24.3.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 78/1

(1)

С Регламент (ЕИО) № 2737/90 (2) Съветът наложи окончателно антидъмпингово мито от 33 % върху вноса на волфрамов карбид и сплави на волфрамов карбид с произход от Китайската народна република (наричана по-долу „КНР“). С Решение 90/480/ЕИО (3) Комисията прие гаранции, предоставени от двама основни износители, за продукта, предмет на мерките.

(2)

След оттеглянето на гаранциите от страна на двамата засегнати китайски износители, с Регламент (ЕО) № 2286/94 (4) Комисията наложи временно антидъмпингово мито върху вноса на разглеждания продукт.

(3)

С Регламент (ЕО) № 610/95 (5) Съветът измени Регламент (ЕИО) № 2737/90 и наложи окончателно мито от 33 % върху вноса на волфрамов карбид и сплави на волфрамов карбид. След преразглеждане, което бе започнато съгласно член 11, параграф 2 от основния регламент (наричано по-долу „предишното разследване за преразглеждане“), с Регламент (ЕО) № 771/98 на Съвета (6) тези мерки бяха удължени за срок от още пет години.

(4)

След провеждане на преразглеждане с оглед изтичане на срока на действие на мерките, с Регламент (ЕО) № 2268/2004 (7) Съветът наложи антидъмпингово мито от 33 % върху вноса на волфрамов карбид и сплави на волфрамов карбид с произход от КНР.

(5)

С Регламент (ЕО) № 1275/2005 (8) Съветът измени определения обхват на продукта, така че да включва и волфрамов карбид, просто смесен с метален прах.

(6)

След публикуването на известие за предстоящо изтичане на срока (9) на действащите окончателни антидъмпингови мерки, на 30 септември 2009 г. Комисията получи искане за започване на преразглеждане с оглед изтичането на срока на действие на посочените мерки съгласно член 11, параграф 2 от основния регламент. Искането бе подадено от Европейската асоциация на металопроизводителите (Eurometaux) (наричана по-долу „заявителят“) от името на производители от Съюза, които съставляват съществен дял — в конкретния случай над 85 %, от общото производство на волфрамов карбид, волфрамов карбид, просто смесен с метален прах, и сплави на волфрамов карбид в Съюза.

(7)

Искането се основаваше на твърдението, че изтичането на срока на действие на мерките вероятно ще доведе до продължаване или повтаряне на дъмпинга и до повтаряне на причинената от него вреда на промишлеността на Съюза.

(8)

След като се консултира с Консултативния комитет и установи, че са налице достатъчно доказателства за започване на преразглеждане с оглед изтичане на срока на действие на мерките, Комисията обяви на 30 декември 2009 г. с известие, публикувано в Официален вестник на Европейския съюз  (10) (наричано по-долу „известието за започване на преразглеждане“), че открива процедура по преразглеждане с оглед изтичане на срока на действие на мерките съгласно член 11, параграф 2 от основния регламент.

(9)

Разследването на продължаването или повтарянето на дъмпинга обхвана периода от 1 януари 2009 г. до 31 декември 2009 г. (наричан по-долу „разследваният период в рамките на преразглеждането“ или „РПП“). Проучването на тенденциите, които са от значение за оценката на вероятността от повтаряне на вредата, обхвана периода от 1 януари 2006 г. до края на РПП (наричан по-долу „разглежданият период“).

(10)

Комисията уведоми официално за започването на преразглеждане с оглед изтичане на срока на действие на мерките заявителя, другите известни производители от Съюза, производителите износители, вносителите, ползвателите, за които се знаеше, че са засегнати, производителите в държавата аналог и представителите на КНР. На заинтересованите страни беше предоставена възможността да изложат в писмена форма становищата си и да поискат изслушване в срока, посочен в известието за започване на преразглеждане.

(11)

На всички заинтересовани страни, които поискаха да бъдат изслушани и показаха, че са налице специални основания, поради които следва да бъдат изслушани, бе дадена такава възможност.

(12)

Комисията изпрати въпросници до всички страни, за които се знаеше, че са засегнати, и до онези, които заявиха своя интерес в рамките на срока, посочен в известието за започване на преразглеждане. Отговори бяха получени от седем производители от Съюза, от един производител износител от КНР, от един производител износител от държавата аналог и от трима ползватели.

(13)

Нито един от вносителите не изпрати отговор във връзка с изготвянето на представителната извадка, не предостави информация на Комисията, нито заяви интереса си в хода на разследването. Тъй като само един производител износител от КНР се отзова, предоставяйки исканата информация, не бе необходимо да се изготвя представителна извадка.

(14)

Комисията издири и провери цялата информация, която сметна за необходима за определяне на вероятността от продължаване или повтаряне на дъмпинга и на произтичащата от него вреда, от една страна, и на интереса на Съюза, от друга страна. Извършени бяха проверки на място в помещенията на следните дружества:

(15)

Разглежданият продукт в рамките на настоящото преразглеждане е: волфрамов карбид, волфрамов карбид, просто смесен с метален прах, и сплави на волфрамов карбид с произход от КНР и класирани понастоящем в кодове по КН 2849 90 30 и ex 3824 30 00.

(16)

Волфрамовият карбид, волфрамовият карбид, просто смесен с метален прах, и сплавите на волфрамов карбид са съединения на въглерод и волфрам, получени чрез топлинна обработка (в първия случай — чрез насищане с въглерод, а в третия — чрез сплавяне). Тези продукти са междинни и се използват при производството на твърдосплавни елементи, като режещи инструменти и износоустойчиви елементи от цементиран карбид, на износоустойчиви покрития, за свредла на инструменти за нефтени сондажи и минни изкопи, както и за дюзи и режещи пластини за изтегляне и коване на метали.

(17)

При настоящото разследване бе потвърдено, че разглежданият продукт, произвеждан и продаван от производителя износител на Съюза, е идентичен от гледна точка на физическите и химическите характеристики, както и на видовете употреба с продукта, произвеждан от производителите от Съюза и продаван на пазара на Съюза, или с продукта, произвеждан и продаван в държавата аналог, като поради тази причина те се считат за сходни продукти по смисъла на член 1, параграф 4 от основния регламент.

(18)

В съответствие с член 11, параграф 2 от основния регламент бе проучено дали в момента има дъмпинг и ако е така, дали има вероятност изтичането на срока на действие на съществуващите мерки да доведе до продължаване или повтаряне на дъмпинга. Следва да се припомни, че в контекста на разследването по посочения член третирането като дружество, работещо в условията на пазарна икономика (наричано по-долу „ТДПИ“), не е предмет на преразглеждане.

(19)

Както бе обяснено по-горе, не бе необходимо да се изготвя представителна извадка по отношение на производителите износители от КНР.

(20)

На етапа на събирането на информация с оглед изготвяне на представителна извадка се оказа, че делът на единствения съдействащ китайски производител износител съставлява по-малко от 5 % от общия обем на износа от КНР за Съюза. Китайските органи и другите заинтересовани страни бяха уведомени за възможността да се приложи член 18 от основния регламент поради ниската степен на съдействие от страна на производителите износители. Комисията не получи никакъв отговор във връзка с това съобщение.

(21)

По-късно по време на разследването обаче в своя отговор на въпросника съдействащият производител износител поправи грешката, допусната при декларирането на осъществените от него експортни продажби за Съюза, като завиши данните за обема на своя износ за Съюза. Същевременно обемите на разглеждания продукт, изнасян от КНР за Съюза, бяха допълнително подложени на анализ въз основа на данни от Евростат. Вследствие на това и след проверка на отговорите на въпросника бе установено, че обемът на износа на съдействащия производител износител е много голям (11). Въз основа на тези констатации се стигна до заключението, че нивото на съдействие е високо.

(22)

Тъй като при предишните разследвания на нито един производител износител от КНР не бе предоставено ТДПИ, нормалната стойност за Китай бе определена в съответствие с член 2, параграф 7, буква а) от основния регламент.

(23)

В известието за започване на преразглеждане бе предвидено като подходяща държава аналог за целта на определянето на нормалната стойност за КНР да бъдат използвани САЩ. Заинтересованите страни бяха приканени да изразят становището си доколко този избор е подходящ. В това отношение не бяха получени коментари или възражения от никоя от страните. САЩ бяха използвани като държава аналог и при първоначалното разследване, като не бе установено наличието на нови или променени обстоятелства, които да обосноват евентуална промяна, нито на Комисията беше съобщено за такива обстоятелства. Счетено бе, че САЩ са представителна държава като референтен пазар, по-специално с оглед на отвореността и конкурентоспособността на нейния вътрешен пазар. Освен това един производител от САЩ се съгласи да съдейства в рамките на настоящото преразглеждане.

(24)

Поради това САЩ бяха използвани като държава аналог с пазарна икономика за целите на настоящото преразглеждане.

(25)

В съответствие с член 2, параграф 7 от основния регламент нормалната стойност бе определена на основата на проверената информация, получена от съдействащия американски производител в държавата аналог, т.е. на основата на реално платените или подлежащи на плащане цени на вътрешния пазар на САЩ за видовете на продукта, за които бе установено, че са били продавани при обичайни търговски условия.

(26)

В резултат на това нормалната стойност бе определена като среднопретеглената цена за продажби на вътрешния пазар за несвързани клиенти, осъществени от съдействащия производител в САЩ.

(27)

Най-напред бе определено дали осъществените от съдействащия американски производител общи продажби на вътрешния пазар на сходния продукт на независими клиенти са представителни съгласно член 2, параграф 2 от основния регламент, т.е. дали те възлизат на 5 или повече процента от общия обем на продажбите на разглеждания продукт, изнесен за Съюза. Продажбите на вътрешния пазар, осъществени от съдействащия американски производител, бяха счетени за достатъчно представителни по време на разследвания период в рамките на преразглеждането.

(28)

След това бе проучено дали продажбите на вътрешния пазар на сходния продукт могат да се считат за извършени при обичайни търговски условия съгласно член 2, параграф 4 от основния регламент. За целта за сходния продукт, продаден на пазара на САЩ, бе определен делът на рентабилните продажби, осъществени на вътрешния пазар, на независими клиенти през РПП.

(29)

Тъй като обемът на рентабилните продажби на сходния продукт е представлявал по-малко от 80 % от общия обем на продажбите на сходния продукт, нормалната стойност бе определена на основата на действителната цена на вътрешния пазар, изчислена като среднопретеглена стойност на рентабилните продажби.

(30)

Както бе обяснено по-горе, предвид факта, че делът на съдействащия производител износител съставлява над 90 % от общия обем на износа от КНР за Съюза, експортната цена бе проучена на основата на предоставените от този производител износител данни, т.е. надлежно коригираната реално платена или подлежаща на плащане цена на разглеждания продукт при продажбата му за износ за Съюза.

(31)

Среднопретеглената нормална стойност бе сравнена със среднопретеглената експортна цена за всеки вид на разглеждания продукт на базата на цена франко завода, при същото равнище на търговия и същото равнище на данъчно облагане. В съответствие с член 2, параграф 10 от основния регламент и с цел да се осигури обективно сравнение бяха отчетени разликите във факторите, за които се твърдеше и се доказа, че влияят върху цената и сравнимостта на цената. Направени бяха корекции по отношение на разходите за презокеански и вътрешни превози на товари, застраховка, банкови такси и опаковане. Освен това бе направена корекция от 5 % на експортната цена с цел отчитане на експортната такса, както и корекция на нормалната стойност с цел отчитане на данъка върху добавената стойност (ДДС).

(32)

В съответствие с член 2, параграф 11 от основния регламент дъмпинговият марж бе определен за всеки вид продукт на основата на сравнение между среднопретеглената нормална стойност и среднопретеглената експортна цена при същото равнище на търговия. Това сравнение показа наличието на дъмпинг по време на РПП, възлизащ на над 80 %, т.е. на значително по-високо ниво, отколкото при последното разследване за преразглеждане (31 %). Точният дъмпингов марж не може да бъде разгласен поради съображения за поверителност. Изчисленията бяха направени на основата на данните, предоставени от един производител износител от КНР и един производител в държавата аналог. Разгласяването на дъмпинговия марж би позволило както на съдействащия производител износител от КНР, така и на производителя в държавата аналог да си направят изводи съответно за нормалната стойност и за експортната цена на другия, което би довело до явно нарушаване на правото на двете страни на поверителност на информацията.

(33)

Включената в настоящия раздел информация е получена чрез анализ на данните, предоставени от съдействащия производител износител и от Евростат, както и на данните, посочени в искането за преразглеждане.

(34)

Предоставените от съдействащия китайски производител износител данни за свободния капацитет бяха представени като стойности, завишени или намалени с 20 %, за да бъде спазена поверителността на информацията. Производственият капацитет на КНР през 2006 и 2007 г. е възлизал на около 21 000 тона, а през 2008 г. и РПП се е увеличил значително, достигайки около 35 000 тона, което представлява увеличение с над 80 % в рамките на разглеждания период. Може да се счита, че тези данни са по-скоро занижени, тъй като в искането за преразглеждане се посочва, че производственият капацитет възлиза на около 50 000 тона.

(35)

Освен това съдействащият производител износител отчете значително увеличение на капацитета през разглеждания период.

(36)

Въз основа на събраната по време на разследването информация бе установено, че общият производствен капацитет на Китай значително е надхвърлил действителното китайско производство (най-малко с 20 000 тона през 2008 г. и през РПП).

(37)

През РПП свободният капацитет на КНР е надвишавал шесткратно потреблението на Съюза (25 000 тона спрямо потребление на Съюза от 3 800 тона).

(38)

С оглед на горепосоченото е ясно, че при отсъствие на антидъмпингови мерки голяма част от наличния в КНР свободен капацитет би могъл да се използва за увеличаване на износа за Съюза.

(39)

Освен това представената по време на разследването информация сочи съществени нарушения на пазара на суровините, използвани за производството на разглеждания продукт. На първо място, за суровините са въведени квоти, предоставяни от китайските органи. На второ място, китайските органи ограничават достъпа до суровини посредством налагането на експортни такси и политики за намаление на ДДС, прилагани, както е посочено в съображение 31, и спрямо разглеждания продукт. Тези фактори представляват допълнителни елементи, които сочат, че в този случай е вероятно дъмпингът да продължи.

(40)

Предоставената от съдействащия износител информация за цените, която не може да бъде разгласена поради съображения за поверителност, сочи, че Съюзът със сигурност представлява интересен пазар за китайските производители износители. През разглеждания период цените, практикувани на пазарите на други трети държави, са били по-ниски (освен през 2007 г.) от цените, практикувани на пазара на Съюза (най-общо между 10 % и 20 % по-ниски в различните години през разглеждания период).

(41)

Поради тези причини може да се стигне до заключението, че що се отнася до цените, които могат да бъдат налагани, пазарът на ЕС определено представлява привлекателна алтернатива за китайските износители.

(42)

Въз основа на това, в случай че мерките бъдат отменени, китайските производители износители биха имали стимул да насочат износа си към пазара на Съюза. Преобладаващите на пазара на Съюза по-високи цени биха позволили на тези производители износители да реализират по-големи маржове на печалба.

(43)

През 2005 г. обхватът на мерките бе разширен, така че в него да бъде включен допълнителен код по КН, тъй като бе установено, че китайските износители заобикалят мерките, като добавят към волфрамовия карбид на прах малки количества от друг метален прах (предимно кобалт) (12). Тази практика на заобикаляне на мерките, която бе потвърдена, е поредният елемент в подкрепа на заключението, че е вероятно дъмпингът да продължи. Тя е ясно доказателство за това, че европейският пазар е все така привлекателен за китайските производители износители, които — при отсъствието на антидъмпингови мерки — вероятно биха насочили по-големи количества волфрамов карбид към пазара на ЕС.

(44)

Направеният по-горе анализ показва, че вносът от КНР на пазара на Съюза е продължил да се осъществява на дъмпингови цени при много високи дъмпингови маржове. Като се имат предвид по-специално анализът на ценовите равнища на пазарите в ЕС и в други трети държави, както и наличният в КНР капацитет, може да се направи заключението, че, в случай че мерките бъдат премахнати, е вероятно дъмпингът да продължи.

(45)

На територията на Съюза сходният продукт се произвежда от седем дружества или групи от дружества.

(46)

Поради това се счита, че те съставляват промишлеността на Съюза по смисъла на член 4, параграф 1 и член 5, параграф 4 от основния регламент и по-долу ще бъдат наричани „промишлеността на Съюза“.

(47)

Необходимо бе данните относно вноса в Съюза на разглеждания продукт с произход от КНР да бъдат представени чрез индексиране, за да се запази поверителността на информацията по силата на член 19 от основния регламент.

(48)

Що се отнася до обемите на вноса по код по TARIC 3824300010, поради включването на продукти, различни от разглеждания продукт, в данните за вноса, предоставени от Евростат на ниво код по КН (код по КН 3824 30 00), посоченият по-долу анализ бе направен въз основа на данните за вноса на ниво код по TARIC, допълнени с информация от данните, събрани в съответствие с член 14, параграф 6 от основния регламент. Данните по TARIC се считат за поверителни, тъй като предоставената в тях информация е толкова подробна, че позволява идентифициране на страните. Поради тази причина някои данни са представени като стойности в интервал.

(49)

Данните за промишлеността на Съюза са получени от отговорите на въпросника, предоставени от седемте производители от Съюза.

(50)

Потреблението в Съюза бе установено на основата на обема на продажбите, реализирани от промишлеността на Съюза на пазара на Съюза, и на данните на Евростат за вноса.

(51)

Между 2006 г. и РПП потреблението в Съюза е намаляло с 62 %, като основният спад е бил в периода между 2008 г. и РПП. През РПП потреблението е намаляло с 63 % в сравнение с 2008 г.

Таблица 1

Потребление

(52)

Динамиката на обема, пазарните дялове и средните цени на дъмпинговия внос от КНР е посочена по-долу. Тенденциите относно количествата и цените са представени въз основа на данни от Евростат.

Таблица 2

Внос от КНР

(53)

Обемът на дъмпинговия внос на разглеждания продукт с произход от КНР е намалял с 89 % през разглеждания период и е достигнал ниво от около 80 тона през РПП. Пазарният му дял също е намалял от 7,1 % през 2006 г. на 2,1 % през РПП.

(54)

Това намаляване би могло да се обясни със значителното увеличение на вътрешното потребление в КНР през разглеждания период. Освен това изглежда, че китайските органи водят политика на опазване на ресурсите от волфрам на КНР чрез прилагането на система от експортни квоти и мита върху износа.

(55)

През разглеждания период цените на вноса от Китай са намалели с 14 %. Тази промяна е в съответствие с общата тенденция, наблюдавана и по отношение на цените на промишлеността на Съюза.

(56)

Сравнението също така показа, че вносът от КНР е подбивал цените на промишлеността на Съюза с над 10 % след приспадането на съществуващото антидъмпингово мито. Тези резултати съвпадат с резултатите, получени при последното разследване за преразглеждане (13).

(57)

Обемът на вноса от други държави през разглеждания период е показан в таблицата по-долу. Тенденциите относно количествата и цените са представени въз основа на данни от Евростат.

Таблица 3

Внос от други държави

(58)

Вносът от трети държави е намалял с 36 % през разглеждания период. Той е следвал обща тенденция на пазара, предизвикана от свиването на потреблението (спад с 62 %), но не със същите темпове. Затова пазарният дял на този внос е нараснал от 10,5 % на 17,9 %. Въздействието на този внос обаче върху промишлеността на Съюза не може да се счита за отрицателно, както това е доказано в съображения 85—88 по-долу.

(59)

Следва да се отбележи, че през разглеждания период пазарният дял на Република Корея (наричана по-долу „Корея“) се е удвоил, като е достигнал 4,4 %. През разглеждания период средните цени на вноса от Корея са се понижили, въпреки че са продължили да бъдат по-високи от средната продажна цена на продажбите за износ на КНР.

(60)

В съответствие с член 3, параграф 5 от основния регламент Комисията разгледа всички съответни икономически фактори и показатели, които оказват влияние върху състоянието на промишлеността на Съюза.

(61)

Производството на промишлеността на Съюза първоначално се е увеличило с 5,8 % през 2007 г. и с 11,6 % през 2008 г. в сравнение с 2006 г., а след това рязко е намаляло през РПП — с 56 % в сравнение с 2008 г.

Таблица 4

Общо производство на Съюза

(62)

Производственият капацитет се е увеличил с 10,8 % в периода между 2006 г. и РПП. Тъй като производството е намаляло, по-специално през РПП, в произтичащото използване на капацитета е отбелязано общо намаление от 57 % в периода между 2006 г. и РПП, като през РПП използването на капацитета е паднало до 39 %.

Таблица 5

Производствен капацитет и използване на капацитета

(63)

Нивото на складовите наличности в края на периода, с които е разполагала промишлеността на Съюза, се е увеличило с 20 % през 2008 г. в сравнение с 2006 г., като впоследствие е намаляло с 26 % през РПП.

Таблица 6

Складови наличности

(64)

Продажбите, осъществени от промишлеността на Съюза на пазара на Съюза на несвързани клиенти, леко са се увеличили в периода между 2006 и 2008 г., като впоследствие са намалели с 61 % в периода между 2008 г. и РПП. Обемът на продажбите се е увеличил през 2007 и 2008 г., но през РПП рязко е намалял. Това развитие е в съответствие с общата тенденция към спад в потреблението на пазара на Съюза.

Таблица 7

Продажби на несвързани клиенти

(65)

Пазарният дял на промишлеността на Съюза е бил относително стабилен в периода между 2006 и 2008 г., като впоследствие се е увеличил с 4 процентни пункта между 2008 г. и РПП. Като цяло през разглеждания период е отбелязано увеличение от 5 процентни пункта.

Таблица 8

Пазарен дял на ЕС

(66)

Тъй като спадът в продажбите е бил малко по-бавен от спада в потреблението, промишлеността на Съюза е успяла донякъде да увеличи пазарния си дял.

(67)

Равнището на заетостта в промишлеността на Съюза е спаднало със 17 % в периода между 2006 г. и РПП. При заетостта се наблюдава спад и в периода от 2006 г. до 2008 г., когато производството леко се е увеличило, което свидетелства за положените от промишлеността на Съюза усилия за повишаване на производителността. През РПП обаче резкият спад в производството е довел до силно влошаване на състоянието на заетостта.

Таблица 9

Трудова заетост

(68)

Производителността на работната сила на промишлеността на Съюза, измерена като произведена продукция на заето лице годишно, се е повишила през 2007 и 2008 г. съответно със 7 % и 15 % в сравнение с 2006 г., като впоследствие е намаляла с 49 % в периода между 2008 г. и РПП.

Таблица 10

Производителност

(69)

През разглеждания период средната продажна цена франко завод на промишлеността на Съюза на несвързани клиенти в Съюза е следвала тенденция към намаление. Като цяло промишлеността на Съюза е била принудена да намали цените си с 15,4 % в периода между 2006 г. и РПП.

(70)

Както бе обяснено в съображения 55 и 56, цените на дъмпинговия внос от КНР са следвали тенденция, подобна на наблюдаваната при промишлеността на Съюза, но са били значително по-ниски от цените на промишлеността на Съюза. През РПП цените на продуктите, внасяни от КНР, са били с над 10 % по-ниски от цените на промишлеността на Съюза.

Таблица 11

Единична цена на пазара на ЕС

(71)

В периода между 2006 г. и РПП средното възнаграждение на заето лице се е увеличило с 4,8 %.

Таблица 12

Разходи за труд

(72)

В периода между 2006 и 2008 г. годишният поток от инвестиции, направени от промишлеността на Съюза в разглеждания продукт, е нараснал с 18 %. Инвестициите в периода между 2007 и 2008 г. са се увеличили със 103 %. През РПП обаче инвестициите са намалели с 65 % в сравнение с 2008 г.

(73)

Инвестициите са били насочени предимно в изграждането на нови съоръжения за производството на волфрамов материал от употребявани материали и скрап. Наложило се е инвестициите да бъдат намалени поради следните причини: i) намаляването на общото ниво на производство на пазара на Съюза; ii) нарушенията на условията на пазара на суровините (вж. съображение 39); iii) икономическата криза.

(74)

През РПП не са били направени значителни инвестиции. Това до голяма степен може да бъде обяснено с икономическата криза, започнала през 2008 г. и достигнала връхната си точка по време на РПП, когато достъпът до нови капитали е бил по-труден от всякога.

Таблица 13

Инвестиции

(75)

Благодарение, от една страна, на действащите антидъмпингови мерки, а от друга страна, на усилията, положени от промишлеността на Съюза за разнообразяване на източниците на суровини, в периода между 2006 и 2008 г. промишлеността на Съюза е била в състояние да поддържа положителни стойности на рентабилност, независимо от факта, че през този период рентабилността ѝ като цяло е намаляла с 26 %. През РПП обаче промишлеността на Съюза е постигнала значително по-слаби резултати, което свидетелства за известна уязвимост в това отношение.

(76)

През целия разглеждан период възвръщаемостта на инвестициите до голяма степен е следвала тенденцията по отношение на рентабилността.

Таблица 14

Рентабилност и възвръщаемост на инвестициите

(77)

Тенденцията по отношение на паричния поток, който отразява способността на промишлеността да самофинансира дейността си, се е запазила положителна през периода, предмет на разследването. Между 2006 г. и РПП обаче е бил отбелязан спад с около 35 %.

Таблица 15

Паричен поток

(78)

През РПП дъмпингът от страна на КНР е продължил на ниво, което значително надвишава сегашното ниво на мерките. Освен това, като се имат предвид нарушенията на условията на пазара на суровините, свободният капацитет и цените на вноса от КНР, въздействието на действителните дъмпингови маржове върху промишлеността на Съюза не може да се смята за несъществено.

(79)

Анализирано бе дали промишлеността на Съюза се е възстановила от въздействието на предишния дъмпинг. Стигна се до заключението, че промишлеността на Съюза до голяма степен е съумяла да се възстанови от такова въздействие благодарение на факта, че действащите антидъмпингови мерки са се оказали ефикасни. Икономическата криза обаче е прекратила този процес и е довела да задълбочаване на трудностите, пред които е изправена промишлеността на Съюза.

(80)

Едновременно със свиването на потреблението в Съюза пазарният дял на вноса от Китай е намалял от 7,1 на 2,1 % (вж. съображение 52). Наличната информация показва, че този внос е извършен на цени, по-ниски от цените на промишлеността на Съюза и също така по-ниски от цените на вноса с произход от други трети държави. Както бе посочено в съображение 56 по-горе, на основата на изчисление, при което бе изключено антидъмпинговото мито, бе установено, че през РПП вносът от Китай е подбивал цените на промишлеността на Съюза с 10,7 %. Следва да се припомни, че митническата ставка възлиза на 33 %. Следователно нивото на подбиване на цените свидетелства, от една страна, за ефикасността на действащите мита, а от друга страна — за необходимостта от запазване на мерките. В подкрепа на това заключение е и фактът, че констатираното подбиване на цените е на същото ниво, както при последното разследване за преразглеждане. Вследствие на това ценовото въздействие на дъмпинговия внос от КНР върху промишлеността на Съюза е останало непроменено и, при липсата на доказателства в подкрепа на противното, е вероятно то да продължи.

(81)

Поради изключително неблагоприятните икономически условия, които са преобладавали през РПП в отрасъла, използващ волфрам — надолу по веригата — и по-специално в отрасъла на стоманата и цементираните карбиди, който съставлява по-голямата част от потреблението на волфрам в Съюза, промишлеността на Съюза е намалила драстично производството и продажбите на разглеждания продукт.

(82)

Преди кризата дружествата, заети в отрасъла надолу по веригата, са разполагали с големи складови наличности на волфрам, които не са били подновени през РПП, което допълнително е засегнало нивото на производство на промишлеността на Съюза.

(83)

Поради намаляването на производството и поради капиталоемкостта на промишлеността на Съюза, т.е. необходимостта да се произвеждат определени количества, за да се поддържат ниски постоянните разходи за единица продукция, рентабилността е била сериозно засегната.

(84)

Анализът обаче на промишлеността на Съюза преди кризата доказва ефикасността на действащите антидъмпингови мерки. Разследването показа, че най-големите производители от Съюза са осъществявали съществени инвестиции, за да избегнат нарушенията на условията на пазара на суровините, като същевременно са били конкурентоспособни на пазара, като са запазили своите стабилни позиции.

(85)

Според направените оценки обемът на вноса от други трети държави е намалял с 36 % — от около 1 500 тона през 2006 г. на 675 тона през РПП. Пазарният дял на вноса от други държави се е увеличил от 10,5 % през 2006 г. на 17,9 % през РПП. Средната цена на вноса от тези държави е намаляла с 8,9 % в периода между 2006 г. и РПП, като основните държави вносителки са били Южна Корея и САЩ.

(86)

През разглеждания период пазарният дял на вноса от Южна Корея се е удвоил (от 2,2 % на 4,4 %). Наличната информация обаче сочи, че през РПП този внос е бил извършван на цени, малко по-ниски от цените на промишлеността на Съюза (с 6,6 %), но по-високи (с 9,8 %) от цените на вноса с произход от КНР.

(87)

Пазарният дял на вноса от САЩ е намалял с 15,1 процентни пункта през разглеждания период (от 4,2 % до 3,6 %). Наличната информация сочи, че през РПП този внос е бил извършван на цени, по-високи от цените на промишлеността на Съюза и следователно — значително по-високи (с 31 %) от цените на вноса с произход от КНР.

(88)

В заключение, вносът от Южна Корея и САЩ — които са сред най-големите вносители на волфрамов карбид в ЕС — не е могъл да окаже отрицателно въздействие върху състоянието на промишлеността на Съюза основно поради съответните равнища на цените (подобни или дори по-високи от цените на промишлеността на Съюза), а що се отнася до САЩ — и поради намаляващия пазарен дял.

(89)

Поради съществуващите ефективни антидъмпингови мита промишлеността на Съюза е съумяла да се възстанови до известна степен от въздействието на предишния вредоносен дъмпинг.

(90)

Въпреки това не може да се направи заключението, че вече не съществува риск за състоянието на промишлеността на Съюза. Макар през първите години на разглеждания период да е постигнато подобрение по почти всички показатели за вреда, свързани с финансовите резултати на производителите от Съюза — като рентабилност, възвръщаемост на инвестициите и парични потоци — в хода на разследването също така бе установено, че през РПП всички показатели за вреда са се влошили.

(91)

Независимо от факта, че спадът в търсенето през РПП би могъл отчасти да се обясни с икономическата криза, при разследването внимателно бе анализирано въздействието на ниските дъмпингови цени на износа от КНР върху състоянието на промишлеността на Съюза.

(92)

Както е посочено в съображение 52, обемът на вноса от КНР действително е намалял в периода между 2006 г. и РПП. Цените на този внос са намалели с 14 % през същия период, което, при анализ от гледна точка на разглеждания четиригодишен период, точно отразява развитието на цените на промишлеността на Съюза. Следва обаче да се отбележи, че значителното намаление на цената на дъмпинговия внос от Китай е станало между 2006 и 2007 г. (с 15 %), т.е. доста преди икономическата криза, в периода, когато промишлеността на Съюза е била в процес на възстановяване. След това цените на дъмпинговия внос от КНР са се стабилизирали и изглежда, че свързаното с финансовата криза намаление е било ограничено. Моментът, в който е станало значителното намаление на цените от страна на китайските износители (преди кризата), би могъл да се разглежда като доказателство за въвеждането от тяхна страна на по-целенасочена и агресивна ценова стратегия за подбиване на цените на промишлеността на Съюза. На практика ценовата разлика между китайските експортни цени и цените на промишлеността на Съюза е достигнала съответно 27 % през 2007 г. и 22,8 % през 2008 г.

(93)

През 2008 г. експортните цени от Китай, са били с 22,8 % по-ниски от цените на промишлеността на Съюза. През РПП разликата е намаляла до 15,7 %. Поради резкия спад в потреблението производителите от Съюза са били принудени да намалят цените си, за да могат да запазят пазарния си дял.

(94)

Както е посочено в съображение 57, обемът на вноса от други трети държави е намалял с 36 %, в съответствие със спада в потреблението. Въпреки увеличението на пазарния дял въздействието на този внос върху състоянието на промишлеността на Съюза не може да се счита за отрицателно, както това бе показано в съображение 88 по-горе.

(95)

Що се отнася до жизнеспособността на промишлеността на Съюза, следва да се отбележи, че събраните по време на разследването доказателства сочат, че при нормални пазарни условия промишлеността на Съюза е била конкурентоспособна спрямо вноса от трети държави, като дори когато цените на този внос са били по-ниски от цените на производителите от Съюза, разликата не е била толкова съществена, колкото спрямо цените на вноса от Китай, както това бе показано в съображения 85—88 по-горе.

(96)

Вследствие на подобреното състояние на промишлеността на Съюза през годините преди РПП, промишлеността е инвестирала в нови водещи технологии, за да може да произвежда разглеждания продукт от скрап и отчасти да заобиколи съществуващите нарушения на условията на пазара на суровините.

(97)

Като се имат предвид цялостното състояние на промишлеността на Съюза и вносът от КНР в периода от 2006 г. до РПП, както и положителното развитие на някои показатели, свързани с промишлеността на Съюза, в заключение се счита, че на промишлеността на Съюза не е нанесена съществена вреда през разглеждания период. Поради това беше проучено дали съществува вероятност за повтаряне на вредата, в случай че се допусне срокът на действие на мерките да изтече.

(98)

Както бе описано в съображения 89—97, въвеждането на антидъмпинговите мерки е позволило на промишлеността на Съюза да се възстанови от нанесената ѝ вреда, но само до известна степен. В действителност, когато изключително високите нива на потребление в Съюза, отчетени през по-голямата част от разглеждания период, са намалели значително през РПП, промишлеността на Съюза се е оказала в несигурна и уязвима ситуация, като все още е била изложена на вредоносния ефект от дъмпинговия внос от КНР.

(99)

В съответствие с член 11, параграф 2 от основния регламент вносът от разглежданата държава бе подложен на оценка, за да се установи дали съществува вероятност от повтаряне на вредата.

(100)

Констатирано бе, че експортните цени на китайските продажби за пазарите на други трети държави също са били по-ниски от експортните цени, практикувани при износ за ЕС (най-общо с 10—20 % по-ниски през различните години в рамките на разглеждания период, освен през 2007 г.). Продажбите за износ от Китай в държави извън ЕС са съставлявали значителни количества, достигащи до над 80 % от неговия общия обем на експортните продажби. Поради това бе счетено, че, в случай че се допусне изтичане на срока на действие на мерките, китайските производители износители биха имали стимул да пренасочат значителни количества от износа за други трети държави към по-привлекателния пазар на Съюза.

(101)

Както това е описано в съображения 34—42, събраните по време на разследването данни сочат, че КНР разполага със значителен свободен капацитет. Установени бяха явни доказателства, които позволяват да се направи заключението, че при отсъствието на антидъмпингови мерки голяма част от този свободен капацитет би могла да бъде използвана за увеличаване на износа за Съюза. Това се потвърждава по-специално от факта, че няма данни, че пазарите на трети държави или вътрешният пазар биха могли да поемат допълнително производство от КНР.

(102)

От дълги години промишлеността на Съюза изпитва неблагоприятното въздействие на дъмпинговия внос от Китай и в момента все още се намира в несигурна икономическа ситуация.

(103)

Както бе показано по-горе, промишлеността на Съюза е съумяла да се възстанови от дъмпинговия внос, практикуван от страна на КНР, благодарение на действащите антидъмпингови мерки. През РПП обаче тя се е оказала в трудна икономическа ситуация, дължаща се основно на икономическата криза. В този контекст, в случай че промишлеността на Съюза бъде изложена на нарастващ по обем дъмпингов внос на ниски цени от страна на разглежданата държава, това вероятно би довело до допълнително влошаване на ситуацията по отношение на продажбите, пазарния дял и продажните цени на промишлеността на Съюза, както и до последващо влошаване на нейното финансово състояние.

(104)

Освен това, както е посочено в съображение 56 по-горе, бе констатирано, че фактът, че продажните цени, практикувани от китайските производители, подбиват цените на промишлеността на Съюза средно с близо 11 %, явно свидетелства за вероятността в случай на отсъствие на мерки китайските производители износители да изнасят разглеждания продукт за пазара на Съюза на цени, значително по-ниски от цените на промишлеността на Съюза.

(105)

С оглед на направените по време на разследването констатации, а именно — за свободния капацитет в КНР, за нарушенията на условията на пазара на суровините, за потенциала на производителите износители в разглежданата държава да увеличат и/или да пренасочат своите обеми на износ към пазара на Съюза, за практикуваната от КНР ценова политика в други трети държави, както и за привлекателността на пазара на Съюза, който е по-доходен — евентуална отмяна на мерките вероятно би довела до повтаряне на вредата. Този път вредата би била дори още по-сериозна, като се има предвид настоящата икономическа криза.

(106)

В съответствие с член 21 от основния регламент бе проучен въпросът дали запазването на съществуващите антидъмпингови мерки не би било в противоречие с интереса на Съюза като цяло. Интересът на Съюза бе определен на основата на оценка на различните намесени интереси, т.е. тези на промишлеността на Съюза, на вносителите и на ползвателите.

(107)

Следва да се припомни, че в хода на предишните разследвания бе счетено, че приемането на мерки не е в противоречие с интереса на Съюза. Освен това фактът, че настоящото разследване представлява преразглеждане, в рамките на което съответно се анализира ситуация, при която вече са били въведени антидъмпингови мерки, позволява да се оцени всяко необичайно отрицателно въздействие на настоящите антидъмпингови мерки върху засегнатите страни.

(108)

На тази основа бе проучено дали, въпреки заключенията за вероятността от продължаване на дъмпинга и повтаряне на вредата от него, съществуват наложителни причини, които да доведат до заключението, че в този конкретен случай не е в интерес на Съюза мерките да се запазят.

(109)

С оглед на заключенията относно състоянието на промишлеността на Съюза, изложени в съображения 89—97 по-горе, и в съответствие с доводите, произтичащи от анализа на вероятността от повтаряне на вредата, представени в съображения 102—105, може да се приеме също така, че има вероятност от сериозно влошаване на финансовото състояние на промишлеността на Съюза, в случай че се допусне срокът на действие на антидъмпинговите мита да изтече.

(110)

Счита се, че продължаването на мерките би било от полза за промишлеността на Съюза, която в този случай би била в състояние да увеличи обема на своите продажби и, по всяка вероятност, своите продажни цени, като по този начин достигне необходимото ниво на възвръщаемост, което би ѝ позволило да продължи да инвестира в нови технологии за своите производствени съоръжения. За разлика от това прекратяването на мерките би преустановило възстановяването на промишлеността на Съюза, като сериозно би застрашило нейната жизнеспособност и в резултат на това би изложило на риск самото ѝ съществуване, като по този начин намали предлагането и конкуренцията на пазара.

(111)

Един ползвател се отзова и предостави отговори на въпросника. Съдействащият ползвател заяви, че продължаването на мерките не би имало отрицателно въздействие върху конкуренцията на пазара на Съюза, а напротив, би позволило на промишлеността надолу по веригата да разполага с по-голям брой доставчици, конкуриращи се при пазарни цени.

(112)

Следва да се припомни също така, че при предишните разследвания бе установено, че налагането на мерките няма да окаже значително въздействие върху ползвателите (14). Независимо от съществуването на мерките вносителите/ползвателите в Съюза са били в състояние да продължат да ползват като източник за своите доставки, inter alia, КНР. Не бяха представени никакви данни за трудности при намиране на алтернативни източници. Поради това се стига до заключението, че запазването на антидъмпинговите мерки вероятно няма да окаже сериозно въздействие върху вносителите/ползвателите в Съюза.

(113)

Може да се очаква продължаването на мерките да помогне на промишлеността на Съюза, като впоследствие ще повлияе благоприятно върху условията на конкуренция на пазара на Съюза и ще намали заплахата от закриване на предприятия и съкращаване на работни места.

(114)

Освен това може да се очаква продължаването на мерките да бъде от полза за ползвателите/вносителите, като позволи запазването на голям брой доставчици на пазара на Съюза.

(115)

С оглед на гореизложения анализ се стига до заключението, че продължаването на мерките не е в противоречие с интереса на Съюза.

(116)

Всички страни бяха информирани за съществените факти и съображения, на които се основава намерението да се препоръча запазването на съществуващите мерки. На страните също така бе даден срок да представят коментари след разгласяването на информацията. Изявленията и коментарите бяха надлежно взети предвид, когато това бе обосновано.

(117)

От гореизложеното следва, че, съгласно предвиденото в член 11, параграф 2 от основния регламент, антидъмпинговите мерки, приложими към вноса на волфрамов карбид, волфрамов карбид, просто смесен с метален прах, и сплави на волфрамов карбид с произход от КНР, следва да бъдат запазени. Припомня се, че тези мерки се състоят от адвалорни мита,

24.3.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 78/13

(1)

На 2 март 2011 г. Съветът прие Регламент (ЕС) № 204/2011 относно ограничителни мерки с оглед на положението в Либия.

(2)

На 17 март 2011 г. Съветът за сигурност на Организацията на обединените нации прие Резолюция 1973 (2011) на Съвета за сигурност на ООН, която разшири обхвата на ограничителните мерки, наложени с Резолюция 1970 (2011) на Съвета за сигурност на ООН, и въведе допълнителни ограничителни мерки срещу Либия.

(3)

Списъците на лицата и образуванията, подлежащи на ограничителните мерки, изложени в приложения II и III към Регламент (ЕС) № 204/2011, следва да бъдат съответно изменени,

24.3.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 78/21

(1)

Унгарският текст на Регламент (ЕС) № 1272/2009 на Комисията (2) съдържа две грешки, които трябва да бъдат поправени, като поправката следва да породи действие от датата на прилагане на Регламент (ЕС) № 1272/2009.

(2)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Управителния комитет за общата организация на селскостопанските пазари,

24.3.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 78/22

24.3.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 78/24

(1)

На 28 февруари 2011 г. Съветът прие Решение 2011/137/ОВППС относно ограничителни мерки с оглед на положението в Либия (1) в изпълнение на Резолюция 1970 (2011) на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации.

(2)

На 17 март 2011 г. Съветът за сигурност на Организацията на обединените нации прие Резолюция 1973 (2011), с която се разширява обхватът на ограничителните мерки, наложени с Резолюция 1970 (2011) на Съвета за сигурност на ООН, и се въвеждат допълнителни ограничителни мерки срещу Либия.

(3)

Решение 2011/137/ОВППС на Съвета следва да бъде съответно изменено.

(4)

Необходими са по-нататъшни действия от страна на Съюза за изпълнение на определени мерки,

1.

Добавя се следният член:

„Член 3а

1.   Държавите-членки предприемат необходимите мерки за предотвратяване на полети със самолети под тяхна юрисдикция във въздушното пространство на Либия, с оглед на необходимостта да се подпомогне защитата на гражданските лица.

2.   Параграф 1 не се прилага за полети, чиято единствена цел е хуманитарна, като например снабдяване или улесняване на снабдяването с помощи, в т.ч. медицински доставки, храна, осигуряване на хуманитарни работници и свързано с това подпомагане, или евакуиране на чужди граждани от Либия, не се прилага и за полети, разрешени съгласно параграфи 4 или 8 от Резолюция 1973 (2011) на Съвета за сигурност на ООН, нито за полети, които държавите-членки, като действат съгласно разрешението, дадено в параграф 8 от Резолюция 1973 (2011), смятат за необходими и от полза за народа на Либия.“

2.

Член 4, параграф 1 се заменя със следното:

„1.   Държавите-членки правят проверки — съобразно националните си органи и законодателство и съгласно международното право, и по-специално морското право и съответните международни споразумения в областта на гражданското въздухоплаване — на кораби и самолети за и от Либия, на своя територия, в т.ч. своите морски пристанища и летища, както и в открито море, ако имат информация, която дава достатъчно основания да се смята, че товарът на такива кораби и самолети съдържа изделия, чиято доставка, продажба, трансфер или износ са забранени по настоящото решение.“

3.

Добавя се следният член:

„Член 4а

1.   Държавите-членки отказват разрешение на всеки самолет, който е регистриран в Либия или е притежаван или експлоатиран от либийски граждани или дружества, да излита от, да се приземява на или да прелита над техните територии, освен ако даденият полет е предварително одобрен от Комитета по санкциите или в случай на спешно приземяване.

2.   Държавите-членки отказват разрешение на всеки самолет да излита от, да се приземява на или да прелита над техните територии, ако имат информация, която дава достатъчно основания да се смята, че самолетът съдържа изделия, чиято доставка, продажба, трансфер или износ са забранени по настоящото решение, в т.ч. осигуряване на въоръжен наемен персонал, освен в случай на спешно приземяване.“

4.

Член 5, параграф 1 се заменя със следното:

„1.   Държавите-членки предприемат необходимите мерки за недопускане на влизане или транзитно преминаване през техните територии на:

5.

Член 6, параграф 1 се заменя със следното:

„1.   Всички финансови средства, други финансови активи и икономически ресурси, притежавани или контролирани пряко или непряко от:

се замразяват.“

6.

В член 6 се добавя следният параграф:

„4a.   По отношение на лицата и образуванията, изброени в приложение IV към настоящото решение, изключение може да се допусне и за средства и икономически ресурси, необходими за хуманитарни цели, като снабдяване или улесняване на снабдяването с помощи, в т.ч. медицински доставки, храна, доставка на електрическа енергия, осигуряване на хуманитарни работници и свързано с това подпомагане, или евакуиране на чужди граждани от Либия.“

7.

Добавя се следният член:

„Член 6а

Държавите-членки изискват от своите граждани, от лицата под тяхна юрисдикция или от дружествата, учредени на тяхна територия или под тяхната юрисдикция, да проявяват бдителност при извършването на търговска дейност с образувания, учредени в Либия или попадащи под либийска юрисдикция, или лица и образувания, действащи от тяхно име или под тяхно ръководство, и образувания, притежавани или контролирани от тях, с оглед на предотвратяването на търговска дейност, която би могла да допринесе за насилието и използването на сила срещу граждански лица.“

24.3.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 78/37

(1)

С решение от 15 април 2008 г. (3) (наричано по-долу „решението на Общия съд“) Общият съд на Европейския съюз отмени Решение 2005/262/ЕО на Комисията от 20 април 2004 г. относно помощта, приведена в действие от Франция в полза на Coopérative d’exportation du livre français (CELF) (4)  (5).

(2)

Вследствие на решението на Общия съд Комисията трябва да приеме ново решение.

(3)

С посоченото решение приключва процедура, чиито основни етапи са припомнени по-долу.

(4)

С писмо от 20 март 1992 г. Société internationale de diffusion et d’édition („SIDE“) насочи вниманието на Комисията към мерки за помощ за промоция, транспортиране и продажба, предоставена от френските органи на CELF — помощ, за която не е било изпратено предварително уведомление до службите на Комисията.

(5)

С писмо от 2 април 1992 г. Комисията, след като напомни на френските органи, че за всяко намерение за предоставяне или изменение на помощ следва да бъде изпратено предварително уведомление до нейните служби, поиска от френските органи да я информират за естеството и предмета на посочените от SIDE мерки за помощ.

(6)

С писмо от 29 юни 1992 г. френските органи потвърдиха пред Комисията наличието на субсидии в полза на CELF. Те уточниха, че тези мерки имат за цел популяризирането на френския език и литература в нефранкофонските страни, както и че на CELF е било възложено управлението на три схеми за помощи, предназначени да улеснят читателите, чийто достъп до френски книги е затруднен.

(7)

С писмо от 7 август 1992 г. Комисията потвърди пред SIDE съществуването на помощ в полза на CELF, уточни предмета ѝ и информира SIDE, че за въпросните мерки не е изпратено уведомление. Комисията обаче отбеляза, че спорната помощ не е от такова естество, което да засяга търговията между държавите-членки. При тези обстоятелства SIDE беше приканено да представи мнението си.

(8)

С писмо от 7 септември 1992 г. SIDE информира Комисията за намерението си да разкрие дискриминационния характер на мерките и последиците, които произтичат от тях за вътреобщностната търговия, без обаче да оспорва културната цел, преследвана от Министерството на културата, действало за популяризиране на френския език и литература.

(9)

С решение от 18 май 1993 г. (6) Комисията счете, че с оглед на особеното състояние на конкуренцията в книжния сектор и предвид културната цел на оспорваните схеми за помощ, за тях се прилага дерогацията, предвидена в предишния член 92, параграф 3, буква в) от Договора.

(10)

На 2 август 1993 г. SIDE подаде жалба за отмяна на посоченото решение. С решение от 18 септември 1995 г. (7) Общият съд частично удовлетвори жалбата на SIDE, като отмени решението на Комисията от 18 май 1993 г. само в частта му по отношение на мерките, предоставени на CELF във връзка с малки поръчки.

(11)

Общият съд постанови, че Комисията може да приеме благоприятно решение по отношение на следните три схеми за помощ, управлявани от CELF за сметка на държавата:

(12)

Общият съд сметна, че Комисията е получила достатъчно информация за последните три схеми, за да обоснове констатацията, че въздействието им върху конкуренцията е било незначително. От друга страна Общият съд посочи, че „що се отнася до културното предназначение на помощите, безспорно е, че целта на френското правителство е разпространението на френския език и френската литература“. Общият съд сметна за необходимо да заключи, че установяването на културната цел на оспорваните помощи не е затруднило особено Комисията и че получаването на други сведения не е било необходимо за признаване на културния характер на тази цел.

(13)

Напротив, по отношение на компенсациите, предоставени изключително на CELF за малките поръчки, Общият съд сметна, че Комисията е трябвало да разгледа задълбочено условията на конкуренцията в засегнатия сектор, преди да се произнесе по съвместимостта на мерките с вътрешния пазар.

(14)

Поради това Общият съд стигна до заключението (точка 76 от решението), че Комисията е трябвало да открие процедурата, предвидена в предишния член 93, параграф 2 от Договора за ЕО (понастоящем член 108, параграф 2 от ДФЕС), и следователно трябва да отмени решението на Комисията от 18 май 1993 г. в частта му, която се отнася до субсидията, предоставена изключително на CELF за компенсиране на допълнителните разходи за обработка на малките поръчки на книги на френски език, направени от установени в чужбина търговци на книги.

(15)

В съответствие с решението на Общия съд от 18 септември 1995 г. с решение от 30 юли 1996 г. Комисията реши да открие официална процедура по разследване. Заинтересованите страни, приканени да представят мненията си пред Комисията, изпратиха своите коментари през декември 1996 г. и януари 1997 г.

(16)

В края на разследването си, на 10 юни 1998 г. Комисията прие Решение 1999/133/ЕО (9). Тя потвърди културната цел на помощите за малките поръчки и счете, въз основа на предишния член 87, параграф 3, буква г) от Договора, че посочените помощи не са от такова естество, което да засяга условията на търговията и конкуренцията в Съюза до степен, която противоречи на общия интерес на пазара за износа на книги на френски език.

(17)

С решение от 28 февруари 2002 г. (10) Общият съд отмени член 1, последно изречение от посоченото решение. Общият съд счете, че Комисията е трябвало да извърши необходимите проверки, за да получи съответните данни с оглед да разграничи пазара на комисионната дейност при износ от пазара на износа на книги на френски език като цяло.

(18)

Общият съд счете, че като не е извършила тази проверка, Комисията е допуснала явна грешка в преценката, като е приела пазара за износ на книги на френски език като цяло за референтен пазар, при условие че е установено, че спорната помощ е предназначена само за комисионерите при износа.

(19)

В решението си от 22 юни 2000 г. (11) обаче, без да разглежда делото по същество, Съдът на ЕС отхвърли жалбата на френските органи срещу решението на Комисията от 10 юни 1998 г. и потвърди, че дори дадена помощ да може да бъде счетена за съвместима с общия пазар, този факт не оказва влияние върху задължението за уведомление, както и че задължението за предварително уведомление включва задължението за преустановяване на помощта.

(20)

След частичната отмяна на решението от 10 юни 1998 г. с писма от 14 юни 2002 г. Комисията поиска от френските органи и от SIDE да ѝ изпратят коментарите си относно мотивите за отмяна на решението, и по-специално относно аспектите във връзка с въпросния пазар.

(21)

Френските органи бяха приканени да коментират по-специално специфичните особености на предлагането от страна на CELF в сравнение с това на останалите участници на пазара, включително SIDE. SIDE беше приканено да коментира по-специално понятието „малки поръчки“ и да посочи с какво евентуално се отличава спецификата на предлагането му в сравнение с предлагането от страна на CELF и на останалите участници на пазара.

(22)

SIDE изпрати отговора си до Комисията с писмо от 12 август 2002 г. Френските органи предадоха отговора си с писмо от 17 септември 2002 г.

(23)

След като с писмо от 19 септември 2002 г. Комисията поиска от SIDE да посочи дали отговорът му съдържа поверителна информация и след като на 30 септември 2002 г. получи отрицателен отговор, с писмо от 17 октомври 2002 г. тя препрати отговора на SIDE заедно с приложенията към него до френските органи за коментар. В тази връзка тя също така им постави редица допълнителни въпроси.

(24)

С писмо от 30 октомври 2002 г. Комисията също така постави на SIDE редица допълнителни въпроси, на които бе отговорено с писма от 31 октомври 2002 г. и 9 декември 2002 г. След искане от страна на Комисията от 16 декември 2002 г. SIDE я информира с писмо от 23 декември 2002 г., че неговите отговори не съдържат поверителна информация и че могат да бъдат препратени до френските органи за коментар.

(25)

Тъй като френските органи не отговориха в определения срок, Комисията бе длъжна да им изпрати напомнително писмо с дата 27 ноември 2002 г. С писмо от 19 декември 2002 г. френските органи поискаха от Комисията ново удължаване на срока.

(26)

На 9 януари 2003 г. Комисията изпрати отговора на SIDE от 23 декември 2002 г. на френските органи за коментар. С писмо от 17 януари 2003 г. френските органи отговориха на въпросите на Комисията от 17 октомври 2002 г.

(27)

С писмо от 4 февруари 2003 г. френските органи поискаха от Комисията ново удължаване на срока по отношение на искането за коментари относно втория отговор на SIDE от 23 декември 2002 г. С писмо от 11 февруари 2003 г. Комисията частично одобри поисканото удължаване. С писмо от 11 март 2003 г. френските органи изпратиха отговора си до Комисията.

(28)

Междувременно на среща, проведена на 4 март 2003 г., представители на SIDE, по свое искане, бяха приети от службите на Комисията, за да изложат становището на SIDE по случая от самото му начало.

(29)

След тази процедура Европейската комисия прие Решение 2005/262/ЕО, в което спорната помощ се счита за съвместима въз основа на предишния член 87, параграф 3, буква г) от Договора, след като Комисията установи по-специално, че помощите не биха могли да доведат до свръхкомпенсиране на разходите, понесени за обработката на малки поръчки.

(30)

С решението си от 15 април 2008 г. Общият съд отмени решението на Комисията от 20 април 2004 г.

(31)

Общият съд счете, че по отношение на частта на помощта, платена на CELF преди 1 ноември 1993 г. — датата на влизане в сила на Договора за Европейския съюз, Комисията е допуснала грешка при прилагане на правото, като е счела спорната помощ за съвместима с общия пазар по силата на предишния член 87, параграф 3, буква г), докато в действителност е трябвало да се прилагат материалноправните разпоредби, които са били в сила преди 1 ноември 1993 г. Общият съд по-специално взе предвид факта, че Договорът за ЕС не съдържа преходни разпоредби относно прилагането на предишния член 87, параграф 3, буква г), както и че принципът на правна сигурност не допуска, освен по изключение, за начален момент на прилагане във времето на общностен акт да бъде определена дата, която е по-ранна от датата на неговото публикуване.

(32)

Освен това Общият съд счете, че Комисията е допуснала явна грешка в преценката при проверката на съвместимостта на спорната помощ, тъй като е надценила разходите за обработка на малки поръчки, действително понесени от CELF. В решението си от 20 април 2004 г. Комисията не е взела предвид действителните разходи за обработка на малки поръчки, а е направила оценка на тези разходи въз основа на общия размер на разходите, понесени от CELF (отнасяне на една част от общите разходи към обработката на малките поръчки в зависимост от предварително определен метод на разпределяне на всяка категория разходи). Предвид допълнителните трудности, до които води обработката на малките поръчки в сравнение с другите дейности на CELF, към някои категории разходи са били приложени коефициенти за умножение. Общият съд сметна, че тези трудности е можело да бъдат преодолени посредством заявяването на малките поръчки по електронен път, което се отнася за две трети от тях. Поради това Общият съд счете, че Комисията е допуснала явна грешка в преценката, като е приложила коефициенти за умножение към някои разходи (и при всички случаи към подадените по електронен път поръчки), и заключи, че ако не са били приложени въпросните коефициенти за умножение, разходите по обработката на малки поръчки са щели да бъдат по-малки и резултатът от дейността във връзка с малките поръчки — положителен (600 000 френски франка (FRF), или 91 469 EUR). Следователно според Общия съд Комисията не е доказала липсата на свръхкомпенсация.

(33)

Вследствие на решението на Общия съд от 15 април 2008 г. процедурата по разследване, започната с решението на Комисията от 30 юли 1996 г., продължава да бъде открита и Комисията следва да приеме ново решение.

(34)

Поради мотивите на решението на Общия съд от 15 април 2008 г. и предвид факта, че решението за откриване е с дата 30 юли 1996 г., Комисията пожела да прикани отново френските органи и заинтересованите страни да представят мненията си.

(35)

Ето защо на 8 април 2009 г. (12) Комисията прие решение за разширяване на процедурата (Решение C(2009) 2481, „решение за разширяване на процедурата“). Решението за разширяване допълва решението за откриване от 30 юли 1996 г. и същевременно с него се определя нов срок за представяне на мнения. В него се посочва, че двете решения трябва да се разглеждат като едно неделимо цяло и че те ще доведат до една-единствена официална процедура по разследване, както и че доколкото описанието на фактическите и на правните обстоятелства или предварителната оценка на Комисията в решението за разширяване на процедурата се различават от решението за откриване от 30 юли 1996 г., би следвало да се взема под внимание единствено решението за разширяване на процедурата.

(36)

Комисията прикани заинтересованите страни да представят мненията си относно въпросната мярка.

(37)

Комисията получи мнението на френските органи на 9 юни 2009 г., както и мнението на SIDE на 23 юли 2009 г. Тя предаде мнението на SIDE на френските органи на 24 август 2009 г., като им даде възможност да го коментират, и получи коментарите им на 24 септември 2009 г.

(38)

Френските органи обаче не представиха подробните данни, поискани от Комисията в решението ѝ за разширяване на процедурата, а само препратиха, що се отнася до пропорционалността на помощта, към данните, вече предоставени на 17 септември 2002 г., 17 януари 2003 г. и 11 март 2003 г., които Комисията не можеше да използва като такива предвид решението на Общия съд от 15 април 2008 г.

(39)

С писмо от 8 октомври 2009 г. службите на Комисията напомниха на френските органи за искането си за изпращане на данни по конкретно посочените точки, като посочиха, че ако тази информация не бъде получена в срок до десет работни дни, Комисията следва, въз основа на информацията, с която разполага, да вземе окончателно решение в съответствие с член 13, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета, след като издаде, ако е необходимо, разпореждане за предоставяне на информация съгласно член 10, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета от 22 март 1999 г. за установяване на подробни правила за прилагането на член 93 от Договора за ЕО (13).

(40)

С писмо от 21 октомври 2009 г. френските органи информираха Комисията, че с решение на Търговския съд на Париж от 9 септември 2009 г. CELF е в процедура на съдебна ликвидация и е прекратило дейността си. От друга страна, по отношение на данните, поискани в писмото на Комисията от 8 октомври 2009 г. френските органи посочиха, че не разполагат с допълнителна информация и препратиха към мнението си, изпратено на 9 юни 2009 г.

(41)

Поради това с решение от 20 ноември 2009 г. (Решение C(2009) 9256, „решение за разпореждане“) Комисията реши да разпореди на Франция да предостави исканата информация, тъй като въпреки неколкократните искания тази информация не бе предоставена.

(42)

С писмо от 2 декември 2009 г. френските органи посочиха, че не разполагат с допълнителна информация, която да предоставят на Комисията, и поради това препратиха към мнението си, изпратено на 9 юни 2009 г.

(43)

Следва да се отбележи, че на 2 декември 2009 г. френските органи също така изпратиха писмо във връзка със схема за помощ, наречена „Програма за академична и научна литература“, наречена „Programme Plus“. Тази схема за помощ не е предмет на настоящото решение.

(44)

С писмо от 22 декември 2009 г. Комисията изиска от френските органи сведения относно състоянието на CELF и процедурата по ликвидацията на CELF. Френските органи отговориха на 27 януари 2010 г. Освен това на 9 март 2010 г. и 26 ноември 2010 г. бяха направени уточнения.

(45)

Следва да се отбележи, че във Франция има висящи производства пред националните юрисдикции и че те са довели до сезирането на Съда на ЕС на основание член 267 от ДФЕС (предишен член 234 от Договора за ЕО). По-долу са припомнени накратко основните етапи от тези производства.

(46)

SIDE сезира френските юрисдикции във връзка с прякото действие на предишния член 88, параграф 3 от Договора за ЕО. С решение от 5 октомври 2004 г., като потвърди решение на Административния съд на Париж от 26 април 2001 г., Апелативният административен съд на Париж разпореди на френската държава да изиска възстановяване на помощите, платени на CELF.

(47)

Държавният съвет, сезиран като касационна инстанция, с решение от 29 март 2006 г. потвърди някои аспекти от решението на Апелативния административен съд, и по-специално факта, че въпросните помощи нямат чисто компенсаторен характер по отношение на задължения за обществена услуга (14), не могат да бъдат квалифицирани от националния съд като съществуващи помощи и CELF не може да се позове на оправдани правни очаквания.

(48)

Въпреки това в решението си от 29 март 2006 г. Държавният съвет също така реши да спре производството по обжалването, докато Съдът на ЕС не се произнесе по преюдициалните запитвания, с които Държавният съвет го сезира, по отношение на задълженията на националния съд във връзка с държавна помощ, за която не е изпратено уведомление, но по-късно с решение на Комисията е обявена за съвместима с общия пазар.

(49)

В решението си от 12 февруари 2008 г. (15) Съдът на ЕС постанови:

„Член 88, параграф 3, последно изречение ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че националният съд не е длъжен да разпореди възстановяването на помощ, приведена в действие в нарушение на тази разпоредба, когато Комисията е взела окончателно решение, установяващо съвместимостта на тази помощ с общия пазар по смисъла на член 87 ЕО. Въз основа на общностното право той е длъжен да разпореди на получателя на помощта плащането на лихвите за периода на неправомерност. В рамките на своето национално право той може, ако прецени, че е необходимо, да разпореди освен това и възстановяването на неправомерната помощ, без това да засяга правото на държавата-членка да я приведе отново в действие в един следващ момент. На него може също да му се наложи да уважи искания за обезщетения за вредите, причинени поради неправомерния характер на помощта.

В процесуално положение като това на спора по главното производство задължението, произтичащо от член 88, параграф 3, последно изречение ЕО, да се отстранят последиците от неправомерността на една помощ се отнася също, с оглед изчисляването на сумите, които трябва да бъдат изплатени от получателя, освен при изключителни обстоятелства, и до периода, изтекъл между датата на решението на Комисията на Европейските общности, с което се установява съвместимостта на тази помощ с общия пазар, и датата на отмяната на това решение от общностния съд“.

(50)

След като взе предвид решението на Съда на ЕС от 12 февруари 2008 г., както и цитираното по-горе решение на Общия съд от 15 април 2008 г., в решението си от 19 декември 2008 г. Държавният съвет отмени членове 2, 3 и 4 от посоченото по-горе решение на Апелативния административен съд на Париж от 5 октомври 2004 г. и постанови посоченото по-долу.

(51)

Първо, на министъра на културата и комуникациите е разпоредено да пристъпи към възстановяване на лихвите, свързани с държавната помощ, платена на CELF от 1980 г. до датата на решението на Държавния съвет, изчислени в съответствие с Регламент (ЕО) № 794/2004 (16). На министъра също така е разпоредено след това да пристъпи към възстановяване на лихвите, които ще бъдат дължими между датата на решението на Държавния съвет и датата, на която окончателно е установена съвместимостта на помощта с общия пазар, или до окончателното връщане на помощта.

(52)

Освен това Държавният съвет реши да спре производството, докато Съдът на ЕС не се произнесе по следните преюдициални запитвания:

(53)

На 11 март 2010 г. (17) Съдът на ЕС се произнесе по тези преюдициални запитвания по следния начин:

(54)

Френските органи посочиха пред Комисията, че през 1980 г. Министерството на културата, в съответствие с насоките на общата политика на френското правителство във връзка с популяризирането на френската книга и литература, реши да предостави помощи на комисионерите при износа, които биха приели всякакъв вид поръчки, независимо от размера и рентабилността им. Тези мерки са били приведени в действие, за да компенсират пазарна неефективност и да насърчат запазването на дейност, свързана с нерентабилните малки поръчки на пазара на комисионната дейност при износ.

(55)

Според френските органи малки книжарници, установени главно в нефранкофонски зони, достъпът до които понякога е затруднен и/или които са отдалечени, са се натъквали на сериозни трудности при снабдяването, като търсенето им не е можело да бъде удовлетворено от традиционните вериги за разпространение, когато количествата поръчани книги са били недостатъчни или когато единичната цена на поръчаните книги не е била достатъчно висока, за да бъде услугата рентабилна.

(56)

Според френските органи въпросните помощи са били предназначени да дадат възможност на комисионерите при износа да изпълняват всички поръчки на търговци на книги, установени в чужбина, главно в нефранкофонски зони, независимо от размера, рентабилността и предназначението на поръчките. Целта е била в рамките на френската политика за подпомагане на културното многообразие да се осигури оптимално разпространение на книги на френски език и по този начин да се насърчи разпространението на франкофонската литература в целия свят.

(57)

Приетият от френските органи механизъм за помощи, наречен „Програма за малки поръчки“, е бил под формата на субсидия, чието предназначение е било да компенсира допълнителните разходи за обработка на малките поръчки, като за такива френските органи определят пратките на стойност под 500 FRF, или около 76 ЕUR.

(58)

Според френските органи предприятието получател на субсидиите е трябвало да поеме задължението да съобщи на дирекция „Книгоиздателска и библиотечна дейност“ към Министерството на културата всички данни, свързани с общата дейност на предприятието (общ оборот, финансови сметки, предварителни бюджети, копия от решения за утвърждаване на тези данни, одиторски доклад, при необходимост, и консолидирана тарифна структура на заплатите), както и всякакви документи, свързани с дейността, която да бъде субсидирана, и по-специално сметката за използване на субсидиите, оправдаваща изпълнението на услугите, въз основа на които е била предоставена субсидията през предходната година.

(59)

На практика само едно предприятие — CELF, се е възползвало от програмата „Малки поръчки“. Според френските органи последното е трябвало ежегодно да оправдава допълнителните си разходи, понесени за услугите във връзка с малките поръчки, в подкрепа на искането си за субсидиране за следващата година. По-специално една четвърт от субсидията, предоставена през предходната година, е била изплащана в началото на годината, като остатъкът е бил предоставян следващата есен след разглеждане от публичните органи на очаквания бюджет на предприятието получател и на регистрираните колебания през първата част на бюджетната година. Било е договорено, че ако помощта не бъде използвана в пълния си размер, оставащите суми ще бъдат приспаднати от предвидената за следващата година субсидия. Освен това Министерството на културата е присъствало в качеството си на поканен наблюдател на управителните съвети и общите събрания на CELF.

(60)

Следва да се уточни, че след 1997 г. размерът на въпросната помощ непрекъснато намалява и през 2002 г. тя е преустановена. От 1980 г. до края на 2001 г. CELF е получавало помощ, която според френските органи е била предназначена за намаляване на разходите за обработка на малките поръчки, които идват от чужбина и са за книги на френски език. Общо от 1980 г. до края на 2001 г. в рамките на въпросната помощ CELF е получило около 4,8 млн. евро.

Таблица

Размер на помощите, предоставени на CELF от 1980 г. за обработката на „малки поръчки“

Данни, предоставени от френските органи

(сумите са закръглени в ЕUR)

(61)

В отговора си от 9 юни 2009 г. във връзка с решението за разширяване на процедурата френските органи изказаха посоченото по-долу мнение.

(62)

Първо, те посочиха, че споделят анализа на Комисията, според който помощта за CELF представлява държавна помощ и според който дерогациите, предвидени в член 107, параграф 2 и параграф 3, букви а) и б) от ДФЕС, не са били приложими.

(63)

В рамките на оценката на помощите съгласно член 107, параграф 3, букви в) и г) от ДФЕС френските органи не предоставиха нови данни относно пропорционалността на помощите.

(64)

При все това френските органи посочиха, че считат, че задачата на CELF представлява услуга от общ интерес по смисъла на член 106, параграф 2 от ДФЕС.

(65)

Накрая, но не на последно място френските органи заявиха, че са налице изключителни обстоятелства, които следва да накарат Комисията да не настоява за възстановяване на помощта.

(66)

Както беше посочено по-горе, френските органи не предоставиха подробните данни, изискани от Комисията в решението ѝ за разширяване на процедурата, а само препратиха, що се отнася до пропорционалността на помощта, към вече изпратените през 2002 и 2003 г. данни, които Комисията не можеше да използва в това им качество предвид решението на Общия съд от 15 април 2008 г. След напомнително писмо от 8 октомври 2009 г. на 20 ноември 2009 г. Комисията реши да разпореди на френските органи да предоставят изисканата информация в съответствие с член 10, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 659/1999. С писмо от 2 декември 2009 г. френските органи отговориха, че не разполагат с допълнителна информация, която да съобщят на Комисията.

(67)

В мнението си от 23 юли 2009 г. SIDE по-специално изказа посоченото по-долу становище.

(68)

SIDE припомни, че единствено CELF е получавало помощта, докато според SIDE дейността на CELF не следва да се счита за специфична за CELF, тъй като изпълнението на поръчки с всякакъв размер, дори и минимални, заявени от разпръснати в географско отношение книжарници, и прегрупирането им, така че да бъдат сключени по-големи поръчки с издателите, според SIDE е самото определение за комисионерска дейност при износ. SIDE също така посочи, че помощта му е била отказана не поради предполагаема липса на прозрачност, а поради това, че SIDE е частно предприятие, а не кооперативно сдружение на издатели.

(69)

От друга страна SIDE оспори факта, че помощите са били необходими. В този смисъл то по-конкретно счете, че понятието „малки поръчки“ е произволно и опроверга представените от френските органи числови данни.

(70)

Освен това SIDE счете, че помощта не може да бъде обоснована въз основа на член 106, параграф 2 от ДФЕС, като се основа по-специално на решенията на националните юрисдикции във връзка с дейността на CELF.

(71)

Накрая SIDE посочи, че според него в настоящия случай не съществува никакво изключително обстоятелство, което да дава възможност за ограничаване на задължението за възстановяване.

(72)

Следва да се определи дали въпросната мярка представлява държавна помощ и в такъв случай дали може да се счита за съвместима с вътрешния пазар. В рамките на оценката си Комисията по-специално следва да вземе предвид решението на Общия съд от 15 април 2008 г.

(73)

Член 107, параграф 1 от ДФЕС гласи, че „Освен когато е предвидено друго в Договорите, всяка помощ, предоставена от държава-членка или чрез ресурси на държава-членка, под каквато и да било форма, която нарушава или заплашва да наруши конкуренцията чрез поставяне в по-благоприятно положение на определени предприятия или производството на някои стоки, доколкото засяга търговията между държавите-членки, е несъвместима с вътрешния пазар.“

(74)

Първо, както беше посочено в решението за разширяване на процедурата, Комисията припомня, че заключението на Комисията, според което въпросната мярка представлява държавна помощ по смисъла на Договора, никога не е било оспорвано нито в хода на отделните етапи от процедурата пред Комисията, нито пред юрисдикциите на Европейския съюз (18), нито пред националните юрисдикции (19). В отговора си от 9 юни 2009 г. във връзка с решението за разширяване на процедурата френските органи посочиха, че споделят анализа на Комисията, според който помощта за CELF представлява държавна помощ.

(75)

Комисията счита, че въпросната мярка представлява държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС (предишен член 87, параграф 1 от Договора за ЕО) поради посочените по-долу причини.

(76)

На първо място, мярката предоставя предимство на CELF, тъй като му дава възможност да намали разходите за малките поръчки. Тя има избирателен характер, тъй като на практика от нея се е ползвало единствено CELF.

(77)

От друга страна, мярката е финансирана чрез бюджетни ресурси на френската държава, тоест чрез държавни ресурси. Решение за нейното прилагане е било взето от Министерството на културата и следователно мярката може да бъде приписана на френските органи.

(78)

Освен това мярката е в състояние да засегне търговията между държавите-членки и да наруши конкуренцията. Помощта се предоставя на френски комисионери (на практика на CELF), които изнасят книги на френски език главно към нефранкофонски страни. Следователно тези френски комисионери се конкурират, поне потенциално, при износа на книги на френски език с други комисионери, които са установени в други франкофонски държави на Европейския съюз (Белгия и Люксембург). Фактът, че въздействието върху търговията и нарушаването на конкуренцията в резултат на мярката изглежда незначително, не променя това заключение. В действителност, в съответствие с постоянната съдебна практика на Съда на ЕС, Комисията не е длъжна да установява действително въздействие на помощта върху търговията между държавите-членки и действително нарушаване на конкуренцията; достатъчно е помощта да е в състояние да засегне търговията и да наруши конкуренцията.

(79)

Накрая, Комисията счита, че условията за прилагане на съдебната практика Altmark не са изпълнени. В решението си от 24 юли 2003 г. (20) Съдът на ЕС уточнява при какви условия субсидия за предприятие, на което е възложено управлението на услуга от общ икономически интерес, не представлява държавна помощ: „първо, предприятието получател трябва действително да е натоварено с изпълнението на задължения за обществена услуга и тези задължения трябва да бъдат ясно определени; второ, параметрите, въз основа на които е изчислена компенсацията, трябва да бъдат предварително установени по обективен и прозрачен начин; трето, компенсацията не трябва да надхвърля необходимото за покриване изцяло или отчасти на разходите, направени при изпълнението на задълженията за обществена услуга, като се имат предвид свързаните с тях приходи, както и разумна печалба за изпълнението на тези задължения; четвърто, когато изборът на предприятие, което да бъде натоварено да изпълнява задължения за обществена услуга, не е направен в рамките на процедура по възлагане на обществена поръчка, равнището на необходимата компенсация трябва да бъде определено въз основа на анализ на разходите, които едно типично предприятие, добре управлявано и подходящо оборудвано с транспортни средства, с цел да може да удовлетвори необходимите изисквания за обществена услуга, би направило, за да изпълни тези задължения, като се имат предвид свързаните с това приходи, както и разумна печалба за изпълнението на тези задължения“.

(80)

В настоящия случай и без да е необходимо да се развива всяко от условията, тъй като те са кумулативни, Комисията установява, че изборът на CELF не е направен в рамките на процедура за възлагане на обществена поръчка, както и че равнището на компенсацията не е било определено въз основа на разходите, направени от типично, добре управлявано предприятие, което е подходящо оборудвано със средства за производство.

(81)

При тези условия помощта, предоставена на CELF, представлява държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС, тъй като са налице всички съставни елементи на понятието „държавна помощ“.

(82)

Френските органи не са изпратили уведомление до Комисията за въпросните мерки. Следователно помощта е предоставена в нарушение на член 108, параграф 3 от ДФЕС, в който е предвидено, че Комисията следва да бъде информирана в разумен срок, който да ѝ даде възможност да представи своето становище по отношение на всякакви планове за предоставянето или изменението на помощта. Следователно помощта е предоставена неправомерно.

(83)

Тъй като въпросната мярка представлява държавна помощ, следва да се оцени съвместимостта ѝ с вътрешния пазар.

(84)

Комисията счита, че дерогациите по член 107, параграф 2 от ДФЕС не са приложими в настоящия случай, тъй като въпросните мерки очевидно не са били предназначени за постигане на определените в тези дерогации цели.

(85)

Освен това помощта не изпълнява условията, определени с дерогацията, предвидена в член 107, параграф 3, буква а) от ДФЕС, тъй като тя не е била предназначена да насърчава развитието на региони, които могат да се ползват от посочената разпоредба. Дерогацията, предвидена в член 107, параграф 3, буква б) във връзка с насърчаване изпълнението на важен проект от общ европейски интерес, също не може да бъде приложена в настоящия случай, тъй като въпросната мярка не е имала за цел насърчаването на подобен вид проект. Тъй като помощта освен това не е имала за цел преодоляването на сериозни затруднения във френската икономика, дерогацията, предвидена във втората част на член 107, параграф 3, буква б), също не е приложима в настоящия случай.

(86)

Ето защо е необходимо Комисията да разгледа въпроса за приложимостта на член 107, параграф 3, букви в) и г) от ДФЕС (предишен член 87, параграф 3, букви в) и г) от Договора за ЕО).

(87)

Предвид решението на Общия съд от 15 април 2008 г. е необходимо да се разграничат помощите, платени след влизането в сила на Договора за Европейския съюз (1 ноември 1993 г.), от тези, които са били платени преди влизането в сила на същия и към които следва да бъдат приложени материалноправните разпоредби, които са били в сила по време на разглеждания период.

(88)

За тази цел Комисията отбелязва факта, че една четвърт от субсидията, предоставена през предходната година, е била изплащана на CELF в началото на годината, като остатъкът е бил предоставян следващата есен след разглеждане от публичните органи на предварителния бюджет на предприятието получател и на регистрираните колебания през първата част на бюджетната година. Ако помощта не е била използвана в пълния си размер, оставащите суми са били приспадани от предвидената за следващата година субсидия. Следователно субсидията, платена за 1993 г., е платена отчасти в началото на 1993 г., а остатъкът е предоставен през есента на 1993 г. Решението за предоставяне на помощта за 1993 г. е взето от френските органи в края на 1992 г. или в началото на 1993 г. и при всички случаи преди влизането в сила на Договора за Европейския съюз. Поради това Комисията счита за необходимо оценката на помощта, платена за 1993 г., да бъде осъществена в съответствие с приложимите правни разпоредби преди влизането в сила на Договора за Европейския съюз.

(89)

Член 107, параграф 3, буква г) от ДФЕС (предишен член 87, параграф 3, буква г) от Договора за ЕО) гласи, че: „За съвместими с вътрешния пазар могат да се приемат […] помощите за насърчаване на културата и опазване на наследството, доколкото тези помощи не засягат условията на търговия и конкуренция в рамките на Съюза в степен, противоречаща на общия интерес.“

(90)

Ето защо е необходимо да се провери дали помощта, платена на CELF между 1994 г. и края на 2001 г., действително е имала културна цел и дали е засегнала условията на търговията и на конкуренцията в Европейския съюз в степен, противоречаща на общия интерес.

(91)

Първо, Комисията припомни, че културната цел на помощта, платена на CELF, беше призната от Общия съд в посоченото по-горе решение от 18 септември 1995 г. В точка 62 от решението си Общият съд счете, че: „Що се отнася до културното предназначение на оспорваните помощи, безспорно е, че целта на френското правителство е разпространението на френския език и френската литература. В този смисъл Общият съд също така установява, че данните, с които е разполагала Комисията при приемането на решението си, включително посочените в писмото на съветника на ищеца от 7 септември 1992 г., са били в подкрепа на оценката, извършена от нея на реалните факти и на законността на тази цел. При тези обстоятелства следва да се заключи, че оценката на целта на оспорваните помощи не е затруднила особено Комисията и че не е било необходимо да получава други сведения, за да признае културния характер на тази цел.“

(92)

Френските органи посочиха, че въпросната помощ е имала за културна цел да се популяризира разпространението на книги на френски език в нефранкофонски страни. Следователно става въпрос за активна политика, която има за цел запазването и насърчаването на културното многообразие на международно равнище.

(93)

Запазването и насърчаването на културното многообразие от своя страна са сред основните принципи на европейския модел. Те са прогласени в член 167, параграф 1 от ДФЕС (предишен член 151, параграф 1 от Договора за ЕО): „Съюзът допринася за разцвета на културите на държавите-членки, като зачита тяхното национално и регионално многообразие и същевременно извежда на преден план общото културно наследство“, и в член 167, параграф 4, който гласи, че „Съюзът взема предвид културните аспекти при своята дейност по силата на други разпоредби на настоящия договор, по-специално за да зачита и развива разнообразието на неговите култури.“

(94)

Комисията счита, че помощите, които са били предоставени на CELF от френските органи с цел да се осигури разпространението на книги на френски език, са имали именно културна цел.

(95)

Комисията следва да провери дали въпросните мерки наистина са били необходими и пропорционални на целта, преследвана от френските органи посредством определена културна политика.

(96)

Най-напред следва да се припомни, че в съответствие с посоченото по-горе решение на Общия съд от 28 февруари 2002 г. оценката на въпросните мерки следва да се извърши на пазара на комисионерската дейност при износа на книги на френски език.

(97)

На първо място следва да се провери необходимостта от помощта.

(98)

Според френските органи мерките са били изготвени от Министерството на културата през 1980 г. в момент, когато някои участници в сектора (групата Hachette и Messageries du livre) са искали да се оттеглят от пазара на комисионерската дейност при износ. Според френските органи оспорваният механизъм е бил създаден за насърчаване на операторите да участват на пазара, така че всички поръчки за книги на френски език, заявени от търговци на книги, намиращи се в нефранкофонски зони, да бъдат изпълнявани. По този начин се е гарантирало, че книгите на френски език могат да достигнат до всички книжарници, включително и до най-малките в далечни страни, дори тези книжарници да са се нуждаели само от няколко книги, при това често публикувани от различни издатели.

(99)

От своя страна SIDE посочи, по-конкретно в мнението си, представено след решението за разширяване на процедурата, че въпросната мярка не е била необходима. Така, макар че действително някои участници са се оттеглили от комисионерската дейност през 1980 г., SIDE припомня, че то е било създадено точно по това време, за да участва на пазара. От друга страна SIDE оспорва факта, че CELF е извършвало специфична дейност за обработка на малки поръчки. SIDE разглежда по-специално предоставените от френските органи числови данни и счита, че по отношение на дела, оборота на всяко от предприятията, броя фактури и броя линии на поръчки данните за CELF и SIDE на практика доста си приличат. В по-общ план SIDE поставя под въпрос понятието „малки поръчки“, така както е дефинирано от френските органи. Според SIDE това понятие е произволно, тъй като разходите за обработката на една поръчка не зависят от нейната стойност, а от броя линии.

(100)

Комисията счита, че няма нужда от окончателно заключение по въпроса за необходимостта от помощта, тъй като условията за необходимост и пропорционалност са кумулативни и тъй като в съображение 121 ще се стигне до заключение, че не е доказано, че условието за пропорционалност е изпълнено.

(101)

На второ място, Комисията счита, че въздействието върху търговията в рамките на Европейския съюз и нарушаването на конкуренцията вследствие на мярката са твърде незначителни, като се имат предвид по-специално въпросните суми по мярката за помощ, твърде слабата заменяемост между книгите на френски език и тези на друг език, както и съществуващата значителна разлика между обема на износа на книгите на френски език за нефранкофонски страни от Франция, от една страна, и от Белгия и от Люксембург, от друга страна.

(102)

По-конкретно, по отношение на пазара на комисионерската дейност при износа на книги на френски език Комисията отбелязва, че в рамките на дейността им на комисионери при износа CELF и SIDE разпространяват книги в нефранкофонски страни и територии. Във франкофонските страни местният пазар е покрит от големите издатели посредством техните филиали или представители. Следователно комисионерската дейност при износа има твърде второстепенна роля на франкофонските пазари, които са основните пазари за книгите на френски език.

(103)

На националния пазар на комисионерската дейност при износа на книги на френски език присъстват неспециализирани комисионери като SIDE и CELF и, в по-малка степен, специализирани комисионери, които също извършват незначителни продажби пряко на крайни потребители и не са в състояние да се конкурират сериозно с двамата неспециализирани комисионери, както и известен брой книжарници, които изпълняват, дори и само в отделни случаи, поръчки за чуждестранни търговци на книги, както и електронни книжарници, чиято дейност обаче е била относително малка към момента на въпросните мерки.

(104)

Следователно на въпросния пазар именно жалбоподателят е бил основният оператор, засегнат от оспорваните мерки. От една страна, френските органи твърдят, че програмата във връзка с малките поръчки по принцип е била достъпна за всяко предприятие, което би поискало да участва в нея, ако то приема условията за предоставяне на помощите. Френските органи посочват, че отказът през 1991 г. от страна на Министерството на културата на участието на SIDE е бил обоснован от отказа на SIDE да изпълни задължението за прозрачност, необходимо за възползване от посочените помощи. От своя страна, SIDE посочи, че отказът от страна на френските органи е свързан с факта, че е частно предприятие, а не кооперативно сдружение на издатели. Освен това през 1996 г., след отмяната на решението на Комисията от 18 май 1993 г., Министерството на културата, в желанието си да приключи процедурата, припомни на SIDE, че схемата за помощ за малките поръчки по същността си не е специално предназначена за CELF. С писмо от 3 септември 1996 г. към SIDE беше отправена покана за разговор с цел да се провери дали то е в състояние да изпълни, при същите условия за прозрачност, същите услуги като предоставяните от CELF. По време на разговор, проведен на 26 септември 1996 г., ръководството на SIDE информира Министерството на културата, че отказва да се ползва от програма, чиято съвместимост с общностното право може да бъде поставена под въпрос от Комисията.

(105)

Във всеки случай елементите, посочени по-горе в съображение 101 и следващи, явно сочат, че въпросните мерки засягат условията на търговията и на конкуренцията в Европейския съюз в сравнително ограничена степен.

(106)

При все това, за да се определи дали мярката е пропорционална, също така е необходимо Комисията да сравни, на трето място, сумата на получените помощи с разходите, понесени от CELF за постигането на преследваната от френските органи цел.