—

за г-н Klarenberg, от адв. J. Dieker, Rechtsanwalt,

—

за Ferrotron Technologies GmbH, от адв. M. Trayer, Rechtsanwalt,

—

за германското правителство, от г-н M. Lumma и г-н C. Blaschke, в качеството на представители,

—

за Комисията на Европейските общности, от г-н V. Kreuschitz и г-н J. Enegren, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 1, параграф 1, букви а) и б) от Директива 2001/23/ЕО на Съвета от 12 март 2001 година относно сближаването на законодателствата на държавите членки във връзка с гарантирането на правата на работниците и служителите при прехвърляне на предприятия, стопански дейности или части от предприятия или стопански дейности (OВ L 82, стр. 16; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 6, стр. 20).

2

Запитването е отправено в рамките на спор между г-н Klarenberg и Ferrotron Technologies GmbH (наричано по-нататък „Ferrotron“) във връзка с установяването на прехвърляне на трудови правоотношения към това дружество.

3

Директива 2001/23 кодифицира Директива 77/187/ЕИО на Съвета от 14 февруари 1977 година относно сближаването на законодателствата на държавите членки във връзка с гарантирането на правата на работниците и служителите при прехвърляне на предприятия, стопански дейности или части от предприятия или стопански дейности (OВ L 61, стр. 26), изменена с Директива 98/50/ЕО на Съвета от (OВ L 201, стр. 88, наричана по-нататък „Директива 77/187“).

4

Съгласно осмо съображение от Директива 2001/23:

„Съображенията във връзка с правната сигурност и прозрачността наложиха изясняване на правната концепция за прехвърляне в светлината на практиката на Съда на Европейските общности. Това изясняване не променя приложното поле на Директива 77/187/ЕИО, както тя беше разтълкувана от Съда.“

5

Текстът на член 1, параграф 1, букви а) и б) от Директива 2001/23 гласи:

6

Съгласно член 3, параграф 1, първа алинея от Директива 2001/23:

„Правата и задълженията на прехвърлителя във връзка със съществуващите към датата на прехвърлянето трудови договори или трудови правоотношения се прехвърлят на приобретателя по силата на прехвърлителната сделка.“

7

Член 4, параграф 2 от посочената директива гласи:

„Ако трудовият договор или трудовото правоотношение се прекратява поради това, че прехвърлянето предполага съществени промени в условията на труд в ущърб на работника, работодателят се счита за отговорен за прекратяването на трудовия договор или трудовото правоотношение.“

8

Текстът не член 6, параграф 1, първа и четвърта алинея от същата директива е формулиран, както следва:

„Ако предприятието, стопанската дейност или частта от предприятието или стопанската дейност запазят своята самостоятелност, статутът и функциите на представителите или представителния орган на работниците и служителите при прехвърлянето се запазват при същите условия, както преди датата на прехвърлянето по силата на законова, подзаконова или административна разпоредба [или споразумение], при условие че са изпълнени необходимите условия за учредяване на работническо представителство.

[…]

Ако предприятието, стопанската дейност или частта от предприятието или стопанската дейност не запази своята самостоятелност, държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират това, че прехвърлените работници и служители са, които са имали свои представители/представителен орган преди прехвърлянето, да продължат [да се чете: „прехвърлените работници и служители, които са имали свои представители/представителен орган преди прехвърлянето, продължават“] да бъдат надлежно представлявани за периода, необходим за ново учредяване или определяне на представителни органи на работниците и служителите съгласно националното законодателство или практика.“

9

Редакцията на посочените по-горе разпоредби на член 1, параграф 1 от Директива 2001/23 е по същество еднаква с редакцията на разпоредбите на член 1, параграф 1 от Директива 77/187.

10

§ 613а, алинея 1, първо изречение от германския граждански кодекс (Bürgerliches Gesetzbuch, наричан по-нататък „BGB“) е формулиран, както следва:

„При наличието на прехвърляне с правен акт на стопанска дейност или на част от стопанска дейност на друг собственик последният поема правата и задълженията, които произтичат от съществуващи към момента на прехвърлянето трудови правоотношения.“

11

От 1 януари 1989 г. г-н Klarenberg е нает на работа от ET Electrotechnology GmbH (наричано по-нататък „ET“), дружество, което е специализирано в разработването и производството на продукти в областта на промишлената автоматизация и на измервателната и контролна техника за стоманодобивната промишленост.

