1.Заключения и препоръки

1.1ЕИСК приветства предложенията, направени в Европейската стратегия за полагане на грижи за действия на равнището на ЕС и на национално равнище за укрепване на инфраструктурата за полагане на грижи в Европа въз основа на подход за цялото общество, и оценява положително призива, отправен в нея чрез предложенията на Съвета, за по-качествени услуги през целия жизнен цикъл.

1.2ЕИСК подновява предложението си за създаване на Европейска гаранция за полагане на грижи, за да се гарантира достъп през целия живот до финансово достъпни и качествени здравни услуги и грижи за всички, живеещи в ЕС. Този инструмент ще допринася за успешното прилагане, за да се преодолее недостигът на грижи и насърчаване на достойни условия на труд за лицата, полагащи грижи, включително лицата, полагащи неформални грижи.

1.3ЕИСК подчертава значението на подкрепата за семействата в тяхната основна роля. Това включва инвестиции извън социалните политики и в общностите. Когато семействата получават подходяща подкрепа, при всичките различия между тях, те действат като защитна мрежа и са съществени елементи за устойчива система за полагане на грижи, основана на солидарност. От решаващо значение е да се подчертае, че е важно да се даде приоритет на финансовата достъпност и непрекъснатостта на услугите за полагане на грижи в отговор на сътресения.

1.4ЕИСК играе ключова роля за повишаване на осведомеността чрез събиране и разпространение на ключови елементи от добрите практики сред социалните партньори и организациите на гражданското общество по отношение на инструментите и инфраструктурата, както и чрез споделяне на нови форми на услуги за полагане на грижи. ЕИСК призовава за отпускане на специални бюджети за картографиране на нуждите на получателите на грижи, доставчиците на грижи и лицата, полагащи грижи в домашни условия.

1.5Равенството между половете трябва да продължи да бъде от основно значение за осъществяването на Стратегията, включително чрез действия за противодействие на вредните стереотипи, свързани с пола, които подкопават секторите на официалните и неформалните грижи. ЕИСК отново заявява, че следва да се положат усилия за стимулиране на повече мъже да се присъединят към работната сила в областта на грижите и да се гарантира по-добро разпределение на грижите в рамките на домакинствата.

1.6ЕИСК подчертава необходимостта от използване на подход за целия жизнен цикъл с цел насърчаване на остаряването в добро здраве и активния живот на възрастните хора, като същевременно се предотвратява и осигурява защита от възрастова дискриминация и други форми на дискриминация, насилие над възрастни хора, малтретиране и стереотипи. ЕИСК призовава за разработването на Европейска стратегия за възрастните хора.

1.7ЕИСК призовава да бъдат мобилизирани всички ресурси, за да се отговори на нарастващото и разнообразно търсене на грижи: трябва да се отпусне подходящо финансиране за инфраструктурата за полагане на грижи и лицата, полагащи грижи, за да се повишат растежът и заетостта. Трябва да се мобилизират всички доставчици на здравни грижи при строги рамки за осигуряване на качеството. Държавите членки трябва да насърчават създаването на качествени работни места и да гарантират, че работните места в областта на социалните грижи са привлекателни, подходящо заплатени, ценени и предлагат перспективи за професионално развитие.

1.8ЕИСК насърчава по-доброто предоставяне на данни за участието на децата в образованието и грижите в ранна детска възраст, за да се гарантира съпоставимост и наличие на по-изчерпателна информация за разработването и прилагането на реформи.

1.9ЕИСК изисква институциите на ЕС да създадат експертна група на високо равнище по дългосрочните грижи, в която двата пола да са равно представени и която да придаде официален характер на сътрудничеството, като обедини всички участници и техните организации за създаване на услугите за полагане на грижи на утрешния ден 1 . Препоръчва се също така пълноценното участие по време на цикъла на изготвяне на политиката на получателите на грижи и доставчиците на грижи, както и техните организации.

1.10ЕИСК подчертава, че трябва да се вземат предвид мобилността на специалистите в областта на грижите и трудовата миграция от държави извън ЕС, съчетани с инструменти за постигане на съответствие между търсенето и предлагането, както и признаване на квалификациите, и отбелязва, че в Стратегията не се отчита в достатъчна степен множеството работници без документи, които вече предоставят грижи в Европа.

