1 Целта на настоящия стандарт е да се определи основата за представяне на финансовите отчети с общо предназначение, за да се осигури сравнимост на финансовите отчети на предприятието както с неговите финансови отчети от предходни отчетни периоди, така и с тези на други предприятия. С настоящия стандарт се определят общите изисквания за представянето на финансовите отчети, предоставят се указания и насоки за тяхната структура и се установяват минималните изисквания за съдържанието на тези финансови отчети.

2   Предприятията прилагат настоящия стандарт при изготвянето и представянето на финансови отчети с общо предназначение в съответствие с Международните стандарти за финансово отчитане (МСФО).

3 В другите МСФО се определят изискванията за признаване, оценка и оповестяване на конкретни сделки и други събития.

4 Настоящият стандарт не се прилага към структурата и съдържанието на съкратените междинни финансови отчети, изготвени в съответствие с МСС 34 Междинно финансово отчитане. Параграфи 15—35 обаче се прилагат за такива финансови отчети. Настоящият стандарт се отнася с еднаква сила за всички предприятия (стопански единици), включително тези, които представят консолидирани финансови отчети в съответствие с МСФО 10 Консолидирани финансови отчети, и тези, които представят самостоятелни финансови отчети в съответствие с МСС 27 Самостоятелни финансови отчети.

5 В настоящия стандарт се използва терминология, приложима за предприятията със стопанска цел, включително в обществения сектор. Предприятията с нестопанска цел в частния сектор или в обществения сектор, които желаят да прилагат настоящия стандарт, може да се нуждаят от изменение в описанията за определени статии от финансовите отчети, както и за самите отчети.

6 По аналогичен начин, предприятията, които нямат собствен капитал съгласно определението в МСС 32 Финансови инструменти: представяне (напр. някои взаимни фондове) може да се нуждаят от приспособяване на представянето във финансовите отчети на участието на членовете или собствениците на дялове.

7   В настоящия стандарт са използвани следните термини с посоченото значение:

8 Макар в настоящия стандарт да се използват термините „друг всеобхватен доход“, „печалба или загуба“ и „общ всеобхватен доход“, предприятието може да използва други термини за описване на общите суми, при положение че значението е ясно. Например може да използва термина „нетен доход“ за описване на печалбата или загубата.

8A В МСС 32 Финансови инструменти: представяне са описани следните термини, които са използвани в настоящия стандарт със значенията, определени в МСС 32:

9 Финансовите отчети са структурирано представяне на финансовото състояние и финансовите резултати на едно предприятие. Целта на финансовите отчети е да предоставят информация за финансовото състояние, финансовите резултати и паричните потоци на дадено предприятие, която е полезна за широк кръг от ползватели при вземането на икономически решения. Финансовите отчети показват също така и резултатите от стопанисването на ресурсите, които са поверени на ръководството на предприятието. За да се постигне тази цел, във финансовите отчети се представя информация за предприятието относно:

10  Пълният комплект финансови отчети включва следните съставни части:

10A   Предприятието може да представи един отчет за печалбата или загубата и другия всеобхватен доход или да представи печалбата или загубата и другия всеобхватен доход в два раздела. Разделите се представят заедно, като този за печалбата или загубата е първи, следван непосредствено от раздела за другия всеобхватен доход. Предприятието може да представи раздела за печалбата или загубата в отделен отчет за печалбата или загубата. В такъв случай отделният отчет за печалбата или загубата непосредствено предшества отчета за всеобхватния доход, който започва с печалбата или загубата.

11   Предприятието представя с еднакво значение всички финансови отчети в пълен комплект финансови отчети.

12 [Заличен]

13 Много предприятия представят извън финансовите си отчети финансов преглед от страна на ръководството, в който се описват и обясняват основните характеристики на финансовите резултати и финансовото състояние на предприятието и основните източници на несигурност, пред които то се изправя. Този отчет може да включва и преглед на:

14 Много предприятия представят — извън финансовите си отчети — доклади и отчети по въпросите на околната среда и отчети за допълнителна полезна информация, особено в отраслите, в които екологичните фактори са значими, и когато служителите се считат за важна група ползватели. Докладите и отчетите, представяни извън финансовите отчети, са извън обхвата на МСФО.

15  Финансовите отчети трябва да представят честно финансовото състояние, финансовите резултати и паричните потоци на предприятието. Честното представяне изисква достоверно представяне на ефектите от сделките, други събития и условия в съответствие с определенията и критериите за признаване на активите, пасивите, приходите и разходите, заложени в Концептуалната рамка за финансовото отчитане (наричана по-нататък Концептуалната рамка). Очаква се прилагането на МСФО, при необходимост с допълнителни оповестявания, да доведе до финансови отчети, които постигат честно представяне.

16   Предприятие, чиито финансови отчети са изготвени при спазване на МСФО, изрично и безрезервно оповестява този факт в пояснителните приложения. Предприятието не може да определя финансовите отчети като съответстващи на МСФО, освен ако те отговарят на всички изисквания на МСФО.

17 На практика при всички обстоятелства предприятието постига честно представяне чрез спазване на приложимите МСФО. Честното представяне изисква от предприятието също да:

18   Предприятието не поправя неподходящи счетоводни политики чрез оповестяване на използваните счетоводни политики или чрез пояснителни приложения или обяснителен материал.

19  В изключително редки обстоятелства, когато ръководството прецени, че спазването на изискване на даден МСФО би било толкова подвеждащо, че би противоречало на целта на финансовите отчети, изложена в Концептуалната рамка, предприятието се отклонява от това изискване по начина, посочен в параграф 20, ако относимата нормативна уредба изисква или не забранява такова отклонение.

20   Когато предприятие се отклони от изискването на даден МСФО в съответствие с параграф 19, то е длъжно да оповести:

21   Когато дадено предприятие се е отклонило от изискване на МСФО в предходен период и това отклонение влияе на сумите, признати във финансовите отчети за текущия период, предприятието прави оповестяванията по параграф 20, букви в) и г).

22 Параграф 21 се прилага например, когато предприятие се е отклонило в предходен период от изискването на МСФО за оценката на активите или пасивите и това отклонение засяга оценката на промените в активите и пасивите, признати във финансовите отчети за текущия период.

23  В изключително редки случаи, когато ръководството стигне до заключение, че спазването на определено изискване на МСФО би било толкова подвеждащо, че би противоречало на целта на финансовите отчети, изложена в Концептуалната рамка, но относимата нормативна уредба забранява отклонение от изискването, предприятието трябва да намали до максимална възможна степен възприеманите подвеждащи аспекти на спазването на изискването, като оповести:

24 За целите на параграфи 19 – 23 дадена статия от информацията би била в противоречие с целите на финансовите отчети, когато тя не представя достоверно операциите, други събития и условия, които тя или претендира да представя, или може разумно да се очаква да представя, и следователно тя вероятно би повлияла на стопанските решения на ползвателите на финансовите отчети. Когато преценява дали спазването на определено изискване на МСФО би било толкова подвеждащо, че би противоречало на целта на финансовите отчети, изложена в Концептуалната рамка, ръководството трябва да вземе предвид следното:

25   При изготвяне на финансовите отчети ръководството трябва да направи оценка на способността на предприятието да продължи дейността си като действащо предприятие. Предприятието изготвя финансовите отчети съгласно принципа на действащото предприятие, освен ако ръководството възнамерява да ликвидира предприятието или да прекрати стопанската дейност или няма реална друга възможност, освен да направи това. Когато ръководството е осведомено, правейки оценката си, за съществена несигурност, свързана със събития или условия, която може да породи значително съмнение относно способността на предприятието да продължи като действащо предприятие, предприятието следва да оповести тази несигурност. Когато предприятието не изготвя финансовите отчети съгласно принципа на действащото предприятие, то оповестява този факт, заедно с принципа, съгласно който са изготвени финансовите отчети, и причината, поради която на предприятието не се гледа като на действащо предприятие.

26 При оценката дали предположението за действащо предприятие е уместно, ръководството взема предвид цялата налична информация за бъдещето, което е най-малко, но без да се ограничава до дванадесет месеца от края на отчетния период. Степента на вземане под внимание зависи от фактите и в двата случая. Когато предприятието има история на печеливша дейност и непосредствен достъп до финансови ресурси, заключението, че счетоводното отчитане въз основа на принципа на действащото предприятие е нецелесъобразно, може да се постигне без детайлен анализ. В други случаи ръководството трябва да разгледа редица фактори, свързани с текущата и очаквана рентабилност, погасителни планове на дълга и потенциални източници на подмяна на финансирането, преди да може удовлетворително да реши, че базата на действащото предприятие е уместна.

27   Предприятието изготвя финансовите си отчети – с изключение на отчетите, свързани с паричните потоци – съгласно счетоводния принцип на начисляването.

28 Когато се извършва счетоводно отчитане съгласно принципа на начисляването, предприятието признава тези отчетни обекти като активи, пасиви, собствен капитал, приходи и разходи (елементите на финансовите отчети), когато те отговарят на определенията и критериите за признаване на тези елементи, предвидени в Концептуалната рамка.

29   Предприятието представя поотделно всяка съществена група от сходни статии. Предприятието представя поотделно статиите с несходен характер или функция, освен ако са несъществени.

30 Финансовите отчети са резултат от обработката на голям брой операции или събития, които са обобщени в групи в зависимост от техния характер или функция. Крайният етап в процеса на обобщаване и класифициране е представянето на сбити и класифицирани данни, които формират статиите във финансовите отчети. Статия, която самостоятелно не е съществена, се обобщава с други и се представя или в тези отчети, или в пояснителните приложения. Статия, която не е достатъчно съществена, за да изисква самостоятелно представяне в тези отчети, може да изисква отделно представяне в пояснителните приложения.

30A Когато прилага настоящия стандарт и други МСФО, предприятието решава, като взема предвид всички значими факти и обстоятелства, по какъв начин да обобщи информацията във финансовите отчети, които включват пояснителните приложения. Не се допуска предприятието да намалява разбираемостта на финансовите си отчети, като прикрива съществена информация с несъществена или като обобщава съществени статии с различен характер или функция.

31 Някои МСФО посочват специално информацията, която се изисква да бъде включена във финансовите отчети, включително пояснителните приложения. Предприятието не е нужно да представя специалното оповестяване, изисквано от МСФО, ако информацията, произтичаща от оповестяването, не е съществена. Такъв е случаят дори ако МСФО съдържа списък със специални изисквания или ги описва като минимални изисквания. Предприятието също така преценява дали да оповести допълнителна информация, когато спазването на специалните изисквания на МСФО е недостатъчно, за да даде възможност на ползвателите на финансовите отчети да разберат ефекта от конкретни сделки, други събития и условия върху финансовото му състояние и финансовите му резултати.

32   Предприятието не прихваща (компенсира) активите и пасивите или приходите и разходите, освен ако това се изисква или разрешава по силата на определен МСФО.

33 Предприятието отчита поотделно както активите и пасивите, така и приходите и разходите. Прихващането в отчетите за печалбата или загубата и другия всеобхватен доход или за финансовото състояние, освен когато то отразява същността на сделката или другото събитие, отнема възможността на ползвателите да разберат сделките, другите събития или условия, които са настъпили, и да оценят бъдещите парични потоци на предприятието. Отчитането на активите без корективи за обезценка – например корективи за обезценка поради остаряване на материалните запаси и провизии за съмнителни вземания – не се счита за прихващане.

34 МСФО 15 Приходи от договори с клиенти изисква от предприятието да оценява приходите от договори с клиенти по размера на възнаграждението, на което предприятието очаква да има право в замяна на прехвърлянето на обещаните стоки или услуги. Например, размерът на признатия приход отразява търговските отстъпки и отстъпките за обем, направени от предприятието. В хода на своята обичайна дейност предприятието осъществява и други сделки, които не генерират приходи и са инцидентни спрямо основните дейности, генериращи приходи. Резултатите от такива сделки се представят, когато представянето им отразява същността на сделката или друго събитие, чрез нетиране на прихода със свързаните с него разходи, произтичащи от същата сделка. Например:

35 Освен това печалбите и загубите, възникващи от група подобни операции, се отчитат нетно, например положителни и отрицателни курсови разлики или печалби или загуби от финансови инструменти, държани за търгуване. Предприятието обаче представя такива печалби и загуби отделно, ако те са съществени.

36   Предприятието представя пълен комплект финансови отчети (включително сравнителна информация) най-малко веднъж годишно. Когато предприятието промени края на отчетния си период и представя финансовите си отчети за по-дълъг или по-кратък от една година период, то трябва да оповести следната информация като допълнение към периода, за който се отнасят финансовите отчети:

37 Обикновено предприятията последователно изготвят финансови отчети за едногодишен период. Поради практически причини обаче някои предприятия предпочитат да се отчитат например за период от 52 седмици. Настоящият стандарт не изключва такава практика.

38   С изключение на случаите, когато МСФО разрешават или изискват друго, предприятието представя сравнителна информация по отношение на предходния период за всички суми, отчетени във финансовите отчети за текущия период. Предприятието включва сравнителна информация в текстови и описателен вид, когато тя е от значение за разбирането на финансовите отчети за текущия период.

38A   Предприятието представя най-малко два отчета за финансовото състояние, два отчета за печалбата или загубата и другия всеобхватен доход, два отделни отчета за печалбата или загубата (ако се представят такива), два отчета за паричните потоци и два отчета за промените в собствения капитал, както и свързаните с тях пояснителни приложения.

38Б В някои случаи текстовата информация, съдържаща се във финансовите отчети за предходния период или периоди, продължава да бъде от значение и за текущия период. Например, предприятието оповестява в текущия период подробни сведения за съдебен спор, чийто изход е бил несигурен към края на предходния период и чието решаване все още предстои. За ползвателите би било полезно да бъде оповестена информация, че такава несигурност е съществувала към края на предходния период, както и информация за мерките, които са били предприети през периода за преодоляването на тази несигурност.

38В Предприятието може като допълнение към изискваните по МСФО минимални сравнителни финансови отчети да представи сравнителна информация, която е изготвена в съответствие с МСФО. Тази сравнителна информация може да се състои от един или няколко от посочените в параграф 10 отчети, като не е необходимо да включва пълния комплект финансови отчети. В този случай предприятието представя съответната пояснителна информация за тези допълнителни отчети.

38Г Например, предприятието може да представи трети отчет за печалбата или загубата и другия всеобхватен доход (т.е. като представя текущия период, предходния период и един допълнителен сравнителен период). То обаче не е задължено да представи трети отчет за финансовото състояние, трети отчет за паричните потоци или трети отчет за промените в собствения капитал (т.е. допълнителен сравнителен финансов отчет). От предприятието се изисква да представи в пояснителните приложения към финансовите отчети сравнителната информация, свързана с този допълнителен отчет за печалбата или загубата и другия всеобхватен доход.

39–40 [Заличен]

40A   В допълнение към минималните сравнителни финансови отчети, изисквани по параграф 38А, предприятието представя трети отчет за финансовото състояние към началото на предходния период, ако:

40Б При обстоятелствата, описани в параграф 40А, предприятието представя три отчета за финансовото състояние към:

40В Когато от предприятието се изисква да представи допълнителен отчет за финансовото състояние в съответствие с параграф 40А, то трябва да оповести информацията, изисквана по параграфи 41–44 и МСС 8. То не трябва обаче да представя пояснителните приложения, свързани с встъпителния отчет за финансовото състояние към началото на предходния период.

40Г Датата на този встъпителен отчет за финансовото състояние съвпада с началото на предходния период, независимо от това дали финансовите отчети на предприятието представят сравнителна информация за по-ранни периоди (както е разрешено по параграф 38В).

41   Когато предприятието промени представянето или класификацията на статии във финансовите си отчети, то прекласифицира сравнителните суми, освен ако прекласифицирането е практически неприложимо. Когато предприятието прекласифицира сравнителни суми, то оповестява (в т.ч. към началото на предходния период):

42   Когато прекласифицирането на сравнителните суми е практически неприложимо, предприятието оповестява:

43 Повишаването на сравнимостта на информацията между периодите подпомага ползвателите при вземане на икономически решения, особено като позволява да се оценяват тенденциите във финансовата информация с цел предсказване на бъдещи развития. При някои обстоятелства обаче е практически неприложимо да се прекласифицира сравнителна информация за конкретен предходен период, за да се постигне сравнимост с текущия период. Например през предходния период или периоди данните може да не са били събирани по начин, който позволява прекласифициране, и може да не е практически приложимо информацията да се пресъздава.

44 В МСС 8 се предвиждат корекциите на сравнителната информация, които се изискват, когато предприятието промени счетоводната си политика или поправи грешка.

45   Представянето и класификацията на статиите във финансовите отчети се запазват и през следващите периоди, освен ако:

46 Например, значително придобиване или освобождаване или преглед на представянето на финансовите отчети може да подскажат, че финансовите отчети трябва да бъдат представени по различен начин. Предприятието променя представянето на финансовите си отчети само в случай че чрез промененото представяне се предоставя информация, която е надеждна и по-значима за ползвателите на финансовите отчети, и е вероятно преработената структура да продължи да се прилага, така че сравнимостта да не бъде накърнена. Когато са направени такива промени в представянето, предприятието прекласифицира сравнителната информация в съответствие с параграфи 41 и 42.

47 Настоящият стандарт изисква конкретни оповестявания в отчета за финансовото състояние или отчета за печалбата или загубата и другия всеобхватен доход, или в отчета за промените в собствения капитал и изисква оповестяване на други статии или в тези отчети, или в пояснителните приложения. МСС 7 Отчети за паричните потоци определя изискванията за представяне на информация за паричните потоци.

48 В настоящия стандарт понякога терминът „оповестяване“ или „оповестявана информация“ се използва в по-широк смисъл, обхващащ и статии, представени във финансовите отчети. Оповестявания се изискват и от други МСФО. Ако в друга разпоредба на настоящия стандарт или в друг МСФО не е предвидено обратното, такива оповестявания може да се правят във финансовите отчети.

49   Предприятието ясно идентифицира финансовите отчети и ги разграничава от другата информация, представена в същия публикуван документ.

50 МСФО се прилагат само за финансовите отчети, а не непременно и за останалата информация, представена в годишен отчет, нормативно изисквана информация или друг документ. Поради това е много важно ползвателите да бъдат в състояние да разграничат информацията, изготвена в съответствие с изискванията на МСФО, от останалата информация, която може да бъде полезна за тях, но не е предмет на тези изисквания.

51   Предприятието ясно идентифицира всеки финансов отчет и пояснителните приложения. Освен това предприятието представя следната информация по виден начин и при необходимост я повтаря, за да бъде тя разбираема:

52 Предприятието изпълнява изискванията на параграф 51, като представя подходящи заглавия на страниците, отчетите, пояснителните приложения, колоните и други подобни. Изисква се преценка при определянето на най-добрия начин за представяне на тази информация. Например, когато предприятието представя финансовите отчети в електронен вид, невинаги се използват отделни страници; тогава предприятието използва горните статии, за да е сигурно, че информацията, включена във финансовите отчети, се разбира.

53 Финансовите отчети често се правят по-разбираеми чрез представянето на информацията в хиляди или милиони във валутата на представяне. Това е приемливо дотолкова, доколкото предприятието оповестява степента на закръгляване и не пропуска съществена информация.

54   Отчетът за финансовото състояние включва статии, които представят следните размери (стойности):

55   Предприятието представя допълнителни статии (включително като прави разбивка на статиите, изброени в параграф 54), раздели и междинни сборове в отчета за финансовото състояние, когато такова представяне е от значение за разбиране на финансовото му състояние.

55A Когато предприятието представя междинни сборове в съответствие с параграф 55, тези междинни сборове:

56   Когато предприятието представя текущите и нетекущите активи и текущите и нетекущите пасиви като отделни класификации в отчета за финансовото състояние, то не трябва да класифицира отсрочените данъчни активи (пасиви) като текущи активи (пасиви).

57 Настоящият стандарт не предписва определен ред или формат за представянето на статиите. Параграф 54 просто изброява статии, които са достатъчно различни по характер или функция, за да изискват отделно представяне в отчета за финансовото състояние. Освен това:

58 Предприятието прави преценка дали да представя допълнителни статии отделно въз основа на оценката на:

59 Използването на различни бази за оценка за различните класове (групи) активи подсказва, че те се различават по естество или функция и следователно трябва да се представят като отделни статии. Например, определени класове имоти, машини и съоръжения може да бъдат отчетени по себестойност/цена на придобиване или преоценена стойност в съответствие с изискванията на МСС 16.

60   Предприятията представят текущите и нетекущите активи и текущите и нетекущите пасиви като отделно класифицирани в своя отчет за финансовото състояние в съответствие с параграфи 66-76Б, освен когато при представяне на база ликвидност се предоставя информация, която е надеждна и по-значима. Когато се прилага това изключение, предприятието представя всички активи и пасиви по реда на ликвидността им.

61   Който и метод на представяне да се приеме, предприятието оповестява сумата, която се очаква да бъде възстановена или уредена след повече от дванадесет месеца за всяка статия активи и пасиви, която съдържа очаквани за възстановяване или уреждане суми:

62 Когато предприятието доставя стоки или услуги в рамките на ясно определим оперативен цикъл, отделното класифициране на текущите и нетекущите активи и пасиви в отчета за финансовото състояние осигурява полезна информация посредством разграничаване на нетните активи, които постоянно са в обращение като оборотен капитал, от онези, които се използват в дългосрочните дейности на предприятието. Също така се отграничават активите, които се очаква да бъдат реализирани в рамките на текущия оперативен цикъл, и пасивите (задълженията), които трябва да бъдат уредени през същия период.

63 За някои предприятия, като финансовите институции, представянето на активите и пасивите във възходящ или низходящ ред на ликвидността предоставя информация, която е надеждна и по-значима, отколкото представянето на база текущи и нетекущи отчетни обекти, тъй като предприятието не доставя стоки или услуги в рамките на ясно определим оперативен цикъл.

64 При прилагането на параграф 60 предприятието може да представя някои от своите активи и пасиви, като използва класификацията текущи/нетекущи, и други по реда на ликвидността, когато това предоставя надеждна и по-значима информация. Потребността от смесен принцип на представяне може да възникне, когато предприятието има разнообразни дейности.

65 Информацията за очакваните дати на реализация на активите и пасивите е полезна при оценката на ликвидността и платежоспособността на дадено предприятие. МСФО 7 Финансови инструменти: оповестяване изисква оповестяване на падежите на финансовите активи и финансовите пасиви. Финансовите активи включват търговските и други вземания, а финансовите пасиви включват търговските и други задължения. Информация за очакваната дата на възстановяване на непаричните активи от рода на материалните запаси и очакваната дата на уреждане на пасивите от рода на провизиите също е полезна, независимо дали активите и пасивите са класифицирани като текущи или нетекущи. Например предприятието следва да оповести размера на материалните запаси, които се очаква да бъдат възстановени повече от дванадесет месеца след края на отчетния период.

66   Предприятието класифицира даден актив като текущ, когато:

67 В настоящия стандарт се използва терминът „нетекущ“, в който се включват материалните, нематериалните и финансовите активи с дългосрочен характер. Той не забранява използването на алтернативни описания, стига значението им да е ясно.

68 Оперативният цикъл на предприятието е времето между придобиването на активите, които влизат в процеса на обработка, и тяхното реализиране в парични средства или парични еквиваленти. Когато оперативният цикъл на предприятието не е ясно определим, неговото времетраене се приема за дванадесет месеца. Текущите активи включват активите (от рода на материалните запаси и търговските вземания), които се продават, употребяват или реализират като част от нормалния оперативен цикъл на предприятието, дори когато не се очаква да бъдат реализирани в рамките на 12 месеца след края на отчетния период. Текущите активи включват също активите, държани предимно с цел търгуване (примерите включват някои финансови активи, които отговарят на определението за „държани за търгуване“ в МСФО 9), и текущата част на нетекущите финансови активи.

69   Предприятието класифицира даден пасив като текущ, когато:

70 Някои текущи пасиви, като търговските задължения и начисленията към служители и за други оперативни разходи, представляват част от оборотния капитал, използван в нормалния оперативен цикъл на предприятието. Предприятието класифицира такива оперативни отчетни обекти като текущи пасиви, дори ако те трябва да бъдат уредени повече от дванадесет месеца след края на отчетния период. За класификацията на активите и пасивите на предприятието следва да се прилага един и същ нормален оперативен цикъл на предприятието. Когато оперативният цикъл на предприятието не е ясно определим, неговото времетраене се приема за дванадесет месеца.

71 Други текущи пасиви не се уреждат в рамките на нормалния оперативен цикъл, но трябва да се уредят в срок от дванадесет месеца след края на отчетния период или се държат предимно с цел търгуване. Пример са някои финансови пасиви, които отговарят на определението за „държани за търгуване“ в МСФО 9, банковите овърдрафти и текущата част на нетекущите финансови пасиви, дължимите дивиденти, данъците върху дохода и другите нетърговски задължения. Финансовите пасиви, които осигуряват финансиране на дългосрочна база (т.е. не са част от оборотния капитал, използван в нормалния оперативен цикъл на предприятието), и които не трябва да бъдат уредени в срок от дванадесет месеца след края на отчетния период, са нетекущи пасиви, при спазване на параграфи 72A—75.

72 Предприятието класифицира своите финансови пасиви като текущи, когато трябва да бъдат уредени в рамките на дванадесет месеца след края на отчетния период, дори ако:

72A Правото на предприятие да отсрочи уреждането на пасива за най-малко дванадесет месеца трябва да е обосновано и — съгласно посоченото в параграфи 72Б—75 — да съществува към края на отчетния период.