12

От 1 май 1992 г. г-н Klarenberg е назначен за директор на отдел „F+E/ET-Systeme/Netzwerk/IBS“ (Развитие и Внедряване/Електронни Системи/Мрежи/Системен шинен интерфейс) на ET. Този отдел се подразделя на три звена, а именно „F+E/ET-Systeme“ (Развитие и внедряване/Електронни системи), под ръководството на г-н Klarenberg, „EDV/Netzwerk/Serversysteme/Datensicherung“ (Електронна обработка на данните/Мрежи/Сървърни системи/Защита на данните) и „Produktion/Schaltschränke/Platinen“ (Производство/Контролни табла/Платки), под ръководството на г-н Neumann, който е и заместник-директор на целия отдел.

13

Ferrotron е специализирано в проектирането и производството на продукти в областта на измервателната и контролна техника за стоманодобивната промишленост.

14

На 22 ноември 2005 г. ET сключва с Ferrotron и дружеството майка на последното, което е със седалище в Съединените американски щати, договор, озаглавен „asset and business sale and purchase agreement“ (договор за покупко-продажбата на активи и на предприятие) относно следните продукти, разработени от отдел „F+E/ET-Systeme/Netzwerk/IBS“ на ET и наречени „ET-DecNT“, „ET-DecNT light“, „ET-DecNT Power Melt“, „ET-TempNet“, „ET-OxyNet“ и „FT7000“.

15

По силата на този договор дружеството майка на Ferrotron придобива всички права върху софтуера, патентите, заявките за патенти и изобретенията, свързани с посочените по-горе продукти, както и правата върху наименованията на продуктите и техническото ноу-хау. Ferrotron придобива развойния компютърен хардуер и наличните материали за производство, които принадлежат на ET, както и съответен списък с доставчици и клиенти. Ferrotron наема отново на работа и определен брой служители на ET, а именно г-н Neumann, както и трима инженери от звено „F+E/ET-Systeme“.

16

От акта за преюдициално запитване е видно също, че Ferrotron разработва, произвежда и разпространява освен продуктите, предмет на посочения договор, и други продукти в областта на металургичната измервателна техника и че бившите служители на ET са включени в структурата, въведена от Ferrotron. Освен това посочените служители упражняват и функции, свързани с продукти, различни от продуктите, които Ferrotron придобива от ET.

17

На 17 юли 2006 г. започва производство за неплатежоспособност на ET.

18

Г-н Klarenberg сезира Arbeitsgericht Wesel с искане да бъде нает отново на работа от Ferrotron като директор на отдел. С решение от 29 ноември 2006 г. обаче Arbeitsgericht Wesel отхвърля искането му.

19

Г-н Klarenberg обжалва това решение пред Landesarbeitsgericht Düsseldorf, за да бъде нает отново на работа от Ferrotron при условията на трудовия договор, сключен на 1 януари 1989 г. с ET. При условията на евентуалност г-н Klarenberg иска тази юрисдикция да установи съществуването на трудово правоотношение между страните след

20

Посочената юрисдикция счита, че отдел „F+E/ET-Systeme/Netzwerk/IBS“, ръководен от г-н Klarenberg, е част от стопанска дейност по смисъла на § 613а, алинея 1, първо изречение от BGB, която е прехвърлена на Ferrotron, тъй като последното придобива основните производствени средства за съответната стопанска дейност, съответните списъци с доставчици и клиенти, наема отново на работа част от служителите, които притежават ноу-хау, и неговото дружество майка придобива правата върху главните продукти и технологии.

21

Landesarbeitsgericht Düsseldorf обаче иска да установи дали става въпрос за прехвърляне по смисъла на Директива 2001/23. Всъщност съгласно определен брой неотдавнашни решения на Bundesarbeitsgericht не е налице прехвърляне на част от стопанската дейност на нов работодател, когато приобретателят не продължава да управлява съответната част от стопанската дейност без съществени промени и когато не запазва идентичността ѝ. От тази съдебна практика следвало, че прехвърлянето предполага, че приобретателят запазва самостоятелността на частта от стопанската дейност в организационно отношение. За сметка на това дадена част от стопанската дейност не се считала за прехвърлена, когато е изцяло включена в организационната структура на другото предприятие или когато работата се извършва в очевидно по-значима организационна структура.

22

Според запитващата юрисдикция в делото по главното производство Ferrotron не е запазило организационната самостоятелност на съответната част от стопанската дейност, доколкото наетите отново на работа служители са включени в различни отдели и възобновените задачи вече се изпълняват в рамките на друга организационна структура.

23

При тези обстоятелства Landesarbeitsgericht Düsseldorf решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Предполага ли прехвърлянето на част от предприятие или от стопанска дейност на друг работодател в резултат на договорно прехвърляне по смисъла на член 1, параграф 1, букви а) и б) от Директива 2001/23 […] новият работодател да продължава да управлява частта от предприятието или стопанската дейност като самостоятелна в организационно отношение част от предприятие или от стопанска дейност?“

24

В становището си Ferrotron изразява съмнения относно допустимостта на преюдициалното запитване, като оспорва релевантността му за разрешаването на спора по главното производство.

25

В това отношение следва да се напомни, че според постоянната съдебна практика въведеното с член 234 ЕО производство е инструмент за сътрудничество между Съда и националните юрисдикции, чрез който Съдът предоставя на националните юрисдикции насоки за тълкуването на общностното право, които са им необходими за разрешаване на висящия пред тях спор (вж. по-специално Решение от 5 февруари 2004 г. по дело Schneider, C-380/01, Recueil, стр. I-1389, точка 20, Решение от по дело Stradasfalti, C-228/05, Recueil, стр. I-8391, точка 44, както и Решение от по дело Kirtruna и Vigano, C-313/07, Сборник, стр. I-7907, точка 25).

26

В рамките на това сътрудничество само националният съд, който е сезиран със спора и трябва да поеме отговорността за последващото му съдебно решаване, може да прецени предвид особеностите на делото както необходимостта от преюдициално заключение, за да може да постанови решението си, така и релевантността на въпросите, които поставя на Съда. Следователно, след като поставените въпроси се отнасят до тълкуването на общностното право, Съдът по принцип е длъжен да се произнесе (Решение по дело Schneider, посочено по-горе, точка 21, Решение от 30 юни 2005 г. по дело Längst, C-165/03, Recueil, стр. I-5637, точка 31, както и Решение по дело Kirtruna и Vigano, посочено по-горе, точка 26).

27

Следователно въпросите, които са свързани с тълкуването на общностното право и са поставени от националния съд в нормативната и фактическата рамка, която той определя съгласно своите собствени правомощия, и проверката на чиято точност не е задача на Съда, се ползват с презумпция за релевантност. Съдът може да отхвърли отправеното от национална юрисдикция запитване само ако е съвсем очевидно, че исканото тълкуване на общностното право няма никаква връзка с действителността или с предмета на спора по главното производство, когато проблемът е от хипотетично естество или още когато Съдът не разполага с необходимите фактически и правни елементи, за да бъде полезен с отговора на поставените му въпроси (вж. по-специално Решение от 5 декември 2006 г. по дело Cipolla и др., C-202/04 и C-94/04, Recueil, стр. I-11421, точка 25, Решение от по дело van der Weerd и др, C-222/05—C-225/05, Сборник, стр. I-4233, точка 22, както и Решение по дело Kirtruna и Vigano, посочено по-горе, точка 27).

28

В това отношение от съдебната практика е видно, че презумпцията за релевантност на преюдициалните въпроси не би могла да бъде оборена единствено от обстоятелството, че една от страните по главното производство оспорва някои факти, проверката за чиято точност не е задача на Съда и от които зависи определянето на предмета на посочения спор (Решение по дело Cipolla и др., посочено по-горе, точка 26, както и Решение по дело van der Weerd и др., посочено по-горе, точка 23).

29

На първо място, Ferrotron твърди, че съществуването на прехвърляне по смисъла на Директива 2001/23 е поначало изключено, тъй като не е доказано, че придобитите от Ferrotron елементи съставляват субект, който може да бъде предмет на такова прехвърляне. Следователно настоящият преюдициален въпрос не бил релевантен за разрешаването на спора по главното производство.

30

Следва обаче да се отбележи, че запитващата юрисдикция е преценила по различен начин този въпрос. Всъщност според нея отдел „F+E/ET-Systeme/Netzwerk/IBS“ е част от стопанска дейност по смисъла на § 613а, алинея 1, първо изречение от BGB, която е прехвърлена на Ferrotron, тъй като последното придобива основните производствени средства за стопанската дейност, както и съответните списъци с доставчици и клиенти, наема отново на работа част от служителите, които притежават ноу-хау, и неговото дружество-майка придобива правата върху главните продукти и технологии. С оглед на така изтъкнатите от запитващата юрисдикция елементи и на заключението, до което същата е достигнала съгласно своите собствени правомощия, не следва да се поставя под съмнение релевантността на отправения от тази юрисдикция преюдициален въпрос.

31

На второ място, Ferrotron отбелязва, че дори ако трябва да се счита, че дадено прехвърляне на предприятие е извършено въз основа на Директива 2001/23, това не включвало прехвърлянето на трудовия договор на жалбоподателя по главното производство, тъй като функциите, които последният упражнявал в ЕТ, в голямата си част били упражнявани в отдели, различни от отдел „F+E/ET-Systeme/Netzwerk/IBS“, и следователно не можело да бъдат свързани с този отдел.

32

В акта за преюдициално запитване обаче в описанието, което се прави на фактическата рамка, в която се вписва поставеният въпрос, напротив, изрично се посочва, че жалбоподателят в главното производство е ръководил отдел „F+E/ET-Systeme/Netzwerk/IBS“. При все това, както е видно от точка 27 от настоящото решение, такава фактическа преценка е извършена съгласно собствените правомощия на националния съд и проверката на нейната точност не е задача на Съда.

33

На трето място, ответникът в главното производство счита, че г-н Klarenberg е загубил правото да се позовава на прехвърлянето на трудовия си договор, тъй като макар да му е било известно сключеното споразумение между Ferrotron и ET, той е изчакал ET да изпадне в състояние на неплатежоспособност, за да предяви искания срещу Ferrotron.

34

Съществуването в Германия обаче на законодателство, което предвижда срок, след изтичането на който жалбоподателят в главното производство не може повече да се позовава на прехвърлянето на трудовия си договор, представлява въпрос, чиято проверка не е задача на Съда, както е видно от точка 28 от настоящото решение.

35

Предвид изложеното по-горе следва да се приеме, че преюдициалното запитване е допустимо.

36

С въпроса си запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 1, параграф 1, букви а) и б) от Директива 2001/23 трябва да се тълкува в смисъл, че тази директива може да се прилага и в положение, при което новият работодател не запазва самостоятелността от организационна гледна точка на прехвърлената част от предприятие или от стопанска дейност.

37

В началото е уместно да се напомни, че съгласно постоянната съдебна практика при тълкуването на разпоредба на общностното право следва да се взема предвид не само нейното съдържание, но и нейният контекст и целите на правната уредба, от която тя е част (вж. по-специално Решение от 18 май 2000 г. по дело KVS International, C-301/98, Recueil, стр. I-3583, точка 21, Решение от по дело Комисия/Португалия, C-53/05, Recueil, стр. I-6215, точка 20 и Решение от по дело Bundesverband der Verbraucherzentralen und Verbraucherverbände, C-298/07, Сборник, стр. I-7841, точка 15).

38

От самата редакция на член 1, параграф 1, буква а) от Директива 2001/23 е видно, че към приложното поле на тази директива спадат всички прехвърляния на друг работодател, които се отнасят за предприятия, стопански дейности или части от предприятия или стопански дейности и са резултат на договорно прехвърляне или сливане.

39

При условие че са изпълнени посочените по-горе изисквания, за да се прилага Директива 2001/23, прехвърлянето трябва обаче да отговаря още на условията, определени в член 1, параграф 1, буква б) от тази директива, а именно то трябва да се отнася за стопанска единица, разбирана като „организирано групиране на ресурси с цел извършване на стопанска дейност, независимо от това дали дейността е основна или спомагателна“, която след прехвърлянето запазва своята „идентичност“.

40

В началото следва да се напомни, както е видно от осмо съображение от Директива 2001/23, че тази разпоредба е въведена, с цел да изясни понятието за прехвърляне в светлината на практиката на Съда (вж. по-специално Решение от 7 февруари 1985 г. по дело Botzen и др., 186/83, Recueil, стр. 519, точка 6, както и Решение от по дело Spijkers, 24/85, Recueil, стр. 1119, точка 11). Според тази съдебна практика Директива 2001/23 цели да осигури непрекъснатостта на съществуващите в рамките на един стопански субект трудови правоотношения, независимо от промяната на собственика, и по този начин да защити работниците, в случай че настъпи такава промяна.

41

От разпоредбите на член 1, параграф 1, буква а) от Директива 2001/23 във връзка разпоредбите на член 1, параграф 1, буква б) е видно, че когато прехвърлената стопанска единица не запазва своята идентичност, основната разпоредба, съдържаща се в член 1, параграф 1, буква а), е лишена от действие чрез прилагането на разпоредбите на посочения член 1, параграф 1, буква б). От това следва, че последната разпоредба може да ограничи обхвата на член 1, параграф 1, буква а) от Директива 2001/23 и по този начин широтата на предоставената от посочената директива защита. Следователно такава разпоредба трябва да бъде тълкувана стриктно.

42

Ответникът в главното производство твърди обаче, че „стопанският субект“, определен в член 1, параграф 1, буква б) от Директива 2001/23, запазва своята идентичност само ако организационната връзка, която обединява всички лица и/или елементи, се запазва. Напротив, прехвърленият стопански субект не запазвал своята идентичност, когато вследствие на прехвърлянето той губел своята самостоятелност от организационна гледна точка, тъй като придобитите ресурси са включени от приобретателя в напълно нова структура.

43

С оглед обаче по-специално на преследваната от Директива 2001/23 цел, насочена, както е видно от точка 40 от настоящото решение, към гарантиране на ефективна защита на правата на работниците в случай на прехвърляне, такова виждане, като изтъкнатото от ответника по главното производство, за идентичността на стопанския субект, което се основава само на свързания с организационната самостоятелност фактор, не може да бъде възприето. Всъщност поради единственото обстоятелство, че приобретателят решава да преустрои придобитата част от предприятие или от стопанска дейност и да я включи в собствената си структура, това виждане предполага изключване на прилагането на Директива 2001/23 за тази част от предприятие или от стопанска дейност, като по този начин лишава съответните работници от предоставената от тази директива защита.

44

Специално относно фактора, свързан с организацията, макар Съдът по-рано да е постановявал, че този фактор способства за определяне на идентичността на стопанския субект (вж. в този смисъл Решение от 11 март 1997 г. по дело Süzen, C-13/95, Recueil, стр. I-1259, точка 15, Решение от по дело Allen и др., C-234/98, Recueil, стр. I-8643, точка 27, Решение от по дело Mayeur, C-175/99, Recueil, стр. I-7755, точка 53, както и Решение от по дело Liikenne, C-172/99, Recueil, стр. I-745 точка 34), той е приел и че промяната в организационната структура на прехвърления субект не представлява пречка за прилагането на Директива 2001/23 (вж. в този смисъл Решение от по дело Merckx и Neuhuys, C-171/94 и C-172/94, Recueil, стр. I-1253, точки 20 и 21, Решение по дело Mayeur, посочено по-горе, точка 54, както и Решение от по дело Jouini и др., C-458/05, Сборник, стр. I-7301, точка 36).

45

Освен това самият член 1, параграф 1, буква б) от Директива 2001/23 определя идентичността на даден стопански субект, като се позовава на „организирано групиране на ресурси с цел извършване на стопанска дейност, независимо от това дали дейността е основна или спомагателна“, и по този начин подчертава не само организационния елемент на прехвърления субект, но също и елемента на продължаване на неговата икономическа дейност.

46

С оглед на изложеното по-горе условието, свързано със запазването на идентичността на стопанския субект по смисъла на Директива 2001/23, следва да се тълкува, като се имат предвид двата елемента, предвидени в член 1, параграф 1, буква б) от Директива 2001/23, които, разгледани в тяхната съвкупност, съставляват тази идентичност, както и преследваната от тази директива цел за защита на работниците.

47

В съответствие с тези съображения и за да не се лиши Директива 2001/23 от част от полезното си действие, посоченото условие следва да се тълкува не в смисъл, че то изисква запазването на специфичната организация, наложена от предприемача на различните прехвърлени производствени фактори, а както е посочил генералният адвокат в точки 42 и 44 от заключението си, в смисъл, че това условие предполага запазването на функционалната връзка на взаимозависимост и допълнителност между тези фактори.

48

Всъщност запазването на такава функционална връзка между различните прехвърлени фактори позволява на приобретателя да използва последните дори ако след прехвърлянето те са включени в различна, нова организационна структура, за да извършва еднаква или аналогична икономическа дейност (вж. в този смисъл Решение от 14 април 1994 г. по дело Schmidt, C-392/92, Recueil, стр. I-1311, точка 17).

49

Запитващата юрисдикция следва да установи с оглед на горепосочените елементи в рамките на цялостна преценка на съвкупността от фактически обстоятелства, които характеризират сделката по главното производство (вж. в този смисъл Решение по дело Spijkers, посочено по-горе, точка 13, Решение от 19 май 1992 г. по дело Redmond Stichting, C-29/91, Recueil, стр. I-3189, точка 24, Решение по дело Süzen, посочено по-горе, точка 14, както и Решение по дело Allen и др, посочено по-горе, точка 26), дали идентичността на прехвърлената стопанска единица е запазена.

50

Както посочват и запитващата юрисдикция в преюдициалното си запитване, и германското правителство и Комисията на Европейските общности в своите становища пред Съда, съдържанието на член 6, параграф 1, първа и четвърта алинея от Директива 2001/23 потвърждава, че в съзнанието на общностния законодател предназначението на тази директива е да се прилага за всяко прехвърляне, което отговаря на условията, посочени в член 1, параграф 1 от нея, независимо дали прехвърленият стопански субект запазва своята самостоятелност в структурата на приобретателя.

51

Накрая следва да се даде отговор на довода на ответника в главното производство, според който при загуба на организационната самостоятелност на прехвърления стопански субект непрекъснатостта на трудовите правоотношения, които Директива 2001/23 има за цел да гарантира, не можела във всеки случай да бъде осигурена, тъй като работното място на директор на отдел, заемано преди това от г-н Klarenberg, не можело да бъде свързано с никое равностойно работно място в новата организация на труда, въведена от приобретателя.

52

В това отношение следва да се напомни, че Съдът вече е постановил, че евентуалното задължение да се прекратят частноправните трудови договори при прехвърляне на икономическа дейност на публичноправно юридическо лице представлява съгласно член 4, параграф 2 от Директива 2001/23 съществена промяна в условията на труд във вреда на работника, която промяна следва непосредствено от прехвърлянето, поради което в такъв случай работодателят трябва се счита за отговорен за прекратяването на посочените трудови договори (Решение по дело Mayeur, посочено по-горе, точка 56). Освен това следва да се отбележи, че ако евентуалната невъзможност при прехвърляне да се предостави на работник във въведената от приобретателя организационна структура работно място, равностойно на това, което този работник е заемал при прехвърлителя, води до съществена промяна в условията на труд във вреда на заинтересованото лице, тя може да се приравни на прекратяване на трудовия договор, за което работодателят е отговорен по смисъла на тази разпоредба.

53

Следователно на поставения от запитващата юрисдикция въпрос следва да се отговори, че член 1, параграф 1, букви а) и б) от Директива 2001/23 трябва да се тълкуват в смисъл, че тази директива може да се прилага и в положение, при което прехвърлената част от предприятие или от стопанска дейност не запазва своята самостоятелност от организационна гледна точка, при условие че функционалната връзка между различните прехвърлени производствени фактори се запазва и позволява на приобретателя да използва последните, за да извършва еднаква или аналогична икономическа дейност, което запитващата юрисдикция следва да провери.

54

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (четвърти състав) реши:

Член 1, параграф 1, букви а) и б) от Директива 2001/23/ЕО на Съвета от 12 март 2001 година относно сближаването на законодателствата на държавите членки във връзка с гарантирането на правата на работниците и служителите при прехвърляне на предприятия, стопански дейности или части от предприятия или стопански дейности трябва да се тълкуват в смисъл, че тази директива може да се прилага и в положение, при което прехвърлената част от предприятие или от стопанска дейност не запазва своята самостоятелност от организационна гледна точка, при условие че функционалната връзка между различните прехвърлени производствени фактори се запазва и позволява на приобретателя да използва последните, за да извършва еднаква или аналогична икономическа дейност, което запитващата юрисдикция следва да провери.