1976L0135 — BG — 24.11.1978 — 001.001

---

Този документ е средство за документиране и не обвързва институциите

►B	ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА от 20 януари 1976 година относно взаимното признаване на свидетелства за плавателност за кораби, плаващи по вътрешни водни пътища (76/135/ЕИО) (ОВ L 021, 29.1.1976, p.81)

Изменен с

		Официален вестник
		No	page	date
►M1	ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА 78/1016/ЕИО от 23 ноември 1978 година	L 349	95	13.12.1978

---

▼B

ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА

от 20 януари 1976 година

относно взаимното признаване на свидетелства за плавателност за кораби, плаващи по вътрешни водни пътища

(76/135/ЕИО)

Член 1

Настоящата директива се прилага за:

по вътрешни водни пътища. Настоящата директива не засяга разпоредбите, формулирани в Правилата за инспекция на плаването по река Рейн и в Споразумението за превоз на опасни товари по река Рейн (ADNR).

Член 2

1.  Държавите-членки установяват, до необходимата степен, всички необходими процедури за издаване на свидетелства за плавателност.

Държава-членка може, обаче, да изключи от приложното поле на настоящата директива плавателните съдове, които не напускат вътрешните водни пътища на нейна територия.

2.  Свидетелствата за плавателност се издават от държавите-членки, в които корабът е регистриран или има свое пристанище на домуване, или при невъзможност от държавата-членка, в която е местоживеенето на собственика на кораба. Всяка държава-членка може да поиска от друга държава-членка да издаде свидетелство за плавателност за корабите, които са под оперативно управление на граждани на последната. Държавите-членки могат да делегират правата си на съответните органи.

3.  Свидетелствата за плавателност се издават на един от езиците на Общността и съдържат най-малко информацията и използват системата за номерация, посочена в приложението.

Член 3

1.  При условията на параграфи от 3 до 6 всяка държава-членка признава за плаване по своите национални водни пътища свидетелствата за плавателност, издадени от друга държава-членка съгласно член 2, при същите условия, все едно че тя самата ги е издала.

2.  Параграф 1 се прилага само ако свидетелството е било издадено или продължено за не повече от пет години и срокът все още не е изтекъл.

Сертификатът, издаден съгласно Правилата за инспекция на плаването по река Рейн, се приема като доказателство по смисъла на параграфи 3 и 5 за цялата му продължителност.

3.  Държавите-членки могат да изискват да се спазват техническите спецификации, формулирани в Правилата за инспекция на плаването по река Рейн. Като доказателство за това те могат да изискват сертификата, посочен във втората алинея на параграф 2.

4.  Държавите-членки могат да изискват корабите, пренасящи опасни товари, определени в ADNR, да отговарят на изискванията, формулирани в това споразумение. Като доказателство за това те могат да изискват да се представи разрешението, предвидено в това споразумение.

5.  Корабите, които отговарят на изискванията, посочени в Правилата за инспекция на плаването по река Рейн се допускат до всички вътрешни водни пътища на Общността. Доказателство за съответствие с тези изисквания е сертификатът, посочен във втората алинея на параграф 2.

Специалните условия за превоз на опасни товари се считат за изпълнени по всички водни пътища на Общността, ако корабите отговарят на изискванията на ADNR. Съответното доказателство се представя чрез разрешението, посочено в параграф 4.

6.  Държавите-членки могат да изискват изпълнение на допълнителни условия при морските търговски пътища, равностойни на условията, изисквани за техните собствени кораби. Държавите-членки информират Комисията за техните морски търговски пътища, чийто списък ще бъде изготвен от Комисията до три месеца след влизане в сила на настоящата директива на основата на информацията, представена от държавите-членки.

Член 4

1.  Всяка държава-членка може да оттегли свидетелство за плавателност, което тя е издала.

2.  Всяка държава-членка може да спре преминаването на кораб, ако при проверка се установи, че корабът е в състояние, което представлява явна опасност за околните, до отстраняване на дефектите. Тя може да направи това и ако при проверка се установи, че корабът или неговото оборудване не задоволяват изискванията, установени в свидетелството за плавателност или в другите документи, посочени в член 3, според случая.

3.  Държава-членка, която е спряла преминаването на кораб или е обявила намерението си да го направи, ако не бъдат отстранени дефектите, информира компетентните органи на държавата-членка, издала свидетелството за плавателност или другите документи, посочени в член 3, относно причините за решението, което е взела или има намерение да вземе.

4.  Всички решения за спиране на преминаването на кораб, взети в съответствие с приетите мерки за изпълнение на настоящата директива, посочват подробно причините, върху които са основани. Решението се съобщава на засегнатата страна, която в същото време се информира за възможностите за защита, с които тя разполага съгласно действащите закони в държавите-членки и за сроковете, в които се упражняват тези права.

Член 5

В най-кратък срок, но не по-късно от ►M1  1 януари 1980 г. ◄ , Съветът, по предложение на Комисията, приема общи разпоредби, които да установят техническите изисквания за корабите, плаващи по вътрешни водни пътища.

Член 6

Държавите-членки приемат своевременно и в срок от една година от приемането на директивата от Съвета, и след консултации с Комисията, необходимите законови, подзаконови или административни разпоредби, за да се съобразят с настоящата директива.

▼M1

Член 7

Настоящата директива е валидна до момента на ефективното влизане в сила на разпоредбите, посочени в член 5.

▼B

Член 8

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

---

ПРИЛОЖЕНИЕ

Минимум информация, която трябва да се съдържа в свидетелствата

Информацията е разделена в три категории:

---

( 1 ) ОВ C 280, 8.12.1975 г., стр. 71.

( 2 ) Становище, дадено на 27.11.1975 г. (все още непубликувано в Официален вестник).