(1)

Европейският съвет от Лисабон от 23 и 24 март 2000 г. акцентира върху необходимостта да се ускори изграждането на вътрешния пазар на финансови услуги и определи 2005 г. като краен срок за изпълнение на Плана за действие в областта на финансовите услуги, изготвен от Комисията, а също така обърна внимание на необходимостта да се предприемат стъпки към увеличаване на сравнимостта на финансовите отчети, подготвяни от публично търгувани дружества.

(2)

За да допринесат за по-доброто функциониране на вътрешния пазар, публично търгуваните дружества следва да изпълняват изискването за приложение на единни висококачествени международни счетоводни стандарти при подготвянето на своите консолидирани финансови отчети. Освен това е важно финансовите стандарти за отчетност, прилагани от дружествата в Общността—участници на финансовите пазари, да се приемат от всички държави и да бъдат глобални стандарти в действителност. Това предполага нарастващо сближаване на счетоводните стандарти, използвани понастоящем в различните държави, като крайната цел е достигане на единни глобални счетоводни стандарти.

(3)

Директива 78/660/ЕИО на Съвета от 25 юли 1978 г. относно счетоводните отчети на някои видове дружества ( 4 ), Директива 83/349/ЕИО на Съвета от 13 юни 1983 г. относно консолидираните счетоводни отчети ( 5 ), Директива 86/635/ЕИО на Съвета от 8 декември 1986 г. относно годишните счетоводни отчети и консолидираните счетоводни отчети на банки и други финансови институции ( 6 ) и Директива 91/674/ЕИО на Съвета от 19 декември 1991 г. относно годишните счетоводни отчети и консолидираните счетоводни отчети на застрахователните предприятия ( 7 ), са също адресирани към публично търгуваните дружества от Общността. Изискванията към отчетите, залегнали в тези директиви, не могат да осигурят високо равнище на прозрачност и сравнимост на финансовите отчети от страна на публично търгуваните дружества от Общността, което е необходимо условие за изграждането на цялостния капиталов пазар, който да работи ефективно, гладко и резултатно. По тази причина е необходимо да се допълни правната рамка, прилагана по отношение на публично търгуваните дружества.

(4)

Целта на настоящия регламент е да допринесе за ефективното функциониране на капиталовия пазар. Защитата на инвеститорите и запазването на доверието във финансовите пазари също представляват важни аспекти на оформянето на вътрешния пазар в тази област. Настоящият регламент засилва свободата на движение на капитали на вътрешния пазар и спомага дружествата от Общността да се конкурират на равна основа за финансовите ресурси, с които разполагат капиталовите пазари на Общността, а също така световните капиталови пазари.

(5)

Важно е за конкурентоспособността на капиталовите пазари на Общността да се постигне сближаване на стандартите, използвани в Европа за подготвяне на финансовите отчети, с международните счетоводни стандарти, които могат да се използват в глобален мащаб за презгранични транзакции или за транзакции, включени в различни списъци по света.

(6)

На 13 юни 2000 г. Комисията публикува своето съобщение относно „Стратегия на Европейския съюз за финансовите отчети: бъдещи насоки“, в което се предлага всички публично търгувани дружества от Общността да подготвят своите консолидирани финансови отчети в съответствие с единни, унифицирани счетоводни стандарти с наименование „Международни счетоводни стандарти (IAS)“ най-късно до 2005 г.

(7)

Международните счетоводни стандарти (IAS) са разработени от Комитета по международните счетоводни стандарти (IASC), чиято цел е да разработи унифицирани счетоводни стандарти в световен мащаб. Във връзка с преструктурирането на IASC новият съвет на 1 април 2001 г., като едно от първите си решения, преименува IASC в Съвет по международните счетоводни стандарти (IASB), а що се отнася до бъдещите международни счетоводни стандарти, те бяха преименувани от Международни счетоводни стандарти в Международни стандарти за финансови отчети (IFRS). Тези стандарти би трябвало, доколкото е възможно и при условие че осигурят висока степен на прозрачност и сравнимост на финансовата отчетност в Общността, да станат задължителни за използване от всички публично търгувани дружества в Общността.

(8)

Мерките, необходими за изпълнението на настоящия регламент, следва да се приемат в съответствие с Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г., очертаващо процедурите за упражняване на правомощията, дадени на Комисията ( 8 ), и във връзка с декларацията, направена от Комисията в Европейския парламент на 5 февруари 2002 г. относно приложението на законодателството в областта на финансовите услуги.

