52011PC0470

ОБЯСНИТЕЛЕН МЕМОРАНДУМ

Контекст на предложението

- Основания и цели на предложението

В научно становище на Международния съвет за изследване на морето (ICES) се посочва, че някои от 30-те речни запаси от дива сьомга, които съставляват запаса от сьомга в Балтийския регион, са извън безопасните биологични граници и съществува риск от генетично изчерпване. Незадължителният план за управление, изготвен през 1997 г. от Международната комисия по риболова в Балтийско море, изтече през 2010 г. Без един нов план бъдещото управление на запаса ще бъде оставено без цели, а риболовът и туристическите предприятия — без предвидимост. По тази причина държавите-членки, Регионалният консултативен съвет за Балтийско море (BSRAC) и заинтересованите страни нееднократно приканиха Европейската комисия да направи предложение за нова система за управление.

Целта на предложението е да бъде изготвен многогодишен план за управление на рибарството по отношение на запасите от сьомга в Балтийско море, за да се гарантира, че природозащитното състояние на целия запас в Балтийско море, т.e. включително всички речни запаси от сьомга, е благоприятно и осигурява устойчива експлоатация. Конкретните цели на инициативата следва да бъдат да се гарантира, че:

а) запасът от сьомга в Балтийския регион се експлоатира по устойчив начин в съответствие с принципа за максималния устойчив улов;

б) генетичната цялост и разнообразието на запаса от сьомга в Балтийския регион се запазват.

- Общ контекст

- В настоящото управление на запаса от сьомга в Балтийския регион са включени ежегодно определяне на общия допустим улов (ОДУ) и технически мерки за опазване, като например затворени за риболов сезони и минимален размер на рибата за разтоварване. Забраната на риболова с плаващи мрежи, която е въведена с оглед защитата на Балтийската морска свиня, също ограничи риболовното усилие за сьомга в основния басейн. Сьомгата е вид, който е от интерес за ЕС, както е определено в Директивата за местообитанията[1], а нейното местообитание във вътрешните водоеми е защитено чрез Рамковата директива за водите[2]. Освен това Комисията за защита на морската среда в Балтийско море (HELCOM)[3] определи някои цели по отношение на вида, който е включен в Плана за действие за Балтийско море на HELCOM[4].

- Основните елементи на плана, в съответствие с цялостната амбиция за опазването на рибните ресурси на общата политика в областта на рибарството (ОПР) и по-специално във връзка с членове 5 и 6 от Регламент (ЕО) № 2371/2002 на Съвета от 20 декември 2002 година относно опазването и устойчивата експлоатация на рибните ресурси в рамките на общата политика в областта на рибарството (основен регламент), в който се изисква разработването на многогодишни планове, са следните:

- –общи и конкретни цели (достигане на потенциалното производство на млада сьомга до 75 % във всяка река с дива сьомга в рамките на срок от десет години след влизането в сила на настоящия регламент);

- –ОДУ — основан на постоянен процент смъртност от риболов от 0,1. ОДУ ще важи само за морския риболов, но ще включва капитаните на нериболовните кораби, които предлагат услуги във връзка с любителския риболов;

- –задължение на държавите-членки в срок до 24 месеца след влизането в сила на плана да определят и да приложат технически мерки за опазване, като например затворени за риболов зони и сезони, с оглед защита на мигриращи екземпляри, които хвърлят хайвера си в техните крайбрежни води;

- –преустановяване на пускането на сьомга в реки с препятствия, създадени от човека, и без потенциал за възстановяване на самовъзпроизвеждащи се популации от дива сьомга, с оглед защита на генетичното разнообразие на запасите от дива сьомга;

- финансова помощ от Европейския фонд за рибарство (ЕФР) за пряко зарибяване на реките с потенциал за самовъзпроизвеждащи се популации от дива сьомга като мярка за опазване на запаса от дива сьомга.

- Съществуващи разпоредби на ЕС в областта на предложението

В основния регламент е определена обща рамка за общата политика в областта на рибарството като се посочват ситуациите, в които Съветът следва да приема многогодишни планове.

- Трябва да се отбележи, че в контекста на предстоящата реформа на общата политика в областта на рибарството някои разпоредби в настоящото проектопредложение подлежат на изменения в бъдеще.

Регламент (ЕО) № 2187/05 на Съвета от 21 декември 2005 година, в който са очертани техническите мерки за опазване в района на Балтийско море, т.e. минимален размер на рибата за разтоварване и затворени за риболов на сьомга сезони.

В годишен регламент на Съвета за определяне на възможностите за риболов и свързаните с тях условия на определени рибни запаси и групи от рибни запаси, приложими в Балтийско море, се определят равнищата на ОДУ за сьомгата (например за 2011 г. — Регламент (ЕС) № 1124/2010 от 29 ноември 2010 година за определяне на възможностите за риболов на определени рибни запаси и групи рибни запаси, приложими в Балтийско море, за 2011 година).

В Регламент (ЕО) № 1224/2009 за създаването на система на ЕС за контрол на рибарството е определено общото изискване за контрол на рибарството, а също така и конкретните изисквания за многогодишните планове.

- Съгласуваност с други политики и цели на ЕС

Целите на предложението са съгласувани с политиката на Европейския съюз в областта на околната среда, по-специално с целите на Директивата за местообитанията, Рамковата директива за водите и Рамковата директива за морска стратегия.

