1.   Общите действия, предприемани от Съюза и държавите членки в областта на управлението на убежището и миграцията, в рамките на съответните им области на компетентност, се основават на принципа на солидарност и справедливо разпределение на отговорностите, залегнал в член 80 от ДФЕС, въз основа на всеобхватен подход, и се ръководят от принципа на интегрирано изготвяне на политики в съответствие с международното право и правото на Съюза, включително основните права.

С обща цел за ефективно управление на убежището и миграцията в рамките на приложимото право на Съюза, тези действия имат за цел:

2.   Комисията, Съветът и държавите членки гарантират последователното прилагане на политиките за управление на убежището и миграцията, включително вътрешните и външните компоненти на тези политики, при консултиране с институциите и органите, службите и агенциите, отговорни за външните политики.

1.   При изпълнението на своите задължения съгласно настоящия регламент Съюзът и държавите членки спазват принципа на солидарност и на справедливо разпределение на отговорностите, както е залегнало в член 80 от ДФЕС, и вземат под внимание общия им интерес от ефективно функциониране на политиките на Съюза за управление на убежището и миграцията.

2.   При изпълнението на своите задължения съгласно настоящия регламент държавите членки си сътрудничат тясно и:

3.   За да се подпомогнат държавите членки при изпълнението на техните задължения, постоянният инструментариум на ЕС за подкрепа в областта на миграцията включва най-малко:

1.   Държавите членки разполагат с национални стратегии, в които се утвърждава стратегически подход за осигуряване на капацитет за ефективно прилагане на системата им за управление на убежището и миграцията при пълно спазване на техните задължения съгласно правото на Съюза и международното право, като вземат предвид конкретната ситуация и по-специално географското си местоположение.

При изготвянето на националните си стратегии държавите членки могат да се консултират с Комисията и съответните органи, служби и агенции на Съюза, по-специално с Агенцията в областта на убежището, както и с местните и регионални органи, по целесъобразност и в съответствие с националното право. Тези стратегии включват най-малкото:

2.   Националните стратегии вземат предвид други относими стратегии и съществуващи мерки за подкрепа, по-специално мерките за подкрепа съгласно регламенти (ЕС) 2021/1147 и (ЕС) 2021/2303, и са съгласувани с националните стратегии за европейско интегрирано управление на границите, създадени в съответствие с член 8, параграф 6 от Регламент (ЕС) 2019/1896, и ги допълват.

3.   Държавите членки представят на Комисията своите национални стратегии за управление на убежището и миграцията шест месеца преди приемането на стратегията, както е посочено в член 8.

4.   Финансовата и оперативната подкрепа от страна на Съюза за изпълнението на задълженията, включително оперативна подкрепа от неговите органи, служби и агенции, се предоставя в съответствие с Регламент (ЕС) 2019/1986, Регламент (ЕС) 2021/1147, Регламент (ЕС) 2021/2303 и по целесъобразност Регламент (ЕС) 2021/1148.

5.   Комисията наблюдава и предоставя информация относно миграционната ситуация чрез редовни доклади въз основа на данни и информация, предоставени от Европейската служба за външна дейност, Агенцията в областта на убежището, Европейската агенция за гранична и брегова охрана, Европол и Агенцията на Европейския съюз за основните права, и по-специално информацията, събрана съгласно Препоръка (ЕС) 2020/1366 и в рамките на мрежата на механизма на ЕС за подготвеност и управление на кризи в областта на миграцията и, когато е необходимо, информацията, предоставена от държавите членки.

6.   Комисията, чрез актове за изпълнение, установява модел, който да се използва от държавите членки, за да се гарантира, че техните национални стратегии са съпоставими по отношение на специфични ключови елементи, като планирането за извънредни ситуации. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 77, параграф 2.

1.   След консултация с държавите членки, като взема предвид съответните доклади и анализи от органите, службите и агенциите на Съюза и въз основа на националните стратегии, посочени в член 7, Комисията изготвя петгодишна европейска стратегия за управление на убежището и миграцията (наричана по-нататък „Стратегията“), в която се определя стратегическият подход за да се гарантира последователното изпълнение на националните стратегии. Комисията изпраща Стратегията на Европейския парламент и на Съвета. Стратегията не е правно обвързваща.

2.   Първата стратегия се приема в срок до 12 декември 2025 г. и на всеки пет години след това.

3.   Стратегията включва компонентите, изброени в членове 4 и 5, отрежда важна роля на съдебната практика на Съда на Европейския съюз и на Европейския съд по правата на човека и също така взема предвид:

1.   Комисията приема ежегодно европейски годишен доклад относно убежището и миграцията, в който се прави оценка на положението с убежището, приемането и миграцията през предходния 12-месечен период и на всички възможни развития, и като се предоставя стратегическа картина на състоянието в областта на миграцията и убежището, която служи и като инструмент за ранно предупреждение и осведоменост за Съюза (наричан по-нататък „докладът“).

2.   Докладът се основава на съответните количествени и качествени данни и информация, предоставени от държавите членки, Европейската служба за външна дейност, Агенцията в областта на убежището, Европейската агенция за гранична и брегова охрана, Европол и Агенцията на Европейския съюз за основните права. Той може също така да взема предвид информацията, предоставена от други съответни органи, служби, агенции или организации.

3.   Докладът съдържа следните елементи:

4.   Комисията приема доклада до 15 октомври всяка година и го представя на Европейския парламент и на Съвета.

5.   Докладът предоставя основата за решения на равнището на Съюза относно мерките, необходими за управлението на миграционни ситуации.

6.   Първият доклад се издава в срок до 15 октомври 2025 г.

7.   За целите на доклада държавите членки и Агенцията в областта на убежището, Европейската агенция за гранична и брегова охрана, Европол и Агенцията на Европейския съюз за основните права предоставят информацията, посочена в член 10, до 1 юни всяка година.

8.   Комисията свиква заседание на механизма на ЕС за подготвеност и управление на кризи в областта на миграцията през първата половина на юли всяка година за представяне на първоначалната оценка на ситуацията и за обмен на информация с членове на механизма. Съставът и начинът на действие на механизма на ЕС за подготвеност и управление на кризи в областта на миграцията е посоченият в Препоръка (ЕС) 2020/1366 в първоначалната ѝ версия.

9.   Държавите членки и съответните органи, служби и агенции на Съюза предоставят на Комисията актуализирана информация до 1 септември всяка година.

10.   Комисията свиква заседание на механизма на ЕС за подготвеност и управление на кризи в областта на миграцията до 30 септември всяка година, за да представи консолидираната оценка на ситуацията. Съставът и начинът на действие на механизма на ЕС за подготвеност и управление на кризи в областта на миграцията е посоченият в Препоръка (ЕС) 2020/1366 в първоначалната ѝ версия.

1.   Когато Комисията оценява цялостната миграционна ситуация или дали дадена държава членка е подложена на миграционен натиск, на риск от миграционен натиск или е изправена пред значима миграционна ситуация, тя използва доклада, посочен в член 9, и взема предвид всяка допълнителна информация съгласно член 9, параграф 3, буква а).

2.   Комисията взема предвид и следните елементи:

3.   Освен това, за да прецени дали дадена държава членка е изправена пред значима миграционна ситуация, Комисията взема предвид кумулативния ефект от настоящите и предишните годишни пристигания на граждани на трети държави или лица без гражданство.

1.   Заедно с посочения в член 9 доклад Комисията приема решение за изпълнение, с което определя дали дадена държава членка е подложена на миграционен натиск, изложена на риск от миграционен натиск през следващата година или изправена пред значима миграционна ситуация.

За тази цел Комисията се консултира със съответните държави членки. Комисията може да определи срок за провеждането на тези консултации.

2.   За целите на параграф 1 Комисията използва информацията, събрана съгласно член 10, като взема предвид всички елементи на доклада, посочен в член 9, всички миграционни маршрути, включително особеностите на структурното явление сваляне на брега след операции по търсене и спасяване и неразрешените движения на граждани на трети държави и лица без гражданство между държавите членки, както и предишния натиск върху съответната държава членка и като се има предвид настоящата ситуация.

3.   Когато през последните 12 месеца дадена държава членка е била изправена пред голям брой пристигащи лица поради повтарящи се сваляния на брега след операции по търсене и спасяване, Комисията счита, че тази държава членка е подложена на миграционен натиск, при условие че тези пристигания са от такъв мащаб, че създават непропорционални задължения дори за добре подготвените системи за убежище, приемане и миграция на съответната държава членка.

4.   Комисията приема своето решение за изпълнение до 15 октомври всяка година и го предава на Европейския парламент и на Съвета.

1.   Всяка година, въз основа на доклада, посочен в член 9, и заедно с него, Комисията представя предложение за акт за изпълнение на Съвета за създаване на годишния солидарен резерв, необходим за справяне с миграционната ситуация през следващата година по балансиран и ефективен начин. Това предложение отразява годишните прогнозни нужди от солидарност на държавите членки, подложени на миграционен натиск.

2.   В предложението на Комисията, посочено в параграф 1, се определя общият годишен брой на необходимите премествания и финансовият принос за годишния солидарен резерв на равнището на Съюза, които са най-малко:

В предложението на Комисията, посочено в параграф 1, се определят и годишен индикативен финансов принос за всяка държава членка, като се прилага референтния ключ, посочен в член 66, с цел да се улесни нейното поемане на ангажимент за солидарен принос („поемане на ангажимент“) съгласно член 13.

3.   При определянето на равнището на компетентност за целия Съюз, която трябва да бъде споделена между всички държави членки, и произтичащото от това равнище на солидарност, Комисията взема предвид съответните качествени и количествени критерии, включително, за съответната година, общия брой на пристигналите, средния процент на признаване, както и средния процент на връщанията. Комисията също така взема предвид, че държавите членки, които ще станат ползващи се държави членки съгласно член 58, параграф 1, не са задължени да изпълняват поетите от тях ангажименти за солидарен принос.

Комисията може да определи по-голяма бройка за преместванията и размер на финансовия принос от предвидените в параграф 2 от настоящия член, както и други форми на солидарност, както е посочено в член 56, параграф 2, буква в), в зависимост от необходимостта от такива мерки, произтичащи от специфичните предизвикателства в областта на миграцията в съответната държава членка. За да се запази еднаква стойност на различните видове мерки за солидарност, съотношението между числата, посочени в параграф 2, букви а) и б) от настоящия член, се запазва.

4.   Независимо от параграф 2 от настоящия член, в изключителни случаи, когато информацията, предоставена от държавите членки и съответните органи, служби и агенции на Съюза съгласно член 9, параграф 2, или консултацията, проведена от Комисията съгласно член 11, параграф 1, не показват необходимост от мерки за солидарност за предстоящата година, предложението на Комисията, посочено в параграф 1 от настоящият член, отчита това надлежно.

5.   Когато Комисията установи в решение за изпълнение, както е посочено в член 11, че една или повече държави членки са подложени на миграционен натиск в резултат на голям брой пристигания, произтичащи от повтарящи се сваляния на брега след операции по търсене и спасяване, като се вземат предвид особеностите на съответните държави членки, Комисията определя ориентировъчния процент от годишния солидарен резерв, който трябва да бъде предоставен на тези държави членки.

6.   Комисията приема предложението, посочено в параграф 1 от настоящия член, до 15 октомври всяка година и го предава на Съвета. Същевременно Комисията изпраща същото предложение на Европейския парламент. До приемането на акта за изпълнение на Съвета, посочен в член 57 предложението на Комисията, посочено в параграф 1 от настоящия член, не се оповестява публично. То е с ниво на класификация „RESTREINT UE/EU RESTRICTED“ и се третира като такова в съответствие с Решение 2013/488/ЕС (38).

1.   За да се гарантира ефективното прилагане на част IV от настоящия регламент, се създава Форум на високо равнище на ЕС за солидарност (наричан по-нататък „Форумът на високо равнище“), състоящ се от представители на държавите членки и председателстван от държавата членка, която председателства Съвета. Държавите членки се представляват на равнището на отговорност и правомощия за вземане на решения, което е подходящо за изпълнението на задачите, възложени на Форума на високо равнище.

Трети държави, които са сключили със Съюза споразумение относно критериите и механизмите за определяне на държавата, компетентна за разглеждането на молба за международна закрила, която е подадена в държава членка или в тази трета държава, могат, с цел допринасяне за солидарността на ad hoc основа, да бъдат поканени да участват във Форума на високо равнище, когато е целесъобразно.

2.   Съветът свиква Форума на високо равнище в срок от 15 дни след приемането на доклада, посочен в член 9, решението за изпълнение, посочено в член 11, и предложението на Комисията, посочено в член 12.

3.   На заседанието, посочено в параграф 2, Форумът на високо равнище разглежда доклада, посочен в член 9, решението, посочено в член 11, и предложението на Комисията, посочено в член 12, и прави преглед на цялостната ситуация. Той също така достига до заключение относно мерките за солидарност и равнището на принос, необходими съгласно процедурата, посочена в член 57, и когато това се счита за необходимо, относно други мерки за реагиране в областта на миграцията в областите на отговорност, подготвеност и извънредни ситуации, както и относно външното измерение на миграцията. По време на заседанието на Форума на високо равнище държавите членки поемат ангажимент за своя солидарен принос за създаването на годишния солидарен резерв съгласно член 57.

4.   Когато Съветът, по инициатива на държава членка или по покана на Комисията, счита, че солидарният принос към годишния солидарен резерв е недостатъчен по отношение на установените нужди, включително когато са предоставени значителни удръжки в съответствие с членове 61 и 62, или когато една или повече държави членки, подложени на миграционен натиск, имат по-големи нужди от очакваното, или цялостната ситуация изисква допълнителна солидарна подкрепа, Съветът свиква отново Форума на високо равнище с обикновено мнозинство, за да поиска от държавите членки да предоставят допълнителен солидарен принос. При всяко поемане на ангажименти се следва процедурата, определена в член 57.

1.   За да се гарантира гладкото функциониране на част IV от настоящия регламент, се създава Форум на техническо равнище на ЕС за солидарност (наричан по-нататък „Форумът на техническо равнище“) и координаторът на ЕС в областта на солидарността от името на Комисията свиква и председателства този форум.

2.   Форумът на техническо равнище се състои от представители на съответните органи на държавите членки на достатъчно високо равнище, за да изпълнява възложените му задачи.

3.   Трети държави, които са сключили със Съюза споразумение относно критериите и механизмите за определяне на държавата, компетентна за разглеждането на молба за международна закрила, която е подадена в държава членка или в тази трета държава, могат, с цел допринасяне за солидарността на ad hoc основа, да бъдат поканени да участват във Форума на техническо равнище, когато е целесъобразно.

4.   Агенцията в областта на убежището участва във Форума на техническо равнище. Европейската агенция за гранична и брегова охрана и Агенцията на Европейския съюз за основните права участват във Форума на техническо равнище, когато това е целесъобразно и по покана на координатора на ЕС в областта на солидарността. Агенциите на ООН могат, в зависимост от тяхното участие в механизма за солидарност, също да бъдат поканени да участват.

5.   След приемането на акта за изпълнение на Съвета, посочен в член 57, координаторът на ЕС в областта на солидарността свиква първо заседание на Форума на техническо равнище. След това първо заседание Форумът на техническо равнище заседава редовно и толкова често, колкото е необходимо, по-специално съгласно член 58, параграф 3, и член 59, параграф 6, за да приведе в действие механизма за солидарност между държавите членки и да отговори на нуждите от солидарност с определения принос.

1.   Комисията назначава координатор на ЕС в областта на солидарността да координира на техническо равнище прилагането на механизма за солидарност в съответствие с част IV от настоящия регламент.

2.   Координаторът на ЕС в областта на солидарността:

3.   За целите на параграф 2 координаторът на ЕС в областта на солидарността се подпомага от служба и разполага с необходимите финансови и човешки ресурси, за да изпълнява ефективно своите задачи. Координаторът на ЕС в областта на солидарността работи в тясно сътрудничество с Агенцията в областта на убежището, включително във връзка с практическите подробности във връзка с преместванията съгласно настоящия регламент.

4.   В доклада, посочен в член 9, се представя състоянието на прилагането и функционирането на механизма за солидарност.

5.   Държавите членки предоставят на координатора на ЕС в областта на солидарността необходимите данни и информация, за да може координаторът на ЕС в областта на солидарността да изпълнява ефективно своите задачи.

1.   Държавите членки разглеждат молба за международна закрила на гражданин на трета държава или на лице без гражданство, което подава молба на територията на която и да било от тях, включително на границата или в транзитните зони. Молбата се разглежда от една-единствена държава членка, а именно от държавата членка, която е компетентна въз основа на критериите, установени в глава II, или клаузите, установени в глава III от настоящата част.

2.   Без да се засягат правилата, посочени в част IV от настоящия регламент, когато не може да бъде определена държава членка като компетентна за разглеждането на молбата за международна закрила, на основата на критериите, изброени в настоящия регламент, първата държава членка, в която е регистрирана молбата за международна закрила, е компетентна за разглеждането ѝ.

3.   Когато за дадена държава членка е невъзможно да прехвърли кандидата в първоначално посочената за компетентна държава членка, тъй като са налице основателни опасения да се смята, че кандидатът, поради прехвърлянето в тази държава членка, би бил изправен пред реален риск от нарушаване на основните му права, което стига до нечовешко или унизително отнасяне по смисъла на член 4 от Хартата, определящата държава членка продължава да разглежда критериите, установени в глава II, или клаузите, установени в глава III от настоящата част, за да установи дали друга държава членка може да бъде определена като компетентна.

Когато дадена държава членка не може да осъществи прехвърлянето съгласно първа алинея от настоящия параграф към нито една държава членка, определена въз основа на критериите, установени в глава II, или клаузите, установени в глава III от настоящата част, нито към първата държава членка, в която е била регистрирана молбата, и не може да установи дали друга държава членка може да бъде определена като компетентна, тази държава членка става компетентна държава членка за разглеждане на молбата за международна закрила.

4.   Ако проверката за сигурност, предвидена в член 15 от Регламент (ЕС) 2024/1356, не е извършена в съответствие с посочения регламент, първата държава членка, в която е регистрирана молбата за международна закрила, проверява дали са налице основателни причини да се счита, че кандидатът представлява заплаха за вътрешната сигурност, възможно най-бързо след регистрацията на молбата, преди да приложи критериите за определяне на компетентната държава членка съгласно глава II или клаузите, установени в глава III на настоящата част.

Ако проверката за сигурност, предвидена в член 15 от Регламент (ЕС) 2024/1356, е извършена, но първата държава членка, в която е регистрирана молбата за международна закрила, има основателни причини да провери дали е налице разумно основание да счита, че кандидатът представлява заплаха за вътрешната сигурност, държавата членка извършва проверката възможно най-бързо след регистрацията на молбата, преди да приложи критериите за определяне на компетентната държава членка съгласно глава II или клаузите, установени в глава III от настоящата част.

Когато проверката за сигурност, извършена в съответствие с член 15 от Регламент (ЕС) 2024/1356 или в съответствие с първа и втора алинея от настоящия параграф, показва, че е налице разумно основание да се счита, че кандидатът представлява заплаха за вътрешната сигурност, държавата членка, извършваща проверката за сигурност, е компетентната държава членка, и член 39 от настоящия регламент не се прилага.

5.   Всяка държава членка си запазва правото да изпрати кандидата в сигурна трета държава, при условие че са спазени правилата и гаранциите, предвидени в Регламент (ЕС) 2024/1348.

1.   Молба за международна закрила се подава и регистрира в държавата членка на първо влизане.

2.   Чрез дерогация от параграф 1, когато гражданин на трета държава или лице без гражданство притежава валиден документ за пребиваване или валидна виза, молбата за международна закрила се подава и регистрира в държавата членка, която е издала документа за пребиваване или визата.

Когато гражданин на трета държава или лице без гражданство притежава документ за пребиваване или виза, чието действие е изтекло, или са анулирани, оттеглени или отнети, молбата за международна закрила се подава и се регистрира в държавата членка, в която се намира лицето.

3.   Кандидатът си сътрудничи изцяло с компетентните органи на държавите членки при събирането на биометрични данни в съответствие с Регламент (ЕС) 2024/1358 и по въпросите, обхванати от настоящия регламент, по-специално като представя и разкрива, възможно най-бързо и най-късно по време на събеседването, посочено в член 22 от настоящия регламент, всички данни и информация, с които разполага, които са релевантни за определяне на компетентната държава членка, включително като представя своите документи за самоличност, ако кандидатът разполага с такива документи. Когато по време на събеседването кандидатът не е в състояние да представи доказателства в подкрепа на представените данни и информация или да попълни образеца, посочен в член 22, параграф 1 от настоящия регламент, компетентният орган определя разумен срок за представяне на такива доказателства, като взема предвид индивидуалните обстоятелства на случая, в рамките на периода, посочен в член 39, параграф 1 от настоящия регламент.

4.   Кандидатът е длъжен да се намира в:

5.   Когато кандидатът е уведомен за решението за прехвърляне в съответствие с член 42, параграф 2 и член 67, параграф 10, кандидатът сътрудничи на компетентните органи и спазва това решение.

1.   При условие че кандидатът е информиран за неговите задължения и за последиците от тяхното неспазване в съответствие с член 11, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2024/1356 или член 5, параграф 1 и член 21 от Директива (ЕС) 2024/1346, кандидатът няма право на условията на приемане, посочени в членове 17—20 от посочената директива в държава членка, различна от тази, в която е бил длъжен да се намира съгласно член 17, параграф 4 от настоящия регламент, от момента, в който е бил уведомен за решението да бъде прехвърлен в компетентната държава членка.

Първа алинея не засяга необходимостта от осигуряване на стандарт на живот в съответствие с правото на Съюза, включително Хартата, и международните задължения.

2.   Данните и информацията, имащи значение за определяне на компетентната държава членка, които са представени след изтичане на срока се вземат предвид само ако предоставят доказателства, които са от решаващо значение за правилното прилагане на настоящия регламент, по-специално по отношение на непридружените ненавършили пълнолетие и събирането на семейството.

3.   Параграф 1 не се прилага, когато кандидатът не се намира в държавата членка, в която се изисква да се намира, и компетентните органи на държавата членка, в която се намира кандидатът, имат разумни основания да смятат, че кандидатът може да е било обект на някое от престъпленията, посочени в членове 2 и 3 от Директива 2011/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (39).

4.   При прилагането на настоящия член държавите членки вземат предвид индивидуалните обстоятелства на кандидата, включително всеки реален риск от нарушаване на основните права в държавата членка, в която кандидатът трябва да се намира. Всички мерки, предприети от държавите членки, са пропорционални.

1.   Възможно най-скоро и при всички случаи не по-късно от датата, когато молба за международна закрила бъде регистрирана в държава членка, компетентният орган на тази държава членка предоставят на кандидата информация за прилагането на настоящия регламент, за неговите или нейните права съгласно настоящия регламент, и за задълженията, предвидени в член 17, както и за последиците от тяхното неспазване, предвидени в член 18. Тази информация включва в частност:

2.   Кандидатът има възможност да поиска информация относно напредъка на процедурата и компетентните органи го информират за тази възможност. Когато кандидатът е ненавършил пълнолетие, ненавършилият пълнолетие и родителят или представителят имат възможност да поискат такава информация.

1.   Информацията, посочена в член 19, се предоставя писмено, в кратка, прозрачна, разбираема и лесно достъпна форма, като се използва ясен и прост език, и на език, който кандидатът разбира или за който има достатъчно основания да се предполага, че кандидатът разбира. Държавите членки използват общия информационен материал, изготвен за тази цел в съответствие с параграф 2 от настоящия член. Общият информационен материал е достъпен онлайн, на открита и леснодостъпна платформа за кандидатите за международна закрила.

Когато е необходимо, за да бъде правилно разбрана от кандидата, информацията се предоставя и устно, когато е целесъобразно във връзка с индивидуалното интервю, посочено в член 22. За тази цел кандидатът има възможност да задава въпроси за изясняване на предоставената информация. Държавите членки могат да използват подкрепата на мултимедийно оборудване.

2.   Агенцията в областта на убежището, в тясно сътрудничество с компетентните национални органи, изготвя общ информационен материал, както и специална информация, предназначена за непридружените ненавършили пълнолетие и уязвими кандидати, когато е необходимо за кандидати със специални нужди по отношение на приема и процедурите, които съдържат поне информацията, посочена в член 19. Този общ информационен материал съдържа и информация относно прилагането на Регламент (ЕС) 2024/1358, и по-специално целта, за която данните на кандидат могат да бъдат обработени в Евродак.

Общият информационен материал се изготвя по такъв начин, че да дава възможност на държавите членки да го попълват с допълнителна информация, специфична за тях.

3.   Когато кандидатът е ненавършил пълнолетие, информацията, посочена в член 19, се предоставя по подходящ за децата начин, от подходящо обучен персонал и в присъствието на представителя на кандидата.

1.   Кандидатите имат право ефективно да се консултират с правен или друг съветник, признат или оправомощен като такъв съгласно националното право, по въпроси, свързани с прилагането на критериите, установени в глава II, или клаузите, установени в глава III от настоящата част, на всички етапи от процедурата за определяне на компетентната държава членка, уредена с настоящия регламент.

2.   Без да се засяга правото на кандидата да избира свой собствен правен или друг съветник за своя сметка, кандидатът може да поиска безплатни правни консултации в рамките на процедурата за определяне на компетентната държава членка.

3.   Безплатни правни консултации се предоставят от правни или други съветници, допуснати или оправомощени по националното право да предоставят консултации, помощ на кандидатите и да ги представляват, или от неправителствени организации, акредитирани по националното право да предоставят правни услуги или представителство на кандидати.

За целите на първа алинея ефективният достъп до безплатни правни консултации може да бъде осигурен чрез възлагане на едно лице на предоставянето на правни консултации в административната фаза на процедурата едновременно на няколко кандидати.

4.   Държавите членки могат да организират предоставянето на правни консултации в съответствие със своите национални системи.

5.   Държавите членки определят специфични процедурни правила относно реда и условията за подаване и обработване на искания за предоставяне на безплатни правни консултации, както е предвидено в настоящия член.

6.   За целите на процедурата за определяне на компетентната държава членка безплатните правни консултации включват предоставянето на:

7.   Без да се засяга параграф 1, предоставянето на безплатни правни консултации в процедурата за определяне на компетентната държава членка може да бъде изключено, когато кандидатът вече е подпомаган и представляван от правен съветник.

8.   За целите на прилагането на настоящия член държавите членки могат да поискат помощ от Агенцията на Европейския съюз в областта на убежището. Освен това финансова подкрепа може да бъде предоставена чрез фондове на Съюза на държавите членки в съответствие с правните актове, приложими за това финансиране.

1.   За да улеснят процедурата за определяне на компетентната държава членка, компетентните органи на определящата държава членка, посочена в член 38, параграф 1, провеждат индивидуално интервю с кандидата за целите на прилагането на член 39. Освен това интервюто позволява на кандидата да разбере правилно информацията, получена в съответствие с член 19.

Компетентните органи събират информация за конкретното положение на кандидата чрез активно задаване на въпроси, които биха помогнали да се определи компетентната държава членка за целите на прилагането на член 39.

Когато има данни, че кандидатът има членове на семейството или роднини в дадена държава членка, кандидатът получава образец, който се изготвя от Агенцията в областта на убежището. Кандидатът попълва този образец с информацията, с която разполага, за да улесни прилагането на член 39. По възможност кандидатът попълва този образец преди индивидуалното интервю, предвидено в настоящия член.

Агенцията в областта на убежището разработва образеца, посочен в трета алинея от настоящия параграф, най-късно до 12 април 2025 г. Освен това Агенцията в областта на убежището разработва насоки за идентифициране и издирване на членове на семейството, за да подпомогне прилагането на членове 25—28 и член 34 от страна на молещата и замолената държава членка в съответствие с членове 39 и 40.

Кандидатът има възможност да представи надлежно обосновани причини на компетентните органи за да могат те да обмислят прилагането на член 35, параграф 1.

2.   Индивидуалното интервю може да не се проведе, когато:

За целите на първа алинея, буква в) от настоящия параграф, държавата членка, която не провежда интервюто, дава на кандидата възможност да представи всяка допълнителна информация, която е от значение за правилното определяне на компетентната държава членка, в срока по член 39, параграф 1, включително надлежно обосновани причини, поради които органът е преценил, че е необходимо да проведе индивидуално интервю.

3.   Индивидуалното интервю се провежда своевременно и при всички случаи, преди да бъде отправено искане за поемане на отговорност съгласно член 39.

4.   Индивидуалното интервю се провежда на предпочитания от кандидата език, освен ако няма друг език, който той разбира и на който може да разговаря ясно. Интервютата с непридружени и когато е приложимо, придружени ненавършили пълнолетие се провеждат от лице, което има необходимите познания за правата и специалните нужди на ненавършилите пълнолетие, по съобразен с интересите на детето и подходящ за контекста начин, като се вземат предвид възрастта и зрелостта на ненавършилия пълнолетие, в присъствието на представителя и когато е приложимо, на правния съветник на ненавършилия пълнолетие. Когато е необходимо, се назначава устен преводач, който осигурява подходяща комуникация между кандидата и лицето, провеждащо индивидуалното интервю. По време на индивидуалното интервю може да бъде осигурено присъствието на културен медиатор. По искане на кандидата и когато това е възможно, лицето, провеждащо интервюто, и когато е приложимо, устният преводач е от пола, който кандидатът предпочита.

5.   Когато това е надлежно обосновано от обстоятелствата, държавата членка може да проведе индивидуалното интервю чрез видеоконферентна връзка. В такъв случай държавата членка осигурява необходимите мерки по отношение на подходящи съоръжения, процедурни и технически стандарти, правна помощ и устен превод, като взема предвид насоките на Агенцията в областта на убежището.

6.   Индивидуалното интервю се провежда при условия, осигуряващи подходяща степен на поверителност. То се провежда от квалифицирано лице съгласно националното право. На кандидатите, за които е установено, че се нуждаят от специални процедурни гаранции съгласно Регламент (ЕС) 2024/1348, се предоставя подходяща подкрепа, за да се създадат условията, необходими за ефективно представяне на всички елементи, позволяващи да бъде определена компетентната държава членка. Служителите, които интервюират кандидатите, следва да са придобили също общи познания за факторите, които биха могли да повлияят неблагоприятно на способността на кандидата да бъде интервюиран, например признаци, че кандидатът е бил подлаган на изтезания в миналото или е бил жертва на трафик на хора.

7.   Държавата членка, провеждаща индивидуалното интервю, прави аудиозапис на интервюто и изготвя писмено резюме, съдържащо поне основната информация, предоставена от кандидата по време на интервюто. Кандидатът следва да бъде предварително информиран за факта на извършването на такъв запис, както и за неговата цел. Когато има съмнения по отношение на твърденията на кандидата по време на индивидуалното интервю, аудиозаписът се ползва с предимство. Резюмето може да бъде под формата на доклад или на стандартен формуляр. Държавата членка прави необходимото кандидатът или правният съветник или друг консултант, признат или оправомощен като такъв съгласно националното право, който представлява кандидата, да има своевременен достъп до резюмето във възможно най-кратък срок след интервюто и във всички случаи преди компетентните органи да вземат решение относно компетентната държава членка. В края на индивидуалното интервю или в рамките на определен срок, на кандидата се дава възможност да направи коментари или да даде разяснения в устен или писмен вид във връзка с грешки в превода, недоразумения или други фактически грешки, съдържащи се в писменото резюме.

1.   Висшият интерес на детето е от първостепенно значение за държавите членки по отношение на всички процедури, предвидени в настоящия регламент. Процедурите, включващи ненавършили пълнолетие, имат приоритет.

2.   Всяка държава членка, в която се намира непридружен ненавършил пълнолетие, му осигурява представител, който го подпомага във връзка с релевантните процедури, предвидени в настоящия регламент. Представителят има необходимите ресурси, квалификация, обучение, експертен опит и независимост, за да осигури зачитането на висшия интерес на детето по време на процедурите, провеждани съгласно настоящия регламент. Представителят има достъп до съдържанието на съответните документи в досието на кандидата, включително до специалния информационен материал, предназначен за непридружени ненавършили пълнолетие, и информира непридружения ненавършил пълнолетие за хода на процедурите съгласно настоящия регламент.

Когато молбата е отправена от лице, което твърди, че не е навършило пълнолетие, или по отношение на което има обективни основания да се смята, че не е навършило пълнолетие, и което е непридружено, компетентните органи:

В случай на непропорционално голям брой молби, подадени от непридружени ненавършили пълнолетие, или в други извънредни ситуации срокът за определяне на представител съгласно втора алинея, буква б), може да бъде удължен с десет работни дни.

Когато компетентният орган стигне до заключението, че кандидат, който твърди, че не е навършил пълнолетие, без съмнение е над 18 години, не е задължен да назначава представител в съответствие с настоящия параграф.

Задълженията на представителя или на лицето, посочено във втора алинея, буква а), се прекратяват, когато след оценката на възрастта, посочена в член 25, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2024/1348, компетентните органи не приемат, че кандидатът не е навършил пълнолетие, или считат, че кандидатът е навършил пълнолетие, или когато кандидатът вече не е непридружен ненавършил пълнолетие.

Когато за представител е посочена организация, тя определя лице, отговорно за изпълнението на нейните задължения по отношение на ненавършилия пълнолетие. По отношение на това лице се прилага първа алинея.

Представителят, предвиден в първа алинея, може да бъде същото лице или същата организация, предвидени в член 23 от Регламент (ЕС) 2024/1348.

3.   Държавите членки включват представителя на непридружения ненавършил пълнолетие по време на цялата процедура за определяне на компетентната държава членка съгласно настоящия регламент. Представителят помага на непридружения ненавършил пълнолетие да предостави информация, свързана с преценяването на висшия интерес на детето в съответствие с параграф 4, включително упражняването на правото на изслушване, и подкрепя общуването му с други участници, като например организации за издирване на семейства, когато е целесъобразно, при надлежно спазване на задълженията за поверителност спрямо ненавършилия пълнолетие.

4.   При преценяването на висшия интерес детето държавите членки тясно си сътрудничат, като по-специално надлежно отчитат следните фактори:

5.   Преди непридружен ненавършил пълнолетие да бъде прехвърлен, прехвърлящата държава членка, уведомява компетентната държава членка или държавата членка на преместване, която потвърждава, че всички подходящи мерки, посочени в членове 16 и 27 от Директива (ЕС) 2024/1346 и член 23 от Регламент (ЕС) 2024/1348 ще бъдат предприети незабавно, включително назначаването на представител в компетентната държава членка или в държавата членка на преместване. Всяко решение за прехвърляне на непридружен ненавършил пълнолетие се предхожда от индивидуална преценка на висшия интерес на детето. Преценката се основава на съответните фактори, изброени в параграф 4 от настоящия член, като заключенията от преценката на тези фактори се посочват ясно в решението за прехвърляне. Преценката се извършва незабавно от подходящо обучени служители с необходимите квалификации и експертен опит, за да се гарантира, че е зачетен висшият интерес на детето.

6.   За целите на прилагането на член 25 държавата членка, в която за първи път е регистрирана молбата за международна закрила на непридружения ненавършил пълнолетие, незабавно предприема необходимите действия за идентифициране на членовете на семейството, братята или сестрите или роднините на непридружения ненавършил пълнолетие на територията на държавите членки, като същевременно защитава висшия интерес на детето.

За тази цел държавата членка може да поиска помощ от международни и други имащи отношение организации и може да улесни достъпа на ненавършилия пълнолетие до службите за издирване на тези организации.

Служителите на компетентните органи, посочени в член 52, които обработват молбите, свързани с непридружени ненавършили пълнолетие, получават подходящо обучение относно специалните нужди на ненавършилите пълнолетие, които са от значение за прилагането на настоящия регламент.

7.   За да се улесни предприемането на подходящи действия за идентифициране на членовете на семейството или роднините на непридружения ненавършил пълнолетие, които живеят на територията на друга държава членка, съгласно параграф 6 от настоящия член, Комисията приема актове за изпълнение, които съдържат стандартен формуляр за обмена на необходимата информация между държавите членки. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 77, параграф 2.

1.   Критериите за определяне на компетентната държава членка се прилагат в последователността, в която са изложени в настоящата глава.

2.   Компетентната държава членка в съответствие с критериите, посочени в настоящата глава, се определя въз основа на положението към момента, в който молбата за международна закрила е била регистрирана за първи път в държава членка.

1.   Когато кандидатът е непридружен ненавършил пълнолетие, се прилагат само критериите, посочени в настоящия член. Тези критерии се прилагат в последователността, в която са посочени в параграфи 2—5.

2.   Компетентната държава членка е държавата членка, в която законно се намира член на семейството или брат или сестра на непридружения ненавършил пълнолетие, освен когато бъде доказано, че това не е във висшия интерес на детето. Когато кандидатът е сключил брак ненавършил пълнолетие и неговият съпруг или съпруга не се намира законно на територията на държавите членки, компетентната държава членка е държавата членка, в която законно се намират бащата, майката или друго пълнолетно лице, което отговаря за ненавършилия пълнолетие съгласно правото или в резултат на практиката на тази държава членка, или негов брат или сестра, освен ако не бъде доказано, че това не съответства на висшия интерес на детето.

3.   Когато кандидатът е непридружен ненавършил пълнолетие и има роднина, който се намира законно в друга държава членка, и когато въз основа на индивидуална проверка е установено, че роднината може да се грижи за него, тази държава членка събира ненавършилия пълнолетие с неговия роднина и е компетентната държава членка, освен когато бъде доказано, че това не е във висшия интерес на детето.

4.   Когато членовете на семейството, братята и сестрите или роднините по параграфи 2 и 3 пребивават в повече от една държава членка, компетентната държава членка се определя въз основа на това какво е във висшия интерес на детето.

5.   При липса на член на семейството, брат или сестра или роднина по параграфи 2 и 3 компетентната държава членка е тази, в която първоначално е регистрирана молбата за международна закрила на непридружения ненавършил пълнолетие, ако това е във висшия интерес на детето.

6.   На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 78 във връзка със:

При упражняването на правомощията си да приема делегирани актове Комисията не надхвърля обхвата на висшия интерес на детето, предвиден в член 23, параграф 4.

7.   Комисията определя с актове за изпълнение единни методи за консултациите и обмена на информация между държавите членки за целите на настоящия член. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 77, параграф 2.

1.   Когато кандидатът има член на семейството, който е получил разрешение да пребивава като лице, на което е предоставена международна закрила, в държава членка, или който пребивава в държава членка въз основа на разрешение за дългосрочно пребиваване в съответствие с Директива 2003/109/ЕО на Съвета (40) или разрешение за дългосрочно пребиваване, предоставено в съответствие с националното право, когато тази директива не се прилага в съответната държава членка, същата държава членка е компетентна за разглеждането на молбата за международна закрила, при условие че заинтересованите лица са изразили желанието си за това в писмена форма.

2.   Когато членът на семейството е получил преди това разрешение за пребиваване като лице, ползващо се с международна закрила, но по-късно е станал гражданин на държава членка, тази държава членка е компетентна за разглеждането на молбата, при условие че засегнатите лица са изразили желанието си за това в писмена форма.

3.   Параграфи 1 и 2 се прилагат и за деца, родени след пристигането на члена на семейството на територията на държавите членки.

1.   Когато кандидатът притежава валиден документ за пребиваване, държавата членка, която е издала този документ, е компетентна за разглеждането на молбата за международна закрила.

2.   Когато кандидатът притежава валидна виза, държавата членка, която е издала тази виза, е компетентна за разглеждането на молбата за международна закрила, освен ако тази виза е била издадена от името на друга държава членка съгласно договореност за представителство, както е предвидено в член 8 от Регламент (ЕО) № 810/2009. В този случай представляваната държава членка е компетентна за разглеждането на молбата за международна закрила.

3.   Когато кандидатът притежава повече от един валиден документ за пребиваване или виза, издадени от различни държави членки, държавата членка, компетентна за разглеждането на молбата за международна закрила се определя в следния ред:

4.   Когато кандидатът притежава един или повече документи за пребиваване, чийто срок на валидност е изтекъл или които са били анулирани, отнети или оттеглени по-малко от три години преди регистрирането на молбата, или една или повече визи, чийто срок на валидност е изтекъл или които са били анулирани, отнети или оттеглени по-малко от 18 месеца преди регистрирането на молбата, се прилагат параграфи 1, 2 и 3.

5.   Обстоятелството, че документът за пребиваване или визата е издаден/а на основата на лъжлива или присвоена чужда самоличност или след представяне на подправени, фалшифицирани или невалидни документи, не пречи компетентността да се предостави на държавата членка, която е издала този документ за пребиваване или тази виза. Независимо от това държавата членка, която е издала документа за пребиваване или визата, не е компетентна, ако може да установи след издаването на документа или визата, че е била извършена измама.

1.   Когато кандидатът притежава диплома или квалификация, издадени от учебно заведение, установено в държава членка, тази държава членка е компетентна за разглеждането на молбата за международна закрила, при условие че молбата е регистрирана по-малко от шест години след издаването на дипломата или квалификацията.

2.   Когато кандидатът притежава повече от една диплома или квалификация, издадени от учебни заведения в различни държави членки, компетентността за разглеждането на молбата за международна закрила се поема от държавата членка, която е издала дипломата или квалификацията след най-дългия период на обучение, или, когато периодите на обучение са еднакви, от държавата членка, в която е получена последната диплома или квалификация.

1.   Ако гражданин на трета държава или лице без гражданство влезе на територията на държавите членки през държава членка, където е освободен от задължението да има виза, тази държава членка е компетентна за разглеждането на молбата за международна закрила.

2.   Параграф 1, не се прилага, ако молбата за международна закрила на гражданин на трета държава или на лице без гражданство е регистрирана в друга държава членка, в която това лице също е освободено от задължението да има виза за влизане на нейна територия. В този случай въпросната друга държава членка е компетентна за разглеждането на молбата за международна закрила.

1.   Когато е установено, въз основа на преките или косвените доказателства, описани в списъците, посочени в член 40, параграф 4 от настоящия регламент, включително данните, посочени в Регламент (ЕС) 2024/1358, че кандидат е пресякъл по нередовен път по суша, море или въздух границата на държава членка от трета държава, първата държава членка, в която кандидатът влиза, е компетентна за разглеждането на молбата за международна закрила. Тази компетентност се прекратява, ако молбата е регистрирана над 20 месеца след датата на това пресичане на границата.

2.   Без да се засяга параграф 1 от настоящия член, ако бъде установено, въз основа на преките или косвените доказателства, описани в списъците, посочени в член 40, параграф 4 от настоящия регламент, включително данните, посочени в Регламент (ЕС) 2024/1358, че кандидатът е свален на брега на територията на държава членка след операция по издирване и спасяване, въпросната държава членка е компетентна за разглеждането на молбата за международна закрила. Тази компетентност се прекратява, ако молбата е регистрирана повече от дванадесет месеца след датата на това сваляне на брега.

3.   Параграфи 1 и 2 от настоящия член не се прилагат, ако въз основа на преките или косвените доказателства, описани в списъците по член 40, параграф 4 от настоящия регламент, включително данните, посочени в Регламент (ЕС) 2024/1358, може да бъде установено, че кандидатът е бил преместен в друга държава членка съгласно член 67 от настоящия регламент, след като е пресякъл границата. В този случай въпросната друга държава членка е компетентна за разглеждането на молбата за международна закрила.