(9)

За да се приеме даден международен счетоводен стандарт за приложение в Общността, необходимо е, първо, той да отговаря на основното изискване на горепосочените директиви на Съвета, т. е. да гарантира, че неговото приложение води до вярна и справедлива представа за финансовото състояние на дадено предприятие — този принцип е разгледан в светлината на посочените директиви на Съвета, без да предполага стриктно спазване на всяка една разпоредба на директивите; второ, че в съответствие със заключенията на Съвета от 17 юли 2000 г. този стандарт е препоръчителен за интереса на Европейската общност, и на последно място, че той отговаря на основните критерии по отношение на качеството на информацията, необходима, за да бъдат финансовите отчети полезни за потребителите.

(10)

Счетоводният комитет за техническа помощ следва да осигурява експертна помощ и поддръжка на Комисията в оценяването на международните счетоводни стандарти.

(11)

Механизмът за одобрение следва да действа експедитивно по отношение на предложените международни счетоводни стандарти, а също да бъде средство за обсъждане, отразяване и обмен на информация, свързана с международните счетоводни стандарти сред главните заинтересовани страни, и по-специално експертите, работещи по националните счетоводни стандарти, надзорници в областта на ценните книжа, банковото дело и застраховането, централните банки, включително Европейската централна банка, счетоводителите, потребителите и експертите, изготвящи финансовите отчети. Механизмът трябва да е средство, насърчаващо всеобщото разбиране на приетите международни счетоводни стандарти в Общността.

(12)

В съответствие с принципа на пропорционалност мерките, предвидени в настоящия регламент и правещи задълвително въвеждането на единни международни счетоводни стандарти, които да се прилагат за публично търгуваните дружества, са необходими за достигане на ефективното и рентабилно функциониране на капиталовите пазари в Общността, а по този начин и за изграждането на вътрешния пазар.

(13)

В съответствие със същия принцип е необходимо, що се отнася до годишните финансови отчети, да се остави на държавите-членки възможността да разрешат изготвянето им или да изискват от публично търгуваните дружества да ги изготвят съобразно с международните счетоводни стандарти, приети съгласно процедурата, предвидена в настоящия регламент. Държавите-членки могат да вземат решение, също така, да предоставят разрешение или изискване по отношение на други дружества във връзка с подготовката на консолидираните им баланси и/или годишните счетоводни отчети.

(14)

С цел да се улесни обменът на мнения и да се позволи на държавите-членки да координират позициите си, Комисията следва периодично да информира Счетоводния регулаторен комитет относно действащите проекти и дискусионните материали, да посочва общите насоки и излага проектодокументите, издавани от Съвета по международните счетоводни стандарти, както и относно логически произтичащата техническа работа на Счетоводния комитет за техническа помощ. Важно е също така Счетоводният регулаторен комитет да бъде информиран на ранен етап дали Комисията възнамерява да не предложи приемането на даден международен счетоводен стандарт.

(15)

По време на обсъжданията и изработването на позициите по документите и материалите, издадени от Съвета по международните счетоводни стандарти в процеса на разработване на международните счетоводни стандарти (IFRS и SIC-IFRIC), Комисията следва да вземе под внимание важността на избягването на конкурентните пречки пред европейските дружества, работещи на световния пазар, и в максимална степен да се обърне внимание на възгледите, изразени от делегациите в Счетоводния регулаторен комитет. Комисията има представители в учредителните органи на Съвета по международните счетоводни стандарти.

(16)

Ключов за укрепването на доверието на инвеститорите във финансовите пазари е подходящият и строг режим на прилагане на стандартите. Съгласно член 10 от Договора се изисква от държавите-членки да предприемат необходимите мерки с цел да се осигури съгласуваност с международните счетоводни стандарти. Комисията възнамерява да влезе във връзка с държавите-членки, изключително чрез Европейския комитет на регулаторите на ценни книжа (ЕКРЦК), за разработване на общ подход за прилагането на стандартите.

(17)

В допълнение, необходимо е да се позволи на държавите-членки да отложат приложението на отделни разпоредби до 2007 г. за дружествата, чиито акции се търгуват публично в рамките на Общността и на регулирания пазар на трети страни, които вече прилагат международните счетоводни стандарти като първична основа за изработване на консолидираните си отчети, както и за дружества, които притежават само публично търгувани дългови ценни книжа. От решаващо значение е обаче фактът, че най-късно до 2007 г. единните международни счетоводни стандарти (IAS) ще се прилагат по отношение на всички публично търгувани дружества от Общността на нейния регулиран пазар.

(18)

С цел да се позволи на държавите-членки и дружествата да извършат необходимото адаптиране, за да стане възможно приложението на международните счетоводни стандарти, необходимо е определени разпоредби да се приложат едва през 2005 г. Необходимите разпоредби следва да се изпълнят, когато международните счетоводни стандарти се приложат за първи път от дружествата в резултат от влизането в сила на настоящия регламент. Тези разпоредби следва да се съставят на международно равнище, за да се осигури международно признаване на взетите решения,