Консултации със заинтересованите страни и оценка на въздействието

Методи на консултиране, основни целеви сектори и общ профил на участниците в консултацията

Тъй като сьомгата е вид, който е от значителен интерес не само за стопанския, но и за любителския риболов, за туристическите фирми и за групи, чийто интерес е свързан с реките, процесът на консултации беше насочен към всички заинтересовани групи. В интернет беше публикуван открит документ за консултациите, преведен на всички езици от Балтийския регион. Администрации за рибарството и околната среда от балтийските държави-членки и основните заинтересовани страни участваха също така в консултативна среща, проведена на 28 април 2009 г. в Брюксел. Беше създадена Управляваща група за оценка на въздействието (IASG), която включва представители от 6 генерални дирекции, а именно: ГД „Околна среда“, ГД „Трудова заетост, социални въпроси и приобщаване“, ГД „Регионална политика“, ГД „Икономически и финансови въпроси“, ГД „Търговия“ и Генералния секретариат.

Обхванати научни/експертни области

Екологичните параметри на предложението се основават на научни препоръки от ICES[5] , а неговите социални и икономически оценки — на такива на Финландския научноизследователски институт по дивечовъдство и рибарство[6]; освен това то се основава на оценките и препоръките от страна на Научния, технически и икономически комитет по рибарство (НТИКР)[7].

Обобщение на отговорите и на начина, по който са взети предвид

Обобщението на научните препоръки и участията в консултациите може да бъде намерено в доклада за оценка на въздействието, придружаващ настоящото предложение.

Използвани методи за запознаване на обществеността с експертните становища

Всички препоръки и становища в процеса на консултациите могат да бъдат намерени на интернет страницата на ГД „Морско дело и рибарство“: http://ec.europa.eu/fisheries/cfp/governance/consultations_en.htm

- Оценка на въздействието

Предложените мерки, ако бъдат добре изпълнени и в съчетание с изпълнението на задълженията, произтичащи от екологичното законодателство за вътрешните водоеми, ще постигнат следните цели:

а) за запаса от сьомга в Балтийския регион

- възстановяване на всички речни запаси от дива сьомга в Балтийския регион до сигурни биологични граници и до благоприятно природозащитно състояние чрез ограничаване на риболовния натиск върху слабите речни запаси от сьомга;

- възстановяване на самовъзпроизвеждащи се популации от сьомга в реки с унищожени или много слаби популации, което ще доведе до по-високо цялостно производство на дива сьомга;

- гарантиране на генетичното разнообразие на дивата сьомга, тъй като зарибяването с отглеждана сьомга, при което са възможни неблагоприятни генетични последици, ще бъде значително намалено;

б) за сектора на търговския риболов

- предвидимост на възможностите за риболов в резултат на ясни правила за контрол на улова;

- увеличено производство на дива сьомга и възстановяване на всички речни запаси от дива сьомга, което в дългосрочен план ще доведе до увеличени възможности за риболов;

в) за сектора на любителския риболов

- увеличено производство на дива сьомга и възстановяване на всички речни запаси от дива сьомга, което в дългосрочен план ще доведе до увеличени възможности за риболов;

г) за туристическия сектор

- потенциал за растеж благодарение на увеличените възможности за риболов на дива сьомга както в морето, така и в реките.

Правни елементи на предложението

- Правно основание

Правното основание на настоящото предложение е член 43, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз[8].

- Принцип на субсидиарност

В съответствие с член 3, параграф 1, буква г) от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) предложението попада под изключителната компетентност на Европейския съюз. Въпреки че сьомгата в Балтийския регион представлява анадромен вид, тя трябва да бъде квалифицирана като „морски биологичен ресурс“ по смисъла на член 3, параграф 1, буква г) от ДФЕС. В духа на тази разпоредба е осигуряването на ефективно опазване на морските видове през целия цикъл на тяхното мигриране. Следователно принципът на субсидиарност не се прилага.

- Принцип на пропорционалност

Предложените мерки съответстват на принципа на пропорционалност, тъй като те не надвишават това, което е необходимо за постигането на целта за опазване на запаса от сьомга в Балтийския регион съгласно общата политика в областта на рибарството, и са подходящи за осигуряване на дългосрочна устойчивост на този вид риболов.

Отражение върху бюджета

Няма нови отражения върху бюджета.

Допълнителна информация

- Клауза за преглед / преразглеждане / изтичане на срока на действие

Предложението включва клауза за преглед и преразглеждане.

2011/0206 (COD)

Предложение за

РЕГЛАМЕНТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

за създаване на многогодишен план за запаса от сьомга в Балтийския регион и за риболовните дейности по експлоатацията на този запас

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 43, параграф 2 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет[9],

като взе предвид становището на Комитета на регионите[10],

след предаване на предложението на националните парламенти,

в съответствие с обикновената законодателна процедура,

като има предвид, че:

1. Срокът на плана за действие за сьомгата, приет през 1997 г. чрез Международната комисия за риболов в Балтийско море, изтече през 2010 г. Договарящите страни от Комисията за защита на морската среда в Балтийско море (HELCOM) приканиха ЕС да разработи дългосрочен план за управлението на Балтийската сьомга.

2. В неотдавнашно научно становище на Международния съвет за изследване на морето (ICES) и Научния, технически и икономически комитет по рибарство (НТИКР) се посочва, че някои запаси от сьомга в реките от Балтийския регион са извън сигурните биологични граници и че следва да се разработи многогодишен план на европейско равнище.

3. В съответствие с член 3, параграф 1, буква г) от Договора за функционирането на Европейския съюз предложението попада под изключителната компетентност на Европейския съюз в областта на опазване на морските биологични ресурси. Тъй като сьомгата представлява анадромен вид, опазването на морските запаси от сьомга в Балтийския регион не може да бъде постигнато без да се предприемат мерки за защита на тези запаси през времето на живота им в реките. Следователно такива мерки за осигуряване на ефективното опазване на морските видове през целия им цикъл на мигриране също са от изключителната компетентност на Съюза и следва бъдат разгледани в многогодишния план.

4. В Директива 92/43/ЕИО за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна[11] сьомгата е посочена като вид, който е от интерес за Европейския съюз, и следва да се определят мерки по посочената директива, за да се гарантира, че експлоатацията на сьомгата е съвместима с благоприятното природозащитно състояние. Следователно е необходимо да се гарантира, че мерките за защита на сьомгата, предприети според настоящия регламент, са съвместими и координирани с мерките, които се предприемат по споменатата директива.

5. Чрез Директива 2000/60/ЕО за установяване на рамка за действията на Общността в областта на политиката за водите[12] се цели да се защитава, съхранява и разширява водната среда, в която сьомгата прекарва част от своя жизнен цикъл. Многогодишният план за запасите от сьомга в Балтийския регион следва да допринесе за постигането на целите на Директива 2000/60/EО. Мерките, които в посочената директива вече се изискват, като например планове за управление на речните басейни, следва да не се повтарят в настоящия регламент, но е нужно да се осигури координация и съвместимост между мерките по отношение на защитата и разширяването на местообитанията на сьомгата във вътрешни водоеми, предприети по настоящия регламент, и тези по споменатата директива.

6. В плана за изпълнение, договорен на Световната среща на върха по въпросите на устойчивото развитие, състояла се през 2002 година в Йоханесбург, се посочва, че до 2015 г. всички търговски запаси следва да бъдат възстановени до такива равнища, при които може да се произвежда максимален устойчив улов. ICES счита, че за запасите от сьомга в реките от Балтийския регион това равнище съответства на производство на млада сьомга на равнище между 60 % и 75 % от потенциалния капацитет за нейното производство за различните реки с дива сьомга. Такова научно становище следва да представлява основа за определяне на общите и конкретните цели в многогодишния план.

7. Според научни становища генетичното замърсяване на запасите от сьомга в Балтийския регион може да доведе до понижаване на коефициента на оцеляване и на изобилието от местни популации, както и до снижаване на генетичната способност за справяне със заболявания и изменения в условията на местната околна среда. Следователно съхраняването на генетичната цялост и разнообразието на запасите от сьомга в Балтийския регион играе решаваща роля за опазването им и следва да бъде включено като цел в многогодишния план.

8. Процентът смъртност от риболов в морето и в реките следва да доведе до такъв размер на запаса от дива сьомга, който да произвежда максималния устойчив улов в съответствие с поставените цели и срокове. Процентът смъртност от риболов в морето следва да се определя на основата на препоръката от НТИКР.

9. С оглед по-ефективното изпълнение на плана и създаването на възможности да се отговори по-целенасочено на особеностите на всеки речен запас от сьомга, съответните държави-членки следва да бъдат оправомощени, в съответствие с член 2, параграф 1 от ДФЕС, да определят равнището на процента смъртност от риболов на сьомга, ОДУ на сьомга и определени технически мерки за опазване в своите реки.

10. Държавите-членки следва да вземат изцяло под внимание своите международни задължения, когато приемат мерки в рамките на настоящия регламент, по-специално произтичащите от член 66 от Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право от 10 декември 1982 година[13], в която се изисква inter alia държавата на произход на анадромните запаси и другите засегнати държави да си сътрудничат в опазването и управлението на тези запаси.

11. На основата на конкретните и общите цели, определени в многогодишния план, следва да се изготвят разпоредби за периодично оценяване от страна на Комисията на адекватността и ефективността на мерките на държавите-членки.

12. В научни становища се посочва, че процедурите по попълване на запаса може да имат сериозни последици за генетичното разнообразие на запаса от сьомга в Балтийския регион. Посочва се и рискът, че големият брой отглеждана риба, която всяка година се пуска в Балтийско море, засяга генетичната цялост на дивата сьомга и това трябва да бъде постепенно прекратено. Следователно условията за възстановяването на запаса чрез пускане на риба следва да се установят в този многогодишен план.

13. Прякото зарибяване на реките с потенциал за сьомга при определени условия се счита за мярка за опазване, тъй като ще има положителни последици за общия брой на сьомгата и за риболова поради това, че може да доведе до възстановяването на самовъзпроизвеждащи се популации от сьомга. Следва да се изготвят разпоредби, които изрично разрешават прякото зарибяване — когато изпълнява тези условия — да бъде допустимо за финансиране в съответствие с член 38, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1198/2006 на Съвета за Европейския фонд за рибарство[14].

14. Тъй като обаче възстановяването на запаса от сьомга в някои държави-членки понастоящем може да е задължително и за да се даде време на държавите-членки да се приспособят към тези изисквания, такова възстановяване, когато е различно от попълване на запаса и прякото зарибяване, следва да бъде разрешено по време на преходен период от седем години след влизането в сила на настоящия регламент.

15. С оглед да се гарантира спазване на мерките, определени в настоящия регламент, следва да се приемат конкретни контролни мерки в допълнение на предвидените в Регламент (ЕО) № 1224/2009 на Съвета от 20 ноември 2009 г. за създаване на система за контрол на Общността за гарантиране на спазването на правилата на общата политика в областта на рибарството[15].

16. Значителна част корабите, извършващи риболов на сьомга по крайбрежието, са с дължина по-малка от 10 m. По тази причина използването на риболовен дневник, както се изисква в член 14, и предварителното уведомление, както се изисква в член 17 от Регламент (ЕО) № 1224/2009, следва да бъде разширено, така че да обхваща всички кораби.

17. С оглед гарантиране, че уловите на сьомга не се декларират невярно като морска пъстърва, като по този начин се избягва правилния контрол, е необходимо да се разшири задължението за представяне на предварително уведомление в съответствие с член 17 от Регламент (ЕО) № 1224/2009 също по отношение на всички кораби, които задържат на борда си морска пъстърва.

18. С оглед предоставянето на по-добри и повече научни данни за запаса от сьомга е необходимо да се разреши електрориболовът.

19. В неотдавнашни научни становища се посочва, че любителският риболов на сьомга в морето оказва значително въздействие върху запасите от сьомга, въпреки че качеството на данните в тази връзка не е с високо ниво на точност. По-специално любителският риболов, който се извършва от кораби, експлоатирани от предприятия с предлагане на услуги срещу печалба, потенциално може да съставлява важна част от уловите на сьомга от Балтийския регион. По тази причина за функционирането на многогодишния план е уместно да се въведат определени специфични мерки за управление с оглед контролирането на такива дейности.

20. С оглед постигането на целите, определени в настоящия регламент, по ефективен начин и за да се реагира бързо на промени в състоянието на запасите, в съответствие с член 290 от Договора следва да се делегира на Комисията правомощието за приемане на актове по отношение на някои несъществени елементи от настоящия регламент по реда, предвиден в членове 6, 7, 11 и 25 от него. Тези правомощия следва да включват възможност да се изменя процентът смъртност от риболов в морето, списъкът на реките с дива сьомга и определена техническа информация, съдържаща се в приложенията към настоящия регламент, както и възможност за приемане на мерки за запасите в балтийските реки, когато мерките на държавите-членки съгласно правомощието, посочено в съображение 9, не са приети или бъдат счетени за неефективни.

21. При подготвянето и съставянето на делегирани актове Комисията следва да осигури едновременно, своевременно и подходящо предаване на съответните документи на Европейския парламент и на Съвета.

22. За да се гарантират еднакви условия за изпълнението на разпоредбите за попълването на запаса от сьомга, определени в член 12 от настоящия регламент, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия. Тези правомощия следва да бъдат упражнявани в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите-членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията[16].

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

ГЛАВА I ПРЕДМЕТ, ПРИЛОЖНО ПОЛЕ И ОПРЕДЕЛЕНИЯ

Член 1

Предмет

Настоящият регламент установява многогодишен план за опазването и управлението на запаса от сьомга в Балтийския регион (наричан по-долу „планът“).

Член 2

Приложно поле

1. Планът се прилага по отношение на:

а) търговския риболов в Балтийско море и в реки, свързани с Балтийско море, на територията на държавите-членки (наричани по-долу съответните държави-членки);

б) любителския риболов на сьомга в Балтийско море, когато този риболов се извършва от кораби, предоставящи услуги.

Член 3

Определения

1. За целите на настоящото решение се прилагат определенията, посочени в член 3 от Регламент (ЕО) № 2371/2002, член 2 от Директива 2000/60/ЕО и член 4 от Регламент (EО) № 1224/2009.

2. Прилагат се и следните определения:

а) „Балтийско море“ означава подучастъци на ICES 22—32;

б) „балтийски реки" означава реките, свързани с Балтийско море, на територията на държави-членки;

в) „запас от сьомга в Балтийския регион“ означава всички запаси от сьомга в Балтийско море и в реките от Балтийския регион, както от дивата, така и от отглежданата сьомга;

г) „река с дива сьомга“ означава река със самовъзпроизвеждащи се популации на дива сьомга без пускане или с ограничено пускане на отглеждана сьомга, както са посочени в приложение I;

д) „река с потенциал за сьомга“ означава река, в която е имало популация(и) от дива сьомга, но към настоящия момент няма или има малко естествено възпроизводство, като притежава потенциал за възстановяване на самовъзпроизвеждаща се популация от дива сьомга;

е) „потенциален капацитет за производство на млада сьомга“ означава капацитетът за производство на млада сьомга, изчислен за всяка река на базата на съответните конкретни параметри на реката;

ж) „технически мерки за опазване“ означава мерките, които регламентират състава на видовете, състава на уловите по размер на рибата, въздействията върху компонентите на екосистемите, които възникват вследствие на риболовните дейности; регламентират се например използването и конструкцията на риболовните съоръжения и се ограничава достъпът до риболовните зони;

з) „попълване на запаса“ означава съзнателното пускане на млади екземпляри или на по-ранен етап от живота на отглежданата сьомга, в реки с дива сьомга;

и) „пряко зарибяване “ означава пускането на млади екземпляри или на по-ранен етап от живота на отглежданата сьомга в реки с потенциал за сьомга;

й) „кораб за услуги“ означава кораб, експлоатиран от дадено предприятие, което предлага услуги, включително осигуряването на риболовно оборудване, транспорт и/или упътване, за целите на любителския риболов на сьомга в Балтийско море;

к) „общ допустим улов“ (ОДУ) означава количеството от запаса от сьомга от Балтийския регион, което може да се лови и разтоварва всяка година .

