–

за Slowakische Republik, от M. Burgstaller, solicitor, и K. Pörnbacher, Rechtsanwalt,

–

за Achmea BV, от M. Leijten, D. Maláčová, H. Bälz и R. Willer, Rechtsanwälte, както и от A. Marsman, advocaat,

–

за германското правителство, от T. Henze, в качеството на представител,

–

за чешкото правителство, от M. Smolek, J. Vláčil и M. Hedvábná, в качеството на представители,

–

за естонското правителство, от K. Kraavi-Käerdi и N. Grünberg, в качеството на представители,

–

за гръцкото правителство, от S. Charitaki, S. Papaioannou и G. Karipsiadis, в качеството на представители,

–

за испанското правителство, от S. Centeno Huerta и A. Rubio González, в качеството на представители,

–

за френското правителство, от D. Colas и D. Segoin, в качеството на представители,

–

за италианското правителство, от G. Palmieri, в качеството на представител, подпомагана от S. Fiorentino, avvocato dello Stato,

–

за кипърското правителство, от E. Symeonidou и E. Zachariadou, в качеството на представители,

–

за латвийското правителство, от I. Kucina и G. Bambāne, в качеството на представители,

–

за унгарското правителство, от M.Z. Fehér и G. Koós, в качеството на представители,

–

за нидерландското правителство, от M. Bulterman и J. Langer, в качеството на представители,

–

за австрийското правителство, от C. Pesendorfer и M. Klamert, в качеството на представители,

–

за полското правителство, от B. Majczyna, L. Bosek, R. Szczęch и M. Cichomska, в качеството на представители,

–

за румънското правителство, от R. H. Radu, в качеството на представител, подпомаган от R. Mangu и E. Gane, consilieri,

–

за финландското правителство, от S. Hartikainen, в качеството на представител,

–

за Европейската комисия, от T. Maxian Rusche, J. Baquero Cruz, L. Malferrari и F. Erlbacher, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на членове 18 ДФЕС, 267 ДФЕС и 344 ДФЕС.

2

Запитването е отправено в рамките на спор между Slowakische Republik (Словашката република) и Achmea BV по повод на арбитражно решение от 7 декември 2012 г., постановено от арбитражния съд, предвиден от Спогодбата за насърчаване и взаимна защита на инвестициите между Кралство Нидерландия и Чешката и Словашка федерална република (наричана по-нататък „двустранният инвестиционен договор“ или „ДИД“).

3

ДИД е сключен през 1991 г. и влиза в сила на 1 януари 1992 г. Съгласно член 3, параграф 1 от него всяка от договарящите се страни се задължава да осигурява справедливо и безпристрастно третиране на инвестициите на инвеститори на другата договаряща се страна и да не накърнява с неоправдани или дискриминационни мерки управлението, поддръжката, използването, владеенето или разпореждането с тези инвестиции. Съгласно член 4 от ДИД всяка от договарящите се страни гарантира свободни преводи на свързаните с инвестиции плащания, в частност на печалби, лихви и дивиденти, без неоправдани ограничения или забавяне и в свободно конвертируема валута.

4

Член 8 от ДИД предвижда:

„1)   Всеки спор между една от договарящите се страни и инвеститор от другата договаряща се страна във връзка с негова инвестиция се урежда по възможност с извънсъдебно споразумение.

2)   Всяка от договарящите се страни дава съгласие с настоящата спогодба, че ако спорът по смисъла на параграф 1 от този член не бъде уреден с извънсъдебно споразумение в шестмесечен срок от датата, на която една от страните е поискала извънсъдебното му уреждане, този спор ще се отнася за решаване до арбитражен съд.

3)   Предвиденият в параграф 2 от този член арбитражен съд се учредява за всеки отделен случай по следния начин: всяка страна по спора назначава арбитър и така назначените двама арбитри заедно избират трети арбитър, гражданин на трета държава, който ще бъде председател на съда. Всяка страна по спора назначава своя арбитър в срок от два месеца, считано от датата, на която инвеститорът е уведомил другата договаряща се страна за решението си да отнесе спора до арбитражен съд, а председателят се назначава в срок от три месеца, считано от същата дата.

4)   Ако назначаването им не се е състояло в гореупоменатите срокове, всяка страна по спора може да покани председателя на Арбитражния институт към Търговската камара на Стокхолм да извърши необходимите назначения. Ако председателят е гражданин на една от договарящите се страни или ако е в невъзможност да изпълни тази функция по каквато и да е друга причина, заместник-председателят се приканва да извърши необходимите назначения. Ако заместник-председателят е гражданин на една от договарящите се страни или ако и той е в невъзможност да изпълни тази функция, най-възрастният член на Арбитражния институт, който не е гражданин на една от договарящите се страни, се приканва да извърши необходимите назначения.

5)   Арбитражният съд определя сам процесуалните си правила в съответствие с Арбитражните правила на Комисията на Организацията на Обединените нации по международно търговско право (Унситрал).

6)   Арбитражният съд се произнася по правния спор, като взема предвид в частност, но не само:

7)   Съдът се произнася с мнозинство от гласовете; решението му е окончателно и задължително за страните по спора“.

5

Съгласно член 1059, параграф 2 от Zivilprozessordnung (Граждански процесуален кодекс) арбитражни решения могат да се отменят само на посочените в тази разпоредба отменителни основания, сред които нищожност на арбитражното споразумение по силата на приложимия за него закон, избран от страните, и недопустимост на признаването и изпълнението на арбитражното решение поради противоречие с обществения ред.

6

На 1 януари 1993 г. Словашката република като правоприемник на Чешката и словашка федерална република встъпва в правата и задълженията на последната по ДИД, а на 1 май 2004 г. се присъединява към Европейския съюз.

7

През 2004 г. в рамките на реформа на системата на здравеопазване Словашката република отваря словашкия пазар за местни и чуждестранни дружества, предлагащи частни здравноосигурителни услуги. Предприятието Achmea, което е част от нидерландска застрахователна група, получава лиценз за извършване на здравноосигурителна дейност и учредява в Словакия свое дъщерно дружество, в което внася капитали и чрез което предлага частни здравноосигурителни услуги на словашкия пазар.

8

През 2006 г. Словашката република частично преразглежда либерализацията на пазара на частни здравноосигурителни услуги. По-конкретно, със закон от 25 октомври 2007 г. тя забранява разпределянето на печалби от частна здравноосигурителна дейност. Впоследствие с решение от 26 януари 2011 г. Ústavný súd Slovenskej republiky (Конституционен съд на Словашката република) обявява забраната за противоречаща на словашката конституция, поради което със закон, влязъл в сила на 1 август 2011 г., Словашката република отново разрешава разпределянето на печалби от такава дейност.

9

Тъй като смята, че законодателните мерки на Словашката република са му причинили вреди, през октомври 2008 г. Achmea завежда арбитражно дело срещу тази държава членка на основание член 8 от ДИД.

10

Тъй като за място на арбитража е избран Франкфурт на Майн (Германия), към арбитражното производство се прилага германското право.

11

В арбитражното производство Словашката република повдига възражение за липса на компетентност на арбитражния съд. В това отношение тя поддържа, че поради присъединяването ѝ към Съюза сезирането на арбитражен съд по член 8, параграф 2 от ДИД е несъвместимо с правото на Съюза. С междинно арбитражно решение от 26 октомври 2010 г. арбитражният съд отхвърля възражението. Словашката република предявява иск пред германските съдилища да отменят това арбитражно решение, но искът ѝ е отхвърлен на първа и въззивна инстанция.

12

С арбитражно решение от 7 декември 2012 г. арбитражният съд осъжда Словашката република да заплати на Achmea обезщетение за вреди в размер от 22,1 милиона евро заедно с лихви. Словашката република предявява иск за отмяна на това арбитражно решение пред Oberlandesgericht Frankfurt am Mаin (Висш областен съд Франкфурт на Майн, Германия). Този съд отхвърля иска и Словашката република обжалва пред Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд, Германия).

