1

Чрез своята жалба Европейската комисия иска отмяната на Решение на Общия съд на Европейския съюз от 16 декември 2010 г. по дело Systran и Systran Luxembourg/Комисия (T-19/07, Сборник, стр. II-6083, наричано по-нататък „обжалваното съдебно решение“), с което тя е осъдена да заплати на Systran SA (наричано по-нататък „Systran“) определено като еднократна сума обезщетение в размер на 12001000 EUR за претърпени вреди от нарушените негови авторски права и ноу-хау вследствие от открита от Комисията процедура за възлагане на обществена поръчка за поддръжка и лингвистично подобряване на системата ѝ за машинен превод.

2

Първоначалната версия на системата за машинен превод „Systran“ (SYStem TRANslation) „Systran Mainframe“ е създадена през 1968 г. и се търгува от World Translation Center Inc. (наричано по-нататък „WTC“) и от други свързани дружества (наричани по-нататък заедно „групата WTC“).

3

Най-напред, вследствие на сключен през 1975 г. с WTC договор Комисията започва да използва тази система в нейната версия „EC-Systran Mainframe“ за своите служби за превод. Освен това между 1976 г. и 1987 г. тя сключва редица договори с дружества от групата WTC с цел подобряване на системата за машинен превод „Systran“, от една страна, и разработване, от друга страна, на нови езикови двойки, които са общо девет.

4

С поредица от договори, сключени след септември 1985 г., дружеството Gachot SA (наричано по-нататък „Gachot“) придобива дружествата от групата WTC, собственици на технологията „Systran“ и на версията „Systran Mainframe“ на системата за машинен превод „Systran“, като вследствие от придобиването групата се преобразува в група Systran.

5

На 4 август 1987 г. групата Systran и Комисията подписват договор за съвместното организиране на разработването и подобряването на системата за машинен превод „Systran“ за настоящите и бъдещите официални езици на Европейската общност, както и за нейното прилагане (наричан по-нататък „договор за сътрудничество“). Съгласно членове 11 и 12 от договора за сътрудничество приложимото по отношение на договора право е белгийското право и споровете между страните относно тълкуването, изпълнението или неизпълнението на договора следва да се разглеждат от арбитражен съд.

6

Освен това между 1988 г. и 1989 г. Комисията сключва други четири договора с Gachot, впоследствие самò променило наименованието си на „Systran“, за да получи „лиценз за използване“ на системата „Systran“ за машинен превод на езиковите двойки от немски на английски, от немски на френски, от английски на гръцки, от испански на английски и от испански на френски език.

7

През декември 1991 г. Комисията прекратява договора за сътрудничество, поради това че Systran не е изпълнило договорните си задължения. Към датата на прекратяване на договора за сътрудничество версията „EC-Systran Mainframe“ на системата за машинен превод „Systran“ съдържа шестнадесет езикови версии.

8

След това групата Systran създава и пуска на пазара нова версия на системата за машинен превод „Systran“, която може да работи с операционните системи Unix и Windows, а именно „Systran Unix“, докато Комисията разработва отчасти с помощта на външен съдоговорител версията „EC-Systran Mainframe“ на тази система, която работи с несъвместимата с операционните системи Unix и Windows операционна система Mainframe.

9

По-нататък, за да се осигури възможността версията „EC-Systran Mainframe“ на системата за машинен превод „Systran“ да работи в среда на Unix и на Windows, Комисията и Systran Luxembourg SA (наричано по-нататък „Systran Luxembourg“) сключват четири договора (наричани по-нататък „договорите за миграция“), с които се създава системата за машинен превод „EC-Systran Unix“).

10

При подписването на първия договор за миграция през декември 1997 г. Systran дава съгласието си Комисията да използва, от една страна, системно марката „Systran“ за всяка система за машинен превод, произхождаща от първичната система за машинен превод „Systran“, само с цел разпространение или предоставяне на тази система, и от друга страна, да използва за вътрешни нужди продуктите „Systran“ в среда Unix и/или Windows.

11

Член 13 от първия договор за миграция предвижда, че „Комисията бива незабавно уведомена за всеки резултат или патент, получен от [Systran Luxembourg] при изпълнение на настоящия договор. Този резултат или патент принадлежи на Европейските общности, които могат да го използват свободно, освен в случаите, в които вече съществуват права на индустриална или на интелектуална собственост“, както и че „[с]истемата за машинен превод на Комисията, включително нейните компоненти, дори ако са изменени в процеса на изпълнение на договора, остава собственост на Комисията освен в случаите, в които вече съществуват права на индустриална или на интелектуална собственост“.

12

Съгласно членове 15 и 16 от първия договор за миграция приложимото по отношение на договора право е люксембургското право и в случай на спор между страните по отношение на договора компетентни са люксембургските юрисдикции.

13

Освен това в първото допълнително споразумение към четвъртия договор за миграция се предвижда, че срокът на този договор изтича на 15 март 2002 г. с уточнението по-специално, че на тази дата Systran Luxembourg трябва да представи актуални доказателства за всички права на индустриална и интелектуална собственост, които групата Systran твърди, че притежава, и които са свързани със системата за машинен превод „Systran“. Според Комисията Systran Luxembourg не ѝ е предоставило тази информация.

14

На 4 октомври 2003 г. Комисията открива процедура за възлагане на обществена поръчка за поддръжка и лингвистично подобряване на системата за машинен превод на Комисията „EC-Systran Unix“. След процедурата за възлагане на обществена поръчка две от десетте партиди от поръчката са предоставени на Gosselies SA (наричано по-нататък „Gosselies“).

15

В писмо от 31 октомври 2003 г. до Комисията Systran посочва, че дейностите, които се предвижда да бъдат осъществени, биха засегнали неговите права на интелектуална собственост, на което Комисията отговаря, че групата Systran не е представила доказателство за претендираните от нея права на интелектуална собственост върху софтуера за машинен превод „Systran“, поради което тя счита, че Systran няма право да се противопоставя на действията, осъществявани от спечелилото обществената поръчка дружество.

16

С молба, постъпила на 25 януари 2007 г. в секретариата на Общия съд, Systran и Systran Luxembourg предявяват иск за обезщетение за претендирани вреди, настъпили вследствие от допуснати нарушения във връзка с откритата от Комисията процедура за възлагане на обществена поръчка за поддръжката и лингвистичното подобряване на системата ѝ за машинен превод.

17

В частност тези дружества искат, първо, Общият съд да даде задължително указание на Комисията да преустанови незабавно нарушението на авторското право и действията по разкриване, второ, да постанови изземването или унищожаването на определени компютърни данни на Комисията и на Gosselies, трето, да осъди Комисията да заплати сума с минимален размер от 1170328 EUR на Systran Luxembourg и подлежаща на уточняване сума с първоначално определен размер от 48804000 EUR на Systran, четвърто, да постанови публикуване, за сметка на Комисията, на бъдещото решение на Общия съд в специализирани вестници и списания, както и в уебсайтове, и накрая, да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

18

Преди да пристъпи към разглеждане на делото по същество, Общият съд е разгледал най-напред изложените от Комисията правни основания за недопустимост на иска.

19

По отношение на първото правно основание, отнасящо се до недопустимостта на искането за осъждане на Комисията да заплати обезщетение за претендираните от Systran и Systran Luxembourg вреди поради договорното основание на искането, Общият съд припомня в точки 57—64 от обжалваното съдебно решение принципите относно съдебната компетентност в областта на договорната и извъндоговорната отговорност.

20

След това уточнение, при разглеждането на предявеното от Systran и Systran Luxembourg искане за обезщетение, Общият съд приема в точки 68—77 от обжалваното съдебно решение, че тези дружества са посочили достатъчно доказателства, за да се установи, че групата Systran може да се позовава на авторски права върху версията „Systran Unix“ на системата за машинен превод „Systran“, и че Комисията не е успяла да постави под съмнение компетентността на Общия съд с оспорването на авторските права, които групата Systran твърди, че притежава върху посочената версия.

21

По отношение на ноу-хауто в точки 78—81 от обжалваното съдебно решение Общият съд посочва, че от една страна, търговските тайни включват техническата информация относно ноу-хау и че тяхното разкриване не само пред обществеността, но дори само пред трето лице може сериозно да навреди на интересите на предоставилия информацията, и от друга страна, че техническа информация, която е част от търговската тайна на дадено предприятие и е предоставена на Комисията за конкретни цели, не може да бъде разкривана на трето лице за други цели без разрешение от съответното предприятие.

22

Така в точка 82 от обжалваното съдебно решение Общият съд заключава, че Systran и Systran Luxembourg са се позовавали в достатъчна степен за обосноваване на предоставената му от член 235 ЕО компетентност на неизпълнението от Комисията на извъндоговорни задължения относно авторското право и ноу-хау върху версията „Systran Unix“ на системата за машинен превод „Systran“.

23

По-нататък, в точки 84—102 от обжалваното съдебно решение, Общият съд разглежда дали от материалите по делото следва, че множеството договори, сключени между, от една страна, групата WTC и групата Systran (наричани по-нататък „групата WTC/Systran“) и Комисията, от друга страна, са предоставили на тази институция основано на договор разрешение за разкриване на трето лице — в случая на Gosselies — без съгласието на Systran и Systran Luxembourg на информация, която би могла да е защитена с авторско право и ноу-хау на групата Systran.

24

С оглед на всички тези съображения в точка 104 от обжалваното съдебно решение Общият съд отхвърля първото посочено от Комисията правно основание за недопустимост.

25

По отношение на второто правно основание за недопустимост, отнасящо се до липсата на яснота на исковата молба, Общият съд го отхвърля като неоснователно в точки 107—110 от обжалваното съдебно решение.

26

В точки 113—117 от обжалваното съдебно решение Общият съд отхвърля и третото правно основание за недопустимост, което е изведено от това, че нямал компетентност да се произнесе по нарушение на авторското право в рамките на иск за обезщетение, приемайки, че в случая е било направено позоваване на понятието за нарушение на авторското право съвместно с понятието за защита на поверителността на ноу-хау единствено с цел поведението на Комисията да се квалифицира като неправомерно в рамките на иск за извъндоговорна отговорност.

27

Накрая в точки 118—124 от обжалваното съдебно решение Общият съд отхвърля повдигнатите възражения за недопустимост по отношение на другите искания на Systran и Systran Luxembourg, несвързани с исканията за обезщетение.

28

В анализа по същество на искането за обезщетение Общият съд най-напред проверява в точки 137—147 от обжалваното съдебно решение съществената прилика между версиите „Systran Unix“ и „EC-Systran Unix“ на системата за машинен превод „Systran“, приемайки, че Systran и Systran Luxembourg могат да се позовават на притежаваните от групата Systran права върху версията „Systran Unix“ на тази система, за да се противопоставят на разкриването пред трето лице без тяхното съгласие на производната версия „EC-Systran Unix“ на посочената система. Във връзка с това в точки 148—157 от същото съдебно решение той отхвърля доводите на Комисията поради техния общ характер и липсата на технически доказателства, с които се цели да се отхвърлят правата на Systran и Systran Luxembourg, поради това че версията „EC-Systran Unix“ била само следствие от миграцията на версията „EC-Systran Mainframe“ на системата за машинен превод „Systran“ към друга компютърна среда.

29

По-нататък, след като в точка 158 от обжалваното съдебно решение припомня съдържанието на поведението, което се вменява във вина на Комисията, Общият съд прави цялостен анализ в точки 200—261 от решението на неправомерния характер на това поведение.

30

В рамките на анализа той приема първо в точки 201 и 204—215 от обжалваното съдебно решение, че Systran и Systran Luxembourg могат да се позовават на правото да оспорят възложените от Комисията на трето лице дейности, които се отнасят до някои аспекти на версията „EC-Systran Unix“ на системата за машинен превод „Systran“, основавайки се по-специално на презумпцията за съществуващо право върху интелектуалната собственост по член 5 от Директива 2004/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно упражняването на права върху интелектуалната собственост (ОВ L 157, стр. 45; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 2, стр. 56), съгласно който, за да може автор на произведение да се счита за такъв, достатъчно е неговото име да фигурира върху произведението. В точки 202 и 216—222 от решението се приема, че поради правата, прехвърлени съгласно сключените с групата Systran договори след 1975 г., и предоставеното във връзка с това финансиране Комисията не е могла да докаже, че е оправомощена да предприема действията по използване и разкриване, извършени вследствие на възлагането на спорната обществена поръчка.

31

Второ, Общият съд е разгледал в точки 228—260 от обжалваното съдебно решение естеството на поверените от страна на Комисията на трето лице дейности, за да установи дали те са могли да доведат до промяна или предаване на информация или на елементи относно версията „Systran Unix“ на системата за машинен превод „Systran“, които се съдържат във версията „EC-Systran Unix“ на тази система.

32

По този начин в точка 261 от обжалваното съдебно решение Общият съд заключава, че Комисията е извършила нарушение с оглед на приложимите в тази област основни принципи на правото, които са общи за държавите членки. За Общия съд това е достатъчно съществено нарушение на авторските права и ноу-хау, притежавани от групата Systran върху версията „Systran Unix“ на системата за машинен превод „Systran“ и е от естество да породи извъндоговорна отговорност за Общността.

33

След като установява това, Общият съд разглежда в точки 262—325 от обжалваното съдебно решение понесените от Systran и Systran Luxembourg вреди и причинно-следствената връзка между тези вреди и извършеното от Комисията нарушение.

34

В резултат от направеното проучване той приема в точка 326 от посоченото решение, че на Systran трябва да се присъди еднократната сума от 12001000 EUR като обезщетение за вредите, понесени в резултат на поведението на Комисията.

35

По отношение на останалата част от иска Общият съд отказва в точки 329—332 от обжалваното съдебно решение да присъди поисканите Systran и Systran Luxembourg мерки, които са различни от присъждането на обезщетение.

36

Със своята жалба Комисията иска от Съда:

37

Systran и Systran Luxembourg искат от Съда:

По искането за възобновяване на устната фаза на производството

38

Устната фаза на производството приключва на 15 ноември 2012 г. след представянето на заключението на генералния адвокат.

39

С писмо от 14 декември 2012 г. Systran и Systran Luxembourg искат от Съда да възобнови устната фаза на производството.

40

В подкрепа на това искане те посочват, че представеното на 15 ноември 2012 г. заключение на генералния адвокат разглежда нови доводи, които никога не са били разисквани от страните.

41

Във връзка с това следва да се отбележи, че в съответствие с член 83 от своя процедурен правилник Съдът може във всеки момент, след като изслуша генералния адвокат, да разпореди възобновяване на устната фаза на производството, по-специално ако счита, че делото не е достатъчно изяснено или че трябва да се реши въз основа на довод, който страните или посочените в член 23 от Статута на Съда на Европейския съюз заинтересовани лица не са разисквали (вж. Решение от 22 ноември 2012 г. по дело Bank Handlowy и Adamiak, C-116/11, точка 28 и цитираната съдебна практика).

42

В настоящия случай, след като изслуша генералния адвокат, Съдът смята, че разполага с всички необходими елементи, за да може да отговори на поставените въпроси, и че тези елементи са били разисквани от страните в настоящото производство.

43

Поради това искането на Systran и Systran Luxembourg за възобновяване на устната фаза на производството следва да се отхвърли.

44

В подкрепа на своята жалба Комисията посочва осем правни основания.

45

Първото основание е изведено от допусната от Общия съд грешка при прилагане на правото, тъй като е приел, че разглежданият спор не е с договорен характер. Второто основание е изведено от нарушение на правото на защита и от незачитане на правилата относно събирането на доказателствата. С третото си основание Комисията изтъква, че Общият съд е приложил неточно нормите в областта на авторското право по отношение на доказването на претендираните от Systran права. С четвъртото и петото основание Комисията твърди, че Общият съд е допуснал явна грешка в преценката дали поведението ѝ е неправомерно и дали нарушението, което се твърди, че е извършила, е достатъчно съществено. С шестото си основание Комисията изтъква, от една страна, че Общият съд е допуснал грешка при тълкуването на изключението, предвидено в член 5 от Директива 91/250/ЕИО на Съвета от 14 май 1991 година относно правната защита на компютърните програми (ОВ L 122, стр. 42; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 114), а от друга страна, че е мотивирал в недостатъчна степен обжалваното съдебно решение относно изключението, предвидено в член 6 от същата директива. Седмото основание е изведено от грешка при прилагане на правото в преценката на наличието на достатъчно пряка причинно-следствената връзка между твърдяното нарушение и твърдяната вреда. Накрая, осмото основание е изведено от грешка при прилагане на правото при определянето на обезщетението в размер на 12001000 EUR.

46

Комисията твърди, на първо място, че Общият съд не е приложил правилно Решение от 20 май 2009 г. по дело Guigard/Комисия (C-214/08 P), което уточнява в точка 43, че самото позоваване на норми, които не са договорни, но с които страните са длъжни да се съобразяват, не може да промени договорния характер на спора и да го изведе извън правомощията на компетентната юрисдикция. Ако това не беше така, естеството на спора и съответно компетентната юрисдикция щяха да могат свободно да се променят в зависимост от нормите, на които страните се позовават, което би противоречало на правилата за материалната компетентност на отделните юрисдикции.

47

Предвид това Общият съд е следвало да разгледа с оглед на всички относими данни от преписката дали представеното от Systran и Systran Luxembourg искане за обезщетение обективно и общо почива върху задължения с договорен или върху задължения с извъндоговорен характер, които по този начин позволяват да се определи договорното или извъндоговорното основание на спора. Всъщност в това отношение естеството на дадено твърдение не би могло да бъде от решаващо значение за определянето на компетентността на общностните юрисдикции. Следователно спор, който се отнася до авторско право, произтичащо от договор за лиценз или за прехвърляне, ще има договорен характер, ако разрешаването на този спор зависи по необходимост от тълкуването на договорените от съответните срани условия на прехвърляне или на отстъпване на това право.

48

Поради това, ако позоваването на Systran на недопустимо според него от договорните клаузи действие беше достатъчно, за да превърне спора му с Комисията в отнасящ се до извъндоговорната отговорност спор, това би довело до необосновано разширяване на приложното поле на член 235 ЕО в ущърб на член 238 ЕО.

49

На второ място, Комисията твърди, че Общият съд е направил юридически неточни преценки при тълкуването на правата, които се предоставят от множеството посочени на първа инстанция договорни документи и писма, сред които по-специално са договорът от 22 декември 1975 г. между нея и WTC, сключените с дружества от групата WTC договори в периода 1976—1987 г., между които в частност е сключеният с Gachot Меморандум за разбирателство относно техническо сътрудничество от 18 януари 1985 г., договорът за сътрудничество, сключените с Gachot през 1988 г. и 1989 г. договори за лицензи, както и договорите за миграция.

50

Всъщност, признавайки наличието на специфични договорни права на Комисията върху версията „EC-Systran Unix“ на системата за машинен превод „Systran“, в частност на „права на използване“, Общият съд не преценил по подходящ начин съдържанието и точния характер на тези права.

51

По този начин Общият съд неправилно изтълкувал и дори изопачил ясния смисъл на посочените договори, с което допуснал грешка в преценката на характера на спора.

52

На трето и последно място, Комисията изтъква нарушение на правилата за тълкуване на договорите, тъй като Общият съд не можел да тълкува договорите за миграция, и по-специално член 13 от първия от тях, в смисъл, че не ѝ предоставят никакви права. В този контекст Комисията твърди, че Общият съд е допуснал също така грешка с извода, че след като Systran не е страна по договорите за миграция, сами по себе си те не са му противопоставими в съответствие с принципа на относителното действие на договорите.

53

От своя страна Systran и Systran Luxembourg считат, че Общият съд не е допуснал грешка при прилагане на правото в тълкуването на посоченото по-горе Решение по дело Guigard/Комисия. Всъщност, за да приеме, че разполага с компетентност, Общият съд не се ограничил да разгледа спора в светлината на юридически правила, на които посочените дружества се позовават, но посветил основната част от изложените в обжалваното съдебно решение доводи на анализа на представените от Комисията договори. По-специално в точка 62 от това решение Общият съд припомнил, че при определянето на неговата компетентност той може свободно да разгледа съдържанието на даден договор, както разглежда всеки документ, на който дадена страна се позовава в подкрепа на твърденията си, за да установи дали той може да постави под въпрос изрично предоставената му с член 235 ЕО компетентност.

54

С оглед на това в точки 71—100 от обжалваното съдебно решение Общият съд приел, че тези договори не съдържат никаква клауза за прехвърляне на права и не предвиждат уговорки, допускащи възлагането от Комисията за осъществяване или осъществяването от самата нея на дейности, които засягат авторското право на Systran, нито да разкрива информация, която би могла да е защитена от авторско право.

55

Следователно Общият съд не допуснал никаква грешка при прилагане на правото при тълкуването на посочените договори, които в дадения случай нямали никакво отношение към определянето на правораздавателната компетентност, като той правилно приел в точки 101—104 от обжалваното съдебно решение, че разглежданият спор е с извъндоговорен характер.

56

Договорът за ЕО предвижда разпределение на правомощията между общностните и националните юрисдикции, що се отнася до предявените срещу Общността искове за вреди (Решение от 29 юли 2010 г. по дело Hanssens-Ensch, C-377/09, Сборник, стр. I-7751, точка 16).

57

В частност съгласно член 240 ЕО националните юрисдикции имат компетентност да разглеждат спорове, по които Общността е страна, освен в случаите, при които Договорът предоставя компетентност на Съда или на Общия съд (вж. Решение от 9 октомври 2001 г. по дело Flemmer и др., C-80/99-C-82/99, Recueil, стр. I-7211, точка 39 и Решение по дело Guigard/Комисия, посочено по-горе, точка 39).

58

Никоя разпоредба обаче от Договора не предоставя на Съда или на Общия съд компетентност за разглеждане на спорове относно договорната отговорност на Общността, с изключение на член 238 ЕО. В него се предвижда все пак да е налице арбитражна клауза в сключен от Общността или от нейно име договор (вж. Решение по дело Flemmer и др., посочено по-горе, точка 42 и Решение по дело Guigard/Комисия, посочено по-горе, точки 40 и 41), с което се въвежда отклонение от общия ред по отношение на компетентността, което следва да се тълкува ограничително (вж. Решение от 18 декември 1986 г. по дело Комисия/Zoubek, 426/85, Recueil, стр. 4057, точка 11 и Решение от 20 февруари 1997 г. по дело IDE/Комисия, C-114/94, Recueil, стр. I-803, точка 82).

59

От това следва, че с оглед на член 240 ЕО при липса на арбитражна клауза националните юрисдикции са компетентни да разглеждат споровете относно договорната отговорност на Общността (Решение по дело Hanssens-Ensch, точка 19).

60

От друга страна, що се отнася до извъндоговорната отговорност на Общността, по такива спорове компетентност имат националните юрисдикции. Всъщност съгласно член 235 във връзка с член 225, параграф 1 ЕО Съдът и Общият съд са компетентни да разглеждат спорове относно обезщетенията за вредите, посочени в член 288, втора алинея ЕО, който урежда именно извъндоговорната отговорност. Тази компетентност на общностните юрисдикции е изключителна (вж. в този смисъл Решение от 13 март 1992 г. по дело Vreugdenhil/Комисия, C-282/90, Recueil, стр. I-1937, точка 14, Решение от 26 ноември 2002 г. по дело First и Franex, C-275/00, Recueil, стр. I-10943, точка 43 и цитираната съдебна практика, както и Решение по дело Hanssens-Ensch, посочено по-горе, точка 17), доколкото те следва да проверят съвкупността от кумулативни условия, а именно незаконосъобразност на поведението, за което се упрекват институциите, наличие на вреда и наличие на причинно-следствена връзка между твърдяното поведение и претендираната вреда, с чието наличие е обвързано ангажирането на извъндоговорната отговорност на Общността (вж. Решение от 9 ноември 2006 г. по дело Agraz и др./Комисия, C-243/05 P, Recueil, стр. I-10833, точка 26 и цитираната съдебна практика).

61

От посоченото по-горе следва, че за да се определи коя юрисдикция е компетентна да разгледа конкретен иск за вреди срещу Общността, трябва да се провери дали искът е насочен към договорната или извъндоговорната отговорност на Общността (Решение по дело Hanssens-Ensch, посочено по-горе, точка 20).

62

В това отношение следва да се посочи, че понятието за извъндоговорна отговорност по смисъла на член 235 и член 288, втора алинея ЕО, което има самостоятелно значение, следва да се тълкува в светлината на целта, която преследва, а именно дали позволява компетентността да бъде разпределена между общностните юрисдикции и националните юрисдикции.

63

В този контекст, след като са сезирани с иск за обезщетение, общностните юрисдикции трябва, преди да се произнесат по съществото на спора, да определят предварително своята компетентност, осъществявайки анализ за установяване на характера на претендираната отговорност, а следователно и на самото естество на разглеждания спор.

64

За целта тези юрисдикции не биха могли да се основат само на нормите, на които се позовават страните.

65

Всъщност, както посочва във връзка с това Комисията в първото си правно основание, припомнено в точка 46 от настоящото решение, Съдът вече е приел, че самото позоваване на норми, които в случая не са договорни, но с които страните са длъжни да се съобразяват, не може да промени договорния характер на спора и да го изведе извън правомощията на компетентната юрисдикция. Ако това не беше така, естеството на спора и съответно компетентната юрисдикция щяха да могат свободно да се променят в зависимост от нормите, на които страните се позовават, което би противоречало на правилата за материалната компетентност на отделните юрисдикции (Решение по дело Guigard/Комисия, посочено по-горе, точка 43).

66

От друга страна, общностните юрисдикции трябва да проверят дали искът за обезщетение, с който са сезирани, има за предмет искане за обезщетение, което е обективно и общо основано върху права и задължения с договорен или с извъндоговорен характер. Във връзка с това, както посочва генералният адвокат в точки 49 и 50 от своето заключение, тези юрисдикции трябва да проверят в зависимост от анализа на различните обстоятелства по делото — каквито по-специално са правната норма, за която твърди, че е нарушена, характерът на предполагаемата вреда, укоримото поведение, както и съществуващите между страните правни отношения — дали между тях е налице свързан с предмета на спора действителен договорен контекст, който е необходимо да бъде задълбочено разгледан с оглед на произнасянето по иска.

67

Ако от предварителния анализ на посочените обстоятелства следва, че е необходимо съдържанието на един или повече от сключените между съответните страни договори да се изтълкува, за да се установи обосноваността на претенциите на ищеца, то когато в тези договори няма арбитражна клауза, указаните юрисдикции трябва да преустановят разглеждането на спора на този етап и да констатират липсата на собствена компетентност за произнасяне по него. В подобен случай разглеждането на насочения срещу Общността иск за обезщетение би означавало да се направи преценка на права и задължения от договорен характер, за което компетентност ще имат националните юрисдикции по силата на член 240 ЕО.

68

В светлината на тези принципи следва да бъде преценена основателността на посоченото от Комисията първо правно основание.

69

В случая следва да се посочи, че в рамките на анализа на допустимостта на предявения от Systran и Systran Luxembourg иск Общият съд основателно е приел най-напред в точка 60 от обжалваното съдебно решение, че за да определи компетентността си съгласно член 235 ЕО, той трябва да разгледа с оглед на всички относими данни от преписката дали представеното от Systran и Systran Luxembourg искане за обезщетение обективно и общо почива върху задължения с договорен или върху задължения с извъндоговорен характер, които позволяват да се определи основанието на спора.

70

Въпреки това Общият съд приема по-нататък в посочената точка 60, че тези данни могат да бъдат изведени по-специално от разглеждането на исканията на страните, от събитието, вследствие на което е настъпила вредата, чието обезщетяване се иска, както и от самото съдържание на договорните или извъндоговорните разпоредби, изтъкнати с оглед на разрешаване на спорния въпрос.

71

Във връзка с това Общият съд приема в точка 62 от обжалваното съдебно решение, че разглеждането на съдържанието на различните договори, сключени между групата WTC/Systran и Комисията между 1975 г. и 2002 г., попада в обхвата на проверката на неговата компетентност и не води само по себе си до промяна в характера на спора, придавайки му договорно основание. Така Общият съд приема, че може да разгледа съдържанието на даден договор, както разглежда всеки документ, на който някоя страна се позовава в подкрепа на твърденията си, за да установи дали той може да постави под въпрос изрично предоставената му от член 235 ЕО компетентност, както и че тази проверка е свързана с преценката на фактите, които са изложени с оглед на установяването на компетентността му.

72

Освен това в точка 63 от обжалваното съдебно решение, позовавайки се за сравнение на посоченото по-горе Решение по дело Guigard/Комисия, Общият съд допълва, че в разглежданото дело, в което Systran и Systran Luxembourg се основават единствено на неизпълнението на извъндоговорни задължения, самото позоваване от страна на техния съдоговорител на договорни задължения, които не са предвиждали спорното поведение, не би могло да доведе до промяна на извъндоговорния характер на спора и на компетентната юрисдикция.

73

С оглед на това, след като в точка 64 от обжалваното съдебно решение уточнява, че страната, която твърди за наличието на неизпълнение на задължение, трябва да определи неговото съдържание и относимостта му към данните по случая, Общият съд, от една страна, разглежда в точки 65—82 от същото решение съдържанието на искането за обезщетение на Systran и Systran Luxembourg, и по-специално доказателството за притежаване на правата, за които се твърди, че са били нарушени. От друга страна, в точки 84—102 от решението той разглежда незаконосъобразността на поведението, което се вменява на Комисията, чрез подробно анализиране на сключените от страните между 1975 г. и 2002 г. множество договори, за да установи евентуалното наличие на предоставено по договор разрешение, което да допуска проява от страна на Комисията на такова поведение.

74

Вследствие от този анализ, считайки, че институцията не е имала подобно разрешение, Общият съд отхвърля в точка 104 от обжалваното съдебно решение твърденията на Комисията за недопустимостта на иска поради основаването му на договор.

75

Трябва обаче да се приеме, че произнасяйки се по този начин, Общият съд е допуснал грешки при прилагане на припомнените в точки 63—67 от настоящото решение принципи, които определят правораздавателната компетентност в случаите на искове срещу Общността за обезщетение, както и при правното квалифициране на договорните отношения между групата WTC/Systran и Комисията, които грешки са довели до нарушаването на правилата относно неговата правораздавателна компетентност, както са определени в член 225, параграф 1 ЕО, член 235 ЕО и член 240 ЕО.

76

В действителност, от една страна, за да установи договорния или извъндоговорния характер на спора, с който е сезиран, и за да определи по този начин собствената си компетентност, Общият съд не се е ограничил с проверката по отношение на частта, отнасяща се до допустимостта на иска, доколко с оглед на различните доказателства по делото между страните е съществувал действителен договорен контекст, който е свързан с предмета на спора и чието задълбочено разглеждане е било необходимо с оглед на произнасянето по иска по същество.

77

От друга страна, Общият съд неправилно е приел в точка 62 от обжалваното съдебно решение, че специфичният и конкретен анализ на съдържанието на различните сключени между 1975 г. и 2002 г. между групата WTC/Systran и Комисията договори се отнася до попадащо в неговата компетентност разглеждане, доколкото съдържанието на даден договор можело спокойно да бъде разгледано, както ако ставаше дума за разглеждане на всеки друг документ от материалите по делата.

78

Поради това в точки 84—102 от обжалваното съдебно решение, при определянето на своята компетентност, Общият съд е разгледал подробно съдържанието на множеството договорни разпоредби, които са уреждали от 1975 г. до 2002 г. икономическите и търговските отношения между групата WTC/Systran и Комисията, за да провери дали на Комисията е било разрешено да разкрива пред трето лице информация, защитена с притежавано от Systran право на собственост и ноу-хау по отношение на версията „Systran Unix“ на системата за машинен превод „Systran“, приемайки, че договорният характер на отговорността на Общността зависи от наличието на това разрешение. Подобен анализ обаче, както основателно твърди Комисията в своето първо правно основание, се отнася до правомерния или неправомерния характер на поведението, за което тази институция се укорява, и следователно се отнася до съществото на спора, а не до предварителното определяне на самото негово естество.

79

От друга страна, Общият съд също е допуснал грешка при прилагане на правото в точки 84—102 от обжалваното съдебно решение при правното квалифициране на сключените между 1975 г. и 2002 г. между групата WTC/Systran и Комисията договори, като е приел в светлината на различните доказателства по делото, че съществуването на тези договори е ирелевантно за квалификацията на спора по смисъла на член 235 ЕО.

80

В това отношение, както Общият съд посочва в точки 62 и 63 от обжалваното съдебно решение, действително не е достатъчно да се твърди наличието на някакво договорно отношение с ищеца или на задължения от договорен характер, които да не предвиждат спорното поведение, за да може да се измени естеството на спора, като му се придаде договорно основание. Въпреки това валидно остава обстоятелството, че когато с оглед на съдържанието на насочен срещу Общността иск за обезщетение тълкуването на един или повече сключени между съответните страни договори изглежда необходимо за установяването на правомерността или неправомерността на поведението, в което се упрекват институциите, спорът не попада в компетентността на общностните юрисдикции.

81

Както обаче посочва генералният адвокат в точка 70 от своето заключение, разглежданият случай е именно такъв. Всъщност е безспорно, че множеството договорни документи, посочени от Комисията пред Общия съд и припомнени в първото правно основание на жалбата, сред които по-специално е договорът от 22 декември 1975 г. между нея и WTC, сключените от 1976 г. до 1987 г. договори с дружества от групата WTC, между които особено важен е сключеният с Gachot Меморандум за разбирателство относно техническо сътрудничество от 18 януари 1985 г., договорът за сътрудничество, сключените с Gachot през 1988 г. и 1989 г. договори за лицензи, както и договорите за миграция, образуват свързан с предмета на спора действителен договорен контекст, който е необходимо да бъде задълбочено разгледан, за да се установи евентуалната неправомерност на поведението, за което е упрекната Комисията.

82

Впрочем този извод следва пряко от текста на някои пасажи от обжалваното съдебно решение, които се отнасят до разглеждането на спора по същество. В действителност, за да установи неправомерния характер на оспореното поведение, в точки 158, 202 и 216—222 от обжалваното съдебно решение самият Общ съд проверява подробно дали посочените от Комисията договорни документи, на които той обръща внимание в точки 181—187 от посоченото решение, предоставят на тази институция специфично разрешение за предприемане на указаното поведение.

83

Следователно с оглед на всички гореизложени съображения трябва да се приеме, че Общият съд неправилно е приел, че разглежданият спор е от извъндоговорно естество по смисъла на член 235 ЕО и член 288, втора алинея ЕО.

84

При тези условия следва първото правно основание на жалбата да бъде уважено и без да е необходимо да се разглеждат нейните останали правни основания — да се отмени обжалваното съдебно решение, доколкото Общият съд е нарушил правилата относно своята правораздавателна компетентност, както тя е определена в член 225, параграф 1 ЕО, член 235 ЕО и член 240 ЕО.

85

В съответствие с член 61, първа алинея от Статута на Съда Съдът може, в случай че отмени решението на Общия съд, да постанови окончателно решение по делото, когато фазата на производството позволява това. Такъв е настоящият случай.

86

Във връзка с това, видно от точки 78—82 от настоящото решение, общностните юрисдикции нямат компетентност да разгледат предявения от Systran и Systran Luxembourg иск за обезщетение. Следователно искът трябва да бъде отхвърлен.

87

Съгласно член 184, параграф 2 от Процедурния правилник, когато жалбата е основателна и окончателното решение по правния спор се взема от Съда, той се произнася по съдебните разноски.

88

Съгласно член 138, параграф 1 от посочения правилник, приложим към производството по обжалване по силата на член 184, параграф 1 от същия, загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.

89

След като в настоящия случай Комисията е спечелила делото в рамките на обжалването и Systran и Systran Luxembourg са загубили по предявените от тях искания в рамките на иска за обезщетение, последните следва да бъдат осъдени да понесат съдебните разноски, направени както в настоящото производство, така и в производството пред Общия съд.

По изложените съображения Съдът (първи състав) реши: