This document is an excerpt from the EUR-Lex website
Document 01994R0519-20030309
Council Regulation (EC) No 519/94 of 7 March 1994 on common rules for imports from certain third countries and repealing Regulations (EEC) Nos 1765/82, 1766/82 and 3420/83
Consolidated text: Κανονισμός (ΕΚ) αριθ. 519/94 του Συμβουλίου της 7ης Μαρτίου 1994 για το κοινό καθεστώς εισαγωγών από ορισμένες τρίτες χώρες και την κατάργηση των κανονισμών (ΕΟΚ) αριθ. 1765/82, (ΕΟΚ) αριθ. 1766/82 και (ΕΟΚ) αριθ. 3420/83
Κανονισμός (ΕΚ) αριθ. 519/94 του Συμβουλίου της 7ης Μαρτίου 1994 για το κοινό καθεστώς εισαγωγών από ορισμένες τρίτες χώρες και την κατάργηση των κανονισμών (ΕΟΚ) αριθ. 1765/82, (ΕΟΚ) αριθ. 1766/82 και (ΕΟΚ) αριθ. 3420/83
1994R0519 — BG — 09.03.2003 — 002.001
Този документ е средство за документиране и не обвързва институциите
|
РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 519/94 НА СЪВЕТА от 7 март 1994 година (ОВ L 067, 10.3.1994, p.89) |
Изменен с
|
|
|
Официален вестник |
||
|
No |
page |
date |
||
|
L 198 |
1 |
30.7.1994 |
||
|
L 55 |
1 |
11.3.1995 |
||
|
L 85 |
9 |
19.4.1995 |
||
|
L 21 |
7 |
27.1.1996 |
||
|
L 25 |
2 |
1.2.1996 |
||
|
L 103 |
1 |
26.4.1996 |
||
|
L 250 |
1 |
2.10.1996 |
||
|
L 122 |
1 |
14.5.1997 |
||
|
L 159 |
1 |
3.6.1998 |
||
|
L 65 |
1 |
8.3.2003 |
||
|
(*) |
Настоящият акт никога не е публикуван на български език. |
|
NB: Настоящият консолидиран вариант съдържа позовавания към европейската разчетна единица и/или към екюто, които от 1 януари 1999 г. следва да се считат за позовавания към еурото — Регламент (ЕИО) № 3308/80 на Съвета (ОВ L 345, 20.12.1980 г., стр.1) и Регламент (ЕО) № 1103/97 на Съвета (ОВ L 162, 19.6.1997 г., стр.1). |
РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 519/94 НА СЪВЕТА
от 7 март 1994 година
относно общия режим за внос от някои трети странии за отмяна на Регламенти (ЕИО) № 1765/82, (ЕИО) № 1766/82 и (ЕИО) № 3420/83 година
СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,
като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 113 от него,
като взе предвид актовете за създаване на обща организация на пазарите на селскостопански продукти и актовете, отнасящи се до преработените селскостопански продукти, приети по силата на член 235 от Договора, по-специално разпоредбите на въпросните актове, които позволяват дерогация от общия принцип, според който всяко количествено ограничение или мярка с равностоен ефект може да бъде заменяно само с мярка, предвидена в същите актове,
като взе предвид предложението на Комисията,
като има предвид, че общата търговска политика трябва да се основава на единни принципи; като има предвид, че ако общият режим за внос по силата на Регламент (ЕИО) № 1765/82 на Съвета от 30 юни 1982 г. относно общия режима за внос от страни с държавна търговия ( 1 ), на Регламент (ЕИО) № 1766/82 на Съвета от 30 юни 1982 г. относно общия режим за внос от Китайската народна република ( 2 ) и на Регламент (ЕИО) № 3420/83 на Съвета от 14 ноември 1983 г. относно режимите за внос на неосвободени продукти, произхождащи от страни с държавна търговия, на равнище Общността ( 3 ), представлява важен аспект на тази политика, остава възможности за изключения и дерогации, които позволяват на държавите-членки да продължават да прилагат национални мерки за внос на някои продукти, произхождащи от въпросните страни от такъв тип, че изработената политика трябва да бъде довършена;
като има предвид, че съгласно член 7а от Договора от 1 януари 1993 г. вътрешният пазар представлява зона без вътрешни граници, в която е осигурено свободното движение на стоки, лица, услуги и капитали;
като има предвид, че завършването на общата търговска политика в областта на режима за внос, е необходимо допълнение за осъществяването на вътрешния пазар и единственият начин за гарантиране, че регламентирането на търговския обмен на Общността с трети страни правилно отразява интеграцията на пазарите;
като има предвид, че за постигането на нарастващо уеднаквяване на режима за внос е редно да се сложи край на изключенията и дерогациите в резултат на остатъчните национални мерки в областта на търговската политика, и особено на количествените ограничения, поддържани от държавите-членки по силата на Регламент (ЕИО) № 3420/83; като има предвид, че това уеднаквяване трябва да се извършва, като се предвиждат, в рамките на възможното, разпоредби, които като отчитат особеностите на икономическите режими на въпросните трети страни, са също доколкото е възможно близки на аналогичните разпоредби на тези, които са постановени в рамките на общия режим, приложим за другите трети страни;
