Становище на Европейския комитет на регионите — Приносът на КР за обновената Териториална програма със специален акцент върху воденото от общностите местно развитие

(2020/C 39/05)

Докладчик

:

Radim SRŠEŇ (CS/ЕНП), член на Регионалния съвет на Оломоуц

ПОЛИТИЧЕСКИ ПРЕПОРЪКИ

ЕВРОПЕЙСКИЯТ КОМИТЕТ НА РЕГИОНИТЕ

1.

призовава за много по-голямо използване на териториални инструменти (водено от общностите местно развитие (ВОМР), интегрирани териториални инвестиции (ИТИ) и др.) в държавите членки и задължително заделяне на средства от всички фондове за изпълнение на обновената Териториална програма и целите на политиката на сближаване;

2.

подчертава, че политиката на сближаване и териториалното сближаване са свързани помежду си и че не може да има истинска политика на сближаване, без да се отчете надлежно териториалното сближаване;

3.

припомня, че КР беше първата институция на ЕС, която представи конкретно предложение относно начините за осъществяване на ВОМР (1). И тогава, и сега КР счита, че е по-добре интегрираното, финансирано от различни източници местно развитие да бъде определено като холистична концепция, насочена към предизвикателствата и потенциала в рамките на регионите от всякакъв вид, били те градски, селски, селско-градски или функционални;

4.

призовава в Териториалната програма след 2020 г. да се засили териториалното измерение в по-широк кръг от области на политиката и активно да се насърчават териториални визии и стратегии, залагащи в по-голяма степен на подхода „от долу нагоре“, които следва да бъдат съгласувани с една по-широка рамка;

5.

подчертава, че териториалните инструменти като ВОМР или ИТИ са доказани способи за доближаване на Европа до гражданите. Постиженията на подхода LEADER/ВОМР показаха, че местните групи за действие (МГД) могат да защитават европейските ценности, ако са признати като местни фактори за промяна и развитие на местно, регионално и национално равнище. Чрез активно участие на всички местни заинтересовани страни и граждани той може да отговори на европейските нужди посредством местни средства, което да доведе до укрепване на легитимността на ЕС. Освен това LEADER/ВОМР е и мощен инструмент за изпълнение на целите за устойчиво развитие на местно равнище. Поради това КР призовава за демонстрирането на по-големи амбиции и за развиването на териториалните инструменти на местно, регионално, национално и европейско равнище в периода след 2020 г.;

6.

подчертава, че в интервенциите си интегрираните териториални инструменти би трябвало да следват специфичните характеристики и нужди на регионите, определени в техните интегрирани стратегии „от долу нагоре“, а не просто да дублират мерките, тематичната и териториалната концентрация на оперативните програми за финансиране на тези инструменти;

7.

призовава в Териториалната програма след 2020 г. да се укрепят връзките както между градските и селските райони, така и между различните видове територии по принцип, тъй като регионалното и местното развитие е само един от аспектите и изисква цялостен и интегриран подход;

8.

подчертава, че Териториална програма 2020 действително е постигнала резултати, главно благодарение на политиката на сближаване, която е на разположение чрез своите средства и финансиране и която въведе на всички равнища на управлението ориентирания към местните условия подход и участието на местните общности в създаването и прилагането на устойчиви местни стратегии. Все още обаче има какво да се подобри: по-специално трябва да се подобри нейната видимост на поднационално равнище (чрез ВОМР, ИТИ, ЕГТС, ЕТС и др.), трябва да се засили влиянието на териториалния подход върху цялостната политика на ЕС, а Териториалната програма трябва да бъде по-добре прилагана на национално равнище;

9.

счита, че обновената Териториална програма е възможност за отправяне на ново и положително послание за бъдещето на ЕС и за балансирано развитие на всички територии. На гражданите и на широката общественост следва да се предостави всеобхватен и разбираем документ, съдържащ визия за бъдещето им и отразяващ истинските им потребности, както и въпросите, които трябва да бъдат разгледани. Гражданите следва да получат увереност, че никой няма да бъде изоставен и че всички ще получат равни възможности за достоен живот, независимо от тяхното местоживеене;

10.

призовава за по-силно обвързване на политиката на сближаване и Териториалната програма на всички етапи от изготвянето, изпълнението и мониторинга на програмите и посочва належащата нужда от преодоляване на настоящото географско и секторно разделение на фондовете на ЕС. Държавите членки следва обаче да гарантират, че териториалното измерение и местните специфики са взети предвид в рамките на процеса на европейския семестър чрез подходящи консултации с местните участници при определянето на националните приоритети;

11.

подчертава капацитета на ВОМР за мобилизиране и привличане на местните общности, включително местните и регионалните власти, социалните и гражданските партньори, както и частния сектор. Чрез подход на участието ВОМР поддържа стратегиите за местно развитие в съответствие с промените в местните условия и ги адаптира към тях (социално сближаване, миграция, регионални клъстери, екологосъобразна икономика, изменение на климата, интелигентни решения, технологии и др.);

12.

изтъква ролята на ВОМР за утвърждаване на доверието в политиката на сближаване, тъй като този подход демонстрира, че различните фондове на ЕС могат наистина да се използват съвместно по интегриран и ефективен начин;

13.

отбелязва, че продължава да подкрепя идеята Териториалната програма след 2020 г. да не бъде изцяло нов документ, тъй като настоящата програма все още е актуална в основните си аспекти;

14.

счита, че Териториалната програма след 2020 г. е от съществено значение за преодоляване на неравенствата между отделните населени места и хората, които живеят там, чрез използването на адаптирани към местните условия мерки, напр. чрез интегрирано териториално развитие;

15.

подчертава значението на по-добрата координация и изграждането на мрежи между всички органи и заинтересовани страни, които прилагат и финансират Териториалната програма на европейско, национално, регионално и местно равнище. По-добрата координация и стабилното партньорство са от съществено значение, за да окаже Териториалната програма ефективно въздействие. Координацията на Териториалната програма в Чешката република, Швеция, Австрия и други държави членки е пример за добра практика в тази област;

16.

подчертава, че е необходимо да се обърне по-голямо внимание на стратегиите за интегрирано териториално развитие, за да се насочат инвестициите в съответния регион в по-тясно съответствие с неговите приоритети. Разработването на стратегии за интегрирано териториално развитие, които прилагат широк спектър от оперативни програми в държавите членки, следва да бъде насочено към нуждите на гражданите и гражданите трябва не просто да бъдат информирани за тях, а преди всичко да могат да участват в обсъждането им;

17.

подчертава необходимостта от гъвкаво и опростено прилагане на интегрираните териториални инструменти, което да може да се приспособява към територията и да следва методика, благоприятстваща подход „от долу нагоре“с акцент върху партньорството и придаването на динамика, както и върху ролята на местните стратегии за териториално развитие. Възможните решения включват опростени варианти за разходите, опростен модел за прилагане за териториалните инструменти (една национална оперативна програма и един орган на управление), обслужване на едно гише, общ набор от опростени правила, разработен на равнище ЕС, за да се предотврати свръхрегулирането (набор от инструменти на ВОМР, ясни насоки за определяне на структурата на стратегиите, процедури за одобрение, използване на водещ фонд, оценка и др.) и т.н.;

18.

отбелязва потенциала на ИТ решенията за опростяване и автоматизиране на събирането на данни на национално и на местно равнище. Информационните системи трябва да бъдат разработени чрез действителното ангажиране на всички заинтересовани страни и да бъдат насочени за подпомагане на цялостната стратегия за опростяване на европейските структурни и инвестиционни фондове на всички равнища;

19.

призовава за плавен преход на структурите за прилагане на Териториалната програма между отделните програмни периоди на ЕС, за да се избегне рискът от загуба на знания, човешки ресурси и партньорства;

20.

подчертава ролята на интегрираните териториални инструменти като подходящи инструменти за локализиране, прилагане, проследяване и преразглеждане на целите за устойчиво развитие;

21.

осъзнава отличния потенциал на воденото от общностите местно развитие като ефективен инструмент в рамките на политиките на ЕС в областта на присъединяването, съседството и развитието. Програмата на европейската политика за съседство в областта на селското стопанство и развитието на селските райони (ENPARD) в Грузия може да се разглежда като пример за добра практика;

Нова Териториална програма

22.

отбелязва, че съществуващите предизвикателства пред териториалното развитие, посочени в Териториалната програма 2020, по принцип остават непроменени, с изключение на две забележки: 1) промените са свързани по-скоро с тяхната интензификация, тъй като възникват нови предизвикателства, изискващи по-голяма солидарност между държавите — членки на ЕС; 2) кризата, свързана с днешните миграционни потоци, най-вероятно ще се окаже не толкова значителна в сравнение с потенциалните последици от изменението на климата;

23.

предлага да се въведе механизъм за бързо актуализиране на Териториалната програма след 2020 г., за да се отговори бързо на нововъзникващите предизвикателства, които могат да повлияят на програмата, без да е необходимо цялостно преработване на документа;

24.

предлага на бъдещите председателства или на изпълнителя, който ще изготви Териториалната програма след 2020 г., да привлекат повече заинтересовани страни, по-специално местните и регионалните власти и гражданското общество, когато проучват приоритетите и съдържанието на обновената програма за периода след 2020 г.;

25.

повтаря своя призив за приемник на стратегията „Европа 2020“;

26.

се позовава на първичното законодателство, а именно на член 174, трета алинея от ДФЕС, който изисква да се обърне специално внимание на селските райони, на районите, засегнати от индустриалния преход, и на регионите, засегнати от сериозни и постоянни неблагоприятни природни или демографски условия. Този приоритет следва да отчита в по-голяма степен както в Териториалната програма след 2020 г., така и в европейските структурни и инвестиционни фондове, с цел постигане на равностойни условия на живот във всички региони;

27.

заявява, че Териториалната програма 2020 следва да продължи да подкрепя ролята на регионалните столици за осигуряване на равни възможности за развитие на техните функционални райони и да допринася за решаването на проблемите на метрополните региони в целия ЕС;

28.

подчертава, че Териториалната програма след 2020 г. следва да подкрепя ролята на малките и средните градове за постигането на балансирано и полицентрично развитие в целия ЕС;

29.

във връзка с това отново призовава за създаване на програма за селските райони, в която да се отчита тяхната функция на жизнено и икономическо пространство, а не да се разглеждат само като земеделски площи;

30.

подчертава, че Териториалната програма следва да подкрепя не само целта за устойчиво развитие (ЦУР), посветена на градовете (ЦУР 11), но и една по-широка перспектива на териториалното развитие, която включва развитието на селските райони;

31.

предлага, с цел запознаване на широката общественост с основните послания на Териториалната програма след 2020 г., да се изготви списък с 10 – 12 ключови послания на разбираем език и ясно определен формат, които да бъдат популяризирани от всички държави членки и институции на ЕС;

32.

призовава Европейската комисия да предостави прости модели и насоки и да представи най-добри практики за прилагане на интегрираните териториални инструменти чрез подход с финансиране от няколко фонда в държавите членки;

33.

счита, че Териториалната програма може да допринесе ефективно за смекчаване на тенденциите към урбанизация и свързаните с тях предизвикателства за големите градове във всички държави членки;

34.

изтъква успешните примери на Европейското териториално сътрудничество, при които териториалното сътрудничество в граничните региони или на транснационално равнище илюстрира отлично добавената стойност на европейската интеграция;

35.

подчертава, че е необходимо ясно определение на ролята на секретариата или вътрешната административна служба на Териториалната програма след 2020 г., които биха могли да бъдат създадени. В приложение към Териториалната програма след 2020 г. следва да бъдат определени целите, измеримите показатели за мониторинг на тяхното изпълнение, задачите и необходимия бюджет за това звено или орган;

36.

припомня декларацията от Букурещ, приета на 14 юни 2019 г. от министрите, отговарящи за градоустройството, в която беше призната „необходимостта от изграждане на функционална връзка между новата Лайпцигска харта, Програмата на ЕС за градовете и Териториалната програма след 2020 г.“;

37.

смята, че междуправителственият, незаконодателен характер на европейската Териториална програма е изключително подходящ за сътрудничество с държави, които не са членки на ЕС или няма да бъдат в бъдеще, тъй като би спомогнал за разработването на общоевропейски подход към териториалното развитие, евентуално подкрепен от редица програми като LEADER, INTERREG или ESPON, които според настоящите предложения за 2021—2027 г. позволяват именно доброволно участие и съфинансиране от държави извън ЕС. Освен това тези програми се доказаха като успешни инструменти за стабилизиране и помирение (напр. ролята на LEADER в Споразумението от Разпети петък или в усилията за ангажиране на гражданското общество и укрепване на местната демокрация в Турция);

ВОМР

38.

подкрепя възможността воденото от общностите местно развитие с финансиране от няколко фонда да стане задължително във всички региони на ЕС, като се гарантира, че подходът на ВОМР се използва във всички видове региони: селските (включително отдалечените, планинските и островните), градските и крайбрежните райони; всички региони в ЕС трябва да имат възможността да се възползват от всички налични фондове, за да отговорят на нуждите, които са идентифицирали в своите стратегии за местно развитие;

39.

призовава за задължително заделяне на 8 % от всички ЕСИ фондове и ЕЗФРСР за ВОМР, за да се използват изцяло потенциалът на инструмента и синергиите между различните фондове за интегрирано местно развитие;

40.

подчертава необходимостта от връщане към корените на методологията на LEADER/ВОМР, като се укрепят по-специално принципите на подхода „от долу нагоре“, партньорството, активизирането и ролята на стратегиите за интегрирано местно развитие;

41.

предлага управлението на ВОМР в съответната държава да се адаптира към отделните територии и да зачита местната динамика, структури и подходи;

42.

приветства работата, извършена от КР (2) и от Европейския парламент (3), за да се гарантира, че ЕЗФРСР продължава да е част от фондовете, от които се финансира ВОМР, и за периода 2021—2027 г., и настоятелно призовава тези разпоредби, за които се застъпват и двете институции, да останат в окончателното споразумение със Съвета, тъй като предимствата на ВОМР могат да бъдат използвани напълно само ако съществува възможност за интегриране на интервенции, финансирани от ЕСИФ и ЕЗФРСР;

43.

призовава за регулиране на ВОМР на равнището на ЕС въз основа на солидна оценка на въздействието, с което да се определи единен набор от правила за всички ЕСИ фондове, за да се намали огромната бюрократична тежест и свръхрегулирането от страна на държавите членки и същевременно да се предотврати злоупотреба с власт от страна на органите на управление или разплащателните агенции;

44.

отново заявява своя призив за пълно прилагане на Регламента за общоприложимите разпоредби към ЕЗФРСР. Наличието на пълна съвместимост между всички фондове е от жизненоважно значение за финансирането на териториалните инструменти, по-специално ВОМР/LEADER и техните стратегии за местно развитие;

45.

призовава за по-добър диалог и координация между всички участници във ВОМР (МГД, органите на управление, генералните дирекции на Европейската комисия, разплащателните агенции, мрежите на LEADER като например ELARD и националните мрежи на LEADER и мрежите в селските райони), за да се предотврати увеличаването на бюрокрацията и големите забавяния в началото на програмния период и при предоставянето на средства на кандидатите за проекти. Ето защо КР предлага Комисията да създаде звено за подкрепа на ВОМР на равнище ЕС за подпомагане на комуникацията, изграждането на капацитет и мрежи и транснационалното сътрудничество на всички МГД във всички фондове;

46.

предлага по-голяма подкрепа за ВОМР с финансиране от няколко фонда, например чрез по-висок процент на съфинансиране. КР изразява съжаление, че член 120, параграф 5 от действащия РОР относно по-високите проценти на съфинансиране на операции, подпомагани чрез инструменти за интегрирано териториално развитие, не е включен в новото предложение за РОР;

47.

призовава за по-широко използване на опростените разходи в съответствие с членове 48 – 51 от новия РОР, което би могло да намали одитната тежест за органите на управление и крайните бенефициенти. Освен това използването на опростените разходи следва да обхване и ЕЗФРСР, отново с цел хармонизиране на процедурите в случай на операции, финансирани от няколко фонда;

48.

отбелязва, че ВОМР следва да бъде отлична отправна точка за широко използван метод за изпълнение на местни проекти: МГД не би трябвало да зависят изцяло от финансирането от ЕС, а да бъдат използвани и като инструмент за усвояване на национални, регионални и местни фондове, тъй като местното развитие далеч надхвърля рамките на европейските структурни и инвестиционни фондове;

49.

приканва Съвета и Европейския парламент да се върнат към предложението на Комисията, в което се предвижда 12-месечен срок за органите на управление, считано от датата на одобрение на последната програма, за да приключат първия кръг от подбора на стратегиите и да гарантират, че избраните МГД могат да изпълнят своите задачи;

50.

призовава за изясняване на ролята на МГД при подбора на проекти, за да не бъдат задачите им дублирани от органите на управление. Ролята на МГД в подбора на проекти следва да бъде водеща, а не само формална, тъй като това е един от основните принципи на LEADER/ВОМР;

51.

призовава за ясни и прости модели за оценка и мониторинг на стратегиите за местно развитие, основани на ВОМР. Оценката трябва да бъде част от процеса на учене на общността и затова е много важно постоянно да се събира информация и да оценява изпълнението на стратегиите на МГД. Трябва да бъдат въведени съвременни ИТ решения за събиране и анализ на данни в съчетание с основани на участието процеси и качествен анализ;

52.

подчертава, че по всяка вероятност поемането на отговорност за резултатите ще допринесе в положителен смисъл за стабилността на дългосрочните стратегии за развитие и дълготрайните последици, разработени от същите хора, които ги изпълняват и се възползват от резултатите им;

53.

отбелязва, че успешните примери на съществуващи местни партньорства, финансирани от ЕЗФРСР и/или ЕФМДР, следва да служат за основа за по-нататъшното финансиране на ВОМР от ЕФРР и ЕСФ. Решаваща роля играят изграждането на мрежи и сътрудничеството чрез съществуващите мрежи или създаването на нови мрежи на регионално, национално и транснационално/междурегионално равнище, както и напътствията и наставничеството;

54.

подчертава необходимостта от по-добро популяризиране на ВОМР и на възможностите, които предлага този инструмент: на практика, въпреки че се използва от по-отдавна за развитието на селските райони, използването му, по-специално за развитието на градовете се нуждае от по-силен тласък. Необходимо е да се изготвят подробна оценка и анализ на подхода ВОМР, възприет от дадена държава членка, включително препоръки за ефективното му прилагане;

55.

отбелязва, че като инструмент ВОМР/LEADER се използва от 3 000 сходни органи (МГД и МИРГ) в целия Европейски съюз. Този факт следва да бъде отчетен, за да се укрепи допълнително териториалното сътрудничество и да се възприеме многообразието на Европа посредством транснационално сътрудничество „от долу нагоре“между гражданите. За да се засили още повече териториалното сътрудничество чрез ВОМР, е необходимо да се създадат условия, които да позволят на МГД да се съсредоточат върху ролята си да активизират конкретния район и да спомагат за появата и последващото приложение на най-добрите идеи. Трябва да се задели подходяща част от бюджетите за текущи разходи и разходи за активизиране, както и за транснационално сътрудничество. В същото време КР настоятелно препоръчва да се създаде общ набор от принципи и правила на европейско равнище за проектите за международно сътрудничество, основани на ВОМР, за да се гарантира ефективно и гладко прилагане;

56.

припомня връзката на ВОМР с други интегрирани инструменти за развитие: в качеството си на факултативен инструмент, заедно с интегрираните териториални инвестиции, ВОМР допринася за осъществяването на по-широка стратегия за развитие, която дава възможност за адаптиране на политиките на местно равнище. В тази връзка КР призовава за по-добри синергии между ВОМР и ИТИ: през програмния период 2021—2027 г. ВОМР може да се използва като допълнителен инструмент в дадена градска или териториална стратегия, така че би могъл да бъде включен в подход за ИТИ, при който предлаганият от ВОМР подход, основан на участието, може да помогне за справяне с някои специфични местни проблеми;

57.

счита, че ВОМР е жизненоважен инструмент за изпълнение на предложенията на КР (4), впоследствие одобрени от Европейския парламент (5), в които се препоръчва в рамките на съфинансираните от ЕФРР програми, които обхващат области със сериозни и постоянни неблагоприятни природни или демографски условия, както е посочено в член 174 от ДФЕС, да се обръща специално внимание на преодоляването на конкретните трудности в тези области;

58.

разглежда МГД като идеални партньори за изпълнението на функцията на иновационни посредници по отношение на проекта „интелигентни селища“и като катализатори на потенциала на селските райони, тъй като в много случаи те вече изпълняват тази роля. МГД са силен инструмент за вътрешното развитие на своите територии, поддържат преки връзки с местните предприятия, общини и гражданското общество и в резултат на това изграждат силен капацитет в дадения район, използвайки местни и регионални ресурси и уменията на гражданите;

59.

подкрепя предложението на Европейския парламент, съгласно което за финансираните от ЕФРР планове за райони, изправени пред структурен демографски спад, потенциално биха могли да бъдат заделени 5 % от средствата, отпускани от ЕФРР за интегрирано териториално развитие в извънградски райони с неблагоприятни природни, географски или демографски условия или в неравностойно положение или които изпитват затруднения при достъпа до основни услуги, като най-малко 17,5 % от тази сума следва да се отпускат на селски райони и общности за разработване на проекти като интелигентни селища. КР счита, че на много места ВОМР е идеалният подход за осъществяване на такова амбициозно предложение;

60.

счита ангажираността и изграждането на капацитет на местните участници за едно от най-големите предимства на методологията на ВОМР. Интегрираното местно развитие се доказа като много ефективен начин за изграждане на връзки и синергии между различните заинтересовани страни и въпросите, свързани с местното развитие. МГД се оказаха много успешен инструмент за стратегическо планиране, активизиране, изграждане на мрежи и координиране на дейности, напр. създаване на местни планове за действие в областта на образованието или социалните услуги в някои държави членки.

---

(1)  Становище на Комитета на регионите относно „Водено от общностите местно развитие“, Брюксел, 29 ноември 2012 г., докладчик Graham Garvie, CdR CDR1684-2012, COTER-V-031 (ОВ С 17, 19.1.2013 г., стр. 18).

(2)  Становище на Комитета на регионите относно „Регламент относно общоприложимите разпоредби“, докладчици Michael Schneider и Catiusca Marini, Брюксел, 5 декември 2018 г., CDR 3593/2018 (ОВ C 86, 7.3.2019 г., стр. 41).

(3)  Европейски парламент, Общи разпоредби относно Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд +, Кохезионния фонд, Европейския фонд за морско дело и рибарство и финансовите правила за тях (доклад на Крел и Новаков), сряда, 27 март 2019 г. — Страсбург. P8_TA-PROV(2019)0310 (все още непубликувано в Официален вестник).

(4)  Становище на Европейския комитет на регионите относно „Европейски фонд за регионално развитие и Кохезионен фонд“, докладчик Michiel Rijsberman, CdR 3594/2018 (ОВ C 86, 7.3.2019 г., стр. 115).

(5)  Законодателна резолюция на Европейския парламент от 27 март 2019 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно Европейския фонд за регионално развитие и относно Кохезионния фонд (COM(2018)0372 – C8-0227/2018 – 2018/0197(COD) (все още непубликувана в Официален вестник).