–

за Mestna občina Ljubljana, от R. Kokalj, odvetnik,

–

за чешкото правителство, от L. Halajová, M. Smolek и J. Vláčil, в качеството на представители,

–

за австрийското правителство, от A. Posch, в качеството на представител,

–

за Европейската комисия, от U. Babovič, M. Kocjan, A. Kraner, P. Ondrůšek и G. Wils, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 3, параграф 1, на член 5, точка 1, буква б), на член 8, параграфи 1 и 2 и на член 38, параграф 1 от Директива 2014/23/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година за възлагане на договори за концесия (OB L 94, 2014 г., стр. 1), изменена с Делегиран регламент (ЕС) 2019/1827 на Комисията от 30 октомври 2019 г. (OB L 279, 2019 г., стр. 23) (наричана по-нататък „Директива 2014/23“), на член 2, параграф 1, точки 5 и 9, на член 3, параграф 4, трета алинея, на член 4, букви б) и в), на член 18, параграф 1 и на член 58, параграфи 1 и 2 от Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година за обществените поръчки и за отмяна на Директива 2004/18/ЕО (OB L 94, 2014 г., стр. 65), изменена с Делегиран регламент (ЕС) 2019/1828 на Комисията от 30 октомври 2019 г. (OB L 279, 2019 г., стр. 25) (наричана по-нататък „Директива 2014/24“), на Регламент (ЕО) № 2195/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 5 ноември 2002 година относно Общия терминологичен речник, свързан с обществените поръчки (CPV) (OB L 340, 2002 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 5, стр. 3), на приложение I към Регламент (ЕО) № 1893/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 година за установяване на статистическа класификация на икономическите дейности NACE Rev. 2 и за изменение на Регламент (ЕИО) № 3037/90 на Съвета, както и на някои ЕО регламенти относно специфичните статистически области (OB L 393, 2006 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 58, стр. 126), както и на приложение XXI към Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/1986 на Комисията от 11 ноември 2015 година за установяване на стандартните формуляри за публикуването на обявления в областта на обществените поръчки и за отмяна на Регламент за изпълнение (ЕС) № 842/2011 (OB L 296, 2015 г., стр. 1 и поправка в ОВ L 172, 2017 г., стр. 36).

2

Запитването е отправено в рамките на спор между SHARENGO najem in zakup vozil d.o.o. (наричано по-нататък „Sharengo“) и Mestna občina Ljubljana (Община Любляна-град, Словения, наричана по-нататък „Община Любляна“) по повод на обявяването от последната на процедура за избор на концесионер с оглед на изпълнението на проект за създаване и управление на обществена система за даване под наем и споделяне на електрически автомобили на територията на тази община.

3

Съображения 1, 4, 8, 18, 20 и 52 от Директива 2014/23 гласят:

[…]

[…]

[…]

[…]

[…]

4

Член 1 („Предмет и обхват“) от тази директива предвижда:

„1.   С настоящата директива се определят правилата във връзка с процедурите за възлагане, от възлагащи органи и възложители, на концесии, чиято стойност е равна или по-висока от прага, определен в член 8.

2.   Настоящата директива се прилага по отношение на възлагането на концесии за строителство или услуги на икономически оператори от:

[…]“.

5

Съгласно член 3 от посочената директива, озаглавен „Принцип на равнопоставеност, недискриминация и прозрачност“:

„1.   Възлагащите органи и възложителите прилагат по отношение на икономическите оператори принципа на равнопоставеност, без да ги дискриминират, и действат по прозрачен и пропорционален начин.

Организацията на процедурата за възлагане на концесия, включително оценката на стойността, не трябва да се прави с цел тази процедура да бъде изключена от обхвата на настоящата директива или да се даде неоправдано предимство, или да се поставят в неизгодно положение определени икономически оператори или определено строителство, доставки или услуги.

[…]“.

6

Член 5 („Определения“) от Директива 2014/23 предвижда:

„За целите на настоящата директива се прилагат следните определения:

7

Член 8 („Праг и методи за изчисляване на прогнозната стойност на концесиите“) от тази директива гласи:

„1.   Настоящата директива се прилага за концесии, чиято стойност е равна на или надвишава 5350000 EUR.

2.   Стойността на концесията е общият оборот на концесионера без [данък върху добавената стойност (ДДС)] за срока на договора, определен като прогнозна стойност от възлагащия орган или възложителя, получен като възнаграждение за строителството и услугите, предмет на концесията, както и за доставките, които са свързани с това строителство и услуги.

[…]

3.   Прогнозната стойност на концесията се изчислява въз основа на обективен метод, посочен в документацията за концесията. При изчисляване на прогнозната стойност на концесията възлагащите органи и възложителите отчитат, когато е приложимо, по-специално следното:

[…]“.

8

Съгласно член 18 от посочената директива, озаглавен „Срок на концесията“:

„1.   Срокът на концесиите е ограничен. Той се определя от възлагащия орган или възложителя в зависимост от необходимото строителство или услуги.

2.   За концесии, надвишаващи пет години, максималният срок на концесията не трябва да надвишава времето, в рамките на което може разумно да се очаква концесионерът да си възвърне направените инвестиции за експлоатация на строителството или услугите и да получи доход от вложения капитал, като се отчитат инвестициите, необходими за постигане на конкретните цели на договора.

Инвестициите, които се вземат предвид за целите на това изчисление, включват както първоначалните инвестиции, така и инвестициите, направени по време на срока на концесията“.

9

Член 20 („Смесени договори“) от същата директива гласи:

„[…]

2.   Когато различните части на даден договор са обективно делими, се прилагат параграфи 3 и 4. Когато различните части на даден договор са обективно неделими, се прилага параграф 5.

[…]

При договори, предназначени да обхващат няколко дейности, една от които се подчинява на приложение II към настоящата директива или на Директива 2014/25/ЕС [на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година относно възлагането на поръчки от възложители, извършващи дейност в секторите на водоснабдяването, енергетиката, транспорта и пощенските услуги и за отмяна на Директива 2004/17/ЕО (OB L 94, 2014 г., стр. 243)], приложимите разпоредби се определят съгласно член 22 от настоящата директива и член 6 от Директива 2014/25[…] съответно.

[…]

4.   При смесени договори, съдържащи елементи на концесии, както и елементи на договори за обществена поръчка, които попадат в обхвата на Директива 2014/24[…], или договори, които попадат в обхвата на Директива 2014/25[…], смесеният договор се възлага съгласно Директива 2014/24[…] или Директива 2014/25[…] съответно.

[…]“.

10

Съгласно член 26 („Икономически оператори“), параграф 2 от Директива 2014/23:

„Групите от икономически оператори, включително временните сдружения, могат да участват в процедури за възлагане на концесия. Възлагащите органи или възложителите не могат да изискват от тях да имат определена правна форма, за да представят оферта или заявление за участие.

