Дело C-441/11 P

Европейска комисия

срещу

Verhuizingen Coppens NV

„Обжалване — Конкуренция — Картели — Член 81 ЕО и член 53 от Споразумението за ЕИП — Пазар на международни услуги по преместване в Белгия — Картел, който се състои от три отделни споразумения — Едно-единствено продължавано нарушение — Липса на доказателства за знанието на участник в едно отделно споразумение за останалите отделни споразумения — Частична или пълна отмяна на решението на Комисията — Член 263 ДФЕС и член 264 ДФЕС“

Резюме — Решение на Съда (четвърти състав) от 6 декември 2012 г.

1. Жалба за отмяна — Отменително решение — Обхват — Частична отмяна на акт на правото на Съюза — Условие — Цялостна отмяна на решение на Комисията, в което глобален картел се квалифицира като едно-единствено продължавано нарушение и се налага глоба въпреки признаването на отговорността на предприятието жалбоподател за част от антиконкурентните действия — Недопустимост

   (член 81, параграф 1 ЕО; член 264, първа алинея ДФЕС)

2. Картели — Забрана — Нарушения — Споразумения и съгласувани практики, представляващи едно-единствено нарушение — Вменяване на едно предприятие на отговорност за цялото нарушение — Условия

   (член 81, параграф 1 ЕО)

3. Обжалване — Съдебна жалба, приета за основателна — Разрешаване на спора по същество от Съда

   (член 61, първа алинея от Статута на Съда)

4. Конкуренция — Административно производство — Решение на Комисията, с което се установява наличието на едно-единствено нарушение — Тежест върху Комисията да докаже участието на дадено предприятие — Обхват на тежестта на доказване

   (член 81, параграф 1 ЕО)

5. Картели — Забрана — Нарушения — Доказване — Доказателствена тежест върху Комисията — Доказване с определен брой улики и съвпадения, които свидетелстват за наличието и продължителността на дадено непрекъснато антиконкурентно поведение — Липса на доказателство за определени периоди от общия разглеждан период — Липса на последици

   (член 81, параграф 1 ЕО)

6. Картели — Участие на предприятие в антиконкурентни инициативи — Мълчаливо одобрение без открито разграничаване или съобщаване на компетентните власти, което е достатъчно, за да се ангажира отговорността на предприятието

   (член 81, параграф 1 ЕО)

7. Конкуренция — Глоби — Размер — Съдебен контрол — Пълен съдебен контрол — Обхват — Предел — Зачитане на принципа на недопускане на дискриминация

   (член 261 ДФЕС; член 23, параграф 2, втора алинея, член 23, параграф 3 и член 31 от Регламент № 1/2003 на Съвета; Съобщение 2006/C 210/02 на Комисията)

8. Съдебно производство — Съдебни разноски — Осъждане на спечелилата делото страна да понесе направените от нея съдебни разноски и част от направените от жалбоподателите

   (член 138, параграфи 1 и 3 и член 184, параграфи 1 и 2 от Процедурния правилник на Съда)

1.  Самото обстоятелство, че Общият съд приема за основателно правно основание, на което жалбоподателят се позовава в подкрепа на своята жалба за отмяна, не допуска той автоматично да отмени обжалвания акт в неговата цялост. Всъщност цялостната отмяна не може да се приеме, когато явно личи, че посоченото правно основание, което се отнася единствено до специфичен аспект на обжалвания акт, може да е основа само за частична отмяна. Частичната отмяна на акт на правото на Съюза обаче е възможна само ако частта, за която се иска отмяна, може да бъде отделена от останалата част на акта. Това условие не е изпълнено, когато частичната отмяна на акта води до изменение на неговата същност, като това обстоятелство трябва да се прецени въз основа на обективен, а не на субективен критерий, свързан с политическата воля на органа, приел въпросния акт.

   Що се отнася до решението на Комисията, в което глобален картел се квалифицира като едно-единствено продължавано нарушение, това решение може да се раздели само ако, от една страна, в хода на административното производство на предприятието жалбоподател е дадена възможността да разбере, че следва да носи отговорност и за всяко от действията, съставляващи това нарушение, и следователно да се защити в тази насока, и от друга страна, ако въпросното решение е достатъчно ясно в това отношение. Следователно, ако съдът на Съюза констатира, че Комисията не е доказала надлежно, че при участието си в някое от антиконкурентните действия, съставляващи едно-единствено продължавано нарушение, предприятието е знаело за другите антиконкурентни действия, предприети от останалите участници в картела в изпълнение на същите цели, или е могло разумно да ги предвиди и е било готово да понесе свързания с тях риск, единственият извод, който той трябва да направи от това, е, че на посоченото предприятие не може да бъде вменена отговорност за другите действия, а следователно и за въпросното едно-единствено продължавано нарушение в неговата цялост, и че спорното решение следва да се счита за необосновано само в това отношение.

   При това положение Общият съд е допуснал грешка при прилагането на правото, като е отменил изцяло решение на Комисията, в което глобален картел се квалифицира като едно-единствено продължавано нарушение, в частта, която се отнася до дадено предприятие, макар да не е поставил под въпрос участието на това предприятие в част от картела и обстоятелството, че това участие самò по себе си може да съставлява нарушение на член 81 ЕО.

   (вж. точки 37, 38, 46, 47 и 54)

2.  Вж. текста на решението.

   (вж. точки 41—44)

3.  Вж. текста на решението.

   (вж. точки 55 и 56)

4.  За да се констатира участието на предприятие в осъществяването на едно-единствено нарушение, Комисията трябва да докаже, че това предприятие е възнамерявало да допринесе със собствените си действия за преследваните от всички участници общи цели и че е знаело за предвижданите или вече извършени от други предприятия противоправни действия в изпълнение на същите цели или че е могло разумно да ги предвиди и е било готово да понесе свързания с тях риск.

   Комисията не изпълнява тези изисквания ако, от една страна, твърди, че знанието на дадено предприятие може да се презумира по-специално защото то не отрича да е било информирано за съответното споразумение, и от друга, изрично признава, че посоченото решение не почива на конкретни доказателства в тази насока.

   (вж. точки 60 и 66)

5.  В повечето случаи съществуването на антиконкурентна практика или споразумение трябва да бъде логически изведено от определен брой съвпадения и улики, които, взети заедно, могат да представляват, при липсата на друго смислено обяснение, доказателство за нарушаване на правилата на конкуренция.

   Такива улики и съвпадения, когато се преценяват в тяхната съвкупност, позволяват да се установи не само наличието на антиконкурентни действия или споразумения, но и продължителността на дадено непрекъснато антиконкурентно поведение и на периода на прилагане на споразумение, сключено в нарушение на правилата на конкуренция. По отношение на липсата на доказателство, че през определени периоди е налице споразумение или поне че през даден период определено предприятие прилага това споразумение, следва да се припомни, че фактът, че това не е доказано за определени периоди от време, не е пречка да се приеме, че нарушението е налице в продължение на общ период, който надхвърля въпросните периоди, когато тази констатация се основава на обективни и съвпадащи улики. В случаите на нарушение, което продължава няколко години, фактът, че картелът има проявления през различни периоди, разделени от по-дълги или по-къси промеждутъци на бездействие, не оказва влияние върху съществуването на този картел, доколкото различните действия, които съставляват нарушението, имат една и съща цел и са част от едно-единствено продължавано нарушение.

   (вж. точки 70—72)

6.  Вж. текста на решението.

   (вж. точка 73)

7.  Вж. текста на решението.

   (вж. точки 79—82)

8.  Вж. текста на решението.

   (вж. точки 83—85)

Дело C-441/11 P

Европейска комисия

срещу

Verhuizingen Coppens NV

„Обжалване — Конкуренция — Картели — Член 81 ЕО и член 53 от Споразумението за ЕИП — Пазар на международни услуги по преместване в Белгия — Картел, който се състои от три отделни споразумения — Едно-единствено продължавано нарушение — Липса на доказателства за знанието на участник в едно отделно споразумение за останалите отделни споразумения — Частична или пълна отмяна на решението на Комисията — Член 263 ДФЕС и член 264 ДФЕС“

Резюме — Решение на Съда (четвърти състав) от 6 декември 2012 г.

1. Жалба за отмяна — Отменително решение — Обхват — Частична отмяна на акт на правото на Съюза — Условие — Цялостна отмяна на решение на Комисията, в което глобален картел се квалифицира като едно-единствено продължавано нарушение и се налага глоба въпреки признаването на отговорността на предприятието жалбоподател за част от антиконкурентните действия — Недопустимост

   (член 81, параграф 1 ЕО; член 264, първа алинея ДФЕС)

2. Картели — Забрана — Нарушения — Споразумения и съгласувани практики, представляващи едно-единствено нарушение — Вменяване на едно предприятие на отговорност за цялото нарушение — Условия

   (член 81, параграф 1 ЕО)

3. Обжалване — Съдебна жалба, приета за основателна — Разрешаване на спора по същество от Съда

   (член 61, първа алинея от Статута на Съда)

4. Конкуренция — Административно производство — Решение на Комисията, с което се установява наличието на едно-единствено нарушение — Тежест върху Комисията да докаже участието на дадено предприятие — Обхват на тежестта на доказване

   (член 81, параграф 1 ЕО)

5. Картели — Забрана — Нарушения — Доказване — Доказателствена тежест върху Комисията — Доказване с определен брой улики и съвпадения, които свидетелстват за наличието и продължителността на дадено непрекъснато антиконкурентно поведение — Липса на доказателство за определени периоди от общия разглеждан период — Липса на последици

   (член 81, параграф 1 ЕО)

6. Картели — Участие на предприятие в антиконкурентни инициативи — Мълчаливо одобрение без открито разграничаване или съобщаване на компетентните власти, което е достатъчно, за да се ангажира отговорността на предприятието

   (член 81, параграф 1 ЕО)

7. Конкуренция — Глоби — Размер — Съдебен контрол — Пълен съдебен контрол — Обхват — Предел — Зачитане на принципа на недопускане на дискриминация

   (член 261 ДФЕС; член 23, параграф 2, втора алинея, член 23, параграф 3 и член 31 от Регламент № 1/2003 на Съвета; Съобщение 2006/C 210/02 на Комисията)

8. Съдебно производство — Съдебни разноски — Осъждане на спечелилата делото страна да понесе направените от нея съдебни разноски и част от направените от жалбоподателите

   (член 138, параграфи 1 и 3 и член 184, параграфи 1 и 2 от Процедурния правилник на Съда)

1.  Самото обстоятелство, че Общият съд приема за основателно правно основание, на което жалбоподателят се позовава в подкрепа на своята жалба за отмяна, не допуска той автоматично да отмени обжалвания акт в неговата цялост. Всъщност цялостната отмяна не може да се приеме, когато явно личи, че посоченото правно основание, което се отнася единствено до специфичен аспект на обжалвания акт, може да е основа само за частична отмяна. Частичната отмяна на акт на правото на Съюза обаче е възможна само ако частта, за която се иска отмяна, може да бъде отделена от останалата част на акта. Това условие не е изпълнено, когато частичната отмяна на акта води до изменение на неговата същност, като това обстоятелство трябва да се прецени въз основа на обективен, а не на субективен критерий, свързан с политическата воля на органа, приел въпросния акт.

   Що се отнася до решението на Комисията, в което глобален картел се квалифицира като едно-единствено продължавано нарушение, това решение може да се раздели само ако, от една страна, в хода на административното производство на предприятието жалбоподател е дадена възможността да разбере, че следва да носи отговорност и за всяко от действията, съставляващи това нарушение, и следователно да се защити в тази насока, и от друга страна, ако въпросното решение е достатъчно ясно в това отношение. Следователно, ако съдът на Съюза констатира, че Комисията не е доказала надлежно, че при участието си в някое от антиконкурентните действия, съставляващи едно-единствено продължавано нарушение, предприятието е знаело за другите антиконкурентни действия, предприети от останалите участници в картела в изпълнение на същите цели, или е могло разумно да ги предвиди и е било готово да понесе свързания с тях риск, единственият извод, който той трябва да направи от това, е, че на посоченото предприятие не може да бъде вменена отговорност за другите действия, а следователно и за въпросното едно-единствено продължавано нарушение в неговата цялост, и че спорното решение следва да се счита за необосновано само в това отношение.

   При това положение Общият съд е допуснал грешка при прилагането на правото, като е отменил изцяло решение на Комисията, в което глобален картел се квалифицира като едно-единствено продължавано нарушение, в частта, която се отнася до дадено предприятие, макар да не е поставил под въпрос участието на това предприятие в част от картела и обстоятелството, че това участие самò по себе си може да съставлява нарушение на член 81 ЕО.

   (вж. точки 37, 38, 46, 47 и 54)

2.  Вж. текста на решението.

   (вж. точки 41—44)

3.  Вж. текста на решението.

   (вж. точки 55 и 56)

4.  За да се констатира участието на предприятие в осъществяването на едно-единствено нарушение, Комисията трябва да докаже, че това предприятие е възнамерявало да допринесе със собствените си действия за преследваните от всички участници общи цели и че е знаело за предвижданите или вече извършени от други предприятия противоправни действия в изпълнение на същите цели или че е могло разумно да ги предвиди и е било готово да понесе свързания с тях риск.

   Комисията не изпълнява тези изисквания ако, от една страна, твърди, че знанието на дадено предприятие може да се презумира по-специално защото то не отрича да е било информирано за съответното споразумение, и от друга, изрично признава, че посоченото решение не почива на конкретни доказателства в тази насока.

   (вж. точки 60 и 66)

5.  В повечето случаи съществуването на антиконкурентна практика или споразумение трябва да бъде логически изведено от определен брой съвпадения и улики, които, взети заедно, могат да представляват, при липсата на друго смислено обяснение, доказателство за нарушаване на правилата на конкуренция.

   Такива улики и съвпадения, когато се преценяват в тяхната съвкупност, позволяват да се установи не само наличието на антиконкурентни действия или споразумения, но и продължителността на дадено непрекъснато антиконкурентно поведение и на периода на прилагане на споразумение, сключено в нарушение на правилата на конкуренция. По отношение на липсата на доказателство, че през определени периоди е налице споразумение или поне че през даден период определено предприятие прилага това споразумение, следва да се припомни, че фактът, че това не е доказано за определени периоди от време, не е пречка да се приеме, че нарушението е налице в продължение на общ период, който надхвърля въпросните периоди, когато тази констатация се основава на обективни и съвпадащи улики. В случаите на нарушение, което продължава няколко години, фактът, че картелът има проявления през различни периоди, разделени от по-дълги или по-къси промеждутъци на бездействие, не оказва влияние върху съществуването на този картел, доколкото различните действия, които съставляват нарушението, имат една и съща цел и са част от едно-единствено продължавано нарушение.

   (вж. точки 70—72)

6.  Вж. текста на решението.

   (вж. точка 73)

7.  Вж. текста на решението.

   (вж. точки 79—82)

8.  Вж. текста на решението.

   (вж. точки 83—85)