—

за PAGO International GmbH, от адв. C. Hauer, Rechtsanwalt,

—

за Tirolmilch registrierte Genossenschaft mbH, от адв. G. Schönherr, Rechtsanwalt,

—

за Комисията на Европейските общности, от г-н W. Wils и г-н H. Krämer, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 9, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета от 20 декември 1993 година относно марката на Общността (ОВ L 11, 1994 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 146, наричан по-нататък „регламентът“).

2

Запитването е отправено в рамките на спор между PAGO International GmbH (наричано по-нататък „PAGO“) и Tirolmilch registrierte Genossenschaft mbH (наричано по-нататък „Tirolmilch“) по повод на притежаваната от PAGO марка на Общността.

3

Член 1, параграф 2 от регламента гласи:

„Марката на Общността има единен характер. Тя има едни и същи последици в цялата Общност: тя може да бъде регистрирана, […] да бъде предмет […] на решение […] за заличаване, а нейното използване може да бъде забранено само за цялата Общност. Настоящият принцип се прилага, освен ако не е предвидено друго в настоящия регламент.“

4

Член 9, параграф 1, буква в) от регламента предвижда:

„Марката на Общността предоставя на своя притежател изключително право. Притежателят е оправомощен да забрани на всяко трето лице, при липса на негово съгласие, да използва по време на търговията:

[…]

5

Член 5, параграф 2 от Първа директива 89/104/ЕИО на Съвета от 21 декември 1988 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките (ОВ L 40, 1989 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 92, наричана по-нататък „директивата“) гласи:

„Всяка държава членка може да предвиди, че притежателят има право да попречи на всяко трето лице да използва в търговската дейност без негово съгласие всеки знак, който е идентичен или сходен с марката, за стоки или услуги, които не са сходни със стоките или услугите, за които е регистрирана марката, ако последната се ползва с реноме в държавата членка и ако използването на този знак без основание би извлякло несправедливо облагодетелстване от отличителния характер или реномето на марката или би ги увредило.“

6

От 2001 г. PAGO е притежател на фигуративна марка на Общността, която е регистрирана в частност за плодови напитки и сокове. Основният елемент на марката е изображение на зелена стъклена бутилка с характерен етикет и характерна капачка. В този вид бутилки PAGO предлага на пазара в Австрия плодов сок с наименованието „Pago“. Притежаваната от PAGO марка на Общността е много известна в тази държава членка.

7

Също на пазара в Австрия Tirolmilch предлага млечно-плодова напитка с наименованието „Lattella“. Тази напитка първоначално се е продавала в картонени опаковки. Впоследствие се опакова и в стъклени бутилки. Две от формите на бутилките в много отношения приличат на притежаваната от PAGO марка на Общността. В рекламите си Tirolmilch използва изображение, което също като притежаваната от PAGO марка на Общността представлява бутилка до пълна чаша.

8

PAGO подава пред Handelsgericht Wien молба за допускане на привременна мярка, като иска на Tirolmilch да се забрани да популяризира, предлага, продава или да използва по какъвто и да било друг начин своята напитка в спорните бутилки и да я рекламира, като използва изображение на бутилки с пълна чаша плодов сок.

9

Handelsgericht Wien уважава искането. Определението му е обжалвано пред Oberlandesgericht Wien, който отхвърля искането на PAGO. Тогава PAGO подава ревизионна жалба пред Oberster Gerichtshof.

10

Тази юрисдикция смята, че няма вероятност от объркване между използваните от Tirolmilch бутилки и притежаваната от PAGO марка на Общността дори когато се разглеждат заедно, тъй като поставените на въпросните бутилки етикети носят съответно означенията „Pago“ и „Lattella“ — и двете много известни в Австрия.

11

Тъй като обаче PAGO изтъква, че по смисъла на член 9, параграф 1, буква в) от регламента Tirolmilch без основателна причина извлича неоснователно полза от отличителния характер и добрата репутация в Австрия на притежаваната от PAGO марка на Общността, Oberster Gerichtshof иска да се установи обхватът на използвания в посочената разпоредба на регламента израз „има добра репутация в Общността“.

12

По аналогия с постановеното от Съда в Решение от 14 септември 1999 г. по дело General Motors (C-375/97, Recueil, стр. I-5421) по отношение на съдържащия се в член 5, параграф 2 от директивата израз „реноме в държавата членка“, запитващата юрисдикция смята, че е достатъчно марката на Общността да има добра репутация в „съществена част“ от Общността.

13

Тъй като все пак PAGO е поискало да се разпореди преустановяване на използването в цялата Общност, а марката му има добра репутация само в Австрия, Oberster Gerichtshof иска да се установи дали може да се постанови пълна забрана, въпреки че марката на Общността има добра репутация само в една държава членка, или при добра репутация само в една държава членка може да се постанови „забрана“ по смисъла на член 9, параграф 1, буква в) с ограничено само до тази държава действие.

14

В този контекст Oberster Gerichtshof решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

15

В самото начало трябва да се отбележи, че в случая по главното производство притежаваната от PAGO марка на Общността се отнася до плодови напитки и сокове, а продуктът, който Tirolmilch предлага на пазара, е млечно-плодова напитка.

