EUR-Lex Access to European Union law

Back to EUR-Lex homepage

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document C:2008:236:FULL

Официален вестник на Европейския съюз, C 236, 13 септември 2008г.


Display all documents published in this Official Journal
 

ISSN 1830-365X

Официален вестник

на Европейския съюз

C 236

European flag  

Издание на български език

Информация и известия

Година 51
13 септември 2008 г.


Известие №

Съдържание

Страница

 

IV   Информация

 

ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ И ОРГАНИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

 

Съд на Европейските общности

2008/C 236/01

Последна публикация на Съда в Официален вестник на Европейския съюз
ОВ C 223, 30.8.2008 г.

1

 

V   Обявления

 

СЪДЕБНИ ПРОЦЕДУРИ

 

Съд на Европейските общности

2008/C 236/02

Дело C-504/06: Решение на Съда (първи състав) от 25 юли 2008 г. — Комисия на Европейските общности/Италианска република (Неизпълнение на задължения на държава-членка — Директива 92/57/ЕИО — Минимални изисквания за безопасност и здраве на временни или подвижни строителни участъци — Член 3, параграф 1 — Неправилно транспониране)

2

2008/C 236/03

Дело C-142/07: Решение на Съда (трети състав) от 25 юли 2008 г. (преюдициално запитване от Juzgado Contencioso-Administrativo de Madrid — Испания) — Ecologistas en Acción-CODA/Ayuntamiento de Madrid (Директиви 85/337/ЕИО и 97/11/ЕО — Оценка на въздействието на проекти върху околната среда — Строителни работи за реконструкция и модернизация на градски пътища — Предмет на оценка)

2

2008/C 236/04

Дело C-204/07 P: Решение на Съда (трети състав) от 25 юли 2008 г. — C.A.S. SpA/Комисия на Европейската общност (Обжалване — Споразумение за асоцииране между ЕИО и Турция — Регламент (ЕИО) № 2913/92 — Член 239 — Митнически кодекс на Общността — Възстановяване и опрощаване на вносни сборове — Концентрат от плодов сок от Турция — Сертификати за движение — Фалшифициране — Особено положение)

3

2008/C 236/05

Дело C-237/07: Решение на Съда (втори състав) от 25 юли 2008 г. (преюдициално запитване от Bundesverwaltungsgericht — Германия) — Dieter Janecek/Freistaat Bayern (Директива 96/62/EО — Оценка и управление на качеството на околния въздух — Определяне на пределно допустими стойности — Право на трето лице, чието здраве е увредено, да иска изготвяне на план за действие)

3

2008/C 236/06

Дело C-493/07: Решение на Съда (осми състав) от 25 юли 2008 г. — Комисия на Европейските общности/Словашка република (Неизпълнение на задължения от държава-членка — Директива 2002/22/EО — Член 26, параграф 3 — Електронни съобщения — Мрежи и услуги — Единен европейски номер за спешни повиквания — Липса на транспониране в предписания срок)

4

2008/C 236/07

Дело C-127/08: Решение на Съда (голям състав) от 25 юли 2008 г. (преюдициално запитване от High Court of Ireland — Irlande) — Blaise Baheten Metock, Hanette Eugenie Ngo Ikeng, Christian Joel Baheten, Samuel Zion Ikeng Baheten, Hencheal Ikogho, Donna Ikogho, Roland Chinedu, Marlene Babucke Chinedu, Henry Igboanusi, Roksana Batkowska/Minister for Justice, Equality and Law Reform (Директива 2004/38/ЕО — Право на гражданите на Съюза и на членовете на тяхното семейство да се движат и да пребивават свободно на територията на държава-членка — Членове на семейството, граждани на трета страна — Граждани на трета страна, влезли в приемащата държава-членка преди да станат съпрузи на гражданин на Общността)

4

2008/C 236/08

Дело C-364/07: Определение на Съда (трети състав) от 12 юни 2008 г. (преюдициално запитване от Monomeles Protodikeio Kerkyras — Гърция) — Vassilakis Spyridon, Theodoros Gkisdakis, Petros Grammenos, Nikolaos Grammenos, Theodosios Grammenos, Maria Karavassili, Eleftherios Kontomaris, Spyridon Komninos, Theofilos Mesimeris, Spyridon Monastiriotis, Spyridon Moumouris, Nektaria Mexa, Nikolaos Pappas, Christos Vlachos, Alexandros Grasselis, Stamatios Kourtelesis, Konstantinos Poulimenos, Savvas Sideropoulos, Alexandros Dellis, Michail Zervas, Ignatios Koskieris, Dimitiros Daikos, Christos Dranos/Dimos Kerkyras (Член 104, параграф 3, първа алинея от Процедурния правилник — Социална политика — Директива 1999/70/EО — Рамково споразумение относно срочната работа — Последователни срочни трудови договори в държавния сектор — Понятия за последователни договори и за обективни причини, обосноваващи подновяването на подобни договори — Мерки за предотвратяване на злоупотребите — Санкции — Национална правна уредба на споровете и жалбите — Обхват на задължението за съответстващо тълкуване)

5

2008/C 236/09

Дело C-265/08: Преюдициално запитване, отправено от Tribunale Amministrativo per la Lombardia (Италия) на 19 юни 2008 г. — Federutility и др./Autorità per l'energia elettrica e il gas

6

2008/C 236/10

Дело C-274/08: Иск, предявен на 25 юни 2008 г. — Комисия на Европейските общности/Кралство Швеция

7

2008/C 236/11

Дело C-276/08: Преюдициално запитване, отправено от Tribunal administratif (Люксембург) на 26 юни 2008 г. — Miloud Rimoumi, Gabrielle Suzanne Marie Prick/Ministre des Affaires Étrangères et de l'Immigration

8

2008/C 236/12

Дело C-285/08: Преюдициално запитване, отправено от Cour de cassation (Франция) на 30 юни 2008 г. — Société Moteurs Leroy Somer/Société Dalkia France, Société Ace Europe

8

2008/C 236/13

Дело C-287/08: Преюдициално запитване, отправено от Tribunale ordinario di Milano на 30 юни 2008 г. — Crocefissa Savia и др./Ministero dell'Istruzione, dell'Università e della Ricerca и др.

9

2008/C 236/14

Дело C-301/08: Преюдициално запитване, отправено от Cour de cassation (Люксембург) на 7 юли 2008 г. — Irène Bogiatzi, по съпруг Ventouras/Deutscher Luftpool, Société Luxair SA, Европейски общности, Великото херцогство Люксембург, Le Foyer Assurances SA

9

2008/C 236/15

Дело C-317/08: Преюдициално запитване, отправено от Giudice di Pace di Ischia (Италия) на 15 юли 2008 г. — Rosalba Alassini/Telecom Italia SpA

10

2008/C 236/16

Дело C-318/08: Преюдициално запитване, отправено от Giudice di Pace di Ischia (Италия) на 15 юли 2008 г. — Filomena Califano/Wind SpA

10

2008/C 236/17

Дело C-319/08: Преюдициално запитване, отправено от Giudice di Pace di Ischia (Италия) на 15 юли 2008 г. — Lucia Anna Giorgia Iacono/Telecom Italia SpA

11

2008/C 236/18

Дело C-320/08: Преюдициално запитване, отправено от Giudice di Pace di Ischia (Италия) на 15 юли 2008 г. — Multiservice Srl/Telecom Italia SpA

11

2008/C 236/19

Дело C-323/08: Преюдициално запитване, отправено от Tribunal Superior de Justicia de Madrid (Испания) на 16 юли 2008 г. — Ovidio Rodríguez Mayor, Pilar Pérez Boto, Pedro Gallego Morzillo, Alfonso Francisco Pérez, Juan Marcelino Gabaldón Morales, Marta María Maestro Campo и Bartolomé Valera Huete/Succession vacante de Rafael de las Heras Dávila, Sagrario de las Heras Dávila и Fondo de Garantía Salarial

12

2008/C 236/20

Дело C-328/08: Иск, предявен на 17 юли 2008 г. — Комисия на Европейските общности/Република Финландия

12

2008/C 236/21

Дело C-365/06: Определение на председателя на трети състав на Съда от 3 юни 2008 г. — Комисия на Европейските общности/Италианска република

13

2008/C 236/22

Дело C-31/08: Определение на председателя на Съда от 6 юни 2008 г. — Комисия на Европейските общности/Италианска република

13

 

Първоинстанционен съд на Европейските общности

2008/C 236/23

Дело T-251/06: Жалба, подадена на 15 юли 2008 г. — Meyer-Falk/Комисия

14

2008/C 236/24

Дело T-273/08: Жалба, подадена на 14 юли 2008 г. — X Technology Swiss/СХВП — Ipko-Amcor (First-On-Skin)

14

2008/C 236/25

Дело T-276/08: Жалба, подадена на 15 юли 2008 г. — Al-Aqsa/Съвет

15

2008/C 236/26

Дело T-277/08: Жалба, подадена на 15 юли 2008 г. — Bayer Healthcare/СХВП — Laboratorios ERN (CITRACAL)

15

2008/C 236/27

Дело T-284/08: Жалба, подадена на 21 юли 2008 г. — People's Mojahedin of Iran/Съвет

16

2008/C 236/28

Дело T-292/08: Жалба, подадена на 23 юли 2008 г. — Inditex/СХВП — Marín Díaz de Cerio (Словна марка OFTEN)

16

BG

 


IV Информация

ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ И ОРГАНИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

Съд на Европейските общности

13.9.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 236/1


(2008/C 236/01)

Последна публикация на Съда в Официален вестник на Европейския съюз

ОВ C 223, 30.8.2008 г.

Предишни публикации

ОВ C 209, 15.8.2008 г.

ОВ C 197, 2.8.2008 г.

ОВ C 183, 19.7.2008 г.

ОВ C 171, 5.7.2008 г.

ОВ C 158, 21.6.2008 г.

ОВ C 142, 7.6.2008 г.

Може да намерите тези текстове на:

 

EUR-Lex: http://eur-lex.europa.eu


V Обявления

СЪДЕБНИ ПРОЦЕДУРИ

Съд на Европейските общности

13.9.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 236/2


Решение на Съда (първи състав) от 25 юли 2008 г. — Комисия на Европейските общности/Италианска република

(Дело C-504/06) (1)

(Неизпълнение на задължения на държава-членка - Директива 92/57/ЕИО - Минимални изисквания за безопасност и здраве на временни или подвижни строителни участъци - Член 3, параграф 1 - Неправилно транспониране)

(2008/C 236/02)

Език на производството: италиански

Страни

Ищец: Комисия на Европейските общности (представители: L. Pignataro-Nolin и I. Kaufmann-Bühler, agent)

Ответник: Италианска република (представители: I. Braguglia, agent и W. Ferrante, avvocato dello Stato)

Предмет

Неизпълнение на задължения на държава-членка — Неправилно транспониране на член 3, параграф 1 от Директива 92/57/ЕИО на Съвета от 24 юни 1992 година за прилагане на минимални изисквания за безопасност и здраве на временни или подвижни строителни участъци (Осма специална директива по смисъла на член 16, параграф 1 от Директива 89/391/ЕИО) (ОВ L 245, стp. 6; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 2, стр. 236) — Определяне на координатори в областта на безопасността и здравето за строителен участък, на който работят повече от едно предприятия

Диспозитив

1)

Като не е транспонирала правилно в италианското право член 3, параграф 1 от Директива 92/57/ЕИО на Съвета от 24 юни 1992 година за прилагане на минимални изисквания за безопасност и здраве на временни или подвижни строителни участъци (Осма специална директива по смисъла на член 16, параграф 1 от Директива 89/391/ЕИО), Италианската република не е изпълнила задълженията си по тази директива.

2)

Всяка страна следва да понесе собствените си съдебни разноски.


(1)  ОВ C 42, 24.2.2007 г.


13.9.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 236/2


Решение на Съда (трети състав) от 25 юли 2008 г. (преюдициално запитване от Juzgado Contencioso-Administrativo de Madrid — Испания) — Ecologistas en Acción-CODA/Ayuntamiento de Madrid

(Дело C-142/07) (1)

(Директиви 85/337/ЕИО и 97/11/ЕО - Оценка на въздействието на проекти върху околната среда - Строителни работи за реконструкция и модернизация на градски пътища - Предмет на оценка)

(2008/C 236/03)

Език на производството: испански

Препращаща юрисдикция

Juzgado Contencioso-Administrativo de Madrid

Страни в главното производство

Жалбоподател: Ecologistas en Acción-CODA

Ответник: Ayuntamiento de Madrid

Предмет

Преюдициално запитване — Juzgado Contencioso-Administrativo de Madrid — тълкуване на Директива 85/337/ЕИО на Съвета от 27 юни 1985 година относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда (ОВ L 175, стр. 40; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 1, стр. 174) — Проекти за строителни работи във връзка с градски пътища в райони с голяма гъстота на населението или които засягат ландшафти с историческо, културно или археологическо значение — Прилагане на процедура за оценка поради характера и обхвата и поради последиците от тях — Приложимост на критериите, установени в Решението на Съда по дело C-332/04 Комисия/Испания

Диспозитив

Директива 85/337/ЕИО на Съвета от 27 юни 1985 година относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда, изменена с Директива 97/11/ЕО на Съвета от 3 март 1997 година, трябва да се тълкува в смисъл, че предвижда оценка на въздействието върху околната среда на проектите за реконструкция и модернизация на градски пътища, когато става дума или за проекти, посочени в приложение I, точка 7, буква б) или в) от тази директива, или за проекти, посочени в приложение II, точка 10, буква д) или точка 13, първо тире от посочената директива, които биха могли да окажат съществено въздействие върху околната среда поради своя характер, мащаби или местоположение или евентуално предвид своето взаимодействие с други проекти.


(1)  ОВ C 129, 9.6.2007 г.


13.9.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 236/3


Решение на Съда (трети състав) от 25 юли 2008 г. — C.A.S. SpA/Комисия на Европейската общност

(Дело C-204/07 P) (1)

(Обжалване - Споразумение за асоцииране между ЕИО и Турция - Регламент (ЕИО) № 2913/92 - Член 239 - Митнически кодекс на Общността - Възстановяване и опрощаване на вносни сборове - Концентрат от плодов сок от Турция - Сертификати за движение - Фалшифициране - Особено положение)

(2008/C 236/04)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: C.A.S. SpA (представител: D. Ehle, Rechtsanwalt)

Друга страна в производството: Комисия на Европейската общност (представители: M. Patakia и S. Schønberg, M. Núñez-Müller, Rechtsanwalt)

Предмет

Жалба срещу Решение на Първоинстанционния съд (пети състав) от 6 февруари 2007 г. по дело C.A.S./Комисия (T-23/03), с което Първоинстанционният съд отхвърля жалба за частична отмяна на Решение REC 10/01 на Комисията от 18 октомври 2002 г., свързано с молба за опрощаване на вносни сборове, събрани впоследствие върху концентрат от плодов сок с произход от Турция, внесен със сертификати за произход, които при последваща проверка са се оказали подправени — Неизпълнение на задължения и грешки, допуснати от турските власти и от Комисията, които могат да създадат особено положение по смисъла на член 239 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митнически кодекс на Общността (ОВ L 302, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 5, стр. 58) — Разпределяне на тежестта на доказване относно наличието на особено положение — Правна квалификация на документи и факти

Диспозитив

1)

Отменя Решение на Първоинстанционния съд на Европейските общности от 6 февруари 2007 г. по дело CAS/Комисия (T-23/03).

2)

Отменя член 2 от Решение на Комисията от 18 октомври 2002 г. (REC 10/01).

3)

Осъжда Комисията на Европейските общности да заплати разноските по двете съдебни производства.


(1)  ОВ C 140, 23.6.2007 г.