1.11ЕИСК призовава за средносрочен преглед на препоръките въз основа на мониторинга на целите от Барселона и общите цели на реформите в областта на дългосрочните грижи след цикъла на финансиране от ЕС.

2.Цели и обхват на становището

2.1ЕИСК приветства предложенията, представени в Европейската стратегия за полагането на грижи (стратегията), за действия на равнището на ЕС и на национално равнище за укрепване на инфраструктурата за полагане на грижи в Европа чрез подкрепа както за получателите на грижи (от раждането до напреднала възраст), така и за доставчиците на грижи (формални и неформални). ЕИСК приветства аналитичния подход на съобщението за установяване на слабостите, затрудненията и проблемните области, които засягат предоставянето на интегрирани качествени грижи.

2.2Стратегията е в съответствие с Плана за действие на Европейската комисия от 2021 г. за прилагането на Европейския стълб на социалните права и предоставя полезни насоки на държавите членки за достъпни, адекватни и качествени грижи, заедно с амбициозни цели относно образованието и грижите в ранна детска възраст (ОГРДВ) и инструменти за добро управление за мониторинг на действията в областта на дългосрочните грижи (ДСГ). Стратегията се основава на съществуващите рамки на ЕС 2 , което ѝ придава хоризонтален характер за преодоляване на недостига на грижи и за утвърждаване на правата на лицата, полагащи грижи, и на получателите на грижи.

2.3Съществуват множество проучвания и становища, които да насочват изпълнението, като предлагат информация и данни за няколко аспекта на грижите, включително пола 3 , 4 , разходите за неформални грижи 5 , 6 , системите за дългосрочните грижи в Европа 7 , работната сила и условията на труд 8 , 9 .

2.4Европейският парламент подчерта значението на достъпността и наличието на обществени грижи, както и че гражданите имат действителен избор от услуги, които са подходящи за тях и техните семейства (семейни грижи, грижи в общността, ориентирани към пациента грижи, персонализирани грижи или други форми на грижи 10 ).

3.Общи бележки

3.1ЕИСК приветства факта, че в стратегията се признава, че грижите са отговорност на обществото като цяло, а не само на семействата, и оценява положително и двете предложения за препоръки на Съвета, в които се призовава за по-качествени услуги за всички през целия жизнен цикъл. Комитетът подкрепя промяна на социалната парадигма по отношение на начина, по който грижите се оценяват и предоставят в ЕС, като така се преодоляват различните културни аспекти и националните различия.

3.2Стратегията има за цел да пренасочи европейския дебат относно грижите към устойчив и основан на правата на човека модел за грижи, който насърчава равенството между половете във формалните и неформалните грижи и гарантира човешкото достойнство, независимия живот и приобщаването в общността. Устойчивостта и адекватността на системите за полагане на грижи в целия ЕС бяха подложени на изпитание по време на пандемията от COVID-19, която увеличи мащаба на структурните проблеми като недостатъчното финансиране и недостига на персонал.

3.3Една ефективна стратегия изисква трансформиращ и амбициозен подход, който поставя в центъра ѝ основните права и потребности на получателите на грижи и доставчиците на грижи, включително чрез тяхното пълноценно и смислено участие в консултациите и вземането на решения.

3.4ЕИСК подчертава, че мерките за превенция, хабилитация и рехабилитация следва да бъдат неразделна част от изпълнението на стратегията. Действията следва да се съсредоточат във все по-голяма степен върху ранната намеса, остаряването в добро здраве и активния живот на възрастните хора, превантивните мерки и подкрепата за автономност, които могат да сведат до минимум необходимостта от прибягване до дългосрочни грижи и да увеличат приобщаването в обществото и активното гражданство, по-специално чрез създаването на всеобхватна европейска стратегия за възрастните хора.

3.5Като припомня опита от строгите икономии по време на неотдавнашните финансова и икономическа кризи, ЕИСК подчертава необходимостта да се даде приоритет на финансовата достъпност и непрекъснатостта на услугите за полагане на грижи в отговор на настоящите сътресения, свързани с войната в Украйна, енергийната криза и настоящата криза със стандарта на живот.

3.6ЕИСК приветства интегрирането на принципа на равенство между половете в стратегията. В сектора на грижите, формални и неформални, преобладават жените. В ЕС 29 % от жените заявяват, че основната причина да не са активни на пазара на труда или да работят на непълно работно време са задълженията за полагане на грижи, в сравнение с едва 6 % от мъжете 11 . Това небалансирано разпределение на отговорностите за полагане на грижи се оценява на 242 милиарда евро годишно 12 . Препоръките са полезни насоки за държавите членки за преодоляване на свързаните с пола стереотипи, разликите в заплащането на жените и мъжете, в пенсиите и в полагането на грижи.

3.7ЕИСК подчертава значението на семейните и неформалните грижи като елемент от устойчивите системи за полагане на грижи и призовава за бързо картографиране на нуждите и реалностите на този вид грижи. Необходимо е те да бъдат признати за партньори за осигуряване на непрекъснатост на грижите и да им се предостави цялостна подкрепа, като възможности за обучение със схеми за валидиране на уменията, и да се гарантира тяхното участие на пазара на труда и в социалния живот чрез комбинация от ресурси, услуги и време (във връзка с Директивата относно равновесието между професионалния и личния живот), като същевременно се осигури достъп до социални права, услуги за отдих и психично здраве 13 .

3.8ЕИСК приветства поставения акцент върху по-добрата защита на правата на полагащите грижи работници. Призовава държавите членки да преодолеят пропуските в прилагането на трудовото право на ЕС, да ратифицират Конвенция № 189 на МОТ, която предвижда стандарти за достойни условия на труд за домашните работници, и да предприемат стъпки за регулиране на положението на полагащите грижи лица, настанени в дома на работодателя 14 , включително работниците мигранти и мобилните работници. ЕИСК обаче отбелязва, че в стратегията не се отчита в достатъчна степен, че вече в Европа грижи предоставят множество работници без документи, и в нея следва да се постави акцент върху всички полагащи грижи работници, живеещи в ЕС, независимо от техния статут на миграция и пребиваване.

3.9ЕИСК приветства ангажимента за подобряване на условията на труд в сектора на грижите чрез осигуряване на повишаване на квалификацията и преквалификация и валидиране на уменията, увеличаване на заплатите, насърчаване на социалните и трудовите права, обръщане на внимание на физическите и психосоциалните рискове за здравето и преодоляване на рисковете от насилие и тормоз на работното място. Той призовава държавите членки да ратифицират Конвенция № 190 на МОТ относно насилието и тормоза в сферата на труда. Социалните партньори и правителствата трябва да работят заедно, за да сложат край на несигурните форми на труд по полагане на грижи и да изградят силни регулаторни и финансови рамки и рамки за колективно договаряне. Недостигът на квалифициран персонал в почти всички държави членки застрашава стандартите в областта на здравеопазването и грижите, особено на фона на демографските промени, мобилността на работниците и застаряването на населението.

4.Конкретни бележки

4.1ЕИСК отново подчертава спешната необходимост от разработване на специална европейска гаранция за полагане на грижи 15 като съществен елемент за успешното изпълнение на стратегията въз основа на комбинация от политики, практики и инструменти за финансиране, за да се гарантира, че действията по стратегията са изцяло интегрирани в националните правни рамки, рамки на политиката, финансиране и предоставяне на услуги. Определянето на стандарти е от решаващо значение за осигуряване на подобрения в сектора, както и тяхното проследяване 16 .

4.2Европейската стратегия за полагането на грижи следва да бъде допълнена със структуриран европейски план за изпълнение и схеми за финансиране. В много държави членки не се правят достатъчно публични инвестиции. Трябва да бъдат мобилизирани структурните и инвестиционните фондове на ЕС (ЕСФ+, ЕФРР), както и Механизмът за възстановяване и устойчивост (МВУ) и Инструментът за техническа подкрепа (ИТП) в подкрепа на държавите членки в специфични области, свързани с полагането на грижи (от разработването на политиките до изпълнението на услугите и мониторинга на въздействието), особено чрез социално отговорни обществени поръчки.

4.3Оценката на напредъка и въздействието върху получателите на грижи и доставчиците на грижи ще бъдат от основно значение. Специфичните технически насоки за изграждане на рамки за мониторинг и оценка биха могли да подпомогнат националните министерства със специфични насоки относно разработването на устойчиви модели на услуги за полагане на грижи, измерване на въздействието и показатели. Мониторингът от страна на Европейската комисия следва да включва доклади както относно политиката, така и относно финансирането, както и призив за средносрочен преглед на препоръките. Специфичните за всяка държава препоръки, давани в рамките на Европейския семестър, следва да бъдат по-добре насочени, за да помогнат на държавите членки да дадат приоритет на адекватното финансиране на грижите като продуктивни, устойчиви инвестиции, а не да ги считат за икономическа тежест.

4.4След приемането на двете препоръки на Съвета мерките и насоките следва бързо да бъдат включени в националните политически и правни уредби. ЕИСК подчертава значението на националните координатори за ДСГ за гарантиране на съгласуваност и за интегриране на грижите в други области, министерства и равнища на управление, надхвърлящи социалните и здравните политики (жилищно настаняване, транспорт, енергетика, икономика и др.).

4.5Подборът на нежелания риск, комерсиализацията и стремежът към приходи и печалба от грижи и здравеопазване могат да изострят неравенствата по отношение на достъпа до грижи. Необходими са пропорционални мерки за контрол, за да се предотвратят нездравословни практики и да се осигурят солидни гаранции за висококачествени услуги и правилно използване на средствата. Дългосрочните грижи и ОГРДВ на равнището на държавите членки се нуждаят от силни системи за социална закрила и качествени обществени услуги, въз основа на солидарност, социални инвестиции и участниците в социалната икономика — например взаимоспомагателни дружества, за да се предоставят различни видове финансиране и системи за поделяне на разходите за грижи в общността и домашни грижи от подходящо обучени лица, полагащи грижи 17 . За да се финансират разпоредбите, следва да се предвидят алтернативи на социалноосигурителните вноски 18 . Трябва да се разглежда възможността за включване на доброволна подкрепа от организации с нестопанска цел, които са от полза както за системите за полагане на грижи, така и за здравните системи, но не и като мярка за намаляване на разходите.

4.6Що се отнася до националните правомощия и субсидиарността, Европейската комисия следва да гарантира, че висококачествените услуги за полагане на грижи, разработени от държавите членки, са приобщаващи. Стратегията трябва да гарантира, че всяко лице, нуждаещо се от грижи, има пълноценен и равнопоставен достъп до услугите, по-специално чрез силни и обвързващи рамки за качество. Специално внимание следва да се обърне на групите, които обикновено са изключени, като ромите, мигрантите и т.н., както и на ефекта от междусекторната и структурната дискриминация. Това означава, че инфраструктурата за полагане на грижи да е достъпна в отдалечени райони и слабо населени райони.

4.7Инвестирането в цифрова инфраструктура може да улесни ефективното планиране и предоставяне на грижи, за съхраняване, обмен и съобщаване на информация между различните доставчици на здравни и социални грижи, даващи възможност за ефективно наблюдение на качеството и равния достъп. Ако са напълно приобщаващи и достъпни, множество възможности, като помощни технологии, превантивни мерки, роботика, дистанционно здравеопазване и много други, могат да подпомогнат разпространението, непрекъснатостта, координацията и високото качество на услугите за полагане на грижи.

4.8В предложената препоръка относно дългосрочните грижи се отбелязва, че освен това системите трябва да отговарят на нуждите от подкрепа на хората с увреждания, като същевременно се прави ясно позоваване на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания. Комисията следва да гарантира, че средствата на ЕС, мобилизирани в рамките на стратегията, са съобразени с целта за деинституционализация и се използват за подкрепа на приобщаването чрез развитието на услуги в общността с добре обучена работна сила 19 . ЕИСК отново подчертава необходимостта от подкрепа за децата и родителите с увреждания 20 и приветства този акцент в препоръката за ОГРДВ.

5.Изпълнение на препоръката за ОГРДВ

5.1ЕИСК подкрепя преразглеждането на целите от Барселона, за да се подобри наличието на достъпни, финансово приемливи, приобщаващи и качествени грижи за деца. Държавите членки, които са постигнали или надхвърлили целите, следва да се съсредоточат повече върху осигуряването на стандарти за качество и разработването на различни форми на ОГРДВ в зависимост от различните възрастови групи. Целите за увеличаване на наличието на ОГРДВ трябва да вървят ръка за ръка с рамки за осигуряване на качество и достойни условия на труд. Държавите членки следва да работят върху показатели за наблюдение на достъпа до моделите за грижи в съответствие с националните предпочитания и различия, като същевременно изпълняват целите, стандартите за качество и други на преразгледаните цели.

5.2ЕИСК приветства призива да се гарантира, че всички деца имат законно право на достъп до качествени услуги, както и взаимодействието на стратегията с Европейската гаранция за децата, като се развива нейният подход, обхващащ няколко поколения, който е от решаващо значение за равновесието между професионалния и личния живот и за благосъстоянието на семейството. Свободният достъп до ОГРДВ за семействата в нужда трябва да бъде допълнен от набор от мерки, сред които са безплатна храна, безплатни хигиенни продукти (напр. пелени) и помощ за физическото и умственото развитие (фини двигателни умения, говорна и езикова терапия и др.).

5.3ЕИСК приветства позоваванията на рамките на ЕС за равенство и на децата в уязвимо положение, за да се създадат приобщаващи системи, зачитащи всички форми на семейството. Действията, които трябва да бъдат осъществени, следва да включват информационни дейности, обучение на персонала относно правата на ползвателите на услуги и относно приобщаването и предубежденията. ЕИСК приветства по-специално предложенията за осигуряване на подходящо съотношение деца/служители, продължаващо професионално обучение на персонала и включване сред показателите на изискванията за време, което е от особено значение за децата с увреждания, които често имат достъп само частично до ОГРДВ.

5.4Моделите на добри практики в областта на ОГРДВ трябва да бъдат в основата на мерките за изпълнение на препоръката на Съвета, подкрепени от поднационални политики и рамки за финансиране, с разпределянето на специфични бюджети за картографиране на нуждите на получателите и доставчиците на грижи, както и чрез тестване на нови форми на услуги за полагане на грижи. В центъра на вниманието следва да останат правата на децата. Децата се нуждаят от здравословна и благоприятна среда в ранна възраст, независимо дали чрез семейни или професионални грижи; поради това трябва да има различни модели за полагане на грижи (дневни центрове, детски ясли, детегледачи, асистенти за майки, детски групи, извънучилищни грижи), от които да могат да се избират, като се вземат предвид нуждите за развитието на децата в различна възраст.

6.Изпълнение на препоръката за ДСГ

6.1ЕИСК призовава за силни планове за прилагане, които да обхващат целия спектър на дългосрочните грижи. Европейската комисия следва да придаде официален характер на сътрудничеството чрез създаване на експертна група на високо равнище по въпросите на дългосрочните грижи, която да обединява социалните партньори, организациите на гражданското общество, националните координатори, бенефициерите на дългосрочни грижи, по-специално възрастните хора и хората с увреждания, както и други подходящи експерти и специалисти. За да се осигури информация за работата на групата, може да бъде създадена публична онлайн платформа за събиране на данни и научни изследвания и за насърчаване на споделянето на добри практики.

6.2ЕИСК прие няколко становища относно предоставянето на дългосрочни грижи в ЕС 21 , в които се подчертава необходимостта от инвестиции във висококачествени, устойчиви и достъпни грижи за всички. ЕИСК подчертава необходимостта от максимално допълване и взаимодействие между всички доставчици на здравни грижи и здравни услуги както в публичния, така и в частния сектор (със и без стопанска цел), за да се постигне здравно осигуряване за всички, като се отчитат добрите практики в държавите членки.

6.3ЕИСК приветства констатацията, направена в предложението за ДСГ, за значението на участниците в социалната икономика като доставчици на услуги. ЕИСК насърчава Комисията да проучи допълнително начини за създаване на структурирани линии за комуникация между участниците в социалната икономика и европейските институции в политическото пространство за дългосрочни грижи.

6.4ЕИСК отбелязва, че различните инициативи в рамките на екологичния и цифровия преход могат да използват цялото значение на технологиите за създаване, преосмисляне и обновяване на жилищния фонд по по-приобщаващ и устойчив начин.

6.5Моделите на добри практики за дългосрочни грижи могат да включват по‑структурирана и ефективна домашна подкрепа, както и нови алтернативи за жилищно настаняване, като например защитени жилища, жилища под надзор или жилища в общността, структури за съжителство или други алтернативи, в съответствие с нуждите и предпочитанията на получателите на грижи и въз основа на законно одобрени рамки за качество. Следва да се обмислят и други видове модели на грижи, за да се обхване пълният спектър от грижи в рамките на интегриран подход, като подкрепа за психичното здраве, семейни центрове, групи за подпомагане на родителите и подкрепа за краткосрочно жилищно настаняване, по начин, който улеснява прехода от един модел към друг с промяна в интензивността или естеството на необходимите услуги, без да се нарушава непрекъснатостта на грижите.

Брюксел, 24 януари 2023 г.

Christa Schweng

председател на Европейския икономически и социален комитет

_____________

(1)    Становище на ЕИСК относно „Съвместно създаване на услуги от общ интерес като принос към по-силна демокрация на участието в ЕС“, ОВ C 486, 21.12.2022 г., стр. 76 .

(2)    Европейската стратегия за правата на хората с увреждания за периода 2021 г.—2030 г., Гаранцията за децата, Европейската стратегия за правата на детето, Директивата относно равновесието между професионалния и личния живот, Стратегията за равенство между половете и други съответни инициативи в рамките на Европейския стълб на социалните права.

(3)    Gender inequalities in care and pay in the EU (Неравенства между жените и мъжете по отношение на полагането на грижи и заплащането в ЕС): https://eige.europa.eu/publications/gender-inequalities-care-and-pay-eu .

(4)    Индекс за равенството между половете: https://eige.europa.eu/gender-equality-index/2022 .

(5)    Какво ще стане, ако работата по полагане на грижи бъде призната за двигател на устойчивия растеж? : https://epthinktank.eu/2022/09/07/what-if-care-work-were-recognised-as-a-driver-of-sustainable-growth/ .

(6)    Проучване на честотата и разходите за неформални дългосрочни грижи: https://ec.europa.eu/social/main.jsp?catId=738&langId=en&pubId=8423&furtherPubs=no .

(7)    Дългосрочни грижи в ЕС през 2021 г.: https://ec.europa.eu/social/main.jsp?catId=738&langId=en&pubId=8396 .

(8)    Long-term care workforce: Employment and working conditions („Работещи в сектора на дългосрочните грижи: заетост и условия на труд“): https://www.eurofound.europa.eu/publications/customised-report/2020/long-term-care-workforce-employment-and-working-conditions .

(9)    Становище на ЕИСК относно „Стратегия за бъдещето на Европа относно работната сила в областта на здравеопазването и полагането на грижи“, ОВ C 486, 21.12.2022 г., стр. 37 .

(10)    Резолюция на Европейския парламент от 22.6.2022 г. „Доклад към общи европейски действия в областта на грижите“.

(11)    EIGE, пак там.

(12)    Проучване на ЕП, пак там.

(13)    Европейска харта за лицата, полагащи грижи за членове на семейството: https://coface-eu.org/european-charter-for-family-carers/ .

(14)     ОВ С 487, 28.12.2016 г., стр. 7 .

(15)    Становище на ЕИСК относно „Стратегия за бъдещето на Европа относно работната сила в областта на здравеопазването и полагането на грижи“, ОВ C 486, 21.12.2022 г., стр. 37 .

(16)    ОИСР. 2019 г. Подобряване на качеството на здравеопазването в Европа — характеристики, ефективност и изпълнение на различни стратегии.

(17)    Становище на ЕИСК относно „Въздействието на социалните инвестиции върху заетостта и публичните бюджети“, OB C 226, 16.7.2014 г., стр. 21 .

(18)    Доклад от проява: Европейски системи за полагане на грижи: Солидарност и устойчивост — съвместими или противоположни понятия?: https://www.aim-mutual.org/mediaroom/event-report-european-care-systems-solidarity-and-sustainability-friends-or-foes/ .

(19)    Европейска експертна група по прехода от институционални грижи към грижи в общността, Насоки на ЕС относно независимия живот и включване в общностите и Контролен списък за Фондове на ЕС за насърчаване на независимия живот и деинституционализацията .

(20)    Становище на ЕИСК ОВ C 75, 28.2.2023, стр. 75 .

(21)     OВ C 129, 11.4.2018 г., стр. 44 ; OВ C 487, 28.12.2016 г., стр. 7 ; OВ C 204, 9.8.2008 г., стр. 103 ; Брошура и становище на ЕИСК относно „Икономическа, технологична и социална промяна в авангардните здравни услуги за възрастните хора“; OВ C 240, 12.5.2022 г., стр. 10 ; ОВ C 194, 12.5.2022 г., стр. 19 .