02019H1659 — BG — 28.10.2019 — 000.001

---

Този текст служи само за информационни цели и няма правно действие. Институциите на Съюза не носят отговорност за неговото съдържание. Автентичните версии на съответните актове, включително техните преамбюли, са версиите, публикувани в Официален вестник на Европейския съюз и налични в EUR-Lex. Тези официални текстове са пряко достъпни чрез връзките, публикувани в настоящия документ

►B	ПРЕПОРЪКА (ЕС) 2019/1659 НА КОМИСИЯТА от 25 септември 2019 година относно съдържанието на всеобхватната оценка на потенциала за ефективно отопление и охлаждане по член 14 от Директива 2012/27/ЕС (ОВ L 275, 28.10.2019 г., стp. 94)

Поправен със:

►C1	Поправка, ОВ L 013, 17.1.2020, стp.  61 (2019/1659)

---

▼B

ПРЕПОРЪКА (ЕС) 2019/1659 НА КОМИСИЯТА

от 25 септември 2019 година

относно съдържанието на всеобхватната оценка на потенциала за ефективно отопление и охлаждане по член 14 от Директива 2012/27/ЕС

При извършване на всеобхватна оценка съгласно член 14 и приложение VIII към Директива 2012/27/ЕС държавите членки следва да спазват насоките, съдържащи се в приложенията към настоящата препоръка.

---

ПРИЛОЖЕНИЕ I

СЪДЪРЖАНИЕ НА ВСЕОБХВАТНИТЕ ОЦЕНКИ НА ПОТЕНЦИАЛА ЗА ЕФЕКТИВНО ОТОПЛЕНИЕ И ОХЛАЖДАНЕ

1.    ОБЩИ ПРЕПОРЪКИ КЪМ ПРИЛОЖЕНИЕ VIII КЪМ ДЕЕ

Съгласно член 14, параграф 1 и параграф 3 от Директива 2012/27/ЕС (Директивата за енергийната ефективност — ДЕЕ) всяка държава членка следва да извършва и предоставя на Комисията всеобхватна оценка на потенциала за енергийна ефективност при отоплението и охлаждането. Оценката трябва да включва всички елементи, посочени в приложение VIII към ДЕЕ.

Държавите членки трябваше да предоставят първата оценка до 31 декември 2015 г. Тази оценка следва да се актуализира на всеки пет години по искане на Комисията. Изготвянето на анализа трябва да бъде тясно свързано с механизмите за планиране и докладване по Регламент (ЕС) 2018/1999 (Регламент относно управлението) и, когато е възможно, да се базира на предходни оценки. Държавите членки могат да използват образеца за докладване, предоставен от Комисията.

С цел да се опростят оценките, Комисията използва възможностите по член 22 и член 23 от ДЕЕ, за да предложи Делегиран регламент (ЕС) 2019/826 за изменение на приложение VIII и част 1 от приложение IX към ДЕЕ.

Целта на настоящия документ е да обясни новите изисквания и да спомогне за ефективното и съгласувано прилагане на разпоредбите на приложение VIII към ДЕЕ относно информацията, която трябва да бъде предоставена на Комисията чрез всеобхватните оценки. Този документ замества съществуващите насоки за насърчаване на ефективността при отоплението и охлаждането, публикувани от Комисията ( 1 ).

За да се направи национален преглед в сферата на отоплението и охлаждането, стъпките за пълна всеобхватна оценка трябва да включват:

За да направи общ преглед на политиката в областта на отоплението и охлаждането, оценката трябва да включва:

За да се анализира икономическият потенциал за ефективно отопление и охлаждане, стъпките за всеобхватната оценка трябва да включват:

Накрая трябва да бъдат представени предложения за допълнителни и бъдещи мерки на политиката в областта на отоплението и охлаждането, за да се завърши всеобхватната оценка.

2.    КОНКРЕТНИ ПРЕПОРЪКИ

2.1.   ПРЕГЛЕД В СФЕРАТА НА ОТОПЛЕНИЕТО И ОХЛАЖДАНЕТО

2.1.1.    Оценка на годишните потребности от отопление и охлаждане като полезна енергия и количествено определяне на крайното енергийно потребление по сектори

Съгласно точка 1 от приложение VIII към ДЕЕ, държавите членки трябва да докладват най-скорошни количествени данни за КЕП за отопление и охлаждане в жилищния сектор, сектора на услугите и промишления сектор, както и всеки друг сектор, който самостоятелно представлява повече от 5 % от общото национално търсене на полезна енергия за отопление и охлаждане. Успоредно с това държавите членки трябва да оценят и докладват ПЕ, необходима за отопление и охлаждане в тези сектори. КЕП и ПЕ за всеки от секторите трябва да бъдат представени в GWh.

Крайното енергопотребление за отопление и охлаждане трябва да се основава на реална, измерена и проверена информация и разбивки по сектори, както са посочени по подразбиране в европейската енергийна статистика и националните енергийни баланси ( 4 ).

За да се спази точка 3 от приложение VIII към ДЕЕ, е полезно да се представи географска разбивка на данните за предлагането и потреблението, за да се свърже бъдещото търсене на енергия с източниците на доставки. Това изисква познаване на местоположението на основните потребители на отопление и охлаждане. Заедно с информацията за потенциалните доставчици за точка 2 от приложение VIII към ДЕЕ, това позволява да се направи карта на местоположенията по точка 3 от същото и да се подобри разбирането за разнообразните условия в рамките на една страна. Един възможен подход за географската разбивка е ползването на добре установена система за териториално деление, напр. зони по пощенски кодове, местни административни единици (LAU), общини, промишлени паркове и техните околности и пр.

Може да се направи разбивка по сектори на търсенето на отопление и охлаждане по съответните поделементи, ако е възможно и полезно, напр. за определяне на количеството или температурата на топлинната енергия, която обичайно е необходима ( 5 ) (напр. топлинна енергия с висока температура, със средна температура, със средна/ниска температура или с ниска температура, охлаждане и изстудяване). Това би направило анализа по-точен и полезен, напр. за определяне на техническата и икономическата приложимост като част от АРП на конкретни решения за осигуряване на отопление и охлаждане, за да се отговори на конкретните потребности в различни подсектори.