13.9.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 236/3


Решение на Съда (втори състав) от 25 юли 2008 г. (преюдициално запитване от Bundesverwaltungsgericht — Германия) — Dieter Janecek/Freistaat Bayern

(Дело C-237/07) (1)

(Директива 96/62/EО - Оценка и управление на качеството на околния въздух - Определяне на пределно допустими стойности - Право на трето лице, чието здраве е увредено, да иска изготвяне на план за действие)

(2008/C 236/05)

Език на производството: немски

Препращаща юрисдикция

Bundesverwaltungsgericht

Страни в главното производство

Ищец: Dieter Janecek

Ответник: Freistaat Bayern

Предмет

Преюдициалното запитване — Bundesverwaltungsgericht — Тълкуване на член 7, параграф 3 от Директива 96/62/CE на Съвета от 27 септември 1996 година относно оценката и управлението на качеството на околния въздух (ОВ L 296, стp. 55, Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 3, стр. 198) — Право на трето лице, чието здраве е увредено, да иска изготвяне на план за действие, както последният е предвиден с директивата, като съгласно националното право третото лице има право да поиска по съдебен ред предприемане на мерки срещи превишаването на пределно допустимите стойности

Диспозитив

1)

Член 7, параграф 3 от Директива 96/62 на Съвета от 27 септември 1996 година относно оценката и управлението на качеството на околния въздух, изменена с Регламент (EО) № 1882/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 29 септември 2003 година, трябва да се тълкува в смисъл, че в случай на опасност от превишаване на пределно допустими стойности или на алармени прагове, пряко засегнатите частноправни субекти трябва да могат да изискват изготвянето на план за действие от компетентните национални органи, дори ако по силата на вътрешното право разполагат с други възможности за действие с цел да накарат тези органи да предприемат мерки за борба със замърсяването на атмосферата.

2)

Държавите-членки под контрола на националния съд — имат само задължението, в рамките на план за действие, в краткосрочна перспектива, да вземат мерките, които са годни да сведат до минимум опасността от превишаване на пределно допустимите стойности или на алармените прагове и постепенно да ги върнат към нива, разположени под тези стойности или под тези прагове, с оглед на фактическите обстоятелства и на съвкупността от засегнатите интереси.


(1)  ОВ C 183, 4 август 2007 г.


13.9.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 236/4


Решение на Съда (осми състав) от 25 юли 2008 г. — Комисия на Европейските общности/Словашка република

(Дело C-493/07) (1)

(Неизпълнение на задължения от държава-членка - Директива 2002/22/EО - Член 26, параграф 3 - Електронни съобщения - Мрежи и услуги - Единен европейски номер за спешни повиквания - Липса на транспониране в предписания срок)

(2008/C 236/06)

Език на производството: словашки

Страни

Ищец: Комисия на Европейските общности (представители: G. Braun и J. Javorský)

Ответник: Словашка република (представител: J. Čorba)

Предмет

Неизпълнение на задължения от държава-членка — Липса на приемане в предвидения срок на необходимите мерки за съобразяване с член 26, параграф 3 от Директива 2002/22/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 година относно универсалната услуга и правата на потребителите във връзка с електронните съобщителни мрежи и услуги (Директива „за универсалната услуга“) (ОВ 108, стр. 51, Специално издание на български език 2007 г., глава 13, том 35, стр. 213)

Диспозитив

1)

Като не е гарантирала, че предприятията, които управляват обществените телефонни мрежи посочват местоположението на този, който осъществява повикването на службите за спешни повиквания, доколкото това е технически възможно, при повиквания на единния европейски номер за спешни повиквания „112“, Словашката република не е изпълнила задълженията си по член 26, параграф 3 от Директива 2002/22/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 година относно универсалната услуга и правата на потребителите във връзка с електронните съобщителни мрежи и услуги (Директива „за универсалната услуга“).

2)

Осъжда Словашката република да заплати съдебните разноски.


(1)  ОВ C 315 от 22.12.2007 г.


13.9.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 236/4


Решение на Съда (голям състав) от 25 юли 2008 г. (преюдициално запитване от High Court of Ireland — Irlande) — Blaise Baheten Metock, Hanette Eugenie Ngo Ikeng, Christian Joel Baheten, Samuel Zion Ikeng Baheten, Hencheal Ikogho, Donna Ikogho, Roland Chinedu, Marlene Babucke Chinedu, Henry Igboanusi, Roksana Batkowska/Minister for Justice, Equality and Law Reform

(Дело C-127/08) (1)

(Директива 2004/38/ЕО - Право на гражданите на Съюза и на членовете на тяхното семейство да се движат и да пребивават свободно на територията на държава-членка - Членове на семейството, граждани на трета страна - Граждани на трета страна, влезли в приемащата държава-членка преди да станат съпрузи на гражданин на Общността)

(2008/C 236/07)

Език на производството: английски

Препращаща юрисдикция

High Court of Ireland

Страни в главното производство

Жалбоподатели: Blaise Baheten Metock, Hanette Eugenie Ngo Ikeng, Christian Joel Baheten, Samuel Zion Ikeng Baheten, Hencheal Ikogho, Donna Ikogho, Roland Chinedu, Marlene Babucke Chinedu, Henry Igboanusi, Roksana Batkowska

Ответник: Minister for Justice, Equality and Law Reform

Предмет

Преюдициално запитване — High Court, Ирландия — Тълкуване на член 3, параграф 1 от Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите–членки, за изменение на Регламент (ЕИО) № 1612/68 и отменяща Директиви 64/221/ЕИО, 68/360/ЕИО, 72/194/ЕИО, 73/148/ЕИО, 75/34/ЕИО, 75/35/ЕИО, 90/364/ЕИО, 90/365/ЕИО и 93/96/ЕИО (ОВ L 158, стр. 77; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 7, стр. 56) — Съпруг, гражданин на трета държава — Национална правна уредба на приемащата държава-членка, която поставя правото на пребиваване на членовете на семейството в зависимост от предварително законно пребиваване в друга държава-членка

Диспозитив

1)

Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите–членки, за изменение на Регламент (ЕИО) № 1612/68 и отменяща Директиви 64/221/ЕИО, 68/360/ЕИО, 72/194/ЕИО, 73/148/ЕИО, 75/34/ЕИО, 75/35/ЕИО, 90/364/ЕИО, 90/365/ЕИО и 93/96/ЕИО, не допуска правна уредба на държава-членка, която изисква от гражданина на трета страна, съпруг на гражданин на Съюза, пребиваващ в тази държава-членка, на която не е гражданин, преди неговото пристигане в приемащата държава-членка да е пребивавал законно в друга държава-членка, за да се ползва от разпоредбите на тази директива.

2)

Член 3, параграф 1 от Директива 2004/38 трябва да се тълкува в такъв смисъл, че гражданин на трета страна, съпруг на гражданин на Съюза, пребиваващ в държава-членка, на която не е гражданин, който придружава или се присъединява към този гражданин на Съюза, се ползва от разпоредбите на посочената директива, независимо от мястото и от датата на сключването на техния брак, както и от начина, по който този гражданин на трета страна е влязъл в приемащата държава-членка.


(1)  ОВ C 116, 9.5.2008 г.


13.9.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 236/5


Определение на Съда (трети състав) от 12 юни 2008 г. (преюдициално запитване от Monomeles Protodikeio Kerkyras — Гърция) — Vassilakis Spyridon, Theodoros Gkisdakis, Petros Grammenos, Nikolaos Grammenos, Theodosios Grammenos, Maria Karavassili, Eleftherios Kontomaris, Spyridon Komninos, Theofilos Mesimeris, Spyridon Monastiriotis, Spyridon Moumouris, Nektaria Mexa, Nikolaos Pappas, Christos Vlachos, Alexandros Grasselis, Stamatios Kourtelesis, Konstantinos Poulimenos, Savvas Sideropoulos, Alexandros Dellis, Michail Zervas, Ignatios Koskieris, Dimitiros Daikos, Christos Dranos/Dimos Kerkyras

(Дело C-364/07) (1)

(Член 104, параграф 3, първа алинея от Процедурния правилник - Социална политика - Директива 1999/70/EО - Рамково споразумение относно срочната работа - Последователни срочни трудови договори в държавния сектор - Понятия за последователни договори и за обективни причини, обосноваващи подновяването на подобни договори - Мерки за предотвратяване на злоупотребите - Санкции - Национална правна уредба на споровете и жалбите - Обхват на задължението за съответстващо тълкуване)

(2008/C 236/08)

Език на производството: гръцки

Препращаща юрисдикция

Monomeles Protodikeio Kerkyras

Страни в главното производство

Ищци: Vassilakis Spyridon, Theodoros Gkisdakis, Petros Grammenos, Nikolaos Grammenos, Theodosios Grammenos, Maria Karavassili, Eleftherios Kontomaris, Spyridon Komninos, Theofilos Mesimeris, Spyridon Monastiriotis, Spyridon Moumouris, Nektaria Mexa, Nikolaos Pappas, Christos Vlachos, Alexandros Grasselis, Stamatios Kourtelesis, Konstantinos Poulimenos, Savvas Sideropoulos, Alexandros Dellis, Michail Zervas, Ignatios Koskieris, Dimitiros Daikos, Christos Dranos

Ответник: Dimos Kerkyras

Предмет

Преюдициално запитване — Monomeles Protodikeio Kerkyras — Тълкуване на параграф 1 и на параграф 2 от клауза 5 от приложението към Директива 1990/70/EО на Съвета от 28 юни 1999 година относно Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) (ОВ L 175, стр. 43; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 5, стр. 129) — Трудови договори, сключени с държавната администрация — Понятие за „обективни причини, които оправдават неограничен брой подновявания на последователни срочни трудови договори“ — Понятие за „последователни“ договори

Диспозитив

1)

В хипотезата на закъсняло транспониране на директива във вътрешния правен ред на съответната държава-членка, както и на липса на непосредствено действие на релевантните разпоредби на последната, националните юрисдикции са длъжни от момента на изтичане на срока за транспониране да тълкуват националното право, доколкото е възможно, в светлината на текста и крайната цел на разглежданата директива за постигането на резултатите, към които е насочена последната, давайки предимство на онова тълкуване на националните норми, което съответства в най-голяма степен на посочената крайна цел, с оглед на постигане на разрешение, съвместимо с разпоредбите на спомената директива.

2)

Клауза 5, точка 1, буква а) от Рамковото споразумение за срочната работа, сключено на 18 март 1999 година, което фигурира в приложението Директива 1990/70/EО на Съвета от 28 юни 1999 година относно Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP), трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска използването на последователни срочни трудови договори, обосновано единствено с обстоятелството, че е предвидено от обща законова или подзаконова разпоредба на държава-членка. Обратно, понятието „обективни причини“, по смисъла на спомената директива, изисква прибягването до този особен вид трудови правоотношения, предвиден от националната правна уредба, да се обосновава с наличието на конкретни обстоятелства, свързани по-специално с разглежданата дейност и с условията за нейното упражняване.

3)

Клауза 5 от Рамковото споразумение за срочната работа трябва да се тълкува в смисъл, че принципно допуска национална правна уредба като тази, която е предмет на третия преюдициален въпрос, по силата на която единствено срочни трудови договори или срочни трудови правоотношения, между които съществува времеви промеждутък по-малък от три месеца, могат да се разглеждат като договори или правоотношения с „последователен“ по смисъла на споменатата клауза характер.

4)

В обстоятелства като обстоятелствата по главното дело Рамковото споразумение за срочната работа трябва да се тълкува в смисъл, че доколкото не изглежда вътрешният правен ред на съответната държава-членка да съдържа в съответния сектор други ефективни мерки за избягване, а при необходимост и за санкциониране на злоупотребите при използването на последователни договори, то възпрепятства прилагането на национална правна норма за абсолютна забрана единствено в държавния сектор за преобразуване в трудов договор с неопределена продължителност на последователни срочни договори, които трябва да се разглеждат като злоупотреба след като са имали за цел да задоволят „постоянни и трайни нужди“ на работодателя. Все пак съобразно нейното задължение за съответстващо тълкуване, националната юрисдикция трябва да провери дали нейният вътрешен правен ред не съдържа други такива ефективни мерки.

5)

Принципът за полезно действие на общностното право и Рамковото споразумение за срочната работа принципно допускат национална разпоредба, съгласно която независим административен орган е компетентен евентуално да преквалифицира срочни договори в договори с неопределена продължителност. Все пак националната юрисдикция трябва да следи за гарантирането на правото на ефектива съдебна защита при спазване на принципите за ефективност и равностойност.


(1)  ОВ C 247, 20.10.2007 г.


13.9.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 236/6


Преюдициално запитване, отправено от Tribunale Amministrativo per la Lombardia (Италия) на 19 юни 2008 г. — Federutility и др./Autorità per l'energia elettrica e il gas

(Дело C-265/08)

(2008/C 236/09)

Език на производството: италиански

Препращаща юрисдикция

Tribunale Amministrativo Regionale per la Lombardia

Страни в главното производство

Ищци: Federutility, Assogas, Libarna Gas spa, Collino Commercio spa, Sadori gas spa, Egea Commerciale, E.On Vendita srl, Sorgenia spa

Ответник: Autorità per l'energia elettrica e il gas.

Преюдициални въпроси

1)

Дали член 23 от Директива 2003/55/ЕО (1) на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2003 година, който урежда отварянето на пазара на газ, трябва да се тълкува в съответствие с принципите, които произтичат от Договора за ЕО, в смисъл че противоречи на тази разпоредба и на общностните принципи национална норма (и съответните актове за нейното прилагане), която след датата 1 юли 2007 г. продължава да предоставя на националния регулативен орган правомощието да определя референтни цени за доставка на природен газ на домашните клиенти (неустановена категория, която не е определена в законодателството и която сама по себе си не предполага преценка на особени положения на социални или икономически затруднения, които биха могли да обосноват определянето на посочените референтни цени) — цени, които предприятията дистрибутори или продавачи трябва да включват в предлаганите от тях търговски услуги, в рамките на задълженията за извършване на публична услуга? или

2)

Дали тази норма (член 23, посочен по-горе) трябва да се тълкува във връзка с член 3 от Директива 2003/55/ЕО (който предвижда в параграф 2, че държавите-членки могат да налагат на предприятията за природен газ, за общите икономически интереси, задължения към обществото, които могат да бъдат свързани — що се отнася до това, което ни интересува в настоящия случай — с цената на доставките) в смисъл, че не противоречи на посочените общностни разпоредби национална норма, която с оглед на особеното състояние на пазара, характеризиращо се все още с липса на условия на „ефективна конкуренция“, поне в сектора на търговията на едро, допуска определянето по административен ред на референтна цена на природния газ — цена, която задължителна трябва да се включва в търговските услуги, предлагани от всеки продавач на неговите домашни клиенти, в рамките на понятието за обща услуга, въпреки че всички клиенти трябва да се считат за „свободни“?


(1)  ОВ L 176, стр. 57; Специално издание на български език, 2007 г., глава 12, том 2, стр. 80.


13.9.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 236/7


Иск, предявен на 25 юни 2008 г. — Комисия на Европейските общности/Кралство Швеция

(Дело C-274/08)

(2008/C 236/10)

Език на производството: шведски

Страни

Ищец: Комисия на Европейските общности (представители: B. Schima и P. Dejmek)

Ответник: Кралство Швеция

Искания на ищеца

да се установи, че като не е взело подходящи мерки, за да гарантира изискванията на функционално отделяне между интересите на разпределението и производството във вертикално интегрирано предприятие съгласно член 15, параграф 2, буква б) и в) от Директива 2003/54/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2003 година относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия и отменяща Директива 96/92/ЕО (1), като не е натоварило регулаторния орган да отговаря за определянето или одобряването, преди влизането им в сила, поне на методиките, използвани за пресмятане или за създаване на условия за достъп до национални мрежи, включително тарифите за пренос и разпределение съгласно член 23, параграф 2, буква а) от нея, Кралство Швеция не е изпълнило задълженията си по силата на посочената директива

да се осъди Кралство Швеция да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

В подкрепа на твърдението си, че член 15, параграф 2, букви б) и в) е транспониран в шведското право, Кралство Швеция се позовава на множество разпоредби от Закона за електроенергията, от които е видно, че управлението на мрежа (дейност по разпределението) трябва да е предмет на отделно счетоводство и одиторите на дружеството, управляващо мрежата трябва да одитират отделно това счетоводство. Освен това Кралство Швеция твърди, че общите разходи на оператор на мрежа и на друго дружество трябва да се осчетоводят при оператора само за тази част, която се отнася до него. Освен това, операторите на мрежи трябва да направят план за наблюдение и да следят той да бъде изпълняван.

Комисията обаче застъпва становището, че ясните изисквания при организацията на управленската структура, посочени в член 15, параграф 2, букви б) и в) не могат да се считат за изпълнени с общите правила, например, за отделно счетоводство на разходите или общо приложими наказания.

Според Кралство Швеция изискванията за функционално отделяне са изпълнени с общите разпоредби на Закона за акционерните дружества, съгласно който дружествата-майки и дъщерните дружества са отделни юридически лица и са отделни правни субекти.

Комисията застъпва становището, че дадено дружество-майка, в качеството на мажоритарен акционер, оказва решаващо въздействие върху своето или своите дъщерни дружества, тъй като определени важни решения попадат в правомощието за вземане на решения от акционерите. Дружество за разпределение и неговия Управителен съвет следователно не могат никога да бъдат независими от мажоритарния акционер единствено на основание на дружественото право. Нещо повече, обстоятелството, че дадено интегрирано дружество спазва разпоредбите на Закона за акционерните дружества относно одитния контрол и ограниченията при прехвърляне на активи не означава според Комисията, че са изпълнени изискванията на отделното управление. Според Комисията, правилното транспониране на член 15, параграф 2, букви б) и в) предполага наличието на задължителни правила, които ясно отразяват посочените в тези разпоредби условия, а именно гаранцията, че управлението на дейността по разпределение може да се осъществява отделно, независимо от интегрираното електроенергийно предприятие, що се отнася до разпределението и активите, необходими за управлението, поддържането и развитието на мрежата. Тези изисквания не са изпълнени с разпоредбите на Закона за акционерните дружества.

Както е видно от текста на член 23, параграф 2, буква а) от Директивата, този член изисква система на предварително одобрение на тарифите за мрежи или поне на методиките, използвани при изчисляването или определянето им. Кралство Швеция изрично посочва, че действащият в момента шведски режим за изчисляване на тарифите за мрежи както и критериите, на които те трябва да отговарят, почиват върху система на последващ контрол, а въвеждането на новият режим на предварително одобрение е в процес на проучване, като проект на закон в този смисъл вероятно ще бъде подаден в Парламента през м. юни 2008 г.

При изложените по-горе обстоятелства, Комисията е приела, че Кралство Швеция не е правилно транспонирало Директива 2003/54 в националното си право, по-специално член 15, параграф 2, букви б) и в) и член 23, параграф 2, буква а) от нея.


(1)  ОВ L 176, стр. 37; Специално издание на български език 2007 г., глава 12, том 2, стр. 61.


13.9.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 236/8


Преюдициално запитване, отправено от Tribunal administratif (Люксембург) на 26 юни 2008 г. — Miloud Rimoumi, Gabrielle Suzanne Marie Prick/Ministre des Affaires Étrangères et de l'Immigration

(Дело C-276/08)

(2008/C 236/11)

Език на производството: френски

Препращаща юрисдикция

Tribunal administratif [Административен съд]

Страни в главното производство

Жалбоподатели: Miloud Rimoumi, Gabrielle Suzanne Marie Prick

Ответник: Ministre des Affaires Étrangères et de l'Immigration

Преюдициален въпрос

Трябва ли член 2, параграф 2, буква a), член 3, параграф 1 и член 7, параграф 2 от Директива 2004/38/ЕО за изменение на Регламент (ЕИО) № 1612/68 и отменяща Директиви 64/221/ЕИО, 68/360/ЕИО, 72/194/ЕИО, 73/148/ЕИО, 75/34/ЕИО, 75/35/ЕИО, 90/364/ЕИО, 90/365/ЕИО и 93/96/ЕИО (1) да се тълкуват в смисъл, че се отнасят само до членовете на семейство, които са получили това качество преди датата, на която гражданинът на Съюза, когото възнамеряват да придружат или с когото да се съберат, е упражнил предоставеното му по силата на член 39 от Договора за ЕО право на свободно движение, или, напротив, всеки гражданин на Съюза, който упражнява своето право на свободно движение и е установен в държава-членка, различна от тази, на която е гражданин, има право да се събере с член на семейството си, без по отношение на последния да се поставя условие относно момента на придобиване на това качество?


(1)  Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите–членки, за изменение на Регламент (ЕИО) № 1612/68 и отменяща Директиви 64/221/ЕИО, 68/360/ЕИО, 72/194/ЕИО, 73/148/ЕИО, 75/34/ЕИО, 75/35/ЕИО, 90/364/ЕИО, 90/365/ЕИО и 93/96/ЕИО (ОВ L 158, стр. 77; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 7, стр. 56).


13.9.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 236/8


Преюдициално запитване, отправено от Cour de cassation (Франция) на 30 юни 2008 г. — Société Moteurs Leroy Somer/Société Dalkia France, Société Ace Europe

(Дело C-285/08)

(2008/C 236/12)

Език на производството: френски

Препращаща юрисдикция

Cour de cassation

Страни в главното производство

Жалбоподател: Société Moteurs Leroy Somer

Ответници: Société Dalkia France, Société Ace Europe

Преюдициален въпрос

Дали членове 9 и 13 от Директива 85/374/ЕИО на Съвета от 25 юли 1985 година за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите-членки относно отговорността за вреди, причинени от дефект на стока (1) не допускат тълкуване на национално законодателство или на установена вътрешна съдебна практика, което позволява на увреденото лице да иска поправяне на причинената вреда върху вещ, предназначена за професионална употреба и използвана с такава цел, когато това лице доказва само наличието на вредата, дефекта на стоката и причинно-следствената връзка между този дефект и вредата?


(1)  ОВ L 210, стр. 29; Специално издание на български език 2007 г., глава 15, том 1, стр. 183.


13.9.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 236/9


Преюдициално запитване, отправено от Tribunale ordinario di Milano на 30 юни 2008 г. — Crocefissa Savia и др./Ministero dell'Istruzione, dell'Università e della Ricerca и др.

(Дело C-287/08)

(2008/C 236/13)

Език на производството: италиански

Препращаща юрисдикция

Tribunale ordinario di Milano

Страни в главното производство

Ищец: Crocefissa Savia, Monica Maria Porcu, Ignazia Randazzo, Daniela Genovese, Mariangela Campanella

Ответник: Ministero dell'Istruzione, dell'Università e della Ricerca, Direzione Didattica II Circolo — Limbiate, Úfficio Scolastico Regionale per la Lombardia, Direzione Didattica III Circolo — Rozzano, Direzione Didattica IV Circolo — Rho, Istituto Comprensivo — Castano Primo, Istituto Comprensivo A. Manzoni — Rescaldina

Преюдициални въпроси

1)

Допустимо ли е законодател на държава-членка на Европейския съюз да приеме нормативна уредба, с която се цели да се даде автентично тълкуване, но която в действителност съдържа нововъведения и е от естество, по-специално, да придаде на тълкуваната правна уредба с обратна сила последици, различни от признатите преди това от преобладаващата съдебна практика на долустоящите съдилища и от уеднаквената от върховните юрисдикции съдебна практика?

2)

Може ли отговорът на предходния въпрос да бъде повлиян от възможността новоприетата правна уредба да се квалифицира не като съдържаща нововъведения с обратно действие, а като истинска тълкувателна правна уредба, като такава квалификация се извежда от нейното съответствие с прочита на първоначалния акт, направен в ограничен брой съдебни актове, от долустоящите съдилища, макар този прочит да не се възприема от Corte di cassazione?

3)

При положителен отговор, какво влияние оказва фактът, че самата държава е страна в производството и че прилагането на новоприетата нормативна уредба задължава юрисдикцията да отхвърли предявените срещу държавата искания, в единия и в другия случай, при преценката на съвместимостта на подобна нормативна уредба с общностното право, и по-специално, с принципите, които допринасят за това даден процес да може да бъде квалифициран като „справедлив“?

4)

Кои са, на примерно основание, „императивните съображения от обществен интерес“, които могат да обосноват, ако това е необходимо, и в отклонение от отговора, който по принцип би следвало да се даде на въпросите в точки 1), 2) и 3), признаването на обратно действие на законова разпоредба, приложима в областта на гражданското право и към частноправни отношения, страна по които е публичноправно образувание?

5)

Включват ли тези съображения мотиви, свързани с организацията, като тези, на които се позовава Corte di Cassazione Italiana в решения № 618, № 677 и № 11922/2008, за да се обоснове, по-специално с необходимостта „да се регламентира дадена широкообхватна операция по реконструкция“, приемането на правна уредба, с която се цели да се уреди в правно отношение преместването на държавна служба на ATA [технически и спомагателен административен персонал], нает от органите на местна власт, повече от шест години след действителното му преместване?

6)

Във всеки случай, компетентен ли е националният съд, когато законът мълчи, да определи „императивните съображения от обществен интерес“, които — при висящ процес и чрез дерогация от принципа на равните процесуални възможности — биха могли да обосноват приемането на правна уредба с обратно действие, която е от естество да доведе до обрат в изхода от процеса, или обратно, трябва ли националната юрисдикция да се ограничи до преценка на съвместимостта с общностното право единствено на мотивите, изрично посочени от законодателя на разглежданата държава-членка в подкрепа на този избор?


