с член 5 относно тяхното разпределение в географски район, включително относно географските граници на съответния район.

3.   Държавите членки гарантират, че кандидатите имат ефективен достъп до правата си по настоящата директива и до процедурните гаранции в рамките на процедурата за предоставяне на международна закрила в географския район, в който са разпределени съответните кандидати. Въпросният географски район трябва да бъде достатъчно голям териториално, да позволява достъп до необходимата публична инфраструктура и да не засяга неприкосновената сфера на личния живот на кандидатите.

4.   От държавите членки не се изисква да вземат административни решения за целите на параграф 1.

5.   По искане на кандидата държавата членка му предоставя разрешение да напусне временно географския район по надлежно обосновани спешни и сериозни семейни причини, или за необходимо медицинско лечение, което не се предоставя в рамките на този географски район.

Когато кандидат напусне географския район без разрешение, държавата членка не прилага други санкции освен предвидените в настоящата директива.

От кандидата не се изисква да иска разрешение, за да се яви на насрочени срещи с органи и съдилища, ако неговото присъствие там е необходимо. Кандидатът уведомява предварително компетентните органи за такива насрочени явявания.

6.   Когато бъде установено, включително вследствие на искане от страна на кандидата за обжалване или преразглеждане в съответствие с член 29, че на даден кандидат не е предоставен ефективен достъп до неговите права съгласно настоящата директива или до процедурните гаранции на процедурата за предоставяне на международна закрила в рамките на географския район, разпределението на въпросния кандидат в този географски район вече не се прилага.

7.   Преди да приложат настоящия член, съответните държави членки определят условията за неговото прилагане в националното право и информират Комисията и Агенцията в областта на убежището в съответствие с глава 5 от Регламент (ЕС) 2021/2303.

1.   При необходимост държавите членки могат да решат, че на даден кандидат е разрешено да пребивава единствено на конкретно място, което е пригодно за настаняване на кандидати, по съображения за обществен ред или за да се попречи по ефективен начин на кандидата да се укрие, ако има риск от укриване, и по-специално по отношение на:

Когато на кандидата е разрешено да пребивава само на конкретно място в съответствие с настоящия параграф, разпоредбата за материалните условия на приемане се прилага, при условие че кандидатът реално пребивава на това конкретно място.

2.   При необходимост държавите членки може да изискват от кандидатите да се свързват с компетентните органи в посочен час или на разумни интервали, без да се засягат непропорционално техните права съгласно настоящата директива.

Тези изисквания за докладване могат да бъдат наложени, за да се гарантира спазването на решенията, посочени в параграф 1, или за да се попречи ефективно на кандидатите да се укрият.

3.   При поискване от кандидата държавите членки могат да му предоставят разрешение временно да пребивава извън конкретното място, определено в съответствие с параграф 1. Решенията се взимат обективно и безпристрастно въз основа на всеки отделен случай, като се предоставят мотиви, когато не се предоставя разрешение.

От кандидата не се изисква да иска разрешение, за да се яви пред органите и съдилищата, ако неговото присъствие там е необходимо. Кандидатът уведомява компетентните органи за такива насрочени явявания.

4.   Решенията, вземани в съответствие с параграфи 1 и 2, са пропорционални и вземат под внимание относимите аспекти на индивидуалното положение на кандидата, включително неговите специални потребности за приемане.

5.   Държавите членки посочват фактическите и когато е целесъобразно, правните основания за всяко решение, взето в съответствие с параграфи 1 и 2 от настоящия член. Кандидатите се уведомяват в писмена форма за такова решение, както и за процедурите за оспорване на решението в съответствие с член 29 и за последиците от неизпълнение на задълженията, наложени с решението. Държавите членки предоставят на кандидатите тази информация на език, който разбират или за който с основание се предполага, че разбират, и по кратък, прозрачен, разбираем и леснодостъпен начин, като се използва ясен и опростен език. Държавите членки гарантират, че решенията, взети в съответствие с настоящия член, се преразглеждат служебно от съдебен орган, когато са били прилагани в продължение на повече от два месеца, или че могат да бъдат обжалвани по искане на съответния кандидат съгласно член 29.

1.   Държавите членки не могат да задържат едно лице единствено поради това, че то е кандидат, или въз основа на гражданството на кандидата. Задържането се базира единствено на едно или повече от основанията за задържане, посочени в параграф 4. Задържането няма наказателен характер.

2.   Когато се окаже необходимо и въз основа на преценка на всеки случай поотделно, държавите членки могат да задържат кандидат, ако не могат да бъдат приложени ефективно по-леки принудителни алтернативни мерки.

3.   Когато задържат кандидат, държавите членки вземат предвид всякакви видими признаци, изявления или поведение, които сочат, че той се нуждае от специални условия на приемане. Когато оценката, предвидена в член 25, все още не е приключила, тя се довършва без неоправдано забавяне и резултатите от нея се вземат предвид, когато се решава дали задържането трябва да продължи или дали условията на задържане трябва да бъдат коригирани.

4.   Кандидат може да бъде задържан единствено на едно или повече от следните основания:

Основанията за задържане, посочени в първа алинея, трябва да са предвидени в националното право.

5.   Държавите членки гарантират, че в националното право са предвидени правила във връзка с алтернативи на задържането, като задължение за редовно явяване пред органите, внасяне на парична гаранция или задължение лицето да остане на мястото, което му е определено.

1.   Кандидатът се задържа единствено за възможно най-кратък срок и задържането продължава само докато са приложими основанията, предвидени в член 10, параграф 4.

Административните процедури, които се отнасят до основанията за задържане, предвидени в член 10, параграф 4, се провеждат с дължимата грижа. Забавянията при административните процедури, които не могат да бъдат вменени в отговорност на кандидата, не оправдават продължаване на задържането.

2.   Задържането на кандидатите се постановява в писмена форма от съдебните или административните органи. В заповедта за задържане се посочват фактическите и правни основания за задържането, както и защо не може да бъдат приложени ефективно по-леки принудителни алтернативни мерки.

3.   Когато задържането е разпоредено от административните органи, държавите членки осигуряват бърз съдебен контрол на законосъобразността на задържането, който се провежда служебно или по искане на кандидата, или и двете. Когато съдебният контрол се провежда служебно, решението в рамките на този контрол се взема във възможно най-кратък срок, като се вземат предвид обстоятелствата по всеки отделен случай и не по-късно от 15 дни, или в извънредни случаи — не по-късно от 21 дни след началото на задържането. Когато този съдебен контрол се провежда по искане на кандидата, решението в рамките на този контрол се взема във възможно най-кратък срок, като се вземат предвид обстоятелствата по всеки отделен случай и не по-късно от 15 дни, или в извънредни случаи — не по-късно от 21 дни след началото на съответната процедура.

Когато съдебният контрол, посочен в първа алинея, се е провел служебно и не е приключен в срок от 21 дни след началото на задържането, или се е провел по искане на кандидата и не е приключил в срок от 21 дни от началото на съответните процедури, съответният кандидат се освобождава незабавно.

4.   Задържаните кандидати се уведомяват незабавно в писмена форма на език, който разбират или за който има достатъчно основания да се очаква, че разбират, за основанията за задържането и за процедурите, предвидени в националното право за оспорване на заповедта за задържане, както и за възможността да поискат безплатна правна помощ и безплатно представителство.

5.   Задържането се преразглежда от съдебен орган през разумни интервали от време служебно или по искане на съответния кандидат, по-специално когато това задържане е с удължен срок, когато възникнат съответните обстоятелства или когато се получи нова информация, която може да засяга законосъобразността на задържането.

Без да се засяга първа алинея, задържането на непридружени ненавършили пълнолетие се преразглежда служебно на редовни интервали.

Когато в резултат на проведения съдебен контрол бъде установено, че задържането е незаконосъобразно, съответният кандидат се освобождава незабавно.

6.   В случаите на съдебен контрол на заповедта за задържане, предвиден в параграфи 3 и 5 от настоящия член, държавите членки осигуряват достъп на кандидатите до безплатна правна помощ и безплатно представителство при условията, установени в член 29.

1.   Задържането на кандидатите се извършва по правило в специализирани центрове за задържане. Когато дадена държава членка не може да осигури настаняване в специализиран център за задържане и трябва да прибегне до настаняване в затвор, задържаният кандидат се отделя от обикновените затворници и се прилагат условията на задържане, предвидени в настоящата директива.

Доколкото е възможно, задържаните кандидати се настаняват отделно от други граждани на трети държави, които не са подали молба за международна закрила.

Когато не е възможно кандидатите да бъдат задържани отделно от други граждани на трети държави, съответната държава членка гарантира, че се прилагат условията на задържане, предвидени в настоящата директива.

2.   Задържаните кандидати разполагат с достъп до открити пространства.

3.   Държавите членки гарантират, че лицата, които представляват Върховния комисар на ООН за бежанците (ВКБООН), имат възможността да общуват с кандидатите и да ги посещават при зачитане на правото на неприкосновеност на личния живот. Тази възможност се отнася и за всяка организация, която действа от името на ВКБООН на територията на съответната държава членка, съгласно споразумение, сключено с тази държава членка.

4.   Държавите членки гарантират, че членовете на семейството, правните съветници и лицата, които представляват съответните неправителствени организации, признати от съответната държава членка, имат възможност да общуват с кандидатите и да ги посещават при зачитане на правото на неприкосновеност на личния живот. Ограничения на достъпа до центровете за задържане могат да се налагат само когато по силата на националното право те са обективно необходими за сигурността, обществения ред или административното управление на центъра за задържане, при условие че достъпът не е значително ограничен или направен невъзможен.

5.   Държавите членки гарантират, че на задържаните кандидати редовно се предоставя информация, в която се разясняват правилата, които се прилагат в центъра за задържане, и се посочват правата и задълженията на въпросните кандидати на език, който те разбират или за който има достатъчно основания да се очаква, че разбират. В случай че кандидатът е задържан на граничен пункт или в транзитна зона, държавите членки могат да предвидят дерогация от това задължение в надлежно обосновани случаи и за разумен период от време, който е възможно най-кратък. Тази дерогация не се прилага в случаите, посочени в член 43 от Регламент (ЕС) 2024/1348.

1.   Здравословното състояние, включително психичното здраве на задържаните кандидати, които имат специални потребности за приемане, е основна грижа на националните органи.

Когато задържането на кандидати със специални потребности за приемане би изложило на сериозен риск тяхното физическо и психично здраве, тези кандидати не се задържат.

Когато бъдат задържани кандидати със специални потребности за приемане държавите членки осигуряват редовно наблюдение и предоставяне на своевременна и подходяща помощ на кандидатите, като вземат предвид тяхното особено положение, включително тяхното физическо и психическо здравословно състояние.

2.   По правило ненавършилите пълнолетие не се задържат. Те се настаняват в подходящи жилища в съответствие с членове 26 и 27.

По правило се използват подходящи алтернативи на задържането за семейства с ненавършили пълнолетие в съответствие с принципа на целостта на семейството. Такива семейства се настаняват в подходящи за тях жилища.

