а) „граница“ означава както вътрешна граница вътре в Общността, така и външна граница, когато превозът между държави-членки включва прекосяване на трета страна;

б) „проверка“ означава всеки контрол, инспекция, удостоверяване или формалност, извършвана на границите на държавите-членки от националните власти, което означава спиране или ограничаване на свободното движение на превозни средства или съдове.

а) член 1, параграф 4 от Директива № 86/364/ЕИО на Съвета от 24 юли 1986 г. за доказване на съблюдаването от превозните средства на Директива 85/3/ЕИО за теглото, размерите и някои други технически характеристики на определени пътни превозни средства ( 4 ), която постановява, че превозните средства могат да бъдат избирателно проверявани чрез общи стандарти за тегло и проверявани чрез общи стандарти за размери само когато има съмнение за несъблюдаване на Директива 85/3/ЕИО ( 5 ), последно изменена с Директива 89/461/ЕИО ( 6 ) и Директива 88/218/ЕИО ( 7 ), Директива 88/218/ЕИО, изменяща Директива 85/3/ЕИО, която се отнася до серия разпоредби за извършване на контрол на механична хладилна техника;

б) член 5, параграф 3 от Директива 77/143/ЕИО на Съвета от 29 декември 1977 г. за сближаване на законодателството на държавите-членки за годност на пътя за моторни превозни средства и техните ремаркета ( 8 ), изменена с Директива 88/449/ЕИО ( 9 ), която постановява, че всяка държава-членка трябва да признава доказателството, че превозно средство е минало през тест за годност на пътя; този акт на признаване предполага, че удостоверянето от националните власти може да бъде извършвано навсякъде по тяхната територия;

в) член 2, параграф 5 от Директива 84/647/ЕИО на Съвета от 19 декември 1984 г. за използване на превозни средства под наем без шофьори за превоз на стоки по шосе ( 10 ), която постановява, че доказателството за съблюдаване на Директивата става чрез редица документи, които трябва да бъдат в наетото превозно средство, т.е. договора за наем и трудовия договор на шофьора;

г) член 3, параграф 2 от Директива 65/269/ЕИО на Съвета от 13 май 1965 г. за стандартизиране на редица правила за разрешаване на превоз на стоки по шосе между държавите-членки ( 11 ), изменена с Директиви 83/572/ЕИО ( 12 ) и 85/505/ЕИО ( 13 ), които постановяват, че разрешителните трябва да бъдат в превозното средство и да бъдат показвани при поискване от оторизиран национален инспектиращ служител;

д) член 3, параграфи 3, 4 и 5 от Директива 76/135/ЕИО на Съвета от 20 януари 1976 г. за взаимно признаване на навигационни разрешителни за съдове за вътрешноконтинентален воден транспорт ( 14 ), изменена с Директива 78/1016/ЕИО ( 15 ), която постановява навигационния лиценз, удостоверенията или разрешителните трябва да бъдат представяни при поискване от националните власти;

е) член 17, параграф 1 от Директива 82/714/ЕИО на Съвета от 4 октомври 1982 г. за определяне на техническите изисквания за съдове за вътрешноконтинентален воден транспорт ( 16 ), която постановява, че държавите-членки могат по всяко време да проверяват дали даден съд носи валидно удостоверение съгласно условията на настоящата директива.

а) членове 9 и 10 от Регламент № 117/66/ЕИО на Съвета от 28 юли 1966 г. за въвеждането на общи правила за международен автобусен превоз на пътници ( 17 ), които дават право на всеки оторизиран инспектиращ служител да проверява и контролира удостоверенията и документите, предвидени в регламента и залегнали в Регламент (ЕИО) № 1016/68 на Комисията ( 18 ), изменен с Регламент (ЕИО) № 2485/82 ( 19 ) (удостоверение за транспортиране на работници с автобус; и книга за пътнически листове за епизодични услуги);

б) членове 17 и 18 от Регламент № 516/72/ЕИО на Съвета от 28 февруари 1972 г. за въвеждането на общи правила за експресни услуги („shuttle services“) с автобус между държавите-членки ( 20 ); последно изменен с Регламент (ЕИО) № 2778/78 ( 21 ), който постановява разрешителното, списъкът на пътниците и пътническите документи, определени в регламента и въведени с Регламент (ЕИО) № 1172/72 на Комисията ( 22 ), трябва да бъдат в превозното средство и да бъдат показвани при поискване от оторизиран инспектиращ служител;

в) член 17 от Регламент № 517/72/ЕИО на Съвета от 28 февруари 1972 г. за въвеждането на редовни и специални редовни услуги с автобус между държавите-членки ( 23 ), последно изменен с Регламент (ЕИО) № 1301/78 ( 24 ), постановяващ оторизацията по член 3 на регламента и въведена с Регламент 1172/72 на Комисията да бъде в превозното средство и да бъде показвана при поискване от упълномощен инспектиращ служител;

г) член 17 от Регламент № 3820/85 на Съвета от 20 декември 1985 г. за хармонизирането на социалното законодателство, свързано с шосейния транспорт ( 25 ), което дава право на държавите-членки да приемат мерки, които да обхванат, inter alia, организацията, процедурата и средствата на контролна система, за да се осигури спазването на разпоредбите на регламента;

д) член 19 от Регламент (ЕИО) № 3812/85 на Съвета от 20 декември 1985 г. за записващи устройства в шосейния транспорт ( 26 ), който дава право да държавите-членки да приемат мерки, които обхващат, inter alia, организацията, процедурата и средствата за извършване на проверки дали устройството отговаря на разпоредбите на регламента;

e) член 2 от Регламент (ЕИО) № 3164/76 на Съвета от 16 декември 1976 г. за квота на Общността за превоз на стоки по шосе между държавите-членки ( 27 ), последно изменен с Регламент (ЕИО)№ 1841/88 ( 28 ), който постановява разрешителното от Общността да бъде представяно при поискване от упълномощен инспектиращ служител.

а) Контрол на свидетелствата за правоуправление на лицата, управляващи транспортни средства за пренасяне на стоки и пътници

б) Контрол по средства за транспортиране на опасни стоки, по-специално:

в) Проверки, отнасящи се до средства за транспортиране на бързо развалящи се хранителни продукти и по-конкретно: