а)

Член 6, параграф 4 от Директива 96/53/ЕО на Съвета от 25 юли 1996 г. относно максимално допустимите размери в националния и международен трафик на някои пътни превозни средства, които се движат на територията на Общността, както и максимално допустимите маси в международния трафик (1), който предвижда, че превозните средства могат да бъдат избирателно проверявани чрез общи стандарти за тегло и проверявани чрез общи стандарти за размери само когато има съмнение за несъблюдаване на разпоредбите ѝ.

б)

Член 3, параграф 2 от Директива 96/96/ЕО на Съвета от 20 декември 1996 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно прегледите за проверка на техническата изправност на моторните превозни средства и техните ремаркета (2), който предвижда, че всяка държава-членка трябва да признава доказателството, издадено в друга държава-членка, че превозно средство е минало през преглед за проверка на техническата изправност; този акт на признаване предполага, че удостоверяването от националните власти може да бъде извършвано навсякъде по тяхната територия.

в)

Член 2, параграф 2 от Директива 2006/1/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 18 януари 2006 г. относно използването на превозни средства, наети без шофьори, за автомобилен превоз на товари (3), който предвижда, че доказателството за съблюдаване на директивата става чрез редица документи, които трябва да бъдат в наетото превозно средство, т.е. договора за наем и трудовия договор на шофьора.

г)

Член 3, параграфи 3, 4 и 5 от Директива 76/135/ЕИО на Съвета от 20 януари 1976 г. за взаимно признаване на навигационни разрешителни за съдове за вътрешноконтинентален воден транспорт (4), които предвиждат, че навигационният лиценз, удостоверенията или разрешителните трябва да бъдат представяни при поискване от националните власти.

д)

Член 17, параграф 1 от Директива 82/714/ЕИО на Съвета от 4 октомври 1982 г. за определяне на техническите изисквания за съдове за вътрешноконтинентален воден транспорт (5), който предвижда, че държавите-членки могат по всяко време да проверяват дали даден съд носи валидно удостоверение съгласно условията на директивата.

а)

Членове 14 и 15 от Регламент (ЕИО) № 684/92 на Съвета от 16 март 1992 г. относно общите правила за международен превоз на пътници с автобус (6), които дават право на всеки оторизиран инспектиращ служител да проверява и контролира билетите за транспорт, удостоверения или контролни документи, предвидени в регламента.

б)

Член 18 от Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 г. за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт (7), който дава право на държавите-членки да приемат мерки, които да обхванат, inter alia, организацията, процедурата и средствата на контролна система, за да се осигури спазването на разпоредбите на регламента.

в)

Член 19 от Регламент (ЕИО) № 3812/85 на Съвета от 20 декември 1985 г. за записващи устройства в шосейния транспорт (8), който дава право да държавите-членки да приемат мерки, които обхващат, inter alia, организацията, процедурата и средствата за извършване на проверки дали устройството отговаря на разпоредбите на регламента.

г)

Член 5, параграф 4 от Регламент (ЕИО) № 881/92 на Съвета от 26 март 1992 година относно достъпа до пазара при автомобилен превоз на товари в рамките на Общността до или от територията на държава-членка или при преминаване през територията на една или повече държави-членки (9), който предвижда, че заверен препис на разрешителното на Общността се държи в превозното средство и се представя при поискване от оторизиран инспектор.

а)

Контрол на свидетелствата за правоуправление на лицата, управляващи транспортни средства за превоз на стоки и пътници

б)

Контрол по средства за транспортиране на опасни стоки, по-специално:

в)

Проверки, отнасящи се до средства за транспортиране на бързо развалящи се хранителни продукти, и по-конкретно: