(1)

На 7 декември 2020 г. Съветът прие заключения, в които отбеляза с нарастваща загриженост, че тежката финансова, икономическа, социална и политическа криза в Ливан се влошаваше непрекъснато през предходните месеци и че от все по-големите трудности в страната страда на първо място ливанското население.

(2)

Съветът подчерта, че е необходимо ливанските власти спешно да проведат реформи, за да възстановят доверието на международната общност. Той заяви, че Съюзът е готов да подкрепи реформите, но процесът на реформи трябва да се ръководи от Ливан. Съветът призова ливанските власти да изпълнят своите предходни ангажименти, включително тези, поети в контекста на конференцията CEDRE през април 2018 г., и които се ползват с подкрепата на Международната група за подкрепа на Ливан (МГП) (която обединява ООН и правителствата на Китай, Франция, Германия, Италия, Руската федерация, Обединеното кралство и САЩ, заедно с Европейския съюз и Арабската лига) и други членове на международната общност (в т.ч. Световната банка и Международния валутен фонд). Освен това Съветът призова ливанските власти да проведат спешно реформи въз основа на споразуменията, постигнати от всички политически лидери на Ливан след експлозията от 4 август 2020 г., с цел преодоляване на политическите различия в подкрепа на реформите. Тези реформи предполагат, по-специално съдържателни и дълбоки реформи в икономиката и управлението за възстановяване на икономическата стабилност, подобряване на предоставянето на обществени услуги, справяне с растящите нива на бедност, намаляване на неравенствата, постигане на устойчивост на публичните финанси, възстановяване на доверието във финансовия сектор, гарантиране на независимостта на съдебната система, гарантиране на зачитането на правата на човека и върховенството на закона, борба с корупцията и удовлетворяване на легитимните стремежи, изразени по мирен начин от ливанския народ. Съветът изрази също подкрепата си за рамката за реформа, възстановяване и реконструкция за „повторно изграждане на един по-добър Ливан“, ръководен от принципите на прозрачност, приобщаване и отчетност.

(3)

Рамката за реформа, възстановяване и реконструкция на Ливан, установена от Съюза, ООН и Световната банка през декември 2020 г., се управлява съвместно с ливанското правителство. Наред с това планът за финансово възстановяване от април 2020 г. беше одобрен от Съвета на министрите на Ливан и приветстван от международната общност. Същевременно, в съвместно изявление от 23 септември 2020 г. МГП приветства постигнатото от всички политически лидери на Ливан споразумение по всеобхватна пътна карта за реформи с график за изпълнение в съответствие с вече поетите от тях ангажименти, включително ангажиментите, поети в контекста на конференцията CEDRE през 2018 г., и които се ползват с подкрепата на МГП и други членове на международната общност.

(4)

В заключенията си от 7 декември 2020 г. Съветът продължи да приканва настойчиво правителството, функциониращо като служебно от август 2020 г., да действа бързо и решително в рамките на предвиденото в конституцията, но същевременно отбеляза, че една програма, получила пълната подкрепа на Парламента на Ливан, която включва конкретни, надеждни и обвързани със срокове ангажименти за реформи за преодоляване на трудностите в Ливан, би могла да бъде изпълнена само от пълноценно функциониращо правителство. Затова Съветът призова всички ливански заинтересовани страни и политически сили да подкрепят спешното съставяне на водено от мисия надеждно и отговорно ливанско правителство, способно да осъществи необходимите реформи.

(5)

От 7 декември 2020 г. насам Съветът многократно изрази сериозна загриженост във връзка с влошаващото се положение в Ливан. Въпреки постоянните призиви от страна на Съюза и други съответни международни участници към ливанските политически сили и заинтересовани страни да действат в името на националния интерес и да не отлагат повече сформирането на редовно правителство, способно да отговори на неотложните нужди на страната и да осъществи критичните реформи, все още няма напредък в процеса за сформиране на правителството. От оставката на предишното правителство през август 2020 г. изминаха повече от единадесет месеца, както и девет месеца откакто през октомври 2020 г. ливанският парламент посочи нов кандидат за министър-председател, който се оттегли през юли 2021 г.

(6)

Междувременно икономическото, социалното и хуманитарното положение в Ливан продължава да се влошава и хората продължават да страдат. В своя Lebanon Economic Monitor (Обзор на икономиката на Ливан) от юни 2021 г. Световната банка посочва, че Ливан преминава през тежка и продължителна икономическа депресия, която вероятно ще се нареди сред най-тежките случаи на кризи в света от средата на деветнадесети век насам. Световната банка определя кризата като „умишлена депресия“ с неадекватни политически решения, вследствие на липса на политически консенсус относно ефективни политически инициативи. Според Световната банка повече от половината от населението вероятно е под прага на бедността за страната, равнището на безработица нараства и все по-голям дял от домакинствата срещат трудности при достъпа до основни услуги, включително здравни грижи. Световната банка посочва, че рязкото влошаване на основните услуги би имало дългосрочни последици: масова миграция, загуба на знания, слаби резултати в здравеопазването и липса на подходящи мрежи за сигурност, наред с другото. Световната банка прогнозира, че възстановяването от трайното увреждане на човешкия капитал би било много трудно и че това вероятно ще направи кризата в Ливан уникална в сравнение с други глобални кризи. Световната банка отбелязва още, че все по-тежките социално-икономически условия създават риск от системни недостатъци на национално равнище, с нарастваща заплаха от потенциални изблици на социално напрежение и липса на ясна перспектива за изход от кризата.

(7)

Населението на Ливан плаща изключително висока цена за бездействието на ливанските политически лидери. Настоящата икономическа, социална, хуманитарна и политическа криза представлява сериозна заплаха за стабилността и сигурността на Ливан, с възможни последици за стабилността и сигурността на целия регион.

(8)

Съюзът е готов да използва всички свои политически инструменти, за да допринесе за устойчиво излизане от настоящата криза и да реагира на евентуално по-нататъшно влошаване на демокрацията и върховенството на закона, както и на икономическото, социалното и хуманитарното положение в Ливан. Предвид сериозността на положението следва да се приеме рамка за целенасочени ограничителни мерки срещу физически лица, отговорни за подкопаването на демокрацията или принципите на правовата държава в Ливан и свързаните с тях физически или юридически лица, образувания или органи.

(9)

Тези целенасочени ограничителни мерки ще преследват целите на общата външна политика и политика на сигурност, определени в член 21 от Договора за Европейския съюз (ДЕС), и ще допринесат за действията на Съюза за укрепване и подкрепа на демокрацията, принципите на правовата държава, правата на човека и принципите на международното право в съответствие с член 21, параграф 2, буква б) от ДЕС. Тяхното прилагане трябва да е в съответствие с член 3, параграф 5 от ДЕС, по-специално като допринася за мира и сигурността, солидарността и взаимното уважение между народите, и защитата на правата на човека, както и за стриктното спазване и развитието на международното право, включително зачитането на принципите на Устава на ООН.

(10)

Заплаха за демокрацията и принципите на правовата държава са лица, които възпрепятстват или подкопават демократичния политически процес, като постоянно възпрепятстват сформирането на правителство или възпрепятстват или сериозно подкопават провеждането на избори, включително на предстоящите общи избори в Ливан, насрочени за май 2022 г. Тези лица защитават своите собствени интереси, независимо дали са техни лични интереси или специфични интереси на тяхната общност или политическа група, в ущърб на ливанския обществен интерес, по-специално като се опитват да злоупотребяват с правилата, уреждащи постигането на консенсус между политическите сили за сформирането на правителство, за да блокират създаването на ново правителство и да запазят статуквото. Действията, застрашаващи демокрацията и принципите на правовата държава, биха могли да включват възпрепятстване или подкопаване на изборния процес.

(11)

Заплаха за демокрацията и принципите на правовата държава са също така и лица, които възпрепятстват изпълнението на плановете, подкрепяни от съответните международни участници, за подобряване на отчетността и доброто управление в публичния сектор или провеждането на важни икономически реформи, включително в банковия и финансовия сектор. Това са по-специално реформите, с които ливанските власти се ангажираха и които се ползват с подкрепата на Съюза и на други съответни международни участници. Налице е постоянен неуспех да се проведат тези реформи и да се предприемат достатъчно надеждни мерки за борба с корупцията и данъчните измами, да се приеме закон за контрол на капитала, както и да се вземат други мерки за гарантиране на прозрачността и пълната отчетност пред ливанския народ.

(12)

Заплаха за демокрацията и принципите на правовата държава са и лица, които извършват тежки финансови злоупотреби, в т.ч. корупция и неразрешен износ на капитал. Финансовите злоупотреби в рамките на политическата и институционалната система са системен проблем, който е в основата на настоящата икономическа, социална, хуманитарна и политическа криза. Извършителите на финансови злоупотреби или тези, които се възползват лично от тях, носят основна отговорност за тежкото социално-икономическо и хуманитарно положение на ливанското население.

(13)

Съветът припомня, че Ливан е страна по Конвенцията на ООН срещу корупцията от 31 октомври 2003 г. и че ливанските власти са поели ангажименти в борбата с корупцията, по-специално на конференцията CEDRE през 2018 г., в плана за финансово възстановяване от април 2020 г. и всеобхватната пътна карта за реформи от септември 2020 г.

(14)

От страна на Съюза са необходими по-нататъшни действия за въвеждането на определени мерки,