като има предвид, че общите правила, прилагани спрямо вноса, се прилагат също спрямо продуктите от ЕОВС, без да се нарушават възможните мерки за прилагане на споразумение, отнасящо се специално до тези продукти;
като има предвид, че либерализацията на вноса, т.е. отсъствието на всякакво количествено ограничение, трябва следователно да служи за отправна точка на правилата на Общността;
като има предвид при все това, че за ограничен брой продукти, произхождащи от Китайската народна република, е целесъобразно, с оглед чувствителността на някои сектори на промишлеността на Общността, да се предвиди в настоящия регламент въвеждането на количествени квоти и на мерки за наблюдение, приложими на равнището на Общността; като има предвид, че следва да се предвиди процедура за преглед и контрол на тези мерки с оглед тяхното адаптиране към развитието на ситуацията;
като има предвид, че в случаите на други продукти, Комисията трябва да проучи условията и особеностите на вноса и тенденциите в неговото развитие, както и различните аспекти на икономическата и търговска ситуация и евентуалните мерки, които да се вземат;
като има предвид, че за тези продукти може да се окаже нужно да се въведе наблюдение на общностно равнище на вноса на някои от тях;
като има предвид, че Комисията и на Съвета са тези, които трябва да определят предпазните мерки мерки, необходими в интерес на Общността, като се държи надлежно сметка за съществуващите международни задължения;
като има предвид, че мерките за наблюдение или предпазните мерки, ограничени до един или повече региони на Общността могат, все пак, да се окажат по-подходящи от мерките, прилагани в Общността като цяло; като има предвид, че все пак подобни мерки следва да бъдат разрешени единствено по изключение и когато не са налице други възможности; като има предвид, че е необходимо да се гарантира, че подобни мерки са временни и предизвикват минимални смущения във функционирането на вътрешния пазар;
като има предвид, че в случай на наблюдение на равнището на Общността, извеждането в свободен режим на въпросните продукти трябва да бъде подчинено на представянето на документ за внос съгласно общите критерии; като има предвид, че този документ трябва при обикновено поискване от вносителя да бъде заверен от властите на държавите-членки в определен срок, без вносителят да придобие при това право на внос; като има предвид, че трябва да остане валиден, доколкото режимът за внос не е бил променен;
като има предвид, че е в интерес на Общността държавите-членки и Комисията да пристъпят към колкото е възможно изчерпателен обмен на получената информация в рамките на наблюдението от страна на Общността;
като има предвид, че опитът показа, че е било необходимо да се създадат по-точни критерии за определянето на евентуалните вреди и да се установи процедура за провеждането на анкети, като се оставя изцяло на Комисията изключителното право да взима в спешни случаи съответни мерки;
като има предвид, че е целесъобразно с оглед на това да се създадат по-детайлни разпоредби за провеждането на анкети, необходимия контрол и инспекции, изслушването на засегнатите страни, обработката на събраната информация и критериите на оценка на вредите;
като има предвид, че разпоредбите относно провеждането на анкетите, въведени чрез настоящия регламент, не засягат общностните или национални разпоредби, отнасящи се до професионалната тайна;
като има предвид, че е необходимо също да се установят срокове за откриване на анкетните проверки и определянето на възможностите на евентуалните мерки, за да се наблюдава бързината на този процес, което ще позволи да се увеличи правната сигурност на засегнатите икономически оператори;
като има предвид, че в интерес на еднаквостта на приложимия режим за внос е целесъобразно да се опростят и е необходимо да се уеднаквят формалностите за изпълнение от страна на вносителите, независимо от мястото на митническо освобождаване; като има предвид, че следователно е желателно да се предвиди, че всички формалности следва да се изпълняват при използване на формуляри, отговарящи на модела, приложен към настоящия регламент;
като има предвид, че документите за внос, изготвяни във връзка с мерките за наблюдение от страна на Общността, трябва да бъдат приложими в цялата Общност, независимо от държава-членка, която ги е издала;
като има предвид, че регламентацията за вноса, вече не оправдава поддържането на два различни режима за страните с държавна търговия и за Китайската народна република;
като има предвид, че предвидените в Регламент (ЕИО) № 2616/85 на Съвета от 16 септември 1985 г. относно сключването на договор за търговско и икономическо сътрудничество между Европейската икономическа общност и Китайската народна република ( 4 ), са проведени;
