EUR-Lex Access to European Union law

Back to EUR-Lex homepage

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document C(2021)4335

ДЕЛЕГИРАН РЕГЛАМЕНТ (ЕС) .../... НА КОМИСИЯТА за изменение на Делегиран регламент (ЕС) 2016/1675 за допълване на Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета чрез добавянето на Буркина Фасо, Каймановите острови, Хаити, Йордания, Мали, Мароко, Филипините, Сенегал и Южен Судан в таблицата в точка I от приложението и заличаването на Бахамските острови, Ботсуана, Гана, Ирак и Мавриций от тази таблица

C/2021/4335 final

ОБЯСНИТЕЛЕН МЕМОРАНДУМ

1.КОНТЕКСТ НА ДЕЛЕГИРАНИЯ АКТ

В член 9, параграф 1 от Директива (ЕС) 2015/849 за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма, изменена с Директива (ЕС) 2018/843, се предвижда, че с цел защита на правилното функциониране на вътрешния пазар трябва да бъдат идентифицирани третите държави, в чиято национална уредба за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма съществуват стратегически слабости, които представляват съществена заплаха за финансовата система на Съюза („високорискови трети държави“). С член 9, параграф 2 от посочената директива Комисията се оправомощава да приема делегирани актове за определяне на високорисковите трети държави, като взима предвид стратегическите им слабости и излага критериите, на които е основала оценката си. Делегираните актове трябва да се приемат в срок от един месец след установяването на стратегическите слабости. По силата на член 18а от Директива (ЕС) 2015/849 държавите членки трябва да изискват от задължените субекти да предприемат мерки за разширена комплексна проверка на клиента при установяването на делови отношения или извършването на сделки, включващи трети държави, които Комисията е определила като високорискови.

На 14 юли 2016 г. Комисията прие Делегиран регламент (ЕС) 2016/1675, с който бяха определени няколко трети държави, в чиято национална уредба за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма съществуват стратегически слабости, които представляват съществена заплаха за финансовата система на Съюза. Впоследствие посоченият делегиран регламент бе изменен с Делегиран регламент (ЕС) 2018/105, Делегиран регламент (ЕС) 2018/212, Делегиран регламент (ЕС) 2018/1467, Делегиран регламент (ЕС) 2020/855 и Делегиран регламент (ЕС) 2021/37.

На 7 май 2020 г. бе публикувана преработена методика за определяне на високорисковите трети държави, с която се заменя предишната 1 . Основните ѝ нови елементи са следните: засилено взаимодействие със Специалната група за финансови действия (FATF) при изготвянето на списъци; засилен диалог с третите държави; както и засилени консултации с държавите членки и Европейския парламент.

След последните изменения на Регламент (ЕС) 2016/1675 FATF актуализира своя списък на „Юрисдикции под засилено наблюдение“ [„Jurisdictions under Increased Monitoring“], както следва:

·На пленарното си заседание през февруари 2021 г. FATF добави към списъка Буркина Фасо, Каймановите острови, Мароко и Сенегал;

·На пленарното си заседание през юни 2021 г. FATF добави към списъка Хаити, Филипините и Южен Судан и заличи от списъка Гана;

·На пленарното си заседание през октомври 2021 г. FATF добави към списъка Йордания, Мали и Турция и заличи от списъка Ботсуана и Мавриций.

Освен това през четвъртото тримесечие на 2021 г. Комисията приключи оценката си по отношение на Бахамските острови и Ирак в съответствие с методиката си за определяне на високорисковите трети държави. В своята оценка Комисията стигна до заключението, че Бахамските острови са предприели мерки във връзка със стратегическите слабости, които преди това Комисията установи в тяхната уредба за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма. Освен това Комисията установи, че Ирак е постигнал съществен напредък при отстраняването на редица стратегически слабости, установени в предварителната оценка на Комисията. Поради това Бахамските острови и Ирак следва също така да бъдат заличени от списъка на ЕС на високорисковите трети държави.

Актуализациите на делегирания регламент трябва продължат, за да се отразява информацията от международните организации и органите по стандартизация в областта на борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма, като например публичните изявления на FATF, докладите за взаимна оценка или за подробна оценка, както и публикуваните доклади за последващи действия. Динамичното естество на заплахите, които пораждат изпирането на пари и финансирането на тероризма, улеснено от постоянното развитие на технологиите и средствата, с които разполагат престъпниците, изисква бързо и непрестанно адаптиране на нормативната уредба по отношение на високорисковите трети държави, за да се постигне ефективен подход към съществуващите рискове и да се предотврати възникването на нови рискове. Предвид интегрираността на финансовите системи, вътрешният пазар би бил изложен на сериозен риск от изпиране на пари и финансиране на тероризма, ако ЕС не добави в списъка си определените от FATF юрисдикции.

Следователно Делегиран регламент (ЕС) 2016/1675 следва да бъде изменен, като въз основа на посочените в Директива 2015/849/ЕС критерии се добавят третите държави, определени като притежаващи стратегически слабости, и се заличат онези, които вече не притежават стратегически слабости.

А. Добавяне в списъка в Делегиран регламент (ЕС) 2016/1675

В изпълнение на член 9, параграф 4 от Директива (ЕС) 2015/849 Комисията взе предвид по целесъобразност информацията от международните организации и органите по стандартизация в областта на борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма, по-специално скорошните публични изявления на FATF, списъка на FATF „Юрисдикции под засилено наблюдение“, докладите на групата за преглед на международното сътрудничество към FATF, както и докладите за взаимна оценка, изготвени от FATF и от регионалните органи от типа на FATF, относно стратегическите слабости в отделни трети държави.

По-специално Комисията прие, че в националните правни уредби на Буркина Фасо, Каймановите острови, Хаити, Йордания, Мали, Мароко, Филипините, Сенегал и Южен Судан за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма съществуват стратегически слабости, въз основа, сред останалото, и на факта, че през февруари, юни или октомври 2021 г. тези държави са били сред включените в списъка на FATF „Юрисдикции под засилено наблюдение“.

Следователно Комисията смята, че Буркина Фасо, Каймановите острови, Хаити, Йордания, Мали, Мароко, Филипините, Сенегал и Южен Судан отговарят на критериите по член 9, параграф 2 от Директива (ЕС) 2015/849. Ето защо тези държави следва да бъдат добавени в списъка в Делегиран регламент (ЕС) 2016/1675 като държави, в чиято национална уредба за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма съществуват стратегически слабости, които представляват съществена заплаха за финансовата система на Съюза.

Буркина Фасо, Каймановите острови, Хаити, Йордания, Мали, Мароко, Филипините, Сенегал, Южен Судан и Турция поеха писмен политически ангажимент на високо равнище за преодоляване на установените слабости и за тази цел разработиха план за действие с FATF. Комисията приветства тези ангажименти и призовава тези юрисдикции да приключат възможно най-бързо изпълнението на плана за действие в рамките на предложените срокове. FATF ще следи отблизо изпълнението на плановете за действие. С цел да се вземе предвид ангажираността им, заявена в контекста на FATF, тези високорискови трети държави са изброени в таблицата в точка I от приложението към делегирания регламент („Високорискови трети държави, които са поели писмен политически ангажимент на високо равнище за преодоляване на установените слабости и са разработили план за действие с FATF“).

По силата на член 18а от Директива (ЕС) 2015/849 задължените субекти във всички държави членки трябва да прилагат мерки за разширена комплексна проверка на клиента при деловите отношения или сделките, в които участват държавите, включени в списъка в Делегиран регламент (ЕС) 2016/1675. 

Б. Заличаване от списъка в Делегиран регламент (ЕС) 2016/1675

През 2020 г. FATF поздрави Бахамските острови за значителния напредък, постигнат при усъвършенстването на правната уредба за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма. Бахамските острови подобриха ефективността на системата си за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма и преодоляха съответните технически слабости, за да изпълнят поетите в плана им за действие ангажименти с оглед отстраняването на стратегическите слабости, установени от FATF през октомври 2018 г. Поради това през декември 2020 г. FATF заличи Бахамските острови от списъка на юрисдикциите под засилено наблюдение. Следователно Бахамските острови вече не са обект на засилено наблюдение от страна на FATF. През април 2021 г. Комисията определи допълнителни показатели, които Бахамските острови вече са изпълнили. Предприетите от Бахамските острови мерки са достатъчно широкообхватни и отговарят на необходимите изисквания, за да се счита, че установените стратегически слабости по член 9 от Директива (ЕС) 2015/849 са отстранени.

През юни 2018 г. FATF заличи Ирак от списъка на юрисдикциите под засилено наблюдение в следствие на предприетите от Ирак действия за укрепване на неговата система за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма и за преодоляване на съответните технически слабости, с цел да изпълни залегналите в неговия план за действие ангажименти и да отстрани стратегическите слабости, установени от FATF през октомври 2013 г. Обаче независимо от факта, че вече не е обект на засилено наблюдение от страна на FATF, Ирак не беше заличен от списъка на ЕС. През януари 2019 г. Комисията сподели с органите предварителна оценка на националната уредба на Ирак за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма, в която се посочват ключови стратегически слабости. В последствие бяха проведени редица срещи между представители на Комисията и иракските власти. Също така Комисията постоянно получаваше допълнителна информация от Ирак, за да може по-добре да следи напредъка на страната. В съответствие с постигнатия напредък Комисията потвърждава, че Ирак е предприел мерки, които са достатъчно широкообхватни и отговарят на необходимите изисквания, за да се счита, че установените стратегически слабости по член 9 от Директива (ЕС) 2015/849 са отстранени.FATF приветства значителния напредък, постигнат от Ботсуана, Гана и Мавриций при подобряването на нормативната уредба за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма, като отбеляза, че тези държави са разработили правната и регулаторната уредба, необходими за спазването на поетите в плановете им за действие ангажименти във връзка с установените от FATF стратегически слабости.

В анализа на Комисията се стигна до заключението, че въз основа на наличната информация на този етап не са налице стратегически слабости в националните уредби на Бахамските острови, Ботсуана, Гана, Ирак и Мавриций за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма. Бахамските острови, Ботсуана, Гана, Ирак и Мавриций засилиха ефективността на своите правни уредби за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма. Тези мерки са достатъчно широкообхватни и отговарят на необходимите изисквания, за да се счита, че установените стратегически слабости по член 9 от Директива (ЕС) 2015/849 са отстранени.

