(1)

За да постигне интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж, да стимулира създаването на работни места и да спази дългосрочните ангажименти за декарбонизация, Съюзът се нуждае от модерна, мултимодална, високоефективна инфраструктура в транспортния, енергийния и цифровия сектор, която да допринася за свързването и интеграцията на Съюза и всички негови острови и региони, включително неговите отдалечени, най-отдалечени, периферни, планински и слабо населени региони. Тези връзки следва да спомагат за подобряването на свободното движение на хора, стоки, капитали и услуги. Трансевропейските мрежи следва да улесняват трансграничните връзки, да насърчават по-тясното икономическо, социално и териториално сближаване, и да допринасят за постигането на по-конкурентоспособна и устойчива социална пазарна икономика и за борбата с изменението на климата.

(2)

Целта на Механизма за свързване на Европа (МСЕ) е да се ускорят инвестициите в областта на трансевропейските мрежи и да се стимулира финансирането както от публичния, така и от частния сектор, като същевременно се повиши правната сигурност и се спазва принципът за технологична неутралност. МСЕ следва да дава възможност за максимално използване на полезните взаимодействия между транспортния, енергийния и цифровия сектор, като по този начин повишава ефективността на действията на Съюза и позволява да се сведат до минимум разходите за изпълнение.

(3)

МСЕ следва също така да допринася и за действията на Съюза срещу изменението на климата и да подкрепя екологично и социално устойчиви проекти, включително по целесъобразност действия за смекчаване на изменението на климата и адаптирането към него. По-специално следва да се увеличи приносът на МСЕ за постигането на целите на Парижкото споразумение, прието съгласно Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (4), („Парижкото споразумение“), както и да се укрепят целите за 2030 г. в областта на климата и енергетиката и дългосрочната цел за декарбонизация.

(4)

МСЕ следва да гарантира високо равнище на прозрачност и провеждането на обществени консултации в съответствие с приложимото право на Съюза и приложимото национално право.

(5)

Като се има предвид значението на борбата с изменението на климата съгласно ангажиментите на Съюза за изпълнение на Парижкото споразумение и целите на ООН за устойчиво развитие, настоящият регламент има за цел да допринесе за интегрирането на действията в областта на климата и за постигането на общата цел най-малко 30 % от бюджетните разходи на Съюза да се насочат към цели във връзка с климата. Освен това, настоящият регламент следва да допринесе за осъществяване на амбицията 7,5 % от годишните разходи по Многогодишната финансова рамка (МФР) за периода 2021—2027 г. да бъдат през 2024 г. за цели, свързани с биологичното разнообразие, а през 2026 г. и 2027 г. 10 % от годишните разходи по МФР за периода 2021—2027 г. да бъдат за цели, свързани с биологичното разнообразие, като се взема под внимание съществуващото припокриване между целите по отношение на климата и биологичното разнообразие. Посредством предвидените в него действия МСЕ следва да допринесе за изразходване на 60 % от общия си финансов пакет за цели в областта на климата, въз основа, наред с другото, на следните коефициенти: i) 100 % за разходите, свързани с железопътната инфраструктура, инфраструктурата за зареждане, алтернативните и устойчивите горива, чистия градски транспорт, преноса на електроенергия, съхранението на електроенергия, интелигентните мрежи, преноса на CO2 и енергията от възобновяеми източници; ii) 40 % за вътрешни водни пътища и мултимодален транспорт, както и за инфраструктура за природен газ, при условие че с това се създават условия за увеличаване на използването на възобновяем водород или биометан. Прилаганите подробни коефициенти за проследяване на разходите във връзка с климата следва да съответстват на коефициентите, предвидени в приложение I към Регламент (ЕС) 2021/1060 на Европейския парламент и на Съвета (5), когато е приложимо. Съответните действия ще бъдат определени по време на подготовката и изпълнението на МСЕ и ще бъдат преразгледани в рамките на съответните прегледи и оценки. За да се предотврати податливостта на инфраструктурата на евентуално въздействие на дългосрочни изменения на климата и да се гарантира, че стойността на емисиите на парникови газове, произтичащи от даден проект, е включена в икономическата оценка на проекта, за проекти, подкрепяни от МСЕ, следва се предвиди проверка на климатичните показатели по целесъобразност в съответствие с насоки, които Комисията следва да разработи, като се съобразява с вече изготвените за други програми на Съюза насоки.

(6)

Съгласно член 8 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) във всичките си действия Съюзът полага усилия за премахване на неравенствата и за насърчаване на равенството между мъжете и жените. Равенството между половете, както и равните права и равните възможности за всички, и всеобхватното интегриране на тези цели, следва да се отчитат и утвърждават през целия процес на оценяване, подготовка, изпълнение и мониторинг на MCE.

(7)

С цел да се изпълнят задълженията за докладване във връзка с използването на фондовете на Съюза за подкрепа на мерките, предприети с оглед постигане на съответствие с целите на Директива (ЕС) 2016/2284 на Европейския парламент и на Съвета (6), следва да се проследяват разходите, свързани с намаляването на емисиите или други атмосферни замърсители съгласно посочената директива.

(8)

Една от важните цели на МСЕ е реализирането на повече полезни взаимодействия и по-голямо взаимно допълване между транспортния, енергийния и цифровия сектор. За тази цел МСЕ следва да предвиди приемането на работни програми, които могат да обхващат конкретни области на намеса, например по отношение на свързаната и автоматизирана мобилност или устойчивите алтернативни горива. Предоставянето на възможност за цифрова комуникация може да представлява неразделна част от проект от общ интерес в областта на енергетиката и транспорта. Освен това МСЕ следва да позволява в рамките на всеки сектор да се приемат за допустими някои елементи на полезно взаимодействие, отнасящи се за друг сектор, когато един такъв подход подобрява социално-икономическите ползи от инвестицията. Полезното взаимодействие между секторите следва да бъде стимулирано посредством критериите за предоставяне на средства за подбор на действията, както и чрез увеличаване на съфинансирането.

(9)

В Регламент (ЕС) № 1315/2013 на Европейския парламент и на Съвета (7) се определят насоки за трансевропейската транспортна мрежа (TEN-T) (наричани по-нататък „насоки за TEN-T“), които определят инфраструктурата на TEN-T, посочват изискванията, на които тя трябва да отговаря, и предвиждат мерки за реализирането на TEN-T. По-специално в насоките за TEN-T, се предвижда завършване на основната мрежа до 2030 г. чрез създаването на нова инфраструктура и чрез значителната модернизация и рехабилитация на съществуващата инфраструктура, необходима с цел да се гарантира непрекъснатостта на мрежата.

(10)

За да се постигне свързаност в целия Съюз, действията, допринасящи за разработването на проекти от общ интерес в транспортния сектор, които са финансирани от МСЕ, следва да се основават на взаимното допълване между всички видове транспорт, така че да се осигурят ефикасни, взаимосвързани и мултимодални мрежи. Това следва да включва пътищата в онези държави членки, в които все още са налице значителни нужди от инвестиции за завършването на тяхната основна пътна мрежа на TEN-T.

(11)

В съответствие с член 193, параграф 2 от Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета (8) (наричан по-нататък „Финансовият регламент“) безвъзмездни средства могат да бъдат предоставени за действие, което вече е започнало, ако заявителят може да обоснове необходимостта от започване на действието преди подписването на споразумението за предоставяне на безвъзмездни средства. Същевременно разходите, направени преди датата на подаване на заявлението за безвъзмездни средства, не са допустими, освен в надлежно обосновани изключителни случаи. За да се избегне прекъсване в подкрепата, предоставяна от Съюза, което би могло да накърни интересите на Съюза, следва да бъде възможно, за ограничен период от време в началото на МФР за периода 2021—2027 г., разходите, направени във връзка с действия, подкрепяни съгласно настоящия регламент, които вече са започнали, да се смятат за допустими, считано от 1 януари 2021 г., дори ако те са били направени преди подаването на заявлението за безвъзмездни средства.

(12)

За постигането на целите, определени в насоките за TEN-T, е необходимо да се подкрепят с приоритет текущите проекти по TEN-T, както и трансграничните и липсващите връзки, и да се гарантира, когато е приложимо, че подкрепяните действия са съобразени с работните планове за коридорите, създадени в съответствие с Регламент (ЕС) № 1315/2013, както и с общото разгръщане на мрежата по отношение на ефективността и оперативната съвместимост.

(13)

По-специално, за пълното разгръщане на Европейската система за управление на железопътното движение (ERTMS) по основната мрежа до 2030 г. съгласно предвиденото в Регламент (ЕС) № 1315/2013 се изисква увеличаване на подкрепата на равнището на Съюза и предоставянето на стимули за участието на частни инвеститори.

(14)

Освен това, свързването на летищата с основната мрежа на TEN-T е важно предварително условие за успешното завършване на изграждането на основната мрежа на TEN-T и за гарантиране на ефективна интермодалност. Поради тази причина следва да се даде приоритет на изграждането на такива връзки там, където те липсват.

(15)

За изпълнението на трансграничните действия е необходима висока степен на интеграция по отношение на планирането и изпълнението. Без да се дава приоритет на някой от следните примери, тази интеграция може да бъде демонстрирана чрез установяването на единно проектно дружество, съвместна управленска структура, съвместно предприятие, двустранна правна рамка, рамка, основаваща се на акт за изпълнение съгласно член 47 от Регламент (ЕС) № 1315/2013, или друга форма на сътрудничество. Установяването на структури за интегрирано управление, включително на съвместни предприятия, следва да се насърчава, включително чрез по-висока степен на съфинансиране.

(16)

Разработваните в момента мерки за рационализиране, насочени към постигането на напредък в осъществяването на TEN-T, следва да подкрепят по-ефикасното изпълнение на проекти от общ интерес в областта на транспорта.

(17)

С цел да се отрази увеличаването на транспортните потоци и развитието на TEN-T, направленията по коридорите на основната мрежа и техните предварително набелязани участъци, следва се адаптират. Такива адаптирания на коридорите на основната мрежа не следва да засягат завършването на основната мрежа до 2030 г., следва да подобрят обхвата на коридорите на територията на държавите членки и следва да са пропорционални, за да се запазят последователността и ефективността на развитието и координацията на коридора. Поради това дължината на коридорите на основната мрежа не следва да се увеличава с повече от 15 %. При направленията по коридорите на основната мрежа, следва своевременно да се вземат под внимание резултатите от прегледа на реализирането на основната мрежа, предвиден в Регламент (ЕС) № 1315/2013. При прегледа следва да бъдат отчетени регионалните трансгранични железопътни връзки в рамките на TEN-T, които са били изоставени или демонтирани, както и други промени в широкообхватната мрежа и въздействието на оттеглянето на Обединеното кралство от Съюза.

(18)

Необходимо е да се насърчават публичните и частните инвестиции във всички видове транспорт, така че да се популяризира интелигентна, оперативно съвместима, устойчива, мултимодална, приобщаваща, достъпна, безопасна и сигурна мобилност в целия Съюз. В съобщението си от 31 май 2017 г., озаглавено „Европа в движение: програма за социално справедлив преход към екологосъобразна, конкурентоспособна и свързана мобилност за всички“, Комисията представи широк набор от инициативи за по-безопасно движение по пътя, за насърчаване на интелигентното таксуване за пътната инфраструктура, за намаляване на емисиите на CO2, замърсяването на въздуха и задръстванията, за насърчаване на свързаната и автономната мобилност и за осигуряване на подходящи условия за работа и време за почивка на заетите в сектора. Тези инициативи следва да се придружават от финансова подкрепа от Съюза по линия на МСЕ, когато това е целесъобразно.

(19)

По отношение на новите технологии и иновациите в насоките за TEN-T се поставя изискването TEN-T да създава условия за декарбонизация на всички видове транспорт чрез стимулиране на енергийната ефективност и на използването на алтернативни горива, като същевременно се зачита принципът за технологична неутралност. С Директива 2014/94/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (9) се установява обща рамка от мерки за разгръщането в Съюза на инфраструктура за алтернативни горива за всички видове транспорт, с цел да се намали във възможно най-голяма степен зависимостта от изкопаемите горива и да се смекчи въздействието на транспорта върху околната среда и климата. Наред с това в посочената директива е предвидено изискване държавите членки да гарантират, че към 31 декември 2025 г. ще бъдат налични публично достъпни зарядни точки или точки за зареждане. Както Комисията посочва в съобщение от 8 ноември 2017 г., озаглавено „Към мобилност с ниски емисии: за Европейски съюз, който опазва планетата, предоставя възможности на своите потребители и защитава промишлеността и работниците си“, необходим е всеобхватен набор от мерки за насърчаване на мобилността с ниски емисии, включително финансова подкрепа в случаи, когато пазарните условия не осигуряват достатъчно стимули.

(20)

В контекста на своето съобщение от 17 май 2018 г., озаглавено „Устойчива мобилност за Европа: безопасна, чиста и свързана“, Комисията подчерта, че автоматизираните превозни средства и усъвършенствани системи за свързване ще направят превозните средства по-безопасни, по-лесни за споделено ползване и по-достъпни за всички граждани, включително за онези, които днес може да са изключени от услугите за мобилност, като например възрастните хора и лицата с намалена подвижност. Във връзка с това Комисията предложи също „Стратегически план за действие на ЕС относно безопасността по пътищата“ и изменение на Директива 2008/96/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (10).

(21)

За да се подобри изпълнението на транспортните проекти в по-малко развити части на мрежата, част от средствата по Кохезионния фонд, който е уреден в Регламент (ЕС) 2021/1058 на Европейския парламент и на Съвета (11) следва да бъдат прехвърлени към МСЕ, с цел да се финансират транспортни проекти в държавите членки, които отговарят на условията за финансиране от Кохезионния фонд. В началната фаза по отношение на 70 % от прехвърлените средства при подбора на проектите, които отговарят на условията за финансиране, следва да се вземе предвид отпускането на средства на национален принцип по Кохезионния фонд. Останалите 30 % от прехвърлените средства следва да се разпределят на конкурентни начала за възможно най-голям брой проекти, разположени в държави членки, които отговарят на условията за финансиране от Кохезионния фонд, като се отдава приоритет на трансграничните и липсващите връзки. Държавите членки следва да бъдат третирани еднакво, а неудобствата, които произтичат от постоянна географска уязвимост, следва да бъдат надлежно взети под внимание. Комисията следва да подкрепя държавите членки, които отговарят на условията за финансиране от Кохезионния фонд, в усилията им за разработване на подходяща поредица от допустими проекти, по-специално чрез укрепване на институционалния капацитет на съответните публични администрации.

(22)

В заключенията си от 21 юли 2020 г. Европейският съвет постигна съгласие, че в по-широкия контекст на МФР за периода 2021—2027 г. 1 384 000 000 EUR (по цени от 2018 г.) от МСЕ трябва да бъдат използвани за завършване на липсващите трансгранични железопътни връзки между държавите — бенефициери на Кохезионния фонд, в подкрепа на функционирането на вътрешния пазар и че за тази сума трябва да се прилагат правилата за съфинансиране при прехвърляне от Кохезионния фонд към МСЕ.

(23)

След съвместното съобщение от 10 ноември 2017 г., озаглавено „Подобряване на военната мобилност в Европейския съюз“, в Съвместното съобщение от 28 март 2018 г. относно План за действие за военната мобилност беше подчертано, че транспортната инфраструктурна политика предлага ясно изразена възможност за увеличаване на полезното взаимодействие между отбранителните нужди и TEN-T, с обща цел подобряване на военната мобилност в целия Съюз, като се взема предвид географският баланс и потенциалните ползи за гражданската защита. В съответствие с Плана за действие за военната мобилност през 2018 г. Съветът разгледа и одобри военните изисквания по отношение на транспортната инфраструктура, а службите на Комисията набелязаха през 2019 г. частите от TEN-T, подходящи за двойно предназначение, включително необходимите подобрения на съществуващата инфраструктура. Финансирането, предоставяно от Съюза на проекти с двойно предназначение, следва да се осъществява чрез МСЕ въз основа на работни програми, като се вземат предвид приложимите изисквания, установени в контекста на Плана за действие за военната мобилност, и други примерни списъци на приоритетни проекти, набелязани от държавите членки в съответствие с посочения план.

(24)

В насоките за TEN-T се отчита фактът, че широкообхватната мрежа осигурява достъпност и свързаност на всички острови и региони в Съюза, включително отдалечените и най-отдалечените региони. Освен това в своето съобщение от 24 октомври 2017 г., озаглавено „Засилено и обновено стратегическо партньорство с най-отдалечените региони на ЕС“, Комисията подчерта специфичните нужди на най-отдалечените региони по отношение на транспорта, енергетиката и цифровите технологии, както и необходимостта от предоставянето на подходящо финансиране от Съюза за посрещането им, включително чрез МСЕ, посредством прилагане на проценти на съфинансиране в максимален размер до 70 %.

(25)

Предвид значителната нужда от инвестиции, за да се напредне към завършването на основната мрежа на TEN-T до 2030 г. (оценявани на 350 милиарда евро за периода 2021—2027 г.) и на широкообхватната мрежа на TEN-T до 2050 г., както и от инвестиции в декарбонизацията, цифровизацията и градското развитие (оценявани на 700 милиарда евро за периода 2021—2027 г.), е целесъобразно да се използват по най-ефективния начин различните програми и инструменти на Съюза за финансиране, като с това се увеличи максимално добавената стойност на подкрепяните от Съюза инвестиции. Това ще бъде постигнато чрез един рационализиран инвестиционен процес, засилващ видимостта на действията в областта на транспорта и последователността в рамките на съответните програми на Съюза, по-специално на МСЕ, Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР), Кохезионния фонд и програмата InvestEU. По-конкретно, когато е уместно, следва да се вземат предвид отключващите условия, описани подробно в приложение IV към Регламент (ЕС) 2021/1060.

(26)

В Регламент (ЕС) № 347/2013 на Европейския парламент и на Съвета (12) са определени приоритетите за трансевропейската енергийна инфраструктура, които трябва да бъдат изпълнени за постигането на целите на политиката на Съюза в областта на енергетиката и климата, както и проекти от общ интерес, необходими за изпълнение на тези приоритети, и са установени мерки относно предоставянето на разрешения, публичното участие и регулиране на ускоряването и/или улесняването на осъществяването на тези проекти, включително критерии за допустимост на тези проекти до финансова подкрепа от Съюза. Определянето на проекти от общ интерес в съответствие с посочения регламент ще продължи да следва принципа „енергийната ефективност на първо място“ чрез оценка на проектите въз основа на сценарии за търсенето на енергия, които са в пълно съответствие с целите на Съюза в областта на енергетиката и климата.

