29.9.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 295/23

1.

Допуска ли принципът на равностойност национална правна уредба, която — в приложение на Директива 1999/70/ЕО (1) — предвижда в случаите на незаконосъобразно спиране на изпълнението на трудов договор, засегнат от нищожна клауза за срок, различни и значително по-ниски по размер икономически последици в сравнение със случаите на незаконосъобразно спиране на действието на договор по общото гражданско право, съдържащ нищожна клауза за срок?

2.

Съответства ли на правото на Съюза — в рамките на неговото прилагане — обстоятелството, че ефективността на санкция предоставя предимство на работодателя нарушител за сметка на претърпелия вреди поради нарушението работник, така че продължителността на производството, макар и необходима, води до пряка вреда за работника в полза на работодателя и факта, че ефикасността на възстановяването на предишното положение намалява пропорционално на увеличаването на продължителността на производството като се стига до почти пълна липса на полза от посоченото възстановяване?

3.

В рамките на прилагането на правото на Съюза по смисъла на член 51 от Хартата от Ница, съответства ли на член 47 от Хартата и на член 6 от ЕНПЧ факта, че продължителността на производството, макар и необходима, причинява пряка вреда на работника и предоставя предимство на работодателя, както и факта, че ефикасността на възстановяването на предишното положение намалява пропорционално на увеличаването на продължителността на производството като се стига до почти пълна липса на полза от посоченото възстановяване?

4.

С оглед на уточненията, дадени в член 3, параграф 1, буква в) от Директива 2000/78/ЕО (2) и в член 14, параграф 1, буква в) от Директива 2006/54/ЕО (3), дали понятието за условията за наемане на работа, изведено в клауза 4 от Директива 1999/70/ЕО включва и последиците от незаконосъобразно прекратяване на трудовото правоотношение?

5.

При утвърдителен отговор на предходния въпрос могат ли различните последици, които вътрешното право предвижда при незаконосъобразно прекратяване на трудово правоотношение за неопределено време и на срочното трудово правоотношение, да бъдат обосновани по смисъла на клауза 4?

6.

Действащите общи принципи на правото на Съюза относно правната сигурност, защитата на оправданите правни очаквания, равенството на страните в процеса, ефективната съдебна защита, правото на независим съд, и по-общо правото на справедлив процес, гарантирани от член 6, параграф 2 от Договора за ЕС във връзка с член 6 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи и с член 46, член 47 и член 52, параграф 3 от Хартата на основните права на Европейския съюз, прокламирана в Ница на 7 декември 2000 г., и възпроизведени в Договора от Лисабон, трябва ли да се тълкуват в смисъл, че не допускат приемането от страна на италианската държава, след значителен период от време (девет години), на нормативна разпоредба като член 32, параграф 7 от Закон № 183/10, която засяга последиците от текущите производства и води до пряка вреда за работника в полза на работодателя, а ефикасността на възстановяването на предишното положение намалява пропорционално на увеличаването на продължителността на производството като се стига до почти пълна липса на полза от посоченото възстановяване?

7.

В случай че Съдът не приеме изложените принципи за основни принципи на правото на Европейския съюз за целите на общото им хоризонтално прилагане, от което произтича единствено противоречие на разпоредба като член 32, параграфи 5—7 от Закон № 183/10 на предвидените в Директива 1999/70/ЕО задължения и на Хартата от Ница, дали дружество като ответното трябва да се приеме за държавен орган за целите на прякото вертикално прилагане на правото на Съюза и по-конкретно на клауза 4 от Директива 1999/70/ЕО и на Хартата от Ница?