6.6.2007   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 143/1

(1)

Обща позиция 2007/140/ОВППС (2), изменена с Обща позиция 2007/246/ОВППС, предвижда, inter alia, че предоставянето на техническа и финансова помощ, финансиране и инвестиции във връзка с оръжия и свързани материали от всички видове на което и да е било лице, структура или организация в Иран или за използване в Иран следва да се забрани.

(2)

Посочените мерки попадат в обхвата на Договора за създаване на Европейската общност и поради това, по-специално с оглед осигуряване на еднаквото им прилагане от икономическите оператори във всички държави-членки, е необходимо законодателство на Общността за тяхното изпълнение, доколкото Общността е засегната.

(3)

Регламент (ЕО) № 423/2007 (3) наложи някои ограничителни мерки срещу Иран в съответствие с Обща позиция 2007/140/ОВППС преди нейното изменение. Целесъобразно е новите забрани да бъдат включени в посочения регламент, за да се вземе предвид Обща позиция 2007/246/ОВППС. Следователно посоченият регламент следва да бъде съответно изменен.

(4)

За да се гарантира ефективността на мерките, предвидени в настоящия регламент, той следва да влезе в сила в деня на публикуването му,

а)

В член 2 съществуващият текст се обозначава като параграф 1 и се добавя следният параграф 2:

„2.   Приложение I не включва стоките и технологиите, включени в Общия списък оръжията на Европейския съюз (4).

б)

В член 5 параграф 1 се заменя със следния текст:

„1.   Забранява се:

Забраните, установени в настоящия параграф, не се прилагат за невоенни превозни средства, произведени или приспособени с помощта на материали да осигуряват балистична защита, предназначени единствено за осигуряване на защита на персонал на ЕС и на неговите държави-членки в Иран.“;

в)

В член 8 буква а) се заменя със следния текст:

г)

В член 11, параграф 2 буква б) се заменя със следното:

6.6.2007   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 143/3

(1)

В изпълнение на резултатите от Уругвайския кръг от многостранните търговски преговори Регламент (ЕО) № 3223/94 посочва критерии за определяне от Комисията на фиксирани стойности при внос от трети страни на продуктите и периодите, посочени в приложението към него.

(2)

В изпълнение на горепосочените критерии фиксираните вносни стойности следва да се определят на нивата, посочени в приложението към настоящия регламент,

6.6.2007   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 143/5

(1)

На компетентния орган бяха подавани заявления за лицензии за внос през седмицата от 28 май до 1 юни 2007 г., в съответствие с Регламент (ЕО) № 950/2006 или Регламент (EО) № 1832/2006 на Комисията от 13 декември 2006 г. за установяване на преходни мерки в сектора на захарните продукти поради присъединяването на България и Румъния (3) за общо количество, равно или надвишаващо наличното количество за поредени номера 09.4366 (2006—2007) и 09.4337 (2007—2008).

(2)

При тези обстоятелства Комисията определя коефициент на разпределение с цел издаване на лицензии пропорционално на наличното количество и информира държавите-членки, че съответният лимит е достигнат,

6.6.2007   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 143/9

(1)

С Регламент (ЕО) № 1483/2006 на Комисията (2) бяха открити постоянни тръжни процедури за препродажбата на пазара на Общността на зърнени култури, държани от интервенционните агенции на държавите-членки.

(2)

Предвид ситуацията на пазара на царевица в Общността и установеното през последните седмици и в различните области нарастване в търсенето на житни култури, се оказва наложително в някои държави-членки да бъдат доставени нови количества житни култури, държани за интервенция. Следователно е уместно да бъдат упълномощени интервенционните агенции на въпросните държави-членки да пристъпят към повишаване на предлаганите на търг количества царевица с 500 000 тона в Унгария.

(3)

Регламент (ЕО) № 1483/2006 следва да бъде съответно изменен.

(4)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Управителния комитет по зърнени култури,

6.6.2007   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 143/14

(1)

Ограниченията на улова при експериментален риболов на змиорки в зона IV на ICES са определени в приложение IA към Регламент (ЕО) № 41/2007. В съответствие с бележките под линия, които придружават съответните ограничения на улова в посоченото приложение, Комисията може да определи условията, при които може да бъде осъществяван уловът за определените квоти за експериментален риболов на змиорки.

(2)

Съгласно точка 1 от приложение IIГ към Регламент (ЕО) № 41/2007 условията, определени в посоченото приложение, следва да се прилагат спрямо риболовните кораби на Общността, извършващи улов в зони IIIа и IV на ICES и във водите на Общността от зона IIа на ICES с дънни тралове, сейнери с кош или подобни теглени риболовни съоръжения с размер на отворите по-малък от 16 мм. Ако не е посочено друго, или като резултат от консултации или споразумения между Общността и Норвегия, тези условия са приложими и за риболовните кораби на трети страни, които имат разрешение за риболов на змиорки във водите на Общността в зона IV на ICES.

(3)

Змиорката е риба от запасите на Северно море, общ ресурс с Норвегия, който понастоящем не се управлява заедно. Вследствие на консултациите от 30 март 2007 г. между Общността и Норвегия бе постигнато споразумение за условията на експерименталния риболов на змиорки в Северно море. Това споразумение следва да бъде въведено в законодателството на Общността.

(4)

С цел да се определят колкото е възможно по-скоро условията за риболов на змиорки съгласно точка 8 от приложение IIГ към Регламент (ЕО) № 41/2007, експерименталният риболов се провежда през април и първата половина на май. Ето защо е необходимо да бъдат създадени колкото е възможно по-скоро условия за експериментален риболов на змиорки в Северно море за 2007 г.,

а)

30 % от общото риболовно усилие, приложено от Норвегия през 2005 г. не е използвано изцяло; и

б)

не е достигнато определеното количество от 20 000 тона, разрешено за улов.

6.6.2007   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 143/16

(1)

На 2 декември 2003 г. Германия информира Комисията за намерението си да уведоми за официално планирана интервенция в подкрепа на проект за тръбопровод между Ludwigshafen в Baden-Württemberg и Münchsmünster в Бавария.

(2)

На 12 януари 2005 г. Германия, за юридическа яснота, официално уведоми за мярката, която, според нея, е обща инфраструктурна мярка и не представлява държавна помощ.