(27)

В Директива (ЕС) 2018/2001 на Европейския парламент и на Съвета (13) се подчертава необходимостта от създаване на рамка от благоприятни условия, включваща подобреното използване на фондове на Съюза, като изрично се посочват действия за създаването на условия в подкрепа на трансграничното сътрудничество в областта на енергията от възобновяеми източници.

(28)

Въпреки че доизграждането на мрежовата инфраструктура продължава да бъде приоритет с оглед на развитието на енергетиката на базата на възобновяеми източници, интегрирането на трансграничното сътрудничество в областта на енергията от възобновяеми източници и разработването на интелигентна и ефективна енергийна система, която да включва решения за съхранение и за задоволяване на търсенето, спомагащи за балансиране на мрежата, отразяват приетия в рамките на пакета „Чиста енергия за всички европейци“ подход, предполагащ колективна отговорност за постигането през 2030 г. на една амбициозна по отношение на енергията от възобновяеми източници цел, както и променения политически контекст, и гарантират справедлив и подходящ преход с амбициозни дългосрочни цели за декарбонизация.

(29)

За плановете на Съюза за декарбонизация от съществено значение са иновативните инфраструктурни технологии, които позволяват прехода към енергийни системи и системи за мобилност с ниски емисии и подобряват сигурността на доставките, като едновременно с това целят по-висока степен на енергийна независимост на Съюза. По-специално в своето съобщение от 23 ноември 2017 г., озаглавено „Засилване на възможностите на европейските енергийни мрежи“, Комисията подчертава, че при положение че до 2030 г. половината от електропроизводството трябва да бъде на база възобновяеми източници, електроенергията във все по-голяма степен ще играе ролята на двигател за декарбонизация на секторите, в които засега доминира използването на изкопаеми горива, като например транспорта, промишлеността, отоплението и охлаждането, и следователно акцентът на трансевропейската енергийна инфраструктурна политика трябва да се постави върху инвестиции за междусистемните електропреносни връзки, съоръженията за съхранение на електроенергия, проектите за интелигентни мрежи и газовата инфраструктура. В подкрепа на целите на Съюза за декарбонизация, интеграция на вътрешния пазар и сигурност на доставките следва да се обърне необходимото внимание и да се даде надлежно приоритет на технологиите и проектите, които допринасят за прехода към икономика с ниски емисии. Комисията ще има за цел да увеличи броя на трансграничните проекти за интелигентни мрежи и иновативно съхранение на електроенергия, както и транспортиране на CO2, които да бъдат подкрепени от МСЕ.

(30)

Трансграничните проекти в областта на енергията от възобновяеми източници трябва да дадат възможност за икономически ефективно внедряване на тези енергийни източници в Съюза и за постигането на обвързващата цел на Съюза за най-малко 32 % енергия от възобновяеми източници през 2030 г., както е посочено в член 3 от Директива (ЕС) 2018/2001, и трябва да допринесат за стратегическото усвояване на иновативни технологии, свързани с енергията от възобновяеми източници. Примери за допустими технологии са производството на енергия от възобновяеми източници от разположени на брега и в морето съоръжения за енергия от вятър, слънчева енергия, устойчива биомаса, океанска енергия, геотермална енергия или съчетание от тях, тяхното свързване в мрежата и допълнителни елементи като съоръжения за съхранение или преобразуване. Допустимите действия не се ограничават само до сектора на електроенергията, а може да обхващат и други енергоносители и потенциално съвместно опериране на сектори, например в областта на отоплението и охлаждането, превръщането на електроенергия в газ, съхранението и транспорта. Този списък не е изчерпателен, за да се запази гъвкавост по отношение на технологичния напредък и развитие. Подобни проекти не водят непременно до физическа връзка между сътрудничещите си държави членки. Те може да бъдат изпълнявани на територията само на една от участващите държави членки, при условие че се прилагат общите критерии от част IV от приложението към настоящия регламент.

(31)

С цел да се подкрепят трансграничното сътрудничество в областта на енергията от възобновяеми източници и пазарната реализация на проекти, Комисията следва да улесни разработването на трансгранични проекти в областта на енергията от възобновяеми източници. В енергийния сектор, при липсата на достатъчна пазарна реализация на трансгранични проекти в областта на енергията от възобновяеми източници, неусвоеният бюджет за трансгранични проекти в областта на енергията от възобновяеми източници следва да се използва за постигане на целите на трансевропейските енергийни мрежи за действията, свързани с проекти от общ интерес, както е предвидено в Регламент (ЕС) № 347/2013, преди да се разгледа възможността за използване на механизма на Съюза за финансиране в областта на енергията от възобновяеми източници, установен в Регламент (ЕС) 2018/1999 на Европейския парламент и на Съвета (14).

(32)

Необходимо е да се предоставя подкрепа на проекти за интелигентни мрежи, които включват производство, разпределение или потребление на електроенергия, като използват системи за управление в реално време и оказват влияние върху трансграничните енергийни потоци. Подкрепата от МСЕ за такива проекти следва също така да отразява централната роля на интелигентните мрежи в енергийния преход и да спомогне за преодоляването на недостига на финансиране, възпрепятстващ понастоящем инвестициите в широкомащабното разгръщане на технологията за интелигентни мрежи.

(33)

В контекста на оказваната от Съюза подкрепа следва да се обърне специално внимание на трансграничните енергийни междусистемни връзки, включително на тези от тях, необходими за постигане на целите за 10 % електроенергийни междусистемни връзки през 2020 г. и 15 % през 2030 г. съгласно определеното в Регламент (ЕС) 2018/1999. Разгръщането на междусистемните електропроводи е от решаващо значение, за да се интегрират пазарите и да се прекрати енергийната изолираност, като се даде възможност за увеличаване на дела на енергията от възобновяеми източници в системата и по този начин да се извлече ползата от техните различни портфейли на търсене, от една страна, и на предлагане на енергия от възобновяеми източници, от друга, както и от разположените в морето мрежи за вятърна енергия и интелигентните енергийни мрежи и от интегрирането на всички държави в един ликвиден и конкурентен енергиен пазар.

(34)

Изграждането на цифровия единен пазар се основава на инфраструктурата за цифрова свързаност. Цифровизацията на промишлеността на Съюза и модернизирането на сектори като транспорта, енергетиката, здравеопазването и публичната администрация зависят от универсалния достъп до надеждни и финансово достъпни мрежи с голям и много голям капацитет. Цифровата свързаност се превърна в един от решаващите фактори за преодоляване на икономическото, социалното и териториалното разделение, подпомагайки модернизацията на местните икономики и подкрепяйки диверсификацията на икономическите дейности. Обхватът на намесата по МСЕ в областта на инфраструктурата за цифрова свързаност следва да бъде адаптиран така, че да отразява нейното нарастващо значение за икономиката и обществото като цяло. Поради това е необходимо да се определят проектите от общ интерес в областта на инфраструктурата за цифрова свързаност, които са необходими за изпълнение на целите на цифровия единен пазар на Съюза, и да се отмени Регламент (ЕС) № 283/2014 на Европейския парламент и на Съвета (15).

(35)

В съобщението си от 14 септември 2016 г., озаглавено „Свързаност за изграждане на конкурентоспособен цифров пазар — към европейско общество на гигабитов интернет“ (наричано по-нататък „стратегия за общество на гигабитов интернет“), Комисията определя стратегическите цели за 2025 г. с оглед на оптимизирането на инвестициите в инфраструктурата за цифрова свързаност. Директива (ЕС) 2018/1972 на Европейския парламент и на Съвета (16) е насочена, наред с другото, към създаването на регулаторна среда, която да насърчава частните инвестиции в мрежи за цифрова свързаност. Същевременно е ясно, че разгръщането на мрежи ще остане икономически неизгодно в много райони на Съюза поради различни фактори като отдалеченост и териториални или географски особености и слаба гъстота на населението, както и поради различни социално-икономически фактори, и по тази причина е необходимо спешно да се обърне по-голямо внимание на този въпрос. Затова МСЕ следва да се адаптира така, че да допринася за постигането на тези стратегически цели, определени в стратегията за общество на гигабитов интернет, които имат за цел да спомагат за равновесие между развитието на селските и градските райони, и да допълва подкрепата, предоставяна за разгръщането на мрежи с много голям капацитет от други програми, по-специално ЕФРР, Кохезионния фонд и програмата InvestEU.

(36)

Въпреки че всички мрежи за цифрова свързаност, които са свързани към интернет, имат по същество трансевропейски характер, което се дължи главно на начина на работа на приложенията и услугите, които ги използват, предимство при подкрепата чрез МСЕ следва да се дава на действията с най-голямо очаквано въздействие върху цифровия единен пазар, наред с другото, чрез тяхното съгласуване с целите на стратегията за общество на гигабитов интернет, както и върху цифровата трансформация на икономиката и обществото, като се вземат предвид наблюдаваните досега случаи на неефективност на пазара и пречки пред изпълнението.

(37)

Училищата, университетите, библиотеките, местните, регионалните или националните администрации, основните доставчици на обществени услуги, болниците и медицинските центрове, транспортните центрове и предприятията, използващи интензивно цифрови технологии, са образувания и средища, които могат да повлияят на важни аспекти на социално-икономическото развитие в областите, в които се намират, включително в селските и слабо населените райони. Тези движещи сили на социално-икономическото развитие трябва да са в челните редици на гигабитовата свързаност, за да осигуряват достъп до най-добрите услуги и приложения за домакинствата, предприятията и местните общности в Съюза. МСЕ следва да подкрепя достъпа до мрежи с много висок капацитет, включително системи 5G и други най-съвременни системи за свързаност, способни да предоставят гигабитова свързаност за тези движещи сили на социално-икономическото развитие, с цел максималното им положително въздействие върху икономиката и обществото като цяло в съответните им области, включително чрез генериране на по-широко потребителско търсене на свързаност и услуги.

(38)

От гледна точка на цифровия единен пазар несвързаните територии в целия Съюз представляват участъци със затруднения и неоползотворен потенциал. В повечето селски и отдалечени райони наличието на интернет свързаност с високо качество може да изиграе съществена роля за предотвратяване на цифровото разделение, изолацията и обезлюдяването чрез намаляване на разходите за доставка на стоки и услуги, както и за частичното компенсиране на отдалечеността. Интернет свързаност с високо качество е необходима за осъществяването на нови икономически възможности, като например прецизното земеделие или развитието на биоикономиката в селските райони. МСЕ следва да допринесе за осигуряването за всички домакинства в Съюза, били те в селски или градски райони, на свързаност с много висок капацитет чрез фиксирани или безжични технологии, като се съсредоточи върху областите, по отношение на които съществува известна пазарна неефективност, която може да бъде преодоляна чрез използване на безвъзмездни средства с ниска интензивност. Полезните взаимодействия между подкрепяните от МСЕ действия следва да се засилят максимално, като се обръща надлежно внимание на нивото на концентрация на движещи сили на социално-икономическото развитие в даден район и на нивото на финансиране, необходимо за постигането на покритие. Освен това МСЕ следва да се стреми към постигане на всеобхватно покритие на домакинствата и териториите, тъй като е икономически неизгодно на по-късен етап да се отстраняват пропуските в район, който вече е бил обхванат.

(39)

Освен това, основавайки се на успеха на инициативата WiFi4EU, МСЕ следва да продължи да подкрепя осигуряването на безплатна, сигурна, висококачествена местна безжична свързаност в центрове на местния обществен живот, включително образуванията с обществена мисия, като публичните органи и доставчиците на публични услуги, както и в открити пространства, достъпни за широката общественост, за да се осъществи концепцията на Съюза за цифрови технологии в местните общности.

(40)

Цифровата инфраструктура е важен трамплин за иновациите. За да може МСЕ да постигне максимално въздействие, той следва да се съсредоточи върху финансирането на цифровата инфраструктура. Поради това отделните цифрови услуги и приложения като тези, които включват различни технологии на разпределен регистър или прилагат изкуствен интелект, следва да бъдат извън обхвата на МСЕ и да бъдат подпомагани чрез други инструменти, като например програмата „Цифрова Европа“, създадена с Регламент (ЕС) 2021/694 на Европейския парламент и на Съвета (17), по целесъобразност. Важно е също така да се увеличат максимално полезните взаимодействия между различните програми.

(41)

Жизнеспособността на предполагаемото следващото поколение цифрови услуги, като например услугите и приложенията в областта на интернет на нещата, които се очаква да донесат значителни ползи в различните сектори и за обществото като цяло, ще изисква непрекъснато трансгранично покритие със системи 5G, по-специално с цел да се позволи на ползвателите и обектите да остават свързани по време на движение. Сценариите за поделяне на разходите за внедряване на технологии 5G във тези сектори обаче остават неясни, а рисковете за търговското разпространение в някои ключови области се възприемат като много високи. Пътните коридори и железопътните връзки се очаква да бъдат ключови области в началния етап на новите приложения в областта на свързаната мобилност и поради това представляват изключително важни трансгранични проекти за финансиране по МСЕ.

(42)

Изграждането на опорни електронни съобщителни мрежи, включително подводни кабели за свързване на европейските територии с трети държави на други континенти или свързване на европейските острови, най-отдалечени райони или отвъдморски страни и територии, включително през териториалните води на Съюза и изключителната икономическа зона на държавите членки, е необходимо, за да се осигури нужното дублиране на тази жизненоважна инфраструктура, да се увеличат капацитетът и устойчивостта на цифровите мрежи в Съюза и да се допринесе и за териториалното сближаване. Такива проекти обаче често са икономически нежизнеспособни без публична подкрепа. Освен това следва да се осигури подкрепа и за допълване на европейските ресурси за високопроизводителни изчисления с подходящи връзки с терабитов капацитет.

(43)

Действията, допринасящи към проекти от общ интерес в областта на инфраструктурата за цифрова свързаност, следва да внедряват най-добрата налична и най-подходящата за конкретния проект технология, която предлага най-добрия баланс между технологиите последно поколение по отношение на капацитета на потока от данни, сигурността на предаване, устойчивостта на мрежата и ефективността на разходите. Това внедряване следва да получава приоритет посредством работните програми, като се вземат предвид критериите, предвидени в настоящия регламент. Разгръщането на мрежи с много голям капацитет може да включва пасивна инфраструктура, с цел да се увеличат максимално социално-икономическите ползи и ползите за околната среда. Накрая, при определянето на приоритетни действия следва да се взема предвид потенциалното положително въздействие на свързаността — например, когато един внедряван проект може да подобри икономическите предпоставки за бъдещо внедряване и да доведе до допълнително покритие на територии и население в непокрити до момента райони.

(44)

Съюзът има разработена собствена спътникова технология (програмите EGNOS и „Галилео“) за позициониране, навигация и определяне на времето (PNT) и своя собствена програма за наблюдение и мониторинг на Земята („Коперник“). Програмите EGNOS и „Галилео“ и програмата „Коперник“ предлагат усъвършенствани услуги, които предоставят важни икономически ползи за ползвателите от публичния и частния сектор. Поради това всяка инфраструктура в областта на транспорта, енергетиката и цифровите технологии, финансирана от МСЕ и използваща PNT или услуги за наблюдение на Земята, следва да бъде технически съвместима с тези програми.

(45)

Положителните резултати от първата покана за представяне на предложения за смесено финансиране по настоящата програма през 2017 г. потвърдиха значението и добавената стойност на използването на безвъзмездни средства от Съюза в съчетание с финансиране от Европейската инвестиционна банка или от национални насърчителни банки или други институции за развитие и публични финансови институции, както и от частни финансови институции и инвеститори от частния сектор, включително чрез публично-частни партньорства. Смесеното финансиране следва да допринася за привличането на частни инвестиции и за осигуряването на ефект на лоста от приноса на публичния сектор като цяло в съответствие с целите на програмата Invest EU. Поради това МСЕ следва да продължи да подкрепя действия, които могат да бъдат финансирани от безвъзмездни средства от Съюза в съчетание с други източници на финансиране.

(46)

В транспортния сектор сумите, използвани за операции по смесено финансиране не следва да надвишават 10 % от сумата по функция 1(2) на МФР за периода 2021—2027 г. Следва да бъде възможно да се използват операции за смесено финансиране, например за действия, свързани с интелигентна, оперативно съвместима, устойчива, приобщаваща, достъпна, безопасна и сигурна мобилност.

(47)

Целите на политиката на МСЕ трябва да се преследват също и посредством финансови инструменти и бюджетни гаранции в рамките на компонентите на политиката по програмата InvestEU. Действията по МСЕ следва да се използват за насърчаване на инвестициите чрез преодоляване на неефективностите на пазара или на неоптимални инвестиционни ситуации по пропорционален начин, без да се дублира или изтласква частното финансиране, по-специално в случаите, в които действията не са търговски жизнеспособни, но имат ясна добавена стойност от Съюза.

(48)

За да се благоприятства интегрираното развитие на иновационния цикъл, е необходимо да се осигури взаимно допълване между иновативните решения, разработени в контекста на рамковите програми на Съюза за научни изследвания и иновации, и иновативните решения, реализирани с подкрепа от МСЕ. За тази цел полезните взаимодействия с програмата „Хоризонт Европа“, създадена с Регламент (ЕС) 2021/695 на Европейския парламент и на Съвета (18), трябва да гарантират, че нуждите от научни изследвания и иновации в секторите на транспорта, енергетиката и цифровите технологии в Съюза се идентифицират и набелязват по време на процеса на стратегическо планиране на „Хоризонт Европа“. Освен това полезните взаимодействия с програмата „Хоризонт Европа“ трябва да гарантират, че МСЕ подкрепя широкомащабното разгръщане и внедряване на иновативни технологии и решения в областта на транспорта, енергетиката и цифровата инфраструктура, и по-специално на онези, които произтичат от „Хоризонт Европа“. Нещо повече, полезните взаимодействия с „Хоризонт Европа“ трябва да гарантират, че ще бъде улеснен обменът на информация и данни между тази програма и МСЕ, например чрез извеждане на преден план на технологии от „Хоризонт Европа“ с висока степен на готовност за пазара, които може да бъдат доразгърнати чрез МСЕ.

(49)

Продължителността на МСЕ следва да е съобразена с продължителността на МФР. С настоящия регламент следва да се определи финансов пакет за целия период 2021—2027 г., който трябва да бъде основната референтна сума по смисъла на точка 18 от Междуинституционалното споразумение от 16 декември 2020 г. между Европейския парламент, Съвета на Европейския съюз и Европейската комисия относно бюджетната дисциплина, сътрудничеството по бюджетни въпроси и доброто финансово управление и относно новите собствени ресурси, включително пътна карта за въвеждането на нови собствени ресурси (19), за Европейския парламент и Съвета в хода на годишната бюджетна процедура.

(50)

На равнището на Съюза европейският семестър за координация на икономическите политики е рамката, в която се определят националните приоритети за реформи и се извършва мониторинг на тяхното изпълнение. Държавите членки разработват свои собствени национални многогодишни инвестиционни стратегии в подкрепа на тези приоритети за реформи. Тези стратегии следва да се представят заедно с годишните национални програми за реформи като начин да се очертаят и координират приоритетните инвестиционни проекти, които да бъдат подкрепени с национално финансиране или финансиране от Съюза, или и с двете. Стратегиите следва също да послужат за съгласувано използване на финансирането от Съюза и да осигурят максимална добавена стойност на финансовата подкрепа, която ще бъде получена по-специално от ЕФРР и Кохезионния фонд, Европейската функция за стабилизиране на инвестициите, програмата InvestEU и МСЕ, когато това е уместно. Финансовата подкрепа следва също така да се използва по начин, който е в съответствие с плановете на Съюза и националните планове в областта на енергетиката и климата, когато това е уместно.

(51)

Към настоящия регламент се прилагат хоризонталните финансови правила, приети от Европейския парламент и Съвета на основание член 322 от ДФЕС. Тези правила са установени във Финансовия регламент и определят по-специално процедурата за съставяне и изпълнение на бюджета чрез безвъзмездни средства, награди, поръчки и непряко управление и предвиждат проверки относно отговорността на финансовите участници. Правилата, приети на основание член 322 от ДФЕС, включват и общ режим на обвързаност с условия с цел защита на бюджета на Съюза.

(52)

Видовете финансиране и методите на изпълнение съгласно настоящия регламент следва да се избират в зависимост от възможностите, които те предлагат за осъществяване на специфичните цели на действията и за постигане на резултати, като се вземат предвид по-специално разходите за проверки, административната тежест и очакваният риск от неспазване. При избора следва да се разгледа възможността за използване на еднократни суми, единни ставки и единични разходи, както и на финансиране, което не е свързано с разходи, както е посочено в член 125, параграф 1 от Финансовия регламент.

(53)

Правните субекти, установени в Съюза, следва доколкото е възможно да могат да участват на основата на реципрочност в равностойни програми на трети държави, които участват в МСЕ.

(54)

Трети държави, които са членки на Европейското икономическо пространство (ЕИП), могат да участват в програми на Съюза в рамките на сътрудничеството, установено съгласно Споразумението за Европейското икономическо пространство (20) (наричано по-долу „Споразумението за ЕИП“), което предвижда, че програмите се изпълняват въз основа на решение, прието съгласно посоченото споразумение. Трети държави могат също да участват въз основа на други правни инструменти. В настоящия регламент следва да бъде въведена специална разпоредба, съдържаща изискването третите държави да предоставят правата и достъпа, необходими, за да може отговорният разпоредител с бюджетни кредити, Европейската служба за борба с измамите (OLAF) и Сметната палата, да упражняват в пълна степен съответните си правомощия.

(55)

С Финансовия регламент се установяват правилата относно предоставянето на безвъзмездни средства. С цел да се вземе предвид специфичният характер на подкрепяните от МСЕ действия и да се осигури съгласуваното им прилагане в секторите, обхванати от МСЕ, е необходимо да се предоставят допълнителни указания по отношение на критериите за допустимост и критериите за предоставяне на средства. Подборът на операции и тяхното финансиране следва да са предмет единствено на условията, предвидени в настоящия регламент и във Финансовия регламент. Без да се засяга Финансовият регламент, следва да е възможно работните програми да предвиждат опростени процедури.

(56)

В съответствие с Финансовия регламент в работните програми се установяват критериите за подбор и предоставяне на средства. В транспортния сектор качеството и адекватността на даден проект следва да се оценяват, като се взема предвид също и очакваното въздействие от проекта върху европейската свързаност, неговото съответствие с изискванията за достъпност и неговата стратегия по отношение на бъдещите нужди от поддръжка.

(57)

В съответствие с Финансовия регламент, Регламент (ЕС, Евратом) № 883/2013 на Европейския парламент и на Съвета (21) и регламенти(ЕО, Евратом) № 2988/95 (22), (Евратом, ЕО) № 2185/96 (23) и (ЕС) 2017/1939 (24) на Съвета финансовите интереси на Съюза трябва да се защитават посредством пропорционални мерки, включително посредством мерки, свързани с предотвратяване, разкриване, коригиране и разследване на нередности, включително измами, със събиране на изгубени, недължимо платени или неправилно използвани средства и, когато е целесъобразно, с налагане на административни санкции. По-специално, в съответствие с регламенти (Евратом, ЕО) № 2185/96 и (ЕС, Евратом) № 883/2013 OLAF има правомощието да извършва административни разследвания, включително проверки и инспекции на място, с цел установяване наличието на измама, корупция или друга незаконна дейност, засягаща финансовите интереси на Съюза. В съответствие с Регламент (ЕС) 2017/1939 на Европейската прокуратура са предоставени правомощия да извършва разследване и наказателно преследване за престъпления срещу финансовите интереси на Съюза, както е предвидено в Директива (ЕС) 2017/1371 на Европейския парламент и на Съвета (25). В съответствие с Финансовия регламент всички лица или субекти, получаващи средства от Съюза, трябва да оказват пълно съдействие за защита на финансовите интереси на Съюза, да предоставят правата и достъпа, необходими на Комисията, на OLAF, на Сметната палата и, по отношение на онези държави членки, участващи в засилено сътрудничество съгласно Регламент (ЕС) 2017/1939, на Европейската прокуратура и да гарантират, че всички трети лица, участващи в изпълнението на средства на Съюза, предоставят равностойни права.

(58)

Съгласно Решение 2013/755/ЕС на Съвета (26) физически лица и субекти, установени в отвъдморски страни и територии (ОСТ), имат право да получават финансиране, ако се спазват правилата и целите на МСЕ и евентуалните договорености, приложими по отношение на държавата членка, с която е свързана съответната отвъдморска страна или територия.

(59)

Съюзът следва да се стреми към съгласуваност и полезни взаимодействия с програмите на Съюза за външна политика, включително за предприсъединителна помощ, в съответствие с ангажиментите, поети в контекста на съобщението на Комисията от 6 февруари 2018 г., озаглавено „Надеждна перспектива за разширяване и засилен ангажимент на ЕС за Западните Балкани“.

(60)

Когато трети държави или субекти, установени в трети държави, участват в действия, които допринасят за осъществяването на проекти от общ интерес или трансгранични проекти в областта на енергията от възобновяеми източници, финансовата подкрепа следва да се предоставя само ако това е абсолютно необходимо за постигането на целите на тези проекти. По отношение на трансграничните проекти в областта на енергията от възобновяеми източници сътрудничеството между една или повече държави членки и трета държава (включително в рамките на Енергийната общност) следва да отговаря на условията, определени в Директива (ЕС) 2018/2001, за нуждата от физическа връзка със Съюза.

(61)

В съобщението си от 3 октомври 2017 г., озаглавено „Повишаване на ефективността на обществените поръчки в Европа и в полза на Европа“, Комисията отбелязва, че Съюзът е най-големият отворен пазар на обществени поръчки, но достъпът на дружествата на Съюза до обществените поръчки в други страни невинаги е осигурен реципрочно. Поради това бенефициерите на МСЕ следва да се възползват в пълна степен от възможностите за стратегически обществени поръчки, предлагани от Директива 2014/25/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (27).

(62)

Съгласно точки 22 и 23 от Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество (28) МСЕ следва да се подложи на оценка въз основа на информацията, събрана в съответствие със специалните изисквания за мониторинг, като например за проследяване на действията в областта на климата, като същевременно се избягва административната тежест, по-специално за държавите членки, и свръхрегулирането. Когато е целесъобразно, тези изисквания следва да включват измерими показатели, които да служат като основа за оценяване на последиците на МСЕ по места. Комисията следва да извършва оценки и да уведомява Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите за резултатите, за да бъде оценена ефективността и ефикасността на финансирането и неговото въздействие върху общите цели на МСЕ, и да прави всички необходими корекции.

(63)

Следва да се въведат прозрачни, подлежащи на отчетност и подходящи мерки за мониторинг и докладване, включително измерими показатели, за да се оценява и докладва относно напредъка на МСЕ към постигането на общите и специфичните цели, определени в настоящия регламент. Тези мерки следва също така да гарантират признаването на постиженията на МСЕ. Системата за докладване на качеството на изпълнението следва да гарантира, че данните за мониторинга на изпълнението на МСЕ и на неговите резултати са подходящи за задълбочен анализ на постигнатия напредък и срещнатите трудности и че тези данни и резултати се събират ефикасно, ефективно и навременно. За да се събират необходимите данни за МСЕ, на получателите на финансиране от Съюза е необходимо е да се наложат пропорционални изисквания за докладване.

(64)

МСЕ следва да се изпълнява посредством работни програми. До 15 октомври 2021 г. Комисията следва да приеме първите многогодишни работни програми, които следва да включват графика на поканите за представяне на предложения за първите три години от изпълнението на МСЕ, техните теми и примерен бюджет, както и прогнозна рамка, обхващаща целия програмен период.

(65)

За да се осигурят еднакви условия за изпълнението на настоящия регламент, на Комисията следва да се предоставят изпълнителни правомощия по отношение на определянето на специални правила за съфинансиране между частите за трансгранични проекти в областта на енергията от възобновяеми източници; определянето, когато е необходимо, на изискванията относно инфраструктурата, приложими за някои категории дейности в областта на инфраструктурата с двойно предназначение, и на процедурата за оценка по отношение на действията, свързани с дейности в областта на инфраструктурата с двойно предназначение; приемането на работни програми; и предоставянето на финансова подкрепа от Съюза. Тези правомощия следва да бъдат упражнявани в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета (29).

(66)

С цел да се адаптират, където е необходимо, използваните за мониторинг на МСЕ показатели, ориентировъчните процентни дялове на бюджетните ресурси, разпределяни за всяка специфична цел в транспортния сектор, и определенията за транспортните коридори на основната мрежа, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от ДФЕС по отношение на изменения на части I, II и III от приложението към настоящия регламент. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище, и тези консултации да бъдат проведени в съответствие с принципите, заложени в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество. По-специално, с цел осигуряване на равно участие при подготовката на делегираните актове, Европейският парламент и Съветът получават всички документи едновременно с експертите от държавите членки, като техните експерти получават систематично достъп до заседанията на експертните групи на Комисията, занимаващи се с подготовката на делегираните актове.

(67)

Доколкото целите на настоящия регламент, а именно да се изграждат, развиват, модернизират и допълват трансевропейските мрежи в транспортния, енергийния и цифровия сектор и да се улеснява трансграничното сътрудничество в областта на енергията от възобновяеми източници, не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите членки, а поради мащаба на действието или неговите последици могат да бъдат по-добре постигнати на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигане на тези цели.

(68)

Поради това Регламент (ЕС) № 1316/2013 на Европейския парламент и на Съвета (30) и Регламент (ЕС) № 283/2014 следва да бъдат отменени. Същевременно действието на член 29 от Регламент (ЕС) № 1316/2013, с който се изменя приложението към Регламент (ЕС) № 913/2010 на Европейския парламент и на Съвета (31) по отношение на списъка на коридорите за товарен превоз, следва да бъде запазено.

(69)

С цел да се осигури приемственост при предоставянето на подкрепа в съответните области на политиката и да се даде възможност за изпълнение от началото на МФР за периода 2021—2027 г., настоящият регламент следва да влезе в сила по спешност и да се прилага с обратно действие от 1 януари 2021 г.,