72Б Правото на предприятието да отсрочи уреждането на пасив, произтичащ от споразумение за заем, за най-малко дванадесет месеца след края на отчетния период може да зависи от спазването от страна на предприятието на посочените в това споразумение за заем условия (наричани по-долу „договорни клаузи“). За целите на прилагането на параграф 69, буква г) тези договорни клаузи:

73 Ако към края на отчетния период предприятието има правото да поднови задължение за най-малко дванадесет месеца след края на отчетния период по съществуващ заем, то класифицира задължението като нетекущо, дори ако в противен случай то би било дължимо в по-кратък срок. Ако няма това право, предприятието не взема предвид възможността за рефинансиране на задължението и го класифицира като текущо.

74 Когато предприятието наруши клауза на дългосрочно споразумение за заем в края на отчетния период или преди този край, в резултат на което задължението стане изискуемо, пасивът се класифицира като текущ, дори ако заемодателят се е съгласил – след края на отчетния период и преди одобрението на финансовите отчети за издаване – да не изисква плащането като последица от нарушението. Пасивът се класифицира като текущ, защото към края на отчетния период предприятието няма право да разсрочи уреждането му за период от най-малко дванадесет месеца от тази дата.

75 Пасивът обаче се класифицира като нетекущ, ако заемодателят се е съгласил до края на отчетния период да предостави гратисен период, приключващ най-малко дванадесет месеца след края на отчетния период, в рамките на който предприятието може да отстрани нарушението, и през който заемодателят не може да изиска незабавно погасяване.

75A Класификацията на даден пасив не зависи от вероятността, че предприятието ще упражни правото си да отсрочи уреждането на пасива за най-малко дванадесет месеца след края на отчетния период. Ако даден пасив отговаря на критериите по параграф 69 за класифициране като нетекущ, той се класифицира като нетекущ дори ако ръководството възнамерява или очаква предприятието да уреди пасива в рамките на дванадесет месеца след отчетния период или дори ако предприятието уреди пасива между края на отчетния период и датата на одобряване на финансовите отчети за издаване. При всяко от тези обстоятелства обаче може да се наложи предприятието да оповести информация относно момента на уреждането, за да даде възможност на ползвателите на финансовите отчети да разберат въздействието на пасива върху финансовото състояние на предприятието (вж. параграф 17, буква в) и параграф 76, буква г).

76 Ако между края на отчетния период и датата на одобряване на финансовите отчети за издаване настъпят изброените по-долу събития, тези събития се оповестяват като некоригиращи събития в съответствие с МСС 10 Събития след края на отчетния период:

76ЩА   При прилагането на параграфи 69—75 предприятието може да класифицира пасиви, произтичащи от споразумения за заем, като нетекущи, когато правото на предприятието да отсрочи уреждането на тези пасиви зависи от спазването от страна на предприятието на договорни клаузи в рамките на дванадесет месеца след отчетния период (вж. параграф 72Б, буква б). В такива случаи предприятието оповестява в пояснителните приложения информация, която дава възможност на ползвателите на финансовите отчети да разберат риска задълженията да станат изискуеми в рамките на дванадесет месеца след отчетния период, включително:

76A   За целите на класифицирането на пасив като текущ или нетекущ уреждане означава прехвърляне към контрагента, което води до погасяване на пасива. Обект на прехвърлянето може да бъдат:

76Б   Условията по пасива, които дават възможност на контрагента да го уреди чрез прехвърляне на капиталови инструменти на самото предприятие, не влияят на класификацията на пасива като текущ или нетекущ, ако при прилагането на МСС 32 Финансови инструменти: представяне предприятието класифицира тази възможност като капиталов инструмент, признавайки го отделно от пасива като капиталов компонент на съставен финансов инструмент.

77   Предприятието оповестява – или в отчета за финансовото състояние, или в пояснителните приложения към него – допълнителни подкласификации на представените статии, класифицирани по подходящ за дейността на предприятието начин.

78 Степента на подробност на подкласификациите зависи от изискванията на МСФО и от размера, естеството и функциите на включените суми. Предприятието използва също факторите, посочени в параграф 58, за определяне на принципа на подкласификацията. Оповестяванията са различни за всяка статия, например:

79   Предприятието оповестява следната информация в отчета за финансовото състояние, в отчета за промените в собствения капитал или в пояснителните приложения:

80   Предприятие без дялов/акционерен капитал, например персонално търговско дружество или тръст, оповестява информация, която е равностойна на изискваната по силата на параграф 79, буква а), като показва промените за периода на всяка категория участия в собствения капитал, както и правата, преференциите и ограниченията за всяка от тези категории.

80A   Ако предприятието е прекласифицирало:

81A   Освен разделите за печалбата или загубата и за другия всеобхватен доход, в отчета за печалбата или загубата и другия всеобхватен доход (отчета за всеобхватния доход ) се представят:

81Б   Освен разделите за печалбата или загубата и за другия всеобхватен доход, предприятието представя следните статии като разпределение на печалбата или загубата и другия всеобхватен доход за периода:

81   [Заличен]

82   Освен статиите, изисквани от другите МСФО, в раздела за печалбата или загубата или в отчета за печалбата или загубата се включват статии, в които се представят следните суми за периода:

82A   В раздела за другия всеобхватен доход се представят статии за сумите за периода за:

83–84  [Заличени]

85   Предприятието представя допълнителни статии (включително като прави разбивка на статиите, изброени в параграф 82), раздели и междинни сборове в отчета (или отчетите) за печалбата или загубата и другия всеобхватен доход, когато такова представяне е от значение за разбирането на финансовите му резултати.

85A Когато предприятието представя междинни сборове в съответствие с параграф 85, тези междинни сборове:

85Б Предприятието представя статиите в отчета (или отчетите) за печалбата или загубата и другия всеобхватен доход, с които всички междинни сборове, представени в съответствие с параграф 85, се равняват с междинните сборове или общите сборове, изисквани от МСФО за тези отчети.

86 Тъй като въздействието на различните дейности, сделки и събития в предприятието се различава по честота, потенциал за печалба или загуба и предсказуемост, оповестяването на елементите на финансовите резултати улеснява ползвателите в разбирането на постигнатите финансови резултати и в съставянето на прогнози за бъдещите резултати. Предприятието включва допълнителни статии в отчета (или отчетите) за печалбата или загубата и другия всеобхватен доход и изменя използваните описания и подредбата на статиите, когато това е необходимо за обясняване на елементите на финансовите резултати. Факторите, които трябва да се вземат предвид, включват съществеността, както и естеството и функцията на различните отчетни обекти от категорията на приходите и разходите. Например, финансова институция може да измени горните описания, за да предостави информация, която е от значение за дейността на финансова институция. Предприятието не прихваща отчетните обекти от категорията на приходите и разходите, ако не са спазени критериите по параграф 32.

87   Предприятието не представя отчетните обекти от категорията на приходите или разходите като извънредни статии в отчета (или отчетите) за печалбата или загубата и другия всеобхватен доход, нито в пояснителните приложения.

88   Предприятието признава всички отчетни обекти от категорията на приходите и разходите през периода в печалбата или загубата, освен ако по силата на даден МСФО се изисква или разрешава друго.

89 В някои МСФО се определят обстоятелства, при които предприятието признава определени отчетни обекти извън печалбата или загубата през текущия период. В МСС 8 са определени две такива обстоятелства: поправката на грешки и ефектът от промените в счетоводната политика. С други МСФО се изисква или разрешава компонентите на другия всеобхватен доход, които отговарят на определението за „приходи“ и „разходи“ в Концептуалната рамка, да бъдат изключени от печалбата или загубата (вж. параграф 7).

90  Предприятието оповестява размера на данъка върху дохода, отнасящ се до всеки отчетен обект от категорията на другия всеобхватен доход, включително корекциите от прекласификация, или в отчета за печалбата или загубата и другия всеобхватен доход, или в пояснителните приложения.

91 Предприятието може да представи компонентите на другия всеобхватен доход по един от следните начини:

92   Предприятието оповестява корекциите от прекласификация, свързани с отчетни обекти от категорията на другия всеобхватен доход.

93 В други МСФО се посочва дали и кога сумите, признати преди в другия всеобхватен доход, се прекласифицират към печалбата или загубата. Тези прекласификации се наричат в настоящия стандарт корекции от прекласификация. Корекцията от прекласификация се включва заедно със съответния компонент от другия всеобхватен доход в периода, в който корекцията е прекласифицирана към печалбата или загубата. Тези суми може да са били признати през другия всеобхватен доход като нереализирани печалби през текущия или предходни периоди. Тези нереализирани печалби се приспадат от другия всеобхватен доход през периода, в който реализираните печалби се прекласифицират към печалбата или загубата, за да се избегне тяхното включване в общия всеобхватен доход два пъти.

94 Предприятието може да представи корекциите от прекласификация в отчета (или отчетите) за печалбата или загубата и другия всеобхватен доход или в пояснителните приложения. Предприятие, което представя корекциите от прекласификация в пояснителните приложения, представя компонентите на другия всеобхватен доход след всички съответни корекции от прекласификация.

95 Корекции от прекласификация възникват например при освобождаване от предприятие в чужбина (вж. МСС 21) и когато някои хеджирани прогнозни парични потоци оказват влияние върху печалбата или загубата (вж. параграф 6.5.11, буква г) от МСФО 9 във връзка с хеджирането на парични потоци).

96 Корекции от прекласификация не възникват при промени в преоценъчния излишък, признат в съответствие с МСС 16 или МСС 38, или при последващо оценяване на плановете с дефинирани доходи, признати в съответствие с МСС 19. Тези компоненти се признават в другия всеобхватен доход и не се прекласифицират към печалбата или загубата през следващите периоди. Промените в преоценъчния излишък може да се прехвърлят към неразпределена печалба през следващите периоди, когато активът бъде използван или отписан (вж. МСС 16 и МСС 38). В съответствие с МСФО 9 корекции от прекласификация не възникват, когато хеджиране на паричен поток или отчитане на времевата стойност на опцията (или на форуърдния елемент на форуърден договор или на основния спред на чуждестранна валута на финансов инструмент) води до суми, които са извадени от резерва от хеджиране на парични потоци или съответно от отделен компонент на собствения капитал и са включени пряко в първоначалната цена на придобиване или в друга балансова стойност на актива или пасива. Тези суми се прехвърлят пряко към активите или пасивите.

97   Когато отчетните обекти от категорията на приходите или разходите са съществени, предприятието оповестява тяхното естество и техния размер поотделно.

98 Обстоятелствата, които могат да породят необходимост от отделно оповестяване на отчетните обекти от категорията на приходите или разходите, включват:

99   Предприятието представя анализ на разходите, признати в печалбата или загубата, използвайки класификация, която се основава или на същността на разходите (по икономически елементи), или на тяхната функция в рамките на предприятието, в зависимост от това кой от двата метода предоставя надеждна и по-значима информация.

100 Предприятията се насърчават да представят посочения в параграф 99 анализ в отчета (отчетите) за печалбата или загубата и другия всеобхватен доход.

101 Разходите се класифицират допълнително с цел да се посочат компонентите на финансовите резултати, които може да се различават по отношение на честотата, потенциала за печалба или загуба и предвидимостта. Този анализ се предоставя по един от долупосочените два начина.

102 Първият анализ на разходите е по метода „същност на разходите“. Предприятието обобщава разходите в рамките на печалбата или загубата според същността им (например амортизация, разходи за покупка на материали, транспортни разходи, разходи за възнаграждения (доходи) на наетите лица, разходи за реклама) и не се преразпределят по различни функции в предприятието. Този метод е лесен за използване, тъй като не е необходимо преразпределяне на разходите за дейността по функционални групи. Пример за класификация съгласно метода на същността на разходите:

103 Вторият начин на анализ е познат като метод на „функционалното предназначение на разходите“ или „себестойността на продажбите“ и групира разходите според тяхната функция като част от себестойността на продажбите или например разходите по разпространението (продажбите) или административната дейност. Предприятието оповестява най-малко себестойността на продажбите си по този метод отделно от другите разходи. Този метод осигурява по-значима информация за ползвателите, отколкото класифицирането по същността на разходите, но отнасянето на разходите по функции може да изисква свободни решения за отнасяне и предполага значителна субективна преценка. Пример за класификация по метода на функционалното предназначение на разходите е даден по-долу:

104   Предприятията, които класифицират разходите си по функционално предназначение, оповестяват допълнителна информация за същността на разходите, включително разходите за амортизация и разходите за изплащане на доходи на наетите лица.

105 Изборът между метода на функционалното предназначение на разходите и метода на същността на разходите зависи както от историческите и отрасловите фактори, така и от естеството на предприятието. И двата начина осигуряват предварителна информация за онези разходи, за които се очаква да се променят, пряко или косвено, спрямо равнището на продажбите или производството на предприятието. Тъй като всеки от двата начина на представяне има своите предимства за различните видове предприятия, в настоящия стандарт се изисква ръководството да избере начина, който ще осигури надеждно и значимо представяне. Тъй като обаче информацията за същността на разходите на предприятието е полезна при прогнозирането на бъдещите парични потоци, когато се използва класификацията по функционалното предназначение на разходите, се изисква допълнително оповестяване. В параграф 104 терминът „възнаграждения (доходи) на наетите лица“ има същото значение, както в МСС 19.

106   Предприятието представя отчет за промените в собствения капитал съгласно изискванията на параграф 10. Отчетът за промените в собствения капитал включва следната информация:

106A   За всеки компонент на собствения капитал предприятието представя в отчета за промените в собствения капитал или в пояснителните приложения анализ на другия всеобхватен доход по статии (виж параграф 106, буква г), ii).

107   Предприятието представя в отчета за промените в собствения капитал или в пояснителните приложения размера на дивидентите, признати като разпределения към собствениците през периода, както и съответния размер на дивидентите на акция.

108 В параграф 106 компонентите на собствения капитал включват например всеки клас на внесения капитал, натрупаното салдо от всеки клас на другия всеобхватен доход и неразпределената печалба.

109 Измененията в собствения капитал на предприятието между началото и края на отчетния период отразяват увеличението или намалението в неговите нетни активи през периода. С изключение на промените в резултат от сделки/операции със собствениците в качеството им на собственици (от рода на вноски в собствения капитал, обратно придобиване на инструменти на собствения капитал на предприятието и дивиденти) и разходи по сделките, пряко свързани с такива сделки, цялостната промяна в собствения капитал през периода представлява общия размер на приходите и разходите, включително печалбите и загубите, генерирани от дейността на предприятието през този период.

110 МСС 8 изисква корекции с обратна сила за отразяване на промените в счетоводната политика до степента, до която е практически приложимо, освен когато преходните разпоредби на друг МСФО изискват друго. МСС 8 изисква също преизчислението за поправки на грешки да се прави с обратна сила, доколкото е практически приложимо. Корекциите с обратна сила и преизчисленията с обратна сила не представляват промени в собствения капитал, а са корекции на началното салдо на неразпределената печалба, освен когато даден МСФО изисква корекция с обратна сила на друг компонент от собствения капитал. Параграф 106 (б) изисква в отчета за промените в собствения капитал да бъде оповестен общият размер на корекциите на всеки компонент на собствения капитал, произтичащи от промени в счетоводната политика и – отделно – произтичащи от поправки на грешки. Тези корекции се оповестяват за всеки предходен период и началото на периода.

111 Информацията за паричните потоци предоставя на ползвателите база за оценка на способността на предприятието да генерира парични средства и парични еквиваленти, както и на потребностите на предприятието да оползотвори тези парични потоци. МСС 7 определя изискванията за представяне и оповестяване на информация за паричните потоци.

112   Чрез пояснителните приложения се извършва следното:

113   Пояснителните приложения, доколкото е практически приложимо, се представят по систематичен начин. При определянето на систематичния начин предприятието взема предвид отражението върху разбираемостта и сравнимостта на финансовите си отчети. За всяка статия в отчетите за финансовото състояние, в отчета (или отчетите) за печалбата или загубата и другия всеобхватен доход и в отчетите за промените в собствения капитал и за паричните потоци предприятието включва препратка към всяка свързана с тях информация в пояснителните приложения.

114 Примери за систематично подреждане или групиране на пояснителните приложения са:

115 [Заличен]

116 Предприятието може да представя пояснителни приложения, предоставящи информация за принципа, на който са изготвени финансовите отчети и конкретните счетоводни политики, като отделен раздел на финансовите отчети.

117   Предприятието оповестява съществена информация за счетоводната политика (виж параграф 7). Информацията за счетоводната политика е съществена, ако, когато се разглежда заедно с друга информация, включена във финансовите отчети на предприятието, може основателно да се очаква, че тя ще повлияе на решенията, които основните ползватели на финансови отчети с общо предназначение вземат въз основа на тези финансови отчети.

117A Информацията за счетоводната политика, която се отнася до несъществени сделки, други събития или условия, е несъществена и не е необходимо да се оповестява. Въпреки това информацията за счетоводната политика може да бъде съществена поради естеството на свързаните сделки, други събития или условия, дори ако сумите са несъществени. Не цялата информация за счетоводната политика обаче, свързана със съществени сделки, други събития или условия, сама по себе си е съществена.

117Б Информацията за счетоводната политика се очаква да бъде съществена, ако ползвателите на финансовите отчети на предприятието биха се нуждаели от нея, за да разберат друга съществена информация във финансовите отчети. Например предприятието може да смята, че дадена информация за счетоводната политика е съществена за неговите финансови отчети, ако информацията се отнася до съществени сделки, други събития или условия и:

117В Информацията за счетоводната политика, при която основният акцент е начинът, по който предприятието е приложило изискванията на МСФО към собствените си обстоятелства, предоставя специфична за предприятието информация, която е по-полезна за ползвателите на финансови отчети, отколкото стандартизираната информация или информация, която само повтаря или обобщава изискванията на МСФО.

117Г Ако предприятието оповестява несъществена информация за счетоводната политика, тази информация не трябва да служи за прикриване на съществена информация за счетоводната политика.

117Д Заключението на предприятието, че информацията за счетоводната политика е несъществена, не засяга съответните изисквания за оповестяване съгласно други МСФО.

118 [Заличен]

119 [Заличен]

120 [Заличен]

121 [Заличен]

122   Наред със съществената информация за счетоводната политика или други пояснителни приложения предприятието оповестява преценките, отделно от тези, свързани с приблизителни оценки (вж. параграф 125), които ръководството е направило в процеса на прилагане на счетоводната политика на предприятието и които имат най-значим ефект върху признатите във финансовите отчети суми.

123 В процеса на прилагане на счетоводната политика на предприятието ръководството прави различни преценки, отделно от тези, свързани с приблизителни оценки, които могат значително да повлияят на сумите, които то признава във финансовите отчети. Например ръководството прави преценки при определянето на следното:

124 Някои от оповестяванията, правени в съответствие с параграф 122, се изискват и от други МСФО. Например по силата на МСФО 12 Оповестяване на участията в други предприятия от предприятието се изисква да оповести направените преценки при определянето на това дали то контролира друго предприятие. По силата на МСС 40 Инвестиционни имоти се изисква оповестяване на критериите, разработени от предприятието за разграничаване на инвестиционните имоти от използваните от собственика имоти и от имотите, държани за продажба в обичайния ход на стопанската дейност, когато класификацията на имотите е затруднена.

125   Предприятието оповестява информация за направените предположения относно бъдещето и други ключови източници на несигурност на приблизителните оценки към края на отчетния период, които пораждат значителен риск да доведат до съществени корекции на балансовите стойности на активите и пасивите в рамките на следващата финансова година. По отношение на тези активи и пасиви пояснителните приложения съдържат подробни сведения за:

126 Определянето на балансовите стойности на някои активи и пасиви изисква приблизителна оценка на ефектите от несигурни бъдещи събития върху тези активи и пасиви към края на отчетния период. Например при отсъствие на скоро наблюдавани пазарни цени са необходими приблизителни оценки, ориентирани към бъдещето, за измерване на възстановимата стойност на групи имоти, машини и съоръжения, ефектът от технологичното остаряване върху материалните запаси, провизии – предмет на бъдещ изход от неприключил съдебен спор и дългосрочни задължения към наетите лица, например пенсионни задължения. Тези приблизителни оценки са свързани с предположения за такива статии като корекцията за риск за паричните потоци или процентите на дисконтиране, бъдещите промени на заплатите и бъдещите промени на цените, засягащи други разходи.

127 Предположенията и другите източници на несигурност на приблизителните оценки, оповестени в съответствие с параграф 125, се отнасят до приблизителните оценки, които изискват най-трудните, субективни и сложни преценки на ръководството. Колкото повече се увеличава броят на променливите и предположенията, засягащи възможното бъдещо разрешаване на несигурността, толкова по-субективни и сложни стават тези преценки и потенциалът за последваща съществена корекция на балансовите стойности на активите и пасивите обикновено се увеличава съответно.

128 Оповестяванията по параграф 125 не се изискват за активите и пасивите, които съдържат значителен риск балансовите им стойности да се променят съществено в рамките на следващата финансова година, ако в края на отчетния период те са оценени по справедлива стойност на база обявена цена на активен пазар за идентичен актив или пасив. Такива справедливи стойности може да се променят съществено в рамките на следващата финансова година, но тези промени няма да се породят от допускания или други източници на несигурност на приблизителните оценки към края на отчетния период.

129 Оповестяванията в параграф 125 се представят по начин, който помага на ползвателите на финансовите отчети да разберат преценките, направени от ръководството относно бъдещето и относно другите източници на несигурност на приблизителните оценки. Естеството и степента на предоставената информация се различават според естеството на предположенията и други обстоятелства. Примери за видовете оповестявания, които се правят от предприятието:

130 Настоящият стандарт не изисква предприятието да оповестява бюджетна информация или прогнози, когато прави оповестяванията по параграф 125.

131 Понякога е практически неприложимо да се оповести степента на възможните ефекти на дадено предположение или друг източник на несигурност на приблизителните оценки към края на отчетния период. В такива случаи предприятието оповестява, че при разумно допускане е възможно, на базата на съществуващите знания, резултатите в рамките на следващата финансова година, които се различават от предположенията, да изискват съществена корекция на балансовата стойност на съответния актив или пасив. Във всички случаи предприятието оповестява естеството и балансовата стойност на конкретния актив или пасив (или група активи или пасиви), засегнати от предположението.

132 Оповестяването в параграф 122 на конкретни преценки, направени от ръководството в процеса на прилагане на счетоводната политика на предприятието, не се отнася до оповестяванията на източниците на несигурност на приблизителните оценки по параграф 125.

133 Други МСФО изискват оповестяване на някои допускания, които в противен случай биха били задължителни съгласно параграф 125. Например МСС 37 изисква оповестяване при определени обстоятелства на основните допускания, отнасящи се до бъдещи събития, засягащи групи провизии. МСФО 13 Оценяване по справедлива стойност изисква оповестяване на съществените допускания (включително способите за остойностяване и входящите данни), които предприятието използва, когато оценява справедливата стойност на активите и пасивите, отчитани по справедлива стойност.

134   Предприятието оповестява информация, която дава възможност на ползвателите на финансовите отчети да оценят неговите цели, политики и процеси за управление на капитала.

135 За да спази изискванията на параграф 134, предприятието оповестява следното:

136 Предприятието може да управлява капитала по редица начини и спрямо него може да се прилагат различни изисквания за капитала. Например даден конгломерат може да включва предприятия, които извършват застрахователна и банкова дейност и тези предприятия може да действат в различни юрисдикции. Когато обобщено оповестяване на изискванията за капитала и начина на управлението му не би предоставило полезна информация или би изкривило разбирането на капиталовите ресурси на предприятието от ползвателя на финансовите отчети, предприятието оповестява отделна информация за всяко приложимо към него изискване за капитала.

136A   За финансовите инструменти с право на връщане, класифицирани като инструменти на собствения капитал, предприятието оповестява (доколкото не е оповестено на друго място):

137   Предприятието оповестява в пояснителните приложения:

138   Предприятието оповестява следната информация, ако тя не е оповестена никъде другаде в публикуваната с финансовите отчети информация:

139 Предприятието прилага настоящия стандарт за годишните периоди, започващи на 1 януари 2009 година или след тази дата. Разрешава се по-ранното прилагане. Ако едно предприятие прилага настоящия стандарт за по-ранен период, то оповестява този факт.

139 A С МСФО 27 (изменен през 2008 г.), бе изменен параграф 106. Предприятието прилага това изменение за годишните периоди, започващи на 1 юли 2009 г. или след тази дата. Ако предприятието прилага МСС 27 (изменен през 2008 г.) за по-ранен период, изменението се прилага за този по-ранен период. Изменението се прилага с обратна сила.

139Б С документа, озаглавен Финансови инструменти с право на връщане и задължения, произтичащи от ликвидация (изменения на МСС 32 и МСС 1) и издаден през февруари 2008 г., бе изменен параграф 138 и бяха въведени параграфи 8А, 80А и 136А. Предприятието прилага тези изменения за годишните периоди, започващи на 1 януари 2009 г. или след тази дата. Разрешава се по-ранното прилагане. Ако предприятието прилага тези изменения за по-ранен период, то оповестява този факт и прилага същевременно съответните изменения на МСС 32, МСС 39, МСФО 7 и КРМФСО 2 Дялове на членове в кооперации и сходни инструменти.

139C Параграфи 68 и 71 бяха добавени с документа, озаглавен Подобрения на МСФО и издаден през май 2008 г. Предприятието прилага тези изменения за годишните периоди, започващи на 1 януари 2009 г. или след тази дата. Разрешава се по-ранното прилагане. Ако предприятието прилага тези изменения за по-ранен период, то оповестява този факт.

139Г [заличен]

139Д [Заличен]

139Е Параграфи 106 и 107 бяха изменени, а параграф 106А – добавен с документа, озаглавен Подобрения на МСФО и издаден през май 2010 г. Предприятието прилага тези изменения за годишните периоди, започващи на 1 януари 2011 г. или след тази дата. Разрешава се по-ранното прилагане.

139Ж [Заличен]

139З С МСФО 10 и МСФО 12, издадени през май 2011 г., бяха изменени параграфи 4, 119, 123 и 124. Предприятието прилага тези изменения, когато прилага МСФО 10 и МСФО 12.

139И С МСФО 13, издаден през май 2011 г., бяха изменени параграфи 128 и 133. Предприятието прилага тези изменения, когато прилага МСФО 13.

139Й С издаденото през юни 2011 г. изменение, озаглавено Представяне на компонентите на другия всеобхватен доход (изменения на МСС 1), бяха изменени параграфи 7, 10, 82, 85–87, 90, 91, 94, 100 и 115, бяха добавени параграфи 10А, 81А, 81Б и 82А и бяха заличени параграфи 12, 81, 83 и 84. Предприятието прилага тези изменения за годишните периоди, започващи на 1 юли 2012 г. или след тази дата. Разрешава се по-ранното прилагане. Ако предприятието прилага тези изменения за по-ранен период, то оповестява този факт.

139K С МСС 19 Доходи на наетите лица (изменен през юни 2011 г.) бе изменено определението за „друг всеобхватен доход“ в параграфи 7 и 96. Предприятието прилага тези изменения, когато прилага МСС 19 (изменен през 2011 г.).

139Л С документа, озаглавен Цикъл на годишни подобрения 2009–2011 г. и издаден през май 2012 г., бяха изменени параграфи 10, 38 и 41, заличени параграфи 39–40 и добавени параграфи 38А–38Г и 40А–40Г. Предприятието прилага това изменение с обратна сила в съответствие с МСС 8 Счетоводна политика, промени в счетоводните приблизителни оценки и грешки за годишните периоди, започващи на 1 януари 2013 г. или след тази дата. Разрешава се по-ранното прилагане. Ако предприятието прилага изменението за по-ранен период, то оповестява този факт.

139M [Заличен]

139Н С МСФО 15 Приходи от договори с клиенти, издаден през май 2014 г., беше изменен параграф 34. Предприятието прилага това изменение, когато прилага МСФО 15.

139O С МСФО 9, издаден през юли 2014 г., бяха изменени параграфи 7, 68, 71, 82, 93, 95, 96, 106 и 123 и бяха заличени параграфи 139Д, 139Ж и 139M. Предприятието прилага тези изменения, когато прилага МСФО 9.

139П С документа, озаглавен Инициатива във връзка с оповестяванията (изменения на МСС 1) и издаден през декември 2014 г., бяха изменени параграфи 10, 31, 54–55, 82А, 85, 113–114, 117, 119 и 122, бяха добавени параграфи 30А, 55А и 85А–85Б и бяха заличени параграфи 115 и 120. Предприятието прилага тези изменения за годишните периоди, започващи на 1 януари 2016 г. или след тази дата. Разрешава се по-ранното прилагане. Предприятията не са длъжни да оповестяват информацията, изисквана по силата на параграфи 28–30 от МСС 8, във връзка с тези изменения.

139Р С МСФО 16 Лизинг, издаден през януари 2016 г., бе изменен параграф 123. Предприятието прилага това изменение, когато прилага МСФО 16.

139С С МСФО 17, издаден през май 2017 г., бяха изменени параграфи 7, 54 и 82. С документа, озаглавен Изменения на МСФО 17 и издаден през юни 2020 г. бе изменен допълнително параграф 54. Предприятието прилага тези изменения, когато прилага МСФО 17.

139Т С документа Изменения на препратките в МСФО към Концептуалната рамка, издаден през 2018 г., бяха изменени параграфи 7, 15, 19 – 20, 23 – 24, 28 и 89. Предприятието прилага тези изменения за годишните периоди, започващи на 1 януари 2020 г. или след тази дата. По-ранното прилагане се разрешава, ако в същото време предприятието прилага и всички други изменения, направени чрез документа Изменения на препратките в МСФО към Концептуалната рамка. Предприятието прилага изменението на МСС 1 с обратна сила в съответствие с МСС 8 Счетоводна политика, промени в счетоводните приблизителни оценки и грешки. Въпреки това, ако предприятието реши, че такова прилагане с обратна сила би било практически неприложимо или би довело до излишни разходи или усилия, то прилага измененията на МСС 1 въз основа на параграфи 23 – 28, 50 – 53 и 54Е от МСС 8.

139У С документа, озаглавен Определение за същественост (изменения на МСС 1 и МСС 8) и издаден през октомври 2018 г., бяха изменени параграф 7 от МСС 1 и параграф 5 от МСС 8, а параграф 6 от МСС 8 бе заличен. Предприятието прилага тези изменения без обратна сила за годишните периоди, започващи на 1 януари 2020 г. или след тази дата. Разрешава се по-ранното прилагане. Ако предприятието прилага тези изменения за по-ранен период, то оповестява този факт.

139Ф С издадените през януари 2020 г. Класификация на пасивите като текущи или нетекущи се изменят параграфи 69, 73, 74 и 76 и се добавят параграфи 72A, 75A, 76A и 76Б. Предприятието прилага тези изменения за годишните отчетни периоди, започващи на или след 1 януари 2024 г., с обратна сила в съответствие с МСС 8. Разрешава се по-ранното прилагане. Ако предприятието прилага тези изменения за по-ранен период след издаването на Нетекущи пасиви с договорни клаузи (вж. параграф 139Ц), то прилага и Нетекущи пасиви с договорни клаузи за този период. Ако предприятието прилага Класификация на пасивите като текущи или нетекущи за по-ранен период, то оповестява този факт.

139Х С публикувания през февруари 2021 г. документ, озаглавен Оповестяване на счетоводната политика, бяха изменени параграфи 7, 10, 114, 117 и 122, бяха добавени параграфи 117А—117Д и бяха заличени параграфи 118, 119 и 121. С него бе изменена и Втората насока за практическото прилагане на МСФО 2, озаглавена Извършване на преценка на съществеността. Предприятието прилага измененията на МСС 1 за годишните отчетни периоди, започващи на 1 януари 2023 г. или след тази дата. Разрешава се по-ранното прилагане. Ако предприятието прилага тези изменения за по-ранен период, то оповестява този факт.

139Ц С издадени през октомври 2022 г. Нетекущи пасиви с договорни клаузи се изменят параграфи 60, 71, 72А, 74 и 139Ф и се добавят параграфи 72Б и 76ЩА. Предприятията прилагат:

140 Настоящият стандарт заменя МСС 1 Представяне на финансови отчети, преработен през 2003 г., с измененията и допълненията му от 2005 г.

1 Целта на настоящия стандарт е да се определи счетоводното отразяване на материалните запаси. Основен проблем при осчетоводяването на материалните запаси е тяхната себестойност или цена на придобиване да бъде призната за актив и пренесена за бъдещи периоди, докато бъдат признати съответните приходи. Настоящият стандарт дава практически указания за определянето на себестойността или цената на придобиване и нейното последващо признаване за разход, включително и всяка обезценка до нетната реализируема стойност. Освен това той дава насоки за използването на методите за изписване на себестойността или цената на придобиване, съгласно които се изписват разходите за материални запаси.

2   Настоящият стандарт следва да се прилага за всички материални запаси с изключение на:

3   Настоящият стандарт не се прилага при оценката на материалните запаси, държани от:

4 Материалните запаси, посочени в параграф 3, буква а), се оценяват по нетна реализируема стойност на определени етапи на производството. Това например става, когато земеделската реколта е вече прибрана, когато е приключил процесът на добиване на полезни изкопаеми и продажбата е осигурена чрез форуърден договор или държавна гаранция или когато има активен пазар и съществува незначителен риск стоката да не може да бъде продадена. Тези материални запаси се освобождават само от изискванията за оценка в настоящия стандарт.

5 Брокери търговци са тези, които купуват или продават стоки за чужда или собствена сметка. Материалните запаси, разглеждани в параграф 3, буква б), се придобиват основно с цел продажба в близко бъдеще и генериране на печалба от колебанията в цената или надценката на брокера търговец. Когато такива материални запаси се оценяват по справедливата им стойност минус разходите за продажба, те се освобождават само от изискванията за оценка в настоящия стандарт.

6  В настоящия стандарт са използвани следните термини с посоченото значение:

7 Под нетна реализируема стойност се има предвид нетната сума, която предприятието очаква да реализира от продажбата на материален запас в обичайния ход на стопанската дейност. Справедливата стойност отразява цената на обичайна сделка за продажба на същия материален запас на основния (или най-изгодния) за него пазар между пазарните участници към датата на оценяване. Първото е стойност, специфична за предприятието, а второто не е. Нетната реализируема стойност на материалните запаси може да не е равна на справедливата стойност минус разходите за продажба.

8 Материалните запаси обхващат закупените и държани за препродажба стоки, включително стоките, закупени от търговци на дребно и държани за препродажба, или земя и друга собственост, държана за препродажба. Материалните запаси обхващат също произведената продукция или незавършеното производство, което е в процес на производство в предприятието, и включват материалите и запасите, предназначени да се използват в процеса на производство. Разходите, направени за изпълнението на договор с клиент, който не води до материални запаси (или активи в обхвата на друг стандарт), се отчитат в съответствие с МСФО 15 Приходи от договори с клиенти.

9   Материалните запаси се оценяват по по-ниската измежду следните две стойности: себестойността или цената на придобиване и нетната реализируема стойност.

10   Себестойността или цената на придобиване на материалните запаси представлява сборът на всички разходи по закупуването, преработката, както и другите разходи, направени във връзка с доставянето им до тяхното настоящо местоположение и състояние.

11 Разходите за закупуване на материалните запаси включват покупната цена, вносните мита и други данъци (различни от тези, които впоследствие предприятието може да си възстановява от данъчните органи), транспортните разходи, разходите за боравене и другите разходи, които са пряко относими към придобиването на продукцията, материалите и услугите. Търговските отстъпки, рабати и други подобни компоненти се приспадат при определяне на разходите за закупуване.

12 Разходите за преработка на материалните запаси включват разходи, пряко свързани с произвежданите единици, като например прекия труд. Освен това те включват и систематично разпределяне на постоянните и променливите общопроизводствени разходи, които се правят при преработването на материалите в продукция. Постоянните общопроизводствени разходи са тези непреки производствени разходи, които остават сравнително постоянни, независимо от обема на производството, като например амортизация и поддръжка на производствени сгради, оборудване и активи с право на ползване, използвани в процеса на производство, а така също и разходите за ръководството и администрацията на производството. Променливите общопроизводствени разходи са тези непреки производствени разходи, които се изменят пряко или почти пряко в зависимост от обема на производството, като например непреките материали и непрекия труд.

13 Разпределянето на постоянните общопроизводствени разходи към разходите за преработка се извършва въз основа на нормалния капацитет на производствените мощности. Нормалният капацитет е очакваното средно производство за няколко периода или сезона при нормални условия, като се взема предвид загубата на капацитет в резултат на планирана поддръжка. Реалното ниво на производството може да бъде използвано, ако то се приближава до нормалния капацитет. Размерът на постоянните общи разходи, начислени за всяка единица продукция, не се увеличава в резултат на нисък обем на производството или когато предприятието е в застой. Неразпределените общи разходи се признават за разходи през периода, в който са направени. В периоди на необичайно високо производство размерът на постоянните общи разходи, който се разпределя за всяка произведена единица, се намалява, така че оценката на материалните запаси да не превишава тяхната себестойност или цена на придобиване. Променливите общпроизводствени разходи се разпределят за всяка произведена единица въз основа на реалното използване на производствените мощности.

14 Производственият процес може да даде като резултат едновременното производство на повече от един продукт. Такъв е случаят например при производството на свързани продукти или когато се произвеждат основен продукт и съпътстващ продукт. Когато разходите за преработката на всеки продукт не са ясно разграничими, те се разпределят между продуктите съгласно рационален и последователен принцип. Така например разпределението може да се извършва въз основа на относителната продажна стойност на всеки продукт или на всеки етап от производствения процес, на който продуктите може да бъдат разграничавани помежду им, или при завършване на производството. Повечето съпътстващи продукти по своето естество са несъществени. В такъв случай те обикновено се оценяват по нетна реализируема стойност и тази стойност се приспада от стойността на основния продукт. В резултат на това балансовата стойност на основния продукт не се различава съществено от неговата себестойност или цена на придобиване.

15 Другите разходи се включват в себестойността или цената на придобиване на материалните запаси само дотолкова, доколкото те са направени във връзка с довеждането на материалните запаси до настоящото им местоположение и състояние. Така например в себестойността или цената на придобиване на материалните запаси може да се окаже целесъобразно да бъдат включени непроизводствените общи разходи или разходите за проектиране на продукти за конкретни клиенти.

16 Примери за разходи, изключвани от себестойността или цената на придобиване на материалните запаси и признавани като разходи за периода, през който са направени:

17 В МСС 23 Разходи по заеми се определят ограничените случаи, когато разходите по заеми се включват в себестойността или цената на придобиване на материалните запаси.

18 Предприятието може да закупи материални запаси при условия на разсрочено плащане. Когато договореностите по същество съдържат елемент на финансиране, например разликата между покупната цена за нормални кредитни условия и платената сума, този елемент се признава като разход за лихви за периода на финансирането.

19 [Заличен]

20 Съгласно МСС 41 Земеделие материалните запаси, които представляват земеделска продукция, която предприятието е добило от своите биологични активи, се оценяват при първоначалното им признаване по справедлива стойност, намалена с разходите за продажба към момента на добиването. Това е себестойността на материалните запаси към датата на прилагане на този стандарт.

21 Способите за оценяване на себестойността на материалните запаси, например методът на стандартната себестойност или методът по цени на дребно, може да бъдат използвани за удобство, ако резултатите се приближават до себестойността. При метода на стандартната себестойност се вземат предвид нормалните нива на материалите и запасите, труда, ефикасността и използването на капацитета. Съответните разходи се преглеждат редовно и при необходимост се преизчисляват съобразно новите условия.

22 Методът по цени на дребно се използва често в търговията на дребно за оценяване на голям брой бързо променящи се отчетни обекти, които имат еднакви надценки и за които е практически неприложимо използването на други методи за изчисляване на себестойността. Себестойността на материалните запаси се определя, като продажната цена на запасите се намалява с подходящия процент на брутната надценка. Използваният процент следва да бъде съобразен със запасите, чиито цени са намалени под началната продажна цена. Често за всяка група стоки на дребно се използва осреднен процент.

23   Себестойността или цената на придобиване на материалните запаси от отчетни обекти, които обикновено не са взаимозаменяеми, и на произведените стоки или извършените услуги, предназначени за конкретни проекти, се изписва чрез използването на конкретно определяне на себестойността на всеки от тях.

24 Конкретно определяне на себестойността или цената на придобиване означава, че конкретни разходи се отнасят към определени отчетни обекти от категорията на материалните запаси. Това е подходящо счетоводно отразяване за отчетните обекти, които са предназначени за конкретен проект, независимо дали те са били закупени или произведени. Конкретното разграничаване на разходите обаче е нецелесъобразно при голям брой отчетни обекти от категорията на материалните запаси, които обичайно са взаимозаменяеми. В такива случаи методът на подбор на тези отчетни обекти, които остават в материалните запаси, би могло да се използва за постигане на предварително определен ефект върху печалбата или загубата.

25  Себестойността или цената на придобиване на материалните запаси, които са различни от уредените в параграф 23, се изписва чрез използването на метода „първа входяща – първа изходяща стойност“ (FIFO) или метода на среднопретеглената себестойност или цена на придобиване. Едно предприятие следва да използва един и същ метод за изписване на себестойността или цената на придобиване за всички материални запаси със сходно естество и употреба в предприятието. За материалните запаси с различно естество и употреба може да бъде оправдано използването на различни методи за изписване на себестойността или цената на придобиване.

26 Например материалните запаси, които са използвани в един оперативен сегмент, може да се употребяват в предприятието по начин, различен от този, по който биха били употребявани в друг оперативен сегмент. Обаче разликата в географското местоположение на материалните запаси (или в съответните данъчни закони) сама по себе си не е достатъчна да оправдае използването на различни методи за изписване на себестойността или цената на придобиване.

27 Според метода FIFO отчетните обекти от категорията на материалните запаси, които са закупени или произведени първи, се продават първи и следователно оставащите в запасите отчетни обекти в края на отчетния период са тези, които са закупени или произведени последни. По метода на среднопретеглената себестойност или цена на придобиване себестойността или цената на придобиване на всеки отчетен обект се определя от среднопретеглената себестойност или цена на придобиване на сходни отчетни обекти в началото на периода и себестойността или цената на придобиване на сходни отчетни обекти, произведени или закупени през периода. Средната величина може да бъде изчислявана периодично или при постъпване на всяка допълнителна доставка в зависимост от условията в предприятието.

28 Себестойността или цената на придобиване на материалните запаси може да е невъзстановима, в случай че те са повредени или са цялостно или частично негодни поради остаряване, или ако има спад в продажните им цени. Също така себестойността или цената на придобиване на материалните запаси може да бъде невъзстановима, ако приблизително оценените разходи за завършване или приблизително оценените разходи, които ще бъдат направени за осъществяване на продажбата, са се увеличили. Практиката на обезценяване на материалните запаси под себестойността им цената на придобиването им до нетната реализируема стойност е в съответствие с разбирането, че активите не трябва да се отчитат със стойности, превишаващи очакваните суми от тяхната продажба или използване.

29 Материалните запаси обикновено се обезценяват до нетна реализируема стойност отчетен обект по отчетен обект. При някои обстоятелства обаче може да бъде подходящо сходни или свързани отчетни обекти да се групират. Така например подобен случай може да има при отчетни обекти от категорията на материалните запаси, които са свързани с един и същ производствен асортимент, които имат сходно предназначение или крайна употреба, които са произведени и се предлагат в една и съща географска зона и които на практика не може да бъдат оценени отделно от други отчетни обекти, участващи в същия производствен асортимент. Не е целесъобразно материалните запаси да се обезценяват въз основа на класификационни групи, например продукцията, или всички материални запаси в даден оперативен сегмент.

30 Приблизителното оценяване на нетната реализируема стойност се извършва въз основа на най-надеждните съществуващи данни по време на съставянето на тези приблизителни оценки според стойността на материалните запаси, която се очаква да бъде реализирана. Тези приблизителни оценки трябва да отчитат колебанията в цените или разходите, които са в пряка връзка със събитията, станали след края на периода дотолкова, доколкото тези събития потвърждават условията, съществуващи в края на периода.

31 Освен това приблизителните оценки на нетната реализируема стойност трябва да отчитат какво е предназначението на държаните материални запаси. Например, нетната реализируема стойност на количеството материални запаси, държани за изпълнение на неотменимите договори за продажба или предоставяне на услуги, се базира на договорната цена. Ако договорите за продажба са за по-малко количество от държаните материални запаси, нетната реализируема стойност на превишаващото количество има като база общите пазарни цени. Провизии може да възникнат от неотменими договори за продажба, превишаващи по количество държаните материални запаси, или от неотменими договори за покупка. Такива провизии се разглеждат съгласно МСС 37 Провизии, условни пасиви и условни активи.

32 Материалите и другите запаси, държани с оглед да бъдат използвани в производството на материални запаси, не се обезценяват под себестойността или цената на придобиването им, ако се очаква готовите продукти, в които те ще бъдат вложени, да бъдат продадени по тяхната себестойност или цена на придобиване или над нея. Когато обаче спад на цената на материалите сочи, че себестойността или цената на придобиване на готовите продукти превишава нетната им реализируема стойност, материалите се обезценяват до нетната реализируема стойност. При тези условия възможно най-добрата мярка за нетната реализируема стойност на материалните запаси е заместителната стойност.

33 През всеки следващ период се прави нова оценка на нетната реализируема стойност. Когато условията, довели до обезценяването на материалните запаси под тяхната себестойност или цена на придобиване, вече не са налице или когато има ясно доказателство за увеличение на нетната реализируема стойност заради промяна в икономическите обстоятелства, сумата на обезценката се възстановява (т.е. възстановяването е ограничено до сумата на първоначалната обезценка), така че новата балансова стойност е по-ниската стойност измежду себестойността или цената на придобиване и преразгледаната нетна реализируема стойност. Такъв е случаят, когато например даден отчетен обект от категорията на материалните запаси, който се отчита по нетна реализируема стойност поради спад в продажната цена, е все още в наличност през даден последващ период и продажната му цена се е увеличила.

34   Когато се продават материални запаси, тяхната балансова стойност следва да бъде призната като разход през периода, през който се признава съответният приход. Размерът на всяка обезценка на материалните запаси до нетната им реализируема стойност, както и всички загуби на материални запаси се признават като разходи през периода, през който настъпват обезценката или загубите. Размерът на всяко възстановяване на обезценката на материалните запаси, възникнало в резултат на увеличение на нетната реализируема стойност, се признава като намаление на размера на материалните запаси, признати като разходи през периода, през който настъпва възстановяването.

35 Някои материални запаси може да бъдат отнесени по сметките за други активи, например материални запаси, които се използват като компонент на имотите, машините и съоръженията, придобити от предприятието по стопански начин. Материалните запаси, отнесени към друг актив по този начин, се признават за разход в продължение на полезния живот на актива.

36   Във финансовите отчети се оповестява следното:

37 Полезна за ползвателите на финансовите отчети е информацията за балансовите стойности по различните класификационни групи материални запаси и мащаба на промените в тези активи. Обичайната класификация на материалните запаси е: стоки, производствени запаси, суровини и материали, незавършено производство и продукция.

38 Размерът на материалните запаси, признат като разход за периода, който често се нарича „себестойност на продажбите“, се състои от тези разходи, преди това включени в оценката на материалните запаси, които вече са продадени, и неразпределените общопроизводствени разходи, както и наднормативните размери на производствените разходи за материални запаси. Условията в едно предприятие може да дадат основание за включване и на други суми, например разходи по разпространението.

39 Някои предприятия приемат формат на отчета за приходите и разходите, в резултат на който се оповестяват суми, различни от себестойността или цената на придобиване на материалните запаси, признати като разход през периода. При този формат предприятието представя анализ на разходите, използвайки класификация според естеството на разходите. В този случай предприятието оповестява признатите разходи за суровини и консумативи, разходите за труд и другите разходи заедно с размера на нетната промяна на материалните запаси за периода.

40 Предприятието прилага настоящия стандарт за годишните периоди, започващи на 1 януари 2005 г. или след тази дата. Насърчава се по-ранното му прилагане. Ако едно предприятие прилага настоящия стандарт за период, започващ преди 1 януари 2005 г., то трябва да оповести този факт.

40 A [Заличен]

40Б [Заличен]

40В С МСФО 13, издаден през май 2011 г., бе изменено определението за справедлива стойност в параграф 6 и бе изменен параграф 7. Предприятието прилага тези изменения, когато прилага МСФО 13.

40Г [Заличен]

40Д С МСФО 15 Приходи от договори с клиенти, издаден през май 2014 г., бяха изменени параграфи 2, 8, 29 и 37 и беше заличен параграф 19. Предприятието прилага тези изменения, когато прилага МСФО 15.

40Е С МСФО 9, публикуван през юли 2014 г., се изменя параграф 2 и се заличават параграфи 40A, 40Б и 40Г. Предприятието прилага тези изменения, когато прилага МСФО 9.

40Ж С МСФО 16 Лизинг, издаден през януари 2016 г., бе изменен параграф 12. Предприятието прилага това изменение, когато прилага МСФО 16.

41 Настоящият стандарт заменя МСС 2 Материални запаси (преработен през 1993 г.).

42 Настоящият стандарт заменя Разяснение 1 на ПКР Последователност — различни методи за изписване на себестойността на материалните запаси.

1   Предприятието изготвя отчет за паричните потоци в съответствие с изискванията на настоящия стандарт и го представя като неразделна част от финансовите си отчети за всеки отчетен период, за който се представят финансови отчети.

2 Настоящият стандарт заменя МСС 7 Отчет за измененията на финансовото състояние, приет през юли 1977 г.

3 Ползвателите на финансовите отчети на предприятието се интересуват как предприятието генерира и използва паричните средства и паричните еквиваленти. Това е така, независимо от естеството на дейността на предприятието и независимо от това дали паричните средства може да се разглеждат като продукт на предприятието, както може да бъде при финансовите институции. Предприятията се нуждаят от парични средства по причини, които по същество са еднакви, колкото и различни да са главните им приходоносни дейности. Те се нуждаят от парични средства, за да извършват своята дейност, да плащат задълженията си и да осигуряват доходи (възвръщаемост) на своите инвеститори. Поради това с настоящия стандарт от всички предприятия се изисква да представят отчет за паричните потоци.

4 Отчетът за паричните потоци, използван заедно с останалите финансови отчети, предоставя информация, която дава възможност на ползвателите да оценят промените в нетните активи на предприятието, финансовата му структура (включително неговата ликвидност и платежоспособност) и способността му да влияе върху размера и разположението във времето на паричните потоци, за да може да се приспособява към променящите се обстоятелства и възможности. Информацията за паричните потоци е от полза при оценяването на възможностите на предприятието да генерира парични средства и парични еквиваленти и дава възможност на ползвателите да създават модели за оценяване и сравняване на настоящата стойност на бъдещите парични потоци на различните предприятия. Тя подобрява и сравнимостта на отчитането на резултатите на различните предприятия, защото отстранява ефекта от различното счетоводно отразяване на едни и същи сделки и събития.

5 Историческата информация за паричните потоци често се използва като показател за размера, разпределението във времето и сигурността на бъдещите парични потоци. Полезна е и когато се проверява точността на минали оценки на бъдещи парични потоци, както и при проучването на съотношението между рентабилността и нетния паричен поток и влиянието на променящите се цени.

6  В настоящия стандарт са използвани следните термини с посоченото значение:

7 Паричните еквиваленти се държат по-скоро за посрещане на краткосрочни парични ангажименти, отколкото за инвестиционни или други цели. За да бъде категоризирана като паричен еквивалент, една инвестиция трябва да бъде леснообръщаема в конкретна сума парични средства и да съдържа незначителен риск от промени на стойността. Затова дадена инвестиция обичайно се категоризира като паричен еквивалент само когато има кратък срок до падежа, например три месеца или по-малко от датата на придобиването. Инвестициите в дялово участие (собствен капитал) не се включват в паричните еквиваленти, освен ако по същество са парични еквиваленти, например при привилегировани акции, придобити в рамките на кратък срок преди техния падеж и с посочена дата за обратно изкупуване.

8 Заемането на средства от банки по принцип се счита за финансова дейност. В някои страни обаче банковият овърдрафт, който е дължим при поискване, представлява неразделна част от управлението на паричните средства на предприятието. При тези обстоятелства банковият овърдрафт се включва като компонент на паричните средства и паричните еквиваленти. Характерна черта на подобна схема на банкиране е, че салдото по банковата сметка често се променя от положителни стойности до овърдрафт.

9 Паричните потоци изключват движенията между отчетни обекти, които представляват парични средства или парични еквиваленти, защото тези компоненти представляват по-скоро част от управлението на паричните средства на предприятието, отколкото част от неговата оперативна, инвестиционна или финансова дейност. Управлението на паричните потоци включва инвестирането на свободните парични средства в парични еквиваленти.

10   Отчетът за паричните потоци трябва да представя паричните потоци през отчетния период, класифицирани по оперативна, инвестиционна и финансова дейност.

11 Предприятието представя паричните си потоци, произтичащи от оперативната, инвестиционната и финансовата дейност, по начин, който е най-целесъобразен за стопанската му дейност. Класифицирането по дейности осигурява информация, която дава възможност на ползвателите да оценят влиянието на тези дейности върху финансовото състояние на предприятието и размера на паричните средства и паричните еквиваленти, които то притежава. Тази информация може да се използва и за оценяване на отношенията между тези дейности.

12 Една сделка може да включва парични потоци, които са класифицирани по различен начин. Например когато паричното погасяване на заем включва както лихва, така и главница, погасяването на лихвата може да бъде класифицирано като оперативна дейност, а погасяването на главницата – като финансова дейност.

13 Размерът на паричните потоци, произтичащи от оперативна дейност, е главен показател за степента, в която дейността на предприятието е генерирала достатъчно парични потоци за изплащане на заемите, за поддържане на оперативната дееспособност на предприятието, за изплащане на дивиденти и за извършване на нови инвестиции, без да се прибягва до външни източници на финансиране. Информацията за конкретните компоненти на историческите оперативни парични потоци, заедно с останалата информация, е полезна за прогнозиране на бъдещите парични потоци от оперативната дейност.

14 Паричните потоци от оперативната дейност се получават главно от основната приходоносна дейност на предприятието. Следователно по принцип те са резултат от сделки и други събития, които се включват при определянето на печалбата или загубата. Като пример за парични потоци от оперативната дейност може да се посочат:

15 Предприятието може да държи ценни книжа и заеми за дилърски или търговски цели, като в този случай те се сходни с материалните запаси, придобити специално за препродажба. Следователно паричните потоци, произтичащи от покупката и продажбата на ценни книжа за дилърски и търговски цели, се класифицират като оперативна дейност. По същия начин паричните аванси и заеми, предоставяни от финансовите институции, се класифицират обикновено като оперативна дейност, тъй като те се отнасят към главната приходоносна дейност на предприятието.

16 Отделното оповестяване на паричните потоци, произтичащи от инвестиционната дейност, е важно, защото те представляват размера на разходите, направени за ресурси, които са предназначени да генерират бъдещи приходи и парични потоци. Като инвестиционна дейност може да бъдат класифицирани само разходите, чийто резултат е актив, признат в отчета за финансовото състояние. Като пример за парични потоци от инвестиционни дейности може да се посочат:

17 Отделното оповестяване на паричните потоци, произтичащи от финансовата дейност, е важно, защото помага при прогнозирането на сумите от бъдещите парични потоци, които представляват вземания на предприятията, които са предоставили капитал на предприятието. Като примери за парични потоци от финансова дейност може да се посочат:

18   Предприятието отчита паричните потоци от оперативната дейност, като използва:

19 Препоръчително е предприятията да отчитат паричните потоци от оперативната си дейност, като използват прекия метод. Прекият метод осигурява информация, която може да бъде полезна при приблизителното оценяване (прогнозирането) на бъдещите парични потоци и която не може да бъде получена по косвения метод. При прекия метод информацията за основните групи брутни парични постъпления и брутни парични плащания може да бъде получена:

20 При косвения метод нетният паричен поток от оперативната дейност се определя чрез коригирането на печалбата или загубата по отношение на ефектите на:

21   Предприятието отчита поотделно основните групи брутни парични постъпления и брутни парични плащания, произтичащи от инвестиционна и финансова дейност, освен когато паричните потоци, описани в параграфи 22 и 24, се отчитат на нетна база.

22   Паричните потоци, произтичащи от посочената по-долу оперативна, инвестиционна или финансова дейност, може да се отчитат на нетна база:

23 Примери за парични постъпления и плащания, посочени в параграф 22, буква а):

23A Примери за парични постъпления и плащания, посочени в параграф 22, буква б), са авансите, отпускани за долупосочените елементи, и изплащането (погасяването) на тези елементи:

24   Паричните потоци, произтичащи от всяка от следните дейности на дадена финансова институция, може да бъдат отчитани на нетна база:

25   Паричните потоци, произтичащи от сделки в чуждестранна валута, се отчитат във функционалната валута на предприятието, като към сумата в чуждестранна валута се прилага обменният курс на функционалната валута към чуждестранната валута към датата на паричния поток.

26   Паричните потоци на чуждестранно дъщерно предприятие се превалутират по обменните курсове на функционалната валута към чуждата валута към датите на паричните потоци.

27 Паричните потоци в чуждестранна валута се отчитат по начин, съобразен с МСС 21 Ефекти от промените в обменните курсове. Това позволява използването на обменен курс, който е приблизително равен на действителния обменен курс. Например среднопретегленият обменен курс за отчетния период може да се използва за счетоводно отчитане на сделки в чуждестранна валута или за превалутиране на паричните потоци на чуждестранно дъщерно предприятие. МСС 21 обаче не позволява да се използва обменният курс към края на отчетния период при превалутирането на паричните потоци на чуждестранно дъщерно предприятие.

28 Нереализираните печалби или загуби, произтичащи от промени в обменните курсове, не са парични потоци. Но влиянието на промените в обменните курсове върху паричните средства или паричните еквиваленти, държани или дължими в чуждестранна валута, се отчита в отчета за паричните потоци, за да се извърши равнение на паричните средства и паричните еквиваленти в началото и в края на периода. Тази сума се представя отделно от паричните потоци от оперативна, инвестиционна и финансова дейност и включва евентуалните разлики, които биха се получили, ако тези парични потоци бяха отчитани по обменните курсове в края на периода.

29  [Заличен]

30 [Заличен]

31   Паричните потоци от получени и изплатени лихви и дивиденти се оповестяват поотделно. Всеки поток се категоризира поотделно по последователен начин през различните периоди като отнасящ се до оперативната, инвестиционната или финансовата дейност.

32 Общият размер на лихвата, изплатена през даден период, се оповестява в отчета за паричните потоци независимо от това дали е призната като разход в печалбата или загубата, или е капитализирана в съответствие с МСС 23 Разходи по заеми.

33 При финансова институция изплатените лихви и получените лихви и дивиденти обикновено се категоризират като парични потоци от оперативната дейност. Не съществува обаче консенсус по категоризацията на тези парични потоци за другите предприятия. Изплатените лихви и получените лихви и дивиденти може да бъдат категоризирани като парични потоци от оперативната дейност, тъй като те се включват в определянето на печалбата или загубата. Другата възможност е изплатените лихви и получените лихви и дивиденти да се категоризират съответно като финансови парични потоци и инвестиционни парични потоци, тъй като те представляват разходи за получаването на финансови ресурси или доходи от инвестициите.

34 Изплатените дивиденти може да се категоризират като финансов паричен поток, тъй като те представляват разходи за получаване на финансови ресурси. Другата възможност е изплатените дивиденти да се категоризират като компонент на паричните потоци от оперативната дейност, за да се подпомогнат ползвателите при определянето на способността на предприятието да изплаща дивиденти от оперативните си парични потоци.

35   Паричните потоци, произтичащи от данъци върху дохода, се отчитат поотделно и се категоризират като парични потоци от оперативната дейност, освен ако може да бъдат конкретно разграничени и отнесени към финансовата или инвестиционната дейност.

36 Данъците върху дохода възникват при сделки, пораждащи парични потоци, които се категоризират в отчета за паричните потоци като основна, инвестиционна или финансова дейност. Докато разходите за данъци може лесно да се определят като отнасящи се до инвестиционната или финансовата дейност, често е практически неприложимо свързаните с тях парични потоци от данъци да бъдат определени, а и те може да възникнат през отчетен период, различен от този на паричните потоци на базовата сделка. Затова платените данъци обикновено се категоризират като парични потоци от оперативна дейност. Когато обаче е практически приложимо данъчният паричен поток да се отнесе към отделна сделка, която създава парични потоци, категоризирани като инвестиционна или финансова дейност, данъчният паричен поток се категоризира според случая като инвестиционна или финансова дейност. Когато данъчните парични потоци са разпределени в повече от една категория дейности, се оповестява общата сума платени данъци.

37 Когато се осчетоводява инвестиция в асоциирано, съвместно или дъщерно предприятие чрез използване на метода на собствения капитал или себестойностния метод, инвеститорът свежда отчитането в своя отчет за паричните потоци само до паричните потоци между себе си и предприятието, в което извършва инвестицията, например — само дивиденти и аванси.

38 Предприятие, което отчита своя дял в асоциирано или съвместно предприятие, като използва метода на собствения капитал, включва в отчета си за паричните потоци онези парични потоци, които се отнасят до инвестициите му в асоциираното или съвместното предприятие, както и разпределенията от дохода и други плащания или постъпления между него и асоциираното или съвместното предприятие.

39   Съвкупните парични потоци, произтичащи от придобиването или загубата на контрол над дъщерни предприятия или други стопански единици, се представят поотделно и категоризирани като инвестиционни дейности.

40   Предприятието оповестява съвкупно, по отношение както на придобиването, така и на загубата на контрол над дъщерни предприятия или други стопански единици през отчетния период, всеки от следните елементи:

40A Инвестиционно предприятие съгласно определението в МСФО 10 Консолидирани финансови отчети не е длъжно да прилага параграф 40, буква в) или параграф 40, буква г) за инвестиция в дъщерно предприятие, която се изисква да бъде оценявана по справедлива стойност през печалбата или загубата.

41 Отделното представяне на влиянието върху паричните потоци на придобиването или загубата на контрол над дъщерни предприятия или други стопански единици като отделни статии, заедно с отделното оповестяване на размерите на активите и пасивите, които предприятието е придобило или от които се е освободило, спомага да се разграничат тези парични потоци от паричните потоци, произтичащи от друга оперативна, инвестиционна и финансова дейност. Влиянието върху паричните потоци от загубата на контрол не се приспада от влиянието от придобиването на контрол.

42 Съвкупната сума на паричните средства, платени или получени като възнаграждение за придобиване или загуба на контрол над дъщерни предприятия или други стопански единици се отчита в отчета за паричните потоци нето от паричните средства и парични еквиваленти, придобити или платени като част от такива сделки, събития или промени в обстоятелствата.

42 A Парични потоци, възникващи от промени в притежаваните участия в собствеността на дъщерно предприятие, които не водят до загуба на контрол, се класифицират като парични потоци от финансови дейности, освен когато дъщерното дружество е притежавано от инвестиционно предприятие, както е определено в МСФО 10, и трябва да бъде оценявано по справедлива стойност чрез печалбата или загубата.

42Б. Промените в притежаваните участия в собствеността на дъщерно предприятие, които не водят до загуба на контрол, например последващата покупка или продажба от предприятие майка на инструменти на собствения капитал на дъщерното предприятие, се отчитат като сделки със собствен капитал (вж. МСФО 10), освен когато дъщерното дружество е притежавано от инвестиционно предприятие и трябва да бъде оценявано по справедлива стойност чрез печалбата или загубата. Съответно произтичащите от това парични потоци се категоризират по същия начин, както другите сделки със собствениците, описани в параграф 17.

43   Инвестиционните и финансовите сделки (операции), при които не се изисква използване на парични средства или парични еквиваленти, трябва да се изключат от отчета за паричните потоци. Тези сделки трябва да бъдат оповестени на друго място във финансовите отчети по начин, който дава цялата значима информация за тази инвестиционна и финансова дейност.

44 Много инвестиционни и финансови дейности не оказват пряко влияние върху текущите парични потоци, въпреки че засягат структурата на капитала и активите на предприятието. Изключването на непаричните сделки от отчета за паричните потоци е в съответствие с целта на отчета за паричните потоци, тъй като тези отчетни обекти не включват парични потоци през текущия период. По-долу са дадени примери за непарични сделки (операции):

44A   Предприятието оповестява сведения, които позволяват на ползвателите на финансовите отчети да оценят промените в пасивите, произтичащи от дейности по финансиране, в т.ч. промените, произтичащи от паричните потоци, и промените от непарично естество.

44Б Доколкото е необходимо за удовлетворяване на изискванията по параграф 44А, предприятието оповестява следните промени в пасивите, произтичащи от дейности по финансиране:

44В Пасивите, произтичащи от дейности по финансиране, са пасивите, за които паричните потоци са били – или бъдещите парични потоци ще бъдат – категоризирани в отчета за паричните потоци като парични потоци от дейности по финансиране. Освен това изискването за оповестяване по параграф 44А се прилага и за промените във финансовите активи (например активи, които хеджират пасивите, произтичащи от дейности по финансиране), ако тези парични потоци от тези финансови активи са били – или бъдещите парични потоци ще бъдат – включени в паричните потоци от дейности по финансиране.

44Г Един начин за изпълнение на изискването за оповестяване по параграф 44А е в отчета за финансовото състояние да се представи равнение на началното и крайното салдо на пасивите, произтичащи от дейности по финансиране, в т.ч. промените, посочени в параграф 44Б. Когато предприятието оповестява такова равнение, то предоставя достатъчно информация, за да позволи на ползвателите на финансовите отчети да свържат включените в равнението статии с отчета за финансовото състояние и с отчета за паричните потоци.

44Д Ако предприятието оповестява сведенията, изисквани по параграф 44А, в комбинация с оповестявания на промените в други активи и пасиви, то оповестява промените в пасивите, произтичащи от дейности по финансиране, отделно от промените в съответните други активи и пасиви.

44Е   Предприятието оповестява информация за своите споразумения за финансиране на плащанията към доставчиците (описани в параграф 44Ж), която дава на ползвателите на финансовите отчети възможност да оценяват последиците от тези споразумения върху пасивите и паричните потоци на предприятието и върху изложеността му на ликвидностен риск.

44Ж При споразуменията за финансиране на плащанията към доставчиците един или няколко доставчици на финансиране предлагат да плащат сумите, които предприятието дължи на доставчиците си, а предприятието се съгласява да плаща според условията на споразумението на датата на плащането към доставчиците или на по-късна дата. С помощта на такива споразумения предприятието получава удължаване на сроковете за плащане или доставчиците получават скъсяване на сроковете за плащане в сравнение с падежа на плащането по съответната фактура. Споразуменията за финансиране на плащанията към доставчиците често се наричат „финансиране по веригата на доставките“, „финансиране за плащане на задълженията“ или „споразумения за обратен факторинг“. Не са споразумения за финансиране на плащанията към доставчиците онези споразумения, които представляват само кредитни подобрения (например финансови гаранции, включително акредитиви, използвани като гаранции) или средства, използвани от предприятието за пряко уреждане на дължимите суми към доставчиците (например кредитни карти).

44З За да изпълни целите по параграф 44Е, предприятието оповестява в обобщен вид следната информация за своите споразумения за финансиране на плащанията към доставчиците:

45   Предприятието оповестява компонентите на паричните средства и паричните еквиваленти и представя равнение на тези суми в своя отчет за паричните потоци с равностойните статии, включени в отчета за финансовото състояние.

46 С оглед на разнообразието в практиката на управлението на паричните средства и схемите на банкиране в различните части на света и за да спазва изискванията на МСС 1 Представяне на финансови отчети, предприятието оповестява възприетата от него политика при определянето на състава на паричните средства и паричните еквиваленти.

47 Влиянието на всяка промяна в политиката за определяне на компонентите на паричните средства и паричните еквиваленти, например промяна в категоризацията на финансовите инструменти, които преди това не са били считани за част от инвестиционния портфейл на предприятието, се отчита в съответствие с МСС 8 Счетоводна политика, промени в счетоводните приблизителни оценки и грешки.

48   Предприятието оповестява – заедно с коментар, даван от ръководството – размера на значителните наличности на парични средства и парични еквиваленти, държани от предприятието, които не са на разположение за ползване от групата.

49 Има редица обстоятелства, при които паричните средства и паричните еквиваленти, държани от предприятието, не са на разположение за ползване от групата. Като пример може да се посочат наличностите на парични средства и парични еквиваленти, държани от дъщерно дружество, което работи в страна, в която се прилагат валутен контрол или други правни ограничения, когато наличностите не са на разположение за общо ползване от предприятието майка или от други дъщерни предприятия.

50 Допълнителната информация може да се окаже от значение за ползвателя, за да разбере финансовото състояние и ликвидността на предприятието. Оповестяването на тази информация, заедно с коментар от страна на ръководството, е желателно и може да съдържа следното:

51 Отделното оповестяване на паричните потоци, които представляват увеличения на оперативния капацитет, и паричните потоци, необходими за поддържането на оперативния капацитет, е от полза за ползвателя и му помага да определи дали предприятието инвестира достатъчно в поддържането на своя оперативен капацитет. Предприятие, което не инвестира достатъчно в поддържането на своя оперативен капацитет, може да ощетява бъдещата си рентабилност за сметка на текущата ликвидност и разпределяните между собствениците суми.

52 Отчитането на паричните потоци по сегменти дава възможност на ползвателите да разберат по-добре отношението между паричните потоци от стопанската дейност като цяло и между съставните ѝ части, както и наличието и променливостта на паричните потоци по сегменти.

53 Настоящият стандарт влиза в сила по отношение на финансовите отчети, които обхващат периодите, започващи на 1 януари 1994 г. или след тази дата.

54 С МСС 27 (изменен през 2008 г.) бяха изменени параграфи 39–42 и бяха добавени параграфи 42А и 42Б. Предприятието прилага тези изменения за годишните периоди, започващи на 1 юли 2009 г. или след тази дата. Ако предприятието прилага МСС 27 (изменен през 2008 г.) за по-ранен период, тези изменения се прилагат за този по-ранен период. Измененията се прилагат с обратна сила.

55 Параграф 14 бе изменен с документа, озаглавен Подобрения на МСФО и издаден през май 2008 г. Предприятието прилага това изменение за годишните периоди, започващи на 1 януари 2009 г. или след тази дата. Разрешава се по-ранното прилагане. Ако предприятието прилага това изменение за по-ранен период, то оповестява този факт и прилага параграф 68А от МСС 16.

56 Параграф 16 беше изменен с документа, озаглавен Подобрения на МСФО и издаден през април 2009 г. Предприятието прилага това изменение за годишните периоди, започващи на 1 януари 2010 г. или след тази дата. Разрешава се по-ранното прилагане. Ако предприятието прилага изменението за по-ранен период, то оповестява този факт.

57 С МСФО 10 и МСФО 11 Съвместни споразумения, издадени през май 2011 г., бяха изменени параграфи 37, 38 и 42Б и бе заличен параграф 50, буква б). Предприятието прилага тези изменения, когато прилага МСФО 10 и МСФО 11.

58 С документа, озаглавен Инвестиционни предприятия (изменения на МСФО 10, МСФО 12 и МСС 27) и издаден през октомври 2012 г., бяха изменени параграфи 42А и 42Б и бе добавен параграф 40А. Предприятието прилага тези изменения за годишните периоди, започващи на 1 януари 2014 г. или след тази дата. Разрешава се по-ранно прилагане на документа Инвестиционни предприятия. Ако предприятието приложи тези изменения по-рано, то прилага едновременно всички изменения, включени в документа Инвестиционни предприятия.

59 С МСФО 16 Лизинг, издаден през януари 2016 г., се изменят параграфи 17 и 44. Предприятието прилага тези изменения, когато прилага МСФО 16.

60 С издадения през януари 2016 г. документ, озаглавен Инициатива във връзка с оповестяванията (изменения на МСС 7), бяха добавени параграфи 44А–44Д. Предприятието прилага тези изменения за годишните периоди, започващи на 1 януари 2017 г. или след тази дата. Разрешава се по-ранното прилагане. Ако предприятието прилага за първи път тези изменения, не е необходимо да се предоставя сравнителна информация за предходни периоди.

61 С МСФО 17 Застрахователни договори, издаден през май 2017 г., бе изменен параграф 14. Предприятието прилага това изменение, когато прилага МСФО 17.

62 С документа, озаглавен Споразумения за финансиране на плащанията към доставчиците и издаден през май 2023 г., бяха добавени параграфи 44Е–44З. Предприятието прилага тези изменения за годишните отчетни периоди, започващи на 1 януари 2024 г. или след тази дата. Разрешава се по-ранното прилагане. Ако предприятието прилага тези изменения за по-ранен период, то оповестява този факт.

63 Когато прилага документа, озаглавен Споразумения за финансиране на плащанията към доставчиците, предприятието не е длъжно да оповестява:

1 Целта на настоящия стандарт е да се предвидят критериите за подбор и промяна на счетоводната политика, както и счетоводното отразяване и оповестяване на промените в счетоводната политика, счетоводните приблизителни оценки и поправянето на грешки. Настоящият стандарт има за цел да подобри значението и надеждността на финансовите отчети на предприятието, както и сравнимостта на тези финансови отчети във времето и спрямо финансовите отчети на други предприятия.

2 Изискванията за оповестяване на счетоводната политика, освен тези, отнасящи се до промените в счетоводната политика, са установени в МСС 1 Представяне на финансови отчети.

3  Настоящият стандарт се прилага при подбора и прилагането на счетоводната политика и отразяването на промените в счетоводната политика, промените в счетоводните приблизителни оценки и поправянето на грешки от предходни периоди.

4 Данъчните ефекти от поправките на грешки от предходни периоди и корекциите с обратна сила за отразяване на промените в счетоводната политика се признават и оповестяват в съответствие с МСС 12 Данъци върху дохода.

5   В настоящия стандарт са използвани следните термини с посоченото значение:

6 [Заличен]

7   Когато даден МСФО се прилага конкретно за дадена сделка, друго събитие или условие, счетоводната политика, прилагана към тази статия, се определя чрез прилагане на този МСФО.

8 В МСФО се определят счетоводни политики, в резултат на които според СМСС финансовите отчети съдържат значима и надеждна информация за сделките и другите събития и условия, за които се отнасят. Тези политики не се прилагат, когато ефектът от тяхното прилагане е несъществен. Въпреки това не е уместно да се допускат или да не се коригират несъществени разминавания с МСФО, за да се постигне определено представяне на финансовото състояние, резултатите или паричните потоци на дадено предприятие.

9 МСФО се придружават от насоки, които подпомагат предприятията при прилагане на изискванията на стандартите. Всяка една насока посочва дали представлява неразделна част от МСФО. Насока, която представлява неразделна част от МСФО, е задължителна. Насока, която не представлява неразделна част от МСФО, не съдържа задължителни изисквания към финансовите отчети.

10  При липса на МФСО, който да е конкретно приложим към дадена сделка, друго събитие или условие, ръководството използва собствените си преценки за разработване и прилагане на счетоводна политика за осигуряване на информация, която е:

11   Когато прави преценката, описана в параграф 10, ръководството използва и оценява приложимостта на следните източници, посочени в низходящ ред:

12  Когато прави преценката, описана в параграф 10, ръководството може също да вземе предвид последните решения на други органи, определящи стандартите, които използват сходна концептуална рамка за разработване на счетоводните стандарти, друга счетоводна литература и приетите секторни практики, доколкото те не са в противоречие с източниците, посочени в параграф 11.

13   Предприятието избира и прилага своята счетоводна политика последователно за сходните сделки и други събития и условия, освен ако по силата на даден МФСО конкретно се изисква или разрешава категоризация на отчетните обекти, за която би било целесъобразно прилагането на различна политика. Когато по силата на даден МФСО се изисква или разрешава подобна категоризация, спрямо всяка категория трябва да бъде избрана и прилагана последователно целесъобразна политика.

14   Предприятието променя дадена счетоводна политика само когато подобна промяна:

15 Трябва да се осигури възможност на ползвателите да сравняват финансовите отчети на предприятието за различните периоди от време, за да могат да установяват тенденциите на развитие на неговото финансово състояние, финансови резултати и парични потоци. Ето защо в рамките на всеки период и през всеки следващ период се прилага една и съща счетоводна политика, освен ако има промяна в счетоводната политика, която отговаря на един от критериите по параграф 14.

16   Следните случаи не се считат за промяна в счетоводната политика:

17  Първоначалното прилагане на дадена политика за преоценяване на активите в съответствие с МСС 16 Имоти, машини и съоръжения или МСС 38 Нематериални активи е промяна в счетоводната политика, която трябва да се разглежда като преоценка в съответствие с МСС 16 или МСС 38, а не в съответствие с настоящия стандарт.

18 Параграфи 19–31 не се прилагат по отношение на промяната в счетоводната политика, описана в параграф 17.

19   При спазване на параграф 23:

20 За целите на настоящия стандарт ранното прилагане на даден МФСО не се смята за доброволна промяна в счетоводната политика.

21 При липсата на МФСО, който да е конкретно приложим към дадена сделка, друго събитие или условие, ръководството може, в съответствие с параграф 12, да прилага счетоводна политика, съобразена с последните становища на други органи, определящи стандартите, които използват сходна концептуална рамка за разработване на счетоводните стандарти. В случай че подобно становище бъде изменено и в резултат от това предприятието реши да промени дадена счетоводна политика, тази промяна се признава и оповестява като доброволна промяна в счетоводната политика.

22   При спазване на параграф 23, когато промяната в счетоводната политика се прилага с обратна сила съгласно изискванията на параграф 19, буква а) или б), предприятието коригира началното салдо на всеки засегнат компонент на собствения капитал за най-ранния предходен представен период, както и другите сравнителни суми, оповестени през всеки предходен представен период, така, сякаш винаги се е прилагала новоприетата счетоводна политика.

23  Когато разпоредбите на параграф 19, буква а) или б) изискват прилагане с обратна сила, промяната в счетоводната политика се прилага с обратна сила, доколкото е практически неприложимо да се определят конкретните ефекти за периода или съвкупният ефект от промяната.

24  Когато е практически неприложимо да се определят конкретните ефекти за периода от промяната на счетоводната политика върху сравнителната информация за един или повече представени предходни периоди, предприятието прилага новата счетоводна политика по отношение на балансовите стойности на активите и пасивите към началото на най-ранния период, за който е практически възможно прилагането с обратна сила, като това може да бъде текущият период. Предприятието прави съответните корекции в началното салдо на всеки засегнат компонент на собствения капитал за този период.

25   Когато в началото на текущия период е практически неприложимо да се определи съвкупният ефект от прилагането на нова счетоводна политика по отношение на всички предходни периоди, предприятието коригира сравнителната информация, за да приложи без обратна сила новата счетоводна политика от най-ранния период, за който това е практически приложимо.

26 Когато дадено предприятие прилага нова счетоводна политика с обратна сила, тази политика се прилага по отношение на сравнителната информация за толкова предходни периоди, за колкото е практически приложимо. Прилагането с обратна сила спрямо предходен период е практически неприложимо, освен ако е практически приложимо да се определи съвкупният ефект върху сумите, включени както в началния, така и в крайния отчет за финансовото състояние за този период. Началното салдо на всеки засегнат компонент на собствения капитал за най-ранния предходен период, който е представен във финансовите отчети, се коригира със сумата на произтичащата корекция, отнасяща се за периодите преди тези, представени във финансовите отчети. Обикновено се коригира неразпределената печалба. Въпреки това може да се коригира друг компонент на собствения капитал (например за да се спази даден МФСО). Всяка друга информация за предходни периоди, като исторически обзори на финансови данни, също се коригира за толкова предходни периоди, колкото е практически приложимо.

27 Когато за едно предприятие е практически невъзможно да приложи нова счетоводна политика с обратна сила, тъй като не може да определи съвкупния ефект от прилагането на счетоводната политика спрямо всички предходни периоди, в съответствие с параграф 25 предприятието прилага новата счетоводна политика без обратна сила от възможно най-ранния период. По този начин предприятието не взема предвид онази част от съвкупната корекция на активите, пасивите и собствения капитал, възникнала преди тази дата. Разрешено е да се прави промяна в счетоводната политика, дори да е практически невъзможно тази политика да се приложи без обратна сила за някой предходен период. В параграфи 50–53 се предоставят насоки кога е практически невъзможно да се прилага новоприета счетоводна политика за един или повече предходни периоди.

28   Когато първоначалното прилагане на МФСО оказва ефект върху текущия или предходен период, би оказало такъв ефект – въпреки че е практически неприложимо да се определи размерът на корекцията – или би могло да окаже ефект върху бъдещите периоди, предприятието оповестява:

29  Когато доброволната промяна на счетоводната политика оказва ефект върху текущия или предходен период, би оказала такъв ефект, въпреки че е практически неприложимо да се определи размерът на корекцията, или би могла да окаже ефект върху бъдещите периоди, предприятието оповестява:

30   Когато предприятието не е приложило нов МФСО, който е издаден, но все още не е влязъл в сила, предприятието оповестява:

31 При спазване на параграф 30 предприятието решава дали да оповести:

32 Счетоводната политика може да изисква статиите във финансовите отчети да бъдат оценявани по начин, който включва несигурност при оценяването, т.е. счетоводната политика може да изисква тези статии да бъдат оценявани по парични суми, които не може да бъдат наблюдавани пряко и вместо това трябва да бъдат приблизително оценени. В такъв случай предприятието изготвя счетоводна приблизителна оценка, за да постигне целта, определена в счетоводната политика. Изготвянето на счетоводни приблизителни оценки включва използването на преценки или предположения, основани на най-актуалната надеждна информация. Примерите за счетоводни приблизителни оценки включват:

32A Предприятието използва способи за оценяване и входящи данни, за да изготви счетоводна приблизителна оценка. Способите за оценяване включват способи за приблизително оценяване (например способи, използвани за оценяване на коректива за загуби за очаквани кредитни загуби при прилагане на МСФО 9) и способи за остойностяване (например способи, използвани за оценяване на справедливата стойност на актив или пасив при прилагане на МСФО 13).

32Б Терминът „приблизителна оценка“ в МСФО понякога се отнася до приблизителна оценка, която не е счетоводна приблизителна оценка съгласно определението в настоящия стандарт. Например понякога става въпрос за входящи данни, използвани при изготвянето на счетоводни приблизителни оценки.

33 Използването на разумни приблизителни оценки представлява основен елемент в изготвянето на финансовите отчети и не намалява тяхната достоверност.

34 Може да се наложи предприятието да промени счетоводна приблизителна оценка, ако настъпят промени в обстоятелствата, въз основа на които е изготвена счетоводната приблизителна оценка, или в резултат на нова информация, нови изменения или допълнителен опит. По своята същност промяната в счетоводна приблизителна оценка не се отнася до предходни периоди и не представлява поправка на грешка.

34A Ефектите върху счетоводна приблизителна оценка вследствие на промяна във входящите данни или промяна в способа на оценяване са промени в счетоводните приблизителни оценки, освен ако са резултат от поправка на грешки от предходни периоди.

35 Всяка промяна в прилаганата база за оценяване се смята за промяна на счетоводната политика, а не на счетоводната приблизителна оценка. Когато е трудно да се направи разграничение между промяна на счетоводната политика и промяна на счетоводна приблизителна оценка, промяната се смята за промяна на счетоводна приблизителна оценка.

36   Ефектът от промяната на счетоводна приблизителна оценка, различна от промяната, за която се прилага параграф 37, трябва да се признава без обратна сила (т.е. занапред) чрез включването му в печалбата или загубата за:

37   Доколкото промяната на счетоводна приблизителна оценка поражда промени в активите и пасивите или се отнася до отчетен обект от категорията на собствения капитал, тя се признава чрез коригиране на балансовата стойност на съответния актив, пасив или отчетен обект от категорията на собствения капитал през периода на промяната.

38 Признаването без обратна сила на ефекта от промяната на счетоводна приблизителна оценка означава, че промяната се прилага за сделки, други събития и условия, считано от датата на тази промяна. Дадена промяна на счетоводна приблизителна оценка може да окаже влияние върху печалбата и загубата само за текущия период или за текущия и бъдещите периоди. Например промяна в коректива за загуби за очаквани кредитни загуби засяга печалбата или загубата само за текущия период и следователно се признава през текущия период. Промяната на приблизителната оценка на полезния живот или на очаквания модел на потребление на икономическите ползи от един амортизируем актив засяга разходите за амортизация както за текущия период, така и за всеки период през останалия срок на полезен живот. И в двата случая ефектът от промяната, свързана с текущия период, се признава като приход или разход през текущия период. Ефектът върху бъдещи периоди, ако има такъв, се признава като приход или разход за бъдещите периоди.

39   Предприятието оповестява естеството и размера на промяната на счетоводната приблизителна оценка, която оказва влияние през текущия период или се очаква да окаже влияние през бъдещите периоди, с изключение на случаите, когато е практически неприложимо да се оцени този ефект за бъдещите периоди.

40 В случай че размерът на ефекта от промяната за бъдещи периоди не е оповестен, тъй като е практически неприложимо да се оцени приблизително, предприятието оповестява този факт.

41 Грешки може да възникнат във връзка с признаването, оценяването, представянето или оповестяването на елементи от финансовите отчети. Финансовите отчети не съответстват на МСФО, ако съдържат съществени грешки или несъществени грешки, преднамерено направени с цел постигане на определено представяне на финансовото състояние, финансовите резултати и паричните потоци на предприятието. Евентуални грешки за текущия период, открити през същия период, се поправят, преди финансовите отчети да бъдат утвърдени за издаване. Въпреки това понякога съществени грешки се откриват едва през следващ период и тези грешки от предходни периоди се поправят в сравнителната информация, представена във финансовите отчети за съответния следващ период (вж. параграфи 42–47).

42   При спазване на параграф 43 предприятието поправя с обратна сила съществените грешки от предходни периоди в първия комплект финансови отчети, утвърдени за издаване след откриването на грешките, чрез:

43  Грешка от предходен период се поправя чрез преизчисляване с обратна сила, доколкото е практически неприложимо да се определят ефектите за отделните периоди или съвкупният ефект от тази грешка.

44  Когато е практически неприложимо да се определят ефектите за конкретните периоди от дадена грешка върху сравнителната информация за един или повече от представените предходни периоди, предприятието преизчислява началните салда на активите, пасивите и собствения капитал за най-ранния период, за който е практически приложимо да се направи преизчисление с обратна сила (като това може да бъде текущият период).

45   Когато в началото на текущия период е практически неприложимо да се определи съвкупният ефект от дадена грешка върху всички предходни периоди, предприятието преизчислява сравнителната информация с цел да поправи грешката без обратна сила от възможно най-ранната дата.

46 Поправката на грешка от предходен период се изключва от печалбата и загубата за периода, през който е открита грешката. Всяка представена информация за предходни периоди, включително исторически обзори на финансови данни, се преизчислява за толкова предходни периоди, за колкото е практически приложимо.

47 Когато е практически неприложимо да се определи размерът на дадена грешка (напр. грешка в прилагането на счетоводната политика) за всички предходни периоди, в съответствие с параграф 45 предприятието преизчислява сравнителната информация без обратна сила от най-ранната практически възможна дата. По този начин предприятието не взема предвид частта от съвкупното преизчисляване на активите, пасивите и капитала преди тази дата. В параграфи 50–53 се предоставят насоки по въпроса кога е практически неприложимо да се поправи грешка за един или повече предходни периоди.

48 Поправките на грешки се разграничават от промените на счетоводните приблизителни оценки. По своята същност счетоводните приблизителни оценки са приближения, за които може да се наложи промяна при получаване на допълнителна информация. Например печалбата или загубата, призната в резултат на условност, не е поправка на грешка.

49   В изпълнение на параграф 42 предприятието оповестява:

50 Понякога е практически неприложимо да се коригира сравнителната информация за един или повече предходни периоди с цел постигане на сравнимост с информацията за текущия период. Възможно е например информацията от предходен период или периоди да е събирана по начин, който да не позволява прилагане на новата счетоводна политика с обратна сила (включително за целите на параграфи 51–53, прилагане за предходни периоди с бъдеща дата) или преизчисляване с обратна сила с цел поправка на грешка от предходен период, и може да се окаже практически неприложимо да се възпроизведе тази информация.

51 Често е необходимо да се правят приблизителни оценки при прилагане на дадена счетоводна политика по отношение на елементите на финансовите отчети, признати или оповестени във връзка със сделките и другите събития или условия. Процесът на приблизително оценяване по своята същност е субективен и приблизителните оценки може да бъдат изготвени след края на отчетния период. Изготвянето на приблизителна оценка е по-трудно, когато счетоводната политика се прилага с обратна сила или се прави преизчисление с обратна сила с цел поправка на грешка от предходен период поради по-дългия период от време, който може да е изминал след възникване на засегнатата сделка, друго събитие или условие. Въпреки това целта на приблизителните оценки, свързани с предходни периоди, е същата като тази на приблизителните оценки, отнасящи се за текущия период, а именно да се отразят обстоятелствата, които са съществували при възникване на дадена сделка, друго събитие или условие.

52 Следователно прилагането на нова счетоводна политика с обратна сила или поправката на грешка от предходен период налага да се прави разграничение между информацията, която:

53 При прилагането на нова счетоводна политика за предходен период или поправка на суми за предходен период не трябва да се използва последваща оценка за това какви са щели да бъдат намеренията на ръководството през предходния период или за приблизително оценяване на признатите, оценени или оповестени суми през предходния период. Например, когато предприятието поправя грешка от предходен период във връзка с изчисляването на задълженията си по натрупани болнични на своите служители в съответствие с МСС 19 Доходи на наетите лица, то не взема предвид информацията за необичайно тежка грипна вълна през следващия период, която е била получена, след като финансовите отчети са били утвърдени за издаване. Фактът, че често се налага да се изготвят значителни приблизителни оценки с цел изменение на представена за предходни периоди сравнителна информация, не означава, че не може да бъдат направени надеждни корекции или поправки на тази сравнителна информация.

54 Предприятието прилага настоящия стандарт за годишните периоди, започващи на 1 януари 2005 г. или след тази дата. Насърчава се по-ранното му прилагане. Ако предприятието прилага настоящия стандарт за период, започващ преди 1 януари 2005 г., то оповестява този факт.

54 A [Заличен]

54Б [Заличен]

54В С МСФО 13 Оценяване по справедлива стойност, издаден през май 2011 г., бе изменен параграф 52. Предприятието прилага това изменение, когато прилага МСФО 13.

54Г [Заличен]

54Д С МСФО 9 Финансови инструменти, издаден през юли 2014 г., бе изменен параграф 53 и бяха заличени параграфи 54A, 54Б и 54Г. Предприятието прилага тези изменения, когато прилага МСФО 9.

54Е С документа, озаглавен Изменения на препратките в МСФО към Концептуалната рамка и издаден през 2018 г., бяха изменени параграф 6 и параграф 11, буква б). Предприятието прилага тези изменения за годишните периоди, започващи на 1 януари 2020 г. или след тази дата. По-ранното прилагане се разрешава, ако в същото време предприятието прилага и всички други изменения, направени чрез документа Изменения на препратките в МСФО към Концептуалната рамка. Предприятието прилага измененията на параграф 6 и параграф 11, буква б) с обратна сила в съответствие с настоящия стандарт. Въпреки това, ако предприятието реши, че такова прилагане с обратна сила би било практически невъзможно или би довело до излишни разходи или усилия, то прилага измененията на параграф 6 и параграф 11, буква б) въз основа на параграфи 23 – 28 от настоящия стандарт. Ако прилагането с обратна сила на изменение от документа Изменения на препратките в МСФО към Концептуалната рамка би довело до излишни (неоправдани) разходи или усилия, при прилагането на параграфи 23 – 28 от настоящия стандарт предприятието тълкува всяка употреба (освен в параграф 27, последното изречение) на израза „практически неприложимо“ (или „практически невъзможно“) в смисъла на „водещо до излишни разходи или усилия“ и всяка употреба на израза „практически приложимо“ (или „практически възможно“) в смисъла на „възможно без излишни разходи или усилия“.

54Ж Ако предприятието не прилага МСФО 14 Отсрочени разчети по регулирани дейности, при прилагането на параграф 11, буква б) по отношение на салдата по разчети по регулирани дейности то продължава да взема предвид и да преценява приложимостта на определенията, критериите за признаване и концепциите за оценяване, изложени в Общите положения за изготвяне и представяне на финансовите отчети ( 5 ), а не в Концептуалната рамка. Салдо по разчет по регулирана дейност е салдото на всяка сметка (разчет) за разход (или доход), което не е признато като актив или пасив съгласно другите приложими МСФО, но е включено, или се очаква да бъде включено, от органа за регулиране на цените при определянето на цената или цените, които може да бъдат налагани на клиентите. Орган за регулиране на цените е органът, който по силата на законови или подзаконови разпоредби е оправомощен да определя цената или диапазона на цените, които са задължителни за предприятието. Органът за регулиране на цените може да бъде трето лице или лице, свързано с предприятието, включително неговият управителен съвет, ако този орган по силата на законови или подзаконови разпоредби е длъжен да определя цените в интерес на клиентите и с цел обезпечаване на общата финансова жизнеспособност на предприятието.

54З С документа, озаглавен Определение за същественост (изменения на МСС 1 и МСС 8) и издаден през октомври 2018 г., бяха изменени параграф 7 от МСС 1 и параграф 5 от МСС 8, а параграф 6 от МСС 8 бе заличен. Предприятието прилага тези изменения без обратна сила за годишните периоди, започващи на 1 януари 2020 г. или след тази дата. Разрешава се по-ранното прилагане. Ако предприятието прилага тези изменения за по-ранен период, то оповестява този факт.

54И С документа, озаглавен Определение на счетоводните приблизителни оценки и издаден през февруари 2021 г., бяха измени параграфи 5, 32, 34, 38 и 48 и бяха добавени параграфи 32А, 32Б и 34А. Предприятието прилага тези изменения за годишните отчетни периоди, започващи на 1 януари 2023 г. или след тази дата. Разрешено е по-ранно прилагане. Предприятието прилага измененията по отношение на промените в счетоводните приблизителни оценки и промените в счетоводната политика, настъпили в началото на първия годишен отчетен период, през който то прилага измененията, или след това.

55 Настоящият стандарт заменя МСС 8 Нетна печалба или загуба за периода, фундаментални грешки и промени в счетоводната политика, преработен през 1993 г.

56 Настоящият стандарт заменя следните разяснения:

1 Целта на настоящия стандарт е да се определи:

2   Настоящият стандарт се прилага за отчитане и оповестяване на събития след края на отчетния период.

3   В настоящия стандарт са използвани следните термини с посоченото значение:

4 Процесът по утвърждаване на финансовите отчети за издаване се различава в зависимост от структурата на управление, законовите изисквания и процедурите по изготвянето и приключването на финансовите отчети.

5 В някои случаи от предприятието се изисква да предаде на акционерите финансовите отчети на предприятието за одобрение, след като финансовите отчети вече са издадени. В такива случаи финансовите отчети се считат за утвърдени за издаване на датата на издаване, а не на датата на одобряване от страна на акционерите.

6 В някои случаи от ръководството на предприятието се иска да представи финансовите отчети пред надзорния съвет (съставен единствено от лица, които не участват в изпълнителното ръководство) за одобрение. В такива случаи финансовите отчети се считат за утвърдени за издаване, когато ръководството ги утвърди за представяне (издаване) пред надзорния съвет.

7 Събитията след края на отчетния период включват всички събития до датата, когато финансовите отчети са утвърдени за издаване, дори ако тези събития възникват след публичното обявяване на печалбата или друга подбрана финансова информация.

8   Предприятието коригира сумите, признати във финансовите отчети, за да отрази коригиращите събития след края на отчетния период.

9 Следните събития са примери за коригиращи събития след края на отчетния период, които изискват предприятието да коригира сумите, признати във финансовите отчети, или да признае отчетни обекти, които не са били признати преди:

10  Предприятието не коригира сумите, признати във финансовите отчети, за да отрази некоригиращите събития след края на отчетния период.

11 Пример за некоригиращо събитие след края на отчетния период е спадът в справедливата стойност на инвестициите между края на отчетния период и датата, на която финансовите отчети са утвърдени за издаване. Спадът в справедливата стойност обикновено не се свързва със състоянието на инвестициите към края на отчетния период, а отразява възникнали впоследствие обстоятелства. Поради това предприятието не коригира сумите, признати за инвестициите във финансовите отчети. По подобен начин предприятието не актуализира сумите, оповестени за инвестициите към края на отчетния период, въпреки че може да е необходимо предприятието да направи допълнителни оповестявания съгласно параграф 21.

12  В случай че предприятието декларира дивиденти за притежателите на капиталови инструменти (съгласно определението в МСС 32 Финансови инструменти: представяне) след края на отчетния период, то не признава тези дивиденти като пасив към края на отчетния период.

13 Ако дивиденти бъдат декларирани след края на отчетния период, но преди финансовите отчети да бъдат утвърдени за издаване, дивидентите не се признават като пасив към края на отчетния период, тъй като към тази дата не съществува задължение. Тези дивиденти се оповестяват в пояснителните приложения съгласно МСС 1 Представяне на финансови отчети.

14   Предприятието не изготвя финансовите си отчети на принципа на действащото предприятие, ако ръководството определи след края на отчетния период, че възнамерява да ликвидира предприятието или да преустанови дейността му, или че няма реална друга възможност, освен да направи това.

15 Влошаването на оперативните резултати и финансовото състояние след края на отчетния период може да покаже необходимост да се обмисли дали допускането за действащо предприятие е все още целесъобразно. Ако допускането за действащо предприятие вече е нецелесъобразно, ефектът е толкова всеобхватен, че настоящият стандарт изисква фундаментална промяна в базата за счетоводно отчитане, а не коригиране на сумите, признати съгласно първоначалния счетоводен принцип.

16 МСС 1 изисква определени оповестявания, ако:

17   Предприятието оповестява датата, на която финансовите отчети са утвърдени за издаване, и кой е извършил това утвърждаване. Ако собствениците на предприятието или други лица имат право да изменят и допълват финансовите отчети след тяхното издаване, предприятието оповестява този факт.

18 За ползвателите е важно да знаят кога финансовите отчети са били утвърдени за издаване, тъй като финансовите отчети не отразяват събития след тази дата.

19  Ако след края на отчетния период предприятието получи информация относно условия, които са съществували към края на отчетния период, в резултат на тази нова информация предприятието актуализира оповестените сведения, които се отнасят до тези условия.

20 В някои случаи предприятието трябва да актуализира оповестените сведения в своите финансови отчети, за да отрази информация, получена след края на отчетния период, дори когато информацията не влияе на сумите, които предприятието признава в своите финансови отчети. Пример за необходимостта от актуализиране на оповестените сведения е случаят, когато след края на отчетния период се появи доказателство относно условен пасив, който е съществувал към края на отчетния период. Като допълнение към преценката дали трябва да признае или промени провизия съгласно МСС 37, предприятието актуализира оповестените сведения относно условния пасив с оглед на това доказателство.

21   Ако некоригиращите събития, настъпили след края на отчетния период, са съществени, с основание би могло да се очаква неоповестяването да окаже влияние върху решенията, които основните ползватели на финансовите отчети с общо предназначение вземат въз основа на тези отчети, съдържащи финансова информация за конкретно отчитащо се предприятие. Следователно за всяка съществена категория некоригиращи събития, настъпили след края на отчетния период, предприятието трябва да оповести следната информация:

22 Следните събития са примери за некоригиращи събития след края на отчетния период, които обикновено водят до оповестявания:

23 Предприятието прилага настоящия стандарт за годишните периоди, започващи на 1 януари 2005 г. или след тази дата. Насърчава се по-ранното му прилагане. Ако едно предприятие прилага настоящия стандарт за период, започващ преди 1 януари 2005 г., то оповестява този факт.

23 A С МСФО 13 Оценяване по справедлива стойност, издаден през май 2011 г., бе изменен параграф 11. Предприятието прилага това изменение, когато прилага МСФО 13.

23Б С МСФО 9 Финансови инструменти, издаден през юли 2014 г., бе изменен параграф 9. Предприятието прилага това изменение, когато прилага МСФО 9.

23В С документа, озаглавен Определение за същественост (изменения на МСС 1 и МСС 8) и издаден през октомври 2018 г., бе изменен параграф 21. Предприятието прилага тези изменения без обратна сила за годишните периоди, започващи на 1 януари 2020 г. или след тази дата. Разрешава се по-ранното прилагане. Ако предприятието прилага тези изменения за по-ранен период, то оповестява този факт. Предприятието прилага тези изменения, когато прилага измененията на определението за същественост в параграф 7 от МСС 1 и параграфи 5 и 6 от МСС 8.

24 Настоящият стандарт заменя МСС 10 Събития след датата на баланса (преработен през 1999 г.).

1   Настоящият стандарт се прилага при счетоводното отчитане на данъците върху дохода.

2 За целите на настоящия стандарт данъците върху дохода включват всички местни и чуждестранни данъци, които се налагат въз основа на облагаемата печалба. Данъците върху дохода включват също данъци, като данъци при източника, които са дължими от дъщерно, асоциирано или съвместно предприятие или съвместно споразумение върху разпределената печалба към отчитащото се предприятие.

3 [Заличен]

4 В настоящия стандарт не се разглеждат методите на счетоводно отчитане на безвъзмездните средства, предоставени от държавата (вж. МСС 20 Счетоводно отчитане на безвъзмездните средства, предоставени от държавата, и оповестяване на държавната помощ) или данъчни кредити за инвестиции. В настоящия стандарт обаче се разглежда счетоводното отчитане на временните разлики, които може да възникнат в резултат на такива безвъзмездни средства или данъчни кредити за инвестиции.

4A Настоящият стандарт се прилага за данъците върху дохода, които произтичат от данъчни закони, приети или почти приети с цел въвеждане на примерните правила от втори стълб, издадени от Организацията за икономически сътрудничество и развитие (ОИСР), в т.ч. данъчни закони, въвеждащи допустими минимални национални допълнителни данъци, описани в тези правила. Такива данъчни закони и данъците върху дохода, произтичащи от тях, се наричат по-нататък „законодателни актове от втори стълб“ и съответно „данъци върху дохода от втори стълб“. Като изключение от изискванията на настоящия стандарт предприятието не признава отсрочени данъчни активи и пасиви, свързани с данъците върху дохода от втори стълб, нито оповестява информация за тях.

5  В настоящия стандарт са използвани следните термини с посоченото значение:

6 Данъчните разходи/приходи включват текущите данъчни разходи/приходи и отсрочените данъчни разходи/приходи.

7 Данъчната основа на един актив представлява сумата, която подлежи на приспадане за данъчни цели срещу всички облагаеми икономически ползи, които ще се влеят в предприятието, когато то възстанови балансовата стойност на актива. В случай че тези икономически ползи няма да бъдат облагаеми, данъчната основа на актива е равна на неговата балансова стойност.

8 Данъчната основа на един пасив е неговата балансова стойност, намалена с всички суми, които подлежат на приспадане за данъчни цели във връзка с него в бъдещи периоди. В случая на авансово получен приход данъчната основа на възникналия в резултат пасив е неговата балансова стойност, намалена с размерите на приходите, които няма да бъдат облагаеми в бъдещи периоди.

9 Някои отчетни обекти имат данъчна основа, но не се признават като активи и пасиви в отчета за финансовото състояние. Например разходите за научноизследователска дейност се признават като разходи при определянето на счетоводната печалба през периода, през който са възникнали, но приспадането им може да не е разрешено при определянето на облагаемата печалба/загуба до по-късен във времето период. Разликата между данъчната основа на разходите за научноизследователска дейност, т.е. сумата, която данъчните органи ще позволят да се приспадне в бъдещи периоди, и нулевата балансова стойност представлява приспадаща се временна разлика, която води до отсрочен данъчен актив.

10 Когато данъчната основа на един актив или пасив не е непосредствено видна, от полза е да се вземе предвид фундаменталният принцип, на който е основан настоящият стандарт: че едно предприятие трябва, с някои ограничени на брой изключения, да признава отсрочен данъчен пасив/актив винаги когато възстановяването или уреждането на балансовата стойност на актива или пасива би увеличило/намалило размера на бъдещите данъчни плащания в сравнение с размера при положение, че възстановяването или уреждането нямат данъчни последици. Пример В, представен след параграф 51А, илюстрира обстоятелствата, при които може да се окаже от полза да се има предвид този фундаментален принцип, например когато данъчната основа на актив или пасив зависи от очаквания начин на възстановяване или уреждане.

11 При консолидираните финансови отчети временните разлики се определят посредством сравнение на балансовите стойности на активите и пасивите в консолидираните финансови отчети със съответната данъчна основа. Данъчната основа се определя на базата на консолидирана данъчна декларация в юрисдикции, в които се предвижда да се подава такава декларация. В другите юрисдикции данъчната основа се определя на база на данъчната декларация на всяко предприятие от групата.

12   Текущият данък за текущия и предходните периоди се признава като пасив, доколкото не е платен. Ако вече платената сума за текущия и предходните периоди превишава дължимата сума за тези периоди, превишението се признава като актив.

13   Ползата, свързана с данъчна загуба, която може да бъде пренесена назад, за да се възстанови текущ данък за предходен период, се признава като актив.

14 Когато данъчната загуба се използва за възстановяване на текущ данък за предходен период, предприятието признава ползата като актив в момента на възникване на данъчната загуба, тъй като съществува вероятност в предприятието да се влеят ползи, които може да бъдат надеждно оценени.

15   Отсрочен данъчен пасив се признава за всички облагаеми временни разлики, освен до степента, до която отсроченият данъчен пасив възниква от:

16 Присъщо на признаването на един актив е, че неговата балансова стойност ще бъде възстановена под формата на икономически ползи, които се вливат в предприятието в бъдещи периоди. Когато балансовата стойност на актива надвишава неговата данъчна основа, размерът на облагаемите икономически ползи ще превиши позволената сума, подлежаща на приспадане за данъчни цели. Тази разлика е облагаема временна разлика и задължението да се платят произтичащите от нея данъци върху дохода в бъдещи периоди представлява отсрочен данъчен пасив. Когато предприятието възстановява балансовата стойност на актива, облагаемата временна разлика се проявява обратно и предприятието ще има облагаема печалба. По този начин има вероятност от предприятието да изтекат икономически ползи под формата на плащания на данъци. Поради това настоящият стандарт изисква признаването на всички отсрочени данъчни пасиви, освен при определени обстоятелства, описани в параграфи 15 и 39.

17 Някои временни разлики възникват, когато приход или разход бъде включен в счетоводната печалба за един период, а в облагаемата печалба за друг период. Такива временни разлики често се описват като времеви разлики. По-долу са дадени примери за временни разлики от този тип, които са облагаеми, поради което водят до отсрочени данъчни пасиви:

18 Временни разлики възникват още когато:

19 С ограничени изключения, разграничимите придобити активи и поети пасиви в бизнес комбинация се признават по техните справедливи стойности към датата на придобиване. Временни разлики възникват, когато данъчните основи на придобитите разграничими активи и поети пасиви не са засегнати от бизнес комбинацията или са засегнати в различна степен. Например когато балансовата стойност на един актив бъде увеличена до неговата справедлива стойност, но данъчната му основа остава по цена на придобиване за предходния собственик, възниква облагаема временна разлика, която води до отсрочен данъчен пасив. Този отсрочен данъчен пасив се отразява върху репутацията (вж. параграф 66).

20 МСФО позволяват или изискват определени активи да бъдат отчитани по справедлива стойност или да бъдат преоценявани (вж. например МСС 16 Имоти, машини и съоръжения, МСС 38 Нематериални активи, МСС 40 Инвестиционни имоти, МСФО 9 Финансови инструменти и МСФО 16 Лизинг). В някои юрисдикции преоценката или друго преизчисляване на актив до справедливата му стойност се отразява върху облагаемата печалба/загуба за текущия период. В резултат на това данъчната основа на актива се коригира и не възникват временни разлики. В други юрисдикции преоценката или преизчисляването на актива не влияе върху облагаемата печалба за периода на преоценката или преизчисляването и като последствие данъчната основа на актива не се коригира. Въпреки това бъдещото възстановяване на балансовата стойност ще доведе до облагаем поток от икономически ползи към предприятието и сумата, която ще подлежи на приспадане за данъчни цели, ще се различава от размера на тези икономически ползи. Разликата между балансовата стойност на преоценения актив и неговата данъчна основа е временна разлика и поражда отсрочен данъчен пасив или актив. Това е вярно дори когато:

21 Репутацията, възникваща в бизнес комбинация, се оценява като превишението на (а) над (б) по-долу:

21 A Последващите намаления на отсрочен данъчен пасив, който не е признат, защото е възникнал от първоначалното признаване на репутация, също се считат за възникнали от първоначалното признаване на репутацията и поради това не се признават в съответствие с параграф 15, буква а). Например, ако в бизнес комбинация предприятието признае репутация от 100 парични единици, която е с нулева данъчна основа, по силата на параграф 15, буква а) на предприятието се забранява да признае произтичащия отсрочен данъчен пасив. Ако предприятието впоследствие признае 20 парични единици загуба от обезценка на тази репутация, размерът на облагаемата временна разлика, свързана с репутацията, намалява от 100 на 80 единици, което води до намаление на стойността на непризнатия отсрочен данъчен пасив. Това намаление на стойността на непризнатия отсрочен данъчен пасив също се счита за свързано с първоначалното признаване на репутацията, поради което признаването му е забранено в съответствие с параграф 15, буква а).

21Б Отсрочените данъчни пасиви за облагаеми временни разлики, свързани с репутацията, обаче се признават до степента, до която не са възникнали от първоначалното признаване на репутацията. Например, ако в бизнес комбинация предприятието признае репутация от 100 парични единици, която подлежи на приспадане за данъчни цели при ставка от 20 % годишно, като се започва от годината на придобиване, данъчната основа на репутацията е 100 единици при първоначалното признаване и 80 единици към края на годината на придобиване. Ако балансовата стойност на репутацията към края на годината на придобиване остава непроменена на 100 парични единици, към края на тази година възниква облагаема временна разлика от 20 единици. Тъй като тази облагаема временна разлика не е свързана с първоначалното признаване на репутацията, полученият отсрочен данъчен пасив се признава.

22 При първоначалното признаване на актив или пасив може да възникне временна разлика, например ако част или цялата себестойност или цена на придобиване на актива не подлежи на приспадане за данъчни цели. Методът на счетоводно отчитане на такава временна разлика зависи от естеството на сделката, която е довела до първоначалното признаване на актива или пасива:

22A Сделка, която не е бизнес комбинация, може да доведе до първоначалното признаване на актив и пасив и към момента на извършване на сделката не влияе нито върху счетоводната печалба, нито върху облагаемата печалба. Например към началната дата на лизинга лизингополучателят обикновено признава лизингов пасив и съответната сума като част от цената на придобиване на актив с право на ползване. В зависимост от приложимото данъчно право при първоначалното признаване на актива и пасива в такава сделка може да възникнат еднакви облагаеми и приспадащи се временни разлики. Освобождаването, предвидено в параграфи 15 и 24, не се прилага за такива временни разлики и предприятието признава всеки произтичащ отсрочен данъчен пасив и актив.

23 В съответствие с МСС 32 Финансови инструменти: представяне емитентът на съставен финансов инструмент (например конвертируема облигация) класифицира пасивния компонент на финансовия инструмент като пасив, а капиталовия компонент – като собствен капитал. В някои юрисдикции данъчната основа на пасивния компонент при първоначалното му признаване е равна на първоначалната балансова стойност на сбора от пасивния и капиталовия компонент. Получената в резултат на това облагаема временна разлика възниква от първоначалното признаване на капиталовия компонент отделно от пасивния компонент. Поради това изключението, посочено в параграф 15, буква б), не се прилага. Като последствие предприятието признава възникналия отсрочен данъчен пасив. В съответствие с параграф 61А отсроченият данък се начислява пряко към балансовата стойност на капиталовия компонент. В съответствие с параграф 58 последващите промени в отсрочения данъчен пасив се признават в печалбата или загубата като отсрочен данъчен разход (приход).

24   Отсрочен данъчен актив се признава за всички приспадащи се временни разлики, доколкото е вероятно да съществува облагаема печалба, срещу която да може да се оползотворят приспадащите се временни разлики, освен ако отсроченият данъчен актив възниква от първоначалното признаване на актив или пасив в сделка, която:

25 Признаването на пасив предполага, че неговата балансова стойност ще бъде уредена през бъдещите периоди посредством изтичане на ресурси от предприятието, съдържащи икономически ползи. Когато от предприятието изтичат ресурси, част или цялата им стойност може да подлежи на приспадане при определянето на облагаемата печалба за период, по-късен от периода, през който се признава пасивът. В такива случаи съществува временна разлика между балансовата стойност на пасива и неговата данъчна основа. Съответно възниква отсрочен данъчен актив по отношение на данъците върху дохода, които ще бъдат възстановими през бъдещите периоди, когато тази част от пасива ще може да бъде приспадната при определяне на облагаемата печалба. По подобен начин, ако балансовата стойност на актива е по-малка от неговата данъчна основа, разликата поражда отсрочен данъчен актив по отношение на данъците върху дохода, които ще бъдат възстановими през бъдещите периоди.

26 Следващите примери са за приспадащи се временни разлики, които водят до отсрочени данъчни активи:

27 Обратното проявление на приспадащите се временни разлики води до намаления при определянето на облагаемата печалба за бъдещите периоди. Въпреки това икономически ползи под формата на намаление на размера на данъчните плащания ще се влеят в предприятието само ако то заработи достатъчна по размер облагаема печалба, срещу която да ги прихване. Поради тази причина предприятието признава отсрочени данъчни активи само ако съществува вероятност да се генерирана облагаема печалба, срещу която да може да се оползотворят приспадащите се временни разлики.

27A Когато предприятието преценява дали ще има бъдеща облагаема печалба, срещу която да бъде оползотворена приспадащата се временна разлика, то проучва дали данъчното законодателство ограничава източниците на облагаема печалба, срещу която може да извърши приспаданията върху обратното проявление на тази приспадаща се временна разлика. Ако данъчното право не налага подобни ограничения, предприятието оценява приспадащата се временна разлика в съчетание с всички свои други приспадащи се временни разлики. Ако обаче данъчното законодателство ограничава оползотворяването на загубите до приспадане от определен вид доход, приспадащата се временна разлика се оценява в съчетание само с останалите приспадащи се временни разлики от съответния вид.

28 Има вероятност да съществува облагаема печалба, срещу която да може да бъде оползотворена приспадащата се временна разлика, когато съществуват достатъчно облагаеми временни разлики, отнасящи се до един и същ данъчен орган и едно и също данъчнозадължено предприятие, които се очаква да се проявят обратно:

29 Когато няма достатъчно облагаеми временни разлики, отнасящи се до един и същ данъчен орган и едно и също данъчно задължено предприятие, отсроченият данъчен актив се признава до степента, до която:

29A Приблизителната оценка на вероятната бъдеща облагаема печалба може да включва възстановяване на част от активите на предприятието на стойност, надхвърляща балансовата им стойност, ако са налице достатъчно доказателства, че има вероятност предприятието да постигне това. Например когато даден актив се оценява по справедлива стойност, предприятието преценява дали съществуват достатъчно доказателства, за да се заключи, че съществува вероятност то да възстанови актива над балансовата му стойност. Такъв може да е случаят например когато предприятието очаква да държи дългов инструмент с фиксиран лихвен процент и да събере договорните парични потоци.

30 Възможностите за данъчно планиране представляват действия, които предприятието може да предприеме с цел да се създаде или увеличи облагаемият доход през даден период преди изтичането на срока на пренасянето на данъчната загуба или данъчния кредит. Например в някои юрисдикции облагаемата печалба може да бъде създадена или увеличена:

31 Когато предприятието има история на загуби през последните периоди, то трябва да вземе предвид насоките в параграфи 35 и 36.

32 [Заличен]

32A Ако балансовата стойност на репутацията, възникваща в бизнес комбинация, е по-малка от нейната данъчна основа, разликата поражда отсрочен данъчен актив. Отсроченият данъчен актив, възникващ от първоначалното признаване на репутацията, се признава като част от отчитането на бизнес комбинацията до степента, до която е вероятно тази облагаема печалба да бъде налице и спрямо нея да се оползотвори приспадащата се временна разлика.

33 Един от случаите, в които при първоначално признаване на актив възниква отсрочен данъчен актив, е, когато необлагаеми предоставени от държавата безвъзмездни средства, отнасящи се до актив, се приспадат при определянето на балансовата стойност на актива, но за данъчни цели не се приспадат от амортизируемата стойност на актива (с други думи, от неговата данъчна основа); балансовата стойност на актива е по-малка от неговата данъчна основа и това поражда приспадаща се временна разлика. Безвъзмездните средства, предоставени от държавата, може също да бъдат отчитани като приходи за бъдещи периоди, като в този случай разликата между прихода за бъдещи периоди и неговата нулева данъчна основа е приспадаща се временна разлика. Който и от двата метода на представяне да бъде предпочетен от предприятието, то не признава получения отсрочен данъчен актив поради причината, изложена в параграф 22.

34   За пренос напред на неизползвани данъчни загуби и данъчни кредити се признава отсрочен данъчен актив до степента, в която е вероятно да бъде реализирана бъдеща облагаема печалба, срещу която може да се оползотворят неизползваните данъчни загуби и неизползваните данъчни кредити.

35 Критериите за признаване на отсрочени данъчни активи, възникващи в резултат на преноса на неизползвани данъчни загуби и кредити, са същите както и критериите за признаване на отсрочени данъчни активи, възникващи от приспадащи се временни разлики. Съществуването на неизползвани данъчни загуби обаче е важно доказателство, че е възможно да не бъде реализирана бъдеща облагаема печалба. Поради това когато предприятието има история на скорошни загуби, то признава активите по отсрочени данъци, възникващи от неизползвани данъчни загуби или кредити само до степента, до която има достатъчно облагаеми временни разлики или други убедителни доказателства, че ще бъде реализирана достатъчна облагаема печалба, срещу която да се оползотворят неизползваните данъчни загуби или кредити. При такива обстоятелства параграф 82 изисква оповестяване на размера на отсрочения данъчен актив и характера на доказателствата в полза на неговото признаване.

36 Предприятието разглежда следните критерии при оценяване на вероятността да съществува достатъчна облагаема печалба, срещу която да може да се оползотворят неползваните данъчни загуби или неизползваните данъчни кредити:

37 Към края на всеки отчетен период предприятието преразглежда непризнатите отсрочени данъчни активи. Предприятието признава непризнатите по-рано отсрочени данъчни активи до степента, до която се е появила вероятност бъдещата облагаема печалба да позволява възстановяването на отсрочения данъчен актив. Например подобряването на условията за търговия може да направи по-вероятно предприятието да е в състояние да генерира достатъчна бъдеща облагаема печалба, за да може отсроченият данъчен актив да удовлетвори критериите за признаване, описани в параграф 24 или 34. Друг пример е, когато предприятието преразглежда отсрочените данъчни активи към датата на бизнес комбинация или след нея (вж. параграфи 67 и 68).

38 Временни разлики възникват, когато балансовата стойност на инвестициите в дъщерни предприятия, клонове и асоциирани предприятия или участията в съвместни споразумения (а именно дяловете на предприятието майка или на инвеститора в нетните активи на дъщерното предприятие, клона, асоциираното предприятие или предприятието, в което е инвестирано, включително балансовата стойност на репутацията) става различна от данъчната основа (която обикновено е цената на придобиване) на инвестицията или участието. Такива разлики може да възникнат в редица различни случаи, например при:

39   Предприятието признава отсрочен данъчен пасив за всички облагаеми временни разлики, свързани с инвестиции в дъщерни предприятия, клонове, асоциирани предприятия и участия в съвместни споразумения, освен до степента, до която са изпълнени двете описани по-долу условия:

40 Тъй като предприятието майка контролира политиката на своето дъщерно предприятие по отношение на дивидентите, то е в състояние да контролира времето на обратно проявление на временните разлики, свързани с инвестицията (включително временните разлики, възникващи не само от неразпределени печалби, но и от превалутиране във връзка с разликите в обменните курсове). Освен това в повечето случаи би било практически неприложимо да се определи размерът на данъците върху дохода, които ще бъдат дължими, когато временната разлика се прояви обратно. Поради тази причина когато предприятието майка е определило, че тази печалба няма да се разпределя в обозримо бъдеще, то не признава отсрочен данъчен пасив. Същите съображения важат и за инвестициите в клонове.

41 Непаричните активи и пасиви на предприятието се оценяват в неговата функционална валута (вж. МСС 21 Ефекти от промените в обменните курсове). Ако облагаемата печалба или данъчната загуба на предприятието (а оттам и данъчната основа на неговите непарични активи и пасиви) се определя в различна валута, промените в обменния курс пораждат временни разлики, които водят до признаване на отсрочен данъчен пасив или (ако съответства на изискванията в параграф 24) актив. Възникналият отсрочен данък се дебитира или кредитира в печалбата или загубата (вж. параграф 58).

42 Инвеститорът в асоциирано предприятие не контролира предприятието и обикновено не е в състояние да определя политиката му по отношение на дивидентите. Поради това при отсъствието на споразумение, изискващо печалбите на асоциираното предприятие да не бъдат разпределяни в обозримо бъдеще, инвеститорът признава отсрочен данъчен пасив, произтичащ от облагаемите временни разлики, свързани с неговата инвестиция в асоциираното предприятие. В някои случаи инвеститорът може да не е в състояние да определи размера на данъка, който би бил дължим, в случай че си възстанови стойността на своята инвестиция в асоциираното предприятие, но да може да определи, че този размер ще бъде равен или ще надвишава определен минимален размер. В такива случаи отсроченият данъчен пасив се оценява по този размер.

43 Уреждането на отношенията между страните по съвместно споразумение обикновено е свързано с разпределянето на печалбата и установява дали решенията по такива въпроси изискват единодушие на всички страни или на група от страните. Когато контролиращият участник в съвместно предприятие или контролиращият участник в съвместна дейност може да контролира времето на разпределение на своя дял от печалбата на съвместното споразумение и има вероятност този дял от печалбата да не бъде разпределен в обозримо бъдеще, не се признава отсрочен данъчен пасив.

44   Предприятието признава отсрочен данъчен актив за всички приспадащи се временни разлики, възникващи от инвестиции в дъщерни предприятия, клонове или асоциирани предприятия и участия в съвместни споразумения, само и единствено до степента, до която има вероятност:

45 При вземане на решение дали един отсрочен данъчен актив да се признае за приспадаща се временна разлика, свързана с инвестиции в дъщерни предприятия, клонове и асоциирани предприятия и с участия в съвместни споразумения, предприятието взема предвид насоките, представени в параграфи от 28 до 31.

46  Текущите данъчни пасиви/активи за текущия и предходните периоди се оценяват по сумата, която се очаква да бъде платена на/възстановена от данъчните органи при прилагане на данъчни ставки (и данъчни закони), които са приети или почти приети (т.е. приети по същество) до края на отчетния период.

47  Отсрочените данъчни активи и пасиви се оценяват по данъчните ставки, които се очаква да бъдат в сила за периода, през който се реализира активът или се урежда пасивът, въз основа на данъчните ставки (и данъчните закони), които са приети или почти приети до края на отчетния период.

48 Текущите и отсрочените данъчни активи и пасиви обикновено се оценяват, като се ползват данъчните ставки (и данъчните закони), които са приети. В някои юрисдикции обаче обявяването на данъчните ставки (и данъчните закони) от правителството има практически ефекта на действително приемане, което може да стане няколко месеца след обявяването им. При тези обстоятелства данъчните активи и пасиви се оценяват, като се използват обявените данъчни ставки (и данъчни закони).

49 Когато за различните равнища на облагаем доход се прилагат различни данъчни ставки, отсрочените данъчни активи и пасиви се оценяват, като се използват средните стойности на данъчните ставки, които се очаква да бъдат приложими към облагаемата печалба/данъчната загуба през периодите, през които се очаква временните разлики да се проявят обратно.

50 [Заличен]

51   Оценяването на отсрочените данъчни пасиви и на отсрочените данъчни активи отразява данъчните последици, които биха произтекли от начина, по който предприятието очаква към края на отчетния период да възстанови или уреди балансовата стойност на своите активи и пасиви.

51A В някои юрисдикции начинът, по който предприятието възстановява (урежда) балансовата стойност на един актив (пасив), може да засегне единия или и двата долупосочени елемента:

51Б Ако отсрочен данъчен пасив или отсрочен данъчен актив възникне от неамортизируем актив, оценяван според преоценъчния модел по МСС 16, оценяването на отсрочения данъчен пасив или отсрочения данъчен актив отразява данъчните последствия от възстановяването на балансовата стойност на неамортизируемия актив чрез продажба, независимо от принципа (основата), използван за оценяване на балансовата стойност на този актив. Съответно, ако данъчното законодателство определя данъчна ставка, приложима към облагаемата стойност, получена от продажбата на даден актив, която се различава от данъчната ставка, приложима към облагаемата стойност, получена от използването на актива, при оценката на отсрочения данъчен пасив или актив във връзка с неамортизируем актив се прилага първата от тези две ставки.

51В Ако отсрочен данъчен пасив или отсрочен данъчен актив възникне от инвестиционен имот, оценяван според модела на справедливата стойност в МСС 40, съществува оборимо предположение, че балансовата стойност на този инвестиционен имот ще бъде възстановена чрез продажба. Съответно, освен ако предположението бъде оборено, оценяването на отсрочения данъчен пасив или отсрочения данъчен актив отразява данъчните последствия от възстановяването на балансовата стойност на инвестиционния имот изцяло чрез продажба. Предположението е оборено, ако инвестиционният имот е амортизируем и се държи в рамките на стопански модел, чиято цел е да бъдат усвоени в значителна степен всички икономически ползи от инвестиционния имот с течение на времето, а не при продажба. Ако предположението е оборено, се прилагат изискванията на параграфи 51 и 51А.

51Г Оборимото предположение по параграф 51В се прилага и когато отсрочен данъчен пасив или отсрочен данъчен актив възникне от оценяването на инвестиционен имот в бизнес комбинация, в случай че при последващото оценяване на инвестиционния имот предприятието използва модела на справедливата стойност.

51Д С параграфи 51Б–51Г не се изменят изискванията при признаването и оценяването на отсрочени данъчни активи да се прилагат принципите, посочени в параграфи 24–33 (приспадащи се временни разлики) и 34–36 (неизползвани данъчни загуби и неизползвани данъчни кредити) от настоящия стандарт.

52 [преместен и преномериран като 51A]

52 A В някои юрисдикции данъците върху дохода са дължими по по-висока или по-ниска ставка, ако част или цялата нетна печалба или неразпределена печалба е изплатена като дивидент на акционерите в предприятието. В други юрисдикции данъците върху дохода може да подлежат на възстановяване или да са дължими, ако част или цялата нетна печалба или неразпределена печалба е изплатена като дивидент на акционерите в предприятието. При тези обстоятелства текущите и отсрочените данъчни активи и пасиви се оценяват по данъчната ставка, приложима към неразпределената печалба.

52Б [Заличен]

53   Отсрочените данъчни активи и пасиви не се дисконтират.

54 Надеждното определяне на отсрочените данъчни активи и пасиви чрез дисконтиране изисква подробно прогнозиране на времето на обратно проявление на всяка временна разлика. В много случаи изготвянето на такива прогнози е практически неприложимо или е твърде сложно. Поради това не е целесъобразно да се изисква дисконтиране на отсрочените данъчни активи и пасиви. Позволяването на дисконтиране, без то да бъде задължително, би породило отсрочени данъчни активи и пасиви, които не биха били сравними за отделните предприятия. Поради тази причина с настоящия стандарт нито се изисква, нито се позволява да се дисконтират отсрочените данъчни активи и пасиви.

55 Временните разлики се определят от гледна точка на балансовата стойност на актива или пасива. Това важи дори когато балансовата стойност сама по себе си е определена чрез дисконтиране, например в случай на задължения за пенсионни доходи (вж. МСС 19 Доходи на наетите лица).

56   Балансовата стойност на отсрочените данъчни активи се преразглежда към края на отчетния период. Предприятието намалява балансовата стойност на отсрочения данъчен актив до степента, до която вече не е вероятно да бъде реализирана достатъчна облагаема печалба, която да позволява да се оползотвори ползата от част или целия отсрочен данъчен актив. Всяко такова намаление трябва да се отчете с обратен ефект до степента, до която стане вероятно да се реализира достатъчна облагаема печалба.

57 Осчетоводяването на текущите и отсрочените данъчни ефекти от сделка или друго събитие е в съответствие с осчетоводяването на самата сделка или събитие. В параграфи от 58 до 68В се предвижда прилагането на този принцип.

57A Предприятието признава ефекта на дивидентите върху данъка върху дохода съгласно определението в МСФО 9, когато признава задължение (пасив) за плащане на дивидент. Ефектът на дивидентите върху данъка върху дохода е свързан по-пряко с минали сделки или събития, които са генерирали подлежащи на разпределение печалби, отколкото с разпределянето на печалбата към собствениците. Поради това предприятието признава ефекта на дивидентите върху данъка върху дохода в печалбата или загубата, в другия всеобхватен доход или в собствения капитал в зависимост от това дали предприятието първоначално е признало тези минали сделки или събития.

58   Текущ и отсрочен данък се признава като приход или разход и се включва в печалбата или загубата за периода, освен ако данъкът произтича от:

59 Повечето пасиви и активи по отсрочени данъци възникват, когато приходът или разходът се включва в счетоводната печалба за един период, а в облагаемата печалба за друг период. Произтичащият от това отсрочен данък се признава в печалбата или загубата. Примери за това са, когато:

60 Балансовата стойност на отсрочените данъчни активи и пасиви може да се промени дори когато няма промяна в размера на свързаните с тях временни разлики. Това може да бъде резултат например от:

61  [Заличен]

61A   Текущият данък и отсроченият данък се признават извън печалбата или загубата, ако данъкът е свързан с отчетни обекти, признати през същия или друг период извън печалбата или загубата. Следователно текущият данък и отсроченият данък, свързани с отчетни обекти, признати през същия или друг период:

62 Международните стандарти за финансово отчитане изискват или разрешават конкретни отчетни обекти да се признават в другия всеобхватен доход. Примери за такива отчетни обекти са:

62A Международните стандарти за финансово отчитане изискват или разрешават конкретни отчетни обекти да се кредитират или дебитират пряко в собствения капитал. Примери за такива отчетни обекти:

63 При изключителни обстоятелства може да е трудно да се определи размера на текущия или отсрочения данък, свързан с отчетни обекти, признати извън печалбата или загубата (или в другия всеобхватен доход, или пряко в собствения капитал). Това може да е така например в следните случаи:

64 В МСС 16 Имоти, машини и съоръжения не се уточнява дали предприятието трябва да прехвърля всяка година от преоценъчния излишък в неразпределената печалба сума, равна на разликата между амортизацията на преоценен актив и амортизацията на същия актив по себестойност или цена на придобиване. Ако предприятието извършва такова прехвърляне, прехвърлената сума е след приспадане на съответния отсрочен данък. Подобни съображения се отнасят и до прехвърлянията, извършвани при освобождаването от отчетен обект от категорията на имотите, машините и съоръженията.

65 Когато един актив се преоценява за данъчни цели и преоценката му е свързана със счетоводна преоценка от предходен период или с преоценка, която се очаква да се извърши през бъдещ период, данъчните ефекти и от преоценката на актива, и от корекцията на данъчната основа се признават в другия всеобхватен доход през периодите, през които са възникнали. Ако преоценката за данъчни цели обаче не е свързана със счетоводната преоценка от предходен период или с преоценката, която се очаква да бъде извършена през бъдещ период, данъчните ефекти от корекцията на данъчната основа се признават в печалбата или загубата.

65A Когато предприятието изплаща дивиденти на своите акционери, от него може да се изиска да плати част от дивидентите на данъчните органи от името на акционерите. В много юрисдикции тази сума се определя като данък при източника. Такава сума, платена или дължима на данъчните органи, се дебитира в собствения капитал като част от дивидентите.

66 Както е обяснено в параграфи 19 и 26 (в), временни разлики е възможно да възникнат в резултат от бизнес комбинация. В съответствие с МСФО 3, предприятието признава всички последващи отсрочени данъчни активи (до степента, до която отговарят на критериите за признаване, описани в параграф 24) или отсрочени данъчни пасиви като разграничими активи и пасиви към датата на придобиването. Следователно тези отсрочени данъчни активи и пасиви влияят на стойността на репутацията или печалбата от изгодна покупка, които предприятието признава. В съответствие с параграф 15, буква а) обаче предприятието не признава отсрочените данъчни пасиви, произтичащи от първоначалното признаване на репутацията.

67 В резултат от бизнес комбинация вероятността за реализиране на отсрочен данъчен актив за придобиващото предприятие преди придобиването може да се промени. Придобиващото предприятие може да смята за вероятно, че ще възстанови своя собствен отсрочен данъчен актив, който не е бил признат преди бизнес комбинацията. Например придобиващото предприятие може да е в състояние да оползотвори ползата от неизползваните си данъчни загуби срещу бъдещата облагаема печалба на придобитото предприятие. Другата възможност е в резултат от бизнес комбинацията вече да не е вероятно бъдеща облагаема печалба да позволи възстановяването на отсрочения данъчен актив. В такива случаи придобиващото предприятие признава промяна в отсрочения данъчен актив през периода на бизнес комбинацията, но не я включва като част от отчитането на бизнес комбинацията. Следователно придобиващото предприятие не я взема предвид при оценяването на репутацията или печалбата от изгодната покупка, която признава в бизнес комбинацията.

68 Потенциалната полза от пренесената напред данъчна загуба върху дохода на придобитото предприятие или други отсрочени данъчни активи не може да отговори на критериите за отделно признаване, когато бизнес комбинацията първоначално е отчетена, но може да бъде реализирана впоследствие.

68 A В някои юрисдикции предприятието получава право на данъчно облекчение (т.е. сума, която подлежи на приспадане при определянето на облагаемата печалба) във връзка с възнаграждения, изплатени в акции, опции за акции или други инструменти на собствения капитал на предприятието. Размерът на това данъчно облекчение може да се различава от съответния общ разход за възнаграждения и може да възникне през по-късен отчетен период. Например в някои юрисдикции предприятието може да признае разход за услуги, предоставяни от наетите лица и получени срещу предоставени опции за акции в съответствие с МСФО 2 Плащане на базата на акции, но да не получи данъчно облекчение до момента на упражняване на опциите, като оценяването на размера на това облекчение се основава на цената на акциите на предприятието към датата на упражняване на опцията.

68Б Както и при разходите за научноизследователска дейност, разгледани в параграф 9 и параграф 26, буква б) от настоящия стандарт, разликата между данъчната основа за предоставените от наетите лица услуги до момента (представляваща сумата, която данъчните органи биха разрешили да бъде приспадната през бъдещите периоди) и нулевата балансова стойност, представлява приспадаща се временна разлика, която води до формирането на отсрочен данъчен актив. Ако сумата, която данъчните органи биха позволили да бъде приспадната през бъдещите периоди, не е известна към края на периода, тя трябва да бъде приблизително оценена въз основа на наличната информация към края на периода. Например ако сумата, която данъчните органи ще позволят да бъде приспадната през бъдещите периоди, зависи от цената на акциите на предприятието към бъдеща дата, оценката на временните приспадащи се разлики трябва да се извърши въз основа на цената на акциите на предприятието към края на периода.

68В Както е отбелязано в параграф 68А, размерът на данъчното облекчение (или приблизителната оценка на бъдещото данъчно облекчение, определена в съответствие с параграф 68Б) може да се различава от съответния общ разход за възнаграждения. По силата на параграф 58 от настоящия стандарт се изисква текущите и отсрочените данъци да се признават като приход или разход и да се включват в печалбата или загубата за периода, освен ако данъкът възниква от а) сделка или събитие, което е признато през същия или различен период извън печалбата или загубата, или б) бизнес комбинация (различна от придобиването от инвестиционно предприятие на дъщерно предприятие, което трябва да бъде оценявано по справедлива стойност през печалбата или загубата). Ако размерът на данъчното облекчение (или приблизителната оценка на бъдещото данъчно облекчение) превишава сумата на съответния общ разход за възнаграждения, това показва, че данъчното облекчение е свързано не само с разхода за възнаграждения, а и с отчетен обект от категорията на собствения капитал. При това положение превишението на съответния текущ или отсрочен данък следва да се признае пряко в собствения капитал.

69 [Заличен]

70 [Заличен]

71   Предприятието прихваща (компенсира) текущите данъчни активи и текущите данъчни пасиви единствено когато:

72 Въпреки че текущите данъчни активи и пасиви се признават и оценяват поотделно, в отчета за финансовото състояние на предприятието те се прихващат по критерии, подобни на критериите за финансовите инструменти, установени в МСС 32. Предприятието обикновено има юридически подлежащо на изпълнение право да прихване текущ данъчен актив срещу текущ данъчен пасив, когато те се отнасят до данъци върху дохода, наложени от един и същ данъчен орган, и този орган разрешава на предприятието да извърши или получи еднократно нетно плащане.

73 В консолидираните финансови отчети отсроченият данъчен актив на едно предприятие от групата се прихваща срещу текущ данъчен пасив на друго предприятие от групата единствено ако съответните предприятия имат юридически подлежащо на изпълнение право да извършват или получават еднократни нетни плащания и предприятията възнамеряват да извършат или получат такова нетно плащане или едновременно да възстановят актива и да уредят пасива.

74   Предприятието прихваща отсрочените данъчни активи и пасиви единствено когато:

75 За да се избегне нуждата от разработването на подробен времеви график за обратното проявление на всяка временна разлика, настоящият стандарт изисква предприятието да прихваща отсрочен данъчен актив срещу отсрочен данъчен пасив на едно и също предприятие само тогава, когато те се отнасят до данъци върху дохода, наложени от един и същ данъчен орган и предприятието има юридически подлежащо на изпълнение право да приспада текущи данъчни активи срещу текущи данъчни пасиви.

76 В редки случаи предприятието може да има юридически подлежащо на изпълнение право да приспада, както и намерение да урежда на нетна основа за някои, но не за всички периоди. В тези редки случаи може да се изисква подробен времеви график, за да се установи надеждно дали отсроченият данъчен пасив на данъчнозадълженото предприятие ще породи увеличени данъчни плащания за същия период, за който отложен данъчен актив на друго данъчнозадължено предприятие ще породи намалени данъчни плащания за второто предприятие.

77   Данъчният разход/приход, отнасящ се до печалбата или загубата от обичайна дейност, се представя в отчета (или отчетите) за печалбата или загубата и другия всеобхватен доход.

77A  [Заличен]

78 По силата на МСС 21 се изисква определени курсови разлики да се признават като приход или разход, но не конкретизира къде следва да бъдат представени тези разлики в отчета за всеобхватния доход. Съответно, когато курсовите разлики от чуждестранни отсрочени данъчни пасиви или активи се признават в отчета за всеобхватния доход, тези разлики може да се класифицират като разходи/приходи за отсрочени данъци, ако се прецени, че това представяне ще бъде от най-голяма полза за ползвателите на финансовите отчети.

79   Основните компоненти на данъчния разход/приход се оповестяват поотделно.

80 Компонентите на данъчния разход/приход може да включват:

81   Следното също се оповестява отделно:

82   Предприятието оповестява размера на отсрочен данъчен актив и естеството на доказателствата, подкрепящи неговото признаване, когато:

82A   При обстоятелствата, описани в параграф 52А, предприятието оповестява естеството на потенциалните последици за данъка върху дохода, които биха възникнали в резултат от изплащане на дивиденти на акционерите. Освен това то оповестява размерите на потенциалните последици за данъка върху дохода, които може практически да бъдат определени, както и дали съществуват потенциални последици за данъка върху дохода, които не може практически да бъдат определени.

83 [Заличен]

84 Оповестяването, изисквано съгласно параграф 81, буква в), позволява на ползвателите на финансовите отчети да разберат дали връзката между данъчните разходи/приходи и счетоводната печалба е необичайна и да разберат значимите фактори, които биха могли да имат влияние върху тази връзка в бъдеще. Връзката между данъчните разходи/приходи и счетоводната печалба може да бъде повлияна от такива фактори като приходите, освободени от данъчно облагане, разходите, неподлежащи на приспадане при определяне на облагаемата печалба / данъчната загуба, ефекта от данъчните загуби и ефекта от чуждестранните данъчни ставки.

85 При обяснението на връзката между данъчния разход/приход и счетоводната печалба предприятието използва приложимата данъчна ставка, която осигурява най-съдържателна информация за потребителите на финансовите му отчети. Често най-съдържателна е вътрешната данъчна ставка в държавата, в която е седалището на предприятието, обединяваща данъчната ставка, прилагана за държавни данъци, със ставките, прилагани за всякакви местни данъци, които се изчисляват на подобно по същество ниво като облагаемата печалба/данъчната загуба. Въпреки това за едно предприятие, осъществяващо дейност в различни юрисдикции, може да има повече смисъл да се обединят отделните равнения, изготвени при използване на вътрешната ставка за всяка отделна юрисдикция. Следващият пример илюстрира как изборът на приложима данъчна ставка засяга представянето на числовото равнение.

86 Средната ефективна данъчна ставка представлява данъчният разход/приход, разделен на счетоводната печалба.

87 Често е практически неприложимо да се изчисли размерът на непризнатите отсрочени данъчни пасиви, възникващи от инвестиции в дъщерни предприятия, клонове и асоциирани предприятия и участия в съвместни споразумения (вж. параграф 39). Поради това по силата на настоящия стандарт се изисква предприятието да оповестява съвкупния размер на съответните временни разлики, но не се изисква да се оповестяват отсрочените данъчни пасиви. Въпреки това, когато е практически приложимо, предприятията се насърчават да оповестяват размерите на непризнатите отсрочени данъчни пасиви, тъй като тази информация може да бъде от полза за ползвателите на финансовите отчети.

87 A По силата на параграф 82А се изисква предприятието да оповестява естеството на потенциалните последици за данъка върху дохода, които ще бъдат породени от изплащането на дивиденти на акционерите. Предприятието оповестява важните характеристики на системите за данъчно облагане на доходите и факторите, които ще повлияят на размера на последиците за данъка върху дохода от изплащането на дивиденти.

87Б Понякога не е практически приложимо да се изчислява общия размер на потенциалните последици за данъка върху дохода, които биха възникнали в резултат от изплащането на дивиденти на акционерите. Това може да е така например когато предприятието има голям брой чуждестранни дъщерни предприятия. Дори при такива обстоятелства обаче някои части от общия размер може да бъдат лесноопределими. Например в една консолидирана група предприятието майка и някои от неговите дъщерни предприятия може да са платили данъци върху дохода върху неразпределената печалба при по-висока ставка и да знаят каква е сумата, която би била възстановена при плащането на бъдещи дивиденти на акционерите от консолидираната неразпределена печалба. В такъв случай сумата за възстановяване се оповестява. Ако е приложимо, предприятието оповестява също, че съществуват допълнителни потенциални последици за данъка върху дохода, които практически не може да бъдат определени. В самостоятелните финансови отчети на предприятието майка, ако има такива, оповестяването на потенциалните последици за данъка върху дохода е свързано с неразпределената печалба на предприятието майка.

87В Предприятието, задължено да оповести сведенията по параграф 82А, може също да е задължено да направи оповестявания за временните разлики, свързани с инвестиции в дъщерни предприятия, клонове или асоциирани предприятия или участия в съвместни споразумения. В такива случаи предприятието отчита това при определянето на информацията, която да бъде оповестена съгласно параграф 82А. Например предприятието може да бъде задължено да оповести общия размер на временните разлики, свързани с инвестиции в дъщерни предприятия, за които не са били признати отсрочени данъчни пасиви (вж. параграф 81, буква е). Ако е практически неприложимо да се изчислят размерите на непризнатите отсрочени данъчни пасиви (вж. параграф 87), може да съществуват размери на потенциалните последици за данъка върху дохода от дивиденти, отнасящи се до тези дъщерни предприятия, чието определяне е практически неприложимо.

88 Предприятието оповестява всички свързани с данъци условни пасиви и условни активи в съответствие с МСС 37 Провизии, условни пасиви и условни активи. Условните пасиви и условните активи може да възникнат например от неразрешени спорове с данъчните органи. По подобен начин, когато след края на отчетния период се приемат или обявяват промени в данъчните ставки или данъчните закони, предприятието оповестява всеки значителен ефект от тези промени върху своите текущи и отсрочени данъчни активи и пасиви (вж. МСС 10 Събития след края на отчетния период).

88A Предприятието оповестява, че е приложило изключението за признаването на отсрочени данъчни активи и пасиви, свързани с данъците върху дохода от втори стълб, и за оповестяването на информация за тях (вж. параграф 4А).

88Б Предприятието оповестява отделно разходите (приходите) за (от) текущи данъци, свързани с данъците върху дохода от втори стълб.

88В През периодите, когато има приети или почти приети законодателни актове от втори стълб, които обаче все още не са влезли в сила, предприятието оповестява известната или подлежащата на приблизително оценяване при разумни усилия информация, която помага на ползвателите на финансовите отчети да разберат изложеността на предприятието на данъците върху дохода от втори стълб, произтичащи от тези законодателни актове.

88Г За да постигне целта за оповестяването по параграф 88В, предприятието оповестява количествена и качествена информация за изложеността си на данъци върху дохода от втори стълб към края на отчетния период. Не е задължително тази информация да отразява всички особени изисквания на законодателните актове от втори стълб; тя може да бъде представена като примерен диапазон. Доколкото информацията не е известна или подлежаща на приблизително оценяване при разумни усилия, вместо нея предприятието оповестява изявление в тази връзка и оповестява информация за напредъка си към оценяването на своята изложеност.

89 Настоящият стандарт влиза в сила за финансовите отчети, които обхващат периодите, започващи на 1 януари 1998 г. или след тази дата, с изключение на случаите по параграф 91. Ако едно предприятие прилага настоящия стандарт за финансови отчети, обхващащи периоди, които започват преди 1 януари 1998 г., то оповестява, че е приложило настоящия стандарт вместо МСС 12 Отчитане на данъците върху дохода, одобрен през 1979 г.

90 Настоящият стандарт заменя МСС 12 Отчитане на данъците върху дохода, одобрен през 1979 г.

91 Параграфи 52А, 52Б, 65А, параграф 81, буква и), параграфи 82А, 87А, 87Б, 87В и заличаването на параграфи 3 и 50 влизат в сила за годишните финансови отчети ( 8 ), които обхващат периодите, започващи на 1 януари 2001 г. или след тази дата. По-ранното им прилагане се насърчава. Ако по-ранното прилагане има отражение върху финансовите отчети, предприятието следва да оповести този факт.

92 С МСС 1 (преработен през 2007 г.) бе изменена терминологията, използвана във всички МСФО. Освен това с него бяха изменени параграфи 23, 52, 58, 60, 62, 63, 65, 68В, 77 и 81, бе заличен параграф 61 и бяха добавени параграфи 61А, 62А и 77А. Предприятието прилага тези изменения за годишните периоди, започващи на 1 януари 2009 г. или след тази дата. Ако предприятието прилага МСС 1 (преработен през 2007 г.) за по-ранен период, тези изменения се прилагат за съответния по-ранен период.

93 Параграф 68 се прилага без обратна сила от датата на влизане в сила на МСФО 3 (преработен през 2008 г.) за признаването на отсрочените данъчни активи, придобити в бизнес комбинация.

94 Следователно предприятията не коригират отчитането на предходните бизнес комбинации, ако данъчните облекчения не отговарят на критериите за отделно признаване към датата на придобиване и са признати след датата на придобиване, освен ако облекченията са признати в рамките на периода на оценяване и произтичат от нова информация за факти и обстоятелства, съществували към датата на придобиване. Другите признати данъчни облекчения се признават в печалбата или загубата (или – ако това се изисква по силата на настоящия стандарт – извън печалбата или загубата).

95 С МСФО 3 (преработен през 2008 г.) бяха изменени параграфи 21 и 67 и бяха добавени параграф 32A и параграф 81, букви й) и к). Предприятието прилага тези изменения за годишните периоди, започващи на 1 юли 2009 г. или след тази дата. Ако предприятието прилага МСФО 3 (преработен през 2008 г.) за по-ранен период, тези изменения следва също да бъдат прилагани за съответния по-ранен период.

96 [Заличен]

97 [Заличен]

98 Параграф 52 бе преномериран на 51А, параграф 10 и следващите параграф 51А примери бяха изменени, а параграф 51Б, параграф 51В и следващият го пример, както и параграфи 51Г, 51Д и 99 бяха добавени по силата на документа Отсрочен данък: възстановяване на базовите активи, издаден през декември 2010 г. Предприятието прилага тези изменения за годишните периоди, започващи на 1 януари 2012 г. или след тази дата. Разрешава се по-ранното прилагане. Ако предприятието прилага изменението за по-ранен период, то оповестява този факт.

98 A С МСФО 11 Съвместни предприятия, издаден през май 2011 г., бяха изменени параграфи 2, 15, параграф 18, буква д), параграфи 24, 38, 39, 43–45, параграф 81, буква е), параграфи 87 и 87В. Предприятието прилага тези изменения, когато прилага МСФО 11.

98Б С документа, озаглавен Представяне на компонентите на другия всеобхватен доход (изменения на МСС 1) и издаден през юни 2011 г., бе изменен параграф 77 и бе заличен параграф 77А. Предприятието прилага тези изменения, когато прилага МСФО 1 (изменен през юни 2011 г.).

98В С документа, озаглавен Инвестиционни предприятия (изменения на МСФО 10, МСФО 12 и МСС 27) и издаден през октомври 2012 г., бяха изменени параграфи 58 и 68В. Предприятието прилага тези изменения за годишните периоди, започващи на 1 януари 2014 г. или след тази дата. Разрешава се по-ранно прилагане на документа Инвестиционни предприятия. Ако предприятието приложи тези изменения по-рано, то прилага и всички изменения, включени в документа Инвестиционни предприятия.

98Г [Заличен]

98Д С МСФО 15 Приходи от договори с клиенти, издаден през май 2014 г., бе изменен параграф 59. Предприятието прилага това изменение, когато прилага МСФО 15.

98Е С МСФО 9, публикуван през юли 2014 г., бе изменен параграф 20 и бяха заличени параграфи 96, 97 и 98Г. Предприятието прилага тези изменения, когато прилага МСФО 9.

98Ж С МСФО 16, издаден през януари 2016 г., бе изменен параграф 20. Предприятието прилага това изменение, когато прилага МСФО 16.

98З С документа, озаглавен Признаване на отсрочени данъчни активи при нереализирани загуби (изменения на МСС 12) и издаден през януари 2016 г., бе изменен параграф 29 и бяха добавени параграфи 27А, 29А и примерът след параграф 26. Предприятието прилага тези изменения за годишните периоди, започващи на 1 януари 2017 г. или след тази дата. Разрешава се по-ранното прилагане. Ако предприятието прилага тези изменения за по-ранен период, то оповестява този факт. Предприятието прилага посочените изменения с обратна сила в съответствие с МСС 8 Счетоводна политика, промени в счетоводните приблизителни оценки и грешки. Въпреки това, при първоначалното прилагане на изменението, промяната в размера на собствения капитал в началото на най-ранния сравнителен период може да се признае в началния размер на неразпределената печалба (или по целесъобразност в друг компонент на собствения капитал), без да се разпределя между началния размер на неразпределената печалба и другите компоненти на собствения капитал. Ако предприятието прилага това облекчение, то оповестява този факт.

98И С документа, озаглавен Годишни подобрения на МСФО, цикъл 2015—2017 г. и издаден през декември 2017 г., бе добавен параграф 57А и бе заличен параграф 52Б. Предприятието прилага тези изменения за годишните отчетни периоди, започващи на 1 януари 2019 г. или след тази дата. Разрешава се по-ранното прилагане. Ако предприятието прилага тези изменения за по-ранен период, то оповестява този факт. Когато предприятието прилага за първи път тези изменения, то ги прилага към последиците от дивидентите върху данъка върху дохода, признати в началото на най-ранния сравнителен период или след него началото му.

98Й С документа, озаглавен Отсрочени данъци, свързани с активи и пасиви, произтичащи от единична сделка и издаден през май 2021 г., бяха изменени параграфи 15, 22 и 24 и бе добавен параграф 22А. Предприятието прилага тези изменения в съответствие с параграфи 98К–98Л за годишните отчетни периоди, започващи на 1 януари 2023 г. или след тази дата. Разрешава се по-ранното прилагане. Ако предприятието прилага изменението за по-ранен период, то оповестява този факт.

98K Предприятието прилага документа, озаглавен Отсрочени данъци, свързани с активи и пасиви, произтичащи от единична сделка, за сделките, които се извършват във или след началото на най-ранния представен сравнителен период.

98Л Освен това предприятието, което прилага документа, озаглавен Отсрочени данъци, свързани с активи и пасиви, произтичащи от единична сделка, в началото на най-ранния представен сравнителен период извършва следното:

98M С документа, озаглавен Международна данъчна реформа – примерни правила от втори стълб и издаден през май 2023 г., бяха добавени параграфи 4А и 88А–88Г. Предприятието:

99 С измененията, внесени по силата на документа, озаглавен Отсрочен данък: възстановяване на базовите активи и издаден през декември 2010 г. бе заменено Разяснение 21 на ПКР Данъци върху дохода – възстановяване на преоценените неамортизируеми активи.

1 Целта на настоящия стандарт е да се определи счетоводното отразяване на имотите, машините и съоръженията, така че ползвателите на финансовите отчети да могат да разпознават информацията за инвестициите на предприятието в имоти, машини и съоръжения и промените в тези инвестиции. Основните въпроси при отчитането на имотите, машините и съоръженията са признаването на активите, определянето на балансовите им стойности и амортизационните квоти и загубите от обезценка, които трябва да бъдат признати във връзка с тях.

2   Настоящият стандарт се прилага при отчитането на имотите, машините и съоръженията, освен когато по силата на друг МСС се изисква или разрешава различно счетоводно отразяване.

3 Настоящият стандарт не се прилага за:

4 [Заличен]

5 Предприятие, което използва модела на себестойността или цената на придобиване за инвестиционните имоти съгласно МСС 40 Инвестиционни имоти, използва модела на себестойността или цената на придобиване и в настоящия стандарт за притежаваните инвестиционни имоти.

6   В настоящия стандарт са използвани следните термини с посоченото значение:

7   Себестойността или цената на придобиване на отчетен обект от категорията на имотите, машините и съоръженията се признава за актив единствено ако:

8 Такива отчетни обекти като резервни части, резервно оборудване и сервизно оборудване се признават в съответствие с настоящия МСФО, когато отговарят на определението за имоти, машини и съоръжения. В противен случай тези отчетни обекти се определят като материални запаси.

9 Настоящият стандарт не предписва мерна единица за признаване, т.е. какво съставлява отчетен обект от категорията на имотите, машините и съоръженията. Ето защо при прилагане на критериите за признаване към специфичните обстоятелства на дадено предприятие е необходимо да се използва преценка. Може да е целесъобразно да се обединят незначителни поотделно отчетни обекти, като леярски форми, инструменти и матрици, и критериите да се приложат към съвкупната им стойност.

10 Предприятието оценява по силата на настоящия принцип за признаване всичките си разходи за имоти, машини и съоръжения в момента, когато бъдат направени. Тези разходи включват разходите, направени първоначално за придобиване или създаване на отчетен обект от категорията на имотите, машините и съоръженията, и разходите, извършени впоследствие за добавяне или подмяна на части или за обслужването му. Себестойността или цената на придобиване на отчетен обект от категорията на имотите, машините и съоръженията може да включва разходи, свързани с лизинга на активи, които се използват за изграждане, допълване, подмяна на част или обслужване на отчетен обект от категорията на имотите, машините и съоръженията, например амортизацията на активи с право на ползване.

11 Отчетни обекти от категорията на имотите, машините и съоръженията може да бъдат придобити с цел безопасност или опазване на околната среда. Придобиването на такива имоти, машини и съоръжения, макар да не увеличава пряко бъдещите икономически ползи от всеки конкретен съществуващ отчетен обект от тази категория, може да е необходимо, за да може предприятието да получава бъдещите икономически ползи от другите си активи. Такива имоти, машини и съоръжения отговарят на условията за признаване като актив, тъй като създават възможност за бъдещи икономически ползи от съответните активи, които предприятието ще извлече в превишение на това, което то би могло да извлече, ако тези отчетни обекти не бяха придобити. Например един производител на химически продукти може да въведе нови процеси за химическа обработка, за да спазва изискванията за опазване на околната среда при производството и съхранението на опасни химикали. Свързаните с това подобрения на машините се признават за актив, защото без тях предприятието не може да произвежда и продава химикали. Явяващата се обаче в резултат на това балансова стойност на такъв актив и съответни активи се преглежда за обезценка в съответствие с МСС 36 Обезценка на активи.

12 Съгласно принципа на признаване по параграф 7 предприятието не признава в балансовата стойност на отчетен обект от категорията на имотите, машините и съоръженията разходите за ежедневното обслужване на отчетния обект. Вместо това тези разходи се признават в печалбата или загубата в момента на извършването им. Разходите за ежедневно обслужване са предимно разходите за труд и консумативи и може да включват стойността на малки резервни части. Целта на тези разходи често се описва като „ремонти и поддръжка“ на отчетния обект от категорията на имотите, машините и съоръженията.

13 Части от някои отчетни обекти от категорията на имотите, машините и съоръженията може да се нуждаят от подмяна на редовни интервали от време. Например една пещ може да се нуждае от нова вътрешна облицовка след определен брой часове на използване или салонът на пътнически самолет, чиито седалки и кухни може да се нуждаят от подмяна няколко пъти през полезния живот на корпуса. Отчетни обекти от категорията на имотите, машините и съоръженията може да се придобиват и с цел да се правят по-рядко повтарящи се подмени, например подмяна на вътрешни стени на сграда или извършване на еднократна подмяна. Съгласно принципа на признаване по параграф 7 предприятието признава в балансовата стойност на отчетния обект от категорията на имотите, машините и съоръженията разхода за подмяна на част от такъв отчетен обект при извършването на такъв разход, ако са спазени критериите за признаване. Балансовата стойност на тези части, които са подменени, се отписва в съответствие с разпоредбите за отписване, съдържащи се в настоящия стандарт (вж. параграфи 67–72).

14 Условие за продължаване на експлоатацията на отчетен обект от категорията на имотите, машините и съоръженията (например въздухоплавателно средство) може да бъде извършването на редовни основни прегледи за дефекти, независимо дали са подменяни части от отчетния обект. При извършването на всеки основен преглед разходите за него се признават в балансовата стойност на отчетния обект от категорията на имотите, машините и съоръженията като подмяна, ако са спазени критериите за признаване. Всяка оставаща балансова стойност от разходите за предишния преглед (различаваща се от физически части) се отписва. Това става независимо дали разходите за предишния преглед са били разграничени в сделката, посредством която отчетният обект е бил придобит или създаден. Ако е необходимо, приблизително оценените разходи за аналогичен бъдещ преглед може да се използват като ориентир какви са били разходите за настоящия преглед, когато активът е бил придобит или създаден.

15   Всеки отчетен обект от категорията на имотите, машините и съоръженията, който се признава като актив, се оценява по себестойност или цена на придобиване.

16 Цената на придобиване на отчетен обект от категорията на имотите, машините и съоръженията включва:

17 Примери за пряко относими разходи:

18 Предприятието прилага МСС 2 Материални запаси за разходите по задължения за демонтаж и преместване на отчетния обект и възстановяване на терена, където е разположен, които са направени през определен период като резултат от използването на обекта за производството на материални запаси през този период. Задълженията за разходи, отчитани в съответствие с МСС 2 или МСС 16, се признават и оценяват в съответствие с МСС 37 Провизии, условни пасиви и условни активи.

19 Примери за разходи, които не са елементи на себестойността или цената на придобиване на отчетен обект от категорията на имотите, машините и съоръженията:

20 Признаването на разходи в балансовата стойност на отчетен обект от категорията на имотите, машините и съоръженията се преустановява, когато активът е на мястото и в състоянието, които са необходими за неговата експлоатация по начина, предвиден от ръководството. Следователно разходите за използване или повторно инсталиране на отчетния обект не се включват в балансовата стойност на този обект. Например следните разходи не се включват в балансовата стойност на отчетен обект от категорията на имотите, машините и съоръженията:

20A Отчетните обекти може да бъдат произведени в хода на привеждане на отчетен обект от категорията на имотите, машините и съоръженията до местоположението и състоянието, необходими за неговата експлоатация по начина, предвиден от ръководството (например мостри, произведени по време на изпитването дали активът функционира правилно). Предприятието признава постъпленията от продажбата на такива отчетни обекти и разходите за тях в печалбата или загубата в съответствие с приложимите стандарти. Предприятието оценява разходите по тези отчетни обекти, като прилага изискванията за оценяване по МСС 2.

21 Някои операции възникват във връзка със създаването (строителството) или разработването на отчетен обект от категорията на имотите, машините и съоръженията, но не са необходими за придвижване на обекта до мястото или привеждане в състоянието, които са необходими за неговата експлоатация по начина, предвиден от ръководството. Тези случайни операции може да възникнат преди или по време на създаването (строителството) или развойната дейност. Например може да се получи доход, като площадката за строеж на сграда се използва като паркинг преди започване на строителството. Тъй като случайните операции не са необходими за придвижване на актива до мястото и привеждането му в състоянието, които са необходими за неговата експлоатация по начина, предвиден от ръководството, приходите и съответните разходи по случайните операции се признават в печалбата или загубата и се включват в съответстващите им класификации на приходите и разходите.

22 Себестойността на актив, придобит по стопански начин, се определя, като се следват същите принципи както за придобит актив. Ако предприятието изработва подобни активи за продажба при обичайния ход на дейността си, себестойността на актива обикновено е същата както разходите за производството на актива за продажба (вж. МСС 2). Следователно всякаква вътрешна печалба се отстранява при изчисляването на тези разходи. Също така стойността на наднормативните количества бракуван материал, труд или други ресурси, използвани за създаването (строителството) на актив по стопански начин, не се включва в себестойността на актива. В МСС 23 Разходи по заеми се установява критериите, които трябва да се спазват при признаване на лихвите като компонент на балансовата стойност на имотите, машините и съоръженията, придобити по стопански начин.

22A Растенията носители се отчитат по същия начин като имотите, машините и съоръженията, придобити по стопански начин, преди да бъдат придвижени до мястото и приведени в състоянието, които са необходими за тяхната експлоатация по начина, предвиден от ръководството. Вследствие на това под „създаване“ или „построяване“ в настоящия стандарт следва да се разбират и дейностите, които са необходими за отглеждане на растенията носители, преди тези растения да бъдат придвижени до мястото и приведени в състоянието, които са необходими за тяхното използване по начина, предвиден от ръководството.

23 Себестойността или цената на придобиване на отчетен обект от категорията на имотите, машините и съоръженията е равностойността на паричната цена към датата на признаването му. Ако плащането е отсрочено извън обичайните кредитни срокове, разликата между равностойността на паричната цена и общото плащане се признава като лихва в течение на периода на кредита, освен ако не се капитализира в съответствие с МСС 23.

24 Един или повече активи от имоти, машини и съоръжения могат да се придобиват в замяна за непаричен(ни) актив(и) или комбинация от парични и непарични активи. По-нататък се разглежда просто размяната на един непаричен актив за друг, но същото важи и за всякакви размени, описани в предходното изречение. Цената на придобиване на такъв отчетен обект от категорията на имотите, машините и съоръженията се оценява по справедлива стойност, освен ако: а) сделката по размяна няма търговска същност, или б) нито справедливата стойност на получения актив, нито тази на дадения актив може надеждно да бъде оценена. Придобитият актив се оценява по този начин дори ако предприятието не може незабавно да отпише предадения актив. Ако придобитият актив не се оценява по справедлива стойност, неговата цена на придобиване се определя по балансовата стойност на предадения актив.

25 Предприятието определя дали сделката по размяна има търговска същност, като преценява степента, до която бъдещите му парични потоци се очаква да се променят в резултат от сделката. Сделка по размяна има търговска същност, ако:

26 Справедливата стойност на даден актив може да се оцени надеждно, ако: a) колебанията в диапазона на разумните оценки на справедливата стойност не са значими за този актив, или б) вероятностите на различните приблизителни оценки в рамките на диапазона може да бъдат разумно оценени и използвани при оценяването на справедливата стойност. Ако предприятието е в състояние да оцени надеждно справедливата стойност на получения или предадения актив, тогава справедливата стойност на предадения актив се използва за оценяването на стойността на получения актив, освен ако справедливата стойност на получения актив е по-ясно видима.

27 [Заличен]

28 Балансовата стойност на отчетен обект от категорията на имотите, машините и съоръженията може да се намалява с безвъзмездните средства, предоставени от държавата, в съответствие с МСС 20 Счетоводно отчитане на безвъзмездните средства, предоставени от държавата, и оповестяване на държавната помощ.

29   Предприятието избира модела на себестойността или цената на придобиване по параграф 30 или преоценъчния модел по параграф 31 като своя счетоводна политика и прилага тази политика към цял клас имоти, машини и съоръжения.

29 A Някои предприятия управляват, независимо дали вътрешно или външно, инвестиционен фонд, който обезпечава за инвеститорите доходи, определяни на база на дяловете във фонда. Аналогично, някои предприятия издават групи от застрахователни договори с характеристики на пряко участие и държат базовите отчетни обекти. Някои такива фондове или базови отчетни обекти включват използвани от собственика имоти. Предприятието прилага МСС 16 по отношение на използваните от собственика имоти, които са включени във въпросния фонд или представляват базови отчетни обекти. Въпреки предвиденото в параграф 29 предприятието може да избере да оценява такива имоти по модела на справедливата стойност в съответствие с МСС 40. За целите на този избор застрахователните договори включват инвестиционни договори с допълнителен негарантиран доход. (Вж. МСФО 17 Застрахователни договори относно термините, използвани в настоящия параграф, които са определени в посочения стандарт).

29Б Предприятието разглежда използваните от собственика имоти, оценени по модела за справедливата стойност на инвестиционните имоти при прилагане на параграф 29А, като отделен клас имоти, машини и съоръжения.

30   След признаване като актив даден отчетен обект от категорията на имотите, машините и съоръженията се отчита по неговата себестойност или цена на придобиване минус натрупаната амортизация и натрупаните загуби от обезценка.

31   След първоначалното признаване за актив всеки отчетен обект от категорията на имотите, машините и съоръженията, чиято справедлива стойност може да се оцени надеждно, се отчита по преоценена стойност, която е справедливата стойност на актива към датата на преоценката минус всички последвали натрупани амортизации, както и последвалите натрупани загуби от обезценка. Преоценките се правят достатъчно редовно, за да се гарантира, че балансовата стойност не се различава съществено от тази, която би била определена при използването на справедливата стойност към края на отчетния период.

32 [Заличен]

33 [Заличен]

34 Честотата на преоценките зависи от промените в справедливите стойности на отчетните обекти от категорията на имотите, машините и съоръженията, които се преоценяват. Когато справедливата стойност на преоценяван актив значително се различава от балансовата му стойност, се изисква допълнителна преоценка. Някои отчетни обекти от категорията на имотите, машините и съоръженията са изложени на значителни и чести промени в справедливата стойност и това налага ежегодна преоценка. Такива чести преоценки не са необходими за имоти, машини и съоръжения, чиито справедливи стойности търпят само незначителни промени. За тях преоценката на всеки три или пет години може да е достатъчна.

35 Когато се преоценява отчетен обект от категорията на имотите, машините и съоръженията, балансовата стойност на този актив се коригира до преоценената стойност. Към датата на преоценката активът се третира по един от следните начини:

36   Когато се преоценява отчетен обект от категорията на имотите, машините или съоръженията, се преоценява целият клас имоти, машини и съоръжения, към който принадлежи този актив.

37 Клас имоти, машини и съоръжения представлява група активи със сходен характер и употреба в дейностите на предприятието. По-долу са дадени примери за отделни класове:

38 Отчетните обекти във всеки клас имоти, машини и съоръжения се преоценяват едновременно, за да се избегне избирателната преоценка на активите и отчитането на суми във финансовите отчети, които представляват смесица от себестойности или цени на придобиване и стойности към различни дати. Даден клас активи обаче може да се преоценява на периодичен принцип, при условие че преоценяването на класа активи се извършва за кратък срок и че преоценките се актуализират.

39  Когато балансовата стойност на един актив се увеличава в резултат на преоценка, увеличението се признава в другия всеобхватен доход и се натрупва в собствения капитал в раздел „Преоценъчен излишък“. Увеличението от преоценка обаче се признава в печалбата или загубата, доколкото възстановява намаление от преоценка на същия актив, което преди това е признато в печалбата или загубата.

40  Когато балансовата стойност на един актив се намалява в резултат на преоценка, намалението се признава в печалбата или загубата. Намалението обаче се признава в другия всеобхватен доход до степента на съществуващо кредитно салдо в преоценъчния излишък по отношение на този актив. С намалението, признато в другия всеобхватен доход, се намалява сумата, натрупана в собствения капитал в раздел „Преоценъчен излишък“.

41 Преоценъчният излишък, включен в собствения капитал по отношение на отчетен обект от категорията на имотите, машините и съоръженията, може да се прехвърли пряко към неразпределената печалба, когато активът бъде отписан. Това може да означава прехвърляне на целия резерв при изваждане от употреба или освобождаване от актива. Част от резерва обаче може да бъде прехвърлен при използването на актива от предприятието. В такива случаи размерът на прехвърления резерв (излишък) представлява разликата между амортизацията въз основа на преоценената балансова стойност на актива и амортизацията въз основа на първоначалната себестойност или цена на придобиване. Прехвърлянето от преоценъчния излишък към неразпределената печалба не се извършва през печалбата или загубата.

42 Ефектите (ако има такива) на данъците върху дохода, които са резултат от преоценяването на имоти, машини и съоръжения, се признават и оповестяват в съответствие с МСС 12 Данъци върху дохода.

43   Всяка част от отчетен обект от категорията на имотите, машините и съоръженията със себестойност или цена на придобиване, която е значителна по отношение на общата себестойност или цена на придобиване на актива, се амортизира отделно.

44 Предприятието разпределя сумата, първоначално призната по отношение на отчетен обект от категорията на имотите, машините и съоръженията, по неговите значителни части и амортизира поотделно всяка такава част. Например може да е целесъобразно да се амортизират поотделно корпусът и двигателите на въздухоплавателно средство. По подобен начин, ако предприятие придобие имоти, машини и съоръжения, предмет на договор за оперативен лизинг, по който то е лизингодател, може да е целесъобразно да се амортизират поотделно сумите, отразени в себестойността или цената на придобиване на този отчетен обект, които може да бъдат отнесени към благоприятните или неблагоприятните условия на лизинга спрямо пазарните условия.

45 Значителна част от отчетен обект от категорията на имотите, машините и съоръженията може да има полезен живот и метод на амортизация, които са същите като полезния живот и метода на амортизация на друга значителна част от същия обект. Такива части може да се групират при определяне на амортизационната квота.

46 До степента, до която предприятието амортизира поотделно някои части на отчетен обект от категорията на имотите, машините и съоръженията, то амортизира отделно и останалата част от обекта. Останалата част се състои от частите на отчетния обект, които самостоятелно не са значителни. Ако предприятието има променливи очаквания относно тези части, може да са необходими способи на приближение за амортизиране на останалата част по начин, който вярно да отразява начина на потребление и/или полезния живот на тези части.

47 Предприятието може да реши да амортизира поотделно части от отчетен обект, които нямат значителна себестойност или цена на придобиване спрямо общата себестойност или цена на придобиване на обекта.

48   Амортизационната квота за всеки период се признава в печалбата или загубата, освен ако е включена в балансовата стойност на друг актив.

49 Амортизационната квота за периода обикновено се признава в печалбата или загубата. Понякога обаче бъдещите икономически ползи, съдържащи се в даден актив, се усвояват при производството на други активи. В този случай амортизационната квота представлява част от себестойността или цената на придобиване на другия актив и се включва в неговата балансова стойност. Например амортизацията на производствени машини и съоръжения се включва в разходите по преработка на материалните запаси (вж. МСС 2). По аналогичен начин амортизацията на имоти, машини и съоръжения, използвани за развойна дейност, може да се включи в себестойността на нематериален актив, признат в съответствие с МСС 38 Нематериални активи.

50   Амортизируемата стойност на актив се разпределя систематично през полезния му живот.

51  Остатъчната стойност и полезният живот на актив се преразглеждат най-малко при приключването на всяка финансова година и ако очакванията се различават от предишните приблизителни оценки, промените следва да се отчитат като промяна в счетоводните приблизителни оценки в съответствие с МСС 8 Счетоводни политика, промени в счетоводните приблизителни оценки и грешки.

52 Амортизация се признава дори ако справедливата стойност на актива надвишава неговата балансова стойност, стига остатъчната стойност на актива да не надвишава балансовата му стойност. Ремонтът и поддръжката на актива не премахват необходимостта той да бъде амортизиран.

53 Амортизируемата стойност на всеки актив се определя след приспадане на остатъчната стойност на актива. На практика остатъчната стойност на актива често е незначителна и затова не е съществена за изчисляването на амортизируемата стойност.

54 Остатъчната стойност на актив може да се увеличи до сума, равна или по-голяма от балансовата стойност на актива. В такъв случай амортизационната квота на актива е нула, освен ако и докато неговата остатъчна стойност впоследствие намалее до сума, по-ниска от балансовата стойност на актива.

55 Амортизацията на актива започва, когато той е на разположение за употреба, т.е. когато е на мястото и в състоянието, които са необходими за неговата експлоатация по начина, предвиден от ръководството. Амортизацията на актива се преустановява на по-ранната от следните две дати: датата, на която активът е класифициран като държан за продажба (или включен в група за освобождаване, която е класифицирана като държана за продажба в съответствие с МСФО 5), и датата, на която активът е отписан. Следователно амортизацията не се преустановява, когато активът не се използва или бъде изваден от активна употреба, освен ако активът е изцяло амортизиран. При методите на амортизация според използването обаче амортизационната квота може да е нула, когато няма производство.

56 Бъдещите икономически ползи, свързани с даден актив, се потребяват от предприятието главно чрез неговото използване. Други фактори обаче, например техническото и търговското остаряване и износване, докато активът стои неизползван, често водят до намаляване на икономическите ползи, които е могло да бъдат получени от актива. Следователно при определянето на полезния живот на актива се отчитат всички посочени по-долу фактори:

57 Полезният живот на един актив се определя от гледна точка на очакваната полезност на актива за предприятието. Политиката за управление на активите на предприятието може да включва освобождаване от активите след определен период от време или след потребяването на определена част от икономическите ползи, съдържащи се в актива. Следователно полезният живот на актива може да е по-кратък от икономическия му живот. Приблизителната оценка на полезния живот на актива е въпрос на преценка въз основа на опита на предприятието с подобни активи.

58 Земята и сградите са делими активи и счетоводно се отчитат поотделно, дори когато са придобити заедно. С някои изключения, като например кариери и терени (площадки), използвани като депо за отпадъци, земята има неограничен полезен живот и следователно не се амортизира. Сградите имат ограничен полезен живот и следователно са амортизируеми активи. Увеличението на стойността на земята, върху която е построена дадена сграда, не се отразява върху определянето на амортизируемата стойност на сградата.

59 Ако цената на придобиване на земята включва разходите за демонтаж, преместване и възстановяване на терена (обекта), тази част от актива земя се амортизира през периода, през който са получавани ползи чрез извършването на тези разходи. В някои случаи самата земя може да има ограничен полезен живот и тогава тя се амортизира по начин, който отразява ползите, които ще бъдат извлечени от нея.

60  Използваният метод на амортизация отразява модела, по който се очаква бъдещите икономически ползи да бъдат потребени от предприятието.

61  Методът на амортизация, прилаган за актив, се преглежда най-малко при приключване на финансовата година и ако е настъпила значителна промяна в очаквания модел на потребяване на бъдещите икономически ползи, съдържащи се в този актив, методът се променя, за да отрази променения модел. Такава промяна се отчита като промяна в приблизителна счетоводна оценка в съответствие с МСС 8.

62 Различни методи на амортизация може да бъдат използвани за систематично разпределение на амортизируемата стойност на актив през неговия полезен живот. Тези методи включват линейния метод, метода на намаляващия остатък и метода според количеството на произведената продукция. Линейната амортизация води до постоянна квота (отчисление) през целия полезен живот, ако остатъчната стойност на актива не се променя. Методът на намаляващия остатък води до намаляваща квота през полезния живот на актива. Методът според количеството на произведената продукция води до амортизационна квота, основана на очакваната употреба или продукция. Предприятието избира метода, който най-добре отразява очаквания модел на потребяване на бъдещите икономически ползи, съдържащи се в актива. Методът се прилага последователно през всеки следващ период, освен ако настъпи промяна в очаквания модел на потребяване на тези бъдещи икономически ползи.

62A Нецелесъобразен е метод на амортизация, който се основава на приходите, генерирани от дейност, която включва използването на даден актив. Приходите, генерирани от дейност, която включва използването на даден актив, като цяло отразява фактори, различни от потребяването на икономическите ползи от актива. Например приходите се влияят от други входящи материали и процеси, дейностите по продажба и промените в продажните обеми и цени. Ценовият компонент на приходите може да бъде повлиян от инфлацията, която не се отразява върху начина, по който активът се потребява.

63 За да определи дали отчетен обект от категорията на имотите, машините и съоръженията е обезценен, предприятието прилага МСС 36 Обезценка на активи. В посочения стандарт се пояснява начина, по който предприятието преразглежда балансовата стойност на своите активи и по който определя възстановимата стойност на актива и кога се признава или се възстановява загуба от обезценка.

64 [Заличен]

65   Компенсацията от трети лица за отчетни обекти от категорията на имотите, машините и съоръженията, които са обезценени, погинали или изоставени, се включва в печалбата или загубата, когато компенсацията стане получаема (т.е. вземане).

66 Обезценките и погиването на отчетни обекти от категорията на имотите, машините и съоръженията, съответните вземания или плащания на компенсация от трети страни и всяка последваща покупка или създаване (строителство) на заменящи активи са отделни икономически събития и се отчитат поотделно, както следва: