24.3.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 70/1

(1)

На 10 март 2009 г. Съветът разгледа актуализираната програма за стабилност на Италия за периода от 2008 г. до 2011 г.

(2)

Освен продължителните структурни слабости, които не позволяваха задоволителен растеж на производителността в продължение на няколко години, световното забавяне на икономическия растеж оказва сериозно влияние на икономиката на Италия, въпреки че ниското ниво на задлъжнялост на италианския частен сектор и относително стабилната финансова система осигуряваха досега известна защита от прякото въздействие на финансовата криза. Още в средата на 2007 г., много преди задълбочаването на кризата на финансовите пазари, се забелязваше ясно изразено забавяне на растежа на реалния БВП в Италия. През втората половина на 2008 г. това забавяне прерасна в рецесия поради колебливо вътрешно търсене и намаляващ износ. Възстановяването на доверието на бизнеса и на потребителите, осигуряването на достъп до кредитиране, по-специално за МСП, улесняването на приспособяването на трудовия пазар към условията на нарастваща безработица и подобряването на условията за растеж на производителността и за засилена конкурентоспособност от гледна точка на себестойността са сред основните краткосрочни предизвикателства. С оглед на много високия държавен дълг и свързаното с него лихвено бреме трябва да бъде намерен точния баланс между отговора на италианското правителство на тези предизвикателства и необходимостта да се избегне значително влошаване на публичните финанси. Планираната фискална политика през 2009 г. е до голяма степен неутрална. В този контекст през ноември 2008 г. правителството прие пакет за възстановяване на икономиката в съответствие с Европейския план за икономическо възстановяване (ЕПИВ), който има за цел да се подкрепят домакинствата и предприятията с ниски доходи, като в същото време се стимулират публичните инвестиции. През февруари 2009 г. бяха приети допълнителни мерки за стимулиране на търсенето на енергийно ефективни дълготрайни стоки. Въпреки това забавянето на икономическия растеж подлага на сериозен натиск публичните финанси на Италия.

(3)

Макроикономическият сценарий, който стои в основата на програмата, предвижда допълнително намаляване на реалния БВП с 2 % през 2009 г., след отбелязания спад с 0,6 % през 2008 г. През 2010 г. се очаква растежът на реалния БВП леко да се възстанови до 0,3 %, и по-осезаемо през 2011 г. — до 1 %. При тези макроикономически прогнози са взети предвид мерките за възстановяване, приети на 28 ноември 2008 г., чието въздействие върху икономиката обаче няма количествено измерение. Оценяван въз основа на наличната понастоящем информация (2), направена достъпна след крайната дата за прогнозите на програмата, икономическият растеж може да се окаже дори по-нисък от предвиденото в програмата. Също в тази връзка прогнозите за трудовата заетост през 2009 г. в програмата изглеждат по-скоро оптимистични, особено по отношение на отработените часове. За разлика от това прогнозите относно инфлацията изглеждат реалистични. Заложените в програмата предвиждания за инфлацията, както и умереното нарастване в средносрочен план на разходите за труд на единица продукция, предполагат известно овладяване на загубата на конкурентоспособност, която се наблюдава в Италия от края на 90-те години.

(4)

Според междинните прогнози на службите на Комисията от януари 2009 г. дефицитът на консолидирания държавен бюджет е нараснал до 2,8 % от БВП през 2008 г., докато целевото равнище за дефицита в актуализираната програма от ноември 2007 г. е 2,2 %. По-лошият от очакваното резултат е въпреки положителния базов ефект, тъй като дефицитът за 2007 г. възлиза на 1,6 % от БВП, докато очакванията в предишната програма са били за 2,4 %. По-добрата изходна позиция през 2007 г. беше повече от компенсирана от развитието през 2008 г., дължащо се отчасти на неблагоприятните икономически условия. Освен това по-високите лихвени проценти доведоха до по-високи разходи по погасяването на дълга. Спадът на растежа на приходите надхвърля въздействието на забавянето на икономическия растеж и отразява прилагането на различни дискреционни мерки, а именно: приетото от работодателите през 2008 г. намаление на задължителното облагане на трудовите доходи (за служители на постоянни договори), предвидено за 2007 г., пълното премахване на данъка върху жилищен имот, предназначен за постоянно местожителство, и отлагането за 2009 г. на някои срокове за плащане на данъци, приети с пакета за възстановяване на икономиката в края на 2008 г. Структурният дефицит, т.е. коригираният спрямо фазата на икономическия цикъл дефицит, без еднократни и други временни мерки, се е увеличил според изчисленията с половин процентен пункт от БВП спрямо 2007 г. За сравнение в актуализираната програма от ноември 2007 г. се предвиждаше подобрение с четвърт процентен пункт.

(5)

Според програмата дефицитът ще се увеличи от 2,6 % от БВП през 2008 г. на 3,7 % от БВП през 2009 г., което е над референтната стойност от 3 % от БВП. За сравнение в междинните прогнози на службите на Комисията се предвижда дефицит в размер на 3,8 %. Увеличението на дефицита отразява въздействието на автоматичните стабилизатори, като в същото време планираната фискална политика е до голяма степен неутрална. По-конкретно, предполага се, че растежът на първичните разходи, въпреки че досега е бил умерен (3,1 % в номинално изражение в сравнение с 4,5 % средно за периода 1999-2007 г.), силно ще надхвърли растежа на номиналния БВП. Растежът на приходите значително ще се забави, но в по-малка степен от данъчната основа, което също отразява комбинация от еднократни и дискреционни мерки с постоянен характер, приети с пакета за възстановяване на икономиката и с тригодишния пакет от фискални мерки, както и положително развитие в сферата на социалноосигурителните вноски. По-ниските лихвени проценти ще намалят незначително лихвените разходи, въпреки по-високия дълг, като по този начин ще се осигури известно облекчение на публичните финанси. В резултат на това развитие структурното салдо, преизчислено от службите на Комисията въз основа на информацията в програмата, ще се подобри с четвърт процентен пункт от БВП спрямо 2008 г.

