EUR-Lex Access to European Union law
This document is an excerpt from the EUR-Lex website
Document 01994L0057-20021129
Council Directive 94/57/EC of 22 November 1994 on common rules and standards for ship inspection and survey organizations and for the relevant activities of maritime administrations
Consolidated text: Council Directive 94/57/EC of 22 November 1994 on common rules and standards for ship inspection and survey organizations and for the relevant activities of maritime administrations
Council Directive 94/57/EC of 22 November 1994 on common rules and standards for ship inspection and survey organizations and for the relevant activities of maritime administrations
No longer in force
1994L0057 — BG — 29.11.2002 — 003.001
Този документ е средство за документиране и не обвързва институциите
|
ДИРЕКТИВА 94/57/ЕО НА СЪВЕТА от 22 ноември 1994 година (ОВ L 319, 12.12.1994, p.20) |
Изменен с
|
|
|
Официален вестник |
||
|
No |
page |
date |
||
|
ДИРЕКТИВА 97/58/ЕО НА КОМИСИЯТА текст от значение за ЕИП от 26 септември 1997 година |
L 274 |
8 |
7.10.1997 |
|
|
L 19 |
9 |
22.1.2002 |
||
|
L 324 |
53 |
29.11.2002 |
||
ДИРЕКТИВА 94/57/ЕО НА СЪВЕТА
от 22 ноември 1994 година
относно общи правила и стандарти за оправомощените организации за инспектиране и преглед на кораби и за съответните действия на морските администрации
СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,
като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 84, параграф 2 от него,
като взе предвид предложението на Комисията ( 1 ),
като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет ( 2 ),
в съответствие с процедурата, предвидена в член 189в от Договора ( 3 ),
като има предвид, че в своята резолюция от 8 юни 1993 г. относно общата политика по безопасност на море Съветът си постави за цел отстраняването на всички плавателни съдове, неотговарящи на стандарта за плаване във водите на Общността и даде приоритет на общностните действия за осигуряване на ефективно и единно прилагане на международни правила, като се изготвят общи стандарти за класификация на компании ( 4 );
като има предвид, че предпазните мерки по безопасност и замърсяване в морето могат да бъдат ефективно повишени чрез стриктно прилагане на международни конвенции, кодекси и резолюции, като се подкрепя целта за свобода при предлагане на услуги;
като има предвид, че инспектирането за съответствието на кораби с единните международни стандарти за безопасност и предотвратяване на замърсяването на моретата е отговорност на държавата на флага и на пристанищните държави;
като има предвид, че държавите-членки са отговорни за издаването на международни сертификати за безопасност и замърсяване, посочени в конвенции като Solas 74, Конвенцията от 1966 г. за товарните водолинии и Marpol 73/78 и за прилагане на изискванията в тях;
като има предвид, че в съответствие с такива конвенции всички държави членки могат да упълномощават в различна степен технически организации да сертифицират такова съответствие и могат да ги управомощават да издават съответни сертификати за безопасност;
като има предвид, че, разпространени по целия свят, голям брой от съществуващите компании за класификация не осигуряват нито задоволително прилагане на правилата, нито надеждност, когато действат от името на националните администрации, тъй като не разполагат с необходимите структури и опит на, които да се разчита и да им се позволява да изпълняват задълженията си с висок професионализъм;
като има предвид, че целта да се предостави класификация на компаниите по отношение на подходящи стандарти не може да бъде постигната задоволително от държавите членки, действащи индивидуално и, че това може да се постигне по-добре от Общността;
като има предвид, че подходящият начин да се действа е посредством Директива на Съвета, установяваща минималните критерии за признаване на организации, докато самото признаване, начините за изпълнение и прилагането на директивата се оставя на държавите членки;
като има предвид, че стандартите EN 45004 и EN 29001, комбинирани с Международната асоциация за класифициране на стандартите на компании (IACS), представляват достатъчна гаранция за качествената работа на организациите;
като има предвид, че издаването на сертификат за товарни кораби за радио безопасност може да бъде поверено на частни органи, имащи достатъчен персонал с умения и квалификация;
като има предвид, че организациите, желаещи да бъдат признати за целите на настоящата директива, следва да представят на държавите-членки пълна информация и доказателства за тяхното съответствие с минималните критерии и държавите-членки следва да уведомят Комисията и другите държави-членки за организациите, които са признали;
като има предвид, че може да бъде дадено тригодишно признаване от Комисията за организации, които не отговарят на критериите, установяващи минималния брой и тонаж на категоризирани плавателни съдове и минималния брой на специалните контрольори, установени в приложението, но отговарят на всички други критерии; като има предвид, че на такива организации би следвало да бъде дадено продължение на признаването след три години при условие, че те продължават да отговарят на същите критерии; като има предвид, че последиците от тригодишното признаване би следвало да бъдат ограничени за искащите държави членки само за този период;