Когато е необходимо, възлагащите органи или възложителите могат да поясняват в документацията за концесията по какъв начин групи от икономически оператори трябва да изпълняват изискванията, свързани с икономическото и финансовото състояние или с техническите и професионалните способности по член 38, при условие че това е обосновано от обективни причини и е пропорционално. Държавите членки могат да установят стандартни условия за начина, по който се изпълняват тези изисквания от групи от икономически оператори. Условията за изпълнение на концесията от такива групи от икономически оператори, които са различни от условията за индивидуалните участници, също трябва да са обосновани от обективни причини и да са пропорционални“.

11

Член 27 („Номенклатури“), параграф 1 от тази директива предвижда:

„Всички препратки към номенклатури в контекста на възлагането на концесии трябва да се основават на Общия терминологичен речник, свързан с обществените поръчки (CPV), приет съгласно Регламент […] № 2195/2002 […]“.

12

Член 31 („Обявления за концесии“), параграф 2 от посочената директива гласи:

„Обявленията за концесии трябва да съдържат информацията, посочена в приложение V и, когато е целесъобразно, друга информация, счетена за полезна от възлагащия орган или възложителя, в съответствие с формата на стандартните образци“.

13

Приложение V към същата директива, озаглавено „Информация, която трябва да бъде включена в обявленията за възлагане на концесия, посочени в член 31“, предвижда:

„[…]

4.   Описание на концесията: естество и обем на строителството, естество и обем на услугите, мащаб или приблизителна стойност, и по възможност срок на договора. Когато концесията е разделена на обособени позиции, тази информация се предоставя за всяка обособена позиция. Когато е целесъобразно — описание на вариантите.

5.   Кодове по CPV. Когато концесията е разделена на обособени позиции, тази информация се предоставя за всяка обособена позиция.

[…]

7.   Условия за участие, включително:

[…]

14

Съгласно член 37 („Процедурни гаранции“) от Директива 2014/23:

„[…]

2.   Възлагащият орган или възложителят предоставят:

[…]

4.   Възлагащият орган или възложителят дава на всички участници описание на предвидената организация на процедурата и приблизителен срок за приключване. Всички изменения се съобщават на всички участници и доколкото касаят елементи, присъстващи в обявлението за концесията, на всички икономически оператори.

[…]“.

15

Член 38 („Подбор и оценка на качествата на кандидатите“) от тази директива предвижда:

„1.   Възлагащите органи и възложителите проверяват изпълнението на условията за участие, свързани с професионалните и техническите способности и финансовото и икономическото състояние на кандидатите или оферентите въз основа на личните декларации, свидетелството или свидетелствата, които се представят като доказателство в съответствие с изискванията на обявлението за концесията, които са недискриминационни и пропорционални на предмета на концесията. Условията за участие трябва да са свързани със и пропорционални на необходимостта да се гарантира способността на концесионера да изпълни концесията при отчитане на предмета на концесията и целта да се осигури реална конкуренция.

2.   За изпълнението на условията за участие, посочени в параграф 1, икономическият оператор може, когато е целесъобразно и за конкретна концесия, да използва капацитета на други субекти, независимо от правното естество на връзките му с тях. Когато икономически оператор иска да използва капацитета на други субекти, той трябва да докаже на възлагащия орган или възложителя, че за целия срок на концесията ще разполага с необходимите ресурси, например като представя доказателство за поетия от посочените субекти ангажимент за тази цел. По отношение на финансовото състояние възлагащият орган или възложителят може да изиска икономическият оператор и тези субекти да носят обща отговорност за изпълнението на договора.

3.   При същите условия група от икономически оператори по член 26 може да използва капацитета на участниците в групата или на други субекти.

[…]“.

16

Съгласно член 1 от Директива 2014/24, озаглавен „Предмет и обхват“:

„1.   Настоящата директива установява правила за процедурите за обществени поръчки, провеждани от възлагащи органи, във връзка с договорите за обществени поръчки и конкурсите за проект, чиято прогнозна стойност не е под праговете, предвидени в член 4.

2.   По смисъла на настоящата директива „обществена поръчка“ е придобиването от страна на един или няколко възлагащи органа посредством договор за обществена поръчка на строителство, доставки или услуги от икономически оператори, избрани от тях, без значение дали строителството, доставките или услугите са предназначени за обществени цели.

[…]“.

17

Член 2 („Определения“) от тази директива предвижда:

„1.   За целите на настоящата директива се прилагат следните определения:

[…]

[…]

[…]“.

18

Член 3 („Смесени обществени поръчки“) от посочената директива гласи:

„[…]

4.   При договори с предмет обществена поръчка, която попада в обхвата на настоящата директива, както и обществена поръчка, която не попада в нейния обхват, възлагащите органи могат да решат да възложат отделни поръчки за отделните части или да възложат една поръчка. Когато възлагащите органи решат да възложат отделни поръчки за отделните части, решението кой правен режим се прилага за всяка една от отделните поръчки се взема въз основа на характеристиките на съответната част.

Когато възлагащите органи решат да възложат една поръчка и освен ако не е предвидено друго в член 16, настоящата директива се прилага за получения в резултат на това договор за смесена поръчка, независимо от стойността на частите, които в противен случай биха били уредени от различен правен режим, и независимо от това от кой правен режим биха били уредени иначе тези части.

При договори за смесени поръчки, съдържащи елементи на договори за доставка, строителство и услуги, и на концесии, смесената поръчка се възлага в съответствие с настоящата директива, при условие че прогнозната стойност на частта от договора, която представлява поръчка, попадаща в обхвата на настоящата директива, изчислена в съответствие с член 5, е по-голяма или равна на съответния праг, установен в член 4.

[…]“.

19

Член 4 („Прагови стойности“), първа алинея от същата директива предвижда:

„Настоящата директива се прилага за обществени поръчки, чиято прогнозна стойност без [ДДС] е по-голяма или равна на следните прагове:

[…]

[…]“.

20

Член 18 от Директива 2014/24 определя „[п]ринципи[те] на обществените поръчки“.

21

Съгласно член 23 („Номенклатури“), параграф 1 от тази директива:

„Всички препратки към номенклатури в контекста на обществените поръчки трябва да се основават на Общия терминологичен речник, свързан с обществените поръчки (CPV), приет с Регламент […] № 2195/2002“.

22

Член 51 („Форма и начин на публикуване на обявленията“), параграф 1, първа алинея от Директива 2014/24 гласи:

„Обявленията по членове 48, 49 и 50 трябва да съдържат информацията, посочена в приложение V, под формата на стандартни образци, включително стандартните образци за внасяне на поправки“.

23

Приложение V („Информация, която трябва да бъде включена в обявленията“) към тази директива съдържа част В, отнасяща се до „[и]нформация[та], която трябва да бъде включена в обявленията за поръчки (съгласно член 49)“, а именно:

„[…]

24

Съгласно член 58 („Критерии за подбор“), параграфи 1 и 2 от посочената директива:

„1.   Критериите за подбор могат да се отнасят до:

Възлагащите органи могат да налагат на икономическите оператори като изисквания за участие само критериите, посочени в параграфи 2, 3 и 4. Възлагащите органи ограничават изискванията само до тези, които са необходими, за да се гарантира, че кандидат или оферент има както правните и финансовите възможности, така и техническите и професионалните способности да изпълни възлаганата поръчка. Всички изисквания трябва да са пропорционални на предмета на поръчката и да са свързани с него.

2.   По отношение на годността за упражняване на професионалната дейност възлагащите органи могат да изискват от икономическите оператори да бъдат вписани в един от професионалните или търговските регистри в тяхната държава членка по установяване, както е описано в приложение XI, или да изпълнят всяко друго условие, посочено в същото приложение.

При процедурите за възлагане на обществени поръчки за услуги, когато икономическите оператори трябва да притежават специално разрешение или да членуват в определена организация, за да могат да изпълняват съответната услуга в своята държава по произход, възлагащият орган може да поиска от тях да докажат, че имат такова разрешение или членство“.

25

Приложение XI („Регистри“) към същата директива предвижда:

„Професионалните и търговските регистри и съответните декларации и сертификати за всяка държава членка са:

26

Член 4 от Регламент за изпълнение 2015/1986 гласи:

„При публикуването в Официален вестник на Европейския съюз на обявленията, посочени в членове 31, 32 и 43 от Директива 2014/23[…], възлагащите органи и възложителите използват стандартните формуляри, установени в приложения XI, XVII, XX, XXI и XXII към настоящия регламент“.

27

Стандартният формуляр, съдържащ се в точки II.1.1—II.1.4, II.2.1, II.2.2 и II.2.4 от приложение II към този регламент за изпълнение, задължава възлагащия орган да посочи в обявлението за поръчка съответно наименованието на поръчката, основен CPV код, вида на поръчката, кратко описание, допълнителни CPV кодове и описание на обществената поръчка.

28

Приложение XXI към посочения регламент за изпълнение съдържа стандартен формуляр, който се отнася до „[о]бявление[то] за концесия“ по смисъла на Директива 2014/23, като точка III.1.1 гласи следното:

„Годност за упражняване на професионалната дейност, включително изисквания във връзка с вписването в професионални или търговски регистри:

Списък и кратко описание на условията, посочване на изисканата информация и документация“.

29

Съображения 1 и 3 от Регламент 2195/2002 предвиждат:

[…]

30

Съгласно член 1, параграфи 1 и 2 от Регламент № 2195/2002:

„1.   Приема се единна класификационна система, прилагана относно обществените поръчки, под формата на Общ терминологичен речник, свързан с обществените поръчки (Common Procurement Vocabulary (CPV).

2.   Текстът на Общия терминологичен речник фигурира в приложение I“.

31

Член 1 („Предмет и приложно поле“) от Регламент № 1893/2006 гласи:

„1.   С настоящия регламент се установява обща статистическа класификация на икономическите дейности в [Съюза], наричана по-долу „NACE Rev. 2“. Тази класификация гарантира съответствието на класификациите на [Съюза] с реалното икономическо положение и подобрява възможностите за сравнение между националните, международните класификации и тези на [Съюза] и въз основа на това между статистическите данни на национално, международно равнище и на равнището на [Съюза].

2.   Настоящият регламент се прилага единствено при използване на класификацията за статистически цели“.

32

Zakon o nekaterih koncesijskih pogodbah (Закон за някои договори за концесия) (Uradni list RS, št. 9/2019) в приложимата към главното производство редакция урежда някои договори за концесии за строителство и услуги с прогнозна стойност без ДДС по-голяма или равна на предвидената в член 8, параграф 1 от Директива 2014/23.

33

През 2020 г. Община Любляна решава да започне процедура за възлагане на концесия за създаването и управлението на услуга по отдаване под наем и споделяне на електрически автомобили на нейна територия. Общата прогнозна стойност на проекта е 14989000 EUR без ДДС, като финансовото участие на частния партньор е в размер на 14570000 EUR без ДДС, а на Общината — 36000 EUR без ДДС.

34

Финансовото участие на частния партньор се разпределя по следния начин: съществуващ парк от електрически автомобили: 5000000 EUR; съществуваща технология: 1500000 EUR; персонал и развитие: 1400000 EUR; закупуване на нови електрически автомобили по време на концесията: 6250000 EUR; подготовка на местата за паркиране: 180000 EUR; инсталиране на станции за зареждане: 240000 EUR.

35

В документацията относно разглеждания проект е използван основен код по CPV 60100000. Освен това, що се отнася до „[у]частие[то] на концедента и на концесионера“, е предвидено, че „[п]риходите от таксите за местата за паркиране и за станциите за зареждане, както и от таксите за паркиране следва да се считат за участие на концедента за изпълнението на проекта“.

36

Освен това, за да опише „предмета на концесионното правоотношение“, в своите „Указания за представяне на оферта“ Община Любляна посочва, че изпълнението на проекта за създаване и управление на обществена система за даване под наем и споделяне на електрически автомобили обхваща:

Основни задължения на концесионера:

37

От тези указания е видно също, че разглежданият в главното производство проект следва да защитава околната среда и да засили устойчивото развитие, по-специално чрез приемането на концепции за устойчива мобилност. Накрая, във връзка с „основания[та] за изключване“ в посочените указания се предвижда задължение кандидатът да бъде регистриран с цел упражняване на дейност 77.110 (Даване под наем и оперативен лизинг на леки и лекотоварни автомобили, без водач) (наричана по-нататък „дейност 77.110“) съгласно националната стандартна класификация на дейностите, като се уточнява, че в случай на оферта, представена от партньори, условието трябва да бъде изпълнено от всеки от партньорите.

38

На 17, 18 и 19 февруари 2021 г. Sharengo поставя чрез портала за обществени поръчки различни въпроси, свързани с процедурата за възлагане, и посочва, че някои изисквания на Община Любляна нарушават словенското законодателство относно публично-частните партньорства и законодателството, уреждащо обществените поръчки.

39

Още на 19 февруари 2021 г. и следователно преди изтичането на срока, с който Общината разполага, за да отговори на тези въпроси, Sharengo подава искане за преразглеждане пред посочената община. Sharengo изтъква по-специално, че след като предметът на договора включва извършването на инвестиции, които не са пряко свързани с даването под наем и споделянето на електрически автомобили, изискването всички партньори да бъдат регистрирани с цел упражняване на дейност 77.110 е непропорционално и дискриминационно. Подобно изискване ограничавало конкуренцията и възпрепятствало сътрудничеството с партньори, установени в чужбина. Поради това Sharengo иска отмяна на някои условия, критерии и изисквания, а при условията на евентуалност — на цялата процедура за възлагане.

40

С решение от 2 март 2021 г. Община Любляна отхвърля това искане за преразглеждане, тъй като според нея то е преждевременно.