13.9.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 236/9


Преюдициално запитване, отправено от Cour de cassation (Люксембург) на 7 юли 2008 г. — Irène Bogiatzi, по съпруг Ventouras/Deutscher Luftpool, Société Luxair SA, Европейски общности, Великото херцогство Люксембург, Le Foyer Assurances SA

(Дело C-301/08)

(2008/C 236/14)

Език на производството: френски

Препращаща юрисдикция

Cour de cassation

Страни в главното производство

Ищец: Irène Bogiatzi, по съпруг Ventouras

Ответник: Deutscher Luftpool, Société Luxair (дружество за въздухоплаване на Люксембург) SA, Европейски общности, Великото херцогство Люксембург, Le Foyer Assurances SA

Преюдициални въпроси

1)

Дали Международната конвенция за уеднаквяване на някои правила при международния въздушен превоз, подписана във Варшава на 12 октомври 1929 г., изменена в Хага на 28 септември 1955 г., на която се позовава Регламент (ЕО) № 2027/97 (1), е част от нормите на общностния правов ред, които Съдът на Европейските общности е компетентен да тълкува съгласно член 234 ЕО ?

2)

Трябва ли Регламент (ЕО) № 2027/97 на Съвета от 9 октомври 1997 година относно отговорността на въздушни[те] превозвач[и] в случай на произшествия в редакцията му, приложима към момента на произшествието, а именно 21 декември 1998 г., да бъде тълкуван в такъв смисъл, че за въпросите, които не са изрично уредени, спрямо полет между държавите-членки на Общността продължават да се прилагат разпоредбите на Варшавската конвенция, в конкретния случай член 29?

3)

При утвърдителен отговор на първия и на втория въпрос следва ли член 29 от Варшавската конвенция във връзка с Регламент (ЕО) № 2027/97 да бъде тълкуван в такъв смисъл, че предвиденият в него срок от две години може да бъде спрян или прекъснат или че превозвачът или неговия застраховател могат да се откажат от него с акт, който националният съд счита за равностоен на акт за признаване на отговорност?


(1)  Регламент (ЕО) № 2027/97 на Съвета от 9 октомври 1997 година относно отговорността на въздушните превозвачи в случай на произшествия (ОВ L 285, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 7, том 4, стр. 170).


13.9.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 236/10


Преюдициално запитване, отправено от Giudice di Pace di Ischia (Италия) на 15 юли 2008 г. — Rosalba Alassini/Telecom Italia SpA

(Дело C-317/08)

(2008/C 236/15)

Език на производството: италиански

Препращаща юрисдикция

Giudice di Pace di Ischia

Страни в главното производство

Ищец: Rosalba Alassini

Ответник: Telecom Italia SpA

Преюдициален въпрос

Дали общностните разпоредби, съдържащи се в член 6 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, в Директива 2002/22/ЕО (1), в Директива 1999/44/ЕО (2), в Препоръка 2001/310/ЕО (3) на Комисията и в Директива 1998/257/ЕО (4), имат непосредствено обвързващо действие и следва да се тълкуват в смисъл, че споровете „в областта на електронните съобщения между крайни потребители и оператори, които произтичат от неспазване на разпоредбите относно универсалната услуга и правата на крайните потребители, установени със законови разпоредби, с решения на регулаторния орган, с договорни условия и с хартата на услугите“ (спорове, предвидени от член 2 на Решение № 173/07/CONS на гаранта) не трябва да бъдат обект на предвидения задължителен опит за помирение, без който може да се стигне до невъзможност за предявяване на иск по съдебен ред, като тези разпоредби надделяват над нормите, произтичащи от член 3, параграф 1 на посоченото по-горе решение на органа-гарант на комуникациите.


(1)  ОВ L 108, стр. 51; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 35, стр. 213.

(2)  ОВ L 171, стр. 12; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 5, стр. 89.

(3)  ОВ L 109, стр. 56.

(4)  ОВ L 115, стр. 31. (Препоръка на Комисията).


13.9.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 236/10


Преюдициално запитване, отправено от Giudice di Pace di Ischia (Италия) на 15 юли 2008 г. — Filomena Califano/Wind SpA

(Дело C-318/08)

(2008/C 236/16)

Език на производството: италиански

Препращаща юрисдикция

Giudice di Pace di Ischia

Страни в главното производство

Ищец: Filomena Califano

Ответник: Wind SpA

Преюдициален въпрос

Дали общностните разпоредби, съдържащи се в член 6 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, в Директива 2002/22/ЕО (1), в Директива 1999/44/ЕО (2), в Препоръка 2001/310/ЕО (3) на Комисията и в Директива 1998/257/ЕО (4), имат непосредствено обвързващо действие и следва да се тълкуват в смисъл, че споровете „в областта на електронните съобщения между крайни потребители и оператори, които произтичат от неспазване на разпоредбите относно универсалната услуга и правата на крайните потребители, установени със законови разпоредби, с решения на регулаторния орган, с договорни условия и с хартата на услугите“ (спорове, предвидени от член 2 на Решение № 173/07/CONS на гаранта) не трябва да бъдат обект на предвидения задължителен опит за помирение, без който може да се стигне до невъзможност за предявяване на иск по съдебен ред, като тези разпоредби надделяват над нормите, произтичащи от член 3, параграф 1 на посоченото по-горе решение на органа-гарант на комуникациите.


(1)  ОВ L 108, стр. 51; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 35, стр. 213.

(2)  ОВ L 171, стр. 12; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 5, стр. 89.

(3)  ОВ L 109, стр. 56.

(4)  ОВ L 115, стр. 31. (Препоръка на Комисията).


13.9.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 236/11


Преюдициално запитване, отправено от Giudice di Pace di Ischia (Италия) на 15 юли 2008 г. — Lucia Anna Giorgia Iacono/Telecom Italia SpA

(Дело C-319/08)

(2008/C 236/17)

Език на производството: италиански

Препращаща юрисдикция

Giudice di Pace di Ischia

Страни в главното производство

Ищец: Lucia Anna Giorgia Iacono

Ответник: Telecom Italia SpA

Преюдициални въпроси

Имат ли посочените по-горе разпоредби на общностното право (член 6 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и на основните свободи, Директива 2002/22/EО (1), Директива 1999/44/EО (2) както и Препоръки на Комисията 2001/310/EО (3) и 98/257/EО (4)) непосредствено обвързващо действие и трябва ли следователно да се тълкуват в смисъл, че в случай на спор „в областта на електронните комуникации между крайни потребители и оператори поради нарушения на разпоредбите относно универсалната услуга и на правата на крайните потребители, предвидени в законови разпоредби, в решение на надзорния орган, в договорни клаузи и в харти на клиента“ (посочените в член 2 от Решение № 173/07/CONS на надзорния орган в областта на комуникациите спорове) не трябва да се пристъпва към опит за уреждане на спора чрез участието на посредник с цел да се избегне недопустимостта на предявен пред съд иск, тъй като тези разпоредби се ползват с приоритет спрямо нормата на член 3, параграф 1от посоченото по-горе Решение № 173/07/CON?


(1)  ОВ L 108, стp. 51.

(2)  ОВ L 171, стp. 12.

(3)  ОВ L 109, стp. 56.

(4)  ОВ L 115, стp. 31. (Препоръка на Комисията).


13.9.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 236/11


Преюдициално запитване, отправено от Giudice di Pace di Ischia (Италия) на 15 юли 2008 г. — Multiservice Srl/Telecom Italia SpA

(Дело C-320/08)

(2008/C 236/18)

Език на производството: италиански

Препращаща юрисдикция

Giudice di Pace di Ischia

Страни в главното производство

Ищец: Multiservice Srl

Ответник: Telecom Italia SpA

Преюдициален въпрос

Дали общностните разпоредби, съдържащи се в член 6 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, в Директива 2002/22/ЕО (1), в Директива 1999/44/ЕО (2), в Препоръка 2001/310/ЕО (3) на Комисията и в Директива 1998/257/ЕО (4), имат непосредствено обвързващо действие и следва да се тълкуват в смисъл, че споровете „в областта на електронните съобщения между крайни потребители и оператори, които произтичат от неспазване на разпоредбите относно универсалната услуга и правата на крайните потребители, установени със законови разпоредби, с решения на регулаторния орган, с договорни условия и с хартата на услугите“ (спорове, предвидени от член 2 на Решение № 173/07/CONS на гаранта) не трябва да бъдат обект на предвидения задължителен опит за помирение, без който може да се стигне до невъзможност за предявяване на иск по съдебен ред, като тези разпоредби надделяват над нормите, произтичащи от член 3, параграф 1 на посоченото по-горе решение на органа-гарант на комуникациите.


(1)  ОВ L 108, стр. 51; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 35, стр. 213.

(2)  ОВ L 171, стр. 12; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 5, стр. 89.

(3)  ОВ L 109, стр. 56.

(4)  ОВ L 115, стр. 31 (Препоръка на Комисията).


13.9.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 236/12


Преюдициално запитване, отправено от Tribunal Superior de Justicia de Madrid (Испания) на 16 юли 2008 г. — Ovidio Rodríguez Mayor, Pilar Pérez Boto, Pedro Gallego Morzillo, Alfonso Francisco Pérez, Juan Marcelino Gabaldón Morales, Marta María Maestro Campo и Bartolomé Valera Huete/Succession vacante de Rafael de las Heras Dávila, Sagrario de las Heras Dávila и Fondo de Garantía Salarial

(Дело C-323/08)

(2008/C 236/19)

Език на производството: испански

Препращаща юрисдикция

Tribunal Superior de Justicia de Madrid

Страни в главното производство

Жалбоподатели: Ovidio Rodríguez Mayor, Pilar Pérez Boto, Pedro Gallego Morzillo, Alfonso Francisco Pérez, Juan Marcelino Gabaldón Morales, Marta María Maestro Campo, Bartolomé Valera Huete

Ответници: Succession vacante de Rafael de las Heras Dávila, Sagrario de las Heras Dávila и Fondo de Garantía Salarial

Преюдициални въпроси

1)

Дали като ограничава понятието за уволнение до уволненията по икономически, технически, организационни или производствени причини и не обхваща уволненията по всякакви причини, които не са свързани с личността на работниците или служителите, член 51 от Estatuto de los Trabajadores español [испански Статут на работниците и служителите] нарушава задълженията, наложени с Директива 98/59/ЕО (1) на Съвета от 20 юли 1998 година за сближаване на законодателствата на държавите-членки в областта на колективните уволнения?

2)

Дали разпоредбата, съдържаща се в член 49, параграф 1, буква ж) от Estatuto de los Trabajadores — според който за работниците и служителите, загубили работата си поради смърт, пенсиониране или неправоспособност на работодателя, е предвидено обезщетение в размер, ограничен до едномесечната им заплата, като ги изключва от приложното поле на разпоредбата на член 51 от същия нормативен акт — също противоречи на Директива 98/59/ЕО на Съвета от 20 юли 1998 година, като нарушава установеното в членове 1, 2, 3, 4 и 6 от посочената директива?

3)

Дали испанската уредба относно колективните уволнения, и по-специално член 49, параграф 1, буква ж) и член 51 от Estatuto de los Trabajadores, нарушава член 30 от Хартата за основните права на Европейския съюз и Хартата на Общността за основните социални права на работниците, приета на срещата на Европейския съвет, състояла се на 9 декември 1989 г. в Страсбург?


(1)  ОВ L 225, стр. 16; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 5, стр. 95.


13.9.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 236/12


Иск, предявен на 17 юли 2008 г. — Комисия на Европейските общности/Република Финландия

(Дело C-328/08)

(2008/C 236/20)

Език на производството: фински

Страни

Ищец: Комисия на Европейските общности (представители: U. Wölker и I. Koskinen)

Ответник: Република Финландия

Искания на ищеца

да се установи, че Република Финландия не е изпълнила задълженията си, произтичащи от Директива 2004/35/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 година относно екологичната отговорност по отношение на предотвратяването и отстраняването на екологичните щети (1), като не е приела законовите, подзаконовите и административните разпоредби, които са необходими, за да се съобрази с директивата или най-малкото, като не е уведомила Комисията за тези мерки;

да се осъди Република Финландия да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Предписаният срок за въвеждането на директивата е изтекъл на 30 април 2007 г.


(1)  ОВ L 143, стр. 56; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 11, стр. 168.


13.9.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 236/13


Определение на председателя на трети състав на Съда от 3 юни 2008 г. — Комисия на Европейските общности/Италианска република

(Дело C-365/06) (1)

(2008/C 236/21)

Език на производството: италиански

Председателят на трети състав разпореди делото да бъде заличено от регистъра.


(1)  ОВ C 281, 18.11.2006 г.


13.9.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 236/13


Определение на председателя на Съда от 6 юни 2008 г. — Комисия на Европейските общности/Италианска република

(Дело C-31/08) (1)

(2008/C 236/22)

Език на производството: италиански

Председателят на Съда разпореди делото да бъде заличено от регистъра.


(1)  ОВ C 79, 23.3.2008 г.


Първоинстанционен съд на Европейските общности

13.9.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 236/14


Жалба, подадена на 15 юли 2008 г. — Meyer-Falk/Комисия

(Дело T-251/06)

(2008/C 236/23)

Език на производството: немски

Страни

Ищец: Thomas Meyer-Falk (Bruchsal, Германия) (представител: S. Crosby, solicitor)

Ответник: Комисия на Европейските общности

Искания на жалбоподателя

да се отмени обжалваното решение,

да се осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Жалбоподателят обжалва решението на Комисията от 6 ноември 2006 г., с което му е отказан достъп до два документа относно борбата с организираната престъпност и съдебната реформа в България. При подготовката на жалбата жалбоподателят подава молба за правна помощ, която Първоинстанционният съд уважава с определение от 21 януари 2008 г.

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят посочва по същество на първо място, че ответникът е нарушил принципа на законосъобразност на действията на администрацията, тъй като искането на жалбоподателя за достъп до документи е отхвърлено, въпреки че документите са били достъпни за обществеността с изключение на жалбоподателя.

На второ място жалбоподателят посочва, че приложението на член 4, параграф 1, букви а) и б), както и на член 4, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1049/2001 (1) е опорочено от погрешно използване на правото на преценка.


(1)  Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Eвропейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 година относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (ОВ L 145, стр. 43; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 3, стр. 76).


13.9.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 236/14


Жалба, подадена на 14 юли 2008 г. — X Technology Swiss/СХВП — Ipko-Amcor (First-On-Skin)

(Дело T-273/08)

(2008/C 236/24)

Език на жалбата: немски

Страни

Жалбоподател: X Technology Swiss GmbH (Wollerau, Швейцария) (представител: A. Herbertz, Rechtsanwalt)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Ipko-Amcor BV (Zoetermeer, Нидерландия)

Искания на жалбоподателя

Решението на четвърти апелативен състав на Службата за хармонизация от 15 май 2008 г. по преписка R 281/2007-4 да се промени така, че да се отхвърли възражението.

Правни основания и основни доводи

Заявител на марката на Общността: Жалбоподателят.

Марка на Общността, предмет на спора: Словна марка „First-On-Skin“ за стоки от класове 18, 23 и 25 (Заявка № 4 019 981).

Притежател на марката или знака, на която/който е направено позоваване в процедурата по възражението: Ipko-Amcor BV.

Марка или знак, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: Словна марка „FIRST“ да стоки от клас 25 (Регистрация в държавите от Benelux № 401 666), като възражението е направено по отношение на регистрацията за стоки от клас 25.

Решение на отдела по споровете: Отхвърля възражението.

Решение на апелативния състав: Отменя решението на отдела по споровете.

Изложени правни основания: Не съществува вероятност от объркване на конфликтните марки.


13.9.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 236/15


Жалба, подадена на 15 юли 2008 г. — Al-Aqsa/Съвет

(Дело T-276/08)

(2008/C 236/25)

Език на производството: нидерландски

Страни

Жалбоподател: Al-Aqsa (Heerlen, Нидерландия) (представители: J. Pauw и M. Uiterwaal, advocaten)

Ответник: Съвет на Европейския съюз

Искания на жалбоподателя

да се установи, че Съветът е длъжен по отношение на жалбоподателя да заплати обезщетение за понесената от последния вреда на стойност 10 600 000 евро, заедно с лихвите до деня на произнасяне на решението по делото, или да заплати на жалбоподателя обезщетение, чийто размер е определен от Първоинстанционния съд,

да се осъди Съвета да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Жалбоподателят предявява искане за поправяне на вредата, която той е понесъл, поради това, че с Решение 2003/480/EО на Съвета от 27 юни 2003 година (1) неговото име е включено в списъка на лицата, за които се прилага Регламент № 2001/2580/EО (2). Впоследствие, при всяка промяна на списъка името на жалбоподателя не e заличeно.