(6)

По отношение на средносрочната бюджетна стратегия програмата потвърждава стремежа към изпълнението на средносрочната цел за балансирана бюджетна позиция в структурно изражение, но не и определената дата за нейното постигане (2011 г.). Забавянето на икономическия растеж предполага закъснение с плана за бюджетна консолидация, заложен в тригодишния пакет от фискални мерки, който бе одобрен през лятото на 2008 г. Запазва се и формулирания в пакета стремеж към основаната на разходите корекция, по-специално чрез широко потвърждаване на средносрочните прогнози за отделните категории разходи и на мерките за нейното постигане. Въпреки че не беше предвидено пакета за възстановяване на икономиката да оказва влияние върху бюджета, изпълнението му предполага известно отлагане на основаната на разходите корекция поради нарастващите инвестиции и еднократни плащания в полза на домакинствата през 2009 г. След очакваното му рязко нарастване през 2009 г., съотношението на първичните разходи спрямо БВП постепенно ще се възстанови на равнище, близко до това от 2008 г., благодарение на подобрените икономически условия и силно смекчените годишни нараствания, планирани за периода 2010-2011 г. (средно с 0,8 % в номинално изражение). Очаква се съотношението на приходите спрямо БВП да се увеличи слабо между 2008 г. и 2011 г. След като достигне връхната си точка през 2009 г., номиналният дефицит се очаква да намалее до 3,3 % от БВП през 2010 г. и до 2,9 % от БВП през 2011 г. Планираното увеличаване на лихвените разходи след 2010 г. предполага по-бързо подобряване на първичното салдо. Преизчисленото структурно салдо ще продължи да се подобрява през 2010 г. и 2011 г. с общо 1 процентен пункт от БВП за двете години. Планираната фискална консолидация за периода 2010-2011 г. зависи от ограниченията, произтичащи от много високия държавен дълг. След като се увеличи до малко под 106 % от БВП през 2008 г., което отразява и превантивното натрупване на ликвидни активи от Италианската централна банка, съотношението на брутния държавен дълг се очаква да продължи да нараства през 2009 г. и 2010 г., достигайки връхна точка от 112 % от БВП преди да намалее слабо до 111,6 % през 2011 г. Основните причини за това развитие са очакваните ниски първични излишъци и забавения растеж на номиналния БВП. Предвидената в програмата разлика между изменението на държавния дълг и бюджетното салдо е относително малка, но тя не отчита възможното прилагане на плана за рекапитализация на банките, приет с пакета за възстановяване на икономиката, тъй като той все още не е използван.

(7)

Резултатите за дефицита може да се окажат по-лоши от предвиденото в програмата за съответния период. Първо, икономическият растеж може да се окаже по-нисък. Второ, очакваното смекчено нарастване на първичните разходи за периода 2010-2011 г. изисква строго прилагане на всички равнища на управление на основаната на разходите корекция, заложена в тригодишния пакет, който бе приет през лятото на 2008 г. Трето, прогнозите в програмата по отношение на социалноосигурителните вноски, по-специално за 2009 г., може и да не се реализират, също и поради по-скоро оптимистичните предположения за растежа на трудовата заетост. И накрая, въпреки че се предвижда пълното им финансиране, приетият през ноември 2008 г. пакет за възстановяване на икономиката и приетите през февруари 2009 г. нови фискални стимули за закупуване на дълготрайни стоки (тези стимули не са включени в програмата) могат да повлияят на бюджетните резултати за 2009 г. По същите причини динамиката на съотношението на дълга след 2009 г. може да бъде по-неблагоприятна отколкото е предвидено в програмата. Съотношението на брутния дълг също може да бъде повлияно от евентуални вливания на капитали в банковия сектор.

(8)

Дългосрочното въздействие на застаряването на населението в Италия върху бюджета е по-ниско от средното за ЕС, като разходите за пенсии, благодарение на проведените пенсионни реформи, се увеличават по-слабо в сравнение със средното за ЕС равнище. Все пак съотношението на пенсионните разходи спрямо БВП остава едно от най-високите за ЕС, а прогнозите се основават на предположението, че приетите реформи ще бъдат изцяло приложени и по-специално, че преразгледаните актюерски коефициенти, които съответстват напълно на основния принцип на реформираната пенсионна система, ще се приложат след 2010 г. Могат да бъдат разгледани допълнителни мерки, по-специално още по-голямо увеличение на пенсионната възраст, в частност за жените. Това би позволило преразпределяне на социалните разходи с цел приближаване към по-широкообхватна и по-единна система за обезщетения при безработица, която осигурява подходящи стимули за работа и ефективни политики за стимулиране на трудовата активност. Бюджетната позиция през 2008 г., както е оценена в програмата и която въпреки че е малко по-лоша от началната позиция в предишната програма, би била достатъчна за стабилизирането на настоящото съотношение на дълга, но не би допринесла за неутрализирането на предвидените дългосрочни последствия за бюджета от застаряването на населението. Освен това настоящото равнище на брутния дълг е значително над посочената в Договора референтна стойност. Постигането и поддържането на високи първични излишъци в средносрочен план би допринесло за ограничаване на средносрочния риск за устойчивостта на публичните финанси.

(9)

През последните години бе постигнат значителен напредък по отношение на подобрението на бюджетната рамка — основна предпоставка за надеждна средносрочна стратегия за основана на разходите корекция, подкрепена от повишена ефективност и ефикасност на публичните разходи. С приетия през лятото на 2008 г. тригодишен пакет от фискални мерки се укрепва средносрочната бюджетна рамка като се определят ясни годишни горни граници за отделните компоненти на разходите и широкообхватни мерки, свързани с тях. За подобряването на бюджетните институции бяха лансирани и няколко други инициативи. Структурата на държавния бюджет бе подобрена с въвеждането на основана на програмата класификация, която позволява по-добро разпределяне на ресурсите в съответствие с политическите цели на правителството. Отрасловите министерства разполагат с по-голяма гъвкавост по отношение на разпределянето на ресурсите между програмите за разходите съобразно приоритетите. В пет министерства бе проведен пилотен преглед на разходите с цел да бъде оценена ефективността на публичните разходи и в момента намерението е този преглед да се превърне в неделима част от бюджетния процес. Бяха засилени механизмите за привеждане в изпълнение на Пакта за вътрешна стабилност, който регулира бюджетните взаимоотношения между различните равнища на управление. И накрая, предприемат се важни стъпки за подобряване на ефикасността и ефективността на публичната администрация, inter alia чрез насърчаване на по-рационално използване на наличните ресурси и по-добро възнаграждение според заслугите. Основно предизвикателство за управлението на бюджета в бъдеще е определянето на нова рамка за бюджетен федерализъм, която да осигурява отчетността на местното управление и да засилва ефикасността.

(10)

В края на 2008 г. в отговор на световната финансова криза италианските власти приеха редица мерки, които имат за цел да се защитят вложителите и да се поддържа адекватна степен на ликвидност и капитализация в банките. Тези мерки позволяват на правителството до края на 2009 г. да предостави капитал на банките в състояние на капиталова неадекватност и да гарантира новите задължения на банките в срок до пет години. Освен това беше дадена допълнителна държавна гаранция за банковите депозити на вложителите, което допълнително заздрави относително високото ниво на защита в Италия, осигурено от схемата за застраховане на междубанковите депозити (която осигурява покритие на малко над 100 000 EUR). Накрая, за да бъде подсилен цялостния капацитет на системата да финансира икономическата дейност, Министерството на икономиката и финансите получи правото да изкупува финансови инструменти, емитирани от стабилни банки, регистрирани на борсата, което би се класифицирало като регулаторен капитал.

Интервенцията на държавата, оценена в програмата на 10 млрд. EUR (около 0,7 % от БВП), се очаква да бъде временна, а банките, които се възползват от нея, се задължават да предоставят заеми на домакинства и МСП при определени ред и условия.

(11)

В рамките на до голяма степен неутрална фискална политика, правителството предприе мерки в подкрепа на икономиката, в съответствие с ЕПИВ, които възлизат на около 0,4 % от БВП през 2009 г. и на 0,2 % през 2010 г. Според официалните изчисления въздействието на тези мерки върху бюджета е напълно компенсирано от еднократни приходи и някои постоянни увеличения на данъци, произтичащи предимно от борбата с избягването и неплащането на данъци. Мерките за увеличаване на разполагаемия доход на домакинствата и за възстановяване на доверието на потребителите включват еднократен паричен трансфер към домакинствата с ниски доходи, отпускане на обезщетения за безработни на работници в нетипични трудови правоотношения и замразявания на някои такси. Подкрепата за предприятията се предоставя предимно под формата на отлагане на сроковете за плащане на данъци и намаление на корпоративния подоходен данък. Данъчните облекчения за заплатите в зависимост от резултатите имат за цел да засилят производителността, като в същото време намалят разходите за труд. Накрая, правителството се опитва да преразпредели наличните средства от ЕС и национални средства, така че да ускори изпълнението на приоритетните проекти за инфраструктурата. Мерките са целенасочени и своевременни, имайки предвид че планираното увеличение на публичните инвестиции е постигнато, и повечето от тях са с временен характер. По този начин тяхната обратимост е осигурена, макар и не изцяло. С оглед на много високото съотношение на дълга пакетът представлява адекватен отговор на забавянето на икономическия растеж. В този контекст и предвид необходимостта да бъде намерено решение на предизвикателството относно производителността и да се подобри състоянието на външната конкурентоспособност, от особено значение за Италия са структурните реформи, включително укрепването на рамката за конкуренция. Редица обявени структурни мерки, ако вече са приведени в действие през 2009 г., могат допълнително да подкрепят възстановяването на икономиката и да подобрят нейната устойчивост. Тези мерки включват инициативи за засилване на индустриалните иновации, насърчаване на използването на възобновяеми енергийни източници, спестяването на енергия и намаляването на административната тежест. Стъпките, предприети наскоро от социалните партньори, за промяна на рамката за договаряне на заплатите, подкрепени от горепосочените бюджетни инициативи по отношение на заплатите в зависимост от резултатите, могат да доведат до по-добро обвързване на заплатите с производителността. Тези мерки са свързани със средносрочната програма за реформи и специфичните за страната препоръки, отправени от Комисията на 28 януари 2009 г. съгласно Лисабонската стратегия за растеж и заетост.

(12)

След като продължи да нараства през 2009 г., дефицитът се очаква постепенно да намалее през програмния период. Все пак предвиденото в програмата намаление на номиналния дефицит под 3 % от БВП до 2011 г. ще изисква стриктно придържане към бюджетна дисциплина и готовност за приемане на допълнителни мерки при необходимост. Съотношението на дълга ще нараства през програмния период, отдалечавайки се от референтната стойност.

(13)

По отношение на посочените в етичния кодекс на програмите за стабилност и програмите за сближаване изисквания за предоставяне на данни, програмата предоставя всички задължителни и повечето от незадължителните данни (3).

i)

проведе с решителност планираната фискална политика за 2009 г. и планираните корекции през програмния период, за да намали постепенно много високото съотношение на дълга и да осигури дългосрочната устойчивост на публичните финанси;

ii)

да продължи с постигнатия напредък по отношение на подобряването на управлението на бюджета и да работи по създаването на нова рамка за бюджетен федерализъм, която да гарантира отчетността на местните органи на управление и да подкрепя бюджетната дисциплина;

iii)

да продължи да полага усилия за подобряване на качеството на публичните финанси, като набляга на ефикасността и на отделните елементи на разходите и като преразпределя социалните разходи по такъв начин, че да се създадат условия за по-широкообхватна и единна система за обезщетения при безработица, която да осигурява подходящи стимули за работа и ефективни политики за стимулиране на трудовата активност без да пречи в същото време на процеса на бюджетна консолидация.

24.3.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 70/8

(1)

На 10 март 2009 г. Съветът разгледа актуализираната програма за сближаване на Литва за периода от 2008 г. до 2011 г.

(2)

След започналия през 2003 г. устойчив икономически подем, предизвикан основно от нарастване на вътрешното търсене, през 2008 г. икономиката на Литва забави рязко своя растеж. В рамките на валутния борд през 2008 г. паричната политика и условията на кредитиране станаха по-строги, при очаквания за по-висок риск на страната и продължаващо покачване на реалния ефективен обменен курс. Периодът на висок текущ растеж доведе до риск от прегряване на икономиката: макроикономическите дисбаланси се увеличиха, като инфлацията и външният дефицит достигнаха своя пик през първата половина на 2008 г. Ръстът на заплатите надмина значително ръста на производителността, като по този начин намали конкурентоспособността на страната. През периода на икономически подем фискалната политика бе експанзионистична, като не бяха заделени резерви, необходими в случай на промяна на икономическия цикъл. Големият външен дисбаланс на Литва увеличи нейната уязвимост предвид по-строгите глобални условия на кредитиране и по-ниския растеж на експортните пазари. Очаква се глобалната финансова криза и слабото външно търсене да подсилят продължаващия спад на вътрешното търсене и да допринесат за свиването на икономиката. Непосредственото икономическо предизвикателство пред Литва се състои в овладяване на забавянето на икономиката при запазване на макроикономическата стабилност. Поради необходимостта от коригиране на сериозните дисбаланси на страната, през декември 2008 г. властите приеха пакет от мерки за фискална дисциплина, за да се улесни процесът на адаптиране и да се подпомогне запазването на доверието в пазара. Пакетът би следвало също да ограничи влошаването на публичния дефицит по време на спада на икономиката.

(3)

Mакроикономическият сценарий, който стои в основата на програмата, изчислява растеж на реалния БВП с 3,5 % за 2008 г. За 2009 г. се прогнозира рязко свиване от 4,8 %, последвано през 2010 г. от по-слабо намаление от още 0,2 % и възстановяване на растежа от 4,5 % през 2011 г. Въз основа на наличната към момента информация (2), този сценарий се базира на реалистични предвиждания за растежа до 2009 г. и на определено оптимистични предвиждания за следващите години. Предвид вероятността от по-силно изразени и по-продължителни от предвиденото в програмата влошаващи се перспективи за растеж на страните — търговски партньори и на вътрешното търсене в Литва предвижданията за растежа след 2010 г. изглеждат твърде оптимистични. Очакваният потенциален растеж през 2011 г. е по-скоро завишен. Предвижданията на програмата относно инфлацията изглеждат реалистични за 2009 г., но за 2010 г. могат да се окажат занижени поради въздействието, което ще окаже върху цените на електроенергията закриването на ядрената електроцентрала Ignalina, насрочено за края на 2009 г. В сравнение с междинната прогноза на службите на Комисията от януари 2009 г. програмата предвижда много по-бързо компенсиране на външния дисбаланс през 2009 г., предизвикано от по-сериозното свиване на вътрешното търсене и по-благоприятното развитие на експортните пазари, предвидени в програмата за сближаване.

(4)

Според междинната прогноза на службите на Комисията, дефицитът на консолидирания държавен бюджет за 2008 г. се оценява на 2,9 % от БВП, докато установеният целеви дефицит в предходната актуализирана програма за сближаване бе 0,5 % от БВП. Значително по-лошите от очакваното резултати се дължат основно на надвишаване на планираните разходи за заплатите в публичния сектор и на социални трансфери за семейства и пенсионери поради приетите през годината и следователно невключени в бюджета за 2008 г. политически решения, както и в по-малка степен на по-ниските от първоначално планираните от властите данъчни приходи, по-специално поради рязкото забавяне на икономическата активност към края на годината. Инвестиционните разходи и усвояването на средствата от ЕС бяха по-ниски от планираното.

(5)

Встъпилото в длъжност на 9 декември 2008 г. ново правителство прие програма за намаляване на фискалните разходи. В съответствие с нея приетият от парламента на 22 декември 2008 г. бюджет за 2009 г. съдържа пакет от мерки за фискална консолидация, насочени към възстановяване на доверието в пазара и ограничаване на финансовите потребности на правителството. Фискалната консолидация се основава на комплексна данъчна реформа и съществени намаления на бюджетните разходи, като и от двете се очаква аналогична подкрепа на фискалната консолидация. Заложеният целеви дефицит на консолидирания държавен бюджет е 2,1 % от БВП, който би бил значително по-висок при отсъствието на мерки за консолидация. Данъчните промени целят изместването на данъчната тежест от преките към непреките данъци и от труда към капитала, както и разширяване на данъчната основа чрез премахване на освобождаването от данъци. Основните мерки по отношение на приходите включват увеличение на ДДС и на акцизите с 1 процентен пункт, намаление на ставката на данъка върху доходите на физическите лица с 3 процентни пункта (при ограничено прилагане на първоначалния необлагаем минимум) и увеличение с 5 процентни пункта на ставката на корпоративния данък, както и премахване на повечето освобождавания от ДДС и от данъка върху доходите на физическите лица и разширяване на данъчната основа, особено чрез включването на по-голям брой лица в социалноосигурителната система. Според програмата, очакваният нетен ефект от данъчните промени е около 1,8 % от БВП. В бюджета се планира и значително съкращаване на разходите, оценено на около 2 % от БВП, включващо заплатите в публичния сектор, други текущи разходи и планирани инвестиции.

Някои от основните бюджетни мерки обаче бяха частично или изцяло отхвърлени от парламента и поради това трябва да бъдат заменени с нови мерки. Като цяло се очаква фискалната политика през 2009 г., оценена чрез намаляването на структурното салдо с 3 % от БВП (коригирано спрямо фазата на икономическия цикъл, без еднократните и другите временни мерки), да бъде силно рестриктивна (3).

(6)

Главната цел на средносрочната бюджетна стратегия в програмата е постигане на средносрочната бюджетна цел (СБЦ) — структурен дефицит на консолидирания държавен бюджет от 1 % от БВП до 2010 г. и достигане до балансиран номинален бюджет през следващите години. Номиналният дефицит на консолидирания държавен бюджет се очаква да се доближи до 1 % от БВП през 2010 г., а през 2011 г. да бъде балансиран. Предвижда се адаптирането да бъде постигнато чрез значително увеличение на съотношението на приходите към БВП и умерено намаление на съотношението на разходите. Правителството предприе по-обстоен преглед на текущите разходи, в т.ч. заетостта в публичния сектор, което може да доведе до предлагането на допълнителни икономии на разходите през следващите години. Голямото нарастване на приходите може да бъде обяснено главно чрез данъчните промени, въведени в бюджета за 2009 г. В програмата се подчертава изрично, че за постигането на представените в нея бюджетни цели се изискват допълнителни мерки от около 0,5 % от БВП през 2010 г. и около 1,5 % от БВП през 2011 г.

(7)

Има риск от постигане на значително по-лоши от предвидените бюджетни резултати. Това се отнася за всички години от програмния период: през 2009 г. основният риск е, че приходите биха могли да бъдат значително по-ниски от предвиденото в програмата, главно поради вероятността дискреционните мерки за увеличаване на приходите, конкретно увеличението на непреките данъци, да не доведат до по-високи данъчни приходи (както са планирани в програмата) и вероятността не всички планирани съкращения на разходите, особено за субсидии и възнаграждения на служителите от публичния сектор, да бъдат изпълнени; през 2010 г. и 2011 г. възникват рискове, свързани с подчертано благоприятните предвиждания за растеж, върху които се основава предвидената фискална консолидация, и с необходимостта от допълнителни мерки за обезпечаване на бюджетните цели.

(8)

Дългосрочното въздействие на застаряването на населението е по-ниско от средното за ЕС благодарение на вече извършената пенсионна реформа. Според оценката в програмата, обаче, бюджетната позиция през 2008 г. се е влошила съществено в сравнение с началното състояние от предишната програма и утежнява бюджетното въздействие на застаряването на населението върху устойчивостта на публичните финанси. Предвиденото в програмата постигане на първични излишъци в средносрочен план би допринесло за намаляване на средносрочния риск за устойчивостта на публичните финанси.

(9)

Средносрочната бюджетна рамка на Литва не успя да предотврати надвишаването на планираните разходи през последните години. Високото нарастване на приходите улесни многократното преразглеждане и завишаване на заложените цели по отношение на разходите, а изборният цикъл оказа допълнителен натиск върху рамката, за което свидетелства неотдавнашното влошаване на номиналния дефицит. С цел укрепване на рамката, през ноември 2007 г. бе приет закон за фискалната дисциплина, съдържащ и правило за разходите. Законът, обаче, акцентира върху подготовката и изпълнението на годишния бюджет и поради това не въведе повечето от необходимите за бъдещото развитие средносрочни елементи. Ето защо, по отношение на средносрочното планиране и контрола върху публичните финанси, действащата рамка е по-скоро слабо ефективна. Съществува потенциал за подсилване на планирането и за укрепване на задължителния характер на средносрочните тавани на разходите, което би допринесло за ограничаване на нарастването на разходите. Освен това рамката трябва да осигури фискалната консолидация през успешните от икономическа гледна точка години, като не позволи допълнителните приходи да водят до по-високи разходи. Прозрачността на целия бюджетен процес, включително подходящото отчитане на изпълнението на приходите и разходите, също се запазва ниска; това важи и по отношение на съпоставимостта на бюджетните индикатори на паричната база и капитализацията.

(10)

За да се стабилизира финансовият сектор, през октомври 2008 г. литовските власти увеличиха размера на гарантираните депозити от 22 000 EUR на 100 000 EUR в съответната еквивалентна стойност в местна валута, а коефициентът на гарантираните депозити бе повишен до 100 %. Програмата потвърди възможния риск, свързан с гарантираните депозити, при които общата гарантирана сума към края на 2008 г. възлиза на 30 % от БВП.

