23.10.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 279/1

(1)

Конвенцията за опазване на Средиземно море от замърсяване, чието заглавие впоследствие бе изменено на Конвенцията за защита на морската среда и на крайбрежните райони в Средиземноморието (наричана по-долу „Конвенцията от Барселона“), бе сключена от Съвета от името на Европейската общност с решения 77/585/ЕИО (1) и 1999/802/ЕО (2).

(2)

В съответствие с член 4, параграф 3, буква д) от Конвенцията от Барселона договарящите се страни се задължават да насърчават комплексното управление на крайбрежните зони, като обръщат внимание на защитата на важни екологични и ландшафтни обекти, както и на рационалното използване на природните ресурси.

(3)

Препоръката на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2002 г. относно прилагането на комплексно управление на крайбрежните зони в Европа (3), и по-специално глава V от нея, насърчава прилагането от държавите-членки на комплексно управление на крайбрежните зони в контекста на съществуващите конвенции със съседните държави, включително такива, които не са държави-членки, разположени на едно и също регионално море.

(4)

Европейският съюз насърчава комплексното управление в по-голям мащаб чрез хоризонтални инструменти, включително и в областта на опазването на околната среда, и с изработване на надеждна научна рамка чрез развитие на своите изследователски програми. Така тези дейности допринасят за комплексното управление на крайбрежните зони.

(5)

Комплексното управление на крайбрежните зони е един от елементите на интегрираната морска политика на ЕС, утвърдена от Европейския съвет на 13 и 14 декември 2007 г. в Лисабон и изложена подробно в съобщението на Комисията „Към интегрирана морска политика за по-добро управление в Средиземноморието“, и впоследствие приветствана от Съвета по общи въпроси в заключенията му относно интегрираната морска политика от 16 ноември 2009 г.

(6)

С Решение 2009/89/ЕО от 4 декември 2008 г. (4) Съветът подписа Протокола за комплексно управление на крайбрежните зони в Средиземноморието (наричан по-нататък „Протоколът за КУКЗС“) към Конвенцията от Барселона от името на Общността, при условие за сключването на Протокола за КУКЗС на по-късна дата.

(7)

Вследствие на влизането в сила на Договора от Лисабон на 1 декември 2009 г. Европейският съюз нотифицира правителството на Испания относно факта, че Европейският съюз е заменил Европейската общност и е неин правоприемник.

(8)

Крайбрежните зони на Средиземноморието продължават да са подложени на силен натиск по отношение на околната среда и унищожаването на крайбрежните ресурси. Протоколът за КУКЗС предоставя рамка за насърчаване на по-хармонизиран и комплексен подход с участието на заинтересованите страни от обществения и частния сектор, включително представители на гражданското общество и икономически оператори. Подобен широкообхватен подход, основан на най-добрите научни наблюдения и знания, е необходим за по-ефективното разрешаване на посочените проблеми, както и за постигане на по-устойчиво развитие на крайбрежните райони в Средиземноморието.

(9)

Протоколът за КУКЗС включва широк набор от разпоредби, които е необходимо да бъдат приложени на различни административни равнища, като се вземат предвид принципите на субсидиарност и пропорционалност. Макар че е уместно Съюзът да предприеме действия в подкрепа на комплексното управление на крайбрежните зони, като отчита, inter alia, трансграничния характер на повечето екологични проблеми, държавите-членки и техните съответни компетентни органи отговарят за планирането и изпълнението в рамките на крайбрежната територия на определени подробни мерки, посочени в Протокола за КУКЗС, като например определянето на зони, в които са забранени строителните дейности.

(10)

Протоколът за КУКЗС следва да бъде одобрен,

23.10.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 279/3

(1)

В Регламент (ЕО) № 798/2008 на Комисията от 8 август 2008 г. за установяване на списък от трети страни, територии, зони или подразделения, от които са разрешени вносът и транзитът през Общността на домашни птици и продукти от домашни птици, и относно изискванията за ветеринарно сертифициране (2) се установяват изисквания за ветеринарно сертифициране за посочените стоки. При посочените изисквания се взема предвид фактът дали се изискват допълнителни гаранции или специфични условия поради статуса по отношение на нюкасълската болест в изброените трети страни, територии, зони или подразделения.

(2)

В Регламент (ЕО) № 798/2008 също така се установяват условията за определяне дали дадена трета страна, територия, зона или подразделение следва да се смята за свободна от нюкасълска болест. Един от тези критерии е да не е провеждана ваксинация срещу тази болест с ваксини, които не отговарят на критериите за признати ваксини срещу нюкасълска болест, изложени в част I от приложение VI към посочения регламент. В точка 2 от част II от посоченото приложение са изложени специфичните критерии за ваксините срещу нюкасълска болест, включително за инактивираните ваксини.

(3)

В Ръководството за стандарти за диагностични тестове и ваксини за сухоземни животни на Световната организация за здравеопазване на животните (наричано по-нататък „ръководството на OIE“) са изложени изискванията по отношение на ваксините срещу нюкасълска болест, включително проверките за безвредност на различни етапи от производствения процес.

(4)

С оглед запазването на здравния статус на домашните птици в Съюза и за да се улесни търговията с домашни птици и месо от тях, е целесъобразно при изискванията по отношение на ваксините срещу нюкасълска болест и тяхното използване в трети страни, от които могат да бъдат внасяни домашни птици и месо от тях, да бъдат взети предвид изискванията по отношение на тези ваксини, установени в ръководството на OIE.

(5)

За тази цел общите критерии по отношение на признатите ваксини срещу нюкасълска болест, изложени в част I от приложение VI към Регламент (ЕО) № 798/2008, следва да се позовават на изискванията от ръководството на OIE, като това позоваване следва да бъде динамично, за да се отчетат редовните актуализации на посоченото ръководство предвид напредъка в науката.

(6)

Освен това, предвид техническия напредък, постигнат във връзка с производството на ваксините срещу нюкасълска болест, и по-специално по отношение на техниките на инактивиране, както и предвид установените в ръководството на OIE изисквания, специфичните изисквания относно инактивираните ваксини срещу нюкасълска болест, изложени в точка 2 от част II от приложение VI към Регламент (ЕО) № 798/2008, следва да бъдат заличени.

(7)

Необходимо е да бъдат изменени някои разпореди за месо от домашни птици, изложени в приложение VII към Регламент (ЕО) № 798/2008, както и съответният образец на ветеринарен сертификат за месо от домашни птици (POU), изложен в приложение I, за да се вземат предвид измененията на приложение VI към посочения регламент.

(8)

Следователно Регламент (ЕО) № 798/2008 следва да бъде съответно изменен.

(9)

Целесъобразно е да се определи дата на прилагане на настоящия регламент, за да се съгласува с датата на прилагане на Решение 93/152/ЕИО на Комисията (3), изменено с Решение 2010/633/ЕС (4), с което се въвеждат съответните изменения на критериите по отношение на инактивираните ваксини срещу нюкасълска болест.

(10)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните,

23.10.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 279/10

(1)

С Регламент (ЕО) № 999/2001 се определят правила за превенция, контрол и ликвидиране на трансмисивни спонгиформни енцефалопатии (ТСЕ) при животните. Той се прилага при производството и пускането на пазара на живи животни и продукти от животински произход, а в някои конкретни случаи — и при износа им.

(2)

В глава В, точка 4 от приложение X към Регламент (ЕО) № 999/2001 се съдържа списък с бързи тестове, предназначени за използване за целите на мониторинга на спонгиформната енцефалопатия по говедата (СЕГ) при животни от рода на едрия рогат добитък и на ТСЕ при животни от рода на овцете и козите.

(3)

На 18 декември 2009 г. и на 29 април 2010 г. Европейският орган за безопасност на храните (ЕОБХ) публикува две научни становища относно аналитичната чувствителност на одобрените бързи тестове за ТСЕ. Тези становища се основаваха на проучванията, направени от референтната лаборатория на Европейския съюз, по отношение на ТСЕ. Проучванията на референтната лаборатория на Европейския съюз имаха за цел да се направи оценка на аналитичната чувствителност на всички понастоящем одобрени бързи тестове за ТСЕ с оглед предоставяне на надеждни данни за аналитичната чувствителност и оценка на всеки тест спрямо едни и същи набори от проби за трите основни вида ТСЕ при преживните животни: СЕГ, класически случай на скрейпи и нетипичен случай на скрейпи.

(4)

По отношение на скрейпи в становището си, публикувано на 18 декември 2009 г., ЕОБХ стигна до заключението, че тестовете „Enfer TSE v2“, „Enfer TSE v3“, „Prionics®-Check LIA SR“ и „Prionics®-WB Check Western SR“ е възможно да не позволят да се идентифицират нетипичните случаи на скрейпи, които други одобрени тестове биха открили, поради което, в съответствие с протокола на ЕОБХ за оценка на бързите тестове върху умрели животни с оглед откриване на ТСЕ при дребните преживни животни (ЕОБХ, 2007b), не е препоръчително тяхното използване за нуждите на мониторинга на ТСЕ във въпросната област. Поради това тези методи повече не следва да фигурират във включения в глава В, точка 4 от приложение X към Регламент (ЕО) № 999/2001 списък с бързи тестове, одобрени за използване за целите на мониторинга на ТСЕ при животни от рода на овцете и козите.

(5)

На 2 юли 2009 г. лабораториите Idexx уведомиха Комисията, че техният комбиниран тест „IDEXX HerdChek BSE-Scrapie Antigen Test Kit, EIA“, който е бил разработен едновременно за целите на мониторинга на ТСЕ при дребни преживни животни и на СЕГ при животни от рода на едрия рогат добитък, така и не е бил включен в списъка с бързи тестове, предназначени да бъдат използвани за нуждите на мониторинга на СЕГ в Съюза, макар да е бил официално одобрен от референтната лаборатория на Европейския съюз за тази цел. Поради това посоченият тест следва да се добави в списъка с бързи тестове за мониторинг на СЕГ, включен в глава В, точка 4 от приложение X към Регламент (ЕО) № 999/2001.

(6)

От практически съображения внесените с настоящия регламент изменения следва да се прилагат от 1 януари 2011 г., за да се даде на държавите-членки достатъчно време за привеждане на процедурите им за мониторинг на ТСЕ при животни от рода на овцете и козите в съответствие с новия списък с бързи тестове.

(7)

Поради това приложение Х към Регламент (ЕО) № 999/2001 следва да бъде съответно изменено.

(8)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните,

23.10.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 279/13

(1)

По силата на Регламент (ЕО) № 1924/2006 здравните претенции за храните са забранени, освен ако не са разрешени от Комисията в съответствие с посочения регламент и не са включени в списък на разрешените претенции.

(2)

В Регламент (ЕО) № 1924/2006 се предвижда също, че заявленията за предоставяне на разрешение за използване на здравни претенции могат да бъдат подавани от стопанските субекти в хранителната промишленост до националния компетентен орган на дадена държава-членка. Националният компетентен орган препраща валидните заявления на Европейския орган за безопасност на храните (ЕОБХ), наричан по-долу „Органът“.

(3)

Във връзка с получено заявление Органът незабавно информира за него останалите държави-членки и Комисията и излиза със становище по въпросната здравна претенция.

(4)

Комисията се произнася относно разрешаването на здравните претенции, като взема предвид становището на органа.

(5)

Две от становищата в настоящия регламент се отнасят до заявления за претенции за намаляване на риска от заболяване, посочени в член 14, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕО) № 1924/2006, а три становища се отнасят до заявления за здравни претенции, свързани с развитието и здравето на децата, посочени в член 14, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 1924/2006.

(6)

Във връзка с подадено от Association de la Transformation Laitière Française (ATLA) заявление на основание член 14, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 1924/2006 Органът трябваше да се произнесе със становище по здравна претенция относно въздействието на йода върху нормалния растеж на децата (въпрос № EFSA-Q-2008-324) (2). Изразената от заявителя претенция беше формулирана по следния начин: „Йодът е необходим за растежа на децата“.

(7)

Въз основа на предоставените данни Органът в становището си, получено от Комисията и държавите-членки на 20 ноември 2009 г., стигна до заключението, че е установено наличие на причинно-следствена връзка между приема на йод и претендирания ефект. Съответно здравна претенция, която отчита това заключение, следва да бъде счетена за удовлетворяваща изискванията на Регламент (ЕО) № 1924/2006 и да бъде включена в списъка на Съюза на разрешените за използване претенции.

(8)

Във връзка с подадено от Association de la Transformation Laitière Française (ATLA) заявление на основание член 14, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 1924/2006 Органът трябваше да се произнесе със становище по здравна претенция относно въздействието на желязото върху развитието на познавателните способности при децата (въпрос № EFSA-Q-2008-325) (3). Изразената от заявителя претенция беше формулирана по следния начин: „Желязото е необходимо за развитието на познавателните способности при децата“.

(9)

Въз основа на предоставените данни Органът в становището си, получено от Комисията и държавите-членки на 20 ноември 2009 г., стигна до заключението, че е установено наличие на причинно-следствена връзка между приема на желязо и претендирания ефект. Съответно здравна претенция, която отчита това заключение, следва да бъде счетена за удовлетворяваща изискванията на Регламент (ЕО) № 1924/2006 и да бъде включена в списъка на Съюза на разрешените за използване претенции.

(10)

В член 16, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 1924/2006 се предвижда, че становище, подкрепящо разрешаването на здравна претенция, следва да включва определени данни. Тези данни следва да бъдат съответно упоменати в приложение I към настоящия регламент във връзка с разрешените претенции и да включват, според случая, преформулирания текст на претенциите, специфичните условия за използването на претенциите, а когато това е приложимо — и условията или ограниченията за използване на храната и/или допълнителна информация или предупреждение, в съответствие с правилата, установени в Регламент (ЕО) № 1924/2006, и в съответствие със становищата на Органа.

(11)

Една от целите на Регламент (ЕО) № 1924/2006 е да гарантира, че здравните претенции съдържат вярна, ясна, надеждна и полезна за потребителя информация и че в тази връзка е обърнато внимание на формулировката и представянето. Следователно когато формулировката на претенциите има същото значение за потребителя като това на разрешена здравна претенция, тъй като при тях е налице същата връзка като съществуващата между категория храни, храна или една от нейните съставки и здравето, то те следва да се подчиняват на същите условия за използване като посочените в приложение I.

(12)

Във връзка с подадено от GP International Holding B.V. заявление на основание член 14, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕО) № 1924/2006 Органът трябваше да излезе със становище по здравна претенция относно въздействието на OPC PremiumTM за понижаване на нивото на холестерол в кръвта (въпрос № EFSA-Q-2009-00454) (4). Изразената от заявителя претенция беше формулирана по следния начин: „Доказано е, че OPC понижава нивото на холестерол в кръвта и следователно може да намали риска от сърдечно-съдови заболявания“.

(13)

Въз основа на предоставените данни Органът в становището си, получено от Комисията и държавите-членки на 26 октомври 2009 г., стигна до заключението, че не е установено наличие на причинно-следствена връзка между приема на OPC PremiumTM и претендирания ефект. Съответно, тъй като претенцията не отговаря на изискванията на Регламент (ЕО) № 1924/2006, следва тя да не бъде разрешена.

(14)

Във връзка с подадено от Valosun A.S. заявление на основание член 14, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕО) № 1924/2006 Органът трябваше да излезе със становище по здравна претенция относно въздействието на Uroval® върху инфекции на пикочните пътища (въпрос № EFSA-Q-2009-00600) (5). Изразената от заявителя претенция беше формулирана по следния начин: „Екстрактът от червена боровинка и D-манозата, основните активни съставки на хранителната добавка Uroval®, премахват отлагането на вредни бактерии по стената на пикочния мехур. Отлагането на вредни бактерии по стената на пикочния мехур е основният рисков фактор за развитието на инфекции на пикочните пътища“.

(15)

Въз основа на предоставените данни Органът в становището си, получено от Комисията и държавите-членки на 22 декември 2009 г., стигна до заключението, че не е установено наличие на причинно-следствена връзка между приема на Uroval® и претендирания ефект. Съответно, тъй като претенцията не отговаря на изискванията на Регламент (ЕО) № 1924/2006, следва тя да не бъде разрешена.

(16)

Във връзка с подадено от Töpfer GmbH заявление на основание член 14, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 1924/2006 Органът трябваше да се произнесе със становище по здравна претенция относно въздействието на комбинацията от бифидобактерии (Bifidobacterium bifidum, Bifidobacterium breve, Bifidobacterium infantis, Bifidobacterium longum) за намаляване на съдържанието на потенциално патогенни чревни микроорганизми (въпрос № EFSA-Q-2009-00224) (6). Изразената от заявителя претенция беше формулирана по следния начин: „Пробиотичните бифидобактерии водят до здравословна чревна флора, сравнима със състава на чревната флора при кърмачетата“.

(17)

Въз основа на предоставените данни Органът в становището си, получено от Комисията и държавите-членки на 22 декември 2009 г., стигна до заключението, че не е установено наличие на причинно-следствена връзка между приема на комбинацията от бифидобактерии и претендирания ефект. Съответно, тъй като претенцията не отговаря на изискванията на Регламент (ЕО) № 1924/2006, следва тя да не бъде разрешена.

(18)

При разработването на мерките, предвидени в настоящия регламент, бяха взети под внимание коментарите на заявителите и на отделни граждани, получени от Комисията в съответствие с член 16, параграф 6 от Регламент (ЕО) № 1924/2006.

(19)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните и не бяха обект на възражение от страна на Европейския парламент и на Съвета,

23.10.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 279/18

(1)

По силата на Регламент (ЕО) № 1924/2006 здравните претенции за храните са забранени, освен ако не са разрешени от Комисията в съответствие с посочения регламент и не са включени в списък на разрешените претенции.

(2)

В Регламент (ЕО) № 1924/2006 се предвижда също, че заявленията за разрешение на здравни претенции могат да бъдат подавани от стопанските субекти в хранителната промишленост до националния компетентен орган на дадена държава-членка. Националният компетентен орган препраща заявленията, отговарящи на изискванията, на Европейския орган за безопасност на храните (ЕОБХ), наричан по-долу „органът“.

(3)

След получаването на заявление органът незабавно информира за него останалите държави-членки и Комисията и излиза със становище по въпросната здравна претенция.

(4)

Комисията се произнася относно разрешаването на здравните претенции, като взема предвид становището на органа.

(5)

След като на 10 юни 2008 г. от страна на Rudolf Wild GmbH & Co. KG бе подадено заявление съгласно член 13, параграф 5 от Регламент (ЕО) № 1924/2006, органът трябваше да се произнесе със становище по здравна претенция относно въздействието на Immune Balance Drink върху засилването на защитните сили на организма (въпрос № EFSA-Q-2009-00517) (2). Изразената от заявителя претенция беше формулирана, inter alia, по следния начин: „Immune Balance Drink активизира защитните сили на организма“.

(6)

На 4 ноември 2009 г. Комисията и държавите-членки получиха научното становище на органа, който въз основа на предоставените данни стига до заключението, че не е установена причинно-следствена връзка между употребата на Immune Balance Drink и приписвания му ефект. Съответно, тъй като претенцията не отговаря на изискванията на Регламент (ЕО) № 1924/2006, тя не следва да бъде разрешена.

(7)

При определянето на мерките, предвидени в настоящия регламент, бяха взети под внимание коментарите на заявителя и на отделни граждани, получени в Комисията по силата на член 16, параграф 6 от Регламент (ЕО) № 1924/2006.

(8)

Здравните претенции, посочени в член 13, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕО) № 1924/2006, са предмет на преходните мерки, изложени в член 28, параграф 5 от посочения регламент, само ако отговарят на изложените там условия, между които и това, че трябва да са в съответствие с посочения регламент. Тъй като по отношение на настоящата здравна претенция органът достигна до заключението, че не е установена причинно-следствена връзка между употребата на разглежданите храни и приписваните им ефекти и следователно претенцията не отговаря на Регламент (ЕО) № 1924/2006, към нея не е приложим преходният период, предвиден в член 28, параграф 5 от посочения регламент. За да се даде възможност на стопанските субекти в хранителната промишленост да се съобразят с изискванията, установени с настоящия регламент, се предвижда преходен период от шест месеца.

(9)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните и не бяха обект на възражение от страна на Европейския парламент и Съвета,

23.10.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 279/20

23.10.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 279/22

(1)

С Директива 95/2/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно добавките в храни, различни от оцветители и подсладители (3), се установява списък с добавките в храни, които могат да се използват в Европейския съюз, и условията за тяхната употреба.

(2)

От приемането на Директива 95/2/ЕО досега в областта на добавките в храни е осъществен технически напредък. Посочената директива следва да се адаптира с оглед отчитането на този напредък.

(3)

В съответствие с член 31 от Регламент (ЕО) № 1333/2008 докато приключи изготвянето на списъците на Съюза с добавките в храните съгласно член 30 от посочения регламент, приложенията към Директива 95/2/ЕО се изменят в случаите, когато е необходимо, с мерки, приети от Комисията.

(4)

Понастоящем съгласно Директива 95/2/ЕО за различни видове употреба е разрешено използването на следните стабилизатори: агар (E 406), карагенан (E 407), гума локуст бийн (E 410), гума гуар (E 412), гума ксантан (E 415), пектини (E 440), целулоза (E 460), карбокси метил целулоза (E 466), окислено нишесте (E 1404), мононишестен фосфат (E 1410), динишестен фосфат (E 1412), фосфориран динишестен фосфат (E 1413), ацетилиран динишестен фосфат (E 1414), ацетилирано нишесте (E 1420), ацетилиран динишестен адипат (E 1422), хидроксипропил нишесте (E 1440), хидроксипропил динишестен фосфат (E 1442), октенилсукцинат нишесте натрий (E 1450), ацетилирано окислено нишесте (E 1451) и емулгатор моно- и диглицериди на мастни киселини (E 471). За тези добавки в храните Научният комитет по храните (наричан по-нататък НКХ) посочи допустим дневен прием (ДДП — ADI) „не е определено“, което означава, че те не крият риск за здравето на потребителите. Налице е технологична потребност обхватът на видовете употреба да се разшири така, че да обхване неароматизираните сметанови продукти, ферментирали с използване на жива закваска, и продуктите заместители със съдържание на мазнини под 20 %, за да се гарантира стабилността и целостта на емулсията. Тази употреба би била от полза за потребителите, като им предоставя възможност за избор на ферментирали сметанови продукти с намалено съдържание на мазнини, чиито свойства са сходни с тези на обикновения продукт. Поради това е целесъобразно тази допълнителна употреба да бъде разрешена.

(5)

През 1990 г. НКХ направи оценка на солите натриев и калиев лактат (E 325 и E 326), калиев ацетат (E 261), натриев ацетат (E 262i) и натриев хидроген ацетат (E 262ii) и достигна до заключението, че всички те естествено присъстват като съставки в храните, и също така прецени, че техният прием вероятно е незначителен в сравнение с приема от естествени източници. Поради това всички те бяха включени в групата, за която ДДП не е определен. Вследствие на това употребата на тези добавки в храните е по принцип разрешена по отношение на всички храни, с изключение на посочените в член 2, параграф 3 от Директива 95/2/ЕО. Предложено е разширяване на обхвата на употребата на тези добавки в храните в предварително опаковани полуфабрикати от прясно смляно месо с цел контрол на растежа на патогенните микроорганизми, напр. Listeria, E. coli O157. Въз основа на тази технологична обосновка и като се вземе предвид, че тази употреба не поражда опасения във връзка с безопасността, е целесъобразно да се позволи допълнителна употреба на тези добавки в храните в предварително опаковани полуфабрикати от прясно смляно месо.

(6)

Съгласно Директива 95/2/ЕО понастоящем е разрешено използването на сорбати (E 200, E 202, E 203) и бензоати (E 210, E 211, E 212, E 213) като добавки в храните. Предложена е допълнителна употреба на тези добавки в храните като консервант в аналозите на рибни продукти на основата на водорасли (аналози на хайвер, получени от водорасли), използвани като покрития при различни храни с цел предотвратяване на растежа на плесени и дрожди и образуването на микотоксини. За тези соли е определена ДДП от съответно 0—25 mg/kg тт (телесно тегло) и 0—5 mg/kg тт. Въз основа на най-лошите прогнози, при които се използват максималните концентрации, приемът се преценява като много нисък в сравнение с ДДП. Въздействието върху потребителя вследствие на тази употреба не поражда опасения във връзка с безопасността. Поради това е целесъобразно да се позволи допълнителната употреба на сорбати и бензоати в продуктите — аналози на рибни продукти на основата на водорасли, като се има предвид технологичната обосновка и фактът, че този нов продукт представлява пазарна ниша.

(7)

Поискано е използване на сорбати (E 200, E 202, E 203) и бензоати (E 210, E 211, E 212, E 213) при бира в бурета, към която са били добавени над 0,5 % ферментиращи захари и/или плодови сокове или концентрати и която се сервира директно като наливна. Такава бира в бурета може да остане свързана с крана за разливане за дълъг период. Тъй като свързването на бурето с крана за разливане не може да бъде осъществено при стерилни условия, възможно е микробиологично замърсяване на бурето. Това представлява проблем по отношение на бирата, която все още съдържа ферментиращи захари, тъй като това може да доведе до растеж на опасни микроорганизми. Поради това в наливната бира, към която са били добавени ферментиращи захари и/или плодови сокове или концентрати, се изисква наличието на антимикробни агенти. От гледна точка на приема консумацията на такава плодова наливна бира остава незначителна и според преценките, направени въз основа на най-лошите прогнози, дозата на сорбати и бензоати би следвало да е под съответните им ДДП. Поради това е целесъобразно да се позволи допълнителната употреба на сорбати и бензоати при бира в бурета, която съдържа над 0,5 % добавени ферментиращи захари и/или плодови сокове или концентрати.

(8)

За да се предотврати развитието на плесени върху цитрусовите плодове, е разрешено обработването им след беритба с пестициди като имазалил и тиабендазол. Тези пестициди могат да бъдат заменени, частично или изцяло, при обработването на цитрусовите плодове със сорбати (E 200, E 202, E 203). Сорбатите може да се нанасят върху повърхността на небелените пресни цитрусови плодове чрез използване на разрешените восъци: пчелен восък, канделилов восък, карнаубов восък и шеллак (съответно E 901, E 902, E 903 и E 904). Въздействието върху потребителите на тези добавки поради посочената употреба не поражда опасения във връзка с безопасността. Поради това е целесъобразно тази допълнителна употреба да бъде разрешена.

(9)

Потребителите може да изберат да допълнят приема на някои хранителни вещества с хранителни добавки. За тази цел към хранителните добавки, по смисъла на определението в Директива 2002/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (4), може да се добавят витамин А и комбинации от витамин А и витамин D. С оглед на безопасността при манипулиране, витамин А и комбинациите от витамин А и витамин D трябва да бъдат изготвени във формата на препарати, за което може да се изисква висока влажност и висока температура в присъствието на нишестета и захари. Такава обработка може да способства за развитието на микроорганизми. За да се предотврати растежът на тези микроорганизми, следва да се позволи добавянето на сорбати (E 200, E 202, E 203) и бензоати (E 210, E 211, E 212 и E 213) във витамин A и в комбинациите на витамин A и витамин D, когато те се използват в хранителни добавки в суха форма.

(10)

Серният диоксид и сулфитите (E 220, E 221, E 222, E 223, E 224, E 226, E 227, E 228) са добавки в храните, които са разрешени съгласно Директива 95/2/ЕО и които действат преди всичко като антимикробни агенти и за контрол на развалата от химична гледна точка. Понастоящем транспортирането, по-специално по море, на пресни плодове придоби много важно значение. Продължителността на такова транспортиране може да бъде няколко седмици. Използването на серен диоксид и на сулфити ще предпазва свежите боровинки от развитие на гъбички. Допълнителната употреба на серен диоксид и на сулфити следва да бъде разрешена, за да се спомогне за предпазването на свежите боровинки от развитието на гъбички, като се отчита фактаът, че боровинките вероятно представляват пазарна ниша. Поради това, като се отчитат също така основателните технологични причини за включване на тези нови разрешения, необходимостта от улесняване на търговията в световен мащаб и незначителното въздействие на употребата от гледна точка на приема на сяра и сулфит, е целесъобразно да се разреши допълнителната употреба на серен диоксид при боровинките при определеното в приложението към настоящата директива ниво на концентрация.

(11)

За производството на канелени пръчици (само от вида Cinnamomum ceylanicum), наричани също „тръбички“, се използва вътрешният слой на свежа кора на канелено дърво. Кората е изложена на микробиологично замърсяване и атаки от насекоми, особено при тропични и влажни климатични условия в страната на производство. Фумигацията със серен диоксид е подходяща обработка срещу такова микробиологично замърсяване и атаки от насекоми. През 1994 г. НКХ установи ДДП от 0—0,7 mg/kg тт и прецени, че използването на серен диоксид и други сулфитни агенти следва да се ограничи, за да се ограничат случаите на тежки астматични реакции. Въпреки че употребата на серен диоксид и сулфити следва да се ограничи, делът на тази специфична употреба в приеманата доза серен диоксид и сулфити е незначителен. Поради това е целесъобразно да бъде разрешена допълнителната употреба на серен диоксид и сулфити (E 220, E 221, E 222, E 223, E 224, E 226, E 227, E 228) само за този конкретен вид канела.

(12)

Европейският орган по безопасност на храните (наричан по-нататък ЕОБХ) направи оценка на информацията относно безопасното използване на низин в допълнителна категория храни — яйца в течна форма, и относно безопасността на низин, произведен чрез променен производствен процес. В своето становище от 26 януари 2006 г. (5) ЕОБХ потвърди по-рано установения ДДП от 0—0,13 mg/kg за низин, произведен чрез използването на нов процес на производство и екстракция на основата на ферментацията на захарна среда като заместител на традиционно използваната среда на млечна основа. В своето становище ЕОБХ също така потвърди, че не следва да се очаква развитие на резистентност към антибиотиците вследствие на използването на низин в храните. Според ЕОБХ няма данни за мутирали бактерии, резистентни към низин, които да показват кръстосана резистентност към терапевтични антибиотици. Смята се, че това вероятно се дължи на различията в антимикробния начин на действие на терапевтичните антибиотици и на низина. Освен това в своето становище, издадено на 20 октомври 2006 г. (6), ЕОБХ потвърди, че допълнителната употреба на низин в пастьоризирани яйца в течна форма при планираните условия на употреба (ограничение от максимум 6,25 mg/l) не поражда опасения във връзка с безопасността и че е обоснована от технологична гледна точка с оглед удължаване на срока на съхранение на продукта, както и предотвратяване на развитието на видове, образуващи спори, предизвикващи хранителни отравяния, като Bacillus cereus, които могат да оцелеят при обработка чрез пастьоризация. Поради това е целесъобразно тази допълнителна употреба на низин в пастьоризирани яйца в течна форма да бъде разрешена.

(13)

Диметил дикарбонат (DMDC, E 242) е добавка в храните, която е разрешена съгласно Директива 95/2/ЕО и която действа като консервант при ароматизирани безалкохолни напитки, безалкохолно вино и течен чай-концентрат. Решението за разрешаване на тази добавка бе взето въз основа на положителното становище, предоставено от НКХ през 1990 г. и потвърдено през 1996 г. НКХ не бе в състояние да определи ДДП, тъй като DMDC се разгражда бързо във въглероден диоксид и метанол. През 2001 г. от НКХ бе поискано да проучи въпроса за безопасната употреба на DMDC във вино. В този момент НКХ прецени, че образуването на метанол и други продукти на реакцията, като метилкарбамат, получен вследствие на употребата на DMDC за обработка на алкохолни напитки и вино, е сходно на образуването им в безалкохолните напитки и че дори високата консумация на вино не би представлявала риск във връзка с приема на метанол и метилкарбамат. Използването на DMDC бе поискано с оглед предотвратяване на развала, настъпила вследствие на ферментация в неотворени нестерилно напълнени бутилки със сайдер, пери и плодови вина, вино с намалено съдържание на алкохол, напитки на винена основа и всички други продукти, попадащи в обхвата на Регламент (ЕИО) № 1601/91 на Съвета (7). Счита се, че тези допълнителни видове употреба не пораждат опасения във връзка с безопасността на потребителите. Освен това използването на DMDC би могло да способства за намаляване на въздействието на серен диоксид. Поради това е целесъобразно да се разрешат допълнителните видове употреба на DMDC в сайдер, пери и плодови вина, вино с намалено съдържание на алкохол, напитки на винена основа и другите продукти, попадащи в обхвата на Регламент (ЕИО) № 1601/91 на Съвета.

(14)

ЕОБХ направи оценка на информацията относно безопасността на употребата на екстракти от розмарин, когато се използват като антиоксиданти в храните. Екстрактите от розмарин се извличат от Rosmarinus officinalis L. и съдържат няколко съединения, които притежават антиоксидантно действие (предимно фенолни киселини, флавоноиди, дитерпеноиди и тритерпени). Въпреки че, поради недостатъчността на токсикологичните данни за екстрактите от розмарин, ЕОБХ не бе в състояние да определи цифрова стойност на ДДП, в своето становище от 7 март 2008 г. (8) ЕОБХ прецени, че границата на безопасност е достатъчно висока, за да се направи заключението, че въздействието върху храната, произтичащо от предложените употреби, и нивата на използване не пораждат опасения във връзка с безопасността. Поради това екстрактите от розмарин могат да бъдат разрешени, когато използването им е технологично обосновано. Предложените видове употреба на екстракти от розмарин като антиоксиданти следва да бъдат разрешени и на екстрактите от розмарин следва да бъде даден като Е номер E 392.

(15)

Суроватката е страничен продукт от производството на сирене. Разработени са някои напитки, съдържащи суроватъчни протеини, с оглед осигуряване на достатъчно богат на протеини хранителен режим. За да останат протеините под формата на суспензия по време на топлинната обработка на такива напитки, нивото на фосфатите трябва да бъде по-високо в сравнение с нивото в обикновените ароматизирани безалкохолни напитки. Използването на фосфати в съдържащи суроватъчни протеини напитки, предназначени за спортисти, следва да бъде разрешено.

(16)

Понастоящем е разрешено използването на пчелен восък (E 901) като глазиращ агент за малки фини пекарски изделия, покрити с шоколад. Това разрешение не се отнася до вафлените кори за сладолед, които не са покрити с шоколад. В допълнение към факта, че пчелният восък може да се счита като алтернатива на шоколада в предварително опакованите вафлени кори за сладолед, покриването на вафлените кори с пчелен восък би предотвратило овлажняването на вафлената кора, като гарантира хрупкавостта ѝ и удължаването на срока на съхранение на продукта, и поради това се счита за технологично обосновано. Поради това пчелният восък следва да бъде разрешен като глазиращ агент, който да заменя изцяло или отчасти шоколадовото покритие при предварително опаковани вафлени кори за сладолед.

(17)

ЕОБХ направи оценка на информацията относно безопасността на употребата на пчелен восък във връзка с допълнителната му употреба като носител на ароматизанти в ароматизирани безалкохолни напитки. Въпреки че наличните данни относно самия пчелен восък бяха недостатъчни, за да се определи ДДП, ЕОБХ достигна до заключението, че, поради ниския токсикологичен профил на пчелния восък, съществуващите употреби в храни и предложената нова употреба на пчелния восък не пораждат опасения във връзка с безопасността. Поради това е целесъобразно тази допълнителна употреба на пчелния восък като носител на ароматизанти в ароматизираните безалкохолни напитки да бъде разрешена.

(18)

Съгласно Директива 95/2/ЕО триетилцитрат (E 1505) е понастоящем разрешен за използване в рамките на ЕС като носител в ароматизанти и в яйчен белтък на прах. През 1990 г. НКХ определи неговия ДДП на 0—20 mg/kg. Предложено е употребата на триетилцитрат да бъде разширена и като глазиращ агент при хранителни добавки под формата на таблети. Триетилцитратът би повишил устойчивостта на филмовото покритие, като се предпазят таблетите от външната среда, и също така би увеличил продължителността на освобождаването на продукта. Съгласно възможно най-песимистичните прогнози този допълнителен източник на прием на триетилцитрат е незначителен (0,25 % от ДДП) в сравнение с пълния ДДП. Поради това е целесъобразно на равнище ЕС да бъде разрешена допълнителната употреба на триетилцитрат като глазиращ агент при хранителни добавки под формата на таблети.

(19)

ЕОБХ направи оценка на информацията относно безопасността на поливинил алкохол (PVA) като агент за филмово покритие при хранителните добавки и изрази своето становище на 5 декември 2005 г. (9) ЕОБХ констатира, че използването на PVA в покритието на хранителните добавки във вид на капсули и таблети не поражда опасения във връзка с безопасността. ЕОБХ прецени, че се очаква потенциалното въздействие върху човека на PVA при предвидените условия на употреба да бъде ниско. Налице са данни, че абсорбирането на PVA вследствие на орален прием е минимално. Въз основа на възможно най-песимистичните прогнози, на които се основава изготвената от ЕОБХ оценка на риска, максималната граница за използване бе определена на 18 g/kg. Поради добрите слепващи качества на поливинил алкохола и здравината му като филмово покритие, се очаква тази нова добавка в храните да играе роля от технологична гледна точка като агент за филмово покритие за хранителни добавки, по-специално в случаите, когато се изисква наличие на защита срещу влага и на предпазни свойства срещу влага. Поради това е целесъобразно тази употреба да бъде разрешена на равнище ЕС. На тази нова добавка в храните следва да бъде даден като E номер E 1203.

(20)

ЕОБХ направи оценка на информацията относно безопасността на употребата на шест разновидности на полиетиленгликоли (PEG 400, PEG 3000, PEG 3350, PEG 4000, PEG 6000, PEG 8000) като агенти за филмово покритие, предназначени за използване в продукти — хранителни добавки, и изрази своето становище на 28 ноември 2006 г. (10) ЕОБХ констатира, че използването на тези разновидности на полиетиленкликол като глазиращ агент в препаратите за филмово покритие на хранителни добавки във формата на таблети и капсули при предвидените условия на употреба не поражда опасения във връзка с безопасността. В своята оценка на риска ЕОБХ също така взе предвид допълнителния източник на въздействие на посочените PEG вследствие на използването на фармацевтични продукти и прецени, че може да се достигне само до ограничен допълнителен прием вследствие на вече одобрената употреба на PEG 6000 като носител за подсладители, както и вследствие на употребата на PEG в материали, които влизат в контакт с храни. Поради това е целесъобразно тази нова употреба да бъде разрешена на равнище ЕС. Освен това, поради ограничения прием на PEG 6000 като носител за подсладители и поради неговия токсикологичен профил, сходен с профила на другите разновидности на PEG (за шестте разновидности на PEG е определен поносим дневен прием (ПДП — TDI), също така е целесъобразно да се разреши употребата на оценените от ЕОБХ разновидности на PEG като алтернатива на PEG 6000 в качеството му на носител за подсладители. На всички тези PEG следва да бъде даден като Е номер E 1521.

(21)

ЕОБХ направи оценка на информацията относно безопасността на употребата на гума касия като нова добавка в храните, действаща като желиращ агент и сгъстител, и изрази своето становище на 26 септември 2006 г. (11) ЕОБХ констатира, че употребата на гума касия в съответствие с посочените условия не поражда опасения във връзка с безопасността. Въпреки че ЕОБХ прецени, че наличните токсикологични данни за гума касия са недостатъчни за определяне на ДДП, ЕОБХ сметна, че съществуващите данни не пораждат опасения. По-специално ЕОБХ подчерта специфичната ниска степен на абсорбция на гума касия и факта, че ако изобщо се хидролизира, гумата касия се разгражда на съставки, които се включват в нормалните метаболитни процеси. Употребата на гума касия е технологично обоснована, тъй като, добавена към останалите нормално използвани гуми в храните, тя засилва желиращото действие. Поради това е целесъобразно тези видове употреба на гума касия да бъдат разрешени на равнище ЕС и на гума касия да бъде даден като Е номер E 427.

(22)

ЕОБХ направи оценка на безопасността на неотам като овкусител и изрази своето становище на 27 септември 2007 г. (12) ЕОБХ достигна до заключението, че неотам не поражда опасения във връзка с безопасността при предложените употреби като овкусител и определи ДДП от 0—2 mg/kg тт на ден. Поради това е необходимо употребата на неотам като овкусител да бъде разрешена.

(23)

ЕОБХ направи оценка на информацията относно безопасността на употребата на L-цистеин (E 920) в някои храни, предназначени за кърмачета и малки деца. В своето становище от 26 септември 2006 г. (13) ЕОБХ стигна до заключението, че предложената употреба в преработени храни на зърнена основа и храни (по-специално бебешки бисквити) за кърмачета и малки деца не поражда опасения във връзка с безопасността. По отношение на бисквитите за кърмачета и малки деца съществуват изисквания за подходящ състав, в това число и за контролирано съдържание на захар и мазнини. Бисквитите с ниско съдържание на мазнини обаче са по-крехки, което води до риск от задавяне и задушаване поради разтрошаването на бисквитата в устата на детето. L-цистеинът действа като подобрител на тестото с цел контролиране на консистенцията на крайния продукт. Поради това е целесъобразно употребата на равнище ЕС на L-цистеин в бисквити за кърмачета и малки деца да бъде разрешена.

(24)

ЕОБХ направи оценка на безопасността на употребата на ензимен препарат на основата на тромбин с фибриноген, получен от едър рогат добитък и/или свине, като добавка в храните за възстановени храни и в своето становище от 26 април 2005 г. достигна до заключението, че тази употреба на ензимния препарат, произведен съгласно уточненията в становището, не поражда опасения във връзка с безопасността (14). Европейският парламент обаче в своята резолюция от 19 май 2010 г. по проекта на директива на Комисията за изменение на приложенията към Директива 95/2/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно добавките в храни, различни от оцветители и подсладители, счетe, че включването в приложение IV към Директива 95/2/ЕО на споменатия ензимен препарат като добавка в храните за възстановени храни не е в съответствие с целта и съдържанието на Регламент (ЕО) № 1333/2008, тъй като не отговаря на общите критерии на член 6 от Регламент (ЕО) № 1333/2008, и по-конкретно на член 6, параграф 1, буква в).

(25)

С Решение 2004/374/ЕО на Комисията (15) бяха временно прекратени пускането на пазара и вносът на желеобразни продукти в опаковки с малък грамаж, които съдържат желиращи добавки в храните, получени от водорасли, и някои гуми (E 400, E 401, E 402, E 403, E 404, E 405, E 406, E 407, E 407a, E 410, E 412, E 413, E 414, E 415, E 417, Е 418) поради риска от задавяне, който тези продукти крият. Директива 95/2/ЕО бе съответно изменена с Директива 2006/52/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (16). Поради това Решение 2004/374/ЕО на Комисията следва да бъде отменено, тъй като неговите разпоредби бяха включени в Директива 95/2/ЕО.

(26)

Мерките, предвидени в настоящата директива, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните, и нито Европейският парламент, нито Съветът възразиха срещу тях,

23.10.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 279/32

(1)

Мандатът на членовете на Европейския икономически и социален комитет изтича на 20 септември 2010 г.

(2)

На 13 септември 2010 г. Съветът прие Решение 2010/570/ (ЕС, Евратом) за назначаване на членовете на Европейския икономически и социален комитет за периода от 21 септември 2010 г. до 20 септември 2015 г. (1), с изключение на един член от Румъния, който румънските власти си запазиха правото да предложат впоследствие.

(3)

С писмо до Съвета от 28 септември 2010 г. румънските власти предложиха на Съвета кандидата, който да бъде назначен за член на Европейския икономически и социален комитет за посочения по-горе период с цел да се попълни списъкът на членовете, на които Румъния има право съгласно Договора,

23.10.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 279/33

(1)

С Решение 93/152/ЕИО на Комисията (2) се определят някои правила относно ваксините, които трябва да се използват при програмите за рутинна ваксинация срещу нюкасълска болест.

(2)

По-специално в посоченото решение се излагат критериите, които трябва да бъдат изпълнени по отношение на интрацеребралния патогенен индекс (ИЦПИ) на щамовете на вируса на нюкасълската болест, използвани в живите атенуирани ваксини и инактивираните ваксини срещу тази болест.

(3)

В Директива 2001/82/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 ноември 2001 г. относно кодекса на Общността за ветеринарните лекарствени продукти (3) се предвиждат някои изисквания по отношение на имунологичните ветеринарни лекарствени продукти, включително изисквания за изпитвания за безвредност.

(4)

Предвид постигнатия технически напредък във връзка с производството на ваксини, и по-специално по отношение на техниките на инактивиране и изискванията на Директива 2001/82/ЕО и на Европейската фармакопея, е целесъобразно специфичното изискване към инактивираните ваксини по отношение на интрацеребралния патогенен индекс (ИЦПИ) на щамовете на вируса на нюкасълската болест, използвани в такива ваксини, понастоящем установено в член 1, буква б) от Решение 93/152/ЕИО, да бъде заличено.

(5)

Следователно Решение 93/152/ЕИО следва да бъде съответно изменено.

(6)

Целесъобразно е да се определи дата на прилагане на настоящото решение, за да се съгласува с датата на прилагане на Регламент (ЕО) № 798/2008 на Комисията (4), изменен с Регламент (ЕС) № 955/2010 (5), с който се въвеждат съответните изменения на критериите по отношение на инактивираните ваксини срещу нюкасълска болест, използвани в трети държави,

23.10.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 279/34

(1)

Съгласно член 9а от Директива 2003/87/ЕО следва да бъде уточнено количеството квоти за Европейския съюз, за да бъдат отчетени квотите, издадени за инсталации, които са включени в Европейската схема за търговия с емисии през периода от 2008 г. до 2012 г. в съответствие с член 24, параграф 1 от Директива 2003/87/ЕО. Също така следва да бъде уточнено количеството квоти за Европейския съюз и във връзка с инсталациите, които извършват дейности, включени в списъка в приложение I към цитираната директива и попадащи в обхвата на Европейската схема от 2013 г. нататък.

(2)

В съответствие с член 9 от Директива 2003/87/ЕО в Решение 2010/384/ЕС на Комисията от 9 юли 2010 г. относно количеството квоти в Общността като цяло за 2013 г., които следва да бъдат издадени в рамките на Европейската схема за търговия с емисии (2), абсолютното количество квоти в ЕС за 2013 г. се базира на сумарните количества квоти, които са издадени или предстои да бъдат издадени от държавите-членки в съответствие с решенията на Комисията относно техните национални планове за разпределение за периода от 2008 г. до 2012 г. Тъй като след приемането на цитираното решение се появи допълнителна информация, то следва да бъде отменено и заменено.

(3)

В резултат от направените заявки от държави-членки за едностранно включване на допълнителни дейности и газове в Европейската схема съгласно член 24, параграф 1 от Директива 2003/87/ЕО с решения на Комисията C(2008) 7867, C(2009) 3032 и C(2009) 9849 в Европейската схема бяха включени и такива дейности, които преди не са влизали в нея. Във връзка с настоящото решение под внимание следва да бъдат взети тези заявки по член 24, параграф 1 от Директива 2003/87/ЕО, по които Комисията е одобрила преди 31 август 2010 г. съответно включване. Запазва се възможността в бъдещи уточнения на количеството квоти за 2013 г. в Европейския съюз да бъдат отразени и включвания, одобрени от Комисията след тази дата. Съгласно член 9а, параграф 1 от Директива 2003/87/ЕО количеството квоти в Европейския съюз за периода от 2010 г. нататък следва да бъде намалено с линейния коефициент по член 9 от цитираната директива.

(4)

Съгласно член 2, параграф 1 от Директива 2009/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. за изменение на Директива 2003/87/ЕО с оглед подобряване и разширяване на Схемата за търговия с квоти за емисии на парникови газове на Общността (3) държавите-членки са въвели в действие законови, подзаконови и административни разпоредби, задължаващи операторите на инсталации, които извършват дейности, включени в списъка в приложение I към Директива 2003/87/ЕО и попадащи в обхвата на Европейската схема от 2013 г. нататък, да представят на съответния компетентен орган надлежно обосновани и независимо верифицирани данни за емисиите. Тези данни са необходими, за да бъдат взети под внимание при уточняването на количеството квоти за Европейския съюз. От държавите-членки се изискваше да нотифицират до Комисията надлежно обосновани данни за емисиите до 30 юни 2010 г.

(5)

За да се осигурят равностойни условия за всички инсталации, нотифицираните от държавите-членки до Комисията данни за емисиите следва да бъдат коригирани, за да бъдат взети предвид дейностите за намаляване на емисиите, които би следвало да се очакват от страна на инсталациите, включени в Европейската схема от 2013 г., ако те бяха включени в Европейската схема още от 2005 г. В периода от 2010 г. нататък количеството на квотите в Европейския съюз следва също така да бъде намалено съгласно член 9а, параграф 2 с линейния коефициент по член 9 от цитираната директива. В случай на присъединяване към Европейския съюз на нови държави-членки се запазва възможността да бъде отразявана допълнителна информация в бъдещи уточнявания на количеството квоти в Европейския съюз.

(6)

В случаите, когато държавите-членки са нотифицирали емисии от инсталации, произвеждащи амоняк или калцинирана сода, които ще бъдат включени в Европейската схема от 2013 г. нататък, емисиите, които са използвани като база за изчисляване на уточнението на количеството квоти в Европейския съюз, определено с настоящото решение, са взети под внимание, като е прието, че те представляват емисии по смисъла на член 3, буква б от Директива 2003/87/ЕО. За да се осигури съответствие между общото количество на квотите в Европейския съюз и количеството на емисиите, за които трябва да бъдат предадени квоти, се запазва възможността за преразглеждане на количеството квоти в Европейския съюз, ако бъде възприет различен подход в регламента, който следва да бъде приет съгласно член 14, параграф 1 от Директива 2003/87/ЕО.

(7)

За да се избегне двойно отчитане, при уточняването на количеството на квотите в Европейския съюз следва да се вземат предвид само такива емисии, които са нотифицирани във връзка с дейностите по Директива 2003/87/ЕО, които попадат в обхвата на Европейската схема в периода от 2013 г. нататък.

(8)

Съгласно член 27 от Директива 2003/87/ЕО държавите-членки могат да изключват някои инсталации от Европейската схема, ако те нотифицират до Комисията всяка от тези инсталации не по-късно от 30 септември 2011 г. и Комисията не възрази. Към днешна дата Комисията не е получила подобни нотификации от държавите-членки. Запазва се възможността да бъдат отразени такива изключвания в бъдещи уточнения на количеството квоти за 2013 г. в Европейския съюз.

(9)

Възможно е да се появи необходимост да бъде взета предвид допълнителна информация във връзка с количеството на квотите в Европейския съюз съгласно член 9 от Директива 2003/87/ЕО, както тази допълнителна информация е определена в Решение 2010/384/ЕС, когато се появи такава допълнителна информация. Запазва се възможността такава допълнителна информация да бъде отразена в бъдещи уточнения на количеството квоти в Европейския съюз за 2013 г.

(10)

Въз основа на информацията, появила се от приемането на Решение 2010/384/ЕС насам, средното общо количество квоти, издадени от държавите-членки съгласно решенията на Комисията относно техните национални планове за разпределение за периода от 2008 г. до 2012 г., което се взема предвид при изчисляването на количеството квоти в Европейския съюз съгласно член 9 от Директива 2003/87/ЕО, възлиза на 2 037 227 209 квоти.

(11)

Абсолютното количество за 2013 г. на квотите в Европейския съюз по член 9 от Директива 2003/87/ЕО възлиза на 1 930 883 949 квоти.

(12)

Количеството на квотите за 2013 г., издадени за инсталации, включени в обхвата на Европейската схема през периода от 2008 г. до 2012 г. в изпълнение на член 24, параграф 1 от Директива 2003/87/ЕО, и намалено с линейния коефициент по член 9 от цитираната директива, възлиза на 1 328 218 квоти.

(13)

Количеството на квотите за 2013 г., издадени за инсталации, включени в Европейската схема през периода от 2013 г. нататък, и намалено с линейния коефициент по член 9 от цитираната директива, възлиза на 106 940 715 квоти.

(14)

Въз основа на член 9 и член 9а общото годишно количество квоти, подлежащи на издаване от 2013 г. нататък, следва да намалява ежегодно с линеен коефициент от 1,74 %, който съответства на 37 435 387 квоти,

23.10.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 279/36

(1)

Съгласно член 37 всяка държава-членка е длъжна да предоставя на Комисията такива общи данни, които се отнасят до всеки план за отстраняване на радиоактивни отпадъци под каквато и да е форма, които ще позволят да се определи дали осъществяването на такъв план може да предизвика радиоактивно замърсяване на водата, почвата и въздушното пространство на друга държава-членка. Комисията трябва да предостави своето становище в срок от шест месеца, след като се консултира с групата експерти, посочена в член 31.

(2)

По отношение на прилагането на член 37 от Договора има събран опит при прилагането на препоръката на Комисията от 16 ноември 1960 г. (1), както и на препоръки 82/181/Евратом (2), 91/4/Евратом (3) и 1999/829/Евратом (4) на Комисията.

(3)

В своето решение от 22 септември 1988 г. по дело 187/87 (5) Съдът на Европейския съюз отсъди, че член 37 от Договора за Евратом следва да се интерпретира в смисъл, че Европейската комисия получава общите данни преди дадена държава-членка да предостави разрешение за изхвърляне на радиоактивни флуиди, за да може Комисията да предостави своевременно своето становище, така че то да бъде взето под внимание преди издаването на разрешително.

(4)

Предназначението на член 37 е да предотврати възможно радиоактивно замърсяване на друга държава-членка. След консултации с гореспоменатата група от експерти Комисията счита, че отстраняването на радиоактивни отпадъци във връзка с определени дейности не е в състояние да доведе до радиоактивно замърсяване на друга държава-членка.

(5)

В извънредни случаи, установени въз основа на получена информация, Комисията може да изиска да бъдат представени общите данни на план за отстраняване на радиоактивни отпадъци, които в други случаи не се считат за потенциални източници на радиоактивно замърсяване на друга държава-членка в контекста на настоящата препоръка; в такива случаи становището на Комисията може да се отнася до разрешение, издадено на по-ранен етап.

(6)

За да се направи последователна оценка на плановете за отстраняване, е необходимо да се определи кои видове дейности могат да доведат до изхвърляне на радиоактивни отпадъци по смисъла на член 37 от Договора, както и да се определи каква информация трябва да се предостави като общи данни за различните видове дейности.

(7)

При инсталациите за производство на ядрено гориво от смесени оксиди, които обработват големи количества плутониев оксид, следва да се изисква представянето на общи данни преди демонтирането на такива инсталации, какъвто вече е случаят при демонтирането на ядрените реактори и инсталациите за регенериране.

(8)

Тривиални дейности, които имат пренебрежимо радиологично въздействие върху други държави-членки или изобщо нямат такова, не следва да се представят на Комисията.

(9)

Държавите-членки могат да обявят съвместно предоставяне за комплексен обект, където се предвижда да бъдат направени съществени промени в рамките на дълъг период от време, които имат няколко етапа, в това число и експлоатация на нови съоръжения, като пълнотата на първоначално внесените общи данни следва да позволи на Комисията да изпълни своите задължения по член 37 от Договора за Евратом и да представи обосновано становище.

(10)

С оглед на броя съществуващи атомни електроцентрали, за които все още не са дадени становища по смисъла на член 37 от Договора и които могат да бъдат променени или демонтирани, е необходимо да се уточни каква информация трябва да се предоставя като общи данни, за да може Комисията да изпълни своите задължения, без това да накърнява принципа на равнопоставеност между инсталации, подлежащи на промени, и такива, които не подлежат.

(11)

В случаи, когато излагането на населението в близост до въпросния обект е особено ниско, тази информация може да се окаже достатъчна за оценката на въздействието върху други държави-членки.

(12)

За да се направи последователна оценка на радиологичното въздействие върху други държави-членки в случай на авария, изискваната в рамките на общите данни информация за непланувани емисии от ядрени реактори и инсталации за регенериране следва да бъде разширена, така че да обхване освен типовите аварии също и авариите, взети предвид при изготвянето на националния авариен план за въпросния обект.

(13)

За да се изясни и ограничи изискваната от Комисията информация, отнасяща се до управлението на радиоактивните отпадъци преди отстраняване и до промени в инсталации, за които все още няма представено от Комисията становище, бяха включени две нови приложения.

(14)

Всички държави-членки са декларирали към момента, че ще се въздържат от изхвърляне в морето, като никоя държава-членка не възнамерява да погребва отпадъци под морското дъно,

1.

По смисъла на член 37 от Договора „отстраняването на радиоактивни отпадъци“ обхваща всяко свързано с изброените по-долу дейности планувано или аварийно освобождаване на радиоактивни вещества в газообразно, течно или твърдо състояние в околната среда, като:

2.

По смисъла на член 37 от Договора „общи данни“ следва да се разбира като:

3.

Дейностите по смисъла на точка 1, подточка 12 не следва да се считат за водещи до съществено от гледна точка на здравеопазването радиоактивно замърсяване на друга държава-членка, освен ако Комисията не изиска предоставянето на общи данни в някои специални случаи.

4.

За дейности по смисъла на точка 1, подточка 9 предоставянето на общи данни следва да се ръководи от следните условия:

5.

Ако държава-членка предвижда да измени (10) план за отстраняване на радиоактивни отпадъци, предоставянето на общи данни следва да се ръководи от следните условия:

6.

Общите данни следва да бъдат предадени на Комисията:

7.

Когато държави-членки обявят съвместно предоставяне на общи данни за комплексен обект, където се предвижда да бъдат направени съществени промени в рамките на продължителни периоди от време, които имат няколко етапа, в това число и експлоатация на нови съоръжения, първоначално подадените данни следва да съдържат пълен и подробен преглед на плануваните дейности, които да бъдат актуализирани чрез внасяне на допълнителни данни при възникването на изменения в съществуващия план. По отношение на аварийните сценарии в първоначалните данни, общите данни следва да включват най-малко информация за установените количества и физикохимични форми на радионуклиди във всяко от съоръженията на обекта, както и предполагаемите количества емисии в случай на авария, предвидени за всяко от тези съоръжения. Като се има предвид, че становищата на Комисията ще се отнасят само до бъдещи дейности, общите данни могат да предложат информация за контекста на минали и настоящи дейности на обекта.

8.

Тъй като предоставянето на план за отстраняване на радиоактивни отпадъци е задължение на съответната държава-членка, тя следва да поеме отговорност за цялата предоставена на Комисията информация във връзка с този план.

9.

След като получи становището, въпросната държава-членка следва да информира Комисията за действията, които възнамерява да предприеме в отговор на всяка препоръка, дадена в становището на Комисията относно плана за отстраняване.

10.

След като получи становището, въпросната държава-членка следва да представи на Комисията разрешителното за изхвърляне, както и всякакви по-нови изменения, за да бъдат те сравнени с информацията в общите данни, на които се основава становището на Комисията.