16

От акта за преюдициално запитване обаче не личи националната юрисдикция вече да е преценила дали съответните продукти са сходни.

17

Във всеки случай, за да се даде полезен отговор на тази юрисдикция, следва да се отбележи, че наистина съгласно текста си член 9, параграф 1, буква в) от регламента закриля дадена марка на Общността във връзка със стоки или услуги, които не са сходни на тези, за които марката е регистрирана.

18

Все пак независимо от текста му и предвид общата структура и целите на системата, част от която е посоченият член 9, параграф 1, буква в) от регламента, защитата на марките на Общността с добра репутация не може да е по-малка в случаите на използване на знак за идентични или сходни стоки и услуги, отколкото в случаите на използване на знак за стоки или услуги, които не са сходни (вж. по аналогия Решение от 9 януари 2003 г. по дело Davidoff, C-292/00, Recueil, стр. I-389, точки 24 и 25, което се отнася в частност до член 5, параграф 2 от директивата).

19

Следователно трябва да се приеме, че член 9, параграф 1, буква в) от регламента закриля дадена марка на Общността с добра репутация и във връзка със стоки или услуги, сходни на тези, за които е регистрирана марката (вж. по аналогия Решение по дело Davidoff, посочено по-горе, точка 30).

20

С първия си преюдициален въпрос запитващата юрисдикция иска по същество от Съда, първо, да изясни смисъла на израза „има добра репутация в Общността“, с който в член 9, параграф 1, буква в) от регламента се урежда първото от двете условия, на които марката на Общността трябва да отговаря, за да получи предвидената в тази разпоредба защита, и второ, да укаже дали това условие, географски погледнато, е изпълнено, когато марката на Общността има добра репутация само в една държава членка.

21

Понятието „добра репутация“ предполага определена степен на известност сред съответните потребители.

22

Съответните потребители са потребителите на стоките или услугите с тази марка на Общността, тоест в зависимост от пуснатата на пазара стока или услуга може да са или широк кръг потребители, или по-специализиран кръг потребители, например определена професионална група (вж. по аналогия Решение по дело General Motors, посочено по-горе, точка 24 по отношение на член 5, параграф 2 от директивата).

23

Не може да се изисква марката на Общността да е известна на конкретен процент от така определените потребители (вж. по аналогия Решение по дело General Motors, посочено по-горе, точка 25).

24

Изискваната степен на известност трябва да се разглежда като достигната, когато марката на Общността е известна на значителна част от съответните потребители на обхванатите от тази марка стоки или услуги (вж. по аналогия Решение по дело General Motors, посочено по-горе, точка 26).

25

При проверката на това условие националният съд трябва да вземе предвид всички релевантни за делото факти, и по-специално пазарния дял на марката, интензитета, географския обхват и продължителността на използването ѝ, както и размера на инвестициите, направени от предприятието за нейното популяризиране (вж. по аналогия Решение по дело General Motors, посочено по-горе, точка 27).

26

В този смисъл предвид обстоятелствата в главното производство запитващият съд следва да провери дали разглежданата марка на Общността е известна на значителна част от съответните потребители на обхванатите от нея стоки.

27

В териториален аспект условието за добра репутация трябва да се разглежда като изпълнено, когато марката на Общността има добра репутация в съществена част от територията на Общността (вж. по аналогия Решение по дело General Motors, посочено по-горе, точка 28).

28

Необходимо е да се напомни, че както Съдът вече е постановил, когато става дума за марка от Бенелюкс, за целите на член 5, параграф 2 от директивата е достатъчно марката да има добра репутация в съществена част от територията на Бенелюкс, като тази съществена част евентуално може да е част от една от страните от Бенелюкс (Решение по дело General Motors, посочено по-горе, точка 29).

29

Тъй като в случая става дума за марка на Общността, която има добра репутация на цялата територия на една държава членка, а именно на територията на Австрия, предвид обстоятелствата в главното производство може да се приеме, че териториалното изискване по член 9, параграф 1, буква в) от регламента е изпълнено.

30

Ето защо на първия преюдициален въпрос следва да се отговори, че член 9, параграф 1, буква в) от регламента трябва да се тълкува в смисъл, че за да получи предвидената в тази разпоредба защита, марката на Общността трябва да е известна на значителна част от съответните потребители на обхванатите от нея стоки или услуги и в съществена част от територията на Общността и че предвид обстоятелствата в главното производство територията на разглежданата държава членка може да се приеме за съществена част от територията на Общността.

31

Предвид отговора на първия преюдициален въпрос, както и предвид обстоятелствата в главното производство, не следва да се отговаря на втория въпрос.

32

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (втори състав) реши:

Член 9, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета от 20 декември 1993 година относно марката на Общността трябва да се тълкува в смисъл, че за да получи предвидената в тази разпоредба защита, марката на Общността трябва да е известна на значителна част от съответните потребители на обхванатите от нея стоки или услуги и в съществена част от територията на Европейската общност и че предвид обстоятелствата в главното производство територията на разглежданата държава членка може да се приеме за съществена част от територията на Общността.