(3)

На 16 март 2005 г. Комисията започна официална процедура по разследване по отношение на предполагаемата държавна помощ. Решението на Комисията за започване на процедурата бе публикувано на 26 април 2005 г. в Официален вестник на Европейския съюз  (2). Комисията призова заинтересованите страни да приложат своите коментари относно помощта.

(4)

На 19 април 2005 г. Германия отговори на започването на официална процедура по разследване (виж раздел 5).

(5)

Бяха получени коментари от различни заинтересовани лица. Асоциацията на производителите на петролно-химически продукти в Европа (АППЕ), няколко баварски компании, които не участват директно в проекта (Mineraloelraffinerie Oberrhein GmbH & Co KG (Miro), Bayernoil Raffineriegesellschaft mbH и Industriepark Gersthofen Service GmbH & Co KG (IGS)), както и Австрия формулираха положителни коментари в писма съответно с дата 2 май, 12 май, 17 май, 3 юни и 8 юни 2005 г. Един производител на петролно-химически продукти, който пожела да запази анонимност, предостави критична оценка с дата 24 май 2005 г. Становището на Австрия бе взето под внимание, въпреки че бе представено след тридесетдневния краен срок, определен в Oфициален вестник.

(6)

Споменатите наблюдения бяха изпратени на Германия за коментар на 16 и 20 юни 2005 г.

(7)

Немските власти коментираха наблюденията на заинтересованите страни на 14 юли 2005 г.

(8)

На 28 октомври 2005 г. Комисията поиска допълнителна информация, която Германия представи в писмо с дата 24 ноември 2005 г.

(9)

Последваха многобройни контакти и обмен на кореспонденция от края на 2005 г. между федералните и баварски власти, представителите на баварската индустрия и на Комисията.

(10)

На 8 февруари 2006 г. Германия изпрати писмо, към което бяха прикрепени допълнителни писма от компаниите BASF, Borealis, Clariant, Infraserv Gendorf, Infraserv Hoechst, групата MOL, OMV (Österreichische Mineralölverwaltung Aktiengesellschaft) Австрия, OMV Германия и Ruhr Oel GmbH (ROG), както и писма от консорциума Aethylen-Rohrleitungs-Gesellschaft (ARG) и потенциалния бенефициер Ethylene-Pipeline Süd GmbH & Co. KG (EPS). На 21 февруари баварските власти изпратиха допълнителен коментар и преработен вариант на писмото от Infraserv Hoechst. На 5 февруари 2006 г. същият петролно-химически производител, който изпрати становището си на 24 май 2005 г., изпрати допълнителен коментар, съдържащ положителна оценка на планираната помощ, при условие че се гарантира открит достъп между Ротердам и Бавария.

(11)

В писмо с дата 24 юли 2006 г. Германия предостави, наред с други документи, преразгледано предложение за интервенция в подкрепа на тръбопроводния проект. Споменатото писмо бе подкрепено с писма от 14 август и 7 септември 2006 г. и се отнася по-конкретно за участието на Landesanstalt für Aufbaufinanzierung Förderbank Bayern (по-надолу наричана „LfA“), филиал, 100 % собственост на област Бавария в проекта.

(12)

Проектът се състои в построяването на 357 км тръбопровод между Ludwigshafen и Münchsmünster с пълен годишен трансмисионен капацитет от 400 000 тона. Понастоящем няма транспорт на етилен между Ludwigshafen и Münchsmünster. Очакваните транспортни обеми са дадени в таблица 1 по-долу. Тъй като продукцията и употребата на етилен се развиват неравномерно, се очаква в началните години да има нетен поток в посока на Ludwigshafen, докато в следващите години ще настъпи обрат. Цифрите не взимат предвид експлозията във фабриката за полиетилен в Базел (виж параграф 24). В случай че фабриката бъде реконструирана с подобен капацитет, по малко вероятно е преустановяване до 2015 г., което означава значително по-малък нетен поток, считано от 2015 г. В случай че фабриката бъде реконструирана с по-голям капацитет, транспортните обеми ще бъдат значително по-малки през този период.

Таблица 1

Очаквани транспортни обеми (1 000 тонове/година)

(13)

Транспортната такса е установена, като се използват за основа цените на Aethylen-Rohrleitungs-Gesellschaft, например 34,21 EUR на тон за цялата дължина на тръбопровода или 0,0957 EUR на тон за километър. Таксите ще се прилагат поравно за членове на консорциума и всеки друг потребител. Те ще се адаптират на годишна база въз основа на независима оценка.

(14)

Очакваната обща цена на инвестицията възлиза на 154 милиона EUR, което е с 14 милиона EUR повече от първоначално предвиждания размер от Германия. Споменатото увеличение е резултат от нарасналите цени на строителството, включително придобиването на права и осигуряването на необходимите екологични мерки, както и по-високите експлоатационни разходи (електричество, застраховка). След разнообразните предварителни правни стъпки, необходимите изследвания следва да се проведат до края на 2006 г., а тръбопроводът да се изгради през 2007 г., като през септември 2007 г. се постави началото на неговата експлоатация според първоначалния проект. Част от процедурата за получаването на необходимите разрешения е извършването на оценка за въздействието върху околната среда в съответствие с Директива 85/337/EИО на Съвета от 27 юни 1985 г. за оценка на въздействието на определени обществени и частни проекти върху околната среда (4).

(15)

Планираният тръбопровод ще се експлоатира въз основа на следните принципи: „общ превозвач/открит достъп“, „недискриминационни такси“ и „минимална печалба“. Всеки производител и потребител на етилен ще има достъп до тръбопровода при същите условия. Ще има достатъчно резервен капацитет за спазването на споменатите принципи (свободен резервен капацитет възлизащ на около 50 % от капацитета). Тези условия ще се спазват минимум 25 години.

(16)

Провинция Бавария възнамерява да отпусне помощ от 44,85 милиона EUR, възлизаща на 29,9 % от инвестиционните разходи от 150 милиона EUR или 29,1 % от максималната стойност 154 милиона EUR. Планираната инвестиция за периода 2004—2008 г. следва да бъде 4,5 милиона EUR през 2004 г., 7,8 милиона EUR през 2005 г., 54,2 милиона EUR през 2006 г., 86 милиона EUR през 2007 г. и 1,5 милиона EUR през 2008 г. Независимо от случая помощта трябва да бъде ограничена до максимум 29,9 % от разходите и ще бъде намалена пропорционално, в случай че общите разходи паднат под 150 милиона EUR.

(17)

Германия твърди, че без отпуснатата от Бавария помощ проектът ще се окаже икономически нерентабилен, тъй като това ще предполага по-големи транспортни разходи (54,6 EUR на тон), които вече няма да са конкурентни. Още повече, дори и с планираната помощ от 44,85 милиона EUR и като се вземат предвид непреките придобивки за участващите компании, очакваната възвращаемост ще бъде само 1,2 %. Следва да се отбележи, че ако фабриката в Базел се построи отново с по-голям капацитет, потокът и съответно възвращаемостта върху инвестицията ще бъдат по-ниски (виж съображение 24 по-долу).

(18)

Бенефициерът на помощта ще бъде Ethylen-Pipeline Süd GmbH & Co KG (наричан по-долу EPS) (5), един консорциум на петролно-химическите компании (6) BASF AG, Borealis Polymere GmbH, Clariant GmbH, OMV Deutschland GmbH, ROG, Vinnolit GmbH&Co KG и Wacker Chemie GmbH, заедно с LfA (7).

(19)

Етиленът е най-простият алканов въглеводород и представлява безцветен газ. Този олефин обикновено се произвежда от петрол (или във вид на нафта, какъвто е обикновено случая в Европа, или във вид на газ) в петролно-химични инсталации (системи за крекинг), и производственият процес завършва с етилен или пропилен в определено съотношение. Етиленът е основа за получаване на широк кръг полимери (например полиетилен, PVC и полистирол), които се използват при производството на пластмаси с голям брой приложения.

(20)

Етиленът е анестетичен, асфиксантен и леснозапалим газ, който експлодира при контакт с въздух. В класификацията принадлежи към най-опасния клас вещества. Поради това се транспортира само с тръбопроводи, които директно свързват производители и потребители, с малки изключения за по-скъпия морски транспорт. Част от тръбопроводната система за етилен (с различна дължина, често местна мрежа) е строена през годините от 1960 г. насам от единични компании или от консорциуми като ARG. За разлика от етилена, по-голямата част от неговите деривативи могат да се транспортират много по-лесно.

(21)

Според цифрите, представени от Германия, производственият капацитет в Западна Европа е 23,2 милиона тона в края на 2002 г., от който повече от 10 милиона тона е само в страните от Бенелюкс и Германия. Производството нарастна с 2,6 % до 20,7 милиона тона от 2002 г. до 2003 г. Тъй като консумацията в Западна Европа надхвърля производството, през 2002 г. са били внесени 0,24 милиона тона. В Централна и Източна Европа (включително десетте нови държави-членки) производственият капацитет е 2,24 милиона тона в края на 2002 г., а консумацията — 2 милиона тона.

(22)

Търсенето на етилен е в пряка връзка с търсенето на пластмаса, която, от своя страна, е в пряка зависимост от ръста на БВП. Следователно очакваният ръст на консумация на етилен е около 2 % на година в Западна Европа и около 5,5 % в Централна и Източна Европа. Производителите на етилен, които не са директно свързани с тръбопроводи, се конкурират индиректно помежду си на пазарите за производни на етилена.

(23)

Европейската петролно-химическа индустрия работи успешно от дълго време насам. Конкурентният натиск, обаче, се увеличава поради по-стриктните изисквания във връзка с околната среда, от една страна, и от друга страна, голямата конкуренция на доставчиците на полиетилен от Средния Изток, където газта е в наличност като евтина суровина. Употребата на газ, обаче, ограничава броя на страничните продукти и поради това Европа има техническо конкурентно преимущество в това отношение. Същевременно транспортните разходи играят важна роля, особено относно доставките във вътрешността на Европа. По-голямата част от инвестициите в нови капацитети в Средния Изток имат за цел да обслужват бързоразвиващите се пазари в Китай и други държави от Югоизточна Азия, но ако растежът на тези пазари се забави по някаква причина, европейската химическа индустрия би се изправила пред по-силната конкуренция от Средния Изток.

(24)

Индустрията за етилен в Бавария се състои от два завода за производство на етилен в Münchsmünster-Gendorf-Burghausen, притежание на OMV и Ruhr-Öl Германия, и известен брой преработватели на етилен, които преобразуват етилена в полиетилен и други продукти: Basell GmbH (в Münchsmünster), Clariant GmbH и Vinnolit GmbH&Co.KG (в Gendorf), Borealis Polymere GmbH и Wacker-Chemie (в Burghausen). Заводът, собственост на Базел, претърпя сериозен инцидент на 12 декември 2005 г. и ще са нужни значителни инвестиции, за да се поднови производството на полиетилен. Досега не е взето решение относно бъдещето на завода и Basell подчертава важността на проучвания тръбопроводен проект.

(25)

Производството и доставката на етилен между компаниите се обобщават в таблица 2.

Таблица 2

Настоящо производство и доставки

В тонове (стойности от 2003 г.)

(26)

Според Германия планираният тръбопроводен проект представлява част от паневропейска тръбопроводна мрежа. Съществуващите тръбопроводи за етилен са с обща дължина от около 2 500—3 000 километра и свързват около 50 % от индустрията, за разлика от САЩ, където този показател е почти 100 %. Споменатите съществуващи регионални, но несвързани помежду си системи, са:

(27)

Планираният тръбопровод ще свързва съществуващите тръбопроводи между Münchsmünster и Gendorf/Burghausen и между Ludwigshafen и Wesseling. Той също ще създаде възможности за следните удължения:

С посочените удължения, планираният тръбопровод ще осигури важна връзка между петролно-химическите индустрии в Западна и Източна Европа.

(28)

В писмата, прикрепени към писмото ѝ от 8 февруари 2006 г., OMV, която има присъствие в Бавария (Burghausen) и в Австрия (Schwechat, до Виена), където скоро увеличи капацитета си, Германия заяви, че в случай на положително решение по отношение на проекта, тя възнамерява да създаде работна група, която да разгледа възможността за трансформиране на съществуващия тръбопровод за продукти от Schwechat (достигащ 150 км на запад) в етиленов тръбопровод и продължаването му до Burghausen. OMV очакваше да получи заключенията на работната група в края на 2006 г. Компанията също обяви, че прави проучване на проекта, което ще приключи в период между 7 и 14 години. Групата MOL (включваща словашката компания Slovnaft и унгарската компания TVK), водеща на пазара в Централна Европа, но непредставляваща страна от проекта EPS, също изрази своята подкрепа за проекта, но предпочете за начало връзка със съществуващия украински тръбопровод за етилен през Словакия (Bratislava) и Унгария (Szashalombatta Будапеща/ Tiszaujvaros). Бяха също обявени по-достоверни проучвания по време на дискусиите между Комисията и Германия, например относно тръбопроводна връзка с Република Чехия, между Leuna в Източна Германия и Полша (под ръководството на PKN Orlen, полска компания) и между Ludwigshafen и Carling, Франция (под ръководството на BASF и Total).

(29)

Връзката с достатъчно голяма тръбопроводна мрежа за олефини е от голяма важност за индустрията, тъй като намалява регионалните затруднения при осигуряване на налични суровини, подобрява гъвкавостта и сигурността при снабдяването със споменатите материали и позволява по-голяма гъвкавост при избора на местоположение за нови инвестиции. Поради изброените причини асоциацията на индустрията също подкрепя плановете за свързване на индивидуалните системи за етилен и/или пропилен и тяхното разширение с цел постигането на по-широкообхватна тръбопроводна мрежа за олефини. (8)

(30)

По време на процедурата Комисията получи потвърждение от Германия и от собствениците на тръбопроводи, включени в тръбопроводния проект на Ludwigshafen-Münchsmünster, че те ще спазят принципите „общ превозвач“ и „открит достъп“ относно следните тръбопроводи:

(31)

Според Германия паневропейската тръбопроводна мрежа и настоящият проект по-конкретно биха осигурили в дългосрочен план бъдещето на петролно-химическата индустрия на Бавария и на около 17 700 работни места, които тя осигурява.

(32)

Комисията инициира официалната процедура за разследване, тъй като изрази съмнение, че грантът представлява по-скоро държавна помощ, а не финансиране на обща инфраструктурна мярка, както твърди Германия. Тя също изрази колебание дали помощта може да се приеме за съответстваща с изискванията на общия пазар. Придобивките по отношение защитата на околната среда, сигурността при транспортирането и магистрално пренатоварване липсват, или се предвиждат в много малка степен. Тръбопроводът може да бъде от стратегическа важност за химическата индустрия в Бавария, но той може да създаде неприемливо изкривяване на конкуренцията. Калкулираната рентабилност на проекта е ниска, но непреките преимущества за съществуващите производители на етилен и пропилен могат да се окажат значителни. Тръбопроводът би позволил трансмисията на значителни количества между компаниите по тръбопровода, но също ще направи възможно доставката на етилен до други региони, където може да конкурира директно етилена, доставен от доставчици извън Бавария, Baden-Württemberg и Rhineland-Palatinate. Не може да се пренебрегне също и въздействието върху пазара за пропилен.

(33)

Комисията също отбеляза, че споменатият проект до известна степен беше подобен на тръбопровода за пропилен между Ротердам, Антверпен и областта Рур, за който Комисията одобри отпускане на помощ на 16 юни 2004 г. (11). Обаче съществуват значителни различия: отсъствие на голям транспортиран обем на етилен в двата края на тръбопровода, с водни и железопътни комуникации, съставляващи истинска алтернатива в случая с тръбопровода за пропилен; отстъпки в транспортните такси за големи количества, дългосрочни контракти и предварителни заявки по проекта, за разлика от тръбопровода за пропилен, нещо, което предизвика съмнения в Комисията, че може да се доведе до диспропорционално увеличение на облагите на компаниите от консорциума в сравнение с други потребители; според Комисията интензивността на помощта възлиза на 50 %, вместо под 30 %, както е в другия случай.

(34)

Приложените писма по повод на официалната процедура по разследване от APPE и Австрия съдържат положителен коментар относно проекта, като се подчертават преимуществата за Европа и продължението на тръбопроводната мрежа за олефини. Дори баварските компании, неучастващи директно в проекта (Miro, Bayernoil и IGS), изразиха положително становище, особено с оглед въздействието на проекта върху бъдещето на петролно-химическата индустрия в Бавария. За разлика от тях, производителят на етилен, който пожела анонимност, заяви на 24 май, че тръбопроводът би бил чисто регионална защитна инвестиция, с цел предоставяне на пазарно предимство на местните производители и по никакъв начин не ще се увеличи конкурентоспособността на индустрията за олефини; същият производител, обаче, изрази подкрепа за една цялостна тръбопроводна мрежа за олефини в Европа.

(35)

Заинтересованите страни, пряко намесени в проекта EPS, единодушно подкрепиха проекта в писмо, прикрепено към писмото на Германия от 8 февруари 2006 г., и го приеха като първа стъпка към по-широка европейска тръбопроводна мрежа. По-обстоятелствени наблюдения бяха изразени от OMV и MOL (виж съображение 28). По отношение връзката между планираните и съществуващи тръбопроводи BASF, Infraserv Gendorf и Infraserv Hechst се изказаха в подкрепа на открития достъп и недискриминационните цени (виж съображение 30).

(36)

На 5 февруари 2006 г. конкурентът, пожелал анонимност, изпрати също положителни коментари на Комисията по повод откриването на два частни тръбопровода, свързващи Бавария със системата на ARG.

(37)

По отношение решението на Комисията относно започването на официална процедура по разследване, Германия изрази становище, че мярката не представлява държавна помощ, тъй като няма да предостави конкретни предимства, и се отнася до недискриминационна инфраструктура, отворена към всички потребители. Тя също подчерта, че поради трудностите при транспортиране на етилен, нуждата от инвестиции с широкомащабен и дългосрочен характер, и взаимосвързаността между етилен и пропилен, един случай на затваряне на предприятие от баварското производство или потребление на етилен би имал ефект на доминото върху останалите предприятия в индустрията: едно затваряне на предприятие би нарушило режима и на другите заводи и може да причини прекратяване на дейността на останалите потребители и производители на етилен. В резултат на което значителен брой служители ще загубят работата си. Експлозията в завода на Basell в Münchsmünster би могло да се окаже началото на подобна верижна реакция. Германия също подчерта интеграцията на проекта в по-широка европейска мрежа, конкретната значимост на тръбопровода за изолиран регион като Бавария и евентуалните последствия от неуспеха на баварската система върху останалите европейски региони, тъй като баварският тръбопровод е ключова връзка между тръбопроводите на Западна Европа и вече съществуващите или планирани тръбопроводи в Източна Европа. Германия спомена положителното въздействие, което проектът се очаква да има върху сигурността на доставките, гъвкавостта и конкурентоспособността на европейската индустрия в глобален контекст. Тя оспори, че проектът би коригирал един пазарен неуспех, тъй като без обществена подкрепа проектът не би бил икономически жизнеспособен. Тя същевременно наблегна на факта, че дори и със 70 милиона EUR от планираната помощ, очакваната вътрешна възвращаемост за EPS е само 1,3 %, което показва, че компаниите, намесени в проекта, предпочитат дългосрочната сигурност на доставките пред краткосрочните печалби. Германия заяви по-нататък, че проектът няма да наруши конкуренцията, тъй като участниците са приели принципа на „минималната печалба“ и условията за достъп до тръбопровода не са дискриминационни.

(38)

Германия подчерта буквално единодушната подкрепа за проекта. По повод критичния коментар от страна на конкурент, пожелал да остане анонимен, Германия отбеляза, че въпросната компания подкрепя идеята за Европейска мрежа, и заяви, че проектът EPS е необходим за мрежата за разлика от твърдението на анонимната страна. По отношение връзката на два частни тръбопровода Германия подчерта ефекта от закона за конкуренцията, който предотвратява диксриминация или злоупотреба с позиция от страна на собствениците, както и преговорите, проведени между EPS и собствениците на частни тръбопроводи за гарантиране на открит достъп. По отношение ниския марж на печалбата на проекта Германия изрази несъгласие с опасенията на Комисията, че интензитетът на помощта е по-висок от необходимото. Тя осигури детайлна информация относно възможните разходи, ситуацията на пазара (включително този за пропилен и неговите деривативи), вноса от трети страни, очакваните доставки на етилен, производството и консумацията на страни от проекта и тръбопроводите, които ще се свържат към тръбопровода на EPS.

(39)

Според член 87, параграф 1 от Договора за Европейската общност всяка помощ, отпусната от държава-членка или чрез държавни ресурси, в каквато и да било форма, която нарушава или заплашва да наруши конкуренцията чрез предоставяне на предимства на определени предприятия или за производството на определени продукти, е, доколкото това се отразява на търговията между държавите-членки, несъвместима с общия пазар.

(40)

Помощта, която Германия възнамерява да отпусне, се отпуска пряко от органите на държавата и следователно включва използването на държавен ресурс.

(41)

Органът, управляващ тръбопровода, EPS, упражнява икономическа дейност, която се състои от предлагане на транспортни услуги, и трябва, следователно, да се счита като предприятие по смисъла на член 87, параграф 1.

(42)

Това, че помощта позволява на консорциума да построи тръбопровода и да го експлоатира 25 години, без да заплати пълния размер на стойността му, предоставя икономическо преимущество за консорциума. Тъй като инвестицията в тръбопровода е тясно свързана със съществуващи и планирани инвестиции в производствен капацитет за етилен и пропилен и за етиленови деривативи, помощта осигурява преимущество не само по отношение на транспорта, но и относно производството на етилен, пропилен и неговите производни.

(43)

Упоменатото преимущество следва да се счита за избирателно и тръбопроводът не може да се разглежда като „обществена инфраструктура“. Държавното финансиране на построяването и управлението на транспортната инфраструктура не се разглежда винаги като помощ по смисъла на член 87, параграф 1. Държавните органи обикновено осигуряват подобна инфраструктура „поради невъзможността ценовата система да прави това ефективно. Продукти като инфраструктурите се отличават с неделимост и се употребяват колективно от всички граждани, независимо дали се плаща за тях или не. Подобен обществен продукт, осигурен от правителството, облагодетелства обществото по колективен начин и не е насочен към конкретно предприятие или индустрия (принцип на неизключването)“ (12). Следователно не само собствеността, но също и други критерии са от важност в този случай.

(44)

За разлика от пристанищата, летищата и магистралите, разглежданата инфраструктурата е предназначена не за широката общественост, а само за бизнеса. Тя е в полза на определени предприятия, по-конкретно много малък брой предприятия в специфичен клон на химическата индустрия от определен район на една държава-членка. Тръбопроводът е подходящ за транспорт на етилен само в случай, че всички членове на консорциума са производители на етилен или потребители с пряк интерес в тръбопровода. Тръбопроводът остава собственост на консорциума и ограниченията върху неговата употреба, които трябва да се спазят, за да се отпусне помощта, се прилагат само за 25 години. Строителството и експлоатацията на тръбопровода не са обявени на публичен търг. Следователно проектът е селективен.

(45)

Може да се добави, че изграждането на тръбопроводи за химикали обикновено не попада в задълженията на държавата в случаите, когато тя упражнява своите правомощия като обществена власт. Строежът на тръбопроводи за химикали представлява икономическа дейност, която обикновено е в интерес на индустрията и представлява нейна отговорност. EPS възнамерява да извърши икономическа дейност чрез строежа на тръбопровода и да осигурява транспортни услуги с цел реализиране пряка или непряка възвращаемост на инвестицията. Решенията относно инвестициите в химически тръбопроводи често представляват интегрална част от инвестиционни и неинвестиционни решения по отношение на самия производствен капацитет. Известна част от тръбопроводите, построени в последно време, са изградени без помощ, докато за други бе отпусната помощ, но тя бе оправдана в съответствие с правилата на Общността за национална регионална помощ и основана на екологични съображения.

(46)

В съответствие с установената съдебна практика на Европейския съд критерият за въздействие върху търговията е налице, в случай че фирмата получател извършва икономическа дейност, свързана с търговията между държавите-членки. В това отношение, като взе предвид не само етилена, но и пропилена и производните на споменатите два газа, Комисията отбеляза, че в дейността на партньорите в консорциума е включена търговия между държавите-членки. Съответно, предоставеното преимущество от помощта нарушава или рискува да наруши конкуренцията между държавите-членки.

(47)

Настоящата оценка е до известна степен подобна с оценката, направена по дела C67/03, C68/03 и C69/03, по отношение помощта, която Германия, Нидерландия и Белгия отпуснаха за изграждането на тръбопровод за пропилен от Ротердам през Антверпен до областта Рур. В споменатите случаи Комисията прие положително решение и ясно заяви, че подпомагането представлява държавна помощ (13).

(48)

Поради гореспоменатите причини уведомената мярка представлява държавна помощ по смисъла на член 87, параграф 1 от Договора за Европейската общност.

(49)

Член 87, параграфи 2 и 3 от Договора съдържат известни изключения от общата забрана за държавна помощ в член 87, параграф 1. Комисията е приела различни насоки и рамки, които установяват условията за прилагането на тези изключения. Нито едно от споменатите насоки и рамки, обаче, не е приложимо към въпросната помощ. Например, установените правила в насоките на Общността относно държавната помощ за защита на околната среда (14) се отнасят само до държавна помощ, която позволява на бенефициера да намали своя отрицателен екологичен ефект, те не се отнасят до инвестиции, които водят до намаляване на замърсяването от конкуренти на бенефициера на помощта. Същевременно транспортирането на етилен чрез тръбопровод не може да се определи като адаптация на производствения процес с цел съхранение на околната среда, а трябва да се разгледа като отделен процес. Това се подкрепя от факта, че тръбопроводът ще бъде построен от ново юридическо лице, създадено единствено с цел изграждане на тръбопровода и осигуряване на транспортни услуги за етилен. Въпреки че акционерите в EPS са активни в производството и преработката на етилен, новата дейност на първо място представлява транспортна дейност. Още повече в настоящия случай за момента не съществува транспорт на етилен между Ludwigshafen и Münchsmünster. Вследствие на което проектът не води директно до намаляване на емисиите на участващите компании. Вместо това, непосредственият резултат е създаването на нова транспортна дейност, която причинява някакви емисии и обременява до известна степен околната среда. В резултат на което насоките за екологична помощ не се прилагат към настоящата помощ.

(50)

Правилата за съвместимост на помощта в дял V от Договора за Европейската общност („Транспорт“) също не са приложими. Член 73 от Договора постановява, че помощта е съвместима с Договора, ако отговаря на нуждите за координация на транспорта. Обаче член 80 от Договора ограничава разпоредбите в глава „Транспорт“, както следва: „разпоредбите на настоящата глава се отнасят до железопътен, пътен и вътрешен воден транспорт.“ Член 73, следователно, не се отнася до настоящия случай.

(51)

Тръбопроводът е част от по-голяма паневропейска тръбопроводна мрежа за етилен и е в интерес на Европейската петролно-химическа индустрия, включително и на компаниите, находящи се в подпомаганите области. Различните насоки и рамки, приети от Комисията, не отчитат този факт. Следователно следва да се разгледа дали помощта подлежи на изключение непосредствено по член 87, параграф 3, буква в) от Договора за Европейската общност. Приложението на упоменатата разпоредба изисква оценка на приноса на мярката към целите на Общността, необходимостта и пропорционалността на помощта и потенциалните нарушения на конкуренцията, произтичащи от нея.

(52)

Планираният тръбопровод ще играе ключова роля в паневропейската мрежа за етилен, която свързва съществуващите мрежи с различни „острови на индустрията“ в общия пазар. Споменатата мрежа увеличава конкурентоспособността на европейската икономика като цяло и на петролно-химическата индустрия по-конкретно, и това е в интерес за Общността, тъй като конкурентоспособността е основна цел на Лисабонската програма. Както Германия правилно отбелязва, тръбопроводът ще увеличи гъвкавостта и сигурността на доставките, например в случаи на аварии или мерки по поддръжката, като по този начин общите нива на разходите ще намалеят, а производството и условията за доставка на етилен и неговите производни ще се подобрят. Мрежата също ще премахне затруднения на местно ниво по отношение наличието на суровини и ще разреши настоящия проблем, а именно търсенето на етилен и пропилен да не нарастват в същите пропорции като фиксираната пропорция, характеризираща споменатите продукти, когато те представляват резултат от химически производствен процес. Мрежата също ще увеличи гъвкавостта при избор на местоположение за нови инвестиции, тъй като ще даде възможност на производителите да избират места за производство с най-ниски разходи. Посочените причини правят мрежата от голяма значение за петролно-химическата индустрия (15).

(53)

Същевременно тръбопроводната мрежа дава възможност на всички производители и консуматори на етилен да купуват и продават етилен по тръбопровода и свързаните мрежи. По този начин тръбопроводът разширява съответния географски пазар, който понастоящем за баварските производители е ограничен до Бавария. Различни видове обичайни пазарни транзакции като разменни сделки ще дадат възможност на всички участници да се възползват от предимствата на по-големия географски пазар, и очакванията са мрежата да увеличи не само конкурентоспособността, но също и самата конкуренция между различните производители на пазара. Това от своя страна представлява важен стимул за по-нататъшно намаление на разходите и увеличение на конкурентоспособността в съответната индустрия.

(54)

Разширяването на размера на мрежата ще се окаже предимство за всички компании, свързани към нея, въпреки че Комисията осъзнава, че, например свързването на областта на ARG е по-важно за баварската индустрия, отколкото за самата област на ARG.

(55)

Комисията също трябва да вземе предвид факта, че, въпреки приложените данни и задълженията, поети от Германия и участниците в проекта, описани в параграф 28, не може да се счита за сигурно, че ще се изградят определени връзки към тръбопровода. Това също се отнася към планираните тръбопроводи, свързващи Бавария с Чешката република и Австрия със Словакия, които са от ключово значение за развитието на мрежата. Наличните данни и бизнес логиката зад тях, както и изразената готовност на заинтересованите страни (включително на австрийските власти) подсказват, че има голяма вероятност споменатите връзки да бъдат изградени, макар че действителната реализация на проекта не е напълно сигурна. В конкретните условия на този случай би било нереалистично да се очаква избягването на подобна несигурност. Споменатите тръбопроводи изискват значителни разходи, като същевременно решенията относно подобни инвестиции са тясно свързани с други инвестиционни и неинвестиционни решения относно самия производствен капацитет на етилена и пропилена, което също е свързано със значителни странични разходи. Всички споменати решения трябва, разбира се, внимателно да се адаптират към очакваното развитие на пазара и следователно построяването на цялата мрежа ще отнеме време. Планираният тръбопровод трябва да се разгледа като първа стъпка към изграждането на мрежа и намаляването на несигурността. Липсата на инвестиции в тръбопровода означава, че мрежата със сигурност няма да се завърши. В това отношение баварския тръбопровод представлява важна връзка между Западна Европа и други тръбопроводи в Централна и Източна Европа.

(56)

Според обясненията в съображение 30 и в контекста на оценката на настоящия случай на конкуренция, и в допълнение към произтичащите правила от немския закон за конкуренцията, компаниите, които оперират мрежи с предстоящо свързване към планирания тръбопровод, вече взимат мерки за осигуряване на достъп до тръбопроводите си. Споменатите инициативи допринасят за целите на Общността за справедлива конкуренция. Те увеличават прозрачността на пазара, подобряват конкуренцията и спомагат за избягването на нарушения в нея, които биха се появили в противен случай. Комисията счита за особено важно всички тръбопроводи да отговарят на принципите за общ превозвач и открит достъп и определя споменатите принципи за особено важни при изграждането на бъдещи тръбопроводи. Тя отбелязва, че споменатите принципи вече се прилагат към други тръбопроводи, по-точно тези, които формират част от системата на ARG, и че правилата за конкуренция в засегнатите държави-членки ще намалят нарушенията в конкуренцията в случаите, където тръбопроводите не се управляват официално на основата на тези принципи.

(57)

Тръбопроводът може да доведе до непреки ползи за околната среда от намалените нужди за транспортиране и използването на най-ефикасните начини за транспорт. Тръбопроводният транспорт на суровини като етилен и петрол е екологично по-добър в сравнение с други начини на транспорт, използвани за деривативи и крайни продукти. Потреблението на пластмаса до голяма степен зависи от общите нива на потребление и индустриалното производство и няма причини да се приема, че това е по-различно в Бавария. Следователно, ако тръбопроводът не съществува и като се допусне евентуален спад в баварската петролно-химическа индустрия, ще се наложи повече производни на етилена, междинни продукти и крайни продукти да се транспортират в Бавария. В допълнение тръбопроводът предоставя възможност на потребителите да инвестират в капацитет по самия тръбопровод и да изберат местонахождение в близост до клиентите си и/или в области, където производството не представлява голямо обременяване на околната среда. При все това един общ спад в баварската петролно-химическа индустрия е малко вероятен. Следователно евентуалните преимущества са твърде несигурни, за да се приемат като основа за оценка на помощта. От друга страна, трябва да се допусне, че тръбопроводът поне ще намали отрицателното въздействие върху околната среда.

(58)

Помощта е ограничена до необходимия минимален размер и прилагането на подходящи инструменти ще доведе до постигането на предначертаната цел. Данните, представени от Германия, показват ниво на вътрешна възвращаемост от около 1,2 %, в случай че се отчетат непреките преимущества за участващите компании; и под 1 %, когато се вземат под внимание само директните предимства. Посочените нива са ниски в сравнение с нормалните нива на възвращаемост в сектора. Следователно, може да се допусне, че проектът не би се реализирал без отпуснатата помощ.

(59)

Следва да се подчертае, че интензитетът на помощта е 29,1 % (и в нито един случай няма да надхвърли 29,9 %), тоест значително по-малко от предвижданите 50 % за уведомения проект, което бе основа за започването на официална процедура по разследване от Комисията.

(60)

Помощта е пропорционална, тъй като бенефициерите ще поемат поне 70 % от разходите. Интензитетът на помощта от 29,1 % е сравним с интензитетите на помощите, допустими според насоките за екологична помощ и насоките за регионална помощ. Той е по-нисък от позволения интензитет за открити транспортни инфраструктури. Обаче по-важното от интензитета на помощта представлява очакваната възвращаемост, която в настоящия случай е 1,2 %, при положение че се вземат предвид непреките предимства за партньорите в консорциума и доста под 1 %, в случай че само директните преимущества се вземат под внимание.

(61)

На първо място помощта нарушава конкуренцията на пазара за етилен. Първо помощта ще доведе до извънредна продукция на етилен, който ще се „експортира“ до Ludwigshafen и вероятно в системата на ARG. Въздействието върху цените ще бъде ограничено тъй като помощта не влияе директно върху производствените разходи, а същевременно има и транспортни разходи. OMV и ROG ще се конкурират директно с производителите на етилен от други места на свързаната мрежа, но увеличението на капацитета на OMV и Ruhr Oel е малко в сравнение със съществуващия капацитет в областта на ARG, а пазарните дялове на бенефициерите са малки.

(62)

Помощта нарушава конкуренцията на пазарите за производни на етилен и за междинни и крайни пластмасови продукти. Помощта ще увеличи ефективността на компаниите от този сектор в Бавария. Но споменатите въздействия върху конкурентоспособността и конкуренцията са само непреки и не са с прекомерна величина.

(63)

Като се отчетат общите условия на търсене и предлагане, увеличението на производството на етилен в Бавария е малко вероятно да намали значително производството на етилен в други части от Общността. Ръстът в търсенето на пластмаса е до голяма степен пропорционален с общия икономически растеж, а очакваният ръст е 2 % за Западна Европа, а за Източна Европа — 5,5 %. По нататък въздействието върху пазара за етилен ще се концентрира в Германия, уведомяващата държава-членка. Ефектът по тръбопроводната мрежа в Белгия и Нидерландия ще бъде непряк и може да засегне заводите на бенефициерите, по-точно фабриката на BASF в Антверпен.

(64)

На последно място, поетите задължения от компаниите, опериращи тръбопроводите, свързани към планирания тръбопровод, следва да избегнат допълнителни нарушения на конкуренцията между различните потребители на споменатите тръбопроводи. Както е посочено в съображение 56, от голяма важност е тръбопроводите да се експлоатират в съответствие с принципите „общ превозвач“ и „открит достъп“.

(65)

В своето решение за започване на официална процедура по разследване Комисията изрази своите опасения относно намалените такси за дългосрочните контракти и за големите количества. Германия ясно заяви, че няма да има отстъпки в цената. Това също ще има положително влияние върху конкуренцията и бариерите за влизане.

(66)

Гореспоменатите причини водят до заключението, че помощта служи на интересите на Общността и този факт неутрализира ограничените нарушения на конкуренцията, които се очакват. Помощта, следователно, може да се счита за съвместима с общия пазар.

(67)

Държавната помощ, възлизаща на 29,9 % от необходимите инвестиционни разходи, която Германия възнамерява да отпусне на консорциума EPS за изграждането на тръбопровод за етилен между Ludwigshafen и Münchsmünster, е съвместима с общия пазар до максимално ниво на помощта 44 850 000 EUR,

—

Ethylen-Pipeline Süd GmbH & Co KG, отговорна за планирането, строежа и управлението на тръбопровода, като единственият отговорен партньор („Komplementärin“) е компанията Ethylen-Pipeline Süd Geschäftsführungs GmbH, която няма дялов капитал; другите (с ограничена отговорност, т.нар. командитни дружества) партньори с дялове от 700 000 EUR капитал са BASF, OMV и Ruhr Oel с 20 % всяка, и Borealis Clariant, Vinnolit и Wacker с 10 % всяка (LfA няма да участва нито с пълна, нито с ограничена отговорност в Ethylen-Pipeline Süd GmbH & Co KG и няма да носи отговорност за финансирането на проекта);

—

Ethylen-Pipeline Süd Geschäftsführungs GmbH, която управлява Ethylen-Pipeline Süd GmbH & Co KG, заедно с LfA, която притежава 25,1 % от 28 000 EUR капитал; останалата част от капитала е разпределена между индустриалните партньори на Ethylen-Pipeline Süd GmbH & Co KG пропорционално според тяхното дялово участие.

6.6.2007   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 143/27

(1)

В член 3, параграф 2, точка i), буква г) и член 4, параграф 2, точка i), буква г) от Регламент (ЕО) № 2037/2000 се забранява производството, вносът и пускането на пазара на метилбромид за обща употреба след 31 декември 2004 г., освен, между другото (2), за критични нужди в съответствие с член 3, параграф 2, точка ii) и критериите, изложени в решение IX/6 на страните по Монреалския протокол, заедно с всички други приложими критерии, договорени между страните. Изключенията за критични нужди са приети като ограничени дерогации, позволяващи кратък период от време за приемане на алтернативни решения.

(2)

В решение IX/6 се посочва, че метилбромид следва да се определи като „критичен“ само ако заявителят установи, че липсата на наличност от метилбромид за конкретната употреба ще доведе до значително смущение на пазара, както и че не съществуват други технически или икономически оправдани алтернативни вещества или заместители на разположение на този потребител, които са приемливи от гледна точка на околната среда и здравето и са подходящи за културите и обстоятелствата на избора. Освен това, производството и използването, ако има такова, на метилбромид за критични нужди следва да бъде разрешено само ако са предприети всички технически и икономически приложими стъпки за свеждане до минимум на критичната употреба и всички емисии на метилбромид, свързани с това. Заявителят следва също така да покаже, че се полагат съответните усилия за оценяване, пускане на пазара и осигуряване на регулаторно одобрение на алтернативите и заместителите на национално ниво, както и че са внедрени научноизследователски програми за развитие и приложение на алтернативи и заместители.

(3)

Комисията получи 40 предложения за използване на метилбромид за критични нужди от шест държави-членки, включително от Франция (70 900 kg), Италия (640 000 kg), Полша (27 900 kg), Испания (322 840 kg), Нидерландия (120 kg) и Обединеното кралство (10 049 kg). Бяха поискани общо 1 071 809 kg.

(4)

Комисията приложи критериите, включени в решение IX/6 и член 3, параграф 2, ii) от Регламент (ЕО) № 2037/2000, за да определи количеството метилбромид, което може да бъде разрешено за използване при критични нужди през 2007 г. Комисията, след съгласуване с държавите-членки, установи, че Общността разполага с подходящи алтернативи, които са добили по-широко разпространение в много от страните по Монреалския протокол в периода след съставянето на предложенията за използване за критични нужди от държавите-членки. В резултат на това Комисията определи, че 521 836 kg метилбромид могат да бъдат използвани през 2007 г. за удовлетворяване на критични нужди във всяка държава-членка, поискала употреба на метилбромид. Това количество се равнява на 2,7 % от потреблението на метилбромид през 1991 г. в Европейската общност и свидетелства, че повече от 97,3 % метилбромид са били заменени с алтернативни вещества. Категориите вещества за критични нужди са подобни на тези, определени в таблица А към решение XVIII/13 на осемнадесетата среща на страните по Монреалския протокол (3).

(5)

В член 3, параграф 2, ii) се изисква Комисията също да определи кои потребители могат да се възползват от изключението за употреба за критични нужди. По силата на член 17, параграф 2 държавите-членки трябва да определят минималните изисквания за квалификация на персонала, участващ в приложението на метилбромид, и тъй като фумигацията е единствената употреба, Комисията определи, че лицата, извършващи фумигация с метилбромид, са единствените потребители, предложени от държавите-членки и одобрени от Комисията за употреба на метилбромид за критични нужди. Лицата, извършващи фумигация, са квалифицирани да го прилагат по безопасен начин; държавите-членки са въвели процедури за определяне на такива лица на своята територия, на които е позволено да използват метилбромид за критични нужди.

(6)

В Решение IX/6 се посочва, че производството и използването на метилбромид за критични нужди следва да бъде разрешено единствено ако метилбромид не е наличен в съществуващите запаси от регенериран или рециклиран метилбромид. В член 3, параграф 2, ii) се посочва, че производството и вносът на метилбромид се позволява само ако в никоя от страните няма наличен преработен или регенериран метилбромид. В съответствие с Решение IX/6 и член 3, параграф 2, ii) Комисията определи, че има в наличност 31 605 kg запаси за критични нужди.

(7)

В член 4, параграф 2, ii) се посочва, че при условията на член 4, параграф 4 пускането на пазара и употребата на метилбромид от предприятия, които не са производители и вносители, се забранява след 31 декември 2005 г. В член 4, параграф 4 се посочва, че член 4, параграф 2 не се прилага за пускане на пазара и употреба на вещества, подлежащи на контрол, ако те се използват в съответствие със заявленията за критични нужди, подадени от лицензирани потребители съгласно член 3, параграф 2. Затова, освен производителите и вносителите, лицата, извършващи фумигация, регистрирани от Комисията през 2007 г., следва да получат разрешение за пускане на метилбромид на пазара и използването му за критични нужди след 31 декември 2006 г. Лицата, извършващи фумигация, по принцип изискват от вносителя както внос, така и доставка на метилбромид. На лицата, извършващи фимугация, регистрирани от Комисията за критични нужди през 2006 г., следва да бъде разрешено да използват през 2007 г. останалите количества метилбромид, които не са били използвани през 2006 г. (наричани „запаси“). Европейската комисия въведе процедури за издаване на разрешителни за употребата на запасите от метилбромид преди допълнителен внос или производство, с цел да се удовлетворят заявленията за критични нужди от страна на лицензирани потребители през 2007 г.

(8)

Тъй като употребата за критични нужди на метилбромид се прилага от 1 януари 2007 г. и за да се гарантира, че заинтересованите фирми и оператори могат да се възползват от системата за лицензиране, е уместно настоящото решение да се прилага от тази дата.

(9)

Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на Комитета, създаден съгласно член 18 от Регламент (ЕО) № 2037/2000,