(1)

Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (4) е била предмет на няколко съществени изменения. За да се осигурят хармонизация и по-голямо сближаване при решенията за предоставяне на убежище и по отношение на съдържанието на международната закрила с цел да бъдат намалени стимулите за движение в рамките на Съюза, да се насърчават лицата, на които е предоставена международна закрила, да останат в държавата членка, която им е предоставила закрила, както и за да се гарантира еднакво третиране на лицата, на които е предоставена международна закрила, посочената директива следва да бъде отменена и заменена с регламент.

(2)

Общата политика в областта на убежището, включваща обща европейска система за убежище (ОЕСУ), основана на пълното и цялостно прилагане на Женевската конвенция от 28 юли 1951 г. за статута на бежанците, допълнена с Нюйоркския протокол от 31 януари 1967 г. (наричана по-нататък „Женевската конвенция“), представлява съставен елемент на целта на Съюза за постепенно създаване на пространство на свобода, сигурност и правосъдие, отворено за хората, които, подтикнати от обстоятелствата, търсят по законен начин закрила в Съюза. Тази политика следва да бъде ръководена от принципа на солидарност и справедливо поделяне на отговорностите между държавите членки, включително на финансовите последици от нея. Женевската конвенция е крайъгълен камък в международноправния режим за закрила на бежанците.

(3)

ОЕСУ се основава на общи стандарти за процедурите по предоставяне на убежище, признаването и закрилата, предлагани на равнището на Съюза, условията на приемане и системата за определяне на държавата членка, която е компетентна за разглеждане на молба за международна закрила. Независимо от постигнатия до момента напредък в постепенното развитие на ОЕСУ, продължават да съществуват различия между държавите членки по отношение на използваните процедури, процентите на признаване, вида на предоставяната закрила, нивото на материални условия на приемане и ползите, предоставяни на кандидатите за международна закрила и лицата, на които е предоставена международна закрила. Тези разлики биха могли да доведат до вторични движения и подкопават целта да се гарантира, че всички кандидати се третират еднакво, независимо от мястото на подаване на молба в Съюза.

(4)

В съобщението си от 6 април 2016 г.„Към реформа на общата европейска система за убежище и укрепване на законни начини за достъп до Европа“ Комисията изложи възможностите, с които разполага за усъвършенстване на ОЕСУ, а именно създаване на устойчива и справедлива система за определяне на държавата членка, която е компетентна да разгледа молбата за международна закрила, укрепване на системата „Евродак“, постигане на по-голямо сближаване в системата на Съюза за предоставяне на убежище, предотвратяване на вторичните движения в рамките на Съюза, както и преобразуване на Европейската служба за подкрепа в областта на убежището в агенция. Това съобщение е в съответствие с призивите, отправени на Европейския съвет на 18—19 февруари 2016 г., да бъде постигнат напредък по отношение на реформирането на съществуващата рамка на Съюза, за да се гарантира хуманна и ефективна политика в областта на убежището.

(5)

Тъй като в член 78, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) се призовава за единен статут на бежанец и за осигуряване на правилното функциониране на ОЕСУ, следва да бъде постигнат значителен напредък по отношение на сближаването на националните системи за убежище, като се обърне специално внимание на различните проценти на признаване и видове статут на закрила в държавите членки. Освен това правата, предоставяни на лицата, на които е предоставена международна закрила, следва да бъдат допълнително пояснени и хармонизирани.

(6)

С оглед на това е необходим регламент, за да се гарантира по-пълна хармонизация в рамките на Съюза и да се осигури по-висока степен на правна сигурност и прозрачност.

(7)

Основната цел на настоящия регламент е, от една страна, да се гарантира прилагането от държавите членки на общи критерии за определяне на лицата, които действително се нуждаят от международна закрила, и от друга страна, да се осигури общ набор от права за лицата, на които е предоставена международна закрила, във всички държави членки.

(8)

Освен това по-нататъшното сближаване на правилата относно признаването и съдържанието на статута на бежанец и статута на субсидиарна закрила следва да спомогне за ограничаване на вторичното движение на кандидатите за международна закрила и на лицата, на които е предоставена международна закрила, между държавите членки.

(9)

Международна закрила следва да се предоставя на граждани на трети държави и лица без гражданство, които попадат в обхвата на настоящия регламент и които отговарят на условията за международна закрила. Не следва да се предоставя международна закрила на гражданите на трети държави и лица без гражданство, които попадат извън обхвата на настоящия регламент. Когато се предоставят национални хуманитарни статути, това не следва да води до риск от объркване с международната закрила.