като има предвид, че създаването на вътрешния пазар включва свободно движение на услуги така, че да не се пречи на организациите, отговарящи на комплекта от общи критерии, гарантиращи техния професионализъм и надеждност, да предоставят услуги в Общността при условие, че такава държава-членка е решила да делегира такива изисквани от закона задължения; като има предвид, че държава членка може въпреки това да ограничава броя на организациите, които упълномощава в съответствие с нейните потребности въз основа на безпристрастна и прозрачна позиция, предмет на инспекция, упражнявана от Комисията посредством комитологични процедури;
като има предвид, че прилагането на принципа на свобода при провеждането на инспекция на кораб и услуги по проверка би следвало да бъде постепенен, но не извън предписаните ограничения във времето;
като има предвид, че е необходимо по-силно включване на националната администрация в обследванията на кораби и при издаване на съответните сертификати, за да се осигури пълно съответствие с международните правила по безопасност, даже ако държавите-членки разчитат на организации извън тяхната администрация, за изпълнение на изискваните от закона задължения; като има предвид, че затова е подходящо да се установят близки взаимоотношения при работа между администрациите и организациите, което може да изисква организациите да имат местни представителства на територията на държавата членка, от името на която изпълняват задълженията си;
като има предвид, че би следвало да бъде създаден регулиращ комитет, за да подпомага Комисията в нейните усилия за осигуряване на ефективно прилагане на съществуващите стандарти, свързани с мореплаването по отношение на безопасност и околна среда, като се вземат под внимание националните процедури по ратификация;
като има предвид, че Комисията следва да действа съгласно процедурата, установена в член 13, като се вземе под внимание прогресът в международните форуми и за актуализиране на минималните критерии;
като има предвид, че на база на информацията, предоставена от държавите членки в съответствие с член 11 относно работата на организациите, действащи от тяхно име, Комисията ще реши дали ще изисква от държавите членки да оттеглят признаването на признатите организации, които не изпълняват повече комплекта от общи минимални критерии, действайки в съответствие с процедурата на член 13;
като има предвид, че на държавите-членки, въпреки това, следва да се остави възможност да отменят упълномощаването на организация поради сериозна опасност за безопасността или околната среда; като има предвид, че Комисията следва бързо да реши в съответствие с процедурите, посочени по-горе, дали е необходимо да се отменя такава национална мярка;
като има предвид, че всяка държава-членка би следвало периодично да оценява работата на организациите, действащи от нейно име и да предостави на Комисията и на всички други държави-членки точна информация относно такава работа;
като се има предвид, че от държавите-членки, като пристанищни администрации, се изисква да повишат безопасността и предотвратяват замърсяването във водите на Общността посредством инспекция с предимство на плавателни съдове, имащи сертификати от организации, които не изпълняват общите критерии, като по този начин се осигурява не по-благоприятно третиране на плавателни съдове, плаващи под флаг на трета държава;
като има предвид, че процедурата, посредством която комитетът ще решава, би следвало да бъде процедура III А от член 2 от Решение 87/373/ЕИО на Съвета от 13 юли 1987, установяваща процедурите за упражняване прилагането на правата, дадени на Комисията ( 5 );
като има предвид, че класификацията на компании следва да се актуализира и да се прилагат техните технически стандарти, за да се хармонизират правилата по безопасност и се осигури единно прилагане на международните правила в Общността;
като има предвид, че понастоящем няма единни международни стандарти, на които корабите следва да съответстват на етап построяване и по време на целия им живот по отношение на корпус, машини, електрически инсталации и инсталации за управление; като има предвид, че такива стандарти могат да бъдат установени съгласно правилата за признати класифицирани компании или за еквивалентни стандарти, за да бъдат решени от националните администрации в съответствие с процедурата, установена в Директива 83/189/ЕИО на Съвета от 28 март 1983 г., установяваща процедура за обезпечаване на информация в областта на техническите стандарти и регламенти ( 6 ),
ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:
Член 1
Настоящата директива установява мерките, които следва да бъдат спазвани от държавите членки и организации, за които се отнасят по отношение на инспекцията, проверката и сертифицирането на кораби за съответствие с международните конвенции за безопасност в морето и предотвратяване на морското замърсяване, като се подкрепя целта за свобода при предоставяне на услуги. Този процес включва развитието и прилагането на изисквания за безопасност за корпуса, машините, електрическите инсталации и инсталациите за управление на кораби попадащи в обхвата на действие на международни конвенции.
Член 2
За целите на настоящата директива:
а)
„кораб“ : означава кораб, попадащ в обхвата на действие на международни конвенции;
б)
„кораб, плаващ под флага на държава-членка“ : означава кораб, регистриран и плаващ под флага на държава-членка в съответствие с нейното законодателство. Кораби, които не отговарят на това определение, се приравняват на кораби, плаващи под флага на трета държава;
в)
„инспекции и прегледи“ : означава инспекции и прегледи, които е задължително да бъдат проведени съгласно международните конвенции;
г)
„международни конвенции“ : означава Международната конвенция за защита на човешкия живот на море (SOLAS) от 1974 г., Международната конвенция за товарните водолинии от 1966 г. и Международната конвенция за предотвратяване на замърсяването от кораби от 1973/1978 г., заедно с протоколите и измененията към тях и съответните кодекси с правно обвързващ характер на всички държави-членки ►M3 в неговата актуализирана версия ◄ ;
д)
„организация“ : означава класифицирана компания или друг частен орган, провеждащ дейности по оценяване на безопасността за администрация;
е)
„призната организация“ : означава организация, призната в съответствие с член 4;
ж)
„оправомощаване“ : означава действие при което държава членка дава пълномощие или делегира правомощия на призната организация;
з)
„сертификат“ : означава сертификат, издаден от държава членка или от името на държава членка в съответствие с международни конвенции;
и)
„сертификат за клас“ : означава документ, издаден от класифицираща организация и удостоверяващ структурната и механична годност на кораба за конкретно използване или услуга в съответствие с правилата и нормите, определени и публикувани от това дружество;
й)
„сертификат на товарен кораб за безопасност на радиокомуникациите“ : означава сертификат, въведен от изменените разпоредби относно радиокомуникациите на SOLAS 1974/1978 г., приети от ММО;
к)
„местонахождение“ : означава мястото, където е регистриран офисът, централната администрация или основното място за работа на организация.
Член 3
1. Като поемат техните отговорности и задължения от международните конвенции, държавите-членки гарантират, техните компетентни администрации да могат да обезпечат подходящо прилагане на изискванията от международни конвенции, по-специално по отношение на инспектиране и проверка на кораби и издаването на сертификати и сертификати за освобождаване. ►M2 Държавите-членки действат съгласно съответните разпоредби на приложението и на допълнението към Резолюция на ММО А.847(20) относно насоки за подпомагане на държавите на флага при прилагане на инструментите на ММО. ◄
2. Когато за целите на алинея 1, държава-членка реши по отношение на кораби, плаващи под неин флаг:
i) да оправомощи организации да предприемат пълни или частични инспектирания и обследвания, свързани със сертификати, включително тези за оценяване на съответствието с член 14 и, когато е подходящо, да издават или подновяват свързаните с това сертификати; или
ii) да разчита на организации да предприемат пълни или частични инспектирания и обследвания, посочени в точка i);
тя следва да повери тези задължения само на признати организации.
Компетентната администрация следва във всички случаи да одобри първия спор по отменени сертификати.
Колкото до сертификат за радио безопасност за товарен кораб, тези задължения могат да бъдат поверени на частен орган, признат от компетентната администрация и притежаващ достатъчен персонал с умения и квалификация, за да изпълнява дейности по посоченото оценяване на радиокомуникации от негово име.
3. Настоящият член не засяга сертифицирането на специфични части от корабното оборудване.
Член 4
1. Държави-членки, които желаят да оправомощят някоя организация, която още не е призната, представят искане за признаване на Комисията заедно с пълната информация, както и доказателства за съответствие с критериите, определени в приложението, както и относно изискването и задълженията тя да отговаря на разпоредбите на член 15, параграфи 2, 4 и 5. Комисията, заедно със съответната държава-членка, представяща искането, извършва оценка на организациите, за които е получено искане за признаване, с оглед да провери дали организациите отговарят на и се задължават да съблюдават горепосочените изисквания. Решението за признаване трябва да отчита документиран предишен опит на организацията, посочен в член 9, по безопасността и предотвратяване на замърсяването. Признаването се дава от Комисията в съответствие с процедурата, посочена в член 7, параграф 2.
2. Държавите-членки могат да изпратят до Комисията специално искане за ограничено признаване за период от три години на организации, които отговарят на всички критерии на приложението с изключение на критериите, установени в параграфи 2 и 3 от раздел А. Същата процедура, като посочената в параграф 1, се прилага по отношение на тези специални искания с това изключение, че критериите от приложението, съответствието с които трябва да бъде оценено по време на оценката от страна на Комисията заедно с държава-членка, са същите, с изключение на тези, установени в параграфи 2 и 3 на раздел А. Ефектът на това ограничено признаване е, че то е ограничено изключително до държавата-членка или държавите-членки, които са представили искане за такова признаване.
3. Всички организации, които са получили признаване, подлежат на строг мониторинг от комитет, учреден по силата на член 7, по-специално онези, които са посочени по-горе в параграф 2, с оглед на възможни решения относно това дали да се разшири или не ограниченото признаване. По отношение на последните организации, решение за разпростиране на такова признаване няма да отчита критерии, установени в параграфи 2 и 3 на раздел А от приложението, но взима предвид документирания предишен опит на организацията в областта на безопасността и предотвратяването на замърсяването, посочен в член 9, параграф 2. Всяко решение за разширяване на ограниченото признаване посочва при какви условия, ако има такива, се предоставя такова разширяване.
4. Комисията съставя и актуализира списък на организациите, които са признати съгласно параграфи 1, 2 и 3. Списъкът се публикува в Официален вестник на Европейските общности.
5. Организации, които към 22 януари 2002 г. са вече признати на основание на настоящата директива, продължават да бъдат признавани. Независимо от това от тези организации се изисква да отговарят на новите разпоредби, установени от настоящата директива, и тяхното съблюдаване ще бъде оценено по време на първата оценка, посочена в член 11.
Член 5
1. При прилагането на член 3, параграф 2 държавите-членки по принцип не отказват да оправомощят никоя от признатите организации да осъществява функции — предмет на разпоредби на параграф 3 и на членове 6 и 11. Въпреки това, те могат да ограничат броя на организациите, оправомощени от тях, съгласно техните нужди, ако съществуват прозрачни и обективни причини за такова действие. По искане на държава-членка Комисията приема необходимите мерки съгласно процедурата, установена в член 7.
▼M2 —————
3. С цел държава-членка да приеме, че признатата организация, установена в трета държава, може да изпълнява задължения, посочени в член 3 или част от тях, тя може да поиска въпросната трета държава да предоставя реципрочно третиране на тези признати организации, които са установени в Общността. Допълнително, Общността може да изиска третата държава, в която е установена призната организация, да предостави реципрочно третиране на тези признати организации, които са установени в Общността.
Член 6
1. Държавите-членки, които решат да действат съгласно член 3, параграф 2, установят работни взаимоотношения между тяхната компетентна администрация и организациите действащи от тяхно име.
2. Работните взаимоотношения се регулират чрез официално писмено и недискриминационно споразумение или еквивалентни правни разпоредби, установяващи специфичните задължения и функции, поети от организациите и включващи най-малко:
а) разпоредбите, установени в допълнение II към Резолюция А. 739(18) на ММО относно насоките за оправомощаване на организации, действащи от името на администрацията, като черпят вдъхновение от приложението, допълненията и всички документи към MSC/Циркулярно писмо 710 на ММО и MEPC/Циркулярно писмо 307 относно типово споразумение за оправомощаване на признати организации, действащи от името на администрацията;
б) следните разпоредби относно финансовата отговорност:
i) ако отговорността на администрацията, произтичаща от произшествие, е окончателно установена от съдебна инстанция или като част от уреждането на спор чрез арбитраж, заедно с изискване за обезщетяване на засегнатите страни за загуба или материални щети или за телесна повреда или смърт, за които е доказано пред тази съдебна инстанция, че са причинени вследствие на умишлено действие или бездействие или груба небрежност на признатата организация, нейните органи, служители, представители или други действащи от името на признатата организация, администрацията има право на финансова компенсация от признатата организация до определен от съда размер на тези загуби, вреди, телесни повреди или смърт, причинени от призната организация;
ii) ако отговорността, произтичаща от произшествие, е окончателно и категорично наложена на администрацията от съдебна инстанция или като част от уреждането на спор чрез арбитраж, заедно с изискване за обезщетяване на засегнатите страни за телесна повреда или смърт, за които е доказано пред тази съдебна инстанция, че са причинени по небрежност или непредпазливост или от бездействие на признатата организация, от нейните органи, служители, представители или други действащи от името на признатата организация лица, администрацията има право на финансова компенсация от признатата организация до определения от съда размер на тези загуби, щети, телесни повреди или смърт, причинени от призната организация; държавите-членки могат да ограничат максималната платима от призната организация сума, която все пак трябва да е равна най-малко на 4 милиона евро;
iii) ако отговорността, произтичаща от произшествие, е окончателно и правно наложена на администрацията от съдебна инстанция или като част от уреждането на спор чрез арбитраж, заедно с изискване за обезщетяване на засегнатите стани за загуба или материална щета, за които е доказано пред тази съдебна инстанция, че са причинени по небрежност или непредпазливост или от бездействие на признатата организация, от нейните органи, служители, агенти или други действащи от името на призната организация лица, администрацията има право на финансова компенсация от признатата организация до определения от съда размер на тези загуби или повреди, причинени от призната организация; държавите-членки могат да ограничат максимална платима от призната организация сума, която все пак трябва да е най-малко равна на 2 милиона евро;
в) разпоредби за периодичен одит от администрацията или от независим външен орган, определен от администрацията, на задълженията на организацията, предприети от нейно име, както е посочено в член 11, параграф 1;
г) възможност за случайна и подробна инспекция на кораби;
д) разпоредби за докладване на съществена информация за техните класифицирани флотилии, промени, суспендирания и отнемане на клас, както е посочено в член 15, параграф 3.
3. Споразумението или равностойните правни договорености могат да установяват изискване, призната организация да има местно представителство на територията на държавата-членка, от името на която тя изпълнява задълженията си, посочени член 3. Такова изискване може да бъде удовлетворено посредством наличието на местно представителство с правен статут на юридическо лице съгласно правото на държавата-членка и подчинено на юрисдикцията на нейните съдилища.
4. Всяка държава-членка предоставя на Комисията точна информация за работните взаимоотношения, установени в съответствие с настоящия член. Комисията впоследствие информира другите държави-членки.
5. Комисията представя не по-късно от 22 юли 2006 г. доклад на Европейския парламент и на Съвета, оценяващ икономическото въздействие на режима на отговорността върху засегнатите страни, уреден от този член и, по-специално, неговите последици за финансовото равновесие на признатите организации.
Този доклад се изготвя в сътрудничество с компетентните органи на държавите-членки и засегнатите страни, по-специално признати организации/класифициращи организации. Комисията, ако е необходимо в светлината на тази оценка, представя предложение за изменение на настоящата директива по-конкретно по отношение на принципа на отговорност и на максимални отговорности.
Член 7
1. Комисията се подпомага от Комитета по морската безопасност и предотвратяването на замърсяването от кораби (КМБПЗК), създаден с член 3 на Регламент (ЕО) № 2099/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 5 ноември 2002 г. за създаване Комитет по морската безопасност и предотвратяването на замърсяването от кораби (КМБПЗК) ( 7 ).
2. Когато се прави позоваване на настоящия параграф, се прилагат членове 5 и 7 на Решение 1999/468/ЕО, като се имат предвид разпоредбите на член 8 от него.
Периодът, установен в член 5, параграф 6 на Решение 1999/468/ЕО, се определя на три месеца.
3. Комитетът приема свой процедурен правилник.
Член 8
1. Настоящата директива може, без да се разширява нейният обхват, да бъде изменяна съгласно процедурата, установена в член 7, параграф 2, за да се:
— прилагат, за целите на настоящата директива, последващи изменения в международните конвенции и отнасящи се към тях протоколи, кодекси и резолюции, посочени в член 2, буква г, член 3, параграф 1, и член 6, параграф 2, които са влезли в сила,
— осъвременяват критериите на приложението, като се взимат предвид, по-специално, съответните решения на ММО,
— променят сумите, определени в член 6, параграф 2, буква б, ii) и iii).
2. В резултат на приемането на нови актове или протоколи към конвенциите, посочени в член 2, буква, г), Съветът, по предложение на Комисията, определя, като вземе под внимание парламентарните процедури на държавите-членки, както и съответните процедури на ММО, подробни разпоредби за ратифициране на тези нови актове или протоколи, като паралелно се гарантира, че те се прилагат единно и едновременно от държавите членки.
Измененията на международните актове, посочени в член 2, буква г), могат да бъдат изключени от обхвата на настоящата директива в съответствие с член 5 от Регламент (ЕО) № 2099/2002.
Член 9
1. Признаването на организациите, посочени в член 4, които вече не отговарят на критериите, установени в приложението или които не могат да изпълнят условието за осигуряване на безопасност и предотвратяване на замърсяването, посочено в параграф 2, се оттегля. Решението за оттегляне на признаването се взима от Комисията в съответствие с процедурата, посочена в член 7, параграф 2, след като на съответната организация е дадена възможност да представи своите забележки.
2. При подготовката на проекторешението, отнасящо се до отнемане на признаване, както е посочено в параграф 1, Комисията взима предвид резултата от оценката на признатите организации, посочени в член 11, както и документираните резултати на организациите във връзка с осигуряване на безопасността и предотвратяване на замърсяването, измерени за всички кораби в този клас независимо от флага, под който плават.
Документираните резултати от работата на организациите по осигуряване безопасността и предотвратяване на замърсяването се извличат от данните, предоставени от Парижкия меморандум за разбирателство за Държавен пристанищен контрол и/или от подобни схеми. Други показатели могат да бъдат извлечени от анализи на произшествия с участие на кораби, класифицирани от признатите организации.
Доклади, изготвени от държавите-членки на основание член 12, също така се взимат предвид при оценката на документираните резултати по осигуряване на безопасността и предотвратяване на замърсяването на организациите.
Комитетът, създаден съгласно член 7, определя критериите, които се следват при решаването, въз основа на посочената в настоящия параграф информация, кога работата на организацията, действаща от името на държавата на флага, може да се счита за неприемлива заплаха за безопасността и за околната среда.
Проекторешението относно оттегляне на признаването, както е посочено в параграф 1, се представя на комитета от Комисията по нейна собствена инициатива или по искане на държава-членка.
Член 10
1. Независимо от критериите, определени в приложението, когато държава-членка прецени, че призната организация не може повече да бъде оправомощена да изпълнява от нейно име задачите, определени в член 3, тя може да суспендира такова оправомощаване въз основа на следната процедура:
а) държавата-членка незабавно уведомява Комисията и другите държави-членки за решението си, като дава основателни причини за това;
б) Комисията проверява дали суспендирането е оправдано поради сериозна заплаха за безопасността или за околната среда;
в) в съответствие с процедурата, предвидена в член 7, параграф 2, Комисията уведомява държавата-членка дали нейното решение за суспендиране на оправомощаването поради сериозна заплаха за безопасността или за околната среда е оправдано или не, и, ако то не е оправдано, изисква от държавата-членка да оттегли суспендирането.
2. Когато Комисията прецени, че документираните резултати по осигуряване на безопасността и предотвратяване на замърсяването на призната организация се влошават, без обаче да оправдава по някакъв начин оттеглянето на признаването на основание на критерии, посочени в член 9, параграф 2, тя може да реши да уведоми за това признатата организация и да поиска от нея да вземе подходящи мерки, за да подобри резултатите си по осигуряване на безопасността и предотвратяване на замърсяването и да уведоми за това държавите-членки. Ако признатата организация не успее да представи на Комисията подходящ отговор или ако Комисията прецени, че взетите от признатата организация мерки не са успели да подобрят нейните резултати по осигуряване на безопасността и предотвратяване на замърсяването, Комисията може да реши суспендиране на признаването на организацията за период от една година в съответствие с процедурата, посочена в член 7, параграф 2, след като на съответната организация е била дадена възможност да представи своите забележки. По време на този период признатата организация няма да има право да издава или подновява каквито и да е сертификати за кораби, плаващи под флага на държавите-членки, докато сертификатите, които са вече издадени или подновени от организацията, остават валидни.
3. Процедура, посочена в параграф 2, се прилага и ако Комисията разполага с доказателство, че признатата организация не спазва разпоредбите на член 15, параграфи 3, 4 и 5.
4. Една година след приемане на решението от Комисията за суспендиране на признаването на организацията, Комисията оценява дали недостатъците, посочени в параграфи 2 и 3 и довели до суспендирането, са отстранени. Когато тези недостатъци са все още налице, признаването се оттегля в съответствие с процедурата, посочена в член 7, параграф 2.
Член 11
1. Всяка държава-членка трябва да се увери, че признатите организации, действащи от нейно име за целите на член 3, параграф 2, ефективно изпълняват функциите, описани в горепосочения член, с което удовлетворяват компетентната администрация.
2. Всяка държава-членка изпълнява тази задача най-малкото на всеки две години и представя на другите държави-членки и на Комисията доклад с резултати от мониторинга най-късно до 31 март през всяка година, следваща годините, за които е била направена оценка на съответствието.
3. Всички признати организации се оценяват от Комисията заедно с държавата-членка, която представя съответното искане за признаване редовно и най-малко на всеки две години, за да се потвърди, че отговарят на критериите на приложението. При подбора на организациите за оценка, Комисията отделя особено внимание на документираните резултати от работата им по осигуряване на безопасността и предотвратяване на замърсяването, на сведенията за произшествия и на докладите, изготвени от държавите-членки съгласно член 12. Оценката може да включва посещение на регионалните клонове на организацията, както и случайна инспекция на кораби с цел одит на дейността на организацията. В този случай Комисията, по целесъобразност, уведомява държавите-членки къде се намира регионалният клон. Комисията представя на държавите-членки доклад с резултатите от оценката.
4. Веднъж годишно всяка призната организация предоставя резултатите от системата си за управленски надзор на разположение на Комитета, учреден съгласно член 7.
Член 12
При упражняване на правата и задълженията си във връзка с инспекциите, държавите-членки в качеството си на държави на съответното пристанище докладват на Комисията и на другите държави-членки и уведомяват съответната държава на флага за установените случаи на издаване на валидни сертификати от страна на организации, действащи от името на държавата на флага, за кораб, който не отговаря на съответните изисквания на международните конвенции, както и за всички други дефекти на кораб, носещ валиден сертификат за клас и засягащ точки, за които важи този сертификат. За целите на този член се докладва само в случаи, в които кораб представлява сериозна заплаха за безопасността и за околната среда или в които са налице доказателства за особено небрежно поведение на организациите. Съответната призната организация следва да бъде уведомена по време на първоначалната инспекция за този случай, така че незабавно да може да предприеме подходящи последващи действия.
▼M2 —————
Член 14
1. Всяка държава-членка гарантира корабите, плаващи под неин флаг, да бъдат построени и поддържани в съответствие с изискванията за корпус, машини, електрически инсталации и инсталации за управление на призната организация.
2. Държава-членка може да реши да използва правила, които тя счита за равностойни на тези на призната организация, само при условие, че незабавно уведоми Комисията за тях в съответствие с процедурата от Директива 83/189/ЕИО и другите -ленки и че тези правила не се оспорват от друга държава-членка или Комисията и не се установи посредством процедурата по ►M2 член 7, параграф 2 ◄ , че те не са равностойни.
Член 15
1. Признатите организации периодично се консултират помежду си с оглед поддържане на равностойност на техническите си стандарти и тяхното прилагане в съответствие с разпоредбите на Резолюция А.847(20) на ММО относно насоките за подпомагане на държавите на флага при прилагането на инструментите на ММО. Те представят на Комисията периодични доклади относно съществено развитие на стандартите.
2. Признатите организации следва да докажат готовност за сътрудничество с държавните администрации за пристанищен контрол, когато се отнася за кораб от техния клас, особено за да се улесни коригирането на докладвани недостатъци или други несъответствия.
