Choose the experimental features you want to try

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 01995L0021-20021129

    Consolidated text: Council Directive 95/21/EC of 19 June 1995 on port State control of shipping

    ELI: http://data.europa.eu/eli/dir/1995/21/2002-11-29

    1995L0021 — BG — 29.11.2002 — 004.001


    Този документ е средство за документиране и не обвързва институциите

    ►B

    ▼M4

    ДИРЕКТИВА 95/21/ЕО НА СЪВЕТА

    от 19 юни 1995 година

    относно държавния пристанищен контрол на корабите

    ▼B

    (ОВ L 157, 7.7.1995, p.1)

    Изменен с

     

     

    Официален вестник

      No

    page

    date

    ►M1

    ДИРЕКТИВА 98/25/ЕО НА СЪВЕТА от 27 април 1998 година

      L 133

    19

    7.5.1998

    ►M2

    ДИРЕКТИВА 98/42/ЕО НА КОМИСИЯТА текст от значение за ЕИП от 19 юни 1998 година

      L 184

    40

    27.6.1998

    ►M3

    ДИРЕКТИВА 1999/97/ЕО НА КОМИСИЯТА текст от значение за ЕИП от 13 декември 1999 година

      L 331

    67

    23.12.1999

    ►M4

    ДИРЕКТИВА 2001/106/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 19 декември 2001 година

      L 19

    17

    22.1.2002

    ►M5

    ДИРЕКТИВА 2002/84/ЕO НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА текст от значение за ЕИП от 5 ноември 2002 година

      L 324

    53

    29.11.2002




    ▼B

    ▼M4

    ДИРЕКТИВА 95/21/ЕО НА СЪВЕТА

    от 19 юни 1995 година

    относно държавния пристанищен контрол на корабите

    ▼B



    СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

    като взе предвид договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 84, параграф 2 от него,

    като взе предвид предложението на Комисията ( 1 ),

    като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет ( 2 ),

    произнасящ се съобразно процедурата, посочена в член 189в на Договора ( 3 ),

    като има предвид, че Общността е сериозно загрижена от морските катастрофи и от замърсяването на моретата и крайбрежията на държавите-членки;

    като има предвид, че Комисията е загрижена също за условията на живот и на работа на борда на корабите;

    като има предвид, че Съветът по време на своята сесия от 25 януари 1993 г. призова Общността и държавите-членки да осигурят по-ефикасно приложение на международните норми, отнасящи се до сигурността по море и до предпазването на околната среда, и да се въвеждат в практиката новите мерки от момента на тяхното изработване;

    като има предвид, че Съветът в своята резолюция от 8 юни 1993 г. за обща политика за сигурност по море ( 4 ) призова Комисията да му предостави възможно най-бързо предложения за специфични действия и формални процедури, отнасящи се до критериите за инспектиране на кораби и най-вече хармонизацията на условията за спиране, възможността да се публикуват резултатите от инспекциите и да се отказва достъп до пристанища на Общността;

    като има предвид, че сигурността, предпазването от замърсяване и условията на живот и работа на борда на корабите могат да бъдат ефикасно подобрени чрез драконовско намаление на броя на кораби в състояние под изискуемите критерии, плаващи във водите на Общността, и стриктно прилагане на международните конвенции, кодекси и резолюции;

    като има предвид, че проверката върху съответствието на корабите на международните норми, отнасящи се до сигурността, до предпазването от замърсяване и до условията на живот и работа на борда на корабите се пада основно на държавата на флага; че, освен това, тези международни норми се прилагат и въвеждат в практиката от нарастващ брой държави с флаг, че занапред проверката на съответствието на международните норми, отнасящи се до сигурността, до предпазването от замърсяване и до условията на живот и работа на борда на корабите, следва да бъде също осигурен от държавата на пристанището;

    като има предвид, че уеднаквено сближаване, визиращо осигуряването на ефективното прилагане на международните норми от държавите-членки за всички кораби, опериращи във води, зависещи от тяхната юрисдикция и осъществяващи спиране в техни пристанища, ще позволи да бъде избягнато накърняване на конкуренцията;

    като има предвид, че е от основна важност правната рамка на Общността, визираща хармонизирането на процедурите на инспекция, за осигуряване на хомогенното прилагане на принципите на сигурността на морския транспорт и на предпазването от замърсяване, които са в центъра на политиката по околната среда и на транспортната политика на Общността;

    като има предвид, че замърсяването на моретата е по същността си трансграничен феномен; че съобразно принципите на субсидиарност е за предпочитане да се изработят предпазни мерки на равнище Общност в тази сфера относно моретата, съседни на държавите-членки, тъй като отделното действие на държавите-членки не е нито адекватно, нито ефикасно;

    като има предвид, че изработването на директива на Съвета е пригодната процедура за установяване на законовата рамка и уеднаквените правила и критерии за осъществяване на проверките от държавата на пристанището;

    като има предвид, че може да се използва опитът, натрупан в рамките на меморандума за разбирателство от Париж за проверка от държавата на пристанището, подписан в Париж на 26 януари 1982 г.;

    като има предвид, че проверката от всяка държава-членка на най-малко 25 % от чуждите кораби, които спират в нейните пристанища в течение на дадена година, означава на практика, че голям брой от корабите, опериращи в зоната на Общността в определен момент, са били обект на проверка;

    като има предвид, че би следвало да бъдат извършени нови усилия с оглед довършването на по-добра система за осъществяване на проверка;

    като има предвид, че правилата и процедурите, прилагащи се за инспекциите от държавата на пристанището, и най-вече критериите, отнасящи се до спирането на корабите, следва да бъдат уеднаквени, за да се осигури постоянно равнище на ефикасност във всички пристанища и да се намали впоследствие радикално избирателното използване на някои пристанища-дестинации, което се извършва с оглед избягването на надлежните проверки;

    като има предвид, че статистиките, отнасящи се до броя на бедствията, на спиранията и на нередностите, публикувани в съобщенията на Комисията, озаглавени „За обща политика на сигурност по море“ и в годишния доклад на меморандума за съгласие, показват, че някои категории кораби следва да бъдат подложени на засилени проверки;

    като има предвид, че несъобразността с разпоредбите на прилагащите се конвенции следва да бъде коригирана; че корабите, чието състояние се изисква да бъде подобрено, от момента, в който нередностите, отнасящи се до съобразността, започнат да представляват явна опасност за сигурността, за здравето или за околната среда, следва да бъдат спрени, докато тези нередности бъдат коригирани;

    като има предвид, че следва да е налице право на обжалване на решения за спиране, взети от компетентните органи, за да се избягнат неоснователните решения, които са в състояние да доведат до неуместно спиране от експлоатация и закъснения;

    като има предвид, че инфраструктурите на пристанището, в което се извършва инспекцията, могат да накарат компетентния орган да разреши на кораб да навлезе в пригоден док от момента, в който наложените условия за трансфер бъдат спазени; че несъобразните кораби ще продължат да заплашват сигурността, здравето и околната среда и ще се възползват от търговските предимства, докато те не бъдат съобразени с основните разпоредби на конвенцията и че следва при това положение да им се отказва достъп до всички пристанища на Общността;

    като има предвид, че съществуват обстоятелства, при които кораб, комуто е отказан достъп до пристанищата на Общността, следва въпреки това да получи разрешение да влиза в тях; че при тези условия той може да получи разрешение за достъп само до едно определено пристанище, ако са взети всички предпазни мерки за осигуряване на влизането му в пристанището при пълна сигурност;

    като има предвид, че поради комплексността на разпоредбите на конвенциите, ръководещи корабостроенето, тяхното оборудване и техния екипаж, на тежките последици от решенията, взети от инспекторите и от необходимостта те да взимат изцяло безпристрастни решения, инспекциите следва да бъдат извършвани изключително от инспектори, които са държавни служители или от други надлежно упълномощени лица, много добре информирани и притежаващи голям опит;

    като има предвид, че пилотите и пристанищните администрации могат да предоставят полезни информационни елементи, отнасящи се до нередностите, показани от тези кораби или от техните екипажи;

    като има предвид, че сътрудничеството между компетентните органи на държавите-членки и между другите органи или органи е неизбежно за осигуряване на ефикасно посещение на корабите, показали нередности и на които е било разрешено да продължат пътя си, и за да се обменят информации за корабите, престояващи в дадено пристанище;

    като има предвид, че системата за информация „Sirenac E“, създадена в рамките на меморандум за съгласие, позволява да се получи голям брой допълнителни сведения, необходими за прилагането на настоящата директива;

    като има предвид, че публикуването на информациите, отнасящи се до корабите, които не са съобразени с международните норми, свързани със сигурността, здравето и предпазването на морската среда, може да представлява ефикасно оръжие за обезкуражаване на товародателите да използват тези кораби и да предизвика техните собственици за вземат мерки за корекции, без да бъдат принуждавани;

    като има предвид, че всички разходи за инспекции на кораби, довеждащи до спиране, би следвало да могат да бъдат приписвани на собственика или на ползвателя;

    като има предвид, че е желателно по смисъла на въвеждането в действие на настоящата директива да се прибегне до комитета, създаден по силата на член 12 от директива 93/75/ЕИО на Съвета от 13 септември 1993 г., отнасяща се до минималните условия, изискуеми за корабите, влизащи в морските пристанища на Общността или излизащи оттам и превозващи опасни или замърсяващи товари ( 5 ), за да се подпомогне Комисията да измени задълженията за инспекции за държавите-членки на базата на натрупания опит, като се отчита развитието в рамките на меморандума за съгласие, и да адаптира при липса на друга възможност приложенията в светлината на внесените промени в конвенциите, протоколите, кодексите и резолюциите на засегнатите международни инстанции и на меморандума за съгласие,

    ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:



    Член 1

    Предмет

    Предмет на настоящата директива е да подпомогне радикалното намаление на морските превози, които не отговарят на нормите и се извършват във води, зависещи от юрисдикцията на държавите-членки:

     като прави необходимото за по-добро спазване на международното законодателство и основното законодателство на Общността, определящо сигурността по море, предпазването на морската среда и условията на живот и работа на борда на корабите и приложима за корабите под всички флагове,

     установявайки общи критерии, налагащи проверка на корабите от държавата на пристанището, и уеднаквявайки процедурите за инспектиране и спиране, като се отчитат ангажиментите, поети от морските органи на държавите-членки в рамките на меморандума за съгласие от Париж за проверка на корабите от държавата на пристанището.

    Член 2

    Определения

    По смисъла на настоящата директива и на нейните приложения е уместно да се тълкува като:

    1. „конвенции“:

     Международната конвенция от 1966 г. за товарните линии (LL 66),

     Международната конвенция от 1974 г. за спасяване на човешкия живот на море (Solas 74),

     Международната конвенция от 1973 г. за предпазване от замърсяване от кораби, изменена с протокола от 1978 г. (Marpol 73/78),

     Международната конвенция от 1978 г. за нормите на подготовка на моряците, на издаване на разрешителни и за вахта (STCW 78),

     Конвенцията от 1972 г. за международния регламент за предпазване от абордажи по море (Colreg 72),

     Международна конвенция за тонажно измерване на корабите, 1969 г. и

     Конвенцията от 1976 г., отнасяща се до минималните норми за наблюдение при товарните кораби (конвенция OIT 147),

    както и протоколите и поправките в тези свързани конвенции и кодекси, имащи задължителна сила, в сила от датата на изработване на настоящата директива;

    2.  „Меморандум за съгласие“: меморандумът за съгласие от Париж за проверките на корабите от страна на държавата на пристанището, подписан в Париж на 26 януари 1982 г., във версията в сила на датата на изработването на настоящата директива;

    3.  „кораб“: всеки морски кораб, подложен на една или повече конвенции и плаващ под флаг, различен от този на държавата на пристанището;

    4.  „офшорен терминал“: всяка фиксирана или плаваща платформа, оперираща на континенталното плато на държава-членка или над него;

    5.  „инспектор“: служител от държавния сектор или друго надлежно упълномощено от компетентния орган на държава-членка лице, пред която то е отговорно, извършващо инспекции за проверка от държавата на пристанището;

    6.  „инспекция“: посещение, осъществено на борда на кораб, за да се провери валидността на основните сертификати и на други документи и на състоянието на кораба, на неговото оборудване и на неговия екипаж, както и на условията на живот и работа на екипажа;

    7.  „детайлна инспекция“: инспекция, чрез която корабът, неговото оборудване и неговият екипаж биват подложени цялостно или частично, според случая, на задълбочена инспекция при условията, посочени в член 6, параграф 3, за всичко, отнасящо се до конструкцията, оборудването и екипажа, условията на живот и работа и съобразността с операционните процедури на борда на кораба;

    8.  „засилена инспекция“: инспекция при условията, посочени в член 7;

    9.  „спиране“: формалната забрана, подписана срещу излизането в открито море на кораб поради констатираните нередности, които, поотделно или цялостно, водят до невъзможността корабът да плава;

    10.  „спиране от експлоатация“: формалната забрана, подписана срещу продължаването на експлоатацията на кораб поради констатираните нередности, които, поотделно или цялостно, биха направили опасно продължаването на експлоатацията му.

    Член 3

    Приложно поле

    1.  Настоящата директива се прилага за всеки кораб, както и за екипажа му:

     който спира в пристанище на държава-членка или на офшорен терминал

     или

     се придвижва в акваторията на такова пристанище или терминал.

    Никаква разпоредба на настоящия член не следва да води до засягане на правата за намеса, с която разполага държава-членка по силата на основните международни конвенции.

    2.  За кораби с брутна водоизместимост по-малка от 500 бруто регистър тона държавите-членки прилагат разпоредбите на основна конвенция, които са приложими за тях, и вземат всяка необходима мярка в областите, непокрити от конвенция, за да осигурят това засегнатите кораби да не представляват явна опасност за сигурността, здравето или околната среда. За прилагането на настоящия параграф държавите-членки се ръководят от приложение 1 на Меморандума за съгласие.

    3.  Държавите-членки, които изискват да бъде извършена инспекция на кораб, плаващ под флаг на държава, неподписала конвенция, се грижат да не бъде постигнато по-благоприятно споразумение за този кораб и за неговия екипаж, отколкото запазеното за кораб, плаващ под флаг на държава-страна по тази конвенция.

    4.  Риболовните кораби, военните кораби, обслужващите сгради, примитивните дървени плавателни съдове, кораби на държавните органи, използвани за нетърговски цели, и увеселителни кораби, използвани за нетоварни цели, се изключват от приложното поле на настоящата директива.

    ▼M4

    Член 4

    Инспектиращ орган

    Държавите-членки поддържат съответни национални морски администрации, които разполагат с изисквания персонал, по-специално квалифицирани инспектори, наричани по-долу „компетентни органи“, за инспектирането на кораби, и взимат всички подходящи мерки, за да могат компетентните им органи да изпълняват задълженията си така, както е предвидено в настоящата директива.

    ▼B

    Член 5

    Задължения по инспекциите

    ▼M4

    1.  Компетентният орган на всяка държава-членка осъществява всяка година общ брой инспекции на корабите, посочени в параграф 2 и в член 7, който отговаря на най-малко 25 % от средния годишен брой различни кораби, влезли в пристанищата на съответната държава-членка, изчислен на базата на трите най-близки календарни години, за които има налични статистики.

    2.  

    а) При условията на разпоредбите на член 7а, компетентният орган се грижи всеки кораб, който не е бил подложен на задълбочена инспекция и чийто целеви фактор, посочен в информационната система Sirenac, е по-висок от 50, да бъде подложен на инспекция в съответствие с член 6, при условие че е изтекъл срок от поне един месец от последната инспекция, извършена в пристанище от региона, попадащ в приложното поле на Парижкия меморандум за разбирателство;

    б) по отношение на подбора на другите кораби за инспектиране, компетентните органи определят приоритетния ред по следния начин:

     първите избрани кораби за инспектиране са посочените в приложение I, част I, независимо от техния целеви фактор,

     корабите, посочени в приложение I, част II, се избират в низходящ ред според приоритетния ред, произлизащ от стойността на техния целеви фактор, посочен в информационната система Sirenac.

    3.  Държавите-членки се въздържат да инспектират корабите, които вече са били инспектирани от друга държава-членка през предходните шест месеца, доколкото:

     корабът не фигурира в списъка на приложение I,

     не е отбелязан никакъв недостатък в резултат на предходната инспекция,

     не е налице никаква основателна причина да се пристъпи към инспекция,

     корабът не попада в приложното поле на разпоредбите на параграф 2, буква а).

    ▼B

    4.  Параграф 3 не се прилага за никаква експлоатационна проверка, специфично предвидена в конвенциите.

    5.  Държавите-членки и Комисията си сътрудничат с оглед довършване на приоритетите и практиките, които ще позволят да се преценява по-ефикасно кои кораби са в състояние да покажат нередности.

    Всяка промяна, произтичаща от настоящия член, с изключение на числото 25 %, фигуриращо в параграф 1, се изпълнява според разпоредбите на член 19.

    Член 6

    Процедура на инспекция

    1.  Компетентния орган се грижи за това инспекторът да пристъпва най-малкото към долупосочените операции:

    а) да проверява сертификатите и съответните документи, изброени в приложение II;

    б) да си изяснява със сигурност общото състояние на кораба и най-вече на машинната зала, на помещенията за екипажа, вкл. хигиенните условия.

    2.  Инспекторът може да проучва всички сертификати и съответни документи, различни от тези, изброени в приложение II, които следва да се намират на борда на кораба по силата на конвенциите.

    3.  Когато в края на инспекция, посочена в параграфи 1 и 2, са налице очевидни мотиви да се повярва, че състоянието на кораба или на неговото оборудване, или на неговия екипаж, съществено не отговаря на съответните предписания на дадена конвенция, се извършва детайлна визита, включваща задълбочен проверка на съобразността с предписанията, отнасящи се до операционните процедури на борда на кораба.

    Налице са „очевидни мотиви“, когато инспекторът констатира факти, които, на базата на неговото възприятие на професионалист, оправдават детайлна инспекция на кораба, на неговото оборудване или на неговия екипаж.

    Примери за „очевидни мотиви“ са посочени в приложение III.

    4.  Основните определящи процедури и линии за проверка на корабите, специфицирани в приложение IV, следва да бъдат също спазвани.

    ▼M4

    Член 7

    Задължителна задълбочена инспекция на някои кораби

    1.  Кораб, класифициран в една от категориите, изброени в приложение V, раздел А, е възможно да бъде подложен на задълбочена инспекция след период от дванадесет месеца, считано от последната задълбочена инспекция, извършена в пристанище на държава, подписала Парижкия меморандум за разбирателство.

    2.  Ако такъв кораб е избран за инспекция в съответствие с член 5, параграф 2, буква б), се извършва задълбочена инспекция. Между две задълбочени инспекции може обаче да бъде извършена инспекция в съответствие с член 6.

    3.  

    а) Операторът или капитанът на кораб, за който е приложим параграф 1, съобщава цялата информация, предвидена в приложение V, раздел Б, на компетентния орган на държавата-членка на всяко пристанище, в което корабът спира след период от 12 месеца, считано от последната задълбочена инспекция. Тази информация се предоставя най-малко 3 дни преди предвидената дата на пристигане в пристанището или преди корабът да напусне предишното пристанище, ако се очаква пътуването да трае по-малко 3 дни;

    б) всеки кораб, който не съответства на разпоредбите на буква а), се подлага на задълбочена инспекция в крайното пристанище.

    4.  При спазване на разпоредбите на член 7а, държавите-членки се грижат дадена задълбочена инспекция да бъде извършена на борда на кораб, за който е приложим параграф 3 и чийто целеви фактор е равен или по-голям от 7, в първото пристанище, където спира след период от 12 месеца, считано от последната задълбочена инспекция.

    В случаите, когато държавите-членки не са в състояние да увеличат своя капацитет във времето за осъществяване на всички изисквани допълнителни инспекции, по-специално поради проблеми, свързани с назначаването и обучението на инспектори, им се позволява да изградят постепенно инспектиращите си служби до 1 януари 2003 г.. Този срок може да бъде продължен с шест месеца за пристанище Ротердам. Комисията уведомява за това държавите-членки и Европейския парламент.

    5.  Задълбочените инспекции се извършват в съответствие с процедурите, предвидени в приложение V, раздел В.

    6.  Когато изменение или проект за изменение на Парижкия меморандум рискува да отслаби обхвата на задължението за задълбочена инспекция по силата на настоящия член, Комисията предлага незабавно на Комитета, създаден по силата на член 18, проект за мерки с оглед повторното привеждане в съответствие с целите на настоящата директива на стойностите на целевия фактор.

    ▼M4

    Член 7а

    Съблюдавана процедура, когато някои кораби не могат да бъдат инспектирани

    1.  Когато по оперативни причини държава-членка не е в състояние да извърши или инспекция на кораб, чийто целеви фактор е над 50 в съответствие с член 5, параграф 2, буква а), или задължителна задълбочена инспекция в съответствие с член 7, параграф 4, тази държава-членка уведомява незабавно системата Sirenac, че инспекцията не е извършена.

    2.  Уведомяването на Комисията за такива случаи се извършва на всеки шест месеца, както и причините, поради които не е била извършена инспекцията на съответните кораби.

    3.  В рамките на една календарна година броят нереализирани инспекции не надхвърля 5 % от средния годишен брой различни кораби, които могат да бъдат инспектирани, посочени в параграф 1, и които са спирали в пристанища на съответната държава-членка, изчислено на базата на трите последни календарни години, за които е налична статистика.

    4.  Корабите, посочени в параграф 1, се подлагат на инспекция в съответствие с разпоредбите на член 5, параграф 2, буква а), или на една задължителна задълбочена инспекция в съответствие с член 7, параграф 4, според случая, в следващото за тях пристанище на спиране, разположено в Общността.

    5.  Най-късно на 22 юли 2008 г. делът от 5 %, предвиден в параграф 3, се изменя, ако е целесъобразно, на базата на оценка, извършена от Комисията, в съответствие с процедурата, предвидена в член 19.

    Член 7б

    Мерки за отказ за достъп за някои кораби

    1.  Една държава-членка се грижи достъпът до нейните пристанища на кораб, класифициран в една от категориите на приложение XI, раздел А, да бъде отказван, освен в случаите, предвидени в член 11, параграф 6, когато този кораб:

    или

     плава под флага на държава, фигурираща в черния списък, публикуван в годишния доклад на Парижкия меморандум за разбирателство, и

     е бил задържан повече от два пъти в рамките на предходните двадесет и четири месеца в пристанище на държава, подписала Парижкия меморандум за разбирателство,

    или:

     плава под флага на държава, описана като представляваща „много завишен риск“ или „завишен риск“ в черния списък, публикуван в годишния доклад на Парижкия меморандум за разбирателство, и

     е бил задържан повече от един път в рамките на предходните тридесет и шест месеца в пристанище на държава, подписала Парижкия меморандум за разбирателство.

    Мярката за отказ за достъп се прилага от момента, в който корабът е получил разрешение да напусне пристанището, където му е било наложено второ или трето задържане, според случая.

    2.  За целите на параграф 1 държавите-членки се съобразяват с процедурите, посочени в приложение XI, раздел Б.

    3.  Комисията публикува на всеки шест месеца информацията, свързана с корабите, на които е бил отказан достъп в пристанищата на Общността, въз основа на настоящия член.

    ▼M4

    Член 8

    Доклад за инспекция пред капитана

    В края на инспекция, на подробна инспекция или на задълбочена инспекция, инспекторът изготвя доклад в съответствие с приложение IX. Копие от този доклад за инспекция се предоставя на капитана на кораба.

    ▼B

    Член 9

    Отстраняване на нередностите и спиране на кораба

    ▼M4

    1.  Компетентният орган се уверява, че всеки недостатък, потвърден или открит при инспекция, предвидена в член 5, параграф 2, и в член 7 е бил или ще бъде отстранен в съответствие с конвенциите.

    ▼B

    2.  Когато нередностите представляват явен риск за сигурността, здравето или околната среда, компетентният орган на държавата на пристанището, в което е инспектиран корабът, прави така че корабът да бъде спрян или експлоатацията, по време на която са били разкрити нередностите, да бъде прекратена. Забраната или спирането от експлоатация се вдига едва тогава, когато всякаква опасност изчезне или ако органът констатира, че корабът може при резерва за условия, които тя сметне за необходимо да наложи, да напусне пристанището или да бъде подновена експлоатацията без риск за сигурността и здравето на пътниците или на екипажа, или без риск за другите кораби, или без да представлява неразумна заплаха за морската среда.

    ▼M4

    3.  За да се определи дали един кораб трябва да бъде задържан или не, инспекторът прилага критериите, посочени в приложение VI. В този контекст корабът бива спрян, ако не е оборудван с устройство за записване на данните от пътуването, когато използването му е задължително в съответствие с приложение XII. Ако недостатъкът не може да бъде отстранен лесно в пристанището, в което корабът е задържан, компетентният орган може да разреши на кораба да се придвижи до най-близкото подходящо пристанище, за да бъде лесно отстранен недостатъкът, или да изиска той да бъде отстранен в максимален срок от 30 дни. За тази цел се прилагат процедурите, определени в член 11.

    ▼B

    4.  При изключителни обстоятелства, когато общото състояние на даден кораб е явно под нормите, компетентният орган може да отложи инспекцията на въпросния кораб, докато отговорните страни вземат необходимите мерки, за да може корабът да бъде съобразен със съответните предписания на конвенциите.

    ▼M4

    5.  Когато инспекциите, предвидени в член 5, параграф 2, и член 7 водят до задържане, компетентният орган уведомява незабавно в писмена форма, като включва и доклада от инспекцията, администрацията на държавата, чийто флаг корабът е получил разрешение да носи (по-долу наричана „администрация на флага“), или, когато това не е възможно, консула, или при отсъствието на такъв, най-близкия дипломатически представител на тази държава, за всички обстоятелства, при които е преценена като необходима такава намеса. Освен това, посочените инспектори или одобрените органи, натоварени с издаването на сертификати за клас или за сертификатите, издадени от името на държавата на флага в съответствие с международните конвенции, също биват уведомявани, ако е приложимо.

    ▼B

    6.  Разпоредбите на настоящата директива се прилагат без накърняване на други условия, евентуално предвидени от конвенциите относно това, което е свързано с процедурите по уведомяване и на докладване, отнасящи се до проверка от държавата на пристанището.

    7.  В рамките на осъществения от държавата на пристанището проверка според настоящата директива се полагат всички възможни усилия за недопускане даден кораб да бъде ненадлежно спрян или да закъснее. Ако даден кораб бъде по такъв начин ненадлежно спрян или закъснее, корабособственикът или ползвателят е в правото си да поиска обезщетение за всяка понесена вреда или щета. В случаите, когато бъде подадена жалба заради дадено ненадлежно спиране или ненадлежно закъснение, ангажиментът за доказването им се пада на корабособственика или на ползвателя на кораба.

    ▼M1

    Член 9а

    Процедура, която се прилага при липса на сертификати ISM

    1.  Когато при инспекция се разкрие на датата на инспекцията липсата на борда на кораб, за който се прилага ISM Code във вътрешността на Общността, на копие от документ за съответствие или на сертификат за управление на безопасността, издадени в съответствие с Международния кодекс за управление на сигурността на експлоатацията и предпазването от замърсяване (ISM Code), компетентният орган взема мерки корабът да бъде спрян.

    2.  Независимо от липсата на документацията, предвидена в параграф 1, ако инспекцията не разкрие други нередности, които оправдават спиране, компетентният орган може да отмени заповедта за спиране, за да се избегне претовареността на пристанището. Когато се вземе такова решение, компетентният орган информира за това незабавно компетентните органи на другите държави-членки.

    3.  Държавите-членки приемат необходимите мерки за това всички кораби, на които е разрешено да напускат пристанище на държава-членка при обстоятелствата, предвидени в параграф 2, да получат отказ за достъп до всяко пристанище на Общността, освен при положенията, предвидени в член 11, параграф 6, докато собственикът или операторът на кораба покажат по начин, задоволителен за компетентния орган на държавата-членка, в която е било разпоредено спирането, че корабът разполага с валидни сертификати, издадени в съответствие с ISM Code. Когато бъдат установени нередности по смисъла на член 9, параграф 2, и те не могат да бъдат отстранени в пристанището на спиране, се прилагат и съответните разпоредби на член 11.

    ▼B

    Член 10

    Право на обжалване

    ▼M4

    1.  Собственикът или операторът на даден кораб или неговият представител в държавата-членка има право на жалба срещу решение за задържане или отказ на достъп, взето от компетентния орган. Жалбата не суспендира задържането или отказа за достъп.

    ▼B

    2.  Държавите-членки въвеждат и поддържат в сила с оглед на това подходящи процедури по обжалване съобразно тяхното национално законодателство.

    3.  Компетентният орган информира надлежно капитана на даден кораб, посочен в параграф 1, за неговите права на обжалване.

    Член 11

    Последващи действия при инспекциите и на спирането

    1.  Когато нередностите, посочени в член 9, параграф 2, не могат да бъдат премахнати в пристанището, където се провежда инспекцията, компетентният орган на тази държава-членка може да разреши на кораба да влезе в най-близкия наличен пригоден док, избран от капитана и от засегнатите органи, доколкото условията, наложени от компетентния орган на държавата на флага, и възприети от тази държава-членка, бъдат спазвани. Тези условия гарантират, че корабът може да влезе във въпросния док, без да създава рискове за сигурността и за здравето на пътниците или на екипажа, без да създава рискове за други кораби или без да представлява неразумна заплаха за морската среда.

    2.  При обстоятелствата, посочени в параграф 1, компетентния орган на държавата-членка на пристанището, където е осъществена инспекцията, уведомява компетентния орган на държавата, където се намира докът, уведомява страните, посочени в член 9, параграф 5, или всяка друг засегнат орган, за всички условия на пътуването.

    3.  Уведомлението на страните, посочени в параграф 2, е съобразено с разпоредбите на приложение 2 на Меморандума за съгласие.

    Компетентният орган на държава-членка, получател на това уведомление, информира органа, който го е уведомил, за взетите мерки.

    4.  Държавите-членки вземат мерки така че корабите, посочени в параграф 1, които навлизат в открито море:

    i) без да се съобразят с условията, установени от компетентният орган на държава-членка за пристанището на инспекцията или

    ii) като отказват да се съобразят с основните разпоредби на конвенциите, като не влизат в посочения док,

    да получат отказ за достъп до всяко пристанище в Общността, докато собственикът или ползвателят покаже доказателство, удовлетворяващо държавата-членка, в която са констатирани нередностите, че корабът удовлетворява напълно основните разпоредби на конвенциите.

    5.  В условията, посочени в параграф 4, i), компетентният орган на държавата-членка, в която са били констатирани нередностите, уведомява незабавно компетентните органи на всички държави-членки.

    При условията, посочени в параграф 4, ii), компетентният орган на държавата-членка, в която се намира докът, уведомява незабавно компетентните органи на всички държави-членки.

    Преди да откаже влизане в пристанище, държавата-членка може да поиска консултации с администрацията, даваща флага на засегнатия кораб.

    6.  Независимо от параграф 4, достъпът до определено пристанище може да бъде разрешен от компетентният орган на държавата на пристанището в случай на форсмажор с оглед задължителна сигурност или за да премахне или намали риска от замърсяване или за да отстрани нередностите, при условие че бъдат взети пригодни мерки, удовлетворяващи компетентния орган на тази държава-членка, от страна на собственика, ползвателя или капитана на въпросния кораб, за да се гарантира, че корабът може да влезе в пристанището при пълна сигурност.

    Член 12

    Професионална компетентност на инспекторите

    1.  Инспекциите се осъществяват изключително от инспектори, удовлетворяващи критериите за квалификация, установени в приложение VII.

    2.  Когато компетентният орган на държавата на пристанището не разполага с изискуемите професионални познания, инспекторът от тази компетентния орган може да бъде подпомаган от всяко лице, притежаващо изискуемите познания.

    3.  Инспекторите, действащи в рамките на проверките от държавата на пристанището, и лицата, които ги подпомагат, не следва да имат никакъв търговски интерес нито в пристанището, в което се извършва инспекцията, нито в посещаваните кораби. Инспекторите не следва също така да бъдат наемани от неправителствени организации, издаващи задължителни сертификати или сертификати за класифициране или осъществяващи предварителни посещения при издаването на тези сертификати на корабите, нито да работят за сметка на такива организации.

    4.  Всеки инспектор е приносител на личен документ във формата на лична карта, издадена от компетентния орган съобразно основното национално законодателство, която посочва, че инспекторът е оторизиран да осъществява инспекции.

    За тази лична карта се изработва общ модел съобразно процедурата, предвидена в член 19.

    Член 13

    Доклади, изработвани от пилотите и от пристанищните администрации

    1.  Пилотите на държавите-членки, натоварени с пилотирането на корабите в дадено пристанище или ангажирани на корабите, осигуряващи пътя към дадено пристанище, разположен в държава-членка, информират незабавно компетентните органи на държавата на пристанището или крайбрежната държава, според случая, за евентуалните нередности, които са констатирали при нормалното осъществяване на техните функции и които създават риска за злепоставяне на сигурността на плаването или представляват заплаха за морската среда.

    2.  Когато пристанищните администрации при нормалното осъществяване на техните функции научат, че даден кораб, намиращ се в акваторията на пристанището, има нередности, които са в състояние да злепоставят сигурността на кораба или да представляват неразумна заплаха за морската среда, те информират незабавно за това компетентния орган на държавата на засегнатото пристанище.

