This document is an excerpt from the EUR-Lex website
Document 01982L0434-19900410
Second Commission Directive of 14 May 1982 on the approximation of the laws of the Member States relating to methods of analysis necessary for checking the composition of cosmetic products (82/434/EEC)
Consolidated text: Second Commission Directive of 14 May 1982 on the approximation of the laws of the Member States relating to methods of analysis necessary for checking the composition of cosmetic products (82/434/EEC)
Second Commission Directive of 14 May 1982 on the approximation of the laws of the Member States relating to methods of analysis necessary for checking the composition of cosmetic products (82/434/EEC)
1982L0434 — BG — 10.04.1990 — 001.001
Този документ е средство за документиране и не обвързва институциите
ВТОРА ДИРЕКТИВА НА КОМИСИЯТА от 14 май 1982 година за сближаване на законодателството на държавите-членки относно методите за анализ, необходими за контрола върху състава на козметичните продукти (ОВ L 185, 30.6.1982, p.1) |
Изменен с
|
|
Официален вестник |
||
No |
page |
date |
||
L 108 |
92 |
28.4.1990 |
ВТОРА ДИРЕКТИВА НА КОМИСИЯТА
от 14 май 1982 година
за сближаване на законодателството на държавите-членки относно методите за анализ, необходими за контрола върху състава на козметичните продукти
(82/434/ЕИО)
КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,
като взе предвид Договора за създаването на Европейската икономическа общност,
като взе предвид Директива 76/768/ЕИО на Съвета от 27 юли 1976 г. за сближаване на законодателството на държавите-членки относно козметичните продукти ( 1 ), изменена с Директива 79/661/ЕИО ( 2 ), и по-специално член 8, параграф 1 от нея,
като има предвид, че Директива 76/768/ЕИО предвижда официални проверки на козметичните продукти с цел да се установи спазването на условията, предвидени в общностните разпоредби относно състава на козметичните продукти;
като има предвид, че следва да се установят възможно най-бързо всички необходими за целите на анализите методи; като има предвид, че първата стъпка към реализирането на тази цел вече бе предприета чрез определянето на някои методи в Директива 80/1335/ЕИО на Комисията ( 3 ), а втората стъпка се състои в определянето на методи за идентификация на някои окислителни агенти и дозировка на водородния прекис в козметичните продукти за коса, идентификация и полуколичествена дозировка на някои окислителни багрила в боите за коса, идентификация и дозировка на нитрит, идентификация и дозировка на несвързания формалдехид, дозировка на резорцин в шампоаните и лосионите за коса и дозировка на метанол по отношение на етанол или пропан-2-ола;
като има предвид, че мерките, предвидени в настоящата директива, съответстват на становището на Комитета за привеждане в съответствие с техническия прогрес от Директива 76/768/ЕИО,
ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:
Член 1
Държавите-членки предприемат всички необходими мерки, за да гарантират, че в хода на официалните проверки на козметичните продукти:
— идентификацията на окислителните агенти и дозировката на водородния прекис в продуктите за коса,
— идентификацията и полуколичествената дозировка на някои оксидиращи багрила в боите за коса,
— идентификацията и дозировката на нитрит,
— идентификацията и дозировката на несвързания формалдехид,
— дозировката на резорцин в шампоаните и лосионите за коса, и
— дозировката на метанол по отношение на етанол или пропан-2-ола
се извършват съгласно описаните в приложението методи.
Член 2
Държавите-членки най-късно на 31 декември 1983 г. въвеждат в сила необходимите законови, подзаконови или административни разпоредби, за да се съобразят с настоящата директива.
Държавите-членки незабавно уведомяват Комисията за това.
Член 3
Адресати на настоящата директива са държавите-членки.
ПРИЛОЖЕНИЕ
I. ИДЕНТИФИКАЦИЯ НА ОКИСЛИТЕЛНИ АГЕНТИ И ДОЗИРОВКА НА СЪДЪРЖАНИЕТО НА ВОДОРОДНИЯ ПРЕКИС В ПРОДУКТИТЕ ЗА КОСА
ЦЕЛ И ПРИЛОЖНО ПОЛЕ
Йодометричната дозировка на водородния прекис в козметичните продукти е възможна само при липсата на всякакъв друг оксидиращ агент, който образува йод от йодидите. Поради това преди всяко йодометрично определяне на водородния прекис е необходимо да се открият и идентифицират останалите евентуално налични окислителни агенти. Тази идентификация се извършва на два етапа; първият се отнася до персулфатите, броматите и водородния прекис, а вторият — до бариевия прекис.
А. ИДЕНТИФИКАЦИЯ НА ПЕРСУЛФАТИТЕ, БРОМАТИТЕ И ВОДОРОДНИЯ ПРЕКИС
1. ПРИНЦИП
Натриевият персулфат, калиевият персулфат и амониевият персулфат; калиевият бромат, натриевият бромат и водородният прекис, независимо от това дали произхожда или не от бариевия прекис, се идентифицират по метода на низходящата хартиена хроматография с помощта на два проявяващи разтворителя.
2. РЕАКТИВИ
Всички реактиви трябва да бъдат с аналитична чистота.
2.1. |
0,.5 % (m/v) водни контролни разтвори на следните съединения:
|
2.2. |
Проявяващ разтворител А, 80 % (v/v) етанол |
2.3. |
Проявяващ разтворител Б, бензол-метанол-3-метил бутан-1-ол–вода (34:38:18:10 обемни) |
2.4. |
Проявител А, 10 % (m/v) воден разтвор на калиев йодид |
2.5. |
Детектор Б, 1 % (m/v) воден разтвор на нишесте |
2.6. |
Детектор В, 10 % (m/m) солна киселина |
2.7. |
4N солна киселина |
3. АПАРАТУРА И ОБОРУДВАНЕ
3.1. |
Хроматографска хартия (хартия Whatman № 3 и № 4 или еквивалентна) |
3.2. |
Микропипета, 1 μl |
3.3. |
Пикнометри, 100 мл |
3.4. |
Нагънати филтри |
3.5. |
Апаратура за низходяща хартиена хроматография |
4. ПРИГОТВЯНЕ НА ПРОБАТА
4.1. Водоразтворими продукти
От всяка проба се приготвят два разтвора чрез разтваряне на съответно 1 и 5 г от продукта в 100 мл вода. За провеждане на хартиена хроматография в съответствие с точка 5 се използва по 1 μl от всеки от така приготвените разтвори.
4.2. Частично разтворими във вода продукти
4.2.1. |
Претеглят се 1 г и 5 г от пробата и се диспергират в 50 мл вода, всяка една се долива до 100 мл с вода и се разбърква. Двете дисперсии се филтрират посредством нагънат филтър (точка 3.4) и от всеки от филтратите се използва по 1 μl за провеждането на описаната в раздел 5 хартиена хроматография. |
4.2.2. |
От всяка проба се приготвят отново две дисперсии чрез диспергиране на 1 г и 5 г в 50 мл вода, извършва се подкисляване с разредена солна киселина (точка 2.7), долива се с вода до 100 мл и се разбърква. Дисперсиите се филтрират посредством нагънат филтър (точка 3.4) и от всеки от филтратите се използва по 1 μl за провеждането на описаната в точка 5 хартиена хроматография. |
4.3. Кремове
Извършва се диспергиране на 5 г и 20 г. от всеки от продуктите в 100 мл вода и така получените дисперсии се използват за провеждането на описаната в точка 5 хартиена хроматография.
5. ПРОЦЕДУРА
5.1. |
В две различни хроматографски камери се слагат подходящи количества от проявяващи разтворители А (точка 2.2) и Б (точка 2.3) за провеждане на низходяща хартиена хроматография. С пари от разтворителите се извършва насищане на хроматографските камери в продължение на 24 часа. |
5.2. |
Върху предназначената за хроматографията хартиена лента (Whatman № 3 или еквивалентна) с дължина 40 см и ширина 20 см (точка 3.1), или друг подходящ формат, във всяка от изходните позиции се нанасят по 1 μl от разтвора от едната проба и единия от приготвените в съответствие с точка 4 и точка 2.1 еталонни разтвори и разтворите се изпаряват във въздуха. |
5.3. |
Хроматографската лента (точка 5.2) се поставя в хроматографската вана, запълнена с проявяващ разтворител (точка 5.1) и се извършва развиване до придвижване на фронта на разтворителя с 35 см (около 15 часа). |
5.4. |
Описаните в точка 5.2 и точка 5.3 процедури се повтарят с хроматографска хартия (Whatman № 4 или еквивалентна) (точка 3.1) и с проявяващ разтворител Б. Хроматографира се до придвижване на фронта на разтворителя с 35 см (около пет часа). |
5.5. |
След проявяването хроматограмите се изваждат и сушат на въздуха. |
5.6. |
Петната върху хроматограмите се открояват чрез последователно напръскване със:
|
5.7. |
При горепосочените условия, отнасящи се до проявяващите разтворители А (точка 2.2) и Б (точка 2.3), Rf стойностите на еталонните разтвори (точка 2.1) са приблизително, както следва:
|
Б. ИДЕНТИФИКАЦИЯ НА БАРИЕВИЯ ПРЕКИС
1. ПРИНЦИП
Наличието на бариев прекис се идентифицира, от една страна, с образуването на водороден прекис след подкисляването на пробата (заглавие А, точка 4.2) и от друга страна, с наличието на бариеви йони:
— в отсъствието на персулфати (заглавие А), чрез добавяне на разредена сярна киселина към част от киселия разтвор на пробата (заглавие Б, точка 4.1), в резултат на което се образува бял преципитат от бариев сулфат. Наличието на бариеви йони в пробата (заглавие Б, точка 4.1) и в този случай се потвърждава с хартиена хроматография по описания по-долу метод (заглавие Б, точка 5),
— когато има едновременно наличие на бариев прекис и персулфати (заглавие Б, точка 4.2), чрез изваряване на остатъка от разтвора (заглавие Б, точка 4.2) в алкална среда; след разтваряне в солна киселина наличието на бариевите йони се потвърждава в разтвора на стопилката (заглавие Б, точка 4.2.3) по метода на хартиената хроматография и/или чрез утаяване като бариев сулфат.
2. РЕАКТИВИ
2.1. |
Метанол |
2.2. |
Концентрирана солна киселина 36 % (m/m) |
2.3. |
Солна киселина 6N |
2.4. |
Сярна киселина 4N |
2.5. |
Динатриева сол на родизоновата киселина |
2.6. |
Бариев хлорид (BaCl2.2H2O) |
2.7. |
Безводен натриев карбонат |
2.8. |
Воден разтвор на бариев хлорид 1 % (m/v) |
2.9. |
Проявяващ разтворител, състоящ се от метанол, концентрирана солна киселина (концентрация 36 %) и вода (80:10:10 обемно съотношение) |
2.10. |
Детектор, 0,1 % (m/v) воден разтвор на динатриева сол на родизоновата киселина, приготвя се непосредствено преди употреба |
3. АПАРАТУРА И ОБОРУДВАНЕ
3.1. |
Микропипета, 5 μl |
3.2. |
Платинени тигели |
3.3. |
Пикнометри от 100 мл |
3.4. |
Хроматографска хартия Schleiсher и Schull 2043b или еквивалентна. Хартията се почиства чрез проявяване за една нощ във ваната за низходящо хроматографиране (заглавие А, точка 3.5), съдържаща проявяващ разтворител (заглавие Б, точка 2.9), и подсушаване. |
3.5. |
Нагънат филтър |
3.6. |
Обичайната апаратура за низходящата хартиена хроматография |
4. ПРИГОТВЯНЕ НА ПРОБАТА
4.1. Продукти, в които няма персулфати
4.1.1. |
2 г от продукта се диспергират в 50 мл вода и pH на дисперсията се довежда до около 1 с помощта на солна киселина (заглавие Б, точка 2.3). |
4.1.2. |
Дисперсията се прехвърля с вода в 100-милилитровия пикнометър, долива се до марката с вода и се разбърква. Така приготвената дисперсия се използва за анализ чрез хартиена хроматография (анализ, описан в точка 5) и за откриването на бария посредством преципитацията на сулфата. |
4.2. Продукти, в които има наличие на персулфати
4.2.1. |
Диспергират се 2 г от продукта в 100 мл вода и се филтрират. |
4.2.2. |
Към изсушения остатък се прибавя натриев карбонат (заглавие Б, точка 2.7) в количество, седем до десет пъти по-голямо от теглото на остатъка, разбърква се и сместа се стапя в платинен тигел (заглавие Б, точка 3.2) в продължение на половин час. |
4.2.3. |
Охлажда се до стайна температура, стопилката се разтваря в 50 мл вода и се филтрира (заглавие Б, точка 3.5). |
4.2.4. |
Остатъкът от стопилката се разтваря в солна киселина (заглавие Б, точка 2.3) и се долива с вода до 100 мл. Този разтвор се използва за провеждане на описаната в точка 5 хартиена хроматография и за откриването на бария чрез утаяване на сулфата. |
5. ПРОЦЕДУРА
5.1. |
Подходящо количество от проявяващия разтворител (заглавие Б, точка 2.9) се поставя във ваната за възходяща хартиена хроматография и се извършва насищане на ваната в продължение на най-малко 15 часа. |
5.2. |
Върху три стартови точки върху лист хроматографската хартия — обработена предварително по начина, описан в заглавие Б, точка 3.4 — се нанасят по 5 μl от всеки от разтворите, приготвени в съответствие със заглавие Б, точка 4.1.2 и заглавие Б, точка 4.2.4, и еталонния разтвор, описан в заглавие Б, точка 2.8. |
5.3. |
Пробата се изсушава на въздух и петната се идентифицират. Хроматографира се до достигане на фронта на разтворителя с 30 см в посока нагоре. |
5.4. |
Хроматограмата се изважда от ваната и се изсушава на въздух. |
5.5. |
Петната върху хроматограмата се открояват чрез напръскване на хартията с проявител, заглавие Б, точка 2.10; при наличие на барий върху хроматограмата се появяват червени петна с Rf стойност около 0,10. |
В. ДОЗИРОВКА НА ВОДОРОДЕН ПРЕКИС
1. ПРИНЦИП
Йодометричното определяне на водородния прекис се основава на следната реакция:
Реакцията протича бавно, но може да бъде ускорена чрез добавяне на амониев молибдат. Образувалият се йод се определя чрез титруване с натриев тиосулфат и служи като основа за определяне на съдържанието на водородния прекис.
2. ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Съдържанието на водороден прекис, определено по описания по-долу начин, се изразява в масови проценти от продукта.
3. РЕАКТИВИ
Всички реактиви трябва да бъдат с аналитична чистота.
3.1. |
Сярна киселина 2N |
3.2. |
Калиев йодид |
3.3. |
Амониев молибдат |
3.4. |
Натриев тиосулфат 0,1 N |
3.5. |
Разтвор на калиев йодид, приготвя се непосредствено преди използване, 10 % (m/v) |
3.6. |
Разтвор на амониев молибдат 20 % (m/v) |
3.7. |
Разтвор на нишесте 1 % (m/v) |
4. АПАРАТУРА И ОБОРУДВАНЕ
4.1. |
Бехерови чаши от 100 мл |
4.2. |
Бюрета от 50 мл |
4.3. |
Пикнометри от 250 мл |
4.4. |
Мерителни цилиндри от 25 и 100 мл |
4.5. |
Едномаркови пипети, 10 мл |
4.6. |
Конични колби, 250 мл |
5. МЕТОД
5.1. |
В 100 милилитрова бехерова чаша се претеглят 10 г. (m gram) от продукта, съдържащи около 0,6 г водороден прекис. Съдържанието се прехвърля с вода в 250-милилитрова стандартна колба, долива се до марката с вода и се разбърква. |
5.2. |
С пипета в 250 милилитрова конична колба (точка 4.6), се прехвърлят 10 мл от разтвора на пробата (точка 5.1) и се добавят последователно 100 мл сярна киселина 2N (точка 3.1), 20 мл от разтвора на калиевия йодид (точка 3.5) и три капки от разтвора на амониевия молибдат (точка 3.6). |
5.3. |
Образувалият се йод се титрува веднага с разтвор на натриев тиосулфат 0,1 N (3.4) и, непосредствено преди достигане до крайната точка се добавят няколко милилитра от разтвора на нишестето в качеството му на индикатор (точка 3.7). Записва се величината на изразходваното количество от разтвор на натриевия тиосулфат 0,1 N (точка 3.4) в милилитри (V). |
5.4. |
По начина, описан в точки 5.2 и 5.3, се извършва контролно определяне чрез замяна на 10 мл от разтвора на пробата с 10 мл вода. Записва се величината на изразходваното количество от 0,1 N разтвор на натриевия тиосулфат в хода на контролното определяне (Vо мл). |
6. ИЗЧИСЛЯВАНЕ
Съдържанието на водородния прекис в продукта се изчислява в масови проценти (% m/m) с помощта на следната формула:
% водороден прекис |
=V – Vo × 1·7008 × 250 × 100m × 10 × 1000 |
=V – Vo × 4·252m |
където:
m |
= |
количеството на анализирания продукт в грамове (точка 5.1); |
Vo |
= |
изразходваното количество в милилитри на разтвор на тиосулфата 0,1 N при дозировката на празната проба (точка 5.4), |
V |
= |
изразходваното количество в милилитри на разтвор на тиосулфат 0,1 N за титруването на разтвора на пробата (точка 5.3) |
7. ВЪЗПРОИЗВОДИМОСТ ( 4 )
За продукт, съдържащ около 6 % (m/m) водороден прекис, разликата между резултатите от две успоредни дозировки, извършени върху една и съща проба, не трябва да превишава абсолютната стойност 0,2 %.
II. ИДЕНТИФИКАЦИЯ И ПОЛУКОЛИЧЕСТВЕНА ДОЗИРОВКА НА НЯКОИ ОКИСЛИТЕЛНИ БАГРИЛА В БОИТЕ ЗА КОСА
1. ЦЕЛ И ПРИЛОЖНО ПОЛЕ
Този метод позволява идентификацията и полуколичествената дозировка на следните вещества в състава на течните и кремообразните бои за коса:
Субстанции |
Символ |
Фенилендиамини |
|
1-2 диаминобензол (о-фенилендиамин) |
(о-ФДА) |
1-3 диаминобензол (m-фенилендиамин) |
(м-ФДА) |
1-4 диаминобензол (p-фенилендиамин) (приложение V) |
(п-ФДА) |
Метилфенилендиамини |
|
4-метил-1,2-фенилендиамин (толуол-3,4-диамин) |
(о-ТДА) |
4-метил-1,3-фенилендиамин (толуол-2,4-диамин) |
(м-ТДА) |
2-метил-1,4-фенилендиамин (толуол-2,5-диамин) |
(п-ТДА) |
Диаминофеноли |
|
2,4-диаминофенол |
(ДАФ) |
Хидрохинон |
|
1,4 бензолдиол |
(H) |
α- Нафтол |
(α-Н) |
Пирогалол |
|
1,2,3-трихидроксибензол |
(П) |
Резорцин |
|
1,3-дихидроксибензол |
(Р) |
2. ПРИНЦИП
Окислителните багрила се екстрахират при pH 10 с 96 % етанол от боите в кремообразен или течен вид и се идентифицират с едно- (точка 5) и двупосочна (точка 6) тънкослойна хроматография.
За полуколичествената дозировка на тези субстанции, получената посредством при използване на четири системи за проявяване хроматограма на пробите се сравнява с тази на хроматографираните разтвори на еталонните субстанции, получени едновременно с първите, и при възможно най-близки до тях условия.
3. РЕАКТИВИ
Всички реактиви трябва да бъдат с аналитична чистота.
3.1. |
Етанол, безводен |
3.2. |
Ацетон |
3.3. |
Етанол, 96 % v/v |
3.4. |
Разтвор на амоняк, 2 %
|
3.5. |
L (+)-аскорбинова киселина |
3.6. |
Хлороформ |
3.7. |
Циклохексан |
3.8. |
Азот, технически |
3.9. |
Толуен |
3.10. |
Бензол |
3.11. |
n-Бутанол |
3.12. |
Бутан-2-ол |
3.13. |
Хипофосфорна киселина, 50 % v/v разтвор |
3.14. |
Диазо-реактив. Може да бъде: — 3-нитро-1-бензолдиазониум хлорбензолсулфонат (стабилизирана солна форма) както в (червен 2 JN-Francolor или еквивалентен), — 2-хлоро-4-нитро-1-бензолдиазониум нафталинбензоат (стабилизирана солна форма) както в реактива (NNCD — референтен № 74 150 FLUKA или еквивалентен), |
3.15. |
Сребърен нитрат |
3.16. |
п-Диметиламинобензалдехид |
3.17. |
2,5-Диметилфенол |
3.18. |
Железен хлорид хексахидрат 6 Н2О |
3.19. |
Солна киселина, 10 % m/v разтвор |
3.20. |
Еталонни субстанции Еталонните субстанции са като описаните в точка 1 „Цел и приложно поле“. При аминосъединения еталонната субстанция трябва да бъде или хидрохлорид (моно- или ди-), или свободната основа. |
3.21. |
Еталонни разтвори 0,5 % (m/v) Приготвя се 0,5 % (m/v) разтвор от всяка от еталонните субстанции от точка 3.20. В 10-милилитров пикнометър се претеглят 50 мг ± 1 мг от еталонната субстанция. Добавят се 5 мл 96 % етанол (точка 3.3) и 250 мг аскорбинова киселина (точка 3.5). Разтворът се алкализира с амонячен разтвор (точка 3.4) до получаване на видимо pH 10 (проверява се с индикаторна хартия). Долива се до 10 мл с 96 % етанол (точка 3.3) и се разбърква. Разтворите могат да се съхраняват до една седмица на студено и тъмно място. В някои случаи след добавянето на аскорбиновата киселина и амоняка може да се образува утайка. Тогава следва да се остави да се утаи, преди да се вземе пробата. |
3.22. |
Проявяващи разтворители
|
3.23. |
Индикаторни спрейове 3.23.1. Диазо-реактив Приготвя се 5 % (m/v) воден разтвор от избрания реактив (3.14). Този разтвор трябва да се приготвя непосредствено преди извършването на анализа. 3.23.2. Реактив на Ерлих 2 г от п-диаметиламинобензалдехида (точка 3.16) се разтварят в 100 мл 10 % (m/v) воден разтвор на солна киселина (точка 3.19). 3.23.3. 2,5-диметилфенол — железен хлорид хексахидрат Разтвор 1: Разтваря се 1 г диметилфенол (точка 3.17) в 100 мл 96 % етанол (точка 3.3). Разтвор 2: Разтварят се 4 г железен хлорид хексахидрат (точка 3.18) в 100 мл 96 % етанол (точка 3.3). При проявяването поотделно се пръска първо с разтвор 1 и след това с разтвор 2. 3.23.4. Амонячен сребърен нитрат 25 % амоняк (точка 3.4) се добавя към 5 % (m/v) воден разтвор на сребърен нитрат (точка 3.15) до разтварянето на утайката. Този реактив трябва да се приготвя непосредствено преди употреба. Да не се съхранява. |
4. АПАРАТУРА
4.1. |
Обичайно лабораторно оборудване за тънкослойна хроматография.
|
4.2. |
Центрофуга, 4 000 оборота/минута |
4.3. |
Центрофужни епруветки, 10 мл, с резбови запушалки с покритие от политетрафлуоретан, или еквивалентни. |
5. ПРОЦЕДУРА
5.1. Обработка на пробите за анализа
Първите 2-3 сантиметра от изстискания от тубичката крем се изхвърлят.
В центрофужна епруветка (точка 4.3), предварително продухана с азот, се вкарва следната смес: 300 мг аскорбинова киселина с 3 г крем или 3 г хомогенизирана течност.
Добавят се 25 % амонячен разтвор на капки (точка 3.4) до достигане на pH 10. Извършва се доливане до 10 мл с 96 % етанол (точка 3.3).
Разбърква се в азотна среда (точка 3.8), епруветката се затваря и се центрофугира при 4 000 оборота/минута в продължение на 10 минути.
Използва се горният течен слой.
5.2. Хроматография
5.2.1. Нанасяне върху плаките
В атмосфера от азот (точка 3.8) върху хроматографската плака (точка 4.1.3) се нанася по 1 μl от всеки от гореописаните еталонни разтвори в девет стартови точки, разположени на около 1,5 см една от друга по дължината на линия, която отстои на около 1,5 см от края на плаката.
Петната от еталонните разтвори са разположени, както следва:
1 |
2 |
3 |
4 |
5 |
6 |
7 |
8 |
9 |
Р |
П |
Х |
п-ФДА |
ДАФ |
п-ТДА |
о-ФДА |
о-ТДА |
м-ФДА |
м-ТДА |
α-Н |
Освен това в точки 10 и 11 се нанасят съответно по 2 мкл от разтворите на изследваните проби, получени в съответствие с точка 5.1.
Плаката се съхранява в атмосфера от азот (точка 3.8) до момента на хроматографирането.
5.2.2. Проявяване
Плаката се поставя във вана, която е била предварително продухана с азот (точка 3.8), наситена с един от четирите подходящи разтворители (точка 3.22), и се оставя да се развие при стайна температура (20—25 °С) на тъмно, докато фронтът на разтворителя достигне приблизително на 15 см от стартовата линия.
Плаката се изважда и изсушава в атмосфера от азот (точка 3.8) на стайна температура.
5.2.3. Напръскване
Плаката се напръсква незабавно с един от четирите разтвора, посочени в точка 3.23.
5.2.4. Идентификация
Сравнява се Rf стойността и полученият от пробата цвят с тези на хроматографираните еталонни субстанции.
Таблица I дава като примери Rf стойностите и цветовете за всяка субстанция в зависимост от използваните проявяващ разтвор и индикатори.
При спорна идентификация понякога може да се получи потвърждение по импулсния метод, като се добави към екстракта от пробата разтворът на съответната еталонна субстанция.
5.2.5. Полуколичествена дозировка
Сравнява се визуално интензивността на петната на отделните субстанции, идентифицирани в точка 5.2.4, с подходящо избран диапазон от концентрации на еталонните субстанции.
Ако концентрацията на една или няколко от засечените в пробата субстанции е много висока, екстрактът от пробата се разрежда и дозировката се повтаря.
ТАБЛИЦА I
Rf стойности и цветове, получени веднага след напръскването
Еталонна субстанция (3.20) |
Проявяващи разтворители |
Индикаторни спрейове |
||||||
Rf стойности |
резултантни цветове |
|||||||
(3.22.1) |
(3.22.2) |
(3.22.3) |
(3.22.4) |
диазо (3.23.1) |
ерлих (3.23.2) |
диметил-фенол (3.23.3) |
сребърен нитрат (3.23.4) |
|
о-ФДА |
0,62 |
0,60 |
0.30 |
0.57 |
Бледокафяв |
- |
- |
Бледокафяв |
м-ФДА |
0,40 |
0,60 |
0,47 |
0,48 |
Виолетово-кафяв (*) |
Жълт |
Светлокафяв |
Бледокафяв |
п-ФДА |
0,20 |
0,50 |
0,30 |
Кафяв |
0,48 |
Яркочервен(*) |
Лилав |
Сив |
О-ТДА |
0,60 |
0,60 |
0,53 |
0,60 |
Кафяв (*) |
Бледооранжев |
Светлокафяв |
Сиво-кафяв |
м-ТДА |
0,40 |
0,67 |
0,45 |
0,60 |
Червеникавокафяв (*) |
Жълт |
Кафяв |
Черен |
п-ТДА |
0,33 |
0,65 |
0,37 |
0,70 |
Кафяв |
Оранжев |
Лилав (*) |
Сив |
ДАФ |
0,07 |
- |
0 |
0,05 |
Кафяв (*) |
Оранжев |
Лилав |
Кафяв |
Х |
0,50 |
0,35 |
0,80 |
0,20 |
- |
Оранжев |
Лилав |
Черен (*) |
α-Н |
0,90 |
0,80 |
0,90 |
0,75 |
Оранжевокафяв |
- |
Лилав (*) |
Черен |
П |
0,37 |
- |
0,67 |
0,05 |
Кафяв |
Много бледовиолетов |
Много светлокафяв |
Кафяв (*) |
Р |
0,50 |
0,37 |
0,80 |
0,17 |
Оранжев(*) |
бледовиолетов |
Много светлокафяв |
Бледокафяв |
Забележка: 1. ФДА се вижда доста слабо; разтворителят (точка 3.23.3) трябва да се използва за ясното му разграничаване от ФДА. 2. (*) указва оптималното проявяване на цвета. |
6. ИЗПИТВАНЕ С ДВУПОСОЧНА ТЪНКОСЛОЙНА ХРОМАТОГРАФИЯ
Двупосочната хроматографска процедура налага необходимост от използване на допълнителни стандарти и реактиви.
6.1. Допълнителни еталонни разтвори и субстанции
6.1.1. |
β-нафтол (β-N) |
6.1.2. |
2-аминофенол (о-АФ) |
6.1.3. |
3-аминофенол (м-АФ) |
6.1.4. |
4-аминофенол(п-АФ) |
6.1.5. |
2-нитро-1,4-фенилендиамин (2-НПФДА) |
6.1.6. |
4-нитро-1,2-фенилендиамин (4-НОФДА) От всяко от допълнителните контролни вещества се приготвя 0,5 % m/v разтвор съгласно описанието в точка 3.21. |
6.2. Допълнителни проявяващи разтворители
6.2.1. |
Етилацетат-циклохексан-амонячен разтвор, 25 % (65:30:0,5 обемни) |
6.3. Допълнителна индикаторна система
Във ваната за тънкослойна хроматография се поставя стъклен съд, добавят се около 2 г кристален йод и ваната се затваря с помощта на подходящ за целта капак.
6.4. Хроматография
6.4.1. |
Върху абсорбиращата повърхност на плаката за тънкослойна хроматография (точка 4.1.3) се начертават две линии, така както е показано на фигура 1. |
6.4.2. |
В атмосфера от азот (точка 4.1.1), в стартовата точка (фигура 1), която отстои на 2 см от двете страни, се нанасят между 1 и 4 μl екстракт (точка 5.1). Количеството на екстракта зависи от интензивността на петната върху хроматограмите (точка 5.2). |
6.4.3. |
Разделят се между точки 2 и 3 (фигура 1) идентифицираните окислителни багрила или багрилата, за които се допуска, че ще бъдат идентифицирани, чрез процедурата в точка 5.2 (разстояние между точките 1,5 см). Нанасят се по 2 μl от всеки от еталонните разтвори — с изключение на ДАФ, от който трябва да се нанесат 6 μl. Тези действия се извършват в атмосфера от азот (точка 6.4.2). |
6.4.4. |
Операцията от точка 6.4.3 се повтаря в стартовите точки 4 и 5 (фигура 1) и плаката се съхранява в атмосфера от азот до момента на хроматографиране (разстояние между точките 1,5 см). |
6.4.5. |
Хроматографската вана се продухва с азот (точка 3.8) и се вкарва подходящо количество от проявяващия разтворител 3.22.2. Плаката се поставя (точка 6.4.4) във ваната и се хроматографира в първата посока на елюиране (фигура 1) на тъмно. Елюирането продължава, докато фронтът на разтворителя достигне линията, маркирана върху плаката (приблизително 13 см). |
6.4.6. |
Плаката се изважда от ваната и се поставя в предварително продуханата с азот хроматографска вана за изпаряване на елюиращия разтворител в продължение на най-малко 60 минути. |
6.4.7. |
С помощта на градуирана епруветка в продуханата с азот вана (точка 3.8) се поставя подходящо количество от елюиращия разтворител (точка 6.2), плаката се поставя обърната на 90° във ваната (точка 6.4.6) и се хроматографира във втората посока (също на тъмно), докато фронтът на разтворителя достигне до начертаната върху абсорбиращата повърхност линия. Плаката се изважда от ваната и елюиращият разтворител се изпарява на въздуха. |
6.4.8. |
Плаката се поставя за 10 минути в хроматографската вана с йодни пари (точка 6.3) и двупосочната хроматограма се разчита с помощта на Rf и стойностите за цветовете на хроматографираните по същото време еталонни субстанции. Таблица II предоставя указания относно Rf -стойностите и цветовете. Забележка: За постигане на максимално оцветяване на петната хроматограмата се оставя на въздух за половин час след проявяването. |
6.4.9. |
Наличието на окислителни багрила, открити в точка 6.4.8, може да бъде потвърдено окончателно с повторение на операциите, описани в точки от 6.4.1 до 6.4.8 и добавяне в стартовата точка 1 на излишък над количеството екстракт, посочено в точка 6.4.2, равен на 1 μl от еталонните субстанции, идентифицирани в точка 6.4.8. Ако при сравняването с хроматограмата, получена в точка 6.4.8, не бъде засечено друго петно, разчитането на хроматограмата от точка 6.4.8 е правилно. |
ТАБЛИЦА II
Цвят на контролните вещества след хроматографирането и проявяването с йодни пари
Контролни вещества |
Цвят след проявяване с йодни пари |
Р |
Бежов |
П |
Кафяв |
α-Н |
Виолетов |
β-Н |
Бледокафяв |
Х |
Виолетовокафяв |
м-ФДА |
Жълтокафяв |
п-ФДА |
Виолетовокафяв |
м-ТДА |
Тъмнокафяв |
П-ТДА |
Жълтокафяв |
ДАФ |
Тъмнокафяв |
о-АФ |
Оранжев |
м-АФ |
Жълтокафяв |
п-АФ |
Виолетовокафяв |
2-НПФДА |
Кафяв |
4-НОФДА |
Оранжев |
Фигура 1
III. ИДЕНТИФИКАЦИЯ И ДОЗИРОВКА НА НИТРИТ
А. ИДЕНТИФИЦИРАНЕ
1. ЦЕЛ И ПРИЛОЖНО ПОЛЕ
Този метод е подходящ за идентификацията на нитрит в козметичните продукти, и по-специално в кремовете и в пастите за зъби.
2. ПРИНЦИП
За наличието на нитрит свидетелства образуването на оцветени производни при взаимодействие с 2-аминобензалдехид фенилхидразон (Nitrin®).
3. РЕАКТИВИ
Всички реактиви трябва да бъдат с аналитична чистота.
3.1. |
Получаване на разреден разтвор на сярна киселина: 2 мл концентрирана сярна киселина се разреждат с 11 мл дестилирана вода. |
3.2. |
Получаване на разреден разтвор на солна киселина: 1 мл концентрирана солна киселина се разреждат с 11 мл дестилирана вода. |
3.3. |
Метанол |
3.4. |
Разтвор на 2-аминобензалдехид фенилхидразон (реактив Nitrin®) в метанол. Претеглят се 2,0 г Nitrin ® и се прехвърлят в 100-милилитров пикнометър. На капки се прибавят 4 мл разредена солна киселина (точка 3.2) и се разклаща. Долива се до марката с метанол и се разбърква до пълно избистряне. Разтворът се съхранява в бутилка от кафяво стъкло (точка 4.3). |
4. АПАРАТУРА
4.1. |
Бехерови чаши, 50 мл |
4.2. |
Пикнометър от 100 мл |
4.3. |
Бутилка от кафяво стъкло от 125 мл |
4.4. |
Стъклена плоча, 10 × 10 см |
4.5. |
Пластмасова шпатула |
4.6. |
Филтърна хартия, 10 × 10 см |
5. ПРОЦЕДУРА
5.1. |
Част от подлежащата на анализ проба се разстила равномерно върху стъклената плочка (точка 4.4), така че повърхността да се покрие със слой с дебелина не по-голяма от 1 см. |
5.2. |
Лист от филтърната хартия (точка 4.6) се потапя в дестилирана вода. Листът се полага върху пробата и филтърната хартия се притиска надолу с помощта на пластмасовата шпатула (точка 4.5). |
5.3. |
Изчаква се около една минута и в средата на филтърната хартия се нанасят: — две капки от разредената сярна киселина (точка 3.1), — последвано от две капки от разтвора Nitrin ® (точка 3.4). |
5.4. |
След пет до десет секунди филтърната хартия се отстранява и се разглежда на дневна светлина. За наличието на нитрит свидетелства получилото се червеникаво-пурпурно оцветяване. Ако нитритното съдържание е ниско, червеникаво-пурпурното оцветяване се променя до жълто след изтичането на 5 до 15 секунди. Промяната на цвета настъпва едва след една до две минути при наличие на големи количества нитрит. |
6. КОМЕНТАР
Интензивността на червеникаво-пурпурното оцветяване и времето, което изтича до настъпване на пожълтяването, дават представа за нитритното съдържание в пробата.
Б. ДОЗИРОВКА
1. ЦЕЛ И ПРИЛОЖНО ПОЛЕ
Методът се прилага за дозировка на нитрити в козметичните продукти.
2. ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Нитритното съдържание в пробата, определено в съответствие с настоящия метод, се изразява като масови проценти натриев нитрит.
3. ПРИНЦИП
След разреждане на пробата с вода и избистряне наличният нитрит се въвежда във взаимодействие със сулфаниламид и N-1-нафтилетилендиамин и се измерва оптичната плътност на получения цвят при 538 nm.
4. РЕАКТИВИ
Всички реактиви трябва да бъдат с аналитична чистота.
4.1. |
Реактиви за избистряне: тези реактиви не могат да се използват повече от една седмица след приготвянето им.
|
4.2. |
Разтвор на натриев нитрит 0,500 г натриев нитрит се разтварят в дестилирана вода в 1 000-милилитров пикнометър и се доливат с вода до марката. 10,0 мл от този изходен стандартен разтвор се разреждат до 500 мл; 1 мл от последния разтвор съответства на 10 микрограма NaNO2. |
4.3. |
1N разтвор на натриева основа |
4.4. |
0,2 % разтвор на сулфаниламид хидрохлорид 2,0 г сулфаниламид се разтварят в 800 мл вода при подгряване. Извършва се охлаждане и се добавят 100 мл концентрирана солна киселина, като успоредно с това се разбърква. Разрежда се с вода до 1 000 мл. |
4.5. |
5N разтвор на солна киселина |
4.6. |
N-1-нафтилов реактив: Този разтвор трябва да се приготвя в деня, в който ще бъде употребен. 0,1 г от N-1-нафтилетилендиамин дихидрохлорида се разтварят във вода и се разреждат с вода до 100 мл. |
5. АПАРАТУРА
5.1. |
Аналитична везна |
5.2. |
Мерителни колби от 100, 250, 500 и 1 000 мл |
5.3. |
Газови или градуирани пипети |
5.4. |
Мерителни цилиндри за 100 мл |
5.5. |
Нагънати филтърни хартии, свободни от нитрити, с диаметър 15 см |
5.6. |
Водна баня |
5.7. |
Спектрофотометър с кювети с дължина на траекторията 1 см |
5.8. |
pH метър |
5.9. |
Микробюрета за 10 мл |
5.10. |
Бехерови чаши за 250 мл |
6. ПРОЦЕДУРА
6.1. |
От хомогенизираната проба се претеглят около 0,5 г (m gram) с точност до 0.1 мг, прехвърлят се количествено с топла дестилирана вода в 250 милилитрова бехерова чаша (точка 5.10) и обемът се довежда до приблизително 150 мл с топла дестилирана вода. Чашата (точка 5.10) се поставя във водна баня (точка 5.6) при 80 °С за половин час. През това време съдържанието се разклаща периодично. |
6.2. |
Съдържанието се охлажда до стайна температура и последователно, при разбъркване, се добавят 2 мл от реактив Carrez I (точка 4.1.1) и 2 мл от реактив Carrez II (точка 4.1.2). |
6.3. |
Прибавя се 1N разтвор на натриева основа (точка 4.3) за довеждане на pH до точка 8.3. (Използва се pH-метърът (точка 5.8). Съдържанието се прехвърля количествено в 250 милилитров пикнометър (точка 5.2) и се долива до марката с дестилирана вода. |
6.4. |
Съдържанието се разбърква и филтрира през нагънатата филтърна хартия (точка 5.5). |
6.5. |
С пипета (точка 5.3) в 100-милилитров пикнометър (точка 5.2) се прехвърля подходяща аликвотна част (V мл), но не повече от 25 мл, от бистрия разтвор и се добавя дестилирана вода за довеждане на обема до 60 мл. |
6.6. |
След разбъркване се добавят 10,0 мл разтвор на сулфаниламид хидрохлорид (точка 4.4) и после 6,0 мл от 5N солната киселина (точка 4.5). Сместа се разбърква и се оставя да престои в продължние на пет минути. Добавят се 2,0 мл N-1-нафтил реактив (точка 4.6), разбърква се и разтворът се оставя да престои в продължение на три минути. Разрежда се с вода до марката и се разбърква. |
6.7. |
Подготвя се изпитване на празна проба, като се повтарят операциите от точка 6.5 и точка 6.6, без да се прибавя N-1-нафтил реактив (точка 4.6). |
6.8. |
Измерва се (точка 5.7) оптическата плътност на получения в съответствие с точка 6.6 разтвор при 538 nm спрямо празната проба (точка 6.7). |
6.9. |
От калибровъчната крива (точка 6.10) се отчита съдържанието на натриев нитрит в 100 мл от разтвора (m1 микрограма), което съответства на оптическата плътност, измерена в точка 6.8. |
6.10. |
С помощта на 10 μg/мл разтвор на натриев нитрит (точка 4.2) се получават калибровъчни криви за концентрации 0, 20, 40, 60, 80 и 100 микрограма натриев нитрит за 100 мл. |
7. ИЗЧИСЛЯВАНЕ
Съдържанието на натриев нитрит в пробата се изчислява в масови проценти с помощта на следната формула:,
където:
m |
= |
масата на пробата, взета за анализ, в грамове (точка 6.1), |
m1 |
= |
съдържанието на натриев нитрит, открито в точка 6.9, в микрограмове, |
V |
= |
броят милилитри от филтрата, използвани за измерването (точка 6.5). |
8. ПОВТОРЯЕМОСТ ( 5 )
За съдържание на натриев нитрит около 0,2 % m/m разликата между резултатите от две успоредни дозировки, извършени върху една и съща проба, не трябва да надхвърля абсолютна стойност 0,005 %.
IV. ИДЕНТИФИКАЦИЯ И ОПРЕДЕЛЯНЕ КОЛИЧЕСТВОТО НА СВОБОДЕН ФОРМАЛДЕХИД
1. ЦЕЛ И ПРИЛОЖНО ПОЛЕ
Методът съдържа идентификация и два начина за определяне в зависимост от присъствието или отсъствието на източници на формалдехид. Той е приложим за всички козметични продукти.
1.1. Идентификация
1.2. Общо колориметрично определяне с пентан-2,4-дион
Този метод е приложим, когато формалдехидът е използван самостоятелно или с други консерванти, които не са източници на формалдехид.
В противен случай, и ако резултатът надхвърля максимално допустимите концентрации, се използва следният метод за потвърждение:
1.3. Определяне на количеството в присъствие на източници на формалдехид
В горепосочения метод (1.2), по време на дериватизацията, източниците на формалдехид се разцепват и това води до твърде завишени резултати (свързан или полимеризиран формалдехид).
Необходимо е да се отдели свободният формалдехид чрез течна хроматография.
2. ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Съдържанието на свободен формалдехид в пробата, определено съгласно този метод, се изразява в % от масата (m/m) на формалдехида.
3. ИДЕНТИФИКАЦИЯ
3.1. Принцип
Свободният и свързаният формалдехид в сярнокисела среда променят цвета на реактива на Schiff в розово или лилаво оцветяване.
3.2. Реактиви
Всички реактиви трябва да са с аналитична чистота (ч.з.а.), а водата трябва да е деминерализирана.
3.2.1. |
Фуксин; |
3.2.2. |
натриев сулфит, хидратиран със 7 Н2О; |
3.2.3. |
Концентрирана солна киселина (d = 1,19); |
3.2.4. |
Сярна киселина около 1 М; |
3.2.5. |
Реактив на Schiff: В бехерова чаша с обем 10 мл се претегля 0,1 г фуксин (точка 3.2.1) и се разтваря в 75 cм3 (мл) вода при 80 °С. След охлаждане се прибавят 2,5 г натриев сулфит (3.2.2). Долива се до 100 cм3 (мл). Продължителност на съхранение: две седмици. |
3.3. Процедура
3.3.1. |
В бехерова чаша с обем 10 cм3 (мл) се претеглят 2 г от пробата. |
3.3.2. |
Прибавят се две капки сярна киселина (точка 3.2.4) и 2 cм3 (мл) реактив на Schiff (точка 3.2.5). При употреба този реактив трябва да е абсолютно безцветен. Разклаща се и се оставя да престои 5 мин. |
3.3.3. |
Ако през тези 5 мин се наблюдава розово или лилаво оцветяване, формалдехидът присъства в количество, по-голямо от 0,01 % и трябва да се определи по метода за свободен и свързан формалдехид съгласно точка 4 и ако е необходимо, съгласно точка 5. |
4. ОБЩО КОЛОРИМЕТРИЧНО ОПРЕДЕЛЯНЕ С ПЕНТАН-2,4-ДИОН
4.1. Принцип
Формалдехидът реагира с пентан-2,4-дион в присъствие на амониев ацетат, като образува 3,5-диацетил-1,4-дихидротолуидин. Той се екстрахира с бутан-1-ол и абсорбцията на екстракта се измерва при 410 nm.
4.2. Реактиви
Всички реактиви трябва да са с аналитична чистота (ч.з.а.), а водата — дейонизирана.
4.2.1. |
Безводен амониев ацетат; |
4.2.2. |
Концентрирана оцетна киселина, d20 4 = 1,05; |
4.2.3. |
Пентан-2,4-дион, прясно дестилиран при намалено налягане 25 мм Hg 25o, като не трябва да има никаква абсорбция при 410 nm; |
4.2.4. |
Бутан-1-ол; |
4.2.5. |
Солна киселина, 1 М; |
4.2.6. |
Солна киселина около 0,1 М; |
4.2.7. |
Натриев хидроксид, 1 М; |
4.2.8. |
Разтвор на скорбяла, приготвен непосредствено преди употреба, съгласно Европейската фармакопея (1 г/50 cм3 (мл) вода), второ издание 1980, Част I-VII-1-1; |
4.2.9. |
Формалдехид, 37 % до 40 % (м/о); |
4.2.10. |
Стандартен разтвор на йод, 0,05 М; |
4.2.11. |
Стандартен разтвор на натриев тиосулфат, 0,1 М; |
4.2.12. |
Реактив пентан-2,4-дион: В мерителна колба 1 000 cм3 (мл) се разтварят: — 150 г амониев ацетат (точка 4.2.1), — 2 cм3 (мл) пентан-2,4-дион (точка 4.2.3), — 3 cм3 (мл) оцетна киселина (точка 4.2.2). Долива се с вода до 1 000 мл (рН на разтвора — около 6,4). Реактивът трябва да бъде приготвен непосредствено преди употреба; |
4.2.13. |
Реактив (точка 4.2.12) без пентан-2,4-дион; |
4.2.14. |
Формалдехид-стандарт: основен разтвор В пикнометър с обем от 1 000 cм3 (мл) се наливат 5г формалдехид (точка 4.2.9) и се долива с вода до 1 000 мл. Концентрацията на разтвора се определя, както следва: Вземат се 10 cм3 (мл), прибавят се 25 cм3 (мл) от стандартния разтвор на йод (точка 4.2.10) и 10 cм3 (мл) разтвор на натриев хидроксид (точка 4.2.7). Оставя се да престои 5 мин. Подкислява се с 11 cм3 (мл) HCL (точка 4.2.5) и се определя излишъкът от йод със стандартен разтвор на натриев тиосулфат (точка 4.2.11), като се използва разтвор на скорбяла (точка 4.2.8) като индикатор. 1 cм3 (мл) 0,05 М изразходван разтвор на йод (точка 4.2.10) е еквивалентен на 1,5 мг формалдехид; |
4.2.15. |
Формалдехид-стандарт: разреден разтвор Основният разтвор на формалдехид се разрежда последователно 1/20 и 1/100 с вода. 1 cм3 (мл) от този разтвор съдържа около 1,0 мкг формалдехид. Изчислява се точното съдържание. |
4.3. Апаратура
4.3.1. |
Стандартно лабораторно оборудване; |
4.3.2. |
Филтър за разделяне на фазите, Whatman 1 PS (или еквивалентен); |
4.3.3. |
Центрофуга; |
4.3.4. |
Водна баня, нагласена на 60 °С; |
4.3.5. |
Спектрофотометър; |
4.3.6. |
Стъклени кювети с оптичен път 1,0 cм. |
4.4. Процедура
4.4.1. Подготовка на пробата:
В мерителна колба 100 cм3 (мл) се претегля с точност до 0,001г количество от пробата (г), съответстващо на около 150 мкг предполагаемо съдържание на формалдехид.
Долива се с вода до 100 cм3 (мл) и се разбърква (разтвор С).
(Проверява се дали рН е близко до 6; ако не е, се разрежда с разтвор на солна киселина (точка 4.2.6).
В ерленмайерова колба 50 cм3 (мл) се прибавят:
— 10 cм3 (мл) от разтвор С,
— 5 cм3 (мл) реактив пентан-2,4-дион (точка 4.2.12),
— дейонизирана вода до краен обем от 30 cм3 (мl).
4.4.2. Сравнителен разтвор:
Възможното влияние, дължащо се на фоновото оцветяване на изпитваната проба, се отстранява със следния сравнителен разтвор:
в ерленмайерова колба 50 cм3 (мл) се прибавят:
— 10 cм3 (мл) от разтвор С,
— 5 см3 (мл) реактив (точка 4.2.13),
— дейонизирана вода до краен обем от 30 см3 (мл).
4.4.3. Празна проба:
В ерленмайерова колба 50 см3 (мл), се прибавят:
— 5 см3 (мл) реактив пентан-2,4-дион (точка 4.2.12),
— дейонизирана вода до краен обем 30 см3 (мл).
4.4.4. Определяне на количеството:
4.4.4.1. |
Готовите смеси от точки 4.4.1, 4.4.2 и 4.4.3 се разклащат. Ерленмайеровите колби се потапят във водна баня при 60 °С точно за 10 мин. Охлаждат се за 2 мин в ледена баня. |
4.4.4.2. |
Прехвърлят се в делителни фунии от 50 см3 (мл), които съдържат по 10 см3 (мл) бутан-1-ол (точка 4.2.4). Всяка колба се промива с 3 до 5 см3 (мл) вода. Сместа се разбърква енергично в продължение на точно 30 сек. Оставя се да се разслои. |
4.4.4.3. |
Бутан-1-ол фазата се филтрува в кюветите на спектрофотометъра през филтър за разделяне на фазите (4.3.2). Може да се използва и центрофугиране (3 000 rpm за 5 мин). |
4.4.4.4. |
Измерва се абсорбцията А1 на пробата (точка 4.4.1) спрямо стандартния разтвор (точка 4.4.2) при 410 nm. |
4.4.4.5. |
По същия начин се измерва абсорбцията А2 на празната проба (точка 4.4.3) срещу бутан-1-ол. Всички тези операции трябва да бъдат проведени в рамките на 25 мин от момента, в който ерленмайеровите колби са поставени във водната баня при 60 °С. |
4.4.5. Стандартна крива
4.4.5.1. |
В ерленмайерова колба 50 см3 (мл) се прибавят: — 5 см3 (мл) от разредения стандартен разтвор (точка 4.2.15), — 5 см3 (мл) реактив пентан-2,4-дион (точка 4.2.12), — дейонизирана вода до краен обем 30 см3 (мл). |
4.4.5.2. |
Продължава се по указанията в точка 4.4.4 и се измерва абсорбцията срещу бутан-1-ол (точка 4.2.4). |
4.4.5.3. |
Процедурата се повтаря с 10, 15, 20 и 25 см3 (мл) от разредения стандартен разтвор (точка 4.2.15). |
4.4.5.4. |
За получаване на нулевата стойност (съответстваща на оцветяването на реактивите) се процедира както в точка 4.4.4.5. |
4.4.5.5. |
Построява се стандартна крива, след като от всяка от абсорбциите, получени в точка 4.4.5.1 и точка 4.4.5.3, се извади нулевата стойност. Законът на Beer е валиден до 30 мкг формалдехид. |
4.5. Изчисления
4.5.1. |
Изважда се А2 от А1 и от стандартната крива (точка 4.4.5.5) се отчита количеството С на формалдехида в разтвора на пробата (точка 4.4.1) в мкг. |
4.5.2. |
Изчислява се количеството на формалдехида в пробата (% м/м) с помощта на следната формула:
където: m = масата на количеството за изпитване в г; |
4.6. Повторяемост ( 6 )
За съдържание на формалдехид от 0,2 % разликата между две успоредни дозировки, проведени с една и съща проба, не трябва да надхвърля 0,005 % за определяне по колориметричния метод с пентан-2,4-дион.
Ако определяне на свободен формалдехид води до резултати, по-високи от концентрациите, предвидени в Директива 76/768/ЕИО, например:
a) между 0,05 % и 0,2 % - за неетикетиран продукт;
б) по-високи от 0,2 % за продукт, дори ако е етикетиран,
се прилага процедурата съгласно точка 5.
5. ОПРЕДЕЛЯНЕ НА КОЛИЧЕСТВОТО В ПРИСЪСТВИЕТО НА ИЗТОЧНИЦИ НА ФОРМАЛДЕХИД
5.1. Принцип
Отделеният формалдехид се превръща в жълто лутидиново производно чрез реакция с пентан-2,4-дион в реактор след колоната и полученото производно се определя по абсорбцията при 420 nm.
5.2. Реактиви
Всички реактиви трябва да са с аналитична чистота (ч.з.а.), а водата трябва да е дейонизирана.
5.2.1. |
Вода с качество за ВЕТХ или с еквивалентно качество; |
5.2.2. |
Безводен амониев ацетат; |
5.2.3. |
Концентрирана оцетна киселина; |
5.2.4. |
Пентан-2,4-дион (съхраняван при 4 °С); |
5.2.5. |
Безводен динатриев фосфат; |
5.2.6. |
Ортофосфорна киселина, 85 % (d = 1,7); |
5.2.7. |
Метанол с качество за ВЕТХ; |
5.2.8. |
Дихлорметан; |
5.2.9. |
Формалдехид, 37 до 40 % (м/о); |
5.2.10. |
Натриев хидроксид, 1 М; |
5.2.11. |
Солна киселина, 1 М; |
5.2.12. |
Солна киселина, 0,002 М; |
5.2.13. |
Разтвор на скорбяла, приготвен непосредствено преди употреба съгласно Европейската фармакопея (виж 4.2.8); |
5.2.14. |
Стандартен разтвор на йод, 0,05 М; |
5.2.15. |
Стандартен разтвор на натриев тиосулфат, 0,1 М; |
5.2.16. |
Подвижна фаза: Воден разтвор на динатриев фосфат (точка 5.2.5), 0,006 М, доведен до рН 2,1 с ортофосфорна киселина (точка 5.2.6); |
5.2.17. |
Реактив за следколонна дериватизация: В пикнометър от 1 000 см3 (мл) се разтварят: — 62,5 г амониев ацетат (точка 5.2.2), — 7,5 см3 (мл) оцетна киселина (точка 5.2.3), — 5 см3 (мл) пентан-2,4-дион (точка 5.2.4). Долива се с вода до 1 000 мл (точка 5.2.1). Този реактив се съхранява на тъмно. Време за съхранение: максимум 3 дни при 25 °С. Не трябва да се наблюдават промени в цвета; |
5.2.18. |
Формалдехид-стандарт: основен разтвор В пикнометър от 1 000 см3 (мл) се наливат 10 г формалдехид (точка 5.2.9) и се долива с вода до 1 000 мл. Концентрацията на разтвора се определя, както следва: вземат се 5 см3 (мл) от разтвора, прибавят се 25 см3 (мл) от стандартния разтвор на йод (точка 5.2.14) и 10 см3 (мл) разтвор на натриев хидроксид (точка 5.2.10). Оставя се да престои 5 мин. Подкислява се с 11 см3 (мл) HCL (точка 5.2.11) и се титрува излишъкът от стандартния разтвор на йод със стандартен разтвор на натриев тиосулфат (точка 5.2.15) в присъствие на разтвор на скорбяла (точка 5.2.13) като индикатор. 1 см3 (мл) разтвор на йод (точка 5.2.14) е еквивалентен на 1,5 мг формалдехид; |
5.2.19. |
Формалдехид-стандарт: разреден разтвор Основният разтвор се разрежда с подвижна фаза (точка 5.2.16) до 1/100-на от неговата първоначална концентрация. 1 см3 (мл) от този разтвор съдържа около 37 мг формалдехид. Изчислява се точното съдържание. |
5.3. Апаратура
5.3.1. |
Стандартно лабораторно оборудване; |
5.3.2. |
Помпа за ВЕТХ, без пулсации; |
5.3.3. |
Помпа без пулсации за ниско налягане за реактивите (или втора ВЕТХ помпа); |
5.3.4. |
Инжекционен дозаторен кран с 10 мкл капиляра; |
5.3.5. |
Следколонен реактор, състоящ се от следните компоненти: + тригърлена колба от 1 литър, + нагревател за колби от 1 литър, + две колони Vigreux с минимум от 10 тарелки, с въздушно охлаждане, + капиляра от неръждаема стомана (за топлообмен) 1,6 мм с вътрешен диаметър 0,23 мм и дължина 400 мм, + тефлонова капиляра 1,6 мм с вътрешен диаметър 0,30 мм и дължина 5 м (френска плетка), виж допълнение 1, + един Т-образен съединител без мъртъв обем (Valco или еквивалентен), + три съединителя без мъртъв обем, ИЛИ: един следколонен модул Applied Biosystems PCRS 520 или еквивалентен, снабден с реактор от 1 см3 (мл); |
5.3.6. |
Мембранен филтър с размер на порите 0,45 мкм; |
5.3.7. |
SEP-PAKR С18 cartridge (филтриращ патрон) или еквивалентен; |
5.3.8. |
Готови за употреба колони: — Bischoff hypersil RP 18 (type NC ref. C 25.46 1805) (5 мкм, дължина 250 мм, вътрешен диаметър 4,6 мм) — Dupont Zorbax ODS (5 мкм, дължина 250 мм, вътрешен диаметър 4,6 мм) — Phase SEP, spherisorb ODS 2 (5 мкм, дължина 250 мм, вътрешен диаметър 4,6 мм) |
5.3.9. |
Предколона Bischoff К1 hypersil RP 18 (ref. К1 G 6301 1805) (5 мкм, дължина 10 мм или еквивалентна). |
5.3.10. |
Колоната и предколоната са свързани посредством система Ecotube (ref. A 15020508 Bischoff) или еквивалентна. |
5.3.11. |
Апаратурата (точка 5.3.5) се сглобява, както е показано на блок-схемата в допълнение 2. Връзките след дозатора трябва да са възможно най-къси. Стоманената капиляра между изхода на реактора и входа на детектора е предназначена да охлажда реакционната смес преди измерването и температурата в детектора не е известна, но е постоянна; |
5.3.12. |
Детектор за УВ и видимата област; |
5.3.13. |
Пишещо устройство; |
5.3.14. |
Центрофуга; |
5.3.15. |
Ултразвукова вана; |
5.3.16. |
Вибрационна бъркалка (Vortex или еквивалентна). |
5.4. Процедура
5.4.1. Стандартна крива
Тя се получава чрез нанасяне на височините на пиковете като функция от концентрацията на разредения формалдехид-стандарт.
Приготвят се стандартни разтвори чрез разреждане на стандартния разтвор на формалдехид (точка 5.2.19) с подвижна фаза (точка 5.2.16):
— 1 см3 (мл) разтвор (точка 5.2.19), разреден до 20 см3 (мл) (около 185 мкг/100 см3 (мл),
— 2 см3 (мл) разтвор (точка 5.2.19), разреден до 20 см3 (мл) (около 370 мкг/100 см3 (мл),
— 5 см3 (мл) разтвор (5.2.19), разреден до 25 см3 (мл) (около 740 мкг/100 см3 (мл),
— 5 см3 (мл) разтвор (точка 5.2.19), разреден до 20 см3 (мл) (около 925 мкг/100 см3 (мл).
Стандартните разтвори се съхраняват до 1 час при лабораторна температура и трябва да бъдат приготвени непосредствено преди употреба.
Линейността на стандартната крива е добра за концентрации между 1 и 15 мкг/см3 (мл).
5.4.2. Приготвяне на пробите
5.4.2.1. Емулсии (кремове, основа за гримове, очни линии)
В колба със запушалка от 100 см3 (мл) се претегля с точност до 0,001 г количество от пробата (м в г), съответстващо на предполагаемо количество формалдехид 100 мкг. Прибавят се точно измерени 20 см3 (мл) дихлорметан (точка 5.2.8) и 20 см3 (мл) солна киселина (точка 5.2.12). Разбърква се с вибрационна бъркалка (точка 5.3.16) и с помощта на ултразвукова вана (точка 5.3.15). Двете фази се разделят чрез центрофугиране (3 000 rpm/2 мин). Междувременно филтруващият патрон (точка 5.3.7) се промива с 2 см3 (мл) метанол (точка 5.2.7), след което се кондиционира с 5 см3 (мл) вода (точка 5.2.1).
4 см3 (мл) от водната фаза се пропуска през филтруващия патрон, отделят се първите 2 см3 (мл), а останалата фракция се събира.
5.4.2.2. Лосиони, шампоани
В колба от 100 см3 (мл) със запушалка се претегля с точност до 0,001 г количество от пробата (м в г), съответстващо на предполагаемо количество формалдехид от 500 мкг.
Долива се с подвижна фаза (точка 5.2.16) до 100 cм3 (мл).
Разтворът се филтрува през филтър (точка 5.3.6) и се инжектира или пропуска през филтруващия патрон (точка 5.3.7), кондициониран както в точка 5.4.2.1. Всички разтвори трябва да се инжектират веднага след приготвянето им.
5.4.3. Хроматографски условия
— Скорост на потока на подвижната фаза: 1 cм3 (мл)/мин,
— Скорост на потока на реагента: 0,5 cм3 (мл)/мин,
— Обща скорост на потока на изхода на детектора: 1,5 cм3 (мл)/мин,
— Инжектиран обем: 10 мкл,
— Температура на елуиране: в случай на трудно разделяне колоната се потапя в баня с топящ се лед; изчаква се температурата да се стабилизира (15—20 мин),
— Температура на следколонния реактор: 100 °С,
— Детектор: 420 nm.
NB:
Цялата хроматографска система и възелът след колоната трябва да са добре промити с вода след използване (точка 5.2.1). Когато системата не се използва повече от два дни, тогава промиването с вода трябва да бъде последвано от промиване с метанол (точка 5.2.7). Преди рекондициониране на системата през нея се пропуска вода, за да се избегне кристализацията.
5.5. Изчисления
Емулсии (точка 5.4.2.1):
Съдържание на формалдехид в % (m/m):
Лосиони, шампоани:
В този случай формулата е:
където:
m |
= |
масата на анализираната проба (точка5.4.2.1) в г, |
С |
= |
концентрацията на формалдехида, отчетена от стандартната крива (точка 5.4.1), в мкг/100 cм3 (мл). |
5.6. Повторяемост ( 7 )
За съдържание на формалдехид от 0,05 % разликата между резултатите от две успоредни дозировки на една и съща проба не трябва да надхвърля 0,001 %.
За съдържание на формалдехид от 0,2 % разликата между резултатите от две успоредни дозировки на една и съща проба не трябва да надхвърля 0,005 %.
V. ДОЗИРОВКА НА РЕЗОРЦИН В ШАМПОАНИТЕ И ЛОСИОНИТЕ ЗА КОСА
1. ЦЕЛ И ПРИЛОЖНО ПОЛЕ
Този метод се прилага за газхроматографска дозировка на резорцина в шампоаните и лосионите за коса. Методът е подходящ за концентрации в пробата от 0,1 до 2,0 масови %.
2. ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Съдържанието на резорцин в пробата, определено в съответствие с настоящия метод, се изразява в масови проценти.
3. ПРИНЦИП
Резорцинът и 3,5-дихидрокситолуолът (5-метилрезорцин), добавен като вътрешен стандарт, се отделят от пробата чрез тънкослойна хроматография. Двете съединения се изолират чрез премахване на техните петна от тънкослойната плака и екстрахиране с метанол. Накрая екстрахираните съединения се изсушават, силилират и се определят по метода на газовата хроматография.
4. РЕАКТИВИ
Всички реактиви трябва да бъдат с аналитична чистота.
4.1. |
Солна киселина 25 % (m/m) |
4.2. |
Метанол |
4.3. |
Етанол 96 % (v/v) |
4.4. |
Готови плаки за тънкослойна хроматография с покритие от силикагел (пластмасови или алуминиеви) с флуоресцентен индикатор. Дезактивират се, както следва: обикновените, с предварително нанесено покритие от силикагел плаки се напръскват с вода до заглаждане. Напръсканите плаки се оставят да съхнат на въздух при стайна температура в продължение на един до три часа. Забележка. Ако плаките не са дезактивирани, могат да се получат загуби на резорцин в резултат на необратима адсорбция върху силикагела. |
4.5. |
Проявяващ разтворител; ацетон-хлороформ-оцетна киселина (20:75:5 обемни). |
4.6. |
Стандартен разтвор на резорцин; 400 мг резорцин се разтварят в 100 мл 96 % етанол (точка 4.3) (1 мл съответства на 4 000 μg резорцин). |
4.7. |
Разтвор на вътрешен стандарт; разтварят се 400 мг 3,5-дихидрокситолуол (ДХТ) в 100 мл 96 % етанол (точка 4.3) (1 мл съответства на 4 000 μg ДХТ). |
4.8. |
Стандартна смес; смесват се 10 мл от разтвора от точка 4.6 с 10 мл от разтвора от точка 4.7 в 100-милилитров пикнометър, долива се до марката с 96 % етанол (точка 4.3) и сместа се разбърква (1 мл съответства на 400 μg резорцин и 400 μg ДХТ). |
4.9. |
Силилиращи агенти
|
5. АПАРАТУРА
5.1. |
Стандартно оборудване за тънкослойна и газова хроматография |
5.2. |
Стъклени съдове |
6. ПРОЦЕДУРА
6.1. Приготвяне на пробата
6.1.1. |
В 150-милилтрова бехерова чаша се претегля прецизно проба за анализ (m грама) от продукта, която съдържа приблизително от 20 до 50 мг резорцин. |
6.1.2. |
Извършва се подкисляване със солна киселина (точка 4.1), докато сместа придобие киселинен характер (необходими са приблизително между 2 и 4 мл), добавят се 10 мл (40 мг ДХТ) от вътрешния стандартен разтвор (точка 4.7) и се разбърква. Съдържанието се прехвърля в 100-милилитров пикнометър с етанол (точка 4.3), долива се до марката с етанол и се разбърква. |
6.1.3. |
Върху дезактивираната плака с покритие от силикагел (точка 4.4) се нанасят 250 μl от разтвора (точка 6.1.2) като непрекъсната линия с приблизителна дължина 8 cм. Необходимо е линията да бъде възможно най-тънка. |
6.1.4. |
250 μl от стандартната смес (точка 4.8) се нанасят върху същата плака по същия начин (точка 6.1.3). |
6.1.5. |
В две точки от стартовата линия се нанасят по 5 μl от всеки от разтворите от точка 4.6 и точка 4.7, за да се подпомогне локализирането след проявяването на плаката. |
6.1.6. |
Плаката се развива в ненаситена с пари на разтворителя вана, запълнена с проявяващ разтворител от точка 4.5, докато фронтът на разтворителя достигне линия на 12 см от стартовата линия; обикновено това отнема около 45 минути. Плаката се изсушава на въздух и се локализира на зоната на резорцина/ДХТ на късовълнова ултравиолетова светлина (254 nm). Двете съединения имат приблизително еднакви Rf стойности. Ивиците се обозначават с молив на 2 мм разстояние от външната тъмна гранична линия на ивиците. Тези зони се отстраняват и адсорбентът на всяка от ивиците се събира в 10-милилитров пикнометър. |
6.1.7. |
Адсорбентът, съдържащ пробата, и адсорбентът, съдържащ стандартната смес, се екстрахират по следния начин: прибавят се 2 мл метанол (точка 4.2) и се екстрахират в продължение на един час при непрекъснато разбъркване. Сместа се филтрира и екстракцията се повтаря за още 15 минути с 2 мл метанол. |
6.1.8. |
Екстрактите се събират и разтворителят се изпарява чрез сушене в продължение на една нощ във вакуум-ексикатор, зареден с подходящ сушилен агент. Не трябва да се подава топлина. |
6.1.9. |
Остатъците (точка 6.1.8) се силилират, както е посочено в точка 6.1.9.1 или точка 6.1.9.2.
|
6.2. Газова хроматография
6.2.1. Хроматографски условия
Колоната трябва да осигурява разделителна способност R, равна или по-голяма от 1,5, където:
,
където:
r1 и r2 |
= |
времена на задържане за два пика, в минути, |
w1 и w2 |
= |
ширини на същите пикове при полувисочината, в мм, |
d′ |
= |
скорост на въртене на хартията, в мм за минута. |
Като подходящи по отношение на колоната и хроматографското изследване са установени следните условия:
Колона: |
материал: |
неръждаема стомана |
дължина: |
200 см |
|
вътрешен диаметър: |
~ 3 мм |
|
пълнеж: |
10 % OV-17 върху Chromosorb WAW, 100 до120 меша |
|
Пламъчно-йонизационен детектор |
||
Температури: |
||
колона |
185 °С (изотермична) |
|
детектор |
250 °С |
|
отвор за впръскване |
250 °С |
|
Газ-носител: |
азот |
|
дебит: |
45 милилитра за минута |
Следват се указанията на производителя относно настройките за дебита на водорода и въздуха.
6.2.2. |
В газ-хроматографа се въвеждат от 1 до 3 μl от разтворите, получени в съответствие с точка 6.1.9. От всеки разтвор (точка 6.1.9) се извършват по пет впръсквания, измерва се площта на пиковете, получените стойности се усредняват и се изчислява съотношението между площта на пиковете: S = площ на пика на резорцина/площ на пика на ДХТ. |
7. ИЗЧИСЛЯВАНЕ
Концентрацията на резорцина в пробата, изразена в масови % (% m/m), се дава от следната формула:
ъдето:
М |
= |
изследваната порция в грамове (точка 6.1.1), |
Sпроба |
= |
средното съотношение между площта на пиковете съгласно точка 6.2.2 за разтвора на пробата, |
Sстандартна смес |
= |
средното съотношение между площта на пиковете съгласно точка 6.2.2 за стандартната смес. |
8. ПОВТАРЯЕМОСТ ( 8 )
За съдържание на резорцин около 0,5 %, разликата между резултатите от две успоредни дозировки, извършени върху една и съща проба, не трябва да надхвърля 0,025 % в абсолютна стойност.
VI. ДОЗИРОВКА НА МЕТАНОЛ ВЪВ ВРЪЗКА С ЕТАНОЛ ИЛИ С ПРОПАН-2-ОЛ
1. ЦЕЛ И ПРИЛОЖНО ПОЛЕ
Този метод се описва дозировката на метанол с газхроматограма във всички типове козметични продукти (включително аерозолните).
Могат да се определят относителни концентрации от порядъка на между 0 и 10 %.
2. ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Съдържанието на метанол, определено в съответствие с настоящия метод, се изразява като масови проценти метанол спрямо етанола или пропан-2-ола.
3. ПРИНЦИП
Определянето се извършва чрез газова хроматография.
4. РЕАКТИВИ
Всички реактиви трябва да бъдат с аналитична чистота.
4.1. |
Метанол |
4.2. |
Етанол, абсолютен |
4.3. |
Пропан-2-ол |
4.4. |
Хлороформ, свободен от алкохоли чрез промиване с вода |
5. АПАРАТУРА
5.1. |
Газхроматограф: с детектор Катарометър, за аерозолни проби, с пламъчно-йонизационен детектор, за неаерозолни проби. |
5.2. |
Пикнометри, 100 мл |
5.3. |
Пипети, 2 мл, 20 мл, 0—1 мл |
5.4. |
Микроспринцовки от 0 до 100 μl и от 0 до 5 μl и (само за аерозолните проби) специална газонепроницаема спринцовка с плъзгащ вентил, (виж процедурата за вземане на проби, фигура 5) ( 9 ). |
6. ПРОЦЕДУРА
6.1. Приготвяне на пробата
6.1.1. |
Пробите от аерозолните продукти се вземат в съответствие с глава II от приложението към Директива на Комисията 80/1335/ЕИО от 22 декември 1980 ( 10 ), след което се анализират чрез газова хроматография при условията от точка 6.2.1. |
6.1.2. |
Неаерозолните продукти, от които са взети проби в съответствие с горецитираната глава II, се разреждат с вода до концентрация на етанола или пропан-2-ола от порядъка на 1—2 %, след което се анализират чрез газова хроматография при условията от точка 6.2.2. |
6.2. Газова хроматография
6.2.1. |
При аерозолните проби се работи с катарометъра.
|
6.2.2. |
За неаерозолни проби:
|
7. СТАНДАРТНА КРИВИ
7.1. |
За газхроматографската процедура от точка 6.2.1 (колона Hallcomid M18) се използват долупосочените стандартни смеси. Смесите се приготвят посредством дозиране с пипети, като точните количества се установяват чрез претегляне на пипетата или колбата непосредствено след всяко добавяне.
В хроматографа се впръскват между 2 и 3 μl при спазване на условията от точка 6.2.1. Изчислява се съотношението между площите на пиковете (метанол/етанол) или (метанол/пропан-2-ол) за всяка смес. Начертава се стандартна крива, като се използва:
|
7.2. |
За газхроматографската процедура от точка 6.2.2 (Porapak QS или Chromosorb 105) се използват долупосочените стандартни смеси. Смесите се приготвят чрез дозиране с микроспринцовка и пипета, като точното количество се установява чрез претегляне на пипетата или колбата непосредствено след всяко добавяне.
В хроматографа се впръскват между 2 и 3 μl при спазване на условията от точка 6.2.2. Изчислява се съотношението между площите на пиковете (метанол/етанол) или (метанол/пропан-2-ол) за всяка смес. Начертава се стандартна крива, като се използва:
|
7.3. |
При двата случая стандартната крива трябва да бъде права линия |
8. ПОВТОРЯЕМОСТ ( 11 )
За съдържание на метанол от 5 % по отношение на етанола или пропан-2-ола разликата между резултатите от две успоредни дозировки, извършени върху една и съща проба, не трябва да надхвърля 0,25 %.
Допълнение 1
ИНСТРУКЦИИ ЗА „ФРЕНСКА ПЛЕТКА“
НЕОБХОДИМИ ПРИНАДЛЕЖНОСТИ
— Дървена бобина:
— външен диаметър 5 cм, по средата на който ще бъде пробита дупка с диаметър от 1,5 cм. Забиват се четири стоманени пирона (виж схемата на бобината на фигура 1 и фигура 2). Разстоянието между два пирона трябва да е 1,8 cм, като те трябва да са забити на 0,5 cм от отвора на канала,
— твърда игла (тип кука за плетене) за правене на бримки с тефлонова капиляра,
— 1,6 мм тефлонова капиляра с дължина 5 м и вътрешен диаметър 0,3 мм.
ПРОЦЕДУРА
За започване на „френска плетка“ тефлоновата капиляра се прокарва през централния канал на бобината от горния към долния край (около 10 cм от капилярата да се показват от долния край на бобината, като така се дава възможност веригата да се издърпва по време на процеса на „плетене“); след това капилярата се увива последователно около четирите пирона, както е показано на фигура 3.
Горната и долната част на „френска плетка“ могат да са защитени с метални пръстени и затягащи винтове; трябва да се внимава да не се пречупи тефлоновата капиляра при силно издърпване. Капилярата се увива втори път около пирона и се правят „бримките“, както следва:
— долната част на капилярата се прехвърля върху горната с помощта на куката (виж фигура 4); Този процес се повтаря за всеки пирон подред (1, 2, 3, 4 в посока, обратна на часовниковата стрелка) до получаване на 5 м или друга желана дължина на плетката.
Оставят се около 10 cм от капилярата за затваряне на веригата. Капилярата се промушва през всяка от четирите бримки и леко се издърпва, за да се затвори краят на веригата.
NB:
„Френска плетка“ за следколонни реактори се продава на пазара (Supelco).
Диаграма на бобината
Допълнение 2
1 |
= |
HPLC-помпа |
2 |
= |
Инжектор |
3 |
= |
Колона с предколона |
4 |
= |
Помпа за реагенти |
5 |
= |
Т-разклонител без мъртъв обем |
5′ |
= |
Т-разклонител (Vortex) |
6-6′ |
= |
Съединител без мъртъв обем |
7 |
= |
„Френска плетка“ |
7′ |
= |
Реактор |
8 |
= |
Тригърлена колба с кипяща вода |
9 |
= |
Нагревател на колбата |
10 |
= |
Хладник |
11 |
= |
Стоманена топлообменна капиляра |
11′ |
= |
Топлообменник |
12 |
= |
UV-VIS-детектор |
13 |
= |
Следколонен модул PCRS 520 |
5.3.5 |
5.3.6. |
( 1 ) ОВ L 262, 27.9.1976 г., стр. 169.
( 2 ) ОВ L 192, 31.7.1979 г., стр. 35.
( 3 ) ОВ L 383, 31.12.1980 г., стр. 27.
( 4 ) Съгласно стандарт ISO 5725.
( 6 ) Съгласно ISO 5725.
( 9 ) ОВ L 383, 31.12.1980 г., стр. 27.