Жалбоподателят изтъква, че решенията са незаконосъобразни на различни основания. Той посочва, че Решение 2006/379/EО от 29 май 2006 година (3) е обявено от Първоинстанционния съд за недействително поради нарушение на изискването за излагане на мотиви (4). Освен това жалбоподателят добавя, че тези решения страдат от редица пороци, що се отнася до тяхното съдържание. Той препраща към посочените от него правни основания по дела T-327/03 и T-348/07, Al Aqsa/Съвет (5).

Според жалбоподателя става дума за достатъчно съществени нарушения на индивидуални права, с които нарушения следователно се обосновава присъждането на обезщетение. Понесените от жалбоподателя вреди се състояли в накърняване на доброто име и в материални вреди, за които отговорност носел Съветът, считано от 28 юни 2003 г., деня на влизане в сила на европейските мерки.


(1)  2003/480/EG: Решение на Съвета от 27 юни 2003 година за прилагане на член 2, параграф 3 от Регламент (EО) № 2580/2001 относно специалните ограничителни мерки за борба с тероризма, насочени срещу определени лица и образувания и за отмяна на Решение 2002/974/EО (ОВ L 160, стр. 81).

(2)  Регламент (EО) № 2580/2001 на Съвета от 27 декември 2001 година относно специалните ограничителни мерки за борба с тероризма, насочени срещу определени лица и образувания (ОВ L 344, стр. 70, Специално издание на български език, 2007 г., глава 18, том 1, стр. 169).

(3)  2006/379/EG: Решение на от 29 май 2006 година за прилагане на член 2, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 2580/2001 относно специалните ограничителни мерки за борба с тероризма, насочени срещу определени лица и образувания и за отмяна на Решение 2005/930/EО (ОВ L 144, стр. 21, Специално издание на български език, 2007 г., глава 18, том 5, стр. 97).

(4)  Решение на Първоинстанционния съд от 11 юли 2007 г., по дело Al-Aqsa/Съвет, T-327/03, все още непубликувано в Сборника.

(5)  ОВ 2003 г., C 289, стр. 30 и ОВ 2007 г., C 269, стр. 61.


13.9.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 236/15


Жалба, подадена на 15 юли 2008 г. — Bayer Healthcare/СХВП — Laboratorios ERN (CITRACAL)

(Дело T-277/08)

(2008/C 236/26)

Език, на който е подадена жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: Bayer Healthcare LLC (Morristown, Съединени Американски щати) (представител: M. Edenborough, barrister)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни)

Друга страна в процедурата пред апелативния състав: Laboratorios ERN, SA (Sant Just Desvern, Испания)

Искания на жалбоподателя

да се отмени решението, постановено на 5 май 2008 г. от четвърти апелативен състав на СХВП (марки и дизайни) по преписка R 459/2007-4; и

да се осъди ответника или при условията на евентуалност другата страна в процедурата пред апелативния състав да заплати съдебните разноски. По-нататък при условията на евентуалност да се осъдят солидарно ответника и другата страна в процедурата пред апелативния състав за съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Заявител на марката на Общността: Bayer Healthcare LLC (по-рано известно като „Mission Pharmacal Company“)

Марка на Общността, предмет на спора: словната марка „CITRACAL“ за стоки от клас 5, заявка за регистрация на марката № 1 757 855

Притежател на марката или знака, на който е направено позоваване в процедурата по възражението: Laboratorios ERN, SA (по-рано известно като „Laboratorios Diviser-Aquilea“, SL)

Марка или знак, на който е направено позоваване в подкрепа на възражението: испанската марка „CICATRAL“, регистрирана под № 223 532, за стоки от класове 1 и 5.

Решение на отдела по споровете: Възражението е уважено за всички спорни стоки.

Решение на апелативния състав: Жалбата е отхвърлена.

Изложени правни основания: Апелативният състав е допуснал грешка при преценката на доказателствата за използване на марката, по-специално що се отнася до въпроса за представяне на подходящ превод на списъка със стоки, по отношение на които е била използвана марката, на която е направено позоваване в процедурата по възражение. Освен това, апелативният състав прави неправилна преценка по въпроса за съществуването на вероятност от объркване между двете конфликтни марки.


13.9.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 236/16


Жалба, подадена на 21 юли 2008 г. — People's Mojahedin of Iran/Съвет

(Дело T-284/08)

(2008/C 236/27)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: People's Mojahedin Organization of Iran (Auvers sur Oise, Франция) (представители: J.-P. Spitzer, lawyer и D. Vaughan, QC)

Ответник: Съвет на Европейския Съюз

Искания на жалбоподателя

да се отмени Решение 2008/583/EО на Съвета в частта му, която засяга жалбоподателя;

да се осъди ответника да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Съгласно 230 ЕО и доколкото Решение 2008/583/EО от 15 юли 2008 година (1) („обжалваното решение“) за прилагане на член 2, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 2580/2001 относно специалните ограничителни мерки за борба с тероризма, насочени срещу определени лица и образувания, и за отмяна на Решение 2007/868/ЕО го засяга, жалбоподателят иска частичната му отмяна.

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква, че обжалваното решение трябва да бъде отменено, доколкото към този момент никое релевантно решение на компетентен национален орган не е оправдавало включването на жалбоподателя в списъка с терористични организации. В допълнение жалбоподателят твърди, че решението трябва да бъде отменено, тъй като доколкото се твърди, че то се е основава на „нова информация“ и на решение на компетентен орган, различен от такъв на Обединеното кралство, преди да приеме решението Съветът не е съобщил на жалбоподателя доказателствата, на които се основава то. По-нататък жалбоподателят твърди, че не са изложени основания защо такава информация следва да се третира като нова или релевантна.

Жалбоподателят изтъква, че обжалваното решение е взето без подходяща преценка на новата информация и без да се провери дали тя представлява конкретно и надеждно доказателство — въз основа на което Съветът да приеме решението — че жалбоподателят е участвал в терористични действия.

По-нататък жалбоподателят поддържа, че обжалваното решение е прието в нарушение на правото му да бъде изслушан и на основните му права. Накрая жалбоподателят подчертава, че обжалваното решение е взето при обстоятелства, свързани със злоупотреба с процедури или злоупотреба с власт.


(1)  OВ 2008 г., L 188, стp. 21.


13.9.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 236/16


Жалба, подадена на 23 юли 2008 г. — Inditex/СХВП — Marín Díaz de Cerio (Словна марка OFTEN)

(Дело T-292/08)

(2008/C 236/28)

Език на жалбата: испански

Страни

Жалбоподател: Industria de Diseño Textil, SA (Inditex) (Arteixo, Испания) (представители: г-н E. Armijo Chávarri и г-н A. Castán Pérez-Gómez, abogados)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни)

Друга страна в производството пред апелативния състав: D. Roberto Fernando Marín Díaz de Cerio (Logroño, Испания)

Искания на жалбоподателя

Да се приеме за подадена в срок и в надлежната форма жалбата срещу решението на втори апелативен състав на СХВП от 24 април 2008 г. и чрез съответната процедура да се постанови отмяната на посоченото решение по отношение на всички или на част от стоките, за които е отказана регистрация.

Правни основания и основни доводи

Заявител на марката на Общността: Жалбоподателят.

Марка на Общността, предмет на спора: Словна марка „OFTEN“(заявка № 2.798.270) за стоки и услуги от класове 3, 9, 14, 16, 18, 25 и 35.

Притежател на марката или знака, на която/който е направено позоваване в процедурата по възражението: D. Roberto Fernando Marín Díaz de Cerio.

Марка или знак, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: Испански словни и фигуративни марки „OLTEN“ и испанска фигуративна марка „OLTENWATCH“ за стоки от клас 14.

Решение на отдела по споровете: Уважава частично възражението.

Решение на апелативния състав: Отхвърля жалбата.

Изложени правни основания: Основно нарушение на член 61, параграф 1 и член 62, параграф 1от Регламент (ЕО) № 40/94 относно марката на Общността и при условията на евентуалност — нарушение на член 43, параграф 2 и член 8, параграф 1, буква б) от същия регламент.


Top