41

Въпросите на Sharengo обаче карат Община Любляна да уточни, че кандидатът трябва да изпълни изискването за регистрация с цел упражняване на дейност 77.110 и че в случай на оферта, представена от партньори, въпросното изискване трябва да бъде изпълнено от всеки от партньорите, тъй като сключването на договора за партньорство води до солидарна отговорност между партньорите. За сметка на това според Община Любляна не е необходимо условието да бъде изпълнено и от другите икономически оператори, посочени в декларациите на кандидата. Освен това Община Любляна отбелязва, че ако икономическите оператори не са вписани в търговския или в съответния професионален регистър на Република Словения, концедентът трябва да вземе предвид класификацията, която според нейното описание съответства на предмета на договора.

42

Тъй като е отхвърлила искането за преразглеждане на Sharengo, Община Любляна е длъжна да го изпрати за разглеждане на Državna revizijska komisija za revizijo postopkov oddaje javnih naročil (Национална комисия за контрол на процедурите за възлагане на обществени поръчки, Словения), което тя прави на 8 март 2021 г.

43

По покана на последната Община Любляна посочва в писмо от 7 април 2021 г., първо, че Законът за някои договори за концесия не се прилага, тъй като не е достигнат прагът за неговото прилагане, при положение че прогнозната стойност на концесията е 3108103 EUR без ДДС. Освен това Общината нямало да плаща пряко възнаграждението за изпълнението на концесията. Всъщност тя само щяла, от една страна, да се откаже от таксата за паркиране на местата, използвани за разглежданата в главното производство услуга, като размерът на тази такса се оценява на 3430328 EUR без ДДС, и от друга страна, да поеме разходите за редовната поддръжка на тези места с прогнозна стойност от 84375 EUR без ДДС. Накрая, Общината щяла да получава приходи от годишните такси за местата за паркиране с прогнозна стойност от 345000 EUR без ДДС и от таксите за станциите за зареждане с прогнозна стойност от 62000 EUR без ДДС. Второ, целта на Община Любляна била създаването на услуга по отдаване под наем и споделяне на електрически автомобили, а не придобиването на стока. Трето, с оглед на планираното разпределение на риска тази община счита, че избраният код по CPV, отнасящ се до отдаването под наем на стоки, може да бъде подвеждащ. Всъщност според Община Любляна системата за споделяне на електрически автомобили излиза извън рамките на обикновеното даване под наем на електрически автомобил и включва комплексна услуга, насочена към функционирането на система за споделяне, значително разширена в материално и концептуално отношение спрямо самото отдаване под наем на превозно средство.

44

Най-напред, Državna revizijska komisija za revizijo postopkov oddaje javnih naročil (Национална комисия за контрол на процедурите за възлагане на обществени поръчки) припомня, че Съдът ѝ е признал качеството „национална юрисдикция“ по смисъла на член 267 ДФЕС в решения от 8 юни 2017 г., Medisanus (C‑296/15, EU:C:2017:431, т. 34—38), и от 10 септември 2020 г., Tax-Fin-Lex (C‑367/19, EU:C:2020:685). Тази юрисдикция добавя, че когато (както е в главното производство) искането за преразглеждане се отнася до спецификацията, която обхваща — освен същинската спецификация — и документацията относно възлагането на поръчката или концесията, тя се произнася в качеството на „национална юрисдикция […], чиито решения не подлежат на обжалване съгласно националното право“ по смисъла на член 267, трета алинея ДФЕС.

45

В настоящия случай компетентността на запитващата юрисдикция да разреши спора в главното производство зависи от това дали бъдещото договорно правоотношение между Общината и икономическия оператор може да се квалифицира като „концесия за услуги“ по смисъла на член 5, точка 1, буква б) от Директива 2014/23, или като „договор за обществена поръчка“ по смисъла на член 2, параграф 1, точка 5 от Директива 2014/24.

46

От тази гледна точка посочената юрисдикция счита, че е изправена пред три трудности при тълкуването на правото на Съюза.

47

На първо място, тя иска да установи как следва да се определи прогнозната стойност на концесия за услуги. В това отношение тя отбелязва, че според Община Любляна финансовото участие на частния партньор възлиза на 14570000 EUR без ДДС, докато собственото ѝ участие е в размер на 36000 EUR без ДДС. Според запитващата юрисдикция обаче тази оценка е неправилна, тъй като, както е видно от точка 43 от настоящото решение, Общината признава, че участието ѝ ще възлиза на 3108103 EUR без ДДС. Следователно инвестицията на посочената община надхвърля праговете, предвидени в член 4, букви б) и в) от Директива 2014/24, но не и прага от 5350000 EUR, определен в член 8, параграф 1 от Директива 2014/23.

48

Запитващата юрисдикция посочва, че след като прогнозната стойност на финансовото участие на частния партньор е 14570000 EUR без ДДС, логично е приходите на последния, който се стреми да реализира печалба с изпълнението на проекта, да възлизат най-малко на 14977000 EUR без ДДС, за да се покрият всички инвестиции и заплащането на годишните такси за местата за паркиране и за станциите за зареждане. Според нея, дори ако при изчислението евентуално не бъде взета предвид инвестицията в размер на 5000000 EUR без ДДС за съществуващия парк от електрически автомобили, все пак инвестицията на частния партньор ще е по-голяма от сумата от 5350000 EUR без ДДС.

49

На второ място, запитващата юрисдикция иска да се установи, от една страна, дали разглежданият в главното производство проект има за предмет да се осигурят доставки за Община Любляна или да се възложи на съдоговорителя ѝ извършването и управлението на услуги, и от друга страна, дали кодът по CPV, възприет от възлагащия орган в документацията за поръчката или за концесията, може да повлияе върху квалификацията на договора.

50

Тъй като бъдещото договорно правоотношение между Общината и икономическия оператор, изглежда, включва както елементи на обществена поръчка за доставки по смисъла на член 2, параграф 1, точка 8 от Директива 2014/24, така и елементи на концесия за услуги по смисъла на член 5, точка 1, буква б) от Директива 2014/23, запитващата юрисдикция иска да се установи дали това бъдещо договорно правоотношение не би трябвало да се счита за „смесена поръчка“ по смисъла на член 3, параграф 4, трета алинея от Директива 2014/24.

51

На трето място, тази юрисдикция поставя въпроса дали Община Любляна може да изисква всеки от партньорите да отговаря на изискването за регистрация с цел упражняване на дейност 77.110, без да наруши член 38, параграф 1 от Директива 2014/23 или член 58, параграфи 1 и 2 от Директива 2014/24 във връзка с принципите на пропорционалност, равно третиране и недопускане на дискриминация. Според нея това изискване има по-специално за последица, че предприемачът може да започне да упражнява дейността си едва след като е бил вписан пред Agencija Republike Slovenije za javnopravne evidence in storitve (Агенция на Република Словения за публичните регистри и услуги) в търговския регистър на Република Словения.