3. Признатите организации представят на администрациите на всички държави-членки, които са предоставили определен вид оправомощаване съгласно член 3, както и на Комисията, цялата съответна информация относно техните класифицирани флотилии, прехвърляния, промени, суспендирания и оттегляне на клас, независимо от флага, под който плава корабът. Информация за прехвърляния, промени, суспендирания и оттегляне на клас, включително и информация за всички закъснели инспекции, закъснели препоръки, условия за клас, условия за действия или ограничения за действия, издадени срещу класифицирани от тях кораби — независимо от флага, под който плават корабите — се докладват също така на информационната система Sirenac за инспекции в рамките на държавния пристанищен контрол и се публикуват на страница в Интернет на тези признати организации, ако има такава.
4. Признатите организации не издават сертификати на кораб, който независимо от флага, под който плава, е бил декласиран или е променил класа по причини за безопасност, преди да дадат възможност на компетентната администрация на държавата на флага да представи становището си в рамките на разумен период с оглед да се определи дали е необходима пълна инспекция.
5. В случаи на прехвърляния на клас от една призната организация на друга, предаващата организация уведомява получаващата организация за всички закъснели проверки, закъснели препоръки, условия за клас, условия за опериране или ограничения за опериране, издадени за плавателния съд. При прехвърляне предаващата организация предоставя на получаващата организация пълната документация на плавателния съд. Сертификатите на кораба могат да бъдат издавани от получаващата организация, само след като всички закъснели проверки са задоволително изпълнени и всички закъснели препоръки или условия за клас, издадени за плавателния съд по-рано, са изпълнени, както е посочено от предаващата организация. Преди издаването на сертификати получаващата организация трябва да уведоми предаващата организация за датата за издаване на сертификатите и да потвърди датата, мястото и действието, предприето да удовлетвори всяка закъсняла проверка, закъсняла препоръка и закъсняло условие за клас. Признатите организации си сътрудничат за надлежно прилагане на разпоредбите на този параграф.
Член 16
1. Държавите-членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с директивата, най-късно до 31 декември 1995 г.
2. Когато държавите-членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки.
3. Държавите-членки незабавно съобщават на Комисията текста на разпоредбите от националното законодателство в областта, уредена от настоящата директива. Комисията уведомява останалите държави-членки за тези разпоредби.
4. В допълнение, Комисията уведомява редовно Европейския парламент и Съвета за напредъка в прилагането на директивата от държавите-членки.
Член 17
Адресати на настоящата директива са държавите-членки.
ПРИЛОЖЕНИЕ
МИНИМАЛНИ КРИТЕРИИ ЗА ОРГАНИЗАЦИИТЕ, ПОСОЧЕНИ В ЧЛЕН 3
А. ОБЩИ МИНИМАЛНИ КРИТЕРИИ
1. Признатата организация трябва може да докаже с документи значителен опит в оценяване на проектирането и конструирането на търговски кораби.
2. Организацията трябва да има в своя клас флотилия от най-малко 1 000 океански плавателни съда (повече от 100 бруто регистър тона) или общо не по-малко от 5 милиона бруто регистър тона.
3. Организацията трябва да има нает технически персонал, съизмерим с броя на класифицираните кораби. Най-малко 100 щатни инспектори са необходими, за да бъдат изпълнени изискванията на параграф 2.
4. Организацията трябва да има изчерпателни правила и норми за проектиране, построяване и периодични проверки на търговски кораби, които се публикуват и постоянно се актуализират и подобряват посредством програми за изследване и развитие.
5. Организацията трябва да има свой годишно публикуван регистър или да поддържа електронна база данни, която да е публично достъпна.
6. Организацията не трябва да бъде контролирана от корабособственици или корабостроители, или от други лица, търговски заинтересовани от производството, оборудването, ремонта или експлоатацията на корабите. При осигуряване на своите приходи организацията не трябва да е съществено зависима от отделно търговско предприятие. Признатата организация не трябва да извършва работа, установена със закон, ако тя е идентична с или има търговска, лична или семейна връзка със собственика или оператора на кораба. Това изискване за несъвместимост се прилага също така за инспектори, наети от признатата организация.
7. Организацията трябва да действа съгласно разпоредбите на приложението към Резолюция А.789(19) на ММО относно спецификациите на инспекциите и функциите по сертифициране на признати организации, които действат от името на администрацията, доколкото те покриват въпроси, попадащи в обхвата на настоящата директива.
Б. СПЕЦИФИЧНИ МИНИМАЛНИ КРИТЕРИИ
1. Организацията се създава със:
а) значителна техническа и ръководна подкрепа и изследователски персонал, пропорционален на задачите и на класираните плавателни съдове, също способност за предоставяне — развитие и поддържане на правила и регламенти;
б) обхват в световен мащаб чрез специален технически персонал или посредством специален технически персонал на други признати организации.
2. Организацията се управлява от етичен кодекс.
3. Организацията се ръководи и администрира по такъв начин, че да се осигури поверителност на информацията, изисквана от администрацията.
4. Организацията е готова да предостави съответната информация на администрацията, на Комисията и на заинтересованите страни.
5. Управлението на организацията е определило и документирало политиката и целите си, както и задълженията си по отношение на осигуряване на качеството, и е гарантирало, че тази политика се разбира, прилага и поддържа на всички равнища на организацията. Политиката на организацията трябва да е съобразена с целите и индикаторите по отношение на безопасността и предотвратяването на замърсяването.
6. Организацията е развила, приложила и поддържа ефективна вътрешна система за качество, която е основана на съответни части от международно признатите стандарти за качество и е в съответствие с ЕN 45004 (органи за инспекция) и с ЕN 29001, както се тълкуват от изискванията на IACS за сертифициране на системата за осигуряване на качество и която, inter alia, гарантира, че:
а) правилата и нормите на организацията са изградени и се поддържат по систематичен начин;
б) правилата и нормите на организацията отговарят на вътрешна система за измерване на качеството на услугите, във връзка с която са въведени в действие тези правила и норми;
в) изискванията за установената със закон работа, за която организацията е оправомощена, са удовлетворени и е въведена в действие вътрешна система за измерване на качество на услугите по отношение на съблюдаването на международните конвенции;
г) отговорностите, правомощията и сътрудничеството на персонала, чиято работа влияе върху качеството на услугите на организацията, са определени и документирани;
д) цялата работа се извършва при спазването на условия за контрол;
е) действа система за надзор, която осъществява мониторинг на действията и работата, които се извършват от инспекторите и техническия и административен персонал, нает директно от организацията;
ж) изискванията за установената със закон работа, за която организацията е оправомощена, се изпълняват само от нейни щатни инспектори или от щатни инспектори на други признати организации; във всички случаи щатните инспектори трябва да притежават обширни познания относно конкретния тип кораби, на които те изпълняват установената със закон работа, както по отношение на конкретния извършван преглед, така и по отношение на съответните приложими изисквания;
з) прилага се система за квалификация на инспекторите и постоянно опресняване на техните знания;
и) поддържат се писмени източници, които доказват постигането на изискваните стандарти в областите, покривани от предоставяните услуги, както и ефективното функциониране на системата за качество;
й) във всички подразделения се поддържа изчерпателна система на планирани и документирани вътрешни одиторски проверки на качеството на съответните действия;
к) установените със закон проверки и инспекции, които се изискват от Хармонизираната система за проверки и сертифициране, за които организацията е оправомощена, се извършват в съответствие с приложението и допълнението към Резолюция А.746(18) на ММО относно насоките за проверки в рамките на Хармонизираната система за проверки и сертифициране;
л) изградени са ясни и директни връзки на отговорност и контрол между централните и регионалните обществени служби и между признатите организации и техните инспектори.
7. Организацията трябва да докаже, че е способна:
а) да развива и да осъвременява пълен и адекватен набор от свои собствени правила и норми относно корпуса, машините, електрическото и контролно оборудване, които отговарят на качеството на международно признатите технически стандарти, въз основа на които могат да бъдат издадени Сертификати за безопасност на пътнически кораби (по отношение на адекватност на корабната конструкция и важни машинни системи на борда) и Сертификати за товарни водолинии (по отношение на адекватност на здравината на кораба) в рамките на Конвенцията SOLAS;
б) да извършва всички инспекции и проверки, изисквани от международните конвенции за издаване на сертификати, включително и необходимите начини за оценка — посредством използването на квалифициран персонал и в съответствие с разпоредбите, установени в приложението към Резолюция А.788(19) на ММО относно насоките за прилагане на Международния кодекс за управление на безопасната експлоатация на кораби и предотвратяване на замърсяването (ISM Code) от администрациите — използването и поддръжката на система за управление на безопасността, базирана както на брега, така и на борда на кораба, за която се предвижда да бъде обхваната от сертифицирането.
8. Системата по качество на организацията следва да бъде сертифицирана от независим орган от контрольори, признати от администрацията в държавата, където се намира.
9. Организацията трябва да позволи участието на представители на администрацията и на други заинтересовани страни в разработването на нейните правила и/или норми.
( 1 ) ОВ C 167, 18.6.1993 г., стр. 13.
( 2 ) ОВ C 34, 2.2.1994 г., стр. 14.
( 3 ) Становище на Европейския парламент от 9 март 1994 г. (ОВ C 91, 28.3.1994, стр. 9), Обща позиция на Съвета от 19 септември 1994 г. (ОВ C 301, 27.10.1994 г., стр. 75) и Решение на Европейския парламент от 16 ноември 1994 г. (все още непубликувано в Официален вестник).
( 4 ) ОВ C 271, 7.10.1993 г., стр. 1.
( 5 ) ОВ L 197, 18.7.1987 г., стр. 33.
( 6 ) ОВ L 109, 26.4.1983 г., стр. 8. Директива, последно изменена с Директива 94/10/ЕО (ОВ L 100, 19.4.1994 г., стр. 30).
( 7 ) ОВ L 324, 29.11.2002 г., стр. 1.