ГЛАВА II ЦЕЛИ

Член 4

Цели

Целта на плана е да се гарантира, че:

а) запасът от сьомга в Балтийския регион се експлоатира по устойчив начин в съответствие с принципа за максималния устойчив улов;

б) генетичната цялост и разнообразието на запаса от сьомга в Балтийския регион се запазват.

ГЛАВА III КОНКРЕТНИ ЦЕЛИ

Член 5

Конкретни цели за речните запаси от дива сьомга

23. За реки с дива сьомга, в които са достигнати 50 % от потенциалния капацитет за производство на млада сьомга до момента на влизане в сила на настоящия регламент, производството на дива млада сьомга трябва да достигне 75 % от потенциалния капацитет за производство на млада сьомга за всяка река в срок от пет години от влизането в сила на настоящия регламент.

24. За реки с дива сьомга, в които не са достигнати 50 % от потенциалния капацитет за производство на млада сьомга до момента на влизане в сила на настоящия регламент, производството на дива млада сьомга трябва да достигне 50 % от потенциалния капацитет за производство на млада сьомга за всяка река в срок от пет години и 75 % — в срок от десет години от влизането в сила на настоящия регламент.

25. След срок от десет години от влизането в сила на настоящия регламент производството на дива млада сьомга трябва да бъде поддържано на ниво най-малко 75 % от потенциалния капацитет за производство на млада сьомга във всяка река с дива сьомга.

26. Съответните държави-членки могат да определят други, по-строги цели за всяка река с дива сьомга.

ГЛАВА IVПРАВИЛА ЗА УЛОВ

Член 6

Определяне на ОДУ в реките

27. Годишният ОДУ за запаси от сьомга в реки с дива сьомга не надвишава равнището, съответстващо на процента смъртност от риболов, посочен в параграф 2.

28. Всяка от държавите-членки определя процента смъртност от риболов за запасите от сьомга в реките с дива сьомга в съответствие с конкретните цели, определени в член 5, и експертните мнения на НТИКР и ICES, като се подлага на редовна преоценка от тези органи, когато има на разположение повече информация или когато характеристиките на реката се променят. За тази цел държавите-членки вземат предвид потенциалния капацитет за производство на млада сьомга, изчислен от ICES за всяка река на базата на съответните конкретни параметри на реката, като той се подлага на редовна преоценка от този орган, когато има на разположение повече информация или когато характеристиките на реката се променят.

29. В срок до една година след влизането в сила на настоящия регламент съответните държави-членки публикуват и ежегодно преразглеждат процента смъртност от риболов в реките с дива сьомга и съответния ОДУ на сьомга в зоната със свободен достъп на техните уебсайтове, създадени в съответствие с член 114 от Регламент (ЕО) № 1224/2009 на Съвета.

30. На всеки три години Комисията оценява съвместимостта и ефективността на мерките, предприети от държавите-членки съгласно настоящия член, на базата на общите и конкретните цели, посочени в членове 4 и 5.

31. Комисията се упълномощава да приема делегирани актове в съответствие с член 26, за да определи процента смъртност от риболов и/или съответния ОДУ за реки с дива сьомга и/или да забрани съответния риболов, ако съответните държави-членки не са публикували мерките, посочени в параграфи 1, 2 и 3, в рамките на определения срок след влизането в сила на настоящия регламент.

32. Комисията се упълномощава да приема делегирани актове в съответствие с член 26, за да определи процента смъртност от риболов и/или съответния ОДУ за реки с дива сьомга и/или да забрани съответния риболов, ако на базата на оценка, извършена в съответствие с параграф 4, мерките на държавите-членки бъдат счетени за несъвместими с общите и конкретните цели, посочени в членове 4 и 5, или за подходящи за постигането им.

33. Приетите от Комисията мерки целят да се осигури, че общите и конкретните цели, посочени в членове 4 и 5, бъдат постигнати. С приемането на делегирания акт от Комисията мерките на държавите-членки престават да действат.

Член 7

Определяне на ОДУ в морето

34. Годишният ОДУ за запасите от сьомга в морето не надвишава равнището, което съответства на процент смъртност от риболов от 0,1.

35. Когато има ясни признаци, че състоянието на запаса се е променило и/или че съществуващият процент смъртност от риболов не е подходящ за постигането на целите, посочени в член 4, Комисията може чрез делегирани актове, приети в съответствие с член 26, да промени стойността на процента смъртност от риболов в морето, посочен в параграф 1.

36. В случай на внезапно избухване на болести, на критично ниски коефициенти на оживяване на млада сьомга, която за първи път е преминала от реките в морето, или при други непредвидени развития Съветът определя ОДУ да бъде по-нисък от ОДУ, който би се получил при процента смъртност от риболов, посочен в параграф 1.

Член 8

Прилагане на националната квота върху кораби за услуги

Сьомгата, уловена в морето от кораби за услуги, се приспада от националната квота.

ГЛАВА VТЕХНИЧЕСКИ МЕРКИ ЗА ОПАЗВАНЕ

Член 9

Мерки на държавите-членки за защита на слабите речни запаси от сьомга

37. В срок до две години след влизането в сила на настоящия регламент съответните държави-членки определят национални технически мерки за опазване на реките с дива сьомга, в които към момента на влизане в сила на настоящия регламент не са достигнати 50 % от потенциалния капацитет за производство на млада сьомга.

38. Техническите мерки за опазване, посочени в параграф 1, се основават на специфичните за реката изисквания, така че по подходящ начин да допринесат за постигането на общите и конкретните цели, посочени в членове 4 и 5. Месторазположенията за такива мерки се определят въз основа на най-добрата налична информация за пътищата в морето за миграция на сьомгата.

Член 10

Мерки за защита на други речни запаси от сьомга

Държавите-членки могат да определят национални технически мерки за опазване на речните запаси от сьомга в своите реки от региона на Балтийско море, които не са обхванати от член 9 от настоящия регламент. Споменатите мерки допринасят за постигането на общите и конкретните цели, определени в членове 4 и 5.

Член 11

Мерки на Комисията

39. На всеки три години Комисията оценява на основата на общите и конкретните цели, определени в членове 4 и 5, съвместимостта и ефективността на мерките, предприети от държавите-членки в съответствие с членове 9 и 10, по-специално, където реките с дива сьомга протичат през няколко държави-членки.

40. Комисията се упълномощава да приема делегирани актове в съответствие с член 26, за да определи при необходимост такива технически мерки за опазване, ако съответните държави-членки не са приели такива мерки в съответствие с член 9 в рамките на определения срок след влизането в сила на настоящия регламент.

41. Комисията се упълномощава да приема делегирани актове в съответствие с член 26, за да определи при необходимост такива технически мерки за опазване, ако на базата на оценка, извършена в съответствие с параграф 1, мерките на държавите-членки бъдат счетени за несъвместими с общите и конкретните цели, посочени в членове 4 и 5, или за подходящи за постигането им.

42. Приетите от Комисията мерки целят да се осигури, че общите и конкретните цели, посочени в членове 4 и 5, бъдат постигнати. С приемането на делегирания акт от Комисията мерките на държавите-членки престават да действат.

ГЛАВА VIМЕРКИ ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА ЗАПАСИТЕ

Член 12

Попълване на запаса

43. Попълването на запаса от сьомга може да се извършва единствено в реки с дива сьомга. Броят на пуснатите млади екземпляри във всяка река не следва да надвишава прогнозирания потенциален капацитет на реката за производство на млада сьомга.

44. Попълването на запаса се извършва по начин, който гарантира генетичното разнообразие на различните речни запаси от сьомга, като се вземат под внимание съществуващите риби в съответните и съседните реки, докато в същото време въздействието от попълването се увеличава в максимална степен.

45. Комисията може да определи подробни правила за прилагането на настоящия член чрез актове за изпълнение, приети в съответствие с процедурата по разследване, посочена в член 27, параграф 2.

Член 13

Пряко зарибяване

Прякото зарибяване на реките с потенциал за сьомга се извършва единствено при условие, че:

а) реката има свободни водни пътища за миграция, подходящо качество на водата и местообитание, което е подходящо за възпроизводството и растежа на сьомгата;

б) целта на прякото зарибяване е да се създаде или да се осигури една жизнеспособна и самовъзпроизвеждаща се популация от дива сьомга;

в) има програма за мониторинг и оценка на запаса преди и след зарибяването;

г) са въведени подходящи мерки за опазване и управление, които улесняват възстановяването на самовъзпроизвеждащата се популация от сьомга в реката.

Прякото зарибяване в съответствие с параграф 1 се счита за „консервационна мярка“ по смисъла на член 38, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1198/2006 за Европейския фонд за рибарство.

Член 14

Преходен период

Мерки за възстановяване на запасите от сьомга, различни от тези, извършвани в съответствие с членове 12 и 13, могат да продължат до 7 години след влизането в сила на настоящия регламент.

ГЛАВА VIIКОНТРОЛ И ПРАВОПРИЛАГАНЕ

Член 15

Връзка с Регламент (ЕО) № 1224/2009

Мерките за контрол, предвидени в настоящата глава, се прилагат в допълнение към тези, които са определени в Регламент (ЕО) № 1224/2009, освен където в членовете от настоящата глава е предвидено друго.

Член 16

Дневници

Чрез дерогация от член 14 от Регламент (ЕО) № 1224/2009 капитаните на риболовни кораби на Европейския съюз с всякаква дължина, които притежават разрешение за риболов на сьомга, трябва да водят дневник за своите операции в съответствие с правилата, определени в член 14 от Регламент (ЕО) № 1224/2009.

Член 17

Предварително уведомление

Чрез дерогация от въвеждащото изречение на член 17, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1224/2009 капитаните на риболовни кораби на Европейския съюз с всякаква дължина, които задържат сьомга и/или морска пъстърва на борда, незабавно след приключването на риболовната операция съобщават информацията по член 17, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1224/2009 на компетентните органи на своята държава-членка на флага.

Член 18

Специални разрешения за дейност

46. Корабите за услуги притежават специално разрешение за дейност за риболова на сьомгата, издадено в съответствие с приложение II към настоящия регламент.

47. Съответните държави-членки включват специалните разрешения за дейност в списъка на разрешенията за риболов, който се съдържа в електронната база данни, създадена в съответствие с член 116, параграф 1, буква г) от Регламент (ЕО) № 1224/2009. Освен това те следва да включат данните от специалните разрешения за дейност в компютъризираната система за валидиране на данни, посочена в член 109 от Регламент (ЕО) № 1224/2009

Член 19

Деклариране на улова

48. Капитанът на кораба за услуги попълва декларация за улова в съответствие с приложение III и я представя на компетентния орган на своята държава-членка на флага до последния ден на всеки месец.

49. До 15-то число на всеки месец съответните държави-членки въвеждат информацията, записана в декларациите за улова от предишния месец, в своята електронна база данни, създадена в съответствие с член 116, параграф 1, буква е) от Регламент (ЕО) № 1224/2009, и в своята компютъризирана система за валидиране на данни, посочена в член 109 от Регламент (ЕО) № 1224/2009. Електронните данни и декларациите за улова се съхраняват в продължение на 3 години.

Член 20

Инспекции на разтоварванията

Съответните държави-членки проверяват точността на информацията, записана в декларациите за улова, чрез инспекции на разтоварванията. Тези инспекции обхващат най-малко 10 % от общия брой разтоварвания.

Член 21

Национални програми за контролна дейност

Националните програми за контролна дейност, предвидени в член 46 от Регламент (ЕО) № 1224/2009, включват също като минимум:

а) прилагането на технически мерки за опазване, определени в съответствие с глава V от настоящия регламент;

б) спазването на правилата във връзка с усвояването на квоти, разрешението за дейност и декларацията за улова от корабите за услуги;

в) мониторинг на правилата за попълване на запаса и пряко зарибяване.

ГЛАВА VIIIСЪБИРАНЕ НА ДАННИ

Член 22

За целите на събирането на данни всяка група млада сьомга във всички реки с дива сьомга може да бъде изследвана чрез електрориболов преди да излезе са първи път в морето.

ГЛАВА IX ПОСЛЕДВАЩИ ДЕЙСТВИЯ

Член 23

Докладване от страна на държавите-членки

50. Съответните държави членки докладват на Комисията за техническите мерки за опазване, приети в съответствие с глава V, и изпълнението на целите, определени в член 5, през третата година след влизането в сила на настоящия регламент, а след това — на всяка трета година.

51. Съответните държави членки докладват на Комисията за прилагането на настоящия регламент и за постигането на целите, посочени в член 5, през шестата година след влизането в сила на настоящия регламент, а след това — на всяка шеста година. Докладът на държавата-членка предоставя по-специално следната информация:

а) развитие на националното рибарство, включително дяловете на уловите, направени в открити води, в крайбрежни води и в реки, както и направени от стопански риболовни кораби, от предприятия на кораби за услуги и от други любители-рибари;

б) за всяка река с дива сьомга — производството на млада сьомга преди и в процес на миграция към морето и най-добрата налична предварителна прогноза за потенциалния капацитет за производство на млада сьомга;

в) за всеки речен запас от дива сьомга — наличната генетична информация;

г) дейността по попълване на запасите и прякото зарибяване със сьомга;

д) изпълнението на националната програма за контролна дейност, посочена в член 46 от Регламент (ЕО) № 1224/2009.

Член 24

Оценка на плана

На основата на представяните от държавите-членки доклади, както е посочено в член 23 от настоящия регламент, и на основата на научни становища Комисията оценява въздействието на мерките за управление върху запаса от сьомга в Балтийския регион и върху риболовните дейности по експлоатацията на този запас.

ГЛАВА XИЗМЕНЕНИЯ НА ПРИЛОЖЕНИЯТА

Член 25 Изменения на приложенията

52. Комисията, чрез делегирани актове, приети в съответствие с член 26, може да изменя списъка на реките с дива сьомга, посочен в приложение I, за да го актуализира с последната научна информация.

53. Комисията, чрез делегирани актове, приети в съответствие с член 26, може да изменя приложения II и III, за да осигури ефективен контрол.

ГЛАВА XIПРОЦЕДУРНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 26

Упражняване на делегираните правомощия

54. Правомощието да приема делегирани актове се дава на Комисията при условията, предвидени в настоящия член.

55. Посочените в членове 6, 7, 11 и 25 правомощия за приемане на делегирани актове се предоставят на Комисията за неограничен период от време.

56. Делегирането на правомощия, посочени в членове 6, 7, 11 и 25, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. Решението за оттегляне прекратява делегирането на правомощията, посочени в него. То поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна дата, посочена в него. То не засяга валидността на делегираните актове, които вече са влезли в сила.

57. Веднага щом приеме делегиран акт, Комисията уведомява за това едновременно Европейския парламент и Съвета.

58. Делегиран акт, приет съгласно членове 6, 7, 11 и 25р влиза в сила само ако Европейският парламент или Съветът не са повдигнали възражение в срок от 2 месеца, след като са получили нотификация за него, или ако преди изтичането на този срок Европейският парламент и Съветът са уведомили Комисията, че няма да повдигат възражения. Този период се увеличава с 2 месеца по искане на Европейския парламент или на Съвета.

Член 27

Оттегляне на оправомощаването

Когато съответна държава-членка не е установила или публикувала мерките, посочени в членове 6 или 11, в рамките на определения срок или когато тези мерки бъдат счетени за неподходящи и/или неефективни в резултат на оценката, извършена в съответствие с член 6, параграф 4 или член 11, параграф 1, Комисията оттегля правомощията на съответната държава, посочени в членове 6 или 11. Решението за оттегляне прекратява делегирането на правомощията, посочени в него. То влиза в сила в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна дата, посочена в него.