В. Други трети държави, публично посочени от FATF

През октомври 2021 г. FATF публично посочи Турция като държава, в чиято национална уредба за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма са налице стратегически слабости. Турция пое политически ангажимент на високо равнище да работи с FATF за засилване на ефективността на националната си уредба за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма. След приемането на доклада за взаимна оценка през октомври 2019 г. Турция постигна напредък по редица от препоръчаните в доклада действия за подобряване на своята система, включително чрез: обнародване на всеобхватна национална стратегия за органите, отговарящи за борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма; създаване на регистър на действителните собственици; укрепване на капацитета за стратегически анализ в рамките на звената за финансово разузнаване (ЗФР); повишаване на равнището на изземване на контрабандни парични средства през границите; преразглеждане на присъдите за финансиране на тероризма, за да се гарантира, че е налице стимул за правоприлагащите органи да разследват дейността по финансиране на тероризма независимо и успоредно с терористични престъпления; както и премахване на забавянето при прилагането на целенасочени финансови санкции по силата на резолюции на Съвета за сигурност на ООН, свързани с финансирането на тероризма и финансирането на разпространението на оръжия.

Турция изпълнява своя план за действие с FATF посредством: 1) отделяне на повече ресурси в рамките на ЗФР за надзор на спазването на изискванията на уредбата за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма във високорискови сектори и цялостно увеличаване на проверките на място; 2) прилагане на възпиращи санкции за нарушения на уредбата за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма, по-специално за нерегистрирани услуги за парични преводи и обменни бюра и във връзка с изискванията за адекватна, точна и актуална информация относно действителните собственици; 3) засилено използване на финансово разузнаване в подкрепа на разследванията на изпирането на пари и увеличаване на проактивното разпространение на информация от страна на ЗФР; 4) предприемане на по-сложни разследвания и наказателни преследвания във връзка с изпирането на пари; 5) определяне на ясни отговорности и измерими цели за изпълнение и показатели за органите, отговарящи за възстановяването на активи от престъпна дейност и за преследване на случаи, свързани с финансиране на тероризма, и използване на статистически данни за актуализиране на оценките на риска, а също и като основа при разработването на политиката; 6) провеждане на повече финансови разследвания по дела, свързани с тероризъм, даване на приоритет на разследвания и наказателни преследвания в областта на финансирането на тероризма, свързани с определени от ООН групи, както и мерки за разширяване на разследванията на финансирането на тероризма с цел установяване на мрежи за финансиране и подкрепа; 7) що се отнася до целенасочените финансови санкции съгласно резолюции 1373 и 1267 на Съвета за сигурност на ООН — изходящи искания и национални вписвания, свързани с посочените от ООН групи, в съответствие с рисковия профил на Турция; 8) цялостно прилагане на отчитащ риска подход при надзора на организациите с нестопанска цел, за да се предотвратят злоупотребите с цел финансиране на тероризма, да се достигне до широк кръг от организации с нестопанска цел в сектора и да се получи обратна връзка, като се гарантира, че прилаганите санкции са пропорционални на всички нарушения, както и да се предприемат стъпки, гарантиращи, че надзорът не нарушава или възпира законната дейност на организациите с нестопанска цел, като например набиране на средства.

Що се отнася до държавите кандидатки, в преработената методика е заложена възможността в оценката си Комисията да предвиди мерки при преговорите по присъединяване с цел ограничаване на риска във връзка с установените стратегически слабости. В този контекст и предвид изискванията на Директива (ЕС) 2015/849 Комисията изготви съвместно с Турция допълнителни мерки за ограничаване на риска. Комисията счита, че допълнителните мерки за ограничаване на риска позволяват оставащите слабости да бъдат преодолени в достатъчна степен, при условие че поетите от Турция ангажименти бъдат изпълнени. Поради това на този етап не е необходимо да се приемат допълнителни мерки по член 9 от Директива (ЕС) 2015/849.

2.КОНСУЛТАЦИИ ПРЕДИ ПРИЕМАНЕТО НА АКТА

На 21.12.2021 г. чрез писмена процедура бе проведена консултация с Експертната група по въпросите на изпирането на пари и финансирането на тероризма относно проекта на делегиран регламент.

3.ПРАВНИ ЕЛЕМЕНТИ НА ДЕЛЕГИРАНИЯ АКТ

С настоящия делегиран регламент се изменя приложението към Делегиран регламент (ЕС) 2016/1675.

Правните последици от публикуването на настоящия делегиран регламент са уредени в основния акт — Директива (ЕС) 2015/849. 

Като пряка последица от приемането на настоящия делегиран регламент задължените субекти във всички държави членки трябва по силата на член 18а от Директива (ЕС) 2015/849 да прилагат мерки за разширена комплексна проверка на клиента при деловите си отношения или сделките си, включващи държавите, които продължават да са включени в приложението към настоящия делегиран регламент.

Освен това с член 155, параграф 2 от Финансовия регламент 2 на лицата и субектите, усвояващи средства на Съюза или бюджетни гаранции, се забранява да предприемат нови или подновени операции със субекти, учредени или установени в държавите, посочени в настоящия делегиран регламент по силата на Директива (ЕС) 2015/849, освен когато действието се изпълнява физически в тези държави и при отсъствието на други рискови фактори. Партньорите по изпълнението трябва да включват тези изисквания и в собствените си договори с избраните финансови посредници.

ДЕЛЕГИРАН РЕГЛАМЕНТ (ЕС) .../... НА КОМИСИЯТА

от 7.1.2022 година

за изменение на Делегиран регламент (ЕС) 2016/1675 за допълване на Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета чрез добавянето на Буркина Фасо, Каймановите острови, Хаити, Йордания, Мали, Мароко, Филипините, Сенегал и Южен Судан в таблицата в точка I от приложението и заличаването на Бахамските острови, Ботсуана, Гана, Ирак и Мавриций от тази таблица

(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 г. за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма, за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 2005/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и на Директива 2006/70/ЕО на Комисията 3 , и по-специално член 9, параграф 2 от нея,

като има предвид, че:

1.Съюзът трябва да осигури ефективна защита на целостта и правилното функциониране на своята финансова система и на вътрешния пазар от изпирането на пари и финансирането на тероризма. В Директива (ЕС) 2015/849 се предвижда, че Комисията следва да определи третите държави, в чиито национални уредби за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма има стратегически слабости, представляващи съществена заплаха за финансовата система на Съюза.

2.Високорисковите трети държави със стратегически слабости са определени в Делегиран регламент (ЕС) 2016/1675 4 . Посоченият регламент следва да бъде преразглеждан с необходимата честота в зависимост от постигнатия от тези високорискови трети държави напредък при отстраняването на стратегическите слабости, съществуващи тяхната в уредба за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма. В оценките си Комисията следва да взима предвид новата информация от международни организации и органи по стандартизация, като например документите, публикувани от Специалната група за финансови действия.

3.Следователно, като се вземат под внимание високата степен на интеграция на международната финансова система, тясната връзка между пазарните субекти, високият обем на трансграничните сделки от или към Съюза, както и степента на отвореност на пазара, се смята, че всяка заплаха за международната финансова система, свързана с изпирането на пари и финансирането на тероризма, представлява заплаха и за финансовата система на Съюза.

4.Съгласно определените в Директива (ЕС) 2015/849 критерии и в изпълнение на член 9, параграф 4 от Директива (ЕС) 2015/849 Комисията взе предвид, що се отнася до поражданите от някои трети държави рискове, актуалната налична информация, и по-специално последните публични изявления на FATF, списъка на FATF „Юрисдикции под засилено наблюдение“ и докладите на групата на FATF за преглед на международното сътрудничество.

5.През февруари 2021 г. Буркина Фасо пое политически ангажимент на високо равнище да работи с FATF и Междуправителствена група за борба с изпирането на пари в Западна Африка (GIABA) за засилване на ефективността на националната си уредба за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма. През 2019 г. бе изготвен докладът за взаимна оценка, отнасящ се до Буркина Фасо, като оттогава Буркина Фасо постигна напредък по редица от съдържащите се в този доклад препоръки за мерки за подобряване на техническото съответствие и ефективността, в т.ч. като през декември 2020 г. прие национална стратегия за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма. Сред мерките, с които Буркина Фасо ще изпълнява своя план за действие, са: 1) приемане и прилагане на механизми за последващи действия с цел наблюдение на изпълнението на действията в националната стратегия; 2) търсене на правна взаимопомощ и други форми на международно сътрудничество съобразно рисковия си профил; 3) укрепване на ресурсния капацитет на всички надзорни органи в областта на борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма и провеждане на отчитащ риска надзор на финансовите институции и определените нефинансови дружества и професии (ОНДП); 4) поддържане на изчерпателна и актуална основна информация и информация за действителните собственици, както и засилване на санкциите за нарушения на задълженията за прозрачност; 5) разширяване на обхвата на докладване на съмнителните сделки; 6) увеличаване на човешките ресурси на ЗФР чрез наемане на допълнителен персонал, както и чрез допълнителни обучения и допълнителен бюджет; 7) провеждане на обучения на правоприлагащите органи, прокурорите и другите съответни органи; 8) предоставяне на доказателства за това, че органите разглеждат конфискацията като цел на политиката; 9) укрепване на капацитета и засилване на подкрепата за правоприлагащите органи и органите на прокуратурата, участващи в борбата с финансирането на тероризма, в съответствие с националната стратегия за борба с финансирането на тероризма; и 10) прилагане на режим на ефективни целенасочени финансови санкции, свързани с финансирането на тероризма и финансирането на разпространението на оръжия, както и отчитащ риска мониторинг и надзор на организациите с нестопанска цел. Въз основа на това съгласно член 9 от Директива (ЕС) 2015/849 Буркина Фасо следва да се счита за държава, в чиято национална уредба за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма съществуват стратегически слабости.

6.През февруари 2021 г. Каймановите острови поеха политически ангажимент на високо равнище да работят с FATF и със специалната група за финансови мерки в Карибския басейн (Caribbean Financial Action Task Force — CFATF) за засилване на ефективността на националната си уредба за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма. Каймановите острови следва да продължат да работят по изпълнението на своя план за действие за преодоляване на стратегическите слабости, включително чрез: 1) налагане на подходящи и ефективни санкции в случаите, когато съответните субекти (в т.ч. юридически лица) не подават точна, адекватна и актуална информация за действителните собственици в съответствие с изискванията; и 2) предоставяне на доказателства за това, че тези органи преследват всички видове изпиране на пари съобразно рисковия профил на юрисдикцията и че това наказателно преследване води до прилагането на възпиращи, ефективни и съизмерими с даденото нарушение санкции. Въз основа на това съгласно член 9 от Директива (ЕС) 2015/849 Каймановите острови следва да се считат за държава, в чиято национална уредба за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма съществуват стратегически слабости.

7.През юни 2021 г. Хаити пое политически ангажимент на високо равнище да работи с FATF и CFATF за засилване на ефективността на националната си уредба за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма. Сред мерките, с които Хаити ще изпълнява своя план за действие, са: 1) развитие на процеса на оценка на риска в областта на изпирането на пари и финансирането на тероризма и разпространение на констатациите; 2) улесняване на обмена на информация със съответните чуждестранни партньори; 3) отстраняване на техническите слабости в правната и регулаторната рамка, които възпрепятстват прилагането на превантивни мерки за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма, и прилагане на основан на риска надзор от гледна точка на борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма по отношение на всички финансови институции и ОНДП, считани за по-високорискови по отношение на изпирането на пари и финансирането на тероризма; 4) гарантиране, че основната информация и информацията за действителните собственици се поддържа и е достъпна своевременно; 5) осигуряване на по-добро използване на финансовото разузнаване и друга съответна информация от компетентните органи за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма; 6) отстраняване на техническите слабости на уредбата във връзка с престъпленията по изпиране на пари и предоставяне на доказателства за това, че органите идентифицират, разследват и преследват случаите на изпиране на пари по начин, съответстващ на рисковия профил на Хаити; 7) предоставяне на доказателства за това, че е налице по-високо равнище на идентифициране, проследяване и възстановяване на облагите от престъпления; 8) отстраняване на техническите слабости на уредбата във връзка с престъпленията за финансиране на тероризма и целенасочените финансови санкции; 9) извършване на подходящо основано на риска наблюдение на организациите с нестопанска цел, които са уязвими към злоупотреба от гледна точка на финансирането на тероризма, без да се нарушават или възпират законните дейности на организациите с нестопанска цел. Въз основа на това съгласно член 9 от Директива (ЕС) 2015/849 Хаити следва да се счита за държава, в чиято национална уредба за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма съществуват стратегически слабости.

8.През октомври 2021 г. Йордания пое политически ангажимент на високо равнище да работи с FATF и със специалната група за финансови мерки в Близкия изток и Северна Африка (Middle East and North Africa Financial Action Task Force — MENAFATF) за засилване на ефективността на националната си уредба за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма. След приемането на доклада за взаимна оценка през ноември 2019 г. Йордания постигна напредък по редица от препоръчаните в доклада действия за подобряване на своята правна уредба, включително чрез финализиране на национална оценка на риска. Йордания ще изпълнява своя план за действие с FATF посредством: 1) приключване и разпространение на резултатите от оценките на риска във връзка с изпирането на пари и финансирането на тероризма по отношение на организации с нестопанска цел, юридически лица и виртуални активи; 2) подобряване на надзора, основан на риска, и прилагане на ефективни, пропорционални и възпиращи санкции при неспазване на изискванията; 3) организиране на програми за обучение и повишаване на осведомеността за ОНДП относно техните задължения в областта на борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма, по-специално по отношение на подаването и предаването на данни за съмнителни сделки; 4) поддържане на изчерпателна и актуална основна информация и информация за действителните собствени по отношение на юридическите лица и правните форми; 5) провеждане на разследвания и наказателни преследвания за изпиране на пари, включително чрез паралелни финансови разследвания, при предикатни престъпления в съответствие с риска, установен в националната оценка на риска; 6) създаване на правно задължение за конфискуване на средствата, използвани или предназначени бъдат използвани при престъпления, свързани с изпиране на пари; 7) разработване и прилагане на правна и институционална уредба за целенасочени финансови санкции; както и 8) разработване и прилагане на отчитащ риска подход за надзор на организациите с нестопанска цел, насочен към предотвратяване на злоупотребите с цел финансиране на тероризма. Въз основа на това съгласно член 9 от Директива (ЕС) 2015/849 Йордания следва да се счита за държава, в чиято национална уредба за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма съществуват стратегически слабости.

9.През октомври 2021 г. Мали пое политически ангажимент на високо равнище да работи с FATF и GIABA за засилване на ефективността на националната си уредба за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма. След приемането на доклада за взаимна оценка през ноември 2019 г. Мали постигна напредък по редица от препоръчаните в доклада действия за подобряване на своята правна уредба, включително чрез приемане на националната си оценка на риска. Мали ще изпълнява плана си за действие с FATF посредством: 1) разпространение на резултатите от националната оценка на риска до всички заинтересовани страни, включително чрез провеждане на дейности за повишаване на осведомеността в най-високорисковите сектори; 2) разработване и прилагане на основан на риска подход за надзор във връзка с изпирането на пари и финансирането на тероризма по отношение на всички финансови институции и по-рискови ОНДП, както и предоставяне на доказателства за прилагането на ефективни, съизмерими с нарушението и възпиращи санкции в случаите на неспазване на изискванията; 3) извършване на цялостна оценка на рисковете от изпиране на пари и финансиране на тероризма, свързани с всички видове юридически лица; 4) укрепване на капацитета на ЗФР и правоприлагащите органи и засилване на сътрудничеството между тях при използването на финансово разузнаване; 5) гарантиране, че съответните компетентни органи участват в разследването и наказателното преследване на изпирането на пари; 6) укрепване на капацитета на съответните органи, отговарящи за разследването и наказателното преследване на случаи на финансиране на тероризма; 7) установяване на нормативна уредба и процедури за прилагане на целенасочени финансови санкции; както и 8) прилагане на отчитащ риска подход за надзор на организациите с нестопанска цел, насочен към предотвратяване на злоупотребите с цел финансиране на тероризма. Въз основа на това съгласно член 9 от Директива (ЕС) 2015/849 Мали следва да се счита за държава, в чиято национална уредба за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма съществуват стратегически слабости.

10.През февруари 2021 г. Мароко пое политически ангажимент на високо равнище да работи с FATF и MENAFATF за засилване на ефективността на националната си уредба за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма. Мароко предприе стъпки за подобряване на режима си за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма, включително чрез обезпечаване на ЗФР с финансови и човешки ресурси за укрепване на аналитичния капацитет с оглед изпълнението на основния мандат за оперативен и стратегически анализ. Мароко следва да продължи действията по изпълнението на плана си за действие за преодоляване на стратегическите слабости, включително чрез: 1) подобряване на отчитащия риска надзор, а при нарушение — предприемане на корективни мерки и налагане на ефективни, пропорционални и възпиращи санкции; 2) гарантиране, че информацията относно действителните собственици, включително информацията за юридическите лица и чуждестранните правни форми, е адекватна, точна и проверена; 3) разширяване на обхвата на докладване на съмнителните сделки; 4) даване на приоритет на установяването, разследването и наказателното преследване на всички видове изпиране на пари съобразно рисковия профил на държавата; както и 5) извършване на мониторинг и ефективен надзор на спазването на задълженията от страна на финансовите институции и ОНДП посредством целенасочени финансови санкции. Въз основа на това съгласно член 9 от Директива (ЕС) 2015/849 Мароко следва да се счита за държава, в чиято национална уредба за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма съществуват стратегически слабости.

11.През юни 2021 г. Филипините поеха политически ангажимент на високо равнище да работи с FATF и групата за борба с изпирането на пари в региона на Азия и Тихия океан (Asia/Pacific Group on Money Laundering, APG) за засилване на ефективността на националната си уредба за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма. Оттогава Филипините предприеха стъпки за подобряване на своята уредба за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма чрез разработване и прилагане на насоки относно заличаването от списъците и размразяването на активи за целеви финансови санкции, свързани с финансиране на разпространението на оръжия. Сред мерките, с които Филипините ще изпълняват своя план за действие, са: 1) предоставяне на доказателства за прилагането на ефективен отчитащ риска надзор по отношение на ОНДП; 2) предоставяне на доказателства за това, че надзорните органи прилагат мерки за контрол на изпирането на пари и финансирането на тероризма с цел смекчаване на рисковете, свързани с игралните посредници в казината; 3) въвеждане на новите изисквания за регистрация в областта на наличните парични преводи и налагане на санкции на нерегистрирани и незаконни оператори на парични преводи; 4) подобряване и рационализиране на достъпа на правоприлагащите органи до информацията за действителните собственици и предприемане на стъпки за осигуряване на точна и актуална информация за действителните собственици; 5) предоставяне на доказателства за по-активно използване на финансово разузнаване и провеждане на повече разследвания и наказателни преследвания във връзка с изпирането на пари в съответствие с риска; 6) предоставяне на доказателства за по-високо равнище на идентифициране, разследване и наказателно преследване на случаи, свързани с финансиране на тероризма; 7) предоставяне на доказателства за предприемането на подходящи мерки по отношение на сектора на организациите с нестопанска цел (включително нерегистрирани организации с нестопанска цел), без да се нарушава законната дейност на организациите с нестопанска цел; и 8) повишаване на ефективността на уредбата за целенасочените финансови санкции по отношение както на финансирането на тероризма, така и на финансирането на разпространението на оръжия. Въз основа на това съгласно член 9 от Директива (ЕС) 2015/849 Филипините следва да се считат за държава, в чиято национална уредба за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма съществуват стратегически слабости.

12.През февруари 2021 г. Сенегал пое политически ангажимент на високо равнище да работи с FATF и GIABA за засилване на ефективността на националната си уредба за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма. Сенегал следва да продължи да работи по изпълнението на плана си за действие за преодоляване на стратегическите слабости, включително чрез: 1) осигуряване на хомогенно разбиране на рисковете от изпиране на пари и финансиране на тероризма (по-специално при ОНДП) сред съответните органи чрез обучения и осведомителни мероприятия; 2) търсене на правна взаимопомощ и други форми на международно сътрудничество съобразно рисковия си профил; 3) осигуряване на подходящ и ефективен надзор на финансовите институции и ОНДП; 4) поддържане на изчерпателна и актуална информация за действителните собственици по отношение на юридическите лица и правните форми, както и засилване на режима за санкции при нарушения на задълженията за прозрачност; 5) допълнително засилване на човешките ресурси на ЗФР с оглед осигуряването на ефективен оперативен капацитет за анализ; 6) предоставяне на доказателства за това, че усилията за укрепване на механизмите за установяване на нарушения, както и на капацитета за провеждане на разследвания и наказателно преследване на престъпления, свързани с изпирането на пари/предикатни престъпления, се провеждат неотклонно съобразно рисковия профил на Сенегал; 7) въвеждане на мащабни и стандартизирани политики и процедури за установяване, проследяване, изземване и конфискация на облагите от престъпна дейност и на средствата, с които тя се извършва — съобразно рисковия профил на държавата; 8) подобряване на разбирането от страна на органите на рисковете във връзка с финансирането на тероризма, както и укрепване на капацитета и на подкрепата за правоприлагащите органи и органите на прокуратурата, участващи в борбата с финансирането на тероризма, в съответствие с националната стратегия от 2019 г. за борба с финансирането на тероризма; както и 9) въвеждане на ефективен режим на целенасочени финансови санкции, свързани с финансирането на тероризма и финансирането на разпространението на оръжия, както и отчитащ риска мониторинг и надзор на организациите с нестопанска цел. Въз основа на това съгласно член 9 от Директива (ЕС) 2015/849 Сенегал следва да се счита за държава, в чиято национална уредба за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма съществуват стратегически слабости.

13.През юни 2021 г. Южен Судан пое политически ангажимент на високо равнище да работи с FATF за засилване на ефективността на националната си уредба за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма. Сред мерките, с които Южен Судан ще изпълнява своя план за действие, са: 1) подаване на заявление за членство в Групата за борба с изпирането на пари в региона на Източна и Южна Африка (ESAAMLG), взаимодействие с групата и поемане на ангажимент за взаимна оценка от ESAAMLG или друг оценяващ орган; (2) извършване на цялостен преглед на Закона за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма (2012 г.) с подкрепата на международни партньори, включително техническа помощ, с цел спазване на стандартите на FATF; (3) определяне на орган/органи, отговарящ/и за координирането на националните оценки на риска в областта на изпирането на пари и финансирането на тероризма; 4) присъединяване към Виенската конвенция от 1988 г., Конвенцията от Палермо от 2000 г. и Конвенцията от 1999 г. относно финансирането на тероризма и прилагане на съответните разпоредби; (5) компетентните органи следва да имат подходяща структура и капацитет за прилагане на отчитащ риска подход при надзора на финансовите институции във връзка с борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма; (6) разработване на всеобхватна нормативна уредба за събиране на информация за действителните собственици по отношение на юридическите лица и за проверка на точността на тази информация; (7) привеждане в действие на напълно функциониращо и независимо ЗФР; (8) създаване и прилагане на правна и институционална рамка за прилагане на целенасочени финансови санкции в съответствие с резолюциите на Съвета за сигурност на ООН относно тероризма и финансирането на разпространението на оръжие; както и 9) извършване на целенасочен отчитащ риска надзор/мониторинг на организациите с нестопанска цел, изложени на риск от злоупотреба с цел финансиране на тероризма. Въз основа на това съгласно член 9 от Директива (ЕС) 2015/849 Южен Судан следва да се счита за държава, в чиято национална уредба за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма съществуват стратегически слабости.

14.Въз основа на най-актуалната съответна информация и посочените в член 9 от Директива (ЕС) 2015/849 критерии Комисията заключи в оценката си, че Буркина Фасо, Каймановите острови, Хаити, Йордания, Мали, Мароко, Филипините, Сенегал и Южен Судан следва да бъдат разглеждани като трети държави, в чиято национална уредба за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма съществуват стратегически слабости, които представляват съществена заплаха за финансовата система на Съюза. Следва да се отбележи, че тези държави поеха писмени политически ангажименти на високо равнище за преодоляване на установените слабости и разработиха планове за действие с FATF.

15.От основно значение с оглед на актуализирането на приложението към Делегиран регламент (ЕС) 2016/1675 е Комисията неотклонно да следи ситуацията в третите държави и да оценява развитието на тяхната правна и институционална уредба, правомощията и процедурите на компетентните органи и ефективността на националната им уредба за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма.

16.Комисията е решена да предостави, когато е целесъобразно, техническа помощ на третите държави, включени в приложението към Делегиран регламент (ЕС) 2016/1675, с цел да ги подпомогне при отстраняването на установените стратегически слабости.

17.Комисията направи преглед на напредъка при преодоляването на стратегическите слабости в държавите, изброени в Регламент (ЕС) 2016/1675 държави, които през юни или октомври 2021 г. FATF заличи от списъка си или които Комисията преразгледа съгласно преработената си методика за установяване на високорискови трети държави въз основа на новите изисквания на Директива (ЕС) 2015/849, изменена с Директива (ЕС) 2018/843. Комисията приключи прегледа на напредъка, постигнат от Бахамските острови, Ботсуана, Гана, Ирак и Мавриций.

18.В оценката на Комисията се стига до заключението, че Бахамските острови са предприели действия за отстраняване на стратегическите слабости в тяхната национална уредба за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма, които Комисията установи в съответствие с методиката си за определяне на високорискови трети държави. Бахамските острови наскоро предприеха редица мерки за укрепване на своята нормативна уредба за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма, и по-специално във връзка с прозрачността на режима на действителните собственици. Тези мерки са насочени към допълнителните критерии, определени от Комисията. Комисията ще продължи да си сътрудничи с FATF и CFATF с цел наблюдение на развитието на системата на Бахамските острови за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма.

19.В оценката на Комисията се стига до заключението, че Ирак е постигнал достатъчен напредък при отстраняването на стратегическите слабости в своята национална уредба за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма, които Комисията установи в съответствие с методиката си за определяне на високорискови трети държави. Ирак предприе наскоро редица мерки за укрепване на своята нормативна уредба за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма. Тези мерки са във връзка с установените в предварителната оценка на Комисията опасения. Комисията ще продължи да си сътрудничи с FATF и MENAFATF, за да следи развитието на системата на Ирак за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма.

20.FATF приветства значителния напредък, постигнат от Ботсуана, Гана и Мавриций при подобряването на нормативната уредба за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма, като отбеляза, че тези държави са разработили правната и регулаторната уредба, необходими за спазването на поетите в плановете им за действие ангажименти във връзка с установените от FATF стратегически слабости. Следователно FATF вече не осъществява мониторинг по отношение на Ботсуана, Гана и Мавриций като част от текущото наблюдение в световен план на съблюдаването на международните стандарти за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма. Ботсуана, Гана и Мавриций ще продължат да работят с регионалните органи от типа на FATF за подобряване на националната си уредба за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма.

21.В анализа на Комисията се стигна до заключението, че въз основа на наличната информация на този етап не са налице стратегически слабости в националните уредби на Бахамските острови, Ботсуана, Гана, Ирак и Мавриций за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма. Бахамските острови, Ботсуана, Гана, Ирак и Мавриций засилиха ефективността на своята национална уредба за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма и отстраниха свързаните с това технически слабости, за да изпълнят ангажиментите в своя план за действие по отношение на установените от FATF стратегически слабости и допълнителните критерии или предварителните опасения, посочени от Комисията.

22.Поради това Делегиран регламент (ЕС) 2016/1675 следва да бъде съответно изменен,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

В приложението към Делегиран регламент (ЕС) 2016/1675 в таблицата в точка „I. Високорискови трети държави, които са поели писмен политически ангажимент на високо равнище за преодоляване на установените слабости и са разработили план за действие с FATF“ се добавят следните редове:

Буркина Фасо

Кайманови острови

Хаити

Йордания

Мали

·Мароко

·Филипини

·Сенегал

·Южен Судан

Член 2

В приложението към Делегиран регламент (ЕС) 2016/1675 в таблицата в точка „I. Високорискови трети държави, които са поели писмен политически ангажимент на високо равнище за преодоляване на установените слабости и са разработили план за действие с FATF“ се заличават следните редове:

Бахамски острови

Ботсуана

Гана

Ирак

Мавриций

Член 3

В приложението към Делегиран регламент (ЕС) 2016/1675 таблицата в точка „I. Високорискови трети държави, които са поели писмен политически ангажимент на високо равнище за преодоляване на установените слабости и са разработили план за действие с FATF“ се заменя със следното:

Високорискова трета държава

1

Афганистан

2

Барбадос

3

Буркина Фасо

4

Камбоджа

5

Кайманови острови

6

Хаити

7

Ямайка

8

Йордания

9

Мали

10

Мароко

11

Мианмар/Бирма

12

Никарагуа

13

Пакистан

14

Панама

15

Филипини

16

Сенегал

17

Южен Судан

18

Сирия

19

Тринидад и Тобаго

20

Уганда

21

Вануату

22

Йемен

23

Зимбабве

Член 4

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в Брюксел на 7.1.2022 година.

   За Комисията

   Mairead McGUINNESS
   Член на Комисията

(1)    Работен документ на службите на Комисията „Methodology for identifying high-risk third countries under Directive (EU) 2015/849“ [„Методика за определяне на високорисковите трети държави по Директива (ЕС) 2015/849“], SWD(2020) 99.
(2)    Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 от 18 юли 2018 г. на Европейския парламент и на Съвета за финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, за изменение на регламенти (ЕС) № 1296/2013, (ЕС) № 1301/2013, (ЕС) № 1303/2013, (ЕС) № 1304/2013, (ЕС) № 1309/2013, (ЕС) № 1316/2013, (ЕС) № 223/2014 и (ЕС) № 283/2014 и на Решение № 541/2014/ЕС, и за отмяна на Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 (ОВ L 193, 30.7.2018 г.). 
(3)    ОВ L 141, 5.6.2015 г., стр. 73.
(4)    Делегиран регламент (ЕС) 2016/1675 на Комисията от 14 юли 2016 г. за допълване на Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета чрез идентифициране на високорискови трети държави със стратегически слабости (ОВ L 254, 20.9.2016 г., стр. 1).
Top