52

В това отношение запитващата юрисдикция отбелязва, че докато член 58, параграфи 1 и 2 от Директива 2014/24 позволява на възлагащия орган да изисква икономическите оператори да бъдат вписани в един от професионалните или търговските регистри в тяхната държава членка по установяване, изразът „професионална дейност“ не присъства в Директива 2014/23. Това непосочване на „професионалната дейност“ в член 38, параграф 1 от последната директива би могло да се тълкува като забрана за възлагащия орган да определя условие относно професионалната дейност, но също и като мълчаливо разрешение за включването на такова условие. Впрочем според запитващата юрисдикция последното тълкуване сякаш се подкрепя от точка 7, буква в) от приложение V към посочената директива, както и от точка III.1.1 от приложение XXI към Регламент за изпълнение 2015/1986.

53

Тази юрисдикция отбелязва също, че Община Любляна не изисква свързаното с „професионалната дейност“ условие за участие да бъде изпълнено от икономическите оператори, които се намират в отношение на зависимост (например подизпълнителите), а само от икономическите оператори, които поддържат отношения на координация с други икономически оператори (например членове на група икономически оператори), тъй като те поемат солидарна отговорност. Според нея обаче такова изискване има възпиращ ефект върху икономическите оператори, които не са регистрирани за целите на упражняването на дейност 77.110 или еквивалентните дейности от клас 77.11 от класификацията NACE Rev. 2 по Регламент № 1893/2006, но които искат да се сдружат с един или няколко други икономически оператори, които имат право да упражняват тази дейност.

54

При тези обстоятелства Državna revizijska komisija za revizijo postopkov oddaje javnih naročil (Национална комисия за контрол на процедурите за възлагане на обществени поръчки) решава да спре производството и да отправи до Съда следните преюдициални въпроси, като се има предвид, че въпроси от втори до седми се основават на схващането за приложимост на Директива 2014/23 към спора в главното производство и че осми, десети и единадесети въпрос са поставени само при условията на евентуалност, ако Съдът приеме, че е приложима Директива 2014/24:

55

С първия, втория, осмия и деветия въпрос, които следва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 5, точка 1, буква б) от Директива 2014/23 трябва да се тълкува в смисъл, че представлява „концесия за услуги“ сделката, с която възлагащ орган поверява създаването и управлението на услуга по отдаване под наем и споделяне на електрически автомобили на икономически оператор, чието финансово участие е свързано предимно с придобиването на тези автомобили, и при която приходите на този икономически оператор ще произтичат основно от таксите, заплащани от потребителите на тази услуга.

56

С тези въпроси запитващата юрисдикция иска уточнения относно разграничението между понятията за концесия и за обществена поръчка, тъй като съответният им обхват може да се припокрива. Впрочем това е една от преследваните с Директива 2014/23 цели, чието съображение 18 предвижда, че тя има за цел да изясни определението за концесия.

57

В това отношение както понятието „обществена поръчка“ по смисъла на член 2, параграф 1, точка 5 от Директива 2014/24, така и понятието „концесия“ по смисъла на член 5, точка 1, буква б) от Директива 2014/23 са самостоятелни понятия на правото на Съюза и поради това трябва да се тълкуват еднакво на неговата територия. Ето защо правната квалификация на договор по правото на дадена държава членка не е релевантна, за да се прецени дали този договор попада в приложното поле на едната или на другата директива, а въпросът дали даден договор е за концесия или за обществена поръчка трябва да се преценява изключително в светлината на правото на Съюза (вж. в този смисъл решения от 18 януари 2007 г., Auroux и др., C‑220/05, EU:C:2007:31, т. 40, от 18 юли 2007 г., Комисия/Италия, C‑382/05, EU:C:2007:445, т. 31 и от 10 ноември 2011 г., Norma-A и Dekom, C‑348/10, EU:C:2011:721, т. 40).

58

Съгласно член 2, параграф 1, точка 5 от Директива 2014/24 „договорите за обществени поръчки“ са „писмени договори с определен паричен интерес, сключени между един или повече икономически оператори и един или повече възлагащи органи, с предмет строителство, доставки на стоки или предоставяне на услуги“. Освен това член 1, параграф 2 от тази директива предвижда, че „обществена поръчка“ е придобиването от страна на един или няколко възлагащи органа посредством договор за обществена поръчка на строителство, доставки или услуги от икономически оператори, избрани от тях, без значение дали строителството, доставките или услугите са предназначени за обществени цели“.

59

Що се отнася до понятието „концесия за услуги“, то е определено в член 5, точка 1, буква б) от Директива 2014/23 като „възмезден договор, сключен в писмена форма, чрез който един или повече възлагащи органи или възложители възлагат предоставянето и управлението на услуги, различни от изпълнението на строителство по буква а), на един или повече икономически оператори, като възнаграждението за това се състои само от правото на използване на услугите, предмет на договора[,] или от това право в съчетание с възнаграждение“. Следователно, както се уточнява във втора алинея от посочената точка, „[в]ъзлагането на концесия за строителство или услуги включва прехвърлянето на концесионера на оперативен риск от експлоатирането на това строителство или услуги, включващ риск, свързан с търсенето, или риск, свързан с предлагането, или и двете. Счита се, че концесионерът е поел оперативен риск, когато при нормални условия на експлоатация не му е гарантирано, че ще си възвърне направените инвестиции или разходи по експлоатацията на строителството или услугите, които са предмет на концесията. Частта от риска, прехвърлена на концесионера, включва реално излагане на колебанията на пазара, при което евентуалната прогнозна загуба на концесионера не е само символична или пренебрежима“.

60

Видно от сравнението на тези определения, концесията за услуги се отличава от обществената поръчка по това, че правото (евентуално в съчетание с възнаграждение) да се експлоатират услугите, които са предмет на концесията, се предоставя на концесионера, който разполага в рамките на сключения договор с определена икономическа свобода за определяне на условията за експлоатация на съответните услуги и същевременно поема рисковете, свързани с тази експлоатация (вж. в този смисъл решение от 14 юли 2016 г., Promoimpresa и др., C‑458/14 и C‑67/15, EU:C:2016:558, т. 46).

61

Следователно, при условие че, както предвижда член 1, параграф 1 от Директива 2014/23, прогнозната стойност на дадена концесия е равна на или по-висока от прага, определен в член 8 от тази директива, прехвърлянето към концесионера на свързания с експлоатацията на услуги риск само по себе си е достатъчно, за да е налице концесия за услуги по смисъла на член 5, точка 1, буква б) от посочената директива. В това отношение е без значение, че финансовото участие на икономическия оператор не е същото като това на възлагащия орган.

62

В настоящия случай, както е видно от акта за преюдициално запитване, Община Любляна по никакъв начин не възнамерява да предпази концесионера от риск от загуби. Действително тази община е посочила, от една страна, че ще се откаже от събирането на сумата, съответстваща на таксите за паркиране на местата, които ще бъдат използвани за услугата по отдаване под наем и споделяне на електрически автомобили, и от друга страна, че ще поеме разходите за редовна поддръжка на местата за паркиране, предоставени на икономическия оператор.

63

От акта за преюдициално запитване обаче е видно, че посоченият в предходната точка принос на възлагащия орган не може да премахне оперативния риск за икономическия оператор. От това следва, че последният ще може да си възвърне направените инвестиции и разходи при експлоатацията на разглежданата в главното производство услуга само ако реализира значителни приходи от плащането на такси от ползвателите на услугата.

64

Освен това обстоятелството, че финансовото участие на икономическия оператор е предназначено предимно за закупуването на електрическите автомобили, не може да доведе до разглеждане на планираната от Община Любляна обществена система за даване под наем и споделяне на електрически автомобили като „смесен договор“ по смисъла на член 20 от Директива 2014/23.

65

Наистина член 20, параграф 4 от тази директива във връзка с параграф 2 от същия член предвижда, че при смесени договори, съдържащи елементи на концесии, както и делими елементи на договори за обществена поръчка, които попадат в обхвата на Директива 2014/24, смесеният договор се възлага съгласно Директива 2014/24. За да може обаче да се приложи член 20, параграф 4 от Директива 2014/23, трябва да се установи и наличието на обществена поръчка по смисъла на Директива 2014/24.

66

Както обаче бе посочено в точка 58 от настоящото решение, от член 1, параграф 2 от Директива 2014/24 следва, че процедурата за възлагане на обществена поръчка има за цел „придобиването от страна на един или няколко възлагащи органа посредством договор за обществена поръчка на строителство, доставки или услуги“. Що се отнася до член 2, параграф 1, точка 8 от тази директива, в него „обществени поръчки за доставки“ се определя като „договори, чийто предмет е покупка, лизинг, наем или финансов лизинг, със или без правото на закупуване на продуктите“.

67

От това следва, че самият възлагащ орган, който организира обществена поръчка за доставки, цели да извлече полза от стоките, които е купил или е взел на лизинг или под наем.

68

Настоящият случай обаче не е такъв. Всъщност, както е видно от акта за преюдициално запитване, в главното производство Община Любляна не желае да придобие електрически автомобили в своя полза. Напротив, тази община иска да възложи на икономически оператор експлоатацията на услуга, позволяваща на трети лица да наемат автомобили, без да се стреми самата тя да поеме тази услуга, нито да наеме превозни средства за собствена употреба. В по-широк смисъл, както е видно от указанията, посочени в точка 36 от настоящото решение, тази система има за цел да допринесе за намаляване на екологичните щети от автомобилното движение и да насърчи устойчивото развитие на Община Любляна, по-специално като се възприеме концепцията за устойчива мобилност. Освен това, доколкото електрическите автомобили изглеждат неделими от самата концесия за услуги, от член 8, параграф 2 от Директива 2014/23 следва, че тези превозни средства трябва да се разглеждат като доставки, свързани с услугите, предмет на концесията.

69

При това положение и освен ако не се установи друго при проверките, които запитващата юрисдикция следва да извърши, не изглежда възможно да се приеме, че е налице обществена поръчка за доставки по смисъла на член 2, параграф 1, точка 8 от Директива 2014/24.

70

Накрая, следва да се отбележи, че определянето дали даден договор е за концесия по смисъла на член 5, точка 1 от Директива 2014/23, или за обществена поръчка по смисъла на член 2, параграф 1, точка 5 от Директива 2014/24, не може да следва от избора на възлагащия орган на кодовете по CPV, посочени в документацията за поръчката или концесията, по-специално в приложение V към тези две директиви. Всъщност задължението за използване на кодове по CPV съгласно Регламент № 2195/2002 е само последица от приложимостта на Директива 2014/23 или на Директива 2014/24, както следва съответно от член 27 от първата и от член 23 от втората директива.

71

Следователно едва след като е установил, че процедура за възлагане на концесия попада в приложното поле на Директива 2014/23 или че процедура за възлагане на обществена поръчка попада в приложното поле на Директива 2014/24, възлагащият орган е длъжен да определи съответния код или съответните кодове по CPV.

72

Макар да са предназначени да улеснят запознаването на икономическите оператори с обявленията за поръчки от техния сектор на дейност, кодовете по CPV са само един от елементите на описанието на предмета на поръчката, още повече че съдържащата се в Регламент № 2195/2002 класификация може да се окаже непълна или остаряла, имайки предвид по-специално технологичния напредък.

73

Така по принцип посочването на погрешен код по CPV няма последици. Положението обаче би било различно, ако тази грешка свидетелства за волята на възлагащия орган да накърни интересите на един или няколко икономически оператори и следователно да наруши конкуренцията. Подобна хипотеза всъщност би попаднала в обхвата на член 3, параграф 1, втора алинея от Директива 2014/23.

74

По изложените съображения на първия, втория, осмия и деветия въпрос следва да се отговори, че член 5, точка 1, буква б) от Директива 2014/23 трябва да се тълкува в смисъл, че представлява „концесия за услуги“ сделката, с която възлагащ орган поверява създаването и управлението на услуга по отдаване под наем и споделяне на електрически автомобили на икономически оператор, чието финансово участие е свързано предимно с придобиването на тези автомобили, и при която приходите на този икономически оператор ще произтичат основно от таксите, заплащани от потребителите на тази услуга, при положение че тези характеристики са от естество да докажат, че рискът, свързан с експлоатацията на съответните услуги, е прехвърлен към посочения икономически оператор.

75

С третия и четвъртия си въпрос, които следва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 8 от Директива 2014/23 трябва да се тълкува в смисъл, че за да определи дали е достигнат прагът за прилагане на тази директива, възлагащият орган трябва да прецени „общия[…] оборот на концесионера без ДДС за срока на договора“, като вземе предвид таксите, които ползвателите ще платят на концесионера, както и инвестициите и разходите, които ще направят концесионерът и/или възлагащият орган.

76

Съгласно член 8, параграфи 1 и 2 от тази директива тя се прилага за концесии, чиято стойност е равна на или надвишава 5350000 EUR, като се уточнява, че стойността на концесията е общият оборот на концесионера без ДДС за срока на договора, определен като прогнозна стойност от възлагащия орган или възложителя, получен като възнаграждение за строителството и услугите, предмет на концесията, както и за доставките, които са свързани с това строителство и услуги.

77

Тъй като оборотът представлява сумата, произтичаща от продажбата на стоки и предоставянето на услуги, „общият оборот на концесионера без ДДС за срока на договора“ по смисъла на член 8, параграф 2 от посочената директива, включва по необходимост таксите, платени на концесионера от ползвателите като възнаграждение за използването на услугите, предмет на концесията. Впрочем в член 8, параграф 3, буква б) от същата директива ясно се посочва, че „[п]ри изчисляване на прогнозната стойност на концесията възлагащите органи и възложителите отчитат, когато е приложимо, по-специално […] приходи от такси и глоби, заплащани от ползвателите на строителството или услугите, различни от събираните от името на възлагащия орган или възложителя“.

78

Освен това от член 8, параграф 3, буква в) от Директива 2014/23 следва, че при това изчисляване трябва да се вземат предвид и „плащания или всякакви финансови предимства под каквато и да е форма, предоставени на концесионера от възлагащия орган […]“. Такива плащания или финансови предимства всъщност намаляват инвестицията, която трябва да направи концесионерът.

79

Въпреки това „общият оборот на концесионера без ДДС за срока на договора“ няма как да не е прогнозен и по дефиниция несигурен.

80

Така възлагащият орган може също да приеме, че прагът, предвиден за прилагането на Директива 2014/23, е достигнат, когато инвестициите и разходите за концесионера (сам или заедно с възлагащия орган) през целия срок на прилагане на договора за концесия явно надхвърлят този праг. Впрочем отчитането на тези инвестиции и разходи допринася за придаването на обективен характер на прогнозната стойност на концесията, която възлагащият орган трябва да определи, както изисква член 8, параграф 3 от Директива 2014/23.

81

Това тълкуване се потвърждава от член 18, параграф 2 от посочената директива. Всъщност съгласно тази разпоредба за концесиите, които (както в главното производство) са предвидени за повече от „пет години, максималният срок на концесията не трябва да надвишава времето, в рамките на което може разумно да се очаква концесионерът да си възвърне направените инвестиции за експлоатация на строителството или услугите и да получи доход от вложения капитал, като се отчитат инвестициите, необходими за постигане на конкретните цели на договора. Инвестициите, които се вземат предвид за целите на това изчисление, включват както първоначалните инвестиции, така и инвестициите, направени по време на срока на концесията“.

82

Освен това съгласно последното изречение от съображение 52 от посочената директива, което изяснява обхвата на последната разпоредба, възлагащите органи „следва винаги да могат да възложат концесия за срок, по-кратък от времето, необходимо за възвръщане на инвестициите, при условие че [е предвидена компенсация и тази] компенсация не премахва оперативния риск“.

83

От това следва, че финансовото участие на концесионера, а именно направената от него инвестиция, както и разходите, които той ще трябва да понесе през целия срок на прилагане на договора за концесия, могат да бъдат взети предвид при изчисляване на прогнозната стойност на концесията.

84

От изложените по-горе съображения следва, че член 8 от Директива 2014/23 трябва да се тълкува в смисъл, че за да определи дали е достигнат прагът за прилагане на тази директива, възлагащият орган трябва да прецени „общия[…] оборот на концесионера без ДДС за срока на договора“, като вземе предвид таксите, които ползвателите ще платят на концесионера, както и инвестициите и разходите, които ще направи възлагащият орган. Възлагащият орган обаче може също така да приеме, че прагът, предвиден за прилагането на Директива 2014/23, е достигнат, когато инвестициите и разходите за концесионера (сам или заедно с възлагащия орган) през целия срок на прилагане на договора за концесия явно надхвърлят този праг.

85

С петия си въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 38, параграф 1 от Директива 2014/23 във връзка с точка 7, буква б) от приложение V към тази директива и със съображение 4 от нея, както и с член 4 от Регламент за изпълнение 2015/1986 и с точка III.1.1 от приложение XXI към него, трябва да се тълкува в смисъл, че възлагащият орган може да изисква — във връзка с критериите за подбор и оценка на качествата на кандидатите — икономическите оператори да бъдат вписани в търговския регистър или в професионален регистър.

86

Следва да се отбележи, че за разлика от член 58, параграф 1 от Директива 2014/24, член 38, параграф 1 от Директива 2014/23 не предвижда изрично, че възлагащият орган може да наложи като критерий за участие в процедура за възлагане на концесия критерии за подбор, свързани с годността за упражняване на професионална дейност.

87

Мълчанието обаче по този въпрос на член 38, параграф 1 от Директива 2014/23 не може да е равнозначно на забрана за възлагащия орган да налага като критерий за участие в процедура за възлагане на концесия критерии за подбор, свързани с годността за упражняване на професионална дейност.

88

Първо, целта за гъвкавост, която стои в основата на тази директива и е припомнена в съображения 1 и 8 от нея, позволява в рамките на тази директива да се възприеме широко тълкуване на понятието „професионални способности“ по член 38, параграф 1 от нея и да се приеме, че то обхваща годността за упражняване на професионална дейност.

89

Второ, съгласно точка 7, буква б) от приложение V към посочената директива, озаглавено „Информация, която трябва да бъде включена в обявленията за възлагане на концесия, посочени в член 31“, възлагащият орган трябва при необходимост да посочи в рамките на условията за участие „дали изпълнението нa услугата е запазено само зa определенa професия съгласно законовa, подзаконовa или административнa разпоредбa“. От тази разпоредба следва да се заключи, че когато предоставянето на услуга е запазено за определена професия, възлагащият орган има право да изисква икономическият оператор да бъде вписан в търговски или професионален регистър.

90

Трето, точка III.1 от приложение XXI към Регламент за изпълнение 2015/1986 предвижда, че изисквайки „Правна, икономическа, финансова и техническа информация“, възлагащият орган може да наложи условие за участие, свързано с „[г]одност[та] за упражняване на професионалната дейност, включително изисквания във връзка с вписването в професионални или търговски регистри“.

91

В съответствие обаче с принципа на взаимно признаване, посочен в съображение 4 от Директива 2014/23, икономическият оператор трябва да може да докаже годността си да изпълни концесията, като се позове на документи, свидетелстващи например за вписване в професионален регистър или в търговския регистър и издадени от компетентните органи на държавата членка, в която е установен. Следователно този принцип не допуска възлагащият орган да изисква като критерий за качествен подбор вписване на даден икономически оператор в професионален регистър или в търговския регистър в държавата членка, в която се изпълнява концесията, в хипотезата, в която този икономически оператор вече е вписан в подобен регистър в държавата членка, в която е установен (вж. по аналогия решение от 20 май 2021 г., Riigi Tugiteenuste Keskus, C‑6/20, EU:C:2021:402, т. 49 и 55).

92

По изложените съображения на петия въпрос следва да се отговори, че член 38, параграф 1 от Директива 2014/23 във връзка с точка 7, буква б) от приложение V към тази директива и със съображение 4 от нея, както и с член 4 от Регламент за изпълнение 2015/1986 и с точка III.1.1 от приложение XXI към него, трябва да се тълкува в смисъл, че възлагащият орган може да изисква — във връзка с критериите за подбор и оценка на качествата на кандидатите — икономическите оператори да бъдат вписани в търговския регистър или в съответния професионален регистър, стига те да могат да се позоват на вписването си в подобен регистър в държавата членка, в която са установени.

93

С шестия си въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 38, параграф 1 от Директива 2014/23 във връзка с член 27 от тази директива и с член 1 от Регламент № 2195/2002 трябва да се тълкува в смисъл, че възлагащ орган, който изисква от икономическите оператори да бъдат вписани в търговския регистър или в съответния професионален регистър на държава — членка на Съюза, може да се позове не на Общия терминологичен речник, свързан с обществените поръчки, който се състои от кодове по CPV, а на класификацията NACE Rév. 2, установена с Регламент № 1893/2006.

94

Следва да се отбележи, че член 27 от Директива 2014/23 гласи, че „[в]сички препратки към номенклатури в контекста на възлагането на концесии трябва да се основават на Общия терминологичен речник, свързан с обществените поръчки (CPV), приет съгласно Регламент […] № 2195/2002“.

95

Освен това член 1 от Регламент № 2195/2002 предвижда, че се „[п]риема […] единна класификационна система, прилагана относно обществените поръчки, под формата на Общ терминологичен речник, свързан с обществените поръчки (Common Procurement Vocabulary (CPV)“. В това отношение в съображения 1 и 3 от този регламент се посочва, че „[и]зползването на различни номенклатури пречи на откриването и прозрачността на обществените поръчки в страните от Европейския съюз“, така че е „[н]еобходимо […] посредством единна класификационна система на обществените поръчки да се унифицират наименованията, използвани от органите и институциите, възлагащи поръчките, за описване на предмета на провежданите от тях търгове“.

96

От съвместния прочит на разпоредбите, посочени в точки 94 и 95 от настоящото решение, следва, че възлагащият орган е длъжен да се позове единствено на Общия терминологичен речник, свързан с обществените поръчки. Освен това от член 1, параграф 2 от Регламент № 1893/2006 е видно, че този регламент се прилага единствено при използване на класификацията NACE Rév. 2 за статистически цели.

97

Ето защо на шестия въпрос следва да се отговори, че член 38, параграф 1 от Директива 2014/23 във връзка с член 27 от тази директива и с член 1 от Регламент № 2195/2002 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска възлагащ орган, който изисква от икономическите оператори да бъдат вписани в търговския регистър или в съответния професионален регистър на държава — членка на Съюза, да се позове не на Общия терминологичен речник, свързан с обществените поръчки, който се състои от кодове по CPV, а на класификацията NACE Rév. 2, установена с Регламент № 1893/2006.

98

Със седмия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 38, параграфи 1 и 2 от Директива 2014/23 във връзка с член 26, параграф 2 от тази директива трябва да се тълкува в смисъл, че възлагащ орган може, без да наруши принципа на пропорционалност, закрепен в член 3, параграф 1, първа алинея от посочената директива, да изисква всеки от членовете на временно сдружение от предприятия да бъде вписан в търговския регистър или в съответния професионален регистър на държава членка с цел упражняване на дейността по даване под наем и оперативен лизинг на леки и лекотоварни автомобили, без водач.

99

Член 38, параграф 2, първо изречение от Директива 2014/23 предвижда правото на икономически оператор да използва капацитета на други субекти, независимо от правния характер на отношенията му с тях, за да изпълни условията за участие, свързани както с техническите и професионалните способности, така и с икономическото и финансовото състояние, посочени в параграф 1 на тази разпоредба (вж. по аналогия — в областта на възлагането на обществени поръчки — решения от 10 октомври 2013 г., Swm Costruzioni 2 и Mannocchi Luigino, C‑94/12, EU:C:2013:646, т. 29 и 33 и от 7 септември 2021 г., Klaipėdos regiono atliekų tvarkymo centras, C‑927/19, EU:C:2021:700, т. 150). Освен това съгласно второто изречение от този параграф, „[к]огато икономически оператор иска да използва капацитета на други субекти, той трябва да докаже на възлагащия орган или възложителя, че за целия срок на концесията ще разполага с необходимите ресурси, например като представя доказателство за поетия от посочените субекти ангажимент за тази цел“.

100

Ето защо е видно, че член 38 от тази директива предоставя голяма свобода на икономическия оператор, за да си сътрудничи с други субекти, които да му позволят по-специално да се сдобие с капацитета, който му липсва. Затова тази разпоредба не може да се тълкува в смисъл, че задължава икономическия оператор да поиска единствено съдействието на субекти, всеки от които е годен да упражнява една и съща професионална дейност. Всъщност по правило икономически оператор, който иска капацитета на други субекти, цели или да увеличи капацитета, с който вече разполага, но евентуално в недостатъчно количество или с недостатъчно качество, или да си осигури капацитет или компетентност, които му липсват.

101

Би било непропорционално — особено в последната хипотеза — да се изисква всички членове на временно сдружение от предприятия да са годни да упражняват съответната професионална дейност. Всъщност принципът на пропорционалност, който е закрепен в член 3, параграф 1, първа алинея от Директива 2014/23 и е общ принцип на правото на Съюза, изисква правилата, установени от държавите членки или възлагащите органи в изпълнение на разпоредбите на тази директива, да не надхвърлят необходимото за постигането на преследваните със същата директива цели (вж. по аналогия — в областта на възлагането на обществени поръчки — решения от 16 декември 2008 г., Michaniki, C‑213/07, EU:C:2008:731, т. 48 и от 7 септември 2021 г., Klaipėdos regiono atliekų tvarkymo centras, C‑927/19, EU:C:2021:700, т. 155).

102

В този смисъл член 26, параграф 2, втора алинея от Директива 2014/23 предвижда по-специално, че „[к]огато е необходимо, възлагащите органи или възложителите могат да поясняват в документацията за концесията по какъв начин групи от икономически оператори трябва да изпълняват изискванията, свързани с икономическото и финансовото състояние или с техническите и професионалните способности по член 38, при условие че това е обосновано от обективни причини и е пропорционално“.

103

В настоящия случай преюдициалното запитване не съдържа никакви данни, от които да може да се предположи, че в съответствие с член 26, параграф 2, втора алинея от Директива 2014/23 би било необходимо и обосновано от обективни и пропорционални причини да се изисква от всеки от членовете на временно сдружение от предприятия да бъде вписан в търговския регистър или в съответния професионален регистър с цел упражняване на дейност по даване под наем и оперативен лизинг на леки и лекотоварни автомобили, без водач.

104

При това положение на седмия въпрос следва да се отговори, че член 38, параграфи 1 и 2 от Директива 2014/23 във връзка с член 26, параграф 2 от тази директива трябва да се тълкува в смисъл, че възлагащ орган не може, без да наруши принципа на пропорционалност, закрепен в член 3, параграф 1, първа алинея от посочената директива, да изисква всеки от членовете на временно сдружение от предприятия да бъде вписан в търговския регистър или в съответния професионален регистър на държава членка с цел упражняване на дейността по даване под наем и оперативен лизинг на леки и лекотоварни автомобили, без водач.

105

Предвид отговора, даден на първия, втория, осмия и деветия въпрос, не е необходимо да се разглеждат десетият и единадесетият въпрос.

106

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (осми състав) реши: