5.5.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 116/1

ДЯЛ I

ГЛАВА 1

Член 1

Член 2

Член 3

Член 4

Член 5

Член 6

Член 7

Член 8

Член 9

Член 10

Член 11

ГЛАВА 2

Член 12

Член 13

Член 14

Член 15

Член 16

Член 17

Член 18

Член 19

ГЛАВА 3

Член 20

Член 21

Член 22

Член 23

Член 24

Член 25

Член 26

Член 27

Член 28

Член 29

ГЛАВА 4

Член 30

Член 31

Член 32

Член 33

Член 34

ДЯЛ II

ГЛАВА 1

Член 35

Член 36

Член 37

Член 37а

Член 38

Член 38а

Член 39

Член 40

Член 41

Член 42

Член 43

Член 44

ГЛАВА 2

Член 45

Член 46

Член 47

Член 48

Член 49

Член 50

Член 51

Член 52

ГЛАВА 3

Член 53

Член 54

Член 55

Член 56

Член 57

Член 58

Член 59

Член 60

ГЛАВА 4

Член 61

Член 62

Член 63

Член 64

Член 65

Член 66

ГЛАВА 5

Член 67

Член 68

Член 69

ГЛАВА 6

Член 70

Член 71

Член 72

Член 73

Член 74

ГЛАВА 6а

Член 74а

Член 74б

Член 74в

Член 74г

Член 74д

Член 74е

Член 74ж

ГЛАВА 7

Член 75

Член 75а

Член 75б

Член 75в

Член 75г

Член 75д

Член 75е

Член 76

Член 77

Член 78

ГЛАВА 8

Член 79

Член 79а

Член 80

ГЛАВА 9

Член 81

ГЛАВА 10

Член 82

ГЛАВА 11

Член 83

Член 84

Член 85

Член 86

Член 87

Член 87а

Член 88

ДЯЛ IIА

ГЛАВА 12

Член 89

Член 90

Член 91

ГЛАВА 13

Член 92

Член 93

Член 94

Член 95

Член 96

Член 97

Член 98

ГЛАВА 14

Член 99

Член 100

Член 101

ГЛАВА 15

Член 102

ДЯЛ III

Член 103

Член 104

ДЯЛ IV

ГЛАВА 1

Член 105

Член 106

Член 107

Член 107а

Член 108

Член 109

ГЛАВА 2

Член 110

Член 111

Член 112

Член 113

Член 114

ГЛАВА 3

Член 115

Член 116

Член 117

Член 118

ГЛАВА 4

Член 119

ГЛАВА 5

Член 120

Член 121

Член 122

Член 123

Член 124

Член 125

Член 126

ГЛАВА 6

Член 127

ГЛАВА 7

Член 128

Член 129

ДЯЛ V

Член 130

Член 131

Член 132

ДЯЛ VI

ГЛАВА 1

Член 133

Член 134

Член 135

Член 136

ГЛАВА 2

Член 137

Член 138

Член 139

Член 140

Член 141

Член 142

Член 143

Член 144

ГЛАВА 3

Член 145

Член 146

Член 147

Член 148

Член 149

Член 150

Член 151

ГЛАВА 4

Член 152

Член 153

Член 154

ГЛАВА 5

Член 155

Член 156

Член 157

Член 158

Член 159

Член 160

Член 161

Член 162

Член 163

Член 164

Член 165

Член 166

Член 167

Член 168

Член 169

Член 170

Член 171

ГЛАВА 6

Член 172

Член 173

Член 174

Член 175

Член 176

Член 177

Член 178

ГЛАВА 7

Член 179

Член 180

Член 181

Член 182

ДЯЛ VII

ГЛАВА 1

Член 183

Член 184

Член 185

Член 186

Член 187

Член 188

Член 189

Член 190

Член 191

Член 192

ГЛАВА 2

Член 193

Член 194

Член 195

Член 196

Член 197

ГЛАВА 3

Член 198

Член 199

Член 200

ДЯЛ VIII

Член 201

Член 202

Член 203

ДЯЛ IX

Член 204

Член 205

Член 206

ДЯЛ X

Член 207

ДЯЛ XI

Член 208

Член 209

Член 210

ДЯЛ XII

Член 211

Член 212

ДЯЛ XIII

Член 213

Член 214

Член 215

Член 216

ПРИЛОЖЕНИЕ I

ПРИЛОЖЕНИЕ II

ПРИЛОЖЕНИЕ III

ПРИЛОЖЕНИЕ IV

ПРИЛОЖЕНИЕ V

ПРИЛОЖЕНИЕ VI

ПРИЛОЖЕНИЕ VII

ПРИЛОЖЕНИЕ VIII

ПРИЛОЖЕНИЕ IX

ПРИЛОЖЕНИЕ X

ПРИЛОЖЕНИЕ XI

ПРИЛОЖЕНИЕ XII

ПРИЛОЖЕНИЕ XIII

ПРИЛОЖЕНИЕ XIV

ПРИЛОЖЕНИЕ XV

ПРИЛОЖЕНИЕ XVI

ПРИЛОЖЕНИЕ XVII

ПРИЛОЖЕНИЕ XVIII

ПРИЛОЖЕНИЕ XIX

ПРИЛОЖЕНИЕ XX

ПРИЛОЖЕНИЕ XXI

1.

Европейският парламент е асамблеята, избрана по силата на Договорите, на Акта от 20 септември 1976 г. за избиране на членове на Европейския парламент чрез всеобщи преки избори, както и на националното законодателство, прието във връзка с прилагането на Договорите.

2.

Избраните в Европейския парламент представители имат следното наименование:

1.

След произвеждането на избори за Европейския парламент председателят отправя покана до компетентните органи на държавите-членки незабавно да съобщят на Парламента имената на избраните членове на ЕП, за да могат всички членове на ЕП да участват в заседанията на Парламента от откриването на първото заседание след изборите.

Същевременно председателят обръща внимание на посочените органи върху съответните разпоредби на Акта от 20 септември 1976 г. и ги приканва да вземат необходимите мерки за предотвратяване на всякаква несъвместимост с положението на член на Европейския парламент.

2.

Преди да заеме мястото си в Парламента, всеки член на ЕП, за чието избиране Парламентът е бил уведомен, подава писмена декларация, че не заема длъжност, която е несъвместима с положението на член на ЕП по смисъла на член 7, параграфи 1 и 2 от Акта от 20 септември 1976 г. След общи избори посочената декларация се подава, по възможност, не по-късно от шест дни преди учредителното заседание на Парламента. До проверката на пълномощията им или до произнасянето на решение по възникнал спор и при условие че преди това са подписали гореспоменатата писмена декларация, членовете на ЕП заемат мястото си в Парламента и в неговите органи и се ползват с всички произтичащи от това права.

В случай че се установи, въз основа на факти, чиято достоверност може да се докаже чрез публично достъпни източници, че член на ЕП изпълнява длъжност, несъвместима с положението на член на Европейския парламент по смисъла на член 7, параграфи 1 и 2 от Акта от 20 септември 1976 г., Парламентът, въз основа на предоставената от своя председател информация, обявява мястото за свободно.

3.

Въз основа на доклад на комисията, компетентна за проверката на пълномощията, Парламентът пристъпва незабавно към проверка на пълномощията и се произнася по действителността на мандата на всеки от новоизбраните членове на ЕП, както и по евентуалните спорове, отнесени до него по реда, предвиден в Акта от 20 септември 1976 г., с изключение на споровете, основани на националните избирателни закони.

4.

Докладът на компетентната комисия се основава на официалните съобщения от всяка държава-членка относно общите резултати от произведените избори. В доклада се посочват имената на избраните кандидати, както и имената на техните евентуални заместници по реда на тяхното класиране, произтичащо от изборния резултат.

Мандатът на член на ЕП може да бъде потвърден само след като бъдат подадени писмените декларации по настоящия член и по приложение I от настоящия правилник.

Въз основа на доклад на компетентната комисия Парламентът може по всяко време да се произнесе по всеки спор относно действителността на мандата на всеки от неговите членове.

5.

Когато изборът на член на ЕП произтича от оттеглянето на кандидати от същата листа, компетентната комисия следи при оттеглянето да бъдат спазени духът и буквата на Акта от 20 септември 1976 г., както и на член 4, параграф 3 от настоящия правилник.

6.

Компетентната комисия следи всяка информация, която би могла да засегне изпълнението на задълженията на член на Европейския парламент или класирането на заместниците, да бъде незабавно изпращана на Парламента от органите на държавите-членки или на Съюза, като в случай на назначение се посочва датата на влизането му в сила.

Ако компетентните органи на държава-членка образуват производство, което може да създаде пречка за избрания член на ЕП да заема длъжността, председателят иска от тях редовно да бъде информиран за хода на производството. Председателят сезира компетентната комисия и по нейно предложение Парламентът може да приеме позиция по въпроса.

1.

Мандатът започва да тече и се прекратява съгласно предвиденото в Акта от 20 септември 1976 г. Мандатът се прекратява също така в случай на смърт или при подаване на оставка.

2.

Всеки член на ЕП продължава да изпълнява функциите си до откриване на първото заседание на Парламента след изборите.

3.

Член на ЕП, който подава оставка, трябва да уведоми председателя за това, както и за датата на влизане в сила на оставката, която не може да бъде по-късно от три месеца от уведомяването. Уведомяването се извършва под формата на официален протокол, съставен в присъствието на генералния секретар или на негов представител, подписан от последния и от съответния член на ЕП. Протоколът се изпраща незабавно на компетентната комисия, която го включва в дневния ред на първото си заседание след получаването на документа.

Ако компетентната комисия счете, че оставката не съответства на духа и буквата на Акта от 20 септември 1976 г., тя уведомява за това Парламента, който следва да вземе решение дали да обяви мястото за свободно.

В противен случай мястото се обявява за свободно от датата, посочена в протокола от подаващия оставка член на ЕП. Въпросът не се подлага на гласуване в Парламента.

За определени изключителни случаи е въведена опростена процедура, по-специално когато между датата на влизане в сила на оставката и провеждането на първото заседание на компетентната комисия се проведат една или повече месечни сесии и доколкото при необявяване на мястото за свободно политическата група, към която принадлежи подалият оставка член на ЕП, би била лишена от възможността да осигури негов заместник за тези месечни сесии. При тази процедура докладчикът на компетентната комисия, на когото е възложен случаят, разполага с правомощието незабавно да разгледа всяка надлежно подадена оставка и в случай че забавянето на нейното разглеждане би имало неблагоприятни последици, да отнесе въпроса до председателя на комисията в съответствие с параграф 3, като поиска от него:

4.

Когато компетентният орган на държава-членка уведоми председателя за прекратяването на мандата на член на Европейския парламент по силата на законовите разпоредби на въпросната държава-членка било поради основанията за несъвместимост по смисъла на член 7, параграф 3 от Акта от 20 септември 1976 г., било поради обезсилване на мандата по смисъла на член 13, параграф 3 от въпросния акт, председателят уведомява Парламента, че мандатът е прекратен на датата, съобщена от държавата-членка, и поканва същата незабавно да попълни свободното място.

Когато компетентните органи на държавите-членки или на Съюза или съответният член на ЕП уведомят председателя за назначаване или избиране, което е несъвместимо с положението на член на ЕП съгласно член 7, параграфи 1 и 2 от Акта от 20 септември 1976 г., председателят уведомява Парламента, който, от своя страна, обявява мястото за свободно.

5.

Органите на държава-членка или на Съюза уведомяват председателя за всяко поръчение, което възнамеряват да възложат на даден член на ЕП. Председателят отнася въпроса за съвместимостта на предложеното поръчение с духа и буквата на Акта от 20 септември 1976 г. до компетентната комисия. Председателят съобщава заключенията на комисията на Парламента, на съответния член и на заинтересованите органи.

6.

За дата на прекратяване на мандата и на влизане в сила на освобождаването се счита:

7.

При обявяване на мястото за свободно Парламентът уведомява за това съответната държава-членка и я приканва своевременно да попълни мястото.

8.

Всеки спор, свързан с действителността на мандата на член на ЕП, чиито пълномощия са били вече проверени, се отнася до компетентната комисия, която докладва на Парламента незабавно и не по-късно от началото на следващата месечна сесия.

9.

Когато поемането или прекратяването на мандата се дължи на фактическа грешка или на опорочено съгласие, Парламентът запазва правото си да обяви въпросния мандат за недействителен или да откаже да обяви мястото за свободно.

1.

Членовете на ЕП се ползват с привилегии и имунитети в съответствие с Протокола за привилегиите и имунитетите на Европейския съюз.

2.

Пропуски, позволяващи на членовете на ЕП свободно движение в държавите-членки, им се издават от председателя на Парламента веднага след като той бъде уведомен за тяхното избиране.

3.

Членовете на ЕП имат право да преглеждат всички досиета на Парламента или на комисиите, с изключение на личните досиета и сметки, които могат да бъдат преглеждани само от членовете на ЕП, за които те се отнасят. Изключенията от това правило за работа с документи, до които може да бъде отказан публичен достъп по силата на Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията, са предвидени в приложение VIII към настоящия правилник.

1.

При упражняването на правомощията си, свързани с привилегиите и имунитетите, Парламентът се стреми преди всичко към запазване на неприкосновеността си на демократична законодателна асамблея и към осигуряване на независимостта на своите членове при изпълнението на техните функции.

2.

Всяко искане за снемане на имунитет, отправено до председателя от компетентен орган на държава-членка, се обявява в пленарно заседание и се отнася за разглеждане от компетентната комисия.

3.

Всяко искане за защита на привилегии и имунитети, отправено до председателя от действащ или бивш член на ЕП, се обявява в пленарно заседание и се отнася за разглеждане от компетентната комисия.

Настоящият или бившият член на ЕП може да бъде представляван от друг член на ЕП. Искането не може да бъде отправено от друг член на ЕП без съгласието на засегнатия.

4.

В случай на задържане или ограничаване на свободата на придвижване на член на ЕП в предполагаемо нарушение на неговите привилегии и имунитети председателят на Парламента, като неотложна мярка, след консултации с председателя и докладчика на компетентната комисия предприема действия за защита на привилегиите и имунитетите на засегнатия член на ЕП. Председателят уведомява компетентната комисия за предприетите от него действия и информира Парламента.

1.

Компетентната комисия разглежда своевременно всички искания за снемане на имунитет и за защита на имунитет и привилегии, по реда на тяхното подаване.

2.

Комисията прави предложение за мотивирано решение, с което препоръчва приемане или отхвърляне на искането за снемане на имунитет или за защита на имунитет и привилегии.

3.

Комисията може да поиска от съответния орган да ѝ предостави всяка информация или обяснение, които тя счете за необходими, за да прецени дали имунитетът следва да бъде снет или защитен. На засегнатия член на ЕП се дава право да бъде изслушан; той може да представя всякакви документи или други писмени доказателства, които счита, че имат отношение към случая. Той може да бъде представляван от друг член на ЕП.

4.

Когато се иска снемане на имунитет на няколко основания, всяко от тях може да бъде предмет на отделно решение. По изключение в доклада на комисията може да се предложи снемането на имунитета да се прилага само по отношение на наказателно преследване, като до постановяване на окончателна присъда съответният член на ЕП не може да бъде арестуван или задържан и срещу него не може да се налага никаква друга мярка, която би му попречила да изпълнява функциите, присъщи на парламентарния мандат.

5.

Когато член на ЕП е призован да се яви като свидетел или вещо лице, не се налага да бъде поискано снемане на имунитета, при условие че:

6.

В случай на защита на имунитети или привилегии комисията посочва дали фактическите обстоятелства съставляват пречка от административен или друг характер за свободното движение на членовете на ЕП, пътуващи от или към мястото на парламентарното заседание, от една страна, или за изразяване на мнение или упражняване на право на глас при осъществяване на мандата им, от друга страна, и дали попада сред хипотезите на член 10 от Протокола за привилегиите и имунитетите, които не се уреждат от националното право, и прави предложение, с което приканва съответния орган да състави необходимите заключения.

7.

Комисията може да изрази мотивирано становище относно компетентността на въпросния орган и допустимостта на искането, но при никакви обстоятелства не може да се произнася относно вината или невинността на члена на ЕП, нито по въпроса дали приписаните му мнения или деяния дават основание за наказателно преследване, дори и ако при разглеждането на искането тя подробно се е запознала с фактите по случая.

8.

Докладът на комисията се включва служебно като първа точка в дневния ред на първото заседание, следващо деня на внасянето му. Не се допуска изменение на внесено(и) предложение(я) за решение.

На обсъждане подлежат само мотивите „за“ и „против“ всяко предложение за снемане или запазване на имунитет, или защита на имунитет или привилегия.

Без да се накърнява член 151, член на ЕП, чиито имунитет и привилегии са предмет на обсъждане, няма право да се изказва при разискванията.

Съдържащото(ите) се в доклада предложение(я) за решение се подлага(т) на гласуване във времето за гласуване след разискванията.

След като Парламентът е обсъдил въпроса, всяко от предложенията, съдържащи се в доклада, се поставя на отделно гласуване. Ако някое от предложенията бъде отхвърлено, за прието се счита обратното решение.

9.

Председателят незабавно съобщава взетото решение на засегнатия член на ЕП и на компетентния орган на съответната държава-членка с молба да бъде информиран за всяко последващо развитие на съответните производства и постановените във връзка с тях съдебни решения. След като получи тази информация, председателят я предава на Парламента по начин, който счита за най-подходящ, ако е необходимо, и след консултации с компетентната комисия.

10.

Когато председателят се възползва от правомощията си по член 6, параграф 4, компетентната комисия се запознава с неговата инициатива на следващото си заседание. Ако счете за необходимо, комисията може да изготви доклад до Парламента.

11.

Комисията се занимава с тези въпроси и обработва всички получени документи при най-голяма степен на поверителност.

12.

Комисията, след консултации с държавите-членки, може да състави примерен списък на органите на държавите-членки, които са компетентни да отправят искане за снемане на имунитета на член на ЕП.

13.

Всяко запитване относно обхвата на привилегиите и имунитетите на член на ЕП, отправено от компетентен орган, се разглежда при спазване на горните разпоредби.

1.

Парламентът приема правила относно прозрачността на финансовите интереси на членовете на ЕП, които се включват като приложение към настоящия правилник (1).

Тези правила не могат по никакъв начин да възпрепятстват или ограничават член на ЕП при осъществяване на неговия мандат или на всяка политическа или друга дейност, свързана с мандата.

2.

Поведението на членовете на ЕП се характеризира с взаимно уважение, основава се на ценностите и принципите, определени в учредителните текстове на Европейския съюз, зачита достойнството на Парламента и не нарушава нормалното протичане на парламентарната работа или реда и спокойствието в помещенията на Парламента. Членовете на ЕП спазват правилата на Парламента относно обработката на поверителна информация.

Неспазването на тези стандарти и правила може да доведе до прилагане на мерките в съответствие с членове 152, 153 и 154.

3.

Прилагането на настоящия член по никакъв начин не възпрепятства оживеността на парламентарните разисквания, нито ограничава свободата на изказване на членовете на ЕП.

Разпоредбите на настоящия член се прилагат при пълно зачитане на прерогативите на членовете на ЕП, установени в първичното законодателство и в Устава на членовете на ЕП.

Настоящият член се прилага при зачитане на принципа на прозрачността и по начин, който гарантира, че съответните разпоредби са доведени до знанието на членовете на ЕП, които се уведомяват поотделно за техните права и задължения.

4.

Квесторите отговарят за издаването на поименни пропуски, валидни до една година, на лица, които се нуждаят от чест достъп до помещенията на Парламента в свой собствен интерес или в интерес на трети лица с оглед предоставяне на информация на членовете на ЕП в рамките на техния парламентарен мандат.

В замяна от тези лица се изисква:

До този регистър се осигурява публичен достъп при поискване във всички работни места на Парламента и в информационните служби в държавите-членки в определена от квесторите форма.

Разпоредбите по прилагането на този параграф се определят в приложението към настоящия правилник (3).

5.

Кодексът за поведение и правата и привилегиите на бившите членове се уреждат с решение на Бюрото. В третирането на бивши членове на ЕП не се допускат никакви разграничения.

1.

Когато е бил подписан договор за присъединяване на дадена държава към Европейския съюз, председателят на Парламента, след като е получил съгласието на Председателския съвет, може да покани парламента на присъединяващата се държава да избере измежду своите членове наблюдатели, чийто брой е равен на броя на определените за тази държава бъдещи места в Европейския парламент.

2.

До влизането в сила на договора за присъединяване тези наблюдатели вземат участие в работата на Парламента и имат право да се изказват в рамките на комисиите и политическите групи. Те нямат право да гласуват, нито да се кандидатират за изборни длъжности в рамките на Парламента. Тяхното участие няма никакви правни последици за дейността на Парламента.

3.

Положението им е приравнено на това на член на Парламента, що се отнася до ползването на услуги в рамките на Парламента и възстановяването на разходите, свързани с дейността им като наблюдатели.

4.

Параграф 1 се прилага mutatis mutandis до влизането в сила на договореността (5), според която до края на седмия парламентарен мандат на няколко държави-членки се разпределят определен брой допълнителни места в Парламента. Съответните държави-членки се приканват да определят наблюдатели в съответствие с тяхното национално право.

