18.11.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 303/1

(1)

Директива 93/119/ЕО на Съвета от 22 декември 1993 г. относно защитата на животните по време на клане или умъртвяване (3) определя общи минимални правила за защита на животните по време на клане или умъртвяване в рамките на Общността. От приемането си тази директива не е била съществено изменяна.

(2)

Умъртвяването на животни може да предизвика болка, уплаха, страх или други форми на страдание у животните дори и в условия, които са най-добри в техническо отношение. Някои операции, свързани с умъртвяването, могат да бъдат стресиращи и всяка техника за зашеметяване притежава известни недостатъци. Стопанските оператори, както и всяко лице, участващо в умъртвяването на животни, следва да предприемат необходимите мерки, за да се избегне болката и да се сведат до минимум уплахата и страданието на животните в процеса на клане или умъртвяване, като се вземат предвид най-добрите практики в тази област и разрешените съгласно настоящия регламент методи. Поради това следва да се счита, че болката, уплахата или страданието могат да бъдат избегнати, в случай че стопанските оператори, както и всяко лице, участващо в умъртвяването на животни, нарушават някое от изискванията на настоящия регламент или прилагат разрешени практики, без да вземат предвид най-актуалните технологии, като причиняват на животните, случайно или умишлено, болка, уплаха или страдание.

(3)

Защитата на животните по време на клане или умъртвяване влиза в обхвата на правото на Общността от 1974 г., а с Директива 93/119/ЕО се затвърждава още повече. Наблюдават се обаче големи несъответствия между отделните държави-членки в прилагането на тази директива и се посочват значителни проблеми и различия във връзка с хуманното отношение към животните, които могат да се отразят на конкурентоспособността между стопанските оператори.

(4)

Хуманното отношение към животните е ценност на Общността, установена с Протокол (№ 33) относно закрилата и хуманното отношение към животните, приложен към Договора за създаване на Европейската общност („Протокол (№ 33)“). Защитата на животните по време на клане или умъртвяване е обществен въпрос, който се отразява на отношението на потребителите към селскостопанските продукти. Освен това, по-добрата защита на животните по време на клане допринася за по-високото качество на месото и оказва непряко положително въздействие върху трудовата безопасност в кланиците.

(5)

Националното законодателство относно защитата на животните по време на клане или умъртвяване оказва въздействие върху конкуренцията и съответно върху функционирането на вътрешния пазар на продукти от животински произход, включени в приложение I към Договора за създаване на Европейската общност. Необходимо е да се определят общи правила, за да се гарантира рационалното развитие на вътрешния пазар за тези продукти.

(6)

Европейският орган за безопасност на храните (ЕОБХ), създаден с Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2002 г. за установяване на общите принципи и изисквания на законодателството в областта на храните, за създаване на Европейски орган за безопасност на храните и за определяне на процедури относно безопасността на храните (4), прие две становища относно хуманното отношение към животните като аспект от основните системи за зашеметяване и умъртвяване на някои видове животни, а именно относно хуманното отношение към животните като аспект от основните системи за зашеметяване и умъртвяване на основните видове животни, отглеждани за търговски цели през 2004 г., и относно хуманното отношение към животните като аспект от основните системи за зашеметяване и умъртвяване на елени, кози, зайци, щрауси, патици, гъски и пъдпъдъци, отглеждани за търговски цели — през 2006 г. Правото на Общността в тази област следва да се актуализира, за да се вземат предвид посочените научни становища. Препоръките за постепенно премахване на употребата на въглероден диоксид при свинете, както и на употребата на електрически ток във водна баня за зашеметяване на птиците не са включени в настоящия регламент, тъй като от оценката на въздействието стана ясно, че към настоящия момент тези препоръки не са икономически приемливи в ЕС. Въпреки това е важно в бъдеще това обсъждане да продължи. За тази цел Комисията следва да подготви и представи доклад на Европейския парламент и на Съвета относно различните методи за зашеметяване на птици, и по-специално груповото зашеметяване чрез електрически ток във водна баня. Освен това, от настоящия регламент следва да се изключат други препоръки, тъй като те се отнасят за технически параметри, които следва да бъдат включени в мерките за изпълнение или в насоките на Общността. В настоящия регламент не са включени препоръки относно рибовъдството поради необходимостта от допълнително научно становище и икономическа оценка в тази област.

(7)

През 2007 г. Световната организация за здравеопазване на животните (OIE) прие Кодекса за здравеопазване на сухоземните животни, включващ насоки за клането на животни и за умъртвяването на животни с цел контрол на заболяванията. Тези международни насоки съдържат препоръки относно манипулациите, фиксирането, зашеметяването и обезкръвяването на животни в кланици и умъртвяването на животни при избухване на епидемии от заразни болести. Тези международни стандарти следва също да бъдат отразени в настоящия регламент.

(8)

След приемането на Директива 93/119/ЕО законодателството на Общността относно безопасността на храните, приложимо за кланиците, бе съществено изменено с приемането на Регламент (ЕО) № 852/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно хигиената на храните (5) и Регламент (ЕО) № 853/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно определяне на специфични хигиенни правила за храните от животински произход (6). В посочените регламенти се подчертава отговорността на стопанските оператори от хранително-вкусовата промишленост за гарантиране безопасността на храните. Кланиците подлежат и на процедура за предварително одобряване, при която конструкцията, разположението и оборудването се проверяват от компетентния орган, за да се гарантира съответствието им със съответните технически правила за безопасност на храните. Загрижеността във връзка с хуманното отношение към животните следва да се интегрира по-пълно в кланиците, в тяхната конструкция и разположение, както и използваното в тях оборудване.

(9)

Официалните проверки в хранителната верига също бяха реорганизирани с приемането на Регламент (ЕО) № 882/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно официалния контрол, провеждан с цел осигуряване на проверка на съответствието със законодателството в областта на фуражите и храните и правилата за опазване здравето на животните и хуманното отношение към животните (7) и на Регламент (ЕО) № 854/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. за определяне на специфичните правила за организирането на официален контрол върху продуктите от животински произход, предназначени за човешка консумация (8).

(10)

Условията, при които се умъртвяват животните, отглеждани за селскостопански цели, се отразяват пряко или непряко върху пазара на храни, фуражи или други продукти, както и върху конкурентоспособността на съответните стопански оператори. Поради това тези операции по умъртвяване следва да бъдат уредени в правото на Общността. Традиционните селскостопански видове като коне, магарета, говеда, овце, кози или свине обаче могат да се отглеждат и с друга цел, какъвто е случаят например с домашните любимци, цирковите животни, животните, използвани за работа или при спортни прояви. Когато животни от такива видове се умъртвяват с цел производство на храна или други продукти, тези дейности следва да попадат в обхвата на настоящия регламент. Следователно умъртвяването на диви или заблудени животни за целите на контрола на огнището не попада в обхвата на настоящия регламент.

(11)

За рибите са характерни съществени физиологични различия спрямо сухоземните животни и отглежданата в изкуствена среда риба се коли и умъртвява в съвсем различен контекст, по-специално по отношение на процеса на проверка. Освен това, научните изследвания за зашеметяването на рибите са много по-малко напреднали от тези за другите селскостопански видове. Следва да бъдат установени отделни стандарти за защита на рибите при умъртвяване. Поради това разпоредбите, приложими за рибите, следва да се ограничат понастоящем до ключовия принцип. Допълнителните инициативи на Общността следва да се основават на направена от ЕОБХ научна оценка на риска относно клането и умъртвяването на риба, в която е отразено социалното, икономическото и административното въздействие.

(12)

Етичен дълг е продуктивните животни да се умъртвяват при жестока болка, когато не съществува икономически жизнеспособен начин за облекчаване на тази болка. В преобладаващите случаи животните могат да бъдат умъртвявани, като се спазват съответните условия за хуманно отношение към тях. При изключителни обстоятелства обаче, като например инциденти в отдалечени райони, когато компетентният персонал и оборудването не могат да достигнат до животните, спазването на правилата за оптимално хуманно отношение към животните би могло да удължи страданието им. Следователно е целесъобразно в интерес на животните неотложното умъртвяване да бъде изключено от прилагането на някои разпоредби на настоящия регламент.

(13)

Понякога е възможно животните да бъдат опасни за хората, като евентуално застрашават живота им, причиняват им сериозни наранявания или им предават смъртоносни заболявания. Предотвратяването на тези опасности обикновено се осъществява чрез съответно фиксиране на животните, но е възможно при определени обстоятелства да се наложи умъртвяването на опасни животни, за да се отстранят тези рискове. В такива обстоятелства умъртвяването невинаги може да се осъществи в най-добри условия на хуманно отношение към животните поради неотложността на положението. Ето защо е необходимо да се ползва дерогация от задължението за зашеметяване или незабавно умъртвяване на животните в тези случаи.

(14)

Ловните дейности или любителските риболовни дейности протичат в контекст, за който са характерни условия за умъртвяване, твърде различни от прилаганите за селскостопанските животни, и ловът е предмет на специално законодателство. Следователно е целесъобразно умъртвяването по време на лов или любителски риболов да бъде изключено от обхвата на настоящия регламент.

(15)

В Протокол № (33) се подчертава необходимостта от спазването на законовите или административните разпоредби и на характерните за съответната държава-членка обичаи, свързани по-специално с религиозните обреди, културните традиции и регионалното наследство, при формулирането и прилагането на политиките на Общността, inter alia, в областта на селското стопанство и вътрешния пазар. Следователно е целесъобразно културните мероприятия да бъдат изключени от обхвата на настоящия регламент, в случай че изискването за хуманно отношение към животните би се отразило отрицателно върху самото естество на съответното мероприятие.

(16)

Освен това, културните традиции са свързани с унаследен, установен или обичаен начин на мислене, действие или поведение, включващ идеята за нещо предадено или придобито от предшественик. Те допринасят за поддържането на дълготрайни социални връзки между поколенията. При условие че тези дейности не засягат пазара на продукти от животински произход и не са продиктувани от производствени цели, е целесъобразно умъртвяването на животни по време на посочените мероприятия да бъде изключено от обхвата на настоящия регламент.

(17)

Клането на птици и питомни и диви зайци за лична домашна консумация не се практикува в мащаби, които има вероятност да засегнат конкурентоспособността на промишлените кланици. Също така, необходимите усилия на държавните органи за установяване и контрол на такива операции няма да бъдат пропорционални на потенциалните проблеми за разрешаване. Следователно е целесъобразно тези операции да бъдат изключени от обхвата на настоящия регламент.

(18)

С Директива 93/119/ЕО беше отпусната дерогация по отношение на зашеметяването на животни при ритуално клане, извършвано в кланици. Тъй като разпоредбите на Общността, приложими към ритуалното клане, са транспонирани различно в зависимост от националния контекст и като се има предвид, че националните правила отчитат аспекти, които се простират отвъд целта на настоящия регламент, е важно дерогацията по отношение на зашеметяването на животните преди клане да се запази, като обаче се остави известна степен на субсидиарност на всяка държава-членка. Вследствие на това настоящият регламент зачита свободата на религията и правото религията или убежденията да се изповядват чрез богослужение, обучение, религиозни обреди и ритуали съгласно член 10 от Хартата на основните права на Европейския съюз.

(19)

Съществуват достатъчно научни доказателства за това, че гръбначните животни са същества с усещания, които поради това следва да бъдат включени в обхвата на настоящия регламент. Влечугите и земноводните животни обаче не се отглеждат често в Общността и следователно няма да бъде целесъобразно или пропорционално да бъдат включени в неговия обхват.

(20)

Много методи за умъртвяване са болезнени за животните. Ето защо е необходимо да се използва зашеметяване, така че животните да изпаднат в безсъзнание и да изгубят чувствителността си преди или едновременно с умъртвяването. Определянето на степента на безсъзнание или липса на чувствителност у животното е сложно и трябва да се извършва по научно одобрена методология. Следва обаче да се осъществява наблюдение по показатели, за да се оцени ефикасността на процедурата в практически условия.

(21)

Наблюдението на ефикасността на зашеметяването се основава главно върху оценката на степента на съзнание и чувствителност на животните. Съзнанието на животното се състои предимно в способността му да изпитва емоции и да контролира движенията, които извършва по собствена воля. Като се изключи обездвижването чрез електричество или други видове изкуствено предизвикана парализа, може да се счита, че животното е в безсъзнание, когато смени естественото си изправено положение, не е будно и не показва признаци на положителни или отрицателни емоции като страх или възбуда. Чувствителността на животното се състои предимно в способността му да усеща болка. По принцип едно животно се счита за безчувствено, когато не проявява рефлекси и не реагира на стимули като звук, мирис, светлина или физически контакт.

(22)

Редовно се разработват и предлагат на пазара нови методи за зашеметяване, за да се отговори на новите предизвикателства пред животновъдството и месопроизводството. Поради това е важно да се упълномощи Комисията да одобрява нови методи за зашеметяване, като същевременно запази еднаква и висока степен на защита на животните.

(23)

Насоките на Общността са полезен инструмент, който предоставя на стопанските оператори и компетентните органи конкретна информация относно параметрите, които трябва да се използват, за да се осигури висока степен на защита на животните, като същевременно се запазят равноправните условия за стопанските оператори. Следователно е необходимо да се упълномощи Комисията да разработи такива насоки.

(24)

В зависимост от начина на прилагането им в процеса на клане или умъртвяване, някои методи за зашеметяване могат да доведат до смърт, при което е избегната болката и са сведени до минимум уплахата или страданието на животните. Други методи за зашеметяване могат да не доведат до смърт и животните могат да дойдат в съзнание и да си възвърнат чувствителността по време на следваща болезнена процедура. Следователно подобни методи следва да се допълнят от други техники, които водят до сигурна смърт, преди животните да дойдат в съзнание. Затова е от съществено значение да се уточни кои методи за зашеметяване се нуждаят от допълване с метод за умъртвяване.

(25)

Условията, при които се зашеметяват животните, и резултатите от това зашеметяване варират на практика поради много фактори. Ето защо следва да се прави редовна оценка на резултатите от зашеметяването. За тази цел стопанските оператори следва да създадат представителна извадка за проверка на ефикасността на техните практики на зашеметяване, като вземат предвид еднородността на групата от животни и други ключови фактори като използваното оборудване и участващия персонал.

(26)

Някои практики за зашеметяване могат да се окажат достатъчно надеждни, за да доведат до необратимото умъртвяване на животните при всички обстоятелства, при условие че се прилагат специфични ключови параметри. При подобни случаи нуждата от проверка на зашеметяването би била излишна и несъразмерна. Следователно е целесъобразно да се предвиди възможност за предоставяне на дерогации от задълженията за проверки на зашеметяването, когато съществуват достатъчно научни доказателства, че дадена практика за зашеметяване причинява необратима смърт на всички животни при определени търговски условия.

(27)

Хуманното отношение към животните е силно повлияно от ежедневното управление на операциите, а надеждни резултати могат да бъдат постигнати единствено ако стопанските оператори разработят средства за наблюдение, за да определят ефекта, който предизвикват. Следователно следва да се разработят стандартни оперативни процедури на всеки етап от производствения цикъл, които да се основават на оценката на риска. Те следва да включват ясни цели, отговорни лица, начин на действие, измерими критерии, както и процедури за наблюдение и регистрация. Ключовите параметри за всеки метод за зашеметяване следва да се определят по такъв начин, че да гарантират подходящо зашеметяване на всички животни, подложени на този процес.

(28)

Добре обученият и квалифициран персонал създава по-добри условия за третиране на животните. Уменията във връзка с хуманното отношение към животните се състоят в познаването на основните модели на поведение и на нуждите на съответните видове, както и на признаците, свидетелстващи за съзнание и чувствителност. Те включват и технически умения по отношение на използваното оборудване за зашеметяване. Следователно е необходимо от персонала, който извършва някои кланични операции, и от персонала, надзираващ сезонното умъртвяване на животните, отглеждани за добив на кожа, да се изисква притежаването на свидетелство за квалификация във връзка с изпълняваните от него операции. Да се изисква обаче свидетелство за квалификация от останалия персонал, който се занимава с умъртвяване на животни, не би било пропорционално на поставените цели.

(29)

За персонала с няколкогодишен опит може да се счита, че притежава известни умения. По отношение на този персонал в настоящия регламент следва да се предвиди преходна разпоредба относно изискването за свидетелство за квалификация.

(30)

Оборудването за зашеметяване се разработва и проектира с оглед на ефективността му в конкретен контекст. Поради това производителите следва да предоставят на потребителите подробни указания относно условията, при които следва да се използва и поддържа оборудването, за да се осигури оптимално хуманно отношение към животните.

(31)

За да бъде ефикасно, оборудването за зашеметяване и фиксиране следва да се поддържа по съответния начин. Възможно е да се наложи някои части на оборудването, което се използва интензивно, да бъдат заменени и дори ефикасността на оборудването, което се използва рядко, може да намалее вследствие на корозия или други фактори на околната среда. Също така някои видове оборудване се нуждаят от прецизно калибриране. Ето защо стопанските оператори, както и всяко лице, участващо в умъртвяването на животни, следва да прилагат процедури за поддръжка на това оборудване.

(32)

Фиксирането на животните е необходимо за безопасността на операторите и правилното прилагане на техниките за зашеметяване. Въпреки това фиксирането може да предизвика уплаха у животните и следователно следва да се прилага за възможно най-кратък период от време.

(33)

При неуспешно прилагане на процедурите за зашеметяване е възможно животните да изпитат страдание. Поради това в настоящия регламент следва да се предвиди наличието на подходящо резервно оборудване за зашеметяване, за да се сведат до минимум болката, уплахата или страданието на животните.

(34)

Обхватът на клане на птици, питомни и диви зайци за пряка доставка на малки количества месо на крайния потребител или на местни обекти за търговия на дребно, които директно доставят такова месо на крайния потребител като прясно месо, е различен в различните държави-членки поради националните правила, които уреждат тази дейност в съответствие с член 1, параграф 3, буква г) и член 4 от Регламент (ЕО) № 853/2004. Важно е обаче да се гарантира, че определени минимални изисквания относно хуманното отношение към животните също така се прилагат спрямо тези дейности.

(35)

По отношение на клането на определени категории животни, различни от птици, питомни и диви зайци за частна домашна консумация, вече съществуват определени минимални общностни изисквания, като предварителното зашеметяване, както и национални правила. Целесъобразно е обаче да се гарантира, че определени минимални изисквания относно хуманното отношение към животните също така са установени в настоящия регламент.

(36)

Регламент (ЕО) № 854/2004 съдържа списък на предприятията, от които е разрешен вносът в Общността на определени продукти от животински произход. Изложените в настоящия регламент общи и допълнителни изисквания, приложими към кланиците, следва да се вземат предвид за целите на посочения списък.

(37)

Общността се стреми да насърчава високи стандарти на хуманно отношение към популациите селскостопански животни в целия свят, по-специално във връзка с търговията. Тя подкрепя специфичните стандарти и препоръки относно хуманното отношение към животните на Световната организация за здравеопазване на животните, включително относно клането на животни. Тези стандарти и препоръки следва да се вземат предвид, когато за целите на вноса е необходимо да се установи равностойност с изискванията на Общността съгласно настоящия регламент.

(38)

Ръководствата за добри практики, изготвени от организации на стопанските оператори, са ценни инструменти за подпомагане на стопанските оператори по отношение на спазването на някои изисквания, определени в настоящия регламент, като например разработването и прилагането на стандартни оперативни процедури.

(39)

Кланиците и използваното в тях оборудване са проектирани за определени категории животни и определен капацитет. Ако този капацитет бъде надхвърлен или оборудването не се използва по предназначение, това се отразява отрицателно върху хуманното отношение към животните. Поради това информацията във връзка с посочените аспекти следва да се предава на компетентните органи и да представлява част от процедурата за одобряване на кланици.

(40)

Подвижните кланици намаляват необходимостта от транспортиране на животните на дълги разстояния и по този начин могат да допринесат за запазване на хуманното отношение към животните. Техническите ограничения за подвижните кланици обаче се различават от тези за стационарните кланици и е възможно да се наложи съответно адаптиране на техническите правила. Ето защо в настоящия регламент следва да се предвиди възможността за отпускане на дерогации за освобождаване на подвижните кланици от изискванията относно разположението, конструкцията и оборудването на кланиците. До приемането на подобни дерогации е целесъобразно да се разреши на държавите-членки да определят или да запазят националните правила по отношение на подвижните кланици.

(41)

По отношение на конструкцията, разположението и оборудването на кланиците редовно се въвеждат постижения на научно-техническия прогрес. Ето защо е важно да се упълномощи Комисията да изменя изискванията, приложими към конструкцията, разположението и оборудването на кланиците, като същевременно запазва еднаква и висока степен на защита на животните.

(42)

Насоките на Общността са полезни за предоставяне на стопанските оператори и компетентните органи на конкретна информация относно конструкцията, разположението и оборудването на кланиците, за да се гарантира висока степен на защита на животните, като същевременно се запазят равноправни условия за стопанските оператори. Следователно е необходимо да се упълномощи Комисията да приема такива насоки.

(43)

Клането без зашеметяване изисква гърлото да бъде прерязано с остър нож по подходящ начин, така че страданието да бъде сведено до минимум. Освен това има вероятност при животните, които не са фиксирани по механичен начин след прерязването, да се забави процесът на обезкръвяване и ненужно да се удължи страданието на животните. Говедата, овцете и козите са видовете, при които най-често се прилага тази процедура на клане. Следователно преживните животни, заклани без зашеметяване, следва да бъдат фиксирани самостоятелно и по механичен начин.

(44)

По отношение на манипулациите и фиксирането на животните в кланиците редовно се въвеждат постижения на научно-техническия прогрес. Ето защо е важно да се упълномощи Комисията да изменя изискванията, приложими към манипулациите и фиксирането на животните преди клане, като същевременно запазва еднаква и висока степен на защита на животните.

(45)

Насоките на Общността са полезни за предоставяне на стопанските оператори и на компетентните органи на специфична информация относно манипулациите и фиксирането на животните преди клане, за да се гарантира висока степен на защита на животните, като същевременно се запазят равноправни условия за стопанските оператори. Следователно е необходимо да се упълномощи Комисията да приема такива насоки.

(46)

Опитът на някои държави-членки показа, че назначаването на лице със специална квалификация като служител, отговарящ за хуманното отношение към животните, с оглед координиране и проследяване на прилагането на оперативните процедури за хуманно отношение към животните в кланиците, представлява положителен принос за хуманното отношение. Поради това посочената мярка следва да се прилага в рамките на Общността. Служителят, отговарящ за хуманното отношение към животните, следва да разполага с достатъчно власт и техническа квалификация, за да дава съответните насоки на персонала на кланичната линия.

(47)

Малките кланици, които преобладават при преките продажби на храна на крайния потребител, не се нуждаят от сложна система на управление, за да изпълняват общите принципи на настоящия регламент. Следователно в тези случаи изискването за наличие на служител, отговарящ за хуманното отношение към животните, не е пропорционално на поставените цели и в настоящия регламент следва да се предвиди дерогация от това изискване за такива кланици.

(48)

Унищожаването на огнище често е свързано с управление на кризи, съпроводено от приоритети като здраве на животните, обществено здравеопазване, околна среда или хуманно отношение към животните. Въпреки че е важно правилата за хуманно отношение към животните да се спазват по време на всички етапи от процеса на унищожаване на огнището, при извънредни обстоятелства спазването на тези правила може да застраши здравето на човека или да забави значително процеса на ликвидиране на дадено заболяване, като по този начин изложи повече животни на заболяване и смърт.

(49)

Във връзка с това на компетентните органи следва да бъде разрешено в конкретни случаи да ползват дерогация от някои разпоредби на настоящия регламент, когато ветеринарносанитарната обстановка изисква неотложно умъртвяване на животни и/или когато няма подходящи алтернативни възможности, за да им бъде осигурено оптимално хуманно отношение. Тези дерогации обаче не следва да заместват съответното планиране. За тази цел следва да се повиши нивото на планиране, а хуманното отношение към животните следва да се интегрира по съответния начин в плановете за действие в извънредни ситуации на заразни заболявания.

(50)

С оглед процедурите за обявяване на болести по животните, информация за избухване на епидемии в съответствие с Директива 82/894/ЕИО от 21 декември 1982 г. относно обявяване на болестите по животните в рамките на Общността (9) се предоставя чрез Системата за обявяване на болести по животните (ADNS). Понастоящем системата ADNS не предоставя конкретна информация относно хуманното отношение към животните, но може в бъдеще да бъде разширена с подобна цел. В резултат на това следва да се предвиди дерогация от задължението за отчетност във връзка с хуманното отношение към животните в случай на унищожаване на огнището, с цел очакваното бъдещо развитие на ADNS.

(51)

Съвременното оборудване за зашеметяване и фиксиране е все по-сложно и усъвършенствано и изисква специални умения и анализ. Поради това държавите-членки следва да гарантират, че се осигурява достатъчна научна помощ на компетентния орган, към който да се обръщат служителите, когато оборудването или методите за зашеметяване на животни трябва да бъдат оценени.

(52)

Ефикасността на всеки метод за зашеметяване се основава на контрола на ключовите параметри и редовната му оценка. Разработването на ръководства за добри практики по отношение на оперативните процедури и процедурите за наблюдение, които да се използват при умъртвяване на животни, е важно за предоставяне на подходящи насоки на стопанските оператори във връзка с хуманното отношение към животните. За оценката на такива ръководства са необходими научни знания, практически опит и постигане на компромис между заинтересованите страни. Ето защо тази задача следва да се изпълнява от референтен център или мрежа във всяка държава-членка, в сътрудничество със съответните заинтересовани страни.

(53)

Свидетелствата за квалификация следва да се издават по унифициран начин. Поради това органите или структурите, издаващи свидетелства за квалификация, следва да се акредитират съгласно единни стандарти, които следва да бъдат обект на научна оценка. Във връзка с това, структурата, предоставяща научна помощ в съответствие с член 20, следва да предоставя при необходимост становище относно капацитета и способността на органите или структурите, издаващи свидетелства за квалификация.

(54)

Регламент (ЕО) № 882/2004 предвижда някои действия от страна на компетентния орган в случай на неспазване на изискванията, по-специално по отношение на правилата за хуманно отношение. Във връзка с това е необходимо единствено да се предвидят допълнителните действия, специфични за настоящия регламент, които трябва да се предприемат.

(55)

В Регламент (ЕО) № 178/2002 се предвижда ЕОБХ да насърчава свързването в мрежа на организациите, работещи в неговата област на компетентност, с цел улесняване на научното сътрудничество, обмена на информация, разработването и изпълнението на съвместни проекти, както и обмяната на опит и на най-добри практики по отношение на законодателството в областта на храните.

(56)

Издаването на свидетелства за квалификация и курсовете за обучение следва да бъдат унифицирани. Поради това в настоящия регламент следва да се определят свързаните с това задължения на държавите-членки и условията, при които свидетелствата за квалификация ще се издават, прекратяват временно или отнемат.

(57)

Европейските граждани очакват да бъдат спазвани минимални правила за хуманно отношение по време на клането на животни. По някои въпроси отношението към животните зависи и от националните възприятия и някои държави-членки искат да запазят или да приемат по-широки правила за хуманно отношение от тези, които са одобрени на общностно равнище. Ето защо, в интерес на животните и при условие че това няма да засегне функционирането на вътрешния пазар, е подходящо да се разреши на държавите-членки известна гъвкавост да запазят или в определени области да приемат по-разширени национални правила.

Важно е да се гарантира, че държавите-членки не използват тези национални правила по начин, нарушаващ правилното функциониране на вътрешния пазар.

(58)

По някои въпроси от обхвата на настоящия регламент Съветът се нуждае от допълнителна научна, социална и икономическа информация преди да определи подробни правила, по-специално относно отглежданата в изкуствена среда риба и фиксирането на говеда чрез обръщане на тялото. Вследствие на това е необходимо Комисията да представи на Съвета тази информация, преди да бъде предложено каквото и да е изменение на регламента, по отношение на тези въпроси.

(59)

Разположението, конструкцията и оборудването на кланиците изискват дългосрочно планиране и инвестиране. Съответно в настоящия регламент следва да се предвиди подходящ преходен период, за да се вземе предвид времето, необходимо на отрасъла да се адаптира към съответните изисквания, определени в настоящия регламент. По време на този период следва да продължат да се прилагат изискванията на Директива 93/119/ЕО, приложими за разположението, конструкцията и оборудването на кланиците.

(60)

Държавите-членки следва да установят правила относно санкциите, приложими при нарушение на разпоредбите на настоящия регламент, и да гарантират тяхното прилагане. Посочените санкции следва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи.

(61)

Тъй като целта на настоящия регламент, а именно да осигури хармонизиран подход по отношение на стандартите за хуманно отношение към животните по време на умъртвяване, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите-членки и следователно, поради мащаба и ефекта на настоящия регламент, може да бъде по-добре постигната на общностно равнище, Общността може да приеме мерки в съответствие с принципа за субсидиарност, уреден в член 5 от Договора. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в този член, за постигането на тази цел е необходимо и целесъобразно да се определят специфични правила за умъртвяването на животни за производство на храни, вълна, кожа, кожухарска кожа или други продукти, както и за свързаните операции. Настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тази цел.

(62)

Следва да се приемат необходимите за прилагането на настоящия регламент мерки в съответствие с Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. за установяване на условията и реда за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията (10),

а)

при умъртвяване на животни:

б)

по отношение на птици и питомни и диви зайци, заклани извън кланицата от техния собственик за лична домашна консумация.

а)

„умъртвяване“ означава всеки умишлен процес, причиняващ смъртта на животно;

б)

„свързани операции“ означава операции като манипулации, настаняване, фиксиране, зашеметяване и обезкръвяване на животни, които се провеждат в рамките на тяхното умъртвяване и на мястото, където трябва да бъдат умъртвени;

в)

„животно“ означава всяко гръбначно животно, с изключение на влечуги и земноводни животни;

г)

„неотложно умъртвяване“ означава умъртвяването на ранени или болни животни, които изпитват жестока болка или страдание, в случай че не съществува друга практическа възможност за намаляване на тази болка или страдание;

д)

„настаняване“ означава държането на животни в боксове, обори, навеси или открити терени във връзка с кланични операции или като част от тях;

е)

„зашеметяване“ означава всеки умишлен процес, който причинява загуба на съзнанието и чувствителността, без да предизвиква болка, включително всеки процес, водещ до незабавна смърт;

ж)

„религиозен обред“ означава поредица от действия, свързани с клане на животни, които се изискват от дадена религия;

з)

„културни или спортни прояви“ означава прояви, свързани основно или предимно с установени дългогодишни културни традиции или спортни дейности, включващи надбягвания или друг вид състезания, при които не се произвежда месо или други животински продукти, или при които това производство е минимално спрямо мащаба на проявата като такава и не е значимо от икономическа гледна точка;

и)

„стандартни оперативни процедури“ означава набор от писмени указания, чиято цел е унифициране на изпълнението на конкретна функция или стандарт;

й)

„клане“ означава умъртвяване на животни, предназначени за консумация от човека;

к)

„кланица“ означава всяко предприятие за клане на сухоземни животни, което попада в обхвата на Регламент (ЕО) № 853/2004;

л)

„стопански оператор“ означава всяко физическо или юридическо лице, което контролира предприятие, в което се умъртвяват животни или се извършват каквито и да е свързани операции, попадащи в обхвата на настоящия регламент;

м)

„животни, отглеждани за добив на кожа“ означава бозайници, отглеждани главно за производство на кожа, като норки, порове, лисици, миещи мечки, нутрии и чинчили;

н)

„унищожаване на огнището“ означава процесът на умъртвяване на животни с оглед опазване на общественото здраве, здравето на животните, хуманното отношение към животните или по екологични съображения, който се осъществява под надзора на компетентния орган;

о)

„птици“ означава селскостопански птици, включително птици, които не се считат за домашни, но се отглеждат като домашни животни, с изключение на щраусоподобните;

п)

„фиксиране“ означава прилагането върху животните на процедури за обездвижване, недопускащи болка, страх или възбуда, които могат да бъдат избегнати, с цел улесняване на ефективното зашеметяване и умъртвяване;

р)

„компетентен орган“ означава централният орган на дадена държава-членка, който има правомощия да осигурява спазването на изискванията на настоящия регламент, или всеки друг орган, на който този централен орган е делегирал тези правомощия;

с)

„разрушаване на гръбначния мозък“ означава разкъсване на тъканите на главния и на гръбначния мозък посредством дълъг пръчковиден инструмент, въведен през черепната кухина.

а)

получават физическо удобство и защита, по-специално като се поддържат чисти, държат се при подходящи температурни условия и се предпазват от падане или подхлъзване;

б)

са защитени от нараняване;

в)

се третират и настаняват, като се взема предвид нормалното им поведение;

г)

не показват признаци на болка или страх, които могат да бъдат избегнати, и не проявяват анормално поведение;

д)

не страдат от продължително лишаване от храна и вода;

е)

са предпазени от взаимодействие с други животни, което може да бъде избегнато и което може да навреди на условията за хуманно отношение към тях.

а)

се вземат предвид препоръките на производителите;

б)

за всеки прилаган метод за зашеметяване се определят, въз основа на наличните научни доказателства, ключовите параметри, посочени в приложение I, глава I, гарантиращи неговата ефективност за зашеметяване на животните;

в)

се уточняват мерките, които трябва да се предприемат, когато проверките, посочени в член 5 показват, че животното не е зашеметено по подходящ начин, или, в случай че животните са заклани в съответствие с член 4, параграф 4, че животното все още проявява признаци на живот.

а)

манипулации и грижа за животните, преди да бъдат фиксирани;

б)

фиксиране на животните с цел зашеметяване или умъртвяване;

в)

зашеметяване на животни;

г)

оценка на ефективното зашеметяване;

д)

окачване или повдигане на живи животни;

е)

обезкръвяване на живи животни;

ж)

клане в съответствие с член 4, параграф 4.

а)

видовете, категориите, броят и/или теглото на животните, за които е предназначена употребата на оборудването;

б)

препоръчителните параметри за употреба в различни обстоятелства, включително ключовите параметри, изложени в приложение I, глава I;

в)

по отношение на оборудването за зашеметяване — метод за наблюдение на ефикасността на оборудването във връзка със спазването на правилата, определени в настоящия регламент;

г)

препоръките за поддръжка и при необходимост за калибриране на оборудването за зашеметяване.

а)

след консултации с представители на неправителствени организации, с компетентните органи или други заинтересовани страни;

б)

като се вземат предвид научните становища, посочени в член 20, параграф 1, буква в).

а)

максималния брой животни на час за всяка кланична линия;

б)

категорията и теглото на животните, за които може да се употребява наличното оборудване за фиксиране или зашеметяване;

в)

максималния капацитет на всяко място за настаняване.

а)

дерогации от правилата, изложени в приложение II, по отношение на подвижните кланици;

б)

изменения, необходими за адаптирането на приложение II с оглед отразяване на научно-техническия прогрес.

а)

окачване или повдигане на животни, които са в съзнание;

б)

механично стягане или завързване на крайниците или краката на животните;

в)

разрушаване на гръбначния мозък, например с двуостър скалпел или нож;

г)

използването на електричество за обездвижване на животното, което не води до зашеметяването или умъртвяването му в условия, които са под контрол, по-специално всяко използване на електричество, което не засяга мозъка.

а)

имената на лицата, отговарящи за процедурата за наблюдение;

б)

показатели за установяване на признаци за безсъзнание и за съзнание или чувствителност у животните; показатели за установяване на липса на признаци на живот у животните, заклани в съответствие с член 4, параграф 4;

в)

критерии за да се определи дали резултатите, установени от показателите, посочени в буква б), са задоволителни;

г)

обстоятелствата и/или времето за провеждане на наблюдението;

д)

броя животни във всяка извадка, която трябва да бъде проверена по време на наблюдението;

е)

съответните процедури в случай на неизпълнение на критериите, посочени в буква в), за да се гарантира преразглеждането на операциите по зашеметяване или умъртвяване с цел установяване на причините за евентуалните недостатъци и на промените, които трябва да се внесат в тези операции.

а)

възрастни говеда по смисъла на Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета от 22 октомври 2007 г. за установяване на обща организация на селскостопанските пазари и относно специфични разпоредби за някои земеделски продукти (Общ регламент за ООП) (11) и еднокопитни животни: 1 животинска единица;

б)

други животни от рода на едрия рогат добитък: 0,50 животинска единица;

в)

свине с живо тегло над 100 kg: 0,20 животинска единица;

г)

други прасета: 0,15 животинска единица;

д)

овце и кози: 0,10 животинска единица;

е)

агнета, ярета и прасенца с живо тегло под 15 kg: 0,05 животинска единица.

а)

гарантира провеждането на тези операции в съответствие с плана за действие, посочен в параграф 1;

б)

предприема всякакви подходящи действия за запазване на възможно най-добри условия за хуманно отношение към животните.

а)

причините за унищожаването на огнището;

б)

броя и видовете умъртвени животни;

в)

приложените методи за зашеметяване и умъртвяване;

г)

описание на срещнатите затруднения и, когато е уместно, намерените решения за облекчаване или свеждане до минимум на страданието на засегнатите животни;

д)

всяка дерогация, отпусната в съответствие с параграф 3.

а)

научно-технически експертни становища във връзка с одобряването на кланиците съгласно член 14, параграф 2 и разработването на нови методи за зашеметяване;

б)

научни становища относно указанията, предоставени от производителите, във връзка с употребата и поддръжката на оборудването за фиксиране и зашеметяване;

в)

научни становища във връзка с ръководствата за добри практики, разработени в рамките на нейната територия за целите на настоящия регламент;

г)

препоръки за целите на настоящия регламент, по-специално във връзка с проверките и одитите;

д)

становища във връзка с капацитета и способността на отделни органи и структури да изпълняват изискванията, определени в член 21, параграф 2.

а)

осигуряване на курсове за обучение на персонала, участващ в умъртвяването и свързаните операции;

б)

издаване на свидетелства за квалификация, удостоверяващи успешното полагане на независим краен изпит; тематичните области, включени в този изпит, отговарят на съответните категории животни и съответстват на операциите, посочени в член 7, параграфи 2 и 3, и на тематичните области, изложени в приложение IV;

в)

одобряване на учебни програми за курсовете, посочени в буква а), и на съдържанието и условията за провеждане на изпита, посочен в буква б).

а)

притежава необходимите за това експертни умения, персонал и оборудване;

б)

е независим и няма конфликт на интереси по отношение на крайния изпит и издаването на свидетелствата за квалификация.

а)

кандидатът е записан в един от курсовете за обучение, посочени в параграф 1, буква а);

б)

кандидатът ще работи в присъствие и под прекия надзор на друго лице, което притежава свидетелство за квалификация, издадено за конкретната дейност, която трябва да се извършва;

в)

срокът на валидност на временното свидетелство не превишава три месеца; и

г)

кандидатът представи писмена декларация, в която заявява, че досега не му е издавано друго временно свидетелство за квалификация със същия обхват или докаже пред компетентния орган, че не е бил в състояние да се яви на заключителния изпит.

а)

да изисква от стопанските оператори да изменят своите стандартни оперативни процедури, и по-специално да забавят или преустановят производството;

б)

да изисква от стопанските оператори да увеличат честотата на проверките, посочени в член 5, и да изменят процедурите за наблюдение, посочени в член 16;

в)

да прекратява временно или да отнема свидетелства за квалификация, издадени съгласно настоящия регламент, от лице, което вече не показва достатъчна квалификация, знания или осведоменост относно задачите си, за да извършва операциите, за които е издадено свидетелството;

г)

да прекратява временно или да оттегля делегирането на правомощия, посочено в член 21, параграф 2;

д)

да изисква изменение на указанията, посочени в член 8, като надлежно взема под внимание научните становища, представени съгласно член 20, параграф 1, буква б).

а)

умъртвяването на животни и свързаните с него действия извън кланица;

б)

клането и свързаните с него действия на дивеч, отглеждан в стопанства, съгласно определението в параграф 1.6 от приложение I към Регламент (ЕО) № 853/2004, в т.ч. северния елен;

в)

клането на животни и свързаните с него действия в съответствие с член 4, параграф 4.

а)

приложение А:

б)

приложение В, раздел II, параграф 3.A.2, първата алинея на параграфи 3.Б.1, 3.Б.2 и 3.Б.4 и параграфи 4.2 и 4.3.