(1)

На 16 март 2020 г. Комисията прие съобщение (1), с което препоръча временно ограничение на неналожителните пътувания от трети държави до територията на ЕС+ (2) за срок от един месец. На 17 март 2020 г. държавните и правителствените ръководители на държавите от ЕС се споразумяха да въведат временно ограничение на неналожителните пътувания. Четирите асоциирани към Шенген държави също приложиха това ограничение.

(2)

На 26 март 2020 г. държавните и правителствените ръководители на държавите от Европейския съюз постигнаха съгласие относно прилагането на координирано временно ограничение на неналожителните пътувания до ЕС вследствие на пандемията от COVID-19.

(3)

На 8 април 2020 г. (3) и 8 май 2020 г. (4) Комисията прие две последващи съобщения, като във всяко от тях се препоръчва удължаване на ограничението на неналожителните пътувания съответно с един месец. Всички шенгенски държави членки, както и четирите държави, асоциирани към Шенген (наричани по-долу „държавите членки“), решиха да приложат това удължаване най-късно до 15 юни 2020 г.

(4)

На 15 април 2020 г. председателят на Европейската комисия и председателят на Европейския съвет представиха „Съвместна европейска пътна карта за вдигане на противоепидемичните мерки във връзка с COVID-19“ (5). В пътната карта се предвижда подход в два етапа, съгласно който контролът по вътрешните граници следва да бъде премахнат координирано. Впоследствие ще бъдат постепенно облекчени временните ограничения по външните граници и на лицата, които не пребивават в ЕС, ще бъде разрешено да възобновят неналожителните пътувания до ЕС. Премахването на ограничението за пътуване по външните граници следва да се извърши след или успоредно с премахването на контрола по вътрешните граници от държавите членки.

(5)

Консултациите с държавите членки потвърдиха необходимостта от допълнително краткосрочно удължаване на съществуващите ограничения по външните граници и значението на координиран подход към постепенното им премахване.

(6)

На 11 юни 2020 г. Комисията прие съобщение (6), в което се препоръчва удължаване на ограничението на неналожителните пътувания в ЕС до 30 юни 2020 г. и се определя подход за постепенно премахване на това ограничение от 1 юли 2020 г. Всички държави членки приложиха допълнителното удължаване до 30 юни.

(7)

Оттогава досега държавите членки обсъждат критериите и методиката, които да бъдат приложени.

(8)

Настоящата препоръка не засяга отговорността на държавите членки да продължат да прилагат член 6 от Кодекса на шенгенските граници (7), в който се уреждат условията за влизане на граждани на трети държави. По-специално държавите членки носят отговорност за преценката — за всеки отделен случай — дали даден гражданин на трета държава представлява заплаха за общественото здраве. В този контекст държавите членки следва да осигурят тясно сътрудничество между органите за гранична охрана и доставчиците на транспортни услуги.

(9)

Граничният контрол е от интерес не само за държавата членка, на чиято външна граница се извършва, но и за всички държави членки, премахнали вътрешния граничен контрол. Поради това държавите членки следва да гарантират, че мерките, които се предприемат по външните граници, са координирани, за да се осигури безпроблемното функциониране на Шенгенското пространство. За тази цел държавите членки следва да започнат да премахват временното ограничение на неналожителните пътувания в ЕС координирано. Като първа стъпка това следва да се прилага по отношение на лицата, пребиваващи в третите държави, изброени в приложение I към настоящата препоръка. Този списък следва да се актуализира редовно.

(10)

Решенията за възможното премахване на ограничението на неналожителните пътувания в ЕС следва да отчитат епидемичната обстановка в ЕС, т.е. средния брой случаи на заболели от COVID-19 през последните 14 дни и на 100 000 жители.

(11)

С Международните здравни правила (2005 г.) (МЗП), приети на 23 май 2005 г. от Петдесет и осмата световна здравна асамблея, се засили координацията между държавите, членуващи в Световната здравна организация (СЗО), в това число всички държави — членки на Съюза, по отношение на готовността и реакцията при извънредни ситуации с международно значение, свързани с общественото здраве. С рамката за мониторинг на МЗП се определя основният капацитет в областта на общественото здраве, който държавите, членуващи в СЗО, трябва да поддържат. Данните, които държавите съобщават периодично съгласно тази рамка, могат да се използват за изготвяне на обобщена оценка, която да послужи като показател за общия капацитет за реагиране.

(12)

Ефективността на решенията за премахване на ограничението на неналожителните пътувания в ЕС зависи от тяхното координирано прилагане от държавите членки по всички външни граници. Държавите членки следва да не вземат едностранно решение за премахване на ограничението на неналожителните пътувания в ЕС за определена трета държава преди за същата държава да е взето координирано решение за премахването на това ограничение от останалите държави членки. Същевременно държавите членки могат, при пълна прозрачност, да премахват ограниченията за пътуване спрямо изброените в приложение I държави само постепенно.

(13)

В съответствие с членове 1 и 2 от Протокол № 22 относно позицията на Дания, приложен към Договора за Европейския съюз и към ДФЕС, Дания не участва в приемането на настоящата препоръка и не е обвързана от нея, нито от нейното прилагане. Доколкото тази препоръка представлява развитие на достиженията на правото от Шенген, в срок от шест месеца след вземането на решение от Съвета относно настоящата препоръка Дания взема решение, в съответствие с член 4 от посочения протокол, дали да я приложи.

(14)

Настоящата препоръка представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген, в които Ирландия не участва, в съответствие с Решение 2002/192/ЕО на Съвета (8); следователно Ирландия не участва в приемането на настоящата препоръка и не е обвързана от нея, нито от нейното прилагане.

(15)

По отношение на Исландия и Норвегия настоящата препоръка представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген по смисъла на Споразумението, сключено от Съвета на Европейския съюз и Република Исландия и Кралство Норвегия за асоциирането на последните в процеса на изпълнение, прилагане и развитие на достиженията на правото от Шенген, които попадат в областта, посочена в член 1, буква А от Решение 1999/437/ЕО на Съвета (9).

(16)

По отношение на Швейцария настоящата препоръка представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген по смисъла на Споразумението между Европейския съюз, Европейската общност и Конфедерация Швейцария относно асоциирането на Конфедерация Швейцария към изпълнението, прилагането и развитието на достиженията на правото от Шенген, които попадат в областта, посочена в член 1, буква А от Решение 1999/437/ЕО (10), във връзка с член 3 от Решение 2008/146/ЕО на Съвета (11).

(17)

По отношение на Лихтенщайн настоящата препоръка представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген по смисъла на Протокола между Европейския съюз, Европейската общност, Конфедерация Швейцария и Княжество Лихтенщайн относно присъединяването на Княжество Лихтенщайн към Споразумението между Европейския съюз, Европейската общност и Конфедерация Швейцария относно асоциирането на Конфедерация Швейцария към изпълнението, прилагането и развитието на достиженията на правото от Шенген, които попадат в областта, посочена в член 1, буква А от Решение 1999/437/ЕО (12), във връзка с член 3 от Решение 2011/350/ЕС на Съвета (13).

(18)

Правният статут на настоящата препоръка, както се припомня в съображения 13—17, не засяга необходимостта всички държави членки, в интерес на правилното функциониране на Шенгенското пространство, да вземат решение относно премахването на ограничението на неналожителните пътувания в ЕС по координиран начин,