1.   Когато поради бременност, новородено дете, тежко психическо или физическо заболяване, тежък недъг, тежка психологическа травма или старост кандидатът е зависим от помощта на своето дете, брат или сестра или родител, законно пребиваващи в една от държавите членки, или когато детето, братът или сестрата или родителят на кандидат, законно пребиваващи в една от държавите членки, е зависим от помощта на кандидата, държавите членки обикновено оставят или събират заедно кандидата с това дете, брат или сестра или родител, при условие че семейните връзки са съществували, преди кандидатът да пристигне на територията на държавата членка, че детето, братът или сестрата или родителят, или кандидатът е в състояние да се грижи за зависимото лице и че съответните лица, след като са били информирани за тази възможност, са изразили желанието си за това в писмена форма.

Когато съществуват индикации, че дете, брат или сестра или родител пребивава законно на територията на държавата членка, в която се намира зависимото лице, тази държава членка проверява дали детето, братът или сестрата или родителят може да се грижи за зависимото лице, преди да отправи искане за поемане на отговорност съгласно член 39.

2.   Когато детето, братът или сестрата или родителят по параграф 1 пребивава законно в държава членка, различна от държавата членка, в която се намира кандидатът, компетентната държава членка е държавата членка, в която това дете, брат или сестра или родител пребивава законно, освен когато здравословното състояние на кандидата не му позволява да пътува до тази държава членка в продължение на значителен период от време. В този случай компетентната държава членка е държавата членка, в която се намира кандидатът. За тази държава членка не произтича задължение да доведе детето, брата или сестрата или родителя на кандидата на своята територия.

3.   На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 78 във връзка със:

4.   Комисията определя с актове за изпълнение единни методи за консултациите и обмена на информация между държавите членки за целите на настоящия член. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 77, параграф 2.

1.   Чрез дерогация от член 16, параграф 1 дадена държава членка може да вземе решение да разгледа регистрирана в нея молба за международна закрила от гражданин на трета държава или лице без гражданство, дори когато не е компетентна за това разглеждане съгласно критериите, предвидени в настоящия регламент.

2.   Държавата членка, в която е регистрирана молба за международна закрила и която извършва процедурата за определяне на компетентната държава членка, или компетентната държава членка, може, по всяко време преди да бъде взето първо решение по същество, да поиска от друга държава членка да поеме отговорност за кандидат с цел да бъдат събрани близки — от хуманитарни подбуди, основаващи се по-специално на значими връзки по съображения от семеен, социален или културен характер — дори когато въпросната друга държава членка не е компетентна съгласно критериите, определени в членове 25—28 и член 34. Заинтересованите лица дават съгласието си за това в писмена форма.

Искането за поемане на отговорност съдържа всички елементи, с които разполага молещата държава членка и от които замолената държава членка се нуждае, за да оцени ситуацията.

Замолената държава членка извършва всички необходими проверки, за да разгледа хуманитарните съображения, посочени искането, и отговаря на молещата държава членка до два месеца от получаването на искането, като използва електронната комуникационна мрежа, създадена съгласно член 18 от Регламент (ЕО) № 1560/2003. При отхвърляне на искането се посочват мотивите за отказа.

1.   Компетентната държава членка съгласно настоящия регламент е длъжна:

2.   За целите на настоящия регламент не е възможно да се разделя положението на ненавършил пълнолетие, който придружава кандидата и отговаря на определението за член на семейството, от това на неговия член на семейството и за ненавършилия пълнолетие поема отговорност или го приема обратно държавата членка, компетентна за разглеждането на молбата за международна закрила на този член на семейството, без да е необходимо писмено съгласие от засегнатото лице, дори ако ненавършилият пълнолетие не е индивидуален кандидат, освен когато бъде доказано, че това не е във висшия интерес на детето. Същото се прилага за децата, родени след пристигането на кандидата на територията на държавите членки, без да е необходимо да бъде започната нова процедура за поемане на отговорност за тях.

Без да се засяга изискването за писмено съгласие, предвидено в член 26, когато е започната нова процедура за поемане на отговорност за ненавършилия пълнолетие по отношение на държава членка, която е посочена като компетентна държава членка съгласно член 26, от засегнатите лица не се изисква писмено съгласие, освен ако не се докаже, че прехвърлянето в компетентната държава членка не е във висшия интерес на детето.

3.   В случаите по параграф 1, букви а) и б) от настоящия член компетентната държава членка разглежда или завършва разглеждането на молбата за международна закрила в съответствие с Регламент (ЕС) 2024/1348.

1.   Когато държава членка издаде на кандидата документ за пребиваване, реши да приложи член 35, прецени, че прехвърлянето на непридружения ненавършил пълнолетие в компетентната държава членка не е във висшия интерес на детето, или не прехвърли съответното лице в компетентната държава членка в сроковете, посочени в член 46, тази държава членка става компетентната държава членка и задълженията, предвидени в член 36, се прехвърлят на тази държава членка. Когато е приложимо, тя уведомява предишната компетентна държава членка, държавата членка, провеждаща процедура за определяне на компетентната държава членка, или държавата членка, замолена да поеме отговорност за кандидата или получила уведомление за обратно приемане, като използва електронната комуникационна мрежа, създадена съгласно член 18 от Регламент (ЕО) № 1560/2003.

Държавата членка, която става компетентна съгласно първа алинея от настоящия параграф, посочва, че е станала компетентната държава членка, съгласно член 16, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2024/1358.

2.   След разглеждане на молба по процедура на границата съгласно Регламент (ЕС) 2024/1348 задълженията, предвидени в член 36, параграф 1 от настоящия регламент, се прекратяват 15 месеца, след като решението за отхвърляне на молба като недопустима, неоснователна или явно неоснователна по отношение на статута на бежанец или статута на субсидиарна закрила, или решението, с което молбата се обявява за мълчаливо или изрично оттеглена, е станало окончателно.

Молба, регистрирана след посочения в първа алинея срок, се счита за нова молба за целите на настоящия регламент, поради което води до нова процедура за определяне на компетентната държава членка.

3.   Независимо от първа алинея на параграф 2 от настоящия член, когато лицето кандидатства за международна закрила в друга държава членка в рамките на 15-месечния срок, посочен в същата алинея, и към датата на изтичане на този 15-месечен срок има висяща процедура по обратно приемане, компетентността не се прекратява, докато не приключи процедурата по обратно приемане или докато не изтекат сроковете, в които прехвърлящата държава членка трябва да извърши прехвърлянето в съответствие с член 46.

4.   Задълженията, предвидени в член 36, параграф 1 от настоящия регламент, се прекратяват, когато компетентната държава членка може да установи въз основа на данни, регистрирани и съхранявани в съответствие с Регламент (ЕС) 2017/2226, или други доказателства, че засегнатото лице е напуснало територията на държавите членки за най-малко девет месеца, освен ако засегнатото лице не притежава валиден документ за пребиваване, издаден от компетентната държава членка.

Молба, регистрирана след посочения в първа алинея срок на отсъствие, се счита за нова молба за целите на настоящия регламент, поради което води до нова процедура за определяне на компетентната държава членка.

5.   Задължението, предвидено в член 36, параграф 1, буква б) от настоящия регламент, за обратно приемане на гражданин на трета държава или лице без гражданство се прекратява, когато въз основа на актуализацията на набора от данни по член 16, параграф 2, буква г) от Регламент (ЕС) 2024/1358 е установено, че съответното лице е напуснало територията на държавите членки, принудително или доброволно, в изпълнение на решение за връщане или на заповед за извеждане, издадени вследствие на оттеглянето или отхвърлянето на молбата.

Молба, регистрирана след ефективно проведено извеждане или доброволно връщане, се счита за нова молба за целите на настоящия регламент, поради което води до нова процедура за определяне на компетентната държава членка.

1.   Всяка държава членка съобщава на всяка държава членка, която го поиска, личните данни относно лицето, попадащо в приложното поле на настоящия регламент, които са подходящи, уместни и ограничени до необходимото за:

2.   Информацията по параграф 1 включва само:

3.   При условие че това е необходимо за разглеждането на молбата за международна закрила, компетентната държава членка може да поиска от друга държава членка да я уведоми за мотивите, посочени от кандидата в подкрепа на молбата му, а при нужда и мотивите за всяко решение, взето по отношение на кандидата. Когато компетентната държава членка прилага член 55 от Регламент (ЕС) 2024/1348, тази държава членка може също така да поиска информация, даваща възможност на компетентните ѝ органи да установят дали са възникнали или са били представени нови елементи от кандидата. Замолената държава членка може да откаже да отговори на искането, ако съществува вероятност съобщаването на тази информация да навреди на нейните съществени интереси или на закрилата на свободите и основните права на засегнатото лице или на други лица. Кандидатът се информира предварително от молещата държава членка за конкретната искана информация и за причината за това искане.

4.   Всяко искане за информация се изпраща само в контекста на индивидуална молба за международна закрила или на прехвърляне с цел преместване. Това искане се мотивира и — когато има за цел да се провери дали съществува критерий, който има вероятност да породи компетентността на замолената държава членка — посочва на кое доказателство се основава искането, включително съответната информация от достоверни източници за пътищата и начините, по които кандидатите влизат на територията на държавите членки, или на коя конкретна част от декларацията на кандидата, която може да бъде проверена, то се основава. Тази съответна информация от достоверни източници сама по себе си не е достатъчна, за да се определят отговорността и компетентността на държава членка съгласно настоящия регламент, но тя може да допринесе за оценяването на други индикации, свързани с конкретен кандидат.

5.   Замолената държава членка е длъжна да отговори в срок от три седмици. Всяко забавяне в предоставянето на отговор трябва да бъде надлежно обосновано. Липсата на отговор в рамките от три седмици не освобождава замолената държава членка от задължението да отговори. Ако замолената държава членка задържи информация, показваща, че тя е компетентна, тази държава членка не може да приведе изтичането на срока, предвиден в член 39, като причина за отказа си да се съобрази с искане за поемане на отговорност. В този случай сроковете, предвидени в член 39, за подаване на искане за поемане на отговорност се удължават със срок, равен на закъснението на отговора на замолената държава членка.

6.   Обменът на информация се извършва по искане на държава членка и може да стане само между органи, за чието посочване от всяка държава членка Комисията е била уведомена в съответствие с член 52, параграф 1.

7.   Обменената информация може да бъде използвана само за целите, предвидени в параграф 1. Във всяка държава членка подобна информация може, в зависимост от нейния вид и от правомощията на получаващия орган, да бъде съобщена само на органите и съдилищата и правораздавателните органи, на които са предоставени функциите по:

8.   Държавата членка, която предава информацията, следи тя да е точна и актуализирана. Ако се окаже, че държавата членка е предала неточна информация или информация, която не е трябвало да бъде предадена, получаващите държави членки незабавно се информират за това. Те са длъжни да коригират тази информация или да я заличат.

9.   Във всяка съответна държава членка предаването и получаването на обменена информация се отбелязват в личното досие на засегнатото лице и/или в регистър.

1.   Всяка държава членка незабавно съобщава на Комисията компетентните органи, които отговарят за изпълнението на задълженията по настоящия регламент, както и всички промени, свързани с тях. Държавите членки гарантират, че тези органи разполагат с нужните човешки, материални и финансови ресурси, за да изпълняват своите задачи по отношение на прилагането на процедурите за определяне на държавата членка, компетентна за разглеждането на дадена молба за международна закрила, по бърз и ефективен начин, и по-специално за да защитят процесуалните и основните права, да гарантират бърза процедура за събиране на членове на семейството и роднини, намиращи се в различни държави членки, да отговарят в предписаните срокове на искания за информация, искания за поемане на отговорност и уведомления за обратно приемане и ако е приложимо, да изпълняват задълженията си по част IV.

2.   Комисията публикува консолидиран списък на органите, посочени в параграф 1, в Официален вестник на Европейския съюз. Ако списъкът бъде изменен, Комисията публикува актуализиран консолидиран списък веднъж годишно.

3.   Държавите членки гарантират, че на служителите на органите, посочени в параграф 1, се осигурява необходимото обучение по прилагането на настоящия регламент.

4.   С актове за изпълнение Комисията създава сигурни комуникационни канали между органите, посочени в параграф 1, и между тези органи и Агенцията в областта на убежището за предаване на информация, биометрични данни, снети в съответствие с Регламент (ЕС) 2024/1358, искания, уведомления, отговори и друга писмена кореспонденция и за осигуряване на автоматичното получаване от изпращачите на електронно потвърждение за доставянето им. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 77, параграф 2.

1.   Държавите членки могат да установяват помежду си на двустранна основа административни договорености във връзка с практическите подробности за изпълнението на настоящия регламент, за да улеснят неговото прилагане и да повишат неговата ефективност. Тези договорености могат да бъдат свързани с:

2.   Държавите членки могат също да запазят административните договорености, сключени съгласно Регламент (ЕО) № 343/2003 (41) и Регламент (ЕС) № 604/2013. Доколкото тези договорености са несъвместими с настоящия регламент, съответните държави членки внасят изменения в тези договорености по такъв начин, че да премахнат несъответствията.

3.   Преди да сключат или изменят договореност от посочените в параграф 1, буква б), съответните държави членки се консултират с Комисията относно съвместимостта на договореността с настоящия регламент.

4.   Когато Комисията счита, че договореностите по параграф 1, буква б) са несъвместими с настоящия регламент, тя уведомява в разумен срок съответните държави членки за това. Съответните държави членки предприемат всички необходими действия за изменение на съответната договореност в разумен срок по такъв начин, че да премахнат такива несъответствия.

5.   Държавите членки уведомяват Комисията за всички договорености по параграф 1 и за евентуалното им денонсиране или изменение.

1.   За да се улесни правилното функциониране на механизмите, създадени съгласно настоящия регламент, и за да се преодолеят трудностите при неговото прилагане, когато две или повече държави членки срещнат трудности в сътрудничеството си по настоящия регламент или в неговото прилагане помежду си, съответните държави членки провеждат незабавно консултации, по искане на една или повече от тях, с цел намиране на подходящи решения в разумен срок, в съответствие с принципа на лоялно сътрудничество, заложен в член 4, параграф 3 от ДЕС.

Когато е целесъобразно, информацията за срещнатите трудности и за намереното решение може да бъде споделена с Комисията и с другите държави членки в рамките на комитета по член 77.

2.   Когато не бъде намерено решение по параграф 1 или когато трудностите продължават да съществуват, една или повече от съответните държави членки могат да поискат от Комисията да проведе консултации със съответните държави членки с цел намиране на подходящи решения. Комисията провежда незабавно такива консултации. Съответните държави членки участват активно в консултациите. Държавите членки и Комисията вземат всички подходящи мерки за бързо разрешаване на въпроса. Комисията може да приема препоръки, отправени към съответните държави членки, в които се посочват мерките, които трябва да бъдат предприети, и съответните срокове.

Когато е целесъобразно, информацията за срещнатите трудности, за отправените препоръки и за намереното решение може да бъде споделена с другите държави членки в рамките на комитета по член 77.

Процедурата, предвидена в настоящия член, не засяга сроковете, определени в настоящия регламент по отделни случаи.

3.   Настоящият член не засяга правомощията на Комисията да контролира прилагането на правото на Съюза съгласно членове 258 и 260 от ДФЕС. Той не засяга възможността съответните държави членки да отнесат спора си до Съда на Европейския съюз в съответствие с член 273 от ДФЕС или възможността за всяка държава членка да отнесе въпроса до Съда в съответствие с член 259 от ДФЕС.

1.   Годишният солидарен резерв, който включва приноса, определен в акта за изпълнение на Съвета, посочен в член 57, за който държавите членки са поели ангажимент по време на заседанието на Форума на високо равнище, служи като основен инструмент за солидарна реакция за държавите членки, подложени на миграционен натиск, въз основа на нуждите, установени в предложението на Комисията, посочено в член 12.

2.   Годишният солидарен резерв се състои от следните видове мерки за солидарност, които се считат за равностойни:

Такива действия във или по отношение на трети държави се изпълняват от ползващите се държави членки в съответствие с обхвата и целите на настоящия регламент и на Регламент (ЕС) 2021/1147.

3.   Финансовият принос, посочен в параграф 2, буква б), за проекти в трети държави се съсредоточава по-специално върху:

1.   Въз основа на предложението на Комисията, посочено в член 12, и в съответствие с процеса на поемане на ангажименти, извършен на Форума на високо равнище, посочен в член 13, Съветът приема на годишна основа преди края на всяка календарна година акт за изпълнение с цел установяване на годишния солидарен резерв, включително на референтния брой на изискваните премествания и финансов принос за годишния солидарен резерв на равнището на Съюза, и установяване на конкретните ангажименти, които всяка държава членка е поела за всеки вид солидарен принос, посочен в член 56, параграф 2, по време на срещата на Форума на високо равнище, посочен в член 13. Съветът приема акта за изпълнение, посочен в настоящия параграф, с квалифицирано мнозинство. Съветът може да измени с квалифицирано мнозинство предложението на Комисията, посочено в член 12.

2.   Когато е необходимо, в акта за изпълнение на Съвета, посочен в параграф 1 от настоящия член, се определя и индикативният процент от годишния солидарен резерв, който може да бъде предоставен на държавите членки, подложени на миграционен натиск в резултат на голям брой пристигания, произтичащи от повтарящи се сваляния на лица на брега след операции по търсене и спасяване, като се вземат предвид географските особености на съответните държави членки. В него може също така да се определят други форми на солидарност, както е определено в член 56, параграф 2, буква в), в зависимост от нуждите от такива мерки, произтичащи от специфичните предизвикателства в областта на миграцията в съответните държави членки.

3.   По време на заседанието на Форума на високо равнище, посочено в член 13, държавите членки стигат до заключение относно общ референтен брой за всяка мярка за солидарност в годишния солидарен резерв, въз основа на предложението на Комисията, посочено в член 12. По време на това заседание държавите членки също така поемат ангажимент за своя принос към годишния солидарен резерв в съответствие с параграф 4 от настоящия член и задължителния справедлив дял, изчислен съгласно референтния ключ, определен в член 66.

4.   При прилагането на параграф 3 от настоящия член държавите членки имат пълна свобода на преценка при избора между видовете мерки за солидарност, изброени в член 56, параграф 2, или на съчетание от тях. Държавите членки, които поемат ангажимент за алтернативни мерки за солидарност, посочват финансова стойност на такива мерки въз основа на обективни критерии. Когато алтернативните мерки за солидарност не са определени в предложението на Комисията, посочено в член 12, държавите членки все пак могат да поемат ангажимент за такива мерки. В случай че ползващите се държави членки не са поискали такива мерки през дадена година, те се преобразуват във финансов принос.

1.   Държава членка, за която в решение по член 11 е установено, че е подложена на миграционен натиск, може, след приемането на акта за изпълнение на Съвета, посочен в член 57, да информира Комисията и Съвета, когато възнамерява да използва годишния солидарен резерв. Комисията информира Европейския парламент за това.

2.   Съответната държава членка включва информация относно вида и равнището на мерките за солидарност, както са посочени в член 56, параграф 2, необходими за справяне със ситуацията, включително, когато е уместно, всяко използване на компонентите на постоянния инструментариум на ЕС за подкрепа в областта на миграцията. Когато тази държава членка има намерение да използва финансов принос, съответната държава членка посочва и съответните разходни програми на Съюза.

3.   След получаване на информацията, посочена в параграф 2, съответната държава членка има достъп до годишния солидарен резерв в съответствие с член 60. Координаторът на ЕС в областта на солидарността незабавно и във всеки случай в срок от 10 дни от получаването на информацията свиква Форума техническо равнище, за да приведе в действие мерките за солидарност.

1.   Когато за дадена държава членка не е установено в решение по член 11, че е подложена на миграционен натиск, но тя самата се счита за подложена на миграционен натиск, тя уведомява Комисията за своята нужда да използва годишния солидарен резерв и уведомява Съвета за това. Комисията уведомява Европейския парламент за това.

2.   Уведомлението, посочено в параграф 1, включва:

3.   Агенцията в областта на убежището, Европейската агенция за гранична и брегова охрана и Агенцията на Европейския съюз за основните права, както и съответната държава членка, при поискване от Комисията подпомагат Комисията при изготвянето на оценка на миграционния натиск.

4.   Комисията извършва експедитивно оценка на уведомлението, като взема предвид информацията, посочена в членове 9 и 10, дали за уведомяващата държава членка е установено в решението по член 11, че е изложена на риск от миграционен натиск, цялостното положение в Съюза, ситуацията в уведомяващата държава членка през предходните 12 месеца и нуждите, изразени от уведомяващата държава членка, и приема решение дали счита държавата членка за подложена на миграционен натиск. Когато Комисията реши, че тази държава членка е подложена на миграционен натиск, съответната държава членка става ползваща се държава членка, освен ако ѝ бъде отказан достъп до годишния солидарен резерв в съответствие с параграф 6 от настоящия член.

5.   Комисията предава без забавяне своето решение на съответната държава членка, на Европейския парламент и на Съвета.

6.   Когато в решението на Комисията се установява, че уведомяващата държава членка е подложена на миграционен натиск, координаторът на ЕС в областта на солидарността свиква Форума на техническо равнище без забавяне и в срок от две седмици от предаването на решението на Комисията на съответната държава членка, на Европейския парламент и на Съвета за привеждане в действие на мерките за солидарност. Координаторът на ЕС в областта на солидарността свиква Форума на техническо равнище, освен ако Комисията прецени или Съветът реши чрез акт за изпълнение, приет в срок от две седмици от предаването на решението на Комисията на съответната държава членка, на Европейския парламент и на Съвета, че в годишния солидарен резерв няма достатъчен капацитет за съответната държава членка да може да се ползва от годишния солидарен резерв или че са налице други обективни причини, поради които тази държава членка не може да се ползва от годишния солидарен резерв.

7.   Ако Съветът реши, че в годишния солидарен резерв няма достатъчен капацитет, се прилага член 13, параграф 4 и Форумът на високо равнище се свиква не по-късно от една седмица след решението на Комисията.

В случай на решение на Комисията, с което се отхвърля искане на държава членка да бъде счетена за подложена на миграционен натиск, уведомяващата държава членка може да представи на Комисията и на Съвета ново уведомление с допълнителна относима информация.

1.   В рамките на Форума на техническо равнище държавите членки си сътрудничат помежду си и с Комисията, за да се гарантира ефективно и ефикасно привеждане в действие на солидарния принос в годишния солидарен резерв за съответната година по балансиран и навременен начин, като вземат предвид установените и оценени нужди и наличния солидарен принос.

2.   Координаторът на ЕС в областта на солидарността, като взема предвид развитието на миграционната ситуация, координира привеждането в действие на солидарния принос, за да се гарантира балансирано разпределение на наличния солидарен принос между ползващите се държави членки.

3.   С изключение на изпълнението на финансов принос, при привеждането в действие на набелязаните мерки за солидарност държавите членки изпълняват поетите от тях ангажименти за солидарен принос, посочен в член 56, за дадена година преди края на същата година, без да се засягат член 65, параграф 3 и член 67, параграф 12.

Допринасящите държави членки изпълняват своите ангажименти пропорционално на общия си ангажимент към годишния солидарен резерв за дадена година преди края на годината.

Държавите членки, на които е предоставено пълно приспадане на солидарния принос в съответствие с член 61 или 62, или когато самите те са ползващи се държави членки съгласно член 58, параграф 1 и член 59, параграф 4, не са длъжни да изпълняват за дадена година поетите от тях ангажименти за солидарен принос, посочен в член 56, параграф 2.

От допринасящите държави членки не се изисква да изпълняват ангажиментите си, поети съгласно член 56, параграф 2, или да прилагат компенсация на отговорността съгласно член 63 по отношение на ползваща се държава членка, когато в решение, както е посочено в член 11 или член 59, параграф 4, Комисията е установила системни недостатъци в тази ползваща се държава членка по отношение на правилата, установени в част III от настоящия регламент, които биха могли да доведат до сериозни отрицателни последици за функционирането на настоящия регламент.

4.   В хода на първото заседание на Форума на техническо равнище в рамките на годишния цикъл допринасящите и ползващите се държави членки могат да изразят разумни предпочитания, с оглед на установените нужди, за профилите на наличните кандидати за преместване и потенциалното планиране на изпълнението на техния солидарен принос, като вземат предвид необходимостта от спешни действия за ползващите се държави членки.

Координаторът на ЕС в областта на солидарността улеснява взаимодействието и сътрудничеството между държавите членки по тези аспекти.

При извършване на премествания държавите членки обръщат първостепенно внимание на преместването на уязвими лица.

5.   Органите, службите и агенциите на Съюза, компетентни в сферата на убежището, и на управлението на границите и миграцията, предоставят при поискване и в рамките на съответните си мандати подкрепа за държавите членки и Комисията с цел да се гарантира правилното прилагане и функциониране на настоящата част. Тази подкрепа може да бъде под формата на анализи, експертен опит и оперативна подкрепа. Координаторът на ЕС в областта на солидарността координира всяка помощ от експерти или екипи, разположени от Агенцията в областта на убежището или от Европейската агенция за гранична и брегова охрана или от друг орган, служба или агенция на Съюза, във връзка с привеждането в действие на солидарния принос.

6.   През януари всяка година считано от 2025 г. и нататък, държавите членки потвърждават пред координатора на ЕС в областта на солидарността равнищата на всяка мярка за солидарност, която е изпълнена през предходната година.

1.   Държава членка, за която в решение по член 11 е установено, че е подложена на миграционен натиск, или която самата се счита за подложена на миграционен натиск и която не е използвала годишния солидарен резерв в съответствие с член 58 или уведомила за нуждата да използва годишния солидарен резерв в съответствие с член 59, може по всяко време да поиска частично или пълно приспадане на поетите от нея ангажименти за принос, определени в акта за изпълнение на Съвета, посочен в член 57.

Съответната държава членка представя искането си на Комисията. Съответната държава членка предава искането си на Съвета за сведение.

2.   Ако молещата държава членка, посочена в параграф 1 от настоящия член, е държава членка, за която в решение по член 11 не е установено, че е подложена на миграционен натиск, но тя самата се счита за подложена на миграционен натиск, тази държава членка включва в искането си:

При оценката на това искане Комисията взема предвид и информацията, посочена в членове 9 и 10.

3.   Комисията информира Съвета за своята оценка на искането в срок от четири седмици след получаване на искането, представено в съответствие с настоящия член. Комисията също така информира Европейския парламент за тази оценка.

4.   След като получи оценката на Комисията, Съветът приема акт за изпълнение, за да определи дали на държавата членка се разрешава дерогация от акта за изпълнение на Съвета, посочен в член 57.

1.   Държава членка, за която в решение по член 11 е установено, че е изправена пред значима миграционна ситуация, или която самата се счита за изправена пред значима миграционна ситуация, може по всяко време да поиска частично или пълно приспадане на поетите от нея ангажименти за принос, определени в акта за изпълнение на Съвета, посочен в член 57.

Съответната държава членка представя искането си на Комисията. Съответната държава членка предава искането си на Съвета за сведение.

2.   Когато за молещата държава членка е установено в решение по член 11, че е изправена пред значима миграционна ситуация, искането включва:

3.   Когато за молещата държава членка не е установено в решение по член 11, че е изправена пред значима миграционна ситуация, но тя самата се счита за изправена пред значима миграционна ситуация, искането включва, в допълнение към информацията по параграф 2 от настоящия член, също и надлежна обосновка на значимостта на миграционната ситуация в молещата държава членка. При оценката на това искане Комисията взема предвид също информацията, посочена в членове 9 и 10, и дали в решението по член 11 е установено, че държавата членка е изложена на риск от миграционен натиск.

4.   Комисията уведомява Съвета за своята оценка на искането в срок от четири седмици след получаване на искането, представено в съответствие с настоящия член. Комисията също така уведомява Европейския парламент за тази оценка.

5.   След като получи оценката на Комисията, Съветът приема акт за изпълнение, за да определи дали на държавата членка се разрешава дерогация от акта за изпълнение на Съвета, посочен в член 57.

1.   Когато ангажиментите за преместване към годишния солидарен резерв, определен в акта за изпълнение на Съвета, посочен в член 57, са равни на или надвишават 50 % от броя, определен в предложението на Комисията, посочено в член 12, ползващата се държава членка може да поиска от другите държави членки да поемат отговорност за разглеждането на молбите за международна закрила, за които ползващата се държава членка е определена за компетентна, вместо за премествания в съответствие с процедурата, предвидена в член 69.

2.   Допринасяща държава членка може да заяви на ползващи се държави членки готовността си да поеме отговорност за разглеждането на молби за международна закрила, за които ползваща се държава членка е била определена за компетентна, вместо за премествания:

Когато допринасяща държава членка е изразила такава готовност и ползващата се държава членка е съгласна, ползващата се държава членка прилага процедурата, предвидена в член 69.

3.   Допринасящите държави членки поемат отговорност за молбите за международна закрила, за които ползващата се държава членка е определена за компетентна, до по-високата от двете стойности, посочени в буква а) и б от настоящия параграф, когато след заседанието на Форума на високо равнище, свикан в съответствие с член 13, параграф 4, ангажиментите за преместване в годишния солидарен резерв, определен в акта за изпълнение на Съвета, посочен в член 57, са:

4.   Параграф 3 от настоящия член се прилага и когато ангажиментите, които трябва да бъдат изпълнени през дадена година, са под по-високата от двете стойности, посочени в буква а) или б) от посочения параграф, в резултат на пълни или частични приспадания, предоставени в съответствие с член 61 или 62, или поради това, че ползващите се държави членки, както е посочено в член 58, параграф 1 и член 59, параграф 4, не са длъжни да изпълнят поетите от тях ангажименти за солидарен принос за дадена година.

5.   Допринасяща държава членка, която не е изпълнила ангажиментите си или не е приела премествания съгласно член 67, параграф 9, равни на поетия от нея ангажимент за премествания, както е посочено в член 57, параграф 3, до края на съответната година, по искане на ползващата се държава членка поема отговорност за молбите за международна закрила, за които ползващата се държава членка е била определена за компетентна, до броя на преместванията, за които е поет ангажимент в съответствие с член 57, параграф 3, възможно най-скоро след края на дадена година.

6.   Допринасящата държава членка определя индивидуалните молби, за които поема отговорност съгласно параграфи 2 и 3 от настоящия член, и информира ползващата се държава членка, като използва електронната комуникационна мрежа, създадена съгласно член 18 от Регламент (ЕО) № 1560/2003.

Допринасящата държава членка става държава членка, компетентна за определените молби, и посочва своята компетентност съгласно член 16, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2024/1358.

7.   Държавите членки не са задължени да поемат отговорност съгласно параграф 6, първа алинея от настоящия член отвъд своя справедлив дял, изчислен съгласно референтния ключ, предвиден в член 66.

8.   Настоящият член се прилага само когато:

9.   Допринасящата държава членка може да прилага настоящия член по отношение на граждани на трети държави или лица без гражданство, чиито молби са били окончателно отхвърлени в ползващата се държава членка. Прилагат се членове 55 и 56 от Регламент (ЕС) 2024/1348.

1.   Финансовият принос се състои от трансфери на суми от допринасящите държави членки към бюджета на Съюза и съставлява външни целеви приходи в съответствие с член 21, параграф 5 от Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета (42). Финансовият принос се използва за целите на изпълнението на действията на годишния солидарен резерв, посочени в член 56, параграф 2, буква б) от настоящия член.

2.   Ползващите се държави членки определят действията, които могат да бъдат финансирани чрез финансовия принос, посочен в параграф 1 от настоящия член, и ги представят на Форума на техническо равнище. Комисията поддържа тясна връзка с ползващите се държави членки с оглед да се гарантира, че тези действия съответстват на целите, определени в член 56, параграф 2, буква б) и в член 56, параграф 3. Координаторът на ЕС в областта на солидарността поддържа опис на действията и го предоставя чрез Форума на техническо равнище.

3.   Комисията приема акт за изпълнение относно правилата за използването на финансовия принос. Този акт за изпълнение се приема в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 77, параграф 2.

4.   Когато посочената в член 57, параграф 1 от настоящия регламент сума не е изцяло разпределена, останалата сума може да бъде добавена към сумата, посочена в член 10, параграф 2, буква б) от Регламент (EС) 2021/1147.

5.   Държавите членки докладват на Комисията и на Форума на техническо равнище относно напредъка в изпълнението на действията, финансирани чрез финансов принос съгласно настоящия член.

6.   Комисията включва в доклад си, посочен в член 9, информация относно изпълнението на действията, финансирани чрез финансов принос съгласно настоящия член, включително по въпроси, които биха могли да засегнат изпълнението и всички мерки, предприети за справяне с тях.

1.   Ангажименти под формата на алтернативни мерки за солидарност се основават на конкретно искане на ползващата се държава членка. Тези приноси се считат за финансова солидарност и тяхната конкретна стойност се определя съвместно и по реалистичен начин от съответните допринасящи и ползващи се държави членки и се съобщава на координатора на ЕС в областта на солидарността, преди тези приноси да бъдат изпълнени.

2.   Държавите членки предоставят алтернативни мерки за солидарност само в допълнение към и без да дублират мерките, предоставяни от операции на органите, службите и агенциите на Съюза или от финансиране от Съюза в областта на управлението на убежището и миграцията в ползващите се държави членки, като същевременно избягват да ги дублират. Държавите членки предоставят алтернативни мерки за солидарност само в допълнение към това, за което се изисква да допринесат чрез органите, службите и агенциите на Съюза.

3.   Ползващите се и допринасящите държави членки приключват изпълнението на договорените алтернативни мерки за солидарност, дори ако съответните актове за изпълнение са изтекли.

1.   Процедурата, описана в настоящия член, се прилага за преместването на лица, посочено в член 56, параграф 2, буква a).

2.   Преди да приложи процедурата, описана в настоящия член, ползващата се държава членка се уверява, че не съществуват основателни причини да се счита, че засегнатото лице представлява заплаха за вътрешната сигурност. Ако съществуват основателни причини да се счита, че лицето представлява заплаха за вътрешната сигурност преди или по време на процедурата, предвидена в настоящия член, включително когато е установено наличие на заплаха за вътрешната сигурност в съответствие с член 15 от Регламент (ЕС) 2024/1356, ползващата се държава членка не прилага или незабавно прекратява процедурата, предвидена в настоящия член. Ползващата се държава членка изключва засегнатото лице от всякакво бъдещо преместване или прехвърляне към която и да е държава членка. Когато засегнатото лице е кандидат за международна закрила, ползваща се държава членка е компетентната държава членка по смисъла на член 16, параграф 4 от настоящия регламент.

3.   Когато следва да бъде извършено преместване, ползващата се държава членка идентифицира лицата, които могат да бъдат преместени. По искане на ползващата се държава членка Агенцията в областта на убежището подпомага ползващата се държава членка при идентифицирането на лицата, които трябва да бъдат преместени, и при намирането на съответствията им с държавите членки на преместване в съответствие с член 2, параграф 1, буква к) от Регламент (ЕС) 2021/2303.

Държавата членка взема предвид, когато е приложимо, съществуването на значими връзки, като например връзки, основаващи се на съображения от семеен или културен характер, между засегнатото лице и държавата членка на преместване. За тази цел ползващата се държава членка дава на лицата, които трябва да бъдат преместени, възможността да представят информация за съществуването на значими връзки с конкретни държави членки и да представят съответната информация и документация с оглед определянето на тези връзки. Тази възможност не означава право на избор на конкретна държава членка на преместване съгласно настоящия член.

4.   За целите на идентифицирането на лица, които трябва да бъдат преместени, и на намирането на съответствията им с държавите членки на преместване, ползващите се държави членки могат да използват инструменти, разработени от координатора на ЕС в областта на солидарността.

Кандидатите, които нямат значими връзки с никоя държава членка, се разпределят справедливо между останалите държави членки на преместване.

Когато идентифицираното за преместване лице се ползва с международна закрила, засегнатото лице се премества едва след като това лице даде писмено съгласие да бъде преместено.

5.   Когато трябва да се извърши преместване, ползващата се държава членка информира лицата, посочени в параграф 1 от настоящия член, за процедурата, предвидена в настоящия член и член 68, както и, когато е приложимо, за задълженията по член 17, параграфи 3, 4 и 5 и за последиците от неспазването, предвидени в член 18.

Първата алинея от настоящия параграф не се прилага по отношение на кандидати, за които ползващата се държава членка може да бъде определена като компетентната държава членка съгласно критериите, посочени в членове 25—28 и член 34, с изключение на член 25, параграф 5. Такива кандидати не отговарят на условията за преместване.

6.   Държавите членки гарантират, че членовете на семейството се преместват на територията на същата държава членка.

7.   В случаите, посочени в параграфи 2 и 3, ползващата се държава членка предава на държавата членка на преместване възможно най-бързо цялата съответна информация и документи относно засегнатото лице, като използва стандартен формуляр, с цел, наред с другото, да даде възможност на органите на държавата членка на преместване да проверят дали има основания да се счита, че засегнатото лице представлява заплаха за вътрешната сигурност.

8.   Държавата членка на преместване разглежда информацията, предадена от ползващата се държава членка съгласно параграф 7, и се уверява, че не съществуват основателни причини да се счита, че засегнатото лице представлява заплаха за вътрешната сигурност. Държавата членка на преместване може да реши да провери тази информация чрез индивидуално интервю със засегнатото лице. Засегнатото лице бива информирано надлежно за естеството и целта на такова интервю. Индивидуалното интервю се провежда в сроковете, предвидени в параграф 9.

9.   Когато не съществуват основателни причини да се счита, че засегнатото лице представлява заплаха за вътрешната сигурност, държавата членка на преместване потвърждава, че ще премести засегнатото лице в срок от една седмица от получаването на съответната информация от ползващата се държава членка.

Когато при проверките бъде потвърдено, че съществуват основателни причини да се счита, че засегнатото лице представлява заплаха за вътрешната сигурност, държавата членка на преместването уведомява ползващата се държава членка в срок от една седмица от получаването на съответната информация от тази държава членка за естеството на сигнала от всяка релевантна база данни и за основните елементи за такъв сигнал. В такива случаи преместването на засегнатото лице не се извършва.

В изключителни случаи, когато може да бъде доказано, че разглеждането на информацията е особено сложен процес или че в същото време трябва да бъдат проверени голям брой случаи, държавата членка на преместването може да отговори след едноседмичния срок, упоменат в първа и втора алинея, но при всички случаи в срок от две седмици. В такива ситуации държавата членка на преместването съобщава на ползващата се държава членка за решението си да отложи отговора в първоначалния едноседмичен срок.

Бездействието в едноседмичния срок по първа и втора алинея или двуседмичния срок по трета алинея е равносилно на потвърждаване на получаването на информацията и води до задължение за преместване на засегнатото лице, включително задължение за осигуряване на подходяща организация за пристигането му.

10.   Ползващата се държава членка взема решение за прехвърляне в срок от една седмица след потвърждението от страна на държавата членка на преместване. Тя незабавно уведомява писмено засегнатото лице за решението да го прехвърли в тази държава членка — най-късно два дни преди прехвърлянето в случай на кандидати и една седмица преди прехвърлянето в случай на лица, на които е предоставена международна закрила.

Когато лицето, което трябва да бъде преместено, е кандидат, то спазва решението за преместване.

11.   Прехвърлянето на засегнатото лице от ползващата се държава членка в държавата членка на преместване се извършва в съответствие с националното право на ползващата се държава членка, след съгласуване между заинтересованите държави членки, веднага щом това бъде практически възможно и в срок от 4 седмици след потвърждението на държавата членка на преместване или след окончателното решение по обжалване или преразглеждане на решение за прехвърляне със суспензивно действие в съответствие с член 43, параграф 3.

12.   Ползващите се държави членки и държавите членки на преместване продължават процеса на преместване дори след изтичането на срока за изпълнение или на срока на действие на актовете за изпълнение на Съвета, посочени в членове 57, 61 и 62.

13.   По отношение на процедурата за преместване се прилагат mutatis mutandis член 42, параграфи 3, 4 и 5, членове 43 и 44, член 46, параграфи 1 и 3, член 47, параграфи 2 и 3 и членове 48 и 50.

Ползващата се държава членка, извършваща прехвърлянето на лице, на което е предоставена международна закрила, предава на държавата членка на преместване цялата информация, посочена в член 51, параграф 2, на която се основава молбата на лицето, на което е предоставена международна закрила, както и основанията за всички решения, взети по отношение на лицето, на което е предоставена международна закрила.

14.   Комисията установява с актове за изпълнение единни методи за подготвянето и подаването на информация и документи за целите на преместването. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 77, параграф 2. В подготовка на тези актове за изпълнение Комисията може да проведе консултации с Агенцията в областта на убежището.

1.   Държавата членка на преместване уведомява ползващата се държава членка, Агенцията в областта на убежището и координатора на ЕС в областта на солидарността за благополучното пристигане на засегнатото лице или за това, че то не се е явило в указания срок.

2.   Когато държавата членка на преместване е преместила кандидат, за когото компетентната държава членка все още не е определена, държавата членка на преместване прилага процедурите, описани в част III, с изключение на член 16, параграф 2, член 17, параграфи 1 и 2, член 25, параграф 5, член 29, член 30 и член 33, параграфи 1 и 2.

Когато не може да бъде определена компетентна държава членка по първа алинея от настоящия параграф, държавата членка на преместване е компетентна за разглеждането на молбата за международна закрила.

Държавата членка на преместване посочва своята компетентност в Евродак съгласно член 16, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2024/1358.

3.   Когато кандидат, за когото ползващата се държава членка е била преди това определена за компетентна на основания, различни от критериите по член 67, параграф 5, втора алинея, е бил преместен, компетентността за разглеждане на молбата за международна закрила се прехвърля на държавата членка на преместване.

Компетентността за разглеждане на всякакви допълнителни сведения или всяка последваща молба на засегнатото лице в съответствие с членове 55 и 56 от Регламент (EС) 2024/1348 също се прехвърля на държавата членка на преместване.

Държавата членка на преместване посочва своята компетентност в Евродак съгласно член 16, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2024/1358.

4.   Когато е било преместено лице, на което е предоставена международна закрила, държавата членка на преместване автоматично предоставя статут на международна закрила, като зачита статут, предоставен от ползващата се държава членка.

1.   Когато ползваща се държава членка поиска друга държава членка да поеме отговорност за разглеждането на редица молби за международна закрила съгласно член 63, параграфи 1 и 2, тя предава искането си на допринасящата държава членка и включва броя на молбите за международна закрила, за които трябва да бъде поета отговорност, вместо премествания.

2.   Допринасящата държава членка отговаря на искането в срок от 30 дни от получаване на това искане.

Допринасящата държава членка може да реши да приеме да поеме отговорност за разглеждането на по-малък брой молби за международна закрила, отколкото е поискано от ползващата се държава членка.

3.   Държавата членка, която е приела искане съгласно параграф 2 от настоящия член, определя индивидуалните молби за международна закрила, за които поема отговорност, и посочва своята компетентност съгласно член 16, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2024/1358.