(11)

В съответствие с Европейския план за икономическо възстановяване, одобрен през декември от Европейския съвет, Литва, която е изправена пред значителен външен и вътрешен дисбаланс, прие бюджетна политика, насочена към коригиране на тези дисбаланси. Като се отчете необходимостта от корекция на икономическите дисбаланси и трудностите за осигуряване на ново финансиране при приемливи условия поради избягването на пазарен риск, планираната от 2009 г. до 2011 г. рестриктивна фискална политика представлява подходящ отговор на макроикономическата и бюджетната ситуация. Предприета бе комплексна данъчна реформа и широк кръг от мерки за икономия на разходите, в т.ч. намаление на заплатите в публичния сектор през 2009 г. Литовските власти планират освен това да приемат комплексен пакет от мерки, насочени към подпомагане на бизнеса посредством намаляване на административната тежест, подобряване на достъпа до финансиране и улесняване на износа и на инвестициите. Един от приоритетите е модернизацията на сгради от „съветския тип“, за да се подобри енергийната ефективност. В този контекст Литва се стреми към ускоряване (и опростяване) на усвояването на средствата от структурните фондове на ЕС, като съгласно предложенията на Комисията в ЕПИВ възможностите за финансиране на такива инвестиции биха били значително по-широки. Тези мерки са свързани със средносрочната програма за реформи и специфичните препоръки към страната, отправени от Комисията на 28 януари 2009 г. съгласно Лисабонската стратегия за растеж и заетост.

(12)

Литва прие консолидирана програма, която представлява подходящ отговор на необходимостта от коригиране на макроикономическите дисбаланси. Все пак, съществува риск от постигане на значително по-лоши от предвидените бюджетни резултати. Адаптирането следва освен това да бъде подкрепено от допълнителни мерки, особено през последните години от периода на програмата. Въпреки че от 2009 г. предпазният марж срещу нормални циклични колебания изглежда е съблюдаван през всички години от програмата, като се отчетат рисковете, в т.ч. рискът от значителен спад на икономиката, това може да се окаже недостатъчно за предотвратяване на нарушаването на трипроцентния праг през 2009 г. и 2010 г. От 2009 г. до 2011 г. се очаква фискалната политика, оценена чрез промяната в структурното (първично) салдо, да бъде рестриктивна. В контекста на участието на Литва във валутно-курсовия механизъм (ВКМ) II и необходимостта от подобряване на конкурентоспособността на икономиката по отношение на разходите съществуват основания за корекция на предходния висок ръст на заплатите.

(13)

По отношение на изискванията за предоставяне на данни, посочени в кодекса на програмите за стабилност и за сближаване, програмата съдържа всички задължителни и повечето от незадължителните данни (4).

i)

приложи мерки за постигане на бюджетната цел през 2009 г. чрез определяне на приоритетни разходи и да продължи планираната фискална консолидация в средносрочен план;

ii)

въведе ограничение на заплатите в публичния сектор, за да улесни изравняването на заплатите в цялата икономика с производителността, подобрявайки по този начин конкурентоспособността по отношение на разходите;

iii)

укрепи фискалното управление и прозрачността чрез подобряване на средносрочната бюджетна рамка и засилване на дисциплината по отношение на разходите.

24.3.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 70/13

(1)

На 10 март 2009 г. Съветът разгледа актуализираната програма за стабилност на Люксембург за периода от 2008 г. до 2010 г. (2).

(2)

Наблюдава се значително забавяне на икономическата активност в резултат на глобалния икономически спад и финансовата криза, като растежът на реалния БВП е спаднал от 5,2 % през 2007 г. до около 1 % през 2008 г. През 2009 г. се очаква икономическата активност да намалее с 0,9 % според междинните прогнози на службите на Комисията от януари 2009 г.: прогнозираният спад на световната търговия и финансовата криза ще засегнат сериозно икономиката на Люксембург, която е едновременно до голяма степен отворена и зависима от резултатите от дейността на своя финансов сектор, като единствените фактори, поддържащи растежа, се очаква да бъдат държавните разходи и до известна степен частното потребление. Основните предизвикателства по отношение на политиките през периода на икономически спад са свързани с финансовия сектор, чиято дейност е в много висока степен интернационализирана, и с подкрепата за вътрешното търсене. Икономическият спад ще има значително въздействие върху публичните финанси, тъй като се очаква големият излишък, прогнозиран за 2008 г., да се превърне в дефицит през 2009 г., който ще нарасне през 2010 г. По отношение на това влошаване на салдото на държавния бюджет се вземат предвид и мерките за подкрепа, за които бе взето решение през последните месеци, и които по същество включват значителни данъчни облекчения, особено при личните подоходни данъци, както и значително ускоряване на изпълнението на държавни инвестиционни проекти. Като се има предвид благоприятното изходно състояние на бюджета и много ниското равнище на публична задлъжнялост, тези мерки са подходящи и се приветстват.

(3)

Според заложения в програмата макроикономически сценарий, изменен с допълнението, се предвижда ръстът на реалния БВП — след като намалее от 5,2 % през 2007 г. на 1 % през 2008 г. — да спадне допълнително с 0,9 % през 2009 г. преди да се възстанови донякъде и да се повиши с 1,4 % през 2010 г. Оценката въз основа на наличната понастоящем информация (3) сочи, че изглежда този сценарий се основава на правдоподобни предвиждания за растежа за периода от 2008 г. до 2010 г. Той е напълно в съответствие с междинната прогноза на службите на Комисията от януари 2009 г. Прогнозите в програмата за динамиката на инфлацията и заплатите също изглеждат реалистични.

(4)

За 2008 г. се очаква излишъкът по консолидирания бюджет да бъде 2 % от БВП според допълнението към програмата, спрямо цел 0,8 % от БВП в предишната актуализация на програмата за стабилност. Този много по-добър от очаквания резултат в сравнение с предишната актуализация до голяма степен се дължи на базовия ефект, свързан с ревизирането на предходна оценка за излишъка по консолидирания бюджет през 2007 г. от 1 % от БВП на 3,2 %, основно поради непредвидени резултати по отношение на приходите.