като има предвид, че текстилните продукти, попадащи в приложното поле на Регламент (ЕО) № 517/94 на Съвета от 7 март 1994 г., отнасящ се до общия режим за внос на текстилни продукти, произхождащи от някои трети страни, непокрити от договори, протоколи или други двустранна регламентация, или от други специфични режими за внос на Общността ( 5 ), са обект на специфично третиране както на общностно, така и на международно равнище; като има предвид, че те трябва следователно да бъдат изцяло изключени от приложното поле на настоящия регламент;
като има предвид, че настоящият регламент не накърнява членове 77, 81, 244, 249 и 280 от Акта за присъединяване на Испания и Португалия;
като има предвид, че впоследствие следва да се отменят Регламенти (ЕИО) № 1765/82, № 1766/82 и № 3420/83,
ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:
ДЯЛ I
Общи принципи
Член 1
1. Настоящият регламент се прилага спрямо вноса на продукти с произход от третите страни, посочени в приложение I, с изключение на текстилните продукти, попадащи в обхвата на Регламент (ЕО) № 517/94.
2. Вносът в Общността на посочените в параграф 1 продукти е свободен и следователно не е подложен на никакво количествено ограничение без с това да се засягат:
— мерките, които може да бъдат взети по силата на дял V.
▼M10 —————
4. По искане на държава-членка или по инициатива на Комисията, приложения II ►M10 ————— ◄ могат да бъдат предмет за консултации в рамките на комитета, предвиден в член 4.
Като резултат на тази консултация Комисията може да предложи на Съвета съгласно процедурата, предвидена в член 16, необходимите мерки за адаптиране на приложения II ►M10 ————— ◄ при условията, предвидени в дял III и, когато е подходящо, в дялове IV и V от настоящия регламент.
ДЯЛ II
Общностна процедура за информиране и консултиране
Член 2
Когато развитието на вноса може да наложи прибягването до мерки за наблюдение или защитни мерки, Комисията е информирана за това от държавите-членки. Тази информация трябва да включва налични доказателства, определени на базата на критериите, определени в член 8. Комисията предава незабавно тази информация на всички държави-членки.
Член 3
Консултации могат да бъдат открити или по искане на една държава-членка, или по инициатива на Комисията. Те трябва да се проведат в срок от осем работни дни, следващи получаването от Комисията на информацията, предвидена в член 2 и във всеки случай преди въвеждането на каквато и да било мярка на Общността по наблюдение или защита.
Член 4
1. Консултациите се провеждат в рамките на консултативен комитет, по-долу наричан „комитет“, съставен от представители на всяка държава-членка и председателстван от представител на Комисията.
2. Комитетът се събира след свикване от страна на неговия председател. Той съобщава на държавите-членки в най-подходящите срокове всички полезни информационни елементи.
3. Консултациите разглеждат главно:
а) условия и обстоятелства на внос и неговото развитие, както и различните аспекти на икономическата и търговска ситуация, отнасяща се до дадения продукт, главно в рамките на изследването на приложения II ►M10 ————— ◄ ;
б) въпросите, отнасящи се до управлението на търговските споразумения между Общността и третите страни, посочени в приложение I;
в) евентуалните мерки, които ще се вземат.
4. В случай на нужда консултациите могат да се проведат и в писмена форма. В този случай Комисията информира държавите-членки, които в срок от пет до осем работни дни, който се уточнява от Комисията, могат да изразят своето становище или да поискат устна консултация.
ДЯЛ III
Общностна процедура за провеждане на анкетни проверки
Член 5
1. В случай че в резултат на консултациите стане ясно, че са налице достатъчно доказателство, които да оправдаят провеждането на анкетна проверка, Комисията:
а) образува анкетна проверка в срок от един месец, следващ получаването на информация, предоставена от държава-членка, и публикува становище в Официален вестник на Европейските общности; това становище предлага резюме от получените информации и уточнява, че всяка полезна информация трябва да бъде съобщена на Комисията; в становището се посочва срокът, в който заинтересованите страни могат да направят достояние своята гледна точка в писмена форма и да съобщят информациите, ако по време на анкетата те трябва да бъдат взимани предвид; в становището се определя също и срокът, в който заинтересованите страни могат да поискат да бъдат изслушани устно от Комисията съгласно параграф 4;
б) започва анкетната проверка в сътрудничество с държавите-членки.
2. Комисията търси всякаква информация, която смята за необходима, когато счита това за нейно право, след консултации с комитета; тя полага усилия да провери тази информация с вносителите, търговците, служителите, производителите, търговските сдружения и организации.
Комисията се подпомага в тази задача от служители на държавата-членка, на чиято територия се извършват проверките, доколкото тази държава е изразила желание за това.
Заинтересованите страни, които са се представили за такива съгласно параграф 1, точка а), както и представителите на държавата износител, могат да си изясняват всякакви сведения, предоставени на Комисията в рамките на анкетната проверка, освен вътрешните документи, изработени от властите в Общността или от държавите-членки, доколкото тези сведения не са нужни за защитата на техните интереси, не са поверителни по смисъла на член 7 и ще бъдат използвани от Комисията в анкетата. Тези страни отправят с тази цел писмено искане до Комисията, като посочват изискваните сведения.
3. Държавите-членки предоставят на Комисията по нейно искане и според обстоятелствата, определени от нея, сведенията, с които разполагат, относно развитието на пазара на продукта, разглеждан в анкетата.
4. Комисията може да изслуша заинтересованите страни. Те трябва да бъдат изслушани в случай, че са поискали това в писмена форма в срок, уточнен в становището, публикувано в Официален вестник на Европейските общности, и като покажат, че действително е възможно те да бъдат засегнати от резултата на анкетната проверка и че са налице особени причини те да бъдат изслушани устно.
5. Когато поисканата от Комисията информация не бъдат предоставени в постановените в настоящия регламент срокове или от Комисията в приложение на настоящия регламент, или че е създадена видима пречка пред анкетната проверка, последствията могат да бъдат установени на базата на наличните данни. Когато Комисията установи, че заинтересована страна или трета страна ѝ е предоставила невярна или подвеждаща информация, тя не взима предвид това сведение и може да използва наличните данни.
6. В случай че в резултат на консултациите, посочени в параграф 1, стане ясно, че не са налице достатъчно доказателства за оправдаване на започването на анкетна проверка, Комисията информира държавите-членки за своето решение в срок от един месец, следващ получаването на предоставената от държавите-членки информация.
Член 6
1. При приключване на анкетната проверка Комисията предоставя на Комитета доклад за нейните резултати.
2. Когато в срок от девет месеца, считано от откриването на анкетната проверка, Комисията прецени, че не е необходима мярка за наблюдение или защитна мярка от страна на Общността, анкетата приключва в едномесечен срок след консултация в комитета. Решението за приключване на анкетата, което съдържа изложение с основните заключения от анкетната проверка и обобщение на мотивите за тази цел, се публикува в Официален вестник на Европейските общности.
3. Ако прецени, че е наложителна мярка за наблюдение или защитна мярка от страна на Общността, Комисията взема необходимите за целта решения съгласно глави IV и V в срок, който не може да надхвърля девет месеца, считани от откриването на анкетната проверка. При изключителни обстоятелства, този срок може да бъде продължен с най-много два месеца; Комисията публикува с тази цел в Официален вестник на Европейските общности становище, което уточнява времетраенето на продължението и съдържа резюме от мотивите за това.
4. Разпоредбите на настоящия дял не пречат във всеки момент да бъдат взимани мерки за наблюдение съгласно членове 9—14 или, когато са налице критични обстоятелства, при които всяка забавяне ще доведе до трудно възстановяема щета и налагат незабавно действие, защитни мерки съгласно членове 15, 16 и 17.
Комисията пристъпва незабавно към анкетни мерки , каквито тя смята за все още необходими. Резултатите от тях се използват за преразглеждане на взетите мерки.
Член 7
1. Получената информация при прилагането на настоящия регламент се използва само за целта, за която е била поискана.
2.
а) Съветът, Комисията и държавите-членки, както и техните служители, не разпространяват, освен при нарочно упълномощаване от страната, която ги е предоставила, информацията от поверителен характер, която те са получили при прилагането на настоящия регламент или тази, която е била предоставена поверително.
б) Всяко искане за поверително третиране посочва причините, поради които информацията е поверителна.
Все пак, ако се окаже, че едно искане за поверително третиране не е оправдано и че този, който е предоставил информацията, не желае нито тя да бъде оповестена, нито да разреши нейното разгласяване в общ смисъл или под формата на резюме, такава информация не може да бъде взета под внимание.
3. Дадена информация ще бъде във всеки случай оценена като поверителна, ако нейното разгласяван е възможно да има забележимо неблагоприятни последици за този, който е предоставял тази информация или който е нейният източник.
4. Параграфите 1, 2 и 3 не се противопоставят на това властите в Общността да се позовават на информация от общ характер и, в частност, на мотивите, на които се основават взетите по силата на настоящия регламент решения. Тези власти трябва, все пак, да зачитат законния интерес на физическите и юридическите лица, които държат техните служебни тайни да не бъдат разкривани.
Член 8
1. Изследването на развитието на вноса и на условията, в които той се осъществява, както и изучаването на тежките вреди или заплахата от тежки вреди в резултат на това развитие за производителите от Общността, обхващат главно следните фактори:
а) обемът на вноса, главно когато той се увеличава забележимо или в абсолютни числа, или по отношение производството или потреблението в Общността;
б) цените на вноса, особено когато е било налице забележимо подбиване на цените по отношение на цените на сходен продукт в Общността;
в) отражението в резултат на развитието на вноса за производителите на сходни продукти или преки конкуренти от Общността, както и когато той произлиза от тенденциите на някои икономически фактори, като например:
— производство,
— използване на капацитета,
— складови запаси,
— продажби,
— пазарен дял,
— цени (т.е. натрупване на цени или възпрепятстване на нарастването на цените, което нормално би се получило),
— печалби,
— рентабилност на капитала,
— парични потоци,
— заетост.
2. При провеждането на своята анкетна проверка, Комисията взима предвид особената икономическа система в страните, упоменати в приложение I.
3. Когато е посочена заплаха от тежка вреда, Комисията проучва също дали е ясно предвидимо, че е възможно особена ситуация да се превърне в реална вреда. С оглед на това тя може също да вземе предвид фактори като например:
а) процента на нарастване на износа към Общността;
б) капацитета на износ от страната на произход или на страната-износител такъв, какъвто вече съществува или ще съществува в предвидимо бъдеще, и вероятността предизвиканият от този капацитет износ да бъде насочен към Общността.
ДЯЛ IV
Мерки за наблюдение
Член 9
1. Когато интересите на Общността го изискват, Комисията може, по искане на държава-членка или по своя собствена инициатива:
а) да реши да подложи някои видове внос на последващо наблюдение от Общността според обстоятелства, които тя определя;
б) да реши с цел контролиране на развитието, да подчини някои видове внос на предварително наблюдение от Общността съгласно член 10.
2. Мерките за наблюдение имат ограничена продължителност. С изключение на обратни разпоредби, тяхното приложение изтича в края на второто шестмесечие, следващо това, в течение на което те са били взети.
Член 10
1. Продуктите под предварителен надзор на Общността могат да бъдат пуснати в свободно обръщение само чрез издаването на контролен документ. Такъв документ се издава от компетентния орган, определен от държавите-членки, безплатно, за всякакви поискани количества и в рамките на максимум пет работни дни след получаването от националните компетентни органи на заявление от който и да е вносител от Общността, независимо от неговото място на установяване в Общността. Това заявление следва да бъде получено от националните компетентни органи не по-късно от три работни дни след подаването, ако не е предвидено друго.
2. Контролният документ се изготвя върху формуляр, съответстващ на образеца в приложение IV.
С изключение на случаите, когато решението за упражняване на контрол предвижда друго, заявлението на вносителя за контролен документ съдържа само следното:
а) пълното име и адреса на заявителя (включително телефонните номера и номерата на факсовете и всякакви номера, идентифициращи молителя пред компетентните национални органи), както и регистрационния номер по ДДС, ако той е задължен по ДДС;
б) когато е необходимо, пълното име и адреса на декларатора или на който и да било представител, определен от заявителя (включително телефонните номера и номерата на факсовете);
в) описание на стоките, посочващо:
— тяхното търговско наименование,
— техния код от Комбинираната номенклатура,
— тяхното място на произход и място на доставка;
г) декларираното количество в кг и когато е необходимо — други допълнителни указания (чифтове, бройки и др.);
д) стойността на стоките, цена cif на границите на Общността, в екю;
е) следната декларация, с дата и подпис на заявителя, с имената на заявителя, написани с главни букви:
„Аз, долуподписаният, удостоверявам, че предоставената от мен в настоящото заявление информация, е вярна и подадена добросъвестно и аз съм установен в рамките на Общността.“
3. Документът за внос е валиден в цялата Общност, независимо коя държава-членка го е издала.