13

Запитващата юрисдикция припомня, че след присъединяването на Словашката република към Съюза на 1 май 2004 г. разглежданият ДИД вече съставлява споразумение между държави членки, поради което в случай на противоречие разпоредбите на правото на Съюза имат предимство пред разпоредбите на ДИД в урежданите от правото на Съюза области.

14

В това отношение Словашката република изразява съмнения в съвместимостта на арбитражната клауза по член 8 от ДИД с членове 18 ДФЕС, 267 ДФЕС и 344 ДФЕС. Въпреки че не споделя тези съмнения, запитващата юрисдикция намира необходимо за целите на решаването на отнесения до нея спор да отправи разглежданото тук преюдициално запитване до Съда, тъй като досега той не се е произнасял по тези въпроси, а те са с огромно значение поради големия брой все още действащи между държавите членки двустранни инвестиционни договори с аналогични арбитражни клаузи.

15

На първо място, запитващата юрисдикция се съмнява дали изобщо е приложим член 344 ДФЕС. Най-напред, макар това да не личи ясно от текста на тази разпоредба, от предмета и целта ѝ следва, че тя не се отнася до споровете между частноправни субекти и държава членка.

16

По-нататък запитващата юрисдикция посочва, че по предмет член 344 ДФЕС обхваща единствено споровете за тълкуването и прилагането на Договорите. Спорът в главното производство обаче не е такъв, доколкото арбитражното решение от 7 декември 2012 г. е постановено само на основание на ДИД.

17

Накрая запитващата юрисдикция отбелязва, че член 344 ДФЕС има за цел да гарантира установената с Договорите уредба на правомощията и следователно самостоятелността на правната система на Съюза, чието зачитане се осигурява от Съда, и същевременно е конкретно изражение на задължението за лоялност на държавите членки към Съда по смисъла на член 4, параграф 3 ДЕС. Според тази юрисдикция обаче от това не може да се заключи, че член 344 ДФЕС защитава компетентността на Съда по отношение на всеки спор, в който би могло да се стигне до прилагане или тълкуване на правото на Съюза. Всъщност тази разпоредба защитава изключителната компетентност на Съда само доколкото държавите членки трябва да използват предвидените в Договорите производства пред Съда. Спорове като разглеждания в главното производство обаче не се уреждат чрез производствата пред съдилищата на Съюза. Всъщност Договорите не предвиждат съдебен ред, по който инвеститор като Achmea да може да предяви пред съдилищата на Съюза правото си на обезщетение от държава членка, произтичащо от двустранен инвестиционен договор като разглеждания ДИД.

18

На второ място, запитващата юрисдикция се съмнява дали член 267 ДФЕС е пречка за арбитражни клаузи като обсъжданата в главното производство.

19

В това отношение тя най-напред подчертава, че само по себе си арбитражното производство не би могло да осигури еднакво прилагане на правото на Съюза, каквото цели да гарантира член 267 ДФЕС. Всъщност, въпреки че съгласно член 8, параграф 6 от ДИД трябва да спазва правото на Съюза и да го прилага с предимство в случай на противоречие, арбитражният съд няма възможност да сезира Съда с преюдициално запитване, тъй като не може да се смята за „юрисдикция“ по смисъла на член 267 ДФЕС.

20

По-нататък запитващата юрисдикция посочва, че въпреки това в случая единството при тълкуването на правото на Съюза може да се счита за гарантирано, доколкото преди изпълнението на арбитражното решение може да бъде поискано държавен съд да провери съвместимостта му с правото на Съюза, като при необходимост държавният съд може да сезира Съда с преюдициално запитване. Освен това съгласно член 1059, параграф 2, точка 2, буква b) от Гражданския процесуален кодекс, когато признаването или изпълнението на арбитражното решение противоречи на обществения ред, това е основание за отмяната на въпросното решение. По аналогия с постановеното от Съда за арбитражните решения по спорове между частноправни субекти според запитващата юрисдикция има основание правомощието на националните съдилища за контрол над арбитражните решения по спорове между частноправен субект и държава членка да бъде ограничено само до проверка за нарушения на основни разпоредби на правото на Съюза. Според запитващата юрисдикция не би трябвало като последица от това да се приема, че арбитражни клаузи като обсъжданата в главното производство са в противоречие с член 267 ДФЕС.

21

Накрая запитващата юрисдикция добавя, че Съдът вече е постановил, че международно споразумение, което предвижда извън институционалната и правораздавателна рамка на Съюза да се създаде специализиран съд, натоварен с тълкуването и прилагането на разпоредбите на това споразумение, е съвместимо с правото на Съюза, при положение че не се накърнява автономията на правния ред на Съюза. Съдът не изразява резерви към създаването на правораздавателна система, която е по същество предназначена да осигури решаването на спорове относно тълкуването и прилагането на самите разпоредби на съответното международно споразумение и не засяга правомощията на съдилищата на държавите членки за тълкуване и прилагане на правото на Съюза, нито възможността или съответно задължението им да сезират Съда с преюдициални запитвания. Същевременно обсъжданият в главното производство арбитражен съд е следвало да се произнесе именно по нарушение на разпоредбите на ДИД, който той е трябвало да тълкува в светлината на правото на Съюза, и в частност на разпоредбите за свободното движение на капитали.

22

На трето място, запитващата юрисдикция констатира, че за разлика от нидерландските и словашките инвеститори, инвеститорите от държави членки, различни от Кралство Нидерландия и Словашката република, нямат възможност да сезират арбитражен вместо държавен съд, а това е значителна неизгода, която би могла да представлява забранена от член 18 ДФЕС дискриминация. Все пак, когато двустранна спогодба в рамките на Съюза ограничава възможността за ползване на определено предимство, така че то да е достъпно само за гражданите на договарящите се държави членки, това ограничение би било дискриминационно само ако гражданите на другите държави членки, които не могат да ползват предимството, се намират в обективно сходно положение. В случая обаче според запитващата юрисдикция това не е така, доколкото като присъща последица на двустранните споразумения взаимните права и задължения по тези споразумения са налице само за гражданите и юридическите лица на двете сключили ги държави членки.

23

По тези съображения Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

24

След като на 19 септември 2017 г. генералният адвокат представи заключението си, с молби, подадени в секретариата на Съда съответно на 3 ноември, 19 октомври и 16 октомври 2017 г., чешкото, унгарското и полското правителство искат възобновяване на устната фаза на производството на основание член 83 от Процедурния правилник на Съда.

25

В подкрепа на исканията си тези правителства изразяват несъгласие със заключението на генералния адвокат.

26

Следва обаче да се припомни, от една страна, че Статутът на Съда на Европейския съюз и Процедурният правилник на Съда не предвиждат възможност за заинтересованите субекти по член 23 от Статута да представят становища в отговор на заключението на генералния адвокат (решение от 22 юни 2017 г., Federatie Nederlandse Vakvereniging и др., C‑126/16, EU:C:2017:489, т. 30).

27

От друга страна, съгласно член 252, втора алинея ДФЕС генералният адвокат представя публично, при пълна безпристрастност и независимост, мотивирани заключения по делата, за които съгласно Статута на Съда на Европейския съюз се изисква неговото произнасяне. Съдът не е обвързан нито от това заключение, нито от изложените от генералния адвокат мотиви към него. Поради това несъгласието на заинтересован субект със заключението на генералния адвокат не може само по себе си да бъде основание за възобновяване на устната фаза на производството, независимо какви са разгледаните в заключението въпроси (решение от 25 октомври 2017 г., Polbud — Wykonawstwo, C‑106/16, EU:C:2017:804, т. 24 и цитираната съдебна практика).

28

Независимо от това, Съдът може във всеки момент, след изслушване на генералния адвокат, да разпореди възобновяване на устната фаза на производството в съответствие с член 83 от своя процедурен правилник, по-специално когато смята, че делото не е достатъчно изяснено, или когато делото трябва да бъде решено въз основа на довод, който страните не са разисквали (решение от 22 юни 2017 г., Federatie Nederlandse Vakvereniging и др., C‑126/16, EU:C:2017:489, т. 33 и цитираната съдебна практика).

29

В случая обаче, доколкото исканията се свеждат до изразяване на несъгласието на чешкото, унгарското и полското правителство със заключението на генералния адвокат, а не съдържат нови доводи, въз основа на които трябва да бъде решено делото, след изслушване на генералния адвокат Съдът намира, че разполага с всички необходими факти и доказателства, за да се произнесе по делото, и че същите са обсъдени между заинтересованите субекти.

30

По тези съображения исканията за възобновяване на устната фаза на производството трябва да се отхвърлят.

31

С първия и втория въпрос, които следва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция иска по същество да установи дали членове 267 ДФЕС и 344 ДФЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат разпоредба на сключено от държавите членки международно споразумение като член 8 от ДИД, съгласно която всеки инвеститор от една от тези държави членки може в случай на спор във връзка с инвестиции в другата държава членка да заведе дело срещу последната пред арбитражен съд, чиято компетентност тази държава членка се е задължила да приеме.

32

За да се отговори на тези въпроси, следва да се припомни, че съгласно постоянната практика на Съда международно споразумение не би могло да засегне установената с Договорите уредба на правомощията, и следователно — самостоятелността на правната система на Съюза, чието зачитане се осигурява от Съда. Този принцип е изрично вписан в член 344 ДФЕС, съгласно който държавите членки се задължават да не уреждат споровете, отнасящи се до тълкуването или прилагането на Договорите, по начини, различни от тези, предвидени в тях (становище 2/13 (присъединяване на Съюза към ЕКПЧ) от 18 декември 2014 г., EU:C:2014:2454, т. 201 и цитираната съдебна практика).

33

Също съгласно постоянната практика на Съда автономията на правото на Съюза както спрямо правото на държавите членки, така и спрямо международното право се обяснява с основните особености на Съюза и неговото право, свързани в частност с конституционната структура на Съюза и със самото естество на това право. Всъщност правото на Съюза се характеризира с това, че произтича от автономен източник, представляван от Договорите, с предимството по отношение на правните системи на държавите членки, както и с директния ефект на цяла поредица разпоредби, приложими по отношение на техните граждани и самите тях. От тези особености води началото си структурирана система от принципи, норми и взаимозависими правоотношения, които обвързват взаимно самия Съюз и неговите държави членки, както и последните помежду им (вж. в този смисъл становище 2/13 (присъединяване на Съюза към ЕКПЧ) от 18 декември 2014 г., EU:C:2014:2454, т. 165—167 и цитираната съдебна практика).

34

В този смисъл правото на Съюза почива на основополагащото схващане, че всяка държава членка споделя с всички останали държави членки и признава, че те споделят с нея поредица от общи ценности, на които се основава Съюзът, както се уточнява в член 2 ДЕС. Това схващане предполага и обосновава съществуването на взаимно доверие между държавите членки относно признаването на тези ценности и следователно относно зачитането на правото на Съюза, което ги прилага. Именно в този контекст съгласно принципа на лоялно сътрудничество, закрепен в член 4, параграф 3, първа алинея ДЕС, държавите членки са длъжни по-специално да осигурят на своята територия прилагането и спазването на правото на Съюза и да вземат за тази цел всички общи или специални мерки, необходими за гарантиране на изпълнението на задълженията, произтичащи от Договорите или от актовете на институциите на Съюза (становище 2/13 (присъединяване на Съюза към ЕКПЧ) от 18 декември 2014 г., EU:C:2014:2454, т. 168 и 173, както и цитираната съдебна практика).

35

За да гарантират запазването на специфичните особености и на автономията на правния ред на Съюза, Договорите създават система за правораздаване, предназначена да осигури последователност и единство при тълкуването на правото на Съюза (становище 2/13 (присъединяване на Съюза към ЕКПЧ) от 18 декември 2014 г., EU:C:2014:2454, т. 174).

36

Във връзка с това съгласно член 19 ДЕС националните юрисдикции и Съдът са длъжни да гарантират пълното прилагане на правото на Съюза във всички държави членки, както и защитата по съдебен ред на правата, които правните субекти черпят от посоченото право (вж. в този смисъл становища 1/09 (Споразумение за създаване на унифицирана система за патентно съдопроизводство) от 8 март 2011 г., EU:C:2011:123, т. 68 и 2/13 (присъединяване на Съюза към ЕКПЧ) от 18 декември 2014 г., EU:C:2014:2454, т. 175, както и решение от 27 февруари 2018 г., Associação Sindical dos Juízes Portugueses, C‑64/16, EU:C:2018:[…], т. 33).

37

По-специално, ключовият елемент в така създадената правораздавателна система е производството за преюдициално запитване, предвидено в член 267 ДФЕС, което с установяването на диалог между съдии именно между Съда и юрисдикциите на държавите членки има за цел да осигури еднообразното тълкуване на правото на Съюза, което дава възможност да се осигурят неговата безпротиворечивост, пълното му действие и автономията му, както и, в последна сметка, присъщият характер на установеното с Договорите право (становище 2/13 (присъединяване на Съюза към ЕКПЧ) от 18 декември 2014 г., EU:C:2014:2454, т. 176 и цитираната съдебна практика).

38

Именно с оглед на тези съображения трябва да се отговори на първия и втория от преюдициалните въпроси.

39

За тази цел следва, на първо място, да се провери дали споровете, за които е компетентен арбитражният съд по член 8 от ДИД, биха могли да са свързани с тълкуването или прилагането на правото на Съюза.

40

В това отношение, дори да се допусне, както твърди в частност Achmea, че въпреки твърде широката формулировка на член 8, параграф 1 от ДИД арбитражният съд всъщност е компетентен да се произнася само по евентуални нарушения на тази спогодба, това не променя факта, че за тази цел съгласно член 8, параграф 6 от ДИД той трябва да взема предвид в частност действащото право на съответната договаряща се страна, както и всяка релевантна спогодба между договарящите се страни.

41

Като се имат предвид обаче естеството и особеностите на правото на Съюза, упоменати в точка 33 от настоящото решение, това право трябва да се разглежда както като част от действащото право във всяка държава членка, така и като произтичащо от сключено от държавите членки международно споразумение.

42

Оттук следва, че на това двойно основание арбитражният съд по член 8 от ДИД ще трябва евентуално да тълкува и дори да прилага правото на Съюза, и в частност разпоредбите относно основните свободи, в това число свободата на установяване и свободното движение на капитали.

43

Ето защо, на второ място, следва да се провери дали арбитражен съд като предвидения в член 8 от ДИД е част от правораздавателната система на Съюза, и по-конкретно дали може да се смята за юрисдикция на държава членка по смисъла на член 267 ДФЕС. Всъщност, когато създаден от държави членки съд е част от правораздавателната система на Съюза, последицата от това обстоятелство е, че неговите съдебни актове са подчинени на механизми, които могат да осигурят пълната ефективност на нормите на Съюза (вж. в този смисъл становище 1/09 (Споразумение за създаване на унифицирана система за патентно съдопроизводство) от 8 март 2011 г., EU:C:2011:123, т. 82 и цитираната съдебна практика).

44

В това отношение по делото, по което е постановено решение от 12 юни 2014 г., Ascendi Beiras Litoral e Alta, Auto Estradas das Beiras Litoral e Alta (C‑377/13, EU:C:2014:1754), Съдът приема, че обсъжданият по делото съд е юрисдикция на държава членка, поради това че същият като цяло е част от системата за съдебно уреждане на данъчни спорове, предвидена в самата конституция на Португалия (вж. в този смисъл решение от 12 юни 2014 г., Ascendi Beiras Litoral e Alta, Auto Estradas das Beiras Litoral e Alta, C‑377/13, EU:C:2014:1754, т. 25 и 26).

45

В случая в главното производство обаче арбитражният съд не е част от правораздавателната система в Нидерландия или в Словакия. Впрочем една от основните причини за съществуването на член 8 от ДИД е именно това, че юрисдикцията на този арбитражен съд изключва юрисдикцията на съдилищата на тези две държави членки.

46

Тази характеристика на обсъждания в главното производство арбитражен съд означава, че при всички положения той не може да се окачестви като юрисдикция на държава членка по смисъла на член 267 ДФЕС.

47

Наистина Съдът е постановил, че няма разумно основание, поради което юрисдикция, обща за няколко държави членки, като Съдът на Бенелюкс, да не може да отправя преюдициални въпроси до Съда подобно на юрисдикциите във всяка от тези държави членки (вж. в този смисъл решения от 4 ноември 1997 г., Parfums Christian Dior,C‑337/95, EU:C:1997:517, т. 21 и от 14 юни 2011 г., Miles и др., C‑196/09, EU:C:2011:388, т. 40).

48

Обсъжданият в главното производство арбитражен съд обаче не представлява такава обща за няколко държави членки юрисдикция, сравнима със Съда на Бенелюкс. Всъщност, докато, от една страна, последният има за задача да гарантира еднаквото прилагане на общите за трите държави от Бенелюкс правни норми, и от друга страна, производството пред него е отклонение от обичайния ход на производството пред националните юрисдикции, в резултат на което се установява окончателно тълкуване на общите за Бенелюкс правни норми, обсъжданият в главното производство арбитражен съд няма такива връзки със съдебните системи на държавите членки (вж. в този смисъл решение от 14 юни 2011 г., Miles и др., C‑196/09, EU:C:2011:388, т. 41).

49

Оттук следва, че съд като предвидения в член 8 от ДИД не може да се смята за юрисдикция на държава членка по смисъла на член 267 ДФЕС и съответно няма правомощие да отправя преюдициални запитвания до Съда.

50

При тези обстоятелства следва, на трето място, да се провери и дали в съответствие в частност с член 19 ДЕС постановяваните от такъв съд арбитражни решения подлежат на контрол от страна на юрисдикция на държава членка, който да гарантира, че въпросите от правото на Съюза, по които би могло да се наложи да се произнесе този арбитражен съд, ще могат евентуално да бъдат отнесени до Съда чрез преюдициално запитване.

51

За целта следва да се отбележи, че съгласно член 8, параграф 7 от ДИД решението на предвидения в този член арбитражен съд е окончателно. Освен това съгласно член 8, параграф 5 от ДИД този съд определя сам процесуалните си правила в съответствие с Арбитражните правила на Унситрал, и по-конкретно сам избира седалището си, а с това и приложимото към производството право, което ще урежда съдебния контрол за валидност на решението, с което той слага край на отнесения до него спор.

52

В настоящия случай сезираният от Achmea арбитражен съд избира за седалище Франкфурт на Майн, вследствие от което германското право урежда въпросите на съдебния контрол за валидност на арбитражното решение, постановено от този съд на 7 декември 2012 г. Именно този избор всъщност позволява на Словашката република като страна по спора да поиска в съответствие с германското право съдебен контрол по отношение на това арбитражно решение, като сезира за целта компетентния германски съд.

53

Следва обаче да се констатира, че последно посоченият съд може да упражнява такъв съдебен контрол само в границите, в които го допуска националното право. Същевременно член 1059, параграф 2 от Гражданския процесуален кодекс предвижда само ограничен контрол, при който се проверява в частност дали арбитражното споразумение е действително от гледна точка на приложимото право и дали признаването и изпълнението на арбитражното решение са съвместими с обществения ред.

54

Наистина по отношение на търговския арбитраж Съдът е постановявал, че изискванията във връзка с ефективността на арбитражното производство са основателна причина за ограничаване на контрола на юрисдикциите на държавите членки над арбитражните решения, стига в рамките на този контрол да може да се обсъдят основните разпоредби на правото на Съюза и евентуално да бъде отправено преюдициално запитване за тях до Съда (вж. в този смисъл решения от 1 юни 1999 г., Eco Swiss,C‑126/97, EU:C:1999:269, т. 35, 36 и 40, както и от 26 октомври 2006 г., Mostaza Claro,C‑168/05, EU:C:2006:675, т. 34—39).

55

Арбитражът от типа на предвидения в член 8 от ДИД обаче се различава от търговския арбитраж. Всъщност, докато вторият произтича от автономията на волята на страните по спора, първият е резултат от международен договор, с който някои държави членки се съгласяват да изключат определени спорове, които може да се отнасят до прилагането или тълкуването на правото на Съюза, от компетентността на техните съдилища и съответно от системата от способи за съдебна защита, която член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС ги задължава да установят в областите, обхванати от това право (вж. в този смисъл решение от 27 февруари 2018 г., Associação Sindical dos Juízes Portugueses, C‑64/16, EU:C:2018:[…], т. 34). При тези условия изложените в предходната точка съображения относно търговския арбитраж не важат за арбитраж като предвидения в член 8 от ДИД.

56

Ето защо предвид всички характеристики на арбитражния съд, предвидени в член 8 от ДИД и припомнени в точки 39—55 от настоящото решение, следва да се приеме, че със сключването на ДИД държавите членки, страни по него, са въвели механизъм за решаване на спорове между инвеститор и държава членка, с който би могло да бъде изключено решаването на тези спорове по начин, гарантиращ пълната ефективност на правото на Съюза, въпреки че те биха могли да се отнасят до тълкуването или прилагането на това право.

57

Наистина съгласно постоянната практика на Съда международно споразумение, в което се предвижда създаването на съд, натоварен с тълкуването на разпоредбите на това споразумение и чиито решения обвързват институциите, включително Съда, по принцип не е несъвместимо с правото на Съюза. Всъщност компетентността на Съюза в областта на международните отношения и способността му да сключва международни споразумения включват по необходимост възможността да се подчинява на решенията на създадената или посочената по силата на такива споразумения юрисдикция, във връзка с тълкуването и прилагането на техните разпоредби, стига да се зачита автономията на Съюза и на неговия правен ред (вж. в този смисъл становища 1/91 (Споразумение ЕИП-I) от 14 декември 1991 г., EU:C:1991:490, т. 40 и 70, 1/09 (Споразумение за създаване на унифицирана система за патентно съдопроизводство) от 8 март 2011 г., EU:C:2011:123, т. 74 и 76, както и 2/13 (присъединяване на Съюза към ЕКПЧ) от 18 декември 2014 г., EU:C:2014:2454, т. 182 и 183).

58

В настоящия случай обаче не само че споровете от компетентността на арбитражния съд по член 8 от ДИД биха могли да са свързани с тълкуването както на това споразумение, така и на правото на Съюза, но и възможността за отнасяне на тези спорове до орган, който не е част от правораздавателната система на Съюза, е предвидена в споразумение, сключено не от Съюза, а от държави членки. Същевременно посоченият член 8 може да постави под съмнение не само принципа на взаимно доверие между държавите членки, но и защитата на присъщия характер на установеното с Договорите право, осигурявана от преюдициалното производство по член 267 ДФЕС, и следователно не е съвместим с принципа на лоялно сътрудничество, припомнен в точка 34 от настоящото решение.

59

При тези условия член 8 от ДИД накърнява автономията на правото на Съюза.

60

Ето защо на първия и втория въпрос следва да се отговори, че членове 267 ДФЕС и 344 ДФЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат разпоредба на сключено от държавите членки международно споразумение като член 8 от ДИД, съгласно която всеки инвеститор от една от тези държави членки може в случай на спор във връзка с инвестиции в другата държава членка да заведе дело срещу последната пред арбитражен съд, чиято компетентност тази държава членка се е задължила да приеме.

61

Предвид отговора на първия и втория въпрос не е необходимо да се отговаря на третия.

62

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (голям състав) реши:

Членове 267 ДФЕС и 344 ДФЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат разпоредба на сключено от държавите членки международно споразумение като член 8 от Спогодбата за насърчаване и взаимна защита на инвестициите между Кралство Нидерландия и Чешката и Словашка федерална република, съгласно която всеки инвеститор от една от тези държави членки може в случай на спор във връзка с инвестиции в другата държава членка да заведе дело срещу последната пред арбитражен съд, чиято компетентност тази държава членка се е задължила да приеме.