Choose the experimental features you want to try

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document L:2011:078:FULL

    Официален вестник на Европейския съюз, L 78, 24 март 2011г.


    Display all documents published in this Official Journal
     

    ISSN 1830-3617

    doi:10.3000/18303617.L_2011.078.bul

    Официален вестник

    на Европейския съюз

    L 78

    European flag  

    Издание на български език

    Законодателство

    Година 54
    24 март 2011 г.


    Съдържание

     

    II   Незаконодателни актове

    Страница

     

     

    РЕГЛАМЕНТИ

     

    *

    Регламент за изпълнение (ЕС) № 287/2011 на Съвета от 21 март 2011 година за налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на волфрамов карбид, волфрамов карбид, просто смесен с метален прах, и сплави на волфрамов карбид с произход от Китайската народна република след преразглеждане с оглед изтичане на срока на действие на мерките съгласно член 11, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1225/2009

    1

     

    *

    Регламент за изпълнение (ЕС) № 288/2011 на Съвета от 23 март 2011 година за прилагане на член 16, параграфи 1 и 2 от Регламент (ЕС) № 204/2011 относно ограничителни мерки с оглед на положението в Либия

    13

     

    *

    Регламент (ЕС) № 289/2011 на Комисията от 23 март 2011 година за поправка на унгарския текст на Регламент (ЕС) № 1272/2009 за установяване на общи подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета относно изкупуване и продаване на селскостопански продукти при публична интервенция

    21

     

     

    Регламент за изпълнение (ЕС) № 290/2011 на Комисията от 23 март 2011 година за определяне на фиксирани стойности при внос за определяне на входната цена на някои плодове и зеленчуци

    22

     

     

    РЕШЕНИЯ

     

    *

    Решение 2011/178/ОВППС на Съвета от 23 март 2011 година за изменение на Решение 2011/137/ОВППС на Съвета относно ограничителни мерки с оглед на положението в Либия

    24

     

     

    2011/179/ЕС

     

    *

    Решение на Комисията от 14 декември 2010 година относно държавна помощ C 39/96 (ex NN 127/92), приведена в действие от Франция в полза на Coopérative d’exportation du livre français (CELF) (нотифицирано под номер C(2010) 8938)  ( 1 )

    37

     

     

    2011/180/ЕС

     

    *

    Решение на Комисията от 23 март 2011 година за прилагане на Директива 2002/55/ЕО на Съвета по отношение на условията, при които може да бъде разрешено пускането на пазара на малки опаковки със смески от стандартни семена от различни сортове на един и същ вид (нотифицирано под номер C(2011) 1760)  ( 1 )

    55

     

     

    III   Други актове

     

     

    ЕВРОПЕЙСКО ИКОНОМИЧЕСКО ПРОСТРАНСТВО

     

    *

    Решение на Постоянния комитет на държавите от ЕАСТ № 5/2010/SC от 9 декември 2010 година за изменение на Решение на Постоянния комитет № 4/2004/SC за установяване на Комитет за финансовия механизъм

    57

     

    *

    Решение на Постоянния комитет на държавите от ЕАСТ № 6/2010/SC от 9 декември 2010 година Разширяване на задачите на Службата за финансовия механизъм на ЕИП и за норвежкия финансов механизъм

    58

     

     

    IV   Актове, приети преди 1 декември 2009 г. по силата на Договора за ЕО, Договора за ЕС и Договора за Евратом

     

    *

    Решение на Надзорния орган на ЕАСТ № 290/09/COL от 1 юли 2009 година относно предоставената държавна помощ в сектора за обучение на пилоти за авиокомпании в област Troms (Норвегия)

    59

     

     

    Поправки

     

    *

    Поправка на Регламент (ЕС) № 61/2011 на Комисията от 24 януари 2011 г. за изменение на Регламент (ЕИО) № 2568/91 относно характеристиките на маслиновото масло и маслиновото масло от остатъчен материал и съответните методи за анализ (ОВ L 23, 27.1.2011 г.)

    69

     


     

    (1)   Текст от значение за ЕИП

    BG

    Актовете, чиито заглавия се отпечатват с нормален шрифт, са актове по текущо управление на селскостопанската политика и имат кратък срок на действие.

    Заглавията на всички останали актове се отпечатват с удебелен шрифт и се предшестват от звезда.


    II Незаконодателни актове

    РЕГЛАМЕНТИ

    24.3.2011   

    BG

    Официален вестник на Европейския съюз

    L 78/1


    РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) № 287/2011 НА СЪВЕТА

    от 21 март 2011 година

    за налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на волфрамов карбид, волфрамов карбид, просто смесен с метален прах, и сплави на волфрамов карбид с произход от Китайската народна република след преразглеждане с оглед изтичане на срока на действие на мерките съгласно член 11, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1225/2009

    СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

    като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

    като взе предвид Регламент (ЕО) № 1225/2009 на Съвета от 30 ноември 2009 г. за защита срещу дъмпингов внос от страни, които не са членки на Европейската общност (1) (наричан по-долу „основният регламент“), и по-специално член 9, параграф 4 и член 11, параграфи 2,5 и 6 от него,

    като взе предвид предложението, представено от Европейската комисия (наричана по-долу „Комисията“) след консултации с Консултативния комитет,

    като има предвид, че:

    A.   ПРОЦЕДУРА

    1.   Действащи мерки

    (1)

    С Регламент (ЕИО) № 2737/90 (2) Съветът наложи окончателно антидъмпингово мито от 33 % върху вноса на волфрамов карбид и сплави на волфрамов карбид с произход от Китайската народна република (наричана по-долу „КНР“). С Решение 90/480/ЕИО (3) Комисията прие гаранции, предоставени от двама основни износители, за продукта, предмет на мерките.

    (2)

    След оттеглянето на гаранциите от страна на двамата засегнати китайски износители, с Регламент (ЕО) № 2286/94 (4) Комисията наложи временно антидъмпингово мито върху вноса на разглеждания продукт.

    (3)

    С Регламент (ЕО) № 610/95 (5) Съветът измени Регламент (ЕИО) № 2737/90 и наложи окончателно мито от 33 % върху вноса на волфрамов карбид и сплави на волфрамов карбид. След преразглеждане, което бе започнато съгласно член 11, параграф 2 от основния регламент (наричано по-долу „предишното разследване за преразглеждане“), с Регламент (ЕО) № 771/98 на Съвета (6) тези мерки бяха удължени за срок от още пет години.

    (4)

    След провеждане на преразглеждане с оглед изтичане на срока на действие на мерките, с Регламент (ЕО) № 2268/2004 (7) Съветът наложи антидъмпингово мито от 33 % върху вноса на волфрамов карбид и сплави на волфрамов карбид с произход от КНР.

    (5)

    С Регламент (ЕО) № 1275/2005 (8) Съветът измени определения обхват на продукта, така че да включва и волфрамов карбид, просто смесен с метален прах.

    2.   Искане за преразглеждане

    (6)

    След публикуването на известие за предстоящо изтичане на срока (9) на действащите окончателни антидъмпингови мерки, на 30 септември 2009 г. Комисията получи искане за започване на преразглеждане с оглед изтичането на срока на действие на посочените мерки съгласно член 11, параграф 2 от основния регламент. Искането бе подадено от Европейската асоциация на металопроизводителите (Eurometaux) (наричана по-долу „заявителят“) от името на производители от Съюза, които съставляват съществен дял — в конкретния случай над 85 %, от общото производство на волфрамов карбид, волфрамов карбид, просто смесен с метален прах, и сплави на волфрамов карбид в Съюза.

    (7)

    Искането се основаваше на твърдението, че изтичането на срока на действие на мерките вероятно ще доведе до продължаване или повтаряне на дъмпинга и до повтаряне на причинената от него вреда на промишлеността на Съюза.

    3.   Откриване на процедура

    (8)

    След като се консултира с Консултативния комитет и установи, че са налице достатъчно доказателства за започване на преразглеждане с оглед изтичане на срока на действие на мерките, Комисията обяви на 30 декември 2009 г. с известие, публикувано в Официален вестник на Европейския съюз  (10) (наричано по-долу „известието за започване на преразглеждане“), че открива процедура по преразглеждане с оглед изтичане на срока на действие на мерките съгласно член 11, параграф 2 от основния регламент.

    4.   Разследване

    4.1.   Разследван период

    (9)

    Разследването на продължаването или повтарянето на дъмпинга обхвана периода от 1 януари 2009 г. до 31 декември 2009 г. (наричан по-долу „разследваният период в рамките на преразглеждането“ или „РПП“). Проучването на тенденциите, които са от значение за оценката на вероятността от повтаряне на вредата, обхвана периода от 1 януари 2006 г. до края на РПП (наричан по-долу „разглежданият период“).

    4.2.   Засегнати от разследването страни

    (10)

    Комисията уведоми официално за започването на преразглеждане с оглед изтичане на срока на действие на мерките заявителя, другите известни производители от Съюза, производителите износители, вносителите, ползвателите, за които се знаеше, че са засегнати, производителите в държавата аналог и представителите на КНР. На заинтересованите страни беше предоставена възможността да изложат в писмена форма становищата си и да поискат изслушване в срока, посочен в известието за започване на преразглеждане.

    (11)

    На всички заинтересовани страни, които поискаха да бъдат изслушани и показаха, че са налице специални основания, поради които следва да бъдат изслушани, бе дадена такава възможност.

    (12)

    Комисията изпрати въпросници до всички страни, за които се знаеше, че са засегнати, и до онези, които заявиха своя интерес в рамките на срока, посочен в известието за започване на преразглеждане. Отговори бяха получени от седем производители от Съюза, от един производител износител от КНР, от един производител износител от държавата аналог и от трима ползватели.

    (13)

    Нито един от вносителите не изпрати отговор във връзка с изготвянето на представителната извадка, не предостави информация на Комисията, нито заяви интереса си в хода на разследването. Тъй като само един производител износител от КНР се отзова, предоставяйки исканата информация, не бе необходимо да се изготвя представителна извадка.

    (14)

    Комисията издири и провери цялата информация, която сметна за необходима за определяне на вероятността от продължаване или повтаряне на дъмпинга и на произтичащата от него вреда, от една страна, и на интереса на Съюза, от друга страна. Извършени бяха проверки на място в помещенията на следните дружества:

    а)

    производители от Съюза

    Wolfram Bergbau und Hütten-GmbH Nfg.KG., Санкт Петер, Австрия

    H. C. Starck GmbH & Co. KG, Гослар, Германия

    Eurotungstène poudres S.A., Гренобъл, Франция

    Global Tungsten & Powders spol. s r.o, Брунтал, Чешка република

    Treibacher Industrie AG, Алтхофен, Австрия;

    б)

    държава аналог

    Global Tungsten & Powders Corp., САЩ

    в)

    ползвател

    Sandvik Hard Materials, Епинуз, Франция

    Б.   РАЗГЛЕЖДАН ПРОДУКТ И СХОДЕН ПРОДУКТ

    (15)

    Разглежданият продукт в рамките на настоящото преразглеждане е: волфрамов карбид, волфрамов карбид, просто смесен с метален прах, и сплави на волфрамов карбид с произход от КНР и класирани понастоящем в кодове по КН 2849 90 30 и ex 3824 30 00.

    (16)

    Волфрамовият карбид, волфрамовият карбид, просто смесен с метален прах, и сплавите на волфрамов карбид са съединения на въглерод и волфрам, получени чрез топлинна обработка (в първия случай — чрез насищане с въглерод, а в третия — чрез сплавяне). Тези продукти са междинни и се използват при производството на твърдосплавни елементи, като режещи инструменти и износоустойчиви елементи от цементиран карбид, на износоустойчиви покрития, за свредла на инструменти за нефтени сондажи и минни изкопи, както и за дюзи и режещи пластини за изтегляне и коване на метали.

    (17)

    При настоящото разследване бе потвърдено, че разглежданият продукт, произвеждан и продаван от производителя износител на Съюза, е идентичен от гледна точка на физическите и химическите характеристики, както и на видовете употреба с продукта, произвеждан от производителите от Съюза и продаван на пазара на Съюза, или с продукта, произвеждан и продаван в държавата аналог, като поради тази причина те се считат за сходни продукти по смисъла на член 1, параграф 4 от основния регламент.

    В.   ВЕРОЯТНОСТ ЗА ПРОДЪЛЖАВАНЕ ИЛИ ПОВТАРЯНЕ НА ДЪМПИНГА

    1.   Предварителни бележки

    (18)

    В съответствие с член 11, параграф 2 от основния регламент бе проучено дали в момента има дъмпинг и ако е така, дали има вероятност изтичането на срока на действие на съществуващите мерки да доведе до продължаване или повтаряне на дъмпинга. Следва да се припомни, че в контекста на разследването по посочения член третирането като дружество, работещо в условията на пазарна икономика (наричано по-долу „ТДПИ“), не е предмет на преразглеждане.

    (19)

    Както бе обяснено по-горе, не бе необходимо да се изготвя представителна извадка по отношение на производителите износители от КНР.

    (20)

    На етапа на събирането на информация с оглед изготвяне на представителна извадка се оказа, че делът на единствения съдействащ китайски производител износител съставлява по-малко от 5 % от общия обем на износа от КНР за Съюза. Китайските органи и другите заинтересовани страни бяха уведомени за възможността да се приложи член 18 от основния регламент поради ниската степен на съдействие от страна на производителите износители. Комисията не получи никакъв отговор във връзка с това съобщение.

    (21)

    По-късно по време на разследването обаче в своя отговор на въпросника съдействащият производител износител поправи грешката, допусната при декларирането на осъществените от него експортни продажби за Съюза, като завиши данните за обема на своя износ за Съюза. Същевременно обемите на разглеждания продукт, изнасян от КНР за Съюза, бяха допълнително подложени на анализ въз основа на данни от Евростат. Вследствие на това и след проверка на отговорите на въпросника бе установено, че обемът на износа на съдействащия производител износител е много голям (11). Въз основа на тези констатации се стигна до заключението, че нивото на съдействие е високо.

    2.   Дъмпинг на вноса по време на РПП

    2.1.   Държава аналог

    (22)

    Тъй като при предишните разследвания на нито един производител износител от КНР не бе предоставено ТДПИ, нормалната стойност за Китай бе определена в съответствие с член 2, параграф 7, буква а) от основния регламент.

    (23)

    В известието за започване на преразглеждане бе предвидено като подходяща държава аналог за целта на определянето на нормалната стойност за КНР да бъдат използвани САЩ. Заинтересованите страни бяха приканени да изразят становището си доколко този избор е подходящ. В това отношение не бяха получени коментари или възражения от никоя от страните. САЩ бяха използвани като държава аналог и при първоначалното разследване, като не бе установено наличието на нови или променени обстоятелства, които да обосноват евентуална промяна, нито на Комисията беше съобщено за такива обстоятелства. Счетено бе, че САЩ са представителна държава като референтен пазар, по-специално с оглед на отвореността и конкурентоспособността на нейния вътрешен пазар. Освен това един производител от САЩ се съгласи да съдейства в рамките на настоящото преразглеждане.

    (24)

    Поради това САЩ бяха използвани като държава аналог с пазарна икономика за целите на настоящото преразглеждане.

    2.2.   Нормална стойност

    (25)

    В съответствие с член 2, параграф 7 от основния регламент нормалната стойност бе определена на основата на проверената информация, получена от съдействащия американски производител в държавата аналог, т.е. на основата на реално платените или подлежащи на плащане цени на вътрешния пазар на САЩ за видовете на продукта, за които бе установено, че са били продавани при обичайни търговски условия.

    (26)

    В резултат на това нормалната стойност бе определена като среднопретеглената цена за продажби на вътрешния пазар за несвързани клиенти, осъществени от съдействащия производител в САЩ.

    (27)

    Най-напред бе определено дали осъществените от съдействащия американски производител общи продажби на вътрешния пазар на сходния продукт на независими клиенти са представителни съгласно член 2, параграф 2 от основния регламент, т.е. дали те възлизат на 5 или повече процента от общия обем на продажбите на разглеждания продукт, изнесен за Съюза. Продажбите на вътрешния пазар, осъществени от съдействащия американски производител, бяха счетени за достатъчно представителни по време на разследвания период в рамките на преразглеждането.

    (28)

    След това бе проучено дали продажбите на вътрешния пазар на сходния продукт могат да се считат за извършени при обичайни търговски условия съгласно член 2, параграф 4 от основния регламент. За целта за сходния продукт, продаден на пазара на САЩ, бе определен делът на рентабилните продажби, осъществени на вътрешния пазар, на независими клиенти през РПП.

    (29)

    Тъй като обемът на рентабилните продажби на сходния продукт е представлявал по-малко от 80 % от общия обем на продажбите на сходния продукт, нормалната стойност бе определена на основата на действителната цена на вътрешния пазар, изчислена като среднопретеглена стойност на рентабилните продажби.

    2.3.   Експортна цена

    (30)

    Както бе обяснено по-горе, предвид факта, че делът на съдействащия производител износител съставлява над 90 % от общия обем на износа от КНР за Съюза, експортната цена бе проучена на основата на предоставените от този производител износител данни, т.е. надлежно коригираната реално платена или подлежаща на плащане цена на разглеждания продукт при продажбата му за износ за Съюза.

    2.4.   Сравнение

    (31)

    Среднопретеглената нормална стойност бе сравнена със среднопретеглената експортна цена за всеки вид на разглеждания продукт на базата на цена франко завода, при същото равнище на търговия и същото равнище на данъчно облагане. В съответствие с член 2, параграф 10 от основния регламент и с цел да се осигури обективно сравнение бяха отчетени разликите във факторите, за които се твърдеше и се доказа, че влияят върху цената и сравнимостта на цената. Направени бяха корекции по отношение на разходите за презокеански и вътрешни превози на товари, застраховка, банкови такси и опаковане. Освен това бе направена корекция от 5 % на експортната цена с цел отчитане на експортната такса, както и корекция на нормалната стойност с цел отчитане на данъка върху добавената стойност (ДДС).

    2.5.   Дъмпингов марж

    (32)

    В съответствие с член 2, параграф 11 от основния регламент дъмпинговият марж бе определен за всеки вид продукт на основата на сравнение между среднопретеглената нормална стойност и среднопретеглената експортна цена при същото равнище на търговия. Това сравнение показа наличието на дъмпинг по време на РПП, възлизащ на над 80 %, т.е. на значително по-високо ниво, отколкото при последното разследване за преразглеждане (31 %). Точният дъмпингов марж не може да бъде разгласен поради съображения за поверителност. Изчисленията бяха направени на основата на данните, предоставени от един производител износител от КНР и един производител в държавата аналог. Разгласяването на дъмпинговия марж би позволило както на съдействащия производител износител от КНР, така и на производителя в държавата аналог да си направят изводи съответно за нормалната стойност и за експортната цена на другия, което би довело до явно нарушаване на правото на двете страни на поверителност на информацията.

    3.   Развитие на вноса, в случай че мерките бъдат отменени

    3.1.   Предварителна бележка

    (33)

    Включената в настоящия раздел информация е получена чрез анализ на данните, предоставени от съдействащия производител износител и от Евростат, както и на данните, посочени в искането за преразглеждане.

    3.2.   Свободен капацитет на китайските производители износители

    (34)

    Предоставените от съдействащия китайски производител износител данни за свободния капацитет бяха представени като стойности, завишени или намалени с 20 %, за да бъде спазена поверителността на информацията. Производственият капацитет на КНР през 2006 и 2007 г. е възлизал на около 21 000 тона, а през 2008 г. и РПП се е увеличил значително, достигайки около 35 000 тона, което представлява увеличение с над 80 % в рамките на разглеждания период. Може да се счита, че тези данни са по-скоро занижени, тъй като в искането за преразглеждане се посочва, че производственият капацитет възлиза на около 50 000 тона.

    (35)

    Освен това съдействащият производител износител отчете значително увеличение на капацитета през разглеждания период.

    (36)

    Въз основа на събраната по време на разследването информация бе установено, че общият производствен капацитет на Китай значително е надхвърлил действителното китайско производство (най-малко с 20 000 тона през 2008 г. и през РПП).

    (37)

    През РПП свободният капацитет на КНР е надвишавал шесткратно потреблението на Съюза (25 000 тона спрямо потребление на Съюза от 3 800 тона).

    (38)

    С оглед на горепосоченото е ясно, че при отсъствие на антидъмпингови мерки голяма част от наличния в КНР свободен капацитет би могъл да се използва за увеличаване на износа за Съюза.

    (39)

    Освен това представената по време на разследването информация сочи съществени нарушения на пазара на суровините, използвани за производството на разглеждания продукт. На първо място, за суровините са въведени квоти, предоставяни от китайските органи. На второ място, китайските органи ограничават достъпа до суровини посредством налагането на експортни такси и политики за намаление на ДДС, прилагани, както е посочено в съображение 31, и спрямо разглеждания продукт. Тези фактори представляват допълнителни елементи, които сочат, че в този случай е вероятно дъмпингът да продължи.

    3.3.   Привлекателност на пазара на Съюза и експортни цени за трети държави

    (40)

    Предоставената от съдействащия износител информация за цените, която не може да бъде разгласена поради съображения за поверителност, сочи, че Съюзът със сигурност представлява интересен пазар за китайските производители износители. През разглеждания период цените, практикувани на пазарите на други трети държави, са били по-ниски (освен през 2007 г.) от цените, практикувани на пазара на Съюза (най-общо между 10 % и 20 % по-ниски в различните години през разглеждания период).

    (41)

    Поради тези причини може да се стигне до заключението, че що се отнася до цените, които могат да бъдат налагани, пазарът на ЕС определено представлява привлекателна алтернатива за китайските износители.

    (42)

    Въз основа на това, в случай че мерките бъдат отменени, китайските производители износители биха имали стимул да насочат износа си към пазара на Съюза. Преобладаващите на пазара на Съюза по-високи цени биха позволили на тези производители износители да реализират по-големи маржове на печалба.

    3.4.   Заобикаляне на мерките

    (43)

    През 2005 г. обхватът на мерките бе разширен, така че в него да бъде включен допълнителен код по КН, тъй като бе установено, че китайските износители заобикалят мерките, като добавят към волфрамовия карбид на прах малки количества от друг метален прах (предимно кобалт) (12). Тази практика на заобикаляне на мерките, която бе потвърдена, е поредният елемент в подкрепа на заключението, че е вероятно дъмпингът да продължи. Тя е ясно доказателство за това, че европейският пазар е все така привлекателен за китайските производители износители, които — при отсъствието на антидъмпингови мерки — вероятно биха насочили по-големи количества волфрамов карбид към пазара на ЕС.

    3.5.   Заключение относно вероятността за продължаване на дъмпинга

    (44)

    Направеният по-горе анализ показва, че вносът от КНР на пазара на Съюза е продължил да се осъществява на дъмпингови цени при много високи дъмпингови маржове. Като се имат предвид по-специално анализът на ценовите равнища на пазарите в ЕС и в други трети държави, както и наличният в КНР капацитет, може да се направи заключението, че, в случай че мерките бъдат премахнати, е вероятно дъмпингът да продължи.

    Г.   СИТУАЦИЯ НА ПАЗАРА НА СЪЮЗА

    1.   Дефиниране на „промишлеността на Съюза“

    (45)

    На територията на Съюза сходният продукт се произвежда от седем дружества или групи от дружества.

    (46)

    Поради това се счита, че те съставляват промишлеността на Съюза по смисъла на член 4, параграф 1 и член 5, параграф 4 от основния регламент и по-долу ще бъдат наричани „промишлеността на Съюза“.

    2.   Предварителна бележка

    (47)

    Необходимо бе данните относно вноса в Съюза на разглеждания продукт с произход от КНР да бъдат представени чрез индексиране, за да се запази поверителността на информацията по силата на член 19 от основния регламент.

    (48)

    Що се отнася до обемите на вноса по код по TARIC 3824300010, поради включването на продукти, различни от разглеждания продукт, в данните за вноса, предоставени от Евростат на ниво код по КН (код по КН 3824 30 00), посоченият по-долу анализ бе направен въз основа на данните за вноса на ниво код по TARIC, допълнени с информация от данните, събрани в съответствие с член 14, параграф 6 от основния регламент. Данните по TARIC се считат за поверителни, тъй като предоставената в тях информация е толкова подробна, че позволява идентифициране на страните. Поради тази причина някои данни са представени като стойности в интервал.

    (49)

    Данните за промишлеността на Съюза са получени от отговорите на въпросника, предоставени от седемте производители от Съюза.

    3.   Потребление на пазара на Съюза

    (50)

    Потреблението в Съюза бе установено на основата на обема на продажбите, реализирани от промишлеността на Съюза на пазара на Съюза, и на данните на Евростат за вноса.

    (51)

    Между 2006 г. и РПП потреблението в Съюза е намаляло с 62 %, като основният спад е бил в периода между 2008 г. и РПП. През РПП потреблението е намаляло с 63 % в сравнение с 2008 г.

    Таблица 1

    Потребление

     

    2006 г.

    2007 г.

    2008 г.

    РПП

    Обем (в тонове)

     

     

     

     

    +

    общ обем на вноса

    1 766

    1 885

    2 303

    755

    +

    производство на ЕС, продадено на пазара на ЕС

    8 281

    8 334

    7 981

    3 024

    =

    потребление

    10 047

    10 218

    10 284

    3 779

    Годишно увеличение

     

    2 %

    1 %

    –63 %

    4.   Обем, пазарен дял и цени на дъмпинговия внос от Китайската народна република

    (52)

    Динамиката на обема, пазарните дялове и средните цени на дъмпинговия внос от КНР е посочена по-долу. Тенденциите относно количествата и цените са представени въз основа на данни от Евростат.

    Таблица 2

    Внос от КНР

     

    2006 г.

    2007 г.

    2008 г.

    РПП

    Обем на вноса от разглежданата държава (в тонове)

    Над 700

    Над 700

    Над 400

    Над 60

    Индекс (2006 г. = 100)

    100

    104

    60

    11

    Пазарен дял на вноса от разглежданата държава

    7,1 %

    7,3 %

    4,2 %

    2,1 %

    Цени на вноса от разглежданата държава (в евро на тон)

    25 622

    21 883

    22 434

    22 110

    Индекс (2006 г. = 100)

    100

    85

    88

    86

    (53)

    Обемът на дъмпинговия внос на разглеждания продукт с произход от КНР е намалял с 89 % през разглеждания период и е достигнал ниво от около 80 тона през РПП. Пазарният му дял също е намалял от 7,1 % през 2006 г. на 2,1 % през РПП.

    (54)

    Това намаляване би могло да се обясни със значителното увеличение на вътрешното потребление в КНР през разглеждания период. Освен това изглежда, че китайските органи водят политика на опазване на ресурсите от волфрам на КНР чрез прилагането на система от експортни квоти и мита върху износа.

    (55)

    През разглеждания период цените на вноса от Китай са намалели с 14 %. Тази промяна е в съответствие с общата тенденция, наблюдавана и по отношение на цените на промишлеността на Съюза.

    (56)

    Сравнението също така показа, че вносът от КНР е подбивал цените на промишлеността на Съюза с над 10 % след приспадането на съществуващото антидъмпингово мито. Тези резултати съвпадат с резултатите, получени при последното разследване за преразглеждане (13).

    5.   Внос от други държави

    (57)

    Обемът на вноса от други държави през разглеждания период е показан в таблицата по-долу. Тенденциите относно количествата и цените са представени въз основа на данни от Евростат.

    Таблица 3

    Внос от други държави

     

    2006 г.

    2007 г.

    2008 г.

    РПП

    Внос от други държави (в тонове)

    1 050

    1 138

    1 873

    675

    Индекс (2006 г. = 100)

    100

    108

    178

    64

    Пазарен дял на вноса от други държави

    10,5 %

    11,1 %

    18,2 %

    17,9 %

    Средна цена (в евро на тон)

    27 309,1

    26 626,0

    21 607,5

    24 867,4

    Индекс (2006 г. = 100)

    100

    97

    79

    91

    Пазарен дял на САЩ

    4,2 %

    3,9 %

    3,9 %

    3,6 %

    Средна цена (в евро на тон)

    32 948,1

    32 356,0

    29 353,3

    32 054,4

    Пазарен дял на Южна Корея

    2,2 %

    2,4 %

    2,6 %

    4,4 %

    Средна цена (в евро на тон)

    33 733,8

    29 969,5

    25 789,0

    24 503,7

    (58)

    Вносът от трети държави е намалял с 36 % през разглеждания период. Той е следвал обща тенденция на пазара, предизвикана от свиването на потреблението (спад с 62 %), но не със същите темпове. Затова пазарният дял на този внос е нараснал от 10,5 % на 17,9 %. Въздействието на този внос обаче върху промишлеността на Съюза не може да се счита за отрицателно, както това е доказано в съображения 85—88 по-долу.

    (59)

    Следва да се отбележи, че през разглеждания период пазарният дял на Република Корея (наричана по-долу „Корея“) се е удвоил, като е достигнал 4,4 %. През разглеждания период средните цени на вноса от Корея са се понижили, въпреки че са продължили да бъдат по-високи от средната продажна цена на продажбите за износ на КНР.

    6.   Икономическо състояние на промишлеността на Съюза

    (60)

    В съответствие с член 3, параграф 5 от основния регламент Комисията разгледа всички съответни икономически фактори и показатели, които оказват влияние върху състоянието на промишлеността на Съюза.

    6.1.   Производство

    (61)

    Производството на промишлеността на Съюза първоначално се е увеличило с 5,8 % през 2007 г. и с 11,6 % през 2008 г. в сравнение с 2006 г., а след това рязко е намаляло през РПП — с 56 % в сравнение с 2008 г.

    Таблица 4

    Общо производство на Съюза

     

    2006 г.

    2007 г.

    2008 г.

    РПП

    Обем (в тонове)

     

     

     

     

    Производство

    10 094

    10 679

    11 268

    4 861

    Индекс (2006 г. = 100)

    100

    106

    112

    48

    6.2.   Капацитет и равнище на използване на капацитета

    (62)

    Производственият капацитет се е увеличил с 10,8 % в периода между 2006 г. и РПП. Тъй като производството е намаляло, по-специално през РПП, в произтичащото използване на капацитета е отбелязано общо намаление от 57 % в периода между 2006 г. и РПП, като през РПП използването на капацитета е паднало до 39 %.

    Таблица 5

    Производствен капацитет и използване на капацитета

     

    2006 г.

    2007 г.

    2008 г.

    РПП

    Обем (в тонове)

     

     

     

     

    Производствен капацитет

    11 110

    11 610

    12 230

    12 310

    Индекс (2006 г. = 100)

    100

    105

    110

    111

    Използване на капацитета

    91 %

    92 %

    92 %

    39 %

    Индекс (2006 г. = 100)

    100

    101

    101

    43

    6.3.   Складови наличности

    (63)

    Нивото на складовите наличности в края на периода, с които е разполагала промишлеността на Съюза, се е увеличило с 20 % през 2008 г. в сравнение с 2006 г., като впоследствие е намаляло с 26 % през РПП.

    Таблица 6

    Складови наличности

     

    2006 г.

    2007 г.

    2008 г.

    РПП

    Обем (в тонове)

     

     

     

     

    Складови наличности в края на периода

    1 714

    1 808

    2 054

    1 514

    Индекс (2006 г. = 100)

    100

    106

    120

    88

    6.4.   Обем на продажбите

    (64)

    Продажбите, осъществени от промишлеността на Съюза на пазара на Съюза на несвързани клиенти, леко са се увеличили в периода между 2006 и 2008 г., като впоследствие са намалели с 61 % в периода между 2008 г. и РПП. Обемът на продажбите се е увеличил през 2007 и 2008 г., но през РПП рязко е намалял. Това развитие е в съответствие с общата тенденция към спад в потреблението на пазара на Съюза.

    Таблица 7

    Продажби на несвързани клиенти

     

    2006 г.

    2007 г.

    2008 г.

    РПП

    Обем (в тонове)

    5 594

    5 630

    5 874

    2 292

    Индекс (2006 г. = 100)

    100

    101

    105

    41

    6.5.   Пазарен дял

    (65)

    Пазарният дял на промишлеността на Съюза е бил относително стабилен в периода между 2006 и 2008 г., като впоследствие се е увеличил с 4 процентни пункта между 2008 г. и РПП. Като цяло през разглеждания период е отбелязано увеличение от 5 процентни пункта.

    Таблица 8

    Пазарен дял на ЕС

     

    2006 г.

    2007 г.

    2008 г.

    РПП

    Пазарен дял на ЕС

    56 %

    55 %

    57 %

    61 %

    Индекс (2006 г. = 100)

    100

    99

    103

    109

    6.6.   Растеж

    (66)

    Тъй като спадът в продажбите е бил малко по-бавен от спада в потреблението, промишлеността на Съюза е успяла донякъде да увеличи пазарния си дял.

    6.7.   Трудова заетост

    (67)

    Равнището на заетостта в промишлеността на Съюза е спаднало със 17 % в периода между 2006 г. и РПП. При заетостта се наблюдава спад и в периода от 2006 г. до 2008 г., когато производството леко се е увеличило, което свидетелства за положените от промишлеността на Съюза усилия за повишаване на производителността. През РПП обаче резкият спад в производството е довел до силно влошаване на състоянието на заетостта.

    Таблица 9

    Трудова заетост

     

    2006 г.

    2007 г.

    2008 г.

    РПП

    Средно (разглеждан период)

     

     

     

     

    Общо заети лица

    674

    667

    653

    557

    Индекс (2006 г. = 100)

    100

    99

    97

    83

    6.8.   Производителност

    (68)

    Производителността на работната сила на промишлеността на Съюза, измерена като произведена продукция на заето лице годишно, се е повишила през 2007 и 2008 г. съответно със 7 % и 15 % в сравнение с 2006 г., като впоследствие е намаляла с 49 % в периода между 2008 г. и РПП.

    Таблица 10

    Производителност

     

    2006 г.

    2007 г.

    2008 г.

    РПП

    Производителност (в тонове годишно на заето лице)

    15

    16

    17

    9

    Индекс (2006 г. = 100)

    100

    107

    115

    58

    6.9.   Продажни цени

    (69)

    През разглеждания период средната продажна цена франко завод на промишлеността на Съюза на несвързани клиенти в Съюза е следвала тенденция към намаление. Като цяло промишлеността на Съюза е била принудена да намали цените си с 15,4 % в периода между 2006 г. и РПП.

    (70)

    Както бе обяснено в съображения 55 и 56, цените на дъмпинговия внос от КНР са следвали тенденция, подобна на наблюдаваната при промишлеността на Съюза, но са били значително по-ниски от цените на промишлеността на Съюза. През РПП цените на продуктите, внасяни от КНР, са били с над 10 % по-ниски от цените на промишлеността на Съюза.

    Таблица 11

    Единична цена на пазара на ЕС

     

    2006 г.

    2007 г.

    2008 г.

    РПП

    Единични цени на продажбите на Съюза (в евро на тон)

    31 030

    29 995

    29 072

    26 241

    Индекс (2006 г. = 100)

    100

    97

    94

    85

    6.10.   Възнаграждения

    (71)

    В периода между 2006 г. и РПП средното възнаграждение на заето лице се е увеличило с 4,8 %.

    Таблица 12

    Разходи за труд

     

    2006 г.

    2007 г.

    2008 г.

    РПП

    Годишни разходи за труд на заето лице

    53 614

    54 613

    56 564

    56 221

    Индекс (2006 г. = 100)

    100

    102

    106

    105

    6.11.   Инвестиции и способност за привличане на капитали

    (72)

    В периода между 2006 и 2008 г. годишният поток от инвестиции, направени от промишлеността на Съюза в разглеждания продукт, е нараснал с 18 %. Инвестициите в периода между 2007 и 2008 г. са се увеличили със 103 %. През РПП обаче инвестициите са намалели с 65 % в сравнение с 2008 г.

    (73)

    Инвестициите са били насочени предимно в изграждането на нови съоръжения за производството на волфрамов материал от употребявани материали и скрап. Наложило се е инвестициите да бъдат намалени поради следните причини: i) намаляването на общото ниво на производство на пазара на Съюза; ii) нарушенията на условията на пазара на суровините (вж. съображение 39); iii) икономическата криза.

    (74)

    През РПП не са били направени значителни инвестиции. Това до голяма степен може да бъде обяснено с икономическата криза, започнала през 2008 г. и достигнала връхната си точка по време на РПП, когато достъпът до нови капитали е бил по-труден от всякога.

    Таблица 13

    Инвестиции

     

    2006 г.

    2007 г.

    2008 г.

    РПП

    Нетни инвестиции (в хиляди евро)

    18 403

    10 711

    21 756

    7 568

    Индекс (2006 г. = 100)

    100

    58

    118

    41

    6.12.   Рентабилност и възвръщаемост на инвестициите

    (75)

    Благодарение, от една страна, на действащите антидъмпингови мерки, а от друга страна, на усилията, положени от промишлеността на Съюза за разнообразяване на източниците на суровини, в периода между 2006 и 2008 г. промишлеността на Съюза е била в състояние да поддържа положителни стойности на рентабилност, независимо от факта, че през този период рентабилността ѝ като цяло е намаляла с 26 %. През РПП обаче промишлеността на Съюза е постигнала значително по-слаби резултати, което свидетелства за известна уязвимост в това отношение.

    (76)

    През целия разглеждан период възвръщаемостта на инвестициите до голяма степен е следвала тенденцията по отношение на рентабилността.

    Таблица 14

    Рентабилност и възвръщаемост на инвестициите

     

    2006 г.

    2007 г.

    2008 г.

    РПП

    Нетна печалба от продажбите на ЕС на несвързани клиенти (в процент от нетните продажби)

    10,3 %

    5,8 %

    7,6 %

    –19,5 %

    Възвръщаемост на инвестициите (нетна печалба в процент от нетната счетоводна стойност на инвестициите)

    34,8 %

    22,1 %

    28,8 %

    –28,6 %

    6.13.   Паричен поток

    (77)

    Тенденцията по отношение на паричния поток, който отразява способността на промишлеността да самофинансира дейността си, се е запазила положителна през периода, предмет на разследването. Между 2006 г. и РПП обаче е бил отбелязан спад с около 35 %.

    Таблица 15

    Паричен поток

     

    2006 г.

    2007 г.

    2008 г.

    РПП

    Паричен поток (в хиляди евро)

    36 125

    39 868

    44 102

    23 540

    Индекс (2006 г. = 100)

    100

    110

    122

    65

    6.14.   Размер на дъмпинговия марж

    (78)

    През РПП дъмпингът от страна на КНР е продължил на ниво, което значително надвишава сегашното ниво на мерките. Освен това, като се имат предвид нарушенията на условията на пазара на суровините, свободният капацитет и цените на вноса от КНР, въздействието на действителните дъмпингови маржове върху промишлеността на Съюза не може да се смята за несъществено.

    6.15.   Възстановяване от предишен дъмпинг

    (79)

    Анализирано бе дали промишлеността на Съюза се е възстановила от въздействието на предишния дъмпинг. Стигна се до заключението, че промишлеността на Съюза до голяма степен е съумяла да се възстанови от такова въздействие благодарение на факта, че действащите антидъмпингови мерки са се оказали ефикасни. Икономическата криза обаче е прекратила този процес и е довела да задълбочаване на трудностите, пред които е изправена промишлеността на Съюза.

    7.   Въздействие на дъмпинговия внос и други фактори

    7.1.   Въздействие на дъмпинговия внос

    (80)

    Едновременно със свиването на потреблението в Съюза пазарният дял на вноса от Китай е намалял от 7,1 на 2,1 % (вж. съображение 52). Наличната информация показва, че този внос е извършен на цени, по-ниски от цените на промишлеността на Съюза и също така по-ниски от цените на вноса с произход от други трети държави. Както бе посочено в съображение 56 по-горе, на основата на изчисление, при което бе изключено антидъмпинговото мито, бе установено, че през РПП вносът от Китай е подбивал цените на промишлеността на Съюза с 10,7 %. Следва да се припомни, че митническата ставка възлиза на 33 %. Следователно нивото на подбиване на цените свидетелства, от една страна, за ефикасността на действащите мита, а от друга страна — за необходимостта от запазване на мерките. В подкрепа на това заключение е и фактът, че констатираното подбиване на цените е на същото ниво, както при последното разследване за преразглеждане. Вследствие на това ценовото въздействие на дъмпинговия внос от КНР върху промишлеността на Съюза е останало непроменено и, при липсата на доказателства в подкрепа на противното, е вероятно то да продължи.

    7.2.   Въздействие на икономическата криза

    (81)

    Поради изключително неблагоприятните икономически условия, които са преобладавали през РПП в отрасъла, използващ волфрам — надолу по веригата — и по-специално в отрасъла на стоманата и цементираните карбиди, който съставлява по-голямата част от потреблението на волфрам в Съюза, промишлеността на Съюза е намалила драстично производството и продажбите на разглеждания продукт.

    (82)

    Преди кризата дружествата, заети в отрасъла надолу по веригата, са разполагали с големи складови наличности на волфрам, които не са били подновени през РПП, което допълнително е засегнало нивото на производство на промишлеността на Съюза.

    (83)

    Поради намаляването на производството и поради капиталоемкостта на промишлеността на Съюза, т.е. необходимостта да се произвеждат определени количества, за да се поддържат ниски постоянните разходи за единица продукция, рентабилността е била сериозно засегната.

    (84)

    Анализът обаче на промишлеността на Съюза преди кризата доказва ефикасността на действащите антидъмпингови мерки. Разследването показа, че най-големите производители от Съюза са осъществявали съществени инвестиции, за да избегнат нарушенията на условията на пазара на суровините, като същевременно са били конкурентоспособни на пазара, като са запазили своите стабилни позиции.

    7.3.   Внос от други държави

    (85)

    Според направените оценки обемът на вноса от други трети държави е намалял с 36 % — от около 1 500 тона през 2006 г. на 675 тона през РПП. Пазарният дял на вноса от други държави се е увеличил от 10,5 % през 2006 г. на 17,9 % през РПП. Средната цена на вноса от тези държави е намаляла с 8,9 % в периода между 2006 г. и РПП, като основните държави вносителки са били Южна Корея и САЩ.

    (86)

    През разглеждания период пазарният дял на вноса от Южна Корея се е удвоил (от 2,2 % на 4,4 %). Наличната информация обаче сочи, че през РПП този внос е бил извършван на цени, малко по-ниски от цените на промишлеността на Съюза (с 6,6 %), но по-високи (с 9,8 %) от цените на вноса с произход от КНР.

    (87)

    Пазарният дял на вноса от САЩ е намалял с 15,1 процентни пункта през разглеждания период (от 4,2 % до 3,6 %). Наличната информация сочи, че през РПП този внос е бил извършван на цени, по-високи от цените на промишлеността на Съюза и следователно — значително по-високи (с 31 %) от цените на вноса с произход от КНР.

    (88)

    В заключение, вносът от Южна Корея и САЩ — които са сред най-големите вносители на волфрамов карбид в ЕС — не е могъл да окаже отрицателно въздействие върху състоянието на промишлеността на Съюза основно поради съответните равнища на цените (подобни или дори по-високи от цените на промишлеността на Съюза), а що се отнася до САЩ — и поради намаляващия пазарен дял.

    8.   Заключение

    (89)

    Поради съществуващите ефективни антидъмпингови мита промишлеността на Съюза е съумяла да се възстанови до известна степен от въздействието на предишния вредоносен дъмпинг.

    (90)

    Въпреки това не може да се направи заключението, че вече не съществува риск за състоянието на промишлеността на Съюза. Макар през първите години на разглеждания период да е постигнато подобрение по почти всички показатели за вреда, свързани с финансовите резултати на производителите от Съюза — като рентабилност, възвръщаемост на инвестициите и парични потоци — в хода на разследването също така бе установено, че през РПП всички показатели за вреда са се влошили.

    (91)

    Независимо от факта, че спадът в търсенето през РПП би могъл отчасти да се обясни с икономическата криза, при разследването внимателно бе анализирано въздействието на ниските дъмпингови цени на износа от КНР върху състоянието на промишлеността на Съюза.

    (92)

    Както е посочено в съображение 52, обемът на вноса от КНР действително е намалял в периода между 2006 г. и РПП. Цените на този внос са намалели с 14 % през същия период, което, при анализ от гледна точка на разглеждания четиригодишен период, точно отразява развитието на цените на промишлеността на Съюза. Следва обаче да се отбележи, че значителното намаление на цената на дъмпинговия внос от Китай е станало между 2006 и 2007 г. (с 15 %), т.е. доста преди икономическата криза, в периода, когато промишлеността на Съюза е била в процес на възстановяване. След това цените на дъмпинговия внос от КНР са се стабилизирали и изглежда, че свързаното с финансовата криза намаление е било ограничено. Моментът, в който е станало значителното намаление на цените от страна на китайските износители (преди кризата), би могъл да се разглежда като доказателство за въвеждането от тяхна страна на по-целенасочена и агресивна ценова стратегия за подбиване на цените на промишлеността на Съюза. На практика ценовата разлика между китайските експортни цени и цените на промишлеността на Съюза е достигнала съответно 27 % през 2007 г. и 22,8 % през 2008 г.

    (93)

    През 2008 г. експортните цени от Китай, са били с 22,8 % по-ниски от цените на промишлеността на Съюза. През РПП разликата е намаляла до 15,7 %. Поради резкия спад в потреблението производителите от Съюза са били принудени да намалят цените си, за да могат да запазят пазарния си дял.

    (94)

    Както е посочено в съображение 57, обемът на вноса от други трети държави е намалял с 36 %, в съответствие със спада в потреблението. Въпреки увеличението на пазарния дял въздействието на този внос върху състоянието на промишлеността на Съюза не може да се счита за отрицателно, както това бе показано в съображение 88 по-горе.

    (95)

    Що се отнася до жизнеспособността на промишлеността на Съюза, следва да се отбележи, че събраните по време на разследването доказателства сочат, че при нормални пазарни условия промишлеността на Съюза е била конкурентоспособна спрямо вноса от трети държави, като дори когато цените на този внос са били по-ниски от цените на производителите от Съюза, разликата не е била толкова съществена, колкото спрямо цените на вноса от Китай, както това бе показано в съображения 85—88 по-горе.

    (96)

    Вследствие на подобреното състояние на промишлеността на Съюза през годините преди РПП, промишлеността е инвестирала в нови водещи технологии, за да може да произвежда разглеждания продукт от скрап и отчасти да заобиколи съществуващите нарушения на условията на пазара на суровините.

    (97)

    Като се имат предвид цялостното състояние на промишлеността на Съюза и вносът от КНР в периода от 2006 г. до РПП, както и положителното развитие на някои показатели, свързани с промишлеността на Съюза, в заключение се счита, че на промишлеността на Съюза не е нанесена съществена вреда през разглеждания период. Поради това беше проучено дали съществува вероятност за повтаряне на вредата, в случай че се допусне срокът на действие на мерките да изтече.

    Д.   ВЕРОЯТНОСТ ОТ ПОВТАРЯНЕ НА ВРЕДАТА

    1.   Предварителни бележки

    (98)

    Както бе описано в съображения 89—97, въвеждането на антидъмпинговите мерки е позволило на промишлеността на Съюза да се възстанови от нанесената ѝ вреда, но само до известна степен. В действителност, когато изключително високите нива на потребление в Съюза, отчетени през по-голямата част от разглеждания период, са намалели значително през РПП, промишлеността на Съюза се е оказала в несигурна и уязвима ситуация, като все още е била изложена на вредоносния ефект от дъмпинговия внос от КНР.

    (99)

    В съответствие с член 11, параграф 2 от основния регламент вносът от разглежданата държава бе подложен на оценка, за да се установи дали съществува вероятност от повтаряне на вредата.

    2.   Обем и цени на износа от Китай за трети държави

    (100)

    Констатирано бе, че експортните цени на китайските продажби за пазарите на други трети държави също са били по-ниски от експортните цени, практикувани при износ за ЕС (най-общо с 10—20 % по-ниски през различните години в рамките на разглеждания период, освен през 2007 г.). Продажбите за износ от Китай в държави извън ЕС са съставлявали значителни количества, достигащи до над 80 % от неговия общия обем на експортните продажби. Поради това бе счетено, че, в случай че се допусне изтичане на срока на действие на мерките, китайските производители износители биха имали стимул да пренасочат значителни количества от износа за други трети държави към по-привлекателния пазар на Съюза.

    3.   Свободен капацитет на пазара на КНР

    (101)

    Както това е описано в съображения 34—42, събраните по време на разследването данни сочат, че КНР разполага със значителен свободен капацитет. Установени бяха явни доказателства, които позволяват да се направи заключението, че при отсъствието на антидъмпингови мерки голяма част от този свободен капацитет би могла да бъде използвана за увеличаване на износа за Съюза. Това се потвърждава по-специално от факта, че няма данни, че пазарите на трети държави или вътрешният пазар биха могли да поемат допълнително производство от КНР.

    4.   Заключение

    (102)

    От дълги години промишлеността на Съюза изпитва неблагоприятното въздействие на дъмпинговия внос от Китай и в момента все още се намира в несигурна икономическа ситуация.

    (103)

    Както бе показано по-горе, промишлеността на Съюза е съумяла да се възстанови от дъмпинговия внос, практикуван от страна на КНР, благодарение на действащите антидъмпингови мерки. През РПП обаче тя се е оказала в трудна икономическа ситуация, дължаща се основно на икономическата криза. В този контекст, в случай че промишлеността на Съюза бъде изложена на нарастващ по обем дъмпингов внос на ниски цени от страна на разглежданата държава, това вероятно би довело до допълнително влошаване на ситуацията по отношение на продажбите, пазарния дял и продажните цени на промишлеността на Съюза, както и до последващо влошаване на нейното финансово състояние.

    (104)

    Освен това, както е посочено в съображение 56 по-горе, бе констатирано, че фактът, че продажните цени, практикувани от китайските производители, подбиват цените на промишлеността на Съюза средно с близо 11 %, явно свидетелства за вероятността в случай на отсъствие на мерки китайските производители износители да изнасят разглеждания продукт за пазара на Съюза на цени, значително по-ниски от цените на промишлеността на Съюза.

    (105)

    С оглед на направените по време на разследването констатации, а именно — за свободния капацитет в КНР, за нарушенията на условията на пазара на суровините, за потенциала на производителите износители в разглежданата държава да увеличат и/или да пренасочат своите обеми на износ към пазара на Съюза, за практикуваната от КНР ценова политика в други трети държави, както и за привлекателността на пазара на Съюза, който е по-доходен — евентуална отмяна на мерките вероятно би довела до повтаряне на вредата. Този път вредата би била дори още по-сериозна, като се има предвид настоящата икономическа криза.

    E.   ИНТЕРЕС НА СЪЮЗА

    1.   Въведение

    (106)

    В съответствие с член 21 от основния регламент бе проучен въпросът дали запазването на съществуващите антидъмпингови мерки не би било в противоречие с интереса на Съюза като цяло. Интересът на Съюза бе определен на основата на оценка на различните намесени интереси, т.е. тези на промишлеността на Съюза, на вносителите и на ползвателите.

    (107)

    Следва да се припомни, че в хода на предишните разследвания бе счетено, че приемането на мерки не е в противоречие с интереса на Съюза. Освен това фактът, че настоящото разследване представлява преразглеждане, в рамките на което съответно се анализира ситуация, при която вече са били въведени антидъмпингови мерки, позволява да се оцени всяко необичайно отрицателно въздействие на настоящите антидъмпингови мерки върху засегнатите страни.

    (108)

    На тази основа бе проучено дали, въпреки заключенията за вероятността от продължаване на дъмпинга и повтаряне на вредата от него, съществуват наложителни причини, които да доведат до заключението, че в този конкретен случай не е в интерес на Съюза мерките да се запазят.

    2.   Интерес на промишлеността на Съюза

    (109)

    С оглед на заключенията относно състоянието на промишлеността на Съюза, изложени в съображения 89—97 по-горе, и в съответствие с доводите, произтичащи от анализа на вероятността от повтаряне на вредата, представени в съображения 102—105, може да се приеме също така, че има вероятност от сериозно влошаване на финансовото състояние на промишлеността на Съюза, в случай че се допусне срокът на действие на антидъмпинговите мита да изтече.

    (110)

    Счита се, че продължаването на мерките би било от полза за промишлеността на Съюза, която в този случай би била в състояние да увеличи обема на своите продажби и, по всяка вероятност, своите продажни цени, като по този начин достигне необходимото ниво на възвръщаемост, което би ѝ позволило да продължи да инвестира в нови технологии за своите производствени съоръжения. За разлика от това прекратяването на мерките би преустановило възстановяването на промишлеността на Съюза, като сериозно би застрашило нейната жизнеспособност и в резултат на това би изложило на риск самото ѝ съществуване, като по този начин намали предлагането и конкуренцията на пазара.

    3.   Интерес на вносителите/ползвателите

    (111)

    Един ползвател се отзова и предостави отговори на въпросника. Съдействащият ползвател заяви, че продължаването на мерките не би имало отрицателно въздействие върху конкуренцията на пазара на Съюза, а напротив, би позволило на промишлеността надолу по веригата да разполага с по-голям брой доставчици, конкуриращи се при пазарни цени.

    (112)

    Следва да се припомни също така, че при предишните разследвания бе установено, че налагането на мерките няма да окаже значително въздействие върху ползвателите (14). Независимо от съществуването на мерките вносителите/ползвателите в Съюза са били в състояние да продължат да ползват като източник за своите доставки, inter alia, КНР. Не бяха представени никакви данни за трудности при намиране на алтернативни източници. Поради това се стига до заключението, че запазването на антидъмпинговите мерки вероятно няма да окаже сериозно въздействие върху вносителите/ползвателите в Съюза.

    4.   Заключение

    (113)

    Може да се очаква продължаването на мерките да помогне на промишлеността на Съюза, като впоследствие ще повлияе благоприятно върху условията на конкуренция на пазара на Съюза и ще намали заплахата от закриване на предприятия и съкращаване на работни места.

    (114)

    Освен това може да се очаква продължаването на мерките да бъде от полза за ползвателите/вносителите, като позволи запазването на голям брой доставчици на пазара на Съюза.

    (115)

    С оглед на гореизложения анализ се стига до заключението, че продължаването на мерките не е в противоречие с интереса на Съюза.

    Ж.   АНТИДЪМПИНГОВИ МЕРКИ

    (116)

    Всички страни бяха информирани за съществените факти и съображения, на които се основава намерението да се препоръча запазването на съществуващите мерки. На страните също така бе даден срок да представят коментари след разгласяването на информацията. Изявленията и коментарите бяха надлежно взети предвид, когато това бе обосновано.

    (117)

    От гореизложеното следва, че, съгласно предвиденото в член 11, параграф 2 от основния регламент, антидъмпинговите мерки, приложими към вноса на волфрамов карбид, волфрамов карбид, просто смесен с метален прах, и сплави на волфрамов карбид с произход от КНР, следва да бъдат запазени. Припомня се, че тези мерки се състоят от адвалорни мита,

    ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

    Член 1

    1.   Налага се окончателно антидъмпингово мито върху вноса на волфрамов карбид, волфрамов карбид, просто смесен с метален прах, и сплави на волфрамов карбид, класирани понастоящем в кодове по КН 2849 90 30 и ex 3824 30 00 (15) (код по TARIC 3824300010) и с произход от Китайската народна република.

    2.   Ставката на митото, приложимо към нетната цена франко граница на Съюза, преди обмитяване, за продуктите, описани в параграф 1, е 33 %.

    3.   Прилагат се действащите разпоредби в областта на митническото облагане, освен ако не е предвидено друго.

    Член 2

    Настоящият регламент влиза в сила в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

    Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

    Съставено в Брюксел на 21 март 2011 година.

    За Съвета

    Председател

    MARTONYI J.


    (1)  ОВ L 343, 22.12.2009 г., стр. 51.

    (2)  ОВ L 264, 27.9.1990 г., стр. 7.

    (3)  ОВ L 264, 27.9.1990 г., стр. 59.

    (4)  ОВ L 248, 23.9.1994 г., стр. 8.

    (5)  ОВ L 64, 22.3.1995 г., стр. 1.

    (6)  ОВ L 111, 9.4.1998 г., стр. 1.

    (7)  ОВ L 395, 31.12.2004 г., стр. 56.

    (8)  ОВ L 202, 3.8.2005 г., стр. 1.

    (9)  ОВ C 115, 20.5.2009 г., стр. 18.

    (10)  ОВ C 322, 30.12.2009 г., стр. 23.

    (11)  Точният процент не може да бъде разгласен поради съображения за поверителност.

    (12)  Регламент (ЕО) № 1275/2005 на Съвета от 26 юли 2005 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 2268/2004 за налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на волфрамов карбид и сплав на волфрамов карбид с произход от Китайската народна република (ОВ L 202, 3.8.2005 г., стр. 1).

    (13)  Вж. съображение 65 от Регламент (ЕО) № 2268/2004.

    (14)  Вж. съображение 101 от Регламент (ЕО) № 2268/2004.

    (15)  Частиците са с неправилна форма и не са флуидни за разлика от частиците на т.нар. „готов за пресоване прах“, които са сферични или с форма на гранули, хомогенни и флуидни. Липсата на флуидност може да се измери и установи с помощта на калибрирана фуния, например флуометър на HALL,съгласно стандарт ISO 4490.


    24.3.2011   

    BG

    Официален вестник на Европейския съюз

    L 78/13


    РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) № 288/2011 НА СЪВЕТА

    от 23 март 2011 година

    за прилагане на член 16, параграфи 1 и 2 от Регламент (ЕС) № 204/2011 относно ограничителни мерки с оглед на положението в Либия

    СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

    като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

    като взе предвид Регламент (ЕС) № 204/2011 на Съвета от 2 март 2011 г. относно ограничителни мерки с оглед на положението в Либия (1), и по-специално член 16, параграфи 1 и 2 от него,

    като има предвид, че:

    (1)

    На 2 март 2011 г. Съветът прие Регламент (ЕС) № 204/2011 относно ограничителни мерки с оглед на положението в Либия.

    (2)

    На 17 март 2011 г. Съветът за сигурност на Организацията на обединените нации прие Резолюция 1973 (2011) на Съвета за сигурност на ООН, която разшири обхвата на ограничителните мерки, наложени с Резолюция 1970 (2011) на Съвета за сигурност на ООН, и въведе допълнителни ограничителни мерки срещу Либия.

    (3)

    Списъците на лицата и образуванията, подлежащи на ограничителните мерки, изложени в приложения II и III към Регламент (ЕС) № 204/2011, следва да бъдат съответно изменени,

    ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

    Член 1

    Приложения II и III към Регламент (ЕО) № 204/2011 се заменят съответно с текста от приложения I и II към настоящия регламент.

    Член 2

    Настоящият регламент влиза в сила в деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

    Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

    Съставено в Брюксел на 23 март 2011 година.

    За Съвета

    Председател

    MARTONYI J.


    (1)  ОВ L 58, 3.3.2011 г., стр. 1.


    ПРИЛОЖЕНИЕ I

    „ПРИЛОЖЕНИЕ II

    Списък на физическите и юридическите лица, образуванията и органите, посочени в член 6, параграф 1

    1.

    QADHAFI, Aisha Muammar

    Дата на раждане: 1978 г. Място на раждане: Триполи, Либия.

    Дъщеря на Muammar QADHAFI. Тясно свързана с режима.

    Дата на посочване от ООН: 26.2.2011 г.

    2.

    QADHAFI, Hannibal Muammar

    Номер на паспорта: B/002210. Дата на раждане: 20.9.1975 г. Място на раждане: Триполи, Либия.

    Син на Muammar QADHAFI. Тясно свързан с режима.

    Дата на посочване от ООН: 26.2.2011 г.

    3.

    QADHAFI, Khamis Muammar

    Дата на раждане: 1978 г. Място на раждане: Триполи, Либия.

    Син на Muammar QADHAFI. Тясно свързан с режима. Командване на военни единици, участвали в потушаване на демонстрации.

    Дата на посочване от ООН: 26.2.2011 г.

    4.

    QADHAFI, Muammar Mohammed Abu Minyar

    Дата на раждане: 1942 г. Място на раждане: Сирт (Sirte), Либия.

    Ръководител на революцията, върховен главнокомандващ въоръжените сили. Отговорен за заповедта за потушаване на демонстрациите, нарушаване на правата на човека.

    Дата на посочване от ООН: 26.2.2011 г.

    5.

    QADHAFI, Mutassim

    Дата на раждане: 1976 г. Място на раждане: Триполи, Либия.

    Съветник по националната сигурност. Син на Muammar QADHAFI. Тясно свързан с режима.

    Дата на посочване от ООН: 26.2.2011 г.

    6.

    QADHAFI, Saif al-Islam

    Директор на фондация „Кадафи“. Номер на паспорта: B014995. Дата на раждане: 25.6.1972 г. Място на раждане: Триполи, Либия. Син на Muammar QADHAFI. Тясно свързан с режима. Подстрекателски публични изявления, подтикващи към насилие над демонстранти.

    Дата на посочване от ООН: 26.2.2011 г.

    7.

    DORDA, Abu Zayd Umar

    Директор, Организация на външната сигурност. Лоялен на режима. Ръководител на агенцията за външно разузнаване.

    Дата на посочване от ООН: 17.3.2011 г. (дата на посочване от ЕС: 28.2.2011 г.)

    8.

    JABIR, Abu Bakr Yunis (генерал-майор)

    Дата на раждане: 1952 г. Място на раждане: Джало (Jalo), Либия.

    Министър на отбраната. Цялостна отговорност за действията на въоръжените сили.

    Дата на посочване от ООН: 17.3.2011 г. (дата на посочване от ЕС: 28.2.2011 г.)

    9.

    MATUQ, Matuq Mohammed

    Дата на раждане: 1956 г. Място на раждане: Хомс (Khoms).

    Секретар по въпросите на обществените услуги. Високопоставен член на режима. Участие в революционните комитети. Участие в миналото в репресии срещу дисиденти и насилие.

    Дата на посочване от ООН: 17.3.2011 г. (дата на посочване от ЕС: 28.2.2011 г.)

    10.

    QADHAFI, Mohammed Muammar

    Дата на раждане: 1970 г. Място на раждане: Триполи, Либия.

    Син на Muammar QADHAFI. Тясно свързан с режима.

    Дата на посочване от ООН: 17.3.2011 г. (дата на посочване от ЕС: 28.2.2011 г.)

    11.

    QADHAFI, Saadi

    Номер на паспорта: 014797. Дата на раждане: 25.5.1973 г. Място на раждане: Триполи, Либия.

    Командващ специалните сили. Син на Muammar QADHAFI. Тясно свързан с режима. Командване на военни единици, участвали в потушаване на демонстрации.

    Дата на посочване от ООН: 17.3.2011 г. (дата на посочване от ЕС: 28.2.2011 г.)

    12.

    QADHAFI, Saif al-Arab

    Дата на раждане: 1982 г. Място на раждане: Триполи, Либия.

    Син на Muammar QADHAFI. Тясно свързан с режима.

    Дата на посочване от ООН: 17.3.2011 г. (дата на посочване от ЕС: 28.2.2011 г.)

    13.

    AL-SENUSSI, Abdullah (полковник)

    Дата на раждане: 1949 г. Място на раждане: Судан.

    Директор на военното разузнаване. Участие на военното разузнаване в потушаване на демонстрациите. В миналото: предполагаемо участие в кръвопролитието в затвора „Abu Selim“. Осъден in absentia за бомбардировката на полета на UTA. Девер на Muammar QADHAFI.

    Дата на посочване от ООН: 17.3.2011 г. (дата на посочване от ЕС: 28.2.2011 г.)

    Образувания

    1.

    Central Bank of Libya (Централна банка на Либия)

    Контролира се от Muammar Qadhafi и семейството му и е потенциален източник на финансиране на неговия режим.

    Дата на посочване от ООН: 17.3.2011 г. (дата на посочване от ЕС: 10.3.2011 г.)

    2.

    Libyan Investment Authority (Либийски орган по инвестициите)

    Контролира се от Muammar Qadhafi и семейството му и е потенциален източник на финансиране на неговия режим.

    Известен също като: Libyan Arab Foreign Investment Company (LAFICO) 1 Fateh Tower Office № 99 22nd Floor, Borgaida Street, Tripoli, 1103 Libya

    Дата на посочване от ООН: 17.3.2011 г. (дата на посочване от ЕС: 10.3.2011 г.)

    3.

    Libyan Foreign Bank (Либийска външна банка)

    Контролира се от Muammar Qadhafi и семейството му и е потенциален източник на финансиране на неговия режим.

    Дата на посочване от ООН: 17.3.2011 г. (дата на посочване от ЕС: 10.3.2011 г.)

    4.

    Libya Africa Investment Portfolio (Либийско инвестиционно портфолио за Африка)

    Контролира се от Muammar Qadhafi и семейството му и е потенциален източник на финансиране на неговия режим.

    Jamahiriya Street, LAP Building, PO Box 91330, Tripoli, Libya

    Дата на посочване от ООН: 17.3.2011 г. (дата на посочване от ЕС: 10.3.2011 г.)

    5.

    Libyan National Oil Corporation (Либийска национална петролна корпорация)

    Контролира се от Muammar Qadhafi и семейството му и е потенциален източник на финансиране на неговия режим.

    Bashir Saadwi Street, Tripoli, Tarabulus, Libya

    Дата на посочване от ООН: 17.3.2011 г.“


    ПРИЛОЖЕНИЕ II

    „ПРИЛОЖЕНИЕ III

    Списък на физическите лица и образуванията или органите, посочени в член 6, параграф 2

     

    Име

    Идентификационни данни

    Основания

    Дата на включване в списъка

    1.

    Полковник ABDULHAFIZ, Mas'ud

    Длъжност: командващ въоръжените сили

    Трети по ранг в командването на въоръжените сили. Важна роля във военното разузнаване

    28.2.2011 г.

    2.

    ABDUSSALAM, Abdussalam Mohammed

    Длъжност: завеждащ борбата с тероризма в Организацията за външна сигурност

    Дата на раждане: 1952 г.

    Място на раждане: Триполи, Либия

    Виден член на Революционния комитет. Close Съратник на Муамар КАДАФИ.

    28.2.2011 г.

    3.

    ABU SHAARIYA

    Длъжност: заместник-ръководител на Организацията за външна сигурност

    Виден член на режима. Зет на Муамар КАДАФИ.

    28.2.2011 г.

    4.

    ASHKAL, Al-Barrani

    Длъжност: заместник-директор на военното разузнаване.

    Високопоставен член на режима.

    28.2.2011 г.

    5.

    ASHKAL, Omar

    Длъжност: ръководител на движението на Революционните комитети.

    Място на раждане: Sirte, Либия

    Революционни комитети, замесени в насилието срещу демонстранти.

    28.2.2011 г.

    6.

    AL-BAGHDADI, Dr Abdulqader Mohammed

    Длъжност: ръководител на службата за връзки на Революционните комитети.

    Паспорт №: B010574

    Дата на раждане: 01.07.1950

    Революционни комитети, замесени в насилието срещу демонстранти.

    28.2.2011 г.

    7.

    DIBRI, Abdulqader Yusef

    Длъжност: ръководител на личната охрана на Муамар КАДАФИ.

    Дата на раждане: 1946 г.

    Място на раждане: Houn, Либия

    Отговарящ за сигурността на режима. History of directing violence against dissidents.

    28.2.2011 г.

    8.

    QADHAF AL-DAM, Ahmed Mohammed

    Дата на раждане: 1952 г.

    Място на раждане: Египет

    Братовчед на Муамар КАДАФИ. Смята се, че от 1995 г. насам е бил командващ на елитен армейски батальон, натоварен с личната охрана на Кадафи, и че играе ключова роля в Организацията за външна сигурност. Участвал е в планирани операции срещу либийски дисиденти в чужбина и е вземал пряко участие в терористична дейност.

    28.2.2011 г.

    9.

    QADHAF AL-DAM, Sayyid Mohammed

    Дата на раждане: 1948 г.

    Място на раждане: Sirte, Либия

    Братовчед на Муамар КАДАФИ. През осемдесетте години на миналия век Sayyid участва в кампанията за убийство на дисиденти и е смятан за отговорен за няколко смъртни случая в Европа. Предполага се също, че е участвал в оръжейни поръчки.

    28.2.2011 г.

    10.

    AL-BARASSI, Safia Farkash

    Дата на раждане: 1952 г.

    Място на раждане: Al Bayda, Либия

    Съпруга на Муамар КАДАФИ.

    Тясно свързан с режима.

    28.2.2011 г.

    11.

    SALEH, Bachir

    Дата на раждане: 1946 г.

    Място на раждане: Traghen

    Началник на кабинета на вожда.

    Тясно свързан с режима.

    28.2.2011 г.

    12.

    Генерал TOHAMI, Khaled

    Дата на раждане: 1946 г.

    Място на раждане: Genzur

    Директор на Службата за вътрешна сигурност.

    Тясно свързан с режима.

    28.2.2011 г.

    13.

    FARKASH, Mohammed Boucharaya

    Дата на раждане: 1 юли 1949 г.

    Място на раждане: Al-Bayda

    Директор на разузнаването в Службата за външна сигурност.

    Тясно свързан с режима.

    28.2.2011 г.

    14.

    ZARTI, Mustafa

    Роден на 29 март 1970 г., австрийски гражданин (паспорт № P1362998, валиден от 6 ноември 2006 г. до 5 ноември 2016 г.)

    Тясно свързан с режима и заместник генерален директор на „Libyan Investment Authority“, член на съвета на директорите на Националната петролна корпорация и заместник генерален директор на First Energy Bank в Бахрейн

    10.3.2011 г.

    15.

    EL-KASSIM ZOUAI, Mohamed Abou

     

    Генерален секретар на Генералния народен конгрес; замесен в насилието срещу демонстранти.

    21.3.2011 г.

    16.

    AL-MAHMOUDI, Baghdadi

     

    Министър-председател в правителството на полковник Кадафи; замесен в насилието срещу демонстранти.

    21.3.2011 г.

    17.

    HIJAZI, Mohamad Mahmoud

     

    Министър на здравето и околната среда в правителството на полковник Кадафи; замесен в насилието срещу демонстранти.

    21.3.2011 г.

    18.

    ZLITNI, Abdelhaziz

    Дата на раждане: 1935 г.

    Министър на планирането и финансите в правителството на полковник Кадафи; замесен в насилието срещу демонстранти.

    21.3.2011 г.

    19.

    HOUEJ, Mohamad Ali

    Дата на раждане: 1949 г.

    Място на раждане: Al-Azizia (близо до Триполи)

    Министър на индустрията, икономиката и търговията в правителството на полковник Кадафи; замесен в насилието срещу демонстранти.

    21.3.2011 г.

    20.

    AL-GAOUD, Abdelmajid

     

    Министър на селското стопанство и на животинските и морските ресурси в правителството на полковник Кадафи.

    21.3.2011 г.

    21.

    AL-CHARIF, Ibrahim Zarroug

     

    Министър по социалните въпроси в правителството на полковник Кадафи; замесен в насилието срещу демонстранти.

    21.3.2011 г.

    22.

    FAKHIRI, Abdelkebir Mohamad

     

    Министър на средното и висшето образование и научните изследвания в правителството на полковник Кадафи; замесен в насилието срещу демонстранти.

    21.3.2011 г.

    23.

    ZIDANE, Mohamad Ali

     

    Министър на транспорта в правителството на полковник Кадафи; замесен в насилието срещу демонстранти.

    21.3.2011 г.

    24.

    KOUSSA, Moussa Mohamad

     

    Министър на външните работи в правителството на полковник Кадафи; замесен в насилието срещу демонстранти.

    21.3.2011 г.

    25.

    MANSOUR, Abdallah

     

    Приближен сътрудник на полковник Кадафи; играе първостепенна роля в службите за сигурност и е бивш директор на Радиото и телевизията; замесен в насилието срещу демонстранти.

    21.3.2011 г.


    Образувания

     

    Име

    Идентификационни данни

    Основания

    Дата на включване в списъка

    1.

    Либийски съвет по жилищното строителство и инфраструктурата (Libyan Housing and Infrastructure Board (HIB)

    Таджура, Триполи, Либия.

    Номер на законодателния акт: 60/2006 на либийския Генерален народен комитет

    тел.: +218 21 369 1840,

    факс: +218 21 369 6447

    http://www.hib.org.ly

    Под контрола на Муамар Кадафи и семейството му, потенциален източник на финансиране за режима му.

    10.3.2011 г.

    2.

    Фонд за икономическо и социално развитие

    Qaser Bin Ghasher road Salaheddine Cross - BP: 93599 Libya-Tripoli

    тел.: +218 21 490 8893 -

    Факс: +218 21 491 8893

    E-mail: info@esdf.ly

    Контролира се от режима на Муамар Кадафи и е потенциален източник за финансирането му.

    21.3.2011 г.

    3.

    Libyan Arab African Investment Company - LAAICO

    Уебсайт: http://www.laaico.com

    Дружество, създадено през 1981 г.

    76351 Janzour-Libya. 81370 Tripoli-Libya

    Тел.: 00 218 (21) 4890146 — 4890586 — 4892613,

    Факс: 00 218 (21) 4893800 - 4891867

    E-mail: info@laaico.com

    Контролира се от режима на Муамар Кадафи и е потенциален източник за финансирането му.

    21.3.2011 г.

    4.

    Фондация „Кадафи“ за благотворителните дружества и за развитие

    Адрес на администрацията: Hay Alandalus – Jian St. – Tripoli – PoBox: 1101 – LIВУА,

    Тел.: (+218) 214778301 -

    Факс: (+218) 214778766;

    E-mail: info@gicdf.org

    Контролира се от режима на Муамар Кадафи и е потенциален източник за финансирането му.

    21.3.2011 г.

    5.

    Фондация Waatassimou

    Базирана в Триполи.

    Контролира се от режима на Муамар Кадафи и е потенциален източник за финансирането му.

    21.3.2011 г.

    6.

    Генерална служба на либийските радио и телевизия

    Координати:

    Тел.: 00 218 21 444 59 26; 00 21 444 59 00;

    Факс: 00 218 21 340 21 07

    http://www.ljbc.net;

    E-mail: info@ljbc.net

    Публично подбуждане на образа и насилие чрез участие в кампании за дезинформация по повод на насилието срещу демонстранти.

    21.3.2011 г.

    7.

    Корпус на революционната гвардия

     

    Замесен в насилието срещу демонстранти.

    21.3.2011 г.

    8.

    Национална търговска банка (National Commercial Bank)

    Orouba Street

    AlBayda,

    Libya

    Тел.: +218 21-361-2429

    Факс: +218 21-446-705

    www.ncb.ly

    Национална търговска банка (National Commercial Bank) е търговска банка в Либия. Банката е основана през 1970 г. и е със седалище в Ал Бейда, Либия. Има офиси в Триполи и Ал Бейда, както и клонове в Либия. 100 % от акциите й са собственост на правителството; потенциален източник за финансиране на режима.

    21.3.2011 г.

    9.

    Банка „Gumhouria“

    Gumhouria Bank Building

    Omar Al Mukhtar Avenue

    Giaddal Omer Al Moukhtar

    P.O. Box 685

    Tarabulus

    Tripoli

    Libya

    Тел.: +218 21-333-4035 +218 21-444-2541 +218 21-444-2544 +218 21-333-4031

    Факс: +218 21-444-2476 +218 21-333-2505

    E-mail: info@gumhouria-bank.com.ly

    Уебсайт: www.gumhouria-bank.com.ly

    Банка „Gumhouria“ е търговска банка в Либия. Банката е създадена през 2008 г. чрез сливането на банките „Al Ummah“ и „Gumhouria“. 100% от акциите й са собственост на правителството; потенциален източник за финансиране на режима.

    21.3.2011 г.

    10.

    Банка „Sahara“

    Sahara Bank Building

    First of September Street

    P.O. Box 270

    Tarabulus

    Tripoli

    Libya

    Тел.: +218 21-379-0022

    Факс: +218 21-333-7922

    E-mail: info@saharabank.com.ly

    Уебсайт: www.saharabank.com.ly

    Банка „Sahara“ е търговска банка в Либия. 81% от акциите й са собственост на правителството; потенциален източник за финансиране на режима.

    21.3.2011 г.

    11.

    Azzawia ( Azawiya) Refining

    P.O. Box 6451

    Tripoli

    Libya

    +218 023 7976 26778

    http://www.arc.com.ly

    Контролира се от Муамар Кадафи; потенциален източник на финансиране за режима му.

    23.3.2011 г.

    12.

    Ras Lanuf Oil and Gas Processing Company (RASCO)

    Ras Lanuf Oil and Gas Processing Company Building

    Ras Lanuf City

    P.O. Box 2323

    Libya

    Тел.: +218 21-360-5171 +218 21-360-5177 +218 21-360-5182

    Факс: +218 21-360-5174

    E-mail: info@raslanuf.ly

    Уебсайт: www.raslanuf.ly

    Контролира се от Муамар Кадафи; потенциален източник на финансиране за режима му.

    23.3.2011 г.

    13.

    Brega

    Head Office: Azzawia / coast road

    P.O. Box Azzawia 16649

    Тел.: 2 – 625021-023 / 3611222

    Факс: 3610818

    Телекс: 30460 / 30461 / 30462

    Контролира се от Муамар Кадафи; потенциален източник на финансиране за режима му.

    23.3.2011 г.

    14.

    Sirte Oil Company

    Sirte Oil Company Building

    Marsa Al Brega Area

    P.O. Box 385

    Tarabulus

    Tripoli

    Libya

    Тел.: +218 21-361-0376 +218 21-361-0390

    Факс: +218 21-361-0604 +218 21-360-5118

    E-mail: info@soc.com.ly

    Уебсайт: www.soc.com.ly

    Контролира се от Муамар Кадафи; потенциален източник на финансиране за режима му.

    23.3.2011 г.

    15.

    Waha Oil Company

    Waha Oil Company

    Office Location: Off Airport Road

    Tripoli

    Tarabulus

    Libya

    Postal Address: P.O. Box 395

    Tripoli

    Libya

    Тел.: +218 21-3331116

    Факс: +218 21-3337169

    Телекс: 21058

    Контролира се от Муамар Кадафи; потенциален източник на финансиране за режима му.

    23.3.2011 г.“


    24.3.2011   

    BG

    Официален вестник на Европейския съюз

    L 78/21


    РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 289/2011 НА КОМИСИЯТА

    от 23 март 2011 година

    за поправка на унгарския текст на Регламент (ЕС) № 1272/2009 за установяване на общи подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета относно изкупуване и продаване на селскостопански продукти при публична интервенция

    ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

    като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

    като взе предвид Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета от 22 октомври 2007 г. за установяване на обща организация на селскостопанските пазари и относно специфични разпоредби за някои земеделски продукти („Общ регламент за ООП“) (1), и по-специално член 43, букви а), аа), в), г), е), й), к) и л) във връзка с член 4 от него,

    като има предвид, че:

    (1)

    Унгарският текст на Регламент (ЕС) № 1272/2009 на Комисията (2) съдържа две грешки, които трябва да бъдат поправени, като поправката следва да породи действие от датата на прилагане на Регламент (ЕС) № 1272/2009.

    (2)

    Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Управителния комитет за общата организация на селскостопанските пазари,

    ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

    Член 1

    (Отнася се само за версията на унгарски език.)

    Член 2

    Настоящият регламент влиза в сила в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

    Той се прилага от 1 март 2010 г.

    Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

    Съставено в Брюксел на 23 март 2011 година.

    За Комисията

    Председател

    José Manuel BARROSO


    (1)  ОВ L 299, 16.11.2007 г., стр. 1.

    (2)  ОВ L 349, 29.12.2009 г., стр. 1.


    24.3.2011   

    BG

    Официален вестник на Европейския съюз

    L 78/22


    РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) № 290/2011 НА КОМИСИЯТА

    от 23 март 2011 година

    за определяне на фиксирани стойности при внос за определяне на входната цена на някои плодове и зеленчуци

    ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

    като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

    като взе предвид Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета от 22 октомври 2007 г. за установяване на обща организация на селскостопанските пазари и относно специфични разпоредби за някои земеделски продукти („Общ регламент за ООП“) (1),

    като взе предвид Регламент (ЕО) № 1580/2007 на Комисията от 21 декември 2007 г. за определяне на правила за прилагане на регламенти (ЕО) № 2200/96, (ЕО) № 2201/96 и (ЕО) № 1182/2007 на Съвета в сектора на плодовете и зеленчуците (2), и по-специално член 138, параграф 1 от него,

    като има предвид, че:

    в изпълнение на резултатите от Уругвайския кръг от многостранните търговски преговори Регламент (ЕО) № 1580/2007 посочва критерии за определяне от Комисията на фиксирани стойности при внос от трети страни за продуктите и периодите, посочени в приложение XV, част A от посочения регламент,

    ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

    Член 1

    Фиксираните стойности при внос, посочени в член 138 от Регламент (ЕО) № 1580/2007, са определени в приложението към настоящия регламент.

    Член 2

    Настоящият регламент влиза в сила на 24 март 2011 година.

    Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

    Съставено в Брюксел на 23 март 2011 година.

    За Комисията, от името на председателя,

    José Manuel SILVA RODRÍGUEZ

    Генерален директор на Генерална дирекция „Земеделие и развитие на селските райони“


    (1)  ОВ L 299, 16.11.2007 г., стр. 1.

    (2)  ОВ L 350, 31.12.2007 г., стр. 1.


    ПРИЛОЖЕНИЕ

    Фиксирани стойности при внос за определяне на входната цена на някои плодове и зеленчуци

    (EUR/100 kg)

    Код по КН

    Кодове на трети страни (1)

    Фиксирана вносна стойност

    0702 00 00

    ET

    73,9

    IL

    82,8

    MA

    53,7

    TN

    115,9

    TR

    81,7

    ZZ

    81,6

    0707 00 05

    EG

    170,1

    TR

    147,0

    ZZ

    158,6

    0709 90 70

    MA

    39,2

    TR

    109,9

    ZZ

    74,6

    0805 10 20

    EG

    54,1

    IL

    78,1

    MA

    53,8

    TN

    51,1

    TR

    74,0

    ZZ

    62,2

    0805 50 10

    EG

    66,4

    MA

    45,2

    TR

    53,6

    ZZ

    55,1

    0808 10 80

    AR

    91,7

    BR

    88,0

    CA

    88,7

    CL

    99,7

    CN

    84,0

    MK

    50,2

    US

    143,1

    UY

    66,1

    ZA

    98,4

    ZZ

    90,0

    0808 20 50

    AR

    92,8

    CL

    83,9

    CN

    56,3

    US

    79,9

    ZA

    97,0

    ZZ

    82,0


    (1)  Номенклатура на страните, определена с Регламент (ЕО) № 1833/2006 на Комисията (ОВ L 354, 14.12.2006 г., стр. 19). Код „ZZ“ означава „друг произход“.


    РЕШЕНИЯ

    24.3.2011   

    BG

    Официален вестник на Европейския съюз

    L 78/24


    РЕШЕНИЕ 2011/178/ОВППС НА СЪВЕТА

    от 23 март 2011 година

    за изменение на Решение 2011/137/ОВППС на Съвета относно ограничителни мерки с оглед на положението в Либия

    СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

    като взе предвид Договора за Европейския съюз, и по-специално член 29 от него,

    като има предвид, че:

    (1)

    На 28 февруари 2011 г. Съветът прие Решение 2011/137/ОВППС относно ограничителни мерки с оглед на положението в Либия (1) в изпълнение на Резолюция 1970 (2011) на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации.

    (2)

    На 17 март 2011 г. Съветът за сигурност на Организацията на обединените нации прие Резолюция 1973 (2011), с която се разширява обхватът на ограничителните мерки, наложени с Резолюция 1970 (2011) на Съвета за сигурност на ООН, и се въвеждат допълнителни ограничителни мерки срещу Либия.

    (3)

    Решение 2011/137/ОВППС на Съвета следва да бъде съответно изменено.

    (4)

    Необходими са по-нататъшни действия от страна на Съюза за изпълнение на определени мерки,

    ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

    Член 1

    Решение 2011/137/ОВППС се изменя, както следва:

    1.

    Добавя се следният член:

    „Член 3а

    1.   Държавите-членки предприемат необходимите мерки за предотвратяване на полети със самолети под тяхна юрисдикция във въздушното пространство на Либия, с оглед на необходимостта да се подпомогне защитата на гражданските лица.

    2.   Параграф 1 не се прилага за полети, чиято единствена цел е хуманитарна, като например снабдяване или улесняване на снабдяването с помощи, в т.ч. медицински доставки, храна, осигуряване на хуманитарни работници и свързано с това подпомагане, или евакуиране на чужди граждани от Либия, не се прилага и за полети, разрешени съгласно параграфи 4 или 8 от Резолюция 1973 (2011) на Съвета за сигурност на ООН, нито за полети, които държавите-членки, като действат съгласно разрешението, дадено в параграф 8 от Резолюция 1973 (2011), смятат за необходими и от полза за народа на Либия.“

    2.

    Член 4, параграф 1 се заменя със следното:

    „1.   Държавите-членки правят проверки — съобразно националните си органи и законодателство и съгласно международното право, и по-специално морското право и съответните международни споразумения в областта на гражданското въздухоплаване — на кораби и самолети за и от Либия, на своя територия, в т.ч. своите морски пристанища и летища, както и в открито море, ако имат информация, която дава достатъчно основания да се смята, че товарът на такива кораби и самолети съдържа изделия, чиято доставка, продажба, трансфер или износ са забранени по настоящото решение.“

    3.

    Добавя се следният член:

    „Член 4а

    1.   Държавите-членки отказват разрешение на всеки самолет, който е регистриран в Либия или е притежаван или експлоатиран от либийски граждани или дружества, да излита от, да се приземява на или да прелита над техните територии, освен ако даденият полет е предварително одобрен от Комитета по санкциите или в случай на спешно приземяване.

    2.   Държавите-членки отказват разрешение на всеки самолет да излита от, да се приземява на или да прелита над техните територии, ако имат информация, която дава достатъчно основания да се смята, че самолетът съдържа изделия, чиято доставка, продажба, трансфер или износ са забранени по настоящото решение, в т.ч. осигуряване на въоръжен наемен персонал, освен в случай на спешно приземяване.“

    4.

    Член 5, параграф 1 се заменя със следното:

    „1.   Държавите-членки предприемат необходимите мерки за недопускане на влизане или транзитно преминаване през техните територии на:

    a)

    лицата, изброени в приложение I към Резолюция 1970 (2011) на Съвета за сигурност на ООН, и на лицата, посочени допълнително от Съвета за сигурност или от Комитета в съответствие с параграф 22 от Резолюция 1970 (2011) на Съвета за сигурност на ООН и параграф 23 от Резолюция 1973 (2011) на Съвета за сигурност на ООН, изброени в приложение I към настоящото решение;

    б)

    лицата, невключени в приложение I към настоящото решение, които са участници или съучастници в поръчването, контролирането или ръководенето по друг начин на извършването на сериозни нарушения на правата на човека срещу лица в Либия, в т.ч. чрез участие или съучастие в планирането, командването, поръчването или провеждането на нападения в нарушение на международното право, включително въздушни бомбардировки, върху гражданското население или граждански обекти, или действащи за тях или от тяхно име, или под тяхно ръководство, изброени в приложение II към настоящото решение.“

    5.

    Член 6, параграф 1 се заменя със следното:

    „1.   Всички финансови средства, други финансови активи и икономически ресурси, притежавани или контролирани пряко или непряко от:

    a)

    лицата и образуванията, изброени в приложение II към Резолюция 1970 (2011) на Съвета за сигурност на ООН, и лицата и образуванията, посочени допълнително от Съвета за сигурност или от Комитета в съответствие с параграф 22 от Резолюция 1970 (2011) на Съвета за сигурност на ООН и параграфи 19 и 23 от Резолюция 1973 (2011) на Съвета за сигурност на ООН , посочени в приложение III към настоящото решение;

    б)

    лицата и образуванията, невключени в приложение III към настоящото решение, които са участници или съучастници в поръчването, контролирането или ръководенето по друг начин на извършването на сериозни нарушения на правата на човека срещу лица в Либия, в т.ч. чрез участие или съучастие в планирането, командването, поръчването или провеждането на нападения в нарушение на международното право, включително въздушни бомбардировки, върху гражданското население или граждански обекти, или от либийските власти, или от лица и образувания, които са нарушили или са съдействали за нарушаване на разпоредбите на Резолюция 1970 (2011) на Съвета за сигурност на ООН или на настоящото решение, или от лица или образувания, действащи вместо тях или от тяхно име, или под тяхно ръководство, или от образувания, притежавани или контролирани от тях или от лица и образувания, посочени в приложение III, изброени в приложение IV към настоящото решение,

    се замразяват.“

    6.

    В член 6 се добавя следният параграф:

    „4a.   По отношение на лицата и образуванията, изброени в приложение IV към настоящото решение, изключение може да се допусне и за средства и икономически ресурси, необходими за хуманитарни цели, като снабдяване или улесняване на снабдяването с помощи, в т.ч. медицински доставки, храна, доставка на електрическа енергия, осигуряване на хуманитарни работници и свързано с това подпомагане, или евакуиране на чужди граждани от Либия.“

    7.

    Добавя се следният член:

    „Член 6а

    Държавите-членки изискват от своите граждани, от лицата под тяхна юрисдикция или от дружествата, учредени на тяхна територия или под тяхната юрисдикция, да проявяват бдителност при извършването на търговска дейност с образувания, учредени в Либия или попадащи под либийска юрисдикция, или лица и образувания, действащи от тяхно име или под тяхно ръководство, и образувания, притежавани или контролирани от тях, с оглед на предотвратяването на търговска дейност, която би могла да допринесе за насилието и използването на сила срещу граждански лица.“

    Член 2

    Приложения I, II, III и IV към Решение 2011/137/ОВППС се заменят съответно с текстовете на приложения I, II, III и IV към настоящото решение.

    Член 3

    Настоящото решение влиза в сила в деня на приемането му.

    Съставено в Брюксел на 23 март 2011 година.

    За Съвета

    Председател

    MARTONYI J.


    (1)  ОВ L 58, 3.3.2011 г., стр. 53.


    ПРИЛОЖЕНИЕ I

    „ПРИЛОЖЕНИЕ I

    Списък на лицата, посочени в член 5, параграф 1, буква а)

    1.

    AL-BAGHDADI, Dr Abdulqader Mohammed

    Номер на паспорта: B010574. Дата на раждане: 1.7.1950 г.

    Ръководител на службата за връзки на Революционните комитети. Революционни комитети, участващи в насилието срещу демонстрантите.

    Дата на посочване от ООН: 26.2.2011 г.

    2.

    DIBRI, Abdulqader Yusef

    Дата на раждане: 1946 г. Място на раждане: Хун (Houn), Либия.

    Ръководител на личната охрана на Muammar QADHAFI. Отговарящ за сигурността на режима. Ръководил насилието срещу дисидентите.

    Дата на посочване от ООН: 26.2.2011 г.

    3.

    DORDA, Abu Zayd Umar

    Директор, Организация на външната сигурност. Лоялен на режима. Ръководител на агенцията за външно разузнаване.

    Дата на посочване от ООН: 26.2.2011 г.

    4.

    Генерал-майор JABIR, Abu Bakr Yunis

    Дата на раждане: 1952 г. Място на раждане: Джало (Jalo), Либия.

    Министър на отбраната: Цялостна отговорност за действията на въоръжените сили.

    Дата на посочване от ООН: 26.2.2011 г.

    5.

    MATUQ, Matuq Mohammed

    Дата на раждане: 1956 г. Място на раждане: Хомс (Khoms).

    Секретар по въпросите на обществените услуги. Високопоставен член на режима. Участие в Революционните комитети. Участие в миналото в репресии срещу дисиденти и насилие.

    Дата на посочване от ООН: 26.2.2011 г.

    6.

    QADHAF AL-DAM, Sayyid Mohammed

    Дата на раждане:1948 г. Място на раждане: Сирт (Sirte), Либия.

    Братовчед на Muammar QADHAFI. През осемдесетте години Sayyid участва в кампанията за убийство на дисиденти и е смятан за отговорен за няколко смъртни случая в Европа. Смята се, че е участвал в оръжейни поръчки.

    Дата на посочване от ООН: 26.2.2011 г.

    7.

    QADHAFI, Aisha Muammar

    Дата на раждане: 1978 г. Място на раждане: Триполи, Либия.

    Дъщеря на Muammar QADHAFI. Тясно свързана с режима.

    Дата на посочване от ООН: 26.2.2011 г.

    8.

    QADHAFI, Hannibal Muammar

    Паспорт номер: B/002210. Дата на раждане: 20.9.1975 г. Място на раждане: Триполи, Либия.

    Син на Muammar QADHAFI. Тясно свързан с режима.

    Дата на посочване от ООН: 26.2.2011 г.

    9.

    QADHAFI, Khamis Muammar

    Дата на раждане: 1978 г. Място на раждане: Триполи, Либия.

    Син на Muammar QADHAFI. Тясно свързан с режима. Командване на военни единици, участвали в потушаване на демонстрации.

    Дата на посочване от ООН: 26.2.2011 г.

    10.

    QADHAFI, Mohammed Muammar

    Дата на раждане: 1970 г. Място на раждане: Триполи, Либия.

    Син на Muammar QADHAFI. Тясно свързан с режима.

    Дата на посочване от ООН: 26.2.2011 г.

    11.

    QADHAFI, Muammar Mohammed Abu Minyar

    Дата на раждане: 1942 г. Място на раждане: Сирт (Sirte), Либия.

    Ръководител на революцията, върховен главнокомандващ на въоръжените сили. Отговорност за разпореждане на репресиите срещу демонстрациите и нарушенията на човешките права.

    Дата на посочване от ООН: 26.2.2011 г.

    12.

    QADHAFI, Mutassim

    Дата на раждане: 1976 г. Място на раждане: Триполи, Либия.

    Съветник по националната сигурност. Син на Muammar QADHAFI. Тясно свързан с режима.

    Дата на посочване от ООН: 26.2.2011 г.

    13.

    QADHAFI, Saadi

    Номер на паспорта: 014797. Дата на раждане: 25.5.1973 г. Място на раждане: Триполи, Либия.

    Командващ специалните сили. Син на Muammar QADHAFI. Тясно свързан с режима. Командване на военни единици, участвали в потушаване на демонстрации.

    Дата на посочване от ООН: 26.2.2011 г.

    14.

    QADHAFI, Saif al-Arab

    Дата на раждане: 1982 г. Място на раждане: Триполи, Либия.

    Син на Muammar QADHAFI. Тясно свързан с режима.

    Дата на посочване от ООН: 26.2.2011 г.

    15.

    QADHAFI, Saif al-Islam

    Номер на паспорта: B014995. Дата на раждане: 25.6.1972 г. Място на раждане: Триполи, Либия.

    Директор на фондация „Кадафи“. Син на Muammar QADHAFI. Тясно свързан с режима. Направил публични изявления, подбуждащи към насилие срещу участниците в демонстрациите.

    Дата на посочване от ООН: 26.2.2011 г.

    16.

    Полковник AL-SENUSSI, Abdullah

    Дата на раждане: 1949 г. Място на раждане: Судан.

    Директор на военното разузнаване. Участие на военното разузнаване в потушаването на демонстрациите. В миналото: предполагаемо участие в кръвопролитието в затвора „Abu Selim“. Осъден in absentia за бомбардировката на полета на UTA. Зет на Muammar QADHAFI.

    Дата на посочване от ООН: 26.2.2011 г.

    17.

    AL QADHAFI, Quren Salih Quren

    Либийски посланик в Чад. Напуснал Чад и заминал за Себха (Sabha). Пряк участник в набирането и координирането на наемници за режима.

    Дата на посочване от ООН: 17.3.2011 г.

    18.

    Полковник AL KUNI, Amid Husain

    Управител на Гат (Ghat) (Южна Либия). Пряк участник в набирането на наемници.

    Дата на посочване от ООН: 17.3.2011 г.“


    ПРИЛОЖЕНИЕ II

    „ПРИЛОЖЕНИЕ II

    Списък на лицата, посочени в член 5, параграф 1, буква б)

     

    Име

    Идентифика-ционни данни

    Основания

    Дата на включване в списъка

    1.

    Полковник ABDULHAFIZ, Mas'ud

    Длъжност: командващ въоръжените сили

    Трети по ранг в командването на въоръжените сили. Важна роля във военното разузнаване

    28.2.2011 г.

    2.

    ABDUSSALAM, Abdussalam Mohammed

    Длъжност: завеждащ борбата с тероризма в Организацията за външна сигурност

    Дата на раждане: 1952 г.

    Място на раждане: Триполи, Либия

    Виден член на Революционния комитет.

    Близък съратник на Муамар Кадафи.

    28.2.2011 г.

    3.

    ABU SHAARIYA

    Длъжност: заместник-ръководител на Организацията за външна сигурност

    Виден член на режима.

    Зет на Муамар КАДАФИ.

    28.2.2011 г.

    4.

    ASHKAL, Al-Barrani

    Длъжност: заместник-директор на военното разузнаване.

    Високопоставен член на режима.

    28.2.2011 г.

    5.

    ASHKAL, Omar

    Длъжност: ръководител на движението на Революционните комитети.

    Място на раждане: Sirte, Либия

    Революционни комитети, замесени в насилието срещу демонстранти.

    28.2.2011 г.

    6.

    QADHAF AL-DAM, Ahmed Mohammed

    Дата на раждане: 1952 г.

    Място на раждане: Египет

    Братовчед на Муамар КАДАФИ. Смята се, че от 1995 г. насам е бил командващ на елитен армейски батальон, натоварен с личната охрана на Кадафи, и че играе ключова роля в Организацията за външна сигурност. Участвал е в планирани операции срещу либийски дисиденти в чужбина и е вземал пряко участие в терористична дейност.

    28.2.2011 г.

    7.

    AL-BARASSI, Safia Farkash

    Дата на раждане: 1952 г.

    Място на раждане: Al Bayda, Либия

    Съпруга на Муамар КАДАФИ.

    Тясно свързан с режима.

    28.2.2011 г.

    8.

    SALEH, Bachir

    Дата на раждане: 1946 г.

    Място на раждане: Traghen

    Началник на кабинета на вожда.

    Тясно свързан с режима.

    28.2.2011 г.

    9.

    Генерал TOHAMI, Khaled

    Дата на раждане: 1946 г.

    Място на раждане: Genzur

    Директор на Службата за вътрешна сигурност.

    Тясно свързан с режима.

    28.2.2011 г.

    10.

    FARKASH, Mohammed Boucharaya

    Дата на раждане: 1 юли 1949 г.

    Място на раждане: Al-Bayda

    Директор на разузнаването в Службата за външна сигурност.

    Тясно свързан с режима.

    28.2.2011 г.

    11.

    EL-KASSIM ZOUAI, Mohamed Abou

     

    Генерален секретар на Генералния народен конгрес; замесен в насилието срещу демонстранти.

    21.3.2011 г.

    12.

    AL-MAHMOUDI, Baghdadi

     

    Министър-председател в правителството на полковник Кадафи; замесен в насилието срещу демонстранти.

    21.3.2011 г.

    13.

    HIJAZI, Mohamad Mahmoud

     

    Министър на здравето и околната среда в правителството на полковник Кадафи; замесен в насилието срещу демонстранти.

    21.3.2011 г.

    14.

    ZLITNI, Abdelhaziz

    Дата на раждане: 1935 г.

    Министър на планирането и финансите в правителството на полковник Кадафи; замесен в насилието срещу демонстранти.

    21.3.2011 г.

    15.

    HOUEJ, Mohamad Ali

    Дата на раждане: 1949 г.

    Място на раждане: Al-Azizia (близо до Триполи)

    Министър на индустрията, икономиката и търговията в правителството на полковник Кадафи; замесен в насилието срещу демонстранти.

    21.3.2011 г.

    16.

    AL-GAOUD, Abdelmajid

     

    Министър на селското стопанство и на животинските и морските ресурси в правителството на полковник Кадафи.

    21.3.2011 г.

    17.

    AL-CHARIF, Ibrahim Zarroug

     

    Министър по социалните въпроси в правителството на полковник Кадафи; замесен в насилието срещу демонстранти.

    21.3.2011 г.

    18.

    FAKHIRI, Abdelkebir Mohamad

     

    Министър на средното и висшето образование и научните изследвания в правителството на полковник Кадафи; замесен в насилието срещу демонстранти.

    21.3.2011 г.

    19.

    ZIDANE, Mohamad Ali

     

    Министър на транспорта в правителството на полковник Кадафи; замесен в насилието срещу демонстранти.

    21.3.2011 г.

    20.

    KOUSSA, Moussa Mohamad

     

    Министър на външните работи в правителството на полковник Кадафи; замесен в насилието срещу демонстранти.

    21.3.2011 г.

    21.

    MANSOUR, Abdallah

     

    Приближен сътрудник на полковник Кадафи; играе първостепенна роля в службите за сигурност и е бивш директор на Радиото и телевизията; замесен в насилието срещу демонстранти.

    21.3.2011 г.“


    ПРИЛОЖЕНИЕ III

    „ПРИЛОЖЕНИЕ III

    Списък на лицата и образуванията, посочени в член 6, параграф 1, буква а)

    1.

    QADHAFI, Aisha Muammar

    Дата на раждане: 1978 г. Място на раждане: Триполи, Либия.

    Дъщеря на Muammar QADHAFI. Тясно свързана с режима.

    Дата на посочване от ООН: 26.2.2011 г.

    2.

    QADHAFI, Hannibal Muammar

    Паспорт номер: B/002210. Дата на раждане: 20.9.1975 г. Място на раждане: Триполи, Либия.

    Син на Muammar QADHAFI. Тясно свързан с режима.

    Дата на посочване от ООН: 26.2.2011 г.

    3.

    QADHAFI, Khamis Muammar

    Дата на раждане: 1978 г. Място на раждане: Триполи, Либия.

    Син на Muammar QADHAFI. Тясно свързан с режима. Командване на военни единици, участвали в потушаване на демонстрации.

    Дата на посочване от ООН: 26.2.2011 г.

    4.

    QADHAFI, Muammar Mohammed Abu Minyar

    Дата на раждане: 1942 г. Място на раждане: Сирт (Sirte), Либия.

    Ръководител на революцията, върховен главнокомандващ на въоръжените сили. Отговорност за разпореждане на репресиите срещу демонстрациите и нарушенията на човешките права.

    Дата на посочване от ООН: 26.2.2011 г.

    5.

    QADHAFI, Mutassim

    Дата на раждане: 1976 г. Място на раждане: Триполи, Либия.

    Съветник по националната сигурност. Син на Muammar QADHAFI. Тясно свързан с режима.

    Дата на посочване от ООН: 26.2.2011 г.

    6.

    QADHAFI, Saif al-Islam

    Директор на фондация „Кадафи“. Паспорт номер: B014995. Дата на раждане: 25.6.1972 г. Място на раждане: Триполи, Либия. Син на Muammar QADHAFI. Тясно свързан с режима. Направил публични изявления, подбуждащи към насилие срещу участниците в демонстрациите.

    Дата на посочване от ООН: 26.2.2011 г.

    7.

    DORDA, Abu Zayd Umar

    Директор, Организация на външната сигурност. Лоялен на режима. Ръководител на агенцията за външно разузнаване.

    Дата на посочване от ООН: 17.3.2011 г. (Посочване от ЕС: 28.2.2011 г.)

    8.

    Генерал-майор JABIR, Abu Bakr Yunis

    Дата на раждане: 1952 г. Място на раждане: Джало (Jalo), Либия.

    Министър на отбраната: цялостна отговорност за действията на въоръжените сили.

    Дата на посочване от ООН: 17.3.2011 г. (Посочване от ЕС: 28.2.2011 г.)

    9.

    MATUQ, Matuq Mohammed

    Дата на раждане: 1956 г. Място на раждане: Хомс (Khoms).

    Секретар по въпросите на обществените услуги. Високопоставен член на режима. Участие в Революционните комитети. Участие в миналото в репресии срещу дисиденти и насилие.

    Дата на посочване от ООН: 17.3.2011 г. (Посочване от ЕС: 28.2.2011 г.)

    10.

    QADHAFI, Mohammed Muammar

    Дата на раждане: 1970 г. Място на раждане: Триполи, Либия.

    Син на Muammar QADHAFI. Тясно свързан с режима.

    Дата на посочване от ООН: 17.3.2011 г. (Посочване от ЕС: 28.2.2011 г.)

    11.

    QADHAFI, Saadi

    Положение: Командващ специалните сили

    Син на Muammar QADHAFI. Тясно свързан с режима. Командване на военни единици, участвали в потушаване на демонстрации.

    Дата на раждане: 25.5.1973 г. Място на раждане: Триполи, Либия. Паспорт номер: 014797.

    Дата на посочване от ООН: 17.3.2011 г. (Посочване от ЕС: 28.2.2011 г.)

    12.

    QADHAFI, Saif al-Arab

    Син на Muammar QADHAFI. Тясно свързан с режима.

    Дата на раждане: 1982 г. Място на раждане: Триполи, Либия.

    Дата на посочване от ООН: 17.3.2011 г. (Посочване от ЕС: 28.2.2011 г.)

    13.

    Полковник AL-SENUSSI, Abdullah

    Дата на раждане: 1949 г. Място на раждане: Судан.

    Директор на военното разузнаване. Участие на военното разузнаване в потушаването на демонстрациите. В миналото: предполагаемо участие в кръвопролитието в затвора „Abu Selim“. Осъден in absentia за бомбардировката на полета на UTA. Девер на Muammar QADHAFI.

    Дата на посочване от ООН: 17.3.2011 г. (Посочване от ЕС: 28.2.2011 г.)

    Образувания

    1.

    Central Bank of Libya (Централна банка на Либия)

    Под контрола на Muammar Qadhafi и семейството му и потенциален източник на финансиране на режима.

    Дата на посочване от ООН: 17.3.2011 г. (Посочване от ЕС: 10.3.2011 г.)

    2.

    Libyan Investment Authority (Либийски орган по инвестициите)

    Под контрола на Muammar Qadhafi и семейството му и потенциален източник на финансиране на режима.

    Известен също като: Libyan Arab Foreign Investment Company (LAFICO) 1 Fateh Tower Office No. 99 22nd Floor, Borgaida Street, Tripoli, 1103 Libya

    Дата на посочване от ООН: 17.3.2011 г. (Посочване от ЕС: 10.3.2011 г.)

    3.

    Libyan Foreign Bank (Либийска външна банка)

    Под контрола на Muammar Qadhafi и семейството му и потенциален източник на финансиране на режима.

    Дата на посочване от ООН: 17.3.2011 г. (Посочване от ЕС: 10.3.2011 г.)

    4.

    Libya Africa Investment Portfolio (Либийско инвестиционно портфолио за Африка)

    Под контрола на Muammar Qadhafi и семейството му и потенциален източник на финансиране на режима.

    Jamahiriya Street, LAP Building, PO Box 91330, Tripoli, Libya

    Дата на посочване от ООН: 17.3.2011 г. (Посочване от ЕС: 10.3.2011 г.)

    5.

    Libyan National Oil Corporation (Либийска национална петролна корпорация)

    Под контрола на Muammar Qadhafi и семейството му и потенциален източник на финансиране на режима.

    Bashir Saadwi Street, Tripoli, Tarabulus, Libya

    Дата на посочване от ООН: 17.3.2011 г.“


    ПРИЛОЖЕНИЕ IV

    „ПРИЛОЖЕНИЕ IV

    Списък на лицата и образуванията, посочени в член 6, параграф 1, буква б)

     

    Име

    Идентификационни данни

    Основания

    Дата на включване в списъка

    1.

    Полковник ABDULHAFIZ, Mas'ud

    Длъжност: командващ въоръжените сили

    Трети по ранг в командването на въоръжените сили. Важна роля във военното разузнаване

    28.2.2011 г.

    2.

    ABDUSSALAM, Abdussalam Mohammed

    Длъжност: завеждащ борбата с тероризма в Организацията за външна сигурност

    Дата на раждане: 1952 г.

    Място на раждане: Триполи, Либия

    Виден член на Революционния комитет. Близък съратник на Муамар Кадафи.

    28.2.2011 г.

    3.

    ABU SHAARIYA

    Длъжност: заместник-ръководител на Организацията за външна сигурност

    Виден член на режима. Зет на Муамар КАДАФИ.

    28.2.2011 г.

    4.

    ASHKAL, Al-Barrani

    Длъжност: заместник-директор на военното разузнаване.

    Високопоставен член на режима.

    28.2.2011 г.

    5.

    ASHKAL, Omar

    Длъжност: ръководител на движението на Революционните комитети.

    Място на раждане: Sirte, Либия

    Революционни комитети, замесени в насилието срещу демонстранти.

    28.2.2011 г.

    6.

    AL-BAGHDADI, Dr Abdulqader Mohammed

    Длъжност: ръководител на службата за връзки на Революционните комитети.

    Паспорт №: B010574

    Дата на раждане: 01.07.1950 г.

    Революционни комитети, замесени в насилието срещу демонстранти.

    28.2.2011 г.

    7.

    DIBRI, Abdulqader Yusef

    Длъжност: ръководител на личната охрана на Муамар КАДАФИ.

    Дата на раждане: 1946 г.

    Място на раждане: Houn, Либия

    Отговарящ за сигурността на режима. С голям опит в ръководенето на насилието срещу дисиденти.

    28.2.2011 г.

    8.

    QADHAF AL-DAM, Ahmed Mohammed

    Дата на раждане: 1952 г.

    Място на раждане: Египет

    Братовчед на Муамар КАДАФИ. Смята се, че от 1995 г. насам е бил командващ на елитен армейски батальон, натоварен с личната охрана на Кадафи, и че играе ключова роля в Организацията за външна сигурност. Участвал е в планирани операции срещу либийски дисиденти в чужбина и е вземал пряко участие в терористична дейност.

    28.2.2011 г.

    9.

    QADHAF AL-DAM, Sayyid Mohammed

    Дата на раждане: 1948

    Място на раждане: Sirte, Либия

    Братовчед на Муамар КАДАФИ. През осемдесетте години на миналия век Sayyid участва в кампанията за убийство на дисиденти и е смятан за отговорен за няколко смъртни случая в Европа. Предполага се също, че е участвал в оръжейни поръчки.

    28.2.2011 г.

    10.

    AL-BARASSI, Safia Farkash

    Дата на раждане: 1952 г.

    Място на раждане: Al Bayda, Либия

    Съпруга на Муамар КАДАФИ.

    Тясно свързан с режима.

    28.2.2011 г.

    11.

    SALEH, Bachir

    Дата на раждане: 1946 г.

    Място на раждане: Traghen

    Началник на кабинета на вожда.

    Тясно свързан с режима.

    28.2.2011 г.

    12.

    Генерал TOHAMI, Khaled

    Дата на раждане: 1946 г.

    Място на раждане: Genzur

    Директор на Службата за вътрешна сигурност.

    Тясно свързан с режима.

    28.2.2011 г.

    13.

    FARKASH, Mohammed Boucharaya

    Дата на раждане: 1 юли 1949 г.

    Място на раждане: Al-Bayda

    Директор на разузнаването в Службата за външна сигурност.

    Тясно свързан с режима.

    28.2.2011 г.

    14.

    ZARTI, Mustafa

    Роден на 29 март 1970 г., австрийски гражданин (паспорт № P1362998, валиден от 6 ноември 2006 г. до 5 ноември 2016 г.)

    Тясно свързан с режима и заместник генерален директор на „Libyan Investment Authority“, член на съвета на директорите на Националната петролна корпорация и заместник генерален директор на First Energy Bank в Бахрейн

    10.3.2011 г.

    15.

    EL-KASSIM ZOUAI, Mohamed Abou

     

    Генерален секретар на Генералния народен конгрес; замесен в насилието срещу демонстранти.

    21.3.2011 г.

    16.

    AL-MAHMOUDI, Baghdadi

     

    Министър-председател в правителството на полковник Кадафи; замесен в насилието срещу демонстранти.

    21.3.2011 г.

    17.

    HIJAZI, Mohamad Mahmoud

     

    Министър на здравето и околната среда в правителството на полковник Кадафи; замесен в насилието срещу демонстранти.

    21.3.2011 г.

    18.

    ZLITNI, Abdelhaziz

    Дата на раждане: 1935 г.

    Министър на планирането и финансите в правителството на полковник Кадафи; замесен в насилието срещу демонстранти.

    21.3.2011 г.

    19.

    HOUEJ, Mohamad Ali

    Дата на раждане: 1949 г.

    Място на раждане: Al-Azizia (близо до Триполи)

    Министър на индустрията, икономиката и търговията в правителството на полковник Кадафи; замесен в насилието срещу демонстранти.

    21.3.2011 г.

    20.

    AL-GAOUD, Abdelmajid

     

    Министър на селското стопанство и на животинските и морските ресурси в правителството на полковник Кадафи.

    21.3.2011 г.

    21.

    AL-CHARIF, Ibrahim Zarroug

     

    Министър по социалните въпроси в правителството на полковник Кадафи; замесен в насилието срещу демонстранти.

    21.3.2011 г.

    22.

    FAKHIRI, Abdelkebir Mohamad

     

    Министър на средното и висшето образование и научните изследвания в правителството на полковник Кадафи; замесен в насилието срещу демонстранти.

    21.3.2011 г.

    23.

    ZIDANE, Mohamad Ali

     

    Министър на транспорта в правителството на полковник Кадафи; замесен в насилието срещу демонстранти.

    21.3.2011 г.

    24.

    KOUSSA, Moussa Mohamad

     

    Министър на външните работи в правителството на полковник Кадафи; замесен в насилието срещу демонстранти.

    21.3.2011 г.

    25.

    MANSOUR, Abdallah

     

    Приближен сътрудник на полковник Кадафи; играе първостепенна роля в службите за сигурност и е бивш директор на Радиото и телевизията; замесен в насилието срещу демонстранти.

    21.3.2011 г.


    Образувания

     

    Име

    Идентификационни данни

    Основания

    Дата на включване в списъка

    1.

    Либийски съвет по жилищното строителство и инфраструктурата (Libyan Housing and Infrastructure Board (HIB)

    Таджура, Триполи, Либия. Номер на законодателния акт: 60/2006 на либийския Генерален народен комитет

    тел.: +218 21 369 1840,

    факс: +218 21 369 6447

    http://www.hib.org.ly

    Под контрола на Муамар Кадафи и семейството му, потенциален източник на финансиране за режима му.

    10.3.2011 г.

    2.

    Фонд за икономическо и социално развитие

    Qaser Bin Ghasher road Salaheddine Cross - BP: 93599 Libya-Tripoli

    тел.: +218 21 490 8893 -

    Факс: +218 21 491 8893

    E-mail: info@esdf.ly

    Контролира се от режима на Муамар Кадафи и е потенциален източник за финансирането му.

    21.3.2011 г.

    3.

    Libyan Arab African Investment Company - LAAICO

    Уебсайт: http://www.laaico.com

    Дружество, създадено през 1981 г.

    76351 Janzour-Libya.

    81370 Tripoli-Libya

    Тел.: 00 218 (21) 4890146 — 4890586 — 4892613, Факс: 00 218 (21) 4893800 - 4891867

    E-mail: info@laaico.com

    Контролира се от режима на Муамар Кадафи и е потенциален източник за финансирането му.

    21.3.2011 г.

    4.

    Фондация „Кадафи“ за благотворителните дружества и за развитие

    Адрес на администрацията: Hay Alandalus – Jian St. – Tripoli – PoBox: 1101 – LIВУА,

    Тел.: (+218) 214778301 -

    Факс: (+218) 214778766;

    E-mail: info@gicdf.org

    Контролира се от режима на Муамар Кадафи и е потенциален източник за финансирането му.

    21.3.2011 г.

    5.

    Фондация Waatassimou

    Базирана в Триполи.

    Контролира се от режима на Муамар Кадафи и е потенциален източник за финансирането му.

    21.3.2011 г.

    6.

    Генерална служба на либийските радио и телевизия

    Координати:

    Тел.: 00 218 21 444 59 26; 00 21 444 59 00;

    Факс: 00 218 21 340 21 07

    http://www.ljbc.net;

    E-mail: info@ljbc.net

    Публично подбуждане на образа и насилие чрез участие в кампании за дезинформация по повод на насилието срещу демонстранти.

    21.3.2011 г.

    7.

    Корпус на революционната гвардия

     

    Замесен в насилието срещу демонстранти.

    21.3.2011 г.

    8.

    Национална търговска банка (National Commercial Bank)

    Orouba Street

    AlBayda,

    Libya

    Тел.: +218 21-361-2429

    Факс: +218 21-446-705

    www.ncb.ly

    Национална търговска банка (National Commercial Bank) е търговска банка в Либия. Банката е основана през 1970 г. и е със седалище в Ал Бейда, Либия. Има офиси в Триполи и Ал Бейда, както и клонове в Либия. 100 % от акциите й са собственост на правителството; потенциален източник за финансиране на режима.

    21.3.2011 г.

    9.

    Банка „Gumhouria“

    Gumhouria Bank Building

    Omar Al Mukhtar Avenue

    Giaddal Omer Al Moukhtar

    P.O. Box 685

    Tarabulus

    Tripoli

    Libya

    Тел.: +218 21-333-4035 +218 21-444-2541 +218 21-444-2544 +218 21-333-4031

    Факс: +218 21-444-2476 +218 21-333-2505

    E-mail: info@gumhouria-bank.com.ly

    Уебсайт: www.gumhouria-bank.com.ly

    Банка „Gumhouria“ е търговска банка в Либия. Банката е създадена през 2008 г. чрез сливането на банките „Al Ummah“ и „Gumhouria“. 100 % от акциите й са собственост на правителството; потенциален източник за финансиране на режима.

    21.3.2011 г.

    10.

    Банка „Sahara“

    Sahara Bank Building

    First of September Street

    P.O. Box 270

    Tarabulus

    Tripoli

    Libya

    Тел.: +218 21-379-0022

    Факс: +218 21-333-7922

    E-mail: info@saharabank.com.ly

    Уебсайт: www.saharabank.com.ly

    Банка „Sahara“ е търговска банка в Либия. 81 % от акциите й са собственост на правителството; потенциален източник за финансиране на режима.

    21.3.2011 г.

    11.

    Azzawia ( Azawiya) Refining

    P.O. Box 6451

    Tripoli

    Libya

    +218 023 7976 26778

    http://www.arc.com.ly

    Контролира се от Муамар Кадафи; потенциален източник на финансиране за режима му.

    23.3.2011 г.

    12.

    Ras Lanuf Oil and Gas Processing Company (RASCO)

    Ras Lanuf Oil and Gas Processing Company Building

    Ras Lanuf City

    P.O. Box 2323

    Libya

    Тел.: +218 21-360-5171 +218 21-360-5177 +218 21-360-5182

    Факс: +218 21-360-5174

    E-mail: info@raslanuf.ly

    Уебсайт: www.raslanuf.ly

    Контролира се от Муамар Кадафи; потенциален източник на финансиране за режима му.

    23.3.2011 г.

    13.

    Brega

    Head Office: Azzawia / coast road

    P.O. Box Azzawia 16649

    Тел.: 2 – 625021-023 / 3611222

    Факс: 3610818

    Телекс: 30460 / 30461 / 30462

    Контролира се от Муамар Кадафи; потенциален източник на финансиране за режима му.

    23.3.2011 г.

    14.

    Sirte Oil Company

    Sirte Oil Company Building

    Marsa Al Brega Area

    P.O. Box 385

    Tarabulus

    Tripoli

    Libya

    Тел.: +218 21-361-0376 +218 21-361-0390

    Факс: +218 21-361-0604 +218 21-360-5118

    E-mail: info@soc.com.ly

    Уебсайт: www.soc.com.ly

    Контролира се от Муамар Кадафи; потенциален източник на финансиране за режима му.

    23.3.2011 г.

    15.

    Waha Oil Company

    Waha Oil Company

    Office Location: Off Airport Road

    Tripoli

    Tarabulus

    Libya

    Postal Address: P.O. Box 395

    Tripoli

    Libya

    Тел.: +218 21-3331116

    Факс: +218 21-3337169

    Телекс: 21058

    Контролира се от Муамар Кадафи; потенциален източник на финансиране за режима му.

    23.3.2011 г.“


    24.3.2011   

    BG

    Официален вестник на Европейския съюз

    L 78/37


    РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА

    от 14 декември 2010 година

    относно държавна помощ C 39/96 (ex NN 127/92), приведена в действие от Франция в полза на Coopérative d’exportation du livre français (CELF)

    (нотифицирано под номер C(2010) 8938)

    (само текстът на френски език е автентичен)

    (текст от значение за ЕИП)

    (2011/179/ЕС)

    ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

    като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 108, параграф 2, първа алинея от него (1),

    като прикани заинтересованите страни да представят мненията си в съответствие с посочената по-горе разпоредба (2) и като взе предвид техните мнения,

    като има предвид, че:

    1.   ПРОЦЕДУРА

    (1)

    С решение от 15 април 2008 г. (3) (наричано по-долу „решението на Общия съд“) Общият съд на Европейския съюз отмени Решение 2005/262/ЕО на Комисията от 20 април 2004 г. относно помощта, приведена в действие от Франция в полза на Coopérative d’exportation du livre français (CELF) (4)  (5).

    (2)

    Вследствие на решението на Общия съд Комисията трябва да приеме ново решение.

    (3)

    С посоченото решение приключва процедура, чиито основни етапи са припомнени по-долу.

    A.   Първа фаза

    (4)

    С писмо от 20 март 1992 г. Société internationale de diffusion et d’édition („SIDE“) насочи вниманието на Комисията към мерки за помощ за промоция, транспортиране и продажба, предоставена от френските органи на CELF — помощ, за която не е било изпратено предварително уведомление до службите на Комисията.

    (5)

    С писмо от 2 април 1992 г. Комисията, след като напомни на френските органи, че за всяко намерение за предоставяне или изменение на помощ следва да бъде изпратено предварително уведомление до нейните служби, поиска от френските органи да я информират за естеството и предмета на посочените от SIDE мерки за помощ.

    (6)

    С писмо от 29 юни 1992 г. френските органи потвърдиха пред Комисията наличието на субсидии в полза на CELF. Те уточниха, че тези мерки имат за цел популяризирането на френския език и литература в нефранкофонските страни, както и че на CELF е било възложено управлението на три схеми за помощи, предназначени да улеснят читателите, чийто достъп до френски книги е затруднен.

    (7)

    С писмо от 7 август 1992 г. Комисията потвърди пред SIDE съществуването на помощ в полза на CELF, уточни предмета ѝ и информира SIDE, че за въпросните мерки не е изпратено уведомление. Комисията обаче отбеляза, че спорната помощ не е от такова естество, което да засяга търговията между държавите-членки. При тези обстоятелства SIDE беше приканено да представи мнението си.

    (8)

    С писмо от 7 септември 1992 г. SIDE информира Комисията за намерението си да разкрие дискриминационния характер на мерките и последиците, които произтичат от тях за вътреобщностната търговия, без обаче да оспорва културната цел, преследвана от Министерството на културата, действало за популяризиране на френския език и литература.

    (9)

    С решение от 18 май 1993 г. (6) Комисията счете, че с оглед на особеното състояние на конкуренцията в книжния сектор и предвид културната цел на оспорваните схеми за помощ, за тях се прилага дерогацията, предвидена в предишния член 92, параграф 3, буква в) от Договора.

    (10)

    На 2 август 1993 г. SIDE подаде жалба за отмяна на посоченото решение. С решение от 18 септември 1995 г. (7) Общият съд частично удовлетвори жалбата на SIDE, като отмени решението на Комисията от 18 май 1993 г. само в частта му по отношение на мерките, предоставени на CELF във връзка с малки поръчки.

    (11)

    Общият съд постанови, че Комисията може да приеме благоприятно решение по отношение на следните три схеми за помощ, управлявани от CELF за сметка на държавата:

    а)

    помощите за въздушен превоз на товари или въздушна поща;

    б)

    програмата „Page à Page“ (8) (помощ за разпространението на книги на френски език в Централна и Източна Европа);

    в)

    „Programme Plus“ (академични ръководства на френски език, предназначени за студенти от Субсахарска Африка).

    (12)

    Общият съд сметна, че Комисията е получила достатъчно информация за последните три схеми, за да обоснове констатацията, че въздействието им върху конкуренцията е било незначително. От друга страна Общият съд посочи, че „що се отнася до културното предназначение на помощите, безспорно е, че целта на френското правителство е разпространението на френския език и френската литература“. Общият съд сметна за необходимо да заключи, че установяването на културната цел на оспорваните помощи не е затруднило особено Комисията и че получаването на други сведения не е било необходимо за признаване на културния характер на тази цел.

    (13)

    Напротив, по отношение на компенсациите, предоставени изключително на CELF за малките поръчки, Общият съд сметна, че Комисията е трябвало да разгледа задълбочено условията на конкуренцията в засегнатия сектор, преди да се произнесе по съвместимостта на мерките с вътрешния пазар.

    (14)

    Поради това Общият съд стигна до заключението (точка 76 от решението), че Комисията е трябвало да открие процедурата, предвидена в предишния член 93, параграф 2 от Договора за ЕО (понастоящем член 108, параграф 2 от ДФЕС), и следователно трябва да отмени решението на Комисията от 18 май 1993 г. в частта му, която се отнася до субсидията, предоставена изключително на CELF за компенсиране на допълнителните разходи за обработка на малките поръчки на книги на френски език, направени от установени в чужбина търговци на книги.

    Б.   Втора фаза

    (15)

    В съответствие с решението на Общия съд от 18 септември 1995 г. с решение от 30 юли 1996 г. Комисията реши да открие официална процедура по разследване. Заинтересованите страни, приканени да представят мненията си пред Комисията, изпратиха своите коментари през декември 1996 г. и януари 1997 г.

    (16)

    В края на разследването си, на 10 юни 1998 г. Комисията прие Решение 1999/133/ЕО (9). Тя потвърди културната цел на помощите за малките поръчки и счете, въз основа на предишния член 87, параграф 3, буква г) от Договора, че посочените помощи не са от такова естество, което да засяга условията на търговията и конкуренцията в Съюза до степен, която противоречи на общия интерес на пазара за износа на книги на френски език.

    (17)

    С решение от 28 февруари 2002 г. (10) Общият съд отмени член 1, последно изречение от посоченото решение. Общият съд счете, че Комисията е трябвало да извърши необходимите проверки, за да получи съответните данни с оглед да разграничи пазара на комисионната дейност при износ от пазара на износа на книги на френски език като цяло.

    (18)

    Общият съд счете, че като не е извършила тази проверка, Комисията е допуснала явна грешка в преценката, като е приела пазара за износ на книги на френски език като цяло за референтен пазар, при условие че е установено, че спорната помощ е предназначена само за комисионерите при износа.

    (19)

    В решението си от 22 юни 2000 г. (11) обаче, без да разглежда делото по същество, Съдът на ЕС отхвърли жалбата на френските органи срещу решението на Комисията от 10 юни 1998 г. и потвърди, че дори дадена помощ да може да бъде счетена за съвместима с общия пазар, този факт не оказва влияние върху задължението за уведомление, както и че задължението за предварително уведомление включва задължението за преустановяване на помощта.

    В.   Трета фаза

    (20)

    След частичната отмяна на решението от 10 юни 1998 г. с писма от 14 юни 2002 г. Комисията поиска от френските органи и от SIDE да ѝ изпратят коментарите си относно мотивите за отмяна на решението, и по-специално относно аспектите във връзка с въпросния пазар.

    (21)

    Френските органи бяха приканени да коментират по-специално специфичните особености на предлагането от страна на CELF в сравнение с това на останалите участници на пазара, включително SIDE. SIDE беше приканено да коментира по-специално понятието „малки поръчки“ и да посочи с какво евентуално се отличава спецификата на предлагането му в сравнение с предлагането от страна на CELF и на останалите участници на пазара.

    (22)

    SIDE изпрати отговора си до Комисията с писмо от 12 август 2002 г. Френските органи предадоха отговора си с писмо от 17 септември 2002 г.

    (23)

    След като с писмо от 19 септември 2002 г. Комисията поиска от SIDE да посочи дали отговорът му съдържа поверителна информация и след като на 30 септември 2002 г. получи отрицателен отговор, с писмо от 17 октомври 2002 г. тя препрати отговора на SIDE заедно с приложенията към него до френските органи за коментар. В тази връзка тя също така им постави редица допълнителни въпроси.

    (24)

    С писмо от 30 октомври 2002 г. Комисията също така постави на SIDE редица допълнителни въпроси, на които бе отговорено с писма от 31 октомври 2002 г. и 9 декември 2002 г. След искане от страна на Комисията от 16 декември 2002 г. SIDE я информира с писмо от 23 декември 2002 г., че неговите отговори не съдържат поверителна информация и че могат да бъдат препратени до френските органи за коментар.

    (25)

    Тъй като френските органи не отговориха в определения срок, Комисията бе длъжна да им изпрати напомнително писмо с дата 27 ноември 2002 г. С писмо от 19 декември 2002 г. френските органи поискаха от Комисията ново удължаване на срока.

    (26)

    На 9 януари 2003 г. Комисията изпрати отговора на SIDE от 23 декември 2002 г. на френските органи за коментар. С писмо от 17 януари 2003 г. френските органи отговориха на въпросите на Комисията от 17 октомври 2002 г.

    (27)

    С писмо от 4 февруари 2003 г. френските органи поискаха от Комисията ново удължаване на срока по отношение на искането за коментари относно втория отговор на SIDE от 23 декември 2002 г. С писмо от 11 февруари 2003 г. Комисията частично одобри поисканото удължаване. С писмо от 11 март 2003 г. френските органи изпратиха отговора си до Комисията.

    (28)

    Междувременно на среща, проведена на 4 март 2003 г., представители на SIDE, по свое искане, бяха приети от службите на Комисията, за да изложат становището на SIDE по случая от самото му начало.

    (29)

    След тази процедура Европейската комисия прие Решение 2005/262/ЕО, в което спорната помощ се счита за съвместима въз основа на предишния член 87, параграф 3, буква г) от Договора, след като Комисията установи по-специално, че помощите не биха могли да доведат до свръхкомпенсиране на разходите, понесени за обработката на малки поръчки.

    Г.   Четвърта фаза

    (30)

    С решението си от 15 април 2008 г. Общият съд отмени решението на Комисията от 20 април 2004 г.

    (31)

    Общият съд счете, че по отношение на частта на помощта, платена на CELF преди 1 ноември 1993 г. — датата на влизане в сила на Договора за Европейския съюз, Комисията е допуснала грешка при прилагане на правото, като е счела спорната помощ за съвместима с общия пазар по силата на предишния член 87, параграф 3, буква г), докато в действителност е трябвало да се прилагат материалноправните разпоредби, които са били в сила преди 1 ноември 1993 г. Общият съд по-специално взе предвид факта, че Договорът за ЕС не съдържа преходни разпоредби относно прилагането на предишния член 87, параграф 3, буква г), както и че принципът на правна сигурност не допуска, освен по изключение, за начален момент на прилагане във времето на общностен акт да бъде определена дата, която е по-ранна от датата на неговото публикуване.

    (32)

    Освен това Общият съд счете, че Комисията е допуснала явна грешка в преценката при проверката на съвместимостта на спорната помощ, тъй като е надценила разходите за обработка на малки поръчки, действително понесени от CELF. В решението си от 20 април 2004 г. Комисията не е взела предвид действителните разходи за обработка на малки поръчки, а е направила оценка на тези разходи въз основа на общия размер на разходите, понесени от CELF (отнасяне на една част от общите разходи към обработката на малките поръчки в зависимост от предварително определен метод на разпределяне на всяка категория разходи). Предвид допълнителните трудности, до които води обработката на малките поръчки в сравнение с другите дейности на CELF, към някои категории разходи са били приложени коефициенти за умножение. Общият съд сметна, че тези трудности е можело да бъдат преодолени посредством заявяването на малките поръчки по електронен път, което се отнася за две трети от тях. Поради това Общият съд счете, че Комисията е допуснала явна грешка в преценката, като е приложила коефициенти за умножение към някои разходи (и при всички случаи към подадените по електронен път поръчки), и заключи, че ако не са били приложени въпросните коефициенти за умножение, разходите по обработката на малки поръчки са щели да бъдат по-малки и резултатът от дейността във връзка с малките поръчки — положителен (600 000 френски франка (FRF), или 91 469 EUR). Следователно според Общия съд Комисията не е доказала липсата на свръхкомпенсация.

    Д.   Пета фаза

    (33)

    Вследствие на решението на Общия съд от 15 април 2008 г. процедурата по разследване, започната с решението на Комисията от 30 юли 1996 г., продължава да бъде открита и Комисията следва да приеме ново решение.

    (34)

    Поради мотивите на решението на Общия съд от 15 април 2008 г. и предвид факта, че решението за откриване е с дата 30 юли 1996 г., Комисията пожела да прикани отново френските органи и заинтересованите страни да представят мненията си.

    (35)

    Ето защо на 8 април 2009 г. (12) Комисията прие решение за разширяване на процедурата (Решение C(2009) 2481, „решение за разширяване на процедурата“). Решението за разширяване допълва решението за откриване от 30 юли 1996 г. и същевременно с него се определя нов срок за представяне на мнения. В него се посочва, че двете решения трябва да се разглеждат като едно неделимо цяло и че те ще доведат до една-единствена официална процедура по разследване, както и че доколкото описанието на фактическите и на правните обстоятелства или предварителната оценка на Комисията в решението за разширяване на процедурата се различават от решението за откриване от 30 юли 1996 г., би следвало да се взема под внимание единствено решението за разширяване на процедурата.

    (36)

    Комисията прикани заинтересованите страни да представят мненията си относно въпросната мярка.

    (37)

    Комисията получи мнението на френските органи на 9 юни 2009 г., както и мнението на SIDE на 23 юли 2009 г. Тя предаде мнението на SIDE на френските органи на 24 август 2009 г., като им даде възможност да го коментират, и получи коментарите им на 24 септември 2009 г.

    (38)

    Френските органи обаче не представиха подробните данни, поискани от Комисията в решението ѝ за разширяване на процедурата, а само препратиха, що се отнася до пропорционалността на помощта, към данните, вече предоставени на 17 септември 2002 г., 17 януари 2003 г. и 11 март 2003 г., които Комисията не можеше да използва като такива предвид решението на Общия съд от 15 април 2008 г.

    (39)

    С писмо от 8 октомври 2009 г. службите на Комисията напомниха на френските органи за искането си за изпращане на данни по конкретно посочените точки, като посочиха, че ако тази информация не бъде получена в срок до десет работни дни, Комисията следва, въз основа на информацията, с която разполага, да вземе окончателно решение в съответствие с член 13, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета, след като издаде, ако е необходимо, разпореждане за предоставяне на информация съгласно член 10, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета от 22 март 1999 г. за установяване на подробни правила за прилагането на член 93 от Договора за ЕО (13).

    (40)

    С писмо от 21 октомври 2009 г. френските органи информираха Комисията, че с решение на Търговския съд на Париж от 9 септември 2009 г. CELF е в процедура на съдебна ликвидация и е прекратило дейността си. От друга страна, по отношение на данните, поискани в писмото на Комисията от 8 октомври 2009 г. френските органи посочиха, че не разполагат с допълнителна информация и препратиха към мнението си, изпратено на 9 юни 2009 г.

    (41)

    Поради това с решение от 20 ноември 2009 г. (Решение C(2009) 9256, „решение за разпореждане“) Комисията реши да разпореди на Франция да предостави исканата информация, тъй като въпреки неколкократните искания тази информация не бе предоставена.

    (42)

    С писмо от 2 декември 2009 г. френските органи посочиха, че не разполагат с допълнителна информация, която да предоставят на Комисията, и поради това препратиха към мнението си, изпратено на 9 юни 2009 г.

    (43)

    Следва да се отбележи, че на 2 декември 2009 г. френските органи също така изпратиха писмо във връзка със схема за помощ, наречена „Програма за академична и научна литература“, наречена „Programme Plus“. Тази схема за помощ не е предмет на настоящото решение.

    (44)

    С писмо от 22 декември 2009 г. Комисията изиска от френските органи сведения относно състоянието на CELF и процедурата по ликвидацията на CELF. Френските органи отговориха на 27 януари 2010 г. Освен това на 9 март 2010 г. и 26 ноември 2010 г. бяха направени уточнения.

    Е.   Производство пред националните юрисдикции и преюдициални запитвания

    (45)

    Следва да се отбележи, че във Франция има висящи производства пред националните юрисдикции и че те са довели до сезирането на Съда на ЕС на основание член 267 от ДФЕС (предишен член 234 от Договора за ЕО). По-долу са припомнени накратко основните етапи от тези производства.

    (46)

    SIDE сезира френските юрисдикции във връзка с прякото действие на предишния член 88, параграф 3 от Договора за ЕО. С решение от 5 октомври 2004 г., като потвърди решение на Административния съд на Париж от 26 април 2001 г., Апелативният административен съд на Париж разпореди на френската държава да изиска възстановяване на помощите, платени на CELF.

    (47)

    Държавният съвет, сезиран като касационна инстанция, с решение от 29 март 2006 г. потвърди някои аспекти от решението на Апелативния административен съд, и по-специално факта, че въпросните помощи нямат чисто компенсаторен характер по отношение на задължения за обществена услуга (14), не могат да бъдат квалифицирани от националния съд като съществуващи помощи и CELF не може да се позове на оправдани правни очаквания.

    (48)

    Въпреки това в решението си от 29 март 2006 г. Държавният съвет също така реши да спре производството по обжалването, докато Съдът на ЕС не се произнесе по преюдициалните запитвания, с които Държавният съвет го сезира, по отношение на задълженията на националния съд във връзка с държавна помощ, за която не е изпратено уведомление, но по-късно с решение на Комисията е обявена за съвместима с общия пазар.

    (49)

    В решението си от 12 февруари 2008 г. (15) Съдът на ЕС постанови:

    „Член 88, параграф 3, последно изречение ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че националният съд не е длъжен да разпореди възстановяването на помощ, приведена в действие в нарушение на тази разпоредба, когато Комисията е взела окончателно решение, установяващо съвместимостта на тази помощ с общия пазар по смисъла на член 87 ЕО. Въз основа на общностното право той е длъжен да разпореди на получателя на помощта плащането на лихвите за периода на неправомерност. В рамките на своето национално право той може, ако прецени, че е необходимо, да разпореди освен това и възстановяването на неправомерната помощ, без това да засяга правото на държавата-членка да я приведе отново в действие в един следващ момент. На него може също да му се наложи да уважи искания за обезщетения за вредите, причинени поради неправомерния характер на помощта.

    В процесуално положение като това на спора по главното производство задължението, произтичащо от член 88, параграф 3, последно изречение ЕО, да се отстранят последиците от неправомерността на една помощ се отнася също, с оглед изчисляването на сумите, които трябва да бъдат изплатени от получателя, освен при изключителни обстоятелства, и до периода, изтекъл между датата на решението на Комисията на Европейските общности, с което се установява съвместимостта на тази помощ с общия пазар, и датата на отмяната на това решение от общностния съд“.

    (50)

    След като взе предвид решението на Съда на ЕС от 12 февруари 2008 г., както и цитираното по-горе решение на Общия съд от 15 април 2008 г., в решението си от 19 декември 2008 г. Държавният съвет отмени членове 2, 3 и 4 от посоченото по-горе решение на Апелативния административен съд на Париж от 5 октомври 2004 г. и постанови посоченото по-долу.

    (51)

    Първо, на министъра на културата и комуникациите е разпоредено да пристъпи към възстановяване на лихвите, свързани с държавната помощ, платена на CELF от 1980 г. до датата на решението на Държавния съвет, изчислени в съответствие с Регламент (ЕО) № 794/2004 (16). На министъра също така е разпоредено след това да пристъпи към възстановяване на лихвите, които ще бъдат дължими между датата на решението на Държавния съвет и датата, на която окончателно е установена съвместимостта на помощта с общия пазар, или до окончателното връщане на помощта.

    (52)

    Освен това Държавният съвет реши да спре производството, докато Съдът на ЕС не се произнесе по следните преюдициални запитвания:

    „1.

    Може ли националният съд да спре производството по въпроса за задължението за връщане на държавна помощ до произнасянето с окончателно решение на Комисията по съвместимостта на помощта с правилата на общия пазар, когато първото решение на Комисията, с което тази помощ е обявена за съвместима, е отменено от общностния съд?

    2.

    Може ли фактът, че Комисията на три пъти приема дадена помощ за съвместима с общия пазар, преди тези ѝ решения да бъдат отменени от Първоинстанционния съд на Европейските общности, да представлява извънредно обстоятелство, което да накара националния съд да ограничи задължението за възстановяване на помощта?“

    (53)

    На 11 март 2010 г. (17) Съдът на ЕС се произнесе по тези преюдициални запитвания по следния начин:

    „1.

    Национална юрисдикция, сезирана на основание член 88, параграф 3 ЕО с искане за възстановяване на неправомерна държавна помощ, не може да отложи приемането на решение по него до произнасянето на Комисията на Европейските общности по съвместимостта на помощта с общия пазар, след като предходно положително решение е било отменено.

    2.

    Приемането от Комисията на Европейските общности на три последователни решения за обявяване на дадена помощ за съвместима с общия пазар, които впоследствие общностният съд отменя, само по себе си не представлява изключително обстоятелство, което може да обоснове ограничаване на задължението на получателя да върне помощта, когато същата е предоставена в нарушение на член 88, параграф 3 ЕО.“

    2.   ОПИСАНИЕ НА ВЪПРОСНАТА МЯРКА

    (54)

    Френските органи посочиха пред Комисията, че през 1980 г. Министерството на културата, в съответствие с насоките на общата политика на френското правителство във връзка с популяризирането на френската книга и литература, реши да предостави помощи на комисионерите при износа, които биха приели всякакъв вид поръчки, независимо от размера и рентабилността им. Тези мерки са били приведени в действие, за да компенсират пазарна неефективност и да насърчат запазването на дейност, свързана с нерентабилните малки поръчки на пазара на комисионната дейност при износ.

    (55)

    Според френските органи малки книжарници, установени главно в нефранкофонски зони, достъпът до които понякога е затруднен и/или които са отдалечени, са се натъквали на сериозни трудности при снабдяването, като търсенето им не е можело да бъде удовлетворено от традиционните вериги за разпространение, когато количествата поръчани книги са били недостатъчни или когато единичната цена на поръчаните книги не е била достатъчно висока, за да бъде услугата рентабилна.

    (56)

    Според френските органи въпросните помощи са били предназначени да дадат възможност на комисионерите при износа да изпълняват всички поръчки на търговци на книги, установени в чужбина, главно в нефранкофонски зони, независимо от размера, рентабилността и предназначението на поръчките. Целта е била в рамките на френската политика за подпомагане на културното многообразие да се осигури оптимално разпространение на книги на френски език и по този начин да се насърчи разпространението на франкофонската литература в целия свят.

    (57)

    Приетият от френските органи механизъм за помощи, наречен „Програма за малки поръчки“, е бил под формата на субсидия, чието предназначение е било да компенсира допълнителните разходи за обработка на малките поръчки, като за такива френските органи определят пратките на стойност под 500 FRF, или около 76 ЕUR.

    (58)

    Според френските органи предприятието получател на субсидиите е трябвало да поеме задължението да съобщи на дирекция „Книгоиздателска и библиотечна дейност“ към Министерството на културата всички данни, свързани с общата дейност на предприятието (общ оборот, финансови сметки, предварителни бюджети, копия от решения за утвърждаване на тези данни, одиторски доклад, при необходимост, и консолидирана тарифна структура на заплатите), както и всякакви документи, свързани с дейността, която да бъде субсидирана, и по-специално сметката за използване на субсидиите, оправдаваща изпълнението на услугите, въз основа на които е била предоставена субсидията през предходната година.

    (59)

    На практика само едно предприятие — CELF, се е възползвало от програмата „Малки поръчки“. Според френските органи последното е трябвало ежегодно да оправдава допълнителните си разходи, понесени за услугите във връзка с малките поръчки, в подкрепа на искането си за субсидиране за следващата година. По-специално една четвърт от субсидията, предоставена през предходната година, е била изплащана в началото на годината, като остатъкът е бил предоставян следващата есен след разглеждане от публичните органи на очаквания бюджет на предприятието получател и на регистрираните колебания през първата част на бюджетната година. Било е договорено, че ако помощта не бъде използвана в пълния си размер, оставащите суми ще бъдат приспаднати от предвидената за следващата година субсидия. Освен това Министерството на културата е присъствало в качеството си на поканен наблюдател на управителните съвети и общите събрания на CELF.

    (60)

    Следва да се уточни, че след 1997 г. размерът на въпросната помощ непрекъснато намалява и през 2002 г. тя е преустановена. От 1980 г. до края на 2001 г. CELF е получавало помощ, която според френските органи е била предназначена за намаляване на разходите за обработка на малките поръчки, които идват от чужбина и са за книги на френски език. Общо от 1980 г. до края на 2001 г. в рамките на въпросната помощ CELF е получило около 4,8 млн. евро.

    Таблица

    Размер на помощите, предоставени на CELF от 1980 г. за обработката на „малки поръчки“

    Данни, предоставени от френските органи

    (сумите са закръглени в ЕUR)

    Година

    Размер на помощта

    1980

    91 469,41

    1981

    91 469,41

    1982

    205 806,17

    1983

    164 644,94

    1984

    137 204,12

    1985

    141 777,59

    1986

    248 491,90

    1987

    214 953,11

    1988

    213 428,62

    1989

    259 163,33

    1990

    304 898,03

    1991

    373 500,09

    1992

    422 283,78

    1993

    382 647,03

    1994

    304 898,03

    1995

    304 898,03

    1996

    304 898,03

    1997

    243 918,43

    1998

    182 938,82

    1999

    121 959,21

    2000

    60 979,61

    2001

    38 112,25

    2002

    0

    3.   КОМЕНТАР НА ФРАНЦИЯ И МНЕНИЕ НА SIDE СЛЕД РАЗШИРЯВАНЕТО НА ПРОЦЕДУРАТА

    (61)

    В отговора си от 9 юни 2009 г. във връзка с решението за разширяване на процедурата френските органи изказаха посоченото по-долу мнение.

    (62)

    Първо, те посочиха, че споделят анализа на Комисията, според който помощта за CELF представлява държавна помощ и според който дерогациите, предвидени в член 107, параграф 2 и параграф 3, букви а) и б) от ДФЕС, не са били приложими.

    (63)

    В рамките на оценката на помощите съгласно член 107, параграф 3, букви в) и г) от ДФЕС френските органи не предоставиха нови данни относно пропорционалността на помощите.

    (64)

    При все това френските органи посочиха, че считат, че задачата на CELF представлява услуга от общ интерес по смисъла на член 106, параграф 2 от ДФЕС.

    (65)

    Накрая, но не на последно място френските органи заявиха, че са налице изключителни обстоятелства, които следва да накарат Комисията да не настоява за възстановяване на помощта.

    (66)

    Както беше посочено по-горе, френските органи не предоставиха подробните данни, изискани от Комисията в решението ѝ за разширяване на процедурата, а само препратиха, що се отнася до пропорционалността на помощта, към вече изпратените през 2002 и 2003 г. данни, които Комисията не можеше да използва в това им качество предвид решението на Общия съд от 15 април 2008 г. След напомнително писмо от 8 октомври 2009 г. на 20 ноември 2009 г. Комисията реши да разпореди на френските органи да предоставят изисканата информация в съответствие с член 10, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 659/1999. С писмо от 2 декември 2009 г. френските органи отговориха, че не разполагат с допълнителна информация, която да съобщят на Комисията.

    (67)

    В мнението си от 23 юли 2009 г. SIDE по-специално изказа посоченото по-долу становище.

    (68)

    SIDE припомни, че единствено CELF е получавало помощта, докато според SIDE дейността на CELF не следва да се счита за специфична за CELF, тъй като изпълнението на поръчки с всякакъв размер, дори и минимални, заявени от разпръснати в географско отношение книжарници, и прегрупирането им, така че да бъдат сключени по-големи поръчки с издателите, според SIDE е самото определение за комисионерска дейност при износ. SIDE също така посочи, че помощта му е била отказана не поради предполагаема липса на прозрачност, а поради това, че SIDE е частно предприятие, а не кооперативно сдружение на издатели.

    (69)

    От друга страна SIDE оспори факта, че помощите са били необходими. В този смисъл то по-конкретно счете, че понятието „малки поръчки“ е произволно и опроверга представените от френските органи числови данни.

    (70)

    Освен това SIDE счете, че помощта не може да бъде обоснована въз основа на член 106, параграф 2 от ДФЕС, като се основа по-специално на решенията на националните юрисдикции във връзка с дейността на CELF.

    (71)

    Накрая SIDE посочи, че според него в настоящия случай не съществува никакво изключително обстоятелство, което да дава възможност за ограничаване на задължението за възстановяване.

    4.   ОЦЕНКА НА ПОМОЩТА

    (72)

    Следва да се определи дали въпросната мярка представлява държавна помощ и в такъв случай дали може да се счита за съвместима с вътрешния пазар. В рамките на оценката си Комисията по-специално следва да вземе предвид решението на Общия съд от 15 април 2008 г.

    A.   Оценка на мярката по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС

    (73)

    Член 107, параграф 1 от ДФЕС гласи, че „Освен когато е предвидено друго в Договорите, всяка помощ, предоставена от държава-членка или чрез ресурси на държава-членка, под каквато и да било форма, която нарушава или заплашва да наруши конкуренцията чрез поставяне в по-благоприятно положение на определени предприятия или производството на някои стоки, доколкото засяга търговията между държавите-членки, е несъвместима с вътрешния пазар.“

    (74)

    Първо, както беше посочено в решението за разширяване на процедурата, Комисията припомня, че заключението на Комисията, според което въпросната мярка представлява държавна помощ по смисъла на Договора, никога не е било оспорвано нито в хода на отделните етапи от процедурата пред Комисията, нито пред юрисдикциите на Европейския съюз (18), нито пред националните юрисдикции (19). В отговора си от 9 юни 2009 г. във връзка с решението за разширяване на процедурата френските органи посочиха, че споделят анализа на Комисията, според който помощта за CELF представлява държавна помощ.

    (75)

    Комисията счита, че въпросната мярка представлява държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС (предишен член 87, параграф 1 от Договора за ЕО) поради посочените по-долу причини.

    (76)

    На първо място, мярката предоставя предимство на CELF, тъй като му дава възможност да намали разходите за малките поръчки. Тя има избирателен характер, тъй като на практика от нея се е ползвало единствено CELF.

    (77)

    От друга страна, мярката е финансирана чрез бюджетни ресурси на френската държава, тоест чрез държавни ресурси. Решение за нейното прилагане е било взето от Министерството на културата и следователно мярката може да бъде приписана на френските органи.

    (78)

    Освен това мярката е в състояние да засегне търговията между държавите-членки и да наруши конкуренцията. Помощта се предоставя на френски комисионери (на практика на CELF), които изнасят книги на френски език главно към нефранкофонски страни. Следователно тези френски комисионери се конкурират, поне потенциално, при износа на книги на френски език с други комисионери, които са установени в други франкофонски държави на Европейския съюз (Белгия и Люксембург). Фактът, че въздействието върху търговията и нарушаването на конкуренцията в резултат на мярката изглежда незначително, не променя това заключение. В действителност, в съответствие с постоянната съдебна практика на Съда на ЕС, Комисията не е длъжна да установява действително въздействие на помощта върху търговията между държавите-членки и действително нарушаване на конкуренцията; достатъчно е помощта да е в състояние да засегне търговията и да наруши конкуренцията.

    (79)

    Накрая, Комисията счита, че условията за прилагане на съдебната практика Altmark не са изпълнени. В решението си от 24 юли 2003 г. (20) Съдът на ЕС уточнява при какви условия субсидия за предприятие, на което е възложено управлението на услуга от общ икономически интерес, не представлява държавна помощ: „първо, предприятието получател трябва действително да е натоварено с изпълнението на задължения за обществена услуга и тези задължения трябва да бъдат ясно определени; второ, параметрите, въз основа на които е изчислена компенсацията, трябва да бъдат предварително установени по обективен и прозрачен начин; трето, компенсацията не трябва да надхвърля необходимото за покриване изцяло или отчасти на разходите, направени при изпълнението на задълженията за обществена услуга, като се имат предвид свързаните с тях приходи, както и разумна печалба за изпълнението на тези задължения; четвърто, когато изборът на предприятие, което да бъде натоварено да изпълнява задължения за обществена услуга, не е направен в рамките на процедура по възлагане на обществена поръчка, равнището на необходимата компенсация трябва да бъде определено въз основа на анализ на разходите, които едно типично предприятие, добре управлявано и подходящо оборудвано с транспортни средства, с цел да може да удовлетвори необходимите изисквания за обществена услуга, би направило, за да изпълни тези задължения, като се имат предвид свързаните с това приходи, както и разумна печалба за изпълнението на тези задължения“.

    (80)

    В настоящия случай и без да е необходимо да се развива всяко от условията, тъй като те са кумулативни, Комисията установява, че изборът на CELF не е направен в рамките на процедура за възлагане на обществена поръчка, както и че равнището на компенсацията не е било определено въз основа на разходите, направени от типично, добре управлявано предприятие, което е подходящо оборудвано със средства за производство.

    (81)

    При тези условия помощта, предоставена на CELF, представлява държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС, тъй като са налице всички съставни елементи на понятието „държавна помощ“.

    (82)

    Френските органи не са изпратили уведомление до Комисията за въпросните мерки. Следователно помощта е предоставена в нарушение на член 108, параграф 3 от ДФЕС, в който е предвидено, че Комисията следва да бъде информирана в разумен срок, който да ѝ даде възможност да представи своето становище по отношение на всякакви планове за предоставянето или изменението на помощта. Следователно помощта е предоставена неправомерно.

    (83)

    Тъй като въпросната мярка представлява държавна помощ, следва да се оцени съвместимостта ѝ с вътрешния пазар.

    Б.   Оценка на мярката по смисъла на член 107, параграфи 2 и 3 от ДФЕС

    (84)

    Комисията счита, че дерогациите по член 107, параграф 2 от ДФЕС не са приложими в настоящия случай, тъй като въпросните мерки очевидно не са били предназначени за постигане на определените в тези дерогации цели.

    (85)

    Освен това помощта не изпълнява условията, определени с дерогацията, предвидена в член 107, параграф 3, буква а) от ДФЕС, тъй като тя не е била предназначена да насърчава развитието на региони, които могат да се ползват от посочената разпоредба. Дерогацията, предвидена в член 107, параграф 3, буква б) във връзка с насърчаване изпълнението на важен проект от общ европейски интерес, също не може да бъде приложена в настоящия случай, тъй като въпросната мярка не е имала за цел насърчаването на подобен вид проект. Тъй като помощта освен това не е имала за цел преодоляването на сериозни затруднения във френската икономика, дерогацията, предвидена във втората част на член 107, параграф 3, буква б), също не е приложима в настоящия случай.

    (86)

    Ето защо е необходимо Комисията да разгледа въпроса за приложимостта на член 107, параграф 3, букви в) и г) от ДФЕС (предишен член 87, параграф 3, букви в) и г) от Договора за ЕО).

    (87)

    Предвид решението на Общия съд от 15 април 2008 г. е необходимо да се разграничат помощите, платени след влизането в сила на Договора за Европейския съюз (1 ноември 1993 г.), от тези, които са били платени преди влизането в сила на същия и към които следва да бъдат приложени материалноправните разпоредби, които са били в сила по време на разглеждания период.

    (88)

    За тази цел Комисията отбелязва факта, че една четвърт от субсидията, предоставена през предходната година, е била изплащана на CELF в началото на годината, като остатъкът е бил предоставян следващата есен след разглеждане от публичните органи на предварителния бюджет на предприятието получател и на регистрираните колебания през първата част на бюджетната година. Ако помощта не е била използвана в пълния си размер, оставащите суми са били приспадани от предвидената за следващата година субсидия. Следователно субсидията, платена за 1993 г., е платена отчасти в началото на 1993 г., а остатъкът е предоставен през есента на 1993 г. Решението за предоставяне на помощта за 1993 г. е взето от френските органи в края на 1992 г. или в началото на 1993 г. и при всички случаи преди влизането в сила на Договора за Европейския съюз. Поради това Комисията счита за необходимо оценката на помощта, платена за 1993 г., да бъде осъществена в съответствие с приложимите правни разпоредби преди влизането в сила на Договора за Европейския съюз.

    а)   Оценка на помощта по смисъла на член 107, параграф 3, буква г) от ДФЕС

    (89)

    Член 107, параграф 3, буква г) от ДФЕС (предишен член 87, параграф 3, буква г) от Договора за ЕО) гласи, че: „За съвместими с вътрешния пазар могат да се приемат […] помощите за насърчаване на културата и опазване на наследството, доколкото тези помощи не засягат условията на търговия и конкуренция в рамките на Съюза в степен, противоречаща на общия интерес.“

    (90)

    Ето защо е необходимо да се провери дали помощта, платена на CELF между 1994 г. и края на 2001 г., действително е имала културна цел и дали е засегнала условията на търговията и на конкуренцията в Европейския съюз в степен, противоречаща на общия интерес.

    i)   Културна цел

    (91)

    Първо, Комисията припомни, че културната цел на помощта, платена на CELF, беше призната от Общия съд в посоченото по-горе решение от 18 септември 1995 г. В точка 62 от решението си Общият съд счете, че: „Що се отнася до културното предназначение на оспорваните помощи, безспорно е, че целта на френското правителство е разпространението на френския език и френската литература. В този смисъл Общият съд също така установява, че данните, с които е разполагала Комисията при приемането на решението си, включително посочените в писмото на съветника на ищеца от 7 септември 1992 г., са били в подкрепа на оценката, извършена от нея на реалните факти и на законността на тази цел. При тези обстоятелства следва да се заключи, че оценката на целта на оспорваните помощи не е затруднила особено Комисията и че не е било необходимо да получава други сведения, за да признае културния характер на тази цел.“

    (92)

    Френските органи посочиха, че въпросната помощ е имала за културна цел да се популяризира разпространението на книги на френски език в нефранкофонски страни. Следователно става въпрос за активна политика, която има за цел запазването и насърчаването на културното многообразие на международно равнище.

    (93)

    Запазването и насърчаването на културното многообразие от своя страна са сред основните принципи на европейския модел. Те са прогласени в член 167, параграф 1 от ДФЕС (предишен член 151, параграф 1 от Договора за ЕО): „Съюзът допринася за разцвета на културите на държавите-членки, като зачита тяхното национално и регионално многообразие и същевременно извежда на преден план общото културно наследство“, и в член 167, параграф 4, който гласи, че „Съюзът взема предвид културните аспекти при своята дейност по силата на други разпоредби на настоящия договор, по-специално за да зачита и развива разнообразието на неговите култури.“

    (94)

    Комисията счита, че помощите, които са били предоставени на CELF от френските органи с цел да се осигури разпространението на книги на френски език, са имали именно културна цел.

    ii)   Критерий за засягане на условията на търговията и на конкуренцията в Съюза в степен, противоречаща на общия интерес

    (95)

    Комисията следва да провери дали въпросните мерки наистина са били необходими и пропорционални на целта, преследвана от френските органи посредством определена културна политика.

    (96)

    Най-напред следва да се припомни, че в съответствие с посоченото по-горе решение на Общия съд от 28 февруари 2002 г. оценката на въпросните мерки следва да се извърши на пазара на комисионерската дейност при износа на книги на френски език.

    (97)

    На първо място следва да се провери необходимостта от помощта.

    (98)

    Според френските органи мерките са били изготвени от Министерството на културата през 1980 г. в момент, когато някои участници в сектора (групата Hachette и Messageries du livre) са искали да се оттеглят от пазара на комисионерската дейност при износ. Според френските органи оспорваният механизъм е бил създаден за насърчаване на операторите да участват на пазара, така че всички поръчки за книги на френски език, заявени от търговци на книги, намиращи се в нефранкофонски зони, да бъдат изпълнявани. По този начин се е гарантирало, че книгите на френски език могат да достигнат до всички книжарници, включително и до най-малките в далечни страни, дори тези книжарници да са се нуждаели само от няколко книги, при това често публикувани от различни издатели.

    (99)

    От своя страна SIDE посочи, по-конкретно в мнението си, представено след решението за разширяване на процедурата, че въпросната мярка не е била необходима. Така, макар че действително някои участници са се оттеглили от комисионерската дейност през 1980 г., SIDE припомня, че то е било създадено точно по това време, за да участва на пазара. От друга страна SIDE оспорва факта, че CELF е извършвало специфична дейност за обработка на малки поръчки. SIDE разглежда по-специално предоставените от френските органи числови данни и счита, че по отношение на дела, оборота на всяко от предприятията, броя фактури и броя линии на поръчки данните за CELF и SIDE на практика доста си приличат. В по-общ план SIDE поставя под въпрос понятието „малки поръчки“, така както е дефинирано от френските органи. Според SIDE това понятие е произволно, тъй като разходите за обработката на една поръчка не зависят от нейната стойност, а от броя линии.

    (100)

    Комисията счита, че няма нужда от окончателно заключение по въпроса за необходимостта от помощта, тъй като условията за необходимост и пропорционалност са кумулативни и тъй като в съображение 121 ще се стигне до заключение, че не е доказано, че условието за пропорционалност е изпълнено.

    (101)

    На второ място, Комисията счита, че въздействието върху търговията в рамките на Европейския съюз и нарушаването на конкуренцията вследствие на мярката са твърде незначителни, като се имат предвид по-специално въпросните суми по мярката за помощ, твърде слабата заменяемост между книгите на френски език и тези на друг език, както и съществуващата значителна разлика между обема на износа на книгите на френски език за нефранкофонски страни от Франция, от една страна, и от Белгия и от Люксембург, от друга страна.

    (102)

    По-конкретно, по отношение на пазара на комисионерската дейност при износа на книги на френски език Комисията отбелязва, че в рамките на дейността им на комисионери при износа CELF и SIDE разпространяват книги в нефранкофонски страни и територии. Във франкофонските страни местният пазар е покрит от големите издатели посредством техните филиали или представители. Следователно комисионерската дейност при износа има твърде второстепенна роля на франкофонските пазари, които са основните пазари за книгите на френски език.

    (103)

    На националния пазар на комисионерската дейност при износа на книги на френски език присъстват неспециализирани комисионери като SIDE и CELF и, в по-малка степен, специализирани комисионери, които също извършват незначителни продажби пряко на крайни потребители и не са в състояние да се конкурират сериозно с двамата неспециализирани комисионери, както и известен брой книжарници, които изпълняват, дори и само в отделни случаи, поръчки за чуждестранни търговци на книги, както и електронни книжарници, чиято дейност обаче е била относително малка към момента на въпросните мерки.

    (104)

    Следователно на въпросния пазар именно жалбоподателят е бил основният оператор, засегнат от оспорваните мерки. От една страна, френските органи твърдят, че програмата във връзка с малките поръчки по принцип е била достъпна за всяко предприятие, което би поискало да участва в нея, ако то приема условията за предоставяне на помощите. Френските органи посочват, че отказът през 1991 г. от страна на Министерството на културата на участието на SIDE е бил обоснован от отказа на SIDE да изпълни задължението за прозрачност, необходимо за възползване от посочените помощи. От своя страна, SIDE посочи, че отказът от страна на френските органи е свързан с факта, че е частно предприятие, а не кооперативно сдружение на издатели. Освен това през 1996 г., след отмяната на решението на Комисията от 18 май 1993 г., Министерството на културата, в желанието си да приключи процедурата, припомни на SIDE, че схемата за помощ за малките поръчки по същността си не е специално предназначена за CELF. С писмо от 3 септември 1996 г. към SIDE беше отправена покана за разговор с цел да се провери дали то е в състояние да изпълни, при същите условия за прозрачност, същите услуги като предоставяните от CELF. По време на разговор, проведен на 26 септември 1996 г., ръководството на SIDE информира Министерството на културата, че отказва да се ползва от програма, чиято съвместимост с общностното право може да бъде поставена под въпрос от Комисията.

    (105)

    Във всеки случай елементите, посочени по-горе в съображение 101 и следващи, явно сочат, че въпросните мерки засягат условията на търговията и на конкуренцията в Европейския съюз в сравнително ограничена степен.

    (106)

    При все това, за да се определи дали мярката е пропорционална, също така е необходимо Комисията да сравни, на трето място, сумата на получените помощи с разходите, понесени от CELF за постигането на преследваната от френските органи цел.

    (107)

    За тази цел следва да бъдат припомнени отделните етапи от процеса на обработка на поръчките, с които различните страни са съгласни:

    а)

    приемане на заявка за поръчка от даден търговец на книги;

    б)

    завеждане на поръчката под съответен код;

    в)

    въвеждане на поръчката;

    г)

    изпращане на поръчката до издателя;

    д)

    приемане на книгите;

    е)

    определяне за всеки клиент на физическо пространство, „отделение“, в което се съхраняват поръчаните книги;

    ж)

    опаковане.

    (108)

    Според френските органи CELF понася определени разходи във връзка с обработката на „малките поръчки“. В действителност френските органи считат, че на пазара на комисионерската дейност при износа някои поръчки водят до допълнителни разходи, поради което изпълнението им не е рентабилно. Френските органи посочиха, че са приели праг от 500 FRF (76,22 ЕUR), за да бъде определена една поръчка като малка, както и че това е емпирично определен праг. Френските органи посочиха, че някои поръчки на стойност под 500 FRF могат да бъдат рентабилни, докато други на по-голяма стойност не са. Целта е била да се намери икономически приемлив метод, така че CELF да иска да приема малките поръчки въпреки недостатъчната им рентабилност.

    (109)

    Както бе посочила Комисията в решението си за разширяване на процедурата, в рамките на анализа на съвместимостта френските органи са тези, които следва да установят размера на разходите, действително понесени от CELF.

    (110)

    В тази връзка в решението си за разширяване на процедурата Комисията изиска от френските органи да ѝ предоставят някои данни с цел да прецени последиците от решението на Общия съд и за да може да се произнесе по пропорционалността на помощта. Комисията по-специално изиска да бъдат предоставени следните данни:

    достатъчна обосновка за причините, поради които данните за разходите по малките поръчки не са налични за отделните въпросни години, и достатъчно доказателство защо може да бъде приемливо екстраполиране единствено въз основа на данните за 1994 г.,

    данните, които дават възможност да се вземат предвид действителните разходи (а не само приблизителни оценки) за обработката на малките поръчки през 1994 г. (поне за някои категории разходи), и евентуална достатъчна обосновка за причините, поради които може да бъде приемлива приблизителна оценка на тези разходи въз основа на общите разходи, понесени от CELF,

    убедителни методи за разпределяне на разходи, които дават възможност за отнасяне на част от общите разходи към обработката на малките поръчки и които могат по-специално да бъдат приложени към всяка категория разходи през целия въпросен период,

    информация относно промените в дела на предадените по електронен път поръчки през въпросните години,

    разходите във връзка с малките поръчки в отсъствието на необосновани коефициенти за умножение,

    изчисляването на разходите, понесени от CELF за обработката на малките поръчки, без прилагане на коефициенти за умножение, както и при хипотезата на прилагане на коефициенти за умножение единствено към поръчки, които не са предадени по електронен път,

    становището на френските органи относно изчислението на Общия съд, според което при липсата на посочените коефициенти разходите по обработката на малките поръчки са щели да намалеят с над 635 000 FRF (96 805,13 EUR), дори ако не се вземат предвид категориите разходи, различни от тези, за които е бил приложен коефициент „три“. Следва да се припомни, че според изчислението на Общия съд оперативният резултат от дейността по обработка на малки поръчки е щял да надхвърля 600 000 FRF (91 469,41 EUR),

    становището на френските органи относно възможността за CELF да има разумна печалба.

    (111)

    По-специално, както вече беше посочено в решението на Комисията за разширяване на процедурата, при липсата на допълнително обяснение и актуализация на данните от страна на френските органи Комисията не е в състояние да използва отчетите за програмата за обработка на малки поръчки, които френските органи са предоставили за периода от 1994 до 2001 г. в писмото си от 17 януари 2003 г., нито обясненията във връзка с извършването на анализ на аналитичното счетоводство, предоставени в писмото от 5 март 1998 г.

    (112)

    Френските органи обаче не предоставиха подробните данни, изискани от Комисията в решението ѝ за разширяване на процедурата, а само препратиха, що се отнася до пропорционалността на помощта, към вече изпратените на 17 септември 2002 г., 17 януари 2003 г. и 11 март 2003 г. данни, които Комисията не можеше да използва предвид решението на Общия съд от 15 април 2008 г.

    (113)

    Поради това, с писмо от 8 октомври 2009 г., службите на Комисията напомниха на френските органи искането си за изпращане на данни по посочените точки, като посочиха, че ако не получат исканата информация в срок до десет работни дни, Комисията следва да вземе окончателно решение въз основа на информацията, с която разполага, в съответствие с член 13, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета, след като е издала разпореждане за предоставяне на информация съгласно член 10, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 659/1999.

    (114)

    С писмо от 21 октомври 2009 г. френските органи посочиха, че не разполагат с допълнителна информация, която да представят, и препратиха към мнението си от 9 юни 2009 г.

    (115)

    Поради това с решение от 20 ноември 2009 г. („решението за разпореждане“) Комисията реши да разпореди на Франция да представи исканата информация, тъй като въпреки неколкократните искания тази информация не бе предоставена.

    (116)

    С писмо от 2 декември 2009 г. френските органи посочиха, че не разполагат с допълнителна информация, която да предоставят на Комисията, и препратиха към мнението си, предоставено на 9 юни 2009 г.

    (117)

    В член 13 от Регламент (ЕО) № 659/1999 е предвидено, че „Разглеждането на възможна неправомерна помощ завършва с решение (…). Ако дадена държава-членка не се съобрази с разпореждане за информация, това решение се взема на базата на наличната информация.“

    (118)

    Както беше посочено по-горе, френските органи не предоставиха на Комисията данните, които тя неколкократно изиска, последно в решението ѝ за разпореждане от 20 ноември 2009 г.

    (119)

    Следователно, в съответствие с член 13 от Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета, Комисията приема своето решение въз основа на наличната информация, като напомня, че във всеки случай френските органи са тези, които следва да докажат съвместимостта на въпросната помощ с вътрешния пазар, а следователно и пропорционалността на тази помощ.

    (120)

    С оглед на решението на Общия съд от 15 април 2008 г. и въз основа на данните, с които Комисията разполага, основаването на екстраполиране на приблизително оценените разходи за обработката на малки поръчки за 1994 г. не изглежда възможно. Също така не изглежда възможно да се използват методи за разпределяне на необоснованите разходи и да се работи въз основа на данни, към които са приложени необосновани коефициенти за умножение, по-специално към предадените по електронен път поръчки. Предвид изчислението на разходите по обработката на малките поръчки, посочени в решението на Общия съд, и тъй като френските органи не предоставиха на Комисията данните, чрез които да бъдат разсеяни съмненията относно пропорционалността на помощта, изразени от Комисията в решението ѝ за разширяване на процедурата, не е установено, че дейността по обработката на малките поръчки поражда загуби.

    (121)

    Поради това според Комисията не е доказано, че платената между 1994 и 2001 г. помощ отговаря на критерия за пропорционалност.

    (122)

    Следователно тази помощ е несъвместима по смисъла на член 107, параграф 3, буква г) от ДФЕС.

    б)   Оценка на помощта в съответствие с член 107, параграф 3, буква в) от ДФЕС

    (123)

    Член 107, параграф 3, буква в) от ДФЕС (предишен член 87, параграф 3, буква в) от Договора за ЕО) гласи, че „За съвместими с вътрешния пазар могат да се приемат […] помощите, които имат за цел да улеснят развитието на някои икономически дейности или на някои икономически региони, доколкото тези помощи не засягат по неблагоприятен начин условията на търговия до степен, която противоречи на общия интерес.“

    (124)

    В съответствие с решението на Общия съд от 15 април 2008 г. дерогацията, предвидена в член 107, параграф 3, буква г) от ДФЕС (предишен член 87, параграф 3, буква г) от Договора за ЕО) не може да се приложи за помощите, платени на CELF от 1980 до 1993 г. Поради това следва да се определи дали дерогацията, предвидена в член 107, параграф 3, буква в) от ДФЕС (предишен член 87, параграф 3, буква в) от Договора за ЕО) би могла да се приложи за тях.

    (125)

    Същото следва да се извърши и по отношение на помощите, платени между 1994 и края на 2001 г., за които Комисията заключи по-горе в съображение 122, че дерогацията, предвидена в член 107, параграф 3, буква г) от ДФЕС (предишен член 87, параграф 3, буква г) от Договора за ЕО), не е приложима за тях.

    (126)

    За да се определи дали член 107, параграф 3, буква в) от ДФЕС би могъл да служи за база за съвместимост, Комисията следва да провери дали въпросните помощи действително имат цел от общ интерес и дали не засягат неблаприятно търговията до степен, противоречаща на общия интерес.

    (127)

    Комисията счита, че помощите действително имат цел от общ интерес, както бе установено по-рано. В тази връзка следва да се припомни, че въвеждането в Договора за Европейския съюз на дерогацията, предвидена в предишния член 87, параграф 3, буква г) от Договора за ЕО (понастоящем член 107, параграф 3, буква г) от ДФЕС), потвърждава политиката на Комисията, провеждана въз основа на предишния член 92, параграф 3, буква в) преди влизането в сила на Договора за Европейския съюз. Въз основа на този член в миналото Комисията е разрешавала помощи с културни цели. Тази практика е потвърдена от юрисдикциите на Европейския съюз например в посоченото по-горе решение на Общия съд от 18 септември 1995 г., в което Общият съд е счел, че Комисията може да приеме, въз основа на предишния член 92, параграф 3, буква в) от Договора за ЕО, решение в подкрепа на три схеми за помощ, управлявани от CELF (помощите за въздушен превоз на товари, програмите „Page à Page“ и „Programme Plus“).

    (128)

    Комисията обаче счита, че не е доказано, че помощите са пропорционални на заложената цел.

    (129)

    В решението си за разширяване на процедурата, както и по-късно в решението за разпореждане, Комисията поиска от френските органи да представят мнението си относно пропорционалността на помощите по смисъла на член 107, параграф 3, буква в) от ДФЕС.

    (130)

    Както беше посочено по-горе, френските органи не предоставиха на Комисията данните, последно изискани от нея в решението ѝ за разпореждане от 20 ноември 2009 г., които да докажат пропорционалността на платените след 1980 г. помощи.

    (131)

    Ето защо, в съответствие с член 13 от Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета, Комисията приема своето решение въз основа на наличната информация, като напомня, че във всеки случай френските органи са тези, които следва да докажат съвместимостта на въпросната помощ с вътрешния пазар и следователно пропорционалността на тази помощ.

    (132)

    Доводите, представени по-горе относно пропорционалността на помощта по смисъла на член 107, параграф 3, буква г) от ДФЕС, се прилагат в настоящия случай mutatis mutandis.

    (133)

    Поради това Комисията счита, че не е доказано, че платените помощи отговарят на критерия за пропорционалност.

    (134)

    В заключение Комисията счита, че въпросната мярка е несъвместима с вътрешния пазар на основание член 107, параграф 3, буква в) от ДФЕС.

    В.   Оценка на мярката по смисъла на член 106, параграф 2 от ДФЕС

    (135)

    Френските органи неколкократно заявиха, че на CELF е била възложена задача за обществена услуга и че оспорваните мерки би трябвало да бъдат оценявани по смисъла на разпоредбите на член 106, параграф 2 от ДФЕС (предишен член 86, параграф 2 от Договора за ЕО).

    (136)

    Този член гласи, че: „Предприятията, които са натоварени с функцията да оказват услуги от общ икономически интерес или които имат характер на фискален монопол, се подчиняват на разпоредбите, съдържащи се в Договорите, и в частност на правилата на конкуренцията, доколкото прилагането на тези правила не препятства юридически или фактически изпълнението на специфичните задачи, които са им възложени. Развитието на търговията не трябва да се засяга до степен, която би била в противоречие с интересите на Съюза.“

    (137)

    На първо място, следва да се отговори на въпроса дали в настоящия случай е налице услуга от общ икономически интерес. От съдебната практика на Съда на ЕС е видно, че с изключение на секторите, в които този въпрос се урежда с разпоредби на Европейския съюз, държавите-членки имат широко поле за собствена преценка относно естеството на услугите, които могат да бъдат определени като услуги от общ икономически интерес. Поради това задачата на Комисията е да следи тази собствена преценка да се упражнява, без да се допускат очевидни грешки при определяне на услугите от общ икономически интерес.

    (138)

    В настоящия случай френските органи неколкократно посочиха, че на CELF е била възложена специфична задача за обществена услуга с културен характер, изразяваща се в изпълнение на всяка поръчка за франкофонски книги, заявена от установени в чужбина търговци на книги, независимо от обема и характера на поръчката. Комисията счита, че тази задача наистина би могла да представлява услуга от общ икономически интерес.

    (139)

    На второ място, следва да се провери дали CELF действително е било натоварено с тази услуга от общ икономически интерес. В съответствие със съдебната практика на Европейския съюз държавата трябва да е натоварила съответните предприятия с управлението на въпросната услуга чрез един или няколко официални акта, чиято форма се определя от всяка държава-членка.

    (140)

    В настоящия случай френските органи представиха няколко споразумения, сключени между CELF и Министерството на културата, които според тях доказват, че CELF е било натоварено с управлението на въпросната услуга от общ икономически интерес. Според френските органи дирекция „Книгоиздателска и библиотечна дейност“ е сключвала ежегодни споразумения със CELF до 2001 г.

    (141)

    При все това, въпреки исканията на Комисията, включително в решението за разпореждане, френските органи не представиха копие от споразумения за обществена услуга за всяка от въпросните години.

    (142)

    Освен това в споразуменията, с които разполага Комисията, не е определен точният характер на задълженията за обществена услуга (в споразумението не е посочен размерът на стойността, при който поръчките се считат за „малки поръчки“). В резултат на това дори за тези години няма акт, в който да се посочват с достатъчна точност задълженията за обществена услуга, възложени на CELF.

    (143)

    Ето защо според Комисията не е доказано, че CELF действително е било натоварено с официален акт за всяка от въпросните години с управлението на въпросната обществена услуга.

    (144)

    Накрая, и без да е необходимо да се прави заключение относно условието за необходимост, тъй като условията са кумулативни, Комисията счита, че условието за пропорционалност също не е изпълнено.

    (145)

    В споразуменията, с които разполага Комисията, няма обяснение относно начина, по който е изчислен размерът на помощта. От друга страна, наложеното на CELF задължение да предоставя отчети за използване на субсидията не е придружено с точно определение на параметрите за изчисление и контрол върху разходите във връзка с дейността за обществената услуга, така че да може да се провери дали няма свръхкомпенсация. Освен това, въпреки че в споразуменията наистина е било предвидено при неизползване на една част от субсидията тя да бъде прехвърлена от една година към друга, те не съдържат никакво уточнение за функционирането на този механизъм, който впрочем не изглежда да е бил приложен. Накрая, в по-общ план и както е посочено в анализа на критерия за пропорционалност по смисъла на член 107, параграф 3 от ДФЕС, френските органи не предоставиха данни, които да докажат пропорционалността на помощите с оглед на различни точки от решението на Общия съд.

    (146)

    Следователно френските органи не са предоставили на Комисията данни, последно изискани от нея в решението ѝ за разпореждане от 20 ноември 2009 г., които да доказват пропорционалността на помощите по смисъла на член 106, параграф 2 от ДФЕС.

    (147)

    Ето защо, в съответствие с член 13 от Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета, Комисията приема своето решение въз основа на наличната информация, като напомня, че във всеки случай френските органи са тези, които следва да докажат съвместимостта на въпросната помощ с вътрешния пазар, а следователно и пропорционалността на тази помощ.

    (148)

    Поради това, въз основа на същите причини като посочените в анализа на пропорционалността на помощта по смисъла на член 107, параграф 3, буква г) от ДФЕС, Комисията счита, че не е доказано, че платените помощи отговарят на критерия за пропорционалност.

    (149)

    Следователно Комисията счита, че условията за прилагане на член 106, параграф 2 от ДФЕС не са изпълнени.

    (150)

    В заключение Комисията счита, че механизмът за помощ, наречена програма „Малки поръчки“, приведен в действие от Франция в полза на CELF между 1980 г. и края на 2001 г., представлява помощ, която е несъвместима с вътрешния пазар.

    5.   ДАВНОСТЕН СРОК, ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ОБСТОЯТЕЛСТВО, ОПРАВДАНИ ПРАВНИ ОЧАКВАНИЯ, ПРИНЦИП НА ПРАВНА СИГУРНОСТ, ПРИНЦИП НА ПРОПОРЦИОНАЛНОСТ

    (151)

    В случай на неправомерна и несъвместима държавна помощ Комисията по принцип следва да разпореди на съответната държавна-членка да предприеме всички необходими мерки, за да възстанови помощта от нейния получател. В член 14 от Регламент (ЕО) № 659/1999 е предвидено, че: „Когато са взети отрицателни решения в случаи с неправомерна помощ, Комисията решава съответната държава-членка да вземе всички необходими мерки за възстановяване на помощта от получателя.“

    (152)

    Независимо от това Комисията трябва да вземе предвид следните елементи.

    (153)

    На първо място, в член 15 от Регламент (ЕО) № 659/1999 е предвидено, че правомощията на Комисията за възстановяване на помощ са предмет на давностен срок от десет години. Давностният срок започва да тече в деня, в който неправомерната помощ е предоставена на получателя и всяко действие, предприето от Комисията или от дадена държава-членка, която действа по искане на Комисията, по отношение на неправомерната помощ, прекъсва давностния срок.

    (154)

    Както вече беше посочено в решението ѝ за разширяване на процедурата, без да е получила коментари по тази точка от страна на заинтересованите страни, Комисията счита, че посоченото в предходното съображение правило за давност е приложимо в настоящия случай. В решението си от 5 октомври 2006 г. по дело Transalpine  (21) Съдът на ЕС счете, че доколкото Регламент (ЕО) № 659/1999 съдържа правила от процедурен характер, те се прилагат за всички административни процедури в областта на държавните помощи, които Комисията разглежда към момента на влизане в сила на Регламент (ЕО) № 659/1999, т.е. 16 април 1999 г. Настоящото дело се вписва в рамките на официалната процедура по разследване, открита на 30 юни 1996 г.

    (155)

    В настоящия случай, тъй като помощите са плащани ежегодно от 1980 г., а Комисията е изискала информация от френските органи през април 1992 г., платените на CELF помощи през 1980 и 1981 г. очевидно не могат да бъдат възстановени предвид изтичането на давностния срок.

    (156)

    На второ място, Комисията не изисква възстановяването на помощта, ако това води до противоречие с общ принцип от правото на Европейския съюз. Съгласно съдебната практика на Европейския съюз Комисията е длъжна да вземе предвид изключителните обстоятелства, които оправдават нейното решение да не разпореди възстановяване на неправомерно предоставените помощи, когато това възстановяване е в противоречие с общ принцип от правото на Европейския съюз.

    (157)

    В този контекст, в решението си за разширяване на процедурата, Комисията прикани френските органи, получателя на помощта и всяка друга заинтересована страна да представят мнението си относно прилагането в настоящия случай на принципа за оправдани правни очаквания, принципа на правната сигурност или на всеки друг принцип, който би могъл да накара Комисията да не изисква възстановяването на помощта.

    (158)

    Комисията отбелязва, че в мнението си френските органи счетоха, че са налице изключителни обстоятелства, които дават възможност за ограничаване на задължението за връщане на помощите. SIDE обаче бе на мнение, че няма такива изключителни обстоятелства.

    (159)

    В тази връзка Комисията припомня, че в рамките на преюдициалните запитвания, отправени към Съда на ЕС по посоченото по-горе дело CELF, запитващата юрисдикция попита по същество дали приемането на три последователни решения, с които помощта е обявена за съвместима с вътрешния пазар, впоследствие отменени от общностния съд, само по себе си може да представлява изключително обстоятелство, което да оправдае ограничаване на задължението на получателя да върне помощта.

    (160)

    В посоченото по-горе решение от 11 март 2010 г. Съдът на ЕС най-напред препрати към решението си от 12 февруари 2008 г., където в точка 65 и следващи посочва, че след отмяната на положително решение на Комисията получателят на неправомерно предоставените помощи може да се позове на изключителни обстоятелства, които са могли да създадат у него оправдани правни очаквания относно правомерния характер на помощите, и следователно да се противопостави на тяхното възстановяване (22).

    (161)

    При все това Съдът на ЕС също така посочи, че оправдани правни очаквания у получателя на помощта не могат да се породят от положително решение на Комисията, от една страна, когато това решение е оспорено в надлежния срок и впоследствие е отменено от общностния съд, и от друга страна, докато срокът за обжалване не е изтекъл или, в случай на жалба за отмяна, докато общностният съд не се е произнесъл с окончателно решение (23).

    (162)

    В настоящия случай в решението си от 11 март 2010 г. Съдът на ЕС посочи, че отмяната на третото положително решение на Комисията с решението на Общия съд от 15 април 2008 г. само по себе си не може да породи оправдани правни очаквания и не може да представлява изключително обстоятелство (24).

    (163)

    Съдът на ЕС добави, че рядко срещаният факт на последователна отмяна на три решения разкрива a priori трудността на делото, като съвсем не поражда оправдани правни очаквания, а по-скоро може да подсили съмненията на получателя относно съвместимостта на спорната помощ. Той приема, че наличието на три последователни жалби, вследствие на които се достига до отмяната на трите акта, се среща много рядко, но счита, че такива обстоятелства са част от нормалната дейност на съдебната система, предоставяща възможност на правните субекти, които считат, че понасят последиците от неправомерността на дадена помощ, да предявят жалба за отмяна на последователните решения, които тези субекти разглеждат като причина за създалото се положение.

    (164)

    Освен това в настоящия случай Съдът счете, че не може да се приеме наличие на изключително обстоятелство и с оглед на принципа на правна сигурност (25). В действителност до приемането от Комисията на решение за одобряване и до изтичането на срока за обжалване на такова решение получателят не може да бъде сигурен относно правомерността на помощта, поради което не може да се прави позоваване нито на принципа на оправданите правни очаквания, нито на принципа на правната сигурност.

    (165)

    Освен това, както Съдът посочи в решението си от 11 март 2010 г. (26), в настоящия случай наличието на изключително обстоятелство не може да се приеме и с оглед на принципа на пропорционалност. Всъщност премахването на неправомерна помощ посредством възстановяване е логичната последица от установяването на нейната неправомерност, поради което връщането на тази помощ с цел възстановяване на предишното положение по принцип не може да се приеме за мярка, несъразмерна с целите на разпоредбите на Договора в областта на държавните помощи.

    (166)

    Поради това Съдът стигна до заключение, че приемането от Комисията на три последователни решения за обявяване на дадена помощ за съвместима, които впоследствие общностният съд отмени, само по себе си не представлява изключително обстоятелство, което може да обоснове ограничаване на задължението на получателя да върне тази неправомерна и несъвместима помощ.

    (167)

    Следователно, предвид горепосоченото и при липсата на всякакъв друг елемент, който може да представлява изключително обстоятелство, Комисията счита, че в настоящия случай не е налице изключително обстоятелство, което може да ограничи задължението на CELF да върне въпросните помощи (освен за сумите, платени през 1980 и 1981 г., както бе обяснено по-горе).

    6.   ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ

    (168)

    В съответствие с член 14 от Регламент (ЕО) № 659/1999 френските органи следва да изискат от CELF да възстанови помощите, платени в рамките на програмата „Малки поръчки“ от 1982 до 2001 г.

    (169)

    В съответствие с посоченото в таблицата (27) общата сума на помощта, която следва да бъде възстановена от CELF, получена между 1982 и 2001 г., възлиза на 4 631 401 EUR плюс лихвите.

    (170)

    В съответствие с член 14, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 659/1999 помощта, която трябва да бъде възстановена, включва лихвата, дължима от датата, на която неправомерната помощ е била на разположение на получателя, до датата на действителното ѝ възстановяване.

    (171)

    При все това от решението на Съда на ЕС от 12 октомври 2000 г. по дело Magefesa  (28) е видно, че когато едно предприятие е в несъстоятелност и това е предвидено в националното законодателство, лихвите, дължими след обявяване на предприятието в несъстоятелност, начислени върху сумата на помощите, неправомерно получени преди обявяването в несъстоятелност, не са дължими.

    (172)

    В тази връзка следва да се отбележи, че в отговора си от 27 януари 2010 г. френските органи информираха Комисията за състоянието, в което понастоящем се намира CELF.

    (173)

    Предвид своето финансово състояние от 25 февруари 2009 г. CELF е в процедура за оздравяване. Назначен е синдик.

    (174)

    В рамките на спора относно държавните помощи френската държава предяви следните вземания: 11 885 785,02 ЕUR (за плащане на лихвите в съответствие с посоченото по-горе решение на Държавния съвет от 19 декември 2008 г.) и 4 814 339,9 ЕUR (за евентуално възстановяване на сумата на помощта, получена през периода 1980—2001 г.).

    (175)

    Френските органи посочиха, че от състоянието на вземанията е видно, че от обявен общ пасив в размер на 21 254 232,29 ЕUR оспорваните вземания възлизат на 17 045 039,50 ЕUR.

    (176)

    След като установи, че оздравяването очевидно е невъзможно, синдикът поиска процедурата за оздравяване да бъде преобразувана в съдебна ликвидация именно поради вземанията, предявени от държавата.

    (177)

    След като с решение от 9 септември 2009 г. бе прието за установено, че наличието на пасив изключва възможността за приемане на план за оздравяване, Търговският съд на Париж постанови съдебна ликвидация на CELF и назначи ликвидатор. Този съд определи двегодишен срок за приключване на съдебната ликвидация. Френските органи посочиха, че висящи и/или предстоящи спорове все пак биха могли да оправдаят отлагането на датата за приключване на съдебната ликвидация.

    (178)

    Френските органи посочиха, че всички служители на CELF са освободени, а отделът за ликвидация е разпуснат на 31 декември 2009 г. Единствените операции в момента имат за цел възстановяване на вземания, дължими от клиенти.

    (179)

    В писмо, изпратено по електронен път на 9 март 2010 г., френските органи посочиха, че по време на въпросната процедура за ликвидация на CELF са спазени обичайните правила на процедурата по ликвидация на предприятия.

    (180)

    Съгласно сведенията, предадени на Комисията от френските органи, понастоящем CELF не извършва никаква икономическа дейност.

    (181)

    Поради това, предвид текущата процедура по ликвидация на CELF, френските органи следва по-специално да гарантират, в рамките на задължението им за възстановяване на несъвместимата помощ, спазването на приложимата съдебна практика в случай на ликвидация на предприятието получател (29). Това по-специално предполага активите на CELF да бъдат продадени на пазарна цена, държавата да впише в пасива на предприятието в ликвидация вземанията си, свързани с възстановяването на неправомерната и несъвместима помощ, и да отстоява в пълна степен своите права на кредитор на всички етапи от процедурата до приключване на ликвидацията.

    (182)

    Що се отнася до изчисляването на лихвите, следва да се отбележи, че във френското право в член L 622-28 от Търговския кодекс е предвидено, че „решението за откриване [на процедурата за оздравяване] определя размера на законовите и обичайните лихви, както и всички лихви за просрочване и надбавки“.

    (183)

    Поради това в настоящото дело за платените на CELF суми се начислява лихва от датата на тяхното предоставяне до 25 февруари 2009 г., датата на решението на Търговския съд на Париж за откриване на процедурата за оздравяване, по-късно преобразувана в съдебна ликвидация с решение от 9 септември 2009 г.

    7.   ЗАКЛЮЧЕНИЕ

    (184)

    Комисията констатира, че Франция неправомерно е привела в действие помощ в полза на CELF в нарушение на член 108, параграф 3 от ДФЕС.

    (185)

    Тази помощ е несъвместима с вътрешния пазар и следва да бъде възстановена от френските органи с изключение на сумите, платени през 1980 и 1981 г., поради давност.

    (186)

    Френските органи следва да възстановят от CELF сума в размер на 4 631 401 EUR, плюс лихвите за всяка от помощите, платени на годишна база от 1982 г. насам. Сумите, които следва да се възстановят, включват лихви от датата, на която са били предоставени на получателя, до 25 февруари 2009 г., датата на решението на Търговския съд на Париж за откриване на процедурата за оздравяване,

    ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

    Член 1

    Държавната помощ, отпусната неправомерно от Франция в нарушение на член 108, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз в полза на Coopérative d’exportation du livre français (CELF), е несъвместима с вътрешния пазар.

    Член 2

    1.   Франция трябва да пристъпи към възстановяване от страна на CELF на сума в размер на 4 631 401 EUR, която съответства на сумите, получени от CELF между 1982 и 2001 г. в рамките на посочената в член 1 помощ.

    2.   Сумите, които следва да се възстановят, включват лихви от датата, на която са били, предоставени на получателя, до 25 февруари 2009 г., датата на решението на Търговския съд на Париж за откриване на процедурата по оздравяване.

    3.   Лихвата се изчислява с натрупване в съответствие с глава V от Регламент (ЕО) № 794/2004.

    Член 3

    1.   Възстановяването на помощта, посочено в член 2, е незабавно и ефективно.

    2.   Франция гарантира прилагането на настоящото решение в срок четири месеца от датата на уведомяване за него.

    Член 4

    1.   В срок два месеца от уведомяването за настоящото решение Франция предоставя следната информация:

    а)

    общата сума (главница и лихви) за възстановяване от получателя;

    б)

    подробно описание на вече предприетите и планираните мерки за изпълнение на настоящото решение;

    в)

    документите, доказващи, че на получателя е наредено да възстанови помощта.

    2.   Франция информира Комисията за напредъка по националните мерки, предприети за изпълнение на настоящото решение, до пълното възстановяване на помощта, посочено в член 2. При поискване от страна на Комисията Франция предоставя незабавно информация за вече предприетите и планираните мерки за изпълнение на настоящото решение. Франция предоставя и подробна информация относно сумите на помощта и лихвите, които вече са възстановени от получателя.

    Член 5

    Адресат на настоящото решение е Франция.

    Съставено в Брюксел на 14 декември 2010 година.

    За Комисията

    Joaquín ALMUNIA

    Заместник-председател


    (1)  Считано от 1 декември 2009 г., членове 86, 87 и 88 от Договора за ЕО станаха съответно член 106, 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз („ДФЕС“). И в трите случая разпоредбите по същество са същите. За целите на настоящото решение позоваванията на членове 106, 107 и 108 от ДФЕС следва да се разбират като позовавания съответно на членове 86, 87 и 88 от Договора за ЕО, когато е уместно.

    (2)  ОВ C 366, 5.12.1996 г., стр. 7; ОВ C 142, 23.6.2009 г., стр. 6.

    (3)  Решение T-348/04, Société internationale de diffusion et d’édition (SIDE)/Комисията (2008 г.), Сборник, стр. II-625.

    (4)  ОВ L 85, 2.4.2005 г., стр. 27.

    (5)  Coopérative d’exportation du livre français извършва дейност под търговското наименование „Centre d’exportation du livre français“ (CELF).

    (6)  Решение NN 127/92 „Помощи за износителите на френски книги“ (ОВ C 174, 25.6.1993 г., стр. 6).

    (7)  Решение T-49/93, Société internationale de diffusion et d’édition (SIDE)/Комисията (1995 г.), Сборник, стр. II-2501.

    (8)  Преименувана по-късно на програма „A l’Est de l’Europe“.

    (9)  ОВ L 44, 18.2.1999 г., стр. 37.

    (10)  Решение T-155/98, Société internationale de diffusion et d’édition (SIDE)/Комисията (2002 г.), Сборник, стр. II-1179.

    (11)  Решение C-332/98, Франция / Комисията, Помощ за Coopérative d’exportation du livre français (2000 г.), Сборник, стр. I–4833.

    (12)  ОВ C 142, 23.6.2009 г., стр. 6.

    (13)  ОВ L 83, 27.3.1999 г., стр. 1.

    (14)  Според Държавния съвет Апелативният административен съд е могъл законно да се позове на това, че не е било установено, че размерът на помощите не превишава разходите, които произтичат от задълженията за обществена услуга, наложени на CELF, и на това, че не е било извършено предварително и прозрачно определяне на основните принципи на компенсацията.

    (15)  Решение C-199/06, Centre d’exportation du livre français (CELF), Ministre de la Culture et de la Communication/Société internationale de diffusion et d’édition (SIDE) (2008 г.),Сборник I-00469.

    (16)  ОВ L 140, 30.4.2004 г., стр. 1.

    (17)  Решение на Съда на ЕС от 11 март 2010 г., C-1/09, CELF, Ministre de la Culture / SIDE.

    (18)  В решението си от 15 април 2008 г. Общият съд не отмени първо и второ изречение от член 1 от решението на Комисията от 20 април 2004 г., според които „Помощта в полза на Coopérative d’exportation du livre français (CELF) за обработката на малките поръчки на книги на френски език, приведена в действие от Франция между 1980 и 2001 г., представлява помощ по член 87, параграф 1 [ЕО]. Тъй като Франция не е уведомила Комисията за тази помощ, преди да я приведе в изпълнение, то същата е била незаконно отпусната.“

    (19)  Например в решението си от 19 декември 2008 г. Държавният съвет счете, че „средствата относно квалифицирането като държавна помощ на платените на CELF суми и задължението да се изпрати уведомление в този смисъл трябва да бъдат отхвърлени“. В решението си от 29 март 2006 г., преди да се произнесе по същество, Държавният съвет по-специално счете, че „Апелативният административен съд не е изопачил документите по случая, нито е квалифицирал неточно фактите, които е трябвало да бъдат оценени, като е счел, че разглежданите помощи не са имали чисто компенсаторен характер по отношение на задължения за обществена услуга и представляват държавна помощ, която подлежи на задължение за изпращане на предварително уведомление до Комисията“.

    (20)  Решение C-280/00, Altmark Trans и Regierungspräsidium Magdeburg / Nahverkehrsgesellschaft Altmark, (2003 г.), Сборник, стр. I-7747.

    (21)  Решение C-368/04, Transalpine Ölleitung in Österreich (2006 г.), Сборник, I-09957, точка 34.

    (22)  Точка 42 и следващи.

    (23)  Точки 66—68.

    (24)  Точка 50 и следващи.

    (25)  Точка 53.

    (26)  Точка 54.

    (27)  Вж. таблицата, представена в съображение 60 от настоящото решение.

    (28)  Решение C-480/98, Комисията / Испания („Magefesa“) (2000 г.), Сборник, I-08717.

    (29)  Вж. точка 63 и следващи от известието на Комисията „Към ефективно прилагане на решенията на Комисията, разпореждащи на държавите-членки да възстановят неправомерна и несъвместима държавна помощ“ (ОВ C 272, 15.11.2007 г., стр. 4).


    24.3.2011   

    BG

    Официален вестник на Европейския съюз

    L 78/55


    РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА

    от 23 март 2011 година

    за прилагане на Директива 2002/55/ЕО на Съвета по отношение на условията, при които може да бъде разрешено пускането на пазара на малки опаковки със смески от стандартни семена от различни сортове на един и същ вид

    (нотифицирано под номер C(2011) 1760)

    (текст от значение за ЕИП)

    (2011/180/ЕС)

    ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

    като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

    като взе предвид Директива 2002/55/ЕО на Съвета от 13 юни 2002 г. относно търговията със семена от зеленчукови култури (1), и по-специално член 26, параграф 3 от нея,

    като има предвид, че:

    (1)

    Някои държави-членки информираха Комисията, че има търсене на пазара на малки опаковки със смески от стандартни семена от различни сортове на един и същ вид. Поради това е необходимо да се определят подробни изисквания по отношение на тези малки опаковки.

    (2)

    Като се вземе предвид искането на съответните държави-членки, настоящото решение трябва да обхваща всички видове, които попадат в обхвата на Директива 2002/55/ЕО. Максималният размер на тези малки опаковки трябва да бъде записан като максимално нетно тегло на семената, съдържащи се в тях, и съгласно определението в член 2, параграф 1, буква ж) от Директива 2002/55/ЕО.

    (3)

    Трябва да се определят подробни правила за етикетирането на тези малки опаковки, за да се гарантират проследимостта и адекватната информация за потребителите.

    (4)

    В срок до края на 2012 г. държавите-членки трябва да докладват на Комисията за прилагането на настоящото решение с цел да се даде възможност на Комисията да оцени ефективността на настоящото решение и да установи евентуални проблеми, за които може да са необходими допълнителни мерки.

    (5)

    Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по семена и посадъчен материал за земеделие, градинарство и горско стопанство,

    ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

    Член 1

    Държавите-членки могат да разрешават на съответните свои производители да пускат на пазара малки опаковки със смески от стандартни семена от видовете, изброени в член 2, параграф 1, буква б) от Директива 2002/55/ЕО. Тези малки опаковки могат да съдържат само различни сортове на един и същ вид.

    Член 2

    Малките опаковки, посочени в член 1, могат да съдържат семена с нетно тегло, което не надвишава определеното в член 2, параграф 1, буква ж) от Директива 2002/55/ЕО.

    Член 3

    Държавите-членки гарантират, че малките опаковки, посочени в член 1, са снабдени с етикет на доставчика или имат отпечатан надпис или щемпел.

    Този етикет или надпис, или щемпел съдържа следната информация:

    а)

    думите: „правила и стандарти на ЕС“;

    б)

    име и адрес на лицето, което отговаря за поставянето на етикета, или негов идентификационен знак;

    в)

    годината на запечатване, записана като: „запечатано на … (година)“ или годината на последното вземане на проби за целите на последното тестване на кълняемостта, записана като: „проба, взета на….(година)“; може да бъде добавено указанието „да се използва преди … (дата)“;

    г)

    думите „смеска от сортове на … (наименование на вида)“;

    д)

    наименованието на сортовете;

    е)

    съотношението на сортовете, записано като нетно тегло или брой на семената;

    ж)

    референтният номер на партидата, даден от лицето, отговарящо за поставянето на етикетите;

    з)

    нетно или брутно тегло или брой на семената;

    и)

    когато е посочено теглото и са използвани гранулирани пестициди, дражиращи субстанции или други твърди добавки, се посочва естеството на химическото третиране или на добавката и приблизителното съотношение между теглото на капсулите с чистите семена и общото тегло.

    Член 4

    Държавите-членки докладват на Комисията за прилагането на настоящото решение в срок до 31 декември 2012 г.

    Член 5

    Адресати на настоящото решение са държавите-членки.

    Съставено в Брюксел на 23 март 2011 година.

    За Комисията

    John DALLI

    Член на Комисията


    (1)  ОВ L 193, 20.7.2002 г., стр. 33.


    III Други актове

    ЕВРОПЕЙСКО ИКОНОМИЧЕСКО ПРОСТРАНСТВО

    24.3.2011   

    BG

    Официален вестник на Европейския съюз

    L 78/57


    РЕШЕНИЕ НА ПОСТОЯННИЯ КОМИТЕТ НА ДЪРЖАВИТЕ ОТ ЕАСТ

    № 5/2010/SC

    от 9 декември 2010 година

    за изменение на Решение на Постоянния комитет № 4/2004/SC за установяване на Комитет за финансовия механизъм

    ПОСТОЯННИЯТ КОМИТЕТ НА ДЪРЖАВИТЕ ОТ ЕАСТ,

    като взе предвид Споразумението за Европейското икономическо пространство, изменено с Протокола за адаптиране на Споразумението за Европейското икономическо пространство, наричано по-долу „Споразумението за ЕИП“,

    като взе предвид Споразумението между Европейския съюз, Исландия, Княжество Лихтенщайн и Кралство Норвегия за финансов механизъм на ЕИП за периода 2009—2014 г.,

    като взе предвид протокол 38б от финансовия механизъм на ЕИП, включен в Споразумението за ЕИП чрез гореспоменатото Споразумение между Европейския съюз, Исландия, Княжество Лихтенщайн и Кралство Норвегия за финансов механизъм на ЕИП за периода 2009—2014 г.,

    като взе предвид Споразумението между Кралство Норвегия и Европейския съюз относно норвежки финансов механизъм за периода 2009—2014 г.,

    като взе предвид Решение на Постоянният комитет на държавите от ЕАСТ № 4/2004/SC от 3 юни 2004 г. за създаване на Комитет за финансовия механизъм (1),

    като взе предвид Решение на Постоянният комитет на държавите от ЕАСТ № 1/2010/SC от 28 януари 2010 г. за създаване на Временен комитет за финансовия механизъм (2),

    РЕШИ:

    Член 1

    В член 1 от Решение № 4/2004/SC второто изречение от параграф 1 се заменя със следния текст:

    „Комитетът управлява финансовия механизъм на ЕИП за периода 2004—2009 г. и финансовия механизъм на ЕИП за периода 2009—2014 г.“

    Член 2

    Настоящото решение влиза в сила в деня на влизане в сила или в деня на временното прилагане на правния акт, установяващ финансовият механизъм на ЕИП за периода 2009—2014 г.

    Член 3

    Настоящото решение се публикува в раздела за ЕИП и в притурката за ЕИП към Официален вестник на Европейския съюз.

    Съставено в Брюксел на 9 декември 2010 година.

    За Постоянния комитет

    Председател

    Stefán Haukur JÓHANNESSON

    Генерален секретар

    Kåre BRYN


    (1)  ОВ L 52, 23.2.2006 г., стр. 54.

    (2)  ОВ L 53, 4.3.2010 г., стр. 19.


    24.3.2011   

    BG

    Официален вестник на Европейския съюз

    L 78/58


    РЕШЕНИЕ НА ПОСТОЯННИЯ КОМИТЕТ НА ДЪРЖАВИТЕ ОТ ЕАСТ

    № 6/2010/SC

    от 9 декември 2010 година

    Разширяване на задачите на Службата за финансовия механизъм на ЕИП и за норвежкия финансов механизъм

    ПОСТОЯННИЯТ КОМИТЕТ НА ДЪРЖАВИТЕ ОТ ЕАСТ,

    като взе предвид Споразумението за Европейското икономическо пространство, адаптирано с Протокола за адаптиране на Споразумението за Европейското икономическо пространство, наричано по-долу „Споразумението за ЕИП“,

    като взе предвид Решение на Постоянният комитет на държавите от ЕАСТ № 1/2004/ SC от 5 февруари 2004 г. за създаване на Служба за финансовия механизъм на ЕИП и за норвежкия финансов механизъм,

    като взе предвид Споразумението между Европейския съюз, Исландия, Княжество Лихтенщайн и Кралство Норвегия за финансов механизъм на ЕИП за периода 2009—2014 г.,

    като взе предвид протокол 38б относно Финансовия механизъм на ЕИП, включен в Споразумението за ЕИП чрез гореспоменатото Споразумение между Европейския съюз, Исландия, Княжество Лихтенщайн и Кралство Норвегия за финансов механизъм на ЕИП за периода 2009—2014 г.,

    като взе предвид Споразумението между Кралство Норвегия и Европейския съюз относно норвежкия финансов механизъм за периода 2009—2014 г.;

    като припомня, че с член 1, параграф 1 от Решение на Постоянния комитет на държавите от ЕАСТ № 1/2004/ SC на Службата за финансовия механизъм на ЕИП и за норвежкия финансов механизъм се дава само мандат за управление на финансовите механизми за периода 2004—2009 г.,

    като отчита необходимостта от секретариат, който да управлява финансовия механизъм на ЕИП и норвежкия финансов механизъм за периода 2009—2014 г.,

    РЕШИ:

    Член 1

    1.   Службата за финансовия механизъм на ЕИП и за норвежкия финансов механизъм, създадена с Решение № 1/2004/ SC, допълнително се натоварва със задачата да изпълнява функциите на секретариат, който да подпомага управлението на финансови механизъм на ЕИП за периода 2009—2014 г. и на норвежкия финансов механизъм за периода 2009—2014 г.

    2.   Относно финансовия механизъм на ЕИП за периода 2009—2014 г. Службата докладва на Комитета за финансовия механизъм на ЕИП.

    3.   Относно норвежкия финансов механизъм за периода 2009—2014 г. Службата докладва на норвежкото Министерство на външните работи.

    Член 2

    Настоящото решение влиза в сила в деня на влизането в сила или в деня на предварително прилагане на правният акт за установяване на Финансовия механизъм на ЕИП за периода 2009—2014 г.

    Член 3

    Настоящото решение се публикува в раздела за ЕИП и в притурката за ЕИП към Официален вестник на Европейския съюз.

    Съставено в Брюксел на 9 декември 2010 година.

    За Постоянния комитет

    Председател

    Stefán Haukur JÓHANNESSON

    Генерален секретар

    Kåre BRYN


    IV Актове, приети преди 1 декември 2009 г. по силата на Договора за ЕО, Договора за ЕС и Договора за Евратом

    24.3.2011   

    BG

    Официален вестник на Европейския съюз

    L 78/59


    РЕШЕНИЕ НА НАДЗОРНИЯ ОРГАН НА ЕАСТ

    № 290/09/COL

    от 1 юли 2009 година

    относно предоставената държавна помощ в сектора за обучение на пилоти за авиокомпании в област Troms

    (Норвегия)

    НАДЗОРНИЯТ ОРГАН НА ЕАСТ (1),

    КАТО ВЗЕ ПРЕДВИД Споразумението за Европейското икономическо пространство (2), и по-специално членове 61—63 и протокол 26 към него,

    КАТО ВЗЕ ПРЕДВИД Споразумението на държавите от ЕАСТ за създаване на надзорен орган и съд (3), и по-специално член 24 от него,

    КАТО ВЗЕ ПРЕДВИД член 1, параграф 2 от част I и член 7, параграф 2, член 7, параграф 5, член 13 и член 14 от част II на протокол 3 към Споразумението за надзор и съд,

    КАТО ВЗЕ ПРЕДВИД Насоките на Органа за прилагането и тълкуването на членове 61 и 62 от Споразумението за ЕИП (4), и по-специално главите за компенсиране за обществена услуга и за държавни гаранции,

    КАТО ВЗЕ ПРЕДВИД Решение № 195/04/COL на Органа от 14 юли 2004 г. за прилагане на разпоредбите, предвидени в член 27 от част II на протокол 3 към Споразумението за надзор и съд (5),

    КАТО ВЗЕ ПРЕДВИД Решение № 389/06/COL на Органа от 13 декември 2006 г. да открие процедурата, предвидена в член 1, параграф 2 от част I на протокол 3 към Споразумението за надзор и съд (6),

    СЛЕД КАТО ПРИКАНИ заинтересованите страни да представят своите коментари (7) и като взе предвид получените коментари,

    като има предвид, че:

    I.   ФАКТИ

    1.   Процедура

    С писмо от 17 март 2006 г. дружеството North European Aviation Resources AS (наричано по-нататък „NEAR“ или „жалбоподателят“) подаде жалба срещу отпускането на помощ на Норвежкия колеж по авиация (наричан по-нататък „NAC“) посредством преразгледания национален бюджет. Писмото беше получено и регистрирано от Органа на 20 март 2006 г. (Док. № 366921). С писмо от 25 август 2006 г., получено и регистрирано от Органа на 28 август (Док. № 385471), NEAR подаде допълнение към жалбата си относно различни парични суми, отпуснати на NAC от област Troms и община Målselv.

    С писма от 11 април 2006 г. (Док. № 369763) и 7 септември 2006 г. (Док. № 385794) Органът уведоми норвежките органи за жалбата и допълнението към нея и ги прикани да ги коментират.

    След като разгледа коментарите, Органът уведоми норвежките органи с писмо от 13 декември 2006 г. (Док. № 401508), че е взел решение да открие процедурата, посочена в член 1, параграф 2 от част I на протокол 3 към Споразумението за надзор и съд по отношение на помощта, отпусната в сектора за обучение на пилоти за авиокомпании в област Troms. (8) Правителството на Норвегия беше приканено да представи коментари относно решението. С писмо от 15 февруари 2007 г., получено и регистрирано от Органа на 19 февруари 2007 г. (Док. № 410248), норвежките органи представиха своите коментари.

    Решение № 389/06/COL за откриване на официална процедура по разследване беше публикувано в Официален вестник на Европейския съюз и в Притурката за ЕИП към него. Органът прикани заинтересованите страни да представят своите коментари. (9)

    Органът получи две групи коментари от заинтересованите страни. С писмо от 10 октомври 2007 г. (Док. № 446322) Органът препрати коментарите до норвежките органи и им даде възможност да вземат отношение. С писмо от 13 ноември 2007 г. (Док. № 451773) норвежките органи представиха коментари.

    2.   Описание на предложената мярка

    2.1.   Разглеждани мерки

    а)   Безвъзмездна финансова помощ, отпусната на NAC

    Според норвежкото правителство, парламентът е отпуснал безвъзмездна финансова помощ в размер на 4,5 млн. NOK за „обучение на пилоти за авиокомпании в Tromsø/Bardufoss“ през юни 2005 г. Министерството на образованието и научните изследвания е отпуснало тази безвъзмездна финансова помощ пряко на NAC на 8 юли 2005 г.

    Допълнителни 4,4 млн. NOK са били включени в държавния бюджет за 2006 г. и предложени отново в проектобюджета за 2007 г. Според норвежкото правителство обаче парламентът е бил уведомен за жалбата и допълнително отпуснатите суми за NAC са били спрени в очакване на решаването на въпроса.

    б)   Финансиране на проекти за Norsk Luftfartshøgskole

    Област Troms потвърди, че с решение от 6 юли 2006 г. е отпусната безвъзмездна помощ за финансиране на проекти в размер на 1,9 млн. NOK на Norsk Luftfartshøgskole (NLH), организация, която норвежките органи описват като фондация с нетърговска цел, основана, за да подпомага обучението на пилоти в северната част на Норвегия.

    в)   Заем за NAC от област Troms и последвалото му опрощаване

    Според област Troms, тя е отпуснала заем от 400 000 NOK на NAC през 1999 г. в съответствие с регионалната схема за заеми, за която Органът е получил уведомление и я е разрешил. Предвидено е първоначалният заем да се погасява при преобладаващите лихвени проценти след първоначален тригодишен период. След удължаването на периода за погасяване област Troms е опростила заема с решение от 6 юли 2006 г., при условие че всички други кредитори участват в изчистването на задълженията на NAC.

    г)   Гаранция по заема

    Област Troms потвърди, че е предоставила гаранция за 500 000 NOK от дълга на NAC за периода от 1 септември 2002 г. до 1 септември 2012 г., без да иска от NAC да плаща гаранционна премия.

    д)   Заем за NLH от община Målselv

    Община Målselv заяви, че с решение от 19 юли 2006 г. е отпуснала на NAC подчинен заем в размер на 1,3 млн. NOK при годишен лихвен процент 8,5 %, като пълният размер плюс лихвата са дължими не по-късно от края на 2007 г. С решение от 24 април 2008 г. община Målselv е удължила крайния срок за погасяване до 31 декември 2008 г. След това норвежките органи са потвърдили, че заемът е в полза на и е изплатен на NLH.

    2.2.   Цел на разглежданите мерки

    а)   Безвъзмездна финансова помощ

    Според норвежкото правителство през последните години намалява както капацитетът на военновъздушните сили за обучение на пилоти за служба извън въоръжените сили, така и финансовата помощ за обучение на пилоти за авиокомпании, предоставяна от авикомпанията SAS. Оспорваното финансиране може да бъде разглеждано като последица от тези промени. Безвъзмездната помощ може да бъде използвана само за да гарантира продължаването на съществуващото обучение на пилоти за авиокомпанииите от NAC, като целта е да се запази съществуващият капацитет за обучение на пилоти за авиокомпании в Норвегия и да се избегне криза при наемането на пилоти.

    б)   Финансиране на проекти за NLH

    Според област Troms, финансирането на проекти цели да гарантира, че съществуващата авиационна компетентност в областта се развива и укрепва.

    в)   Заем за NAC от област Troms и последвалото му опрощаване

    Според област Troms, финансовото състояние на NAC е наложило удължаването на крайния срок за погасяване на заема и в крайна сметка — пълното му опрощаване.

    г)   Гаранция по заема

    Гаранцията е била изискана от собствениците на NAC пропорционално на притежавания от тях дял и във връзка със заем за финансиране на полетен симулатор.

    д)   Заем на NLH от община Målselv

    Няма определени цели.

    2.3.   Национално правно основание за мярката за помощ

    Пряката безвъзмездна помощ, възлизаща на 4,4 млн. NOK, е предвидена в контекста на преразгледания национален бюджет за 2005 г. (Kap. 281, post 1). Този бюджетен ред включва също така 574 000 NOK за други цели, които не са свързани с разглежданите мерки.

    Другите мерки са вследствие от решението на областния съвет на Troms или на изпълнителния комитет на община Målselv.

    2.4.   Получатели

    NAC е дружество с ограничена отговорност, регистрирано в Норвегия през 1993 г. Притежавано е от SAS (60 %), Norsk Luftfartshøgskole (29 %) и други по-дребни акционери. През ноември 2006 г. NLH увеличава дяловото си участие в NAC на 95,65 %. Останалите 4,35 % от акциите са собственост на Hurtigruten AS.

    Беше установено, че NAC — единствената организация, която провежда обучение на пилоти за авиокомпании в региона на Tromsø/Bardufoss, е единственият възможен бенефициер на отпуснатата от парламента безвъзмездна помощ.

    NAC е също така и конкретният бенефициер на (впоследствие опростения) заем и на гаранцията по заема от област Troms. Финансирането на проекта е осигурено от област Troms за Norsk Luftfartshøgskole, както и заемът от община Målselv.

    Norsk Luftfartshøgskole е фондация, регистрирана в Норвегия през 1997 г. Нейните учредителни членове са Troms fylkeskommune, Летателната академия на SAS и общините Bardu и Målselv. Тази фондация с нестопанска цел е регистрирана с предмет на дейност наемането на собственост и като нейни цели са посочени улесняване на провеждането на обучение в северната част на Норвегия на пилоти за авиокомпании чрез разработване, стартиране и координиране на оферти за обучение и осигуряване на необходимите помещения.

    3.   Решението за откриване на официална процедура по разследване

    В решението за откриване на официална процедура по разследване Органът стигна до предварителното заключение, че наличието на държавна помощ не може да бъде изключено и че, въз основа на наличната информация, съществуват съмнения относно съвместимостта на тази помощ с функционирането на Споразумението за ЕИП.

    4.   Коментари на норвежките органи относно решението

    Норвежките органи представиха коментар, че оспорваното финансиране не представлява държавна помощ, тъй като предлаганото от NAC обучение не е икономическа дейност и поради това не подлежи на оценяване съгласно член 61 от Споразумението за ЕИП. Норвежките органи също така твърдят, че дори ако дейността попада в обхвата на тази разпоредба, оспорваното финансиране би било компенсиране за предоставянето на услуга от общ икономически интерес по смисъла на член 59, параграф 2 от Споразумението за ЕИП.

    Норвежките органи твърдят също, че обучението, дори когато не попада в обхвата на националната образователна система, може да бъде разглеждано като дейност, която няма икономически характер. Съдържанието и стандартът на предлагания от NAC курс на обучение са определени в публичен акт — норвежкия Закон за въздухоплаването. Освен това в момента се разглежда възможността обучението на пилоти да се интегрира в националната образователна система. Норвежките органи виждат потенциален проблем с наемането при настоящата тенденция тежестта на разходите за обучение да се прехвърля върху обучаващите се (традиционно разходите се поделят между авиокомпаниите и обучаващите се). Разходите за предлагане на такова обучение са високи и въпреки че обучението се осигурява от частни оператори, то изглежда не включва печеливша икономическа дейност. (10) Поради това норвежките органи са на мнение, че в съответствие със съдебната практика на Съда на Европейските общности, чрез оспорваното финансиране държавата просто изпълнява своите задължения към населението си в областта на образованието.

    В алтернативния случай норвежките органи са на мнение, че спорното финансиране, когато се разглежда в контекста на член 59, параграф 2 от Споразумението за ЕИП, е законно. Те подчертават правомощията, дадени на държавата при определяне какво представлява „услуга от общ икономически интерес“ и са на мнение, че тази концепция е приложима за обучението на пилоти, предоставяно от NAC. В това отношение те подчертават, че предлаганото от NAC специфично обучение, което е единствената интегрирана програма за пилоти за авиокомпании, при която обучението се провежда в Норвегия, допринася съществено за наемането на пилоти за обслужване на норвежкия пазар. Поради това помощта за обучение на пилоти в NAC е въпрос на националната образователна политика, пряко свързана с дългосрочната полза за обществото и няма дискриминационно действие, тъй като в Норвегия няма други доставчици на интегрирано обучение.

    Норвежките органи са на мнение, че първото условие в член 59, параграф 2 от Споразумението за ЕИП, това относно възлагането е изпълнено посредством специално отпуснатите средства от бюджета „за обучение на пилоти за авиокомпаниите в област Troms/Bardufoss“ заедно с норвежкия Закон за въздухоплаването. Норвежките органи са на мнение, че второто условие включва проверка за „явна грешка“ за разлика от „основателна връзка между целта и използваните средства“. Те са на мнение, че дерогацията се прилага, ако е необходимо, за да се позволи на предприятието да изпълнява задачите си при приемливи финансови условия. (11) Норвежките органи изключват възможността за свръхкомпенсиране, като посочват, че предоставянето на 4,5 млн. NOK покрива само 20 % от разходите на програмата за пилоти за авиокомпании.

    Норвежките органи подчертават, че изискването в член 59, параграф 2 от Споразумението за ЕИП, търговията да не бъде засегната „по начин, който противоречи на интересите на договарящите се страни“ не е толкова строго, колкото критерият за въздействие върху търговията при установяването на наличието на помощ съгласно член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП. Те цитират балансиращото действие, посочено от Съда в своята съдебна практика (12), и считат, че доказването по този въпрос е задължение на Органа. (13)

    Област Troms е на мнение, че обезпечаването на подходящо обучение на пилоти за авиокомпании е жизненоважна задача от национално значение. Областта разглежда както своето пряко (гаранцията по заема и опрощаването на заема), така и непряко участие (като собственик на NLH) във финансовото преструктуриране на NAC като обичайна пазарна практика и подчертава, че нейният принос се основава на условието в преструктурирането на задължението да участват други кредитори. (14)

    Област Troms обясни, че гаранцията обезпечава заем за финансиране на полетен симулатор. От крайните собственици на NAC е изискано да осигурят гаранция по заема, за да се избегне предварително плащане. Гаранцията от страна на област Troms представлява 12,27 % от размера на заема. Област Troms подчертава, че естеството на връзката между NAC и областта е „дружество майка — дъщерно предприятие“. Областта също така твърди, че всяка премия, при условие че е била изискана, не е надвишавала прага за помощ de minimis.

    Община Målselv подчертава, че финансовите затруднения на NAC по времето, когато е отпуснат заемът, са били разглеждани като временни и като заинтересована страна общината е взела участие в продължаващия процес по рефинансиране. Общината е на мнение, че след като рисковете са били адекватно и обективно оценени по времето, когато е взето решението за отпускане на заем, Органът трябва да се въздържи от преразглеждане на нивото на определения лихвен процент, освен ако изглежда, че не е имало обективни bona fide основания да се очаква основателно, че частен инвеститор е щял да отпусне заем при обстоятелствата по случая.

    5.   Коментари, представени от заинтересованите трети страни

    С писмо от 3 май 2007 г., получено и регистрирано от Органа на същия ден (Док. № 420011) Rørosfly AS представи коментари относно решението за откриване на официална процедура по разследване. Те подкрепят жалбата и подчертават конкурентното предимство, до което води публичната помощ само за едно летателно училище.

    С писмо от 4 май 2007 г., получено и регистрирано от Органа на същия ден (Док. № 420422), жалбоподателят представи коментари относно решението за откриване на официална процедура по разследване. Като предварителна забележка, жалбоподателят опровергава направеното от норвежките органи описание на системата за обучение на пилоти и твърди, че както той, така и NAC имат един и същ лиценз (издаден от норвежкия орган за гражданско въздухоплаване) и предлагат интегрирано обучение в Норвегия за транспортни пилоти. (15)

    По отношение на твърдението, че NAC не извършва икономическа дейност, жалбоподателят припомня обхвата на термина „предприятие“, като предполага, че проверката е дали субектът извършва дейност от икономическо естество и включва предлагането на стоки или услуги на пазара, които биха могли, поне по принцип, да бъдат извършвани от частно предприятие с цел реализиране на печалби. (16) Според жалбоподателя, NAC извършва типична търговска дейност с явна икономическа цел. В подкрепа на това становище жалбоподателят се позовава на обширната рекламна дейност на NAC като характеристика на участници на пазара. NEAR освен това се позовава на увеличението на собствения си прием на курсисти след обявяването в несъстоятелност на NAC като пример за конкурентните отношения между различните летателни училища.

    По отношение на прилагането на член 59, параграф 2 от Споразумението за ЕИП, жалбоподателят отправя запитване относно точното съдържание на услугите от общ икономически интерес, на което се позовават норвежките органи. Всички летателни училища в Норвегия трябва да спазват едни и същи национални и международни правила. Следователно дейностите на NAC като цяло не могат да бъдат разглеждани като услуги от общ икономически интерес; NAC трябва да предоставя нещо „допълнително“ в сравнение с останалите училища. Жалбоподателят посочва предоставянето на пълен курс на обучение в Норвегия като единственият възможен „допълнителен“ елемент, предлаган от NAC. И все пак, въпреки че характеристиката на услугите от общ икономически интерес е, че те няма да бъдат предоставяни без публична намеса, NEAR предлага интегрирано обучение на пилоти с подготовка изключително в Норвегия (на по-ниска цена от предлаганото от NAC). Поради това жалбоподателят заключава, че класифицирането на въпросната услуга като услуга от общ икономически интерес представлява явна грешка. Във всеки случай, жалбоподателят твърди, че условията, предвидени в член 59, параграф 2 от Споразумението за ЕИП, не са изпълнени. Жалбоподателят оспорва твърдението на норвежките органи, че възлагането с официален акт е извършено чрез норвежкия Закон за въздухоплаването и с отделянето на средства от бюджета. Освен това, по отношение на Насоките за държавна помощ относно компенсирането за обществена услуга, нито точното естество на услугите от общ икономически интерес, нито параметрите за изчисляване, контрол и преразглеждане на компенсирането са определени в официален документ. В това отношение жалбоподателят отбелязва, че норвежките органи не са документирали разходите, свързани с услуги от общ икономически интерес (т.е. разходите, свързани с потенциално „задължение“ за провеждане на всички летателни занятия в Норвегия). В действителност, жалбоподателят е на мнение, че NEAR може да предложи същото обучение на по-ниска цена (17).

    Накрая, жалбоподателят представи коментари относно „принципа за пазарния инвеститор“. Посочено е, че NAC изпитва финансово затруднение, поне откакто SAS решава да оттегли помощта си през 2005 г. и че по време на „инвестициите“ норвежките органи не са имали основание да очакват разумна възвръщаемост на инвестирания капитал. По отношение на факта, че органите са притежавали дял от NAC, жалбоподателят се позовава на съдебната практика на Съда на Европейските общности и е на мнение, че в противоречие с тази съдебна практика „инвестициите“ не са направени по абстрактни, а по настъпили социални, регионални и секторни съображения. По-конкретно, жалбоподателят е на мнение, че Norsk Luftfartshøgskole трябва да се разглежда като предприятие по смисъла на член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП и че безвъзмездната финансова помощ от 1,9 млн. NOK за този субект представлява икономическо предимство, което заплашва да наруши конкуренцията. Освен това, с оглед на факта, че фондацията е с нестопанска цел, за инвестициите едва ли може да се твърди, че са в съответствие с принципа за пазарния инвеститор. Жалбоподателят потвърждава гореизложените възгледи и заключава, че на Norsk Luftfartshøgskole не е възложено задължение за обществена услуга съгласно член 59, параграф 2 от Споразумението за ЕИП, нито пък отпуснатата безвъзмездна помощ има връзка с разходите за предполагаеми услуги от общ икономически интерес.

    Жалбоподателят също така установява от коментарите на норвежките органи по решението за откриване на официална процедура по разследване още два потенциални елемента на помощ: NLH са освободили NAC от задълженията му за плащане на наем във връзка с общежитията за курсистите за определен период от време и са намалили нивото на дължимите плащания за наемането на хангара и административните помещения. Жалбоподателят счита, че тези действия не биха могли да бъдат предприети в съответствие с принципа за пазарния инвеститор и поради това представляват държавна помощ от NLH за NAC.

    По отношение на опрощаването на заема (18) жалбоподателят е на мнение, че не е достатъчно да се докаже, че частни инвеститори също са опростили заем и поддържа твърдението си, че опрощаването на заема е представлява държавна помощ, което не е в съответствие с принципа за пазарния инвеститор. По-специално, жалбоподателят отбелязва, че областта не е предоставила доказателства, които документират план за преструктуриране, който би довел до адекватна възвръщаемост на инвестициите.

    По отношение на гаранцията по заема жалбоподателят оспорва твърдението на норвежките органи, че дружествата майки обикновено не начисляват гаранционна премия върху заемите на дъщерните предприятия и се позовава на раздели 3—8 и 3—9 от норвежкия Закон за дружествата с ограничена отговорност в подкрепа на становището си, че е вярно обратното.

    И накрая, по отношение на лихвения процент от 8,5 %, начисляван върху заема от община Målselv, жалбоподателят потвърждава съображенията, които са в основата на принципа за пазарния инвеститор и заключава, че като се има предвид финансовото състояние на NAC, лихвеният процент не отразява свързания със заема риск и следва да бъде класифициран като безвъзмездна финансова помощ/субсидия, която частен инвеститор не би направил.

    6.   Коментари на норвежките органи относно тези мнения

    Норвежките органи отговориха на представените от Rørosfly и жалбоподателя коментари, като подчертаха, на първо място, че NAC вече не съществува като правен субект и, на второ място, че след като NEAR не насърчава активно курсистите да преминат пълния курс на обучение в Норвегия, помощта за NAC е била приета за най-добрия начин да се допринесе за средата на авиационното обучение в Норвегия.

    II.   ОЦЕНКА

    1.   Обхват на настоящото решение

    В своите коментари относно решението за откриване на официална процедура по разследване норвежките органи описват отношенията между NLH и NAC и посочват, че с оглед на финансовите затруднения, които последните са изпитвали, NLH временно са преустановили задълженията за плащане на наем във връзка с общежитията, които дават под наем на NAC и са намалили дължимите плащания за наем на хангар и административни помещения.

    Жалбоподателят подчертава това действие като представляващо още два примера за помощ за NAC, въпреки че органите поддържат становището, че това действие е било нормално при тези обстоятелства. Тези мерки не са част от решението за откриване на официална процедура по разследване.

    Освен това, с оглед на предоставената от норвежките органи информация относно получателя на заема от община Målselv, тази мярка вече не отговаря на описанието в решението за откриване на официална процедура по разследване. Норвежките органи също така потвърдиха, че този заем и финансирането за проекти, определени за NLH от област Troms, са били прехвърлени на NAC „за услуги, необходими за изпълнението на проект за развитие“. Това прехвърляне на финансови средства също не е посочено в решението за откриване на официална процедура по разследване.

    Във връзка с промяната на получателя на заема от община Målselv, Органът счита, че оспорваната мярка — средства от общината при преференциален лихвен процент, може да бъде определена с мярката, описана в решението за откриване на официална процедура по разследване и поради това ще направи оценка на тази мярка във връзка с новия бенефициер вместо с NAC. Относно останалите повдигнати въпроси обаче за Органа не изглежда ясно, че не могат да възникнат съмнения по отношение на съответствието на тези различни мерки с правилата за държавна помощ. Следователно за тези мерки не могат да се направят заключения и те няма да бъдат разглеждани допълнително в настоящото решение. Поради това обхватът на настоящото решение включва само мерките, описани в I-2.1 от буква а) до буква д) по-горе.

    2.   Наличие на държавна помощ по смисъла на член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП

    Член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП предвижда:

    „Освен изключенията, предвидени в настоящото споразумение, за несъвместими с функционирането му се считат помощите, отпускани от държавите-членки на ЕО, от страните от ЕАСТ или отпускани чрез държавни ресурси, под каквато и да е форма, доколкото те засягат търговията между договарящите се страни, които нарушават или заплашват да нарушат конкуренцията, като подпомагат някои предприятия или производства.“

    Преди тези критерии да бъдат разгледани по реда им, следва да се посочи естеството на дейността, извършвана от NAC, а именно предоставянето на обучение на пилоти за авиокомпании.

    Изглежда че съществува конкурентен пазар за предоставянето на такива услуги, разходите за които не са незначителни. Фактът, че услугата има образователен аспект, сам по себе си не променя икономическото естество на дейността. Точно обратното, съдебната практика, на която се позовава норвежкото правителство изглежда е в подкрепа на мнението, че докато курсовете, предоставяни съгласно националната образователна система не представляват услуги по смисъла на член 50 от Договора за ЕО (19), курсовете, които са финансирани основно с частни средства, по-специално от курсистите или техните родители, попадат в приложното поле на този член. (20) Освен това, този аргумент, който е свързан с понятието „услуга“ по смисъла на член 49 от Договора за ЕО и член 36 от Споразумението за ЕИП, може да бъде транспониран в полето за държавна помощ и въпросът дали една дейност е икономическа по същността си и следователно е извършвана от предприятие по смисъла на член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП. (21) Не се твърди, нито пък информацията по досието подкрепя заключението, че курсът на обучение в NAC не се финансира основно с частни средства. Поради това Органът заключава, че обучението на пилоти за авиокомпании, предоставяно от NAC преди да изпадне в несъстоятелност, представлява икономическа дейност и че NAC представлява предприятие за целите на член 61 от Споразумението за ЕИП.

    2.1.   Наличие на държавни ресурси

    Държавната помощ трябва да бъде отпусната от държавата или посредством държавни ресурси.

    Оспорваното финансиране се състои от пряка безвъзмездна помощ, отпусната в контекста на преразгледания национален бюджет или от отпуснати парични средства, или от предимства, предоставени от местните органи. Поради това е очевидно, че цялото оспорвано финансиране е отпуснато от държавата или посредством държавни ресурси.

    2.2.   Облагодетелстване на дадени предприятия или на производството на дадени стоки

    На първо място, мерките за помощ трябва да предоставят на получателите предимства, които ги освобождават от разходи, които обикновено се поемат от техния бюджет. Въпреки това само прехвърляния на ресурси, които облагодетелстват предприятия, следва да бъдат оценявани съгласно член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП. Поради това, преди да се пристъпи към специфичните разглеждани мерки, най-напред трябва да се провери дали получателите на финансирането представляват предприятия по смисъла на тази разпоредба.

    Както беше отбелязано по-горе, NAC очевидно е предприятие и фактът, че изпълнява образователна функция, в настоящия случай не променя това заключение.

    Изглежда обаче NLH не извършва никаква форма на икономическа дейност във връзка с която да получава финансиране. Съгласно установената съдебна практика, дейността по предлагане на стоки и услуги на даден пазар е отличителната черта на дадена икономическа дейност. (22) На Органа не е представена информация, която да показва, че улесняването на обучение на пилоти за авиокомпании в северната част на Норвегия може да бъде определено по този начин. Действително, отново в съответствие с установената съдебна практика, само услуги, които обикновено се предоставят срещу възнаграждение, следва да се считат за услуги по смисъла на Споразумението за ЕИП. (23) На NLH не само че не се заплаща за това което прави, но и средствата, които изразходва в съответствие с целта си за улесняване на дейността по обучение на пилоти за авиокомпании в северната част на Норвегия е по-сходно със социалните цели, установени от Съда на ЕАСТ по делото Private Barnehagers, по което беше постановено решение, че Норвегия не е целяла да извършва доходоносна дейност, а е изпълнявала задълженията си към населението в социалната, културната и образователната сфера. (24) Действително, отпуснатото от област Troms финансиране на NLH наподобява по-скоро вътрешно прехвърляне на ресурси, чрез които се заделят финансови средства с цел да се използват за насърчаване на обучението на пилоти за авиокомпании в географски район, за който областта отговаря, а не за плащане за извършени услуги. По-нататъшното отпускане на тези средства за предприятия като NAC, които извършват икономическа дейност по предоставянето на обучение на пилоти за авиокомпании, може наистина да представлява държавна помощ, но както беше отбелязано по-горе в II-1, това не попада в обхвата на настоящото решение. По отношение на първоначалните отпускания на средства за NLH, Органът заключава, че поне по времето, когато тези отпускания са осъществени, самото NLH не би могло да се счита за получател на помощ, и двете мерки, по които NLH е било получател не е необходимо да бъдат оценявани повече. Поради това Органът ще разгледа само наличието на предимство във връзка с мерките, по които NAC е бил бенефициер, а именно:

    пряка безвъзмездна помощ от 4,5 млн. NOK от държавния бюджет;

    заем от област Troms и последвалото му опрощаване

    гаранциия по заема, предоставена от област Troms, без плащане на премия.

    Една пряка безвъзмездна помощ, насочена към облекчаване на оперативни разходи, очевидно изпълнява това условие.

    Според норвежките органи заемът от област Troms е отпуснат съгласно регионалната схема за заеми, за която Органът е получил уведомление и я е одобрил през 1999 г. Опрощаването на заема също намалява финансовата тежест, която в противен случай би понесъл получателят. Не може да се каже обаче, по смисъла на член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП, че бенефициерът би получил предимство, ако това действие се регулира от нормалните пазарни принципи. Според предоставената от норвежките органи информация, в края на 2005 г. следните правни субекти са били дългосрочни необезпечени кредитори на NAC: Sparebanken Finans Nord-Norge AS (2 877 000 NOK), област Troms (400 000 NOK), Indre Troms Samvirkelag BA (200 000 NOK) и Eriksen Eiendom (200 000 NOK). Норвежките органи потвърдиха, че последните два субекта, които следва да бъдат считани за частни инвеститори, са одобрили опрощаване на заемите, които са отпуснали на NAC, докато Sparebanken Finans Nord-Norge са предоставили отлагане на вноските за втората половина на 2006 г., но без освобождаване от плащането на лихвите. Следователно, въпреки че публичните органи трябва да се стремят към събирането на задължения от длъжниците си също като частните кредитори, Органът счита, че след като частните участници на пазара също са опростили неизплатени заеми на NAC, същото действие от страна на област Troms не представлява държавна помощ.

    Раздел 2.1 от Насоките за държавната помощ за държавните гаранции гласи, че държавните гаранции представляват полза за заемополучателя и изразходване на държавни ресурси, когато в замяна на гаранциите не се плаща премия. Поради това изглежда че гаранцията, отпусната на NAC от област Troms, предоставя предимство на NAC, като по този начин облагодетелства това предприятие по смисъла на член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП.

    На второ място, мярката за помощ трябва да бъде избирателна, като облагодетелства „някои предприятия или производството на някои стоки“. Разглежданите мерки са насочени конкретно към NAC и поради това явно са избирателни.

    2.3.   Нарушаване на конкуренцията и въздействие върху търговията между договарящите се страни

    За да представляват държавна помощ, мерките трябва да нарушават конкуренцията и да оказват въздействие върху търговията между договарящите се страни. Въз основа на това, че NAC е в пряка конкуренция с други институции в северната част на Норвегия и в Европа, в които се предлага обучение на пилоти за авиокомпании съгласно общоприети европейски правила (лиценз за летателен екипаж на Обединените авиационни власти, или JAA-FCL), изглежда че финансирането укрепва позицията на получателя и по този начин има потенциал да наруши конкуренцията между отделните училища и да окаже въздействие върху търговията между държавите, в които са установени.

    2.4.   Заключение

    Въз основа на горепосочените съображения, Органът стига до заключението, че следните мерки не представляват държавна помощ по смисъла на член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП.

    финансирането на проекти на NLH от област Troms (I-2.1, буква б) по-горе);

    опрощаването на заем от област Troms в полза на NAC (I-2.1, буква в) по-горе); и

    заемът за NLH от община Målselv (I-2.1, буква д) по-горе),

    и че следните мерки, отпуснати в полза на NAC, представляват държавна помощ по смисъла на член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП:

    пряката безвъзмездна помощ от 4,5 млн. NOK от държавния бюджет (I-2.1, буква а) по-горе); и

    гаранцията по заема, предоставена от област Troms без плащане на премия (I-2.1, буква г) по-горе).

    3.   Процедурни изисквания

    Съгласно член 1, параграф 3 от част I на протокол 3 към Споразумението за надзор и съд, „Надзорният орган на ЕАСТ следва да бъде информиран в разумен срок, който да му даде възможност да представи своето становище по отношение на всякакви планове за предоставянето или изменението на помощта (…). Заинтересованата държава-членка не може да започне прилагането на предложените мерки, докато тази процедура не доведе до постановяването на окончателно решение.“

    Норвежките органи не са отправили уведомление до Органа за описаните по-горе мерки за помощ. Поради това Органът стига до заключението, че във връзка с мерките определени като държавна помощ (а именно описаните пряка безвъзмездна помощ и гаранция по заема, съответно в I-2.1, буква а) и буква г) по-горе) норвежките органи не са спазили своите задължения съгласно член 1, параграф 3 от част I на протокол 3 към Споразумението за надзор и съд. Следователно отпуснатата помощ представлява „незаконна помощ“ по смисъла на член 1, буква е) от част II на протокол 3 към Споразумението за надзор и съд.

    4.   Съвместимост на помощта

    4.1.   Оценка съгласно член 61 от Споразумението за ЕИП

    Нито една от ситуациите, описани в член 61, параграф 2 от Споразумението за ЕИП не може да бъде приложена за настоящия случай.

    Въпросният регион не попада в приложното поле на член 61, параграф 3, буква а) от Споразумението за ЕИП и член 61, параграф 3, буква б) не се прилага към настоящия случай.

    Оспорваното финансиране не изглежда да насърчава пряко хоризонтални цели на Общността по смисъла на член 61, параграф 3, буква б), като научни изследвания и развитие, заетост, околна среда и др. Действително, норвежките органи не са се позовали на тази дерогация. Поради това Органът счита, че оспорваното финансиране не може да бъде счетено за съвместимо с функционирането на Споразумението за ЕИП по смисъла на този параграф.

    4.2.   Оценка съгласно член 59, параграф 2 от Споразумението за ЕИП

    Съгласно член 59, параграф 2 от Споразумението за ЕИП: „спрямо предприятия, които са натоварени с управлението на услуги от обществен икономически интерес … се прилагат правилата на настоящото споразумение, по-специално правилата относно конкуренцията, доколкото прилагането на тези правила не води до правен или фактически провал на изпълнението на специалната функция, която им е възложена. Развитието на търговията не трябва да бъде засягано по начин, който противоречи на интересите на договарящите се страни“.

    Прилагането на тази разпоредба е развито в Насоките за държавна помощ относно компенсирането за обществени услуги, параграф 25, който гласи, че Насоките следва да се прилагат за оценката на помощ, за която не е подадено уведомление, която е отпусната след приемането на тези Насоки. Във всички останали случаи се прилагат разпоредбите в сила по времето, когато е отпусната помощта. Двете разглеждани мерки са с дата, по-ранна от приемането на Насоките (20 декември 2005 г.).

    Преди въвеждането на тогавашната глава 18C от Насоките за държавна помощ (понастоящем наричана просто Глава за компенсирането за обществени услуги), не са съществували правила относно компенсирането за обществени услуги. Въпреки това Органът счита, че е уместно да основе оценката си за по-ранни мерки на Съобщението на Комисията относно услуги от общ икономически интерес в Европа, (25) тълкувано заедно със съдебната практика на Съда, извършенa преди отпускането на помощта.

    Освен това, Органът счита, че съдържанието на глава 18C от Насоките за държавна помощ не променя фундаментално базата за оценка, а просто пояснява какво се изисква, за да бъдат изпълнени различните критерии, посочени в член 59, параграф 2 от Споразумението за ЕИП.

    Съвместимостта на двете разглеждани мерки поради това ще бъде оценена въз основа на следните (кумулативни) принципи, като се отчете надлежно времето, когато са взети мерките и се вземе предвид фактът, че член 59, параграф 2 от Споразумението за ЕИП представлява дерогация и като такъв трябва да се тълкува ограничено:

    въпросната услуга трябва да бъде „услуга от общ икономически интерес“ и трябва ясно да бъде определена като такава;

    предоставянето на тази услуга трябва официално да бъде възложено на въпросното предприятие;

    прилагането на правилата за конкуренцията би нарушило изпълнението на конкретните задачи, възложени на въпросното предприятие; и

    развитието на търговията не трябва да бъде засегнато до степен, противоречаща на интересите на договарящите се страни.

    Държавите от ЕАСТ разполагат с широка свобода при определянето на нивото на услуги от общ икономически интерес и могат, когато е необходимо, да налагат задължения за обществена услуга, за да гарантират това ниво. Определението на съответната държава какво разбира под услуга от общ икономически интерес подлежи единствено на контрол за явна грешка. Във всички случаи обаче, за да се приложи дерогацията в член 59, параграф 2 от Споразумението за ЕИП, задачата за обществената услуга трябва да бъде ясно определена.

    В тази връзка от съдебната практика следва, че концепцията за „услуга от общ икономически интерес“ обхваща услуги, които демонстрират специални характеристики в сравнение с икономическия интерес от обща икономическа дейност. (26) Такава специална характеристика може да бъде фактът, че публичните органи считат, че е необходимо услугата да бъде предоставяна, дори ако е възможно пазарът да не предлага достатъчен стимул за това. (27) По този начин, когато определени услуги се считат за услуги от общ икономически интерес и пазарните механизми не водят до задоволително предоставяне на тези услуги, съответната държава може да определи специфични задължения за обществени услуги, за да обезпечи нивото на предоставяната услуга.

    Във връзка с пряката безвъзмездна помощ от 4,5 млн. NOK Органът отбелязва, че съответната позиция в държавния бюджет за 2005 г. отпуска финансиране за „обучение на пилоти за авиокомпании в региона на Tromsø/Bardufoss“. Органът е на мнение, че това не може да представлява ясно определение за задача за обществена услуга. Освен това, дори ако се твърди, че специалната характеристика е фактът, че целият курс на обучение се провежда в Норвегия и че това е елементът от „общ икономически интерес“ на услугат, Органът отбелязва, че нищо в бюджета или друг документ, представен на Органа, не обвързва безвъзмездната помощ с това условие.

    Поради това Органът е на мнение, че в настоящия случай определението за услуга от общ икономически интерес е явна грешка. Следователно условието за прилагане на член 59, параграф 2 от Споразумението за ЕИП (т.е. че дадено предприятие извършва услуга от общ икономически интерес) не е изпълнено в разглеждания случай.

    И накрая, във връзка с мярката, посочена в I-2.1, буква г) по-горе, Органът е на мнение, че гаранция за даден размер на задължение, общо определено, не може да се счита, че осигурява изпълнението на специфична задача от общ икономически интерес и поради това мярката да не следва да бъде оценявана съгласно член 59, параграф 2 от Споразумението за ЕИП.

    Дори да се приеме, че въпросната услуга е била определена правилно, за да се приложи изключението в член 59, параграф 2 от Споразумението за ЕИП, задачата за обществена услуга трябва да бъде специално възложена чрез акт на публичните органи. Органът отбелязва, че и двете разглеждани мерки изглежда дават финансово предимство на NAC, без да му възлагат задача за обществена услуга в замяна на финансирането. По отношение на твърдението на норвежките органи, основано на практиката на Комисията, Органът е на мнение, че от решенията на този орган не произтича, че единствено получаването на финансиране от държавата е равностойно на възлагане, когато не е предоставено описание на задачата за обществената услуга или на условията, съгласно които трябва да бъде дадена гаранцията. (28) В това отношение Органът отново се позовава на факта, че ако специалната характеристика на обучението, предоставяно в NAC е фактът, че целия курс на обучение се провежда в Норвегия и че това е елементът от „общ икономически интерес“ на услугата, нищо в бюджета или друг документ, представен на Органа, не обвързва безвъзмездната помощ с това условие.

    По този начин, дори ако беше изяснено, че норвежките органи са имали предвид специфична задача за обществена услуга, когато са решили да отпуснат финансиране за сектора на обучение на пилоти за авиокомпании, Органът не вижда доказателства, че тази задача специално е възложена на NAC. Вследствие на това, член 59, параграф 2 от Споразумението за ЕИП не може да бъде приложен за разглежданата ситуация.

    Последните два елемента от член 59, параграф 2 от Споразумението за ЕИП заедно представляват оценка за пропорционалност. При разглеждането дали приетите мерки надвишават необходимото за гарантиране на ефективното изпълнение на задача за обществена услуга Органът отбелязва, на първо място, че необходимостта от финансиране е спорна при отсъствието на условия, свързани с него, и на второ място, че изглежда не е предприето извършване на обективна оценка какъв размер на финансиране ще е необходим. Поради това Органът заключава, че дори ако другите критерии са били изпълнени, този елемент от член 59, параграф 2 от Споразумението за ЕИП не е изпълнен в настоящия случай.

    4.3.   Заключение

    Органът заключава, че нито пряката безвъзмездна помощ (I-2.1, буква а) по-горе), нито гаранцията по заема (I-2.1, буква г) по-горе) изпълняват условията за прилагане на член 59, параграф 2 от Споразумението за ЕИП и че поради това и двете мерки не са съвместими с функционирането на Споразумението за ЕИП.

    5.   Заключение

    Органът стига до заключението, че следните мерки не представляват държавна помощ по смисъла на член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП:

    финансирането на проект от област Troms (I-2.1, буква б) по-горе);

    опрощаването на заем от област Troms (I-2.1, буква в) по-горе); и

    заемът от община Målselv (I-2.1, буква д) по-горе).

    Органът обаче стига до заключението, че норвежките органи незаконно са приложили следните мерки за помощ:

    пряка безвъзмездна помощ от 4,5 млн. NOK от държавния бюджет (I-2.1, буква а) по-горе); и

    гаранцията по заем, предоставена от област Troms без плащане на премия (I-2.1, буква г) по-горе),

    в нарушение на член 1, параграф 3 от част I на протокол 3 към Споразумението за надзор и съд.

    Описаните мерки за помощ не отговаря на условията за прилагане на член 59, параграф 2 от Споразумението за ЕИП и следователно не е съвместима с функционирането на Споразумението за ЕИП.

    От член 14 от част II на протокол 3 към Споразумението за надзор и съд произтича, че Органът следва да реши, че незаконна помощ, която е несъвместима с правилата за държавна помощ съгласно Споразумението за ЕИП трябва да бъде възстановена от бенефициерите.

    ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

    Член 1

    Финансирането на проекти, отпуснато на NLH от област Troms и заемът за този субект от община Målselv, заедно с опрощаването от област Troms на отпуснатия от нея заем на NAC, не представляват държавна помощ по смисъла на член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП.

    Член 2

    Пряката безвъзмездна помощ от 4,5 млн. NOK от държавния бюджет и гаранцията по заема, предоставени от област Troms, представляват държавна помощ в полза на NAC, която не е съвместима с функционирането на Споразумението за ЕИП по смисъла на член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП.

    Член 3

    Норвежките органи предприемат всички необходими мерки за възстановяване на посочената в член 2 помощ, и предоставена незаконно на NAC.

    Член 4

    Възстановяването следва да бъде извършено незабавно и в съответствие с процедурите по националното право, доколкото те допускат незабавното и ефективно изпълнение на настоящото решение. Подлежащата на възстановяване помощ включва лихвата и сложната лихва, начислени от датата, на която помощта е била на разположение на NAC, до датата на възстановяването. Лихвата следва да се изчисли въз основа на член 9 от Решение № 195/04/COL.

    Член 5

    В рамките на два месеца от уведомлението за настоящото решение, норвежките органи уведомяват Надзорния орган на ЕАСТ за мерките, предприети за неговото изпълнение.

    Член 6

    Адресат на настоящото решение е Кралство Норвегия.

    Член 7

    Само текстът на английски език е автентичен.

    Съставено в Брюксел на 1 юли 2009 година.

    За Надзорния орган на ЕАСТ

    Per SANDERUD

    Председател

    Kristján A. STEFÁNSSON

    Член на колегията


    (1)  Наричан по-нататък „Органът“.

    (2)  Наричано по-нататък „Споразумението за ЕИП“.

    (3)  Наричано по-нататък „Споразумението за надзор и съд“

    (4)  Насоки за прилагането и тълкуването на членове 61 и 62 от Споразумението за ЕИП и член 1 от протокол 3 към Споразумението за надзор и съд, приети и издадени от Надзорния орган на ЕАСТ на 19 януари 1994 г., публикувани в Официален вестник на Европейския съюз (наричан по-нататък ОВ) L 231, 3.9.1994 г., стр. 1, и в Притурка за ЕИП № 32, 3.9.1994 г. Насоките са изменени последно на 25 април 2007 г. Наричани по-нататък „Насоките за държавна помощ“.

    (5)  ОВ L 139, 25.5.2006 г., стр. 37, и в Притурка за ЕИП № 26 от 25.5.2006 г., стр. 1.

    (6)  Наричано по-нататък „решението за започване на официално разследване“.

    (7)  ОВ C 77, 5.4.2007 г., стр. 35, и в Притурка за ЕИП № 17 от 5.4.2007 г., стр. 16.

    (8)  По-подробна информация за писмата, разменени между норвежките органи и Органа, се съдържа в решението за откриване на официална процедура по разследване.

    (9)  Виж бележка под линия на стр. 7.

    (10)  В подкрепа на това твърдение норвежките органи изглежда се позовават на процедурата по ликвидация, открита от управителния съвет на NAC.

    (11)  Фактът, че NAC е предмет на производство по несъстоятелност, се използва в подкрепа на това твърдение.

    (12)  Дело 202/88 Комисията/Франция (Оборудване за телекомуникационни терминали) [1991] ECR I-1223, параграф 12.

    (13)  Норвежките органи цитират Дело C-159/94 Комисията/Франция [1997] ECR I-5815, параграфи 112 и 113, в подкрепа на това твърдение.

    (14)  Област Troms представи доказателства, че две други частни дружества, всяко с неизплатени заети суми от 200 000 NOK, също са опростили задължението на NAC като част от преструктурирането.

    (15)  Жалбоподателят отбелязва, че на обучаващите се в NEAR се предлага възможността да проведат пълното си обучение в Норвегия, но повечето от тях се възползват от предложените възможности за чужбина. Разликата е, че NAC не предлага тези места за обучение в чужбина и по този начин всички обучаващи се провеждат обучението си само в Норвегия.

    (16)  В тази връзка жалбоподателят се позовава на Дело C-41/90 Höfner [1991] ECR I-1979 и Дело C-244/94 Fédération Française des Sociétés d’Assurance [1995] ECR I-4013. От друга страна, чисто социалната функция на субекта в Дело C-159/91 Poucet et Pistre [1993] ECR I-637 е използвана като пример за класифициране, различно от това като предприятие.

    (17)  Въз основа на предвижданите разходи за обучение в NAC от 937 500 NOK за курсист, жалбоподателят е на мнение, че NAC получава свръхкомпенсация, тъй като разходите за обучение в NEAR и изключително в Норвегия възлизат на 512 000 NOK.

    (18)  Жалбоподателят отбелязва, че областта не е представила коментар относно първоначалното отпускане на заема, нито относно отлагането на погасяването през 2003 г. Жалбоподателят поддържа становището си, че тези елементи също представляват държавна помощ.

    (19)  Член 37 от Споразумението за ЕИП е с идентичен текст.

    (20)  Вж. Дело C-109/92 Wirth [1993] ECR I-6447, параграфи 14-17. Съдът на ЕАСТ наскоро потвърди това мнение в Дело E-5/07 Private Barnehagers Landsforbund, решение на Съда от 21 февруари 2008 г., което още непубликувано, в параграфи 80 и сл.

    (21)  Дело E-5/07 Private Barnehagers Landsforbund, цитирано по-горе, параграф 80.

    (22)  Дело C-205/03 P FENIN [2006] ECR I-6295, параграф 25.

    (23)  Дело E-5/07 Private Barnehagers Landsforbund, цитирано по-горе, параграф 81.

    (24)  Дело E-5/07 Private Barnehagers Landsforbund, цитирано по-горе, параграф 83.

    (25)  ОВ C 17, 19.1.2001 г., стр. 4.

    (26)  Вж. например Дело C-179/90 Merci convenzionali porto di Genova [1991] ECR I-5889, параграф 28.

    (27)  Вж. например Съобщение на Комисията относно услугите от общ икономически интерес в Европа, цитирано в бележка под линия 25, параграф 14.

    (28)  Решение на Комисията 2006/225/ЕО от 2 март 2005 г. относно схемата за помощ, прилагана от Италия за реформа в учебните институции (ОВ L 81, 18.3.2006 г, стр. 25) изрично посочва, че въпросните институции „осигурили институционално, социално насочено професионално обучение …, предоставено в рамките на обществената образователна система“ (параграф 48) и че поради това „им е възложена задача за обществена услуга в рамките на съответните национални и регионални правила, посредством правно обвързващи актове“ (параграф 57).


    Поправки

    24.3.2011   

    BG

    Официален вестник на Европейския съюз

    L 78/69


    Поправка на Регламент (ЕС) № 61/2011 на Комисията от 24 януари 2011 г. за изменение на Регламент (ЕИО) № 2568/91 относно характеристиките на маслиновото масло и маслиновото масло от остатъчен материал и съответните методи за анализ

    ( Официален вестник на Европейския съюз L 23 от 27 януари 2011 г. )

    1.

    На страница 3, приложение I, категория 2 „Необработено маслиново масло“, в колоната със заглавие „Органолептична оценка Средна стойност на дефектите (Md)“

    вместо:

    „Md ≤ 2,5“

    да се чете:

    „Md ≤ 3,5“.

    2.

    На страница 3, приложение I, категория 3 „Маслиново масло за осветление“, в колоната със заглавие „Органолептична оценка Средна стойност на дефектите (Md)“

    вместо:

    „Md > 2,5 (2)“

    да се чете:

    „Md > 3,5 (2)“.

    3.

    На страница 3, приложение I, бележка под линия 2

    вместо:

    „2,5“

    да се чете:

    „3,5“.


    Top