4. Констатацията, че общата цена, по която се извършва сделката, надхвърля с най-малко 5 % тази, която е посочена в документа за внос, или че стойността или количеството на представените за внос продукти надхвърлят общо с най-малко 5 % посочените във въпросния документ, не представлява пречка за извеждането в свободен режим на разглеждания продукт. Комисията, след като е изслушала изразените становища в комитета и като е взела предвид природата на продуктите и другите особености на разглежданите сделки, може да установи различен процент, който нормално не може да надхвърля 10 %.
5. Документите за внос могат да бъдат използвани само доколкото режимът за освобождаване на вноса остава в сила за разглежданите сделки. Във всеки случай, те не могат да бъдат използвани след изтичането на срок, фиксиран в същото време и според същата процедура като поставянето под наблюдение, и която държи сметка за природата на продуктите и за другите особености на сделките.
6. Когато решението, взето по силата на член 9, предвижда това, произходът на продуктите под наблюдение от страна на Общността трябва да бъде оправдан със сертификат за произход. Настоящият параграф не предвижда други разпоредби, свързани с представянето на такъв сертификат.
7. Когато поставеният под предварително наблюдение от страна на Общността продукт е обект на регионална защитна мярка в държава-членка, разрешението за внос, отпускано от тази държава-членка, може да замести документа за внос.
8. Формулярите за контролните документи и извлеченията от тях се издават в два екземпляра, един екземпляр, обозначен „Екземпляр за вносителя“ и носещ № 1, се издава на заявителя, а другият, обозначен „Екземпляр за компетентния орган“ и носещ № 2, се съхранява от органа, издаващ документа. За административни цели компетентният орган може да добави допълнителни екземпляри към формуляр 2.
9. Формулярите се отпечатват на бяла хартия, без механични дефекти, подготвена за писане и тежаща между 55 и 65 грама на квадратен метър. Нейният размер е 210×297 мм; разстоянието между редовете е 4,24 мм (една шеста от инча); подредбата на формулярите се спазва точно. Двете страни на екземпляр № 1, който представлява самият контролен документ, в допълнение имат отпечатана в жълт цвят основа с воден знак, така че да възпрепятства всякаква фалшификация с механични или химически средства.
10. Държавите-членки са отговорни за отпечатването на формулярите. Формулярите могат също да бъдат отпечатвани от печатници, посочени от държавата-членка на установяване. В последния случай на всеки формуляр трябва да присъства забележка, отразяваща държавата-членка на поръчката. Всеки формуляр съдържа името и адреса на печатницата или знак, позволяващ да бъде идентифицирана печатницата.
Член 11
Когато интересите на Общността изискват това, по искане на държава-членка или по своя собствена инициатива, в случай че е налице риск да се стигне до положението, предвидено в член 15, параграф 1:
— ограничава срока на използването на евентуално изискуемия документ за внос,
— подчинява издаването на този документ на някои условия и, по изключение, на въвеждането на клауза за отменяне или, според периодичност и в рамките на посочен от Комисията срок, на процедура по информиране и по предварителни консултации, предвидени в член 3.
Член 12
Когато при изтичането на срок от осем работни дни след края на консултациите вносът на даден продукт не е подчинен на предварително наблюдение от страна на Общността, Комисията може да установи, съгласно член 17, ограничено наблюдение на вноса към един или повече региони от Общността.
Член 13
1. Продуктите, намиращи се под регионален надзор, могат да бъдат пуснати в свободно обръщение в съответния регион само срещу представяне на контролен документ. Такъв документ се издава от компетентния орган, определена от съответната държава-членка или съответните държави-членки, безплатно, за всякакви поискани количества и в рамките на максимум пет работни дни след получаването от националните компетентни органи на заявление на който и да било вносител на Общността, независимо от неговото място на установяване в Общността. Това заявление се получава от националните компетентни органи не по-късно от три работни дни след подаването, ако не е предвидено друго. Контролните документи могат да бъдат използвани само дотогава, докато разпоредбите за вноса спрямо конкретните сделки останат либерализирани.
2. Прилага се член 10, параграф 2.
Член 14
1. В случай на наблюдение на регионално равнище или от Общността, държавите-членки съобщават на Комисията в първите десет дни на всеки месец:
а) когато става дума за предварително наблюдение — количеството и сумите, начислени на базата на цени „CIF“, за които в предходния период са били издадени или заверени документите за внос;
б) във всички случаи вносът, осъществен по време на периода, предхождащ уточнения в точка а).
Предоставената от държавите-членки информация е специфицирана по продукти и по държави.
Различните разпоредби могат да бъдат определяни в същото време и според същата процедура, която поставя под наблюдение.
2. Когато природата на продуктите или на особените ситуации изисква това, Комисията може, по искане на държава-членка или по своя собствена инициатива, да промени периодичността на информацията.
3. Комисията информира държавите-членки.
ДЯЛ V
Защитни мерки
Член 15
1. Когато даден продукт се внася в Общността в толкова увеличени количества или при такива условия, че е нанесена тежка вреда или съществува риск да бъде нанесена тежка вреда на производителите на сходни продукти или преки конкуренти от Общността, Комисията, с оглед да защити интересите на Общността, може по искане на държава-членка или по своя собствена инициатива да измени режима за внос на разглеждания продукт, като подчини неговото извеждане в свободен режим на представянето на разрешение за внос, издавано според обстоятелствата и в определените от Комисията ограничения.
2. Взетите мерки се съобщават незабавно на Съвета и на държавите-членки; те са приложими непосредствено.
3.
а) Посочените в настоящия член мерки са валидни за всеки продукт, изведен в свободен режим, след влизането им в сила. Те могат да бъдат ограничавани за един или повече региони на Общността съгласно член 17.
б) Все пак, мерките не се противопоставят на извеждането в свободен режим на продукти, които са на път към Общността, при условие че последните не могат да получат друго направление и че тези, чието извеждане в свободен режим е по силата на членове 10 и 13, подчинено на представянето на документ за внос, са действително придружени от такъв документ.
4. Когато държава-членка е поискала намесата на Комисията, последната се произнася в срок най-много до пет работни дни, считани от получаването на искането.
5. Всяко взето от Комисията решение по силата на настоящия регламент се съобщава на Съвета и на държавите-членки. Всяка държава-членка може да поиска съгласието за решението от Съвета в срок от един месец, следващ деня на съобщението.
6. Когато държава-членка е поискала съгласието на Съвета за решението, взето от Комисията, Съветът, произнасящ се с квалифицирано мнозинство, може да реши да потвърди, да измени или да отмени това решение.
Ако Съветът не се е произнесъл най-късно до три месеца след сезирането си, решението на Комисията се смята за отменено.
Член 16
1. Съветът може, особено в ситуация, посочена в член 15, параграф 1, да постанови подходящи мерки. Той се произнася с квалифицирано мнозинство по предложение на Комисията.
2. Член 15, параграф 3 се прилага.
Член 17
Когато на базата най-вече на фактори на одобрение, посочени в член 8, е видно, че условията, предвидени за изработване на мерки по силата на дял IV и на член 15 са еднакви в един или повече региони на Общността, Комисията, след като е проучила алтернативните решения, може да разреши по изключение прилагането на ограничени мерки за наблюдение или защитни мерки за този район или тези райони, ако сметне, че такива мерки, приложени на такова равнище, са по-пригодни от мерки, приложими за цялата Общност.
Тези мерки трябва да бъдат временни и да нарушават възможно най-малко функционирането на вътрешния пазар.
Тези мерки се приемат според обстоятелствата, предвидени съответно в членове 9 и 15.
Член 18
1. Доколкото една мярка за наблюдение или защитна мярка, въведена съгласно глави IV и V, е приложима, се пристъпва по искане на държава-членка или по инициатива на Комисията към консултации в комитета, създаден по силата на член 4. Тези консултации имат за цел:
а) да проучат ефектите от тази мярка;
б) да проверят дали нейното поддържане е необходимо.
2. Когато в резултат на консултациите, посочени в параграф 1, Комисията сметне, че се налага отмяната или изменението на мерките, посочени в глави IV и V:
а) ако Съветът не се е произнесъл по изработените от Комисията мерки, последната ги изменя или отменя незабавно и докладва незабавно на Съвета;
б) в другите случаи тя предлага на Съвета отмяната или изменението на мерките, които той е предприел. Съветът се произнася с квалифицирано мнозинство.
Когато това решение засяга регионални мерки за наблюдение, тя се прилага от шестия ден, следващ този на публикуването му в Официален вестник на Европейските общности.
ДЯЛ VI
Заключителни разпоредби
Член 19
1. Настоящият регламент не възпрепятства изпълнение на задълженията, произтичащи от специалните правила, предвидени в сключени договори между Общността и трети страни.
2.
а) Без да наврежда на други разпоредби на Общността, настоящият регламент не възпрепятства приемането или прилагането от държавите-членки:
i) на забрани, на количествени ограничения или на мерки за наблюдение, оправдани от гледна точка на обществения морал, на обществения ред и сигурност, на защитата на здравето и на живота на хората и животните или за защита на растенията, за защита на националните съкровища, имащи стойност на произведения на изкуството, исторически или археологически ценности, или за запазване на индустриалната и търговска собственост;
ii) на специални формалности в областта на обмена;
iii) на формалности, въведени при прилагането на международните споразумения съгласно Договора.
б) Държавите-членки информират Комисията за мерките или формалностите, които са предвидили за въвеждане или за изменение съгласно настоящия параграф. В случай на крайна спешност, разглежданите национални мерки или формалности се съобщават на Комисията от момента на тяхното приемане.
Член 20
1. Настоящият регламент не възпрепятства прилагането на актове, водещи до обща организация на селскостопанските пазари или за административните разпоредби на Общността или национални разпоредби, които произтичат от тях, нито на прилагането на специфични актове, изработени по силата на член 235 от Договора и приложими за стоки, произлизащи от преработката на селскостопански продукти; той се прилага допълнително.
2. въпреки това, ако продуктите, зависещи от актовете, посочени в параграф 1, членове 9—14 и член 18, не се прилагат за продукти, за които режимът на обмен с трети страни от страна на Общността предвижда представянето на сертификат или друг документ за внос.
Членове 15, 17 и 18 не се прилагат за продукти, за които гореспоменатият режим предвижда прилагането на количествени ограничения за внос.
Член 21
До 31 декември 1995 г. Испания и Португалия могат да поддържат количествените ограничения, свързани със селскостопанските продукти, които са посочени в членове 77, 81, 244, 249 и 280 на Акта за присъединяване към ЕО.
Член 22
За 1994 г. равнището на квотите, упоменати в член 1, параграф 2, е намалено съразмерно с периода на приложение, както е посочено в приложение II.
Не са подчинени на тези квоти и могат да бъдат изведени в свободен режим в Общността следните продукти:
— продуктите, които са на път към Общността в датата на публикуването на настоящия регламент в Официален вестник на Европейските общности при условие че не могат да получат друго направление,
— продуктите, за които компетентните национални власти са издали сертификат за внос съгласно разпоредбите на дял IV на Регламент (ЕИО) № 3420/83 и които са действително придружени от въпросния сертификат.
Регламент (ЕО) № 520/94 на Съвета от 7 март 1994 г., създаващ процедура за управление от страна на Общността на количествените квоти ( 6 ) е валиден за квотите, посочени в приложение II.
Член 23
Регламентите (ЕИО) № 1765/82, (ЕИО) № 1766/82 и (ЕИО) № 3420/83 се отменят. Позоваванията на отменените регламенти се подразбират като направени в настоящия регламент.
Член 24
Настоящият регламент влиза в сила от деня на публикуването му в Официален вестник на Европейските общности.
Прилага се от 15 март 1994 г.
Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.
ПРИЛОЖЕНИЕ I
Списък на третите страни
▼M10 —————
Узбекистан
Армения
Казахстан
Русия
Азербайджан
▼M10 —————
Таджикистан
Беларус
▼M3 —————
Туркменистан
▼M10 —————
▼M3 —————
Украйна
Северна Корея
▼M10 —————
Виетнам
▼M3 —————
▼M10 —————
ПРИЛОЖЕНИЕ IV
( 1 ) ОВ L 195, 5.7.1982 г., стр. 1. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕИО) № 1013/93 (ОВ L 105, 30.4.1993 г., стр. 1).
( 2 ) ОВ L 195, 5.7.1982 г., стр. 21. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕИО) № 1509/86 (ОВ L 128, 14.5.1986 г., стр. 25).
( 3 ) ОВ L 346, 8.12.1983 г., стр. 6. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕИО) № 848/92 (ОВ L 89, 4.4.1992 г., стр. 1).
( 4 ) ОВ L 250, 19.9.1985 г., стр. 2.
( 5 ) ОВ L 67, 10.3.1994 г., стр. 1.
( 6 ) ОВ L 66, 10.3.1994 г., стр. 1.