    Член 14

    Сътрудничество

    1.  Всяка държава-членка изработва необходимите разпоредби за осигуряване на сътрудничество между своя компетентен орган, своите пристанищни администрации и други засегнати търговски органи или органи, за да може нейния компетентен орган да получи всяка нужна информация, засягаща корабите, влизащи в нейните пристанища.

    ▼M4

    2.  Държавите-членки поддържат необходимите разпоредби за осигуряването на обмен на информация и сътрудничество между своя компетентен орган и компетентните органи на другите държави-членки и за поддържане на установената оперативна връзка между техния компетентен орган, Комисията и информационната система Sirenac, създадена в Сен Мало, Франция.

    С оглед провеждането на инспекциите, предвидени в член 5, параграф 2, и в член 7, инспекторите консултират публичните и частни бази данни, отнасящи се до инспекциите на кораби, достъпни чрез информационната система Equasis.

    ▼B

    3.  Информациите, посочени в параграф 2, са тези, които са изброени в приложение 4 на Меморандума за съгласие и които следва да бъдат предоставени съобразно член 15 на настоящата директива.

    ▼M3

    Член 15

    Оповестяване на информация

    1.  Компетентните органи на всяка държава-членка предприемат необходимите мерки за ежемесечно публикуване на информацията, посочена в приложение VIII, част I, относно кораби, които са били задържани във или на които е бил отказа достъп до пристанище на тази държава-членка през предходния месец.

    ▼M4

    2.  Информацията, посочена в приложение VIII, части I и II, както и информацията за промяна, суспендиране и отнемане на клас, предвидена в член 15, параграф 3 от Директива 94/57/ЕО, е на разположение в информационната система Sirenac. Тя се публикува в рамките на информационната система Equasis възможно най-скоро след провеждане на инспекцията или след отмяна на задържането.

    ▼M3

    3.  Държавите-членки и Комисията си сътрудничат за установяване на подходящите технически мерки за оповестяването по параграф 2.

    4.  Когато е възможно, информационната система Sirenac се изменя с оглед спазване на гореспоменатите изисквания.

    ▼M4

    5.  Разпоредбите на настоящия член не засягат националните законодателства в областта на отговорността.

    ▼B

    Член 16

    Възстановяване на разходите

    1.  В случай, че посочените в членове 6 и 7 инспекции потвърдят или разкрият по отношение изискванията на дадена конвенция нередности, които оправдават спирането на даден кораб, всички предизвикани от инспекциите разходи в продължение на нормален счетоводен период се покриват от собственика или ползвателя на кораба или от неговия представител в държавата на пристанището.

    2.  Всички разходи, свързани с инспекциите, осъществени от компетентния орган на държава-членка съобразно член 11, параграф 4, са за сметка на собственика или на ползвателя на кораба.

    ▼M4

    2а.  В случай на задържане на кораб за недостатъци или липса на валидни сертификати така, както са предвидени в член 9 и в приложение VI, всички разходи, свързани със задържането в пристанището, са за сметка на собственика или на оператора на кораба.

    ▼B

    3.  Спирането се снема едва след цялостното плащане или при прехвърлянето на достатъчна гаранция за възстановяването на разходите.

    ▼M4

    Член 17

    Данни за мониторинг на прилагането

    Държавите-членки предоставят на Комисията информацията, посочена в приложение Х, спазвайки честотата, установена във въпросното приложение.

    Член 18

    Комитет за регулиране

    ▼M5

    1.  Комисията се подпомага от Комитета по морската безопасност и предотвратяването на замърсяването от кораби (КМБПЗК), създаден с член 3 на Регламент (ЕО) № 2099/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 5 ноември 2002 г. за създаване на Комитет по морската безопасност и предотвратяването на замърсяването от кораби (КМБПЗК) ( 6 ).

    ▼M4

    2.  Когато се прави позоваване на настоящия параграф, се прилагат членове 5 и 7 от Решение 1999/468/ЕО при спазването на разпоредбите на член 8 от него.

    Периодът, предвиден в член 5, параграф 6 от Решение 1999/468/ЕО, е установен на три месеца.

    3.  Комитетът приема свой процедурен правилник.

    ▼B

    Член 19

    Процедура за промяна

    ▼M4

    Настоящата директива може, без се разширява приложното ѝ поле, да бъде изменяна в съответствие с процедурата, предвидена в член 18, параграф 2, за:

    а) адаптиране на задълженията, посочени в член 5, с изключение на дела от 25 %, посочен в параграф 1, и в членове 6, 7, 7а, 7б, 8, 15 и 17, както и на приложенията, посочени във въпросните членове, на базата на натрупания опит в светлината на прилагането на настоящата директива и като се отчита развитието на Парижкия меморандум за разбирателство;

    ▼B

    б) да се адаптират приложенията с цел те да бъдат съобразени с внесените изменения в конвенциите, протоколите, кодексите и засегнатите резолюции на международните организации и в меморандума за съгласие, и влизащи в сила.

    ▼M5

    в) актуализация в член 2, параграф 1, на списъка с международните конвенции, които имат отношение към предмета на настоящата директива.

    ▼M5

    Измененията на международните актове, посочени в член 2, могат да бъдат изключени от обхвата на настоящата директива в съответствие с член 5 от Регламент (ЕО) № 2099/2002.

    ▼M4

    Член 19а

    Санкции

    Държавите-членки установяват система за санкции, които се прилагат в случай на нарушаване на националните разпоредби, приети за прилагане на настоящата директива, и взимат всички необходими мерки за гарантиране на прилагането на тези санкции. Така предвидените санкции трябва да са ефективни, пропорционални и възпиращи.

    ▼B

    Член 20

    Изработване

    1.  Държавите-членки приемат необходимите законодателни, подзаконови и административни разпоредби, за да се съобразят с настоящата директива преди 31 юни 1996 г. Те незабавно уведомяват Комисията за това.

    2.  Когато държавите-членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при тяхното официално публикуване. Условията и редът на това позоваване се постановяват от държавите-членки.

    3.  Държавите-членки уведомяват Комисията за текста на разпоредбите от вътрешното законодателство, които те приемат в областта, регулирана от настоящата директива.

    ▼M4

    4.  Освен това, Комисията уведомява на редовни интервали Европейския парламент и Съвета за напредъка в прилагането на директивата в държавите-членки.

    ▼B

    Член 21

    Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден от датата на нейното публикуване.

    Член 22

    Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

    ▼M2




    ПРИЛОЖЕНИЕ I

    КОРАБИ, КОИТО ТРЯБВА ДА СЕ ВЗЕМАТ ПРЕДВИД ЗА ПРИОРИТЕТНО ИНСПЕКТИРАНЕ

    (както е посочено в член 5, параграф 2)

    I.

    Първостепенни фактори

    Независимо от стойността на целевия фактор, следните кораби трябва да се вземат предвид като първостепенен приоритет за инспектиране:

    1.

    кораби, за които лоцманите или пристанищните власти са докладвали, че имат недостатъци, които могат да са в ущърб на безопасното им плаване (съгласно Директива 93/75/ЕИО и член 13 от настоящата директива);

    2.

    кораби, които не спазват задълженията, установени с Директива 93/75/ЕИО;

    3.

    кораби, които са били предмет на доклад или уведомяване от страна на друга държава-членка;

    4.

    кораби, които са били предмет на доклад или жалба от страна на капитана, член на екипажа или някое лице или организация, които имат законен интерес от безопасната експлоатация на кораба, условията за живот и работа на борда на корабите или предотвратяването на замърсяването и, освен ако засегнатата държава-членка не реши, че докладът или жалбата са очевидно неоснователни; самоличността не лицето, подало доклада или жалбата, не трябва да се разкрива пред капитана или собственика на съответния кораб;

    5.

    кораби, които са:

     засегнати от сблъскване, закотвяне или засядане по своя път към пристанището,

     обвинени във вероятно нарушение на разпоредбите за разтоварване на вредни субстанции или отпадъчни течности,

     маневрирали по погрешен начин или по начин, който не е безопасен, при което не са били изпълнени мерките за маршрутизация, приети от ММО, или практиките и процедурите за безопасно корабоплаване, или

     са били експлоатирани по такъв начин, че са представлявали опасност за хората, за имуществото или за околната среда;

    6.

    кораби, които са били временно лишени от своя клас по причини, свързани ►M3  или изтеглени от употреба ◄ с безопасността, в течение на предходните шест месеца.

    ▼M4

    II.

    Общ целеви фактор

    За приоритетна се смята инспекцията на кораби, които попадат в една от категориите по-долу.

    1. Корабите, които спират за първи път в пристанище на държава-членка или след отсъствие от дванадесет или повече месеца. При прилагане на тези критерии, държавите-членки държат сметка и за инспекциите, извършени от членовете на Меморандума за разбирателство. При липса на подходящи данни за тази цел, държавите-членки се позовават на информацията, съдържаща се в базата данни Sirenac и инспектират корабите, които не са били записани в тази база от пускането ѝ в експлоатация на 1 януари 1993 г.

    2. Корабите, които не са били инспектирани от никоя държава-членка в рамките на последните шест месеца.

    3. Корабите, чиито сертификати по закон, които се отнасят до корабната конструкция и оборудване, издадени в съответствие с конвенциите, и сертификатите за клас, са били издадени от организации, които не са одобрени по смисъла на Директива 94/57/ЕО на Съвета.

    4. Корабите, плаващи под флага на държава, фигурираща в черния списък, публикуван в годишния доклад на Меморандума за разбирателство.

    5. Корабите, на които е било разрешено да напуснат пристанището на държава-членка при известни условия, като:

    а) недостатъци, които трябва да се отстранят преди тръгването;

    б) недостатъци, които трябва да се отстранят в следващото пристанище на спиране;

    в) недостатъци, които трябва да се отстранят в срок от 14 дни;

    г) недостатъци, за които са уточнени други условия.

    Ако дейностите, свързани с кораба, са били предприети и недостатъците — отстранени, това се взема предвид.

    6. Корабите, за които са били констатирани недостатъци по време на предишна инспекция, според броя на тези недостатъци.

    7. Корабите, които са били задържани в предишно пристанище.

    8. Корабите, плаващи под флага на държава, която не е ратифицирала всички съответни международни конвенции, предвидени в член 2 от настоящата директива.

    9. Корабите, класифицирани от класифицираща организация с коефициент на недостатъци, надхвърлящ средния.

    10. Кораби от категориите, предвидени в приложение V, раздел А.

    11. Корабите на повече от 13 години.

    За да се установи редът на приоритет за инспекция на кораби, изброени по-горе, компетентният орган отчита общия целеви фактор в информационната система Sirenac в съответствие с приложение I, раздел I към Парижкия меморандум за разбирателство. По-високият целеви коефициент отговаря на по-висок приоритет. Целевият фактор е равен на сумата от приложимите стойности на целевия фактор, както са определени в меморандума за разбирателство. Точки 5, 6 и 7 се отнасят само до инспекциите, извършени в рамките на последните дванадесет месеца. Общият целеви фактор не трябва да бъде по-малък от сумата на стойностите, определени в точки 3, 4, 8, 9, 10 и 11.

    Въпреки това, по смисъла на член 7, параграф 4, общият целеви фактор не взима предвид точка 10.

    ▼B




    ПРИЛОЖЕНИЕ II

    СПИСЪК НА СЕРТИФИКАТИТЕ И ДОКУМЕНТИТЕ

    (посочени в член 6, параграф 1)

    1.

    Международен сертификат за тонаж (1969 г.)

    2.

     Сертификат за безопасност за пътнически кораб,

     Сертификат за безопасност при строеж за товарен кораб,

     Сертификат за безопасност на материал за оборудване на товарен кораб,

     Сертификат за безопасност радиотелеграфически за товарен кораб,

     Сертификат за сигурност радиотелефонен за товарен кораб,

     Сертификат за радиобезопасност за товарен кораб,

    ▼M3

     удостоверение за освобождаване, включително списък на товарите, когато е необходимо.

    ▼B

     Сертификат за безопасност за товарен кораб.

    3.

    Международен сертификат за годност за превоз на неопакован втечнен газ;

     Сертификат за годност за превоз на неопакован втечнен газ.

    4.

    Международен сертификат за годност за превоз на опасни неопаковани химически продукти;

     Сертификат за годност за превоз на опасни неопаковани химически продукти.

    5.

    Международен сертификат за предпазване от замърсяване с течни горива.

    6.

    Международен сертификат за предпазване от замърсяване от вредни течни вещества, превозвани неопаковани.

    7.

    Международен сертификат франко борда (1966 г.);

     Международен сертификат за освобождаване франко борда.

    8.

    Регистър на течните горива (части I и II).

    9.

    Регистър на товара.

    ▼M4

    10.

    документ, посочващ минималния екипаж по безопасността;

    10 а.

    сертификати, издавани в съответствие с Конвенция STCW

    ▼B

    11.

    Медицински сертификати (конвенция на Международната организация за транспорт № 73, отнасяща се до медицинските прегледи за моряците).

    12.

    Сведения за стабилността.

    ▼M2

    13.

    Копие от документа за съответствие и сертификата за управление на безопасността, издадени в съответствие с Международния кодекс за управление на безопасната експлоатация на кораби и предотвратяване на замърсяването (SOLAS, глава IХ).

    ▼B

    14.

    Сертификати, свързани със стабилността на корпуса и на инсталациите за движение на кораба, издадени от засегнатото дружество за класификация (да се изисква само ако корабът е класиран от дружество за класификация).

    ▼M2

    15.

    Документ за съответствие със специалните изисквания за корабите, които превозват опасни товари.

    16.

    Сертификат за безопасност на високоскоростни плавателни съдове и разрешение за експлоатация на високоскоростни плавателни съдове.

    17.

    Специален списък или корабен опис за опасните стоки, или подробен план за разпределението на товара на кораба.

    18.

    Корабен дневник, който да отразява записите за тестовете и пробите, както и дневник със записи за инспектирането и поддръжката на животоспасяващите уреди и приспособления.

    19.

    Сертификат за безопасност на корабите за специални цели.

    20.

    Сертификат за безопасност на плаваща платформа за сондаж в открито море.

    21.

    За танкерите за превоз на нефт, регистриране на показанията от системата за наблюдение и контрол върху разтоварването на нефта при последното пътуване с баласт.

    22.

    Списък на личния състав, план за контрол върху пожарите, а за пътническите кораби — план за борба с авариите.

    23.

    Авариен план при замърсяване с нефт на борда на кораба.

    24.

    Папки с обзорни доклади (за кораби, които превозват насипни товари или за петролни танкери).

    25.

    Доклади за предишните инспекции на държавния пристанищен контрол.

    26.

    За пътнически ро-ро кораби, информация за максималното съотношение А/А.

    27.

    Документ за разрешение за превоз на зърно.

    28.

    Ръководство за осигуряване безопасността на товара.

    ▼M3

    29.

    План за управление на отпадъците и описна книга за отпадъци.

    30.

    Система за подпомагане на капитани на пътнически кораби при взимане на решения.

    31.

    План за съдействие при спасителни операции за пътнически кораби, които плават по редовни маршрути.

    32.

    Списък на оперативните ограничения за пътнически кораби.

    33.

    Книжка на кораба за превоз на насипни товари.

    34.

    План за товарене и разтоварване на насипни товари.

    ▼M4

    35.

    Сертификат за застраховка или друга финансова гаранция, отнасяща се до гражданската отговорност за щети при замърсяване с нефт (Международна конвенция за гражданската отговорност за щети при замърсяване с нефт, 1992 г.).

    ▼M2




    ПРИЛОЖЕНИЕ III

    ПРИМЕРИ ЗА „ЯСНИ ОСНОВАНИЯ“ ЗА ПРОВЕЖДАНЕ НА ПО-ПОДРОБНА ИНСПЕКЦИЯ

    (както е посочено в член 6, параграф 3)

    1.

    Корабите, определени в приложение I, част I и част II, параграфи II-3, II-4, II-5б, II-5в, ►M4  и II-8 ◄ .

    2.

    Регистърът за течните горива не е воден правилно.

    3.

    Пo време на проверката на сертификатите и на другата документация (виж член 6, параграф 1, буква а), и параграф 2) са били открити неточности.

    4.

    Индикации за това, че членовете на екипажа не отговарят на изискванията на член 8 от Директива 94/58/ЕО на Съвета от 22 ноември 1994 г. относно минималното равнище на обучение на мореплавателите ( 7 ).

    5.

    Доказателство за това, че товарът или други операции не се извършват безопасно или в съгласие с инструкциите на ММО, например съдържанието на кислород в основното захранване с инертен газ на товарните контейнери е над предписаното минимално равнище.

    6.

    Ако капитанът на петролен танкер не е регистрирал показанията от системата за наблюдение и контрол на разтоварването при последното пътуване с баласт.

    7.

    Липса на актуализиран списък на личния състав, или ако членовете на екипажа не знаят какви са техните задължения в случай на пожар, или при заповед за напускане на кораба.

    8.

    Издаване на фалшиви сигнали за бедствие, които не са последвани от надлежни процедури за отмяна.

    9.

    Липса на основно оборудване или договорености, каквито се изискват от конвенциите.

    10.

    Изключително нехигиенични условия на борда на кораба.

    11.

    Доказателство от общото впечатление и наблюденията на инспектора за това, че е налице сериозно влошаване или недостатъци в корпуса или структурата, които могат да изложат на риск структурната цялост на кораба, както и цялостната му водонепропускливост и устойчивостта му на атмосферни влияния.

    12.

    Информация или доказателство за това, че капитанът или екипажът не са запознати със съществени операции на борда на кораба, свързани с неговата безопасност или с предотвратяване на замърсяването, или че тези операции не се изпълняват.




    ПРИЛОЖЕНИЕ IV

    ПРОЦЕДУРИ ЗА КОНТРОЛ НА КОРАБИТЕ

    (както е посочено в член 6, параграф 4)

    1.

    Принципи за безопасно комплектоване с личен състав (Резолюция А.481 (ХII) на ММО и приложенията, които отразяват съдържанието на документа за минималните изисквания относно безопасното комплектоване с личен състав (Приложение 1) и инструкциите за прилагане на принципите на безопасно комплектоване с личен състав (Приложение 2).

    2.

    Разпоредбите на Международния морски кодекс за опасните стоки.

    3.

    Публикацията на Международната организация на труда (МОТ) „Инспектиране на условията на труд на борда на кораба: Инструкции за процедурите“.

    4.

    Приложение I, „Процедури на държавния пристанищен контрол“ към Меморандума за разбирателство от Париж (MOU).

    ▼M4




    ПРИЛОЖЕНИЕ V

    А.   КАТЕГОРИИ КОРАБИ, КОИТО ПОДЛЕЖАТ НА ЗАДЪЛБОЧЕНА ИНСПЕКЦИЯ (по силата на член 7, параграф 1)

    1. Кораби-цистерни за газ и химични продукти на повече от десет години, изчислени от датата на построяване, фигурираща в сертификатите за безопасност на кораба.

    2. Кораби за насипни товари на повече от дванадесет години, изчислени на базата на датата на построяване, фигурираща в сертификатите за безопасност на кораба.

    3. Петролни танкери с брутен тонаж, надхвърлящ 3 000 бруто регистър тона и на повече от петнадесет години, изчислени на базата на датата на построяването, фигурираща в сертификатите за безопасност на кораба.

    4. Пътнически кораби на повече от петнадесет години, различни от пътническите кораби, посочени в член 2, букви а) и б) от Директива 1999/35/ЕО на Съвета от 29 април 1999 г. относно система за задължителни инспекции за безопасна работа при редовни услуги от ро-ро фериботи и бързоходни пътнически плавателни съдове ( 8 ).

    Б.   ИНФОРМАЦИЯ, КОЯТО СЕ СЪОБЩАВА НА КОМПЕТЕНТНИЯ ОРГАН (по силата на член 7, параграф 3, буква а)

    А. име,

    Б. флаг,

    В. ако има такъв, ММО идентификационен номер на кораба,

    Г. дедуейт,

    Д. дата на построяване на кораба, определена на базата на датата, фигурираща в сертификатите за безопасност на кораба,

    Е. за корабите-цистерни:

    Е.а. конфигурация: обикновен корпус, обикновен корпус със SBT, корпус с двойно дъно,

    Е.б. състояние на товарните и на баластните цистерни: пълни, празни, запълнени с инертен газ,

    Е.в. обем и вид на товара,

    Ж. вероятен час на пристигане в крайното пристанище или в пилотската станция, както се изисква от компетентния орган,

    З. предвиден престой при спиране,

    И. предвидени операции в крайното пристанище (натоварване, разтоварване, други),

    Й. предвидени задължителни контролни прегледи и значителни работи по поддръжка и ремонт, които ще бъдат извършени в крайното пристанище.

    В.   ПРОЦЕДУРИ, ОТНАСЯЩИ СЕ ДО ЗАДЪЛБОЧЕНАТА ИНСПЕКЦИЯ НА НЯКОИ КАТЕГОРИИ КОРАБИ (предвидени в член 7, параграф 5)

    При условие за материалната изпълнимост или за евентуалните ограничения, свързани с безопасността на хората, на кораба или на пристанището, задълбочената инспекция трябва да обхваща най-малко посочените по-долу точки. Инспекторите трябва да вземат предвид факта, че безопасното осъществяване на някои операции на борда, като прехвърлянето на товара, може да бъде застрашено, ако по време на тези операции се налага извършването на изпитвания, които имат пряко отражение върху тях.

    1.   ВСИЧКИ КОРАБИ (категории от раздел А)

     прекъсване на електричеството и задействане на резервния генератор,

     инспекция на резервното осветление,

     функционирането на резервната пожарна помпа с два струйника, свързани към основния маркуч,

     функциониране на помпите за изхвърляне на вода,

     затваряне на водонепроницаемите врати,

     пускане на вода на спасителна лодка,

     изпитване за далекоуправление при спиране по спешност, например на котлите, на вентилацията и на горивните помпи,

     изпитване на рулевото устройство и на допълнителното рулево устройство,

     инспекция на източниците за резервно електрическо захранване на радиоинсталациите,

     инспекция и, във възможната степен, изпитване на сепаратора на машинното отделение.

    2.   КОРАБИ-ЦИСТЕРНИ ЗА ГАЗ И ЗА ХИМИЧНИ ПРОДУКТИ

    Освен точките, изброени в раздел 1, задълбочената инспекция на корабите-цистерни за газ и за химични продукти трябва да включва следните точки:

     устройства за мониторинг и за безопасност на товарните цистерни, свързани с температурата, налягането и незапълнения обем,

     кислородни анализатори и детектори на метан, включително тяхното калибриране. Наличие на устройства за откриване на химикали (дозиметри), съдържащи подходящ брой епруветки за откриване на газ за специфичния превозван товар,

     екипировка за спешна евакуация от кабините, осигуряваща адекватна дихателна и зрителна защита за всяко лице на борда на кораба (ако тази екипировка се изисква за продуктите, изброени в Международния сертификат за годност или Сертификата за годност за превоз на опасни насипни химични продукти или за превоз на насипен втечнен газ, според случая),

     проверка дали превозваният товар е упоменат в Международния сертификат за годност или в Сертификата за годност за превоз на опасни неопаковани химични продукти или за превоз на неопаковани втечнени газове, според случая,

     стационарни инсталации за борба с пожар, намиращи се на палубата, било то под формата на пяна или на химичен продукт в прахообразно състояние, или под друга форма според превозвания продукт.

    3.   КОРАБИ ЗА НАСИПНИ ТОВАРИ

    Освен точките, изброени в раздел 1, задълбочената инспекция на корабите за насипни товари трябва да включва следните точки:

     евентуална корозия на основите на палубните машини,

     евентуална деформация и/или корозия на капаците на люковете,

     евентуални пукнатини или локализирана корозия на напречните прегради,

     достъп до трюмовете,

     проверка на наличието на борда на посочените по-долу документи; преглед на тези документи и потвърждение на тяхното одобрение от държавата на флага или класифициращата организация:

     

    1. доклади за проверките, отнасящи се до конструкцията,

    2. доклади за оценките на състоянието на кораба,

    3. доклади за измерване на дебелината,

    4. описващ документ, предвиден в резолюция А.744(18) на ММО.

    4.   ПЕТРОЛНИ ТАНКЕРИ

    Освен точките, изброени в раздел 1, задълбочената инспекция на петролните танкери трябва да включва следните точки:

     стационарна система за гасене на пожари с пяна, инсталирана на палубата,

     противопожарно оборудване въобще,

     инспекция на пожарогасителите, инсталирани в машинното отделение, помпеното отделение и жилищните помещения,

     контрол на налягането на инертния газ и на неговото съдържание на кислород,

     баластни цистерни: изпитва се най-малко една от баластните цистерни, намираща се в товарната зона, като се започне от люка на цистерната/достъпа до палубата и впоследствие във вътрешността, ако инспекторът установи, че са налице основателни причини, които оправдават продължаването на инспекцията,

     проверка на наличието на борда на посочените по-долу документи; преглед на тези документи и потвърждение на тяхното одобрение от държавата на флага или класифициращата организация:

     

    1. доклади за проверките, отнасящи се до конструкцията,

    2. доклади за оценките на състоянието на кораба,

    3. доклади за измерване на дебелината,

    4. описващ документ, предвиден в резолюция А.744(18) на ММО.

    5.   ПЪТНИЧЕСКИ КОРАБИ, КОИТО НЕ ПОПАДАТ В ПРИЛОЖНОТО ПОЛЕ НА ДИРЕКТИВА 1999/35/ЕО

    Освен точките, изброени в раздел В 1, задълбочената инспекция на пътнически кораби трябва да включва следните точки:

     изпитване на системата за откриване на пожар и за алармиране,

     изпитване на затварянето на противопожарните врати,

     изпитване на озвучителната уредба,

     противопожарно учение с най-малко едно изпитване на цялото противопожарно оборудване и участие на част от кухненския и обслужващия персонал,

     демонстриране, че членовете на екипажа на ключови позиции са запознати с плана за контрол на пътническите кораби за щети.

    Ако се счита за необходимо, инспекцията може да бъде продължена, докато корабът е на път към пристанището на държавата-членка или се отдалечава от него, със съгласието на капитана или на оператора на кораба. Инспекторите не възпрепятстват работата на кораба и не предизвикват ситуация, която може, по преценка на капитана, да застраши безопасността на пътниците, на екипажа и на кораба.

    ▼B




    ПРИЛОЖЕНИЕ VI

    КРИТЕРИИ ЗА СПИРАНЕ НА КОРАБИ

    (посочена в член 9, параграф 3)

    Въведение

    За определяне дали констатираните нередности в течение на дадена инспекция оправдават спирането на засегнатия кораб, инспекторът следва да прилага критериите, обявени в точки 1 и 2 по-долу.

    Точка 3 съдържа примери на нередности, които могат сами по себе си да оправдаят спирането на засегнатия кораб (член 9, параграф 3).

    ▼M2

    Ако основанието за задържане е в резултат на случайна вреда, претърпяна при пътуването на кораба към някое пристанище, не трябва да се издава заповед за задържане, при условие че:

    1. е обърнато надлежно внимание на изискванията, които се съдържат в Регламент I/11, буква в) от Конвенцията SOLAS 74 относно уведомяването на държавната администрация, под чийто флаг плава корабът, на определения инспектор или на правоспособната организация, която отговаря за издаването на съответния сертификат;

    2. преди влизането в пристанището капитанът или собственикът на кораба е предал на органа за държавен пристанищен контрол подробна информация за обстоятелствата на инцидента и за претърпяната вреда, както и информация относно изискваното уведомяване на администрацията на флага, под който плава корабът;

    3. корабът е взел подходящи коригиращи мерки, които удовлетворяват съответния административен орган; и

    4. органът е гарантирал, след като е бил уведомен за осъществяване на коригиращите мерки, че недостатъците, които представляват недвусмислен риск за безопасността, здравето или околната среда, са поправени.

    ▼B

    1.    Основни принципи

    При излъчване на професионална оценка за определяне дали корабът следва да бъде задържан или не, инспекторът следва да прилага следните критерии:

    Поредност

    Корабите, които не са годни да излязат в открито море, следва да бъдат спрени при тяхната първа инспекция, каквото и да е времето, което корабът прекарва в пристанището.

    Критерий

    Корабът бива спрян, ако нередностите са достатъчно тежки, за да се налага даден инспектор да се върне на кораба, за да бъде сигурен, че те са отстранени преди започване на подготовката за отплаване.

    Необходимостта инспекторът да се завърне на кораба е фактор, определящ тежестта на нередностите. Във всеки случай това задължение не се налага във всички случаи. Важно е това, че органът следва да провери по един или друг начин, за предпочитане чрез допълнително посещение, че нередностите са били отстранени преди отпътуването.

    2.    Прилагане на основните критерии

    За да се реши дали констатираните нередности на даден кораб са достатъчно тежки за оправдаване на спирането на кораба, инспекторът проверява дали:

    1. корабът разполага с основни и валидни документи;

    2. корабът е с изискуем екипаж, уточнен в документа за минималния личен състав за сигурност.

    В течение на инспекцията, инспекторът следва освен това да провери дали корабът и/или екипажът притежават следните възможности:

    3. да изпълнят без опасност своето следващо пътуване;

    4. да осигуряват в условията на сигурност укрепването, превозването и наздора на товара по време на цялото пътуване;

    5. да осигури нормалното функциониране на машинната зала през цялото пътуване;

    6. да осигури коректното задвижване и водене на кораба през цялото му пътуване;

    7. да се бори ефикасно с пожари във всяка част на кораба, ако това се окаже необходимо, по време на следващото пътуване;

    8. да напусне бързо и безопасно кораба и да осъществи спасяване, ако това се окаже необходимо по време на следващото пътуване;

    9. да предпазва от замърсяване на околната среда през цялото времетраене на следващото пътуване;

    10. да се поддържа адекватна стабилност през цялото времетраене на следващото пътуване;

    11. да поддържа адекватна водонепроницаемост през цялото времетраене на следващото пътуване;

    12. да съобщава за положение на бедствие, ако това се окаже необходимо в течение на следващото пътуване;

    13. да осигури условия на сигурност и на хигиена на борда през цялото времетраене на пътуването;

    ▼M4

    14. Да предоставят възможно най-изчерпателна информация при произшествие.

    ▼B

    Ако отговорът на една от тези проверки е отрицателен, като се отчитат всички констатирани нередности, следва сериозно да се предвиди спирането на кораба. Комбинация от по-малко тежки нередности може също да оправдае спирането на кораба.

    3.

    За подпомагане на инспектора да използва настоящите директиви по-долу се намира списък на нередности, регрупирани съобразно прилаганите конвенция и/или кодекс, чийто характер на тежест е такъв, че може да оправдае спирането на засегнатия кораб. Този списък не претендира за изчерпателност.

    ▼M2

    Все пак, недостатъците, които попадат в сферата на STCW 78, които водят до задържане на кораба и са изброени под точка 3.8. по-долу, са единствените основания за задържане съгласно тази конвенция.

    ▼B

    3.1.    Общи разпоредби

    ►M4  Липса на валидни сертификати и документи ◄ , изискуеми от основните инструменти. Във всеки случай, корабите, плаващи под флага на държава, която не е страна по конвенция (прилаган инструмент) или която не прилага друг основен инструмент, не биват упълномощавани да притежават сертификатите, предвидени от конвенцията или друг съответен инструмент. Липсата на изискуеми сертификати не представлява следователно само по себе си достатъчен мотив за спирането на тези кораби. Във всеки случай, за прилагането на клаузата, предвиждаща „да не се позволява тези кораби да се възползват от по-благоприятни условия“, корабът следва да бъде в широк смисъл съобразен с предписанията, преди да може да отплава в открито море.

    3.2.    Области, зависещи от конвенцията Solas (справките са посочени в скоби)

    1. Дефектно действие на задвижването и други основни машини, както и електрически инсталации.

    2. Недостатъчна чистота на машинните зали, излишък от омаслена вода на дъното на трюма, изолиране на канализациите, вкл. канализациите за отработени материали, маслопроводи, лошо функциониране на средствата за подсушаване на дъната на трюмовете.

    3. Дефектно действие на аварийния генератор, на осветлението, на акумулаторите и на превключвателите.

    4. Дефектно действие на основния апарат за управление и на допълнителния апарат за управление.

    5. Липса, недостатъчен капацитет или сериозна повреда на индивидуалните спасителни средства, на спасителните лодки и салове и на средствата за пускане на вода.

    6. Липса, несъобразност или сериозна повреда от характер да направи несъобразни с предвиденото им използване на система за откриване на пожар, на алармите за пожар, на средствата за борба с пожар, на фиксираните инсталации за гасене на пожари, на шлюзовете за вентилация, на клапите за пресичане на огъня, на средствата за бързо затваряне.

    7. Липса, сериозна повреда или дефектно действие на защитата срещу пожар на зоната на товарната палуба на танкерите.

    8. Липса, несъобразност или тежка повреда на светлините, маркерите или звуковите сигнали.

    9. Липса или повреда в действието на радиооборудването за комуникации при бедствие и за сигурност.

    10. Липса или дефектно действие на средствата за навигация, като се отчитат разпоредбите на правило V/12 (о) на конвенцията Solas.

    11. Липса на изрядни морски карти и/или на всякаква друга подходяща плавателна публикация, необходима за осъществяване на пътуването, като се отчита фактът, че електронните карти могат да заместят картите.

    12. Липса на противоексплозионна вентилация за отвеждане на дима от товарните помпени зали (правило Solas II-2/59.3.1).

    ▼M2

    13. Сериозен недостатък в изискванията за експлоатация, така както са описани в раздел 5.5. на приложение I към Меморандума за разбирателство от Париж.

    14. Броят, съставът или сертифицирането на екипажа не съответстват на документа за безопасно комплектоване с личен състав.

    ▼M4

    15. Неизпълнение на задълбочената програма за инспекции, в съответствие с Конвенция SOLAS 74, глава XI, правило 2.

    16. Липса или неизправност на VDR, когато нейното използване е задължително.

    ▼B

    3.3.    Области, зависещи от кодекс IBC (справките са посочени в скоби)

    1. Превоз на вещество, нефигуриращо в сертификата за годност или липса на данни за товара (16.2).

    2. Липсващи или повредени средства за сигурност под високо налягане (8.2.3).

    3. Електрически инсталации, които не са сигурни в същността си или не са съобразени с предписанията на кодекса (10.2.3).

    4. Наличие на източници на огън в опасните зони, посочени в точка 10.2 (11.3.15).

    5. Неспазване на специализираните изисквания (15).

    6. Недостатъчна термична изолация за чувствителни продукти (16.1).

    7. Недостатъчна термична изолация за чувствителни продукти (16.6).

    3.4.    Области, зависещи от кодекс IGS (справките са посочени в скоби)

    1. Превоз на вещество, нефигуриращо в сертификата за годност или липса на данни за товара (18.1).

    2. Липса на средства за затваряне за помещенията за екипажа или обслужващите пространства (3.2.6).

    3. Пропусклива преграда за газ (3.3.2).

    4. Дефектен люк за въздух (3.6).

    5. Липсващи или повредени люкове за бързо затваряне (5.6).

    6. Липсващи или дефектни люкове за сигурност (8.2).

    7. Електрически инсталации, които не са заземени или не отговарят на изискванията на кодекса (10.2.4).

    8. Вентилатори в зоната на товара, които не работят (12.1).

    9. Аларми за налягане за товарните цистерни, които не работят (13.4.1).

    10. Повредени система за откриване на газ и/или система за откриване на токсични газове (13.6).

    11. Превоз на вещества, които са забранени без придружаваща валидна сертификация (17/19).

    3.5.    Области, зависещи от конвенцията за товарните линии

    1. Обширни аварии или корозия, корозия на ламарините или на механизмите за обтягане на веригите на палубите или на корпуса, засягащи годността за плаване или устойчивостта на локализирани натоварвания, освен ако са били осъществени коректни временни поправки, за да се позволи на кораба да влезе в дадено пристанище, за да бъдат извършени там окончателните поправки.

    2. Видимо недостатъчна стабилност.

    3. Липса на достатъчна и надеждна информация, която може да бъде одобрена, позволяваща с бързи и прости методи на капитана да организира натоварването и баласта на своя кораб така, че да поддържа във всеки момент и при различните условия на пътуването сигурни граници на стабилността и да се избегне формирането на недопустима умора на конструкцията на кораба.

    4. Липса или сериозно увреждане или лошо действие на средствата за затваряне, на затварянето на люковете към трюмовете и на водонепроницаемите врати.

    5. Свръхнатоварване.

    6. Липса на товарна марка или невъзможността тя да бъде разчетена.

    3.6.    Области, зависещи от конвенцията Marpol, приложение I (справките са посочени в скоби)

    1. Липса, тежка повреда или недостатъчно действие на средствата за сепариране на водите и течните горива, на система за надзор и на проверка на отхвърлянето на течните горива или на алармена система с праг от 15 ррm.

    2. Недостатъчен свободен капацитет на цистерната за преливане на бистрата част от течностите за предвиденото пътуване.

    3. Неразполагаем регистър за течните горива (20(5).

    4. Незаконен монтаж на деривация на отпадъчните течности.

    ▼M4

    5. Липсващо или несъответстващо на правило 13 G(3)(б) от Конвенция Marpol досие на докладите за прегледи.

    ▼B

    3.7.    Области, зависещи от конвенцията Marpol, приложение II (справките са посочени в скоби)

    1. Липса на наръчника P & A.

    2. Товарът не се проветрява по категории (3 (4).

    3. Неразполагаем регистър на товара (9 (6).

    4. Превоз на вещества, аналогични на течните горива, без да удовлетворяват изискванията или при липсата на даден, впоследствие изменен, сертификат (14).

    5. Незаконен монтаж на деривация на отработените течности.

    3.8.    Области, зависещи от конвенцията STCW

    ▼M2

    1.

    ако мореплаватели не притежават сертификат, не притежават подходящ сертификат, не притежават валидно разрешение или не могат да дадат документно доказателство за това, че са представили молба за утвърждаване от администрацията на флага, под който плава корабът;

    2.

    ако не са спазени съответните условия за безопасно комплектоване с личен състав на администрацията на флага, под който плава корабът;

    3.

    ако договореностите за организиране на вахтите за наблюдение на корабоплаването или техниката не съответстват на изискванията, определени за този кораб от администрацията на флага, под който плава корабът;

    4.

    при липса на вахта, изпълнявана от лице със съответната квалификация за работа с оборудването, което е от съществено значение за безопасното корабоплаване, за безопасни радиокомуникации или за предотвратяване на замърсяването на морето;

    5.

    ако не се даде доказателство за професионална опитност за изпълнение на възложените задължения на мореплавателите във връзка с безопасността на кораба и предотвратяването на замърсяването;

    6.

    неспособност да се осигури първа вахта при започване на пътуването, както и последващи лица за смяна на вахтата, които да са достатъчно отпочинали и готови във всяко едно отношение за изпълнение на задълженията.

    ▼B

    3.9.    Области, зависещи от конвенциите на МОТ

    1. Недостатъчно количество храна за екипажа до следващото пристанище.

    2. Недостатъчно количество питейна вода за екипажа до следващото пристанище.

    3. Силно занижени хигиенни условия на борда.

    4. Липса на отопление в помещенията за екипажа на кораб, опериращ в зони, където температурата може да бъде изключително ниска.

    5. Наличие на наднормено количество отпадъци, блокиране на коридорите или на помещенията за екипажа от материали, товар или други ограничения на сигурността в тези зони.

    3.10.    Области, неизискващи спирането, но изискващи отлагането на товарните операции

    Недостатъчното функциониране (или поддръжка) на системата за инертен газ, двигателите или машините, свързани с товара, се оценяват като достатъчен мотив за отлагане на операциите по товаренето.




    ПРИЛОЖЕНИЕ VII

    МИНИМАЛНИ КРИТЕРИИ ЗА ИНСПЕКТОРИТЕ

    (посочени в член 11, параграф 1)

    1.

    Инспекторът следва да бъде упълномощен от компетентния орган на държавата-членка да пристъпва към проверка от държавата на пристанището.

    2.

    Това ще рече, че:

     инспекторът следва да е изпълнявал в продължение на поне една година функциите на инспектор на държавата на флага, свързани с инспекции и със сертифициране съобразно конвенциите

     и

     да бъде титуляр:

     

    а) на диплома за капитан, разрешаваща му да поеме командването на кораб от 1 600 БРТ или повече (правило II/2 STCW),

    или

    б) на диплома за главен механик, която му разрешава да изпълнява функциите на борда на кораб, чийто основен двигател има мощност, равна или по-голяма от 3 000 kW (правило III/2 STCW),

    или

    в) на диплома за корабен архитект, на инженер-механик или на инженер в морската област и да има стаж от най-малко пет години на една от тези позиции,

     инспекторите-титуляри на една от изброените в букви а) и б) дипломи следва да осъществяват в морето в продължение на най-малко пет години функциите на служител на „палуба“ или на служба „машини“, според случая,

    т.е.:

    инспекторът следва да бъде:

     титуляр на подходяща университетска диплома или да е следвал еквивалентно образование и

     да е следвал образование в училище за инспектори по сигурността на корабите и да е дипломиран от това училище, и

     да е изпълнявал в продължение на най-малко две години функциите на инспектор на държавата на флага, натоварен с инспекции и сертифициране съобразно конвенциите.

    3.

    Инспекторът следва да може да влиза в комуникация устно и писмено с моряците на говоримия език, най-често ползван за комуникации по море.

    4.

    Инспекторът следва да притежава пригодно познание на разпоредбите на международните конвенции и на съответните процедури, отнасящи се до проверка, осъществяван от държавата на пристанището.

    5.

    Инспекторите, неудовлетворяващи по-горе изброените критерии, също биват одобрени, ако са използвани от компетентния орган на държава-членка в рамките на проверка, осъществяван от държавата на пристанището на датата на изработването на настоящата директива.

    ▼M4




    ПРИЛОЖЕНИЕ VIII

    Публикуване на информацията, отнасяща се до задържане и инспекции в пристанища на държавите-членки (предвидени в член 15)

    I. Информацията, публикувана в съответствие с член 15, параграф 1, трябва да включва следните елементи:

     името на кораба,

     ММО-номера,

     типа на кораба,

     бруто тонажа,

     годината на построяване, определена на базата на датата, фигурираща в сертификатите за безопасност на кораба,

     името и адреса на собственика или на оператора на кораба,

     за корабите, превозващи наливни или насипни товари, името и адреса на наемателя, отговарящ за избора на кораба, и типа наемане,

     държавата на флага,

     класифициращата организация или класифициращите организации, според случая, която/които е/са издала/и сертификати за клас на този кораб, ако има такива,

     класифициращата организация или класифициращите организации и/или всяка друга страна, която/които е/са издала/и сертификати за клас на този кораб в съответствие с прилагащите се конвенции от името на държавата на флага, с изброяване на издадените сертификати,

     пристанището и датата на последната задълбочена инспекция и, ако е приложимо, пояснението, че е било постановено задържане,

     пристанището и датата на последния специален преглед и името на организацията, която е осъществила прегледа,

     броя на задържанията през последните 24 месеца,

     страната и пристанището на задържане,

     датата на отмяната на задържането,

     продължителността на задържане в дни,

     броя на констатираните недостатъци и причините за задържане с ясни и разбираеми понятия,

     описание на мерките за продължаването на задържането, взети от компетентния орган, и, ако е приложимо, от класифициращата организация,

     ако на кораба е бил отказан достъп до пристанище на Общността, причините за този отказ, изразени с ясни и разбираеми понятия,

     посочването, ако е приложимо, дали е налице отговорност на класифициращата организация или на всеки друг частен орган, извършил прегледа по отношение на недостатъците, които, самостоятелно или в комбинация, са довели до задържане,

     описание на взетите мерки в случай на кораб, който е получил разрешение да продължи пътя си до най-близкия подходящ ремонтен док, или на когото е бил отказан достъп до пристанище на Общността.

    II. Информацията, отнасяща се до инспектираните кораби, публикувана в съответствие с член 15, параграф 2, трябва да включва следните елементи:

     името на кораба,

     ММО-номера,

     типа на кораба,

     бруто тонажа,

     годината на построяване,

     името и адреса на собственика или оператора на кораба,

     за корабите, превозващи наливни или насипни товари, името и адреса на наемателя, отговорен за избора на кораба и за типа наемане,

     държавата на флага,

     класифициращата организация или класифициращите организации, според случая, коя/и/то е/са издала/и сертификати за клас на този кораб, ако има такива,

     класифициращата организация или класифициращите организации и/или всяка друга страна, коя/и/то е/са издала/и сертификати за клас на този кораб в съответствие с прилагащите се конвенции от името на държавата на флага, с изброяване на издадените сертификати,

     страната, пристанището и датата на инспекцията,

     броят и характерът на недостатъците.

    ▼M4




    ПРИЛОЖЕНИЕ IX

    Доклад за инспекция, изготвен в съответствие с член 8

    Докладът за инспекция включва най-малко следните елементи:

    I.    Обща информация

    1. Компетентен орган, изготвил доклада.

    2. Дата и място на инспекцията.

    3. Име на инспектирания кораб.

    4. Флаг.

    5. Тип кораб.

    6. ММО-номер.

    7. Позивни.

    8. Бруто тонаж.

    9. Дедуейт (където е приложимо).

    10. Година на построяване, определена на базата на датата, фигурираща в сертификатите за безопасност на кораба.

    11. Класифицираща организация или класифициращи организации, според случая, коя/и/то е/са издала/и сертификати за клас на този кораб, ако има такива.

    12. Класифициращата организация или класифициращите организации и/или всяка друга страна, коя/и/то е/са издала/и сертификати за клас на този кораб в съответствие с прилагащите се конвенции от името на държавата на флага.

    13. Име и адрес на собственика или оператора на кораба.

    14. Име и адрес на наемателя, отговорен за избора на кораба и типа наемане за корабите, превозващи наливни или насипни товари.

    15. Крайна дата на изготвяне на доклада за инспекция.

    16. Забележка, посочваща, че подробната информация, отнасяща се до инспекция или задържане, могат да бъдат публикувани.

    II.    Информация, отнасяща се до инспекцията

    1. Сертификати, издавани при прилагане на съответните международни конвенции, орган или организация, който/която е издал/а съответния/ите сертификат/и, с посочване на датите на издаване и на изтичане на валидността.

    2. Възли или детайли на кораба, които са били предмет на инспекция (в случай на подробна или задълбочена инспекция).

    3. Тип инспекция (инспекция, подробна инспекция, задълбочена инспекция).

    4. Характер на недостатъците.

    5. Взети мерки.

    III.    Допълнителна информация в случай на задържане

    1. Дата на мярката за задържане.

    2. Дата на отмяна на мярката за задържане.

    3. Характер на недостатъците, оправдаващи мярката за задържане (позоваване на конвенции, ако е приложимо).

    4. Сведения за последната междинна или годишна проверка.

    5. Посочване, ако е приложимо, дали е налице отговорност на класифициращата организация или на всеки друг частен орган, извършил прегледа по отношение на недостатъците, които, самостоятелно или в комбинация, са довели до задържане.

    6. Взети мерки.




    ПРИЛОЖЕНИЕ Х

    Данни, които се предоставят в рамките на мониторинга на прилагане на член 17

    1.

    Всяка година държавите-членки предоставят на Комисията следните данни, отнасящи се за изтеклата година, най-късно на 1 април:

    1.1.

    Брой инспектори, работещи от тяхно име в рамките на държавния пристанищен контрол на корабите.

    Информацията трябва да бъде предоставяна на Комисията, като се следва образецът в таблицата по-долу:

    Брой инспектори на непълен работен ден (1)Брой инспектори на пъленработен денПристанище ЗонаПреизчисляване в пълен работен денПристанище XПристанище YОБЩО(1)Когато извършените инспекции от инспекторите в рамките на държавния пристанищен контрол представляват само част от работния ангажимент на тези инспектори, общият брой инспектори трябва да бъде сведен до брой инспектори, работещи на пълен работен ден.

    Тази информация трябва да бъде предоставена в национален план и за всяко от пристанищата на оценяваната държава-членка. По смисъла на настоящото приложение под пристанище следва да се разбира индивидуално пристанище, както и географската зона, обслужвана от един инспектор или екип от инспектори, обхващаща, ако има такива, повече от едно индивидуални пристанища. Един инспектор може да бъде ангажиран в повече от едно пристанище/една географска зона.

    1.2.

    Общ брой различни кораби, посетили пристанища на национално равнище.

    2.

    Държавите-членки трябва:

    а) или да предоставят на Комисията на всеки шест месеца списъка с движенията на различните кораби, различни от тези, които осигуряват редовни фериботни услуги, посетили техните пристанища, включително ММО-номерата на корабите и датата на тяхното пристигане;

    б) или да предоставят на системата Sirenac номерата според ММО и датата на пристигане на корабите, различни от осигуряващите редовни фериботни услуги, които посещават всеки ден техните пристанища.

    Държавите-членки трябва да предоставят на Комисията списъка с редовните фериботни услуги, предвидени в букви а) и б), най-късно шест месеца след прилагането на настоящата директива, и, впоследствие, всеки път, когато бъдат настъпят промени в тези услуги.




    ПРИЛОЖЕНИЕ XI

    А.   КАТЕГОРИИ КОРАБИ, НА КОИТО Е БИЛ ОТКАЗАН ДОСТЪП ДО ПРИСТАНИЩА НА ОБЩНОСТТА (по силата на член 7б, параграф 1)

    1. Кораби-цистерни за газ и за химични продукти.

    2. Кораби за насипни товари.

    3. Петролни танкери.

    4. Пътнически кораби.

    Б.   ПРОЦЕДУРИ, ОТНАСЯЩИ СЕ ДО ОТКАЗА НА ДОСТЪП ДО ПРИСТАНИЩА НА ОБЩНОСТТА (по силата на член 7б, параграф 2)

    1.

    Когато са изпълнени условията, описани в член 7б, компетентният орган на пристанището, в което корабът е задържан за втори или трети път, според случая, трябва да уведоми в писмена форма капитана и собственика или оператора на кораба за мярката за отказ на достъп, наложена по отношение на кораба.

    Компетентният орган трябва да уведоми също администрацията на държавата на флага, съответната класифицираща организация, другите държави-членки, Комисията, Административния център по морските въпроси и Секретариата на Парижкия меморандум за разбирателство.

    Мярката за отказ на достъп влиза в сила от момента, в който корабът получи разрешение да напусне пристанището след отстраняване на недостатъците, причинили задържането.

    2.

    За да бъде отменена мярката за отказ на достъп, собственикът или операторът на кораба трябва да отправи официално искане до компетентния орган на държавата-членка, която е наложила въпросната мярка. Това искане се придружава от атестация на администрацията на държавата на флага, удостоверяваща, че корабът е изцяло в съответствие с приложимите разпоредби от международните конвенции. Искането за отмяна на мярката за отказ на достъп трябва също да бъде придружено, където е приложимо, от атестация на класифициращата организация, която е класифицирала кораба и удостоверява, че корабът е в съответствие със стандартите за класификация, утвърдени от въпросната организация.

    3.

    Мярката за отказ на достъп може да бъде прекратена едва след нова инспекция на кораба в съгласувано пристанище от инспекторите на компетентния орган на държавата-членка, която е наложила мярката за отказ на достъп и само ако е предоставено удовлетворяващо тази държава-членка доказателство, че корабът спазва напълно приложимите разпоредби от международните конвенции.

    Ако договореното пристанище е разположено в рамките на Общността, компетентният орган на държавата-членка на крайното пристанище може, със съгласието на компетентния орган на държавата-членка, която е наложила мярката за отказ на достъп, да разреши на кораба да стигне до въпросното пристанище с единствена цел да се провери, дали корабът удовлетворява условията, предвидени в параграф 2.

    Повторната инспекция е задълбочена инспекция, която трябва да обхване най-малкото съответните елементи, фигуриращи в приложение V, раздел В.

    Всички разходи за тази задълбочена инспекция се понасят от собственика или оператора на кораба.

    4.

    Ако резултатите от задълбочената инспекция удовлетворяват държавата-членка в съответствие с точка 2, мярката за отказ на достъп се отменя. Собственикът или операторът на кораба биват писмено уведомени за това.

    Компетентният орган трябва също да уведоми за своето решение в писмена форма администрацията на държавата на флага, съответната класифицираща организация, другите държави-членки, Комисията, Административния център по морските въпроси и Секретариата на Парижкия меморандум за разбирателство.

    5.

    Информацията, отнасяща се до корабите, на които е отказан достъп до пристанищата на Общността, трябва да бъде на разположение в системата Sirenac и публикувана в съответствие с разпоредбите на член 15 и на приложение VIII.




    ПРИЛОЖЕНИЕ XII

    Международни изисквания и изисквания на Общността относно системите за записване на данните от пътуването

    Корабите, които влизат в посочените по-долу класове, които посещават пристанище на държава-членка на Общността, трябва да бъдат оборудвани с устройство за записване на данните от пътуването в съответствие със стандартите, установени от резолюция А.861(20) на ММО и със стандартите за изпитване, установени от стандарт № 61996 на Международната електротехническа комисия (IEC):

     пътническите кораби, построени на или след 1 юли 2002 г.,

     пътнически фериботи, построени преди 1 юли 2002 г., най-късно на датата на първия преглед, осъществен на или след 1 юли 2002 г.,

     пътническите кораби, различни от ро-ро пътническите фериботи, построени преди 1 юли 2002 г., най-късно на 1 януари 2004 г.,

     корабите, различни от пътнически кораби с тонаж от 3 000 бруто регистър тона и повече, и построени на или след 1 юли 2002 г.

    Корабите, влизащи в посочените по-долу класове и построени преди 1 юли 2002 г., които посещават пристанище на държава-членка на Общността, трябва да бъдат оборудвани с устройство за записване на данните от пътуването в съответствие с относимите стандарти на ММО в тази сфера:

     товарните кораби с бруто тонаж 20 000 бруто регистър тона и повече, най-късно до датата, установена от ММО, или, при отсъствие на решение на ММО, най-късно до 1 януари 2007 г.,

     товарните кораби с бруто тонаж 3 000 бруто регистър тона или повече, но под 20 000 бруто регистър тона, най-късно до датата, установена от ММО, или, при отсъствието на решение на ММО, най-късно до 1 януари 2008 г.



    ( 1 ) ОВ С 107, 15.4.1994 г., стр. 14 и

    ОВ С 347, 8.12.1994 г., стр. 15.

    ( 2 ) ОВ 393, 31.12.1994 г., стр. 50.

    ( 3 ) Становище на Европейския парламент от 27 октомври 1994 г. (ОВ С 347, 8.12.1994 г., стр. 15), Обща позиция на Съвета от 14 март 1995 г. (ОВ С 93, 13.4.1995 г., стр. 25) и Решение на Европейския парламент от 18 май 1995 г. (все още непубликувано в Официален вестник).

    ( 4 ) ОВ С 271, 7.10.1993 г., стр. 1.

    ( 5 ) ОВ L 247, 5.10.1993 г., стр. 19.

    ( 6 ) ОВ L 324, 29.11.2002, стр. 1.

    ( 7 ) ОВ L 319, 12.12.1994 г., стр. 28.

    ( 8 ) ОВ L 138, 1.6.1999 г., стр. 1.

    Top