1.

Заседанието, предвидено в член 134, параграф 2, както и всяко заседание, провеждано с цел избор на председател и на Бюро, се председателства от заварения председател или, при невъзможност от негова страна, от един от заварените заместник-председатели по реда на тяхното старшинство, или, при невъзможност на всеки един от тях — от най-дълго изпълнявалия мандат член на ЕП, до избирането на председател.

2.

Под председателството на члена на ЕП, временно изпълняващ председателската функция съгласно параграф 1, не могат да бъдат разглеждани въпроси, които не са свързани с избора на председател или проверката на пълномощия.

Членът на ЕП, временно изпълняващ функциите на председател съгласно параграф 1, упражнява правомощията на председателя по член 3, параграф 2, втора алинея. Всеки друг въпрос във връзка с проверката на пълномощия, който бъде повдигнат под неговото председателство, се отнася до комисията, компетентна за проверката на пълномощията.

1.

Председателят, заместник-председателите и квесторите се избират с тайно гласуване в съответствие с член 169. Кандидатури се издигат със съгласието на съответните лица. Кандидатури могат да бъдат издигани от политическа група или от най-малко четиридесет членове на ЕП. Въпреки това, ако броят на издигнатите кандидатури не надвишава броя на местата, които трябва да бъдат заети, кандидатите могат да бъдат избирани чрез акламация.

2.

При избора на председател, заместник-председатели и квестори се взема предвид като цяло необходимостта от осигуряване на справедливо представителство на държавите-членки и различните политически възгледи.

1.

Първи се избира председателят. Преди всяко гласуване кандидатурите се представят на члена на ЕП, временно изпълняващ функциите на председател съгласно член 12, който ги обявява пред Парламента. Ако след три гласувания нито един кандидат не е събрал абсолютно мнозинство от подадените гласове, при четвъртото гласуване участват само двамата кандидати, получили най-много гласове при третото гласуване. В случай на равен брой гласове за избран се обявява по-възрастният кандидат.

2.

Веднага след избирането на председател членът на ЕП, временно изпълняващ функциите на председател съгласно член 12, освобождава председателското място. Само избраният председател може да произнесе встъпително слово.

1.

Заместник-председателите се избират след това с обща бюлетина. За избрани на първо гласуване, до запълване на четиринадесетте места и по реда на броя на подадените за тях гласове, се обявяват кандидатите, получили абсолютно мнозинство от подадените гласове. Ако броят на избраните кандидати е по-малък от местата за заемане, се провежда второ гласуване при същите условия за оставащите места. Ако се наложи провеждане на трето гласуване, кандидатите за оставащите места се избират с относително мнозинство. При равен брой гласове за избрани се обявяват по-възрастните кандидати.

Независимо че за разлика от член 14, параграф 1, настоящият член не предвижда изрично възможност за издигане на нови кандидатури между отделните гласувания за заместник-председатели, това действие е допустимо, доколкото Парламентът, в качеството си на суверенен орган, трябва да разполага с възможността да разгледа всички възможни кандидатури, особено като се има предвид, че липсата на подобна възможност може да попречи на гладкото протичане на избора.

2.

При спазване на разпоредбите на член 18, параграф 1 старшинството на заместник-председателите се определя от поредността на тяхното избиране, а при равен брой гласове — от тяхната възраст.

Когато заместник-председателите не са били избрани чрез тайно гласуване, старшинството се определя от поредността, в която имената им са били прочетени от председателя.

1.

Мандатът на председателя, заместник-председателите и на квесторите е две години и половина.

Ако даден член на ЕП смени политическата си група, той запазва поста си в Бюрото или квесторската колегия до края на мандата от две години и половина.

2.

Ако даден пост се освободи преди изтичането на мандата, членът на ЕП, избран за заместник, изпълнява функциите само за остатъка от мандата на своя предшественик.

1.

В случай че председателят, заместник-председател или квестор трябва да бъде заместен, заместникът се избира по реда на предходните членове.

Новоизбраният заместник-председател заема мястото на своя предшественик по реда на старшинството.

2.

Ако се освободи председателското място, функциите на председател се изпълняват от първия заместник-председател до избора на нов председател.

1.

Председателят ръководи цялостната дейност на Парламента и на неговите органи при условията, предвидени в настоящия правилник. Той разполага с всички правомощия, необходими за ръководене на заседанията на Парламента и за осигуряване на тяхното правилно протичане.

Тази разпоредба може да бъде тълкуванa в смисъл, че сред правомощията, предоставени на председателя от настоящия член, се включва правомощието да сложи край на прекомерното използване на процедурни искания, като искания за изказване във връзка с нарушения на правилника, процедурни предложения, обяснения на вот и искания за гласуване поотделно, за разделно или за поименно гласуване, когато председателят е убеден, че тези искания явно целят и ще доведат до продължително и сериозно възпрепятстване на процедурите на Парламента или упражняването на правата на други членове на ЕП.

Тези правомощия включват правото да се поставят на гласуване текстове в ред, различен от посочения в гласувания документ. За тази цел, по аналогия с член 161, параграф 7, председателят може предварително да поиска съгласието на Парламента.

2.

Председателят открива, прекъсва и закрива заседанията. Той се произнася по допустимостта на изменения, по въпроси, отправени към Съвета и Комисията, и по съответствието на доклади с настоящия правилник. Председателят следи за спазването на настоящия правилник, поддържа реда, дава думата, закрива разискванията, поставя въпросите на гласуване и обявява резултатите от гласуването; разпределя на комисиите всички съобщения от тяхната компетентност.

3.

Председателят не може да взема думата по време на разискванията, освен за да обобщи даден въпрос или да призове изказващия се да се придържа към темата; ако желае да вземе участие в разискванията, той освобождава председателското място до закриване на разискванията по съответния въпрос.

4.

В международните отношения, на официални церемонии, както и в административни, съдебни и финансови дела Парламентът се представлява от председателя, който може да делегира тези свои правомощия.

1.

Ако председателят отсъства или не е в състояние да изпълнява функциите си, или желае да вземе участие в разискванията по реда на член 20, параграф 3, той се замества от един от заместник-председателите в съответствие с член 15, параграф 2.

2.

Заместник-председателите изпълняват и функциите, възложени им по член 23, член 25, параграфи 3 и 5 и член 68, параграф 3.

3.

Председателят може да делегира на заместник-председателите всякакви функции, като представляване на Парламента на церемонии или на определени прояви. По-специално той може да възложи на определен заместник-председател председателските функции по член 116, параграф 3 и член 117, параграф 2.

1.

Бюрото се състои от председателя и четиринадесетте заместник-председатели на Парламента.

2.

Квесторите са членове на Бюрото със съвещателен глас.

3.

При равен брой гласове в Бюрото председателят има решаващ глас.

1.

Бюрото изпълнява функциите, възложени му с настоящия правилник.

2.

Бюрото взема финансови, организационни и административни решения по въпроси, свързани с членовете на ЕП, с вътрешната организация на Парламента, неговия секретариат и органи.

3.

Бюрото взема финансови, организационни и административни решения по въпроси, отнасящи се до членовете на ЕП, по предложение на генералния секретар или на политическа група.

4.

Бюрото взема решения по въпроси, свързани с провеждането на заседанията.

Терминът „провеждане на заседания“ включва въпроси, свързани с поведението на членовете на ЕП във всички помещения на Парламента.

5.

Бюрото приема разпоредбите по член 33 относно независимите членове на ЕП.

6.

Бюрото определя щатното разписание на генералния секретариат и приема правилници относно административното и финансовото положение на длъжностните лица и другите служители.

7.

Бюрото съставя предварителен проект на бюджетна прогноза на Парламента.

8.

Бюрото приема насоки за дейността на квесторите съгласно член 26.

9.

Бюрото е органът, който дава разрешение за провеждане на заседания на комисиите извън обичайните работни места, за изслушвания, както и за проучвателни и информационни пътувания на докладчиците.

Когато е дадено разрешение за провеждане на такива заседания и срещи, езиковият режим се определя в зависимост от използваните официални езици, както и от езиците, поискани от членовете на съответната комисия или техните заместници.

Същото се прилага и по отношение на делегациите, освен ако съответните членове и заместници уговорят друго.

10.

Бюрото назначава генералния секретар в съответствие с член 207.

11.

Бюрото определя правилата за прилагане на Регламент (ЕО) № 2004/2003 на Европейския парламент и на Съвета относно статута и финансирането на политическите партии на европейско равнище. При изпълнението на цитирания регламент Бюрото осъществява функциите, възложени му с настоящия правилник.

12.

Бюрото определя правилата относно обработката на поверителна информация от Парламента и неговите органи, титулярите на мандатна длъжност и другите членове на ЕП, като взема под внимание всяко междуинституционално споразумение, сключено по този въпрос. Посочените правила се публикуват в Официален вестник на Европейския съюз и се прилагат към настоящия Правилник за дейността.

13.

Председателят и/или Бюрото могат да възлагат на един или повече от членовете на Бюрото общи или специални задачи от компетентността на председателя или на Бюрото. Едновременно с възлагането се определят и начините и средствата за тяхното изпълнение.

14.

Бюрото посочва двама заместник-председатели, на които се възлага осъществяването на връзките с националните парламенти.

Те редовно докладват на Председателския съвет за осъществяваните от тях дейности в тази насока.

15.

При избиране на нов Парламент завареното Бюро продължава да изпълнява функциите си до първото заседание на новия Парламент.

1.

Председателският съвет се състои от председателя на Парламента и председателите на политическите групи. Председателят на политическа група може да упълномощи друг член на групата да го представлява.

2.

Председателят на Парламента кани един от независимите членове на ЕП да участва в заседанията на Председателския съвет без право на глас.

3.

Председателският съвет се стреми да решава поставените пред него въпроси с консенсус.

Когато не може да бъде постигнат консенсус, въпросът се решава с гласуване чрез претегляне на гласовете според броя на членовете на всяка политическа група.

1.

Председателският съвет осъществява функциите, възложени му с настоящия правилник.

2.

Председателският съвет взема решения относно организацията на работата на Парламента и по въпросите на законодателно планиране.

3.

Председателският съвет е органът, компетентен по въпросите, свързани с отношенията с другите институции и органи на Европейския съюз и с националните парламенти на държавите-членки.

4.

Председателският съвет е органът, компетентен по въпросите, свързани с отношенията с държави, които не са членки на Европейския съюз, както и с институции и организации, които не принадлежат към Съюза.

5.

Председателският съвет отговаря за организирането на структурирани консултации с европейското гражданско общество по главните теми. Това може да включва провеждането на публични разисквания по въпроси от общоевропейски интерес, открити за участие на заинтересовани граждани. Бюрото определя заместник-председател, който отговаря за провеждането на такива консултации и докладва на Председателския съвет.

6.

Председателският съвет изготвя проект на дневен ред на месечните сесии на Парламента.

7.

Председателският съвет е органът, компетентен относно състава и компетенциите на комисиите, анкетните комисии и съвместните парламентарни комитети, постоянните делегации и ad hoc делегациите.

8.

Председателският съвет определя разпределението на местата в пленарната зала съгласно член 34.

9.

Председателският съвет е органът, компетентен да дава разрешение за изготвяне на доклади по собствена инициатива.

10.

Председателският съвет прави предложения пред Бюрото по административни и бюджетни въпроси, свързани с политическите групи.

1.

Съветът на председателите на комисии се състои от председателите на всички постоянни и специални комисии и избира свой председател.

При отсъствие на председателя заседанието се председателства от най-възрастния член или, в случай че последният е възпрепятстван, от най-възрастния от присъстващите членове на ЕП.

2.

Съветът на председателите на комисии може да отправя препоръки до Председателския съвет във връзка с работата на комисиите и изготвянето на дневен ред на месечните сесии на Парламента.

3.

Бюрото и Председателският съвет могат да възлагат на Съвета на председателите на комисии изпълнението на конкретни задачи.

1.

Съветът на председателите на делегации се състои от председателите на всички постоянни междупарламентарни делегации и избира свой председател.

При отсъствие на председателя заседанието се председателства от най-възрастния член или, в случай че последният е възпрепятстван, от най-възрастния от присъстващите членове на ЕП.

2.

Съветът на председателите на делегации може да отправя препоръки до Председателския съвет във връзка с работата на делегациите.

3.

Бюрото и Председателският съвет могат да възлагат на Съвета на председателите на делегации изпълнението на конкретни задачи.

1.

Протоколите от заседанията на Бюрото и на Председателския съвет се превеждат на официалните езици, отпечатват се и се раздават на всички членове на ЕП. Протоколите са достъпни за обществеността, освен ако по изключение ръководството или Председателският съвет реши друго по отношение на определени части от протоколите по съображения за поверителност на основанията, предвидени в член 4, параграфи от 1 до 4 от Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета.

2.

Всеки член на ЕП може да задава въпроси, свързани с дейността на Бюрото, на Председателския съвет и на квесторите. Въпросите се представят в писмена форма на председателя, съобщават се на членовете на ЕП и се публикуват, заедно с дадените отговори, на интернет страницата на Парламента в срок тридесет дни от внасянето им.

1.

Членовете на ЕП могат да образуват групи според политическата си ориентация.

Поначало не е необходимо Парламентът да преценява политическата ориентация на членовете на дадена група. При образуването на група съгласно настоящия член съответните членове на ЕП по дефиниция признават, че споделят определена политическа ориентация. Само в случай че горното се отрича от съответните членове, Парламентът преценява дали групата е била конституирана в съответствие с настоящия правилник.

2.

Всяка политическа група се състои от членове, избрани в най-малко една четвърт от държавите-членки. Минималният брой членове за образуване на политическа група е двадесет и пет.

3.

Когато числеността на дадена политическа група падне под необходимия праг, председателят на Парламента, със съгласието на Председателския съвет, може да разреши по-нататъшното ѝ съществуване до следващото учредително заседание на Парламента, в случай че са изпълнени следните условия:

Председателят на Парламента не прилага настоящата дерогация, когато са налице достатъчно данни да се предположи, че с нея се злоупотребява.

4.

Всеки член на ЕП може да членува само в една политическа група.

5.

Образуването на политическа група се декларира пред председателя. В декларацията се посочват наименованието на групата, имената на нейните членове и на членовете на бюрото ѝ.

6.

Декларацията се публикува в Официален вестник на Европейския съюз.

1.

Политическите групи осъществяват своите функции като част от дейностите на Съюза, включително задачите, които са им възложени с настоящия правилник. На политическите групи се предоставя секретариат, включен в щатното разписание на генералния секретариат, административни услуги и бюджетни средства, предвидени за тази цел в парламентарния бюджет.

2.

Бюрото определя правилата за предоставяне, осъществяване и контрол на тези услуги и средства, както и свързаното с тях делегиране на правомощия по изпълнението на бюджета.

3.

В тези правила се определят и административните и финансови последици от прекратяването на политическа група.

1.

Отделни членове на ЕП могат да съставят интергрупи или други неформални обединения на членове на ЕП за осъществяване на неофициален обмен на становища по конкретни въпроси между различните политически групи, като се привличат членове на различни парламентарни комисии, както и за насърчаване на контактите между членовете на ЕП и гражданското общество.

2.

Такива обединения не могат да извършват дейности, водещи до объркване с официалните дейности на Парламента или неговите органи. Ако са спазени условията, предвидени в приетите от Бюрото правила за тяхното създаване, политическите групи могат да подпомагат дейностите им, като им оказват логистична подкрепа. Всяка външна подкрепа, получавана от такива обединения, се обявява в съответствие с приложение I.

1.

Членовете на ЕП, които не членуват в политическа група, разполагат със секретариат. Подробните правила се определят от Бюрото по предложение на генералния секретар.

2.

Бюрото определя правното положение и парламентарните права на тези членове.

3.

Бюрото определя правилата за предоставяне, изпълнение и контрол на бюджетните средства, отпуснати от парламентарния бюджет за покриване на разходите за секретариат и административни услуги, предоставяни на независимите членове на ЕП.

1.

Парламентът работи съвместно с Комисията и Съвета за определяне на законодателната програма на Европейския съюз.

Парламентът и Комисията си сътрудничат при изготвянето на работната програма на Комисията — която представлява приносa на Комисията към годишното и многогодишното планиране на Съюза — в съответствие с графика и реда, договорени между двете институции и приложени към настоящия правилник (6).

2.

При неотложни и непредвидени обстоятелства всяка институция може, по собствена инициатива и в съответствие с предвидените в Договорите процедури, да предложи допълнително включване на законодателна мярка към предложените в работната програма на Комисията.

3.

Председателят изпраща приетата от Парламента резолюция на останалите институции, които участват в законодателната процедура на Европейския съюз, и на парламентите на държавите-членки.

Председателят иска становище от Съвета относно работната програма на Комисията и относно резолюцията на Парламента.

4.

Ако някоя от институциите не може да спази предвидения график, тя уведомява останалите институции за причините за закъснението и предлага нов график.

1.

Във всички свои дейности Парламентът напълно зачита основните права, както са определени в Хартата на основните права на Европейския съюз.

Също така Парламентът напълно зачита правата и принципите, прогласени в член 2 и член 6, параграфи 2 и 3 от Договора за Европейския съюз.

2.

Когато водещата комисия, политическа група или най-малко 40 членове на ЕП застъпват становището, че предложение за законодателен акт или части от него не зачитат правата, гарантирани в Хартата на основните права на Европейския съюз, въпросът се отнася по тяхно искане до комисията, компетентна за тълкуването на Хартата на основните права. Становището на въпросната комисия се прилага към доклада на водещата комисия.

1.

За всички предложения за законодателни актове и други документи от законодателен характер водещата комисия първо проверява правното основание.

2.

Ако тази комисия оспори правилността или целесъобразността на посоченото правно основание, включително в рамките на проверката, предвидена в член 5 от Договора за Европейски съюз, тя следва да поиска становище от комисията, компетентна по правните въпроси.

3.

Комисията, компетентна по правните въпроси, може да се самосезира по въпроси, свързани с правното основание на внесените предложения за законодателни актове. В тези случаи тя надлежно уведомява водещата комисия.

4.

Когато комисията, компетентна по правните въпроси, реши да оспори правилността или целесъобразността на посоченото правно основание, тя докладва заключенията си на Парламента. Въпросът се поставя на гласуване от Парламента преди гласуването на предложението по същество.

5.

Не се допуска внасянето в Парламента на изменения в правното основание на предложението за законодателен акт, ако водещата комисия или комисията, компетентна по правни въпроси, не са оспорили правилността или целесъобразността на правното основание.

6.

Ако Комисията не се съгласи да промени предложението си по начин, който съответства на одобреното от Парламента правно основание, докладчикът или председателят на комисията, компетентна по правните въпроси, или на водещата комисия могат да предложат отлагане на гласуването по същество на предложението за следващо заседание.

1.

При подробното разглеждане на предложение за законодателен акт, който предоставя правомощия на Комисията, както е предвидено в член 290 от Договора относно функционирането на Европейския съюз, Парламентът отделя особено внимание на целите, съдържанието, обхвата и срока на делегираните правомощия, както и на условията, на които са подчинени.

2.

Компетентната комисия по предмета на правомощията може по всяко време да поиска становище от компетентната комисия по тълкуването и прилагането на правото на Съюза.

3.

Компетентната комисия по тълкуването и прилагането на правото на Съюза може също така да се самосезира по въпроси, свързани с делегирането на законодателни правомощия. В тези случаи тя надлежно уведомява компетентната комисия за предмета на правомощията.

1.

Когато предложение за законодателен акт има финансови последици, Парламентът проверява дали са предвидени достатъчно финансови средства.

2.

Без да се накърнява член 43, водещата комисия проверява финансовата съвместимост на всяко предложение за законодателен акт, както и на всеки документ от законодателен характер с многогодишната финансова рамка.

3.

Ако водещата комисия измени финансовата обезпеченост на разглеждания от нея акт, тя следва да поиска становище от комисията, компетентна по бюджетните въпроси.

4.

Комисията, компетентна по бюджетните въпроси, може да се самосезира по въпроси, свързани с финансовата съвместимост на предложенията за законодателни актове. В тези случаи тя надлежно уведомява водещата комисия.

5.

Когато комисията, компетентна по бюджетните въпроси, реши да оспори финансовата съвместимост на акта, тя докладва заключенията си на Парламента, който ги поставя на гласуване.

6.

Акт, който е обявен за несъвместим, може да бъде приет от Парламента при спазване на решенията на Бюджетния орган.

1.

При разглеждането на предложение за законодателен акт Парламентът обръща особено внимание на зачитането на принципите на субсидиарност и пропорционалност.

2.

Комисията, компетентна по въпросите на спазването на принципа на субсидиарност, може да реши да отправи препоръки на вниманието на водещата комисия по отношение на всяко предложение за законодателен акт.

3.

Ако национален парламент изпрати до председателя на ЕП мотивирано становище съгласно член 3 от Протокола относно ролята на националните парламенти в Европейския съюз и член 6 от Протокола относно прилагането на принципите на субсидиарност и на пропорционалност, този документ се разпределя на водещата комисия и се изпраща за сведение на комисията, компетентна по въпросите на спазването на принципа на субсидиарност.

4.

Освен в случаите на неотложност, посочени в член 4 от Протокола относно ролята на националните парламенти в Европейския съюз, водещата комисия не пристъпва към окончателно гласуване преди изтичането на срока от осем седмици, посочен в член 6 от Протокола относно прилагането на принципите на субсидиарност и на пропорционалност.

5.

Когато мотивираните становища относно несъответствието на предложение за законодателен акт с принципа на субсидиарност съставляват поне една трета от гласовете, отредени на националните парламенти, или една четвърт — в случай на предложение за законодателен акт, внесено въз основа член 76 от Договора за функционирането на Европейския съюз, Парламентът не взема решение, преди вносителят на предложението да е заявил как смята да процедира.

6.

Когато, в рамките на обикновената законодателна процедура, мотивираните становища относно несъответствието на предложение за законодателен акт с принципа на субсидиарност представляват най-малко обикновено мнозинство от гласовете, отредени на националните парламенти, водещата комисия, след като разгледа мотивираните становища, представени от националните парламенти и Комисията, и след като изслуша мнението на комисията, компетентна по въпросите на спазването на принципа на субсидиарност, може да препоръча на Парламента да отхвърли предложението на основание, че то нарушава принципа на субсидиарност, или да внесе в Парламента друга препоръка, която може да включва предложения за изменение, свързани със спазването на принципа на субсидиарност. Становището на комисията, компетентна по въпросите на спазването на принципа на субсидиарност, се прилага към всяка подобна препоръка.

Препоръката се внася в Парламента за разискване и гласуване. Ако дадена препоръка за отхвърляне на предложение бъде приета с мнозинство от подадените гласове, председателят на Парламента обявява процедурата за приключена. Ако Парламентът не отхвърли предложението, процедурата продължава, като се вземат предвид всички одобрени от Парламента препоръки.

1.

По време на цялата законодателна процедура Парламентът и неговите комисии искат достъп до всички документи, свързани с предложенията за законодателни актове, при същите условия като Съвета и неговите работни групи.

2.

При разглеждането на предложение за законодателен акт компетентната парламентарна комисия иска от Комисията и Съвета да бъде информирана относно хода на разглеждане на въпросното предложение в Съвета и неговите работни групи, и по-специално относно всеки вероятен компромис, който би довел до съществено изменение на първоначалното предложение на Комисията или относно намерението на Комисията да оттегли предложението си.

а)

предложение за резолюция;

б)

по целесъобразност, проекторешение или проектопредложение;

в)

изложение на мотивите, включително, по целесъобразност, финансова обосновка.

1.

По силата на член 225 от Договора за функционирането на Европейския съюз Парламентът може да поиска от Комисията да внесе всякакво подходящо предложение за приемане на нов акт или за изменение на действащ акт, като приеме резолюция въз основа на доклад по собствена инициатива на компетентната комисия, изготвен по реда на член 48. Резолюцията се приема с мнозинство от всички членове на Парламента при окончателното гласуване. Едновременно с това Парламентът може да определи срок за внасяне на предложението.

2.

Всеки член на Парламента може да внесе предложение за акт на Съюза в рамките на правото на инициатива на Парламента по член 225 от Договора за функционирането на Европейския съюз.

3.

Предложението се внася чрез председателя на Парламента, който го разпределя на компетентната за неговото разглеждане комисия. Преди да бъде разпределено, предложението се превежда на онези официални езици, които председателят на компетентната комисия счете за необходими за предварителното разглеждане. В срок от три месеца след разпределянето на предложението и след изслушване на автора му комисията взема решение относно последващите действия.

Ако комисията реши да внесе предложението в Парламента съгласно предвидената в член 48 процедура, авторът на предложението се споменава поименно в заглавието на доклада.

4.

В резолюцията на Парламента се посочва подходящото правно основание и се отправят подробни препоръки относно съдържанието на исканото предложение, което следва да зачита основните права и принципа на субсидиарност.

5.

Когато предложението има финансови последици, Парламентът посочва начините за осигуряване на необходимите финансови средства.

6.

Компетентната комисия следи за хода на подготовката на всяко предложение за законодателен акт, което се изготвя по нарочно искане на Парламента.

1.

Предложенията за законодателни актове и другите документи от законодателен характер се разпределят от председателя на съответната компетентна комисия за разглеждане.

В случай на съмнение, преди да обяви пред Парламента разпореждането си за разпределяне на съответната комисия, председателят може да приложи член 188, параграф 2.

Когато дадено предложение е включено в работната програма на Комисията, компетентната комисия може да определи докладчик, който да следи подготвителната фаза на предложението.

Инициативата за консултация от страна на Съвета или исканията за становище, отправени от Комисията, се препращат от председателя на Парламента на компетентната за разглеждане на съответното предложение комисия.

Разпоредбите на членове от 36 до 42, от 53 до 59 и на член 71 относно първото четене се прилагат по отношение на предложенията за законодателни актове, независимо дали те се приемат на едно, две или три четения.

2.

Позициите на Съвета се разпределят за разглеждане на компетентната за първо четене комисия.

Разпоредбите на членове от 61 до 66 и член 72 относно второто четене се прилагат по отношение на позициите на Съвета.

3.

Предложението не може да бъде върнато в комисия в хода на помирителната процедура между Парламента и Съвета след второ четене.

Разпоредбите на членове 67, 68 и 69 относно трето четене се прилагат при помирителната процедура.

4.

Членове 45, 46, 49, член 55, параграфи 1 и 3 и членове 56, 57 и 175 не се прилагат при второ и трето четене.

5.

В случай на противоречие между разпоредба на настоящия правилник относно второ и трето четене и която и да е друга негова разпоредба предимство имат разпоредбите относно второ и трето четене.

1.

Инициативите на държава-членка по член 76 от Договора за функционирането на Европейския съюз се разглеждат по реда на настоящия член и на членове от 36 до 39 и членове 43 и 55 от настоящия правилник.

2.

Компетентната комисия може да покани представители на държавите-членки, автори на инициативата, да представят предложението си пред нея. Представителите на държавите-членки може да бъдат придружавани от председателството на Съвета.

3.

Преди да пристъпи към гласуване, компетентната комисия отправя питане към Комисията дали подготвя становище по инициативата. Ако отговорът е утвърдителен, парламентарната комисия не може да приеме своя доклад, преди да получи становището на Комисията.

4.

Когато две или повече предложения с еднаква законодателна цел, изхождащи от Комисията и/или държава-членка, са внесени в Парламента едновременно или в кратък интервал от време, те се разглеждат в общ доклад. В доклада компетентната комисия посочва към кой от текстовете предлага изменения и упоменава всички останали текстове в законодателната резолюция.

1.

Председателят на комисията, на която е разпределено предложение за законодателен акт, предлага процедурата, която да се следва.

2.

След приемането на решение относно процедурата, която да се следва, и ако член 46 не намира приложение, парламентарната комисия назначава измежду своите членове или постоянните заместници докладчик по предложението за законодателен акт, освен ако това вече е било направено въз основа на работната програма на Комисията, одобрена в съответствие с член 35.

3.

Докладът на компетентната комисия съдържа:

1.

След първото обсъждане на предложението за законодателен акт председателят може да предложи то да бъде одобрено без изменения. Освен ако възразят най-малко една десета от членовете на комисията, председателят на комисията внася в Парламента доклад за приемане на предложението. Прилагат се разпоредбите на член 138, параграф 1, втора алинея и параграфи 2 и 4.

2.

Като алтернатива председателят може да предложи той самият или докладчикът да изготвят поредица от изменения, отразяващи проведеното в комисията обсъждане. Ако комисията се съгласи с това предложение, така изготвените проектоизменения се изпращат на всички нейни членове. Освен ако най-малко една десета от членовете на комисията възразят в определения срок, който не може да бъде по-кратък от двадесет и един дни от датата на изпращането, докладът се счита за приет от комисията. В този случай проектът на законодателна резолюция и измененията се внасят в Парламента, без да се провеждат разисквания, в съответствие с разпоредбите на член 138, параграф 1, втора алинея и параграфи 2 и 4.

3.

Ако най-малко една десета от членовете на комисията възразят, проектоизмененията се поставят на гласуване на следващото заседание на комисията.

4.

Разпоредбите на параграф 1, първо и второ изречение, параграф 2, първо, второ и трето изречение, както и на параграф 3 се прилагат mutatis mutandis по отношение на становищата на комисиите по смисъла на член 49.

1.

Когато парламентарна комисия изготвя незаконодателен доклад, тя назначава докладчик измежду своите членове или постоянните им заместници.

2.

Докладчикът отговаря за изготвянето на доклада на комисията и за представянето му от нейно име в пленарно заседание.

3.

Докладът на комисията съдържа:

1.

Комисия, която възнамерява да изготви доклад и да внесе в Парламента предложение за резолюция по въпрос от нейната компетентност, без да е била сезирана с консултация или с искане за становище по реда на член 188, параграф 1, трябва да поиска предварително разрешение от Председателския съвет. Отказът да се даде такова разрешение задължително се мотивира. Ако предмет на доклада е предложение, внесено от член на ЕП съгласно член 42, параграф 2, разрешението може да бъде отказано, само ако не са изпълнени условията, предвидени в параграф 5 от Устава на членовете на ЕП, както и в член 225 от Договора за функционирането на Европейския съюз.

Председателският съвет се произнася по исканията за разрешение за съставяне на доклад по параграф 1 по определен от самия него ред. Ако компетентността на комисията, поискала такова разрешение, бъде оспорена, Председателският съвет се произнася с решение в срок от шест седмици въз основа на препоръка на Съвета на председателите на комисии или, при липсата на такава — въз основа на препоръка на неговия председател. Ако Председателският съвет не успее да вземе решение в предвидения срок, препоръката се счита за одобрена.

2.

Предложенията за резолюции, съдържащи се в докладите по собствена инициатива, се разглеждат от Парламента в съответствие с процедурата на кратко представяне, предвидена в член 139. Изменения на такива предложения за резолюции са допустими за разглеждане на пленарно заседание, единствено ако са внесени от докладчика с цел отразяване на нова информация или от най-малко една десета от членовете на Парламента. Политическите групи могат да внасят алтернативни предложения за резолюции в съответствие с член 157, параграф 4. Настоящият параграф не се прилага, когато темата на доклада отговаря на изискванията за провеждане на ключово разискване на пленарно заседание, когато докладът е съставен на основание на право на инициатива по член 41 или 42 или когато докладът може да бъде счетен за стратегически според определените от Председателския съвет критерии (7).

3.

Когато темата на доклада попада в рамките на правото на инициатива по член 41, разрешението може да бъде отказано, единствено ако условията, предвидени в Договорите, не са спазени.

4.

И в двата случая по членове 41 и 42 Председателският съвет взема решение в двумесечен срок.

1.

Когато комисията, която първа е била сезирана с даден въпрос, желае да се запознае със становището на друга комисия или когато друга комисия желае да изложи становището си по доклада на първоначално сезираната комисия, двете комисии могат да поискат от председателя на Парламента да определи едната от тях за водеща, а другата за подпомагаща по реда на член 188, параграф 3.

2.

В случай на документи от законодателен характер по смисъла на член 43, параграф 1 становището се изразява в проектоизменения към текста, с който комисията е била сезирана, придружени при необходимост с кратка обосновка. Обосновките се изготвят от докладчика по становището и не се подлагат на гласуване. При необходимост подпомагащата комисия може да изложи накратко в писмен вид обосновка на становището като цяло.

В случай на незаконодателни текстове становището се изразява в предлагане на промени към отделни части от предложението за резолюция, внесено от водещата комисия.

Водещата комисия подлага проектоизмененията или предложенията за промени на гласуване.

Становищата се ограничават единствено до сферата на компетентност на подпомагащата комисия.

3.

Водещата комисия определя срок, в който подпомагащата комисия следва да представи становището си на водещата комисия, за да бъде взето предвид. Всяка промяна в обявения график се съобщава незабавно от водещата комисия на подпомагащата(ите) комисия(и). Водещата комисия не съставя окончателни заключения преди изтичането на този срок.

4.

Всички приети становища се прилагат към доклада на водещата комисия.

5.

Само водещата комисия може да предлага изменения в пленарно заседание.

6.

Председателят и докладчикът на подпомагащата комисия се канят за участие със съвещателен глас в заседанията на водещата комисия, доколкото там се разглеждат въпроси от общ интерес за двете комисии.

—

сроковете за разглеждане се определят съвместно от заинтересованите комисии,

—

докладчикът и докладчиците по становище се информират взаимно и се стремят да постигнат съгласие по текстовете, които предлагат на съответните си комисии, и по позицията си относно измененията,

—

съответните председатели, докладчикът и докладчиците по становище съвместно определят частите от текста, които попадат в областта на тяхната изключителна или обща компетентност, и се споразумяват за точните условия на сътрудничеството си. В случай на несъгласие относно границите на компетентността, по искане на една от засегнатите комисии въпросът се отнася до Председателския съвет, който може да се произнесе по въпроса за съответната компетентност или да реши, че следва да се приложи процедурата на съвместни заседания на комисии по член 51; член 188, параграф 2, втора алинея се прилага mutatis mutandis,

—

водещата комисия приема измененията на асоциираната комисия, без да ги поставя на гласуване, когато те се отнасят до въпроси, които попадат в обхвата на изключителната компетентност на асоциираната комисия. Ако изменения по въпроси, които попадат в обхвата на общата компетентност на водещата комисия и на асоциирана комисия, бъдат отхвърлени от първата, асоциираната комисия може да ги внесе направо в Парламента,

—

в случай че се провежда процедура на помирение по съответното предложение, делегацията на Парламента включва докладчика на всяка асоциирана комисия.

1.

Изложението на мотивите се изготвя от докладчика и не се подлага на гласуване. При все това изложението на мотивите трябва да е в съответствие с текста на гласуваното предложение за резолюция и всички изменения, предложени от комисията, като в противен случай председателят на комисията може да заличи изложението на мотивите.

2.

В доклада се посочват резултатите от проведеното гласуване на доклада като цяло. Наред с това, ако при гласуването най-малко една трета от присъстващите членове направят съответно искане, в доклада се посочва и как е гласувал всеки един от членовете.

3.

В случай че становището на комисията не е единодушно, в доклада се отразява и мнението на малцинството. Мненията на малцинството се изказват при гласуването на текста в цялост и по настояване на техните автори могат да бъдат включени в писмена декларация от не повече от 200 думи, която се прилага към изложението на мотивите.

Всички спорове, възникнали във връзка с прилагането на тези разпоредби, се решават от председателя на комисията.

4.

По предложение на нейното бюро комисията може да определи срок за представяне на проектодоклад от докладчика. Срокът може да бъде удължен или да се назначи нов докладчик.

5.

След изтичането на срока комисията може да възложи на своя председател да поиска въпросът да бъде включен в дневния ред на някое от следващите заседания на Парламента. В този случай разискванията могат да се проведат въз основа на устен доклад от съответната комисия.

1.

Ако Комисията уведоми Парламента или ако компетентната комисия узнае по друг начин, че Комисията възнамерява да промени своето предложение, компетентната комисия отлага разглеждането на въпроса до получаване на ново предложение или на промените на Комисията.

2.

Ако Съветът внесе значителни промени в предложението за законодателен акт, се прилагат разпоредбите на член 59.

1.

Преди да пристъпи към окончателно гласуване на предложение за законодателен акт, компетентната комисия приканва Комисията да изложи позицията си по всички изменения към предложението ѝ, приети при разглеждане в комисия, както и Съвета да представи своите коментари.

2.

Ако Комисията не е в състояние да изрази позиция или заяви, че не е готова да се съгласи с всички изменения, приети от компетентната комисия, последната може да отложи окончателното гласуване.

3.

При необходимост позицията на Комисията се включва в доклада.

1.

Парламентът разглежда предложението за законодателен акт въз основа на доклада, изготвен от компетентната комисия по реда на член 45.

2.

Парламентът гласува първо измененията към предложението, което е в основата на доклада на компетентната комисия, след това гласува евентуално измененото предложение, измененията към проекта на законодателна резолюция и накрая проекта на законодателна резолюция в цялост. Проектът на законодателна резолюция съдържа единствено декларация, посочваща дали Парламентът приема или отхвърля законодателното предложение, или предлага изменения в него и евентуално включва процедурни искания.

Първото четене приключва с приемането на проекта на законодателна резолюция. Ако Парламентът не приеме законодателната резолюция, предложението на Комисията се връща на компетентната комисия.

Всички доклади, внесени в рамките на законодателната процедура, трябва да съответстват на разпоредбите на членове 37, 43 и 45. Внасянето на предложение за незаконодателна резолюция от компетентната комисия трябва да се извършва вследствие на конкретно сезиране съгласно процедурите за разпределяне, предвидени в член 48 или 188.

3.

Председателят на Парламента изпраща одобрения от Парламента текст на предложението и придружаващата го резолюция на Съвета и на Комисията като позиция на Парламента.

1.

Ако предложението на Комисията не събере мнозинство от подадените гласове или ако бъде прието предложение за неговото отхвърляне, което може да бъде внесено от компетентната комисия или най-малко четиридесет членове на ЕП, преди гласуването на проекта на законодателна резолюция председателят на Парламента приканва Комисията да оттегли предложението си.

2.

Ако Комисията оттегли предложението си, председателят обявява процедурата за приключена и уведомява Съвета за това.

3.

Ако Комисията не оттегли предложението си, Парламентът връща въпроса на компетентната комисия, без да гласува проекта на законодателна резолюция, освен ако Парламентът, по предложение на председателя на компетентната комисия или на нейния докладчик, или на политическа група, или на поне четиридесет членове на ЕП, пристъпи към гласуването на проекта на законодателна резолюция.

В случай на връщане за ново разглеждане компетентната комисия взема решение относно процедурата, която да бъде следвана, и докладва писмено или устно на Парламента в определен от него срок, който не може да надвишава два месеца.

След връщане за ново разглеждане в комисия съгласно параграф 3, преди да вземе решение относно процедурата, водещата комисия трябва да даде възможност на асоциирана комисия по член 50 да определи избора си относно измененията, попадащи в нейната изключителна компетентност, по-специално да определи кои от измененията да бъдат внесени повторно в Парламента.

Срокът, определен съгласно параграф 3, втора алинея, се прилага за писменото внасяне или устно докладване от страна на компетентната комисия. Той не засяга определянето от Парламента на подходящия момент за продължаване разглеждането на съответната процедура.

4.

Ако компетентната комисия не може да спази срока, тя иска връщане за ново разглеждане в комисия по член 175, параграф 1. Ако е необходимо, Парламентът може да определи нов срок по реда на член 175, параграф 5. Ако искането на компетентната комисия бъде отхвърлено, Парламентът пристъпва към гласуване на проекта на законодателна резолюция.

1.

В случай че предложението на Комисията бъде одобрено в цялост съобразно приетите изменения, гласуването на проекта на законодателна резолюция се отлага, докато Комисията не изложи позицията си по всяко от измененията на Парламента.

Ако Комисията не е в състояние да изрази такава позиция след края на гласуването на предложението ѝ от Парламента, тя уведомява председателя или компетентната комисия за срока, в който ще бъде в състояние да направи това; предложението се включва в проекта на дневен ред на първата следваща месечна сесия.

2.

В случай че Комисията заяви, че не възнамерява да приеме всички изменения на Парламента, докладчикът на компетентната комисия или, при липса на докладчик, председателят на същата комисия прави формално предложение пред Парламента относно това дали е уместно да се премине към гласуване на проекта на законодателна резолюция. Преди да внесе предложението си, докладчикът или председателят на компетентната комисия може да поиска от председателя да спре разглеждането на точката.

Ако Парламентът реши да отложи гласуването, въпросът се счита за върнат на компетентната комисия за ново разглеждане.

В този случай компетентната комисия докладва отново писмено или устно на Парламента в определен от него срок, който не може да надвишава два месеца.

Ако компетентната комисия не може да спази срока, се прилага процедурата, предвидена в член 56, параграф 4.

На този етап са допустими само изменения, внесени от компетентната комисия, с които се цели постигане на компромис с Комисията.

3.

Прилагането на параграф 2 не изключва внасянето на искане за ново разглеждане от който и да е друг член на ЕП съгласно член 175.

Комисията, в която въпросът е върнат за ново разглеждане по параграф 2, трябва, съгласно разпореждането за връщане, преди всичко да докладва в предвидения срок и, когато е възможно, да внесе изменения с цел постигане на компромис с Комисията, без да преразглежда всички разпоредби, одобрени от Парламента.

В тази връзка обаче, предвид суспензивния ефект на връщането за ново разглеждане, комисията се ползва с по-голяма свобода и може, ако това е необходимо в интерес на компромиса, да предложи преразглеждане на разпоредби, за които Парламентът е дал положителен вот.

В тези случаи, предвид факта, че се допуска внасяне единствено на изменения, насочени към постигане на компромис, и с оглед запазване на суверенитета на Парламента, докладът по параграф 2 трябва ясно да посочи кои от вече одобрените разпоредби ще отпаднат, ако предложените изменения бъдат приети.

1.

След приемането на позиция от Парламента по дадено предложение на Комисията председателят и докладчикът на компетентната комисия следят развитието на процедурата, водеща до приемане на предложението от Съвета, по-специално за да се гарантира спазването на ангажиментите, поети от Съвета или от Комисията към Парламента във връзка с приетата от него позиция.

2.

Компетентната комисия може да покани Комисията и Съвета на съвместно обсъждане.

3.

На всеки етап от процедурата на предприемане на последващи действия компетентната комисия може, ако счете за необходимо, да внесе предложение за резолюция по настоящия член, в която препоръчва на Парламента:

Това предложение се включва в проекта на дневен ред на месечната сесия, следваща решението на комисията.

1.

По искане на компетентната комисия председателят на Парламента приканва Комисията повторно да сезира Парламента с предложението си:

2.

По искане на компетентната комисия Парламентът кани Съвета повторно да го сезира с предложение, внесено от Комисията по реда на член 294 от Договора за функционирането на Европейския съюз, в случай че Съветът има намерение да промени правното основание на предложението, в резултат на което обикновената законодателна процедура би престанала да се прилага.

3.

По искане на компетентната комисия председателят приканва Съвета повторно да се консултира с Парламента при обстоятелствата и условията, посочени в параграф 1, а също и когато Съветът съществено измени или възнамерява да измени първоначалното предложение, по което Парламентът вече е дал становище, освен ако изменението има за цел да отрази измененията на Парламента.

4.

При обстоятелствата, предвидени в настоящия член, председателят отправя искане Парламентът да бъде повторно сезиран с дадено предложение, в случай че Парламентът вземе такова решение по искане на политическа група или на най-малко четиридесет членове на ЕП.

1.

Съобщаването на позицията на Съвета по член 294 от Договора за функционирането на Европейския съюз става с нейното обявяване от председателя на пленарно заседание. Председателят пристъпва към обявяването ѝ след получаване на документите, в които се съдържа самата позиция, на всички декларации, направени в протоколите от заседанието на Съвета, на което е приета позицията, мотивите на Съвета за нейното приемане и позицията на Комисията, надлежно преведени на официалните езици на Европейския съюз. Председателят обявява позицията по време на първата месечна сесия, следваща получаването на тези документи.

Преди да обяви общата позиция, председателят проверява, след консултации с председателя на компетентната комисия и/или докладчика, дали полученият от него текст действително представлява позицията за първо четене на Съвета и дали не е налице някоя от хипотезите, предвидени в член 59. Ако случаят не е такъв, председателят, в съгласие с компетентната комисия и по възможност със Съвета, търси подходящо решение.

2.

Списък на съобщенията се публикува в протоколите от заседанието заедно с наименованието на компетентната комисия.

1.

Председателят на Парламента удължава сроковете за второ четене — по искане на председателя на компетентната комисия, или — при помирителната процедура — по искане на парламентарната делегация в Помирителния комитет, в съответствие с член 294, параграф 14 от Договора за функционирането на Европейския съюз.

2.

Председателят уведомява Парламента за всяко удължаване на сроковете по член 294, параграф 14 от Договора за функционирането на Европейския съюз, независимо дали инициативата е на Парламента или на Съвета.

1.

В деня на съобщаването ѝ на Парламента по реда на член 61, параграф 1 позицията на Съвета се счита за служебно разпределена на компетентната водеща комисия и на подпомагащите комисии за първо четене.

2.

Позицията на Съвета се включва като първа точка в дневния ред на първото заседание на компетентната комисия след датата на нейното съобщаване. Съветът може да бъде поканен да представи позицията си.

3.

Освен ако се реши друго, докладчик за второ четене остава докладчикът, определен за първо четене.

4.

Разпоредбите на член 66, параграфи 2, 3 и 5 за второ четене в Парламента се прилагат и по отношение на процедурата на разглеждане в компетентната комисия; единствено членове или постоянни заместници от тази комисия могат да внасят предложения за отхвърляне или за изменения. Комисията взема решение с мнозинство от подадените гласове.

5.

Преди да пристъпи към гласуване, комисията може да поиска от председателя и от докладчика да обсъдят предложените в комисията изменения с председателя на Съвета или негов заместник и с присъстващия компетентен член на Комисията. След обсъждането докладчикът може да внесе компромисни изменения.

6.

За второто четене компетентната комисия препоръчва приемане, изменение или отхвърляне на позицията на Съвета. Препоръката съдържа и кратка обосновка за предлаганото решение.

1.

Позицията на Съвета и препоръката на компетентната комисия за второ четене, ако има такава, се включват служебно в проекта на дневен ред на месечната сесия, в която денят сряда се пада преди и във всеки случай най-близо до деня, в който изтича тримесечният срок или, ако същият е бил удължен в съответствие с член 62 — четиримесечният срок, освен ако въпросът е бил разгледан на предходна месечна сесия.

Препоръките за второ четене са равносилни на изложение на мотивите, с което парламентарната комисия обосновава отношението си към позицията на Съвета. Тези текстове не се подлагат на гласуване.

2.

Второто четене приключва с одобряване, отхвърляне или изменение на позицията на Съвета от страна на Парламента в сроковете и при условията, предвидени в член 294 от Договора за функционирането на Европейския съюз.

1.

Компетентната комисия, политическа група или най-малко четиридесет членове на ЕП могат писмено и преди изтичането на определения от председателя срок да внесат предложение за отхвърляне на позицията на Съвета. За приемането на това предложение е необходимо мнозинство от всички членове на Парламента. Предложението за отхвърляне на позицията на Съвета се поставя на гласуване преди гласуване на измененията.

2.

Отрицателният вот на Парламента по отношение на предложението за отхвърляне на позицията на Съвета не е пречка Парламентът да разгледа, по препоръка на докладчика, ново предложение за отхвърляне след гласуване на измененията и след изслушване на изявление на Комисията съгласно член 66, параграф 5.

3.

Ако позицията на Съвета бъде отхвърлена, председателят обявява на пленарно заседание, че законодателната процедура е приключена.

1.

Компетентната комисия, политическа група или най-малко четиридесет членове на ЕП могат да внесат изменения в позицията на Съвета за разглеждане в пленарно заседание.

2.

Изменения в позицията на Съвета се допускат, само ако са в съответствие с разпоредбите на членове 156 и 157 и целят:

Преценката на председателя да обяви дадено изменение за допустимо или недопустимо не може да се оспорва.

3.

Ако след първото четене бъдат произведени нови избори, без да е бил приложен член 59, председателят може да отмени ограниченията относно допустимостта, предвидени в параграф 2.

4.

Изменения се приемат само с мнозинство от всички членове на ЕП.

5.

Преди да се гласуват измененията, председателят може да прикани Комисията да изрази позицията си и Съвета — за коментар.

1.

Парламентарната делегация в Помирителния комитет е равна по численост на делегацията на Съвета.

2.

Политическият състав на делегацията съответства на разпределението на Парламента по политически групи. Председателският съвет определя точния брой на членовете от всяка политическа група.

3.

Членовете на делегацията се назначават от политическите групи за всеки отделен случай, за предпочитане измежду членовете на съответните комисии, с изключение на трима от тях, които се назначават като постоянни членове на няколко последователни делегации за срок от дванадесет месеца. Тримата постоянни членове се назначават от политическите групи измежду заместник-председателите на Парламента и представляват най-малко две политически групи. Председателят и докладчикът на водещата комисия за всеки отделен случай също са членове на делегацията.

4.

Политическите групи, представени в делегацията, назначават заместници.

5.

Политическите групи и независимите членове на Парламента, които не са представени в делегацията, могат да изпратят по един свой представител на всяко вътрешно подготвително заседание на делегацията.

6.

Делегациите се ръководят от председателя или от един от тримата постоянни членове.

7.

Делегацията взема решения с мнозинство от своите членове. Разискванията ѝ са закрити.

Председателският съвет определя допълнителни процедурни насоки за работата на делегацията в Помирителния комитет.

8.

Делегацията докладва резултатите от помирителната процедура на Парламента.

1.

Когато в рамките на Помирителния комитет се постигне съгласие по общ проект, въпросът се включва в дневния ред на заседание на Парламента, което се провежда в шестседмичен срок или, ако срокът е удължен, осемседмичен срок от датата на одобряване на общия проект от Помирителния комитет.

2.

Председателят на парламентарната делегация в Помирителния комитет или друг определен за целта неин член прави изявление относно общия проект, който се придружава от доклад.

3.

Не могат да се внасят изменения на общия проект.

4.

Общият проект се гласува веднъж в цялост. Той се приема с мнозинство от подадените гласове.

5.

Когато в рамките на Помирителния комитет не се постигне съгласие за общ проект, председателят или друг определен за целта член на парламентарната делегация в Помирителния комитет прави изявление. След изявлението се провежда разискване.

1.

Преговорите с другите институции с цел постигане на споразумение в хода на законодателна процедура се водят, като се взема предвид Кодексът за поведение относно преговорите в рамките на обикновената законодателна процедура (8).

2.

По принцип преди започване на такива преговори компетентната комисия следва да вземе решение с мнозинство от своите членове и да приеме мандат, насоки или приоритети.

3.

Ако преговорите доведат до компромис със Съвета след приемането на доклада от страна на компетентната комисия, с нея при всички случаи се провеждат нови консултации преди гласуването в пленарна зала.

1.

В актовете, приети съвместно от Парламента и Съвета по обикновената законодателна процедура, се посочват видът на съответния акт, поредният му номер, датата на приемане и неговият предмет.

2.

Актовете, приети съвместно от Парламента и Съвета, съдържат следното:

3.

Актовете се подразделят на членове, които по целесъобразност се групират в глави и раздели.

4.

В последния член от акта се посочва датата на влизане в сила, ако тя е преди или след двадесетия ден след публикуването.

5.

Последният член от акта е следван от:

1.

Съгласно членове 41 и 48 компетентната комисия може да внесе в Парламента доклад с предложения до Съвета за изменение на Договорите.

2.

Когато се провеждат консултации с Парламента, в съответствие с член 48, параграф 3 от Договора за Европейския съюз, във връзка с предложение за решение на Европейския съвет за разглеждане на изменения към Договорите, въпросът се отнася до компетентната комисия. Комисията изготвя доклад, който съдържа:

3.

Ако Европейският съвет реши да свика Конвент, представителите на Парламента се определят от Парламента по предложение на Председателския съвет.

Делегацията на Парламента избира свой ръководител и свои кандидати за членство във всички ръководни групи или бюра, създадени от Конвента.

4.

Когато Европейският съвет поиска одобрението на Парламента във връзка с решение да не се свиква Конвент за разглеждането на предложените изменения на Договорите, въпросът се разпределя на компетентната комисия за разглеждане по реда на член 81.

1.

По реда на членове 41 и 48 компетентната комисия може да внесе в Парламента доклад с предложения до Европейския съвет за цялостно или частично преразглеждане на разпоредбите на част трета от Договора за функционирането на Европейския съюз в съответствие с процедурата по член 48, параграф 6 от Договора за Европейския съюз.

2.

Когато се провеждат консултации с Парламента, в съответствие с член 48, параграф 6 от Договора за Европейския съюз, във връзка с предложение за решение на Европейския съвет за изменение на част трета от Договора за функционирането на Европейския съюз, разпоредбите на член 74а, параграф 2 се прилагат mutatis mutandis. В този случай предложението за резолюция може да съдържа предложения за изменения единствено на разпоредби от част трета от Договора за функционирането на Европейския съюз.

1.

Всяка молба на европейска държава за членство в Европейския съюз се разпределя на компетентната комисия за разглеждане.

2.

По предложение на компетентната комисия, на политическа група или на най-малко четиридесет членове на ЕП Парламентът може да реши да покани Комисията и Съвета да вземат участие в разисквания преди започването на преговори с държавата, подала молба за членство в ЕС.

3.

В хода на преговорите Комисията и Съветът редовно и изчерпателно информират, ако е необходимо при условията на поверителност, компетентната комисия за напредъка на преговорите.

4.

На всеки етап от преговорите Парламентът може, въз основа на доклад на компетентната комисия, да приема препоръки и да изисква те да бъдат взети предвид преди сключването на договор за присъединяване на държава, подала молба за членство в ЕС.

5.

След приключването на преговорите, но преди подписването на споразумение проектът на споразумение се представя в Парламента за одобрение в съответствие с член 81.

1.

Парламентът може, въз основа на нарочен доклад на компетентната комисия, изготвен в съответствие с членове 41 и 48:

2.

Всяко искане от Съвета за одобрение във връзка с предложение, представено в съответствие с член 7, параграфи 1 и 2 от Договора за Европейския съюз, заедно с представените от заинтересованата държава-членка бележки се обявяват пред Парламента и се разпределят на компетентната комисия в съответствие с член 81. Освен в неотложни и обосновани случаи Парламентът взема решение въз основа на предложение на компетентната комисия.

3.

Решенията по параграфи 1 и 2 се вземат с мнозинство от две трети от подадените гласове, представляващи мнозинството от членовете на Парламента.

4.

С разрешението на Председателския съвет компетентната комисия може да внесе придружаващо предложение за резолюция. В това предложение за резолюция се изразява становището на Парламента относно наличието на сериозно нарушение, извършено от държава-членка, подходящите санкции, както и относно тяхното изменение или отмяна.

5.

Компетентната комисия гарантира предоставянето на пълна информация на Парламента и, по целесъобразност, провеждането на консултации с Парламента по всички мерки за предприемане на последващи действия по даденото от него одобрение по параграф 3. Съветът се приканва да направи преглед на развитието на въпроса. По предложение на компетентната комисия, изготвено с разрешение на Председателския съвет, Парламентът може да приема препоръки до Съвета.

1.

Исканията за въвеждане на засилено сътрудничество между държави-членки съгласно член 20 от Договора за Европейския съюз се разпределят от председателя за разглеждане от компетентната комисия. В зависимост от случая се прилагат разпоредбите на членове 37, 38, 39, 43, от 53 до 59 и 81 от настоящия правилник.

2.

Компетентната комисия проверява съответствието с член 20 от Договора за Европейския съюз и членове от 326 до 334 от Договора за функционирането на Европейския съюз.

3.

Последващи актове, предложени в рамките на вече установено засилено сътрудничество, се разглеждат от Парламента по процедурите, които се прилагат в случаите, когато няма установено засилено сътрудничество. Прилагат се разпоредбите на член 43.

1.

На членовете на ЕП се предоставят следните документи:

2.

Тези документи се разпределят на водещата комисия. Всяка заинтересована комисия може да изрази становище.

3.

Ако други комисии желаят да дадат становища, председателят на Парламента определя срока, в който те трябва да представят становищата си на водещата комисия.

1.

При посочените по-долу условия всеки член на Парламента може да внася и да се изказва в подкрепа на проектоизменения към проектобюджета.

2.

Проектоизмененията са допустими, само ако са внесени в писмена форма и са подписани най-малко от 40 членове на Парламента или са внесени от името на политическа група или комисия, уточняват бюджетната позиция, за която се отнасят, и гарантират поддържането на баланс между приходи и разходи. В проектоизмененията трябва да се съдържа цялата необходима информация, свързана с бележките, които следва да се запишат по съответния бюджетен ред.

Всички проектоизменения на проектобюджета трябва да бъдат мотивирани в писмена форма.

3.

Председателят определя срок за внасяне на проектоизменения.

4.

Водещата комисия дава становището си по представените текстове преди обсъждането им в Парламента.

Проектоизменения, които са били отхвърлени от водещата комисия, не се поставят на гласуване на пленарно заседание, освен ако това е било поискано в писмена форма от комисия или най-малко от 40 членове на Парламента преди изтичането на краен срок, определен от председателя; този краен срок в никакъв случай не може да е по-малък от двадесет и четири часа преди началото на гласуването.

5.

Проектоизменения към бюджетната прогноза на Парламента, които са подобни на вече отхвърлени от Парламента проектоизменения при съставянето на прогнозата, се обсъждат, само ако водещата комисия е дала положително становище.

6.

Независимо от член 55, параграф 2 Парламентът гласува поотделно и последователно:

Продължават да се прилагат обаче разпоредбите на член 161, параграфи от 4 до 8.

7.

Членове, глави, дялове и раздели от проектобюджета, по които не са били внесени проектоизменения, се считат за приети.

8.

За приемането на проектоизменения са необходими гласовете на мнозинството от членовете на Парламента.

9.

Ако Парламентът е изменил проектобюджета, така измененият проектобюджет се изпраща на Съвета и на Комисията заедно с обосновките.

10.

Протоколът от заседанието, на което Парламентът се е произнесъл по проектобюджета, се изпраща на Съвета и на Комисията.

1.

Председателят на Парламента свиква помирителния комитет в съответствие с член 314, параграф 4 от Договора за функционирането на Европейския съюз.

2.

Броят на членовете на делегацията, която представлява Парламента на заседанията на помирителния комитет в рамките на бюджетната процедура, е равен на броя на членовете на делегацията на Съвета.

3.

Членовете на делегацията се определят от политическите групи всяка година, преди Парламентът да гласува позицията на Съвета, за предпочитане измежду членовете на компетентната по бюджетните въпроси комисия и на други заинтересовани комисии. Делегацията се оглавява от председателя на Парламента. Председателят на Парламента може да делегира тази функция на заместник-председател, който има опит в бюджетната област, или на председателя на компетентната по бюджетните въпроси комисия.

4.

Прилагат се разпоредбите на член 68, параграфи 2, 4, 5, 7 и 8.

5.

Когато в рамките на помирителния комитет се постигне съгласие по общ текст, въпросът се включва в дневния ред на заседание на Парламента, което се провежда в срок до 14 дни от датата на това съгласие. Общият текст се предоставя на всички членове на ЕП. Прилагат се разпоредбите на член 69, параграфи 2 и 3.

6.

Общият текст се гласува наведнъж в цялост. Гласуването е поименно. Общият текст се счита за одобрен, освен ако бъде отхвърлен с мнозинство от членовете на Парламента.

7.

Ако Парламентът одобри общия текст, а Съветът го отхвърли, компетентната комисия може да внесе за потвърждение всички или част от измененията, които Парламентът е внесъл в позицията на Съвета, в съответствие с член 314, параграф 7, буква г) от Договора за функционирането на Европейския съюз.

Гласуването за потвърждение се включва в дневния ред на заседание на Парламента, което се провежда в срок 14 дни от датата на съобщението на Съвета, че отхвърля общия текст.

Измененията се считат за потвърдени, ако са одобрени от мнозинството от членовете на Парламента и мнозинство от три пети от подадените гласове.

1.

Всяко решение на Съвета за разрешаване на разходи, надвишаващи временната сума от една дванадесета за разходи, се разпределя на компетентната комисия.

2.

Компетентната комисия може да внесе проекторешение за намаляване на разходите по параграф 1. Парламентът взема решение по него в срок 30 дни след приемането на решението на Съвета.

3.

Парламентът взема решение с мнозинство от своите членове.

—

председателя на Европейския парламент във връзка с изпълнението на бюджета на Европейския парламент,

—

лицата, отговарящи за изпълнението на бюджетите на други институции и органи на Европейския съюз, като Съвета (по отношение на дейността му в качеството на орган с изпълнителни правомощия), Съда на Европейския съюз, Сметната палата, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите,

—

Комисията във връзка с изпълнението на бюджета на Европейския фонд за развитие,

—

органите, отговарящи за бюджетното управление на юридически независими образувания, които осъществяват задачи на Съюза, доколкото тяхната дейност е предмет на правна уредба, изискваща освобождаване от отговорност от Европейския парламент.

1.

Парламентът следи за изпълнението на бюджета за текущата година. Той възлага тази задача на комисиите, отговарящи за бюджета и бюджетния контрол, и на други заинтересувани комисии.

2.

Всяка година, преди първото четене на проектобюджета за следващата финансова година, Парламентът обсъжда проблемите, свързани с изпълнението на текущия бюджет, по целесъобразност въз основа на предложение за резолюция, внесено от компетентната комисия.

1.

Бюрото съставя предварителния проект на бюджетна прогноза въз основа на доклад, изготвен от генералния секретар.

2.

Председателят изпраща предварителния проект на бюджетна прогноза на компетентната комисия, която съставя проекта на бюджетна прогноза и докладва на Парламента.

3.

Председателят определя срок за внасянето на предложения за изменение на проекта на бюджетна прогноза.

Компетентната комисия дава становище по тези предложения.

4.

Парламентът приема прогнозата.

5.

Председателят изпраща прогнозата на Комисията и на Съвета.

6.

Предходните разпоредби важат и за прогнозите за коригиращите бюджети.

1.

По отношение на бюджета на Парламента Бюрото и комисията, компетентна по бюджетните въпроси, вземат на последователни етапи решения относно:

2.

Решенията относно щатното разписание се вземат при спазване на следната процедура:

3.

По отношение на самата бюджетна прогноза процедурата за съставянето ѝ започва веднага след като Бюрото вземе окончателно решение за щатното разписание. Етапите на тази процедура са посочени в член 79 от Правилника, а именно: когато позициите на комисията, компетентна по бюджетните въпроси, и на Бюрото силно се различават, се прилага помирителна процедура.

1.

Председателят поема и урежда или възлага поемането и уреждането разходите, предвидени в приетите от Бюрото вътрешни финансови правилници, след консултации с компетентната комисия.

2.

Председателят изпраща проекта на годишния счетоводен отчет на компетентната комисия.

3.