(10)

Разпоредбите на настоящия регламент относно съдържанието на международната закрила, включително правилата за възпиране на вторичните движения, следва да се прилагат за лицата, на които е предоставенa международна закрила след положително приключване на процедура за презаселване или хуманитарен прием в съответствие с Регламент (ЕС) 2024/1350 на Европейския парламент и на Съвета (5).

(11)

Настоящият регламент зачита основните права и съблюдава принципите, признати по-специално в Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“) и Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ). Настоящият регламент има за цел по-специално да гарантира пълното зачитане на човешкото достойнство и правото на убежище на кандидатите за убежище и на придружаващите ги членове на тяхното семейство и да насърчи прилагането на разпоредбите на Хартата, отнасящи се до човешкото достойнство, зачитането на личния и семейния живот, свободата на изразяване на мнение и свободата на информация, правото на образование, свободата при избор на професия и правото на труд, свободата на стопанска инициатива, правото на убежище, защитата при принудително отвеждане, експулсиране или екстрадиране, равенството пред закона, недискриминацията, правата на детето, и правата, свързани със социалната сигурност и социалната помощ и закрилата на здравето. Поради това посочените разпоредби следва да се прилагат по съответния начин.

(12)

По отношение на третирането на лицата, които попадат в приложното поле на настоящия регламент, държавите членки са обвързани от задължения съгласно международноправните актове, по които те са страна, по-специално тези, които забраняват дискриминацията.

(13)

Ресурсите на Фонд „Убежище, миграция и интеграция“, създаден с Регламент (ЕС) 2021/1147 на Европейския парламент и на Съвета (6), следва да бъдат използвани за предоставяне на подходяща подкрепа на усилията на държавите членки за изпълнение на стандартите, определени в настоящия регламент, по-специално на онези държави членки, чиито системи за убежище са подложени на специфичен и несъразмерно голям натиск, по-специално поради тяхното географско или демографско положение. Държавите членки следва да се възползват на всички равнища на управление от възможностите, предлагани от фондовете, които не са пряко свързани с политиката в областта на убежището и миграцията, но биха могли да се използват за финансиране на действия в тази област, като същевременно следва да се спазва общият принцип за забрана на двойното финансиране.

(14)

Агенцията на Европейския съюз в областта на убежището, създадена с Регламент (ЕС) 2021/2303 на Европейския парламент и на Съвета (7) („Агенцията в областта на убежището“), следва да оказва подходяща подкрепа при прилагането на настоящия регламент, по-специално чрез осигуряване, при искане от или със съгласието на засегнатата държава членка, на експерти, които да подпомагат органите на тази държава членка при получаването, регистрирането и разглеждането на молбите за международна закрила, и чрез предоставяне на актуална информация по отношение на трети държави, включително информация за държавата на произход, и други съответни насоки и инструменти. При прилагането на настоящия регламент органите на държавите членки следва да вземат под внимание оперативните стандарти, показателите, насоките и най-добрите практики, разработени от Агенцията в областта на убежището. При разглеждането на молбите за международна закрила и без да се засяга индивидуалният характер на тези оценки, органите на държавите членки следва да обръщат внимание на информацията, докладите, общия анализ на ситуацията в държавите на произход и указанията, изготвени на равнището на Съюза от Агенцията в областта на убежището и европейските мрежи за информация относно трети държави в съответствие с Регламент (ЕС) 2021/2303.

(15)

При прилагането на настоящия регламент „висшият интерес на детето“ следва да бъде първостепенно съображение в съответствие с Конвенцията на ООН за правата на детето от 1989 г. При определяне на висшия интерес на детето органите на държавите членки следва надлежно да отчитат принципа на целостта на семейството, благосъстоянието и социалното развитие на ненавършилия пълнолетие, езиковите умения, безопасността и сигурността, както и мнението на ненавършилия пълнолетие, в зависимост от неговата възраст и зрялост.

(16)

За да се защитава висшият интерес на детето и общото благосъстояние на ненавършилия пълнолетие и да се насърчава последователността при помощта и представителството, осигурявани на непридружените ненавършили пълнолетие, държавите членки следва да се стремят да гарантират, доколкото това е възможно, едно и също физическо лице да носи отговорност за непридружения ненавършил пълнолетие, включително по време на процедурата за предоставяне на убежище и след предоставянето на международна закрила.