Добрата разбивка на търсенето изисква качествено събиране и качествена обработка на данни. Това често включва съчетаване на различни набори от данни, низходящо и възходящо обработване на данните и използване на хипотези и допускания. Ако не са налични преки данни за енергийното потребление, следва да се използват косвено извлечени данни. Възможните елементи могат да включват населението в една териториална единица, енергийно потребление на глава от населението и отопляема застроена площ на глава от населението. За различните подсектори вероятно ще се изискват различни подходи.

Жилищният сектор и по-голямата част от сектора на услугите се състоят от голям брой малки и средни потребители, разпръснати на територията на дадена община или друга териториална единица. Тяхното търсене на енергия е основно за отопление/охлаждане на помещения, поради което се определя от застроената площ, която изисква отопление и/или охлаждане. Би могло да е полезно да се приложат критерии, които обясняват търсенето в географски аспект ( 6 ), напр. да се групират потребителите в такива с висока и ниска гъстота на търсенето на топлинна енергия. Когато се диференцират сградите по сегменти, напр. за да се отговори на изискванията за „сграда с близко до нулево нетно потребление на енергия“, може да се използва същата сегментация.

Промишленият сектор обичайно се състои от малко на брой големи потребители на топлинна енергия, чието потребление се определя от промишлени процеси. В този случай потребителите могат да бъдат групирани според потреблението на енергия (MWh/a) и температурните прагове.

2.1.2.    Идентифициране/оценка на настоящото предлагане на отопление или охлаждане по технологии

Целта на тази стъпка е да се идентифицират технологичните решения, използвани за осигуряване на отопление и охлаждане (точка 1 от приложение VIII към ДЕЕ). Анализът и докладваните стойности трябва да следват същата структура като описанието на търсенето на отопление и охлаждане. Съгласно точка 2, буква а) от приложение VIII към ДЕЕ, трябва да се докладват най-скорошните налични данни в GWh годишно. Следва да се направи разграничение между източници в мястото на потребление и източници извън мястото на потребление, както и между възобновяеми и изкопаеми енергийни източници.

Точка 2, буква а) изброява технологиите, за които следва да се предоставят данни относно предлагането:

За всяка от технологиите трябва да се направи разграничение между възобновяемите и изкопаемите енергийни източници. Данните, които не могат да бъдат събрани пряко, следва да се съберат косвено. Списъкът по-горе не е изчерпателен и представлява минимума, който трябва да бъде включен. Трябва да бъдат включени и други енергийни източници, ако това е необходимо за осигуряване на пълнота и точност.

Степента на детайлност на данните за източниците на предлагане на отопление и охлаждане следва да отразява изискванията на избрания метод за всеобхватна оценка. Това може да включва данни за местоположението, технологията, използваното гориво, количеството и качеството ( 7 ) на доставяната енергия (MWh/година), наличието на топлинна енергия (дневно или годишно), възрастта и експлоатационния срок на инсталацията и др.

2.2.   ИДЕНТИФИЦИРАНЕ НА ИНСТАЛАЦИИТЕ, КОИТО ПРОИЗВЕЖДАТ ОТПАДНА ТОПЛИНА ИЛИ ОТПАДЕН СТУД, И НА ПОТЕНЦИАЛА ИМ ЗА ОСИГУРЯВАНЕ НА ОТОПЛЕНИЕ ИЛИ ОХЛАЖДАНЕ

Целта на тази стъпка е да се идентифицират, опишат и определят количествено източниците на отпадна топлина или отпаден студ, чийто пълен технически потенциал все още не се използва. Това може да служи като показател, отразяващ настоящото или бъдещо търсене на отопление и охлаждане. Точка 2, буква б) от приложение VIII към ДЕЕ изброява инсталациите за производство на топлинна енергия, които трябва да бъдат анализирани:

Държавите членки могат да представят и други освен изброените източници на отпадна топлина и отпаден студ, по-специално от сектора на услугите, и да ги докладват отделно. За целите на документирането на разрешенията по член 14, параграф 7 от ДЕЕ държавите членки могат да оценят потенциала за генериране на отпадна топлина на инсталациите за производство на топлинна енергия с обща входяща топлинна мощност между 20 и 50 MW.

Би било полезно да се опише също и качеството на произвежданата енергия, напр. температура (пара или гореща вода), налична за приложението, за което обичайно ще се използва ( 8 ). Ако количеството или качеството на отпадната топлина или отпадния студ не са известни, те могат да бъдат изчислени приблизително чрез подходяща методика, основана на добре документирани допускания. Например отпадната топлина от инсталации за производство на електроенергия може да бъде оползотворявана чрез различни методи и технологии ( 9 ).

Държавите членки трябва да представят на карта местоположението на потенциалните източници на отпадна топлина и отпаден студ, които биха могли да отговорят на търсенето в бъдеще.

2.3.   КАРТИ НА ТЪРСЕНЕТО И ПРЕДЛАГАНЕТО НА ОТОПЛЕНИЕ И ОХЛАЖДАНЕ

Приложение VIII към ДЕЕ изисква всеобхватната оценка на националния потенциал за ефективно отопление и охлаждане да включва карта, обхващаща цялата национална територия, която показва източниците и инфраструктурата на търсенето на отопление и охлаждане, включително (точка 3 от приложение VIII):

Този списък съдържа само елементите, които задължително трябва да бъдат включени в картата. В нея могат да бъдат включени и други елементи, напр. разпределение на възобновяемите енергийни източници.

На изготвянето на топлинната карта не следва да се гледа като на отделна задача, а по-скоро като на неразделна част от процеса на оценяване на потенциалните подобрения в ефективността на отоплението и охлаждането и синергиите между потребителите и техните потенциални доставчици. В светлината на изискването за изготвяне на карта всички събрани данни за търсенето и предлагането на отопление и охлаждане трябва да имат пространствено измерение, така че да могат да се идентифицират възможности за синергии.

Разделителната способност на елементите на картата, изисквани съгласно точка 3, буква а) от приложение VIII към ДЕЕ, трябва да е достатъчна, за да могат да се идентифицират конкретни области в търсенето на отопление и охлаждане. За елементите по точка 3, буква б) и буква в), виртуалното представяне може да е по-общо (в зависимост от избрания метод за анализ и от наличната информация), но трябва да позволява определяне на местоположението на конкретен елемент с достатъчна точност за целите на АРП.

Когато плановете за бъдещи точки за доставка и инсталации са били подадени към националната администрация или се упоменават в документите за националните политики, това може да означава, че са в достатъчно напреднал стадий, за да бъдат включени в тази категория. Това няма да засегне бъдещите решения за планиране или инвестиции и няма да е задължително за никоя страна.

Могат да се използват различни методи за изграждане на слоевете на картата ( 10 ). Чрез едни се получава по-голяма детайлност, но може да са необходими по-големи набори от подробна информация (напр. базирани на изоплетни карти). При други не се изискват големи усилия, но те не са толкова полезни за идентифициране на синергиите между потребителите и доставчиците на отопление и охлаждане (напр. хороплетни карти). Държавите членки се приканват да съставят карти с най-детайлната налична информация, като същевременно защитават чувствителната търговска информация.

Препоръчително е топлинната карта да бъде публично достъпна в интернет. Това вече се практикува в някои държави членки и картата може да бъде полезен инструмент за потенциални инвеститори и за обществеността.

2.4.   ПРОГНОЗА ЗА ТЪРСЕНЕТО НА ЕНЕРГИЯ ЗА ОТОПЛЕНИЕ И ОХЛАЖДАНЕ

Точка 4 от приложение VIII към ДЕЕ изисква да се даде прогноза за търсенето на отопление и охлаждане за следващите 30 години с по-точна информация за следващите 10 години. Прогнозата трябва да отчита въздействието на политиките и стратегиите, свързани с енергийната ефективност и търсенето на отопление и охлаждане (напр. дългосрочни стратегии за реновиране на сградния фонд по Директивата относно енергийните характеристики на сградите ( 11 ), интегрирани планове в областта на енергетиката и климата съгласно Регламента относно управлението) и да отразява потребностите на различните промишлени сектори.

При изготвянето на прогнозите държавите членки следва да използват сегментацията, установена съгласно точка 1 и точка 2 от приложение VIII към ДЕЕ, за да определят текущото търсене и предлагане (напр. жилищен сектор, сектор на услугите, промишлен сектор и други, както и възможните им подсегменти).

Могат да бъдат използвани свързани с темата международни, национални и научни доклади, стига да са основани на добре документирана методика и да съдържат достатъчно подробна информация. Друга възможност е прогнозите да бъдат основани на моделиране на търсенето на енергия. Методите и допусканията следва да бъдат описани и обяснени.

2.5.   ДЯЛ НА ЕНЕРГИЯТА ОТ ВЪЗОБНОВЯЕМИ ИЗТОЧНИЦИ И ОТ ОТПАДНА ТОПЛИНА ИЛИ ОТПАДЕН СТУД В КРАЙНОТО ПОТРЕБЛЕНИЕ НА ЕНЕРГИЯ ОТ СЕКТОРА НА РАЙОННИТЕ ОТОПЛИТЕЛНИ И ОХЛАДИТЕЛНИ СИСТЕМИ

Държавите членки трябва да докладват дела на енергията от възобновяеми източници и от отпадна топлина или отпаден студ в съответствие с член 15, параграф 7 от Директивата за енергията от възобновяеми източници (ДЕВИ) ( 12 ). Данните могат да се докладват за всички видове възобновяеми неизкопаеми източници, посочени в член 2, параграф 1 от Директивата за енергията от възобновяеми източници, както и за отпадната топлина.

Докато не бъде установена методика за отчитане на охлаждането от възобновяеми източници в съответствие с член 35 от Директивата за енергията от възобновяеми източници, държавите членки трябва да използват подходяща национална методика.

3.    ЦЕЛИ, СТРАТЕГИИ И МЕРКИ НА ПОЛИТИКАТА

3.1.   РОЛЯ НА ЕФЕКТИВНОТО ОТОПЛЕНИЕ И ОХЛАЖДАНЕ ЗА ДЪЛГОСРОЧНОТО НАМАЛЯВАНЕ НА ЕМИСИИТЕ НА ПАРНИКОВИ ГАЗОВЕ И ПРЕГЛЕД НА СЪЩЕСТВУВАЩИТЕ ПОЛИТИКИ

Трябва да се представи накратко преглед на съществуващите политики по отношение на ефективното отопление и охлаждане, като се акцентира върху промените в сравнение с тези, докладвани съгласно Регламента относно управлението, и се избягва дублиране.

Конкретните политики в областта на отоплението и охлаждането трябва да съответстват на политиките, които допринасят за петте измерения на енергийния съюз, по-специално енергийната ефективност (член 4, буква б), подточки от 1 до 4 и член 15, параграф 4, буква б) от Регламента относно управлението); тези измерения са:

Държавите членки трябва да опишат как енергийната ефективност и намаляването на емисиите на парникови газове от отопление и охлаждане се отнасят към тези пет измерения и да ги определят количествено, когато е обосновано и възможно.

3.1.1.    Пример: Измерението „Декарбонизация“

Например за измерението „Декарбонизация“ трябва да бъде количествено определено въздействието на политиките за енергийна ефективност на отоплението и охлаждането върху количеството емисии на парникови газове и върху земеползването. Трябва да се посочи използването на технологии в бъдеще, като да се отбележи разпространението на възобновяеми неизкопаеми източници, включително приложения на възобновяемата електрическа енергия за генериране на топлина и студ (вятърна, слънчева фотоволтаична) и прякото производство на топлинна енергия от енергоносители от възобновяеми източници (отопление и охлаждане от слънчева енергия, биомаса, биогаз, водород, синтетични газове), или др. Последващият АРП (вж. раздел 4) ще даде възможност да се определят нови политики и мерки (раздел 5), за да се постигнат националните цели за енергийна ефективност и декарбонизация по отношение на отоплението и охлаждането.

3.1.2.    Пример: Измерението „Енергийна ефективност“

По отношение на общата енергийна ефективност държавите членки трябва да посочат количеството, което политиката в областта на енергийната ефективност при отоплението и охлаждането се очаква да допринесе за етапните цели за 2030 г., 2040 г. и 2050 г. Това количество трябва да бъде определено чрез първичното или на крайното енергийно потребление, първичните или крайните икономии на енергия или енергийната интензивност в съответствие с избрания подход в контекста на Регламента относно управлението.

Държавите членки следва също да опишат съотносимото въздействие на техните политики върху енергийната сигурност, научните изследвания, иновациите и конкурентоспособността.

4.    АНАЛИЗ НА ИКОНОМИЧЕСКИЯ ПОТЕНЦИАЛ ЗА ЕФЕКТИВНО ОТОПЛЕНИЕ И ОХЛАЖДАНЕ

4.1.   АНАЛИЗ НА ИКОНОМИЧЕСКИЯ ПОТЕНЦИАЛ

4.1.1.    Резюме

При анализа на икономическия потенциал на технологиите за отопление и охлаждане държавите членки имат широк набор от възможности, но методът трябва (точки 7 и 8 от приложение VIII към ДЕЕ):

Частта от АРП, съдържаща оценката по член 15, параграф 7 от ДЕВИ, трябва да включва пространствен анализ на районите, подходящи за разпространение с нисък екологичен риск на енергия от възобновяеми източници и на оползотворяване на отпадна топлина и отпаден студ в сектора на отоплението и охлаждането, както и оценка на потенциала за малки проекти в рамките на домакинствата.

За оценка на по-комплексните взаимоотношения между компонентите на търсенето и предлагането на топлинна енергия в националната енергийна система, особено по-динамичните аспекти, могат да бъдат използвани и други сложни инструменти за моделиране на енергийната система, стига такива да са достъпни и да е налице необходимата за тях информация.

Докладът за оценката трябва да посочва какви допускания са направени, по-специално по отношение на цените на основните входни и изходни елементи и дисконтовия процент.

4.1.2.    Географски граници и граници на системите

Установяването на географски граници и граници на системите при всеобхватната оценка е много важна стъпка от анализа. Тези граници определят групата образувания и аспектите от тяхното взаимодействие, които ще бъдат обхванати при анализа.

В този контекст точка 8, буква г) от приложение VIII към ДЕЕ поставя две общи изисквания:

Площта, оградена от географската граница, трябва да съвпада с територията, обхваната от оценката, тоест административната територия на съответната държава членка. Най-вече на държавите членки с голяма площ обаче се препоръчва да разделят територията си на региони (напр. NUTS-1), за да се улеснят изготвянето на топлинни карти и процесът по планиране, както и да се даде възможност да се вземат предвид различните климатични зони. Държавите членки следва да идентифицират възможности за синергии между търсенето на отопление и охлаждане и източниците на отпадна топлина, отпаден студ и отопление и охлаждане от възобновяеми източници в рамките на географската граница.

От друга страна, границите на системите са далеч по-локална концепция. Те трябва да ограждат единица или група от потребители и доставчици на отопление и охлаждане, между които обменът на енергия е или би могъл да бъде значителен. Получените в резултат на това системи ще бъдат анализирани в рамките на границите им (чрез АРП), за да се определи дали е икономически целесъобразно да се внедрява дадено решение за осигуряване на отопление и охлаждане.

Някои примери за такива системи са следните ( 15 ):

4.1.3.    Идентифициране на подходящи технически решения

Идентифицираното в предходните стъпки търсене може да бъде посрещнато чрез широка гама от високоефективни решения за отопление и охлаждане. Икономически най-ефективното и изгодно по отношение на разходите решение за отопление или охлаждане може да бъде дефинирано като един или повече от следните елементи:

Възможните технически решения трябва да бъдат оценени и на базата на тяхната приложимост във:

Изборът на подходящи решения в границите на дадена система за предлагане и търсене на енергия ( 16 ), зависи от редица фактори, включително:

4.1.4.    Базов сценарий

Както е посочено в точка 8, буква а), подточка ii) от приложение VIII към ДЕЕ, базовият сценарий ще служи като отправна точка, като при него се вземат предвид съществуващите политики към момента на изготвяне на тази всеобхватна оценка. Като отправна точка следва да се вземат характеристиките на следните елементи на националната система за отопление и охлаждане:

Базовият сценарий показва най-вероятното развитие на търсенето, предлагането и преобразуването на енергия на базата на настоящите знания, технологични постижения и мерки на политиката. Ето защо той може да се счита за „обичаен“ или базов сценарий. Той трябва да отразява съществуващите мерки на политиката съгласно националното законодателство и законодателството на ЕС и може да се базира на енергийната ефективност и енергията от възобновяеми източници по сценарии „при съществуващите мерки“, разработени за Регламента относно управлението.

Той следва да включва информация за това как се отговаря на търсенето в момента и допускания за това как ще бъде посрещано търсенето в бъдеще. Не е необходимо бъдещите технологии да се ограничават до използваните понастоящем възможности. Например те могат да включват високоефективно комбинирано производство на енергия или ефективни районни системи за отопление и охлаждане (РСОО), ако е обосновано да се очакват такива разработки.

4.1.4.1.    Настояща структура от технологии за отопление и охлаждане

Базовият сценарий трябва да включва описание на настоящата структура от технологии за осигуряване на отопление и охлаждане за всеки сегмент от търсенето на топлинна енергия и в границите на всяка енергийна система. Приоритет следва да се даде на възходящ подход, основан на подробна информация (напр. данни, събрани близо до източника, резултати от допитвания и пр.).

При липсата на подробна информация входящите данни следва да бъдат получени чрез низходящ подход, основан на:

Тъй като структурата от технологии за доставка на топлинна енергия е свързан с източника на търсене на топлинна енергия, информацията за втория може да се ползва за калибриране на приблизителните оценки за първия. Например данните за броя на къщите или апартаментите в рамките на дадена енергийна система може да се ползват за оценка на общия брой и размера на отделните инсталирани отоплителни единици (ако се приеме, че има по една инсталация на жилище). По подобен начин данните за броя и размера на промишлените инсталации могат да се използват за приблизителна оценка на броя на единиците, генериращи топлинна енергия в промишления сектор (и размера им).

4.1.4.2.    Бъдеща структура от технологии за отопление и охлаждане и темп на заместването им

Бъдещата структура от технологии за доставка на отопление и охлаждане може да се оцени като се вземе структурата на горивата в последната година и след това се определи структурата от технологии в тази година и в междинните години, като се приеме, че кривите на развитие ще са различни в зависимост от технологиите. Чрез съчетаване на тази информация с прогнозите за търсенето на отопление и охлаждане е възможно да се направят прогнози за структурата от технологии през целия период.

Допусканията за бъдещата структура от технологии за отопление и охлаждане може да се формулират и въз основа на темпа на заместване на технологиите. Ако се приеме, че сегашното оборудване за производство на топлинна енергия ще трябва да бъде заместено в края на експлоатационния му срок, то може да се направят допускания относно:

В тези случаи темпът на заместване би представлявал ограничението за проникване на нови технологии за съществуващото търсене. Темповете на заместване за отделните сектори могат да бъдат:

4.1.5.    Изграждане на алтернативни сценарии

Съгласно точка 8, буква в) от приложение VIII към ДЕЕ трябва да се разгледат всички сценарии, относими към базовия сценарий, включително ролята на ефективното индивидуално отопление и охлаждане. Ето защо в границите на всяка анализирана енергийна система броят на алтернативните сценарии трябва да отговаря на технически възможните решения, представени съгласно точка 7.

Сценарии, които са неосъществими (поради технически причини, финансови причини или национални разпоредби), може да се изключат на ранен етап от анализа на разходите и ползите, но за всеки такъв случай трябва да има добре документирана обосновка.

Процедурите за разработване на алтернативни сценарии до голяма степен приличат на тези за базовия сценарий. Делът на различните технологии може да бъде определен за всяка година, а размерът и броят на инсталациите трябва да бъдат изчислени. Алтернативните сценарии трябва да отчитат целите на Европейския съюз по отношение на енергийната ефективност и енергията от възобновяеми източници съгласно Регламента относно управлението и да разглеждат възможните начини за постигане на по-амбициозен национален принос, при допускане, че търсенето на енергия ще се развива като в базовия сценарий.

Степента на детайлност при алтернативните сценарии се различава, както следва:

Във всеки алтернативен сценарий трябва се определят количествено (в сравнение с базовия сценарий):

4.2.   АНАЛИЗ НА РАЗХОДИТЕ И ПОЛЗИТЕ

Трябва да се извърши АРП, за да се оцени промяната в благосъстоянието, дължаща се на дадено инвестиционно решение, свързано с технология за ефективно отопление и охлаждане. Съгласно точка 8, буква а), подточка i) от приложение VIII към ДЕЕ като критерий за оценката трябва да се използва нетната настояща стойност.

Следва да се определи социалната дисконтова норма (СДН). Това е параметър, който отразява разбирането на обществото за бъдещите ползи и разходи спрямо настоящите такива ( 18 ). Чрез определянето на настоящата стойност на бъдещите разходи и ползи става възможно те да бъдат сравнени във времето.

АРП трябва да включва икономически анализ и финансов анализ от гледна точка на инвеститора, включително прилагане на финансовата дисконтова норма. Това позволява да се идентифицират областите, в които политиката има потенциал да окаже влияние, въз основа на разликата между финансовите и икономическите разходи на дадено техническо решение.

За да оценят въздействието и възможните ползи от отоплението и охлаждането за енергийната система, държавите членки трябва да оценят какви типове технически решения биха били най-подходящи, за да отговорят на потребностите. Ползите могат да включват:

4.3.   АНАЛИЗ НА ЧУВСТВИТЕЛНОСТТА

АРП трябва да включва анализ на чувствителността, за да оцени влиянието на промени в ключовите фактори. Това включва оценка на ефекта на промените и неопределеностите върху ННС (в абсолютно изражение) и прави възможно идентифицирането на параметрите, които са свързани с по-висок риск. Обичайно се изследват параметри като:

5.    ПОТЕНЦИАЛНИ НОВИ СТРАТЕГИИ И МЕРКИ НА ПОЛИТИКАТА

5.1.   ПРЕДСТАВЯНЕ НА БЪДЕЩИТЕ ЗАКОНОДАТЕЛНИ И НЕЗАКОНОДАТЕЛНИ МЕРКИ НА ПОЛИТИКАТА

Държавите членки трябва да направят преглед на мерките на политиката, които са в допълнение към съществуващите мерки, описани по точка 6 от приложение VIII към ДЕЕ. Следва да има логическа връзка между:

Съгласно точка 9 за всяка мярка на политиката трябва да се определят количествено следните елементи:

Планираните мерки на политиката за реализиране на потенциала за енергийна ефективност при отоплението и охлаждането следва да бъдат включени в интегрираните национални планове в областта на енергетиката и климата съгласно член 21 от Регламента относно управлението. При актуализирането на плановете до 30 юни 2024 г. държавите членки могат да включат нови елементи и да направят връзка с всеобхватната оценка.

---

ПРИЛОЖЕНИЕ II

ДОПЪЛНИТЕЛНА СПЕЦИАЛИЗИРАНА ЛИТЕРАТУРА

1.    Литература по общи въпроси

2.    Специализирана литература в областта на оценката на отпадната топлина и отпадния студ

3.    Специализирана литература в областта на изготвянето на карти на търсенето и предлагането на отопление и охлаждане

4.    Специализирана литература в областта на анализа на ползите и разходите, вкл. външни разходи

---

ПРИЛОЖЕНИЕ III

ПРОЦЕС ЗА ВСЕОБХВАТНИ ОЦЕНКИ (ПРИЛОЖЕНИЕ VIII КЪМ ДЕЕ)

---

ПРИЛОЖЕНИЕ IV

ОТЧИТАНЕ НА ОТПАДНА ТОПЛИНА

1.    Резюме

Отпадна топлина ( 19 ) е излишната топлинна енергия, която остава след даден промишлен процес и след извличането на топлина. Обхватът за докладване на отпадната топлина за точка 2, буква б) се различава от този за буква в) от приложение VIII към ДЕЕ. Точка 2, буква б) се отнася до потенциалното предлагане на отпадна топлина в GWh (техническия потенциал) на година, което може да бъде доставено извън изброените инсталации. От друга страна, по точка 2, буква в) се изисква докладване на „дела на енергията от възобновяеми източници и от отпадна топлина или отпаден студ в крайното потребление на енергия от сектора на районните отоплителни и охладителни системи през последните 5 години“.

2.    Отчитане на проекти с отпадна топлина и отпаден студ

Отпадната топлина и отпадният студ от промишлени процеси се отчитат трудно, тъй като от момента, в който излишъкът започне да се ползва на обекта, той вече не е „отпадък“ и се включва в увеличената ефективност или в намалените оперативни разходи на инсталацията.

По принцип топлината се счита за отпадна топлина само когато тя е страничен продукт от друг процес, който би бил изпуснат в околната среда, ако не се достави за ползване извън обекта. С други думи, промишлената отпадна топлина е еквивалент на енергийния товар, който не се извлича по друг начин и изисква външно охлаждане.

Описаните по-долу категории не следва да се считат за отпадна топлина:

Описаните по-долу категории следва да се разглеждат като примери за отпадна топлина:

Ако топлината, произведена от възобновяеми горива, е страничен продукт от основния процес, тя може да се счита за отпадна топлина (напр. изгаряне на биоразградими отпадъци и биомаса) за целите на докладването по точка 2, букви б) и в).

За да могат да посочат на картите (точка 3) проектите с отпадна топлина и отпаден студ, на държавите членки се препоръчва да събират следната информация:

3.    Отчитане на отпадна топлина за комбинирано производство на енергия

Топлинната енергия, отчитана за комбинирано производство, трябва да се приспада и не може да се включва в отпадната топлина за целите на представянето на резултатите от анализа на потенциалното предлагане на отопление и охлаждане (точка 2, букви б) и в)), като отделно трябва да се отчитат три вида енергия:

4.    Отчитане на отпадна топлина и отпаден студ за точка 2, буква б) от приложение VIII към ДЕЕ

Няма ограничения за отчитането на отпадна топлина и отпаден студ, свързани с районна система, по точка 2, буква б). Ето защо трябва да се докладва общото настоящо и потенциално количество отпадна топлина и отпаден студ, което може да се използва пряко в друг процес (ако температурното ниво го позволява) или чрез термопомпи да доведе до подходящо ниво за употреба извън обекта.

Докладването на потенциала за отпадна топлина за целите на точка 2, буква б) може да се основава и на проучване на промишлените обекти. В проучването от запитаните може да се поиска да определят количествено:

Друга възможност за оценка на потенциалното предлагане на отпадна топлина и отпаден студ е да се използват косвени преценки, основани на допускането за сходен температурен профил на топлината при предприятия, които:

В резултат на това може да се определи, че сходно количество отпадна топлина или отпаден студ са налични на тон от произведен или обработен продукт (напр. отпадната топлина от всички заводи с еднаква възраст и технология може да е с подобен профил).

Оцененият потенциал може да бъде претеглен спрямо коефициент на разполагаемост, който отчита:

Силно препоръчително е държавите членки да докладват температурната категория и топлоносителя (течна вода, пара, разтопена сол или друго) на отпадната топлина и отпадния студ; тези фактори определят възможните приложения и разстоянието за пренос, с което влияят върху анализа на сценариите. Най-често отпадна топлина се извлича от:

Отпадната топлина рядко е под формата на пара, тъй като парата обичайно се произвежда за определена цел и се изразходва или кондензира по време на процеса.

Таблицата по-долу дава примерна категоризация на топлината и студа на базата на температурното ниво и изброява най-разпространените приложения на топлинната енергия. Това се отнася както за отпадната, така и за полезната топлина, независимо от горивото, използвано за производството ѝ.

5.    Отчитане на отпадна топлина по точка 2, буква в) от приложение VIII към ДЕЕ

Директивата за енергията от възобновяеми източници ( 21 ) прави тясна връзка между ефективността и енергията от възобновяеми източници и счита, че и двете могат да бъдат използвани за постигане на индикативната цел за ежегодно увеличаване на дела на енергията от възобновяеми източници в сектора на отоплението и охлаждането.

Директивата за енергията от възобновяеми източници ( 22 ) определя отпадната топлина като „неизбежна топлина или студ, генерирани като страничен продукт в промишлена или електроенергийна инсталация, или в сектора на услугите, които биха се разпръснали неизползвани в атмосферата или във воден басейн без достъп до отоплителна или охладителна система, когато е бил използван или ще бъде използван процес на комбинирано производство на енергия или когато комбинираното производство не е осъществимо“.

За целите на докладването на историческия дал на енергията от отпадна топлина или отпаден студ ( 23 ) през последните 5 години (точка 2, буква в), могат да се отчитат само отпадната топлина или отпадният студ в крайното енергийно потребление на районни системи за отопление и охлаждане.

---

ПРИЛОЖЕНИЕ V

ФИНАНСОВ И ИКОНОМИЧЕСКИ АНАЛИЗ НА РАЗХОДИТЕ И ПОЛЗИТЕ

1.    Резюме

АРП представлява основен аналитичен подход за оценка на промяната в благосъстоянието, дължаща се на дадено инвестиционно решение. Той включва оценка на промените в разходите и ползите между базов сценарий и алтернативни сценарии. След това резултатите трябва да бъдат интегрирани в обща рамка, за да бъдат сравнени те във времето и за да се направят изводи за доходността им.

Съгласно приложение III към ДЕЕ АРП трябва да включва:

Извършването на анализа от двете гледни точки позволява да се идентифицират областите, в които политиката може да запълни празнините между нуждите на обществото и финансовата жизнеспособност/целесъобразност на дадена инициатива. След това създателите на политики могат да приемат мерки, за да подкрепят или насърчат (напр. чрез задължения, икономически стимули и пр.) дадена инициатива, или да премахнат механизмите за подкрепа, ако оценката покаже, че не са оправдани в социален план.

АРП се основана на анализ на дисконтираните парични потоци, при който анализаторът:

След като бъде събрана информацията за общите разходи и ползи, се използват критерии за оценка (в случай — ННС), за да се определи възвращаемостта на различните алтернативни сценарии.

2.    Финансов анализ

Финансовият анализ следва да вземе предвид:

Ползите, които трябва да се включат, са:

Разходите следва да включват:

Използва се финансова дисконтова норма, за да се отрази алтернативната цена на капитала, тоест потенциалната възвращаемост от инвестиране на същия капитал в алтернативен проект. Като показател на усещането за риск той може да варира според гледната точка на вземащите решението и според технологията (вж. раздел 4).

3.    Икономически анализ

Икономическият анализ трябва да включва поне разходите и ползите по точка 8, буква б) от приложение VIII към ДЕЕ, включително:

Икономическият потенциал е част от техническия потенциал, която е икономически рентабилна в сравнение с конвенционалните енергийни ресурси на предлагането. Алтернативните сценарии се изграждат, за да се изпробват ефектите от реализирането на потенциала на различни технически решения, имащи за цел да отговорят на търсенето. Онези части от потенциала, които имат положителна ННС в сравнение с базовия сценарий, показват рентабилност и следователно представляват икономическия потенциал на тази технология.

За алтернативни сценарии със сходни резултати като допълнителни критерии при вземането на решение могат да се използват намаляването на емисиите на въглероден диоксид, икономиите на първична енергия или други ключови показатели. След като бъдат идентифицирани най-рентабилните решения в рамките на границите на системите, те могат да бъдат агрегирани, за да се определи най-рентабилният потенциал на национално ниво.

Социалната дисконтова норма (СДН), използвана в икономическия анализ, отразява възгледите на обществото за това как следва да се оценят бъдещите разходи и ползи спрямо настоящите такива (вж. раздел 4).

Въпреки че икономическият анализ следва логиката на финансовия анализ, между тях има редица много важни разлики; по-специално при икономическия анализ:

4.    Финансова дисконтова норма и социална дисконтова норма

За да се оцени ННС, трябва да се използва „дисконтова норма“ — параметър, който отразява стойността за обществото на бъдещите разходи и ползи в сравнение с настоящите разходи и ползи. Дисконтовите норми се използват за преобразуване на бъдещите разходи и ползи в настояща стойност, което позволява да се направи сравнение във времето.

Използват се две такива норми:

---

ПРИЛОЖЕНИЕ VI

ВЪНШНИ РАЗХОДИ ЗА АНАЛИЗА НА РАЗХОДИТЕ И ПОЛЗИТЕ

1.    Резюме

Енергопроизводството оказва редица въздействия върху околната среда, свързани със замърсяването, земеползването и използването на ресурсите (напр. горива, води); тези въздействия засягат благоденствието на обществото. Има различни методи за оценка на паричната стойност на въздействията върху околната среда с оглед на това те да бъдат взети предвид в процеса на вземането на решения ( 26 ) ( 27 ).

2.    Оценка на екологичната стойност

Оценката на екологичната стойност е ресурсоемка и изисква големи количества данни. Тя може да бъде подпомогната чрез използване на бази данни, които посочват „последици от екологичните щети“, съдържащи информация за причинените екологични щети, например за всяка допълнителна единица енергия, произведена чрез дадена технология.

Тези последици могат да бъдат използвани за оценка на въздействието върху околната среда и върху здравето при всеки от сценариите. Когато са изразени на единица допълнително произведена енергия, екологичните щети на сценария биха представлявали произведение на енергопроизводството от дадена технология и последствията от щетите на единица енергия, генерирана по тази технология, както следва:

където:

[ENVy,t ] Scen. са екологичните щети, свързани с енергията, произведена по технологията y, през годината t, при конкретен сценарий [EUR];

[Ey,t ] Scen. е енергията, произведена по технология y, през годината t, при един сценарий [MWh]; и

DFy са екологичните щети на единица енергия, произведена по технологията y [EUR/MWh].

Екологичните щети при даден сценарий във всяка една година ще бъдат сбор от щетите, нанесени от производството от всички технологии, използвани в този сценарий през тази година:

Допълнителна информация може да бъде намерена в доклади, които посочват последиците от екологичните щети за следните категории въздействие върху околната среда: изменение на климата, нарушаване на озоновия слой, подкисляване на почвата, сладководна еутрофикация, токсичност за човека, образуване на фини прахови частици, заемане на земеделска земя, заемане на земя за градско ползване, изчерпване на енергийните ресурси и др.

Тези стойности могат да варират във времето поради промени в различни параметри (напр. гъстота на населението, общ замърсяващ товар на атмосферата). Ето защо въздействието на такива промени може да бъде оценено като част от анализа на чувствителността.

Измененията в технологичния дизайн и специфичните за дадена страна фактори, например енергиен микс, също ще имат въздействие върху външните екологични разходи ( 28 ) ( 29 ).

Финансовият анализ отчита разходите за емисии на въглероден диоксид от инсталации, обхванати от схемата на ЕС за търговия с емисии (СТЕ), тъй като те са включени в пазарните цени на въглеродния диоксид. Оценката на въздействието от изменението на климата може да се основава на подхода определен от цената на щетите, който дава по-високи стойности на тон емисии.

Независимо от използвания подход, когато се преминава от финансовия към икономическия анализ, разходите за емисиите на въглероден диоксид трябва да бъдат извадени, за да се избегне двойното отчитане.

2.1    Примери

Когато се оценява въздействието върху околната среда на допълнителния капацитет за комбинирано производство на енергия при алтернативния сценарий, следва да се вземе предвид ефектът върху околната среда на промените в производството на електрическа енергия:

3.    Странични въздействия върху благоденствието на обществото

Изисква се да се направи оценка на положителните и отрицателните странични въздействия и влияния върху благоденствието на обществото. Те не се вземат предвид при финансовия анализ, тъй като не генерират реален паричен поток за инвеститорите. Главните странични въздействия по отношение на разходите и ползите включват:

---

ПРИЛОЖЕНИЕ VII

НЕЗАДЪЛЖИТЕЛЕН ОБРАЗЕЦ ЗА ОТЧИТАНЕ ЗА ВСЕОБХВАТНИТЕ ОЦЕНКИ НА ПОТЕНЦИАЛА ЗА ЕФЕКТИВНО ОТОПЛЕНИЕ И ОХЛАЖДАНЕ

Следващите формуляри са достъпни на уебстраницата Europa на ГД ENER ((https://ec.europa.eu/energy/en/topics/energy-efficiency/heating-and-cooling) и при поискване, изпратено до ENER-EED-REPORTING@ec.europa.eu.

---

( 1 ) Насоки към Директива 2012/27/ЕС;

https://eur-lex.europa.eu/legal-content/EN/ALL/?uri=CELEX:52013SC0449

( 2 ) „Полезна енергия“ означава цялата енергия, която е необходима на крайните потребители под формата на топлина и студ след като са преминали всички етапи на преобразуване на енергията в оборудването за отопление и охлаждане.

( 3 ) Цялото количество енергия, доставено на промишлеността, транспорта, домакинствата, сектора на услугите и селското стопанство. КЕП изключва доставките за сектора на преобразуване на енергия и самите отрасли на енергетиката. Евентуалните разлики със статистиката и данните, налични през Евростат, трябва да бъдат обяснени.

( 4 ) Насоки към Директива 2012/27/ЕС;

https://eur-lex.europa.eu/legal-content/EN/ALL/?uri=CELEX:52013SC0449

( 5 ) Вж. приложение IV за повече информация относно типичната разбивка на отоплението и охлаждането според приложението им.

( 6 ) Примерите за такива критерии включват:

( 7 ) Вж. приложение IV за повече информация относно типичната разбивка на отоплението и охлаждането според приложението им.

( 8 ) Вж. приложение V за повече информация относно типичната разбивка на отоплението и охлаждането според приложението.

( 9 ) Guidelines on best practices and informal guidance on how to implement the comprehensive assessment at Member State level [Насоки за най-добрите практики и неформални насоки за прилагането на всеобхватните оценки на нивото на държавите членки]; http://publications.jrc.ec.europa.eu/repository/handle/JRC98819

( 10 ) За повече подробности относно методите за оценка на отпадната топлина вж. точки 3 и 4 от Background report providing guidance on tools and methods for the preparation of public heat maps [Информационен доклад с насоки за инструментите и методите за изготвяне на публично достъпни топлинни карти];

http://publications.jrc.ec.europa.eu/repository/handle/JRC98823

( 11 ) Директива 2010/31/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 19 май 2010 г. относно енергийните характеристики на сградите (ОВ L 153, 18.6.2010 г., стр. 13).

( 12 ) Директива (ЕС) 2018/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 г. за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници (ОВ L 328, 21.12.2018 г., стр. 82).

( 13 ) Включително оценка на потенциала за енергия от възобновяеми източници и за оползотворяване на отпадна топлина и отпаден студ в сектора на отоплението и охлаждането, както е посочено в член 15, параграф 7 от ДЕВИ.

( 14 ) Вж. приложение V за повече пояснения.

( 15 ) Този списък е неизчерпателен и има само илюстративен характер.

( 16 ) Това означава област, в рамките на която системите за търсене и предлагане са взаимосвързани и имат сходни системни характеристики.

( 17 ) Тоест конкретна крайна употреба (отопление на помещения, охлаждане, гореща вода или пара) или (под)сектор (напр. жилищен сектор или някой от подсекторите му).

( 18 ) Препоръчаната от Комисията СДН (Guide to cost-benefit analysis of investment projects) е 5 % за държавите от Кохезионния фонд и 3 % за останалите държави членки. Държавите членки могат да определят и други базови стойности за сравнение, при условие че:

( 19 )  ►C1  Охлаждането от възобновяеми източници следва да бъде идентифицирано съгласно общата методология за изчисляване на количеството енергия от възобновяеми източници, използвана за охлаждане и районни охладителни системи (член 35 от ДЕВИ), след като същата бъде установена. До тогава следва да се използва подходяща национална методология. ◄

( 20 ) Промишлена отпадна топлина за районно отопление (Насоки на Комисията)

https://publications.europa.eu/en/publication-detail/-/publication/2fcd5481-ac79-4e8f-9aaa-ed88a38444db

( 21 ) Член 23 от ДЕВИ (увеличаване на използването на енергия от възобновяеми източници в отоплителните и охладителните инсталации) определя индикативни цели и регулира начина на отчитане на енергията от възобновяеми източници, отпадната топлина и отпадния студ.

( 22 ) Член 2, параграф 9 от Директивата за енергията от възобновяеми източници.

( 23 ) В това приложение понятията „отпадна топлина и отпаден студ“ и „излишна топлина и излишен студ“ могат да се считат за синоними. Отпадната топлина е най-вече остатъчната топлинна енергия от термодинамичен цикъл, която би била изпусната в околната среда, ако не бъде уловена и доставена за ползване извън обекта. Част от нея може да бъде използвана извън обекта, ако се намери подходящ топлоприемник. Тя може да бъде доставена до отоплителна мрежа или до друга промишлена площадка. Тази част от отпадната топлина или отпадния студ, която се разпространява чрез районна система, може да се докладва за целите на точка 2, буква в) от приложение VIII към ДЕЕ.

( 24 ) Те не се вземат предвид при финансовия анализ, тъй като не генерират реален паричен поток за инвеститорите.

( 25 ) Ръководство за анализ на разходите и ползите при инвестиционни проекти;

https://ec.europa.eu/inea/sites/inea/files/cba_guide_cohesion_policy.pdf

( 26 ) Ръководство за анализ на разходите и ползите при инвестиционни проекти;

https://ec.europa.eu/inea/sites/inea/files/cba_guide_cohesion_policy.pdf

( 27 ) Zvingilaite, E., Странични въздействия върху здравето и икономии на топлинна енергия при моделирането на енергийни системи (Kgs. Lyngby, DTU, 2013).

( 28 ) Проект ExternE-Pol на Европейската комисия

( 29 ) Субсидии и разходи за енергия в ЕС — окончателен доклад (Ecofys, 2014)