При изключителни обстоятелства, като крайна мярка и след като се установи, че други, по-леки принудителни алтернативни мерки не могат да бъдат ефективно приложени, и след като бъде преценено, че задържането е в техен висш интерес в съответствие с член 26, ненавършилите пълнолетие могат да бъдат задържани:

Такова задържане е с възможно най-кратък срок. Ненавършилите пълнолетие никога не могат да бъдат задържани в затвор или в друго помещение, използвано за целите на правоприлагането. Полагат се всички усилия за освобождаването на задържаните ненавършили пълнолетие и за настаняването им на подходящи за такива лица места.

Висшият интерес на детето по член 26 е от първостепенно значение за държавите членки.

Когато бъдат задържани ненавършили пълнолетие, те имат право на образование в съответствие с член 16, освен ако предоставянето на образование има ограничена стойност за тях поради твърде краткия срок на задържането им. Ненавършилите пълнолетие имат също така възможността да се занимават с дейности за свободното време, включително с игри и с развлекателни дейности, подходящи за възрастта им.

3.   Когато бъдат задържани непридружени ненавършили пълнолетие, те се настаняват в съоръжения, пригодни за жилища на непридружени ненавършили пълнолетие. Тези съоръжения разполагат с персонал, който е квалифициран да защитава правата на непридружените ненавършили пълнолетие и да се грижи за техните нужди.

При задържането на непридружени ненавършили пълнолетие държавите членки гарантират, че те се настаняват отделно от пълнолетни лица.

4.   Задържаните семейства се настаняват самостоятелно, като по този начин им се осигурява достатъчно уединение.

Задържаните семейства с ненавършили пълнолетие се настаняват в места за задържане, адаптирани към нуждите на ненавършилите пълнолетие.

5.   Държавите членки гарантират, че задържаните кандидати от мъжки и женски пол се настаняват отделно, освен ако са членове на едно семейство и всички съответни лица са дали съгласието си да бъдат настанени заедно.

Изключения от първа алинея могат да се прилагат и при използването на общи пространства, предназначени за отдих или социални дейности, включително за хранене.

6.   В надлежно обосновани случаи и за разумен срок, който е възможно най-кратък, държавите членки могат да предвидят дерогация от параграф 3, първа алинея, от параграф 4 и от параграф 5, първа алинея, когато кандидатът е задържан на граничен пункт или в транзитна зона, с изключение на случаите, посочени в член 43 от Регламент (ЕС) 2024/1348. Държавите членки разполагат с достатъчно съоръжения и ресурси, за да гарантират, че прилагат дерогациите съгласно настоящия параграф само в изключителни ситуации. При прилагането на тези дерогации държавите членки уведомяват за това Комисията и Агенцията в областта на убежището.

1.   Държавите членки предоставят на ненавършилите пълнолетие деца на кандидатите и на ненавършилите пълнолетие кандидати същия достъп до образование както на своите собствени граждани и при подобни условия, докато спрямо тези ненавършили пълнолетие или срещу техните родители не бъде реално изпълнена мярка за експулсиране.

Вземат се предвид специфичните нужди на ненавършилите пълнолетие, по-специално във връзка със зачитането на правото на детето на образование и на достъп до здравеопазване. Образованието на ненавършилите пълнолетие по правило е интегрирано с това на собствените граждани на държавите членки и е със същото качество. Държавите членки полагат всички усилия да гарантират непрекъснатостта на образованието на ненавършилите пълнолетие, докато спрямо тях или техните родители не бъде реално изпълнена мярка за експулсиране.

Държавите членки не могат да отнемат достъпа до средно образование единствено на основание, че лицето е достигнало възрастта на пълнолетието.

2.   Държавите членки предоставят на посочените в параграф 1 ненавършили пълнолетие достъп до образователната система възможно най-бързо, като той не може да бъде отлаган с повече от два месеца, считано от датата на подаване на молбата за международна закрила, като се вземат предвид училищните ваканции. Държавите членки предоставят образование в рамките на общата образователна система. Като временна мярка обаче и за максимален срок от един месец, държавите членки може да предоставят образованието извън общата образователна система.

При необходимост на ненавършилите пълнолетие се осигуряват подготвителни учебни часове, включително учебни часове по езиково обучение, когато това е необходимо за улесняване на достъпа им до общата образователна система и участието им в нея.

3.   Когато достъпът до общата образователна система не е възможен поради особеното положение на ненавършилия пълнолетие, съответната държава членка предлага други условия на образование в съответствие със своето национално право и практика.

1.   Държавите членки гарантират, че кандидатите имат достъп до пазара на труда не по-късно от шест месеца от датата, на която е била регистрирана молбата за международна закрила, при условие че не е било взето административно решение от компетентния орган и забавянето не може да бъде вменено в отговорност на кандидата.

Когато държавата членка е ускорила разглеждането на основателността на молбата за международна закрила в съответствие с член 42, параграф 1, букви a)—е) от Регламент (ЕС) 2024/1348, достъп до пазара на труда не се предоставя, или ако вече е предоставен, се отнема.

2.   Държавите членки гарантират, че кандидатите, които имат достъп до пазара на труда в съответствие с параграф 1, имат ефективен достъп до пазара на труда в съответствие с националното право.

По съображения, свързани с тяхната политика на пазара на труда, включително във връзка с равнището на младежката безработица, държавите членки могат да проверяват дали конкретно свободно работно място, което работодател възнамерява да запълни с кандидат, имащ достъп до пазара на труда в съответствие с параграф 1, може да бъде заето от граждани на съответната държава членка или от други граждани на Съюза или от граждани на трети държави и лица без гражданство, пребиваващи законно в тази държава членка. Ако държавата членка установи, че конкретното свободно работно място може да бъде заето от такива лица, държавата членка или работодателят може да откаже наемането на работа на кандидата на това свободно работно място.

3.   Държавите членки гарантират, че кандидатите, на които е предоставен достъп до пазара на труда в съответствие с параграф 1, се ползват с равно третиране като техните собствени граждани, що се отнася до:

4.   Държавите членки могат да ограничат равното третиране на кандидатите, които имат достъп до пазара на труда в съответствие с параграф 1:

5.   Държавите членки гарантират, че кандидатите, които са в трудова заетост или които имат право на обезщетения за социална сигурност въз основа на предходни трудови правоотношения, се ползват от равно третиране със собствените им граждани по отношение на клоновете на социална сигурност, посочени в член 3, параграфи 1 и 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004.

6.   Без да се засягат разпоредбите на Регламент (ЕС) № 1231/2010, държавите членки могат да ограничат равното третиране съгласно параграф 5 от настоящия член, като изключат обезщетенията за социална сигурност, които не зависят от периодите на заетост или от вноските.

7.   Правото на равно третиране по настоящия член не води до право на пребиваване в случаите, в които правото на кандидата да остане е прекратено с решение, взето в съответствие с Регламент (ЕС) 2024/1348.

8.   За целите на параграф 3, буква г) от настоящия член и без да се засягат член 2, параграф 2 и член 3, параграф 3 от Директива 2005/36/ЕО, държавите членки улесняват, доколкото е възможно, пълен достъп до съществуващите процедури за признаване на чуждестранни квалификации за кандидати, които не са в състояние да предоставят документи за своите квалификации.

9.   Достъпът до пазара на труда не се отнема, докато продължава процедура по обжалване, когато кандидатът има право да остане на територията на държавата членка по време на процедурата и до момента на уведомяване за отрицателно решение по жалбата.

1.   Държавите членки гарантират, че материалните условия на приемане са на разположение за кандидатите от момента, в който те отправят молбата си за международна закрила в съответствие с член 26 от Регламент (ЕС) 2024/1348.

2.   Държавите членки гарантират, че материалните условия на приемане и медицинските грижи в съответствие с член 22 осигуряват подходящ стандарт на живот за кандидатите, който осигурява тяхната прехрана, защитава физическото и психическото им здраве и зачита правата им съгласно Хартата.

Държавите членки гарантират, че е осигурен подходящият стандарт на живот, посочен в първа алинея, в специфичния случай на кандидати със специални потребности за приемане, както и в случай на задържани лица.

3.   Държавите членки могат да подчинят предоставянето на всички или на част от материалните условия на приемане на условието кандидатите да не разполагат с достатъчно средства, за да имат подходящ стандарт на живот съгласно посоченото в параграф 2.

4.   Без да се засяга прилагането на параграф 2, държавите членки могат да изискват от кандидатите да покрият изцяло или частично разходите за материалните условия на приемане, ако кандидатите разполагат с достатъчно средства за това, например ако са работили през разумен период от време.

Без да се засяга прилагането на параграф 2, държавите членки могат също така да изискват от кандидатите да покрият изцяло или частично разходите за получените медицински грижи, ако кандидатите разполагат с достатъчно средства за това, освен когато медицинските грижи се предоставят безплатно на собствените граждани на тези държави членки.

5.   Ако се окаже, че кандидатът е разполагал с достатъчно средства, за да покрие разходите за материалните условия на приемане или за получените медицински грижи в съответствие с предвиденото в параграф 4 в момента, когато му е бил предоставен подходящ стандарт на живот, държавите членки могат да поискат от кандидата да възстанови разходите за осигуряване на тези материални условия на приемане или за медицинските грижи.

6.   Когато се оценяван средствата, с които разполага даден кандидат, или когато от кандидата се изисква да покрие изцяло или частично разходите за осигуряване на материалните условия на приемане и за получените медицински грижи, или когато от кандидата се изисква да възстанови разходи в съответствие с параграф 5, държавите членки съблюдават принципа на пропорционалност. Държавите членки вземат под внимание и индивидуалното положение на кандидата и необходимостта от зачитане на неговото достойнство или личната му неприкосновеност, включително специалните потребности за приемане на кандидата.

7.   Когато държавите членки осигуряват материални условия на приемане под формата на финансови помощи или на ваучери, стойността на тези финансови помощи или ваучери се определя въз основа на нивата, които са определени в правото или в практиката на съответната държава членка, за да се гарантира подходящ стандарт на живот за гражданите ѝ. Държавите членки информират Комисията и Агенцията в областта на убежището за тези нива. Държавите членки могат да предоставят по-неблагоприятно третиране на кандидатите в сравнение със своите граждани в това отношение, по-конкретно когато материалната помощ се предоставя изцяло или отчасти в натура или когато посочените нива, прилагани за гражданите на съответната държава, имат за цел да осигурят стандарт на живот, по-висок от изисквания за кандидатите съгласно настоящата директива.

1.   Когато държавите членки предоставят настаняването в натура, те гарантират, че тези жилища осигуряват на кандидата подходящ стандарт на живот в съответствие с член 19, параграф 2, както и необходимата подкрепа, за да се вземат предвид специалните потребности за приемане на кандидатите. Предоставеното настаняване е под една от следните форми или ги съчетава:

2.   Без да се засягат специфичните условия на задържане, предвидени в членове 12 и 13, по отношение на видовете настаняване, посочени в параграф 1, букви а), б) и в) от настоящия член, държавите членки гарантират, че:

3.   Държавите членки взимат под внимание въпросите, свързани с пола и възрастта, и положението на кандидатите със специални потребности за приемане.

4.   Когато се предоставя настаняване в съответствие с параграф 1, държавите членки предприемат подходящи мерки, за да гарантират, доколкото е възможно, предотвратяване на насилието и агресията, включително насилие, извършено поради сексуални, свързани с пола, расистки или религиозни подбуди.

5.   Когато кандидатите от женски пол са настанени в центрове за настаняване, държавите членки осигуряват отделни санитарни помещения и безопасно място в тези центрове за тях и техните ненавършили пълнолетие деца.

6.   Държавите членки гарантират, доколкото е възможно, че зависимите пълнолетни кандидати със специални потребности за приемане се настаняват заедно с близки пълнолетни роднини, които вече се намират в същата държава членка и които носят отговорност за тях съгласно правото или практиката на съответната държава членка.

7.   Държавите членки гарантират, че кандидатите се преместват от едно жилище в друго само когато това е необходимо. Държавите членки дават на кандидатите възможност да уведомят своите правни съветници за своето преместване и за своя нов адрес.

8.   Лицата, които предоставят материални условия на приемане, включително лицата, които предоставят медицински грижи и образователни услуги в центровете за настаняване, са съответно обучени и са задължени да спазват правилата за поверителност, предвидени в националното право, по отношение на всяка информация, която те са получили в резултат на работата си.

9.   Държавите членки могат да включат кандидатите в управлението на материалните ресурси и на нематериалните аспекти на живота в един център за настаняване чрез консултативен съвет, който представлява лицата, които са настанени там. Без да се засяга член 17, държавите членки могат също така да разрешат на кандидатите да полагат доброволчески труд извън центъра за настаняване съгласно условията, определени от националното право.

10.   В надлежно обосновани случаи и за разумен срок, който е възможно най-кратък, държавите членки могат по изключение да предоставят материални условия на приемане, които се различават от предвидените в настоящия член, когато:

Различните материални условия на приемане, посочени в първата алинея от настоящия параграф, трябва във всички случаи да гарантират достъп до медицински грижи в съответствие с член 22 и стандарт на живот за всички кандидати в съответствие с правото на Съюза, включително Хартата, и с международните задължения.

Когато дадена държава членка предоставя различни материални условия на приемане в съответствие с предвиденото в първата алинея от настоящия параграф, тя уведомява незабавно Комисията и Агенцията в областта на убежището в съответствие с член 32, параграф 2 относно задействането на своя план за действие при непредвидени ситуации. Държавата членка също така уведомява Комисията и Агенцията в областта на убежището веднага щом основанията за прилагане на тези различни материални условия спрат да съществуват.

1.   Държавите членки гарантират, че независимо от това къде са длъжни да се намират в съответствие с Регламент (ЕС) 2024/1351, кандидатите получават необходимите медицински грижи, предоставени от общопрактикуващи лекари, а при необходимост — от лекари специалисти. Тези необходими медицински грижи са с подходящо качество и включват най-малко спешни грижи, основно лечение на болестите, включително тежките психични разстройства, и медицински грижи, които са от значение за справяне със сериозно физическо състояние в сексуалната и репродуктивната област.

2.   Държавите членки гарантират, че ненавършилите пълнолетие деца на кандидати, както и ненавършилите пълнолетие кандидати получават същия вид достъп до медицински грижи като собствените им ненавършили пълнолетие граждани. Държавите членки гарантират, че специфичното третиране, предоставено в съответствие с настоящия член, което е започнало преди навършване на пълнолетие и се счита за необходимо, се получава без прекъсване или без забавяне след навършването на пълнолетие.

3.   Когато това е необходимо по здравословни съображения, държавите членки осигуряват необходимата медицинска или друга помощ, като необходима рехабилитация и помощни медицински изделия, на кандидатите със специални потребности за приемане, включително подходящи грижи за психичното здраве.

1.   По отношение на кандидатите, които са длъжни да се намират на тяхната територия в съответствие с член 17, параграф 4 от Регламент (EС) 2024/1351, държавите членки могат да ограничават или отнемат помощта за дневни разходи.

Ако е надлежно обосновано и пропорционално, държавите членки могат също така:

2.   Държавите членки могат да вземат решение съгласно параграф 1, когато кандидатът:

3.   Когато държава членка е взела решение в ситуация, посочена в параграф 2, букви а), б) или е) и обстоятелствата, на които се основава това решение, престанат да съществуват, тя преценява дали могат да бъдат възстановени някои или всички материални условия на приемане, които са били отнети или ограничени. Когато не се възстановяват всички материални условия на приемане, държавата членка взема надлежно мотивирано решение и го съобщава на кандидата.

4.   Решенията в съответствие с параграф 1 от настоящия член се постановяват обективно и безпристрастно въз основа на всеки отделен случай, като се предоставят мотивите за тях. Те се основават на особеното положение на кандидата, особено по отношение на кандидатите със специални потребности за приемане, като се взема под внимание принципът на пропорционалност. Държавите членки осигуряват за всички кандидати достъп до медицински грижи в съответствие с член 22 и стандарт на живот в съответствие с правото на Съюза, включително Хартата, и международните задължения.

5.   Държавите членки гарантират, че материалните условия на приемане не се отнемат или ограничават, преди да бъде взето решение в ситуация, посочена в параграф 2.

1.   С цел ефективно прилагане на член 24 държавите членки извършват възможно най-рано след подаването на молба за международна закрила индивидуална преценка дали кандидатът има специални потребности за приемане, като при необходимост използват устен превод.

Преценката по първа алинея от настоящия параграф може да бъде включена в съществуващите национални процедури или в преценката по член 20 от Регламент (ЕС) 2024/13548.

Преценката по първа алинея започва с определяне на специални потребности за приемане въз основа на видими признаци или на изявленията или поведението на кандидатите, или, когато е приложимо, въз основа на изявления на родителите или на представителя на кандидата.

Преценката по първа алинея от настоящия параграф приключва в 30-дневен срок от отправянето на молбата за международна закрила или, ако е интегрирана в преценката по член 20 от Регламент (ЕС) 2024/1348, в рамките на определения в посочения регламент срок, и се вземат мерки, за да се отговори на установените въз основа на тази преценка специални потребности за приемане.

Ако специалните потребности за приемане станат явни на по-късен етап от процедурата за предоставяне на международна закрила, държавите членки правят оценка на тези потребности и вземат мерки за удовлетворяването им.

Държавите членки гарантират, че подкрепата, предоставяна на кандидатите със специални потребности за приемане в съответствие с настоящата директива, е съобразена с техните специални потребности за приемане по време на цялата процедура за предоставяне на международна закрила и осигуряват подходящо наблюдение на положението им.

2.   За целите на параграф 1 държавите членки гарантират, че персоналът, преценяващ специалните потребности за приемане, в съответствие с настоящия член:

Компетентните органи вземат под внимание резултата от прегледа по буква в), когато вземат решение за вида на специалната помощ при приемането, която може да бъде оказана на кандидатите.

3.   Не е необходимо предвидената в първа алинея от параграф 1 преценка да е под формата на административна процедура.

4.   Единствено кандидатите със специални потребности за приемане могат да се ползват от специфичната подкрепа, предоставяна в съответствие с настоящата директива.

5.   Предвидената в първа алинея от параграф 1 преценка не засяга оценката на нуждите от международна закрила по силата на Регламент (ЕС) 2024/1347.

1.   Висшият интерес на детето представлява първостепенен аргумент за държавите членки при прилагането на разпоредбите на настоящата директива, които е възможно да засягат ненавършили пълнолетие. Държавите членки гарантират стандарт на живот, подходящ за физическото, психичното, духовното, моралното и социалното развитие на ненавършилите пълнолетие.

2.   При преценяването на висшия интерес на детето държавите членки обръщат особено внимание на следните фактори:

3.   Държавите членки гарантират, че ненавършилите пълнолетие имат достъп до дейности за свободното време, включително до игри и развлекателни дейности, подходящи за възрастта им, и до дейности на открито в помещенията и центровете за настаняване, посочени в член 20, параграф 1, букви а) и б), както и до учебни материали, когато това е необходимо.

4.   Държавите членки гарантират, че ненавършилите пълнолетие, които са били жертви на каквато и да е форма на злоупотреба, на пренебрегване, на експлоатация, на изтезание, на жестоко, нечовешко и унизително отношение, или са пострадали от въоръжени конфликти, имат достъп до услуги за рехабилитация, и гарантират, че са предоставени подходящи грижи за психичното здраве, както и достъп до квалифицирана помощ, когато това е необходимо.

5.   Държавите членки гарантират, че ненавършилите пълнолетие деца на кандидатите или ненавършилите пълнолетие кандидати са настанени със своите родители или с пълнолетния, който отговаря за тях и за техните ненавършили пълнолетие и несключили брак братя и сестри съгласно правото или практиката на съответната държава членка, при условие че това е във висшия интерес на съответните ненавършили пълнолетие.

6.   Лицата, които работят с ненавършили пълнолетие, включително представители и подходящи лица, които да действат временно като представители по смисъла на член 27, трябва да не са регистрирани като извършители на престъпления или на други правонарушения против деца, или на престъпления или правонарушения, които пораждат сериозни съмнения относно способността им да поемат отговорна роля по отношение на ненавършили пълнолетие, получават първоначално и продължаващо подходящо обучение относно правата и нуждите на ненавършилите пълнолетие, включително такова относно приложимите стандарти за защита на децата, и са задължени да спазват правилата за поверителност, предвидени от националното право, когато става въпрос за информация, която са узнали в хода на своята работа.

1.   Когато молбата е подадена от лице, което твърди, че не е навършило пълнолетие, или за което има обективни причини да се счита, че не е навършило пълнолетие, държавите членки определят:

Представителят и подходящото лице, което да действа временно като представител, се срещат с непридружения ненавършил пълнолетие и вземат под внимание мнението му относно неговите нужди.

Когато държава членка е преценила, че кандидат, който твърди, че не е навършил пълнолетие, е без съмнение над 18-годишна възраст, не е необходимо тя да назначава представител или да определя подходящо лице, което да действа временно като представител в съответствие съответно с първа или втора алинея.

Държавите членки включват в своите планове за действие при непредвидени ситуации по член 32 мерки, които да бъдат предприети, за да се гарантира назначаването на представители и определянето на подходящи лица, които да действат временно като представители, в съответствие с настоящия член в случаите, в които държавата членка е изправена пред несъразмерно голям брой молби, подадени от непридружени ненавършили пълнолетие.

Когато прилагането на мерките, посочени в четвърта алинея, е недостатъчно, за да се отговори на несъразмерно голям брой молби, подадени от непридружени ненавършили пълнолетие, или в други извънредни ситуации, назначаването на представители може да бъде отложено за 10 работни дни, а броят на непридружените ненавършили пълнолетие, разпределени на един представител, може да бъде увеличен до максимум 50 непридружени ненавършили пълнолетие.

При прилагането на пета алинея държавите членки уведомяват Комисията и Агенцията в областта на убежището за това.

Задълженията на представителя и на подходящото лице, което да действа временно като представител, се прекратяват, когато след оценката на възрастта, посочена в член 25, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2024/1348, компетентните органи не приемат, че кандидатът е ненавършил пълнолетие, или счетат, че кандидатът е навършил пълнолетие, или когато кандидатът вече не е непридружен ненавършил пълнолетие.

2.   Държавите членки гарантират, че подходящото лице, което да действа временно като представител, се информира незабавно за всички относими факти, когато молба за международна закрила е подадена от непридружен ненавършил пълнолетие. Лица, които са или потенциално биха могли да бъдат в конфликт на интереси с непридружения ненавършил пълнолетие, не се определят като подходящи лица, които да действат временно като представители. Непридруженият ненавършил пълнолетие се информира незабавно, че е определено подходящо лице, което да действа временно като представител.

3.   Когато една организация е назначена като представител или е определена като подходящо лице, което да действа временно като представител, тя назначава физическо лице, което да изпълнява задълженията на представител по отношение на непридружения ненавършил пълнолетие в съответствие с настоящата директива.

4.   Представителят по параграф 1 от настоящия член може да бъде същото лице като това по член 23, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2024/1348.

5.   Компетентните органи уведомяват незабавно:

6.   Представителят или подходящото лице, което да действа временно като представител, се сменя само при необходимост, по-специално когато компетентните органи счетат, че този представител или лице не е изпълнявал адекватно задачите си.

Организации или физически лица, които имат или потенциално биха могли да имат конфликт на интереси с непридружения ненавършил пълнолетие, не се назначават като представител, нито се определят за подходящо лице, което да действа временно като представител.

7.   Държавите членки посочват физическо лице, назначено като представител или определено като подходящо лице, което да действа временно като представител, да отговаря за пропорционален и ограничен брой непридружени ненавършили пълнолетие и, при нормални обстоятелства, за не повече от 30 непридружени ненавършили пълнолетие едновременно, за да се гарантира, че това лице е в състояние да изпълнява ефективно задачите си.

8.   Държавите членки гарантират, че са налице административни или съдебни органи или други субекти, отговарящи за упражняването на надзор върху надлежното изпълнение на функциите на представителите и подходящите лица, натоварени да действат временно като представители, включително чрез преглед през редовни интервали от време на регистрите за съдимост по отношение на назначените представители и определените лица, за да се установят потенциални факти, несъвместими с тяхната функция. Тези административни или съдебни органи или други субекти разглеждат жалбите, подадени от непридружените ненавършили пълнолетие срещу назначените им представители или срещу лицата, които са определени да действат временно като техни представители.

9.   Непридружените ненавършили пълнолетие, които отправят молба за международна закрила, се настаняват, считано от датата, на която са приети на територията, до датата, на която трябва да напуснат територията на държавата членка, в която молбата за международна закрила е била подадена или се разглежда:

Държавите членки могат да настаняват непридружените ненавършили пълнолетие, които са навършили 16 години, и тези над тази възраст в центрове за настаняване за пълнолетни кандидати, ако това е в техния висш интерес, както е предвидено в член 26, параграф 2.

Доколкото това е възможно, братята и сестрите не се разделят, с оглед на висшия интерес на съответния ненавършил пълнолетие, и по-специално на неговата възраст и на неговата зрялост. Промените в мястото на пребиваване на непридружени ненавършили пълнолетие се свеждат до минимум.

10.   Държавите членки започват да издирват членовете на семейството на непридружения ненавършил пълнолетие, при необходимост със съдействието на международни или други компетентни организации, веднага щом това е възможно след подаването на молба за международна закрила, като същевременно се защитава висшият интерес на непридружения непълнолетен. Когато съществува възможна заплаха за живота или физическата неприкосновеност на ненавършилия пълнолетие или на неговите близки, особено ако тези близки са останали в държавата на произход, трябва да се положат грижи събирането, обработването и разпространението на информация относно тези лица да бъде извършвано при условия на поверителност, за да се избегне заплахата за тяхната сигурност.

1.   Държавите членки гарантират, че на лицата, които са били подложени на трафик на хора, изтезание, изнасилване или други тежки форми на психическо, физическо или сексуално насилие, включително насилие, извършено поради сексуални, свързани с пола, расистки или религиозни подбуди, се предоставя необходимото медицинско и психологическо лечение и грижи, включително, когато е необходимо, нужните услуги за рехабилитация и консултации, за причинените от такива действия вреди. На тези лица се предоставя, когато е необходимо, устен превод в съответствие с член 25, параграф 2, буква в).

Достъпът до такова лечение и грижи се предоставя възможно най-рано след установяването на нуждите на лицето.

2.   Лицата, които работят с лица, посочени в параграф 1, включително здравни специалисти, са преминали и продължават да получават подходящо обучение относно нуждите на тези лица и подходящото лечение, включително необходимите услуги по рехабилитация. Те са задължени да спазват и правилата за поверителност, предвидени по националното право, и приложимите кодекси за професионална етика, когато става въпрос за информация, която те са получили във връзка със своята работа.

1.   Държавите членки гарантират, че решенията за предоставяне, отнемане или ограничаване на предимствата съгласно настоящата директива, решенията за отказ за предоставяне на разрешението, посочено в член 8, параграф 5, първа алинея или решенията, взети съгласно член 9, които засягат лично кандидатите, могат да бъдат обжалвани съгласно процедурите, предвидени в националното право. Поне на последна инстанция се предоставя възможност за обжалване или преразглеждане на случая от фактическа и правна страна пред съдебен орган.

2.   В случаите на обжалване или преразглеждане пред съдебен орган по параграф 1 от настоящия член и в случаите на съдебен контрол, посочени в член 11, параграфи 3 и 5 държавите членки гарантират достъп до безплатна правна помощ и безплатно представителство при поискване, доколкото е необходимо, за да се гарантира ефективен достъп до правосъдие. Тази правна помощ и това представителство включват подготовка на обжалването или молба за преразглеждане, включително поне изготвяне на необходимите за процеса документи и участие в изслушването пред съдебните органи от името на кандидата.

Безплатната правна помощ и представителство се предоставят от правни консултанти или други лица с подходяща квалификация, за които това се допуска или разрешава в националното право и които не са или не могат да бъдат потенциално в конфликт на интереси с кандидатите.

3.   Държавите членки могат да решат да не предоставят безплатна правна помощ и представителство, когато:

Ако решението да не бъде предоставена безплатна правна помощ и представителство е взето от орган, който не е съд или правораздавателен орган, на основание, че се счита, че жалбата или преразглеждането няма реални изгледи за успех, кандидатът разполага с право на ефективна правна защита в съд или правораздавателен орган срещу това решение, като за тази цел има право да поиска безплатна правна помощ и представителство.

Държавите членки могат също така да предвидят, че безплатната правна помощ и представителство се предоставят само от правни съветници или други консултанти, специално определени според националното право да подпомагат и представляват кандидати, или от неправителствени организации, акредитирани по националното право да предоставят безплатна правна помощ и представителство.

4.   Държавите членки могат също:

5.   Без да се засяга член 19, параграф 2 от настоящата директива, държавите членки могат да изискат пълно или частично възстановяване на направени разходи, когато финансовото положение на кандидата се е подобрило значително по време на процедурата за предоставяне на международна закрила в съответствие с Регламент (ЕС) 2024/1348 или когато решението за предоставяне на безплатна правна помощ и представителство е взето въз основа на невярна информация, предоставена от кандидата.

6.   Държавите членки определят специфични процесуални правила относно начина за подаване и обработване на искания за предоставяне на безплатна правна помощ и представителство или прилагат съществуващите правила за национални искове от подобен характер, при условие че тези правила не правят достъпа до безплатна правна помощ и представителство невъзможен или прекалено труден.

1.   При спазване на своята конституционна структура държавите членки въвеждат съответните механизми, за да гарантират наличието на подходящо ръководство, наблюдение и контрол на нивото на условията на приемане. Държавите членки вземат под внимание наличните незадължителни оперативни стандарти, показатели, насоки или най-добри практики относно условията на приемане, разработени от Агенцията в областта на убежището в съответствие с член 13 от Регламент (ЕС) 2021/2303, без да се засяга компетентността на държавите членки да организират своите системи за приемане в съответствие с настоящата директива.

2.   По отношение на системите за приемане на държавите членки се прилага механизмът за наблюдение, описан в глава 5 от Регламент (EС) 2021/2303.

1.   Всяка държава членка изготвя план за действие при непредвидени ситуации, като по целесъобразност се консултира с местни и регионални органи, организации на гражданското общество и международни организации. В плана за действие при непредвидени ситуации се посочват мерките, които се предвижда да бъдат предприети, за да се гарантира подходящо приемане на кандидатите в съответствие с настоящата директива в случаите, в които държавата членка е изправена пред несъразмерно голям брой кандидати за международна закрила, включително непридружени ненавършили пълнолетие. Планът за действие при непредвидени ситуации включва също така мерки за справяне със ситуациите, посочени в член 20, параграф 10, буква б), във възможно най-кратки срокове.

2.   В плана за действие при непредвидени ситуации, посочен в параграф 1, се вземат предвид специфичните национални обстоятелства, като се използва модел, който трябва да бъде изготвен от Агенцията в областта на убежището, и се съобщава на Агенцията в областта на убежището в срок от 12 април 2025 г. Планът се преразглежда, когато е необходимо поради промяна в обстоятелствата и най-малко на всеки три години и, ако бъде актуализиран, се съобщава на Агенцията в областта на убежището. Държавите членки информират Комисията и Агенцията в областта на убежището, когато планът им за действие при непредвидени ситуации бъде задействан.

3.   Държавите членки предоставят на Агенцията в областта на убежището, по нейно искане, информация относно своите планове за действие при непредвидени ситуации, посочени в параграф 1, а Агенцията в областта на убежището подпомага държавите членки, с тяхно съгласие, при изготвянето и преразглеждането на техните планове за действие при непредвидени ситуации.

1.   Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че персоналът на органите и другите организации, които са пряко отговорни за прилагането на настоящата директива, са получили необходимото основно обучение по отношение на нуждите на кандидатите, включително ненавършилите пълнолетие. За тази цел държавите членки включват относимите основни части от Европейската учебна програма в областта на убежището, свързана с условията за приемане, както и инструмента за идентифициране на кандидати със специални потребности за приемане, разработен от Агенцията в областта на убежището, в обучението на своя персонал.

2.   Държавите членки отпускат необходимите средства, включително предоставят необходимия персонал, писмени и устни преводачи за изпълнението на настоящата директива, като отчитат сезонните колебания в броя на кандидатите. Когато в изпълнението на настоящата директива участват местни и регионални органи, организации на гражданското общество или международни организации, им се предоставят необходимите ресурси.

1.   Държавите членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с членове 1—10, 12, 13, 17—29 и 31—34, най-късно до 12 юни 2026 г. Те незабавно съобщават на Комисията текста на тези разпоредби.

Когато държавите членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Те включват също така уточнение, че позоваванията в действащите законови, подзаконови и административни разпоредби на директивата, отменена с настоящата директива, се считат за позовавания на настоящата директива. Условията и редът на позоваване и формулировката на уточнението се определят от държавите членки.

2.   Държавите членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното право, които приемат в областта, уредена с настоящата директива.