1.

Европейската комисия издаде известие относно прилагането на законодателството за държавната помощ от националните съдилища на държавите-членки на Европейската общност (2).Този необвързващ акт съдържа принципи и правила, които Европейската комисия спазва в областта на държавната помощ. В него също така се обясняват начините, по които е предвидено да се осъществява сътрудничеството между Европейската комисия и националните съдилища на държавите-членки на ЕО.

2.

Надзорният орган на ЕАСТ („Надзорният орган“) счита, че горепосоченото известие е от значение за ЕИП. С цел поддържане на равни условия за конкуренция и гарантиране на еднакво прилагане на правилата на ЕИП за държавната помощ, Надзорният орган приема настоящата глава, като винаги се съобразява с независимостта на националните съдилища на държавите от ЕАСТ.

3.

Надзорният орган се ангажира да възприеме строг подход спрямо неправомерна и несъвместима държавна помощ. Независимо от факта, че значението на действията по правоприлагане от страна на частноправни субекти пред националните съдилища в областта на държавната помощ е все още относително ограничено, Надзорният орган счита, че действията по правоприлагане от страна на частноправни субекти могат да реализират значителни предимства за политиката за държавна помощ. Производствата пред националните съдилища дават на трети страни възможност да поставят за разглеждане и да разрешават пряко на национално равнище много проблеми, свързани с държавната помощ. Освен това националните съдилища могат да предложат на ищците много ефективна правна защита в случаи на нарушение на правилата за държавна помощ. Това на свой ред може да допринесе за по-строга обща дисциплина в областта на държавната помощ.

4.

Основната цел на настоящата глава е да информира националните съдилища и трети страни за съществуващите средства за правна защита в случаи на нарушение на правилата за държавна помощ и да даде указания за практическото прилагане на тези правила. В допълнение, Надзорният орган има за цел да развие сътрудничеството си с националните съдилища, като предостави в помощ на националните съдии инструменти с по-изразена практическа насоченост, които те да използват в ежедневната си работа.

5.

Настоящата глава замества главата от Насоките за държавна помощ на Надзорния орган на ЕАСТ относно сътрудничеството между националните съдилища и Надзорния орган на ЕАСТ в областта на държавната помощ (3) и не засяга тълкуването на Споразумението за ЕИП и регулаторните разпоредби от Съда на ЕАСТ.

6.

Първият въпрос, с който се сблъскват националните съдилища и потенциалните ищци, е дали разглежданата мярка действително представлява държавна помощ по смисъла на член 61 от Споразумението за ЕИП.

7.

Член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП обхваща „всяка помощ, предоставена от държава-членка или чрез ресурси на държава-членка, под каквато и да било форма, която нарушава или заплашва да наруши конкуренцията чрез поставяне в по-благоприятно положение на определени предприятия или производството на някои стоки, доколкото засяга търговията между договарящите страни.“

8.

Съдържанието на понятието за държавна помощ не се изчерпва със субсидиите (4). То включва inter alia данъчни облекчения и инвестиции от публични фондове, направени при обстоятелства, при които частен инвеститор би отказал подкрепата си (5). Дали помощта е предоставена директно от държавата или от публични или частни структури, създадени или упълномощени от държавата за управление на помощта, е без значение в това отношение (6). Но, за да бъде публичната подкрепа класифицирана като държавна помощ, помощта следва да поставя в по-благоприятно положение определени предприятия или производството на някои стоки („селективност“) за разлика от общите мерки, по отношение на които член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП не се прилага (7). В допълнение, помощта трябва да нарушава или да заплашва да наруши конкуренцията и трябва да засяга търговията между договарящите страни по Споразумението за ЕИП (8).

9.

В практиката на Съда на ЕАСТ и на съдилищата на Европейската общност (9) и в решенията, вземани от Надзорния орган и от Европейската комисия, многократно е засяган въпросът дали определени мерки представляват държавна помощ. В допълнение, Надзорният орган е издал подробни указания по редица комплексни въпроси, като прилагането на принципа на частния инвеститор (10) и теста на частния кредитор (11), обстоятелствата, при които държавните гаранции трябва да се разглеждат като държавна помощ (12), третирането на продажбите на публични земи (13), застраховането на експортни кредити (14), прякото данъчно облагане на дружествата (15), инвестициите в рисков капитал (16) и държавната помощ за научни изследвания, развитие и иновации (17). Освен това регламентът на Комисията относно помощта под праговете на минимална помощ (18) беше включен в Споразумението за ЕИП. Съдебната практика на Съда на ЕАСТ и на Съда на Европейските общности, както и указанията на Надзорния орган и практиката на вземане на решения съдържат ценни насоки за националните съдилища и потенциалните ищци във връзка с понятието за държавна помощ.

10.

Когато са налице съмнения относно квалифицирането на държавна помощ, националните съдилища могат да се обърнат към Надзорния орган за становище съгласно раздел 2 от настоящата глава. Тази възможност не засяга възможността на националните съдилища да отнасят въпроса пред Съда на ЕАСТ за консултативно становище съгласно член 34 от Споразумението за надзор и съд.

11.

В съответствие с последното изречение на член 1, параграф 3 от част I на протокол 3 към Споразумението за надзор и съд, държавите от ЕАСТ не могат да привеждат в действие мерки за държавна помощ без предварително одобрение от страна на Надзорния орган (задължение за отлагане):

„Надзорният орган следва да бъде информиран в разумен срок, който да даде възможност да представи своето становище по отношение на всякакви планове за предоставянето или изменението на помощта. Ако той счита, че такъв план е несъвместим с функционирането на Споразумението за ЕИП, като се позовава на член 61 от Споразумението за ЕИП, той без забавяне започва процедурата, предвидена в параграф 2. Заинтересованата държава не може да започне прилагането на предложените мерки, докато тази процедура не доведе до постановяването на окончателно решение (19).“

12.

Съществуват обаче редица обстоятелства, при които е възможно правомерното предоставяне на държавна помощ без получаване на предварително одобрение от страна на Надзорния орган:

13.

Производствата пред националните съдилища по дела, свързани с държавна помощ, могат в някои случаи да се отнасят до приложимостта на общия регламент за групово освобождаване и/или съществуваща или одобрена схема за помощ. Когато спорът се отнася до приложимостта на такъв регламент или схема, националният съд може само да прецени дали са изпълнени всички условия на регламента или схемата. Съдът не може да преценява съвместимостта на мярка за помощ, когато случаят не е такъв, тъй като тази преценка е изключително правомощие на Надзорния орган (23).

14.

Ако е необходимо националният съд да установи дали мярката е част от одобрена схема за помощ, той може единствено да провери дали са изпълнени всички условия на решението за одобряване. Когато повдигнатите на национално равнище въпроси се отнасят до валидността на решение на Надзорния орган, националният съд следва да се позовава на процедурата, посочена в член 34 от Споразумението за надзор и съд (24). Възможността за оспорване на валидността на решението на Комисията посредством консултативно становище обаче вече не е налице в случаите, когато ищецът несъмнено е могъл да оспори решението на Надзорния орган пред съда на ЕАСТ съгласно член 36 от Споразумението за надзор и съд, но не се е възползвал от тази възможност (25).

15.

Националният съд може да поиска от Надзорния орган да излезе със становище съгласно раздел 2 от настоящата глава, ако има съмнения относно приложимостта на общия регламент за групово освобождаване или на съществуваща или одобрена схема за помощ.

16.

Както националните съдилища, така и Надзорният орган изпълняват важни и същевременно различни функции в контекста на правоприлагането в областта на държавната помощ (26).

17.

Основната функция на Надзорния орган е да установява съвместимостта на предложените мерки за помощ с функционирането на Споразумението за ЕИП въз основа на критериите, предвидени в член 61, параграфи 2 и 3 от Споразумението. Тази оценка на съвместимостта е изключително правомощие на Надзорния орган и подлежи на преглед от Съда на ЕАСТ. Националните съдилища не разполагат с компетентност да обявяват мерки за държавна помощ за съвместими с член 61, параграф 2 или параграф 3 от Споразумението за ЕИП (27).

18.

Функцията на националния съд зависи от характера на разглежданата мярка за помощ и от това дали Надзорният орган е надлежно уведомен за тази мярка и дали я е одобрил:

19.

Когато предприемат мерки за защита на интересите на отделни лица, националните съдилища трябва да отчитат напълно ефективността на член 1, параграф 3 от част I на протокол 3 към Споразумението за надзор и съд и интересите на пазара на ЕИП.

20.

Функцията на националните съдилища в описаните по-горе ситуации е разгледана по-подробно в раздели 1.2 и 1.3 от настоящата глава.

21.

Според практиката на Съда на Европейските общности задължението за отлагане, предвидено в член 88, параграф 3 от Договора за ЕО, което е отразено в последното изречение на член 1, параграф 3 от част I на протокол 3 към Споразумението за надзор и съд, води до пряко ефективни индивидуални права на засегнатите страни (например конкуренти на получателя) (30). Тези засегнати страни могат да предявят своите права, като заведат иск пред компетентните национални съдилища срещу държавата-членка на ЕО, която отпуска помощта. Разглеждането на тези искове и следователно защитата на правата на конкурента съгласно член 88, параграф 3 от Договора за ЕО представляват една от най-важните функции на националните съдилища в областта на държавната помощ.

22.

Националните съдилища в държавите от ЕАСТ изпълняват същата функция. В държавите от ЕАСТ обаче вътрешното действие на законодателството на ЕИП се регламентира от конституционното право съгласно протокол 35 към Споразумението за ЕИП. По силата на протокол 35 държавите от ЕАСТ трябва да гарантират, при необходимост чрез отделен правен акт, че при конфликт между прилагани правила на ЕИП и други правни разпоредби предимство ще имат прилаганите правила на ЕИП. Според Съда на ЕАСТ лицата и икономическите оператори трябва да имат право да се позовават и да изискват прилагане на национално равнище на всички права, произтичащи от разпоредбите на законодателството на ЕИП (31), тъй като са или са били част от съответното национално законодателство, при условие че са безусловни и достатъчно конкретни (32). По мнението на Надзорния орган и съгласно практиката на Съда на Европейските общности относно идентичната разпоредба в член 88, параграф 3 от Договора за ЕО, член 1, параграф 3 от част I на протокол 3 към Споразумението за надзор и съд, тя отговаря на ясния критерий от протокол 35 към Споразумението за ЕИП да бъде безусловна и достатъчно конкретна.

23.

Фактът, че последното изречение на член 1, параграф 3 от част I на протокол 3 към Споразумението за надзор и съд, е включено в националната правна система на държавите от ЕАСТ (33), предоставя на засегнатите страни възможността да заведат пред националните съдилища иск за нарушения на разпоредбата за отлагане. Следователно националният съд следва да използва всички подходящи средства и мерки за правна защита и да приложи всички съответни разпоредби на националното законодателство, за да приведе в действие националното законодателство за прилагане на последното изречение на член 1, параграф 3 от част I на протокол 3 към Споразумението за надзор и съд (34).

24.

Основната функция, изпълнявана от националните съдилища в този контекст, произтича също от факта, че правомощията на Надзорния орган за защита на конкурентите и на други трети страни от неправомерно предоставяне на помощ са ограничени. На първо място, Надзорният орган не може да приема окончателни решения, разпореждащи възстановяване само на основанието, че не е направено уведомление за помощта в съответствие с член 1, параграф 3 от част I на протокол 3 към Споразумението за надзор и съд (35). Поради това Надзорният орган трябва да извърши пълна оценка на съвместимостта независимо от това дали задължението за отлагане е спазено или не (36). Изготвянето на такава оценка може да отнеме много време, а правомощията на Надзорния орган да издава разпореждания за възстановяване с предварително изпълнение са предмет на много строги правни изисквания (37).

25.

С оглед на това производствата пред националните съдилища са важен механизъм за правна защита за конкурентите и други трети страни, засегнати от неправомерна държавна помощ. Достъпните възможности за правна защита пред националните съдилища включват:

26.

Всяко от тези средства за правна защита е разгледано по-подробно в раздели 1.2.1—1.2.6 от настоящата глава.

27.

Националните съдилища са задължени да защитават правата на лицата, засегнати от нарушения на задължението за отлагане. Във връзка с това националните съдилища трябва да налагат всички подходящи правни последици, в съответствие с националното законодателство, в случаите на нарушения на член 3, параграф 1 от част I на протокол 3 към Споразумението за надзор и съд (38). Но задълженията на националните съдилища не се ограничават до случаите на вече изплатена неправомерна помощ. Те обхващат и случаите, в които предстои да бъде извършено неправомерно плащане. Националните съдилища трябва да защитават правата на лицата срещу възможни нарушения на тези права (39). В случаите, когато предстои изплащане на неправомерна помощ, националният съд е длъжен да не допусне такова изплащане.

28.

Задължението на националните съдилища да не допускат изплащането на неправомерна помощ може да възникне в различен процесуален контекст в зависимост от различните видове искове, които съществуват съгласно националното законодателство. Много често ищците оспорват валидността на националните актове за предоставяне на неправомерната държавна помощ. В такива случаи обикновено предотвратяването на извършването на неправомерното плащане е логичната последица от установената от съда невалидност на акта за предоставяне на помощта, дължаща се на нарушение от страна на държавата от ЕАСТ на член 1, параграф 3 от част I на протокол 3 към Споразумението за надзор и съд (40).

29.

Когато националният съд е изправен пред случай на неправомерно предоставена държавна помощ, той трябва да разпореди настъпването на всички правни последици, произтичащи от тази неправомерност съгласно националното законодателство. Следователно националният съд трябва да разпореди по принцип пълното възстановяване на неправомерната държавна помощ от получателя (41). Нареждането на пълно възстановяване на неправомерната помощ е част от задължението на националния съд да защити индивидуалните права на ищеца (например конкурент) по член 1, параграф 3 от част I на протокол 3 към Споразумението за надзор и съд. Следователно това задължение на националния съд за възстановяване не зависи от това дали мярката за помощ е съвместима с член 61, параграф 2 или параграф 3 от Споразумението за ЕИП.

30.

Тъй като националните съдилища трябва да разпоредят пълното възстановяване на неправомерната помощ без оглед на нейната съвместимост, възстановяването може да се реализира по-бързо чрез производство пред национален съд, отколкото чрез подаване на жалба пред Надзорния орган. Действително, за разлика от Надзорния орган, (42) националният съд може и трябва да ограничи действията си до това да установи дали мярката представлява държавна помощ и дали задължението за отлагане се прилага по отношение на тази мярка.

31.

Но задължението на националните съдилища за възстановяване не е абсолютно. Съгласно решението по дело „SFEI“ (43) е възможно да са налице изключителни обстоятелства, при които не е уместно възстановяването на неправомерна държавна помощ. В подобни ситуации следва да се прилага правна норма, сходна с прилаганата в случаите по член 14 и член 15 от част II на протокол 3 към Споразумението за надзор и съд (44). С други думи, обстоятелства, които не са пречка за изпълнение на разпореждане за възстановяване, издадено от Надзорния орган, не могат да служат като основание национален съд да се въздържи от разпореждане за пълно възстановяване. Прилаганата от Съда на ЕАСТ норма в това отношение е много строга (45). В съответствие с подхода, възприет от Съда на ЕАСТ и Съда на Европейските общности, по принцип получател на неправомерно предоставена помощ не може да се позовава на легитимни очаквания срещу разпореждане за възстановяване, издадено от Надзорния орган (46). Основанието за това е, че добросъвестният бизнесмен би имал възможност да провери дали Надзорният орган е уведомен за получената помощ или не (47).

32.

Основание националният съд да не разпореди възстановяване съгласно член 1, параграф 3 от част I на протокол 3 към Споразумението за надзор и съд трябва да бъде специфичен и конкретен факт, който е породил легитимни очаквания у получателя (48). Такъв би бил случаят, когато самият Орган е дал конкретни уверения, че въпросната мярка не представлява държавна помощ или не попада в обхвата на задължението за отлагане (49).

33.

В съответствие с практиката на Съда на Европейските общности (50) задължението на националния съд да разпореди пълно възстановяване на неправомерна държавна помощ се погасява, ако към момента на постановяването на решението на националния съд Надзорният орган вече е взел решение, че помощта е съвместима с функционирането на Споразумението за ЕИП. Тъй като целта на задължението за отлагане е да гарантира, че единствено съвместима помощ може да бъде приведена в действие, тази цел не може да бъде компрометирана, когато Надзорният орган вече е потвърдил съвместимостта на мярката (51). Следователно задължението на националния съд да защитава правата на лицата съгласно член 1, параграф 3 от част I на протокол 3 към Споразумението за надзор и съд не е засегнато, когато Надзорният орган все още не е взел решение, независимо от това дали има открита такава процедура или не (52).

34.

Макар че след издаване на положително решение на Надзорния орган националният съд вече не е задължен по законодателството на ЕИП да разпореди пълно възстановяване, такова задължение за възстановяване може да е налице и съгласно националното законодателство (53). Когато обаче такова задължение за възстановяване е налице, то не накърнява правото на държавата от ЕАСТ да приведе отново помощта в действие на по-късен етап.

35.

След като националният съд се е произнесъл, че е предоставена неправомерна помощ в нарушение на член 1, параграф 3 от част I на протокол 3 към Споразумението за надзор и съд, той трябва да направи количествена оценка на помощта, за да определи подлежащата на възстановяване сума. В това отношение съдът трябва да се ръководи от практиката на Съда на ЕАСТ и на съдилищата на Европейската общност по прилагането на член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП и член 87, параграф 1 от Договора за ЕО и от указанията и решенията на Надзорния орган. Ако националният съд срещне затруднения при определянето на размера на помощта, той може да се обърне към Надзорния орган за съдействие, както е обяснено по-подробно в раздел 2 от настоящата глава.

36.

Икономическото предимство, предоставено от неправомерната помощ, не се ограничава до нейния номинален размер. В допълнение получателят придобива финансови облаги, произтичащи от преждевременното предоставяне на помощта. Това се дължи на факта, че ако Надзорният орган е бил уведомен за помощта, нейното изплащане (ако то е възможно) би се осъществило по-късно. Това обстоятелство би принудило получателя да заеме необходимите му финансови средства на капиталовите пазари, за което би дължал лихви на пазарни равнища.

37.

Това неправомерно предимство във времето е причината, поради която ако Надзорният орган разпореди възстановяване, член 14, параграф 2 от част II на протокол 3 към Споразумението за надзор и съд изисква не само възстановяване на номиналния размер на помощта, но също и възстановяване на лихва от датата, на която неправомерната помощ е била на разположение на получателя, до датата на нейното ефективно възстановяване. Приложимият в подобна ситуация лихвен процент е определен в Решение № 195/04/COL на Надзорния орган на ЕАСТ от 14 юли 2004 г. (54).

38.

В съответствие с практиката на Съда на Европейските общности (55) и с оглед прилагането на член 1, параграф 3 от част I на протокол 3 към Споразумението за надзор и съд, националните съдилища следва да разпореждат възстановяване на финансовото предимство, получено в резултат на преждевременното привеждане в действие на помощта (наричано по-нататък „лихва за неправомерност“). Това е така, тъй като в случай на преждевременно привеждане в действие на неправомерна помощ в зависимост от обстоятелствата конкурентите ще трябва да понесат като минимум по-рано, отколкото би трябвало, последствията от предоставената помощ по отношение на конкуренцията. От това следва, че получателят е получил неправомерно предимство (56).

39.

Задължението на националния съд да разпореди възстановяването на лихвата за неправомерност може да възникне в две различни ситуации:

40.

За да изпълнят задължението си за възстановяване по отношение на лихвата за неправомерност, националните съдилища трябва да определят размера на подлежащата на възстановяване лихва. В това отношение се прилагат следните принципи:

41.

В случай че се колебае, националният съд може да се обърне към Надзорния орган за съдействие по реда на раздел 2 от настоящата глава.

42.

Пред националните съдилища могат да бъдат заведени искове за присъждане на обезщетения за вреди, нанесени с отпускането на неправомерната държавна помощ на конкуренти на получателя и на други трети страни (63). Подобни искове за обезщетения за вреди са насочени обикновено срещу органа, предоставящ държавната помощ. Често те имат особено важно значение за ищеца, тъй като, за разлика от исковете, чиято цел се изчерпва с възстановяване, в резултат на исковете за обезщетения за вреди, които са уважени от съда, ищецът получава директно финансово обезщетение за понесените загуби. Тези съдебни производства очевидно зависят от националните правни разпоредби. Във връзка с това Надзорният орган подчертава, че националните съдилища следва да използват всички подходящи средства и мерки за правна защита и да прилагат всички съответни разпоредби на националното законодателство, за да приведат в действие националното законодателство, прилагащо последното изречение на член 1, параграф 3 от част I на протокол 3 към Споразумението за надзор и съд и да защитят правата, които това законодателство предоставя на лицата и икономическите оператори.

43.

Независимо от възможността за предявяване на иск за обезщетение за вреди по националното законодателство, по принцип нарушенията на задължението за отлагане могат да бъдат основание за предявяване на искове за обезщетение за вреди съгласно практиката на Съда на ЕАСТ (64). Държавите от ЕАСТ са длъжни да обезщетят загуби и вреди, понесени от лица в резултат на нарушения на задълженията съгласно актове на вторичното законодателство на ЕИП, както и основната част на Споразумението за ЕИП (65). Такова задължение възниква, когато: i) нарушената правна разпоредба предоставя права на лицата; ii) нарушението е достатъчно сериозно; и iii) налице е пряка причинно-следствена връзка между нарушението на задължението на държавата-членка и понесените от засегнатите страни вреди (66).

44.

По мнение на Надзорния орган, първото изискване (задължение по законодателството на ЕИП, насочено към защита на индивидуални права) е изпълнено по отношение на нарушения на член 1, параграф 3 от част I на протокол 3 към Споразумението за надзор и съд. Според Съда на ЕАСТ се приема, че нарушената правна разпоредба предоставя права на лицата, когато съответната разпоредба е безусловна и достатъчно конкретна (67). Както се посочва в параграф 22 от настоящата глава, Надзорният орган счита, че този критерий е изпълнен с член 1, параграф 3 от част I на протокол 3 към Споразумението за надзор и съд.

45.

Изискването за наличие на достатъчно сериозно нарушение на законодателството на ЕИП обикновено също е изпълнено по отношение на член 1, параграф 3 от част I на протокол 3 към Споразумението за надзор и съд. Съдът на ЕАСТ поддържа становището, че това зависи от факта дали при упражняването на своите законодателни правомощия договаряща страна по Споразумението за ЕИП е нарушила явно и грубо ограниченията на свободата на действие, с която разполага. За да се установи дали това условие е изпълнено, трябва да се вземат под внимание всички елементи, които характеризират случая. Това включва, inter alia, степента на яснота и прецизност на нарушената правна норма; обхватът на свободата на действие, която нарушената правна норма предоставя на националните органи; умисълът или небрежността при извършването на нарушението или при причиняването на вредата; и извинимият или неизвиним характер на евентуална грешка при прилагане на правото. (68). Що се отнася до член 1, параграф 3 от част I на протокол 3 към Споразумението за надзор и съд, обаче, органите на държавите от ЕАСТ не разполагат със самостоятелност да не уведомят Надзорния орган за мерки за държавна помощ. По принцип тези органи имат абсолютното задължение да уведомяват Надзорния орган за всички подобни мерки преди тяхното привеждане в действие. Въпреки че в някои случаи Съдът на ЕАСТ отчита обстоятелства, които оправдават отделни нарушения на законодателството на ЕИП (69), органите на държавите от ЕАСТ следва да са напълно запознати с това задължение и по правило не могат да твърдят, че не са били запознати със задължението за отлагане. В случай че се колебаят, държавите от ЕАСТ могат винаги да уведомяват Надзорния орган за съответната мярка от съображения за правна сигурност (70).

46.

Третото изискване, съгласно което нарушението на законодателството на ЕИП трябва да е причинило действителна и сигурна финансова вреда на ищеца, може да бъде изпълнено по различни начини.

47.

В много случаи ищецът пледира, че в резултат на предоставената помощ му е пряко причинена загуба на печалба. Когато разглежда подобни твърдения, националният съд следва да вземе предвид следните съображения:

48.

По принцип възможността за предявяване на иск за обезщетение за вреди е независима от евентуално паралелно разследване на Надзорния орган на същата мярка за помощ. Подобно текущо разследване не освобождава националния съд от задължението му да предостави защита на индивидуалните права по член 1, параграф 3 от част I на протокол 3 към Споразумението за надзор и съд (73). Тъй като ищецът може да е в състояние да докаже, че е понесъл загуби поради преждевременното привеждане в действие на помощта и по-конкретно в резултат на неправомерно предоставеното на получателя предимство във времето, възможността за уважаване на исковете за обезщетение за вреди не се изключва и в случаите, когато Надзорният орган вече е одобрил помощта към момента на вземането на решението на националния съд (74).

49.

Националните процедурни разпоредби в някои случаи позволяват на националния съд да използва разумна преценка за определяне на действителния размер на обезщетението за вреди, което да присъди на ищеца. Когато случаят е такъв и при условие че е спазен принципът на ефективност (75), използването на разумна преценка от страна на съда е възможно и по отношение на искове за обезщетение за вреди, предявени на основание член 1, параграф 3 от част I на протокол 3 към Споразумението за надзор и съд. Тази възможност може да се използва като ефективен инструмент от националните съдилища, които срещат затруднения при изчисление на размера на обезщетенията за вреди.

50.

Правните предпоставки за предявяване на искове за обезщетения за вреди по законодателството на ЕИП и въпросите на определянето на размера на обезщетенията могат да послужат също така като основа на искания за съдействие, адресирани до Надзорния орган по реда на раздел 2 от настоящата глава.

51.

Както бе посочено по-горе, потенциалните ищци имат право да предявяват искове за обезщетения за вреди срещу органа, предоставящ държавната помощ. Може обаче да има обстоятелства, при които ищецът би предпочел да насочи иска си за обезщетение за вреди директно срещу получателя на помощта.

52.

Тъй като член 1, параграф 3 от част I на протокол 3 към Споразумението за надзор и съд не налага никакви преки задължения на получателя на държавна помощ, законодателството на ЕИП не съдържа основания за такива искове (76). Това обаче по никакъв начин не засяга възможността за успешно предявяване на искове за обезщетения за вреди срещу получателя на основание действащото национално законодателство. В този смисъл потенциалните ищци трябва да се позовават на националните разпоредби, регламентиращи извъндоговорната отговорност (77).

53.

Задължението на националните съдилища да наложат съответните правни последици, произтичащи от нарушения на задължението за отлагане, не се ограничава до постановяваните от тях окончателни решения. В рамките на своите функции по член 1, параграф 3 от част I на протокол 3 към Споразумението за надзор и съд националните съдилища са длъжни също да разпоредят временни мерки, когато това е необходимо за защита на правата на лицата (78) и за ефективното прилагане на член 1, параграф 3 от част I на протокол 3 към Споразумението за надзор и съд.

54.

Правомощията на националните съдилища да приемат временни мерки могат да имат съществено значение за заинтересованите страни, когато е необходимо спешно предоставяне на правна защита. Поради възможността си да предприемат бързи действия срещу неправомерна помощ, своята достъпност за ищците и разнообразните мерки, които могат да приемат, националните съдилища се намират в много благоприятна позиция да предприемат временни мерки в случаи, когато е изплатена или предстои да бъде изплатена неправомерна помощ.

55.

Най-лесни за разрешаване са случаите, в които неправомерната помощ все още не е изплатена, но съществува риск от осъществяване на такива плащания по време на производство пред национален съд. В такива случаи вследствие на задължението си да предотвратява нарушения на член 1, параграф 3 от част I на протокол 3 към Споразумението за надзор и съд (79) националният съд може да е длъжен да постанови временно разпореждане, предотвратяващо неправомерното изплащане на помощ, до разрешаването на спора по същество.

56.

В случаите, когато неправомерното плащане вече е извършено, вследствие на функцията си по член 1, параграф 3 от част I на протокол 3 към Споразумението за надзор и съд националните съдилища обикновено трябва да разпоредят пълно възстановяване (включващо и лихви за неправомерност). Съгласно принципа на ефективност (80) националният съд по принцип не може да отлага издаването на такова разпореждане посредством неоснователно отлагане на съдебното производство. Подобни отлагания не само биха засегнали индивидуалните права, поставени под защитата на член 1, параграф 3 от част I на протокол 3 към Споразумението за надзор и съд, но също така биха увеличили пряко вредите по отношение на конкуренцията, произтичащи от неправомерния характер на помощта.

57.

Въпреки това общо задължение обаче могат да възникнат обстоятелства, при които окончателното решение на националния съд е забавено. В такива случаи съгласно задължението за защита на индивидуалните права по член 1, параграф 3 от част I на протокол 3 към Споразумението за надзор и съд националният съд трябва да използва всички временни мерки, с които разполага съгласно приложимата национална процедурна рамка, за да прекрати временно поне последиците от помощта, нарушаващи конкуренцията („временно възстановяване“) (81). Прилагането на националните процедурни правила в този случай зависи от изискванията за равностойност и ефективност (82).

58.

Когато въз основа на практиката на Съда на ЕАСТ и на съдилищата на Европейската общност и практиката на Надзорния орган националният съдия е достигнал prima facie до разумното убеждение, че съответната мярка съдържа неправомерна държавна помощ, най-целесъобразното средство за правна защита според Надзорния орган и в зависимост от националното процесуално законодателство би било да се издаде разпореждане за внасяне на неправомерната помощ и на лихвата за неправомерност в блокирана сметка до разрешаването на спора по същество. В окончателното си решение националният съд може да разпореди средствата в блокираната сметка да бъдат върнати на органа, предоставящ държавната помощ, ако бъде потвърдена неправомерността на помощта, или да бъдат предоставени на разположение на получателя.

59.

Временното възстановяване може също да се използва като много ефективен инструмент в случаите, когато производството пред националния съд се провежда успоредно с разследване на Надзорния орган (83). Фактът, че е в ход разследване на Надзорния орган, не освобождава националния съд от задължението му да предостави защита на индивидуалните права по член 1, параграф 3 от част I на протокол 3 към Споразумението за надзор и съд (84). Следователно националният съд не може просто да преустанови разглежданото от него производство до вземане на решение от Надзорния орган, като остави правата на ищеца по член 1, параграф 3 от част I на протокол 3 към Споразумението за надзор и съд без защита. В случай че националният съд желае да изчака резултата от извършваната от Надзорния орган оценка на съвместимостта, преди да постанови окончателно и неподлежащо на преразглеждане разпореждане за възстановяване, той следва да предприеме подходящи временни мерки. И в този случай подходяща мярка за правна защита би било разпореждане за прехвърляне на средствата в блокирана сметка. В случаите, когато:

60.

Пред националните съдилища могат да бъдат отнесени за разглеждане спорове, свързани с държавна помощ, в случаите, когато Надзорният орган вече е разпоредил възстановяване. Макар че по-голямата част от тези случаи са производства за анулиране на национално разпореждане за възстановяване, трети страни също могат да претендират за получаване на обезщетения за вреди от националните органи заради неизпълнение на решение на Надзорния орган за възстановяване.

61.

Съгласно член 14, параграф 3 от част II на протокол 3 към Споразумението за надзор и съд държавите от ЕАСТ трябва да изпълняват незабавно решенията за възстановяване. Възстановяването се осъществява в съответствие с предвидените в националното законодателство процедури, ако тези процедури позволяват незабавното и ефективно изпълнение на решението за възстановяване. В случаите, когато национална процедурна разпоредба възпрепятства незабавното и/или ефективното възстановяване, националният съд трябва да остави тази разпоредба без прилагане (88).

62.

Валидността на разпорежданията за възстановяване, издадени от националните органи в изпълнение на решения на Надзорния орган за възстановяване, може да бъде оспорена пред национален съд. Правилата, регламентиращи подобни искове, са представени подробно в главата от Насоките за държавна помощ на Надзорния орган на ЕАСТ относно възстановяване на неправомерна и несъвместима държавна помощ (89), чиито основни принципи са обобщени по-долу.

63.

По-специално, исковете, заведени пред националните съдилища, не могат да оспорват валидността на решението на Надзорния орган, когато ищецът е имал възможност да оспори това решение пряко пред Съда на ЕАСТ (90). Това означава също така, че когато е било възможно такова оспорване по член 36 от Споразумението за надзор и съд, националният съд не може да спира изпълнението на решението за възстановяване на основания, свързани с валидността на решението на Надзорния орган (91).

64.

Когато не е ясно, че ищецът може да заведе дело за анулиране по член 36 от Споразумението за надзор и съд (например тъй като мярката е била схема за помощ с широк обхват, при която ищецът може да не е в състояние да докаже, че е лично засегнат), националният съд трябва по принцип да предлага правна защита. При тези обстоятелства, когато правното действие засяга валидността и законосъобразността на решението на Надзорния орган, националният съдия следва да се позове на процедурата, посочена в член 34 от Споразумението за надзор и съд.

65.

Предоставянето на временна правна защита в такива ситуации е предмет на много строги правни изисквания, дефинирани от Съда на Европейските общности в практиката по дела „Zuckerfabrik“ (92) и „Atlanta“ (93): национален съд може да спре изпълнението на разпореждания за възстановяване при следните условия i) съдът има сериозни съмнения относно валидността на акта. Ако валидността на оспорения акт още не е предмет на разглеждане от Съда на ЕАСТ, той следва да се позове на процедурата, посочена в член 34 от Споразумението за надзор и съд; ii) трябва да е налице неотложност, т. е. временната мярка е необходима за предотвратяване на сериозни и непоправими вреди за страната, която иска правна защита; и iii) съдът трябва да отчете по подходящ начин интересите на ЕИП. Когато преценява всички тези условия, националният съд трябва да се съобразява с решенията на съда на ЕАСТ относно законосъобразността на решението на Надзорния орган или относно прилагането на временна мярка на равнище ЕИП (94).

66.

Както и нарушенията на задължението за отлагане, случаите на неизпълнение от страна на органите на държава от ЕАСТ на решения на Надзорния орган за възстановяване по член 14 от част II на протокол 3 към Споразумението за надзор и съд според Надзорния орган могат да бъдат основание за предявяване на искове за обезщетения за вреди съгласно практиката на Съда на ЕАСТ (95). Според становището на Надзорния орган разглеждането на подобни искове за обезщетения за вреди е подчинено на принципите, описани по-горе във връзка с нарушенията на задължението за отлагане (96). Основанията за това са следните: i) задължението на държавата от ЕАСТ за възстановяване има за цел защитата на същите индивидуални права, както и задължението за отлагане, и ii) решенията на Надзорния орган за възстановяване не оставят на националните органи никаква свобода на действие; от горепосоченото следва, че нарушенията на задължението за възстановяване трябва по принцип да се разглеждат като достатъчно сериозни. Вследствие на това искът за обезщетение за вреди на основание неизпълнение на решение на Надзорния орган за възстановяване ще бъде уважен или отхвърлен в зависимост от това дали ищецът може да докаже, че е понесъл загуби като пряк резултат от забавеното възстановяване (97).

67.

Националните съдилища са длъжни да прилагат задължението за отлагане и да предоставят защита на правата на лицата, засегнати от неправомерна държавна помощ. По принцип, към тези производства се прилагат националните процедурни правила (98). Същевременно, прилагането на националното законодателство в тези случаи е ограничено от две съществени условия:

68.

По принцип националните съдилища трябва да оставят националните процедурни правила без прилагане, ако прилагането им е свързано с нарушение на принципите, посочени в параграф 67.

69.

Принципът на ефективност има преки последствия за статута на евентуалните ищци пред националните съдилища по член 1, параграф 3 от част I на протокол 3 към Споразумението за надзор и съд. В това отношение законодателството на ЕИП изисква националните правила относно правния статут да не застрашават правото на ефективна съдебна защита (101). Следователно националните правила не могат да ограничават кръга на лицата с правен статут, позволяващ предявяване на иск, само до конкурентите на получателя (102). Трети страни, които не са засегнати от нарушаването на конкуренцията, произтичащо от мярката за помощ, също могат да имат достатъчен правно защитим интерес от различен характер (както бе установено в случаи, свързани с данъци) от предявяване на искове пред национален съд (103).

70.

Цитираната по-горе съдебна практика е особено приложима за случаите на държавна помощ, предоставена под формата на освобождаване от данъци и други финансови задължения. В подобни случаи лица, които не се възползват от същото освобождаване, могат да оспорват своите данъчни задължения на основание член 1, параграф 3 от част I на протокол 3 към Споразумението за надзор и съд (104).

71.

Все пак, данъкоплатците трети страни могат да се позовават на задължението за отлагане само когато техните данъчни плащания са неразделна част от неправомерната мярка за държавна помощ (105).Такъв е случаят, когато съгласно приложимите национални разпоредби съответният данъчен приход е запазен изключително за финансиране на неправомерната държавна помощ и има пряко отражение върху размера на предоставената държавна помощ в нарушение на член 1, параграф 3 от част I на протокол 3 към Споразумението за надзор и съд (106).

72.

Ако е предоставено освобождаване от общи данъци, горепосочените критерии обикновено не са изпълнени. От това следва, че предприятие, което има такива данъчни задължения, по правило не може да претендира, че предоставеното на друго лице освобождаване от данъчни задължения е неправомерно на основание член 1, параграф 3 от част I на протокол 3 към Споразумението за надзор и съд (107). Освен това, от установената практика на Съда на Европейските общности произтича, че включването на ищеца в обхвата на неправомерно освобождаване от данъци не е подходящо средство за правна защита при нарушения на член 1, параграф 3 от част I на протокол 3 към Споразумението за надзор и съд. Тази мярка не би премахнала отрицателното въздействие на неправомерната помощ върху конкуренцията, а обратно, би го засилила (108).

73.

Принципът на ефективност може да има последици и за процеса на събиране на доказателства. Например, когато тежестта на доказване във връзка с конкретен иск прави невъзможно или съществено затруднява доказването на иска от страна на ищеца (например защото той не разполага с необходимите документални доказателства), националният съд е длъжен да използва всички средства, налични съгласно националното процесуално законодателство, за да предостави на ищеца достъп до тези доказателства. Това може да включва, когато е предвидено в националното законодателство, задължение на националния съд да разпореди на ответника или на трета страна да предостави на ищеца необходимите документи (109).

74.

Член 3 от Споразумението за ЕИП, който е формулиран въз основа на член 10 от Договора за ЕО, налага задължението на договарящите страни да предприемат всички подходящи мерки, за да гарантират изпълнението на задълженията, произтичащи от Споразумението за ЕИП и да улеснят сътрудничеството в рамките на споразумението (110). Въз основа на практиката на Съда на Европейските общности, член 10 от Договора за ЕО предвижда, че Европейската комисия трябва да оказва на националните съдилища съдействие, когато те прилагат законодателството на Общността (111). От своя страна националните съдилища могат да бъдат задължени да съдействат на Европейската комисия при изпълнението на нейните задачи (112). Надзорният орган счита, че той има подобни задължения за открито сътрудничество по отношение на националните съдилища на държавите от ЕАСТ по силата на съответстващия член 3 от Споразумението за ЕИП и член 2 от Споразумението за надзор и съд.

75.

Предвид ключовата роля на националните съдилища в процеса на прилагане на правилата за държавна помощ, Надзорният орган има постоянен ангажимент да съдейства на националните съдилища, когато те се нуждаят от съдействие за вземане на решения по дела, които разглеждат. Макар че предишната глава от Насоките за държавна помощ на Надзорния орган на ЕАСТ относно сътрудничеството между националните съдилища и Надзорния орган на ЕАСТ в областта на държавната помощ (113) предостави на националните съдилища възможността да се обръщат към Надзорния орган за съдействие, тази възможност не се използва редовно от националните съдилища. Поради това Надзорният орган желае да направи нов опит за установяване на по-тясно сътрудничество с националните съдилища, като предостави на тяхно разположение по-практични и удобни за използване механизми за подкрепа. За тази цел Надзорният орган черпи вдъхновение от своето известие относно сътрудничеството между Надзорния орган на ЕАСТ и съдилищата на държавите от ЕАСТ при прилагането на членове 53 и 54 от Споразумението за ЕИП (114).

76.

Съдействието, предоставяно от Надзорния орган на националните съдилища, може да се осъществява в две различни форми:

77.

Когато предоставя съдействие на националните съдилища, Надзорният орган трябва да спазва задължението си за опазване на професионална тайна и да защитава собственото си функциониране и независимост (115). Изпълнявайки задълженията си по член 3 от Споразумението за ЕИП към националните съдилища, Надзорният орган се ангажира да остане неутрален и обективен. Тъй като предоставяното от Надзорния орган съдействие на националните съдилища е част от неговите задължения да защитава публичните интереси, Надзорният орган не възнамерява да обслужва частните интереси на страните по разглежданото от националния съд дело. По тази причина Надзорният орган няма да изслушва страните по производствата пред националния съд във връзка с предоставеното от него съдействие на съда.

78.

Предоставяното съгласно настоящата глава съдействие на националните съдилища е на доброволен принцип и не засяга възможността на националния съд да иска от Съда на ЕАСТ консултативно становище относно тълкуването или валидността на законодателството на ЕИП в съответствие с член 34 от Споразумението за надзор и съд.

79.

Задължението на Надзорния орган да съдейства на националните съдилища в прилагането на правилата за държавна помощ включва задължение за предаване на тези съдилища на необходима информация, с която той разполага (116).

80.

Националният съд може inter alia да поиска от Надзорния орган следните видове информация:

81.

За да се постигне ефективно сътрудничество с националните съдилища, исканията за информация ще бъдат обработвани възможно най-бързо. Надзорният орган ще се стреми да предостави на националния съд исканата информация в срок от един месец от датата на искането. Когато се налага Надзорният орган да поиска от националния съд допълнителни пояснения, този едномесечен срок започва да тече от момента, в който той получи поясненията. Когато се налага Надзорният орган да се консултира с трети страни, които са пряко засегнати от предаването на информацията, едномесечният срок започва да тече от приключването на тези консултации. Такъв е например случаят по отношение на някои видове информация, предоставена от частни лица, (118) или когато информация, предоставена от една държава от ЕАСТ, е поискана от съд в друга държава от ЕАСТ.

82.

Когато предава информация на националните съдилища, Надзорният орган трябва да потвърди гаранциите, дадени на физически и юридически лица по член 122 от Споразумението за ЕИП и член 14 от Споразумението за надзор и съд (119). Член 14 от Споразумението за надзор и съд забранява на членове, длъжностни лица и други служители на Надзорния орган да предоставят информация, която е предмет на задължението за опазване на професионална тайна. Това може да включва поверителна информация и информация, която е търговска тайна. Член 122 от Споразумението за ЕИП задължава представители, делегати и експерти на договарящите страни, както и длъжностни лица и други служители, дори и след приключване на техните служебни задължения, да не предоставят информация, която е предмет на задължението за опазване на професионална тайна. Това може да включва поверителна информация и информация, която е търговска тайна.

83.

Съвместният прочит на член 3 и член 122 от Споразумението за ЕИП и член 14 от Споразумението за надзор и съд не предвижда абсолютна забрана за Надзорния орган да предава на националните съдилища информация, която е гарантирана от задължението за опазване на професионална тайна. Съдилищата на Европейската общност потвърждават, че задължението за лоялно сътрудничество изисква от Европейската комисия да предоставя на националните съдилища всякаква информация, която те могат да поискат от нея (120). Като възприема същия подход, Надзорният орган счита, че това включва също и информация, която е предмет на задължението за опазване на професионална тайна.

84.

Когато Надзорният орган възнамерява да предостави на национален съд информация, която е предмет на задължението за опазване на професионална тайна, той следва да напомни на съда неговите задължения по член 122 от Споразумението за ЕИП и член 14 от Споразумението за надзор и съд. Надзорният орган отправя запитване до националния съд дали може и ще гарантира защита на поверителната информация и търговските тайни. Ако националният съд не може да предостави такава гаранция, Надзорният орган не предава поисканата информация (121). От друга страна, когато националният съд е предоставил такава гаранция, Надзорният орган предава поисканата информация.

85.

Съществуват и други възможни ситуации, в които Надзорният орган не би могъл да предостави информация на национален съд. По-конкретно, Надзорният орган може да откаже да предаде информация на национален съд, когато такова предаване би засегнало функционирането на Споразумението за ЕИП. Такъв е случаят, когато предоставянето на информацията би застрашило изпълнението на задачите, поверени на Надзорния орган (122) (например информация, отнасяща се до вътрешната процедура по вземане на решения на Надзорния орган).

86.

Когато национален съд е сезиран да приложи правилата за държавна помощ в рамките на разглеждано от него дело, той трябва да спазва всички правила на ЕИП в областта на държавната помощ, както и съществуващата практика на съда на ЕАСТ и на съдилищата на Европейската общност. В допълнение, националният съд може да търси указания в практиката на Надзорния орган по вземане на решения и в издадените от Надзорния орган известия и насоки, свързани с прилагането на правилата за държавна помощ. Възможно е обаче да са налице обстоятелства, при които изброените инструменти не съдържат достатъчни указания по разглеждания от националния съд въпрос. С оглед на задълженията си по член 3 от Споразумението за ЕИП и предвид важните и комплексни функции, изпълнявани от националните съдилища в рамките на правоприлагането в областта на държавната помощ, Надзорният орган предоставя на националните съдилища възможността да се обръщат към него за становища по въпроси, засягащи прилагането на правилата за държавна помощ (123).

87.

Тези становища на Надзорния орган могат по принцип да засягат всички икономически, фактически или правни въпроси, възникнали в рамките на производствата пред националните съдилища (124). Въпроси относно тълкуването на законодателството на ЕИП очевидно също могат да бъдат основание националният съд да отправи искане за консултативно становище на Съда на ЕАСТ по член 34 от Споразумението за надзор и съд.

88.

Възможният предметен обхват на становищата на Надзорния орган включва inter alia следните въпроси:

89.

Както е посочено в параграф 17 от настоящата глава, оценката на съвместимостта на една мярка с функционирането на Споразумението за ЕИП съгласно член 61, параграфи 2 и 3 от Споразумението за ЕИП, е от изключителните правомощия на Надзорния орган. Националните съдилища не са компетентни да оценяват съвместимостта на мерки за помощ. По тази причина Надзорният орган не може да дава становища относно съвместимостта, но това обстоятелство не е пречка за националните съдилища да искат процедурна информация относно това дали Надзорният орган вече извършва оценка на съвместимостта на определена мярка за помощ (или възнамерява да започне такава оценка) и, ако отговорът е положителен, кога следва да се очаква приемането на съответното решение (126).

90.

Когато дава своето становище, Надзорният орган се ограничава до предоставянето на националния съд на фактическата информация или на поисканите пояснения от икономически или правен характер, без да взема предвид основанията за делото, което се разглежда от националния съд. Освен това, становището на Надзорния орган не обвързва правно националния съд.

91.

В интерес на това сътрудничеството на Надзорния орган с националните съдилища да бъде възможно най-ефективно, исканията за становище на Надзорния орган ще бъдат обработвани възможно най-бързо. Надзорният орган ще се стреми да предостави на националния съд исканото становище в срок от четири месеца от датата на искането. Когато се налага Надзорният орган да поиска от националния съд допълнителни пояснения във връзка с неговото искане, този четиримесечен срок започва да тече от момента, в който той получи поясненията.

92.

В този контекст следва да се отбележи обаче, че общото задължение на националните съдилища да защитават индивидуалните права съгласно член 1, параграф 3 от част I на протокол 3 към Споразумението за надзор и съд е валидно и през периода, в който Надзорният орган подготвя поисканото становище. Това е така, защото, както е посочено в параграф 59 от настоящата глава, задължението на националния съд да предоставя защита на индивидуалните права по член 1, параграф 3 част I на протокол 3 към Споразумението за надзор и съд съществува независимо от това дали все още се очаква Надзорният орган да се произнесе или не (127).

93.

Както вече бе посочено в параграф 77 от настоящата глава, Надзорният орган няма да изслуша страните, преди да предостави становището си на националния съд. Включването на становището на Надзорния орган в националното производство се осъществява съгласно приложимите национални процедурни правила, които трябва да са съобразени с общите принципи на правото на ЕИП.

94.

Националните съдилища могат да отправят всички искания за съдействие по раздели 2.1 и 2.2 от настоящата глава, както и всички други писмени или устни въпроси относно политиката за държавна помощ, които могат да възникнат в текущата им работа, до

95.

Надзорният орган ще публикува резюме за своето сътрудничество с националните съдилища съгласно настоящата глава в своя годишен доклад. Той също така може да публикува своите становища и бележки на уебсайта си.

96.

Настоящата глава се публикува, за да помогне на националните съдилища при прилагането на правилата за държавна помощ. Тя не обвързва националните съдилища, нито засяга тяхната независимост. Също така главата не засяга правата и задълженията на държавите от ЕАСТ и на физическите и юридическите лица съгласно законодателството на ЕИП.

97.

Настоящата глава замества съществуващата глава от Насоките за държавна помощ на Надзорния орган относно сътрудничеството между националните съдилища и Надзорния орган на ЕАСТ в областта на държавната помощ.

98.

Надзорният орган възнамерява да пристъпи към преразглеждане на настоящата глава пет години след нейното приемане.