Тази по-добра от очакваната изходна позиция донякъде се компенсира за 2008 г. от по-високия от очаквания ръст на разходите, по-специално на държавното потребление и инвестиции, както и на социалните трансфери. По-бързият от очаквания растеж на държавното потребление отчасти се обяснява с назначаването на нов персонал, вследствие на развитието на Университета на Люксембург и други публични изследователски центрове.

(5)

В програмата се прогнозира салдото на консолидирания държавен бюджет да се влоши от излишък от 2 % от БВП през 2008 г. до дефицит от 0,6 % от БВП през 2009 г. Това може да се обясни отчасти с влиянието на икономическото забавяне и нормалното функциониране на автоматичните стабилизатори във връзка с това, по-специално по отношение на данъчните приходи от финансовия сектор. Дефицитът за 2009 г. ще се дължи и на дискреционни мерки, приети в бюджета за 2009 г., включително тези, за които е взето решение в отговор на икономическия спад и в съответствие с Европейския план за икономическо възстановяване, в размер на 1,75 % от БВП. В бюджета за 2009 г. са предвидени значителни данъчни облекчения, по-специално по отношение на личния подоходен данък, възлизащ ex ante на около 1,25 % от БВП, а някои държавни инвестиционни проекти, които първоначално са били предвидени за 2010 г., се планира да бъдат осъществени по-рано. Прогнозира се приходите да намалеят с около 0,5 процентни пункта от БВП през 2009 г. Това включва намаление с един процентен пункт от БВП на преките данъци в резултат на данъчни облекчения и на въздействието на кризата, а сумите на социалните вноски и дохода от собственост ще нараснат с по около 0,25 процентни пункта от БВП благодарение на преносите в резултат на високия ръст на заетостта до края на 2008 г. и получените лихви по предоставените заеми за подкрепа на финансовия сектор. Същевременно през 2009 г. се очаква разходите в консолидирания държавен бюджет да нараснат с 2,25 процентни пункта от БВП основно в резултат на значително увеличение на държавното потребление и инвестиции, както и на социалните трансфери, като последните се дължат отчасти на заместването на данъчните облекчения за деца със система за данъчни кредити и на прогнозираното увеличаване на безработицата за тази година.

(6)

В програмата се прогнозира номиналният дефицит по консолидирания държавен бюджет да се влоши допълнително от 0,6 % от БВП през 2009 г. до 1,5 % от БВП през 2010 г., а първичният дефицит да нарасне от 0,3 % от БВП до 1,2 % от БВП. Средносрочната бюджетна цел на Люксембург е структурен (т.е. коригиран спрямо фазата на икономическия цикъл и без еднократни и други временни мерки) дефицит от 0,75 % от БВП. Въз основа на заложените в програмата макроикономически сценарий и бюджетни прогнози се планира тази средносрочна цел да бъде постигната изцяло в рамките на обхванатия период: структурното салдо, преизчислено по общоприетата методология, се очаква въз основа на информацията в програмата да остане положително, като леко намалее от излишък от 0,6 % от БВП през 2009 г. на излишък от 0,4 % от БВП през 2010 г. Прогнозира се брутният публичен дълг, който се удвои от 7 % от БВП през 2007 г. на 14,4 % от БВП през 2008 г. в резултат на финансирането на заемите в подкрепа на люксембургските подразделения на релевантните от гледна точка на системния риск чуждестранни банки, да нарасне до 15 % от БВП през 2009 г. и до 17 % през 2010 г. Независимо от удвояването си през 2008 г. обаче той ще продължи да бъде с голям марж най-ниският в еврозоната.

(7)

Рисковете пред предвижданията за бюджета в програмата изглеждат до голяма степен балансирани. От една страна, могат да се реализират някои от рисковете за по-ниски от очакваните резултати в макроикономическия сценарий. По-конкретно, частното потребление може да се окаже по-малко устойчиво отколкото се предвижда. Освен това въздействието на кризата върху данъчните приходи, по-конкретно върху тези от финансовия сектор, може да се окаже дори по-голямо от очакваното в момента. От друга страна, резултатите за 2008 г. биха могли да бъдат по-добри от предвидените в програмата (какъвто вече беше случая през 2007 г.), като се има предвид, че бюджетните прогнози на Люксембург традиционно са предпазливи.

(8)

Основните опасения по отношение на публичните финанси на Люксембург продължават да бъдат свързани с дългосрочната устойчивост с оглед на прогнозираното значително увеличение на публичните разходи, свързани със застаряването на населението, и поради това, че досега не са взети мерки в тази насока: дългосрочното влияние на застаряването на населението върху бюджета е едно от най-големите в ЕС под въздействието основно на предвижданото значително увеличение на разходите за пенсии. Бюджетната позиция през 2008 г. според оценките в програмата, която е по-добра от изходната позиция в предишната програма, ниското съотношение на дълга, натрупаните значителни активи на фондовете за социално осигуряване и първичният структурен излишък допринасят за компенсиране на предвидените дългосрочни последствия за бюджета от застаряването на населението. Това не е достатъчно обаче за преодоляване на значителното увеличение на разходите, свързани със застаряването на населението. Поддържането на високи първични излишъци в средносрочен план и, както считат властите, прилагането на мерки с цел ограничаване на същественото нарастване на разходите, свързани със застаряването на населението, включително мерки за увеличаване на ефективната пенсионна възраст, биха спомогнали за намаляване на риска в средносрочен план за устойчивостта на публичните финанси. Рисковете за устойчивостта, произтичащи от осъществените през последните месеци операции за подкрепа на финансовия сектор, за момента не изглеждат значителни, независимо от голямото увеличаване на публичния дълг, необходимо при тези операции, макар че евентуалните задължения могат да са сравнително високи поради значителния мащаб на финансовия сектор. Освен това голяма част от (или дори всички) разходи, произтичащи от тези операции за подкрепа, могат да бъдат възстановени в бъдеще.

(9)

Структурата на публичните финанси на Люксембург изглежда сравнително благоприятна. Държавните разходи и данъчната тежест са относително ниски и както системата на разходите, така и тази на приходите изглеждат относително ефективни в сравнение с други държави-членки. По-конкретно държавното потребление и облагането на трудовите доходи са относително ниски, а публичните инвестиции са едни от най-високите в целия ЕС.

(10)

С цел да се стабилизира финансовият сектор правителството на Люксембург реши през септември и октомври 2008 г. да предостави конвертируем заем на местните подразделения на две големи чуждестранни банки на обща стойност 2 776 млрд. EUR (7,6 % от БВП). За подобряване на достъпа до финансиране също беше решено да се гарантират договорените нови задължения на една от тези банки към институционалните инвеститори и максимален срок до падежа три години. И накрая, за да се възстанови доверието на вложителите, обхванатата от схемата за гарантиране на депозитите сума, бе повишена от 20 000 EUR на 100 000 EUR на депозит. Следва да се отбележи, че консолидираното правителство притежава големи финансови активи, вследствие на периодично регистрираните през последните десетилетия излишъци, които са увеличени чрез предоставените заеми на местните подразделения на тези две чуждестранни банки в края на 2008 г. Тези активи възлизат на около 32 % от БВП през 2008 г., от които около една трета се държат от централното правителство, а две трети — от системата за социална сигурност. В резултат на това нетната финансова позиция на консолидираното правителство е положителна с голям марж.

(11)

Вече е взето решение за някои мерки за фискална подкрепа и те са заложени в бюджета за 2009 г., който е изготвен преди усложняването на финансовата криза. Те се състоят в голямата си част от намаления на подоходните данъци, разходите за които се оценяват в програмата на около 1,2 % от БВП. В бюджета се предвижда и намаляване на ставката на корпоративния подоходен данък, което ще се отрази на приходите след 2010 г. Освен това в съответствие с одобрения от Европейския съвет през декември Европейски план за икономическо възстановяване, Люксембург е приел допълнителни мерки за подкрепа, най-целесъобразните от които са свързани с ускоряване на държавните инвестиции, както и субсидии за покупката на енергийно ефективни дълготрайни активи и енергоспестяващи инвестиции. Освен това делът на работодателите от обезщетенията при частична безработица ще се възстановява от правителството до края на 2009 г. Общо тези мерки за стимулиране на икономиката ще възлизат на около 1,75 % от БВП. Благодарение на относително високия излишък през 2008 г. и на много ниското равнище на публичния дълг Люксембург разполага с особено големи възможности за предприемане на действия в зависимост от обстоятелствата. Пакетът за фискално стимулиране за 2009 г. и 2010 г. изглежда представлява адекватен отговор на настоящия икономически спад, макар че голяма част от мерките за икономическо стимулиране не са замислени като временни, по-специално намаленията на подоходния данък, с които първоначално се целеше компенсиране за липсата на индексация на скалата за подоходно облагане от 2001 г. насам. Люксембург също е предприел редица мерки и през следващите години ще предприеме допълнителни такива за създаване на по-привлекателна икономическа среда и допълване на законодателния пакет за енергетиката и изменението на климата. Тези мерки са свързани със средносрочната програма за реформи, предложена от Комисията на 28 януари 2009 г. в рамките на Лисабонската стратегия за растеж и работни места.

(12)

Структурното салдо, изчислено по общоприетата методология, се очаква да продължи да бъде положително и да спадне от около 1,5 % от БВП през 2008 г. на 0,6 % от БВП през 2009 г. и 0,4 % от БВП през 2010 г. Като цяло през 2009 г. фискалната политика е експанзионистична, в отговор на икономическия спад от страна на правителството на Люксембург и умерено експанзионистична през 2010 г., въпреки че незначителните промени в структурното салдо са несъразмерни с предприетите мерки за стимулиране. Предвижда се средносрочната бюджетна цел да бъде постигната в рамките на обхванатия период.

(13)

Относно посочените в кодексa за поведение на програмите за стабилност и сближаване изисквания за предоставяне на данни, в програмата има някои пропуски по отношение на задължителните и незадължителните данни (4). Освен това в допълнението към програмата, което замества първоначалния макроикономически и бюджетен сценарий, не се предоставят прогнози за 2011 г. (5).

i)

да изпълни фискалните планове, включително мерките за стимулиране в съответствие с ЕИПВ и в рамките на ПСР;

ii)

да подобри дългосрочната устойчивост на публичните си финанси чрез прилагането на мерки за структурни реформи, по-специално в областта на пенсионното осигуряване.

24.3.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 70/19

—

на страницата, посветена на конкуренцията, на уебсайта Europa (http://ec.europa.eu/comm/competition/mergers/cases/). Този сайт предоставя различни средства за подпомагане на достъпа до решения за отделни сливания, включително индекси за търсене по предприятие, по номер на делото, по дата и по отрасъл,

—

в електронен формат на уебсайта EUR-Lex под номер 32009M5427. EUR-Lex предоставя онлайн достъп до европейското право (http://eur-lex.europa.eu).

24.3.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 70/20

24.3.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 70/22

24.3.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 70/24

24.3.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 70/25

24.3.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 70/27

—

окръг Csongrád: Makó, Királyhegyes, Apátfalva, Kövegy, Pitvaros, Magyarcsanád, Csanádpalota, Csanádalberti, Ambrózfalva, Nagyér, Földeák, Maroslele, Klárafalva, Ferencszállás, Kiszombor, Nagylak,

—

окръг Békés: Tótkomlós, Békéssámson.

24.3.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 70/32