Член 28

Процедура за работа на комитета

59. Комисията се подпомага от Комитета по рибарство и аквакултури, създаден с член 30 от Регламент (ЕО) № 2371/2002. Комитетът е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011 .

60. При позоваване на настоящия параграф се прилага член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011.

ГЛАВА XIIЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 29

Влизане в сила

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент се прилага от ХХХ.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в Брюксел на година.

За Европейския парламент: За Съвета:

Председател Председател

ПРИЛОЖЕНИЕ I

Реки с дива сьомга в региона на Балтийско море

Финландия

- Simojoki

Финландия / Швеция

- Tornionjoki/Torneälven

Швеция

- Kalixälven, Råneälven, Piteälven, Åbyälven, Byskeälven, Rickleån, Sävarån, Ume/Vindelälven, Öreälven, Lögdeälven, Emån, Mörrumsån, Ljungan

Естония

- Pärnu, Kunda, Keila, Vasalemma

Латвия

- Salaca, Vitrupe, Peterupe, Irbe, Uzava, Saka

Латвия / Литва

- Barta/Bartuva

Литва

- Nemunas river basin (Zeimena)

ПРИЛОЖЕНИЕ II

МИНИМАЛНО СЪДЪРЖАНИЕ НА ИНФОРМАЦИЯТА ЗА СПЕЦИАЛНИТЕ РАЗРЕШЕНИЯ ЗА ДЕЙНОСТ

1. ПОДРОБНИ ДАННИ ЗА КОРАБА

Име на кораба[17]

Държава на флага

Пристанище на регистрацията (Наименование и национален код)

Външна маркировка

Международна радиопозивна (IRCS)[18]

2. ТИТУЛЯР НА РАЗРЕШЕНИЕТО, СОБСТВЕНИК НА КОРАБА И КАПИТАН НА КОРАБА[19]

Име и адрес на физическото или юридическото лице

3. ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ПЛАВАТЕЛНИТЕ СЪДОВЕ

Мощност на двигателите (kW)[20]

Тонаж (GT)

Обща дължина

4. УСЛОВИЯ НА РИБОЛОВ

1. Дата на издаване:

2. Срок на валидност:

3. Условия на разрешението, включително, където е необходимо, вид(ове), зона и риболовни уреди:

ПРИЛОЖЕНИЕ III

ДЕКЛАРАЦИИ ЗА УЛОВА

Всяка от съответните държави-членки издава за своите кораби за услуги официален формуляр за попълване като декларация за улова. В този формуляр се съдържа най-малкото следната информация:

а) референтен номер на специалното разрешение за дейност, издадено в съответствие с член 18 от настоящия регламент;

б) име на физическото или юридическото лице, което е титуляр на специалното разрешение за дейност, издадено в съответствие с член 18 от настоящия регламент;

в) име и подпис на капитана на кораба за услуги;

г) дата и час на заминаване и пристигане в пристанището и продължителност на риболовния рейс;

д) място и час на разтоварване по риболовни рейсове;

е) използвани уреди по риболовни операции;

ж) количества на разтоварената риба по видове и по риболовни рейсове;

з) количества на изхвърлената риба по видове и по риболовни рейсове;

и) зони на уловите по риболовни рейсове, изразени като статистически правоъгълници на ICES.

[1] ОВ L 206, 22.7.1992 г., стр. 7. Директива, последно изменена с Директива 2006/105/ЕО (ОВ L 363, 20.12.2006 г., стр. 368).

[2] ОВ L 327, 22.12.2000 г., стр. 1. Директива, последно изменена с Решение № 2455/2001/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 331, 15.12.2001 г., стр. 1).

[3] Конвенция за защита на морската среда на района на Балтийско море от 1992 г. (влязла в сила на 17 януари 2000 г.)

[4] Приет на 15 ноември 2007 г. в Краков, Полша, на извънредното заседание на министрите от HELCOM.

[5] Специално становище на ICES от 2008 г., 8.3.3.3: Искане до ICES за становище по отношение на управлението на сьомгата в Балтийско море.

[6] Финландски научноизследователски институт по дивечовъдство и рибарство, 2008 г. Анализ на данни в помощ на разработването на план за действие за сьомгата в Балтийско море, SI2.491891, FISH/2007/03 – партида 6.

[7] Доклад от тридесет и първото пленарно заседание на Научния, технически и икономически комитет по рибарство: (PLEN-09-02), 13—17 юли 2009 г., Копенхаген.

[8] OВ C, 9.5.2008 г., стр. 1.

[9] ОВ C […], […], стр. […].

[10] ОВ C […], […], стр. […].

[11] ОВ L 206, 22.7.1992 г., стр. 7. Директива, последно изменена с Директива 2006/105/ЕО (ОВ L 363, 20.12.2006 г., стр. 368).

[12] ОВ L 327, 22.12.2000 г., стр. 1. Директива, последно изменена с Решение № 2455/2001/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 331, 15.12.2001 г., стр. 1).

[13] ОВ L 179, 23.6.1998 г., стр. 1—2.

[14] ОВ L 223, 15.8.2006 г., стр. 1—44.

[15] ОВ L 343, 22.12.2009 г., стр. 1—50.

[16] ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13.

[17] За корабите, които имат имена

[18] За корабите, за които се изисква да имат IRCS

[19] Посочете за всички лица, за които е приложимо.

[20] В съответствие с Регламент (ЕО) № 2930/86