(17)

Пълнолетно дете следва да се счита за зависимо, въз основа на индивидуална оценка, само когато то не е в състояние да се издържа самостоятелно поради физическо или психическо състояние, свързано със сериозно заболяване или тежко увреждане, което не е временно.

(18)

Разпоредбите относно целостта на семействата в настоящия регламент не засягат ценностите и принципите, признати от държавите членки. В случай на полигамен брак всяка държава членка решава дали желае да прилага разпоредбите относно целостта на семейството в случаите на полигамни домакинства, включително относно ненавършили пълнолетие деца на друг съпруг и лицето, на което е предоставена международна закрила.

(19)

Прилагането на разпоредбите за целостта на семейството следва винаги да се основава на действителните семейни връзки и не следва да включва насилствени бракове и бракове или партньорства, договорени с единствената цел да се даде възможност на съответното лице да влезе или да пребивава в държавите членки. За да не бъдат дискриминирани членове на семейството въз основа на мястото, където е създадено семейството, понятието „семейство“ следва да включва и тези семейства, създадени извън държавата на произход, но преди тяхното пристигане на територията на Съюза.

(20)

Когато държава членка реши, за целите на целостта на семейството, че висшият интерес на сключилия брак ненавършил пълнолетие е да остане при родителите си, съпругът на ненавършилият пълнолетие не следва да получава право на пребиваване на основание на този брак съгласно настоящия регламент.

(21)

Настоящият регламент не засяга Протокол № 24 относно убежището, предоставяно на гражданите на държавите — членки на Европейския съюз, приложен към Договора за Европейския съюз (ДЕС) и ДФЕС.

(22)

Признаването на статута на бежанец е декларативен акт.

(23)

Консултациите с Върховния комисар на ООН за бежанците (ВКБООН) могат да предоставят ценни насоки на органите на държавите членки, когато се произнасят дали даден кандидат е бежанец по смисъла на член 1 от Женевската конвенция.

(24)

Когато се извършва проверка дали кандидатите имат основателни опасения от преследване или са изложени на реална опасност да понесат тежко посегателство и дали стабилни, установени недържавни органи, включително международни организации, контролират дадена държава или значителна част от нейната територия и осигуряват закрила, и когато се прави оценка дали кандидатите имат достъп до закрила срещу преследване или тежки посегателства в друга част на държавата на произход, различна от областта на живеене („алтернатива за вътрешна закрила“), решаващият орган следва да вземе предвид, inter alia, съответната обща информация и препоръки, издадени от ВКБООН.

(25)

Следва да се установят стандарти относно определението и съдържанието на статута на бежанец с цел подпомагане на компетентните национални органи на държавите членки при прилагането на Женевската конвенция.

(26)

Необходимо е да се приемат общи критерии за признаване на статут на бежанец на кандидатите за убежище по смисъла на член 1 от Женевската конвенция.

(27)

Когато един или повече конкретни аспекти на декларациите на кандидата не са подкрепени с документи или други доказателства, при съмнения се взема решение в полза на кандидата, при условие че кандидатът е положил реални усилия да обоснове необходимостта от международна закрила, всички значими елементи, с които той разполага, са представени и е дадено задоволително обяснение относно липсата на други значими елементи, декларациите на кандидата са счетени за непротиворечиви и достоверни и е установена общата достоверност на твърденията, като се взема предвид моментът, в който кандидатът е подал молба за международна закрила, и когато е целесъобразно — причините, поради които не е направил това по-рано.

(28)

Решаващият орган не следва да заключава, че декларацията на кандидата не е достоверна единствено поради факта, че той не се е позовал на своята обявена сексуална ориентация първия път, когато е получил възможност да посочи основанието за преследване, освен ако не е очевидно, че кандидатът възнамерява единствено да забави или да затрудни изпълнението на дадено решение, което води до неговото връщане.

(29)

Убежденията, вярванията или ориентацията на кандидата, пораждащи действия, които биха могли да формират основата за основателни опасения от преследване или реална опасност от понасяне на тежко посегателство, следва да се вземат предвид, дори ако са били напълно или частично прикривани в държавата на произход.

(30)

Когато по време на процедурата кандидатът не е на разположение поради обстоятелства извън неговия контрол, се прилагат съответните разпоредби и гаранции, определени в Регламент (ЕС) 2024/1351 на Европейския парламент и на Съвета (8), Регламент (ЕС) 2024/1348 на Европейския парламент и на Съвета (9) и Директива (ЕС) 2024/1346 на Европейския парламент и на Съвета (10).

(31)

Необходимо е по-специално да се въведат общи понятия за необходимост от закрила, възникваща на място, източници на посегателство и на закрила, вътрешна закрила и преследване, включително причините за преследване.

(32)

Закрила може да бъде предоставяна или от държавата, или от стабилни, установени недържавни органи, включително международни организации, които контролират държавата или съществена част от нейната територия и отговарят на условията, предвидени в настоящия регламент, при условие че могат и желаят да предоставят закрила. Тази закрила следва да бъде реална и да няма временен характер.

(33)

Когато държава или нейни представители не извършват преследване или тежко посегателство, като част от оценката на молбата за международна закрила решаващият орган следва да проучи дали съществува алтернатива за вътрешната закрила, след като е установил, че в противен случай за кандидата ще се прилагат критериите за определяне, предвидени в настоящия регламент. Алтернативата за вътрешна закрила срещу преследване или тежко посегателство следва да е реално на разположение на кандидатите в част от държавата на произход, до която те могат безопасно и законно да пътуват и в която могат да бъдат допуснати и в която може основателно да се очаква да се установят. Тежестта на доказване, че е налице алтернатива за вътрешна закрила, следва да бъде за решаващия орган. Когато решаващият орган докаже, че е налице алтернатива за вътрешна закрила, кандидатите следва да имат право да представят доказателства и елементи, с които разполагат.

(34)

Когато преценява дали може основателно да се очаква кандидатите да се установят в друга част на държавата на произход, решаващият орган следва също така да взема предвид дали те ще са в състояние да отговорят на основните си потребности във връзка с достъпа до храна, хигиена и подслон с оглед на местните обстоятелства в тяхната държава на произход.

(35)

Когато преследването или тежкото посегателство се извършва от държавата или от нейни представители, следва да се изхожда от презумпцията, че кандидатът няма на разположение реална закрила и не е необходимо решаващият орган да проучва наличността на алтернатива за вътрешна закрила. Решаващият орган следва да може да проучи наличността на алтернатива за вътрешна закрила, само когато е ясно установено, че опасността от преследване или тежко посегателство произтича от субект, чиито правомощия са ясно ограничени до определен географски район, или когато самата държава има контрол само върху някои части от територията на съответната държава.

(36)

При оценяването на подадена на място молба фактът, че рискът от преследване или тежко посегателство се основава на обстоятелства, които не представляват изразяване или продължение на убеждения или ориентации, изразявани в държавата на произход, би могъл да послужи като признак, че единствената или основната цел на кандидата е била да се създадат необходимите условия за подаване на молба за международна закрила.

(37)

В зависимост от обстоятелствата действията на преследване, насочени срещу лицата по причина на техния пол или срещу деца, могат да включват, inter alia, наемане на ненавършили пълнолетие, генитално осакатяване, принудителен брак, трафик на деца и детски труд, както и трафик с цел сексуална експлоатация.

(38)

Действията на преследване могат да бъдат под формата на непропорционално или дискриминационно наказателно преследване или наказание. Такова непропорционално или дискриминационно наказателно преследване или наказание може да възникне, inter alia, в случаите, в които кандидатите отказват да изпълнят военна служба по морални, религиозни или политически причини или поради принадлежност към определена етническа група, или поради притежаване на конкретно гражданство.

(39)

Едно от условията за предоставяне на статут на бежанец по смисъла на член 1, буква А от Женевската конвенция е наличието на причинно-следствена връзка между причините за преследване, а именно раса, религия или убеждения, националност, политически възгледи или принадлежност към определена социална група, и действията на преследване или липсата на закрила срещу такива действия.

(40)

Необходимо е също така да се въведе общо понятие за основанието за преследване „принадлежност към определена социална група“. С цел определянето на дадена социална група следва надлежно да се вземат предвид въпросите, свързани със сексуалната ориентация или пола на кандидата, включително неговата полова идентичност и изразяване на половата принадлежност, които могат да бъдат свързани с определени правни традиции и обичаи, водещи например до генитално осакатяване, принудителна стерилизация или принудителен аборт, доколкото тези въпроси са свързани с основателните опасения на кандидата от преследване. В зависимост от обстоятелствата увреждането може да бъде характеристика за целите на определянето на определена социална група.

(41)

Обстоятелствата в държавата на произход, включително например съществуването и прилагането на наказателноправните норми, насочени специално към лесбийки, гейове, бисексуални, транссексуални и интерсексуални лица, може да означава, че тези лица трябва да се разглеждат като образуващи определена социална група.

(42)

При разглеждането на молба за международна закрила компетентните органи на държавите членки следва да използват методи за оценка на достоверността на твърденията на кандидата по начин, който зачита правата на кандидата, гарантирани с Хартата и ЕКПЧ, по-специално правото на човешко достойнство и на зачитане на личния и семейния живот. Що се отнася до сексуалната ориентация и половата идентичност, кандидатите не следва да бъдат подлагани на подробни въпроси или тестове, свързани с техните сексуални практики.

(43)

Целите и принципите на Организацията на обединените нации са посочени в преамбюла и в членове 1 и 2 от Устава на Организацията на обединените нации и са включени в нейните резолюции относно мерките за борба с тероризма. В тези резолюции, inter alia, се заявява, че „терористичните актове, методи и практики противоречат на целите и принципите на Организацията на обединените нации“, и че „умишленото финансиране и планиране на актове на тероризъм и умишленото подбудителство към такива актове противоречат на целите и принципите на Организацията на обединените нации“.

(44)

За целите на прилагането на разпоредбите на настоящия регламент за изключване от международна закрила, когато са налице разумни основания да се приеме, че даден кандидат е извършил действие или действия, противоречащи на целите и принципите, посочени в членове 1 и 2 от Устава на Организацията на обединените нации, не се изисква като предварително условие да се установи, че кандидатът е осъден за някое от терористичните престъпления, посочени в член 3, параграф 1 от Директива (ЕС) 2017/541 на Европейския парламент и на Съвета (11).

(45)

За целите на прилагането на разпоредбите на настоящия регламент относно изключването от международна закрила на кандидат поради извършване на деяния, представляващи участие в дейности на терористична група, фактът, че не е установено, че кандидатът е извършил, опитал се е да извърши или е заплашвал да извърши терористичен акт, както е определено в резолюциите на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации, не изключва възможността за органите на държавите членки да счетат, че поведението на кандидата е в противоречие с целите и принципите на Организацията на обединените нации.

(46)

За целите на индивидуалната оценка на фактите, които могат да представляват сериозни причини да се счита, че кандидатът е виновен за деяния, противоречащи на целите и принципите на Организацията на обединените нации, подбуждал е към такива деяния или е участвал по друг начин в такива деяния, фактът, че кандидатът е признат за виновен от съдилищата на държава членка за участие в дейностите на терористична група, е от особена важност, както и заключението на съд или трибунал, че кандидатът е бил член на ръководството на такава група, и не следва да има изискване да се установява, че кандидатът е подбуждал към извършването на терористичен акт или е участвал по друг начин в такъв акт.

(47)

Извършването на престъпление с политически характер по принцип не представлява основание за изключване от статута на бежанец. Независимо от това особено жестоките действия, при които въпросният акт е непропорционален на предполагаемата политическа цел, и терористичните актове, които се характеризират с жестокост, дори да се твърди, че са извършени с политическа цел, следва да се считат за тежки престъпления, които нямат политически характер, и следователно могат да доведат до изключване от статута на бежанец.

(48)

Следва да се установят също така стандарти относно определението и съдържанието на статута на субсидиарна закрила. Субсидиарната закрила следва да допълва закрилата на бежанците, предвидена в Женевската конвенция. Въпреки че основанието за предоставяне на закрила е различно за статута на бежанец и статута на субсидиарна закрила, продължаващата необходимост от закрила може да бъде със сходна продължителност. Съдържанието на закрилата, предлагана от статута на бежанец или статута на субсидиарна закрила, може да се различава само когато това е изрично предвидено в настоящия регламент. Въпреки това, настоящият регламент позволява на държавите членки да предоставят същите права и ползи и за двата статута.

(49)

Необходимо е да се въведат общи критерии, въз основа на които да се определя кои кандидати за международна закрила отговарят на условията за лица, на които е предоставен статут на субсидиарна закрила. Тези критерии следва да бъдат определени въз основа на международните задължения, произтичащи от актовете за правата на човека, и съществуващите практики в държавите членки.

(50)

За извършването на оценка на тежките посегателства, в резултат на която може да бъде определено, че кандидатите са лица, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, понятието „безогледно насилие“ следва да включва всяко насилие, което може да се разпростира към лица без оглед на личното им положение.

(51)

За извършването на оценка на тежките посегателства, ситуациите, при които въоръжените сили на трета държава се сблъскват с една или повече въоръжени групи или при които се сблъскват две или повече въоръжени групи, следва да се считат за въоръжен вътрешен конфликт. Не е необходимо конфликтът да се квалифицира като „въоръжен конфликт, който няма международен характер“ по смисъла на международното хуманитарно право, нито е необходимо интензитетът на въоръжените сблъсъци, равнището на организираност на наличните въоръжени сили или продължителността на конфликта да бъдат предмет на допълнителна преценка, отделна от тази за степента на насилие, съществуващо на въпросната територия.

(52)

Що се отнася до изискваното доказателство за съществуването на сериозна и индивидуална заплаха за живота или личността на цивилно лице, решаващите органи не следва да изискват от кандидатите да предоставят доказателство, че заплахата е конкретно насочена към тях поради свързани с тяхното лично положение обстоятелства. При все това степента на безогледно насилие, необходима за обосноваване на молбата, е по-ниска, ако кандидатите могат да докажат, че са специфично засегнати поради свързани с личните им обстоятелства фактори. Освен това съществуването на сериозна и индивидуална заплаха следва по изключение да се счита за установено от решаващия орган, когато степента на безогледно насилие, с която се характеризира въоръженият конфликт, достига толкова високо ниво, че са налице съществени основания да се счита, че цивилно лице, което бъде върнато в държавата на произход или в съответната част на държавата на произход, ще бъде изправено, поради самото си присъствие там, пред реална опасност да бъде изложено на такова тежко посегателство.

(53)

В зависимост от обстоятелствата, включително продължителността и целта на престоя, пътуването до държавата на произход може да послужи като признак, че лицата, на които е предоставен статут на бежанец, повторно са поискали защитата на държавата на произход или отново са се установили в своята държава на произход, или за лицата, на които е предоставен статут на субсидиарна закрила — че основанията за предоставяне на статута са престанали да съществуват.

(54)

В съответствие с Регламент (ЕС) 2024/1348 държавите членки следва да гарантират, че кандидатите имат достъп до ефективни правни средства за защита пред съд или трибунал срещу решения на решаващите органи за отхвърляне на молби за международна закрила като неоснователни или срещу решения за отнемане на международна закрила. В това отношение причините, поради които решаващият орган е решил да отхвърли молба за международна закрила или да отнеме международната закрила на лице, на което е предоставен такъв статут, следва да подлежат на задълбочен преглед от компетентен съд или трибунал в рамките на всяка жалба, подадена срещу това решение за отхвърляне или отнемане.

(55)

Документите за пътуване, които се издават на лица, на които е предоставена международна закрила, за първи път или се подновяват след влизането в сила на настоящия регламент, следва да са в съответствие с Регламент (ЕО) № 2252/2004 на Съвета (12), или с еквивалентните минимални стандарти за отличителни знаци за сигурност и биометричните данни.

(56)

Разрешенията за пребиваване, които се издават на лица, на които е предоставена международна закрила за първи път или се подновяват след влизането в сила на настоящия регламент, следва да са в съответствие с Регламент (ЕО) № 1030/2002 на Съвета (13).

(57)

В периода между предоставянето на международна закрила и издаването на разрешение за пребиваване държавите членки следва да гарантират, че лицата, на които е предоставена международна закрила, имат ефективен достъп до всички права, установени в настоящия регламент, с изключение на свободата на движение в рамките на Съюза и издаването на документ за пътуване.

(58)

Поради тясната си връзка с лицето, на което е предоставена международна закрила, по принцип е вероятно членовете на семейството му да бъдат изложени на действия на преследване или тежки посегателства, които могат да представляват основание за предоставяне на международна закрила. С цел да бъде запазена целостта на семейството, когато членовете на семейството, намиращи се на територията на една и съща държава членка, не отговарят на условията за международна закрила, те следва да имат право да кандидатстват за разрешение за пребиваване. Такива разрешения за пребиваване следва да се предоставят, освен ако за членовете на семейството са налице основания за изключване или ако съображения, свързани с националната сигурност или обществения ред, изискват друго. Членовете на семейството следва също така да се ползват от правата, предоставени на лицето, на което е предоставена международна закрила, след като бъде предоставена международна закрила. Без да се засягат разпоредбите в настоящия регламент, отнасящи се до запазването на целостта на семейството, когато ситуацията попада в обхвата на Директива 2003/86/ЕО (14) на Съвета и са изпълнени условията за събиране на семейството, определени в нея, на членовете на семейството на лицето, на което е предоставена международна закрила, които в лично качество не отговарят на условията за такава закрила, следва да бъдат предоставени разрешения за пребиваване и права в съответствие със същата директива. Настоящият регламент следва да се прилага, без да се засяга Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (15).

(59)

Документи за пътуване следва да се издават на членове на семейството на лицата, на които е предоставена международна закрила, в съответствие с националните процедури.

(60)

При оценяването на промяната в обстоятелствата в трета държава компетентните органи на държавите членки следва да се уверяват, като имат предвид индивидуалната ситуация на лицето, на което е предоставена международна закрила, че субектът или субектите, предоставящи закрила в тази държава, са предприели разумни мерки, за да попречат на преследването или тежкото посегателство, че следователно тези субекти действат, inter alia, посредством ефективна правораздавателна система, позволяваща разкриването, наказателното преследване и наказването на деянията, представляващи преследване или тежко посегателство, и че въпросното лице, на което е предоставена международна закрила, ще има достъп до такава закрила, ако статутът на бежанец или на субсидиарна закрила бъде отнет.

(61)

Когато извършва оценка дали са престанали да съществуват основанията за предоставяне на международна закрила, решаващият орган следва да вземе предвид всички относими източници на информация и насоки, които са на разположение на национално равнище, на равнище на Съюза и на международно равнище, включително препоръките, издадени от ВКБООН.

(62)

Когато кандидатът попада в приложното поле на член 1, буква Г от Женевската конвенция относно закрилата или помощта от органи или агенции на Организацията на обединените нации, различни от ВКБООН, при преценяването дали защитата или съдействието са прекратени по причини, независещи от кандидата и независимо от неговата воля, решаващият орган следва да установи дали кандидатът е бил принуден да напусне зоната на действие на съответния орган или агенция, дали личната безопасност на кандидата е била изложена на сериозен риск и дали съответния орган или агенция не са били в състояние да гарантират условията на живот на кандидата в съответствие със своя мандат.

(63)

Когато статутът на бежанец или на субсидиарна закрила престане да съществува, решението на решаващият орган на държава членка за отнемане на статута не засяга възможността въпросният гражданин на трета държава или въпросното лице без гражданство да подаде молба за пребиваване на основания, различни от тези, с които е обосновано предоставянето на международна закрила, или да остане законно на територията на тази държава членка на други основания, и по-специално когато има валидно дългосрочно разрешение за пребиваване в Съюза, съгласно съответното право на Съюза или националното право.

(64)

Решението за прекратяване на международна закрила не следва да има обратно действие. Решението за отнемане на международна закрила следва да има обратно действие. Когато дадено решение се базира на основание за прекратяване, то не следва да има обратно действие. Когато се отнема статут на бежанец или статут на субсидиарна закрила въз основа на факта, че статутът не е следвало да бъде предоставят, придобитите права могат да бъдат запазени или загубени в съответствие с националното право.

(65)

Лицата, на които е предоставена международна закрила, следва да пребивават в държавата членка, в която им е предоставена закрила. Лицата, на които е предоставена международна закрила и притежават валиден документ за пътуване и разрешение за пребиваване, издадено от държава членка, която прилага изцяло достиженията на правото от Шенген, следва да имат право да влизат и да се придвижват свободно на територията на държавите членки, които прилагат изцяло достиженията на правото от Шенген, в рамките на разрешения период на престой в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/399 на Европейския парламент и на Съвета (16) и член 21 от Конвенцията за прилагане на Шенгенското споразумение (17). Лицата, на които е предоставена международна закрила, могат също така да подадат молба за пребиваване в държава членка, различна от държавата членка, която е предоставила международна закрила, в съответствие с приложимите правила на Съюза и националните правила. Това обаче не включва прехвърляне на статута на бежанец или на субсидиарна закрила и свързаните права.

(66)

С цел да се гарантира, че лицата, на които е предоставена международна закрила, спазват разрешения период на престой или пребиваване съгласно съответното национално право, правото на Съюза или международното право, следва да бъде изменена Директива 2003/109/ЕО на Съвета (18), за да бъде предвидено, че петгодишният срок, след който лицата, на които е предоставена международна закрила, отговарят на условията за статут на дългосрочно пребиваващи в Съюза, следва по принцип да започва да тече отново всеки път, когато лицето, на което е предоставена международна закрила, е открито в държава членка, различна от тази, която е предоставила международна закрила, без то да има право на престой или пребиваване там.

(67)

Органите на държавите членки запазват известна свобода на преценка по отношение обществения ред и националната сигурност, които следва да се тълкуват в съответствие с националното право, правото на Съюза и международното право. В зависимост от индивидуалната оценка на конкретните факти, съображенията за обществен ред и национална сигурност могат да обхващат случаите, в които гражданин на трета държава принадлежи към сдружение, поддържащо международния тероризъм, или подкрепя такова сдружение. Когато преценяват дали гражданин на трета държава или лице без гражданство представлява риск за националната сигурност на дадена държава членка, нейните органи имат право да вземат предвид, inter alia, информацията, получена от други държави членки или трети държави.

(68)

Когато вземат решение относно правото на ползите, предвидени в настоящия регламент, компетентният орган следва надлежно да отчита висшия интерес на детето и конкретните обстоятелства на зависимостта от лицето, на което е предоставена международна закрила, на близки роднини, които вече са в съответната държава членка и които не са членове на семейството. При изключителни обстоятелства, когато близък роднина на лице, на което е предоставена международна закрила, е сключил брак ненавършил пълнолетие, който обаче не е придружен от своя(та) съпруг(а), може да се счита, че висшият интерес на ненавършилия пълнолетие интерес е свързан с първоначалното му семейство.

(69)

Държавите членки следва да могат да ограничат достъпа до дейности, упражнявани от наети или самостоятелно заети лица, по отношение на длъжности, които включват упражняване на публична власт и отговорност за защита на общия интерес на държавата или други публични органи. В контекста на упражняването на правото им на еднакво третиране по отношение на членството в организация, представляваща работници, или участието в определена професионална дейност, следва да бъде възможно лицата, на които е предоставена международна закрила, да бъдат изключени от участието в управлението на публичноправни органи и от заемането на длъжност, регулирана от публичното право.

(70)

Обезщетенията за жилищно настаняване следва да представляват основно обезщетение, доколкото могат да се разглеждат като социално подпомагане.

(71)

За да се подобри реалното ползване от лицата, на които е предоставена международна закрила, на правата и ползите, предвидени в настоящия регламент, е необходимо да бъдат отчетени техните специфични нужди и конкретните предизвикателства, свързани с интеграцията, пред които те са изправени, и да бъде улеснен достъпът им до правата, свързани с интеграцията, по-специално по отношение на образователните възможности, свързани със заетостта, и професионалното обучение, както и до процедурите за признаване на чуждестранни дипломи, сертификати и други удостоверения за професионални квалификации, по-специално в обстоятелства, при които е налице липса на документи и неспособност да поемат разходите, свързани с процедурите за признаване.

(72)

Лицата, на които е предоставена международна закрила, следва да се ползват от право на равно третиране с гражданите на държавата членка, която им е предоставила международна закрила, по отношение на социалната сигурност.

(73)

На лицата, на които е предоставена международна закрила, следва да бъде осигурен достъп до медицински грижи, който включва такива грижи както по отношение на физическото, така и по отношение на психическото здраве, включително и сексуалното и репродуктивното здраве, при условие, че такъв достъп е гарантиран и за гражданите на държавата членка, която е предоставила международната закрила.

(74)

С цел да се улесни интеграцията в обществото на лицата, на които е предоставена международна закрила, те следва да получават достъп до мерки за интеграция на местно, регионално и национално равнище, условията за които се определят от държавите членки. Държавите членки следва да разгледат възможността за запазване на достъпа до езикови курсове за лицата, на които е предоставена международна закрила, когато те са имали достъп до езикови курсове в качеството си на кандидати.

(75)

За ефективен мониторинг на прилагането на настоящия регламент е необходимо то да се подлага на оценка на редовни интервали.

(76)

Доколкото целите на настоящия регламент, а именно установяването на стандарти за предоставянето на международна закрила на граждани на трети държави и на лица без гражданство от държавите членки, за единен статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, и за съдържанието на предоставената закрила, не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите членки, а поради обхвата и последиците от действието на настоящия регламент могат да бъдат по-добре постигнати на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от ДЕС. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигане на тези цели.

(77)

В съответствие с членове 1 и 2 и член 4а, параграф 1 от Протокол № 21 относно позицията на Обединеното кралство и Ирландия по отношение на пространството на свобода, сигурност и правосъдие, приложен към ДЕС и към ДФЕС, и без да се засяга член 4 от посочения протокол, Ирландия не участва в приемането на настоящия регламент и не е обвързана от него, нито от неговото прилагане.

(78)

В съответствие с членове 1 и 2 от Протокол № 22 относно позицията на Дания, приложен към Договора за Европейския съюз и към Договора за функционирането на Европейския съюз, Дания не участва в приемането на настоящия регламент и не е обвързана от него, нито от неговото прилагане,